Да (не) правиш нищо не е същото като даването на

плацебо. Да (не) правиш нищо означава да стоиш

встрани от пътя и да оставяш природата да се

погрижи за нещата.

Когато водата в ума й се размъти от прекалена

загриженост или прекалена съсредоточеност,

има само едно лекарство – хомеопатът трябва да

спре да действа и да се отпусне.

Да се чувстваш несигурен коя посока на действие

да поемеш или да искаш денят да имаше повече

часове са сигурни признаци на умствена

възбуда. Разпознавайки това, мъдрият хомеопат

се научава да създава пространство за себе си,

за да позволи на тинята да се утаи на дъното.

Възстановявайки покоя си, нейният ум се

избистря, като необезпокоявани води на езеро.

От тази бистрота се появяват решителност и

правилно действие. Древните са наричали това

„да (не) правиш нищо” или не-действие.

Когато тя почива в не-действие, всичко бива

сторено без каквото и да било усилие.