38

УПРАВЛЕНИЕ И ОБРАЗОВАНИЕ MANAGEMENT AND EDUCATION TOM IX (5) 2013 VOL. IX (5) 2013

ФАКТОРИ, ПРЕДИЗВИКВАЩИ ПРОФЕСИОНАЛЕН СТРЕС ПРИ МЕДИЦИНСКИТЕСЕСТРИ

Златина Лечева

FACTORS CAUSING OCCUPATIONAL STRESS IN NURSES

Zlatina Lecheva

ABSTRACT: Occupational stress as a global problem, affects in a large scale the nursing profession. Nurs-es are the most essential part of the health care system of each country and are aware of their role and functionsto protect and improve people’s health. In their highly responsible and humane profession they face the contra-dictions created by the global economic and spiritual crisis and the demands of their work environment forhealth care.

The factors causing stress and distress in nurses in Southeastern Bulgaria are investigated. The characteris-tics of the most significant stressors in their profession have been studied. These are classified in groups and arearranged by potency, they were also compared with other scientific studies. Conclusions and recommendationsto remedy the situation, as well as a prerequisite for the occurrence of the Burnout syndrome are presented.

Key words: occupational stress, nursing, health care, stressors

Въведение

Реформата в здравеопазването представля-ва нова форма на организация на работата наздравните специалисти и поставя пред тяхнови изисквания към усвояване и прилаганена икономически, компютърни, управленскизнания и умения. Продължилата прекомернодълго финансова криза в световен мащаб и“зациклилата” здравна реформа в България,променя работната среда като структура,оказва стресиращо въздействие върху сест-ринството и влошава качеството на здравнатагрижа.

Стресът е неотменна част от нашето ежед-невие-извор на живот, вдъхновение и двига-тел на прогреса. Изследването на понятието“стрес“ винаги е будело интереса на многоучени, продължава и в наши дни, порадинуждата от интердисциплинарност и много-обхватност при проучване на проблема. Стре-сът е психологическо състояние, в коетоучастват когнитивни, афективни и поведен-чески променливи, с разнообразни социални,личностни и биологични причини, с физиоло-гични, социални и икономически последици ивероятност от промени на физиологично,психично и биохимично равнище.(РусиноваВ. 2003)

Професиите, при които трудът е свързан спредоставяне на услуга или грижа на другихора са „люпило“ на стресови ситуации ипреживявания. Упражняващите такива „обг-рижващи“, „отдаващи“ професии са подло-жени на постоянно нарастващ стрес, порадиосъществяване на денонощни, многобройни идиректни, интерперсонални контакти с кли-ентите си. Това са хора, работещи като соци-ални работници, преподаватели, медицинскиспециалисти, консултанти, мениджъри, поли-цаи и други.

Диференцирането на трудовия стрес, катоедна от формите на стрес, е породила интере-са на изследователите през 80-те години наминалия век, поради своята специфичност изначимо влияние в икономиката и върхуздравето на трудовия човек. Беър и Нюман (Beehr, T., Newman, J. 1978) казват, че профе-сионалният стрес възниква тогава, когатосвързани с работата фактори въздействатвърху работещия, като го принуждават дапромени своето психично или физическо със-тояние, т. е. отклоняват го от нормалнотофункциониране.

Като стресови характеристики на работ-ната среда могат да бъдат посочени множест-во фактори:

39

- трудовото напрежение и спешността приизпълнението на задачите, като доминиращив работната среда;- отсъствието на яснота т.е. работещите незнаят какво могат да очакват в ежедневнатаси работа, неясно и двусмислено се предавати поставят задачите и изискванията на ръко-водството;- силният контрол и използването на формал-ните правила за държане в подчинение;- липсата на иновации или на разнообразие,промяна и нови подходи в работата;- отсъствието на автономност т.е. работещитене се насърчават да вземат самостоятелнирешения, свързани с работата им.[8] Несътветствията между нарастналите про-фесионални изисквания към функциите намедицинската сестра и ниския социален ста-тус на сестринското съсловие водят до редицапротиворечия, които са предпоставка за въз-никване на стресови ситуации. Най-въздействащите са: високи професионалниотговорности и ниско заплащане; общественазначимост на сестринската професия и нисъксоциален престиж; високи очаквания и моти-вация в началото на кариерата и ниска степенна удовлетвореност от работната среда;изисквания за висока степен на образование инесигурни перспективи за кариерно израства-не; наличие на необходими знания и умения иограничени възможности за автономност впрофесията. [1] По света са правени многобройни нацио-нални и транснационални, сравнителни изс-ледвания за нивото на стреса при медицинс-ките сестри, за условията на работната средаи връзката с постигането на добри резултати вдейността на сестрите и нивото на качествотона пациентската грижа. След проучване, про-ведено в 9 държави е направен извода, челошата болнична среда е свързана сигнифи-кантно с резултатите от работа на медицинс-ките сестри и качеството на грижите. Подоб-ряване условията на труд води до намалениена текучеството на медицинските сестри и по-добро качество на грижите за пациентите. [6]В Полша, медицинските сестри изпитват не-

съответствие между нуждите, очакванията исоциален статус на своята професия и ниски-те заплати. Такава ситуация провокира без-помощност и депресия, и по-нататък води допроблеми, свързани с адаптацията, включи-телно синдром на прегаряне. [7] Известни са публикации, които анализиратразлични аспекти на стреса сред медицински-

те специалисти в България, без да е правенопит за национално проучване на проблемапри медицинските сетсри. Ценова, Б. и К. Са-пунджиев са изследвали 253 лица, работещив МБАЛ-Пловдив. Оценени са 20 характерис-тики на работата-източници на повишенонапрежениe при различни категории болни-чен персонал. Сред посочените от анкетира-ните здравни работници източници на стрес вработата водещи са: неадекватно възнаграж-деание-82%; липса на признание-50%; работас много хора-43%; много отговорности, малкоправомощия-40%; липса на възможности заоплаквания-35%; вредни условия на труд-35%. [4]

При проучване на професионалия стрессред медицинския персонал на шест Дома замедико-социални грижи в различни райони наБългария са установени най-значимите стре-согенни фактори. С оценка 5 и 6 бала се под-реждат следните събития: неадекватно зап-лащане на труда; недостиг на персонал заадекватно изпълнение на задълженията; шумна работното място; липса на признание задобра работа; вземане на критични решенияна място; възлагане на голяма отговорност;недостатъчно добро отношение на прекия ръ-ководител; лично оскърбление от колеги.Средна оценка на интензивността на 30-тестресиращи събития е 4,86 по 9-степеннатаскала. При съпоставяне с резултати от другипрофесионални групи е установено, че тя еблизка до установената по-рано при изслед-ване на 76 хирургически медицински сестриот четири интензивни клиники от ВМА. [3] За по-пълно изследване на професионалниястрес Русинова В. предлага модел, койтовключва:1.Причини за стрес на макро и миди равнище(социален статус, икономическо състояние настраната, равнище на безработица, проблемив семейството и др.)2. Източници на стрес в професионалнатадейност (стил на ръководство, взаимоотно-шения в организацията, трудност на трудовияпроцес, организация и условия на труд и др.)3. Личностни характеристики, модериращивлиянието на източниците на стрес.4. Стратегии за справяне със стреса.5. Параметри на самото състояние.6. Краткосрочни и дългосрочни последици(заболявания). [2]

Целта на изследването е да се проучатстресогенните фактори, които предизвикват

40

появата на високи нива на стрес и дистреспри медицински сестри, да се класифициратпо групи, да се открият сигнификантнитестресори.

Материали и методи: Използвани са мето-дите на пряко наблюдение, анонимно анкети-ране и интервюиране. Мониторингът на стре-согените включва въпросник с 29 посоченифактора, чийто интензитет респондентитетрябва да класират по петстепенна скала. По-лучените данни са обработени със статисти-чески метод SPSS-16. Разгледана и анализи-рана е научната литература по проблема.

Резултати и обсъждане

Обхванатите в изследването 192 медицинс-ки сестри са на възраст от 23 до 65 години. Теработят в МБАЛ, КОЦ, ЦПЗ, СБАЛ по карди-охирургия „Понтика“в гр.Бургас, МБАЛ „Де-ва Мария“-Ветрен и МБАЛ в гр.Сливен и

гр.Ямбол – в хирургични, интензивни и вът-решни отделения. Работното място е източ-ник на средно и високо ниво на стрес при77,6% от респондентите. Получените данни заинтензивно въздействие на стреса изисква дасе извърши мониторинг на многочисленитерискови фактори в съвременното сестринст-во. На изследваните се предложи да самооце-нят силата на действие на стресогени, адап-тирани за сестринската професия, от тритеосновни сфери на социалния им живот-икономическа, организационна и психо-емоционална. В групата на социално-икономическитефактори най-силно стресогенно действиеоказват: неадекватното възнаграждение с70,3% и липсата на обществено признание- с61,5%. При 1/3 от изследваните недостатъч-ната подкрепа на професионалната организа-ция на здравните специалисти-БАПЗГ, оказвасилно стресово въздействие. (Таблица №1)

Таблица 1. Група на социално-икономически фактори

В семейно-битовата среда, най-силно стресо-генно действащи са недостатъчното време,отделено за семейството, децата и дома. Товае във връзка с денонощния цикъл на здравнообслужване и изцяло феминизираната сест-ринска професия в България. За 20,3% от ра-

ботещите жени в болничното здравеопазванесилен стресор е липсата на подкрепа от се-мейството, което е съществен фактор в тра-диционния социален живот на българката. Нафигура №1 са сравнени по интензивност надействие социално-икономическите фактори.

41

Фиг. 1. Сила на действие на социално-икономическите фактори

Професионално-организационни факторина средата са най-многобройни и са най-силно въздействащи, като засягат силно40,6% от респондентите, средно за групата.Най-открояващ се стресор е прекаленото на-товарване с все по-нарастващата писмена ра-бота, дублирането на документи за попълванеи отчитане, бюрокрацията-58,3% от изслед-ваните споделят за тази тежест при работа.Този фактор е свързан с друг посочен катосилнодействащ-постоянните промени в изис-кванията и правилата на здравната каса- за53,6%. Въвеждането на електронни системи всъвременното здравно обслужване ще доведедо увеличаване заетостта на медицинския

персонал с немедицински дейности за сметкана времето за пациентска грижа и трудностиза поколението сестри без компютърни уме-ния. Всичко това е на фона на всеобщ недос-тиг на медицински специалисти в националени световен мащаб. Свързани с проблема нанедостатъчност и миграция на медицинскитесестри са силно действащите аспекти на ра-ботната среда: увеличената натовареност по-ради непопълнени щатни бройки-52,6%; ра-бота с много пациенти, неотговарящо изиск-ване за съотношение медицинска сест-ра/пациент в отделенията-49%; многообразиена функции и задължения-44,8%. (Таблица№2)

Таблица 2. Група на професионално-организационни фактори

бр. % бр. % бр. % бр. % бр. %

СТРЕСОГЕННИ ФАКТОРИ ПРИМЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ

сила на действиеняма действие леко умерено силно не мога да преценя

2. Професионално-организационни фактори

нощни и празнични дежурства 29 15,1 23 12,0 79 41,1 52 27,1 9 4,7неразбиране и липса на подкрепа от ръководството 47 24,5 23 12 47 24,5 70 36,5 5 2,6бюрокрация и бумащина в работа та 9 4,7 23 12 42 21,9 112 58,3 6 3,1недоста тъчно време за общува не и ра бота спациента 35 18,2 32 16,7 68 35,4 45 23,4 12 6,2честа промяна на условия и правила на здра внакаса 10 5,2 15 7,8 45 23,4 103 53,6 19 9,9

многообра зие на функции и задължения 14 7,3 32 16,7 53 27,6 86 44,8 7 3,6увеличена натовареност пора ди липса на мед.сестри 29 15,1 15 7,8 45 23,4 101 52,6 2 1

недоста тъчно време за дневна и седмична почивка 20 10,4 30 15,6 57 29,7 79 41,1 6 3,1

ра бота с много па циенти 9 4,7 20 10,4 62 32,3 94 49,0 7 3,6вредни условия на труд 27 14,1 36 18,8 56 29,2 69 35,9 4 2,1недоста тъчни предпа зни средства 65 33,9 38 19,8 38 19,8 47 24,5 4 2,1общо за група 294 13,9 287 13,6 592 28,0 858 40,6 81 3,8

42

Фиг. 2. Сила на действие на професионално-организационните фактори

Трудовото натоварване е комплексенпроблем в който се включват освен физи-чески, така и интелектуални усилия –психична и емоционална ангажираност.То до голяма степен е свързано и с личниресурси за справяне. Когато надхвърлидопустимите индивидуални прагове наиздръжливост и адаптивност се създаватстресови състояния, което при продължи-телно действие и висока интензивност

определено води до натрупване и все по-често до появата на Бърнаут синдром. Ограничаването на автономността исвободата за вземане на решения, подчи-нената роля, изпълняване на несвойстве-ни задачи са характерни особености засестринския труд, въпреки Наредба №1от 08.02.2011г., определяща професио-налните дейности на медицинските сест-ри. (Таблица №3)

Таблица 3. Група на психо-емоционалните фактори

бр. % бр. % бр. % бр. % бр. %

СТРЕСОГЕННИ ФАКТОРИ ПРИМЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ

сила на действиеняма действие леко умерено силно не мога да преценя

3. Психо-емоционални фактори

ра бота с пациенти, които са ви близки 54 28,1 41 21,4 41 21,4 42 21,9 14 7,3лош психоклимат на ра бота 50 26,6 30 15,6 45 23,4 59 30,7 8 4,2липса на резултат от сестринските грижи 49 25,5 29 15,1 53 27,6 43 22,4 18 9,4

високи оча квания и изисква ния от пациенти и близки 23 12 26 13,5 60 31,2 74 38,5 9 4,7

перма нентен контакт с хора с увредено здраве 17 8,9 36 18,8 64 33,3 60 31,2 15 7,8

постоянна грижа за пациента 22 11,5 40 20,8 66 34,4 60 31,2 4 2,1

липса на а втономност 35 18,2 33 17,2 73 38 39 20,3 12 6,2подчинена роля на мед. сестра 25 13 36 18,8 58 30,2 65 33,9 8 4,2извършване на несвойствени де йности 34 17,7 27 14,1 42 21,9 75 39,1 14 7,3сексуа лен тормоз на работното място 170 88,5 2 1 4 2,1 14 7,3 2 1липса на възможности за оплаквания 30 15,6 32 16,7 51 26,6 68 35,4 11 5,7общо за група 509 24,1 332 15,7 557 26,4 599 28,4 115 5,4

43

Фиг. 3. Сила на действие на психо-емоционалните фактори

За 31,1% от запитаните тези фактори пре-дизвикват психически тормоз и действатсилно стресиращо. За повече от 1/3 от сестри-те будят тревога и напрежение перманентни-те грижи за хора с увредено здраве и липсатана резултат от сестринските грижи. Увелича-ващото се противопоставяне между здравнитеспециалисти и пациенти, загубата на довериев здравеопазната система в България, високи-те очаквания от пациенти и близки за здравнапомощ са посочени като силно действащистресори за 38,5% от сестрите. (Фигура №3)Стресогенните фактори на работното мястоне са изолирани, а в тясно взаимодействие собществено-икономическите процеси, с кул-турата и традициите на дадената страна, съссоциалните фактори, семейната и приятелска-та среда. Всички те оказват влияние върхуработещия чрез модериращото действие наиндивидуалните особености на личността

Заключение

Според Рамковата директива 89/391/EИО,която разглежда здравето и безопасността в

Европейския съюз, работодателите иматзадължението да управляват стреса, свързан сработното място. Тази директива и законода-телството, свързано с нея на ниво държави-членки, поставя недвусмислено стреса, свър-зан с работата, в правния обхват на трудоватабезопасност и здравето на работното мя-сто.[9]

Медицинската професия генерира в себеси различни по интензивност и характер навъздействие стресогенни фактори. За навре-менното ограничаване на процеса на влоша-ване на здравословни и организационни със-тояния в сестринството е необходимо факто-рите, модулиращи професионалния стрес дабъдат овладени. Действията на комплекс оторганизации, структури и специалисти трябвада се насочат към:

-подобряване условията на безопасен труд;-промени в организацията на работа-

създаване на възможност за професионалнамобилност,гъвкаво работно време и почасовозаплащане, полагане на автономна грижа подомове и здравни центрове;

44

-индивидуална и екипна работа за разви-ване на умения за идентифициране на кому-никативни и психологически проблеми;

-създаване и прилагане на тренинг-програми за ефективното преодоляване и уп-равление на професионалния стреса при ме-дицинските сестри (като пример- наръчник научителя за Управление на професионалниястрес, 2011 г., с автори Н.Калоянова, Т. Ива-нова, Хр. Михалева, М. Каприева, Зл. Димит-рова).

Очаква се към стреса да се подхожда посъщия логичен и систематичен начин кактокъм останалите здравни въпроси и въпроси набезопасността, като се прилага моделът зауправление на риска и се набляга специалнона превантивните действия.

Литература

1. Лечева Зл., 2012, Противоречия междувисоките изисквания на сестринската профе-сия и социалния статус на медицинската сес-тра, сп. Управление и образование, т. 8, кн 3,Бургас, с. 130-135

2. Русинова Б., 2003, Подходи и модели заизследване на професионалния стрес, Нацио-нална конференция „Стрес“, Сборник докла-ди, София,с.129-138

4. Ценова Б., Костадинова К., 2003, Про-фесионален стрес, Бърнаут синдром и моде-риращите го фактори при персонала от детс-

ките социално-здравни заведения, Нац. кон-ференция “Стрес“, София, 55-64

5. Ценова,Б.,Сапунджиев,К.,2010, Бърнаут-синдром и детерминанти на психичното здра-ве в Многопрофилна болница за активно ле-чение,Сборник доклади „Здравеопазванетопрез 21 век“, МУ Плевен, с. 566-570

6. Aiken, L.H., Sloane, S., Clarke,Poghosyan, L., Cho, E., You, L., Finlayson, M.,2011 Importance of work environments onhospital outcomes in nine countries,International Journal for Quality in Health Care23 (4) , art. 022 , pp. 357-364

7. Ksiazek, I., Stefaniak, T.J., Stadnyk, M.,Ksiazek, J. ,2011, Burnout syndrome in surgicaloncology and general surgery nurses: A cross-sectional study, European Journal of OncologyNursing 15 (4), pp. 347-350

8.www.icp-bg.com, Физиологически и пси-хически стрес в психологията на човека.

9. www.Osha.europe.eu, Стресът

Гл. ас. Златина ЛечеваУниверситет “Проф. д-р „Асен Златаров“Факултет по обществени наукиКатедра „Здравни грижи“

Адрес: бул.“Проф. Якимов“ №18010 Бургас, Българияe-mail: zlatlech@gmail.com