Април 2007

БЪЛГАРСКИ СТАНДАРТ

БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯ

СТОМАНА ЗА АРМИРАНЕ НА

СТОМАНОБЕТОННИ КОНСТРУКЦИИ Заваряема армировъчна стомана В500

БДС 9252

ICS 77.140.15; 77.140.60; 77.140.65 Заменя БДС 9252-86

Steel for the reinforcement of concrete - Weldable reinforcing steel В500 Aciers pour l'armature du béton - Aciers soudables pour béton armé В500 Stahl für die Bewehrung von Beton - Schweißgeeigneter Betonstahl В500

Българският стандарт БДС 9252 е одобрен от изпълнителния директор на Българския институт за

стандартизация на 2007-05-02.

017-0022622-1 Стр.1, вс. Стр.13

© БИС 2007 Българският институт за стандартизация е носител на авторските права. Всяко възпроизвеждане, включително и частично, е възможно само с писменото разрешение на БИС, 1797 София, кв. “Изгрев”, ул. “165” № 3А

Национален № за позоваване БДС 9252:2007

Стр. 2 БДС 9252:2007

ПРЕДГОВОР Този стандарт е разработен от БИС/ТК 17 “Черна металургия” в резултат на преработване на БДС 9252-86 и съдържа техническите изисквания за три класа армировъчни стомани по дуктилност при еднаква характеристичната стойност за границата на провлачане 500 МРа. По отношение на изпитванията е направено позоваване на БДС ЕN ISO 15630-1:2004.

Разработването на нов стандарт за заваряеми армировъчни стомани се налага, тъй като европейският стандарт EN 10080:2005 “Стомани за армиране на стоманобетонни конструкции. Зваряема армировъчна стомана. Общи положения” не включва всички изисквания за цялостно характеризиране на армировъчните стомани. По тази причина БДС EN 10080:2005 следва да се използва съвместно с техническа спецификация, в която са определени експлоатационните характеристики на стоманата. В тази връзка разработеният БДС 9252:2006 може да се разглежда като техническа спецификация, поддържаща EN 10080:2005, в която подробно са регламентирани техническите характеристики на стомана В500, произведена на пръти, кангали или изправена от кангали. В него не се съдържат текстове, несъответстващи или противоречащи на съдържанието на БДС ЕN 10080:2005.

Определенията, означенията, стоманодобивният и производственият процес, текущият контрол и изпитване, методите за изпитване, идентификацията и маркировката на производителя и проверката на механичните свойства в случай на спор са в съответствие с БДС ЕN 10080:2005. Този стандарт заменя и отменя БДС 9252-86.

© БИС 2007

Стр. 3 БДС 9252:2007

1 Обект и област на приложение Този стандарт се отнася за заваряема армировъчна стомана, горещовалцувана, горещовалцувана и термично обработена или студенодеформирана с кръгло напречно сечение, с гладка или профилирана повърхност (оребрена или с вдлъбнатини), доставена на пръти, кангали и изправена от кангали. Стоманата е предназначена за обикновена (ненапрегната предварително) армировка на стоманобетонни конструкции. 2 Позоваване За прилагане на този документ са необходими следните позовани документи. За датирани позовавания се прилагат само цитираните издания. За недатирани позовавания се прилага последното издание на цитирания документ (включително всички изменения). БДС ЕN 10027-1:2005 Системи за означаване на стомани. Част 1: Буквено-цифрово означение БДС ЕN 10080:2005 Стомани за армиране на бетон. Заваряема армировъчна стомана. Общи положения БДС ЕN ISO 15630-1:2004 Стомана за армиране и предварително напрягане на бетон. Методи за изпитване. Част 1: Пръти, горещовалцуван тел и изтеглен тел за армиране (ISO 15630-1:2002) БДС ЕN ISO 14284:2005 Чугун и стомана. Вземане и подготовка на проби за определяне на химичния състав (ISO 14284:1996) 3 Термини и определения Термините и определенията са в съответствие с БДС ЕN 10080:2005 и БДС ЕN ISO 15630-1. 4 Означения Означенията са в съответствие с БДС ЕN 10027-1:2005, БДС ЕN 10080:2005 и БДС ЕN ISO 15630-1. 5 Класификация, размери и геометрични характеристики на продукта 5.1 Класификация Армировъчната стомана В500, определена в този стандарт, е с характеристична стойност за границата на провлачане 500 МРа и се разделя на 3 класа по дуктилност: В500А, В500В и В500С. Класовете по дуктилност се определат от показателите: Rm/Re (отношението якост на опън и граница на провлачане) и Аgt (относително удължение при максимална сила на опън). 5.2 Размери 5.2.1 Номиналният диаметър на армировъчната стомана, площта на напречното сечение, линейната маса и допустимите отклонения от нея са дадени в таблица 1.

© БИС 2007

Стр. 4 БДС 9252:2007

Номиналният диаметър на прът с профилирана повърхност съответства на номиналния диаметър на еквивалентен по площ на напречното сечение гладък прът. 5.2.2 Дължината на прътите и допустимото отклонение от дължината трябва да бъдат договорени в поръчката. 5.2.3 Номиналната маса на кангалите трябва да бъде договорена в поръчката.

Таблица 1

Линейна маса 1) Номинален диаметър,

d

mm

Номинална площ на напречно сечение,

Аn

mm2

Номинална стойност,

Kg/m

Допустимо отклонение,

%2)

4 12,6 0,099 4,5 15,9 0,125 5 19,6 0,153

5,5 23,7 0,186 6 28,3 0,222

6,5 33,2 0,260 7 38,5 0,302

7,5 44,1 0,346 8 50,3 0,395

± 6

8,5 56,7 0,445 9 63,6 0,499

9,5 70,8 0,556 10 78,5 0,617 11 95,0 0,745 12 113,1 0,888 14 153,9 1,208 16 201,1 1,578 18 254,5 1,997 20 314,2 2,466 22 380,1 2,984 25 490,9 3,853 28 615,8 4,833 32 804,2 6,313 36 1017,9 7,990 40 1256,6 9,856

± 4,5

1) Номиналната линейна маса е определена от номиналната площ на напречното сечение и обемна маса 7,85 kg/dm3.

2) Отклонението от номиналната линейна маса се определя в съответствие с БДС ЕN ISO 15630-1, точка 12.

5.3 Геометрични характеристики 5.3.1 Армировъчната стомана клас В500А може да бъде с гладка или с профилирана повърхност. Профилираната повърхност се състои от изпъкнали надлъжни и наклонени напречни ребра. Армировъчна стомана от класове В500B и В500С се произвежда само с профилирана повърхност с изпъкнали напречни или напречни и надлъжни ребра или с вдлъбнатини.

© БИС 2007

Стр. 5 БДС 9252:2007

5.3.2 Стоманата с профилирана повърхност трябва да има две или повече редици напречни ребра или вдлъбнатини, разпределени равномерно по периметъра. Във всяка редица ребрата или вдлъбнатините трябва да имат еднаква стъпка. Напречното ребро трябва да има променяща се височина, като тя е най-голяма в средата на дължината на реброто и намалява до нула в краищата. Височината на надлъжните ребра, ако има такива, не трябва да надвишава 0,15 d. 5.3.3 Напречните ребра и вдлъбнатините са наклонени към оста на пръта, като ъгълът на наклона трябва да бъде в границите от 35° до 75°. На чертежи 1, 2 и 3 в приложение А са показани схемите на разположение на напречните ребра. За стоманите с вдлъбнатини виж 7.4.3 на БДС EN 10080:2005. 5.3.4 Геометричните характеристики на профилираната повърхност (ребрата или вдлъбнатините) трябва да съответстват на стойностите, посочени в таблица 2.

Таблица 2

Относителна площ на ребрата или вдлъбнатините

fR(fP), не по-малко от

Вид на

профилираната повърхност

Височина на напречното ребро или на вдлъбнатината

h 1)

mm

Сума от средните разстояния между

редиците напречни ребра или вдлъбнатини

∑e, mm

не повече от

Стъпка на напречните ребра или

вдлъбнатини с,

mm

d ,mm

fR (fР) 2)

Изпъкнали ребра

от 0,03d до 0,15d

0,25 Р 3)

от 0,4d до 1,2d

4 ≤ d ≤ 6 6 < d ≤ 12

> 12

0,035 0,040 0,056

Вдлъбнатини

от 0,02d до 0,1d

0,75d

от 0,4d до 1,5d

1) h e височината на напречното ребро или на вдлъбнатината в средата на тяхната дължина.

2) Стойността на fR (fP ) се изчислява по формулата:

fR(fP) =1

4 dcπ(πd−∑e)(h+h1/4 +h3/4)

където h1/4 и h3/4 са височините на напречното ребро или вдлъбнатина на разстояние 1/4 и 3/4 от дължината им. 3) P е периметърът на сечението на пръта, изчислен чрез номиналния диаметър.

5.3.5 Сцеплението с бетона на армировъчната стомана с ребра или с вдлъбнатини зависи от геометричните характеристики на повърхността и се гарантира от нормираната стойност на fR(fP). Алтернативно оценяването на сцеплението може да бъде извършено чрез изпитването на сцепление (виж 9.6). Критериите за оценка при такова изпитване трябва да бъдат дадени в стандарта за проектиране. 5.3.6 Допустимото отклонение от праволинейността на прътите е предмет на договаряне между производителя и купувача. При липса на такава договореност допустимата местна кривина не трябва да превишава 0,6 % от измерваната дължина. 6 Технически изисквания 6.1 Химичният състав на стоманите трябва да отговаря на изискванията на таблица 3. 6.2 Стойността на въглеродния еквивалент се определя по формулата:

© БИС 2007

Стр. 6 БДС 9252:2007

1556CuNiVMoCrMnCCeq

++

++++= ,

където цифровото изражение на символите на химичните елементи представлява съдържанието на елемента в масови части, в %. 6.3 Механичните и технологичните свойства на армировъчната стомана трябва да отговарят на изискванията на таблица 4. Физикомеханичните показатели представляват стойностите на характеристичните величини, определени при р=0,95 (5 % неотговарящи на изискванията) за Re и при р=0,90 (10 % неотговарящи на изискванията) - за Rm/Re и Agt, а при необходимост и за Rm,act/Rm,nom.

Таблица 3

Условие на изпитване

Съдържание на елементите в масови части, в %, max Въглероден еквивалент

Ceq%, Въглерод 1)

С Сяра

S Фосфор

P Азот 2)

N Мед Cu

max.

Анализ на плавката

0,22

0,050

0,050

0,012

0,80

0,50

Анализ на готовия продукт

0,24

0,055

0,055

0,014

0,85

0,52

1) Допуска се превишаване на максималната стойност на въглерода с 0,03 % (в масови части), при условие че стойността на въглеродния еквивалент е намалена с 0,02 % (в масови части).

2) Допуска се по-високо съдържание на азот при наличие на достатъчно количество азотосвързващи елементи.

© БИС 2007

Стр. 7 БДС 9252:2007

Таблица 4

Показател Изискване за клас:

Мерна единица B500А B500B B500С

Граница на провлачане Re MPa 500 500 500 Якост на опън Rm MPa 550 550 575 Относително удължение при максимална сила Agt % 2,5 1) 5 7,5 Отношение Rm/Re - 1,05 2) 1,08 ≥ 1,15, ≤ 1,35Отношение Rе,act/Re,nom 3) - - ≤ 1,25 ≤ 1,25 Издръжливост на огъване: - ъгъл на огъване - диаметър на дорника D, при

d ≤ 16 d > 16

°

mm

180

3d 6d

Издръжливост на огъване-разгъване: - ъгъл на огъване γ - ъгъл на разгъване δ -диаметър на дорника D, при

d ≤ 16 16 < d ≤ 25 d > 25

° °

mm

90 ≥ 20

4d 7d 8d

Якост на умора: - максимално напрежение σmax - размах на напрежението 2σa - брой цикли

MРa MРa

-

0,6Re,act

3)

150 2.106

1) За диаметри, по-малки от 8 mm Agt ≥ 1,0 %

2) За диаметри, по-малки от 8 mm Rm/Re ≥ 1,02. 3) Re,act е действителната граница на провлачане на изпитваните проби.

© БИС 2007

Стр. 8 БДС 9252:2007

6.4 Стойностите за Rm и Re трябва да бъдат изчислени с номиналната площ на напречното сечение. 6.5 При наличие на площадка на провлачане за граница на провлачане (Re) се приема горната граница (Re,H). При липса на физическа граница на провлачане (отсъствие на площадка на диаграмата) трябва да бъде определена условна граница на провлачане при 0,2 % нелинейно удължение (Rр0,2). 6.6 На повърхността на армировъчната стомана не се допускат пукнатини, люспи, неметални включения и завалцувани части метал или отлепване на ребрата при оребрената стомана. Допускат се местни несъвършенства на ребрата не повече от три броя на 1 m, а също и незначителни ръжда и неравности. 7 Оценяване на съответствието 7.1 Производствен контрол 7.1.1 Производственият контрол се осъществява чрез определени изпитвания на отделни изпитвателни единици. Изпитвателната единица може да бъде една плавка или част от плавка, като видовете и количеството на изпитванията са както следва:

a) за химичен състав – един анализ от изпитвателна единица. При анализ на плавката химичният състав трябва да бъде определен от производителя на стоманата; b) за изпитване на огъване-разгъване, линейна маса и геометрични характеристики на повърхността – едно пробно тяло от изпитвателна единица и номинален диаметър; c) за изпитване на опън – едно пробно тяло на 30 t, но не по-малко от три пробни тела от изпитвателна единица и номинален диаметър.

7.1.2 При изправянето на стоманата от кангали трябва да се гарантира, че изправената стомана удовлетворява нормираните в този стандарт показатели за съответния клас. Проверката и изпитванията на изправената кангална стомана трябва да включват най-малко следното:

а) визуална проверка за наличие на недопустими повреди по повърхността на всеки изправен кангал;

b) проверка на геометрични характеристики на повърхността, най-малко на една проба дневно от всеки обработван размер;

c) изпитване на опън най-малко на една проба седмично за вид машина (ролкова или валцова) от два от произвежданите размери. Вземането на проби трябва да бъде такова, че за период от шест месеца да обхване всички видове машини и размери. Достатъчна е само една проба от кангал.

7.1.3 Оценяване на резултатите от изпитването 7.1.3.1 Когато характеристичната стойност Cv е нормирана като долна граница (с минимална стойност), резултатите се приемат за удовлетворяващи изискванията на този стандарт, ако:

a) всички отделни стойности са по-високи или равни на характеристичната стойност Cv

хi ≥ Cv; или

b) средната стойност x ≥ Cv + а1, и всички отделни стойности са по-високи или равни на Cv − а2,

© БИС 2007

Стр. 9 БДС 9252:2007

7.1.3.2 Когато характеристичната стойност Cv е нормирана като горна граница (с максимална стойност за Rm/Re и Re,act/Re), резултатите се приемат за удовлетворяващи изискванията на този стандарт, ако:

а) всички отделни стойности са равни или по-ниски от нормираната характеристична стойност хi ≤ Cv

или

b) средната стойност x ≤ Cv−a3 и всички отделни стойности са по-ниски или равни на Cv + a4 (хi ≤ Cv + a4). Стойностите на коефициентите a1, a2, a3 и a4 са показани в таблица 6.

Таблица 6

Стомана клас B500A Стомана клас B500B Стомана клас B500C Показател

a1 a2 a3 a4 a1 a2 a3 a4 a1 a2 a3 a4 Re [MPa] 10 15 - - 10 15 - - 10 15 - -

Rm/Re [-] - 0,02 1) - - - 0,02 - - - 0,02 0,02 0,03

Re,real/Re [-] - - - - - - 0,02 0,03 - - 0,02 0,03

Agt [%] 0 0,5 2) - - 0 1,0 - - 0 1,5 - -

1) 0,04 за диаметър, по-малък от 8 mm; 2) 1,5 за диаметър, по-малък от 8 mm; 7.2 Първоначалното изпитване на типа трябва да бъде провеждано в съответствие с процедурата за пръти и кангали, описана в 8.2 на БДС ЕN 10080:2005. 7.3 Оценяване нивото на качество за продължителен период на производство 7.3.1 Общи положения Резултатите от изпитванията на всички изпитвателни единици от непрекъснатото производство трябва да бъдат съпоставени и статистически оценени по отношение на Re, Agt, Rm/Re и Re,act./Re,nom. (където това е подходящо), вземайки или резултатите, съответстващи на производството през последните шест месеца, или последните 200 резултата, по-голямото от двете числа. 7.3.2 Оценяване на резултатите от изпитванията Оценяването трябва да бъде проведено за номинален диаметър. За Re, Agt и Rm/Re трябва да бъде удовлетворено следното изискване:

x − k.s ≥ Cv По отношение на Re,act./Re,nom. и при необходимост по отношение на горната граница на Rm/Re трябва да бъде удовлетворено следното изискване:

x +k.s Cv ≤ където:

© БИС 2007

Стр. 10 БДС 9252:2007

x е средна стойност; s е оценка на стандартното отклонение на множеството; k е коефициент, даден в таблица 7 за Re и в таблица 8 за Agt, Rm/Re и Re,act./Re,nom.; Cv е определената характеристична стойност.

Таблица 7 – Коефициент k за Re във функция от броя (n) на резултатите от изпитванията

[при вероятност 90 % за 5 % неотговарящи на изискванията (p=0,95)]

n k n k 5 3,40 30 2,08 6 3,09 40 2,01 7 2,89 50 1,97 8 2,75 60 1,93 9 2,65 70 1,90 10 2,57 80 1,89 11 2,50 90 1,87 12 2,45 100 1,86 13 2,40 150 1,82 14 2,36 200 1,79 15 2,33 250 1,78 16 2,30 300 1,77 17 2,27 400 1,75 18 2,25 500 1,74 19 2,23 1000 1,71 20 2,21 ∞ 1,64

Таблица 8– Коефициент k за Agt, Rm/Re и Re,act./Re,nom. във функция от броя (n) на резултатите от

изпитванията [при вероятност 90 % за 10 % неотговарящи на изискванията (p=0,90)]

n k n k 5 2,74 30 1,66 6 2,49 40 1,60 7 2,33 50 1,56 8 2,22 60 1,53 9 2,13 70 1,51 10 2,07 80 1,49 11 2,01 90 1,48 12 1,97 100 1,47 13 1,93 150 1,43 14 1,90 200 1,41 15 1,87 250 1,40 16 1,84 300 1,39 17 1,82 400 1,37 18 1,80 500 1,36 19 1,78 1000 1,34 20 1,77 ∞ 1,282

© БИС 2007

Стр. 11 БДС 9252:2007

8 Правила за приемане и условия на доставка 8.1 При незадоволителни резултати от проведените изпитвания се извършва повторно изпитване на удвоено количество пробни тела, взети от други пръти (кангали) на партидата. При незадоволителни резултати от повторното изпитване дори на едно пробно тяло изпитвателната единица се счита за неотговаряща на този стандарт. 8.2 В случай на спор относно получените при контролните изпитвания характеристични стойности се прилага процедурата, описана в точка 11 на БДС EN 10080:2005. 8.3 Армировъчната стомана с диаметър до 12 mm се доставя на кангали или на пръти, а с диаметър по-голям от 12 mm - само на пръти. При споразумение между производителя и купувача се допуска доставка на кангали и за армировъчна стомана с диаметър, по-голям от 12 mm. 8.4 Стоманата по този стандарт се доставя в едно от следните състояния: “горещовалцувана” “горещовалцувана с термична обработка (уякчаване)” и “студенодеформирана”. Състоянието на доставка може да бъде договорено между производителя и купувача в зависимост от искания клас на дуктилност, номиналния диаметър и други специфични изисквания. 9 Вземане на проби и методи за изпитване 9.1 Вземането проби и подготовката на пробни тела за механични изпитвания се извършва в съответствие с общите изисквания на БДС ЕN ISO 15630-1. Пробите за определяне на химичния състав се вземат в съответствие с БДС ISO 14284. 9.2 Диаметърът се измерва на разстояние, не по-малко от 100 mm от края на пръта и на разстояние, не по-малко от 1,5 m от края на кангала. 9.3 Измерването на геометричните характеристики се извършва в съответствие с БДС EN ISO 15630-1, точка 10. 9.4 Изпитванията на опън, огъване и огъване-разгъване се провеждат в съответствие с БДС EN ISO 15630-1, съответно точки 5, 6 и 7. 9.5 Изпитването на умора с осово натоварване, когато това се изисква, се провежда в съответствие с БДС EN ISO 15630-1, точка 8. 9.6 Изпитването на сцепление с бетона се провежда в съответствие с приложения C и D на БДС ЕN 10080:2005. 9.7 Химичният състав се определя в съответствие с изискванията на БДС EN ISO 15630-1, точка 9. 10 Маркировка, опаковка и документация 10.1 Маркировката на стоманата трябва да бъде в съответствие с БДС ЕN 10080:2005 и да отговаря на схемата на оребряване, показана в приложение А на стандарта. 10.2 За идентификация на производителя на стоманата се поставят допълнителни маркировъчни белези. Такива могат да бъдат удебелени или липсващи напречни ребра, разположени по определена схема, букви, цифри или изпъкнали точки между ребрата. Номерата за идентификация на Република България като страна-производител, на заводите-производители и на продукта предстои да бъдат определени и регистрирани по съответния ред в ЕС.

© БИС 2007

Стр. 12 БДС 9252:2007

Допълнителните маркировъчни белези не трябва да се отразяват неблагоприятно на адхезионната способност на армировъчните пръти с бетона. В този смисъл премахването на напречни ребра като маркровъчен белег не се препоръчва. 10.3 Опаковката на стоманата и видът и съдържанието на съпроводителните документи от контрол трябва да бъдат договорени в поръчката и да отговарят на предписанията, съдържащи се в сертификационните документи.

© БИС 2007

Стр. 13 БДС 9252:2007

Приложение А

СХЕМИ НА ОРЕБРЯВАНЕ НА АРМИРОВЪЧНА СТОМАНА В500

Чертеж 1 - Kлас B500A

Чертеж 2 - Kлас B500B

Чертеж 3 - Kлас B500C

© БИС 2007