Цел и структура на доклада

АГРАРНИЯТ СЕКТОР В БЪЛГАРИЯ, ГЪРЦИЯ, УНГАРИЯ И ФРАНЦИЯ

(Сравнителен анализ)

София, 31 март 2013 г.

Цел и структура на доклада

Целта на настоящия доклад е да се проследят тенденциите и различията в развитието на аграрния сектор в България и в други три страни-членки на ЕС – Гърция, Унгария и Франция.

Изследването обхваща следните области: Основни сектори характеристики; Профил на земеделските стопанства; Заетост, доходи и производителност на труда; Заключение

Природно-демографски профил на изследваните страни

България Гърция Унгария Франция

Общо територия в 1 000 км2 110 994 128 900 90 530 547 660

Население в млн. 7.3 11.3 9.9 65.0

Темп на изменение на населението в селските райони -13.2 -0.7 --7.3 5.1

Процент от населението, живеещо в селските райони 38 43 47 29

Дял на ИЗП в общата територия на страната в % 47.0 63.6 63.9 53.4

Размер на обработваемата земя на 1 човек в ха 0.4 0.2 0.5 0.3

Средноомесечна температура през м. юли 21 28 22 20

Средномесечна температура през м. януари -2 9.5 -0.5 3.5

Средногодишни валежи в мм 608.0 652.0 589.0 867.0

Дял на някои земеделски продукти в общата стойност на продукцията в земеделието през 2010 г. в %

продукт България Гърция Унгария Франция ЕС

Пшеница 12.5 2.8 8.9 9.6 6.2

Ечемик 2.1 0.5 1.8 2.0 2.0

Царевица 6.7 4.3 15.9 4.1 2.8

Маслодайни семена 13.8 0.3 8.7 3.9 2.7

Плодове 4.0 15.7 5.2 4.8 6.5

Зеленчуци 5.4 18.2 7.7 5.0 8.7

Картофи 2.4 3.2 1.8 2.7 1.8

Вина 0.0 0.4 1.1 12.3 4.3

Мляко 11.4 12.3 7.2 12.1 13.8

ЕРД 3.8 2.7 2.2 11.3 8.2

Прасета 4.2 2.3 10.1 4.4 8.9

Овце и кози 4.2 7.1 0.8 1.2 1.4

Яйца 3.5 1.0 3.0 1.2 2.1

Птици 5.5 1.7 10.9 4.8 5.0

Стойност на продукцията в млн. евро 3 475 9 856 5 987 64 713 346 911

Стойност на продукцията в растениевъдството по базови цени в млн. евро

2006 2007 2008 2009 2010 2010/2006

България 1 758 1 566 2 489 2 017 2 135 121

Гърция 6 792 7 393 6 915 6 423 6 682 98

Унгария 3 333 3 896 4 665 3 216 4 370 131

Франция 33 396 38 046 37 663 35 343 38 024 114

ЕС 168 013 192 046 200 737 173 644 189 189 113

Стойност на продукцията в животновъдството по базови цени в млн. евро

2006 2007 2008 2009 2010 2010/2006

България 1 109 1 246 1 375 1 162 1 081 97

Гърция 2 789 2 665 2 711 2 800 2 809 101

Унгария 2 151 2 260 2 564 2 137 2 177 101

Франция 22 812 23 468 25 570 22 630 23 264 102

ЕС 135 545 142 301 151 629 136 980 142 348 105

Използвана земеделска площ в хил. ха

2003 2005 2007 2010 2010/2003

България 2 904 2 794 3 051 3 621 25%

Гърция 3 968 3 984 4 076 3 819 -4%

Унгария 4 352 4 267 4 229 4 611 6%

Франция 27 795 27 591 27 477 27 090 -3%

ЕС 172 794 171 996 172 485 159 875 -1%

Брой земеделски стопанства в хил.

2003 2005 2007 2010* 2010/2003

България 666 535 493 371 -44%

Гърция 824 834 860 706 -14%

Унгария 773 715 626 577 -25%

Франция 614 567 527 515 -16%

ЕС 15 021 14 482 13 700 12 053 -20%

Среден размер на 1 стопанство в ха

2003 2005 2007 2010 2010/2003 в %

България 4.3 5.2 6.1 9.8 128

Гърция 4.8 4.8 4.7 5.4 12

Унгария 5.6 6.0 6.7 8.0 43

Франция 45.2 48.7 52.1 52.6 16

ЕС 11.5 11.9 12.6 14.1 23

Структура на ИЗП* през 2007 г., в % от цялата ИЗП

Обработваема земя Пасища Трайни насаждения

България 87.3 9.2 2.9

Гърция 52.0 20.1 27.6

Унгария 84.0 11.9 3.7

Франция 66.6 29.5 3.9

ЕС 60.5 32.9 6.4

*В ИЗП се включват и домашните градини, поради което сборът от трите компонента в таблицата за някои страни не е равен на 100. : Дял на площите със зърнени храни и зеленчуци в структура на обработваемата земя през 2007 г

Дял на площите със зърнени храни и зеленчуци в структура на обработваемата земя през 2007 г.

Площи със зърнени и технически култури Площи със зеленчуци

хил. ха% от

обработваемата земя

Хил. ха% от

обработваемата земя

България 2 380.5 93 25 0.8

Гърция 1 495.7 72 118 6

Унгария 2 930.0 86 91 3

Франция 11 350.4 62 251 1

ЕС 68 078.0 65 - -

Значението на големите ферми, обхващащи 20% от общата ИЗП през 2007 г.

Среден размер на ИЗП на 1

стопанство в ха

Среден размер на

ИЗП в големите

ферми в ха

Брой големи ферми

Големите ферми като % от всички

ферми

Национален праг за голяма

ферма в ха

България 6 3 128 195 0.04 1 814

Гърция 5 64 12 690 1.48 37

Унгария 7 3 164 267 0.04 1 868

Франция 52 274 20 032 3.80 196

Стандартен брутен марж (СБМ) в големите и малките ферми през 2007 г.

Страна

Среден СБМ на ферма(1 000 евро) СБМ/ха

Принос на големите ферми в

общия СБМ в %

Принос на големите ферми в общия

брой ГРЕ в %Малки

фермиГолеми ферми

Малки ферми

Големи ферми

България 2.3 717.6 465 229 11 1.5

Гърция 8.0 51.6 2 068 803 9 4.2

Унгария 3.3 1 467.0 605 463 16 5.7

Франция 57.2 243.4 1 321 887 14 8.3

Среден размер на стадото ЕРД и разпределение на животните в различните стопанства през 2007 г.

България Гърция Унгария Франция ЕС

Среден размер на стадото ЕРД в 1 ферма 4.5 62.6 46.3 35.5 26.8

Брой животни ЕРД

1-2 Дял от животните 22.5 0.0 1.0 0.4 2.2

Дял от фермите 68.3 1.4 23.4 12.8 5.1

3-9 Дял от животните 23.8 1.0 6.3 2.6 4.5

Дял от фермите 24.5 10.8 42.4 22.4 11.1

10-19 Дял от животните 10.9 3.1 6.2 4.9 4.3

Дял от фермите 3.7 13.8 16.3 16.0 10.7

20-29 Дял от животните 6.3 4.3 3.6 5.5 4.3

Дял от фермите 1.2 11.1 5.4 10.6 8.3

30-49 Дял от животните 9.1 9.7 5.2 10.7 8.0

Дял от фермите 1.1 15.9 5.0 13.0 11.9

50-99 Дял от животните 11.4 31.6 6.7 20.7 18.7

Дял от фермите 0.8 28.3 3.5 13.9 18.6

Дял от животните 15.9 50.9 71.0 55.2 58.0

Дял от фермите 0.3 18.7 3.9 11.3 34.3

БДС в селското стопанство по текущи базисни цени, в млн. евро

2006 2007 2008 2009 2010 2010*

България 1 479 1 227 1 886 1 296 1 338 1 293

Гърция 5 960 6 034 5 357 5 483 5 509 6 888

Унгария 2 189 2 273 2 687 1 693 1 998 1 627

Франция 26 152 29 010 26 761 22 515 27 172 29 390

ЕС 143 819 156 404 153 715 130 615 144 948 145 996

Годишни работни единици, вложени в селското стопанство в хил.

2006 2007 2008 2009 2010

България 560 494 441 400 411

Гърция 590 575 573 571 569

Унгария 504 459 430 442 438

Франция 911 896 880 864 871

ЕС 12 384 11 855 11 629 11 313 11 028

БДС на 1 ГРЕ в селското стопанство в евро

2006 2007 2008 2009 2010

България 2 641 2 484 4 277 3 240 3 255

Гърция 10 100 10 494 9 349 9 602 9 682

Унгария 4 343 4 952 6 249 3 830 4 562

Франция 28 707 32 377 30 410 26 059 31 196

ЕС 11 613 13 193 13 218 11 546 13 163

Динамика на доходите на 1 ГРЕ в периода 2005 – 2010 г. (2005 г. = 100% ) в реално изражение

2005 2006 2007 2008 2009 2010

България 100 97 99 168 121 123

Гърция 100 95 103 88 90 83

Унгария 100 107 115 152 104 123

Франция 100 113 121 105 84 116

ЕС 100 104 114 111 98 111

Доходи от селскостопанска дейност през 2007 г. (в евро на 1 ГРЕ)


3 427 12 391 14 021 32 951 16 651

Стойност на брутната продукция на 1 ха ИЗП през 2010 г. (в евро)


1 050 2 732 1 326 2 460 2 106

Потребление на основен капитал в аграрния сектор в млн. евро през 2008 г.


211 2 518 796 12 069 63 755

Поливни площи в ха

2003 2005 2007

Брой на стопанствата с поливни площи

Дял на стопанства

та с поливни

площи в %

Брой на стопанства

та с поливни площи



площи в %

Брой на стопанства

та с поливни площи



площи в %

Поливни площи

/ИЗП в % през

2007 г.

България 124 480 21 111 600 14 104 580 15 3

Гърция 1 521 600 64 1 593 780 65 1 555 310 63 38

Унгария 242 170 4 152 750 3 140 940 0.2 3

Франция 2 723 700 17 2 706 480 18 2 670 340 18 10

ЕС 16 340 000 - - - 15 000 000 - 10

ОСНОВНИ ИЗВОДИ

Независимо от сходните природо-климатични условия и предпоставки за развитието на земеделието производствените структури на изследваните страни значително се различават. В България и Унгария се наблюдава пренасочване на производствените фактори (земя, капитали и труд) към производството на зърнени и технически култури. Въпреки благоприятните почвено-климатични условия делът на производството на плодове, зеленчуци и вина в България е най-нисък в сравнение с останалите страни и по-нисък от средните стойности в ЕС. Това показва, че производствената структура на земеделието у нас през последните години се определя предимно от стимулите и субсидиите, реализирани по линия на Общата селскостопанска политика.;


Макар и с най-високи темпове на растеж абсолютните стойности на растениевъдното производство в България са в пъти по-ниски от тези в Унгария и в Гърция. Причините за това са различната производствена структура (в случая с Гърция) и различията в добивите (в случая с Унгария). Положението в животновъдството е още по-неблагоприятно: България е единствената страна, която регистрира спад в обема на животинската продукция в края на анализирания период. Причините за това са както намаляването на броя на животните, така и ниската им продуктивност;

За екстензивния характер на българския аграрен сектор допринасят и такива фактори като ниското потребление на основен капитал, малкият брой трактори на единица площ, ограниченият дял на поливните площи в използваните земеделски площи. По всички тези показатели България има по-ниски стойности както в сравнение със средните в ЕС, така и с останалите три страни.


Българското земеделие е с най-силно изразен дуалистичен характер на производството в сравнение с останалите три страни. Най-дребните ферми (под 1 СИЕ) в България имат обаче много голямо значение за заетостта – в тях са ангажирани над половината от заетите в сектора. Особено голяма е ролята на дребните стопанства в някои сектори на животновъдството като например говедовъдството, където в тях са съсредоточени почти половината от животните. В същото време средният размер на големите ферми в България и Унгария е няколко десетки пъти по-голям в сравнение с този в Гърция и Франция. Специализирани главно в производството на зърнени и технически култури, големите ферми в България имат най-скромен принос за заетостта в сравнение с останалите три страни.


България отбелязва най-висок темп на нарастване на производителността на труда в земеделието. За разлика от Франция и Гърция обаче този процес се дължи единствено на намаляването на броя на заетите, но не и на увеличаването на брутната добавена стойност.

Въпреки сравнително високите темпове на нарастване производителността на труда България остава на много по-ниско равнище както в сравнение с изследваните страни, така и със средните стойности в ЕС. Особено обезпокоително е положението в хранително-вкусовата промишленост, където производителността на труда е едва една десета от средните стойности за ЕС и е най-ниска в сравнение с останалите три страни;


България и Унгария отбелязват по-висок темп на растеж на доходите на един зает в земеделското производство в сравнение с останалите две страни. Независимо от високите темпове на растеж, които са сред най-високите в ЕС, доходите на българските производители остават няколко пъти по-ниски в сравнение с тези на фермерите в Унгария и Гърция и няколко десетки пъти по-ниски от тези във Франция.

Причините за големите разлики в доходите на фермерите в четирите изследвани страни са различията в производителността на труда, в размера на директните плащания и общия обем на публичната помощ, както и в динамиката в съотношението на цените на суровините и на готовата продукция.


Обобщаващият извод от анализа е, че българското земеделие придобива черти на монокултурност; екстензивният характер на производството не създава условия за високи добиви и продуктивност на животните; производителността на труда е ниска и независимо от високите темпове на нейното нарастване не създава предпоставки за задоволителни доходи на заетите в отрасъла; намаляването на ролята на производството на зеленчуци, плодове и на някои видове животинска продукция ограничава възможностите за по-голяма заетост в селските райони; възрастовият състав на производителите е твърде неблагоприятен и продължава да се влошава

Цел и структура на доклада

Documents

Transcript of Цел и структура на доклада