Thracian Treasure

Здравка Владова-Момчева Zdravka Vladova-Momcheva

Тракийско Съкровище Thracian Treasure

Художник Христо Керин Graphics by Hristo Kerin

Copyright

© 2006 Здравка Владова-Момчева, поетеса © 2006 Христо Керин, художник

© 2006 Zdravka Vladova-Momcheva, poet © 2006 Hristo Kerin, artist

Владова-Момчева, Здравка Тракийско Съкровище

Vladova-Momcheva, Zdravka Thracian Treasure

ISBN: 0-9780057-2-4 [CAN] ISBN 10: 954-480-061-1 [BGR] ISBN 13: 978-954-480-061-1 [BGR]

Всички права запазени All rights reserved

Тази книга или част от нея не може да бъде преиздавана или разпространявана под каквато и да е форма и по какъвто и да е начин, включително електронен, механичен, фотографски или чрез запис, без писменото разрешениена авторката.

No part of this book is to be reproduced Stored in a retrieval system, or transmitted in any form by any means, electronic, mechanical, photocopying, recording, or other without written permission from the author.

Предговор 2

Foreword 2

Предговор Когато стожерното стихотворение ”Песента на Орфей” на поетичния проект „Тракийско съкровище” спечели първа награда в конкурса „Танц с думи 2006” на издателство Палабрас прес, аз посветих успеха си на България в първото издание на книгата в Канада. Страната на моя таланлив и изстрадал народ, нейният мощен културен заряд и единомислието ни с изключителния художник доцент Христо Керин сътвориха в поезия и рисунък едно послание за предци и потомци. Неговата главна идея е, че най-ценното във всяка култура е духовността, преродена в светогледа на следващите поколения. Древната Тракийска цивилизация ни е оставила огромно наследство от златни артефакти и красиви изображения, които смайват света със своето съвършенство. Тя ни е подарила и Орфей – бащата на уникалното българско пеене, заредено с неизчерпаемата жизненост на нашата земя. Нейният майчин глас и възкресителна енергия импулсираха създаването на едно ново тракийско съкровище, което не може да бъде изложено в музеи или докосвано от човешка ръка. То е родено от светлината на щедрото тракийско слънце, съживило в думи и образи нов синкретизъм на творческа хармония – диалогът между поет и художник. Моето лирическо вдъхновение се роди от древните легенди на тракийските ми предци, вкоренени в българския фолклор. Ето защо стихотворенията са написани с наративна интонация и римувани строфи, напомнящи бавния, мелодичен ритъм на устната сага. Избрах този начин на поетическо изразяване, за да държа читателите колкото се може по-близо до оригиналните традиции на траките, които са поверявали родовата си памет на най-мъдрите мъже от племето, почитайки ги като свещени люде и първи представители на неписания епос. Стихосбирката е структурирана в цикли, отнасящи се до едни от най-забележителните тракийски митове („Мъката на Родопа”, „Орфей и Евридика”, „Менади”, „Песента на Орфей”, „Аргантона”), а също и до някои трако-езически вярвания, битуващи и до днес в нашия фолклор („Плач”, „Слънчова севда”, „Тракийска сватба”). Част от стихотворенията са базирани на историческо познание за тракийските обичаи и начин на живот („Вярност”, „Тракийски пир”). Някои своеобразни интонационни особености на стихотворенията са пресъздадени според римо-ритъмната традиция на българския устен фолклор. Подобна специфика се откроява например в „Плач”, чиято строфична композиция е изражение на погребална песен-оплакване, където мъката прелива в песенен израз на непоносимата болка от загубата на любимия син.

Подобна функция, но с положителен знак, разкрива неудържимата радост от живота в „Тракийска сватба”, където типичните повторения на фрази и възклицания, разкриват тържеството на вечния човешки стремеж към победа над смъртта. Опознавайки тракийската митология и космогония, аз осъзнах, че историческата и културна спирала на миналото трябва да бъде преоткривана и духовно осъвременена. В подобна универсализирана повторяемост, читателите могат да намерят свои собствени истини, които емоционално да ги докоснат. Такава например е безкрайната болка на една влюбена жена („Аргантона”), вечната тема за славолюбието, предателството и безсмъртието („Цар Резос”), или майчината мъка по мъртвия син („Плач”). Така под застиналите маски на миналото оживяха истинските характери на хора, чиито чувства и страсти са актуални и днес. Колкото до най-популярния герой на моята книга – Орфей – отдавна универсализиран в световната литература и изкуство, аз предлагам своя, много българска гледна точка. Роден в магичната планина Родопи, този уникален тракийски поет и певец притежавал божествената дарба да кара с песните си птици, зверове и скали да се скупчват около него, покорени от дивния му глас и музика. Моята интерпретация на този мит превръща Орфей в символ на възраждащата се природа и нейния безкраен кръговрат от живот, побеждаващ смъртта. Ето защо главното стихотворение в книгата – „Песента на Орфей” – има смисъл дори ако бъде прочетено строфа по строфа отзад напред, защото то представя един цикъл от непрекъсната повторяемост на природните сили – основна черта от древния тракийски светоглед, преплетен с натурален паганизъм и анимализъм. Като билингвистична книга, „Тракийско съкровище” съдържа дванадесет стихотворения (двадесет и четири с английските преводи) и дванадесет графики, отнасящи се към всяка една от поетичните творби. Числото дванадесет символизира едногодишния цикъл на живота. Създадени в уникалния индивидуален стил на художника доцент Христо Керин, графиките включват стожерни строфи от творбите като основни словесни отправни точки на изображенията. Синтезиран по този начин, диалогът между двама творци отключва за всеки читател едно ново тракийско съкровище от поезия и картини.

Здравка Владова-Момчева

Предговор 3

Foreword 3

Foreword When the main poem “The Song of Orpheus” of my poetical project “Thracian Treasure” won the first prize in the contest “Dance with Words 2006” of Palabras Press Publishing House, I dedicated my success to Bulgaria in the first issue of the book in Canada. The country of my talented, enduring people, her powerful cultural fund and the unanimity with the exceptional artist Professor Hristo Kerin, created in poetry and images a message about ancestors and descendents. Its main idea is that the greatest value of any culture is the spirituality, reborn in the philosophy of the after generations. The ancient Thracian civilisation left us a huge heritage of gold artefacts and beautiful images astounding the world with their perfection. It gave us Orpheus – the precursor of the unique Bulgarian singing, loaded with the inexhaustible vitality of our land. Her maternal voice and reviving energy gave an impulse to the creation of a new Thracian treasure, which cannot be displayed in museums or touched by a human hand. It was born by the light of the plentiful Thracian sun, waking in words and images a new syncretism of creative harmony – a dialogue between a poet and an artist. My lyrical inspiration was born by my Thracian pre-ancestors’ ancient legends, keeping their roots in the Bulgarian folklore traditions. The poems are written in narrative intonation and rhymed verses, reminding the slow melodious pace of a verbal saga. I have chosen such way of poetic expression to keep the readers as close as possible to the original tradition of the ancient Thracians, who have entrusted their tribal memory to the wisest people, honouring them as holy men and first representatives of the verbal literature. The book is structured in cycles, referring to some of the most significant Thracian myths (“Rhodope’s Sorrow”, “Orpheus and Eurydice”, “Maenads”, “The Song of Orpheus”, “Tsar Rhesus”, “Argantona”), as well as some traditions and beliefs still existing today in our folklore (“Lamentation”, “The Sun in Love”, “Thracian Wedding”). Other poems are based on historical knowledge about the Thracians’ customs and way of life (“Fidelity”, “Thracian Feast”). The idiosyncrasies of the poems are written according to the rhyme and rhythmic tradition of the Bulgarian verbal folklore. This note refers especially to “Lamentation”, which strophic structure reconstructs the intonation of a burial song, where the grief transforms into singing as an expression of unbearable pain. The rhyme-rhythmic composition of another one – “Thracian Wedding” – reflects the pace of a wedding folklore song using typical repetition of phrases and exclamations. After readings the myths and cosmogony of my pre-ancestors, I realised that the historical, cultural and artistic spiral of all times should be rediscovered and contemporised according to the understandings of today. In such repetitiveness the

readers should be able to find their own truths, like the endless pain of a woman in love (“Argantona”), the everlasting theme of the thirst for glory, treachery and immortality (“Tsar Rhesus”), or a mother’s grief for her lost son (“Lamentation”). My idea was to personify real people, emerging from the masks of the past, revealing their feelings and passions still current today. As for the most popular hero of my book – Orpheus – universalised in the world literature and art, I suggest my own, very Bulgarian point of view. As a Thracian unique poet and singer (born in the magical Rhodope mountain), Orpheus was granted the divine gift to charm birds, beasts and rocks to gather around him listening to his heavenly voice and music. My interpretation of Orpheus’s character symbolises him as an essence of the reviving nature, following the endless cycle of life and death. That is why the main poem about him – “The Song of Orpheus” – makes sense even if you read it line by line from bottom to top representing a circle of an unbreakable repetitiveness. As for the interpretation of Orpheus’ character as an ancient personification of nature’s powers, I can point the very essence of the Thracian civilisation itself, an embodiment of natural paganism and animalism. Being bilingual the book consists of twelve poems (twenty four with the English translations) and twelve graphics, attached to each of the poetical works. The number twelve reflects a years’ cycle of the endless circle of life. Created in the unique individual style of Professor Hristo Kerin, the graphics include the main lines of my poems as inspirational standbys of his artistic visions. I believe this is the way spiritually to involve the readers into a new Thracian treasure of poetry and pictures.

Zdravka Vladova-Momcheva

Посвещения 4

Dedication 4

Посвещения

С дълбока признателност посвещавам тази книга на всички достойни българи, мои съмишленици, които направиха възможно издаването и в Родината:

Господин Желю Ганчев – финансов спонсор и радетел за българската култура.

Госпожа Снежина Мечева – директорка на Българското училище в Лондон, за нейната изключителна енергия, любов към изящното слово и дейно участие в осъществяването на проекта.

Госпожица Ирена Димитрова – пресаташе на Българското посолство в Лондон, за постоянната и подкрепа през всички етапи от публикуването и популяризирането на стихосбирката.

Доцент Христо Керин, за всеотдайната работа, изключителния талант и творческата хармония в нашия артистичен диалог.

И още с много любов:

На дъщеря ми Пламена Момчева, с майчина благословия винаги да бъде истинска българка.

На съпруга ми – Красимир Момчев, за търпението и неоценимата му помощ през всички трудни моменти.

На родителите ми Пепа и Илия Владови за вярата в мен.

И

На България – генетичното начало на моята древна душа. Здравка Владова-Момчева

Dedication

With deep gratitude I dedicate this book to all worthy Bulgarians, my adherents, who made its publishing possible in my mother land:

Mr Jeliu Ganchev – sponsor and a champion of the Bulgarian culture.

Mrs Snejina Mechev – Headmistress of the Bulgarian School at the Bulgarian Embassy in London, for her exceptional energy and love of the exquisite word and active involvement in implementing this project.

Miss Irena Dimitrova – press attaché of the Bulgarian Embassy in London, for her constant help during all the stages of the publishing and popularization of the book.

Professor Hristo Kerin – for his dedicated work, amazing talent and the creative harmony in our artistic dialogue.

And yet with lots of love:

To my daughter Plamena Momcheva, with my mother’s blessing always to be a worthy Bulgarian.

To my husband Krassimir Momchev, for his patience and incredible help throughout all difficult moments of the project.

To my parents Pepa and Ilia Vladovi for always having faith in me.

And

To Bulgaria – the genetic beginning of my ancient soul.

Zdravka Vladova-Momcheva

Съдържание 5

Contents 5

Съдържание Contents

Мъката на Родопа......................................6 Rhodope's Sorrow

Вярност ...................................................8 Fidelity

Тракийски Пир..........................................10 Thracian Feast

Орфей и Евридика...................................12 Orpheus and Eurydice

Менади .................................................14 Maenads

Песента на Орфей...................................16 The Song of Orpheus

Цар Резос .................................................19 Tsar Rhesus

Аргантона .................................................21 Argantona

Плач .................................................23 Lamentation

Слънчова севда .......................................25 The Sun in Love

Тракийско слънце ....................................27 Thracian Sun

Тракийска сватба .....................................29 Thracian Wedding

Биография................................................31

Biography .................................................31

Мъката на Родопа 6

Rhodope's Sorrow 6

”Чезнат в единия край тракийката Родопа и Хемус. Камъни хладни сега, ала някога смъртни, които дръзнали с божествена чест да се

блазнят и име велико.” Овидий, “Арахна”

Мъката на Родопа Rhodope's Sorrow

The Roman poet Ovidius tells in his poem “Arahna” the legend about the Thracian Tsar Haemus and his wife Rhodope, so deeply in love calling

themselves Zeus and Harrah. Angered by their pride the Olympian Gods cursed them turning the couple into mountains, always looking at each

other, but never able to touch again

Мъката на Родопа 7

Rhodope's Sorrow 7

Мъката на Родопа Тъмна, безсънна по склона се вие, Сянката моя – любов прокълната. Очите ми – извори вятър ги пие. Кънва гласът ми – сокол в небесата. Все теб бленувам – царствен и силен Хемус прекрасен сред скални престоли. Жадно прораствам с омайниче биле твоите хребети лобни и голи. Ала орисана в каменно тяло, тлен аз жадувам – кратка, човешка. Пак да милувам лицето ти бяло, В злато да къпя косите ти тежки. Дръзнала бих да разсърдя отново сритите в прах богове олимпийски. Само да чуя твоето слово – сребърен звън от ритони тракийски.

Rhodope's Sorrow

Sleepless and ethereal strays my cursed love, drifting away my soul under spell. And fades off a song, like a white, dying dove, hazing my eyes with a nebulous veil. My heart yearns for you – mighty and regal, Haemus1, beloved, on a throne, hewn in rock. I send my desire on the wings of an eagle, a murmur of leaves – a pagan magical talk. But enchanted to live in a body of stone, I eager mortality – imperfectly human. To soothe your gold hair with the touch of a dawn, to turn you into a man, with the lips of a woman. I would dare, no doubt, to anger again, the Olympian Gods as heartless as stones. If only I had the sweet-bitter pain to hear your voice – ring of Thracian rhytóns2.

1 Haemus – the ancient name of Balkan Mountains in Bulgaria 2 Rhytón – Thracian gold stoup in a shape of deer or horse

Вярност 8

Fidelity 8

Тракийските жени следвали своите съпрузи в царството на сенките като се принасяли в жертва в името на вечната вярност

Вярност Fidelity

The Thracian women followed their husbands in The Kingdom of Shadows, sacrificing themselves in the name of the eternal fidelity

Вярност 9

Fidelity 9

Вярност Сред светлина небето се разтваря и химни съпровождат моя плач. Вървя след теб в смъртта ти, Господарю, на себе си – безмилостен палач. Не мога да живея в тленно тяло, изгубена от мъртвия ти взор. Ефирното саванно наметало спасява от самотния позор. Безименна и тиха, аз съм повей след твоята отлитаща душа. Отделям се от земните окови с любов и вярност да те утеша. И толкова години ще отминат след стъпките ни, слети с вечността. Искри пред мен ритон с отровно вино, размесило плача със песента.

Fidelity Eternal light streaks the cope of heaven, And rueful hymns accompany my mourn. And fades away my soul – as sad as raven, My broken spirit screams that you are gone. I can’t survive alone in a transient body, so lost away from your beloved gaze. My fate goes through predestined sobbing – the shroud of death will save me from disgrace. Anonymous and silent – breath of air, Behind your soul, departing from this life – detached my being from the flighty fair, who turned herself into a selfless wife. And nobody will count the bygone years behind our shadows and eternal steps. Few drops of poison, a song and rainy tears, flash in my rhyton. A final sip? Perhaps…

Тракийски пир 10

Thracian Feast 10

Виталната енергия на древните траки днес тече в жилите на техните наследници – българите

Тракийски Пир Thracian Feast

The Thracian feasts were part of their celebrations dedicated to the vital energy of the Mother-Earth

Тракийски пир 11

Thracian Feast 11

Тракийски пир Налей, виночерпецо, гъстото вино и радост вакхическа дай на света! Животът с веселие нека премине. С неведоми стъпки ни дебне смъртта. Но нека запомнят тракийската волност на Хемус скалите, пропукани в зной. Попива земята от нас непокорност и блика по Хеброс елмазен порой. Налей, виночерпецо, дните са кратки! Разстила пред нас вечността своя път. Отлети в непреходни златни загадки по тайнствени пътища бродим отвъд. Положени в царствени, святи могили, с души и тела надломили смъртта, по земната кръв ще наливаме сили в треви и цветя, избуяли в пръстта.

Thracian Feast Let’s fill the rhytóns with full-bodied wine And bacchanal gladness to subdue the existence! Let tellurian life be a frolic divine! Death is stalking on us in the shadowy distance. But let them remember the Thracian freedom – the Haemus’ rocks, cracked in the heat. Let tremble the earth in equestrian rhythm and torrential Hebros3 in sunrise to bleed! Let’s fill the rhytóns, mortal days are so short! The Eternity stretches the Elysian meadows… Like molded enigmas in gold and in rot, we are straying beyond in the Kingdom of Shadows. And laid in the mounds – impregnable towers, in flowers and gifts – precious burial wreaths, in terrestrial soil we’ll absorb pagan powers to strengthen this life’s continuous threads.

3 Hebros – Maritca river in Bulgaria

Орефей и Евридика 12

Orpheus and Eurydice 12

Орфей последвал любимата си Евридика в царството на сенките, за да я изтръгне от смъртта

Орфей и Евридика Orpheus and Eurydice

Orpheus followed his beloved Eurydice to the Kingdom of Shadows to bring her back to life

Орефей и Евридика 13

Orpheus and Eurydice 13

Орфей и Евридика Прегорелите ниви след лятото скръбни пътеки чертаят. Безнадеждни и диви в небето изплашени птици ридаят. Разярената мъка в сърцето ми адска жарава разгаря. Покосени от сърпове падат снопи след черни жетвари. Като клас сред тревите полегна с коси разпилени, с тебе свършват се дните ми – в бяг устрелени елени. Аз съм вопъл към слънцето – нямо око на всемира. В кръстопътна безпътица в змийски пътеки се взирам. Та дано да намеря следата ти – сянка разплакана и се спусна при мъртвите – жертва желана и чакана. Пея песен от плач и надежда на мъжко желание, да те върне смъртта, изкушена в момент покаяние. И пътувам към залеза, с кървави устни те викам: Разтвори се земя и ми дай само миг с Евридика!

Orpheus and Eurydice The sunburnt fields draw sorrowful tracks after the swelter. The dolorous birds in the sky trace a wild, hopeless shelter. Red furious sorrow in my heart inflames hellish gleed and cut down, the ears of wheat, destroy their seeds. Like a flower in earth you sank your straggling hair. My days end with you – sunset’s rain bleeds the air. I’m a wail to the Sun – a silent eye of the Fate. In the maze of a crossroad want to die but it’s late. I look for a trace of your soul – melodious breath, to follow your shadow down to the Kingdom of Death. In tears I sing my desire to have you again – your beautiful body emerges like a vision of rain. Oh, merciless Hades, hear my furious cries! Open the earth and bring back to me Eurydice!

Менади 14

Maenads 14

Разярените менади разкъсали Орфей, защото ги пренебрегнал заради своята любима. Дори и в смъртта си, той продължавал да

пее

Менади Maenads

Orpheus was torn limb from limb by the infuriated maenads as he neglected them, because of his beloved Eurydice. Even dead, he kept

singing

Менади 15

Maenads 15

Менади Тихо и хищно, със стъпки по съчки издайни бавно се вият телата – бръшляни омайни. Стяга се обръчът в дипли от няма заплаха. Вино, огън и кръв във магийни котлета се сляха. Потъмняла от скръб, онемяла от бол планината наметало от нощ и мъгли по скалите намята. И ги чака Орфей – примирен като жертвена песен. Затрептява светът в багри топла и алена есен. В ненаситно хоро като тленна оргийна стихия те се впиват в плътта му и жадно, до капка я пият. А гласът му соколов – волен вятър, повява, полита като кървав акорд от безкраен, космически ритъм.

Maenads Gently and graspingly tear the velvet of night, they coil snaky bodies and circle them tight. Silently breathe out poison of furious spell, mixing cursed blood in a fiery pot down in Hell. Darken with sorrow, stilly with pain mountain-mother, in a mantle of mist rainy tears and leaves softly gather. Orpheus faces his fate in a selfless reflection. Flicker the sun ruby drops in a deadly perfection. They press their lips on his flesh in a transient trance, savage for blood, wildly tight in a serpentine dance. But his voice – crying eagle, pierced by sword, turns into music – a cosmic, eternal accord.

Песента на Орфей 16

The Song of Orpheus 16

Песните на Орфей карали скали и зверове да се скупчват около него, за да го слушат

Песента на Орфей The Song of Orpheus

The songs of Orpheus drew nature to cluster around him charmed by his voice



Песента на Орфей Червено, огнено сърце, в кръвта ми слънцето пулсира. Аз нямам тяло и лице. От звук се раждам и умирам.

Със тропотен, гръмовен глас, разтърсвам мъртвата природа. Скрипти снегът, пропуква мраз и се раздира небосвода.

И нека бъде светлина! Божествен дъх, превърнат в песен, във кръговрат от времена раплаквам дъжд, събуждам кестен...

По златни нишки летен зной се сипва моят глас в полето. Замрели в обреден покой, смълчани слушат зверовете.

И ширва се като море, опитомената природа. В тревите лягат богове, захласнати до изнемога.

Край мене скупчени скали кънтят в светкавични вокали. Ехти светът и жар вали в свистящи, вятърни кавали.

Пищят светкавици и в сън, шушука шумата наесен. Троши се скреж в замръзнал звън и се отцеждат капки плесен.

С тракийски ритми в хоровод, мълчанието се взривява. Орфей съм аз, един народ... Възраждам се...и ви спасявам!

The Song of Orpheus Like a blaze of fire in the space, my heart shakes up the restless sky. I have no body and no face. From sound I’m being born and die.

With voice of thunder – a song of life, I resurrect the standstill spring. I crunch the snow and crack the ice with a windy, giant, sweeping wing.

Let it be light! The word of God my essence turned into a ring. Through human days – so dark and bright I’m cursed and blessed my song to sing.

In golden threads of summer heat, my voice burns fields in glowing feasts. In a pagan ritual of peace I charm in silence birds and beasts.

Like an endless ocean, far and wide, in whisper calms this tamed existence. With a noiseless motion, a breezy slide, all Gods alight and cloud the distance.

I sing! And all the rocks on earth resound in vocals – flames of fire. Eternal hymns and hissing winds mix Heaven-Hell in a wild desire.

In dreamy rustle autumn leaves repeat my song in dripping shadows. Invisible and cunning thieves – the bitter frosts steal green from meadows.

With the Thracian rhythm of horó4 I burst the vital, cosmic gong. I’m Orpheus – an ancient voice. I’ve come to save you with a song.

4 Circle dance



Песента на Орфей II Орфей съм аз, един народ... Възраждам се...и ви спасявам! С тракийски ритми в хоровод, мълчанието се взривява.

Троши се скреж в замръзнал звън и се отцеждат капки плесен. Пищят светкавици и в сън, шушука шумата наесен.

Ехти светът и жар вали в свистящи, вятърни кавали. Край мене скупчени скали кънтят в светкавични вокали.

В тревите лягат богове, захласнати до изнемога. И ширва се като море, опитомената природа.

Замрели в обреден покой, смълчани слушат зверовете. По златни нишки летен зной се сипва моят глас в полето.

Във кръговрат от времена раплаквам дъжд, събуждам кестен... И нека бъде светлина! Божествен дъх, превърнат в песен.

Скрипти снегът, пропуква мраз и се раздира небосвода. Със тропотен, гръмовен глас, разтърсвам мътрвата природа.

Аз нямам тяло и лице. От звук се раждам и умирам. Червено, огнено сърце, в кръвта ми слънцето пулсира.

The Song of Orpheus II (Reversed) I’m Orpheus – an ancient voice. I’ve come to save you with a song. With the Thracian rhythm of horó I burst the vital, cosmic gong.

Invisible and cunning thieves – the bitter frosts steal green from meadows. In dreamy rustle autumn leaves repeat my song in dripping shadows.

Eternal hymns and hissing winds mix Heaven-Hell in a wild desire. I sing! And all the rocks on earth resound in vocals – flames of fire.

With a noiseless motion, a breezy slide, all Gods alight and cloud the distance. Like an endless ocean, far and wide, in whisper calms this tamed existence.

In а pagan ritual of peace I charm in silence birds and beasts. In golden threads of summer heat, my voice burns fields in glowing feasts.

Through human days – so dark and bright I’m cursed and blessed my song to sing. Let it be light! The word of God my essence turned into a ring.

I crunch the snow and crack the ice with a windy, giant, sweeping wing. With a voice of thunder – a song of life, I resurrect the standstill spring.

I have no body and no face. From sound I’m being born and die. Like a blaze of fire in the space, my heart shakes up the restless sky.

Цар Резос 19

Tsar Rhesus 19

“Резос, тракийският цар, синът на Ейоней е с тях. Той има най-прекрасните големи коне, които някога съм виждал. По-бели от сняг, те препускат като вятъра. Неговата колесница е красиво обкована в злато и сребро. Донесъл е и огромни златни доспехи, фантастична гледка! Смъртните не бива да носят такава хубост. Тя е достойна

само за безсмъртните богове!” Омир “Илиада”

Цар Резос Tsar Rhesus

“Rhesus, the Thracian tsar, the son of Eïoneus, is with them. That man has the loveliest and biggest horses I have ever seen. They are whiter than snow and they run like the wind. His chariot is beautifully finished

with gold and silver; and he brought some huge pieces of golden armour with him too, a fantastic sight. Men really shouldn’t wear such things; they

are only fit for the immortal gods.” Homer, “The Iliad”

Цар Резос 20

Tsar Rhesus 20

Цар Резос

От недрата на житната Тракия сипе се злато по твоята броня. Тъмните къдри пилеят по вятъра дъх на лози и кошути подгонени.

В тежки обкови ти носиш земята си – морен от слънце и палещи устни. Щедри любими наляха с телата си вино и мед в тез доспехи изкусни.

Мъдрите майстори в тях са вковали мъжката сила на твоето племе. Струйни мелодии леят кавали,дето пристъпиш разпуква се семе.

С плач и копнения чезнат по тебе бели невести в блян недолюбени – нели препускаш по снежния хребет, нели жадуваш ласки изгубени?

Пътя на слънцето галиш по Тракия, с тежкия залез преваляш в Егея, алени рани разцъфват във макове, песни-соколи след тебе се реят.

Смъртта да прегърнеш в кървава сватба, идеш сред блясък и тътен на тъпани. В мрачен екстаз Хадес диво се радва, тегнат тревите в червено окъпани.

Жертва невинна в полунощно коварство, тихо се сля със дъха на Борей5, вдига наздравица смъртното царство в чест на убиеца твой – Одисей.

Но в бели коне се преражда душата ти, волна и млада с тракийската пролет – в дом да си дойдеш с шума на житата, вис да посичаш с орловия полет.

5 Борей – студеният северен вятър, който вее от снежните тракийски планини.

Tsar Rhesus

From the bosom of the plentiful Thrace, pour gold onto your regal armour. Spread your curls an ethereal trace – tang of vines and hot wheaten summer.

On heavy plates you bear your land, burning in sunshine and sweltering passion. Generous lovers with so lavish hands smeared your body with honeyed affection.

Magic, wise masters of the Thracian tribes forged manful powers in your golden spear. Flow in your steps melodious pipes, burst open trees, and the young spring appear.

Many beautiful women dream in the night, crying in thirst, longing your passion. Eager to die in pitiless fight, cursed and ordained, you squander affection.

The road of the sun, you fondle in Thrace, with sunset of gold decline in Aegea, Poppies and roses blossom in lace – vermilion wound for divine birds to tear.

To hold in your arms the Circean Death, you are coming in glamour and rumble of drums. In greed to engorge your last mortal breath, in a stunning dark armour Hades triumphs.

Being a victim in a midnight cabal you silently melt into whiff of Boreus6. Fogs in horizon – so heavy and dull, veil Odysseys, your slayer, from Eos7.

But free and reborn in a white snowy horse your soul rise again like a glorious flower To break in a fight those proud Heaven’s doors, to sway down to Thrace your victorious power.

6 Boreus – the cold northern wind 7 Eos – the dawn

Аргантона 21

Argantona 21

Митична красавица и ловджийка, господарка на горите в Кисос – Мала Азия. За нея се оженил Резос, когато отивал на помощ на Троя. След смърта му Аргантона се оттеглила навеки в своите планини, отдадена завинаги на скръбта по мъртвия си съпруг

Аргантона Argantona

A mythical beauty and a huntress, the mistress of the forests of Kysos, Asia Minor. Tsar Rhesus married her on his way to Troy. After his death, Argantona renounced the world, going to her forests, mourning for ever

her dead husband

Аргантона 22

Argantona 22

Аргантона Студено и пусто е брачното ложе, сухи са лаврите след последния пир, тъжни листа по еленови кожи, празни ритони и есенна шир... Беше безумие нашата среща, дива магия на земна любов – толкова истинска, нежна и грешна, миг на спасение, миг благослов. Аз ти дарих гордостта, свободата си, волната сила на женската власт. Жертвах за теб радостта, красотата си – да ме изгаряш в измéнчива страст. Като лятото мина по жарени дири – нехаен и царствен, устремен към смъртта. След тебе ридаят разжалени лири, разкъсали струни след любовта. Не бях ли достатъчно дивна, примамна – да спреш и останеш навеки при мен? Бледнее ликът ти във негата ранна и в път те поглъща ненаситният ден. Да хвърлиш душата си в руините на Троя, свойто огнено тяло без жал да дариш – туй ли жадуваш, о дух безпокоен, навеки без моите ласки да спиш? Стопена от бол в нечовешко страдание, като сянка се спускам в свойте тъмни гори и с вечна тъга се обричам в предание, вградено в сърцето – докрай да гори.

Argantona Cold and deserted is the nuptial bed. Faded, dry laurels die in a feast. Leaves draw in colours a beautiful death – bleeding red corals in the autumnal mist. Our love was a magic – a divine inspiration – a sinful and holy season of life, a tear of tragic and fleeting creation, forgotten, forbidden the chance to survive. I gave you my freedom, my joy and my pride. All the beautiful power of a woman in love… Desiring Troy, you abandoned your bride, like a wasted white flower, like a chased away dove… Your chariot left many traces of fire, melting the sunset, eager for death. Breaking the strings of a sobbing wild lyre, I cry after you and sing out of breath… I wish I was poison – as sweet as temptation, or a spell to dwell in a heart of a prey, to change your sad fate with a blissful vibration, to swallow your hell, to start a new day… To throw your proud soul in the ruins of Troy, your fiery blood into ashes to creep. Is that you want, oh, spirit of war, forever away from my passion to sleep? Reduced to a shadow, veiled in dark sorrow, I glide down the rocks – so deadly and stern. Like a desperate feather of a wingless tomorrow I write my sad legend on the sunset to burn.

Плач 23

Lamentation 23

Майката на цар Резос поискала синът и да бъде погребан нависоко – между небето и земята, за да бъде винаги близо до безсмъртните

богове

Плач Lamentation

The mother of tsar Rhesus, wanted her son buried in a high place – between the sky and the earth – closer to the immortal gods

Плач 24

Lamentation 24

Плач Защо ме, сине, остави, духът ти сама да гоня? Жива след тебе забрави. Яхна си вранена коня. Нели за тебе магии връзвах по сóвина доба и ти изпращах стихии, в страх да те пазят от гроба. Кой ще ти среше косите, тамо на черната клада? Вечер си милвам лозите, що пият наслада от ада. Те са ми, синко, децата, с черни гроздове-очици. Ръсят роса небесата. С писък оплакват те птици. Сива, на пепел се сторих – празно огнище да тлея. И на морето говорих – та да ме чуеш в Егея. Нема земята насита за пусто човешко коварство. Грозно проклинам вразите вечно да скитат без царство. А тебе думам заръка – и да си мъртъв, да станеш! Нишка от майчина мъка с бяла ръка да прихванеш. Тя ще те вдигне нагоре – тамо, навръх планината. Искам с отворени взори, да срещаш навек времената!

Lamentation Why did you leave me, my son, your spirit alone to follow? Lonely to meet the young sun – with heart bleeding and hollow! Secluded magic protection wasn’t I hiding in darkness? Motherly stormy affection wasn’t I raining in sparkles? Who’ll comb your beautiful hair, there, on the burial pyre? A vortex will sob your prayer – hisses of winds in fire. Wild storms will be your sisters, dew drops to shed in tears, dark night will be your mistress, whispering velvet fears. I cried my voice to Heaven in a bird to turn my sorrow, to hover the sky like a raven, hopeless to live till tomorrow. I curse your foes to wander, homeless without a direction – never to have the wonder to hear a true lamentation. And yet, my message is flying – sharp frosts diamond the air. Open your eyes if dieing, I want you, my son, to dare! Face the eternal glory, on a throne divine and regal! Winds will spread your story on wings of a mother eagle…

Слънчова севда 25

The Sun in Love 25

Тракийската принцеса Филида карала с дланите си бадемите да разцъфват и така древните разбирали, че пролетта е дошла

Слънчова севда The Sun in Love

The magical palms of the Thracian princess Filida made the almond trees to blossom out. That is how the ancients knew the spring had come

Слънчова севда 26

The Sun in Love 26

Слънчова севда Очите на Филида са зелени. Косите и са хладни като меч. По нея тръпна – искам да я взема и да препуснем диво надалеч. Снагата и на хлябове ухае, где мине зреят житни класове, По стъпките и в огъня гадая – от бъдното тя носи гласове. От тях се леят дъждове и сили, преплетени с омайници-треви. Роса от тях девойките са пили и шепнали са влюбени мълви... Филида има плодородни длани – от тях бадемите разнежени цъфтят. Върбите сплитат паяжинни грани и прихва в минзухарен смях светът. От севда морен, в светлина я срещам и жаря злато в дари да и дам, с лъчи косите-струйници да сещам и в блян да тлея на небето сам. Че щом запее насред свода спирам – забравям да завия с нощ света. И ката ден със залеза умирам по нейната тракийска красота.

The Sun in Love Filida’s hair is silver, like a river, her eyes are green – two almond smiling leaves. I glow the air, shiver in a fever, my thoughts are eager tempted midnight thieves. Her body sweets of bread and a wheat desire, she spreads live powers – penetrating streams. I see my fate through her steps in the fire – red threads of flowers, blending my hot beams. I hear voices – murmurs of tomorrow – resounding whispers of enchanting rains. They blaze the earth with thunders sharp and thorough – reviving rustle of awaking grains. Filida has got palms of magic power – the almond trees from them conceive the spring, Her arms embrace the Gods’ creation hour, like golden bees her lips vibrate and sing. I send her sunshine – lovesick of desire and smelt in gold my flaming summer heat, her stormy hair I unleash in fire and wish to vault and kneel before her feet. When she starts singing, I burn the sky in passion, forget to grant the earth a dreamy night. My heart is ringing love in a confession to chant her beauty in eternal light.

Тракийско слънце 27

Thracian Sun 27

Древните траки боготворяли слънцето – извор на живот и благословение за хората. Този култ и до днес битува в българския

народен фолклор

Тракийско слънце Thracian Sun

The ancient Thracians deified the Sun – the source of life and the blessing of Mother Nature. This cult still exists today in the Bulgarian

folklore

Тракийско слънце 28

Thracian Sun 28

Тракийско слънце Бяла жарава, копринен вятър, небе – мънисто, сребро и злато. Високо! Огнена лава, въздушен шатър, облаче чисто, море от лято. Дълбоко! Иде по склона в тежка носия, алена дреха – Слънце-Месия. За радост! Носи жълтици в щедра кесия, вино във меха, млада делия. За благост! Кланят се ниви, плодни невести, с житени рожби, жетварски песни. Запейте! Пристъпяй Слънце! Мъгли несвестни с лъчи пробождай, вино небесно. Налейте! Пълни хамбари, време богато, игри с другари, дари от лято. Свирете! Морни жетвари, в злато отлято семето пари – едро, благато. Пълнете! Сипе от свода благословии, Слънце обилно, жар-харамия. Наричай! Живот и здраве, пълни синии, имане силно, страст-халосия. Обичай! Галени мóми, сърма сукмани, вода в бакъри, вежди гайтани. Бленувай! Алени стомни, черги тъкани, стока по къра, ширни хармани. Сънувай! Сита година тоз ден да храни, Слънце премина хладни Балкани. Да радва! Пак до амина с палени длани щерка до сина, в хоро да се хване. За сватба!

Thracian Sun Platinum embers, breeze silk air, supernal chambers, rainbow bright blare. Of summer! Eternal temples, swelter and prayer, tempting red apples – cheeks of a fair. Young glamour! Fiery rider on a flame of aggression, lonely white fighter on sky of blue passion. He thunders! God Sun-Messiah, blessing, obsession, sound of life’s lyre, earth’s love transgression. He murders! Raining in tears the gold Nature-Mother, in autumnal smears on the heavenly ladder. She’s waiting! A golden wild deer, the Celestial Father in glory appears seeds of harvest to gather. God’s painting! The power of hope in a dance-resurrection, sunbeams like ropes touch the world in obsession. Of purple! A flower in drop, whispered trance of affection, green streams of crops flow the chain of perfection. Love circle!

Тракийска сватба 29

Thracian Wedding 29

Сватбата е и до днес най-почитаният и пищно празнуван ритуал в Тракия

Тракийска сватба Thracian Wedding

The wedding was the most honoured and magnificent ritual in Thrace

Тракийска сватба 30

Thracian Wedding 30

Тракийска сватба Бият на утрото дивите тъпани, Невено моме, Невено! Отваряй взори в роса окъпани, червено вино, червено! Слънчев жених с лъчи колесници,сватбари пеят, сватбари! Водят хорото сестри-звездици, пендари дрънкат, пендари! Отваряй порти момина мале, другари викат, другари! Слънце ти двори с любов опали, товари злато, товари! Вие се сватба пред бащина къща, атове, вятърни атове! Майка си щерка през сълзи прегръща, сватове, слънчови сватове! Жито налива медени стръкове, ръкойки, тежки ръкойки! Пронизват момците с очи като лъкове, девойки, бели девойки! Тътне земята от сватбена песен, сила налива се, сила! Тегне от дарове лумнала есен, венчило почва, венчило! Тръпен от огън женихът играе, във двори, Невено, във двори! Грабва невеста, сърце не трае, нагоре литват, нагоре!

Thracian Wedding Beat in desire, swooping, wild drums, maiden, beautiful, maiden! Bleed in the fire votive white rams, pagan, ritual, pagan! The Sun is the bridegroom, on a chariot-beam, glowing, the sky, glowing! Morning winds loom in a rosy-dawn stream, growing the rye, growing! Open the gates, mother of bride, screaming the men, screaming! Your daughter fates the brother of light, dreaming of him, dreaming! Wind a round dance before the girl’s house, chaining the feast, chaining! Bangs rumbling sound in the heart of the spouse, raining gold mist, raining! Pour wild powers in bounteous grains, ear is growing, ear! Blossom clouds-flowers in honey-gold rains, deer are roaring, deer! Crumbles the earth in a wedding love song, quaking the fields, quaking! Rumbles the world a vigorous gong, shaking the hills, shaking! In a spring resurrection the bride like a dove, raising high sky, raising! In a burning affection and a triumphant love, blazing the Sun, blazing!

Биография 31

Biography 31

Биография Здравка Владова-Момчева е родена в град Велико Търново, България, на 3 Октомври 1967 година. Завършила е Българска филилогия в Софийския университет „Свети Климент Охридски” през 1993 година. От двехилядната година живее и работи в Англия. През периода 2000-2001 тя е кореспондент на вестник „Арт форум” – българско национално издание за изкуство и култура, за което списва рубриката „Англия – портрет на една страна в началото на 21 век”. Нейната първа стихосбирка „Преображения” е публикувана през 1999г. През следващата година излиза от печат нейната втора поетична книга под заглавие „Дете, жена и пророчица”. През 2000 година е публикуван и билингвистичният поетичен проект (английски и български език) на авторката “These Simple Things / Тези прости неща” като част от културната програма на правителствената инициатива „Българският Великден”. Първият роман на Здравка Владова-Момчева – „Вървище” – излиза през 2002 година и е представен на специална премиера пред българските читатели в Българското посолство в Лондон, както и в серии от радио и телевизионни интервюта в родината и. През 2003 година по инициатива на писателката е организирана благотворителна разпродажба на романа в полза на реставрационните работи на църквата „Успение Богородично”, град Елена – четвъртият по големина християнски храм на Балканския полуостров. Стихотворения на поетесата са публикувани в най-голямата американска сайбър антология за световна поезия „Other Voices” („Други гласове”), по покана на нейния съставител Роджър Хюмс – издател, редактор и поет. По негова повторна покана нови стихове на авторката се подготвят за печат в годишната американска антология за поезия и изкуство „Harvest International” („Интернационален урожай”) в САЩ. Здравка Владова-Момчева е лауреат на първа награда в международния поетичен конкурс „Танц с думи” на издателство Палабрас прес, Канада. Нейното стихотворение „Песента на Орфей” спечели единодушното възхищение на петчленното жури в анонимното състезание на поети от 60 страни. Като част от поетичния проект „Тракийско съкровище”, наградената творба извоюва правото за публикация на книгата в Канада. Настоящата книга е второ специално издание за българската публика. Здравка Владова-Момчева е член на обществото на британските поети и международния съюз на творците „Творци без граници”.

Biography

Zdravka Vladova-Momcheva was born in Veliko Tarnovo, Bulgaria, on 3rd of October 1967. She finished her higher education at the University of Sofia “St. Kliment Ohridsky” in 1993 as M.S. in Bulgarian Philology.

Since year 2000 she lives in the UK.

For the period 2000-2001 she worked as correspondent of “Art forum” – Bulgarian National Newspaper for art and culture, editing the rubric “England – Portrait of a Country at the Beginning of the 21 st Century”.

Her first poetry book “Transformations” (Bulgarian language) was published in 1999, followed by another poetry collection published in her mother tongue “A child, a woman and a prophetess” 2000.

The bilingual poetical project /English and Bulgarian/ “These Simple Things” 2000 was issued as a part of the cultural initiative “Bulgarian Easter”, under the patronage of the Bulgarian Government.

Zdravka’s first novel “The Road” 2002 was published in Bulgaria and was represented to the Bulgarian readers in the UK at the Bulgarian Embassy in London, as well as in series of TV and radio interviews in her country of origin.

In year 2003, by the initiative of the authoress, the novel was sold in support of restoration works of the Christian temple “The Assumption of Holy Virgin” – an object of historical and cultural importance in Bulgaria, one of the oldest Christian temples on the Balkan peninsular.

Some of Zdravka’s poems became part of “Other Voices” International Project – a cyber anthology for world’s poetry, published by Roger Humes, Poet, Artist and Editor. By his kind invitation more poems of the poetess are to be published in “Harvest International” annual magazine for poetry, writing and art.

Zdravka Vladova-Momcheva is the first prize winner for her poem “The Song of Orpheus” of the Second Annual “Dance with Words” 2006 International Poetry Contest of Palabras Press, Canada, under the patronage of Margot Van Sluytman, Poet and Publisher.

She is a member of British Poetry Society and “Artists Whithout Frontiers” – the International League of World’s Artists.

Thracian Treasure

Documents

Transcript of Thracian Treasure