Изцелението иска просто да си, да присъстваш.

Тъй като е толкова рядко, когато хората го

срещнат, го намират за неотразимо. То събужда

у тях спомен за пълно спокойствие в самата им

същина.

Да си, да присъстваш е напълно достатъчно. То е

заразително.

Когато един хомеопат развива способността си

да присъства, тя постига повече с по-малко

усилие. Тя отделя повече от времето си да бъде,

нежели да прави. Всъщност, може да изглежда,

че тя не прави нищо изобщо и въпреки това

резултатите й често са по-добри от резултатите

на тези, които полагат най-голямо усилие.

Умението да си, да присъстваш не може да бъде

преподавано. Но то може да бъде разбулено,

разпознато и поощрено да се разкрие от само

себе си.