Всичко е взаимосвързано. Хомеопатът не се

опитва да разделя тялото от психиката или

пациента от страданието му. Тя знае, че

съществува дълбоко залегнал ред и го уважава,

дори и когато може да види само хаоса на

повърхността.

Когато бъде настъпена опашката на котката,

устата е тази, която изскимтява.

Луната, макар да е на десет хиляди мили далеч,

тегли приливите на земята, като да са вързани с

въже.

Майката познава плача на своето бебе дори в

стая, пълна с плачещи бебета.

Никой симптом, никоя болест, никой човек не

може да съществува в изолация. Да третираш

нещата, все едно те са отделени едно от друго,

значи да тръгнеш от погрешната изходна

позиция.