1

ЕЛЕКТРОННОТО ОБЩЕСТВО

УВОД

Съвременната научно-техническа революция прерасна в една от основните закономерности на общественото развитие, в един от най-важните световноистори-чески глобални процеси, от овладяването на които зависи бъдещето на човечество-то. С това се обяснява растящият интерес у нас и в чужбина към проблемите и перспективите на научно-техническата революция, към процеса на повсеместна електронизация, информатизация и нахлуване на електронноизчислителните ма-шини и телекомуникациите буквално във всички области на обществения живот - икономика, образование, наука, международни отношения и т. н.

Докато компютрите бяха все още загадъчно и недостъпно чудо на техниката или рядка екстравагантност, те привличаха вниманието предимно на учените, спе-циалистите и писателите-фантасти. Но след като започнаха да командват роботи, да управляват космически кораби, да насочват ракети, да решават най-сложни мате-матически задачи, да рисуват, да композират музика, да изпитват, обучават и да се самообучават, те станаха обект на всеобщо внимание и породиха едновременно големи надежди и сериозни опасения.

Огромен интерес предизвикаха неподозираните доскоро възможности на микрокомпютрите, както и „чудесата на информатиката", разкриващи се в резултат от съюза между компютрите и изкуствените спътници на Земята. Едно от многоброй-ните свидетелства за повсеместния интерес към проблемите на информацията и комуникациите е и инициативата на ООН за обявяване на 1983 г. за Международна година на комуникациите.

В началото на 80-те години научно-техническата революция „навлезе в качествено нов етап на своето развитие, който многократно умножава нейните производствени и социални възможности. Това е етап на мощното развитие на миникомпютрите и микрокомпютрите, на тяхното широко навлизане в производст-вото, управлението, образованието и бита"1. Разгръщането на новия етап на научно-техническата революция съвпадна по време със засилването на противо-борството между социализма и капитализма и задълбочаването на световния революционен процес. И това съвпадение не е случайно. Както преходът от капитализъм към социализъм в световен мащаб, съставляващ главното съдържание на съвременната епоха и международните отношения, така и научно-техническата революция са „вътрешно необходимо взаимносвързани, защото са предизвикани от растежа на производителните сили и от потребността за тяхното по-нататъшно развитие"2, защото са обусловени от действието на открития от К. Маркс всеобщ закон за движението на историята - закона за съответствието между производи-елните сили и производствените отношения. В развитите капита-листически страни информатизацията и електронизацията като ядро и главно стратегическо направление на съвременната научно-техническа революция рязко

2

изострят съществуващите социални антагонизми и задълбочават общата криза на капитализма, тъй като настъпващите и неизбежни промени не се побират в тесните рамки на буржоазните производствени отношения. Информацията и комуникациите в тези страни са в ръцете главно на буржоазната държава и на многонационал-ните корпорации и служат като инструмент за укрепване на класовото господство и за разширяване на експлоатацията. „Днес е налице тиха, но ожесточена борба между транснационалните корпорации за контрол върху най-ценните от всички известни досега ресурси - върху националните информационни ресурси."3 Поради това, апологетите на капитализма, превъзнасяйки чудесата и благата на информационното общество, създадоха през последните години истинска електронна митология, компютърна еуфория и инфомания, обещавайки на всички хора и народи неограничени възможности във века на информацията и електрониката. Новият етап в развитието на научно-техническата революция, свър-зан с електронизацията, компютъризацията, кибернетизацията и информатизаци-ята на обществения живот, бе наречен най-общо „информа-ционна революция", а тя бе обявена за панацея, която в недалечно бъдеще ще избави капитализ-ма от неговите недъзи и антагонистични противоречия и поради това прави социалните революции и класовата борба исторически анахронизъм.

Информационната революция и свързаните с нея новости в областта на електронната обработка и предаване на информация, телематиката и космовизията станаха едни от най-модните теми за западните социолози и футуролози. В Англия например, 1982 г. бе обявена за година на компютрите и информатиката, а в САЩ през същата година се проведе Световна конференция на американското футуроло-гично дружество по въпроса за комуникациите и бъдещето на човечеството.

В същото време не останаха скрити опасностите и злините, които заплашват да се посипят в резултат от информатизацията и електронизацията като от кутията на Пандора - изострянето на проблема с безработицата, заплашващ буржоазията в недалечна перспектива с невиждани социални сътресения, растящата изолация и отчуждение, контролът и посегателствата върху личните права и свободи от страна на полицейските и разузнавателните държавни органи и частните корпора-ции, интелектуалното обедняване и деградацията на личния живот и т. н.

Развитието и разпространението на новите информационни технологии се

превърна в източник на нови проблеми и неравенство в международните отно-шения, в сложен възел от остри противоречия и борба против информационния колониализъм, за запазване на националния информационен суверенитет и за преустройство на съществуващия международен информационен ред в съот-ветствие с интересите на цялото човечество. Очерта се ясно тенденцията научно-техническата революция и в частност информацията и комуникациите да заемат централното място в историческото съревнование и

3

противоборство между социализма и капитализма в условията на мирното съвместно съществуване.

По логиката на съвременното историческо развитие и на обществената практика научно-техническата революция излезе на преден план като една от главните закономерности на общественото развитие и при социализма, и при капитализма. „Но именно социализмът е обществената система, която създава условия за нейното разгръщане като обективна закономерност в интерес на обществото и на човека."*

Настоящата книга е опит за синтезирано и критично осмисляне от марксистки позиции на многобройните и често противоречиви концепции, възгледи, оценки, предположения, хипотези и прогнози на различните учени и специалисти по въпросите за същността и характера на информационната революция, за по-ната-тъшното развитие и дългосрочните перспективи на електронизацията, за нейното социалнополитическо значение и последствия, особено от гледна точка на класова-та борба, международните отношения и бъдещето на световния революционен процес. В нея се разглежда въздействието на информационната революция върху материално-техническата база, обществената надстройка, международните отношения и живота на отделния човек, особено в условията на капитализма.

Въпреки огромното разнообразие от мнения и оценки, общо взето, в

литературата по тези въпроси както на Запад, така и у нас съществуват три основни направления.

Първото от тях е свързано предимно с техническите аспекти на електрони-

зацията и информатизацията и представлява интерес главно за специалистите. Второто направление отразява възгледите на икономисти, кибернетици и

информолози по въпросите на социалното управление и повишаването на ефективността на икономиката с помощта на „електронното кормило за управление". То е свързано с необходимостта да се определи границата между „века на енергетиката" и „века на информацията" и да се създадат надеждни методи за измерване на растящото значение на т. нар. информационна икономика.

Към третото направление могат да се причислят множество научни и популярни публикации, в които проблемите на електронизацията и информатиза-цията се разглеждат от гледна точка главно на идеологическата борба и въздей-ствието на новите електронни средства за комуникация върху обществената над-стройка и културното развитие. Особен интерес тук представляват възгледите и становищата по въпроса за борбата против информационния империализъм и насоките за преустройството на международния информационен ред.

4

Наличието на толкова различни подходи към проблемите на електрониза-цията и информатизацията, всеки от които заслужава сериозно внимание, е естествено следствие както от сложността на проблема за информационната революция, който изисква интердисциплинарен подход, така и от характерната за времето ни тясна професионална специализация. Това обстоятелство принуж-дава всеки автор, който се опитва да създаде пълна, макар и най-обща картина на социалните последствия от електронизацията и информатизацията, да пресича нееднократно границите на различни научни дисциплини с всички произтичащи от подобна дързост рискове. Не е изключение в това отношение и предлаганата книга. Поради това в нея компетентният читател вероятно ще се натъкне на повече въпроси, отколкото на отговори. Но именно към това се свежда главната й цел - да предизвика интерес и размисъл, а не да даде готови отговори и рецепти, да предложи на широката общественост една колкото се може по-широка панорама на информационната революция и противоречивите възгледи и оценки за нея.

По всяка вероятност с много от проблемите, които днес ни се струват

незначителни или свързани с по-далечното бъдеще, човечеството ще се сблъска преди края на сегашното десетилетие - толкова динамични са темповете на електронизацията и изобщо на научно-техническата революция. През следващите години вероятно ще продължи да нараства ролята на информацията и на нейните нови материални носители - компютрите и средствата за комуникация. Все по-голям брой хора ще се ползват от благата и предимствата на широката информи-раност и електронната обработка на информацията. Ще нарастват мащабите и дълбочината на социалните последствия, които е трудно да бъдат изцяло или конкретно предвидени отсега. Все по-често ще се налага да се променяме и приспособяваме съобразно с особеностите и изискванията на електронизацията и да преодоляваме новите трудности, които тя поражда. Следващите 10-20 години ще минат по всяка вероятност под знака на постепенното сливане на на информационните технологии и биотехнологиите - перспектива, с която досега се занимаваше научната фантастика.

Но бъдещето зависи в решаваща степен и принадлежи в крайна сметка на хората, а не на машините. Макар и неусетно и постепенно, то се ражда от нашите днешни замисли, планове и дела. На всички е ясно, че утре ще жънем това, което посеем днес.

От друга страна, както бе изтъкнато на XII конгрес на БКП, за пълното разгръщане на научно-техническата революция, за овладяването на нейните върхове и за съединяването на нейните постижения с предимствата на социализма е жизненоважно творчески да се изучава и критично да се осмисля чуждият опит, да мислим и действуваме така, както изискват критериите не само на днешния, но и на утрешния ден.

5

ГЛАВА I МИКРОЕЛЕКТРОНИКА, ИНФОРМАТИКА И ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ

Както най-розовите, оптимистични прогнози, така и най-мрачните, песимистични предсказания за социалните последствия на информационната революция се основават на преценки за възможностите и перспективите за развитие в по-близко или далечно бъдеще на новите информационни технологии, на техническите средства, които са материални носители на информацията – компют-ри, спътници, оптични кабели и т. н. За буржоазните социолози и футуролози техниката е алфата и омегата на социалния прогрес, а информационното общество - панацея за излекуване на всички недъзи на съвременния капитализъм.

Научно-техиическата революция, разбира се, е мощен катализатор на социал-ния прогрес. Тя предизвиква дълбоки промени в обществената организация, в сферата както на материалното производство, така и на духовния живот. В никакъв случай обаче техническите нововъведения не заменят социалните преобра-зования, нито пък научно-техническата революция може да замени социалната революция, тъй като и най-съвършеният инструмент е само оръдие на труда в ръцете на човека и му е безразлично за какви цели ще бъде използван.

Въпреки това налага се и ние да пристъпим към въпроса за електронизацията и нейните социални последствия най-напред от технократична гледна точка, като проследим накратко еволюцията и се спрем малко по-подробно на сегашните възможности и перспективите за развитие на техническите средства и новите информационни технологии. Без ясна, макар и най-обща представа за това читателят-неспециалист трудно би се ориентирал по-нататък в дебрите на буржоазната социология на комуникациите. Работата не е само в това, че по-голямата част от неспециалистите не познават възможностите на електронната обработка, съхранение и предаване на инхормация и на новите информационни технологии. Огромният брой книги по въпросите па електронизацията й информа-тизацнята са написани най-често от специалисти за специалисти. Сравнително малка част от тях са достъпни или даже интересни за обикновения читател.

Няма да привеждаме научни или наукообразни дефиниции за това, какво представляват информационните технологии и информационната революция, за-щото по тези въпроси съществуват колкото експерти, толкова и определения. Важното е да се подчертае, че за нови информационни технологии се заговори в резултат на бурния, направо главоломен през последните години прогрес и интеграция на три основни направления на съвременния научно-технически прогрес - микроелектрониката, телекомуникациите и електронно-изчислител-ната техника. Французите, например, говорят вместо за информационни технологии за информатика и телематика, но по същество става дума за един и същ процес. В основата на този процес, както и на всяко техническо нововъведение лежат опре-делени обществени потребности. В случая това са постоянно

6

нарастващата нужда от изчислителни услуги и други видове обработка на данни, растящото значе-ние на информацията за социално-икономи-ческото развитие и управлението и все по-голямата роля на електронно-изчислителната техника като високоефективно средство за повишаване на производителността на труда чрез неговата интензификация. От своя страна новите технически средства и информационни технологии още повече разшириха възможностите и пазара на информационни продукти и услуги при драстично снижаващи се цени. Появиха се личните (персонални)* компютри, които могат да се използват самостоятелно или да бъдат включени в големи електронноизчислителни центрове и мрежи, ако това е необходимо. Появиха се евтини и широкодостъпни електронни компоненти и интегрални схеми, които направиха по-ефективни големите и средните по размери електронно-изчислителни машини и центрове и осигуриха широк достъп до тях чрез телефона или телевизора в работния или домашния кабинет, слагайки началото на т. нар. телематични системи. В допълнение към всичко това евтиният микропроцесор превърна в действителност мечтата за масово използване на промишлени роботи и даде мощен тласък на развитието на роботиката. В резултат на прогреса в това направление например, много западноевропейски и американски промишлени предприятия се сблъскаха на световните пазари с унищожителната конкуренция на роботизираната в голяма степен японска промишленост. Микроелектрониката започна да нахлува неочаквано в такива области на производството и на всекиднев-ния ни живот, за приложението й в които преди няколко години даже не можеше и да се мечтае. В делника на много хора навлязоха такива термини като бюротика, телематика, телеконференции, видеотекст, телетекст, информационни ресурси и промишленост и т. н. 1. НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО „КОМПЮТЪРЪТ"

В писаната история е имало, може би, три пулса на промени, достатъчно мощни, за да

изменят човека из основи. Въвеждането на земеделието. .. промишлената революция... и революцията на компютъра в технологията за обработка на

информация...

Хърбърт Саймън

Най-важният символ и основният двигател на информационната революция, за която все повече ще се говори и пише в бъдеще, е електронноизчислителната машина, или компютърът, което е едно и също, ако имаме предвид електронния компютър. В широк смисъл тази английска дума означава изчислителен инстру-мент, какъвто е най-обикновеното сметало, използвано още преди 2500 години, или механичната сметачна машина на Чарлз Бабидж, изобретена през 1833 г. „Бащата" на компютъра е американският гражданин от български произход Джон Атанасов, разработил първата концепция за него през 30-те години, но американците твърдят, че началото на компютърната ера било положено едва през 1946 г., когато е създаден електронният интегратор и калкулатор - „ЕНИАК". Англичаните пък доказват, че първият компютър бил

7

конструиран в Англия и се наричал „КОЛОС". Всъщност по-важно е, че по това време в тези страни усилено се експериментират мощни изчислителни машини за обработване на огромни масиви от данни във връзва с нуждите на ракетостроенето и дешифрирането на Кодирани военни и разузнавателни съобщения. Това е първата потребност, в отговор на която се „родиха" компютрите.

Животът на това първо поколение електронни компютри е твърде кратък, а

възможностите за приложението им твърде ограничени. Причините за това са значителният им размер (например „ЕНИАК" е заемал голяма стая от 150 квадратни метра и е тежал 30 тона), високата цена, ограничената памет, голямата консумация на електрическа енергия и ниската надеждност. „Да се поддържа работата му (на ЕНИАК – бел. Авт./ беше една нескончаема битка за откриване на изгорелите лампи, за поставяне на нови и за получаване на изчисленията, преди да е изгоряла следващата. Никой не смееше да изключи тока, защото при тази операция изгър-мяваха по 20—30 лампи наведнъж”.

Първите електронизирани компютри могат с пълно право да бъдат наречени “електронозаври” – гиганти с мозъка на червей – такова е било съотношението между размера и капацитета им. „Той имаше колкото само няколко хиляди нервни клетки - мозъчната равностойност на един червей. Една машина от вида на „ЕНИАК", за да има взаимовръзките на човешките нервномозъчни клетки (а те са около 14 милиарда), би заемала сграда колкото Парламента и при работата си би употребявала ток, колкото се произвежда от Ниагарския водопад" - пише Р. О'Брайън.2 Този вид компютои са бързо пратени в музея. Причипата за това е откриването на полупроводниците. Полупроводниковата техника даде живот на поколение електронноизчислителни машини и сложи началото на един изключи-телно важен процес в развитието на електронизацията - миниатюризацията.

През (60-те години в света имаше около 6000 големи и средни компютри, а

днес броят им надхвърля 300 000. По оценки на някои учени броят на малките, лични компютри в света през 1984 г. е надхвърлял 10 млн., а според прогнозите на други до края на 80-те година ще надмине 50 милиона. Това невероятно „размножение" на компютрите би било немислимо без полупроводниците с нищожните им размери и консумация на енергия и високата им надеждност.

Следващото поколение - миникомпютрите, които се побират върху едно

чиновническо бюро - се появиха неочаквано бързо благодарение на технологията за създаване с помощта на химикофизическия метод, на силно концентрирани интегрални схеми. Тези схеми първоначално съдържаха неколкостотин полупро-водници, нанесени на един чип - тънък слой силиций: с размерите на пощенска марка. Изходният продукт за производството на чипове е парче свръхчист силиций, което прилича на малка наденица. Силицият е прекрасен полупроводник - може еднакво лесно да пропуска или да не пропуска електричество. Освен това, суровината за него - пясъкът, е практически неизчерпаема. Парчето силиций се нарязва на тънки колкото бръснарско ножче дискове, няколко слоя от които об-

8

разуват един чип. При насищането на един микроскопичен участък на чипа и отнемането от друг участък на електрони и разделянето на двете зони се образуват огромен брой полупроводници. С помощта на фотолитографски методи върху един чип могат да се нанесат много големи интегрални схеми, чиито първоначални размери надхвърлят няколко метра. Тази технология изисква изключителна прецизност и специални условия. Работниците в такъв завод приличат на хирурзи - носят бели престилки, шапки и маски, въздухът е 5 пъти по-чист от този в операционна зала, а температурата не бива да се колебае повече от два градуса. И най-микроскопичната прашинка може стане причина за бракуване на чип. Затова специалистите сочат, че 30 на сто от производствените разходи на електронни компоненти отиват за осигуряването на специални условия и проверка на надеждността на чиповете.

Появата на новите интегрални схеми през 70-те години сложи началото не само на миникомпютрите, но и на микропроцесорите* и микрокомпютрите. В резултат на въвеждането им и големите компютри станаха по-бързи и по-мощни. По това време гигантската фирма Ай Би Ем анулира няколко проекта за създаване на свръхголеми и мощни компютри, за да започне ускорено производство на „джуджетата" - микрокомпютрите, които хвърлиха опасно предизвикателство на „тежката информатика". Парадоксално, но факт бе това, че първият микропроцесор не бе създаден от гигантите в областта на електронноизчислителната техника, а от малката американска фирма „ИНТЕЛ". И днес, въпреки монопола на гигантите от рода на Ай Би Ем, по-малките фирми играят важна роля в развитието на микроелектрониката. Най-новият микропроцесор е рожба на британската фирма „Инмос". Това е един от свръхмощните микропроцесори (който може би ще бъде вграден в петото поколение ЕИМ), наречен „транзпютър" (от транзистор и компютър), тъй като се смята, че ще стане не по-малко разпространен и универсален от полупроводни-ците. Новият микропроцесор може да извършва 10 млн. операции в секунда, разположен е на чип с площ 4,5 мм2 и въз основа на него може да се създаде личен компютър с мощността на голяма ЕИМ. С появата на микропроцесорите и микрокомпютрите на мода дойде идеята за децентрализирана обработка на информация вместо използването на единни и сложни за експлоатация центрове, което е свързано с редица неудобства за отделния потребител.** Появиха се наред с това първите компютърни мрежи, свързвани не един централен компютър с множество терминали, а голям брой лични компютри, т. е. „интелигентни" терминали, които функционират в автономен режим, самостоятелно.

Въпреки истинското нашествие на личните компютри, на което сме свидетели днес и което в бъдеще ще продължи да се разширява, големите електронноиз-числителни машини и центрове остават незаменими за решаването на особено сложни научни и инженерно-технически задачи – например, оперативната обработка на информация от спътници, изследването на термоядрени процеси или разработ-ването на прецизни метеорологични прогнози. С тези задачи все още трудно е справят и днешните най-големи машини - суперкомпютрите, които извършват десетки и стотици милиони: операции в секунда. Поради това се води

9

упорита борба за създаването на свръхмощни суперкомпютри. Този клас машини обаче са извънредно скъпи и сложни и по всяка вероятност техният брой в света едва ли ще-нахвърли няколко стотици. (По някои оценки сега в света има около 100 супер-компютри.)

Едва ли има друг отрасъл на съвременната промишленост, който да се е развивал с такива главоломни темпове. Микроелектрониката и производството на електрон-ноизчислителна техника се подчиняват на фантастичния закон на удвояването на всеки две-три години.. „Почти всеки три години някоя фирма изкарва на пазара машина, капацитетът на чиято памет е два пъти по-голям от този на предшест-вуващата."3 Сравненията с традиционните отрасли са направо абсурдни. Ето нап-ример едно от тях. Ако, да речем, автомобилостроенето бе се развивало досега с такива темпове, „днес един „Ролс Ройс" щеше да струва по-малко от три долара, да изминава 800 000 км с един литър бензин, да развива мощност, необходима за задвижване на парахода „Кралица Елизабет", и шест такива коли биха се помес-тили на върха на една карфица"4. Един съвременен компютър, който се помества върху бюро, съдържа около 600 000 елемента - повече от детайлите в един от днешните най-големи свръхзвукови самолети. Той работи 100 пъти по-бързо от същия тип компютър през 70-те години, има над 100 пъти по-малки размери и струва десетина пъти по-евтино.

По всяка вероятност през следващите 10—15 години само от

генното инженерство и роботиката ще можем да очакваме подобни темпове на развитие и изненади. При това роботиката се основава именно на постиженията на микроелектрониката. Както изглежда, това е само началото. Миниатюризацията тепърва набира скорост. Микроелектрониката се стре-ми към все по-малки, по-евтини и по-надеждни електронни компоненти. Крайната цел е да се разшири максимално паметта на машината и да се доведе до колкото се може по-висок предел нейната скорост. Първата зада-ча се решава чрез създаването на нови видове запаметяващи устройства без движещи се части. Фирмата ,,.ИНТЕЛ" вече произведе кристал с мехурчеста памет и капацитет 4 мегабайта*. Този вид памет е засега обаче 100 пъти по-скъпа. Втората задача е свързана с повишаването на скоростта на превключванията в компютъра. Един от начините да се постигне това е по-нататъшната миниатюризация, като се намаляват размерите на машината. Електронните превключвания в днешните машини се измерват с милионни части от секундата. По някои прогнози до десетина години еди-ницата за измерване ще бъде наносекундата - една милиардна част от секундата.

Миниатюризацията на основата на сегашните силициеви полупроводници има обаче естествен предел - скоростта на светлината. Това означава, че електрическият сигнал може да измине максимум 30 см за една наносекунда. Очевидно при това положение бъдещият микрокомпютър ще трябва да има колкото се може по-малки размери. Във всеки случай той не бива да е по-голям от куб с размери 3x3x3 см5. Само в такъв случай разходите на енергия ще бъдат икономически приемливи. Освен това при такива скорости се отделя огромно количество топлина, чието отвежда не от машината представлява сериозен технически проблем. Специалистите вече разработват различни метални сплави за замяна на силициевите полупроводници. Тези сплави ще осигурят рязко повишаване на скоростта, тъй

10

като при охлаждане до температурата на течния хелий те се превръщат в идеални свръхпровод-ници без съпротивление.1

Досегашното развитие на миниатюризацията разкрива любопитна

закономерност - 50 пъти намаление на размерите на всеки 10 години. Свръхмалките числа, е които ни се налага да боравим при тези темпове на миниатюризацията, и свръхголемите числа, с които изчисляваме скоростта и обема на паметта на електронния компютър, обръщат с главата надолу всички обикновени мащаби за измерване на времето. Може би никой друг не е успял да илюстрира толкова красноречиво относителността на мащабите, с които сме свикнали да измерваме времето — часове, дни, месеци, години и т. н., и тяхната неприложимост към съвременната техника, както К. Сейгън. В нашумялата си книга „Драконите на рая" Сейгън предлага нова, космическа единица за измерване на времето. В неговата „космическа година" се вместват всичките 15 милиарда години от началото на съществуването на нашата Вселена. В тази космическа година слънчевата система се появява на 9 септември. Животът на земята възниква на 24 септември, а динозаврите — едва на 24 декември. По този мащаб човекът се е появил на земята чак на 31 декември. Новото летоброене започва само 64 секунди преди изтичането на „космическата година". Началото на научно-техническата революция и по-конкретно появата на днешните компютри се пада, по изчисленията на Сейгън, на последните две секунди.

Дали така ще изглежда човешкият живот „в очите" на компютрите

през 21 век? Какви ще бъдат компютрите след 20-ина години? Какви възможности ще притежават те? Едва ли някой може днес да отговори точно и категорично на такъв зашеметяващ и най-развинтената фантазия въпрос. С отговора не смеят да се захванат даже най-големите специалисти. И въпреки това съществуват безброй предположения, хипотези и прогнози. Според една от тях например само десетина години ни делят от тоталното изчезване на машино- ниските и стенографите, тъй като новите компютри ще говорят и ще разбират човешка реч, ще разпознават гласове и ще превеждат от един език на друг. Вече са конструирани програми, с помощта на които машината разпознава звука и смисъла на 6000 думи.. През 1983г. една фирма в Ню Джърси произведе микропроцесорен чип, който разпознава до 16 думи на определен човек и струва под 10 долара. Може би, не сме далече от деня, в който ще можем да управляваме даже .домашните си прибори с устни команди от разстояние - например да включим или изключим, пералнята си вкъщи от работния кабинет.

Небезизвестното ЦРУ и Агенцията за национална сигурност на САЩ

използуват в момента компютри за почти мигновен машинен превод на радиопредаванията от чужбина . Най-смелите прогнози предвиждат появата на компютри с размер на чиновническо куфарче и невероятната памет от 100 милиона милиона думи. Такава машина ще бъде в състояние да извърши една операция за времето, нужнно да стигне светлината от страницата, която четете в момента, до очите ви, а може би и за една десета част от това вдреме. Другояче казано, такъв. компютър ще може да прочете, осмисли и анотира от 10 до 100 книги за една секунда, ако - и това е едно голямо „ако" _ дотогава бъдат разработени принципно нови методи и средства за въвеждане и извеждане на информацията от машината. При такива скорости: един-единствен компютър би могъл да поддържа персонално досие за всеки жив човек на нашата планета и да го актуализира всяка минута. Изчислено е, че през мозъка на „средностатистическия" човек с продължителност на живо-та около 70 години преминават 650 млн. думи. Това се равнява на 20 млрд. бита езикова информация. Внушителна цифра, която обаче е нищожно препятствие бъдещите машини. Но да оставим за малко бъдещето и да се върнем към днешните компютри.

11

Засега поне “старите" и новите, т. е. днешните компютри си приличат като две капки вода, защото компютрите от четирите досегашни поколения са принцип- но еднакви устройства, които изпълняват аналогични функции, макар и с различна скорост и ефективност. Всички компютри имат пет вида основни устройства, обединени в две групи - централни и периферни. Към групата на централните спадат аритметичните (изчислителни) и запомнящите устройства и устройствата за управление. Те образуват централния процесор на машината. Периферните устройства са входно-изходни и външни запаметяващи устройства. Това са устройствата за подготовка на данни (перфокартни и перфолентни перфориращи машини, устройствата за подготовка на данни на магнитни дискове), както и техническите средства за събиране на първичната информация (датчици, броячи, четящи автомати и други). Ахилесовата пета на днешните компютри са именно въвеждащите и извеждащите устройства. Поради наличие-то на механично движещи се части в тях скоростта на действието им е ограни-чена, а оттук и скоростта за обработване на информацията. Техническият прогрес и в това направление е обнадеждващ, но засега именно този род устройства задържат по-скоростното действие, както и по-широкото приложение на компютрите. Затова усилията са насочени към преодоляването на тези трудности. Един от пътищата е създаването на нови видове памет и запаметяващи устройства. Вече споменахме за работата върху създаването на един нов вид памет - мехурчестата. Над 30 фирми в света вече работят над замяната на сегашните магнитно-дискови запомнящи устройства с лазерни, наричани още устройства с оптичен запис. Големи усилия се полагат и за усъвършенствуване на видеотерминалите с оглед на по-големите удобства за потребителя. Вече се произвеждат терминали с модулна конструкция, да-ваща възможност за включване на допълнителна програмна памет и увеличаване функциите на клавиатурата. Видеотерминалите се доближават вече по изчислителни възможности до личните компютри. Ето защо в близко бъдеще - предсказват учените - устройството, обединяващо личен компютър и видеотерминал, ще стане основното техническо средство на информационната промишленост.

Все по-трудна става разликата между отделните класове машини, тъй

като техническият прогрес направи досегашните критерии за категоризация - капацитет на оперативната памет и скорост на изчисленията - недостатъчни. Един от най-използваните доскоро критерии за категоризация на компютрите на големи, мини-, микро- и т. н. бе обемът на външната памет, измерван в мегабайтове (един мегабайт е равен на 8 млн. бита информация, или на около 500 страници маши-нописен текст). Но за сериозна оценка на една съвременна електронноизчислителна машина днес вече е нужен и се прилага цял комплекс от критерии като възможността за централизирана и децентрализирана обработка на информацията, степен на надеждност, цена, условия за експлоатация и т. н.

Най-важната и най-характерната черта на съвременните компютри е, че

досега те се развиваха по еволюционен път, но оттук нататък развитието им ще бъде експоненциално, скокообразно и свързано с истински революционни промени. Така например в Япония се разработва една от най-амбициозните програми за създаване на машини от пето поколение. Те ще притежават три нови качества: ще разпознават говор и изображения, ще се самообучават, т. е. ще решават самостоятелно проблеми, и ще разбират съдържанието на съхраняваната в паметта информация.

Обикновеният човек-неспециалист иска конкретно да разбере с какво компютърът може да му бъде полезен в практическата работа, каква информация

12

може да обработва, ако разполага с личен компютър, или ако има достъп до някакъв електронноизчислителен център, какви са предимствата на текстовата обработка (редактирането) с помощта на компютър и т. н. Съвсем естествено е, че интересът е насочен преди всичко към личните компютри, които направиха чудесата на информатиката достъпни за всеки човек. Личният компютър вече намира най-разнообразни приложения в професионалната работа на почти всички категории работници на умствения труд, в образованието, здравеопазването, развлеченията и бита на много хора. Някои от предлаганите игри и развлечения спомагат за подобряване бързината на рефлексите, а други - за развитие на логичното мислене. С помощта на личен компютър могат да се водят както служебни, така и домашни финанси, да се съхраняват и търсят телефонни номера и друга информация, да се изготвят и анализират таблици и да се регулират автоматично всякакви съоръжения на работното място или в жилището. В държавните учреждения компютрите обработват нашите сметки за електричество, топла вода, заплатите и данните за гражданското състояние. С помощта на компютъра си запазваме място в самолета или в хотелите на „Балкантурист". Но наред с удобствата и предимствата компютрите могат да станат източник и на големи главоболия и хаос. Даже най-малката техническа грешка или просто спиране на тока може да извади от строя цели системи и центрове и да разстрои живота на огромни градове, какъвто бе случаят с Ню Йорк преди няколко години. Да не говорим за умишлените грешки като кражбите на информация, саботажите и всякакви други фалшификации.

Хората днес, особено младежта, се възхищават от компютрите, но се смущават от необходимостта да се изучи някакъв условен машинен език от рода на БЕЙСИК, ЛОГО или професионалните езици КОБОЛ, ФОРТРАН, ПАСКАЛ и т. н., за да се общува с компютъра. Първият прототип на личен компютър, за работа с който не е нужно да се знае програмен език или да се запомнят специални указания за работа, вече е създаден. Достатъчно е с пръст да се докосне един от правоъгълни-ците на екрана, в който е написана на естествен език нужната команда или цяла приложна програма, без да се използва изобщо клавиатура. Ясно е, че за да спечелят напълно доверието на хората, компютрите трябва да не допускат спиране на производството, закъсняване на изплащането на заплатите, кацане на самолети един срещу друг и много други грешки и сюрпризи в областите, където се използва електронноизчислителна техника. С една дума - да станат още по-на-деждни и по-лесни за работа.

В повечето неприятни случаи обаче вината не е на компютрите, а на

хората, които работят с тях. В края на краищата компютърът е само средството за осъществяване на определена функция. По оценки на спе-циалисти 50 на сто от грешките в компютърните системи се дължат на пропуски на човека - програмист или оператор, 15 на сто - на предумишлени повреди, 15 на сто - на опити за кражба на информация и само 20 на сто се падат на т. нар. обективни причини - пожари, наводнения или технически повреди.

Колкото и да величаем компютъра като главен символ на информационната

революция, все още той е напълно безпомощен и зависим от човека. Другояче

13

казано: от машината можем да получим само това, което предварително сме й дали. Ето защо разработването на програми е ключов фактор за масовото, а изобщо и за каквото и да било приложение на електронноизчислителната техника. Все още тази дейност, колкото и големи да са постиженията в нейното автоматизиране, се върши от хора. Преди двайсетина години цената на един ред машинни инструкции бе около 4-5 долара. Средно голяма програма е съставена от около 20 000 реда инструкции. Не е трудно да се изчисли, че цената на такава програма през 60-те години е била около 1 млн. долара. При това за разработването й са били необходими 4-5 програмисти и една-и половина-две години време7. Днес са създадени високо-усъвършенствувани програмиращи системи и езици от свръхвисоко ниво с най-различно предназначение, в резултат от което цената на един ред машинни инст-рукции сега е десетократно по-ниска. Освен това тези езици дават възможност и на непрограмисти да правят запитвания и да черпят информация от банки за данни. В бъдеще програмистите значително ще увеличат производителността на своя труд, като използват готови програмни модули. Но създаването на оригинални програми е много сложна и отговорна дейност, едно истинско изкуство, за което са необходими много време, усилия, търпение и изобретателност. Съветският учен А. Ершов смята програмирането за източник на интелектуална сила, ярки преживявания и дълбоко удовлетворение. Американският учен Д. Кнут, автор на многотомното изадние „Изкуството на програмирането за ЕИМ", твърди: „Някои програми са изящни, някои - изискани, някои - ослепителни. Аз твърдя, че може да се напишат грандиозни програми, благородни програми, истински величествени програми." По тези причини програмирането вече се превърна в стратегически важен подотрасъл ка информационната промишленост в развитите страни и през следващите години ще бъде един от ключовите фактори в развитието на информационната революция. Производството на програми придобива вече характера на промишлено производ-ство. Така например в САЩ над 10 хиляди фирми произвеждат софтуерни (програм-ни) продукти, а около 150 са търговските компании, осъществяващи търго-вия на едро с такива продукти и разполагащи с пласментна мрежа с десетки хиляди пунктове за търговия на дребно. Приходите от търговията с програмни продукти са съизмерими, а в скоро време юже и да надхвърлят приходите от продажбите на електронноизчислителни машини.

Може уверено да се каже, че бъдещето на електронизацията и

информатизацията на обществения живот зависи в решаваща степен от успехите в сферата на програмирането. “Програмирането вече не е като писане на сценарий, т. е. програмистът не трябва да предписва всяка стъпка и действие на машината. Програмата за разрешаване на даден вид проблеми предписва само стратегията, пътя, който машината трябва да следва за разрешаване на проблема, т. нар. селективно търсене. Но точно по пътя на селективното търсене върви и човекът, решаващ дадена загадка. И както хората се учат да изменят и подобряват страте-гията ги, така и машината по принцип може да се „учи" от грешките си. „Напълно е възможно програмите да се самоизменят, т. е. да се „учат"."8 Това е един от главните пътища, по който вървят създателите на компютрите на бъдещето - носители на изкуствен интелект. Тъкмо в това направление се намира огромният и неподозиран от повечето хора потенциал на електронизацията, на компютрите,

14

въпреки че за такъв род задача и за самостоятелно разрешаване на проблеми засега се използват едва 5 на сто от възможностите им. Тъкмо в това направление впрочем се очакват и най-големите заплахи и проблеми, които биха могли да превърнат компютъра в истински кошмар на бъдещето.

2. ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ — МИТ И РЕАЛНОСТ “ - Това, което казахте за втората промишлена революция, е много добро - каза тя.

- А, стари работи...

- На мене ми се стори доста свежо. Имам предвид частта, в която казвате как

първата: промишлена революция е обезценила физическия труд, а после втората —

рутинния умствен труд. Бях възхитена. — Норберт Винер казваше всичко това още през 40-те години. На вас ви изглежда

свежо, защото сте твърде млада, за да знаете нещо друго освен днешните неща...

— Мислите ли, че ще има трета промишлена революция?

Той се задържа пред вратата на кабинета си. •

— Трета? Как би изглеждало всичко?

— Точно не зная. Първата и втората трябва да са били немислими в едно и също време.

— За хората, които е трябвало да бъдат заменени от машините, може би.

— Трета, а? В известен смисъл от доста време тя е започнала, ако имате

предвид мислещите машини. Това, струва ми се, би било третата революция —

машини, които обезценяват човешкото мислене. Някои от големите компютри като „ЕПИКАК" вършат това добре в специализирани области.

— Хм... — каза тя замислено, като тракаше с молива в зъбите си. — Първо, физиче-

ския труд, после — рутинния и накрая — може би, истинския умствен труд.

— Надявам се да не остана на този свят толкова дълго, за да видя тази последна

стъпка. .."

Курт Вонегът, „Механичното пиано"

Науката още не е разкрила сложния механизъм на човешкото мислене. Но въпреки това на дневен ред е въпросът, кога ще бъдат създадени машини - носите-ли на изкуствен разум, равностойни на човешкия мозък. Причините да се поставя може би преждевременно такъв въпрос са главно две:

Първо, над създаването на изкуствен интелект се работи вече няколко

десетилетия и са постигнати изключителни резултати, колкото и далече да е крайната цел.

Второ, съвсем логично и естествено е да очакваме всякакви изненади от бъдещите компютри, след като вчерашните и днешните не се съобразяват с нашите' очаквания и прогнози. Един от най-големите парадокси в кратката история на електронните компютри е-фактът, че никой не успя да предвиди поне приблизително темповете, с които те се усъвършенствуваха през-последните три десетилетия, нито пък областите, които вече намериха широко приложение. И щом като това е вярно за компютрите в „предучилищна възраст", какво ни гарантира от изненади в ерата на „интелигентните" машини?

15

Трябва веднага да се отбележи, че названието „изкуствен интелект" не бива

поне засега да се възприема буквално. За специалистите то има символично значение и обхваща редица насоки на работа, свързани с усъвършенствуването на днешните компютри, с интелектуализацията им и създаването на машини от пето поколение. Големият въпрос обаче не е в това, дали може да бъде създаден „изкуствен разум", а кога ще стане това и какво ще означава този пробив за човека.

Някои учени смятат, че за решаването на тази архисложна задача ще бъдат

достатъчни две-три десетилетия. „За мен вече не съществува въпросът, може ли да се създаде пълноценен изкуствен разум. Безусловно може! При това не само няма да отстъпва на човешкия, но в много отношения ще го надмине. Надявам се, че това ще стане пред очите ни - във всеки случай не по-късно от 2000-та година" - пише съветският академик В. Глушков.9 Защо след като ние сме машини от кости и месо, които играят пинг-понг - питаше още преди 20 години американският учен А. Мински, - и една метална машина да не може да върши това? Един от аргументите, които се привеждат в подкрепа на горната теза, са досегашните шеметни темпове на развитие на електронизацията през последните 30 години. Само за три десетилетия обемът на физическите носители на паметта бе намален над 1 милиард пъти. Цената, на изчисленията стана 30 000 пъти по-ниска, а времето за изпълнението им се съкрати 12 000 пъти. Данните от таблицата потвърждават това.

Т а б л иц а 1

Време и цена за1 млн. операции

Време Цена

1952

1982

10 минути

1/2 секунда

300 долара

0,06 долара

И з т о ч н и к : Futuribles, Маi 1984, р. 40

Прогнозите сочат, че преди 1990 г. на пазара ще се появят информационни системи, способни да обработват значителен обем данни, които ще струват колкото струваше транзисторният радиоприемник в началото на 60-те години.

„Наистина този взривоподобен ръст създаде импулс, който придаде на

тази област една друга характерна черта, може би уникална за нея в сравнение с други научни области ориентация към бъдещето - толкова проникваща, че удавя всеки опит да се погледне назад, особено да се погледне критично или даже да се изследва критично самата тази област" - смята Дж. Вайценбаум - един от известните изследователи и пионери в създаването на „изкуствен интелект".10

16

Нека не забравяме, че все още днешният компютър е твърде далеч от човешкия мозък. По скорост машинната го превъзхожда стотици хиляди пъти, но това е рутинната страна на мисленето. Компютрите все още не могат да разпознават образи и да мислят асоциативно като човека, а именно асоциативното мислене е в основата на творчеството. Нуждите на роботиката например наложиха ускореното моделиране на механизма на разпознаване на образи. Конструирани са програми, с помощта на които компютрите започват да разпознават образите на движещи се по конвейер предмети. Как върши това компютърът?

В неговата памет се въвежда предварително информация за всяка чертичка и точка от образа на даден предмет. След това той сравнява последователно постъпващата информация с предварително зададената, стъпка по стъпка, т. е. съвсем не така, както човека. Хората се познават с половин поглед, с половин дума, защото при този акт се включват успоредно и заедно 7- 8 млрд. неврони. Даже най-модерните компютри все още са далече от такава възможност. Затова редица-учени смятат, че цифровият компютър изобщо няма да може да се справи с нея, а други, още по-големнг скептици са убедени, че никога няма да може да се формализират такива форми на умствената дейност като съждението или интуицията. Освен това по плътност на паметта компютърът също така е далече от възможностите на мозъка. Природата е създала този съвършен инструмент - мозъка, така разточително, чеда се имитира той са нужни 14 млрд. елементи - това е броят на невроните в него.

И въпреки това днес вече има компютри, които „виждат" и помагат на

роботите да манипулират обработваните от тях детайли. Според прогнозите на една фирма половината от всички роботи, които ще се продават на пазара през 1987 г., ще бъдат със „зрение".

Няма да сгрешим, ако кажем, че вече съществуват и машини - носители на

изкуствен разум. Още през 1957 г. учени като X. Саймън, А. Нюъл и други заявяваха, че вече има машини, способни да се учат и да. говорят. Но както тогава, така и сега даже най-съвършените компютри вършеха и вършат това доста примитивно или с цената на фантастични изчисления. Естествено е обаче да се запита човек: а какъв е критерият за оценка? По какво да се определи дали една машина е „интелигентна", дали един компютър е по-умен от друг?

На този въпрос е трудно да се отговори, тъй като още не ни е известно какво

значи точно „мислене". Във всеки случай ясно е, че мисленето е процес. Затова едно от определенията на интелекта е, че той е качество на процеса на мисленето. Един от пионерите в конструирането на изкуствения интелект, английският кибернетик Тюринг, е създал своеобразен тест за изпитание на интелигентността на компютъра. Настанявате се в една стая и разговаряте със събеседник зад. стената, без да го виждате. Задачата ви е да познаете с кого разговаряте - с друг човек или с машина.. Ако познаете машината, значи пълноценен изкуствен интелект все още няма. Разбира се, подобен тест е твърде несъвършен. Днес се използват редица други критерии и начини за проверка на качествата на една или друга „мислеща" програма, но нима е лесно да се определи дали един човек е по-умен от друг? И не трябва ли първо да се уточни какво разбираме под „умен". Днес всички ние губим по 5-10 и повече години от живота си, за да „се натъпчем" със знания от една или друга област, но значи ли това, че поумняваме? Машината може да се „натъпче" с много повече знания за нищожно време. Значи ли това, че тя ще бъде по-умна от човека? На подобен въпрос

17

известен учен отговорил: „зависи от човека, има тъпаци, от които и месоме-лачката е по-умна". Може би тъкмо неясните критерии за определяне на интелигентността на програмите са главната причина за затрудненията да се определи какво точно значи „изкуствен интелект". В САЩ например се четат над 100 вида спецкур-сове по изкуствения интелект, в които влизат лекции както за „мислещите" машини, така и за компютрите, разпознаващи човешки глас, и за други насоки на кибернети-зацията.

Някои хора свързват работата върху „изкуствения разм” с натрупването на колкото се може повече знания в компютъра, за да се освободи човекът от нуж-дата да ги запаметява и за да се справим с огромното информационно наводнение. Наистина вече не е необходимо, нито пък е възможно човек да се стреми да притежава енциклопедични знания в своята област Но светогледът, изложен от Декарт преди три века, още тежи като оловна гира върху нас и ние свързваме чес-то интелекта с количеството на знанията. Според този възглед за света ние можем да разберем сложните системи, като анализираме дълбоко съставните им части - положение само по себе си вярно, но едностранно.

Именно едностранчивото му разбиране и прилагане е една от причините за днешната свръхспециализаиция, за редукционизма в науката, за приоритета на аналитичното пред синтетичното мислене, за по-голямото внимание към съставни-те елементи и детайлите, отколкото към тяхното взаимодействие. Като реакция на тази едностранчивост може да се разглежда и идването на мода през последните десетилетия на системния подход в науката, чието основно изискване е разглеж-дането на всички връзки и взаимодействия между съставните части на съответното явление или процес. Така или иначе, нуждата да се проникне по-дълбоко в един или друг проблем доведе науката като цяло и особено онези клонове на зна-нието, които се занимават със сложни системи - икономика, социология, биология и т. н., - до такава степен на свръхспециализация, че учените с основание се шегу-ват: експертът знае - казват те - всичко за нищо. Какви са възможностите и перспективите за намиране на изход от това положение?

Компютърът не може да върне енциклопедизма. Но той може да спомогне за

преодоляване на отрицателните последствия от свръхспециализацията в много об-ласти, като поеме върху себе си рутинния умствен труд - запаметяването на безброй подробности и цифри. В отделни области се използват или експерименти-рат компютри с квазиинтелект, които изпълняват ролята на мощни „усилватели на разума" и облекчават работата на механици, инженери, лекари, юристи и т. к. Фирмата. Ай Би Ем например е разработила система, която може да коригира печатни и граматични грешки, използвайки банка със 100 000 думи и 250 правила от граматиката на английски език. Същата система може по принцип сама да „съчини" необходимия документ, да конкретизира в логичен порядък някакво кратко и сбито общо задание. Тази фирма подготвя за пазара система, която много бързо ще преглежда съдържанието на постъпващата поща и ще прави списък на

18

най-важните изрази и думи в прочетените документи, за да се спести времето на заетия ръководител, научен работник, предприемач или журналист.

В областта на медицината се експериментира системата „МИЦИН",

симулираща консултант по инфекциозни болести. Тя може да води разговор, отговаряйки на въпросите на лекаря, когато той се нуждае от специализирана и прецизна информация. Лекарят може да запита, да речем, компютъра за съвет какъв вид микроорганизми са причинител на даденото заболяване и какви антибиотици са най-подходящи за лечението. Един типичен сеанс, състоящ се от въпроси и от говори, продължава двайсетина минути. В 75 на сто» от експериментите системата „МИЦИН" е дала безпогрешни отговори - еднакви с отговорите на най-добрия специалист по инфекциозни заболявания.11 Ясно е, че подобна програма не заменя лекаря, но със своите знания значително разширява възможностите му и намалява вероятността от фатални грешки при вземането на решение. Съветските кибернетици разработват компютъризиран имитационен модел на човека - своеобразен „колективен мозък", който ще бъде след време безценен: помощник на лекарите и мощно средство за развитие на медицината.

В една от безбройните прогнози за бъдещето на компютрите, разработена преди десетина години по метода „Делфи", се предвижда до 1988 г. да бъде съз-дадена друга система с квазиинтелект с широко практическо приложение - юридически арбитър. Тя ще дава не само информация за съществуващите юридически норми или прецеденти в практиката и литературата - такива информационни банки вече съществуват, но и ще предлага решения на конкретни казуси. И тука целта е не да се замени адвокатът, а да се подсили и облекчи работата му. Може би за консултация в рутинни случаи компютърът ще замени напълно юрисконсултите. Колко ли съветници, помощници и консултанти ще станат излишни с появата на подобни системи и в други области на живота!

Експертните системи с квазиинтелект съвсем не са вълна на далечното

бъдеще, въпреки че засега са твърде сложни и скъпи, за да бъдат приложени в широк мащаб, след като са конструирани. Такива системи засега използват само най-крупните и богати корпорации в развитите страни. Така например фирмата „Дженерал електрик" въведе преди 2—3 години експертна система с квазиинтелект за откриване на повреди в електрическите локомотиви. Системата съдържа около 15 000 правила за установяване на най-типичните 80 на сто от всички възможни повреди. Програмата е изработена не от някакъв всезнаещ компютър или експертен съвет от учени и инженери, а въз основа на проучването на личния 40-годишен опит на един от най-добрите локомотивни монтьори. Системата дава компетентни съвети и подпомага специалистите с по-малка квалификация, съкращава рязко времето за ремонт на локомотивите и освобождава висококвалифицираните спе-циалисти от рутинни проблеми.

Вземането на решения -разработването на варианти, решаването на проблеми в неизвестни ситуации, изборът на оптималния курс за действие, предвиждането на последствията - с една дума, формирането на стратегията в една или друга област -

19

не е ли тъкмо това творческото мислене, най-добрата лакмусова хартия за проверка на интелигентността както на човека, така и на компютъра? И ще остане ли този вид мислене привилегия само на човека? Съветският учен Г. С. Поспелов смята, че да се създаде мислене без мозък, на базата на електронноизчислителни машини, е невъзможно поради редица принципни съображения, произтичащи от теорията на сложните системи. „. . .Въпросът за мислещи машини -добавя той -сред специа-листите отдавна е решен отрицателно."12 Но вече е натрупан известен опит в моделирането на мисленето. Работи се върху проблема за автоматизиране на дедуктивното мислене. Създадена е универсална математическа система, която може да докаже само за 7 минути всички теореми в класическата математическа монография на Уайтхед и Ръсел. При това системата доказва и неизвестни досега теореми. Впрочем обект на кибернетично моделиране е не само мисленето. Редица институти в света се занимават с моделиране и на емоциите. Да се разбере техният механизъм, ще означава да се облекчи животът на човека, да се лекуват по-ефикас-но душевните болести. Евентуален пробив в това направление обаче крие безброй неизвестни и опасности за манипулация на най-интимния духовен живот на човека. Доскоро се смяташе, а повечето хора и сега са убедени, че да се моделират емоциите е много по-сложно от моделирането на мисленето. Още през 1965 г. такъв авторитет като Х. Саймън писа в книгата си „Формата на автоматизацията за човека и управлението", че автоматизирането на гъвкавата нервна система ще стане постижимо дълго преди автоматизацията на сравнително гъвкава сензорна, мани-пулативна или двигателна система. Следователно, смята Саймън, в близко бъдеще няма вероятност да се разсее ореолът на загадъчност, прикриващ най-съкровените ни тайни и чувства. Какво бе учудването обаче, когато още първите практически опити показаха, че моделирането на емо-циите е твърде по-лесно от моделирането на другите форми на нервномозъчната дейност. И защо тогава, ако компютърът може да ни служи като „усилвател на разума"; да не го използваме един ден и като „усилвател на чувствата"?

Какви са прогнозите за по-нататъшното развитие на изследванията в областта на изкуствения интелект и евентуалните резултати и бъдещи приложения?

Повечето учени са на мнение, че не може да се предвидят всички възможни

приложения в тази област, но може да се очаква компютрите — носители на изкуствен интелект, да проникнат в най-неподозирани сфери на живота. По всяка вероятност най-масовото приложение изглежда ще бъде в сферата на роботиката. Във всеки случай усилията за създаване на нови системи с квазиинтелект нарастват. Сигурно е, че те ще доведат до разширяване на кръга на приложенията. В това отношение обаче прогнозите са твърде редки и противоречиви, за което свидетелствува и таблицата.

20

Т а б л и ц а II

Продажби на системи с квазиинтелект в Съединените американски щати в млрд. дол.

1984

вариант 1: ограничено

развитие иприложение

вариант II: ограничено развитие и широко приложение

вариант III:

бързо развитие и 0,100 8,0

широко приложение

И з т о ч н и к : Материали на : Fifth Conference, World Future Society, Wahington

D.C., 1984

Може ли да се очаква някакъв голям пробив, изобретяването на някаква магическа формула или неочаквано откритие в близко бъдеще за създаване на пълноценен изкуствен интелект? По какви пътища вървят учените? Кой от възможните пътища към тази цел е най-кратък и в крайна сметка трябва ли изобщо да се стремим към подобна цел?

Както вече отбелязахме, в тази област може да се очакват изненади, но

това не значи, че пълноценен изкуствен разум ще бъде създаден изведнъж, за един ден, като по чудо. Тъкмо обратното, към тази цел ще се върви стъпка по стъпка, с усилията на всички специалисти, които работят в това направление.

В близкото бъдеще, както и досега, изследванията и експериментите

ще се развиват главно в две основни направления. П ъ р в о т о е външната имитация на мозъка, без да се познава

напълно механизмът на неговото действие. По подобен начин древните са предвиждали сравнително точно приливите и отливите въз основа на дългогодишни наблюдения и без да са познавали законите на Нютон.

Вторият, далеч по-труден, но и по-перспективен път е разкриването на вътрешния механизъм на мисленето и адаптацията на компютрите, на принципите на действието им и на програмирането към особеностите на човешкия мозък.

Специалистите по електроника и кибернетиците понякога завиждат на

биолозите и гениите инженери за големите пробиви в разгадаването на тайните на живата материя, но тъкмо от тях по всяка вероятност ще получат помощ в разкриването на тайните на мозъка и в конструирането на пълноценен изкуствен интелект. Какво имаме предвид? Основания за подобни предположения дава бурното развитие през

последните 4-5 години на една нова област - биотика, която се намира на границата на различни науки. Биотиката вече измества „класическите"

1990

0,065

0,100 2,8

21

биотехнологии като например биониката, занимаваща се със създаването на електронни еквиваленти на човешки органи. Новата област биотика стана възможна в резултат от предсказаното съюзяване на информатиката, автоматиката и биологията. Какви са причините за подобна интеграция?

П ъ р в а т а п р и ч и н а е свързана със същността на онова, което става през последните години в областта на биологията - истинска революция в разбирането на кодовете, езиците, запаметяването и предаването на биологическа информация, разгадаването на механизма на биологическите комуникации на молекулярно ниво. Това развитие е особено интересно за ин-форматиката, |която изучава всички видове комуникации, кодове й сигнали.

В т о р а т а п р и ч и н а се крие в особеностите на макромолекулите - носители

на биологическа информация. Биологическата информация се записва линейно и последователно, знак по знак, така, както се пише една дума или изречение - буква по буква и дума по дума. Този вид запис - на информация прави възможна обработката на биологическа информация с помощта на компютър, както и автоматизирането на различните етапи на синтеза и анализа на генетични вериги. Компютърът работи с два знака -м нула и единица (отворена и затворена електрическа система), а биологическата информация се „пише" с четири знака - А, Т, Г, Ц (ензимите аденин, танин, гуанин и цитозин). В резултат от обединяването на възможностите на информатиката, автоматиката и биологията за кратко време стана възможно нещо невероятно до неотдавна - да се чете и пише на езика на живата материя! Конструирани са вече автоматични машини за синтезиране на различни протеини. С помощта на такъв автомат днес са нужни три дена вместо една година, както преди това, за синтеза на ген със 120 нуклеотиди (съставни части на нуклеиновите киселини).'3 Прогнозира се създаването през 1987—1988 г. на автомат за четене на генетичния код.

Сега генетиците се намират на етапа на развитие на информатиката

отпреди 30 години. Те използват най-простия език за запис на биологическа информация. Все едно програмистите да съставят програми на бинарен език, като пишат инструкции с единици и нули. Постепенно обаче се създава нов език за молекулярно програмиране, който е биологически еквивалент на такива основни езици за програмиране в информатиката като БЕИСИК или ФОРТРАН. Най-важният, решаващият въпрос за бъдещето на биотиката е как да се изпълни, да се реализира програмата след създаване то й, с помощта на каква машина. Как да се съедини „биологиката" с„биоматериала"?

В информатиката програмата изпълнява компютърът. В генното

инженерство, в биотиката програмата трябва да изпълняват живите клетки или бактериите. Когато тази технология достигне етапа на своята зрелост, ще може да се конструират свръхминиатюрни биологически структури с качествата на полупроводници, както и миниатюрни системи за превръщане на енергия от един вид в друг. Това, което микроелектрониката прави върху един чип, природата може да направи върху микроскопична прашинка! Тези ултра-структури ще бъдат подобни на структурата на живата клетка. На един квадратен милиметър от такъв биоматериал ще се поместват огромен брой елементи - числото 10 с петнадесет нули!14 Ето насоката, в която кибернетиците и информолозите очакват помощ от гениите инженери — сливането на микроелектрониката с биологията. Появата на биотранзисторите и особено серийното им производство ще предизвика втора, още по-дълбока революция в днешната микроелектроника и електронноизчислителна техника, а и в нашия живот. Те ще направят възможна директната връзка на централната нервна система с биологическия компютър. И това поколение компютри няма да се създават, а ще се отглеждат, ще израстват от биоматериал по зададена програма. Биологът Дж. Маклиър се надява да произведе след няколко години

22

първия биопроцесор, пред който днешните микропроцесори с 250 000 еле-мента ще изглеждат като динозаври!15

Перспективата за симбиоза на човека е машината, макар и далечна,

поставя много непривични въпроси, които са занимавали досега само философите и теолозите. Неотдавна известният неврохирург Р. Уайт заяви, че е готов да извърши операция по присаждането на човешка глава. Да допуснем, че.такава операция би била успешна. Кой човек ще живее тогава - собственикът на тялото или на главата? И изобщо къде е центърът на нашето „аз", центърът на самосъзнанието? Ако приемем хипотетично, че той е в мозъка, който съхранява всичката информация, тогава? „Ще си създаде човек безсмъртен двойник, ще прехвърли в изкуствения интелект съзнанието си, ще предаде на вторични суровини изхабеното си тяло и ще си заживее весело с новото си и вечно тяло ли?"16 Разкошен сюжет за научната фантастика! Но да слезем отново на земята. По въпроса за изкуствения интелект може дълго да се пише и спори. Може да се правят различни предположения за перспективите на „империализма на инструменталните разсъждения" (по израза на Дж. Вайценбаум — бел. авт.). Може да се пишат научнофан-тастични романи и сценарии, които смразяват кръвта в жилите ни. Но всичко това е все още далеч от реалната действителност, от днешните ни практически задачи и дела. Компютрите ни заставиха да се замислим за по-далечното бъдеще, за себе си. Отхвърляйки гео-центричния възглед за Вселената, хората започнаха да разбират, че съзнанието е също природно явление, което може да се обясни с действието на прости механиз-ми. По такъв начин компютърът ни помага да изпълним девиза на древните: познай себе си. Може би това ще се окаже неговата най-голяма заслуга пред човека?

3. ЕРАТА НА ТЕЛЕМАТИКАТА

Първо трудът, след него и после заедно с него говорът - това са били двата най-съществени стимула, под чието въздействие умът на май-муната постепенно се е превърнал в човешки ум . . .

Фридрих Енгелс

Както камъкът и тоягата - първите оръдия на труда, така и средствата за общуване, начините за размяна на чувства и мисли са изиграли изключителна роля в дългата еволюция на човешкия род. От зората на своето съществуване като “обществено животно" човекът е изпитвал нужда от символи и средства, за да призове себеподобните си на помощ или да ги предупреди за надвиснала опасност, да сподели с тях чувства, желания или идеи, да предаде на поколенията натрупания опит в борбата за оцеляване. Първите средства за общуване с нищо не приличат на днешните,изумителни инструменти, които човечеството използва за обработка и предаване на информация в пространст пито и времето, но това не намалява тяхното историческо значение. Без да премине по стъпалата на дългата еволюция на средствата за комуникация, заела цели епохи, човечеството нямаше да бъде изправено днес пред ерата на телематиката, разкриваща уникални възможности и перспективи за телеобработка и моментално предаване на информация на всякакви разстояния.

Телематиката се роди в резултат на сливането на новите информационни

технологии с телекомуникациите, особено новите средства за телеко-муникации. Ерата на телематиката започна със съюза на традиционните средства за комуникация - телефона, а после и телевизията - с компютрите. На един по-късен етап Телематичните системи разшириха своя обхват с помощта на изкуствените спътници на Земята и прераснаха в национални и глобални системи. Засега този „съюз" е неравноправен - телекомуникациите заемат само 10-15 на сто в новите информационни технологии. Но към 2000 година техният дял ще надхвърли 60 на сто. Какви видове телематични системи съществуват днес и какви възможности предлагат?

23

П ъ р в и я т в и д са системите за предаване на данни от всякакъв характер на всякакви разстояния — спътниковите системи. Специалистите делят съществуващите спътникови системи на четири категории:

- две глобални системи - ИНТЕЛСАТ, в която господствува американската частна компания КОМСАТ, и ИНТЕРСПУТНИК, в която участвуват братските со-циалистически страни; I - спътникови системи с национално и регионално предназначение;

- системи за морска навигация и други специални цели; - спътникови системи с военно и разузнавателно предназначение. С помощта на спътниците телекомуникациите станаха не само много бързи, но и много евтини. „Една страница телекс от Ню Йорк до Лондон днес струва *2 долара. Писмо от една страница или технически чертеж, изпратени чрез мрежата на „ИНТЕЛПОСТ", е 5 долара и триминутен разговор по обществената мрежа струва едва 3,16 долара. Преди 20 години частните разго-вори през океана струваха 20 пъти повече."1

Днес около 70 на сто от международните телефонни разговори се осъществя-ват чрез спътникови системи. Един- единствен съвременен спътник може да транслира един милиард бита (един гигабит) информация в секунда - все едно Британската енциклопедия да се транслира през океана шест пъти в минута! През 1986 г. се предвижда извеждане в орбита на спътник с капацитет 3 000 телефонни или 120 телевизионни канала. Нарасналите възможности за прецизно управление на спътниците и излъчваните от тях сигнали с помощта на компютри разкриват перспектива за покриване на територията на земята не с десетки или стотици, а с хиляди телевизионни и радиоканали едновременно. Някои учени са изчислили, че ако развитието на телекомуникациите продължи през следващите 40 години със същите темпове, ще възникне глобална мрежа, която ще бъде в състояние да предава 130 млрд. телефонни разтвора едно-временно.18

В т о р и я т в и д телематични системи са тези с местно или отраслово

предназначение. Тук влиза голяма част от автоматизираните информационни системи, които функционират в режим на телеобработка.

2 Основните средства за комуникация са телефонната мрежа и телевизията,

по-конкретно кабелната. По някои преценки в света днес съществуват над 1000 подобни телематични системи. За особено важни отрасли в икономиката и науката се създават информационни систееми с огромни банки от данни за най-важните публикации, новости и изобретения. Към този род системи чрез телефонната мрежа може да бъде включен личен компютър, т.е. на потребителя се предлага директен достъп до данните по електронен път.

Този род телематични системи се оказа твърде доходен и перспективен

бизнес, който обаче е труднодостъпен за малките страни, даже те да разполагат с необходимата технология. Създаването и поддържането на такива банки от данни изисква много разходи и усилия и е оправдано само при наличието на достатъчно голям брой потребители. Достатъчно обширен пазар за тези информационни продукти и услуги могат да си осигурят само големите страни, чиито възможности са големи и чиито езици са широко разпространени — САЩ, Англия, СССР, Франция и някои други. Поради това по-малките страни се сблъскват със значителни трудности при създаването и поддържането на

* Автоматизираните информационни системи са няколко вида;

информационно-справочни;

информационно-търсещи;

информационно-съветващи;

информационно-управляващи.

24

такива системи. Ето защо за тях опасността да се окажат изолирани от световните информационни потоци е голяма. Така например все повече стокови борси в развитите западни страни престават да публикуват каквито и да било сведения и справочници по традиционния начин. Достъпът до такива сведения става възможен само чрез включване в компютъризираната информационна система. Във Франция например отскоро функционира системата „АКСЕС", която предлага информация за много френски и чуж-дестранни фирми: какво произвеждат, какво внасят, изнасят, каква е ценовата им политика и т. н.

Т р е т и в и д телематични системи представляват системите за

телеобработка, осигуряващи двупосочна връзка между електронноизчислителен център и потребителите. Тези системи се появиха през последното десетилетие и станаха известни под названието „ВИДЕОТЕКС". Такива системи са създадени вече в 15 капиталистически страни. Тяхната перспективност се състои в това, че всяко семейство,, всеки човек може по принцип да се ползва от системата само чрез домашния си телевизор, към който се слага сравнително евтина приставка. Разновидност на горните системи са системите „ТЕЛЕТЕКСТ". Тук

особеността е в това, че за връзка се използват незаети телевизионни канали. По този начин обаче могат да се излъчват едновременно не повече от 500-600 страници текст, коетб прави този род информационни услуги по-ограничени и дава основание на някои специалисти да ги наричат „електронно списание". Френските пощи премахнаха преди няколко години телефонните указатели, чието ежегодно препечат-ване е сложна и скъпа работа, като ги заменила със системата за телетекст „АНТИОПА" с безплатни приставки към телевизора на всеки притежател на телефон.

Четвъртият вид телематични системи са системите за обработка на

информация в рамките на едно учреждение - кабелна телевизия с двупосочна връзка, електронен секретар, електронна поща и т. н. Електронната поща например означава автоматичен запис и предаване на всяко телефонно съобщение, независимо от присъствието на абоната. Съчетани с компютъра и други оргтехнически средства, тези нови системи дадоха основание да се говори за „канцелария на бъдещето" и „учрежденска революция". Постепенно се оформи отделно направление на електронизацията, наречено „бюротика".

Налице са всички основания да се прогнозира в бъдеще постепен-

но интегриране на различните телематични системи в единна телема-тична мрежа на базата на цифровата обработка и предаване на инфор-мацията. Това означава, че телефони, спътници, телевизори и компютри ще могат „да разговарят" помежду си в режим на реално време. Тази тенденция е свързана най-пряко с бурното развитие през последните години на едно ново направление в електрониката-оптоелектроника, основаващо се на методите за преобразуване на електрически сигнали в светлинни и обратно в системите за обработване, съхраняване и предаване на информация. По такъв начин всякаква информация се кодира и предава в цифров вид.

Особено перспективни са приложенията на оптоелектрониката в

сферата на комуникациите поради огромния пропускателен капацитет на оптичните кабели - до 500 пъти по-голям от капацитета на един меден проводник, защитеността от атмосферни влияния и секретността на връзката. Засега обаче оптичните кабели и преобразователите на сигна-лите са все още твърде скъпи.

Както се очертава, оптоелектронните телематични системи ще бъдат най-

изгодни за предаване на информация на къси разстояния (вж. табл. III.)

25

Т а б л и ц а III Цена на един канал при съвременните телекомуникационни системи (в долари)

Вид система

Разстояние Радиорелейни Оптоелектронни Спътникови

70 20 750 100 90 600 800 800 500

И з т о ч н и к : по материали на „Вестник связи* и други

Новите телематични системи предлагат възможности за провеждане на конференции, съвещания, симпозиуми и други на разстояние. Когато участниците изобщо не се събират на едно място и използват телевизора за връзка, се говори за телеконференции. Когато част от участниците се намират в една зала, а останалите-в друга зала и се използват големи видеоекрани, става дума за видеоконференции. Теле- и видеоконференциите предлагат големи възможности за икономия на време и средства за транспорт, но не са ефективни във всички случаи. За хората от ограничен кръг, които се позна-ват добре, е достатъчна телефонната връзка, за да решават проблеми и да координират действията си. За рутинни разговори и заседания в рамките на едно учреждение далеч по-добра работа би свършила обикновената аудиовизуална връзка. Както се очертава, този род конференции ще бъдат най-подходящи и ефективни за специализирани дискусии по сложни технически и други въпроси с участието на широк кръг експерти, особено на специалисти от различни страни.

Като пример за международна телеконференция може да се посочи сесията

на ЮНЕСКО в Найроби, Кения, заседанията на която бяха транслирани чрез спътник до седалището на тази организация в Париж, без да е нужно обслужващият сесията секретариат да пътува до Найроби. Пример за видеоконференции чрез спътник са 6-те конференции, осъществени през последните 2-3 години между СССР и САЩ. С помощта на „космически мост" аудитории от 100-150 души в Москва и Сан Франциско и други градове на САЩ участвуваха в дискусии „на живо" по въпроси като „ядрената зима" й случай на конфликт, прогреса в медицината и други.

По подобие на компютрите и телекомуникациите се делят от специалистите

на „поколения". Първото поколение е обикновеният телефон, второто – авто-номните телематични системи, а третото - бъдещите телепатични мрежи с широк, общонационален обхват. Може би четвъртото поколение ще бъде възникването на глобална мрежа, а петото - директната връзка на човеш-кия мозък с нея! Но и в недалечното бъдеще обликът на телекомуникациите драстично ще се измени, ако съдим по прогнозите на специалистите (вж. таблица IV).

Очевидно производството на телематични системи (технологии) и тук ще

вземе връх над производството на °Ч\целни машини и съоръжения. Перспективата за по-нататъшно усъвършенствуване на средствата за

комуникация, за създаване на нови телелематични системи и особено по-далечната перспектива за пълната интеграция на тези системи очевидно ще разшири неимоверно кръга на информационните дейности и услуги. Разбира се, факторите, от които ще зависи това, са свързани не само с възможностите на

до 50 км до 500 км до

26

техниката, но и с политиката на основните производители, конкуренцията помежду им, развитието на основните обществени и лични потребности, реакцията на потребителите и т. н. Затова е трудно да се прогнозира развитието на информационните дейности, продукти и услуги в дългосрочна перспектива. От гледна точка на технологичните възможности към 2000-та го-дина, както сочи А. Гловински, ще се появят над 60 нови информационни услуги, някои от които привеждаме по-долу.

Т а б л и ц а IV

Прогноза за пазара на телекомуникациите и телематичните системи в света

1987: 200 млрд. дол.

1993: 400 млрд. дол.

1. Обществени мрежи (теле-фонни и радиорелейни, телевизионни)

23% 20 %

2. Телематични системи 37 % 55 %

3. Средства за комуникация (машини и съоръжения)

40 % 25 %

И з т о ч н и к : По данни на фирмата „А. Д. Литъл" и Futuribles, December 1984, р. 39

Нови информационни услуги през 2000-та година

Телеметео Сведения за времето в диалогов режим

Телеотомат Електронно плащане на комунални услуга

Теленадзор

Управление на промишлени процеси, търговски обекти, домашни прибори на разстояние

Телепомощ

Автоматично отстраняване на повреди и сигнали за опасност на разстояние

Телепазар Използвани вещи

Телеборса

На стоки, ценни книжа

Телемедицина

Телетакси

Контрол и оптимизация на движението

и таксомоторния парк иа разстояние

Теледактил

Отпечатване на текстове

под диктовка на разстояние

Glowinski A., et al., Telecommunications en l’an 2000, Paris, 1980

Телеенергия

Автоматичен контрол на потреблението на енергия

Телкопир Копия на документи на разстояние

Телерзервации

Места в хотели, само-лети, влакове, авто-буси, театри

Телекурсове Професионални, ези-кови и други курсове да всяко време

Телечек

Електронна чекова книжка

Телеобяви Обяви чрез видео-текст

Телеинформация

Консултация с ек-сперти или инфор-мационни банки Телеконтрол

Адресна регистра-ция и движение на гражданите

Интерподарък

Подаръци по по-ръчка на разстоя-ние

Телеремонт

Поддръжка на домашни уреди на разстояние

Телеигри

Видеоигрина разстояние

И з то ч н и к :

27

В развитието на телекомуникациите на Запад през последните години се наблюдават някои тенденции, които в една или друга степен са характерни за всички капиталистически страни и които заедно с тенденциите в областта на микроелектрониката формират важни насоки в развитието на информационната революция в близко бъдеще.

Една от най-важните тенденции в тази област е срастването на промиш-

леността за производство на комуникационни средства и телематични системи с държавата. Този процес се развива от 60-те години. В повечето западноевропейски ,страни производствотр на средства за комуникации е в ръцете на държавата, докато в САЩ основна роля играят частни компании. Това, разбира се, не означава нито че частният капитал в Западна Европа и Япония, нито че федералното правителство в САЩ като главен щаб на американската буржоазия стоят настрана от телекомуникациите. Тъкмо обратното. От самото си създаване частната компания „КОМСАТ" е поставена под контрола на Белия дом и Пентагона. Когато се събира управителният съвет на „КОМСАТ", представителите на Белия дом заемат места заедно с представителите на „Америкън телеграф енд телефоун къмпани" (Ей Ти Ти), „Дженерал телефоун енд електроникс", „Рейдио корпорейшън ъф Америка" и други акули от света на големия бизнес и на военнопромишления комплекс. Управлението на комуникациите в самите САЩ също така е под контрола на държавата и е най-тясно свързано с Пентагона. Предшественик на голе-мите международни мрежи за предаване на данни е системата на Пента-гона „Семи аутоматик граунд инвайронмънт" - една от системите за противо-въздушна отбрана. Първата голяма гражданска мрежа за преда-ване на данни в САЩ - „ДАРПАНЕТ", е разработена пак по проект и с участието на Пентагона. Военните власти в страната контролират 80 на сто от капацитета иа „гражданската" система от спътници за морска навигация.19 Този факт показва втората тенденция в тази област - сливането на военните и гражданските интереси. С нея е свързан един от най-зловещите аспекти на телекомуникациите и на информационната революция - задълбочаването на милитаризацията на науката, отчуждението между компютъра и неговия жив обект, между техниката и човека. Използ-ването на високоусъвършенствувана електронизирана военна технология, например в мръсната война на американския империализъм във Виетнам, може да е изглеждало в очите на военните като игра с техниката или като елиминиране на неодушевен противник, но всъщност това бе една масова касапница на невинни хора. Както пише известният американски учен А. Ра-попорт, „пълната автоматизация, мечтата на военните-технократи, разкъсва последната човешка връзка между войнолюбците и техните жертви. Една напълно автоматизирана война, както се предвижда от плановиците й, не е война на машини срещу машини, а масово унищожение на хора от машини"20. Това е писано по повод на плановете на Никсън във Виетнам, но къде по-добре отива на плановете за „звездни войни". Ето каква участ подготвя империализмът за човечеството.

Новите информационни технологии означават обединяване не само на

различни технически средства - компютри и средства за комуникация. Процесът на сливане обхваща и програмното осигуряване. Сливането на софтуерната и хардуерната промишленост, т. е. на производството на програми и програмни продукти с производството на електронноизчислителна техника и средства за комуникация, е третата тенденция, която се развива на Запад в съответствие със закона за концентрацията на капитала. През 70-те години про-изводителите на културноразвлекателни и образователни програми и продукти в развитите капиталистически страни се ползваха с относителна самостоятелност. През последното десетилетие обаче се задълбочи процесът на поглъщането им от електронната промишленост и промишлеността за производство на телекомуникационни средства. Телевизионните компании например се превърнаха в пълни васали и рекламни агенции на гигантските концерни - производители на модерни телематични системи. Съвсем не е

28

случайно, че като .се погледне списъкът на основните производители на културни и образователни продукти в САЩ, на първо място ще се видят такива компании като „Рейдио корпорейшън ъф Америка", Ей Ти Ти, Си Би Ес, „Уестингхауз", „Дженерал електрик" и т. н. Производителите на перални, котлони и кафемелачки станаха производители и на учебници, телевизионни програми, видео-програми и т. н. Но защо да се учудваме - нали в света на бизнеса няма нищо по-естествено от това, мелодията да поръча този, който плаща сметката. Информационната революция и телекомуникациите в очите на капиталиста са призвани да осигурят преди всичко глобална експанзия на многонационалните корпорации, обширни пазари и максимални печалби. В очите на банкера компютърът е идеалното средство за ускоряване на обръщението на капитала - стоките и парите, а оттук и за увеличаване на печалбата. Да си спомним какво пише В. И. Ленин в началото на века по повод на едно от най-важните тогавашни средства за комуникация - железниците: „Изграждането на железопътни линии изглежда обикновено, естествено, демократично, културно и цивилизаторско начинание: такова е то в очите на буржоазните професори, на които плащат, за да разкрасяват капиталистическото робство, и в очите на дребно-буржоазните филистери. Всъщност капиталистически нишки, които с хиляди мрежи свързват тези начинания изобщо с частната собственост върху средствата за производство, са превърнали това строителство на железници в средство за потискане на един милиард хора (в колониите и полуколониите), т. е. на повече от половината население на земята в зависимите страни и от наемните роби на капитала в „цивилизованите" страни."21

Ето защо в реалните условия на днешния свят, при наличието на огромна

пропаст между развитите капиталистически и развиващите се страни особено в сферата на информационните технологии ерата на телематиката заплашва да се превърне в ера на информационен и културен неоколониализъм.

4. ЯПОНСКИЯТ СЦЕНАРИИ ЗА 2000-та ГОДИНА Великите империи... са съществували благодарение на подобрените средства за комуникация.

Норберт Винер Технологичното съперничество излезе на преден план в между-

империалистическите противоречия на съвременния етап между трите основни центъра на световния капитализъм - САЩ, Западна Европа и Япония, тъй като научно-техническата революция се превърна в ключов фактор за социално-икономическото развитие на всички страни. Особено се изостри борбата въз водещите, стратегическите направления на научно-техническата революция, каквито са микроелектрониката, информатиката и телекомуникациите.

Преди тридесетина години финансовите магнати от Уолстрийт гледаха на

света отвисоко. Но тогава САЩ играеха ролята на богат чичо, който помага на бедните си роднини, а днес нещата далеч не стоят така... В капиталистическия свят се появиха нови сили. Най-опасният конкурент на САЩ стана Япония. Както вървят нещата, през 2000-та година Япония ще бъде може би най-информатизираното общество на земята и ще е задминала далече САЩ и другите развити западни страни в системното развитие на технологиите-за комуникация. По този въпрос, въпреки огромните предим-ства на САЩ, са категорични прогнозите на много учени. Затова от дос-та време във Вашингтон и Ню Йорк камбаните бият тревога по повод на безпрецедентната външнотърговска експанзия на японския капитализъм. По оценка на стоковата борса в Ню Йорк от 1972 до 1982 г. вно-сът от чужбина, особено от Япония, в САЩ е нарас-нал значително

29

и обхваща 2/3 от 40-те основни промишлени отрасли, формиращи 70 на сто от икономическата дейност в страната. През 1985 г. външнотърговският дефицит на САЩ с Япония се очаква да възлезе на 50 млрд.доларал Първо, автомобилите, после–битовата електроника, роботиката, микроелектрониката и накрая – телекомуникациите.Това са все области на „върхови технологии", в които японците хвърлят предизвикателно ръкавица на довчерашните си партньори и отварят широки пробиви на световните пазари. Особено безпокойство и главоболия отвъд океана създават дългосрочните планове и стратегия на японските ЗАИБАТЦУ - крупни финансови групировки, които се стремят да завладеят до 1990 г. 18 на сто от американския и 30 на сто от световния пазар на електронноизчислителна техника.22

Трудно е да се предвиди как точно ще се развие през следващите години битката между капиталистическите гиганти, които са се хванали за гушите. Засега Япония прилича повече на Давид, отколкото на Голиат, но тя не жали сили за реализацията на амбициозните си замисли. В изпълнение на националния план за електронизация от 1972 до 1985 г. са вложени почти 70 млрд. долара. Министерството на съобщенията в Япония координира разработването на интегрирана национална информационна система на базата на оптически кабели, която ще предава в цифров режим телефонни разговори, телевизионни програми, разнообразни данни и факсимилета на всякакви документи.

В голямата игра на капиталистическите акули, която ще се разгърне

пред очите ни през следващите години, се готвят да участвуват и най-крупните концерни от западноевропейските страни, особено Франция, Англия и ФРГ. Повечето европейски капиталистически страни също имат програми за създаване на собствена информационна промишленост, насочени против монопола на американците и заплахата от японската експанзия. Тези страни са принудени своевременно да прегрупирват и обединяват силите си, защото по суровите закони на конкуренцията по-големият хищник винаги поглъща по-слабия. Страните от ЕИО осъществяват общ 5-годишен проект „ЕСПРИ" на стойност около 500 млн. долара. Вече функционира Общоевропейската информационна система „ДИАНА" (в рамките на ЕИО), чиято цел е да се интегрират националните бази за данни на отделните страни с оглед постигането на максимална ефективност. Почти във всички западноевропейски страни се изграждат системи за автоматизирано информационно обслужване в национален мащаб. Във Франция се осъществява програмата „ТЕЛЕМАТИКА", в Англия - видео-тексната система „ПРЕСТЕЛ", във ФРГ - „БИЛД-ШИРМТЕКСТ", в Канада - „ТЕЛР1ДОН" , в Швеция - „ТЕРЕЗА", и т. н.

Голямата офанзива на системите видеотекс в САЩ започна в края на 1983

година. Тогава „Америкън телеграф енд телефоун" пусна на пазара телематичния терминал „СПЕКТЪР" с цена 900 долара. Във Флорида бе въведена видеотексната система „ВЮТРОН", а в Калифорния - „ГЕЙТУЕЙ". Трите най-големи притежатели на банки с данни в САЩ - „Доу Джонс", „Компюсърв" и „Сорс", разполагащи с 200 000 абонати, предприеха нови енергични програми за разширяване на пазара на този род услуги.

Това, което става в западноевропейските страни и даже в САЩ, обаче е

закъсняло издание или бледо копие на постиженията и проектите на японския капитализъм в областта на информатизацията.

Какво е най-характерното за японската стратегия? Най-важните й черти,

струва ни се, са три - глобалният обхват, дългосрочното прогнозиране и планиране на научно-техническия прогрес и социално-икономическото развитие в страната и чужбина и широкомащабното обучение на кадри и потребителите.

Ако приемем едно от най-простите възможни определения на

технологията като приложна наука, то всяка технология има определен живот от възникването до остаряването й, от научното откритие до

30

повсеместното му практическо приложение. Жизненият цикъл на едно технологическо поколение, казват икономистите, минава през 7 фази: научно откритие, техническо изобретение, практическо приложение (внедряване), национално разпространение, 'международно разпространение, постепенен упадък и остаряване. Всяка страна и всяка корпорация се стреми да изпревари конкурентите си, като съсредоточава усилията си, за да прескочи една или няколко фази в жизнения цикъл на съответната технология или ако може да ги задмине в развитието на следващото поколение. В първия случай се лрилага стратегията на „малкия жабешки скок", а във втория - стратегията на „големия жабешки скок"23. Канадският професор К. Валаскакис свързва първата стратегия с такива практически мерки като закупуването на патенти и лицензи, привличането на чужди учени (кражба на мозъци) и промишления шпионаж. За приложението на втората стратегия обаче, според него, и тук ние ще се съгласим напълно - е необходимо нещо много по-важно, но и по-трудно и несигурно- научнообосновани средносрочни и дългосрочни прогнози. С други думи, успехът на тази стратегия се свежда до голямата наука, до фундаменталните изследвания, без които сериозното научно-техническо прогнозиране, особено дългосрочното, е фикция.

Д и а г р а м а 2

Търговският баланс в сферата на информационните технологии

28,6 19,9

1.5,9 14.7

5,3

Могат да се посочат редица конкретни примери за успеха или провала както

на едната, така и на другата стратегия. Преди време Япония например предпочете да изостане с чернобелите телевизори, за да нахлуе после неудържимо на световните пазари с цветните. Канадската видеотексна система „ТЕЛИДОН" е с едно поколение в тази област преди английската „ПРЕСТЕЛ". Пак японците чрез „жабешкия скок" успяха за нищожно време да изпратят в музея класическите швейцарски часовници, а Швейцария - назад в ранглистата на големите производители. „Японските видеокасетофони си осигуриха почти монополно първенство на световния капиталистически пазар."24 От друга страна, известни са и последствията от провала на подобна стратегия, например квадрофонните усилватели или злополучният френско-английски опит със свръхзвуковия самолет „Конкорд".

В Япония днес всички амбиции са заложени на стратегията на „големия

жабешки скок" в сферата на информатиката и телекомуникациите. Изключително важно значение има и обстоятелството, че почти 1/3 от инвестираните в Япония средства за развитие на новите информационни технологии са предназначени за квалификацията на кадрите и на потенциалните потребители, за да могат те бързо да се адаптират към качествено новата техника.

Как смятат японците да реализират своите по-нататъшни планове в сферата

на информатиката и телекомуникациите?

31

Отговорът не е труден - бавно и методично, чрез масирано настъпление по всички направления на електронизандята. Вече споменахме за най-амбициозния проект в света за създаване на компютри - носители: на изкуствен интелект, до 2000-та година с принципно нови качества и бързодействие от порядъка на 100 млрд. операции в секунда. Успоредно с него се предвижда до 1990 г. усъвършенствуването на сегашните големи ЕИМ чрез разработката на свръхмощни електронноизчислителни машини (суперкомпютри) с многопроцесорна конфигурация, които ще могат да извършват 100 пъти повече операции от сегашните. През 1983 г. бе съобщено, че в Япония е произведен вече суперкомпютър, който може да извършва 1,3 млрд. операции в секунда, т. е. надхвърля възможностите на сегашния американски суперкомпютър „Кибер—205", чието бързодействие е 800 млн. операции в секунда. В същото време в печата проникнаха непотвърдени сведения, че в Пен-тагона се изпробва прототип на машина с капацитет 10 млрд. операции в секунда. В областта на микрокомпютрите японският лидер е корпорацията „Шарп",

която предлага най-евтините портативни микрокомпютри в момента, включително на американския пазар, въпреки че е джудже в сравнение с американската корпорация Ай Би Ем. Фирмата „Нипон електрик" планира до 1990 г. да пусне на пазара първото електронно устройство, което ще се включва към микрокомпютър като магнетофон и ще кодира и декодира човешки говор. Това ще позволи да се продиктува даден текст извън дома или работния кабинет, а по-късно да се запише автоматично в паметта на компютъра. Японската корпорация по радиоразпръскване работи над създаването на „плоска телеви-зия" на базата на екрани с газова плазма или течен кристал. Първият подобен екран бе конструиран преди няколко години. Когато тези екрани станат достатъчно надеждни и масово достъпни едва ли някой ще предпочете сегашния телевизор пред удобния за четене екран, висящ на стената в хола, или миниатюрното екранче, което може да се носи навсякъде и се захранва от батерии. Според едно американско изследване електронните компоненти на смесената японо-американска фирма „ФУДЖИТЦУ", произведени в САЩ, са имали 10 пъти повече дефекти от същите компоненти, произведени в Япония.25 Причината за това е японското лидерство в сферата на роботиката. Високата степен на роботизация в Япония е една от предпоставките за успеха на дългосрочната й стратегия. Почти 50 на сто от производителите на промишлени роботи в развитите капиталистически страни са японски фирми, както се вижда от таблицата.

Т а б л и ц а V Основни производители на промишлени роботи в развитите капиталистически страни

Брой

производители

Япония 80 Кавасаки, Хитачи, Яскова, Стар-Сейки Дайничи-Кико, Мицубиши, Фанук

САЩ 75 Юнимейшън, Цинцинати, Милакрон,

Ай Би Ем, Праб, Дженеръл електрик, Уестингхауз, Де Вилбис

Зап. Европа 70 АСЕА, РЕНО, МАТРА, ТРАЛФА

По-крупни фирми

32

И з т о ч н и к : Futuribles, Mai, 1983, р. 12,

Японците държат и друг „рекорд" в областта на роботизацията - през 1982 г. бе съобщено за първия човек, станал жертва на робот - японски механик вля-зъл в обсега на ръката на робота, без да е изключил захранването.

Японското предимство има двояко значение, тъй като роботизацията е

едновременно продукт на микроелектрониката и катализатор на нейното развитие.

Прогнозите на някои специалисти са, че Япония ще бъде първата страна,

която ще въведе общодостъпна информационна система. Вестник „Асахи шимбун" например се транслира чрез спътник. Двупосочни системи от типа „Видеотекс" са предвидени за следващото десетилетие в национален мащаб. Очевидно е, че ако това стане, Япония ще се окаже една от първите страни, които ще изпитат и отрицателните последствия на електронизацията.

Съществено предимство на японската стратегия е обстоятелството, че страната разполага с мощна елементна база и е водещ производител на полупроводникови елементи, който не зависи от външни доставчици в такава степен, както американ-ските й конкуренти. Това позволява значително намаляване на цените и по-масово задоволяване на световните пазари.

Други важни предпоставки за преднината на Япония в сравнение с другите западни страни са изключително голямата концентрация на капитала и пълното срастване между държавата и едрия бизнес. Само в такива условия е възможна действена общонационална дългосрочна стратегия и мобилизация на всички ре-сурси.

Националните комуникации на всяка страна могат условно да се разделят на четири основни области: пощи, телефони, печатарска промишленост и радио-теле-визионно разпръскване. Всичките четири, с изключение само на печатането, в Япония са поставени под контрола на Министерството на съобщенията. На подобна стратегия завиждат особено американските капиталисти.

Много висока е концентрацията на капитала и в областта на външната търговия. Тук основна роля играят 20 крупни търговски концерна, известни с назва-нието „Сого Шоша" (търговски обединения), сред които се нареждат „Мицубиши", .„Митцуи", „Марубени" и други. Деветте най-големи концерна контролират 57 на сто от вноса и 45 на сто от износа на Япония.25 Концернът „Марубени" например има над 150 представителства в чужбина и собствена телекомуникационна мрежа. Но да продължим по-нататък.

В много страни по света, особено в развиващите се, все още се изживява

„травмата" на електронизацията. Подмамени от западните производители на елек-тронноизчислителна техника, редица страни или предприятия побързаха преди 10-20 години да влязат в крак с модата, без да преценят добре информационните си нужди и потоци, както и необходимостта от дълбоки промени в организационно-

33

ивституцирнално отношение и от наличието на подготвени кадри. Поради това модерните технически средства останаха паметници на късогледството и не бяха рационално използвани. Педантичният японски предприемач обаче не е от хората, които могат да се хванат лесно на такава въдица. В Япония бяха взети екстрени и своевременни мерки. Преди да решат коя от новите комуникационни технологии да заложат в основата на националната си система, японците внимателно проучваха и изпробваха всички най-нови постижения в света и преценяваха грижливо своите потребности. Редица експериментални проекти за частична електронизация през последното десетилетие имаха за цел да предотвратят неприятните изненади и разхищението на ресурси и време. На тридесет километра от Токио се намира градчето Тама, което бе избрано за място на един от най-интересните експерименти в областта на електронизацията. Изградената в Тама от 1976 г. система обхваща 90 000 домакинства, или около 300 000 души. Тя предлага 11 вида информационни услуги - видео-текст, двупосочна кабелна телевизия, неподвижни изображения, възможност за създаване на собствени програми, предаване на съобщения от всякакъв вид и т. н. Още по-сложен, но и по-важен е проектът „Хай-Овис", който бе завършен за 7 години и възлезе иа 16 млн. долара. Това е първата миниинформационна система с практическо предназначение, създадена на основат)а на оптичен кабел. Тя дава възможност да се приемат едновременно 1000 телефонни разговора или 30 телевизионни програми. Системата осигурява двупосочна връзка за размяната на аудиовизуална и цифрова информация. С други думи, „Хай-Овис" предава не само гласа, но и образа на кореспондиращите чрез нея. Малката телевизионна камера, монтирана на телевизора, позволява зрителят да се включи всеки момент в предаването, което наблюдава.

Подобни проучвания и експерименти провеждат и американските корпорации

Ей Ти Ти и Си Би Ес, но не за да намерят оптималния вариант за цялостно решава-не на проблема за комуникациите, а за да изпробват перспективите на една или друга технология с оглед на най-голямата печалба. Известно е, че САЩ все още нямат дългосрочен общонационален план за запазване на технологическото си лидерство, с което сега разполагат. Редица американски икономисти изказват сериозна тревога по повод на това положение, което те приписват на „рейгъномиката". Икономическата политика на републиканската администрация поощрява според тях ръста на капиталоемките, вместо на наукоемките отрасли. „Тази политика продължава живота на умиращи компании и пренебрегва нуждите на растящите фирми... В контекста на утрешната икономика има по-голям иконо-мически смисъл да се инвестира повече в образованието, отколкото в производството на стомана."27 Корпорацията „Крайслер" например получи през 1982 г. 1 млрд. долара държавни субсидии, а фирмите -производителки на модерни технологии, са принудени да се състезават за кредити с огромни лихви. Тук, разбира се, трябва да се отвори една скоба: „пренебрегнатите" растящи компании регистрират даже в условията на икономическа рецесия в САЩ три-четири пъти по-големи печалби. Но докато високата цена на капитала задържа ръста на инвестициите във „върховите технологии", дългосрочната опасност за САЩ идва не от липсата на финансов, а на човешки капитал. Не е

34

без значение, че лихвеният процент е три пъти по-висок в САЩ, отколкото в Япония, но още по-важно е, че на човек от населението японците подготвят годишно три пъти повече инженери, отколкото американците. По сведения на Националната научна фондация на САЩ търсенето на инженери превишава предлагането два пъти. Американският икономист Р. Хей, професор в Харвард-ския университет, е сериозно разтревожен от ниските темпове на повишаване на производителността в страната. Това, което куца, според него е ориентацията към разпокъсани вложения в съществуващите отрасли за: сметка на дългосрочните инвестиции в новите технологии и развитието на пазари. Ключът за решаване на проблема за производителността в САЩ, смята Р. Хей, е в „технологическите нововъведения, които идват от вложения в хората, както и от вложения в машините"28. Става дума за стратегия, подобна на японската.. Любопитно е, че американските учени добре разбират предимствата на японския съперник, особеностите на неговата стратегия, трудолюбието на японеца и: т. н., но в същото време като че ли не забелязват една от основните причини за успеха на Япония. „Основната причина за ускорения следвоенен икономически растеж в Япония и издигането на нейните научно-технически възможности - подчертава А. Данчев - се корени в изключително гражданската ориентация на внедрителските процеси в икономиката."29 А в САЩ, научно-техническата революция и в частност развитието на информационните и комуникационните технологии са подчинени преди всичко на интересите на: военнопромишления комплекс, на целите на милитаризацията.

Ще бъде ли реализиран амбициозният японски сценарий за 2000-та година?

Японският капитал се задушава в тесните граници на своите острови, които са бедни на суровини. Ето защо сега и в бъдеще битката за нови източници на суровини и за пазари е и ще остане желязна необходимост за Япония. И само в Япония ли има подобни ьмбициозни сценарии ! Нужно ли е да се напомня за съседния гигант Китай!

По какви пътища ще се развива по-нататъшната японска експанзия? До какви последствия може да доведе жестоката схватка между капиталистическите гиганти? Не е лесно да се отговори на тези и други подобни въпроси. Но не бива да се забравя, че историята се развива не по волята или сценариите на отделни държави, кла-си, партии или личности, а по свои обективни закони, има своя обективна логика. Новите технически средства и технологии не могат да отменят действието на тези закони. Един от най-важните от тях е законът за неравномерното икономическо и политическо развитие на капитализма. По силата на този закон някога Германия изостави назад Англия, а после САЩ станаха световната цитадела на капитализма. Защо утре Япония да не надмине САЩ в развитието на информатиката и телекомуникациите? И какво ще означава това за съотношението на силите в света, за световната политика, за развитието на основното противоречие на съвременната епоха - противоречието-между социализма и капитализма?

Преди повече от половин век в доклада си пред, Всесъюзния централен изпълнителен комитет в Московския съвет В. И. Ленин подчертава: „Второ проти-

35

воречие, което определя международното положение на. Русия, е съперничеството между Япония и Америка.. За няколко десетилетия икономическото развитие на тези страни подготви огромно количество запалителен 'материал, който прави неизбежна отчаяната схватка между тези държави за господство на Тихия океан и неговото крайбрежие. Цялата дипломатическа и икономическа история на Далечния изток прави съвсем сигурно обстоятелството, че е невъзможно, докато съществува капитализъм, да се предотврати назряващи-ят остър конфликт между Япония и Америка."30

Безкомпромисната борба днес в глобален мащаб между тези два капиталистически колоса за пазари и суровини, и в тази връзка в областта на телекомуникациите и информатиката, е достатъчно основание да се замислим сериозно над подобна прогноза за следващите 20 години. . . Да се надяваме, че на човечеството няма да се наложи да заплати за това съперничество с цената на нова световна война, която в условията на ядрената епоха би сложила край на съвремен-ната цивилизация. ГЛАВА II ИНФОРМОЛОГИЯ, ФУТУРОЛОГИЯ И КЛАСОВА БОРБА

Колкото и големи да са чудесата или сюрпризите, които ще ни поднесе през близките години електронизацията, колкото и обнадеждващи или шокиращи да са прогнозите на учените в това отношение, доста хора не забелязват или не желаят да разберат значението на настъпващите промени. Те смятат, че електронизацията ще засегне само някои свръхспециализирани и свръхсложни области, които са далече от живота на обикновения човек. Информатиката, телематиката, изкуственият интелект и т. н. са за тях теми от научната фантастика или по-далечното бъдеще. Има хора, които се тревожат, че новите информационни технологии ще нахълтат безцеремонно в частния им живот и ще се превърнат в инструмент за потисничество в ръцете на силните на деня в страните на капитала, където всичко се купува и продава като стока. Има най-сетне и хора, особено закостенелите чиновници и бю-рократите, които изпитват истински ужас, при мисълта, че компютрите ще ги заставят да се преустройват, на променят начина си на работа и на живот.

На другия полюс са оптимистите, свръхоптимистите и ентусиастите. За тях

информационната революция и изобщо научно-техническата революция са алфата и омегата на прогреса. Някои от тях даже разчитат с повечко техника и информация да решат като с вълшебна пръчка големите социални и световни проблеми, с които отделните страни и човечеството се сблъскват през последните десетилетия. Къде е истината? Кой лагер има право и защо?

Ще принадлежи ли бъдещето на тези, които ще командват компютрите? Можем ли ние, обикновените хора, да влияем на настъпващите промени? И имаме ли нужда от компютърна грамотност за това?

36

Нямаме претенцията да отговорим изчерпателно на тези въпроси. Нашата

цел е само да привлечем вниманието към някои по-малко известни факти и оценки за възможните последствия от информационната революция, да събудим интереса и да предложим храна за размисъл на любознателния читател, който не желае да чака безучастно бъдещето си със скръстени ръце. Но за да преместим фокуса от техниката върху последствията от нейното приложение в живота, е необходимо да изясним основните, изходните понятия, с които ще боравим. 1. ИНФОРМАЦИЯТА —РЕСУРС НА РЕСУРСИТЕ Ако имам две ябълки и ви дам едната, ще остана без една ябълка. Но ако имам две

идеи и ви дам едната, и двамата ще си имаме по една идея.

Бърнард Шоу, „Пигмалион", 1922

Няма сфера на човешкия живот, която да не е свързана, в една или друга

степен с информацията - информация от всякакъв род: цифрова, вербална, сен-зорна, слухова, зрителна и т. н. Информацията буквално пронизва всяка наша дейност, всяка професия, занятие или начинание. Без информация е невъзможен организираният живот не само на човека, но и на животните, на растенията и изобщо на всички видове в органичната и неорганичната природа. Огромна е ролята на информацията за живота на съвременното общество. С пълно право „бащата на кибернетиката" Норберт Винер заявяваше, че да се живее дейно - това означава да се живее, като се разполага с достатъчно информация.

За създаването, пренасянето и съхраняването във времето и пространството

на информацията природата и хората са създали безброй естествени и изкуствени средства и езици, основаващи се на размяната на аудиовизуални, електрически и други сигнали. Темповете, с които нараства количеството на информацията, предизвикват тревога за последствията от информационното наводнение, от избухването на „многобайтова бомба на информацията". В същото време в мно-го области информацията не достига и хората са принудени да вземат решения в условията на неопределеност и несигурност. Всекидневно се оплакваме или от недостига на информация, или от това, че тя ни залива като бурен поток и заплашва да ни удави със своята сложност и разнообразие. Според прогнозата на Нобеловия лауреат Неел през 1985 г. публикациите само в научния печат в света ще надхвърлят по обем на информацията всичко, което е било публикувано на земята от Ренесанса до 1976 година.

Доскоро на информационните проблеми се гледаше като на второстепенни,

като на вид организационно-техническо обслужване. Днес обаче подобен възглед и отношение са израз на най-закостенял консерватизъм. Информационната дейност се превръща вече от вид обслужване в неразривна част от стратегията на управ-ление във всяка организация. Производството, обработката, предаването и

37

съхраняването на информация придобиват чертите на промишлено производство. Нараства значението, на научната организация на информационните дейности във всички области на обществения живот. Така например в науката, където информа-цията е основна „суровина", икономията от подобряването на организацията на информационната работа се изчислява от специалистите с внушителни цифри. Само разтоварването на учените от несвойствена информационна работа би било равностойно на увеличаването на броя им с една четвърт.1

Но значението на информацията далеч не се изчерпва с ролята й в

икономиката, науката и политиката. Информацията покрива всички области на обществения и личния живот, всички основи на съзнанието: съня, говора, текста, образа, данните (сведенията), електронните сигнали и сензорните възприятия, и поради това засяга всички човешки дейности.

Информацията днес е източник на политическа, икономическа, социална и

културна власт на национално и международно равнище. Но наред с всичко това информацията днес е източник и на неравенство, политическо господство, икономи-ческа зависимост, военно превъзходство и културен хегемонизъм.

Най-парадоксалното обаче е това, че все още не можем да кажем точно и категорично какво представлява информацията. Спорът, който водят днес учените по този въпрос, прилича на спора, който вълнува философите от времето на Адам и Ева - вечния спор за битието и съзнанието.

Новата научна дисциплина, която се е заела да отговори на въпроса, какво е информация, какви са закономерностите на нейното създаване - преработка, съхранение и т. н., се нарича „информология". Младата наука за информацията съществува, и то като относително самостоятелна научна област, а не както някои смятат - като раздел на кибернетиката. Науката за управлението - кибернетиката, действително има своя теория на информацията, но тя се занимава главно с информационния обмен в неорганичните системи, докато информологията изучава информационния обмен във всички обекти - неодушевени или одушевени. Но нима математиката, химията, биологията и по-специално генетиката, икономиката, социологията, философията и изобщо която и да било от естествените и обществените науки - възразяват много учени - не боравят с информация и не изследват информационния обем в пределите на своята дисциплина. Да - отговарят информолозите, - но ние изследваме растенията, животните, човека и обществените явления не изобщо, а само от гледна точка на движението на информацията в тях. Ние не заменяме, а само допълваме другите науки. При това - пише съветският информолог В. Сифоров, - за да бъде универсална рецепта, информационният подход разкрива нови възможности за развитие в другите научни дисциплини, показва неизвестни връзки и нови проблеми, увеличава техния методологически потенциал"2.

Развитието на информологията бе свързано първоначално с нуждата да се изследват въздействието и възможностите на техническите канали и системи за

38

връзка като телефона и радиото с оглед на използването им в пропагандата и рекламата. По-късно обект на съвременните информационни изследвания станаха растенията и животните и други природни и обществени явления и процеси.

Дълго време преди появата на информологията учените са се занимавали с подобни изследвания, особено в света на животните, за които отдавна имат своя собствена “информационна промишленост”. Така например, още през 17-ти век във Франция е публикувана “книга за гъшата реч”, а през 18-ти век немският изследовател Ветцел издава серия “речници” за кучета, котки и даже за кокошки. Руският дресьор Дуров е притежавал куче, обучено да казва “мам”, а за един папагал е известно, че е изговарял правилно 120 немски думи.3 Един от създателите на съвременната теория за информацията, К. Шенън, е шокирал веднъж своите слушатели, че за да се създаде в бъдеще междупланетен код, е необходимо да се изучат днес начините за комуникация на мравките, “граматиката” на езика на танците на пчелите и т.н. Американският учен Д. Лили, който дълги години е изследвал езика на делфините, ги смята за най-интелигентните животни след човека. Те не разполагат с писменост според него - само защото нямат подходящи крайници. Моряците знаят от опит, че делфините безпогрешно имитират с ултразвук много човешки звуци, свирене на различни инструменти, дрънкане на чинии и прибори и други.

Много изследвания от миналото, както и опитът на информолозите показват,

че движението на информацията се осъществява по идентичен път във всички системи, че съществуват общи закономерности.

Както всяка нова наука, която която доуточнява своите основни категории и

понятия, така и информологията се сблъсква с редица затруднения. Това се отнася преди всичко за понятията “информация” и “комуникация”. И така, какво представлява информацията?*

Информолозите не са единни в отговорите си на този въпрос. Едни свързват информацията с нейните свойства като отражение, разнообразие, структура и т.н.

Втора група учени разглеждат информацията като знание, изразяващо определено отношение на човека към света, който ни заобикаля.

И накрая, трета група информолози подхождат към определението на

информацията от гледна точка на ползата, на нейната ценност в решаването на практическите задачи на човека.

Главната причина за това голямо разнообразие на мненията е обстоятелст-вото, че като понятие „информацията е свързана с едни от най-сложните въпроси на философията, които пресичат границите на различни научни дисциплини"4. Академик В. Глушков смята за информация всички сведения, които хората обменят, както и онези, които обективно съществуват, но не са им известни. За А. Урсул информацията е израз на разнообразието на материята. Според А. Бъчваров

39

информацията е еднородна в качествено отношение. Тя не може да бъде първо, второ или трето качество - тя или отразява процесите и явленията каквито са, или ги отразява като в криво огледало и по същество се превръща в дезинформация. А. Харкевич пък е на мнение, че информацията е същността на всяка система за измерване, регулиране или управление. Напоследък популярност придобиха и други по-прагматични възгледи за информацията като нов ресурс със стратегическо, политическо и икономическо значение и важна съставна част на потенциала на съвременните развити страни. Според А. Тофлър например информацията се превръща вече в най-важния показател за богатството на нациите и в основен вид собственост.5 Възниква въпросът: можем ли да приемем за информация всяко съобщение или сведение?

За повечето хора това са синоними, но информолозите са на друго мнение. Информацията - казват те - предполага някаква система на взаимодействие, при което се предават сведения или съобщения. Ето първия голям философски въпрос, с който се сблъсква информологията. Р. Декарт например е смятал, че само обекти, които са в близост един до друг, могат да взаимодействуват. Но във физиката, която е открила досега четири основни вида взаимодействия: силни, слаби, електромагнитни и гравитационни, вече е установено, че взаимодействието може да се осъществява и на значително разстояние. Фр. Енгелс подчертава: „Взаимодействието е първото, което изпъква пред нас, когато разглеждаме движещата се материя... Взаимодействието е истинската кауза на нещата,"6 Изводът, че взаимодействието не зависи от разстоянието и е всеобща форма за връзка в природата и обществото, има огромно значение за информологията. Той означава, че информацията може по принцип да се предава на всякакви разстояния. Но предаването на каквито и да било сведения на разстояние все още не означава взаимодействие. Следователно не всяко съобщение може да се нарече информация. Информация е само тази част от сведенията, преминали по каналите на системата за взаимодействие, които са достигнали до нашето съзнание и са предизвикали съответно изменение. „Само съединявайки се с потребителя, съобщението „отделя" информация, само по себе си то не съдържа никаква информационна субстанция, така както дървата не съдържат топлород. . . Едно и също съобщение може да даде много информация на един потребител, а на друг малко."7 Не е ли подобна постановка на въпроса в явно противоречие с разбирането, според което информация са и сведенията, които не са известни на хората, не са приети от никакъв потребител?

Тук се очертава вторият голям философски въпрос — материална или

идеална е информацията, каква е връзката информация—материя. Ако приемем за информация само сведенията в човешкото съзнание, тогава какво представляват другите сведения извън нашата глава и материални ли са те? Критикувайки И. Дицген, Ленин посочва, че да се нарече мисълта материална, значи да се направи погрешна стъпка към смесване на материализма с идеализма. Но това не значи, че мисълта не съществува. Това не значи също, че сведенията извън

40

нашето съзнание не съществуват обективно, че не съдържат информация. Цялата работа е в това, че информолозите ги наричат „базов факт-информация", информация „в скрит вид", вещ за себе си, все още неизвестна на човека, но отразяваща свойствата на реалните неща.8 Ето защо съветският учен А. Урсул подчертава, че информацията е обективно съществуващо и неотменимо свойство на материята, заключаващо се в разнообразието на материалните образувания. Някои учени констатират, че съществува взаимна връзка между процеса на поглъщане и превръщане на енергията и процеса на създаване и пренасяне на информацията. Спорове се водят и по въпроса за съотношението

информация-материя-енергия....

Сложните връзки между частите на тази триада са отразени най-ярко в един афоризъм на А. Уетинджър: „Без материя не съществува нищо. Без енергия материята е инертна. Но без информация материята и енергията са дезорганизирани, следователно безполезни."

Информологията има изключително важни допирни точки не само с философията. В много по-малка степен информолозите "са изследвали засега и онази област от своя предмет, която го сближава с политическата икономия и която има голямо значение за решаването на съвременните проблеми, възникващи в резултат от електронизацията и информатизацията на обществото. От гледна точка на политикономията в съвременните условия информацията следва да се разглежда като един от най-важните ресурси за общественото възпроизводство. Нещо повече. Може да се каже дори, че информацията е ресурс на ресурсите, тъй като без нея всички други ресурси, от които зависи възпроизводството, не могат нито да бъдат открити и оценени, нито да се използват. Както природните ресурси, така й информацията има своя цена - информацията е стока, чието производ-ство, разпределение и потребление се подчинява на закона за стойността. Но в същото време има една съществена и много важна разлика между информационните ресурси и всички други ресурси. Информацията е единственият ресурс, който се обогатява и нараства, когато се консумира или дели, вместо да намалява. Струговете например се износват и бракуват, а компютърните програми и алгоритми се натрупват и усъвършенствуват. Тази особеност придоби важно значение в съвременната епоха, когато човечеството за пръв път се изправи пред проблема за изчерпването на някои природни ресурси, особено енергийните и нарушаването на екологическото равновесие на земята. Тя има голямо значение за страни като нашата, които са бедни на природни ресурси и суровини и чи^то основно богатство са трудът и сивото вещество на нейните мъже и жени.

Както бе отбелязано, потреблението на информационния ресурси

предполага определена система за взаимодействие. Това обуславя нарастването на взаимната зависимост в обществото, включително зависимостта в регионален и в

41

глобален мащаб, защото информацията не е предмет или оръдие на труда, което може, след като е придобито веднъж, да се използва автономно - така, както например автомобилът или комбайнът, за чиято работа са нужни само гориво и резервни части. Информацията е процес на постоянно взаимодействие и размяна, които предполагат много по-висока степен на взаимна зависимост между производството и потреблението.

Проблемите на информологията и по-специално проблемът за

теорията на информацията са трудни не само поради преплитането им с фундаментални проблеми на философията и политикономията, но и поради това, че са сравнително нови в науката. Всъщност тези проблеми придобиха актуалност едва през нашия пек и най-вече втората му половина. Ето защо в трудовете на учените и по-точно на философите от предишните поколения въпросите на информацията не се разглеждат специално. В трудовете на класиците на марксизма-ленинизма също така липсват специални разработки и решения по въпросите на информацията и комуникациите. В същото време съществуват много общи принципни постановки и изводи в трудовете на Маркс, Енгелс и Ленин, които са валидни и при разглеждането на съвременните проблеми за информа-цията и нейната роля в общественото възпроизводство. Задачата не се свежда, разбира се, до механично копиране и заимствуване, а до дълбокото осмисляне на новите проблеми в светлината на тези принципни и общовалидни положения на диалектическия и историческия материализъм.

Информационните обмени в природата и обществото се характеризират с

изключително разнообразие и сложност. С това може да се обясни отсъствието в информологията на общоприемлива класификация на видовете информация, която циркулира, особено в обществото. Някои информолози делят информацията на контролно-измерителна, отчетно-статистическа, научно-техническа и обществено-политическа. Други учени смятат, че е по-съществено да се има предвид първо-източникът на информациятата и посочват две основни разновидности - вътрешна информация, която се произвежда във всяка система и външна информация, която постъпва отвън. Съветският учен В. Афанасиев е на мнение, че социалната информация има два основни вида – емпирична и научна, и т. н. Може би изобщо не е възможно да се създаде някаква универсална и общоприемлива схема, тъй като всяка класификация зависи от избраните критерии за оценка, от степента на тяхната конкретност, от характера на целите, съобразно с които хората органи-зират своята дейност в която и да е област на обществения и личния живот. Независимо в какво положение се намира и с каква дейност е зает, всеки човек има нужда от информация, за да се ориентира в заобикалящата го среда, в проблемната ситуация, да осмисли и избере най-подходящия път до желаната цел.

В съвременните условия на динамични социални промени и бурен научно-

технически прогрес информацията е нужна повече от когато и да било. Без своевременна, пълна, точна и добре обмислена информация не е възможно управлението на каквато и да било сисстема или организация. Ето защо оптималната информация е тази, която се набира, анализира и предоставя в

42

“реален мащаб от време”, възможност за което дават новите информационни технологии. И колкото повече се ускоряват темповете на общественото развитие, толкова повегче нарастват нуждите от информация. Другояче казано, колкото по-бързо се движи един автомобил, толкова по-далече светлините на фаровете трябва да осветяват пътя му. Както подчертава Н. Яхиел, днес повече от всякога е нужна информация за тенденциите в сегашното и бъдещото развитие на един или друг процес: информация, която има „прогностичен характер . . и която дава възможност за алтернативни решения” 9.

Но след като информацията има съществено значение за дейността и

поведението на хората, тя може да бъде мощно средства в ръцете на онези, които биха желали да манипулират това поведение в свой интерес. Поради това информацията, особено масовата, има голямо политическо и идеологическо значение. Тя винаги изразява определени обществени отношения и не може да се разглежда откъснато от тях, като неутрално понятие. Докато обществото се развива по законите на класовата борба, информологията не може да бъде техническа научна дисциплина, която е неутрална в политическо отношение.

В съзнанието на широката общественост терминът ”информация" е твърде неясен знаменател на всичко онова, което свързваме с него в реалния живот: думите и числата, сигналите и символите, понятията и идеите, знанието и умението, силата и слабостта, истината и лъжата. В условията на съвременния динамичен живот става все по-трудно да се ориентираме в морето от информация, да открием реалните подбуди и интереси, които стоят зад една или друга информация, да различим информацията от дезинформацията. От друга страна, появата на нови и нови проблеми буквално във всички области на живота и растящата им сложност увеличават не само количеството на информацията, но и трудностите при нейното възприемане и осмисляне от човека. Все по-често сме принудени да градим голяма част от своите планове и действия въз основа на чужди преценки, на знанията на експертите в една или друга област, да приемаме много от това, което четем или ни се казва, на доверие. Но по дългия път на човешката еволюция и на развитието на науката човекът винаги е бил принуден в известна степен да разчита не само на своя личен опит и знания. Както пише Хегел: „Тъй като съществуват твърде много предмети, по отношение на които не можем да имаме свой собствен опит, например миналото, налага ни се да разчитаме също и на авторитета на другите. Тези предмети, които по силата на авторитета на други хора смятаме за истински, също са предмети на опита. Опирайки се на авторитета на другите, ние вярваме в това, което е вероятно."10

Естествено и неизбежно е да разчитаме на преценките, опита и логиката на другите, но хората, когато преследват своите цели, не постъпват само по законите на разума и логиката. Често сме склонни да се отнесем с доверие към информация, която желаем или ни доставя удоволствие, и да си затворим очите пред неприятни факти. Както историята, така и настоящето са пълни с примери за това. В древен Китай например, са режели главите на вестоносците, донесли неприятни

43

новини. По време на Втората световна война японското разузнаване толкова е завишавало данните за загубите на противника, че според тях той се е оказвал многократно унищожен. Но инстинктът за самосъхранение и угодничеството не са някакви древни специалитети. Манипулирането на фактите и лакирането на действителността са по-редки плевели в нивата на науката, отколкото на попрището на бюрократичната политика, но понякога и в науката господствува преклонението пред авторитета вместо пред истината.

Великият английски философ Ф. Бейкън е хвърлил многосили

навремето, за да открие причините, които водят разума до заблуждение. Първият вид идоли или призраци, както ги нарича Бейкън, са вградени в несъвършения ум на човека, който отразява околния свят често пъти неточно - по подобие на огледало с неравна повърхност. Ето защо, когато разглеждаме природата по аналогия със себе си, ние сме осъдени да правим големи грешки. Вторите призраци, които водят човешкия разум до заблуждения, са „призраците на пещерата". Те възникват, тъй като всеки човек има свои индивидуални осо-бености, различен опит и възпитание и гледа на света през тяхната призма, като че ли наблюдава отражението на заобикалящия го свят по стените на своята собствена пещера, в която е затворен. Третият вид идоли според Бейкън са рожба на особеностите на общуването между хората - несъвършенството на езика, двусмислените думи, недостатъчното образование, софизмите и т. п. Тези особености често стават източник на заблуждения. Това е още по-вярно за случаите, когато предаването и приемането на информация е опосредствувано от някакво техническо средство, независимо какво е то - гъше перо, писалка, телефон, телевизор или спътник, - и е разделено във времето и пространството. Не случайно Платон е смятал за най-достоверна живата реч, диалога и е излагал своите мисли под формата на диалог, който предполага най-непосредствен контакт между човека, предаващ информацията, и човека, който я възприема. „Истината се ражда в спора" - гласи афоризмът. В диалога, спора и дискусиите идеите взаимно се оплождат и поради това споровете и дискусиите за науката са нещо като дишането за човека. Последният, четвърти вид призраци, които Бейкън е нарекъл „призраци на театъра", защото създават лъжливо правдоподобие на живия живот както театъра, са свързани със сляпата вяра в авторитети, стереотипи и остарели догми. Този род заблуждения тежат на човешкия ум като оловни гири и му пречат да проникне в тайните на природата и обществото. Съ-ветският информолог В.Коган напомня в тази връзка известния експеримент на И. Павлов с кучета, придобили постепенно изкуствен условен рефлекс. При показването на фигура с формата на кръг кучетата на Павлов започвали да проявяват признаци на глад. След като рефлексът бил затвърден, на кучетата показали 1 фигура с форма на кръг, която започнала бавно да се превръща в елипса. Случило се нещо неописуемо- „силните" кучета отвръщали глава, за

44

да избягнат противоречащия на създадения стереотип факт, а „по-слабите" животни направо изпаднали в истерия.11

Затварянето на очите пред неудобните факти или рязко отрицателната

реакция на всичко ново и непривично са „качествата", които не са чужди и на нас, хората. Учените-информолози днес изброяват над десет вида причини, които водят до изкривяване на информацията. Сред тези бариери, както ги наричат те, са езиковите, обществено-политическите, географските, историческите, ведомствените, икономическите, техни-ческите, психологическите и т. н.12

Наличието на толкова много различни бариери усложнява неимоверно

информационните обмени в обществото. Най-типичните отклонения са изкривяването на информацията - т. нар. информационен шум - и прекаленото разрастване на информацията, необходима за решаването на конкретен проблем - т. нар. информационно пренасищане. Но как да се определи оп-тималното количество информация, как да се измери тя и как да се отсее „информационният шум"?

Преодоляването на тези бариери и целенасоченото управление на информа-ционните потоци са едни от най-важните теоретични и конкретно-приложни задачи на информологията. Ако приемем, че информацията - подобно на енергията - е физическа величина, за нейното предаване, за осъществяването на информационно взаимодействие и за количественото й измерване са необходими подходящи канали и носители. Такава функция може да се изпълни от всяка комбинация от комуникационни средства, които осигуряват пренасянето на информацията от източника й до потребителя. Когато получателят е с точно известно местонахождение, например човек, на когото пращаме писмо, или събрание, към което директно се обръщаме, комуникацията е симетрична. Когато източникът е един, а получателите са много и с неопределено местонахождение, информационният обмен е асиметричен, както прИ радиоразпръскването. И в двата случая обаче ролята на техническите средства, съставляващи комуникационния канал - писмото и микрофона или ра-диопредавателя и радиоприемника, - е идентична. Те са носители на сигнали, които съдържат някакво съобщение иди отразяват някакво вътрешно състояние, което не може да се предаде директно. Въз основа на тази концепция през 50-те години бе изградена математическа теория за комуникациите или, по-просто казано, теорията за каналите на К. Шенън. Сигнал и съобщение - това са двете основни понятия в теорията на Шенън. Съобщението съдържа информация с определен смисъл, а сигналът е носител на съобщението, на смисъла. Между съобщението и сигнала няма пълно покритие, т. е. възможно е изкривяване на съобщението поради технически или други причини. Моделът на К. Щенън съдържа пет компонента: информационен източник, предавател, източник на шум, приемник и получател (предназначение), както се вижда от схемата на стр. 77.

45

За постигане на идеална, стопроцентова надеждност на комуникационния канал се изисква следното: 1. Да се открие правилния информационен източник; 2. Да се закодира правилно информацията, т. е. сигналът да отразява най-пълно съобщението и да се предаде без грешки; 3. Шумът в системата да не заличи информацията; 4. Сигналът да се приеме навреме, точно и пълно; 5. Получателят да получи информацията и да я разбере по някакъв начин.13 Но подобна ефективност е недостижима в реалния жИВОТ, в КОЙТО съществува огромно разнообразие от посредници в процеса на комуникация. Така например между източника на информация и съобщението се намират такива звена като телевизионните компании, вестникарските тръстове, редакторите, журналистите и т. н. И всяка брънка от тази верига, по която минават съобщението и сигналът, има определено значение за пропусквателната способност и надеждността на канала за комуникация. Особено ненадеждни са меж-дународните канали за комуникации, при които действуват много посредници. Само един такъв канал е съставен минимум от 18-20 компонента. При брой на субектите, около 100, които си взаимодействуват в международните отношения, фактически се използват едновременно огромен брой канали - числото 10 с 38 нули! Естествено е, че при такава сложност на информационните обмени в тази област надеждността на комуникационните .канали е незадоволителна. Специалистите са изчислили например, че и при максимално висока

46

надеждност от порядъка.на 80-90 на сто на всеки един от компонентите на даден канал, общата надеждност не превишава 30-35 на сто. Това ще рече, че от 3 предадени съобщения можем да разчитаме да се получи само едно. Затова е прието едно съобщение да се предава по няколко канала. Тук обаче се проявява принципът на отслабващия ефект - многото сигнали за

47

2. ИНФОРМАЦИЯ И КОМУНИКАЦИЯ – ДВЕ СТРАНИ НА ЕДИН МЕДАЛ

Комуникацията се намира също в сърцето на всяко общуване, на всички принципи на отношенията между хората и групите, на всички процеси, чрез които се изразява, организира и възпроизвежда колективът.

Амаду М'Боу

Един от героите на Чехов, разполагайки с мастило и хартия, решава да

изпрати трогателно писмо до дядо си, чийто точен адрес не знае. И в своята наивност той го адресира: „До дядо на село". Ето един комичен, но конкретен пример за безсмислен опит за информационен обмен. Той раз-крива нагледно тясната, неразривна връзка между информация и комуникация, съставляваща две страни на един процес - процеса на създа-ване, предаване, приемане и осмисляне на информация. Без информа-ция общуването би било абсурдно, тъй като отсъствува съдържанието на обмена. Без процеса на комуникация - директна или опосредствувана от някакво техническо средство - информацията не би стигнала по предназ-начение и не би предизвикала нужните изменения в съзнанието или пове-дението на получателя, т. е. не би била информация. Тази диалектическа връзка и взаимна зависимост на информацията и комуникацията е част от азбуката на информологията. Но процесът на комуникация се изпълва с реално съдържание - информация, и се осъществява от реални хора в конкретни социални и технически условия. В първата глава вече стана дума за материалните носители на информацията - средствата за комуникация - и за тяхната роля в еволюцията на човешкия род. Новите средства за комуникация, както беше изтъкнато, съдействуват на човека в производст-вото, разпространението, съхранението, получаването и използването на информация. Техническите възможности за размножаване, копиране, усил-ване или уголемяване на отделното съобщение и средствата, които използваме за това - копирни и печатни машини, радиопредаватели, телеви-зионни станции и приемници, бинокли, телескопи, микроскопи, перископи, радари, микрофишозе, видеокасети, компютри или даже най-обикновени очила, - са по същество усилватели на сетивните ни органи, които играят централна роля в процеса на комуникация или информационно взаимодей-ствие. Тези технически постижения направиха възможни масовата комуникация и средствата за масова информация, които някои учени наричат днес „шеста велика държава" в света. Те са каналите, по които тече бурният поток на информацията в съвременното общество. През всички епохи от развитието на човешката цивилизация хората са имали нужда от канали за размяната на материални или духовни блага, формиращи обществената инфраструктура и наречени от Маркс „общи условия на производството".

От гледна точка на историческата еволюция на начините за комуника-

ция обществената инфраструктура може условно да се-раздели на няколко „етажа", всеки от които се е формирал в различни обществено-исторически условия и изпълнява специфични функции в съвременния начин на кому-никация.

По времето на феодализма централна роля в това отношение са играли,

доколкото са съществували нека-питалистическо стоково производство и размяна, търговските кервани и морските пътища. В епохата на про-мишления капитализъм главен елемент на инфраструктурата стават железниците и трансокеанските параходи.

48

В днешно време към този „първи етаж" на инфраструктурата следва да се причислят въздушните средства и пътища и автомобилният транспорт, чрез които-се осъществява голяма част от движението на хора и стоки. Основните материални носители на информация до този момент са самите хора, транспортните средства и хартията.

„Вторият етаж" на инфраструктурата на съвременното общество се

състои от съоръженията за пренасяне на енергия-електропроводи, газопроводи, водопроводи, нефтопроводи и т. н.

„Третият етаж" са комуникациите в тесния смисъл на думата. Тук влизат,

на първо място, пощите, после - телеграфът и телефонът, радиото и телевизията, и най-сетне - компютрите и изкуствените спътници на Земята.

В условията на научно-техническата революция и по-конкретно в

резултат от бурното разви-тие на микроелектрониката през последното десетилетие в „третия етаж" на инфраструктурата настъпиха най-значителните и се очакват още по-големи изменения, даващи основание да се говори за революционен скок в тази област. От една страна, електронните средства за комуникация започнаха да изместват хартията като основен носител на информация. За предаването на информация на разстояние вече изобщо не е необходимо физическото транспортиране на нейните носители - тази функция се изпълнява от електронни сигнали и сим-воли. С други думи, от 'съюзници транспортните средства и електронните средства за комуникация станаха съперници. От друга страна, самите електронни средства за комуникация започнаха да губят своята само-стоятелност. Само до преди десетина години пощите, телефоните, печатът, радиото и телевизията можеха да се смятат за сравнително автономни и независими една от друга системи за комуникация. Новите технологии обаче започнаха да променят това положение из основи. Постепенно се осъщест-вява интеграцията на телефона, компютъра, кабелната телевизия и видеодисковете, сливат се телефонните мрежи и компютърните системи, телеобработката на данни с телекомуникациите, появяват се все повече телематични системи. С една дума, вместо обособените традиционни техно-логии днес възникват принципно нови, интегрирани и типизирани инфор-мационни технологии, пресичащи границите на утвърдени отрасли, установени норми, обичаи и традиции и често влизащи в противоречие с дълбоко вкоренени виждания и интереси.

В резултат на това възникват сериозни стълкновения между организационните подходи, начини и форми за използване на елект-ронноизчислителната и комуникационна техника, наследени от ерата на централизираната обработка на информация и новите информационни технологии. Така например огромни, скъпи за издръжка и тромави електронноизчислителни или информационни центрове продължават да ръководят, координират и... . усложняват обработката на информация, въпреки че вече съществуват други по-подходящи технологии ,и организационни форми и въпреки че центра яизираната обработка на информация откъсва и обособява информационните и другите дейности и функции на управлението на по-ниски равнища. Очевидно е, че това противоречие ще се решава в полза на новите технологии и организационни форми за приложението им, тъй като гъвкавостта, икономическата изгода, тяс-ното обвързване с другите функции на управлението,, особено вземането на решения и изобщо ефективността, са на страната на децентрализираната обработка на информацията. В същото време новите комуникационни средства осигуряват още по-големи възможности за координираност и контрол на всички равнища в рамките на отделни организации и на обществото като цяло, позволявайки да се реализира принципът на „черната кутия" - контрол на информацията само на входа и изхода на всяка система или организационна единица. Но да не се отклоняваме в излишни дискусии и подробности. . .

49

Комуникационните процеси в размяната на информация в обществото се осъществяват на различни равнища, които е важно да бъдат разграничени поради спецификата на всяко от тях.

П ъ р в о т о р а в н и щ е е това на междуличностните отношения. То е

свързано с потребността от информация за реализацията на отделната личност в семейството, бита,

труда и свободното време и с нуждата от взаимно общуване. Тук вече навлязоха или навлизат такива технически средства като телевизията, ви-деокасетите и видеодисковете, личните компютри, ви-деотекстът, телематичните терминали и други. Елек-тронизацията в тази област е съпроводена от влоша-ване на естествените начини и средства за лично общуване — да се разговаря, да се гледа, да се пипа. . ..

В т о р о т о р а в н и щ е — локалното (село, квартал, град), е едно от най-

пренебрегнатите, „бедното сираче" на електронизацията. Тук преобладават традиционните средства за комуникация като събранията,, вестника, бюлетина, местната радиомрежа и телефонната мрежа.

Т р е т о т о р а в н и щ е е регионалното (област, окръг, район). Сегашното

административно деление в повечето развити страни е именно на това равнище и гарантира известна автономност, която налага по-висока степен на вътрешно общуване. Тук средствата са: телевизионни и електронноизчислителни центрове, ви- деотекст и други.

Ч е т в ъ р т о т о р а в н и щ е - националното, е най-наситено информационно поле. Най-новите, най-важните и най-масовите електронни комуникации се осъществяват на това равнище.

Последното равнище е на международните отношения. Потребностите

от информация тук са по-специфични и са свързани преди всичко с нуждите на отбраната, големия бизнес, рекламата и пропагандата. Наи-съвре-менните комуникационни технологии са от глобално естество и засягат това равнище. Проблемите, които възникват на това равнище, са сравнително известни на широката общественост не само поради нарасналото значение на международните отношения в ядрената епоха, но и поради високата активност на средствата за масова информация. Начинът за комуникация в обществото има обаче не само техническа страна. Той обхваща не само материалните (техническите) средства за предаване на информация, печатарски машини, радио-телевизионна апаратура, спътници, филмова лента, хартия, музикамни инструменти, телефо-ни, видеокасетофони и други, но и работните методи за събиране и обработка на информация. Особено съществен елемент на начина на комуникация - и това е най-важното - са отношенията между хората, групите, класите и страните, които участвуват в този процес. Това са отношения преди всичко на собственост (материална и интелектуална), между предаващ и приемащ, по повод на разделението на труда, формите на организация, използването на техническите средства и т.н. Разглеждането на въпроса за комуникациите в чисто технически аспект, без да се отчита че зад всяка машина стои човек, а зад всяка техника и технология - определена класа, би било фетишизъм от най-чиста проба. Точно по този начин поставят въпроса за комуникациите и въобще за информационната революция буржоазните социолози и технократи. Амери-канската социология на комуникациите например изключва всякакво споменаване на класовото разделение и противоречия в областта на комуникациите. От гледна точка на технократа или на буржоазния социолог размяната на информация между предаващ и приемащ се извършва в условия на пълно равенство и обективност, а средствата за

50

комуникация, особено за масова комуникация, могат да бъдат независими от класите и да стоят над тяхната борба в обществения живот.

Отговаря ли това твърдение на действителното положение на нещата? Какви са фактите?

В западните страни масовата информация е концентрирана в три основни

комуникационни потока с огромен брой канали за разпространение - реклами, развлечения и новини. В техническо отношение този сложен конгломерат от телевизионни компании, многобройни радиостанции, вестникарски концерни и други се осигурява от няколко развити капиталистически страни - САЩ, Япония, Западна Германия, Холандия и други. По данни на отделни учени и международни организации в началото на 80-те години САЩ са контролирали: 75 на сто от световното разпределение на телевизионни програми, 50 на сто от филмите, 60 на сто от плочите и касетите, 89 на сто от компютъризираната комерческа информация, 65 на сто от търговската реклама, 90 на сто от телевизионните новини и документалните филми.16 Като се отчете обстоятелството, че засега САЩ доминират и в сферата на телекомуникациите, въпреки сериозната конкуренция на Япония и на западноевропейските страни, може да се добие реална представа за степента на концентрация на сред-ствата за комуникация и за характера на информационните обмени в между-народен мащаб.

Средствата за комуникация изпълняват в обществото ролята, която

нервната система играе в организма на човека. Поради това съществуващият монопол на САЩ има огромно политическо, идеологическо и културно значение за международните отношения. Както пише С. Кумар, американските средства за масова информация са се превърнали в „инструмент за подкопаване на убежденията, възприятията и ценностната система на хората"17. При това положение би било абсурдно проблемите на информацията и комуникациите да се разглеждат откъснато от политиката както във вътрешен, така и в международен план.

Трудно може да се надцени жизненоважната роля на информацията в съвременното общество, както и значението на средствата за комуника-ция за задни ляването на информационните потребности на съвременния човек. Изумителен е пътят от първите средства за предаване на съобщения: тоягата, камъка, пушека и огъня -до днешните: електронните компютри, телесистеми, терминали и изкуствените спътници на Земята ! А какво да кажем за недалечното бъдеще, когато ще имаме на разположение още по-големи възможности за широк избор на по-съвършени и взаимносвързани, тясно интегрирани системи и средства за комуникация. Когато това стане, предиз-викателството за човека ще се премести от въпроса „как да се получи нещо" на въппроса „какво да се прави с него" - изтъква Б. Рубен 18.

Капацитетът за съхраняване и пренасяне на информация при възник-ващите сега технологии надхвърли всякакво въображение. Един от най-новите видеодискове може да събере 108 000 отделни телевизионни образи заедно със стереозвука. Засега яснотата им не е достатъчна, за да се възпроизведе страница с печатен текст, но ако и когато качеството се подобри, текстът на около 3200 книги би се събрал върху двете страни на един- единствен видеодиск, би могъл да се предава на разстояние моментално и би превърнал, „видеопечатапщ в страхотна нова технология.

Няма никакво съмнение, че както в международен мащаб, така и на

национално равнище, този род технологии няма да бъдат еднакво достъпни за всички, каквото между впрочем е положението и сега. Тези, които ще разпо-лагат с власт и финансови средства, ше и добият нови, по-големи възмож-ности за производство и разпространение на информация, отколкото развиващите се страни и потиснатите класи. Буржоазните технократи и политолози прогнозират широко разпространение и открит достъп за всички

51

до благата на формационната революция в резултат от поевтиняването на модерните средства за комуникация, но дейсдтвителното положение на нещата е твърде различно от прогнозите им. Днес например един личен компютър с печатащо устройство (принтер) се предлага на пазара в западните страни по цени от 400 до 6000 долара, които са под възможностите на повечето трудещи се. По-важното обаче е това, че даже и да станат икономически достъпни за трудещите се, новите средства за комуникация ще останат под контрола на буржоазията, защото - подчертава френският политолог Ж. Града - да се даде една информация значи да се даде парче от властта... Следователно тя се разменя... В този смисъл, за да бъдем реалисти, трябва да кажем, че ако може да има обществени информационни услуги, няма безплатна инфор-мация"19. Затова едно от най-важните социални последствия на новите информационни технологии по всяка вероятност ще бъде задълбочаване на класовото неравенство в капиталистическите страни и изоострянето на класовата борба.

3. КОМПЮТЪРНИ УТОПИИ Обществото постепенно ще се превърне в рободелска демокрация от типа на Атина, където аристокрацията ще се обслужва от милиони електро-механични роботи със силициеви мозъци и електронна памет. Джон Мур През последните няколко десетилетия станахме свидетели на “зараж-

дането, разгръщането и бурното нахлуване в живота на човечеството на нова революция, предизвикана от прогреса на науката и техниката, която води до коренни изменения в развитието на производителните сили и открива неподозирани в миналото възможности пред всички сфери на обществото. Тази революция- научно-техническата - е революция, с помощта на която ние ще създадем материално-техническата база на зрелия социализъм, а след това и на комунизма”20

Съвсем естествено е, че бъдещето на новото общество, към което се стреми прогресивното човечество, ние свързваме с постиженията и перспек-тивите на научно-техническата революция. И не по-малко естествено е, че буржоазните учени - политолози, социолози, футуролози и други, на които плащат, за да защитават съществуващия капиталистически обществен строй, също разчитат на научно-техническата революция като спасително средство за преодоляване на задълбочаващата се обща криза на капитализма, за разре-шаване на изострящите се антагонистични противоречия, които разкъсват социалната тъкан на буржоазното общество.

Една от характерните особености в развитието на обществения прогрес на човечеството през последните десетилетия е обстоятелството, че научно-технческата революция изпреварва социалните революции. Както свидетел-ствува опитът обаче, тя не само че не разрешава противоречията на капи-тализма, но и в значителна степен ги изостря. По преценка на някои реалис-тично мислещи буржоазни учени именно в условията на научно-техническата революция противоречията на капиталистическия строй се изостриха най-мно-го. „Западните индустриални нации се намират днес в състояние, подобно на това отпреди 50 години: масова безработица, всеобхватна рецесия, придру-жена от инфлация, начало-на нов етап в надпреварата във въоръжаването, нарастващо политическо поляризиране в самите страни" - гласи един от изводите в последния доклад на прословутия Римски клуб.21

Научно-техиическата революция обаче донесе и някои предимства на капитализма, даде му, така да се каже, историческа отсрочка. Като се вземе предвид и обстоятелството, че новият обществен строй - социалистическият,

52

исторически възникна в изостанали или слаборазвити в икономическо и научно-техническо отношение страни, може да се разбере защо буржоазията толкова залага на науката и техниката и защо технологическият оптимизъм минава като червена нишка в апологетичните трудове на западните футуролози.

Колкото и да е парадоксално, но факт е връщането през последните десетилетия на буржоазната политологическа мисъл към идеята за социалния прогрес. Преди време в началото на своя възход като класа буржоазията има-ше нужда от прогресивни и революционни идеи в борбата срещу феодалното мракобесие и порядки. В този период от историята на човечеството се роди идеята за постъпателното развитие на обществото, идеята за промените и прогреса. След като завладя политическата власт и наложи своето господство като класа, буржоазията започна постепенно да губи интерес към идеята за социалния прогрес и както се казва, я пъхна дълбоко под миндера. Но в условията на безпрецедентно политическо активизиране на широките народни маси и преди всичко на работническата класа и на демократизацията на международните отношения под непреодолимото въздействие на реалния социализъм буржоазията бе принудена отново да се обърне към идеята за прогреса. Докато преди буржоазията преследваше с огън и желязо думата „революция", в днешно време на Запад тя стана любим шлагер на политолози, футуролози, журналисти и даже на промишлени магнати и милиардери. Ето какъв смисъл влага днес американското списание „Тайм" в думата „революция": „Историята, погледната от птичи поглед, ни учи да разбираме революцията като акт на насилие, подготвян, организиран и осъществяван по начин, който поради липса на по-добра дума можем да наречем военен. Представяме си, че революцията е решително действие, изискващо командир, план и идеология. Една цяла структура, изпълнена с шефове, пророци, активисти, командни решения и експлозивни действия. .. Имало е други процеси на всеобща и бърза промяна в историята на западния свят, които не са съответствували на този военизиран модел на програма и действие. Това са били наистина великите преобразяващи революции, осъществени без предварителна идеология, без организирано насочване, без открита или нелегална бюрокрация, нито пък с активисти или професионални революционери. . . Някои европейски наблю-датели като Ж. Ревел в острата си и смущаваща книга „Нито Маркс, нито Исус" започнаха да мислят, че новата световна революция е вече започнала в САЩ (има си хас да е другаде! - бел. авт.) и се характеризира с огромната трансформация на отношенията и живота, предизвикана от технологическите промени. Най-важната и най-решителната от тези промени е в областта на комуникациите. . . Това е истинската революция на нашето време и нейният извършител е чудодейният и растящ комплекс на комуникациите."22

Може само да се завиди за тази истинска словесна еквилибристика!

Приобщаването, на капитализма към революционния дух на епохата, към динамизма и промените, предизвикани от хода на световния революционен процес и научно-техническата революция - ето главната социална поръчка, която бе възложена на футурологията в отговор на преобразяващото света революционно учение на марксизма-ленинизма. С това не може, разбира се, да бъде изчерпана цялостната характеристика на роля та и задачите на буржо-азната футурология, но и ние не си поставяме тук такава цел. Важното в случая е да се подчертае политическият смисъл на жонглирането с псевдо-революционни лозунги и с утопични картини за бъдещото информационно общество, с които изобилствуват почти всички западни публикации на тази тема през последните години. Както подчертава кубинският-учен Л. Акоста, с „технологическата революция" буржоазните идеолози „претендират, че са достигнали историческата точка, където социалната революция е ненужна"23.

Не разполагайки с равностойни на марксистко-ленинските идейно-

политически ценности, буржоазията предпочита да обяви „края на идеологиите" изобщо и тяхната безполезност пред лицето на една техническа действителност, която уж отпращала идеологиите в музея на историята...

53

Нарастващото значение на информацията и широкото въздействие на електронноизчислителната техника и средствата за комуникация върху обществото разкриват простор за играта на социологическото въображение на буржоазните футуролози, дават храна за конструиране на различни утопични проекти на социалното-инженерство, за разработване на многочислени прогнози и сценарии и за всевъзможни спекулации с обществените последствия на информационните технологии.

„И все пак - основателно подчертава, съветският учен Ю. Никуличев -

сегашното съживяване на интереса на социологическата мисъл на Запад към проблемите, свързани със социалните последствия на съвременния етап на научно-техническия прогрес, съществено се отличава от това, което се наблю-даваше в недалечното минало. Само по себе си то показва твърде забележима промяна в настроението на буржоазното обществознание, която може да се охарактеризира като преход от „социалния песимизъм" на 70-те години към ново издание на „технологическия оптимизъм"24. Новото и главното в публикациите на западните футуролози по проблемите на информационната революция през последните няколко години наистина би могло да се обедини под общия знаменател на технологическия оптимизъм. Наред с това обаче не бива да забравяме, че все по-често се чуват и тревожни гласове, които преду-преждават за опасните злоупотреби с новите технологии и за кошмара на информационното общество в условията на капитализма. Така например Б. Грос и К. Сингх предупреждават за две изключително сериозни опасности в резултат на развитието и глобализацията на капиталистическата комуни-кационна система. Първата е свързана с тенденцията към сливане на големия бизнес и държавата в капиталистическите страни и нарастването на ролята на транснационалните корпорации. Тази неофашистка тенденция би могла да доведе според тях до невиждана манипулация, потисничество и премахване на демократичните свободи. „Студена или даже гореща война поради пълен разрив в комуникациите между обединените страни на съкращаващия се капитализъм и разединените страни на разширяващия се социализъм е втората опасност, която грози човечеството с унищожение. „Тази опасност — заключават Грос и Сингх - подсказва едно бъдеще, в което дружелюбният фашизъм без война би могъл да се окаже единствената алтернатива на масовото самоубийство с ядрени, химически, бактериологически или т. н. конвенционални оръжия."25

С рекламирането на информационното общество на Запад е ангажиран

цял комплекс от сили, които са заинтересувани от разширяването на пазара за новите информационни технологии - политици, производители на комуника-ционна и информационна техника и програмно осигуряване, средствата за масова информация и, разбира се, учените - политолози, социолози, футуро-лози и други. За информационното общество на Запад се пише отдавна и е написано вече твърде много както в общотеоретичен, социологически, така и в конкретно-социологически план, в стила на футуролозите-пропагандисти, които рисуват конкретни картини на информационното общество и изпълват със съдържание абстрактните постановки и теоретичните постулати на своите колеги от първото направление.

Каква е най-общата характеристика на информационното общество,

която ни предлагат западните футуролози? Защо възниква то? И преди всичко съществува ли вече някъде по света такова общество или тепърва ще бъде създадено?

Сред многото концепции за информационното общество, които претен-дират за нещо като „метатеория" и засягат една или друга негова страна, трябва да посочим най-вече концепциите на американските политолози и футуролози като „обществото иа знанието" на Д. Бел, „информационната техноструктура" на П. Дрейкър, „слединдустриалното общество" на Дж. Гълбрайт, „научното общество" на Т. Фурастие, „технотронното общество" на 36. Бжежински и „информационното общество" на А. Тофлър, които са

54

известни в една или друга степен на нашата научна! и широка общественост. Не стоят по-назад и буржоазните обществоведи в другите капиталистически страни. От тях могат да се посочат такива „авторитети" като проамерикански настроения френски философ Жап-Жак Серван-Шрайбер и съотечествениците му Р. Арон, Ф. Перу, Ж. Симондон или японския технократ Й. Масуда, запад-ногерманския социолог Р. Брайтенщайн и много други. От всички тях най-близко до днешните буржоазни схващания за информационната революция и информационното общество стои може би Зб. Бжежински, според когото технологията и електрониката в най-голяма степен определят социалното поведение, преобразяват социалната структура, ценностите и светогледа на обществото. Както основателно отбелязва Ю. Никуличев, показателно е това, че даже вчерашни „технофоби" като Ж. Елюл изживяха своеобразна метамор-фоза и днес рисуват идилични картини на високо ефективното технизирано общество.26

За да обяснят защо този „нов социален ред" възниква под въздействието на информационната революция и кои са неговите движещи сили, буржоазните учени търсят различни доводи и аргументи. Най-разпространеният от тях е свързан с безспорно нарастващата роля на науката, а оттук - на знанията и информацията в общественото възпроизводство. Според Д. Бел например най-съществената черта на информационното общество е преходът от производството на стоки към производството на знания и услуги. Новите технически средства и „интелектуални технологии" - информологията, кибернетиката, теорията на игрите и други - са движещите сили на този преход. И както капиталът и трудът са основните променливи величини иа отиващия си класически индустриален капитализъм - заключава Д. Бел, - така днес инфор-мацията и знанието стават решаващите фактори на общественото развитие в ерата на информационната революция.

Този тезис, в който се преувеличава значението на идеите и информацията, е изходната точка за зашеметяващи обобщения. Американският социолог не се колебае да заяви, че вече не трудът и работническата класа са източниците на принадената стойност, както гласи азбуката на марксизма, а информацията и знанието! Стана дума за това, че информацията без материалните носители - средствата за комуникация, и знанието без хората, които влагат труд за производството му, са чиста фикция. Идеите сами по себе си нищо не могат да произведат. Друг е въпросът, че в условията на научно-техническата революция нарастват относителният дял на умствения труд и ролята на инженерните кадри, както и значението на квалифицираната работна сила, че се изменя структурата на работническата класа. Но от това не следва, че идеите и техниката могат да произвеждат принадена стойност без участието на човека или да бъдат отделени от труда на работника и инженера, който е въплътен в тях. Даже самопрограмиращият се компютър или самовъз-произвеждащият се робот не биха могли изобщо да се появят на бял свят без труда на човека. Струва си по този повод да припомним: крилатата фраза на известния литературен герой Остап Бендер, който добре е схващал колко струва и най-блестящият замисъл без материални средства за осъщест-вяването му, умолявайки шофьора Кузнечик за помощ: „Идеите - наши, бензинът - ваш."

Други основни признаци на информационното общество, които според

западните футуролози определят облика му, са информационното наводнение и разпокъсването на информационните обмени, предизвикани от новата техника. Промените, които те налагат в организацията на общественото възпроизводство, действуват със силата на желязна необходимост. Автор на тази концепция е А. Тофлър, чиито книги „Футурошок", „Третата вълна" и „Прогнози и предпоставки" станаха особено популярни на Запад в последно време. Вълните на промените, за които пише А. Тофлър, не са нищо друго освен стадиите „доиндустриален", „индустриален" и „слединдустриален" капитализъм, въведени в употреба от Д. Бел и Серван-Шрайбер. Днес все още малко хора си дават сметка за причините за дълбоката криза, обхванала света,

55

според А. Тофлър. Някои я на ричат „рецесия", други - „депресия" и т. н., но това са само симптоми. Истинските причини -твърди той- са свързани с преу-стройството на цялата техникоикономическа база на обществото, което има значението на истинско икономическо земетресение. Накратко казано, све-тът преминава от масовото производство и потребление на индустриалната ера (Втората вълна) към демасовизираната икономика на информационното общество (Третата вълна), смята А. Тофлър. „Новата техника - пише той - предизвиква усложняване, раздробяване на инфор-мационните потоци и води до разпадане на единната някога масова аудитория. Нещо повече, извършва се „демасификация" на самото обществено съз-нание: новите средства за звукова комуникация (евтини и с просто обслуж-ване грамофони, магнетофони, портативни радиоприемници) и видеокому-никация (кабелна телевизия с голям брой канали, видеомагнетофони) позво-ляват на потребителите да определят по собствен вкус своето „културно меню"27. Това раздробяване на масовото общество и диференциране на икономиката са движещи причини на информационната революция, тъй като само интензивният обмен на информация ще бъде в състояние да поддържа занапред целостта на системата.

Един от най-съществените моменти в концепцията на А. Тофлър за информационното общество е постановката за информацията като нов вид собственост. По времето на „Първата вълна", когато според него основно средство за производство е земята, тя е и основният вид собственост. В епохата на промишления капитализъм или „Втората вълна", ако използваме категоризацията на американския футуролог, преобладаващият вид собственост става притежаването на средствата за производство, а с настъпването на „Третата вълна" или на информационното общество ключово значение придобива собствеността върху информацията. Внимание! Тук следва най-сложният пирует иа Тофлър - тъй като информа-цията е нематериална и неизчерпаема, самото понятие „собственост" е неприложимо към нея. И наистина може да се притежават само материални и ограничени неща. „Собствеността чисто и просто вече не е онова - обявява Тофлър, което беше по времето, когато Маркс и първите социалисти съз- дадоха своите теории за нея . . . Частната собственост беше определящата характеристика за капитализма. Сега изведнъж имащата значение собственост се превръща от символна в метасимволна, от пределна в неизчерпаема. . ., а това противоречи на самото понятие за собственост, което се основава върху нейната ограниченост и материалност."28

Любопитна метаморфоза, но на практика информацията все повече се превръща не във всеобщо достояние, а в стока с монополно висока цена и интелектуалната собственост - патенти, лицензи, ноу-хау и т. н. - е най-цененият от капиталистите днес вид собственост, която строго се охранява.

Впрочем този опит да се изпразни от съдържание една от централните

категории па марксизма не е оригинален. Още преди повече от 40 години Дж. Бърнхем, когото А. Тофлър посочва за: свой учител, обяви в книгата си „Менажерската революция" концепцията за частната собственост за остаряла. Тогава аргументът беше, че в следвоенното капиталистическо общество най-важните решения се вземаг не от притежателите на акции и на средствата за производство, а от менажерите на корпорациите. Следователно, собстве-ността върху акциите и изобщо върху средствата за производство губи сми-съл. По същество А. Тофлър не добавя нищо ново към казаното вече ог Дж. Бърнхем. Откъсвайки информацията от материята, без която тя няма смисъл, Тофлър само доразвива тезата на Дж. Бърнхем с ясното съзнание за възможността да се компрометира всяка идея или концепция – в случая концепцията на Маркс за частната собственост, - като се доведе тя до абсурд. Но ако в това отношение американският футуролог не е оригинален, то-в разгърнатата картина на информационното общество, която предлага, той надминава повечето буржоазии теоретици и се доближава в най-голяма степен

56

до футуролозите и представителите на техническите професии, разработващи конкретните аспекти на информационната революция в различните области на обществения живот. Тофлър подробно описва предимствата и проблемите, които „Третата вълна" ще създаде пред обществото. На дневен ред вместо стандартизацията ще дойде разно-образието. Ще останат малко фабрични комини и имозаменяеми работници. Почти ще изчезнат супермаркетите. Днешните средства за масова информация то, телевизионни станции и вестници ще отстъпят пред директно предаващия спътник, кабелната телевизия, видеокасетите и комуникационните средства, приспособени за тесен кръг хора, за отделни професии и групи със специални интереси. Раждането на информационното общество А. Тофлър смята за „свръхборба" - борба не между отделни класи, религии или нации, а между сложни коалиции, пресичащи класовите и националните граници. В една коалиция, която защитава индустриалните институции я начин на живот, според него, могат да попаднат най-бедният, даже преследваният член на обществото и най-богатият и разглезен милиардер, тъй като и двамата са жизненозаин-тересовани от този начин на живот и еднакво яростно се съпротивляват на изменението на системата. Излиза, че безработният, гладният и хвърленият в. затвора е „заинтересован" от запазването на системата, която го е осъдила на лишения и отнемане на свободата. Любопитна представа за стереотипност и инертност има Тофлър! Е, щом това е така, значи в информационното общество няма място за класови конфликти и смяна на строя. Затова такива движения като международното комунистическо и работническо движение, профсъюзите, антивоенните движения или национално-освободителните движения са все представители на реакционна коаолиция, защитаваща индустриализма, и не са така да се каже, „хора на Третата вълна".

Една част от футуролозите на Запад смятат като А. Тофлър, че информационното общество тепърва се заражда и че днес съществуват само някои от неговите елементи и основни черти. Да се пазим от някои прекалено футуристични предвиждания - предупреждава Ь. Скардигли - не утре мнозинството от хората ще се трудят в къщи, свързани с колегите си чрез видеофонни екрани. Други, обаче са на мнение, че в промишлено развитите капиталистически страни на Запад вече е създадено такова общество, тъй като средствата за комуникация и електронноизчислителната техника в тези страни са изместили вече по значение традиционните промишлени отрасли. Нещо повече. Американският икономист М. Порат например отстоява мнението, че този преход в САЩ е започнал - а оттук и информационната революция - някъде от средата на 50-те години. Тогава броят на заетите в сферата на услугите и информацията е надхвърлил 50 на сто от общия брой на заетото население в страната, а времето, отделяно за обмен на информация и лично общуване, е превишило времето, отделяно в национален мащаб за производството на промишлена продукция. Подобно становище за крите-риите, по които следва да съдим за информационното общество, застъпва западногерманският социолог Р. Брайтенщайн. Японският професор И. Масуда - директор на японския Институт за информационното общество и специалист по информатика, е на мнение, че създаването на информационното общество е дълъг процес, който има няколко етапа. Даже развитите страни според Масуда се намират още на първите стадии на информатизацията. Неотдавна френският учен М. Годе лансира хипотезата, че внедряването на новите информационни технологии ще върви много по-бавно, отколкото се прогнозираше досега, поради многобройните трудности, които възникват в резултат от съпротивата и инертността на производствените и социалните структури. Затова „информационното общество" се превръща в още по-далечна перспектива.29

Колкото и да са важни количествените критерии, те не са достатъчни, за

да се охарактеризира сега съществуващото или бъдещото информационно общество, да се определи каква е разликата между него и „традиционното" общество. Затова западните футуролози се опитват да формулират и качествени критерии. Тези критерии, с които ще се характеризира „новото

57

културно стъпало" в развитието на човечеството, включват понятия като децентрализация, плурализъм, участие, самоуправление и други, които имат неясен смисъл извън контекста на конкретните явления и процеси, чиито особености трябва да се опишат.

Онези западни специалисти, които представляват предимно техническите

професии, се опитват да конструират изкуствени конкретни картини от живота на информационното общество, да облекат, така да се каже, в кръв и плът абстрактните концепции и критерии на социолозите. Ето как си представя информационното общество един от участниците в обсъждането на поредния доклад на Римския клуб „Пътят в XXI век" през октомври 1982 г. в Токио А. Данцин:

„Нека вземем двама французи, единият живеещ около 1900 година, другият през 1980 година. Възраст: между 12 и 16 години. Първият започва работа, докато другият все още посещава училище. Ако двамата работеха, то 50 на сто сигурно първият би бил зает в селското стопанство, а вторият би седял зад бюрото. Изчисляването на свободното време, което двамата биха могли да имат през живота си, за първия би било 5, а за втория 19 години. Ако сравним начините, по които те биха прекарали това време, резултатът би бил следният: първият би прекарал извън работата си най-много две години, зани-мавайки се с информация, четене и комуникация, докато вторият - най-малко 12 години, седейки пред телевизора, телефона, радиото или компютъра. Това не са вече едни и същи хора, животът им коренно се е променил - работата, образованието, използването на свободното време. Най-важното нещо в живота е станала информацията, а не - както това се доказва чрез индекса на брутния обществен продукт - енергията, суровините и машините. Гравита-ционният център на човешката дейност се е преместил към нематериалното."30

Буквално всичко - заявяват буржоазните футуролози - се променя под въздействието на информатиката и новите средства за комуникация, които проникват не само в икономиката, политиката, науката и културата, но и в бита и морала. Тук можем да се съгласим с тях. Въпросът обаче не е в това, дали настъпват или не настъпват промени в тези сфери, а какво е реалното им съдържание, какво е тяхното значение за хората, какви са социалните послед-ствия на новите технически средства и технологии. Американският технократ Дж. Мартин - експерт на многонационалната корпорация Ай Би Ем, например ни уверява, че в информационното общество всеки американец ще може да участвува в електронна игра, при която и да няма пари (!), ще получава сведения за курса на акциите и ще трупа фиктивен капитал. Развивайки тази идея, списание „Фючърист", орган на американското Световно футуроло-гично дружество, предвижда настъпването на време, когато всички американци ще участвуват в такива игри, като моделират сами своята стратегия и трупат капи-ли. Постепенно разликата между „истинската икономика" и електронния й образ щяла да стане толкова трудна, че хората щели да престанат да ги различават! Не е трудно да се приведат безброй други примери на безподобен компютърен утопизъм, до който неизбежно води абсурдната представа, че с технически средства ще бъдат отстранени всички беди на буржоазното общество. Но и посочените са достатъчни, за да се разберат начинът на мислене на буржоазните футуролози и техните най-съкровени мотиви – защи-тата на буржоазното общество.

Концепциите и внушенията за бъдещето, включително утопичните, винаги са играли и играят определена социална роля. Не правят изключение и днешните компютърни утопии на буржоазната футурология. Да се внушава преклонение пред чудесата на информационното общество, като се затварят очите пред реалните проблеми и противоречия на днешното, е израз на класова ограниченост и политически далтонизъм. Да се съчиняват компютърни утопии, когато в света гладуват почти един милиард хора, когато заради хищническото използване на ресурсите и суровините, особено енергията, светът би могъл да се окаже въвлечен в термоядрен конфликт през следващите 15-20 години - по оценка пак на Римския клуб - и когато най-сетне

58

80 на сто от населението на света в развиващите се страни прави отчаяни опити да излезе от бездната на изостаналостта и нищетата чрез индустриализацията - всичко това означава пълно скъсване с действителността или най-малкото връх на егоизма. Заради въображаемите блага на инфор-мационното общество трудещите се маси в развитите капиталистически страни трябва да се примирят със суровата действителност. В името на това „иди-лично" бъдеще, което уж ще бъде създадено от компютрите и роботите, те следва да се откажат от класовата борба и лозунга за премахване на капита-лизма.

Разбира се, не бива да изпадаме в крайности, приемайки, че трудовете на

всички западни, учени са посветени на апологията на капитализма или констру-ирането на компютърни утопии. Много от тях изтъкват противоречивите соци-ални последици на електронизацията, призовават към реализъм, привеждат конкретни доказател и богат фактологически материал, разобличаваш, възможността в условията на капитализма да се решат глобалните проблеми на човечеството.

Бихме могли да обобщим казаното дотук, констатирайки не само полити-

ческата насоченост и значение на митовете за информационното общество, но и отсъствието в буржоазната футурология на единна и цялостна концепция за него и наличието на различни, често пъти противоречиви схващания и пред-стави за характера и социалното значение на информационната революция. Възниква обаче принципно важен въпрос: след като разобличаваме реак-ционния политически смисъл на използваните от буржоазните футуролози термини като „информационно общество", „електронно общество", „микроелек-тронна революция" и други, имаме ли право да им придаваме гражданственост в нашата, марксистко-ленинската литература?

Най-лесно е да се отговори, че влагаме друго съдържание в тези понятия, но такъв формален отговор далеч не би съответствувал на значението на въпроса. В нашата литература все още преобладава схващането, че футуро-логията е изцяло отрицателно идеологическо течение в буржоазното обще-ствознание, което трябва тотално да бъде отречено и постоянно да бъде заклеймявано. В същото време се пренебрегва фактът, че в трудовете на редица западни футуролози често се срещат не само оригинални идеи, но и критични и даже разобличаващи капиталистическата действителност оценки и изводи. Определен интерес представляват също така методическият арсенал и особено богатата емпирична информация, с която борави западната футу-рология. Емпиричната информация в трудовете на западните футуролози е от особен интерес и предвид на обстоятелството, че в областта на електрони-зацията засега капиталистическите страни имат известна преднина. Що се отнася до компютърните утопии на някои западни футуролози, трябва спе-циално да подчертаем: те са нереални и неосъществими не защото в тях се поставят желани от буржоазията цели, а защото с технически средства тези цели не могат да се постигнат. Както обаче правилно забелязва съветският политолог Г. Шахназаров, не би било справедливо на утопиите - нека те да са буржоазни - да се отрича всякаква научност. Във всяка утопия има макар и малко зрънце истина, реалистично съдържание. Щеше ли в противен случай утопичният социализъм да стане един от източниците на строго научната марксистко-ленинска теория за комунистическото общество?

От друга страна, не можем да си затворим очите пред факта, че микро-електрониката, наред с другите области на научно-техническата революция, действително предизвиква дълбоки, коренни изменения не само в техническата база, но и в производствените отношения и в начина на живот изобщо. Да се твърди противното е просто абсурдно. Всеки спор днес по този въпрос би приличал на спора на монасите от Средновековието колко дявола могат да се поберат на върха на една игла! Подобно отношение би било чистопробно доктринер-ство с опасни последствия за развитието на нашето общество. Добре помним до какво доведе то в областта на кибернетиката и генетиката

59

през 50-те години. Едно от основните положения на марксизма е, че техниката оказва въздействие върху другите обществени структури чрез обществения строй. „Човекът сам е основата на своето материално, както и на всяко друго извършвано от него производство. Ето защо всички обстоятелства, които въздействуват върху човека, този субект на производството, модифицират в по-голяма или по-малка степен всички негови функции и видове дейност, следова-телно и неговите функции и видове дейност като създател на материалното богатство, на стоките. В този смисъл може действително да се докаже, че вси-чки човешки отношения и функции, в каквато и форма да се проявяват те, влияят върху материалното производство и повече или по-малко определящо въздействуват върху него."31 Именно поради това Маркс и Ленин са раз-личавали две революции - техническа и промишлена, разбирайки последната като преобразуване на обществените отношения в най-Широк) смисъл, преобразуване радикално и безшумно в рамките на предишния начин на произ-водство, въпреки че неговата сфера са обществените отношения, а не техни-ката.32 Съвременната научно-техническа революция и свързаната с нея про-изводствена революция оказват аналогично дълбоко, сложно и противо-речиво въздействие върху обществените отношения. Друг е въпросът, че буржоазните обществоведи и по-конкретно футуролозите жонглират с тер-мина революция, фетишизират науката и техниката, хиперболизират зна-чението на микроелекелектрониката, информатиката й телекомуникациите.

Критиката на буржоазната футурология и зараждащото се информа-

ционно общество е продиктувана не от съображения| за двойствения, противо-речив характер на електронизацията изобщо или за безполезността на ком- Пютрите, а от използването на новите технологии за запазване на основите на съществуващия обществен строй, чиято същност е експлоататорска. Едва ли бихме могли обаче да разобличим в това отношение футурологията под флага на общите разсъждения и на битката с цитати и авторитети. За това е необходим _ наред с класовия подход и конкретен анализ, анализ на конкретната ситуация, факти, проблеми и тенденции, свързани с информати- зацията в условията на съвременното капиталистическо общество. В това, и преди всичко в това се състои, по думите на Ленин, живата душа на марксизма. 1. ИНФОРМАЦИОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И КЛАСОВАТА БОРБА

Все по-разширяващият се съюз на работниците. .. се подпомага от подобрените средства

за комуникация, създадени от съвременната промишленост и поставящи работниците от

различни местности в контакт един с друг... И този съюз, за постигането на който на

бюргерите от Средновековието с техните мизерни пътища са били необходими векове,

пролетариите постигат за няколко години, благодарение на железниците.

К. Маркс и Фр. Енгелс, Комунистически манифест

Кървавите събития в Чили през 1973 г. са едни от най-черните страници в историята на съвременната кда-сова борба. Чилийската работническа класа заплати висока цена - нека кажем открито - за социалдемократическите илюзии на Салвадор Алиенде. Но трагичният край на Блока на народното единство в Чили може да служи за пример и в друго отношение. Чилийската и амери-канската буржоазия показаха на света как умеят да използват в класовата бор-ба съвременните средства аа комуникация и колко е опасно да се пренебрегва тяхната страшна сила като политическо оръжие. В най-напрегнатите дни на върховно изпитание, тъкмо когато реакционният буржоазен печат, финансиран и направляван от ЦРУ, и особено неговият лидер вестник „Ел Меркурио", сипеше огън и жупел против народното правителство, призоваваше към стачки и саботажи и отправяше открити призиви за неговото сваляне с насилствени

60

средства, чилийският президент отмени забраната върху буржоазния печат. Резултатите са известни. Въпреки че беше загубила парламентарното мнозинство и изпълнителната власт, буржоазията успя да запази контрола си над средствата за масова комуникация и без колебание, отказвайки се от своите „свещени" принципи за законност и обективност, ги превърна в напа-дателно оръжие за възвръщане на загубените позиции.

Ако в съвременните условия ролята ка средствата за масова комуникация във вътрешната политика нарасна неимоверно, то в международен мащаб тя може да се сравни само с ролята на най-модерните оръжия за масово унищо-жение. Разликата е единствено в това, че ядрените ракети все още не са изстреляни, докато идеологическите оръжия - радио, телевизия, печат, киноиндустрия и други, - отдавна са пуснати в ход. Въпреки призивите на социалистическите страни за неразпространение на идеологическите разно-гласия в сферата на междудържавните отношения, тъй като от „студената", психологическата война до горещата има само една крачка, американската буржоазия организира нов кръстоносен поход против реалния социализъм и международното комунистическо и работническо движение,;, който в условията на военно равновесие намира израз главно в идеологическата борба. Не е тайна, че надежди за успеха на тази стратегия се възлагат и на новите средства за масова комуникация.

Ролята на днешните средства за комуникация и информационните

технологии върху хода на класовата борба в национален и международен план е сложна и противоречива. От една страна, те създават нови възможности за икономическа и идеологическа експанзия на капитала, но и изострят конкуренцията и съдействуват за укрепването на класовото самосъзнание на работническата класа както в капиталистическите, така и в развиващите се страни. От друга страна, новите средства за комуникация, въпреки че са под контрола на управляващата върхушка, откриват потенциални възможности за сплотяване и засилване на единодействието на работническата класа. Наред с това обаче те могат да доведат и до задълбочаване на. разцеплението в международното работническо движение. Още през 1858 г. Енгелс пише на Маркс по въпроса за разцепването на пролетариата и обуржоазяването на английската работническа класа, като пояснява, че това е естествено за страна, която експлоатира целия свят. Ленин също предвижда подобна възможност в резултат от паразитизма на развитите западноевропейски страни. В осма глава на „Империализмът като висш стадий на капитализма" Ленин предупреждава за „гигантска опасност от западен паразитизъм - обособяване на една група от напреднали индустриални нации, чиито висши класи получават грамадни печалби от Азия и Африка и с помощта на тези доходи издържат големи послушни маси.. ."33

Новите информационни технологии и телекомуникациите съдействуват за

интеграцията на световния капиталистически пазар, за проникването на транснационалните корпорации и в най-отдалечените кътчета на земята, за засилването на експлоатацията на страните от Азия, Африка и Латинска Америка. Както справедливо отбелязва кубинският учен Л. Акоста, „Рекон-струирането на световната икономика би могло да разцепи работническата класа между тези, които са щастливи да живеят в условията на ултрамодерна промишленост, и онези, които са оставени сами на себе си."34

Няма да сгрешим, ако кажем, че даже само по тези причини задъл-

боченото изследване и осмисляне от страна на марксистката социология на ролята на новите средства за комуникация и информационните технологии, както и на научно-техническия прогрес въобще, от гледна точка на класовата борба, на бъдещето на световния революционен процес и на задачите на международното комунистическо и работническо движение придобиват огромно теоретично и практическо значение.

61

Съюзът на компютрите с изкуствените спътници на Земята, от който се родиха днешните телекомуникации - господствуващият вид средства за съобщения на бъдещето и новите информационни технологии, ще промени до неузнаваемост облика на живота ни, нашия бит и съзнание през следващите години и десетилетия. В това няма никакво съмнение. Но новите средства за комуникация няма да заменят напълно нито едно от досегашните средства за съобщения, нито пък техният блясък ще заличи в паметта на човечеството скромните заслуги на неизвестния откривател на писането или на изобретателя на книгопечатането Йохан Гутенберг. Особено работническата класа „ще помни този човек - както пише в началото на нашия век Франц Меринг - с дълбока признателност половин хилядолетие след раждането му, защото той й даде печатното слово и с него - най-мощното й оръжие"35.

Новите технически средства и технологии ще засегнат дълбоко социал-

ната структура и отношенията между класите в национален и международен мащаб, но те няма да изменят законите на класовата борба - основния двигател на човешката история.

Историята на борбата на потиснатите класи е дълга и противоречива. Тя

води началото си от личната, а после и колективната борба за задоволяване преди всичко на материалните, физическите нужди на човека. На един по-късен етап тази борба обхваща и емоционалните и духовните потребности на човека. Но по цялото нейно протежение - първоначално борба с природата, а после между отделни племена, народи, касти, съсловия и най-накрая, обществени класи - размяната на информация е била от огромно значение. Причината за това е, че комуникациите са нито повече, нито по-малко израз на отношения между хората и класите. Като вид връзка и взаимодействие между хората комуникациите се извършват в конкретно време и условия. Те никога не са били и няма да бъдат някакво абстрактно, общо или независимо от обществените условия и отношения явление. И както - по думите на Маркс - в процеса на общественото възпроизводство хората влизат неизбежно в отношения помежду си, които не зависят от тяхната воля, така и в процеса на общуване комуника-циите не зависят само от волята на хората. Как хората общуват, с кого и кога общуват, по повод на какво общуват - с една дума, начинът на комуникация е функция на конкретно-историческите условия. Всяка форма и всеки начин на комуникация е тясно свързан с условията и обществените нужди, в отговор на които е възникнал. Ето защо всяка обществено-историческа формация, всеки обществен строй притежава и защитава както свой начин на производство, така и свой, характерен, типичен и господствуващ начин на комуникация, който съответствува и допринася за запазването и утвърж-даването на господствуващия начин на производство и на властта на управляващата класа. Техническите средства - телефон, радио, телевизор, телекомуникационни мрежи и т. н. - са материален носител на съответния начин на комуникация. Всеки начин на комуникация може да бъде характери-зиран „като специфична, комбинация между определени средства за кому-никация и определени обществени отношения в комуникациите, които те-зи средства позволяват и генерират и в съответствие с които тези средства се прилагат"36. Следователно, когато става дума за революция в комуникациите - и това според нас е най-важното, което марксисткият анализ на тези процеси трябва да изтъкне, - това значи, че някое ново, неизползвано до момента тех-ническо средство заема доминиращото място на предишното в системата на комуникации. Сама по себе си техническата промяна обаче не означава про-мяна в начина на комуникация в широк смисъл, т. е. и на отношенията между класите в областта на комуникациите. С други думи, една и съща техническа база може да обслужва различни начини на комуникация в зависимост от обществения строй.

В днешно време преобладава схващането за комуникациите в тесен смисъл - като комбинация между различни технически средства и начини за пренасяне на информация, на идеи, знания и т. н. Но това е само едната

62

страна на въпроса. В първобитнообщинния и даже във феодалния строй с предимство се е ползвала друга форма на комуникация - пренасянето на самите хора, транспортът. Освен това и самата информация е била пренасяна от хората - например вестоносците и куриерите и други подобни предшест-веници на днешната поща. Историята ни е завещала много документи и паметници, по които можем да съдим за еволюцията и ролята на комуникациите в различните епохи и страни. Но преди да пристъпим към този въпрос, би тряб-ваало да се запитаме: кой е имал интерес, причини и материални средства, за да създаде, разпространи и запази тези документи? И защо в тях преобладават сведения за господствуващия вид средства за комуникация в съответната епоха? Като правило тези исторически извори не ни казват нищо за начините и средствата за комуникация на потиснатите класи, нелегалните движения и борбите, в които са използвани и се използват удивителни по своята изобре-тателност и ефективност средства и начини за размяната на съобщения. Очевидно е, че във всички исторически епохи са преобладавали начините и средствата за комуникация на управляващите класи и разпространяваните чрез тях господствуващи идеи.

Но понятието «комуникация» би могло да се разгледа и под друг ъгъл, в още по-широк смисъл, Тогава не би било трудно да се установи, че комуника-циите обхващат не само размяната на информация и придвижването на хора на разстояние, но и размяната на предмети, а в епохата на капитализма - на стоки и капитал. Нещо повече. Тази форма на комуникация е играла и играе определяща роля в развитието на всички други начини и средства за общуване. Може би в нея най-ясно е изкристализирала връзката на комуни-кациите с материалното производство, с обществените потребности на дадената общественоисторическа формация. Ето защо според нас е необ-ходимо, за да се разберат напълно ролята и значението на съвременните начини и средства за комуникация, да се отговори на въпроса: кои са най-важните обществени нужди и сили, които са стояли и стоят в основата на развитието на комуникациите и на техническия прогрес в това направление? В марксистката литература по този въпрос се посочват три основни групи потребности и движещи сили.

На първо място, се поставя нуждата от вътрешна и външна сигурност и гарантиране на отбрана, която е свързана с физическото оцеляване на всяко общество и особено със запазването на господството и привилегиите на управляващата класа. Затова във всички времена нуждите на сигурността и отбраната са играли и играят, докато съществуват класи, особено важна в развитието на средствата за кому-никация. Не случайно научните и техническите нововъведения винаги досега, почти без изключение, са намирали най-напред приложение във военната област. Не случайно съвременният милитаризъм даде първия тласък в развитието на компютрите.

Н а второ място, определяща роля за начина на комуникация имат материалните потребности. Еволюцията на средствата за комуникация е най-тясно свързана с развитието на средствата за производство, а начините (тех-нологиите) за комуникация - с начина на производство. Днес например без електронната промишленост не бихме имали радио или телевизия, нито пък съвременни компютри. Не бихме могли да четем книги без целулозно-хар-тиената промишленост и т. н.

Най-накрая, третата група обществени потребности, тласкащи напред

прогреса на средствата и начините за комуникация, са идеологическите и политическите, свързани с обществената надстройка. Политическите и идеологическите фактори действуват едновременно, многопосочно и се преплитат с военните и икономическите нужди, но несъмнено играят важна, а в някои случаи решаваща роля в развитието на комуникациите. Така напри-мер телевизионните спътници, в допълнение към това, че са доминиращият

63

отговор на икономическата нужда да се ускори обръщението на капитала и информацията, свързана с него, могат също така да се разглеждат и като „отговор на политическата нужда да се задържи възходът на национал-ноосвободителните движения, които станаха по-голяма заплаха за импе-риализма при увеличаващата се взаимозависимост между различните части на света, основаваща се на империалистическото разделение на труда"37.

Изострящата се идеологическа борба, особено между социализма

и капитализма, и продиктуваното от нея ускорение в развитието на средствата за масова комуникация са друго потвърждение на горната теза. Налице е обратно въздействие на техническите средства и начините за комуникация върху развитието на обществения строй, класовите отношения и институции, но в никакъв случай не може да се приеме, че то е определящо, както твърдят повечето буржоазни философи, социолози, информолози и други, обществоведи. Това е изключително важно принципно положение, което следва да заеме централно място в марксисткия анализ на ектронизацията и информацията, без, разбира се, да се абсолютизира. То се отнася както за съвременните, ултрамодерни технически средства, така и за утвърдените, класически средства и начини за комуникация. Установена от историческата наука истина например е това, че едно от класическите средства за комуни-кация - писането - е еволюирало в зависимост преди всичко от най-насъ-щните материални потребности на древните цивилизации. В Китай, Египет, Гърция и други нуждите от регулиране на растящата размяна на предмети, добитък и роби са имали определящо значение за развитието на писането, а не обратното. За това свидетелствуват писмените паметници от онези епохи. Но не е необходимо да се ходи толкова далеч в миналото. По-близката до нас история на книгопечатането е също така пълна с примери в това отношение. Печатната книга - основа на европейската литература през XVI, XVII и XVIII век - е била достъпна и търсена от много тесен кръг читатели. Най-големите тира-жи по това време не са надхвърляли няколко хиляди броя. За да стане извест-на в Европа, на „Божествената комедия" са били нужни цели 4 века (!), на „Дон Кихот" двадесет години, а на „Вертер" - само пет години.38 Великият Волтер е обичал да се шегува, че за една сериозна книга са достатъчни 50 читатели, а за развлекателна - 500. С други думи, едва след като капиталистическата про-мишленост завладява книгопечатането, когато издателят предприемач измества печатаря и книжаря, стават възможни многохилядните тиражи, въп-реки че и дотогава не са липсвали хартия или технически средства, макар и несъвършени. Разбира се, тази нова за онова време форма на производство не е била единствената предпоставка за разпространението на печатната книга. Освен предприемач-капиталист масовият тираж предполага и масов читател, а той се появява само след като грамотността и четенето са прес-танали да бъдат привилегия на аристокрацията и духовенството и са станали достояние на другите класи, особено дребната буржоазия и пролетариата. Поради това през 1814 г. в Англия, където неграмотността е би ла най-ниска, поемата на Джон Гордън Байрон „Корсарят", издадена в 10 000 екземпляра, е била продадена за един ден. Това е било изключително събитие, което не може да се обясни само с широката популярност и талант на поета-бунтовник.39

Както „класическите" средства за комуникация, така и днешните са изпълнявали, изпълняват и особено бъдещите ще изпълняват определена обществена роля, защото са инструмент в ръцете на управляващата класа и въплъщават преди всичко нейните нужди, интереси, идеи и воля. В широк исторически план управляващите класи, и по-специално буржоазията, през последните няколко века са държали винаги под строг контрол най-важните, основните за съответния период средства за масова комуникация. През XIX век това се отнася за писането и четенето - основни средства за масова комуникация, освен железниците. Но както вече изтъкнахме, почти до края на XIX век писането и четенето са привилегия на тесни обществени кръгове. Широкото разпространение на книгопечатането и грамотността, които настъп-ват много бързо в края на века, превръщат това средство за комуникация в опасно политическо оръжие в ръцете на работническата класа. Реакцията

64

на буржоазията е мигновена. Бързо се разширява цензурата. Увеличават се данъците върху хартията и другите технически материали, необходими за масовото книгопечатане. Приемат се редица юридически, административни и други репресивни мерки. Но тези мерки се оказват недостатъчни. Освен това расте нуждата на капитала от квалифицирана работна сила. Затова управлява-щата класа прилага ново социално изобретение - масовото образование. То трябва да удовлетвори нуждата от техническа квалификация, но и да позволи да се запази контролът върху умовете на широките трудещи се маси. Отпуснати са средства за общообразователни мероприятия - директно, както в Англия-или чрез разни благотворителни и религиозни организации, както в други западноевропейски страни. Не са пожалени сили и за създаването на широкодостъпен комерчески печат, който ежедневно и ежегодно пропагандира и внушава буржоазните ценности и добродетели. И след като се е наложила в тази сфера, управляващата класа може да „поотпусне юздите", да я остави под контрола на пазара, който както и във псяка друга област възпроизвежда наложените отношения на веравенство и монопол в областта на комуникаци-ите. Същата стратегия се прилага от буржоазията и през XX век йо отношение на новите средства за масова комуникация - радиото и телефона. На свой ред те постепенно заемат доминиращо място в системата за комуникации и поради това са поставени мигновено под контрола на управляващата класа. Както е известно, по-късно и радиото, и телефонът отстъпиха първенството на визуалните средства за предаване и приемане на информация - киното и телевизията, а в наше време сме свидетели на възхода на компютрите и телекомуникациите чрез спътници.

Както пише буржоазният социолог Маклуан, двадесетият век се

превърна във век на господството на образа над звука. В съответствие с тези промени настъпват промени и в приоритетите на управляващата класа в областта на комуникациите.

Най-общата характеристика на всички стадии от развитието през

последните 70-80 години на средствата за комуникация е строгият контрол на буржоазията над основните, най-модерните, решаващите комуникационни средства и технологии. В същото време традиционните и второстепенни средства като театъра, събранията, сдруженията и други - буржоазията позволява да се използват с относително висока степен на свобода. И както в близкото минало, така и сега модерните средства за комуникация се поставят извън достъпа на широката общественост и особено на трудещите се класи. Този контрол се осъществява преди всичко чрез монопола на буржоазната държава или на частни компании върху комуникациите, както и чрез високите цени на техническите средства и на достъпа до тях. Антивоенните и други социални движения в САЩ, които не са нито революционни, нито нелегални, не могат и да мечтаят за достъп до телевизията, с какъвто свободно се ползват търговските фирми или правителствените организации. Университетите имат право на достъп до телевизията, но затова пък са принудени да плащат телевизионното време по завишени тарифи. Там, където тези изтънчени методи са неприложими, действува грубата полицейска забрана.

Но ако развитието на средствата за комуникация в условията на

господството на буржоазията се; намира в най-тясна зависимост от нейните интереси, цели и политика, това съвсем не означава, че тази зависимост е абсолютна или еднопосочна. От своя страна, новите средства за комуникация също така въздействуват върху политическите институции на буржоазното общество, пърху начините и формите за организация, взаимодействие и провеждане на политическия курс. В условията на информационната революция в развитите западни страни се наблюдават нови и важни тенденции в това отношение.

Първата от тях е тенденцията към ут-върждаване на съществуващата

социална структура и партийната система поради нарасналите възможности .ча

65

обработка на общественото мнение на базата на традиционните буржоазни политически ценности.

Втората тенденция е свързана с разширените възможности за участие в

политическия живот, тъй като физическото разстояние става все по-малка пречка за формирането» на нови социални движения и организации. От друга страна, невъзможността да се повлияе върху политиката и традициите на установените институции поражда тенденция към отчуждаване от политическия живот и обособяване в рамките на тесни регионални или професионални групи и обществени слоеве. Тази тенденция ярко се проявява в САЩ. Така например, в изборите за президент се наблюдава постоянен спад на участвуващите. Рейгън бе избран през 1980 г. фактически само с около 27 на сто от гласовете на американските избиратели. Почти същото бе положението и на изборите през 1984 година.

Осъзнавайки това въздействие на средствата за комуникация, буржоа-

зните партии и други политически и идеологически институти са принудени да вземат екстрени мерки за мобилизация и укрепване на социалната си база. И колкото и да е парадоксално, даже най-консервативните обществени инсти-туции „влизат в крак" с новите изисквания. Редица църкви в САЩ например създадоха свои телевизионни мрежи и активно провеждат телеконференции с помощта на спътници.

И в международен план буржоазията винаги е охранявала и охранява най-ревностно монопола си върху средствата за комуникация. Както изтъква още навремето В. И. Ленин, глобалните комуникации станаха жизнена необходимост за експанзията на капитала в епохата на империализма. С помощта на стоките - най-тежката артилерия, по израза на Енгелс, която руши националните граници, и с помощта на модерните средства за комуникация, които вече не признават национални граници, буржоазията създаде световния па-зар и положи основите на своето международно сътрудничество, основано на класова солидарност и наречено в началото на века от някои марксисти „Златния Интернационал".

До Втората световна война тенденцията към интернационализация на

капитала се сблъскваше с яростна конкуренция между отделните капиталис-тически страни, техните концерни, тръстове и картели в борбата за суровини и пазари. Установяването на американска хегемония в отношенията между капиталистическите страни след Втората световна война създаде обективно предпоставки за възраждане на „Златния Интернационал" като международен съюз на буржоазията с главната цел да задържи хода на световния револю-ционен процес и да регулира в определени граници капиталистическата конкуренция. От друга страна, възникването на ядрените оръжия направи решаването на противоречията между крупните капиталистически страни с военни средства абсурдно, а първоначалният американ-| ски монопол в тази област стана опора на международното единство на буржоазията. Без да идеализираме нещата и да си затваряме очите пред многобройните факти на съперничество, безмилостна конкуренция и изострящи се противоре-чия между западните страни днес, трябва да признаем, че буржоазията успя да създаде ефективни механизми и форми за сътрудничество и единодействие в името на общите си класови интереси. Решаващо значение за това имаше обстоятелството, че основното противоречие, водоразделът в световната политика след Втората световна война напълно се измести и сега минава между социализма и капитализма. Не бива също така да се подценяват усилията и постиженията в укрепването на класовата солидарност на самата буржоазия. „Колкото повече побеждаваме - изтъква Ленин, - толкова повече капиталистическите експлоататори се учат да се обединяват и преминават към по-решително настъпление."40

Когато говорим за това, не трябва да забравяме, че определена роля в това отношение изиграха и вероятно ще играят в бъдеще новите средства за

66

комуникация. И занапред процесът на интернационализация и експанзия на капитала ще обуславя постъпателното развитие и глобализацията на системите за комуникация в капиталистическите страни. Днешните транс-национални корпорации са едни от главните агенти на този процес. Това са универсални гигантски конгломерати, които пресичат границите на отрасли и държави, обединяват производители, банкери, търговци, доставчици, научно-изследователски бюра, рекламни агенции, радио- и телевизионно-разпръск-вателни станции и много други. Те произвеждат всевъзможни стоки, машини, съоръжения, технологии и услуги. Американският конгломерат Ей Ти Ти, който изигра навремето ключова роля в трагичните събития в Чили, осъществява бизнес, обхващащ следните области: въглищата, транспорта, телеко-муникациите, застрахователното дело, хотелите, професионалния спорт, кни-гопечатането, радиото, телевизията, и киноиндустрията. Транснационалните корпорации участвуват в конкурентната борба помежду си, но и взаимно си сътрудничат чрез създаването на консор-здиуми, стокови споразумения, картели и други. Още по-големи и гъвкави обединения се формират между консорциумите и картелите като известните в САЩ „военнопромишлен - науч-ноизследователски комплекс", .„радио-телевизионен - кабелно-телевизионен комплекс", .„агробизнес" и т. н. В допълнение към тази сложна система за координация', и взаимодействие следва да се споменат и такива наднаци-онални институции като Тристранната комисия, Билдербергската конфе-ренция и много други известни или секретни органи и институции от политическо, финансово, икономическо, научно и културно естество. Не е нужно да се изтъкват специално ролята. и значението на глобалните системи и канали за връзка и координация, съставляващи част от гигантската военна машина, създадена от империализма. Огромната паяжина от разнообразни институти, организации, канали за връзка и контакти, обслужваща капита-листическите страни днес, действува като постоянен и гъвкав глобален форум на буржоазията. И цялата тази сложна и жизненоважна за империализма система - както в политическо и икономическо -, така и във военностратеги-ческо отношение би била немислима без съвременните средства за комуникация.

Твърде голям е контрастът между картината, която очертахме дотук в най-общи черти, и картината, разкриваща ролята на средствата за масова комуникация в революционната борба на работническата класа, на между-народното комунистическо и работническо движение. Революционните движе-ния през всички епохи са имали, остра нужда от бързи и сигурни комуникации. Историята на класовата борба е пълна с изумителни примери на изобрета-телност в това отношение. На малко хора днес обаче е известно, че първият оптически телеграф е изобретен по времето на Парижката комуна в отговор на потребността от предаване на бързи съобщения за движението и разполо-жението на вражеските войски. Поради обстоятелството, че използваните в революционната борба средства за комуникация са били предимно нелегални, както и поради факта, че писаната история винаги е била дело на управля-ващите класи, опитът в това отношение на революционните движения и на работническата класа не е достатъчно известен.

В условията на безразделно господство на буржоазията работническата класа разполага с далеч по-скромни възможности и средства за общуване и размяна на информация, а поради това и с по-малки възможности за развитие на класовото самосъзнание и за ; организационно сплотяване. Основни средства за комуникация до средата на XIX век са личните контакти и събранията. За широкото им използване благоприятни предпоставки създава събирането на компактни работнически маси в крупните промишлени предприятия. Постъпателното развитие на капитализма променя из основи облика на комуникациите. Този революционен процес, който е от огромно значение за обществото и за условията, в които се води класовата борба, е анализиран дълбоко от Маркс в „Капиталът": „А революцията в начина на производство в промишлеността и земеделието е довела до необходимостта и от революция в

67

общите условия на обществения производствен процес, т. е. в средствата за съобщение и транспорт. Както средствата за съобщение и транспорт на едно общество, чийто стожер - за да си послужа с израза на Фурие - са били дребно земеделие с неговата добавъчна домашна промишленост и градският занаят, съвсем не са могли вече да задоволяват производствените потребности на манифактурния период с неговото разширено разделение на обществения труд, с неговата концентрация на средствата на труда и на работниците и с неговите колониални пазари и всъщност затова са претърпели преврат, също така и средствата за съобщение и транспорт, наследени от манифактурния период скоро са се превърнали в непоносима спирачка за едрата промишленост с нейните трескави темпове на производство, с нейния масов мащаб, с нейното постоянно и масово прехвърляне на капитал и работници от една сфера на производството в друга и с нейните новосъздадени отношения на световния пазар. Независимо от пълния преврат в строителството на платно-ходни кораби, съобщителното и транспортно дело чрез цялата система от речни параходи, железници, океански параходи и телеграфни връзки постепенно се приспособява към начина на производство на едрата промишленост."41

Това бурно развитие на комуникациите има и друга страна. То не остава без значение и за революционната борба против буржоазията. През тревож-ната за буржоазията 1848 г. - период на граждански революции, селски бун-тове и въстания революционерите пътуват с влак от страна в страна, а нови-ните за въстанията за първи път се предават мигновено по телеграфа. Тогава обаче тези начини и форми за придвижваме на хора, информация и оръжия, за предаване на съобщения, за общуване и взаимодействие се използват главно от професионалните революционери. Те не са масови и съвсем не са достатъчни за успешното противопоставяне на работническата класа на буржоазията, особено в международен мащаб, в какъвто тя разгръща своята енергия и предприятия. Още в зората на комунистическото движение К. Маркс констатира острата потребност да се осигурят канали и начини за взаимно информиране между работниците за плановете и действията им в една или друга страна. От самото начало на борбата за революционно изменение на капиталистическия строй обединяването на работническата класа е замислено в най-широк международен план като единен съюз, който да се противопостави на единния фронт на буржоазията. Международното единство и единодействие на работническата класа се определят от Маркс и Енгелс като главната пред-оставки за спечелването на битката за демокрация, за издигането на работ-ическата класа в управляваща и за централизирането на! всички средства за производство в ръцете на държавата. За това са необходими нови форми на организация и начини за комуникация. В името на тези цели) са създадени Съюзът на справедливите, а по-късно -през 1864 г. - Международната работническа асоциация в Лондон, известна като Първия интернационал. Периодът от възникването на Първия интернационал до избухването на Великата октомврийска социалистическа революция, която откри нова страница в историята на човечеството, се характеризира с бурно развитие на произво-ителните сили, неспирен прогрес на средствата за комуникация и безпреце-ентно изостряне на класовата борба. Със създаването на Третия интерна-ионал се реализира замисълът на К. Маркс за истински революционен, действен международен съюз на работническата класа, чиято опора става първата социалистическа държава.

По това време средствата за комуникация в Русия, наследени от царизма, са в мизерно състояние в сравнение с капиталистическите страни от Западна Европа и в САЩ. Въпреки това съветската власт се справя 'блестящо с неимоверно, сложните задачи по защитата на революцията и полагането на основите на новото общество. „Главната идея на всички документи от първите години на Великата октомврийска социалистическа революция - пише М. Лифшиц - е идеята за сплотяване. Сплотяване на нациите, еднакво изморени от империалистическата касапница, сплотяване на всички хора на труда пред лицето на разделящата ги сила на парите, сплотяване на работниците и

68

селяните. Тази идея е навсякъде - тя е и в речите за новата международна политика, открита и честна, без измамите на тайната дипломация, без прово-кации и борба за престиж; тя е в призивите за самоорганизиране за облъскване на класовия враг; тя е и там, където селското общество моли да се уреди раз-мяната на стоки със селото."42 Затова не е случайно, че ускореното развитие на железопътната и пътната мрежа, радиофикацията, книгопечатането и разпространението на грамотността и културата са в числото на приоритетните политически и икономически задачи, които имат според Ленин решаващо значение за връзките на партията с работническата класа и трудещите се, за мобилизацията на огромната съзидателна енергия на масите, за преодоля-ването на икономическата разруха, с една дума - за победата на социалис-тическия обществен строй.

Огромни са усилията през този период и за преодоляването на между-народната изолация на младата ра-ботническо-селска република, наложена от буржоазията, за разпространение чрез средствата за масова комуникация на колкото се може повече правдива информация за победилия социализъм. Главните оръжия в тази борба са дипломацията и средствата за масова комуникация.

Възникването след Втората световна война на световната социалистическа система съвпадна с началото на научно-техническата революция. В годините, които последваха, беше трудно да се разбере, но днес е безспорно огромното значение на факта, че от самото начала на научно-техническата революция капитализмът и социализмът си поставиха корено различни цели в овладяването на науката и техниката. Първият резултат на научно-техническата революция на Запад стана атомната бомба, взривена от американския империализъм над Хирошима - символ на разрушителната сила на науката и техниката в ръцете на капиталистите. Първият символ на съзидателната сила на науката и техниката стана съветският изкуствен спътник на Земята - предвестникът на най-съвременните средства за телекому-никации, които заедно с компютрите са в основата на днешната инфор-мационна революция.

В наши дни научно-техническйят прогрес се развива с изключително динамични темпове. В неговите главни направления, сред които на предно място стоят микроелектрониката, информатиката и телекомуникациите, в условията на мирно съвместно съществуване се води съревнование с историческо значение между двете осовни социални системи - социализма и капитализма, от което до голяма степен зависи бъдещето на света. Средствата за комуникация играят и ще играят съществена роля в това съревнование. Преди всичко те имат изключително важно военностратегическо значение. Поради това проблемът за комуникациите е тясно свързан с военното равновесие между социализма и капитализма - най-важното историческо завоевание за братските социалистически страни. Трудно може да се надцени ролята на съвременните средства за комуникация в идеологическата борба - сега и в недалечна перспектива. Използвайки техническите си предимства в масовите комуникации и мобилизирайки гигантския си идейно-пропаганден комплекс, империализмът неминуемо ще се опита да превърне през 90-те години идеологическото противоборство със социализма във всекидневна психологическа война. Главното оръжие за това ще бъде глобалната космовизия, която се ражда буквално пред очите ни.

Като цяло електронизацията и по-нататъшното развитие на комуни-кациите ще зависят до голяма степен от задълбочаването на световния революционен процес и преди всичко от развитието на основното противоречие на съвременната епоха - противоречието между капитализма и социализма. Но, от своя страна, електронизацията и революционизирането на комуникациите ще продължат да оказват разностранно обратно въздей-ствие върху социалната структура, класовата борба и международните отно-шения, върху хода на световния революционен процес и развитието на

69

главното противоречие на нашата: епоха. От гледна точка на положителното им въздействие съвременните средства за комуникация ще откриват нови и по-широки възможности за активизиране на връзките и контактите в рамките на международното комунистическо и работническо движение. Постепенното изграждане на подходящи канали и форми за по-чести контакти, за размяна на информация и за координиране на позициите би било ефективно допълнение към формите за непосредствено лично и колективно общуване и би съдейст-вувало за постепенното създаване на идейно-политически консенсус и за разширяване на взаимодействието между комунистическите и работническите партии от отделните страни по най-важните въпроси на съвременността.

Както в международен, така и във вътрешнополитически план въпросът за комуникациите е най-тясно свързан с политиката, с класовата борба. Малко вероятно е, че в близко бъдеще средствата за масови комуникации ще заменят напълно такива форми за масово общуване и колективно взаимодействие като събранията, конференциите, митингите и т. н., но няма да сгрешим, ако кажем, че те вече сериозно ги конкурират. Нарасналото значение на средствата за масова информация в политическия живот, особено за връзките на партията с работническата класа и трудещите се, бе нагледно демонстрирано от събитията през 70-те и 80-те години в Чили, Португалия' и Полша. Новите ин-формационни технологии и средства за масова комуникация осигуряват почти мигновена информация за световните събития и твърде често за официалната им интерпретация и позиция не остава време. В светлината на тази перспекти-ва остро възниква въпросът за предоставяне на повече и колкото се може по-актуална и изпреварваща събитията информация на обществеността. В истори-ческото противоборство между двете социални системи особено значение има съревнованието в. икономическата и особено в научно-техническата област. В наши дни повсеместната електронизация.и ускореното-развитие на всички средства за комуникация - от транспорта до телематичните системи -се превърнаха в една от главните предпоставки за интензификацията на народното стопанство, за рязкото повишаване на обществената производи-елност, за задълбочаването на интеграцията и сближаването между брат-ките социалистически страни, за построяването на комунизма. „Сега в новите условия съобразно с днешното разбиране за равнището на производителните сили, което е необходимо на новото общество, бихме могли с пълно основание да кажем: „Комунизмът -това е народна власт плюс компютъризация на цялата страна"43."

Техническите средства обаче са едната страна на медала. Другата, не по-

малко важна страна е информацията -информацията във всичките й разно-идности -икономическа, научно-техническа, обществено-политическа и т. н. Както свидетелствува опитът, за овладяването и най-рационалното управление на информационните потоци техническите нововъведения в областта на информатиката и комуникациите имат съществено значение, но не са доста-ъчни. Снабдяването на научния работник или на политическия деец с ком-. пютър и модерна комуникационна техника може да повиши производителността на труда им, но не е гаранция за постигането на високи резултати. Инфор-ацията трябва не само да се събере и предаде навреме, но и да се анализира и осмисли. Това е дейност, в която компютърът засега не може да замени човека. В това направление стоят сложни и важни проблеми. Все още ни предстои напълно да осъзнаем значението им, да реализираме онзи решителен поврат в мисленето, който е най-важната предпоставка, както подчертава генералният секретар на ЦК на БКП др. Тодор Живков, за овладяването на върховете на научно-техническия прогрес, а оттук и за успешното решаване на дългосроч-ата стратегическа задача на социализма -постигането на паритет с империализма и в областта на икономиката.

За това е необходимо преди всичко, без да губим присъствие на духа, но

и без да се самозаблуждаваме, да мерим и да сравняваме, да мерим с жесто-ия аршин на научната обективност, който е най-силното оръжие на марксизма, за да разберем точно къде се намираме и какво трябва да направим.

70

Съществен принос в тази насока може да внесе нашата наука, пред която стои задачата да изследва и анализира задълбочено състоянието и перспективите за развитие на електронизация-та и информатизацията, разностранното им въздействие върху основните сфери на, съвременното общество осегашния опит в. това. отношение в нашата и в другите страни. ГЛАВА III ЕЛЕКТРОННОТО ОБЩЕСТВО -МЕЧТИ, КОШМАРИ И РЕАЛНОСТ

Проблемът за социалните последици на научно-техническата революция заема по понятни причини централно място в трудовете на политолози, социо-лози и футуролози през последните две десетилетия. Още по-голяма акту-алност този проблем придоби през последните години в резултат от ускоря-ването на електронизацията и информатизацкята на обществения живот в икономически развитите страни. Според едни учени промените, които настъп-ват, имат революционен характер, тъй като информацията и знанията се превръщат в решаващ фактор на социалния прогрес и това не може да не засегне непосредствено, макар и в различна степен, която и да било сфера на обществения живот. Вече стана дума, че въз основа на това схващане и в резултат от абсолютизирането на тази тенденция буржоазните футуролози съчиняват своите митове за информационното общество. Други учени застъпват мнението, че информационната революция оказва предимно косвено въздействие върху обществения живот чрез промените, които електронизацията предизвиква чрез новите електронни средства за комуникация в обществената инфраструктура. Те предпочитат да говорят за електронно общество. Но ако се вгледаме внимателно, една ли ще открием нещо повече от нюанси между тези две мнения. Ако е вярно, че информацията е елемент на всяка колективна и индивидуална дейност и че нейното значение нараства, то не по-малко вярно е, че няма сфера на обществения или личния живот днес, която I е независима от средствата за комуникация - материалните носители на информацията, без които тя има смисъл.

Многобройни прогнози сочат, че през следващите години и десетилетия

ще бъдем свидетели на още по-бурно развитие на комуникационната инфра-структура на съвременното общество или, както предпочитат да казват някои учени, на инфоструктурата. В тази насока действуват мощни фактори като нарастващата нужда от информация и знания в условията на научно-техни-ческата революция, нуждата от съкращаване ни транспортните разходи поради изострянето на енергийния проблем в глобален мащаб, развитието на микро-електрониката, повсеместната електронизация и други.

Какви ще бъдат последствията от всичко това за обществените отноше-

ния и институции? Как ще решава информатизираното общество своите проб-леми и противоречия? В какви насоки следва да очакваме най-значителните промени?

Тези въпроси вълнуват не само учените и специалистите, но и широката общественост, тъй като в една или друга степен, директно или косвено електро-низацията засяга всички области на нашия живот - икономиката, политиката, международните отношения, работния кабинет, училището, магазините, бита, развлеченията и т. н. Тя не е въпрос на някакво далечно или близко бъдеще, а на днешния ден. И, най-важното, информационната революция е дело на хората, а не на машините. Ето защо главозамайващите технически постижения и перспективи пораждат днес много спорове, надежди и опасения, разпалват едновременно мечти и кошмари.

71

1. ЕЛЕКТРОННОТО „КОРМИЛО НА УПРАВЛЕНИЕТО"

В бележниците на ръководителите все още буквално така е написано: забележиш ли недостатък - поправи го! Точно както в наставление за лов: попаднеш ли на заек - реляй!... а времената се променят... Информацията – «заек», за която стопанският ръководител обикаля из полята - с хрътки и викачи, утре ще стане информация - „питомен заек"… седи си в клетките на машинната памет винаги на разположение, протегни само ръка и я хвани за ушите. .. Но тъй като разполагаме не с ловна земя, а с културна „ферма" за информация, то законите и обичаите на управлението трябва рязко да се обновят. Виктор Глушков Най-големите оптимисти и разпалени мечтатели за бъдещето на

информационната революция са, разбира се, инженерите, информолозите и кибернетиците. И това е естествено. В края на краищата тъкмо това са хората, които познават най-добре както възможностите, така и недостатъците на новите технически средства и информационни технологии. Но когато става дума за-широки обществени интереси, можем ли да се доверим напълно на. техническите експерти? Можем ли да разчитаме, че те разбират основните нужди и приоритети и могат да предвидят противоречивите социални последствия на новите технологии? Каква е гаранцията, че те не витаят в облаците, че техните оценки и прогнози няма да се пукнат като сапунени мехури? Ето например само преди тридесетина години технически експерти прогнозираха, че компютрите ще намерят приложение главно в областта на отбраната и статистиката. Специалисти от фирмата Ай Би Ем даже предска-зваха, че пазарът в САЩ ще може да „погълне" през следващите две-три десетилетия най-много 100 електронноизчислителни машини. Ако такива прогнози днес изглеждат като връх на наивността, какво да кажем за другата крайност, до която стигнаха технократите през последните години — прогнозата, че компютрите ще проникнат буквално във всички кътчета на нашия живот и ще го променят до неузнаваемост? През 20-те години някои свръхоптимисти предвиждаха, че небето ще се задръсти от въздушни балони, а по-късно — от самолети. Днес сме свидетели на същото увлечение по универсализма, що се отнася до електронизацията. Появата на микропроцесорите предизвика нов пристъп на тази своеобразна „детска болест", която изживява, както казва академик В. Глушков, всяка нова техника в своето развитие. Като прибавим към този горчив опит и обстоятелството, че хората по принцип се отнасят с недоверие,- съмнение и даже враждебност към всичко ново, не е трудно да се разберат скептицизмът и опасенията на широката пуб- лика по отношение на перспективите и последствията ма електронизацията. Но да оставим засега мечтите и прогнозите и да се обърнем с лице към реалността. Неоспорим факт е, че микроелектрониката вече нахлува в различни области на живота и нейното присъствие става все по-осезаемо. Вече съществуват десетки хиляди роботи, безброй електронни часовници, калкулатори, игри, „умни" перални, готварски печки, кантари, напълно автоматизиран магазин и много други машини и предмети на бита, в основата на които е микропроцесорът. Неотдавна японската фирма „Сейко" създаде ръчен часовник, който може да записва и възпроизвежда човешки говор в течение на 8 секунди, а една шотландска фирма рекламира даже дамски сутиен с вграден чип, който постоянно следи и сигнализира за физическото състояние! Тези и много други съвсем неподозирани доскоро приложения на микропроцесорите заставиха редица, страни и организации да предприемат специални проучвания за насоките, перспективите и последствията на електронизацията. Онези от тях, които достигнаха до-публиката, предизвикаха огромен интерес, силни страсти и бурни реакции. Така например едно секретно проучване на фирмата „Сименс", проникнало случайно в печата преди 4-5 години, предизвика истинска сензация във ФРГ.2 Във фокуса на общественото внимание все още се намират публикуваният преди

72

няколко години доклад на комисията Макбрайд (комисия на ЮНЕСКО, съставена от широко известни учени с най-различен: профил), докладът на Саймън Нора „Информационното общество", публикуван във Франция и т. н. Всички тези проучвания се характеризират 4 един-общ извод: микроелектрониката прониква, макар к с различна скорост, във всички области и клетки на об-I ществения организъм. Електронното нашествие се развива в няколко основни направления: икономиката, политиката, социалното управление, образованието и културата. Редица нови и сложни проблеми електронизацията поражда също така в междуличностните и особено в международните отношения. Но най-непосредствено и обществено значимо е въздействието на информационната революция върху развитието на икономиката и социалното управление. Под въздействието на електронизацията пред очите Н!1 се променя обликът на традиционните отрасли и производства, появяват се принципно нови технологии, но-вй отрасли, нови машини, нови предмети и нови професии. С изключителни темпове се развиват производството и внедряването1 на автоматизирани системи за Управление. Постоянно набира скорост роботизацията, Перспективите на която са най-тясно свързани с възможностите на микроелектрониката. Преди десетина години електрониката, необходима за намаляване на разхода на гориво с един литър на 100 км, струваше горе-долу колкото половин лек автомобил. Днес тази Електроника съкращава разхода на гориво с два литра на 100 км и струва под 5 на сто от цената на автомобила. Според прогнозите на някои икономисти електронизацията ще измени до такава степен машиностроенето, че през 1995 г. само 2-3 на сто от днешните маши-Ии и стоки ще останат на пазара. Дълбоки промени Настъпват и в цялостния облик и организация на производствените предприятия. Ето как си представя това 'Френският учен Ж. Пелисоло. Типично машиностроително предприятие на концерна „Дюпон" с постоянен и оборотен капитал около 100 Млн. франка и 200 души щатен персонал има сега следната структура: - 150 работници, непосредствено заети в производството; - 25 души административно-управленски персонал; т.е. 20 души, заети с търговския пласмент; - 5 инженери или техници в конструкторско бюро. През 1995 г. същото предприятие ще има 150 души щатен персонал и следната структура: - 30 души - 10 оператори и 20 механици с висока квалификация - ще контролират работата на 100 автоматизирани машини по 2 млн. франка всяка; 50 инженери и техници в научноизследователско бюро; - 60 специалисти в пласмента и сервизното обслужване; - 10 души в администрацията и управлението. Далеч сме от мисълта, че след десетина или повече тодини така ще изглеждат всички машиностроителни предприятия по света. По-скоро обратното — това, което рисува Ж. Пелисоло, може да се реализира във Франция, докато за повечето страни от т. нар. „трети свят" то ще остане само розова мечта. Вън от всякакво съмнение е, че електронизацията в развитите капиталистически страни още повече ще задълбочи контраста и пропастта между тях и развиващите се страни, но-този аспект на въпроса не ни интересува в момента. Нашата цел е друга — просто да илюстрираме въздействието на научно-техническата революция и по-специално на електронизацията върху основния днешен отрасъл на промишлеността - машиностроенето.

Основната и най-перспективна насока на съвременната автоматизация е роботиката. Роботите обаче изискват твърде много и сложна електроника, поради което използването им не винаги е икономически оправдано. Освен това роботизацията често диктува сериозни промени в цялата организация и структура на производството, а това също е сложна и скъпа операция. Появата на микропроцесорите в завода измени това положение. Много прости операции и дейности, които до този момент не можеха или нямаше икономически смисъл

73

да се автоматизират изобщо или изолирано, изведнъж се оказаха кандидати за автоматизиране. Един пример за това. За смесването на бои в промишлеността се използват голям брой помпи, контролирани от електрически релета. Излизането от строя само на една помпа означава изхабяване на много химикали и налага изпълнение на операцията от самото начало. Новата „умна" машина за смесване на бои се контролира от микропроцесор, който всеки момент „помни" какво количество боя е подала всяка от няколкото дузини помпи и автоматично внася корекции в пропорциите в случай на авария. Универсалността и малките размери на микропроцесора дават възможност за вграждането му буквално във всяка машина или елемент на сложна производствена система, като по този начин се осигурява постоянна връзка с миникомпютъра-„иадзирател", обобщаващ, цялата производствена информация и насочващ я към централния компютър на завода. Микропроцесорът се оказа прекрасно и, най-важното, евтино средство за контрол на непрекъснати процеси в металургията, хими ск9та, хранително-вкусовата и, много други отрасли промишлеността. През 50-те години компютрите с такова предназначение струваха от порядъка на 300 000 долара, а през 60-те години миникомпютрите намалиха цената си до 100 000 долара, а към средата на 70-те години микропроцесорите я доведоха до 3000 долара, т. е. съкратиха я стократно!4.

Какъв е ефектът от електронизацията в това налравление? Ефектът от внедряването на автоматизирани системи за управление на непрекъснати технологични процеси е комплексен. Първата цел е осигуря-ването на нормално функциониране на отделния цех или предприятие при зададените количествени и качествени параметри на производството. Втората задача на подобна система е да контролира условията за безопасност на труда - температура, влажност, налягане, замърсяване и т.н. И, на т р е т о място, най-важната цел е повишаването на производителността, особено чрез нама-ляването на разходите на енергия и суровини. За капиталиста, разбира се, електронизацията означава преди всичко съкращаване на разходите за работна сила, независимо от изострянето на проблема за безработицата. В това отношение, както ще видим по-нататък, микроелектрониката се оказва прекрасно средство за интензификация на труда, увеличаване на експлоа-тацията и, едновременно с това, за задълбочаване на обществените противо-речия в условията на капитализма. Но да се върнем към въпроса за приложе-нията на електрониката в производството.

Най-големият потребител на микроелектроника в съвременната промиш-леност е приборостроенето. Досегашните прибори вършеха измервания на една или две пломенливи - разстояние, време или честота. В практиката обаче се използват показатели, които са комбинация от няколко променливи величини. Следователно, необходимо е да се правят сложни изчисления въз основа на показанията на приборите. „Умните" прибори спестяват тази рутинна работа. Така например, прибор с микропроцесор може не само да измерва разстояния, но и да изчислява моментално ъгли и височини. Прлибор за спектрален анализ с вграден микропроцесор автоматично установява определена честота, което затруднява и опитни инженери.

Други крупни консуматори на микроелектрониката, освен приборо-строенето и непрекъснатите технологични процеси в химическата, нефто-преработващата и леката хранително-вкусова промишленост, са космическата, автомобилната и текстилната промишленост, битовото приборостроене и много други. През следващите години в тези отрасли се очаква делът на микроелек-трониката да се увеличи още повече.

Една от бързо развиващите се области на внедряване на електронна изчислителна техника е автоматизирането на част от инженерната и проектно-конструкторскага работа в различни отрасли. Създават се човеко-машинни системи, при които човекът определя целите и критериите за оценка и прави избор на оптималния вариант, а компютърът разработва въз основа на типови

74

програми цял спектър на модели, отговарящи на зададените параметри. С други думи, компютърът поема рутинната работа, свързана с изчисляване, описание на детайлите на дадена конструкция, изготвянето на чертежите и проектната документация и т. н. Внедряването на системи за автоматизирано проектиране става необходимо не само заради облекчаването на труда на инженерите, проектантите и конструкторите, но и поради това, че в съвремен-ните условия много бързо нарастват сложността и динамиката на развитие на техниката , във водещите отрасли на промишлеността. Все по-трудно става огромният поток от техническа и проектна информация да се следи и управлява без помощта на компютрите.

Особено голям е интересът в много страни към потенциалните приложения на компютрите и новите информационни технологии в тради-ционни области, които имат важно значение за националната икономика и ангажират съществена част от работната сила. Такива области за развиващите се страни например са селското стопанство, проучването на основните ресурси и суровини, здравеопазването и т. н. Но тъкмо това са областите, които се намират встрани от основния интерес на в западните многонационални кор-порации или нямат приоритетно значение за развитите страни, поради което проникването на новите информационни технологии тук е най-бавно и ограни-чено.

Независимо от сегашното положение, производството на все по-евтини и

достъпни лични компютри и други средства на информатиката открива зна-чителни перспективи за приложение и в горните области. Вече се очертаха например някои от основните направления за приложение на личните компютри и други средства на информатиката в областта на селското стопанство.

В едно от проучванията за възможните приложения на информатиката в

селското стопанство се посочват по-важните от тях (вж. таблица VI).

Т а б л и ц а VI

Потенциални приложения на информатиката в селското стопанство

Вид информационни средства

Автоматизирани информационни системи Устройства и системи за контрол на отделни процеси Банки с данни за най-новите сортове растения и средства за борба с вредители и плевели; информация за методите за обработка Банки с данни; контрол на отделни процеси особено в генното инженерство; АИС в режим на телеобработка

И з т о ч н и к :

По данни на изследването на международната асоциация Futuribles: Quel informatique pour quell development, Janvier-Fevrier, 1985, pp. 60-66

Не е необходимо, нито възможно да се направи пълен обзор на сегашните и перспективните приложения на микроелектрониката във всички

Сфера на дейност

1. В управлението на селскосто панското производство

2. В механизацията и химиза-

4. В областта на научните изследвания по

75

области на обществения живот. Специалистите изчисляваха през 70-те години, че се очертават над 25 000 потенциални приложения на микропроцесорите. Ефектът от подобно развитие очевидно ще бъде огромен. При баснословно ни-ските цени на микропроцесорите електронизацията фактически ще бъде сведена до съставянето на подходящи програми, а на това може да се обучи лесно всеки нормален човек. Да не забравяме и конкуренцията, която особено в тази невралгична и динамично развиваща се област принуждава капиталистическите фирми и страни ла водят постоянна война за обновление на техниката, за иа си осигурят най-високи печалби. Ето защо микропроцесорната техника е може би най-главозамайващото направпение на електронизацията, което ще продължи да се развива в геометрична прогресия през близките години. Но да не идеализи-раме, нещата. Досегашният опит в електронизацията в много страни свидетел-ствува че наред с благоприятните технически и икономически фактори действу-ват и отрицателни. Западните икономисти свързват съпротивата против внед-ряването на електронноизчислителна техника в производството и управле-нието предимно с психологически, технически и икономически фактори. Макар и да не заместват социалните фактори, те също задържат приложението на новите технологии. Така например, Л. Еванс изтъква такива пречки за електро-низацията и автоматизацията като голямата техническа сложност, високите цени, ниската надеждност и труднодостъпен сервиз, липсата на знания и квалифи-цирани специалисти, консерватизма и инертността. Електронизацията и в социалистическите страни не е имунизирана срещу действието на тези сили, както свидетелствува нашият опит.

Ако въздействието на електронизацията върху управлението на отделното

предприятие и отрасъл е дълбоко, разностранно и противоречиво, то нейният ефект върху управлението на цялата икономика е оше по-значителен. Съветският учен Ю.Богданов основателно подчертава,че широкото внедряване на елект-ронноизчислителна техника в стопанската практика създава предпоставки за повишаване иа ефективността на използването на трудовите ресурси в рамките на цялата икономика. Първо, съществено се подобрява обосноваността на вземането на решения на всички равнища на управлението Второ, създава се материално-техническа база, осигуряваща повишаване на интензивността на труда на работниците, заети предимно с умствена дейност. Трето в резултат от въвличането в народното стопанство на висококвалифицирани специалисти се усъвършенствува качественият състав на работната сила. Всъщност именно в това направление информационна та революция разпалва най-много мечти и опасения. Това е полето, където си дават сражение икономисти и инженери и където възникват най-сериозните спорове по такива фундаментални въпроси като ролята на планирането, значението на икономическия механизъм, съот-ношението между централизация и децентрализация, ролята на знанията и информацията, значението на автоматизацията като висша форма на произ-водството и други. Нека преди да чуем думата на политикономията по някои от тези въпроси, да хвърлим един поглед върху възможностите, които елект-ронизацията предлага за подобряване на управлението.

Съвсем естествено е да се очаква, че научно-техническата революция ще за-

сегне дълбоко начина на работа не само на работниците, техниците и инже-нерите, заети непосредствено в производството, но и на ръководителите, адми-нистраторите, чиновниците и обслужващия персонал в работните кабинети и канцеларии.

През последните години рязко нарасна интересът към създаването на „ка-

инет на бъдещето". Това е изключително перспективна област за приложение на личните компютри и новите информационни технологии и други организационно-технически средства. С прогреса в това направление се свързват надеждите за намаляване на бремето на информацията, повишаване на производителността на административно-управленския труд и . . . отрязването поне на няколко от главите на хидрата на бюрокрацията. Вече сме свидетели на първите трусове и драматични промени в тази насока. Най-бързо тук нахлуват копирните машини, микрофилмовата техника, текстообработващите машини, новите комуникационни

76

средства и личните компютри. Постепенно се появяват и телематичните системи -нформационни системи, функциониращи в режим на телеобработка в рамките на учреждението или отрасъла. Мощни фактори тласкат това развитие напред. На първо място е огромната разлика между производителността на труда на работника и тази на чиновническия труд. Увеличението на производителността на труда на работника през последните три десетилетия е от порядъка на 75-85 на сто, докато на чиновника се измерва само с няколко процента. В САЩ например на един работник се падат средно около 25 000 долара капитал. По данни от края на 70-те години в САЩ са изразходвани годишно 27 млрд.

долара за електронна обработка на информация и 46 млрд. долара за оборудване на канцеларии срещу 373 млрд. долара за заплати на административния персонал.6 Въпреки че тази цифра е заблуждаваща, тъй като в нея е включена огромната заплата на менажера и нищожната на обикновения чиновник, тя показва значението на втория мощен фактор, който тласка напред електронизацията на административно-управленския труд - високите разходи за поддържане на бюрокрацията. При това броят на служещите има тенденция по-стоянно да нараства, тъй като трябва да се обработва псе повече ин-формация. Затова е понятно, че погледите са обърнати за помощ към ком-пютрите, информатиката и новите средства за комуникация, чиито възможности постоянно нарастват и чиито цени постоянно се понижават. Твърде бързо обаче стана ясно, че за да се реши въпросът за производителността на адми-нистративно-управленския труд не е достатъчно да се инсталира модерна техника и да се търсят частични решения, тъй като ефектът е незначителен, а в някои случаи изобщо го няма. Ето защо напоследък усилията се насочиха към интегриране на различните технически средства и търсене на цялостни решения. От друга страна, това по-охлади най-разпалените мечтатели за „офиса на бъдещето", тъй като цялостното решение на този проблем при огромното разнообразие на спецификата на конкретните функции и задачи е изключително сложна задача, която изисква продължително време и практически експе-рименти. Само един пример. Личният компютър предлага широка гама от възможности за обработка и съхранение на информация в; работния кабинет, ио ефектът от използването му е съществен и се мултиплицира само при свър-зването на няколко микрокомпютри в интегрирана информационна (телематична) система. В противен случай личният компютър може да се използва предимно за редактиране на документи, съхраняване на рутинна информация и. . . електронни игри през свободното време. Изобщо за оптимизацията на управ-лението и за създаването на „канцелария набъдещето” по-важни са организационно-структурните промени, отколкото електронизацията.

Въпреки охладения първоначален ентусиазъм попе чето хора днес, включ-ително специалистите с техничео-ки профил, все още си представят оптими-зацията на управлението именно чрез създаването на високотехнологизиран „работен кабинет на бъдещето". Междувременно възникналите трудности обаче са толкова големи, че едва ли можем да очакваме тази възможност да се ре-ализира в близките години.

Инженерите и кибернетиците не са единствените специалисти, които се

интересуват от социалното управле ние и по-конкретно от управлението на икономикат. Доста време преди тях по тези въпроси спорят икономистите и социолозите. Любопитно е, че сега по повод на внедряването на електронно-изчислителна техника в управлението вижданията и споровете на икономисти, социолози, философи, информолози, кибернетици и ин женери тясно се преплетоха. Постепенно бе намерен общ език и редица въпроси бяха изяс-нени. Така например вече няма спор, че всяка система за управление има много елементи - организационна структура на функциите, задачите и отговорностите на отделните звена и ръководители, икономически и социални критерии, съот- ветствуваща организационна техника, програмно осигурена информационна система и други. Все още обаче се водят спорове по въпроса кой елемент на системата за управление е най-важен, решаващ за ефективното й функци-ониране. В резултат на това се очертаха три основни подхода към решаването

77

на тази голяма задачл. Първият от тях е икономическият подход, според който главното условие за ефективно управление, високл производителност и ка-чество е регулирането на иконо мическия механизъм. Вторият подход е свързан със системния анализ на дейността на социалните органи-зации и изработването на научнообосновани „техноло гни на управлението" съобразно с конкретните условия и задачи на организацията. Но и най-добрата органи зация и управленска технология не е достатъчна без икономическа заин-тересованост и съвременни технически средства. Един шофьор, изтъква В. Глушков, не може да развие 200 км скорост със стара кола, каквато и организация и стимули да се въведат.

Решаващата брънка във веригата на управлението, според привър-жениците на третия подход, която може да глрантира най-голям успех, е електронизацията, а оттук и електронноизчислителната техника. „Практически по-лесно и повече може да се постигне, ако се заемем с усъвършенствуването на системата откъм „желязото" - машините. Те са плацдармът, на който организационно и психологически е по-просто да се концентрират и обединят усилията на специалисти с различен профил. Създателите на системата непре-менно трябва да разпределят вниманието си разумно и пропорционално между техниката, икономиката, социологията, математиката.."

Подобно мнение застъпват и много други специалисти. Българският учен

Ж. Железов смята, че „Автоматизаацията и електронизацията... имат решаващо значение за интензификацията на националната ни икономика."8 Ясно е, че електронизацията няма да реши всички проблеми на икономиката и управ-лението, но тя може з голяма степен да помогне за повишаването на тяхната ефективност. В какви насоки по-конкретно се развива електронизацията в тази област?

Вече стана дума за това, че най-важиата функция па управлението в

която и да било област е перспективното, стратегическото планиране, обмис-лянето на бъдещето, изграждането на дългосрочната стратегия. Главното задължение на всеки ръководител е да предлага полезни и оригинални идеи, които разкриват перспективи за по-нататъшно развитие, а не да потъва изцяло в текущите всекидневни грижн и както се казва, да губи погледа върху гората заради дърветата. Надеждите за задълбочаване в проблемите, за укрепване на творческото начало в управлението, за раждането на повече нужни и осъществими идеи, за разгръщане на инициативата на всички равнища на управлението с основание се свързват с науката, с научния подход, с перс-пективите на научно-техническата революция. Ако гопитате: какво е най-необходимо за такова творческо ръководство, за постигането на този „идеал" на управлението, всеки ръководител ще ви каже - свободно време и пълна инфор-мация. При такъв отговор веднага става ясно с какво би могла да бъде полезна електронизацията.

Приложението на електрониката в управлението, наред с подходящи организационни мерки, освобождава ръководителя преди всичко от рутинния труд и задачи, осигурява му свободно време за творчество и обмисля не на перспективата. От друга страна, именно електронноизчислителната и комуникационната техника е основната предпоставка за постигането на обрат в информационното осигуряване на управлението, за пре Доставянето на своевременна и изчерпателна информа ция. Разбира се, „суровата" информация, колкото и пълна, точна или своевременна да е тя, не върши работа. Тя трябва да се анализира и осмисли, да се открият и сравнят вси-чки възможни варианти за решение и едва тогава да се поднесе на ръковод-ството за избор на оптималното решение. Поради това в управлението се наблюдава специфично разделение на труда между управляващи - аналитици и прогнозисти, от една страна, и ръководители, вземащи решенията, от друга страна. Няма да сгрешим обаче, ако кажем, че за съжаление подобно разделение засега е повече идеал на управлението, отколкото всекидневна

78

практика. Ако не беше така, ръководители от всякакъв ранг нямаше пос-тоянно да се оплакват, че са затрупани от ненужна информация, докато в съ-щото време не им достига необходимата за дадено решение информация, че губят време за дълги и мъчителни дискусии и са принудени да се ограждат със заместници и помощници и т. н. Точно в обратното положение се нами-рат управляващите - аналитици и научни работници, които се оплакват от не-достиг на текуща информация. При запазването на традиционните ръчни ме-тоди за обработка на информация това положение ще продължи да се влошава, тъй като мащабите и сложността на съвременните проблеми продължават да нарастват, а с тях расте и количеството на информацията. По всяка вероятност бъдещите ръководители ще се изправят пред още по-големи кошмари, ако не се вземат мерки отсега.

Но да разчитаме ли за помощ единствено на техниката, на компютрите, текстообработващите машини, телекомуникациите? Да се приеме подобна препоръка би означавало да платим прекалено висок данък на технократизма. Житейският опит и здравият разум подсказват, че да се носят яйцата само в една кошница е твърде рисковано. Електронното „кормило на управлението" е мощен лост за управление, но и то като обикновеното кормило се подчинява на човешката воля. То не може и няма да замени ръководителя в избора на стратегия, в определянето на целите, в планирането, целеполагането и вземането на решения. Единствената помощ, на която може да се разчита, е съдаването на необходимите предпоставки всичките тези дейности да се извършват разумно и уверено, а не в условията на несигурност и напрежение, които неминуемо пораждат както недостигът на информация, управлението в „мъгла", така и информационното наводнение.

Математиците често доказват дадено положение, като тръгват от обрат-

ното. Кибернетиците и информоло-зите понякога постъпват по същия иачин. Те например не могат да кажат точно каква е ползата за управлението от електронизацията, защото чисто и просто не съществуват нито ясни критерии, нито достатъчно практически опит за подобна преценка. Но ако не знаем точно какво ще спечелим, да видим поне какво ще загубим. Първото нещо, което ще „загубим" в областта на управлението с „електронно кормило", е недостигът на информация, предизвикващ кошмари за плановиците и за изпълнителите на плана. Изпъл-нителите по-специално са принудени постоянно да търсят начини и вратички .ча заобикаляне на остарелите или нереални нормативи в плановете. Не е тайна какъв вой надават всички изпълнители на планове на всички равнища при всяка корекция на плана „от горе", при всяка промяна на утвърден показател или друг норматив. По този повод плановиците се шегуват: толкова често - казват те - се налага да коригираме плановете, че всъщност работим без план. Проблемът обаче се състои тъкмо в обратното - плановете се изменят твърде бавно и не отразяват навреме промените, които настъпват в производството, търговията, международната конюнктура и която и да било друга област, в която се съставят важни планове. По тази причина някои учени препоръчват да се пре-мине към частична или пълна децентрализация на планирането, за да не се сковава инициативата. Търсят се начини за разширяване на гъвкавостта на плана, като се планира за по-кратки периоди или като се залагат ограничен брой задължителни показатели. От всичките тези изобретения несъмнено има полза, но те не решават напълно истинския проблем - липсата на надеждна обратна връзка и оптимална информация. Така например, у нас преди въвеждането на новия икономически механизъм често се прикриваха неизползваните производствени резерви, тъй като посочването им водеше до автоматично завишаване на плана. Аналогична реакция съпровожда планирането в области, чиято дейност се осигурява финансово от държавния бюджет. В тькива случаи съответните държавни или обществени организацшш в края на годината „се хвърлят на нож" – да изразходват, макар и без належаща нужда, отпуснатите им средства, за да не бъде съкратен размерът им за следващана година. При липсата на информация за обосновано коригиране на плановете и на икономически стимули това е неизбежно. Както писа още през 70-те, Лауреатът на Ленинска награда професор В. Новожилов в статията си “Стопанската

79

сметка и планът” “Скритите резерви са необходими... като компенсация на загубите - причинявани от грешките на планирането. Планирането въз основа на достигнатото е реакция “От горе” на прикриването на резервите “отдолу”.”9

С помощта на “електронното кормило" може да се осигурят условия за оптимална координираност - едновременно централизирано събиране на нужната информация и достъп до нея за всички ръководители и изпълнители. И заедно с това максимални възможности за на инициатива по отношение на вътрешното разпределение на материалн«те и финансовите ресурси в съответствие с принципа на “черната кутия”. Още през 20-те години на В. И. Ленин препоръчва на стопанските организации да се гарантират свобода и свобода за действие на трудовите колективи именно за такива инициативи.10

На този етап на електронизацията централният орган в рамките на

цялото стопанство или на отрасъла ще бъде винаги в течение на реалното положение на нещата, а производителите ще разполагат с информация и за резултнатите “в къщата на съседа”, от чиито доставки зависи и собственото им производство,за предпочитанията на клиентите, от които зависи реализацията и т.н.

В резултат на това, представата за плана като за догма, неприкосновена

и неподлежаща на промени, по всяка вероятност ще изчезне, а проблемът „централизация-децентрализация" просто ще отпадне.

Тези концепции за „автоматично саморегулиране" на икономиката с

помощта на електронноизчислителната техника - възразяват привържениците на строго регламентираните планове със задължителни показатели за но-менклатурата на продукцията - са дан на техно-кратизма. Авторите им не отчитат дълбоката връзка между икономическите и социалните процеси, механизма на превръщане на обществените потребности в стимули и мотиви за дейността на отделните хора. Освен тона - подчертават те - но-менклатурата на произвеж-, даните днес стоки е толкова обширна и толкова бързо се променя, че нито една машина не е в състояние за кратко време да посочва оптималния вариант на плана.11 Колкото е сериозно първото, толкова неубедително е второто възражение. Ако съществуват трудности за реа-лизация на управлението с „електронно, кормило", то в никакъв случай те не са технически и не зависят от възможностите на компютрите. Тъкмо обратното. Съвременните компютри, а за бъдещите да не говорим, притежават практически неограничени изчислителни възможности.

Електронизацията обещава да ни спаси от кошмари и в други области на управлението, при условие че съумеем да се възползваме от възможностите на техниката. Става дума за кошмарите на бюрократизма. Производството на хартия е един от най-типичните признаци за бюрократизъм. Но това „производство" отразява обективната потребност от обработка на повече информация при нарастващите размери и сложност на съвременните проблеми. Броят на административно-обслужващия персонал, както вече отбелязахме, не може да не нараства при ръчната обработка на инфор-мацията. Не може да не расте и броят на докладните записки, отчетите и отчетчетата, справките и справчиците от всякакъв род, които всеки ден ни създават толкова неприятности и главоболия. Разбира се, това не е единствената причина за процъфтяването на бюрократизъм в учрежденията, но и нейното премахване с помощта на електрониката би било достатъчно, за да си отдъхнат много хора. Особено злободневни напоследък станаха такива въпроси на управлението като контрола, отговорността и дисциплината. И в това направление приложението на компютрите и електронните средства за комуникация е многообещаващо. От компютъра не може да се скрият неприятните факти, пропуските, присвояванията и много други отклонения и нарушения на правилници, наредби, постановления или закони.

80

Електронноизчислителната машина е безпристрастен регистратор, който не се поддава на приятелски или други внушения, не признава никакви връзки или ходатайства. Компютърът просто принуждава да се действува и мисли дисциплинирано, в съответствие с предписаните и; общоизвестни правила. При наличието на автоматизирани системи, например в търговията, би отпаднала нуждата от периодични ревизии, тъй като във всеки момент ще бъде ясно каква е наличността на всеки вид стоки във всеки магазин или склад. Прототип на такъв напълно автоматизиран магазин е създаден съвсем скоро в Япония. В него няма дори надзиратели, но контролът е безпогрешен. Под такъв строг, но постоянен и справедлив контрол не само случайно хванатият в нарушение ще „пере пешкира", както обикновено става днес. В по-далечна перспектива контролът в тази област би могъл да се превърне до голяма степен в самоконтрол.

Но тъкмо защото компютърът е истинско проклятие и бич за крадците, мошениците, кръшкачите, лентяите, хитреците, тарикатите и безделниците, логично е именно те да оказват най-последователната съпротива срещу вълната на електронизацията. Вероятно когато тази съпротива бъде сломена, ще се появят най-изобретателни опити за заобикаляне на новите „правила на играта". В западните страни, където електронизацията е подчинена на печалбата и ражда масова безработица, отдавна вече се наблюдава масова пасивна и оправдана от социална гледна точка съпротива срещу внедряването на електронноизчислителната техника. Но наред с този специфичен израз на протест от страна на трудещите се на бял свят дойдоха и ново поколение мошеници - „електронните джебчии", крадци „на дребно", които имат нужната висока техническа квалификация, за да проникват и фалшифицират фактурно-счетоводните банки за данни на корпорации, застрахователни дружества, магазини и други. Неотдавна западният печат съобщи за случайно залавяне на особено находчив „електронен джебчия", истински гений в този бранш. Докопал се човекът до програмата на голям банков компютър, който поддържал, и с една нищожна промяна заставил компютъра да прехвърля при закръгляването на сумите остатъка от половин цент не в полза на клиента или на банката, а на неговата сметка. За кратко време тази сметка набъбнала до огромни размери. Може би „електронният джебчия" изобщо е нямало да бъде разкрит, ако не се е наложило програмата на компютъра да бъде сменена.

Но за да не бъдем обвинени в компютърен фетишизъм, нека хвърлим един поглед и върху другата страна па медала - отрицателното въздействие или страничните ефекти, които електронизацията оказва върху икономиката и социалното управление.

Електронизацията и автоматизацията на производството създават условия за рязко повишаване на качеството и едновременно с това за демасификация на производството и снижаване на цените. Микропроцесорната техника създава условия за развитие на гъвкавите производствени системи, които представляват по същество нов етап в автоматизацията - автоматизират се не само крупносерийни производства, но и производства в малки серии и даже отделни машини и съоръжения. Този род гъвкави системи, включващи роботи от второ и трето поколение и други машини в рамките на една технология, бързо се пренастройват за изработване на различни инди-видуализирани модели. Във все повече отрасли навлиза практиката за производство по поръчка, по предварителна заявка на клиента, отговаряща на неговите вкусове и предпочитания. Така например, преди да е слязла от конвейера, вече се знае за кого е предназначена съвременната лека кола. Пробивайки си път в отраслите с традиционно масово производство, тази тен-денция ги сближава с услугите, повечето от които са строго индивидуални. Но заедно с това електронизацията и автоматизацията косвено завишават цените на услугите, които не могат да се автоматизират, особено на услугите, извършвани от частни лица. В резултат от развитието на тази тенденция не само че няма да изчезнат, но вероятно ще се увеличи броят на частните услуги

81

и на малките предприятия за услуги, а за по-редките частни услуги от гърба на клиента ще смъкват още по две-три кожи.

Подобни „странични ефекти" електронизацията вероятно ще окаже и в

управлението. Отсега е ясио, че благата на пълната информираност ще ни помогнат да планираме по-добре, да контролираме по-ефективно, без да се ограничават инициативността и отговорността на хората. Заедно с благата обаче идват и опасностите. Каква е гаранцията например, че недоб-росъвестният ръководител няма да използва слабото място на сътрудник, който си е позволил да го критикува публично, след като разполага с пълна информация за постиженията и пропуските в работата на този служител? Ясно е, че в такива ръце електронното „кормило на управлението" би се оказало опасно оръжие. Или да вземем друг, вече не хипотетичен, а реален пример - компютърната мимикрия, която е резултат от стремежа към електронизацията на всяка цйна. Все повече и повече' ръководители днес съзнават, че за да заслужат висока оценка, не е достатъчно само да избягват груби грешки и пропуски в работата си. Трябва още да проявяват творчество и инициатива, да дават път на новото, да бъдат в крак с модата, да внедряват науката и научния подход в практиката на управлението. И какво се получава в резултат от този сам по себе си благороден стремеж? Получава се често това, че вместо да седнат да проучат и преценят сами плюсовете и минусите от внедряването на съвременна техника, възлагат тази задача на свои заместници или експерти от електронноизчислителен център. Вместо да изучат внимателно нуждите и ползата от електронизация, бързат да се „електронизират" на всяка цена и инсталират „модерна" техника, която след като е повишила авторитета на началника, остава да служи само като паметник на глупостта. Има и такива, които „поръчват специални, изследвания, финансират ги, благодарят за резултатите и препоръките, след което ги затварят здраво в каси и чек-меджета и отварят за тях дума, когато трябва да подчертаят своето „ува-жение" към науката."12 Затова е трудно да се каже кои носят по-голяма вреда - „консерваторите" или „новаторите" от посочения вид. В този ред на мисли възниква и друг, по-широк и още по-важен проблем, свързан с подра-жателството в електронизацията.

По силата на известни исторически причини чие още сме принудени да следваме развитите капиталистически страни в тази област. Естествено е, че внимателно изучаваме техния опит, стремим се да не пов-| а ряме допуснатите грешки и едновременно с това сме-ю вземаме -онова, което практическата проверка е доказала за полезно. И най-важното - стремим се не само да ги настигнем, но и да ги задминем. Но нека се запитаме: винаги ли онова, което е полезно за капиталиста, ще бъде от полза и за нас? Трябва ли да следваме и в каква степен „западния модел" на електронизация?

В по-широк смисъл подобни въпроси си задават днес много от разви-ващите се страни, когато определят стратегията за своето икономическо раз-витие. Редица страни установиха, че колкото повече се електронизират, толкова повече се американизират, че рецептите за електронизация „по американски" заплашват да създадат нови, по-сериозни проблеми. Ето какво казва една жена от племето маури в Нова Зеландия: „Ние никога няма да упеем да настигнем влака на Запада, защото той се движи много по-бързо от нас и се подхранва от нашата мизерия. Във всеки случай той се движи в неправилна посока. Да потърсим тогава друг път, но към бъдещето, а не към миналото."13

Нека си спомним какви усилия се хвърлят сега на вятъра в развитите западни страни, за да се изгонят автомобилите извън градовете. Няма ли след време да станем свидетели на подобни усилия за изгонване на стадата от роботи и компютри? В края на краищата „трябва да помним - подчертава основателно американският социолог М. Мериън, - че новите технологии не са

82

предназначени да подобрят общуването между хората, а да завладеят пазари и доларите на потребителите".14

Електронизацията в условията на капитализма служи на частната

собственост, на конкуренцията и на тайната на фирмата. А това подсказва, че с вноса на техника, технология и модели за електронизация се внасят и соци-ални ценности, определен стил на мислене, начин на живот. Технологията никога не е била и няма да бъде неутрална в социално и политическо отношение. Това се отнася в още по-голяма степен за програмното осигу-ряване и изобщо за вноса на информация. В яашумелия през последните две-три години на Запад доклад „Компютъризацията на обществото четем: „. . .някои страни се изкушават да използват американските банки за данни, без да изграждат свои собствени, като си мислят, че новата зависимост нима да бъ де по-различна от зависимостта, произтичаща от доставката на каквато и да е друга стока. Но нещата са съвсем различни, защото като оставят на аме-риканската страна да изготвя „колективна памет", въпросните държави ограни-чават участието си до ролята на потребител, т. е. те се самоосъждат на култур-на алиенация. Следователно изграждането на собствени банки за данни е задължителна предпоставка за националния суверенитет."15 Твърде важна, но и трудна задача за малките страни при високите разходи за създаването на такива банки от данни.

При решаването на този труден, но жизненоважен проблем ние сме

изправени пред две големи опасности. Едната е изпадането в чужда информационна и културна зависимост в резултат от вноса на западна ин-формационна техника и технология. Другата е самоизолацията от световните информационни потоци в случай на техническо изоставане в създаването на нови информационни и комуникационни технологии е цифрова обработка на информацията, каквато е тенденцията в западните страни. Разбира се, това са два крайни, но реални варианти, които следва да се отчитат като основни ориентири при определянето на оптималната стратегия. Поради това елек-тронизацията в нашите условия изисква едновременно големи усилия за развитие на собствена информационна промишленост и още по-голямо внимание, задълбочени и перспективни проучвания и обмислено внедряване на вносна техника и технология там, където тя ще донесе максимален ефект. Разбира се, опасна е и другата крайност - безконечните дискусии, излишното протакане и дългото мъдруване, които помагат в работата толкова, колкото дългата дреха в бягането.

2. ДУМАТА ИМА ПОЛИТИКОНОМИЯТА

Когато станът започне да тъче сам и лирата да свири сама, робството на човека ще е дошло до своя край.

Аристотел

Информационната революция и телематиката - обединяването на информа-тиката със средствата за комуникация на далечни разстояния, за които ще четем и слушаме все повече в близкото бъдеще, се свеждат в крайна сметка до две основни неща - един прибор и една концепция. Приборът е компютърът, а концепцията-информацията. Какво представлява приборът и какви са неговите технически възможности общо взето е ясно. Другояче стоят нещата обаче с концепцията. Вече стана дума за споровете, които водят по този въпрос учените - философи, социолози, инженери, кибернетици, информолози и футу-ролози. Но докато те спорят, информацията и компютрите заемат все по-голямо-място в нашето всекидневие, превръщат се във функционална необходимост за все по-голям брой човешки дейности. Задълбаването в проблемите и постигането на истината са увлекателни и важни занятия, но животът не може да чака. Той се развива с гигантски крачки и настойчиво иска своето. В него днешната екстравагантност бързо се превръща в утрешна необходимост. Това е

83

особено валидно за нашето време - епоха на безпрецедентно политическо активизиране на широките народни маси и в най-затънтените кътчета на земя-та и бурен научно-технически прогрес. Докато компютрите, роботите и изкуствените спътници на Земята бяха рядка екстравагантност, ролята на информацията и концепцията за нея не бяха от жизнено значение. След като обаче днес информационните технологии стават постепенно всекидневна потребност, особено за прогреса в сферата на материалното производство и за запазването на националния суверенитет, все по-остро се чувствува липсата на една цялостна концепция за информацията, на теория, която да обяснява без преувеличения, но и без подценяване растящата икономическа и политическа роля на информацията в живота на съвременното общество и която да осветлява по-нататъшния път на практиката в това направление. Липсата на такава теория затруднява изработването на оптимална, всеобхватна и перспективна информационна политика и стратегия, а в бъдеще все по-осезаемо ще действува като спирачка на електронизацията, научно-тех-зническия прогрес и преустройството на международния информационен ред. Съществуващата празнина не може да бъде запълнена от теоретичната мозайка, съставена от частични, разпокъсани и в повечето случаи диаметрално противоположни възгледи и концепции за информацията на специалистите с технически профил или от компютърните утопии на западните футуролози, чието главно предназначение е разкрасяването на капитализма. Тази теория е задача не само на информоло-тията, но и на политическата икономия. Ето защо на сегашния етап особено важно в теоретично и идеологическо отношение е какво казват или ще кажат по въпросите на информационната революция политикономистите. От друга страна, икономическата наука не може да мине без помощта както на философията, така и на „тесните" специалности, тъй като информационната революция пресича границите на много научни дисциплини и изисква истински интердисциплинарен подход. Английският учен Т. Стоуниър смята иконо-мистите за една от главните спънки по пътя на приспособяването на обществото към изискванията на информационната революция, тъй като те отказват да разберат значението на информацията за производството на материални блага. Няма да влизаме в спор по въпроса. Само ще посочим, че това твърдение още веднъж доказва колко е важно становището на икономистите по тези проблеми.

Читателят, който не обича политикономията или не иска да се отегчава с абстрактни неща, може да пропусне следващите страници, но ние не можем да заобиколим тази страна на въпроса, тъй като тя засяга сърцевината на всички дискусии и спорове за иформа-ционното общество и бъдещето на информационната революция.

В марксистката политикономия все по-голямо място заемат напоследък изследванията на особеностите и ролята на информацията в състава на производителните сили, но все още липсват, доколкото ни е известно,

Всеобхватни и задълбочени, фундаментални изследвания в тази област. Факт е например това, че „нито един гопям марксистки икономист от което и да е направление не е анализирал взаимодействието между експлозията на новите технологии за комуникация и новото международно разделение на труда, докато същото тена взаимодействие е фикс-идея - очевидно от друга гледна точка - за консервативните икономисти"16. Струва ни се, че няма да сгрешим, ако кажем, че по отношение на ролята на информацията в нашата наука и в практиката съществуват доста „бели петна". Все още например, колкото и да е парадоксално, за математическо или друго научно изследване, което по различни причини не може да се внедри в практиката, се дават, на-учна степен или звание, а за разработването на сложно, скъпоструващо навсякъде по света и ценно за практиката програмно осигуряване не се присъждат нито докторска, нито кандидатска степен!

84

Доскоро се спореше дали изобщо ще има нов информационен отрасъл на икономиката, а днес се дискутира дали той вече реално съществува и какво е неговото значение. Преди десетина години съветският учен Ю. Шейнин - и не само той - говореше за обособяването на научното производство и в по-широк смисъл - за отделянето на производството на информация не само като самостоятелен, но и като водещ отрасъл на съвременното обществено производство. Днес никой не изпитва съмнение в крилатата фраза, че науката се превръща в непосредствена производителна сила, а научните знания не изчерпват обхвата на производството на информация. Самите понятия „знания" и „информация" не се покриват напълно. Освен това нито съвременната наука, нито информационната революция са мислими без средствата за комуникация.

Американският футуролог А. Тофлър, за когото вече стана дума, предложи още по-смел извод: „Днес - пише той - твърдението, че знанието е сила, е остаряло. Понастоящем, за да се сдобием със сила, е необходимо познание за знанието."17 В това отношение можем да се съгласим с него, колкото и тенденциозна да е тази констатация.

При толкова смели изводи, които е трудно да се подкрепят с категорични фактически доказателства, е«естествено да се запита: не се ли плаща дан на създадената от буржоазните социолози нова информационна митология, не са ли това опити да се „модернизира" и ревизира марксизмът?

Разбира се, опровергаването на революционната идеология на марксизма е заветна, „синя мечта" на буржоазното обществознание, но критиката на буржоазните концепции за информацията, информационното общество и научно-техническата революция е едната страна на въпроса. Другата по-важна негова страна е анализът на конкретните факти и осмислянето на новите процеси и явления от гледна точка на основните принципи на марксизма, от гледна точка на интересите на социализма и световния революционен процес. Правим това малко отклонение по две причини. Първата е, че понякога забравяме, че марксизмът е анализ преди всичко на класическото капиталистическо общество от XIX век, а не на соци-алистическото или на съвременното капиталистическо общество. Поради това основните положения от трудовете на класиците на марксизма не могат просто да се извлекат и механично да се приложат към отделните сфери-производство, управление, култура и т. н., за да се разкрие ролята на информацията и на днешните средства за комуникация в тях. Втората причина е, че често се „хващаме на въдицата" на идеологическата стратегия на империализма. Критиките на концепциите за информацията, завладели през последните години буржоазната политология и социология, понякога засенчват собствените ни усилия за позитивна разработка на собствените ни проблеми. Тук си заслужава да припомним съвета на X. Кисинджър жъм американските съветолози: подхвърляйте им колкото може повече теории и теорийки, концепции и концепцийки, модели и моделчета. Нека си хабят времето, за да ти опровергават. Но да не злоупотребяваме с търпението на читателя.

Едно от „най-белите" петна в нашата политикономия е въпросът за ролята и относителното значение на информацията) за общественото възпроизводство. От една страна, безспорно е, че във всяка сфера на дейност, макар и в различна степен, през последните десетилетия се налага да боравим с все повече информация и техника за нейната обработка, съхранение, предаване и т. н. Все повече хора боравят на работните си места с информация - цифри, идеи, формули, чертежи, програми, планове, символи и много други. Нарастването на ролята на информацията е закономерно следствие от историческото развитие на производителните сили и превръщането на науката в непосредствена производителна сила. Но, от друга страна, не е достатъчно ясно защо става това, как да се измери и докаже приносът на

85

информационната дейност в общественото възпроизводство. Не е достатъчно да се посочат белезите на промишлено производство, с крито се характеризират съвременните информационни дейности, за да се докаже съществуването на нов промишлен отрасъл.

В това отношение спектърът на обясненията и причините, които се сочат, както и на критериите, които се използват, е твърде широк и разнообразен. Най-голямо е изкушението това, което става пред очите ни, да се обяснява; с научно-техническата революция, с постепенното заличаване на разликата между физическия и умствения труд или със задълбочаването на международното разделение на труда. Това вярно, но едностранчиво обяс-нение е, така да се каже, патент преди всичко на буржоазната 'политикономия. Негов най-известен привърженик е канадският икономист X. Инис. Според него комуникационните технологии винаги са имали и имат определящо значение в развитието на обществото, тъй като, ако оръдията на труда умножават физическата сила на човека, то средствата за комуникация умножават знанията и увеличават силата на човешкия ум.18 По-съвременните западни икономисти, информолози и футуролози, стане ли дума за този аспект на информационната революция, дъвчат и предъвкват тезите на X. Инис, Д. Бел и 3. Бжежински за „постиндустриалното" и „технотронното";общество. Не липсват и други опити за допълване на теорията на информацията. Дораз-вивайки концепциите на Дж. Бърнхем и Д. Бел, Тофлър създаде „теорията за информационната стойност" и „теорията за информацията и собствеността", за които стана дума в предната глава. Друг западен учен - С. Нора, е на мнение, че компютъризацията е продукт от изострянето на световната икономическа криза и по-конкретно от рязкото повишаване на цената на енергията, в частност на нефта.19 Съветският учен Ю. Богданов пише за разширяването на „информационния комплекс", който той отделя от сферата на комуникациите; за „сфера на информацията", както и за нарастващо „информационно обслужване" на стопанската дейност.. Според него тази тенденция е обусловена от нуждата да се осигурят сложните междуотраслови връзки.20 Безспорно тези връзки изискват повече информация, но фактически 75-80 на сто от информацията; се произвежда и консумира вътре в рамките на отделната организация или отрасъл! Българският учен А. Бъчваров посочва 6 признака, на съвременната обработка на информация, които дават основание да се,говори за информационната промишленост като за самостоятелен отрасъл.215 Както се вижда, приведените по-горе мнения засягат една или друга страна на въпроса и съдържат зрънце истина, но нито едно от тях според нас не е пълно.

Не е възможно даже да се мисли за самостоятелен информационен отрасъл и за ролята на информацията в производството, без да се.даде отговор преди това на въпроса и да се докаже дали най-големите производители на знания и информация в обществото - науката и образованието, са производителни или непроизводителни дейности.

Не само в марксистката теория, но и в класическата буржоазна политикономия на Адам Смит и Дейвид Рикардо образованието, науката и здравеопазването се смятат за непроизводителна, обслужваща сфера, въпреки че Маркс говори за науката като за най-голямо богатство и непосредствена производителна сила. В условията на съвременното производство обаче буржоазните политикономнсти решиха, че това е остаряла догма, тъй като без образованието квалификацията на работната сила би била немислима. Според тях и здравеопазването има производителен характер, щом поддържа здравето и възпроизводството на работната сила. Съобра-жения от този род накараха много западни икономисти да отхвърлят твърдението, че услугите и обслужващият труд не създават принадена стойност. Австралийският икономист Колин Кларк още през 50-те години предложи услугите да се разделят на два сектора - непроизводителни (домашни прислужници, лични услуги и други) и производителни (образование, наука, здравеопазване и други), без оглед на тов, че не е доказано дали в

86

последните сфери се създава принадена стойност. Така се появи „третичният сектор" на икономиката - услугите, а твърдението, че част от него има произ-водителен характер, създаде непроверена концептуална схема, която беше необходима на западните икономисти, за да решат кои отрасли и какви цифри от статистиката да използват като доказателства на тезата за съществуването на нов и самостоятелен информационен отрасъл.

Концептуалната схема на К. Кларк бе доразвита и .детайлизирана от амери-канските икономисти Ф. Махлуп, Я. Маршак, М. Порат и други. По-специално Ф. Махлуп обедини 30 различни отрасли в 5 групи дейности, съставляващи, по негово мнение, производството на знания и информация: образование, научни изследвания, средства за масова информация, информационни машини и информационни услуги. Изчисленията на Махлуп показаха, че през 60-те години 31 на сто от заетата работна сила в САЩ е произвеждала знания и информация.22 М. Порат повтори тези изчисления през 70-те години и констатира, че тази цифра е надхвърлила 50 на сто.

Понастоящем западните икономисти разделят информационния отрасъл на два сектора - производство на информационни машини и информационни дейности (услуги) . Към втория сектор те причисляват: производителите на информация - научни и технически работници, специалисти по маркетинга, консултанти и други, потребителите на информация (лица, обработващи информация) - ръководители, плановици, прогнозисти, контрольори на технологични процеси и, накрая, лица, разпространяващи информация –пре-подаватели, оператори на ЕИМ, телефонни техници и други служители в съобщенията. Според тази типология днес в развитите западни страни между 30 и 50 на сто от заетата работна сила се занимава с информационни дейности.

Така въз основа на първоначалната концептуална схема на К. Кларк и на новите данни за нарастващия брой лица, заети в производството на знания и информация, вместо да констатират, че в условията на научно-техническата революция и на неоколониалната експлоатация от страна на империализма относителният дял на трудещите се в САЩ и другите развити капи- талистически страни, непосредствено заети с производството на принадена стойност, е намалявал и вероятно ще намалява, буржоазните учени направиха извода, че знанието и информацията заменят труда като източник на принадената стойност.23

Какви други критерии и емпирични доказателства се привеждат в подкрепа

на тази теза? Буржоазните икономисти сочат и други количествени доказателства за

ролята на информацията - разходите за нейното производство, доколкото те въобще могат да се измерят, дела на информационните услуги в износа и вноса и разходите за производството на електронноизчислителна и комуникационна техника. Така например К. Норман се позовава на данните за световния оборот на електронната промишленост, който от 100 млрд. долара през 80-те години се очаква да нарасне през 1990 г. на 400 млрд. долара, като по този начин бъдат задминати такива класически отрасли като стоманодобивната, автомобилната и химическата промишленост.24

Посочените количествени показатели обаче не сама че будят съмнение в

методологическо отношение, но имат косвен характер. Те не разкриват директно значението на информацията за създаването на материални блага. И това е понятно. Информационната дейност е присъща на всеки вид производство на материални и духовни ценности. Поради това не е възможно тя да се откъсне от производството на конкретния вид стока или духовна

87

ценност, да се измери например каква част от разходите за научни изследвания, планиране или маркетинг се съдържат в единица продукция - да речем, един прибор или автомобил. Още по-трудно е такова измерване в мащабите на цялата икономика. Явно е, че както принадената стойност, така и информацията е трудно уловима. И тя, какта казва Маркс за принадената стойност, не е като вдовицата Куикли, която човек може да види или да ощипе. По този повод М. Спенсър-основателно изтъква: „Трудността в измерването на информацията затруднява изследванията по отношение ефекта на информацията върху икономическия прираст. Обща практика е да се оценява ефектът на об-разованието и знанията върху прираста на брутния национален продукт, като първо се оценява въздействието на реални фактори като увеличението на акционерния капитал, работната сила и т. н. Тогава прирастът, който не се обяснява с тези фактори, се приписва на увеличенията на знанието."25 Именно приписва, а не доказва!

Тук би могло да се направи следното контравъзражение: ако не можем да

докажем нещо по безапелационен начин, значи ли това, че то не съществува? В природата и обществото има много явления и процеси, които науката все още не е в състояние да обясни и докаже. Но всяко конкретно изследване, всеки опит за анализ на фактите е крачка напред, която помага да се доближим до истината. Затова не бива изцяло и безогледно да отричаме опитите да се разкрие на базата на емпиричен материал ролята на информацията в обще-ственото възпроизводство, въпреки че те са предприети от буржоазни учени, основават се на съмнителна концептуална схема и преследват тенденциозни цели. И тук следва, както препоръчва Ленин, решително да се отсича реакционната тенденция, но заедно с това да се използва рационалното зърно. В края на краищата от решаването на този проблем зависи научнообоснованото решаване и на редица наши практически въпроси, свързани с управлението1 на икономиката и внедряването на новия икономически механизъм в непроизводствената сфера като ценообразуването в науката, об-разованието, културата и информационните услуги, регулирането на заплащането на труда в тези области и други. Това би спомогнало да се преодолеят „някои тра-диционни представи, когато първостепенно значение се придава преди всичко на веществените компоненти на производството и да се осъзнае, че информацията, материализирана във вид иа редове от програма на хартия или на екрана на дисплея, е неделима съставна част на технологическия процес"26.

Преди десетина години съветският академик В. Глушков разви оригинална

теория за „икономическите прагове", която предизвика колкото голям интерес, толкова и горещи спорове и научни дискусии. Заслужава си да припомним основните й положения.

Според Глушков информацията е играла определена роля в

общественото производство още от началото на човешкото съществуване, макар че нейното значение е било незначително в сравнение с днешното. Но и проблемът за управлението на материалното производство в зората на човешката цивилизация е бил сравнително прост. Тогавашното патриархално стопанство е било съвсем примитивно и с нищожни размери. „Моделът на такова стопанство напълно се е побирал в главата на един човек - например на старейшината на племето. Той е помнел всичко: кого да изпрати на лов”, колко хора да отдели за приготвяне на дърва, колко да остави в селището и т. н.. .. Известно време един човешки мозък е бил напълно достатъчен за управляването на примитивното стопанство. Постепенно обаче нещата все повече се усложнявали.. ."27

Първият праг, бариера или криза, пред която се е изправило управ-

лението, според В. Глушков, се е появил през родовообщинния строй. Тогава мащабите на производството за пръв път са надхвърлили възможностите на един човешки мозък за съхранение и обработка на. свързаната с управлението стопанска и друга информация. Изправено пред необходимостта да разреши възникналата криза, обществото прескочило този „първи праг" с помощта на

88

две важни открития - йерархичната социална организация и стоково-паричните отношения. Йерархичната организация, при която началникът възлага задачи на своя подчинен, той ги разпределя между членовете на по-долния ешелон и така нататък до изпълнителите, създава възможност за известно разпре-деление на задачите по управлението между" повече хора, без да се губи от погледа общото положение на нещата. От своя страна, стоково-паричните отношения и по-конкретно пазарът гарантират известен автоматизъм на системата за управление, който намалява нуждата от обработка на големи количества информация. Стоково-паричните отношения - изтъква К,-Маркс - рязко ускоряват производствения и обществения прогрес. Разбира се, колкото и важни да са били тези социални изобретения от гледна точка на историческото развитие и от кибернетична гледна точка, толкова вредни са били те от социална гледна точка. Именно стоково-паричните отношения задълбочават класовото неравенство и социалната несправедливост. Така или иначе, те са спомагали да се преодолее първият „икономически праг".

Но и това се оказва временно решение. Мащабите на производството в

съвременните условия отново започват да превишават възможностите на „човешката система" за управление. Пред „втория праг" развитите страни, както смята В. Глушков, се изправят през 30-те години на нашия век. Тогава, по изчисленията на съветски учени, за решаването на въпросите на управлението на съветската икономика са били необходими 100 билиона математически операции годишно или работата на 100 милиона човешки мозъци! При сегашните мащаби на съветската икономика - казва Глушков - тази цифра е сто пъти по-голяма. С други думи, за нейното управление е нужна вече работата на 10 милиарда души в течение на цялата година! Ето защо според него електронноизчислителната техника е онова ново мощно помощно средство, което създава потенциална възможност да се прескочи и този праг.

Независимо от дискусионния характер на теорията на В. Глушков, именно

в нея се съдържа отговорът на въпроса за значението на информацията и информационната промишленост за материалното производство. Инфор-мацията е свързана с материалното производство именно чрез координацията и управлението на всички равнища. Тя е „субстрат на управлението" - по израза на А. Думлер.28

Но този въпрос има и по-широк аспект. Защо да измерваме приноса

на информационната промишленост само в сферата на материалното произ-водство? Нима за издигането на жизненото равнище не са важни и услугите? Нима съвременният човек няма растящи духовни потребности?

Очевидно е, че в съвременните условия, а още повече в бъдеще, когато

йзвънматериалното производство ще заема все по-голям дял в задоволяването на потребностите на хората - както подчертава И. Илиев, - „резултатите от материалната сфера, произведеният национален доход не могат да бъдат единственият критерий както за равнището на социално-икономическото развитие, така и за мястото и приноса на информационната промишленост в обществения напредък"29.

Друга невралгична точка в съвременната политическа икономия е

въпросът за въздействието на информатизацията, електронизацията и кибернетизацията върху процеса на труда и мястото на човека в него. В условията па капиталистическото възпроизводство, както .'.'оказва К. Маркс, човекът противостои на машината. От това противоречие възникват отчуждението: и противоположността между физическия и умствения труд. В условията на научно-техническата революция перспективите за освобождаване на човека от подчинението му като личност на машините и за премахване на нетвор-ческия физически труд даде повод на буржоазните социолози да „коригират" марксизма като остаряло учение и да провъзгласят началото на ерата на тоталната-автоматизация. Авторите на този мит, сред които се открояват Дж. Гълбрайт и У. Ростоу, твърдят, че роботите и автоматите напълно ще заменят

89

човека в производството на материални блага и тогава ще настъшг ерата на тоталната автоматизация. Следователно ще отпаднат всички проблеми и противоречия между хората и на всеки ще бъде гарантиран еднакъв жизнен минимум от общите блага, а класите ще изчезнат. И всичко това ще стане при капитализма, който се електронизира, роботизира и автоматизира главоломно! Буржоазните учени представят нещата така, като че ли най-новата форма на производството - автоматизацията, и нейното значение за процеса на труда и за производствените отношения е тяхно откритие, което надминава марксизма.

Всъщност именно Маркс пръв изследва формите на производство като

занаятчийството, манифактурата, машинната промишленост и автоматизацията. Още докато социализмът е бил теория, Маркс и Енгелс подчертават, че науката се прилага не само по отношение на труда, а на цялата производствена система, към цялата дейност на човека в нейното многообразие. Маркс пише за социализма като за време, когато развитието на човека ще стане не страничен продукт от развитието на обществото, а самоцел и когато трудът ще се превърне от необходимост в наслаждение.30 И Маркс, и Ленин предвиждат два етапа в превръщането на капиталистическия труд в комунистически. Първият е свързан с премахването на частната собственост върху средствата за производство, с достигането на равенство по отношение на труда между членовете на обществото. Вторият етап трябва да настъпи с ликвидацията на подчинението на човека на машинното разделение на труда и с изчезването на противоположността между физическия и умствения труд. Но за това не е достатъчна автоматизацията на производството, въпреки че тя създава в още по-голяма степен от едрата машинна промишленост материални предпоставки за съответствуваща на комунистическия начин на производство производствена система.31 За подобна трансформация са нужни дълбоки, коренни промени в обществения строй.

Ерата на „тоталната автоматизация" е далечна перспектива. Поради това

съчиненията на буржоазните по-литолози за нея са безплътни абстракции, които нямат нищо общо с реалните проблеми на днешния ден - опасността от невиждани социални сътресения, предизвикани от изострянето на антагонистичните проти-воречия на капиталистическото общество и от дълбоките промени, настъпващи в резултат от по-нататъшното развитие на информационната революция. Отда-леченото бъдеще може и следва да бъде предмет на научни изследвания с оглед разкриването на най-важните дългосрочни тенденции в неговото формиране, но не бива да се забравя,, че който се опитва да рисува конкретни картини на бъдещето, е, по думите на Маркс, наивник или реакционер.

3. ЕЛЕКТРОНИЗАЦИЯТА – НОЖ С ДВЕ ОСТРИЕТА

Никакво подобрение на техниката, никакво приложение на науката в производството, никакво изобретение в комуникациите, никакви нови ко-лонни, никаква емиграция, никакви нови пачл-ри, никаква свободна търговия... Нито едно от тези неща, нито всичките, взети заедно, ще премахнат нищетата на трудовите маси.

Карл Маркс, Встъпително слово при учредяването на Първия интернационал

Ако поставим на едната страна на везните благата;. надеждите и мечтите, а на другата - проблемите, опасенията и кошмарите, които електроиизацията н инфор-матизацията на обществото пораждат, накъде ще се наклонят те?

Новите технологии повишават производителността на труда и ефек-тивността на управлението, качеството на продукцията и равнището на услу-гите. Спътниците и компютрите интегрират световната икономика, ускоряват'

90

международната търговия и задълбочават международното разделение на труда. Новите средства за комуникация помагат да пестим гориво, енергия и време. Те съдействуват за издигането на културното развитие на народите и правят културните ценности на отделните народи достояние на цялото човечество. Информационната революция съдействува за интелектуализацията на нашия труд и начин на живот. Тя увеличава свободното ни време и разнообразява културното меню на съвременния човек.

Но наред о всички тези блага тя е източник н на безброй нови проблеми и усложнения в живота ни, които будят подозрения и тревога за бъдещето.

В капиталистическите страни, където и без това безработицата е една от най-големите социални злини, роботите и компютрите обричат нови милиони хора на бездействие и нищета, утвърждават съществуващото класово разде-ление и неравенство и засилват господството на капитала. В международен план новите информационни и комуникационни машини и технологии удължават пипалата на всесилните многонационални корпорации и задълбочават още по-вече пропастта между развитите и развиващите се страни. Информационната революция спомага за по-нататъшното разтваряне на „ножицата на цените" между върховите технологии и традиционните селскостопански стоки и промишлени произведения, съставляващи основната част от износа на разви-ващите се страни. Компютрите и телекомуникациите повишават точността и ефективността на най-унищожителните оръжия и помагат на империализма да форсира надпреварата във въоръжаването, пренасяйки я в Космоса. Космовизията и другите модерни средства за масова комуникация се използват с диверсионни цели и за раздухване на национален егоизъм, предразсъдъци и нетърпимост. Те са главните оръжия на империализма в психологическата война срещу световната социалистическа система, за изостряне на напрежението в между-народните отношения. Спътниците и компютрите са едновременно с това неразривна част на съвременния затъпяващ рекламен барабан на капитализма, проводник на културен хе-гемонизъм и източник на растящо замърсяване на духовната среда на човечеството.

Новите информационни технологии са сила, която с едната ръка предлага свободно време и културно разнообразие, а с другата ги отнема, запълвайки съзнанието ни с безцелно съзерцаване и безсмислени развлечения. Телевизията отнема децата от родителите им, прави ги лениви, капризни и истерични.

Там, където всичко се купува и продава, електронните прибори, досиета, детектори на лъжата, микрофони и други предизвикват истински кошмар, нахлувайки безцеремонно в личния и семейния живот на хората - под бюрата, под седалките на автомобила и даже под възглавниците в семейната спалня!

При тази двойнственост благо или проклятие е електронизацнята?

Често се казва, че истината лежи между две крайности, но всъщност там се намира проблем. И този проблем в случая е: защо информационната революция и с благата, и с кошмарите си прави силните на деня още по-силни, а слабите и потиснатите още по-безпомощни?

Това е големият проблем и дълбокият социален смисъл на информа-ционната революция, от който буржоазните учени бягат като дявол от тамян, защото изясняването му би разкрило не противоречивия характер на техниката, а неразрешимите противоречия и анти-хуманната същност на капиталистическия обществен строй.

Но ако избягват отговора на този въпрос или го обръщат с краката нагоре, не може да се каже, че буржоазните учени изобщо подминават социалните последствия и отричат отрицателното въздействие на електронизацията върху обществото.

91

Още през 70-те години, а в някои западни страни и по-рано, се очертаха два коренно различни подхода към кнбернетизацията и електронизацията на обществения живот.

Първият се опира на доверието и свръхдоверието във възможностите на науката и техниката. Технологическите детерминисти и оптимисти наблягат вър ху факта, че новите средства за комуникация освобождават хората от ограниченията на времето и пространството. Според тях информационното об-щество е общество на сближаването между класите и народите и на разцъфтяване на свободите и талантите на човека. Вторият подход е диаметрално про-тивоположен. Той се основава на недоверието и тревогата от настъпващите и потенциалните социални последствия на информационната революция. Подобно на лудитите и чар-тистите, които са водили борба против машините през миналия век в Англия, днес на Запад се появиха много противници на компютрите, телевизията и другите нови средства за комуникация. Те бият тревога по повод рушенето на културата и традициите на миналото. Новите средства за комуникация - изтъкват съвременните „лудити" - спомагат за комерсиализацията на духов-ните ценности, за разпространението на „пастьоризирани" културни продукти, на ерзацкултурата и кича, насаждат култ към сензацията, садизма и секса. Съв-ременните зрелища и сензации - подчертават те, - които телевизията предлага, разкъсват връзките между настояще и минало, обезценяват традиционните ценности и добродетели и вредят на приемствеността. Както отбелязва по този повод френският министър на културата К. Бьолак, противниците на елект-ронизацията и информатизацията „виждат в техническия прогрес само една от формите на злото и декадентството, като че ли снимката, разпространявана изо-билно, убива културата и спъва образованието"32.

Тези песимисти обаче все повече разбират, че техническият прогрес е необ-ратим. В същото време и оптимистите започнаха да съзнават, че електронизацията наистина е нож с две остриета.

Ако съдим по печата и обществения резонанс на дискусиите по проблемите на електронното общество, най-голям шум на Запад сега се вдига по повод краха на културата и заплахите за гражданските права и свободи на човека. Не тук обаче се крие голямата опасност от електронизацията. Къде по-сериозно е въздействието на информационната революция върху социалната структура и заетостта, макар че последствията в тези области са постепенни и трудно забележими! Именно тук, в това направление електронизацията може, както се казва, да налее вода във воденицата на социалната революция, разкъсвайки социалната тъкан и изостряйки противоречията и сътресенията в капиталистическото общество.

Какво показва анализът на фактите и тенденциите в това отношение?

Понастоящем в развитите капиталистически страни равнището на безработицата варира между 5 и 10 на сто. В САЩ например официално са зарегистрирани над 10 млн. напълно безработни и около 2 млн. частично безработни. Общият брой на безработните в тези страни надхвърля 32 млн. души.

Застрашаващите темпове на нарастване на броя на „ненужните" хора, които капиталистическото общество осъжда на принудително бездействие и мизерно съществуване през последните 10—15 години, събужда кошмарни спомени за „голямата депресия" - световната икономическа криза на капитализма през 30-те години на нашия век. Преди повече от 30 години „бащата на кибернетиката" Н. Винер, изтъквайки, че опасността от роботите зависи от това, как ги използват хората, предупреждаваше, че в условията на САЩ внедряването на автоматични машини ще предизвика безработица, в сравнение с която временните кризи на производството и даже кризата от 30-те години ще изглеждат като приятна шега. Доскоро съществуваше успокоителна презумпция, че нарастването на безработицата е предизвикано от икономическата рецесия в средата на 70-те години и рязкото изостряне на енергийната криза и следователно е временно

92

явление. Фактите от последните години обаче опровергаха тази презумпция. Налице са всички признаци за по-нататъшно изостряне на проблема за безработицата в капиталистическите страни в близкото бъдеще. Основните сили, които действуват в това направление, са следните: ниският икономически ръст и структурната криза на световната капиталистическа икономика, демографските тенденции, които разширяват размера на работоспособното население, както и научно-техническата революция, по-специално прогресът в онези нейни направления, които са свързани с електронизацията. Не е без значение и официалната икономическа политика на съвременната буржоазна държава, в голяма степен основана на неокейнсианските концепции, според които определено равнище на безработицата 4-5 на сто, е нормално явление и полезно средство за „опитомяване" на работническата класа.

Всички по-сериозни изследвания и прогнози на западните икономисти сочат, че информационната революция ще задълбочи още повече сегашното критично положение на нещата. Английският учен Т. Стоуниър например предвижда, че през 2000-та година материалното производство в развитите страни ще се нуж-дае само от 10 на сто от работната сила 33 Може би Стоуниър има прекалено развинтена фантазия, но именно такава е дългосрочната тенденция. По повод на тази прогноза си спомняме за друг буржоазен автор от областта на научната фантастика - Стивън Лийкок, чиято алегория на бъдещето „Човекът в дреха от азбест",, написана още през 1924 г., е един от първите предвестници на днешните горещи дебати по въпроса за благата и злините на науката и автоматизацията. Героят на Лийкок се събужда след няколко века и едва успява да разпознае блестящия някога с неонови реклами Бродуей, който е запустял и обрасъл с бурени. До него седи с безмълвно изражение на лицето непознат човек, облечен в груба сива дреха от азбест. От разказа на непознатия се разбира как се е развивала под знака на науката съдбата на цивилизацията през тези няколко века. Първо, машините заменили напълно хората в производството на материални блага. По-късно обаче били направени още по-големи изобретения. Създадена била пълноценна синтетична храна, една таблетка от която стигала за. поддържането на живота за една година. Конструиран бил нов костюм от азбест с трайност 3-4 столетия - колкото била средната продължителност на живота на хората. Производството на материални блага станало просто ненужно и машините били премахнати още повече, че нарушавали спокойствието с шума си. Изчезнала постепенно нуждата от гориво, енергия и жилища, тъй като науката дала възможност да се регулира климатът и да се премахнат годишните времена. Заради злополуките били забранени самолетите, автомобилите и трамваите. Заради спокойствието - телефоните. Заради плача на децата - раждането. По такъв начин науката довела обществото до пълна сигурност и спокойствие, смразяващото кръвта еднообразие - до ужаса на безконечния морален упадък. ..

Днешната научно-техническа революция предлага в крайно по-широки простори за играта на художествената и социологическата фантазия, отколкото науката от времето на Лийкок.

Но нали днес новите технологии и отрасли създават нови професии и нови работни места и спомагат в премахването на безработицата?

Наистина електронната промишленост създава нови професии и работни места, но те съвсем не са достатъчен баланс на огромния брой хора, изхвърлени на улицата. В САЩ например роботизацията - сочат реца американски учени - ще осигури до 1990 г. 32- 64 хиляди нови работни места в промишлеността, но ще направи излишни много повече - от 100 до 200 хиляди. По оценки на експерти от ОИСР - икономическата организация на развитите капиталистически страни - до 1987 г. в електронната промишленост ще бъдат допълнително заети едва 1,5 млн. души (към сегашните 1 млн.). Къде тогава ще се дянат останалите милиони безработни? В сферата на услугите, включително информационните?

93

Първоначално на Запад действително съществуваше такава надежда, но много бързо тя се изпари. Тази надежда се свързваше с увеличаването на работните места в такива сфери като образованието, научените изследвания, товарния автомобилен транспорт, общественото хранене, здравеопазването, хотелското и туристическото обслужване. Най-новите факти и проучвания обаче показаха, че тези увеличения на работните места са повече от скромни. Освен това се оказа, че не само промишлеността, но и управлението и някои клонове на услугите в условията на информационната революция се превръщат в доставчик на „излишни" хора. По-конкретно спад на заетостта през последните години бе регистриран в следните отрасли: железопътния и морския транспорт, търговията, застрахователното дело, банковото дело и редица други сфери, в които се внедряват нови средства за комуникация и за електронна обработка на информацията.34 Ограничаването на броя на държавните служители (в Англия само през 1980 г. бяха съкратени 80 000 души) също увеличава безработицата. Общо взето половината от загубилите работата си в САЩ и Западна Европа в началото на 80-те години бяха представители на инженерно-техническия персонал и служещите.35 По оценки на американски учени до 1990 г. между 20 и 30 млн. „бели якички" - квалифицирани кадри в сферата на управлението - ще станат ненужни в резултат от развитието на бюротиката, т. е. информационната революция в областта на административно-управленския труд. Аналогичната цифра за Англия е 4-5 милиона.

По такъв начин обективното развитие на нещата изправи управляващата вър-хушка в капиталистическите страни пред сложна дилема: по-нататъшна електрони-зация и безпрецедентна масова безработица с всички произтичащи от нея социални сътресения, или задържане на електронизацията и равнището на безработицата в определени рамки с перспективата за безнадеждно изоставане в конкурентната борба на световните пазари и намаляване на печалбите.

Какъв ще бъде изходът от това положение? Какви средства и пътища за решаването на тази дилема предлагат буржоазните учени? Реалистични ли са идеите за радикални съкращения и преразпределение на1 работното време, както предлагат някои западни икономисти и социолози?

Това са изключително важни въпроси с огромно значение за нивото на поли-тическия барометър, за съотношението на силите и перспективите на класовата борба в капиталистическите страни. Но тези въпроси надхвърлят рамките на проблема за социалните последствия на електронизацията и поради това няма да се спираме подробно на тях. Ще отбележим само, че приписвайки причините за безработицата главно на научно-техническия прогрес, западните обществоведи търсят изход в погрешна посока. Да се обвинява компютърът за безработицата е все едно да се приписват днешните пътно-транспортни произшествия на колелото, изобретено преди много столетия. Те залагат надежди предимно на преу-стройството на образованието и преквалификацията на работната сила. Тези надежди вероятно ще се окажат излъгани, тъй като за реализирането им са необходими огромни разходи от страна на буржоазната държава, а през последните години се наблюдава тъкмо обратната тенденция - засилване на консервативната социална политика в основните капиталистически страни и съкращаване на разходите за социални нужди.

Измененията в условията на работа и живот, особено измененията в средствата и начините за комуникация, ще предизвикат неизбежни промени в социалната структура и в отношенията между хората на различни равнища. И тъй като най-важният водораздел в съвременното общество е разделението между класите, няма никакво съмнение, че централно ще бъде значението на промените на това равнище.

Обликът на основните класи, включително на работническата класа, неусетно се изменя както в количествено, така и в качествено отношение. Най-забележимата промяна е може би увеличението на трудещите се в извънпроизводствената сфера

94

и тенденцията към повишаване на професионалната квалификация и обра-зователното равнище на работната сила. Но по същество не се променя обстоятелството, че работникът или служещият в която и да е сфера на дейност си остава притежател на работна сила - физическа или умствена, без значение, - който я продава като всяка друга стока. По тази причина както досега, така и в бъдеще в класово отношени интересите на трудещите се класи обективно ще съвпадат. В същото време те ще останат коренно противоположни на интересите на управляващата буржоазия. Съкращаването на относителния дял на работнишите, заети в сферата на материалното производство, създаде предпоставки за безброй спекулации и прогнози от страна на западните обществоведи за залеза на марксистката идеология, която отрежда на работническата класа решаващата дума в обществено-историческия прогрес. Още преди да създаде „теорията" си за „слединдустриалното общество", Д. Бел предричаше появата иа нова класа - „салариат", т. е. хора, получаващи заплати на служещи, - която коренно ще се различава от работническата класа. В книгата му „Настъпващото слединдустриално общество", където американският социолог доразвива своите концепции, четем; Разглеждането на индустриалния работник като инструмент на бъдещето или на фабричния работник като символ на пролетариата се оказа несъстоятелно.

Подобна „теория" създаде и А. Тофлър. Информационната революция според него разделя работническата класа на две различни работнически класи. Едната продължава да се занимава с рутинен и еднообразен физически труд в традиционните и недостатъчно роботизирани и кибернетизиранм отрасли нл промишлеността, докато другата, „новата" работническа класа/- започва да се занимава с по-квалифициран, индивидуализиран и разнообразен труд. Тя участвува непосредствено в управлението и вземането на решения. Главна роля в процеса на труда в новите условия ще играят творческото въображение и личната инициатива на работника, а не формалното физическо присъствие. Новият вид работник ще бъде по-можещ, по-знаещ, по-независим и по-ефективен. Дотук - добре. Ако се съди само по това виждане, Тофлър би могъл да мине и за марксист. Но всъщност той обръща Маркс с главата надолу. Информационната революция - твърди той - ще изкара на сцената на историята нова класа - „когни-тариата", който ще играе по-важна в икономическо и политическо отношение роля от работническата класа. „Когнитариатът" ще владее производството на информация и „сивото вещество", което е главната суровина за това производство, ще има монопол върху умствения труд и по този начин ще оказва голямо влияние върху цялото общество. Тази нова класа няма да може да установи абсолютното си господство, даже и да се стреми към това, тъй като самата структура на обществото в условията на децентрализираното производство ще бъде разнородна и за „когнитариата" няма да бъде възможно „обединяването в единни мажоритарни групировки, за да налага своите интереси над останалите членове на обществото"37.

Разбира се, нито Д. Бел, нито А. Тофлър казват нещо ново. Много преди появата на техните „теории" редица други буржоазни социолози и политолози като Т. Фурастие, П. Дрейкър, Дж. Гълбрайт, А. Турен, М. Юнг и много други, се опитваха да представят измененията, настъпващи в качествения състав на работ-ническата класа, и прехвърлянето на голяма част от трудещите се в новите отрасли, включително в сферата на услугите, като начало на формирането на някаква нова класа, на която принадлежи ролята на главно действуващо лице на историческата сцена. Като обещават власт на интелигенцията и на част от висококвалифицираните работници в бъдеще, буржоазиите политолози се стремят да ги отстранят от класовата борба днес, която продължава да се изостря. Класовото разделение и относителното намаляване на доходите на трудещите се в капиталистическите страни са тенденции, които продължават да се задълбочават. В САЩ например 1 на сто от населението получава над 30 на сто от общите лични доходи, както посочва Е. Кенеди в книгата си „Гладната Америка". По данни на П. Хол през 70-те години в Англия 1 на сто от населението владее 28,1 на сто от общото национално

95

богатство.38 Не е нужно да се привеждат данни и за другите капиталистически страни, където положението в общи линии е аналогично.

Причините за задълбочаването на това противоречие, както е известно, са свързани с огромната и нарастваща концентрация на капитала на основата на частната собственост в тези страни, с разпростирането на капиталистическата експлоатация в глобален мащаб чрез механизма на траскационалните корпорации и с високите печалби. Особено показателен е фактът, че докато електронизацията, информатизацията и автоматизацията изхвърлят на улицата все повече работници и служещи, печалбите на корпорациите нарастват с безпрецедентни темпове. Затова в тези условия компютърът и роботът стават средства не за облекчаване на труда, а инструменти за неговата интензификация, за увеличаване на печалбата и за продължаване па класовото господство.

Отделни реалистично мислещи и либерално настроени западни учени оспорват открито апологетичните тези за настъпването на класова хармония н идилия в резултат от развитието на електронизацията. Те посочват тъкмо обратната тенденция - задълбочаване, на съществуващото класово разделение. Така например X. Дидсбъри пише: „От едната страна са „информационно богатите", а от другата - „информационно бедните". „Информационно богатите" са тези, които имат достъп до изобилни източници на информация, до техническите средства за обработката и използването на информацията и нужната интелектуална проницателност, за да се спечели от нейното притежание. За тях, без съмнение, ще има стимулиращи занятия и много власт. „Информационно бедните" обаче може да имат тъпа и рутинна работа. . . Има и друга важна роля, която те биха могли да играят - ролята на вечна „пуб лика", която трябва да бъде заета, вниманието й от влечено и да бъде забавлявана. . . Ще трябва да се създаде калейдоскоп от изкуствени удоволствия - някои безвредни, някои образователни, някои вдъхновяващи, други насилствени и сексуални - за тази масова и потенциално опахна публика."39 Ясно е като на длан, въпреки алегоричния език, кои са „информационно богатите" и кои ще съставляват „опасната публика".

Именно за „опасната публика" са предназначени компютърните утопии и информационната еуфория, създавани от буржоазните социолози, футуролози и техно-крати, насаждащи внушението, че информационното общество ще бъде рай за всички.

Перспективата за класово осъзнаване и сплотяване на „опасната публика" е истински кошмар за буржоазията. Затова тя се стреми да предотврати и да противодействува на тази тенденция с всички сили. Особени надежди в това отношение се възлагат на средствата за масова комуникация.

В развитите западни страни тези средства и изобщо електронизацията, премахвайки ограниченията във времето, и пространството, разширяват възможностите и разнообразяват формите за социално общуване и взаимодействие, включително възможностите за обединяване на трудещите се на професионална и политическа основа. Но в същото време електронизацията засилва и възможностите на буржоазията за манипулиране на масите, за задълбочаване на фрагментацията в идейно-политическо и културно отношения и' за насаждане на култ към индивидуализма.

Фрагментацията на социалната структура и на обществения живот са обективно, макар и странично, следствие от електронизацията. Тя е свързана с промените в начина на работа и личен живот, в ценностната ориентация и нормите на поведение на личността и отделните социални групи, а оттук и със степента на тяхната сплотеност, общуване и взаимодействие. В тази насока действуват редица фактори като появата на нови професии и занятия, нарастващото обособяване па работническата класа в относително независими производствени единици, създаването на малки предприятия, фирми и други организационни форми за

96

съвместна, колективна дейност в: производството или услугите. Все повече например се разчленява работата нъв времето и пространството. Растящ брой работници на физическия труд и особено на мисълта предпочитат и придобиват възможност за използване на гъвкаво работно време. Други пък изминават големи разстояния от домовете си до работното място и общуват по-малко помежду си. Нарастват и обратните възможности - пътуването да се сведе до минимум чрез преместване на работните места на някои: категории служещи в домовете им. Западни експерти оценяват, че 20-25 на сто от днешните работни места могат да се пренесат в домашни) условия, тъй като технически е по-лесно, а икономически по-изгодно информацията да отиде при работника, отколкото той при нея. В резултат от това, макар и бавно и неусетно, все повече се заличава границата между личен и служебен живот, между общуването във и извън семейството.

В тази насока действува и разнообразяването на „културното меню", индиви-дуализирането и съсредоточаването в къщи на развлеченията. Нека не забравяме, че над 50 на сто от човечеството вече живее в „царството на телевизията" -_ тази електронна бавачка, която отнема 50 на сто от свободното време, контактите с колеги и приятели, възможностите за естествено общуване от всякакъв род.

И все пак колкото и да пилеят времето с празни развлечения, колкото и да разпокъсват обществения живот, днешните средства за комуникация, особено телевизията и киното, имат и обратен ефект - допринасят за пробуждането на огромни народни маси, съдействуват за съзряването и издигането на политическото съзнание на трудещите се. Въпреки че утвърждават господството на буржоазната идеология и служат преди всичко като мощен рупор за реклама на буржоазния начин на живот, съвременните телекомуникации отварят очите и извеждат огромни народни маси извън утъпкваните с векове коловози на традицията, карат ги да разберат, че бедността, мизерията и потисничеството могат да се премахнат. Особено силно е това въздействие върху народите в бившите колонии и развиващите се страни, в които през 2000-та година ще живеят около 4/5 от цялото човечество. Ето какво пише за него един дребно-буржоазен латиноамерикански учен: „Филмът е книгата на неграмотните. Милиони обикновени същества, загубени в своите села, не са си представяли никога как живее един богат човек. Холивуд изкара пред учудените им очи охолния живот на богатите. „Защо ще продължавам да лежа на своя въшлив дюшек?" — пита неграмотният индиец.. . Това, че филмът е от САЩ, само добавя горчица към солта."40

Буржоазията изпитва неистов страх от това, че съвременните комуникации - както се изразява един западен „гуру" (учител в будизма - бел. авт.) на телекомуникациите - „разтварят ножиците на завистта" и заплашват в крайна сметка да свържат милиардите в света в борбата им за социални реформи, против империализма.

Промяната, чието настъпване ускоряват съвременните средства за масова информация, е дълбока, повратна и революционизираща. Но все още това е промяна в представите и мисленето. Следващата стъпка е още по-решителна и тя води към действия, към пролетаризиране на многомилионни селски маси и вливането им в редовете на работническата класа. След като веднъж е проумял историческата несправедливост, на която са го осъдили колониализмът и експлоатацията, селянинът отхвърля религиозните догми и вековните заблуди. Той поема дългия и тежък път към града, но там обаче се оказва едно малко и безпомощно винтче от огромната машина, наречена капитал. Поради това, подчертава Ш. Уотърлоу, „революцията в комуникациите измами в истинския смисъл на думата селянина"41. Поради това - ще добавим ние - революцията в комуникациите се оказва нож с две остриета за буржоазията и се превръща в мощен катализатор за въвличане на нови многомилионни маси в активен политически живот и за поляризиране на класовата борба.

97

Промените, настъпващи в социалната структура в резултат от електронизацията и информатизацията, се свързват също с появата на редица нови дейности и професии. Преди всичко това означава настъпване на края на много традиционни дейности, занаяти и професии. Вън от всякакво съмнение е, че през близките години и десетилетия ще продължи рязко да се стеснява кръгът на дейностите и занятията, свързани С упражняването на тежъч физически или опасен за здравето на човека труд, ще се задълбочава тенденцията към интензифициране на редица досегашни професии. Ще нараства броят на хората, които - най-общо казано - боравят с информация. Успоредно с това обаче, независимо от тенден-цията към задълбочаване на безработицата на Запад, все по-малко ще стават местата за много видове дейност - документатори от традиционния вид; които главно подреждат папки и изрязват вестници; деловодителки, които боравят предимно с хартия, кламери и перфоратори; машинописки и секретарки, които не умеят да използват компютри; стенографи и част от преводачите, които ще бъдат заменени от компютрите, консултанти, чертожници, проектанти, регулировчици и много други специалисти, които не могат да се състезават по скорост, прецизност и... размер на заплащането с компютрите.

В това отношение - струва ни се - съществуват някои заблуждения, които трябва да се разсеят. Някои хора свързват настъпващите промени с представата, че електронизацията означава всеки да работи непосредствено с видеотерминал или личен компютър. Тази наивност е свързана само с директното въздействие на електронизацията. Ако това би било единственото или главното нейно въздействие или цел, едва ли си струва да се вдига толкова шум за информационна революция. Така например във Франция след 20 години електронизация само 10 на сто от работните места /по оценки от 1984 г./ са свързани с непосредствено използване на компютри, роботи или други електронни съоръжения. Подобни са данните и за другите капиталистически страни. Разбира се, тези данни прикриват факта, че електронизацията се развива неравномерно много повече са компютрите и комуникационните средства в банките, търговските, застрахователните и дру ги компании, отколкото в училищата, болниците, селското стопанство и обществените услуги, но това е друг проблем. Електронизацията оказва далеч по-широко косвено въздействие. Поради това редица професии и дейности ще бъдат променени не защото ще се наложи да се работи непосредствено с компютри, а защото въвеждането на компютрите налага промени в организацията и процедурите на работа и вида на използваните информационни продукти. Тези професии и дейности ще бъдат фактически интелектуализирани с помощта на новите технологии за работа е информа-цията. Едновременно с това някои от тях ще бъдат и дефеминизирани в резултат от тези промени, както и поради нарастващата конкуренция от страна на мъ-жете.

Сложни и противоречиви тенденции предизвиква процесът на елект-

ронизацията и в областта на образованието и културата - стандартизация на вкусовете и предпочитанията, хомогенизация на някои норми на поведение, мислене, действия и изобщо начин на живот, промени в подхода към обра-зованието, намаляване на значението на някои качества и способности за сметка на други и т. н. В условията на капитализма и в тази сфера електронизацията се оказвя нож с две остриета. Преди всичко шумната реклама на информационното общество и чудесата на информатиката създадоха необосновани очаквания за дълбоки качествени промени в равнището на образованието и изобщо на културата.

Пламенните оди за компютрите, които сега са на мода на Запад, особено за домашния компютър, ни карат да си спомним за големите планове и обещания за разцвет на образованието и културата в Америка през 50-те години, т. е. по времето на X. Хувър, когато се появиха първите масови телевизионни предавания. Тогава в САЩ се предвиждаше, че телевизията ще окаже огромен благоприятен ефект върху американската

98

култура. „Американците от всички класи, особено депата, щяха да се срещнат - много от тях за първи път - с правилно изговорената дума, с голямата литература, с великата драма, с най-добрите американски учители и т. н. Ние всички сме свидетели на това, което се случи в действителност. Технологическата мечта бе повече от осъществена. . . но културната мечта бе жестоко осмяна със своята реализация. Тази великолепна технология, повече от вагнеровска по своите пропорции, обединяваща технологията на точното насочване на ракети, космически полети, най-умната и сложна електроника, фотография и т. н., тази изящно рафинирана комбинация на някои от най-високите интелектуални постижения на човешкия род, какво носи тя на масите? Случаен брилянт, погребан с огромни лавини от мръсотията на всичко, което е най-банално и блудкаво или патологично в нашата цивилизация. . . Пазарът е наводнен с компютърни игри, в които главната цел на играча е да убива, чупи и разрушава."42

Но нека скъсим фокуса, за да погледнем отблизо на някои от

тенденциите, които се развиват в сферата на образованието и културата в ерата на телематиката. Особен интерес представлява широкото нахлуване на компютрите, телевизията и видеотехниката в училищата, университетите и домовете. Тази насока на електронизацията е изключително важна, тъй като в условията на научно-техническата революция всички страни в света свързват своите усилия и планове за бъдещето с младежта, с науката и образованието. Всеобщото и безплатно образование в социалистическите страни е един от главните лостове за съединяването на постиженията на научно-техническата революция с предимствата на социалистическия обществен строй. Чрез реформи на образованието западните учени се надяват да създадат противовес на технологическата безработица. В развиващите се страни, чието насе-ление сега е съставено в основната си част от деца и младежи и в които в момента има около 1 млрд. неграмотни хора, най-важната и непос-редствена задача е изкореняването на неграмотността. От чисто техническа гледна точка новите средства за комуникация откриват уникални възможности за най-широк достъп и качествено издигане на равнището на образованието. Нещо повече, телекомуникациите чрез спътник фактически за пръв път откриват възможности за радикално решаване на проблема за неграмотността, особено в големите развиващи се страни, където традиционните конвенционални средства чисто и просто са неприложими. Като най-типичен пример в това отношение може да се вземе Индия - страна с население около 700 млн. души, което се очаква през 2000 та година да нарасне до 960 милиона. По изчисления на индийски учени тогава в страната ще има около 150 млн. деца на възраст от 6 до 14 години. Да се обучат даже само да четат и да пишат толкова деца е изключително сложна задача. „Тази задача - пише С. Сет - не може да бъде решена с конвенционални средства. Ако следваме пътя на конвен-ционалните методи за обучение с учебници, учители и класни стаи, тогава би трябвало да откриваме по едно училище за 250 деца всеки десет минути през следващите 20 години и да назначим към 6 млн. души за начални учители (1 на сто от сегашното население на Индия). Имаме ли адекватни ресурси за това? И ако нямаме, какви алтернативи ни остават?"43

Новите средства за комуникация и информационните технологии и, на

първо място, компютрите откриват благоприятни възможности и перс-пективи, но пораждат и редица нови проблеми в сферата на образованието. От една страна, информатизацията на образованието означава, че акцентът неизбежно, макар и бавно, ще се измества от един център към друг. Ударението при сегашната образователна система е поставено върху придобиването и запомнянето на информация. В бъдеще, не само защото бремето на тази информация ще става още по-непосилно, но и защото просто няма да има смисъл тя да се зубри наизуст при наличието на лесен достъп до нея чрез компютъра, центърът ще се измества в посока

99

към осмислянето и творческото използване на информацията. В страните, където личните компютри бързо нахлуват в училищата, вече се придава по-голямо значение на овладяването на елементарните умения да се борави с информация, да се работи със средствата на информатиката, да се съставят прости програми. Компютрите поемат рутинните функции, свързани с ненужното запаметяване, спомагат за развитие на логичното мислене, използват се за моделиране на различни процеси и явления от областта на природознанието или обществознанието. Педагозите, които също се намират в процес на осмисляне на приложенията на новите средства, постепенно се ориентират към дискусиите и развитието на въображението па децата. Те започват да разбират, че твърде скоро сегашната система на оценки ще стане напълно абсурдна, и работят върху нови методи и начини за проверка не на пасивно зазубрените знания, а на творческите способности, навици и умения, при които ударението пада върху остротата на ума, играта на въображението, разбирането на концепциите, оригиналността на идеите, съоб-разителността и асоциативните способности - с една дума, върху овладяването на творческото мислене. В крайна сметка овладяването на новите технически средства и осигуряването на „компютърна грамотност" означават промени не само в организацията и стила на преподаването, а преди всичко дълбоки изменения в досегашния подход към учебния процес и към проблемите на обучението. С пълно право създателят на първия български личен компютър И. Марангозов изтъква: „Компютърът - това е определен стил и начин на мислене, на действие, на подход към проблемите. .. Трябва да го направим, образно казано, наш приятел, да се научим да мислим с повече въображение, много по-логично, много по-абстрактно"44

Може би един от най-важните положителни резултати от широката

електронизация на образованието ще се окаже активното въвличане на обучаваните в учебния процес. Както компютърът, така и телевизията създават предпоставки за това - при тях доминира образът. Наред с другите аудиовизуални средства те изместват традиционния печатен учебник. В резултат от това нараства емоционалният заряд на ученето - написаното винаги предполага известна дистанция, докато образът, играта и живото слово мобилизират емоциите и въздействуват непосредствено, превръщайки обучавания от пасивен в активен участник с чувство за собствен принос в един творчески, стимулиращ и взаимно обогатяващ процес. От друга страна, електронизацията и инфор-матизацията пораждат и редица отрицателни тенденции в сферата на образованието и културата, които събуждат съмнения и тревога за бъдещето. Така например в Япония е проведен интересен експеримент. На група деца, решавали задачи с помощта на копютър в течение на няколко години, били възложени задачи от същия тип, които трябвало обаче да се Ре1цат без компютър. Почти всички деца се оказали напълно безпомощни без компютъра. Повечето от тях не помнели даже таблицата за умножение и редица други прости правила - до такава степен били станали зависими от техниката. Аналогично е въздействието и на Телевизията, при това не само в училищата. А. Уетинджър и Н. Запол правилно подчертават, че „ученето става също чрез неучебната телевизия. . . Но тъй като това е ничия работа, този ефект е все още смътно разбран"45 В серия от експерименти за влиянието на средствата за масова комуникация и по-специално на телевизията върху подрастващото поколение в САЩ на група деца са били направени енцефалограми на мозъчната дейност по време, когато те са гледали телевизия. „Номерът бе така устроен, че телевизионният приемник да работи докато детето проявява активна мозъчна дейност. Той се изключваше сам, ако детето изпаднеше в мозъчна дейност с вълни от типа алфа, свързани с лек сън, медитация или нефокусирано бълнуване. От 40 деца нито едно не задържа телевизора включен повече от 30 секунди. Образите от екрана очевидно навлизаха в мозъка на детето с малка или никаква критична мисъл."46

100

Четенето - „този благороден порок" - събужда душата и ни учи как да мислим и как да пишем. Говоренето и писането ни принуждават да структурираме и подреждаме мислите си. За разлика от тях телевията втълпява пасивност и празно съзерцание, тъй като за гледането й е нужно човек само да се облегне удооно и да се остави да бъде забавлявай. Постепенно това се превръща в приятен навик, в предпочитано и евтино развлечение, в стереотип, който успешно замества желанието и стремежа към активна умствена или физическа дейност. Наблюдавайки значително спадане на способността за писане и изразяване у много деца, редица педагози бият тревога по този повод. Една трета от френските младежи твърдят, че за тях четенето на книги е „загубена работа". „Без никакви специални усилия за научаване на по-добро четене и слушане средният гражданин на бъдещето - предсказва Л. Джеенинг - може да се окаже „устно неграмотен"."47

Един от парадоксите на информационната революция - според съвет-ския социолог И. В. Бестужев-Лада - е свързан с обстоятелството, че елек-тронните комуникации разширяват потенциалните възможности за общу-ване, но водят до отчуждение и изместват колективните форми на общуване и изявяване, които са необходими на детето не само за да стане човек, но и да остане човек.48

Телевизията и видеотехниката стимулират не само пасивност и индивидуализъм, но и подсъзнателно подражателство. Безброй изслед-вания за нейното въздействие върху поведението особено на деца и юноши разкриват силна склонност да се имитира несъзнателно видяното на екрана. Така например вестник „Чикаго трибюн" съобщи през 1982 г. за поредното официално правителствено проучване в САЩ по този въпрос, потвърждаващо силната връзка между насилието по телевизията и поведението на деца и възрастни.49

Въпросът има и друга страна. При такава публика в бъдеще, за да

останат търсени и релевантни, литературата и изкуствата трябва да се приспособяват към леките развлекателни жанрове и масовите вкусове и да произвеждат все повече пошли историйки от рода на булевардните романи, филмите на ужасите, сексуалните сцени и признания и други преживявания, които гъделичкат любопитството и страстите. Бившият президент Кенеди се оплакваше - вече не ходим и не играем. Бяхме нация от спортсмени, а станахме телезрители.По такъв начин Америка може да се превърне в „нация от видиоти", а сериозното образование, истинската литература и голямото изкуство могат да бъдат неусетно изпратени в „културни манастири" - пише американският професор по литература М. Бегнал.50

Към казаното дотук ще допълним още и това, че продължителната работа в опасна близост с електронни прибори и съоръжения, както свидетелствуват някои медицински изследвания, е свързана с, повишена опасност за здравето на децата поради силното електронно излъчване. Очевиден е също така фактът, че видеотерминалът и телевизионният екран оказват отрицателно влияние върху зрението. Общо взето, електронните средства за масова комуникация са в състояние „да погълнат цялото сво-бодно време за слушане «а музика, гледане на занимателни телевизионни про-гРами, игри и други в домашни условия, в противоречие със) здравните норми за активен културен отдих сред природата, на спортната площадка или за творчески, съзидателен умствен и физически труд"51.

Но въпросът за ефекта на електронизацията върху образованието и

културата в крайна сметка не е Технически, а социален проблем. Буржоазната държава, която организира образованието по класов признак, нито е заинтересувана, нито е в състояние да регулира успешно този процес с оглед на предотвратяването на неговите потенциални отрицателни последствия. В ръ-цете на капиталиста компютърът, спътникът и телевизорът са преди всичко

101

средства за реклама и увеличаване на печалбата, а не инструмент за издигане на духовното равнище на личността.

ГЛАВА IV

ЧОВЕКЪТ В ЕЛЕКТРОННОТО ОБЩЕСТВО

Електронната обработка на информацията и телекомуникациите предизвикват дълбоки, но постепенни изменения в организацията на материалното и духовното производство, в социалната структура и отношения, в нашия начин на живот. Може би едва идните поколения ще почувствуват истински тези промени, но и сегашните поколения, които пряко реализират електронизацията, вече изпитват нейното противоречиво въздействие. Най-силно се чувствуват промените, засягащи директно или косвено отделната личност.

Телематиката може да направи труда ни по-производителен,

развлеченията - по-разнообразни, живота ни по-лек и по-приятен. Но сами по себе си новите информационни технологии няма да решат нито един ог проблемите на личния ни живот. Даже обратното. В много отношения електронизацията ще ни изправи пред съвсем нови проблеми от обществен или личен характер. Така например много учени вече изказват сериозни опасения по повод нарастването на психологическия стрес, предизвикан от информационния взрив. Други изразяват безпокойство от намаляването на) личното общуване и контакти, растящата изолация на семейството и личността от външния свят, комерсиализацията и замърсяването на духовната среда от натрапчивата реклама и електронното манипулиране на общественото съзнание.

Електронната обработка на информацията и телекомуникациите в

капиталистическите страни пораждат основателна тревога от по-ната-тъшното засилване на контрола и настъплението срещу гражданските, политическите, социалните и икономическите права и свободи на трудещите се, които се намират всеки час и всяка минута под прицела на търговската реклама и буржоазната пропаганда.

1. ПОД ПРИЦЕЛА НА РЕКЛАМАТА И ПРОПАГАНДАТА

Към всичката икономическа и юридическа митология - разнищена от Маркс, - която лозвоолява на управляващата класа да контролира средствата за живот на един народ, е прибавена друга с разви-тието на това, което би могло да се нарече нова производителна сила: средствата за масова комуникация. Тези нови сили са техно-логическата мощ на манипулирането и индоктринацията. Да се контролират те, значи да се контролира съзнанието чрез всекидневното масирано узаконяване на основите на властта на една класа.

Арманд Мателар, „За немитологизирани средства за масова информация"

Както немците държат световния рекорд по пиене на бира, така амери-канците държат рекорда по консумация на рекламни съобщения. Средният американец е подложен на истинска рекламна бомбардировка чрез съвременните средства за масова информация. По някои оценки амери-

102

канецът „консумира" дневно около 2000 реклами. Радиото, телевизията, печатът бълват всяка минута поток от реклами, които се повтарят до умопомрачение, привличат вниманието и запълват паметта на зрителя или читателя, събуждайки дълбоки инстинкти и утвърждавайки определени асоциации и стереотипи.

Космическата телевизия и другите нови информационни технологии

поставиха началото на рекламно-пропагандно нашествие от Космоса, което заплашва да превърне потока в гигантска лавина. Разбира се, рекламата и пропагандата не са патент на американската буржоазия, нито пък на бур-жоазията на XX век. Известна е крилатата фраза, изказана още от Наполеон, "че четири вестника могат да причинят на врага повече зло, отколкото сто-хилядна армия. Но тъкмо през настоящото столетие пропагандата и рекламата се превърнаха в процъфтяващ бизнес.

Рекламата и пропагандата имат жизнено значение не само за средствата за масова информация в капита листическите страни, чиито бюджети се крепят главно на приходите от реклама, но и за цялостния процес на капиталистическото възпроизводство. Тяхното значение за капиталистическата система открито се признава от буржоазните идеолози. Така например Дж. Гълбрайт заявява: „Радиото и особено телевизията станаха основни инструменти за манипулацията на потребителското търсене.. . Промишлената система е дълбоко зависима от комерческата телевизия и не би могла да съществува без нея."1

В основата на развитието на съвременния рекламно-пропаганден комплекс

на капитализма стоят две неща - масовото производство и потребителството. Масовото производство оказа, както предвижда още Маркс, драматично въз-действие върху трудовия процес, обезценявайки ролята на работника в него. „Човекът, който бе повече или по-малко творческият създател на един цял предмет, стана придатък на машина, произвеждаща само една малка част от този предмет" - констатира през 20-те години Е. Филен.2 Но в същото време масовото производство изостри и проблема за пазарите и разпределението. По-предвидливите представители на буржоазията схванаха навреме, че разши-ряването на потреблението става жизненоважно за по-нататъшното възпро-изводство, и заговориха за по-високи заплати и по-кратко работно време, за т. нар. промишлена демокрация, означаваща на практика нищо повече от една трансформирана версия на постоянната нужда на капитала да формира работната сила по свой собствен образ и подобие. Превръщането на работника в консуматор обещаваше освен това да смекчи опасността от социални сътресения. На този етап особено значение придоби умението „да се развиват и насочват желанията и потребностите на хората по начин, способствуващ организираните масови разпродажби, необходими за масовото производство и направени възможни от натрупаните долари"3.

В служба на рекламата и пропагандата, през 30-те години в САЩ бе

впрегната буржоазната наука - по-конкретно социологията и психологията, а по-късно и психоанализът. През този период харвардският професор Е. Майо разви теорията за „обществените отношения", според която роботодателите трябва да създават положителни представи за себе си сред работниците, и теорията за „човешкото инженерство", специално предназначена за пропагандна обра-ботка на работническата класа. По такъв начин потосмукачните системи за организация на труда от времето на.Тейлър бяха постепенно заменени от нови, по-изтънчени методи, наречени от М. Крозие техники за „производство на хора"4. Зад тази сложна фразеология се крие един пределно прост факт: приложението на психологията и рекламните похвати срещу работническата класа, за да се предотврати - формирането на класово съзнание или да се отслаби то там, където вече съществува. В епохата на книгопечатането и парламентаризма, както подчертава В. И. Ленин, „не можеш да водиш масите

103

след себе си без широко разклонена, системно провеждана, добре съоръжена система на ласкателство, лъжа, мошеничество, жонгльорство с модни и популярни думи, без обещаване надясно и наляво на.всякакви реформи и всякакви блага за работниците - само и само да се откажат от революционната борба за събаряне на буржоазията"5.

В съвременните условия на задълбочаваща се обща криза на капитализма

буржоазията разчита в още по-голяма степен на неутрализирането на революционните настроения и борбата на трудещите се с помощта на средствата за масова комуникация и прийомите на рекламата и пропагандата. Една от най-важните задачи в това отношение е да се внуши на трудещите се, че в информатизираното и технологизираното буржоазно общество класовото разделение престава да съществува.

Рекламата и пропагандата постоянно спекулират със стремежа на всеки

човек да се изяви като личност, за да откъснат работника от колектива и класата. В буржоазната социология, подчертава кубинският изследовател Л. Акоста: „Работникът се разглежда винаги като индивидуален „случай", неговото съществуване като класа е неизвестно. Социологията се психологизира и „човешкото инженерство" се утвърждава като „терапия", макар че в крайна сметка то е просто смесица от реклама, подкупване и демагогия... Това необичайно проституиране - с хората на науката от света на бизнеса и неговите рекламни агенти от Медисън авеню е сложен процес. Не е ли парадоксално - да се каже най-малкото, - че специалистите по т. нар. човешки науки са високо платени, за да използват хората като пробни мишки за откриване на най-скритите човешки подбуди, само заради използването им от манипулаторите в бизнеса и политиката."6

Специфичното психологическо въздействие, което е главната цел на

рекламата и пропагандата, е най-често тайно и във вреда на лицата, към които е насочено. Формирането на съзнанието включва управлението на чувствата и мислите, за да се внуши, че онова, което се предлага, е именно онова, което човек мисли. Тази обработка не е нищо друго освен деградиране на личността, превръщането й в личност без собствено мнение!

В западните страни рекламата служи като основен източник на изпитани

„методики" и прийоми за идейно-политическата обработка на масовото съзн-ание, за „промиване на мозъците". Събуждането на скритите инстинкти и създаването на въображаеми потребности имат централно значение в рекламното „изкуство". „Първото изискване за ефективно рекламно съобщение ,както всеки рекламен агент знае, е то да бъде свързано с една от потреб-ностите на нашата личност: нуждата от сигурност или обществено положение и т. н."7 Така рекламата на нова марка сапун се свързва не с чистотата, а с красотата, на обувките - с красивите крака, на автомобила - с личния престиж и сила. Козметичната реклама предлага любовни авантюри и надежди, а консервираните храни са превърнати в символ на здраве и жизненост. „Хората трябва да се контролират - откровено заявява Е. Бърнейз - чрез манипулацията на техните инстинкти и емоции вместо чрез опити да се промени техният начин на разсъждение."8

Непосредствената цел на рекламата е да пробуди желание за купуване

на дадена стока. Но освен към стоката зрителят се стреми към подтекста, който нейният образ му внушава. Даже по-вярно би било да се каже, че той започва да изпитва интерес към стоката именно заради асоциацията, която нейният образ поражда. Така например човек, който вижда рекламата на нова марка сапун, е привлечен не толкова от сапу на, колкото от скритото желание да бъде като модела или с модела, който го рекламира. Затова рекламата „продава" не само стоката, но и свързаната с нея норма на поведение и социална ценност. В

104

това отношение рекламата напълно се приближава до пропагандата, която има за цел да внуши определено виждане и начин на живот.

Американският социолог У. Липман констатира преди повече от 50 години

податливостта на общественото мнение към внушения. Това, което ни се внушава - твърди той, - постепенно става наше собствено виждане. И щом започнем да вярваме в предложената ни картина, ние се обръщаме към нея като че ли тя е нашето истинско обкръжение. По този начин се втълпяват стереотипни, готови възгледи, духовни полуфабрикати, които отучват слушателя или зрителя от мислене и утвърждават еснафски вкусове и идеали.

От своя страна пропагандата внушава норми на поведение, в което

именно стоките играят незаменима роля. Съвсем основателно е да се каже, че капиталистическият начин на комуникация не е нищо друго освен съюз на рекламата и пропагандата9. Могат да се приведат и конкретни примери за това.

През август 1984 г. чилийската хунта сключи таен договор с фирмата

„Диалог" - един от, филиалите на огромния американски рекламен концерн „Джей Уолтър Томпсън", за изработването на проект за широка международна пропагандна кампания за издигане на опетнения престиж на режима на Пиночет. Същата фирма през 1967 г. имаше подобен договор с хунтата на полковниците в Гърция.10

Един от най-големите центрове за пропаганда, реклама и шпионаж е

американската информационна агенция ЮСИА. В нейното бюро за оценки и изследвания дълги години е работил Дж. Клапер - изпечен експерт по методите за „колективно убеждаване". Ето до какви изводи е стигнал той и какви съвети дава на рекламните агенти и професионалните пропагандисти.

Първо, хората се съпротивляват на промените на установени идеи, а това

е благоприятно за пропагандата, защитаваща статуквото. Второ, желанията и мотивите на повечето хора имат ирационален

характер. В много малко случаи те знаят какво искат, даже и да казват, че знаят това.

Трето, пропагандата и рекламата са най-ефективни само когато се

премахне противодействуващата им контрапропаганда и конкуриращата реклама.

Четвърто, новите внушения трябва да се свързват винаги с установените

стереотипи, а не да ги конкурират. Пето, повторенията с известни вариации са по-ефективни от простите

повторения в стила на Гьобелс и т. н.11 Както личи и от препоръките на Клапер, предназначението на рекламата

и пропагандата е идентично. В наръчниците на американската армия например про-лагандата се определя като оръжие, което има за цел да сломи волята на противника и способността му да работи и да се сражава. Аналогични са целите на рекламата, която със своята натрапчивост и внушение въздействува завладяващо върху психиката на човека и сломява волята, съпротивлението и критичното отношение към предлагания образ.

105

Принципите и механизмът на въздействие и при рекламата, и при пропагандата са едни и същи. Известно е, че психическият процес е съставен от редица звена, които са взаимно свързани и преминават от едно към друго: от чувствата към волевия акт и решението за действие, от решението към конкретната постъпка, от постъпката към определен начин на действие и поведение и т. н. Преди да започне да действува, човек получава информация от външния свят, която преработва в главата си. При този процес психологическото въздействие е изключително важно. То може да превърне човека в оръдие на чужда воля, довеждайки го до състояние на безразсъдство, озверено или обладано от страх животно. Разбира се, то може да има и положителен ефект, но това зависи от целите и съдържанието на онзи, който държи тези лостове в ръцете си.

Идейното въздействие има по-дълбоки корени и по-сложен механизъм на

действие, но именно затова не се използва от буржоазната пропаганда и реклама.„ . .Идеите - пише К. Маркс, - които овладяват нашата мисъл, подчиняват нашите убеждения и към които разумът е приковал нашата съвест - това са окови, от които човек не може да се изтръгне, без да разкъса своето сърце, това са демони, които човек може да победи, само като им се подчини."12

Психологическото въздействие, на което се основават рекламата и

пропагандата, няма толкова дълбоки корени. Хората са неспособни да осмислят самостоятелно действителността - твърдят буржоазните учени, привърженици на ирационализма. Поради това масите са склонни да се приспособяват към заобикалящия ги свят чрез заблуждения. Буржоазната пропаганда е насочена не към пробуждане на мисълта, а към нейното приспиване, към използването на вече утвърдени представи, идеи и ценности. Най-голямата тънкост на психологическото въздействие се състои според Ж. Елюет именно в това, да не се даде на човек време за обмисляне и осмисляне. Един от конкретните похвати в това отношение например е, бързото поднасяне на новините по радиото и телевизията - така, че да няма време.-за мислене. Друг известен похват е принципът на „пушената сельодка" - отвличането на вниманието от дадено историческо събитие чрез пикантни или сензационни съобщения. В тези и много други възможности да се действува на равнището на подсъзнанието и всекидневното поведение се заключават както големият потенциал на рекламата и пропагандата, така и отрицателното им въздействие върху интелектуалното развитие на хората, намиращи се под техния прицел.

Може определено да се каже, че потенциалът на буржоазната реклама и пропаганда в днешните условия на технически средства за масова комуникация с глобален периметър на действие и нарастващ фонд на свободното време ще продължи в бъдеще да се разширява. Тъкмо през свободното си време човек е изложен на най-масирано въздействие от страна на рекламата и пропагандата. Безспорен факт е, че съвременният човек изпитва и ще изпитва все по-остра нужда ог странични занимания и развлечения, за да замести умората и напрежението, а, от друга страна, има и ще има несравнимо по-големи възможности за задоволяването й. Ако съдим по разширяващия се обхват и въздействие на „гиганта на нашия век" - телевизията, както я нарича Л. Марлен, автор на известната книга „Истинското досие на телевизията" - и по нарастването на свободното време, - бихме могли с основание да наречем следващите десетилетия „ера на развлеченията". Нищожен е процентът на хората в развитите западни страни, които гледат телевизия, за да повишат образованието си или културното си равнище. Ето защо както досега, така и в бъдеще тази потребност ще се експлоатира изкусно от комерческа.та реклама и пропаганда.

106

На Запад са създадени специална идеология, технология и технокрация на релаксацията (развлеченията - бел. авт.). По рецептите на тази идеология свободното време не трябва да поражда никакви сериозни ангажименти, изисквания или безпокойство. То следва да се запълва с почивка, развлечения, наслаждения и съзерцание. Затова разглеждането на художествена картина или четенето на сериозна литература не са елементи на релаксация и следва да се избягват през свободното време. В духа на тази „философия" рекламата и пропагандата изграждат един фиктивен свят, напълно откъснат от реалните проблеми и личния опит. Отделният човек се оказва изправен пред многобройни електронни огледала, които създават приятни, но безполезни, напълно неадекватни на действителността и често пъти опасни илюзии, когато те бъдат подложени на суровата проверка на живота. Поради това може определено да се каже, че както навремето религията, така днес буржоазната реклама и пропаганда са опиум за народа.

Новите средства за масова комуникация предоставят неизмеримо по-големи възможности за манипулиране на масовото съзнание за целите на бизнеса или политиката, за заздравяването на социалния контрол от страна на управляващата класа.

Вътрешнополитическите цели и задачи на буржоазната реклама и пропаганда обаче са само върхът на айсберга в сравнение с целите и задачите на рекламата и пропагандата в международен план. В съвременните условия предназначението и ролята на рекламата и пропагандата отдавна надхвърлиха националните граници и придобиха международно измерение. Причината за това не се свежда само до нарасналите нужди от разширяване на пазарите или глобалните възможности на телекомуникациите. Главната причина е необходимостта от противодействие от страна на империализма на завладяващата масите революционна идеология на марксизма-ленинизма.

В гигантската битка за завладяване на умовете и сърцата на хората, която се разгръща пред очите ни и която империализмът се стреми да превърне от борба на идеите в психологическа война против реалния социализъм, е включен мощен идейно-пропаганден комплекс. Рекламните агенции и средствата за масова информация са само част от неговата огромна мрежа. В широк смисъл апаратът на империализма за водене на: психологическа война е сложна система от органи, институти и средства за оказване на въздействие от пропагандно, икономическо, дипломатическо и друго естество до разузнавателноподривните операции и военните действия, които имат за цел да заставят противника да предприеме изгодни за империализма ходове. „Механизмът на сътворяване на пропагандните, митове, стереотипи и илюзии - подчертава Н. Гъркова - . . .е плод на политическа и научна нечистоплътност, журналистическа недобро-съвестност, отказ от обективен поглед върху нещата, нежелание или страх: да се признаят реалностите. И още по-лошо - войнствуваща съпротива срещу новото, прогресивното, срещу мира и разбирателството между народите, срещу желанието им сами, по свой собствен избор, да решават съдбата си."13

През последните години империализмът предприе открито настъпление срещу световния революционен процес и, на първо място, срещу реалния социализъм. „Имаме работа с опити да се организира срещу нас същинска информйционно-пропагандна интервенция,, радио- и телеви-зионните канали да се превърнат в оръдие за намеса във вътрешните работи на държавите и за извършване на подривни акции."14

Неразделна част от този „кръстоносен поход" против комунизма е нечуваната по своята абсурдност и размах дългосрочна, целенасочена, координирана диверсионна пропагандноидеологическа кампания във връзка

107

с провокацията за „българско участие" в атентата против главата на римокатолическата църква. Всъщност този безпрецедентен заговор е насочен не само срещу социалистическа България, но и против реалния социализъм, демокрацията, доверието и сътрудничеството между народите. Едновременно с това римската провокация е свидетелство за агресивната настьпателност, огромните възможности и коварните похвати на империалистическата пропаганда.

Огромна и принципна е разликата между буржоазната и комунистическата пропаганда. На пошлата смес от инсинуации, клевети, сензации и илюзии социалистическата (комунистическата) пропаганда противопоставя историческата истина, научните представи за общественото развитие, просветата и организирането на трудещите се. „Такива свойства на комунистическата идеология като научността, партийността, дълбоката връзка с коренните интереси на най-прогресивната сила на съвременността - работническата класа, правят нейната пропаганда средство за просвета, възпитание на масите, за революционно преобразуване на обществото, ускорител на социалния прогрес."15 Именно поради това комунистическата пропаганда се ползва с огромни предимства пред буржоазната. За да бъдат реализирани тези предимства и за да се противодействува ефективно на буржоазната пропаганда в условията на научно-техническата революция, е необходимо овладяването както на новите технически средства и технологии за масова комуникация, така и на постиженията на обществената и политическата психология. Без познаването например на обществената психология е невъзможно материалистическото обяснение на историята на идеологията, а без познаването на психологията - ще си позволим да добавим към казаното по този въпрос още от Г. Плеханов - не е възможно убедителното разобличаване на империалистическата идеология и пропаганда, които оперират, както бе отбелязано, именно на равнището на личните чувства, вкусове и представи за живота.16 Тази потребност е особено актуална днес, когато техническите средства за комуникация откриват почти неограничен достъп до всеки отделен човек и в най-отдалечените кътчета на планетата, когато империалистическата пропаганда се стреми да превърне с помощта на електронните комуникации всеки жител на земята, особено в социалистическите страни, в непосредствен обект за пряко психологическо въздействие.

Новите средства за масова комуникация, по-конкретно космическата телевизия, ще се превърнат в близко бъдеще в основни оръдия на буржоазната реклама и пропаганда, а в резултат от това идеологическата борба ще се засили още повече. Ето защо в условията на изострено по вина на империализма международно напрежение тази перспектива е още едно допълнително основание да се запитаме дали информационната революция ще се окаже благо или проклятие за човека.

2. ЗМИЯТА В ГРАДИНАТА

Милиони американци живеят в атмосфера, в която дълбоко проникващите погледи на електронните очи, агентите, детекторите на лъжата, скритите магнетофони, бюрократичните порядки и натрапчивите аннети... станаха фактори иа всекидневния ни живот. Става все по-трудно да се запази личният живот от контрола, който все по-дълбоко прониква в него. Ванс Пакард, „Беззащитното общество"

Наред с пламенните оди за информационната революция, и благата на

електронизацията през последните години на Запад бяха изписани и безброй черни страници за неподозираните или вече реални опасности, от груби злоупотреби и посегателства върху личния живот, правото на непри-

108

косновеност на личността и другите граждански, политически и социално-икономически права на човека. Трябва веднага да се подчертае, че това безпокойство не е лишено от основания.

От формална, чисто техническа гледна точка опасностите са очевидни - базите от данни съдържат огромно количество информация от лично естество, която е събрана за една цел, но може да бъде използвана съвсем за друга. Почти навсякъде съвременният човек оставя „хартиени следи" за своите посещения - в училището и университета, в магазина и болницата, в хотела и общежитието, в банката и учрежденската каса, в пощата и библиотеката, в списъците на самолетните пътници и курсове за шофьори-любители, в преписките по бракоразводни и други дела и т. н. С превръщането на тези „хартиени следи" в електронни става.неизмеримо по-лесно да се състави достатъчно пълна картина .за характера и поведението на всеки човек, за неговите вкусове и предпочитания, за това, какво яде, пие и чете, за приятелите и познатите му, за политическите му възгледи и действия, за неговите силни и слаби страни. „Достъпът до такава информация е безценен за корпорациите, които търсят сведения за отделни слоеве на населението..." - подчертава основателно Р. Пизани.17

Но погледнати под друг, по-реалистичен ъгъл, тези опасности

придобиват наистина зловещи размери. Многобройни факти от близкото минало и особено от последните години разкриват умишлените злоупотреби и, посегателства от страна на буржоазната държава върху най-елемен-тарните права и свободи на трудещите се и най-съкровените кътчета на личния живот. Достатъчно е да се напомни за скандалните разкрития на ролята на ЦРУ или за разправата със стачкуващите авио-диспечери. Те свидетелствуват за това, че щом буржоазията не се колебае да прибегне до насилието и най-грубите полицейски мерки, тя няма да се поколебае да използва на „чудесата на телематиката", за да задържи масите под свой контрол. И още нещо. В общество, раздирано от антагонистични класови противоречия и остри борби в гонитбата за печалба, където нищо, даже „костите на светците" не могат да устоят на алхимията на капиталистическата конкуренция, информацията също, даже най-дискретната, се превръща в предмет на покупко-продажба. Тъкмо това кара редица буржоазни учени и публицисти с либерално-демократични възгледи да бият камбаните на тревогата.

Но нека хвърлим един поглед върху действителното положение на нещата, за да се опитаме да преценим дали тези предупреждения не са преувеличени. В това отношение се очертават две основни опасности - електронният контрол от страна на държавно-бюрократичния апарат и злоупотребите с информация от лично естество от страна на големия бизнес. Достатъчно е да се проследи еволюцията им въз основа на примера на САЩ, където засега електронизацията е в най-напреднал стадий на развитие.

В резултат от електронизацията рязко нараснаха възможностите за

установяване на пряк контрол и постоянно наблюдение на многомилионни маси от страна на съдебните и изпълнителните - данъчно-финансови, полицейско-разузнавателни и други репресивни органи на буржоазната държава.

Полицейският надзор не е нещо ново в политическия живот на Америка. Още правителството на Абрахам Линкълн, както пише журналистът Дж. Рул, е следяло редовно телеграфните комуникации по времето на гражданската война преди два века. Линдън Джонсън използва ФБР за постоянен надзор над своите политически противници и сенаторите на Капитолийския хълм, посмели да го критикуват публично. Ричард Никсън организира широко телефонно подслушване не само на противниците си, но и на свои сътрудници, за което бившият му съветник М. Халперин заведе

109

дело срещу него. Министърът на правосъдието при Джонсън - Р. Кларк, създаде компютъризирания междуведомствен център, в който постъпва, информация от всевъзможни правителствени и частни източници и даже от администрацията на „програмата за борба с бедността" (доколкото ни е известно, това е една от ликвидираните от Рейгън социални програми - бел. авт.). Не стоят по-назад и демократите. Така например Дж. Ф. Кенеди е дал съгласие да се подслушват телефонните разговори на бореца за равноправие на негрите Мартин Лутър Кинг, както и редица други по-малко известни американски борци за граждански права. Фактически при всички президенти на САЩ разузнавателните, следствените и обикновените полицейски органи са заобикаляли конституцията и законите с откритото или негласно съгласие или по пряко нареждане на Белия дом. Американският писател Н. Майлър пише за ЦРУ и ФБР: „Нито едно ъгълче на американския бизнес и култура не остана независимо от разузнаването - нито финансите, нито журналистиката, нито производството, нито отно-шенията между профсъюзите и управляващите, нито киното, нито статистиката, нито малките граждански групички, нито олимпийските отбори.

Като ракова метастаза или надигащо се тесто - в зависимост от

гледната точка - ЦРУ проникваше във всички пори на американския живот."18

Въпреки растящата си власт обаче ЦРУ е истинско джудже в бизнеса на подслушването и намесата в личния живот на американците в сравнение с Агенцията за национална сигурност на САЩ. По оценки от средата на миналото десетилетие тази агенция има 25 000 души щатен персонал и годишен бюджет от около 1,2 млрд. долара.19 Официалните цели на това свръхсекретно учреждение са да събира разузнавателна информация от чужбина чрез подслушване на електронни и други съобщения и да пази информацията, която има важно значение за националната сигурност за страната. Агенцията разполага със свръхмодерна технология за подслушване, включваща спътници, самолети, подводници и повече от 2000 земни подслушвателни станции, пръснати по целия свят.

Любопитно е да се отбележи, че в САЩ още през 1934 г. е приет закон против подслушването, но от самото й създаване през годините на „студената война" до днес Агенцията за национална сигурност и всички Ьруги органи за тайно подслушване са поставени над този закон, както отбелязват сами американците.20 Р. Пизани например съобщава пикантни подробности за много тайни операции на тази агенция, които Свидетелствуват за пълно пренебрежение към неприкосновеността на жилището, личността и правата на обикновения американец. В рамките на операцията „Шамрок" - дума, означаваща вид детелина, която служи като емблема на Ирландия - от 1946 г. досега агенцията е организирала всекидневна проверка на всички постъпващи и излизащи за чужбина търговски и частни съобщения по каналите на „Уестърн юнион", Ей Ти Ти и Ар Си Ей - най-крупните телефонна, радио и пощенска служби и корпорации в страната.

Полицейският орган „Списание на полицията", превъзнасяйки чудесата на електронното подслушване, отбелязва не без чувство на удов-летворение, че през 1983 г. Агенцията за национална сигурност е била вече в състояние да послушва едновременно 58 000 телефонни разговори или телексни съобщения на цялата територия на САЩ.21 Това обаче е само началото на едно истинско глобално и повсеместно електронно подслушване, каквото тази агенция възнамерява да се заеме с помощта на новите комуникационни технологии. През същата 1983 г. тя разработва план за въвеждане в действие на световна компютърна мрежа под названието „Платформа", която трябва да интегрира 52 отделни {компютърни системи по целия свят.22 Как става това „чудо"? Много просто - специалистите по подслушване са разработили специални „ключови" думи

110

и изрази, ш които компютрите на агенцията откриват интересумл щата я информация и, разбира се, нейния източиш, Така подбраната информация се предава за подробен анализ на редица специализирани органи или на ве домства-възложители като ЦРУ, ФБР, Секретната служ ба и Пентагона.

Истински разцвет обаче електронното подслушване в САЩ се очаква да постигне в близките няколко години, когато всичките звукови комуникации в страната преминат от аналогова технология (пренасяне на звукя от електрически сигнали) към цифрова технология (звукът се пренася от електронни импулси). Тогава компютърът ще може автоматично и директно (без ключови думи) да анализира за броени секунди огромни потоци от телефонни разговори. Според Ф. Роуън вече е създаден компютър, който може да идентифицира гласовете на отделни хора и да извършва автоматични селекция на техните разговори.23

Всичките тези „новости" обаче бледнеят пред онова, което очаква американците в недалечно бъдеще. Преди две години бе съобщено, че е създадена уникална компютърна програма, която анализира насоките на телефонните разговори в дадено учреждение и определя доста точно кои са началниците и как оперират те само на базата на инфор-мацията за набраните теле фонни номера. На пръв поглед - дребна ра-бота. Но да же погрешно набраният номер, както се оказва, носи ценна информация за настроението на съответното лице. Защо такава тех-нология да не се приложи при под слушването на телефонния обмен в едно негърско гето, работнически квартал, студентско общежитие или което и да било друго учреждение, щом може да направи видими нишките на общуването и личните връзки, като по този начин се идентифицират водещите личности! Подобна технология може - и без съмнение ще бъде използвана - на още по-широка обществена основа, когато тоталното и едновременно електронно подслушване стане технически възможно.24 Предпоставките за това са налице - растящи възможности на техниката и неутолима жажда за информация на полицията.

Под зоркото око на полицейския надзор в САЩ са поставени преди всичко политически „неблагонадеждни" граждани - членовете на кому-нистическата партия, участниците в протестни и особено антивоенните движения, борците за граждански права, профсъюзни дейци, членове на женски движения, лица с комунистически и социалистически възгледи и убеждения, гражданите на социалистическите й други страни на работа в САЩ, членовете на религиозни секти и движения, хомосексуалистите, осъжданите за криминални престъпления лица или просто подозрителни граждани. Федералното бюро за разследване например поддържа две големи информационни системи с отпечатъци от пръстите на 63 млн. души, от които едва 24 млн. имат регистрирани криминални нарушения. Националният криминален информационен център осигурява връзка на 57 000 служители, работещи в различни федерални, щатски и местни полицейски и съдебни органи и моментален достъп до тази информация.25

В лондонския квартал Хендън е разположен центърът на полицейската компютърна система, свързваща стотици терминали в полицейските отделения на страната. Системата се справя с четвърт милион запитвания дневно, като предоставя отговор най-късно до 30 секунди на патрулиращи пеша или с автомобил полицаи чрез радиовръзка. Тя обхваща индекс на престъпления от всякакъв род, зарегистрирани в страната, данни за притежателите на моторни превозни средства, индекс на отпечатъци от пръстите и списъци на похитени или преследвани от полицията лица и т. н. Шокиращо е и обстоятелството, че дори събраната информация да не бъде използвана от полицейските органи, тя нанася чувствителна вреда на личността. Самият факт, че даден гражданин е бил или се намира под полицейско наблюдение, има крайно неблагоприятен ефект върху обществената му репутация. Любопитен е случаят в това отношение с един

111

бивш член на Конгреса на САЩ - Абнер Миква от щата Илинойс, който сега работи като съдия във висша съдебна инстанция на страната. През 60-те години г-н Миква е бил следен от разузнавателните органи на американската армия във връзка с протестните движения против мръсната война въз Виетнам. Ето как той самият описва в заявление пред Сената през 1971 г. ефекта от този надзор върху собственото му реноме: „Сценарият би могъл да бъде следният. Тези, които се изказват остро в опозиция на управляващите, се подлагат на превантивно наблюдение от военните. Избирателите научават, че техният избран представител се намира под наблюдение. Прави се предположението - имплицитно или екс-плицитно, - че той би трябвало да върши нещо нередно или поне съмнително, и това подозрение става очевидно при следващите избори. В края на краищата кой иска да .бъде представляван от човек, който е толкова дискредитиран, че армията да смята за необходимо наблюдението на неговите постъпки с оглед запазването на националната сигурност?"26

Американската армия от дълги години събира всякаква информация за десетки хиляди дисиденти или участници в протести против нейните действия в други страни. През 60-те години под нейното пряко наблюдение са се намирали над 100 000 души, главно протестиращи против виетнамската война. По същото време ЦРУ е провело редица операции, сведения за част от които изплуваха на повърхността при разследването на скандала Уотъргейт.27 Една от тези операции се е наричала „Хаос" и е била предназначена за ликвидиране на расовите и студентските вълнения през 60-те години. Това не.е било случайна приумица на отделен човек или институция, а добре обмислена и координирана общонационална операция, в която Белият дом е играл централна роля. „Президентът задължи всички поделения и агенции на правителството да съдействуват на комисията на Кернер (създадена като координационен орган по операция „Хаос" - бел. авт.), като й предоставят информация" - четем в един от докладите във връзка с разследването на дейността на ЦРУ.28 Имената на повече от 300 000 американски граждани и организации са били включени в инфор-мационните банки само по тази операция на ЦРУ заедно със сведения от всякакво естество. Какво включват тези сведения?

Обикновеното, „стандартно" досие, наричано „папка 201", съдържа биографични и други лични данни като дата на раждане, роднински и приятелски връзки, прояви в работата, членство в обществени организации и х. н. Наред с това обаче са били събирани и далеч по-деликатни и компрометиращи сведения. До какви абсурди може да доведе подобна шпиономания сви-[детелствува следният пример, свързан с опера-ция „Хаос". В стремежа да се събере максимално пълна информация специално досие е било изготвено даже за английското издателство „Гроув прес", само защото то публикува книгата на Ким Филби, разоб-личаваща английското разузнаване и ЦРУ!

Както е известно, още от началото на своя мандат през 80-те години републиканците предприеха редица мерки за „издигане на авторитета" на компрометираните разузнавателни, следствени и други полицейски органи в САЩ, като по този начин развързаха отново ръцете им. Резултатите не закъсняха. Само между януари 1981 и септември 1982 г. издадените от администрацията заповеди за подслушване на частни лица са се увеличили с 280 на сто. През 1981 г. са били официално (!) разрешени 589 подслушвания. В резултат от това обаче фактически подслушвани са се оказали разговорите на повече от 50 000 души. И само поради това, че е водил разговор с подслушвания обект, даже случаен, всеки един от тези 50 000 души е бил регистриран в компютърната банка на ФБР за електронен надзор.29

Наред с разузнавателните и полицейските органи от жаждата за

лична информация са завладени и многобройни финансови и данъчни

112

органи на федерално, щатско и местно равнище. Любопитна роля в това отношение играе такова стародавно средство за комуникация като пощата. Неприкосновеността на личната кореспонденция е една от иконите, пред които се кланят най-много „защитниците" на правата на човека в САЩ. Но реалното положение на нещата няма нищо общо с лицемерната демагогия в защита на това право. Общоизвестен факт в Америка е, че служебната и личната кореспонденция редовно се четат или анализират с помощта на електрон-ши устройства, особено кореспонденцията от и за чужбина. По времето на Уотъргейт бе изнесено, че централната поща в Ню Йорк е организирала по указание на ЦРУ още от 1952 г. всекидневното преглеждане, отваряне и четене на всички писма и колетни пратки от и за СССР. През 1972 г. например по такъв начин са били „обработени" 4 350 000 писма и колети, голяма част от които са били отворени и фотографирани. Естествено всичката „интересна" за ЦРУ и ФБР информация е била записана в техните компютри. Общо взето, по американски оценки в момента чрез различните си органи, поделения и служби правителството на САЩ поддържа повече от 4 милиарда (!) лични досиета в своите компютри.

Но официалните правителствени органи в САЩ не са единствените „ловци на информация", засягаща частния живот на гражданите. Съществуват безброй частни детективски бюра и компании за разследване, които събират, обменят или препродават огромни количества информация. Така например най-голямата частна американска компания за разследване „Икуифакс сървисиз инкорпорейтид" поддържа 40 млн. досиета и продава информация във всички »щати чрез спътник. Частната телефонна компания „Америкън телеграф енд телефоун" свободно подслушва разговори на граждани по своя преценка, като се основава на задължението да не допуска използването на вулгарни думи и заплахи по телефонната мрежа или с необходимостта да не се дава достъп до нея на проститутки и сутеньори.

В тази връзка Дж. Уиклайн изказва саркастично недоумението си какво би станало след масовото въвеждане на видеофони: „Не би ли било вероятно (компанията - бел. авт.) да издърпа щепсела, ако един от нейните надзиратели на благоприличието види някоя съпруга да се показва гола пред мъжа си по време на междуградски видеотелефонен разговор? Или ако някой мъж бъде помолен от лекуващия го лекар да покаже за преглед някоя „непристойна" част от тялото си, натъртена при падане?"30

В САЩ съществуват редица частни компании от рода на „Икуифакс", които събират информация специално за финансово-кредитното положение на отделни граждани, включваща данни за доходите, имуществото, заемите, заеманата длъжност, съдимостта и т. н., та чак до девето коляно. Пет крупни кредитни компании поддържат 150 млн. подобни досиета, наречени „кредитни доклади", които вървят като топъл хляб на пазара на информацията.

Модерно средство за наблюдение и контрол в САЩ е кабелната телевизия, особено интерактивната (с двупосочно предаване), която е в основата на видеотексните информационни системи от рода на „Телидон", ' „Вютрон" и други. В един от градовете на щата Охайо, кръстен в памет на Христофор Колумб, компанията „Уорнър брадърс" е създала видеотексната система „Кююб". Нейният компютър всеки 6 секунди сканира всички домашни телевизори, включени в системата, за да определи дали телевизорът е включен, каква програма се наблюдава, какви политически мнения се застъпват или какви стоки се поръчват чрез копчетата за телевизионно допитване. По повод на бързото развитие на тази техника американците се шегуват, че в близко бъдеще всеки ще може да подслушва и наблюдава всеки и по този начин на всички американци ще бъде гарантирано законното право на взаимен електронен надзор.

113

В информационния бизнес напоследък се включват и много по-дребни

риби като например търговските къщи, супермаркетите и бюрата за запознанства чрез компютър, които по един или друг повод са събрали ценна лична информация и срещу скромно заплащане могат да спестят усилията за издирването й на онези, които имат нужда от нея и специално я търсят.

Особено ценна е медицинската информация. Както е известно, едно от основните морални задължения на лекаря е да не разкрива подробности за личния живот и здравето на пациента, но натискът и изкушенията от страна на застрахователни, кредитни и следствени органи и учреждения е толкова голям, че неписаните закони на етиката често се забравят. Всъщност даже при най-добросъвестно поведение на представителите на медицинската професия, както впрочем и на другите професии, личната информация се оказва под заплахата .на разпространението просто поради наличието на централизирана електронна обработка и възможността за достъп на различни хора и институции до техническите средства. Американските застрахователни компании, които осъществяват застраховки за живот, използват обща, централизирана информационна система, наречена Национална електронна информационна корпорация. Този център обработва 85 на сто от заявленията за изплащане на застраховки с един-единствен компютър и естествено всички членове на пула имат достъп до него.31

Знаят ли или поне подозират ли американците за електронния надзор, подслушването, кражбите и сделките с информация, която разкрива най-деликатните страни на живота им? Разбира се, че знаят. Може би това, което е достояние на широката публика и за което споменаваме тук, е само част от върха на айсберга, но и то е достатъчно, за да предизвика сериозна тревога и електронни кошмари. Единственото нещо обаче, което обикновеният американец може да направи при това положение, е да се стреми да бъде колкото се може по-дискретен и въздържан и да се пази от „ловците на информация". Националният институт по въпросите на душевното здраве в САЩ например оценява, че под страха от незаконно или случайно разпространение на медицинската тайна 15 йа сто от лицата, ползващи психическа терапия, се отказват от своите застраховки и плащат от джоба си на други лекари.

Перспективите за задълбочаване на отрицателните последствия на електронизацията за частния живот предизвикват най-мрачни реминисценции и прогнози за бъдещето. Задавайки въпроса: какво може да очакват американците в това отношение в бъдеще, Р. Пизани отговаря със зловещото предсказание на Дж. Оруел „Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, стъпкал човешко лице - завинаги!"32

Макар и в по-малка степен, но и в другите капиталистически страни проблемите за отрицателните последствия на електронизацията и по-конкретно проблемът за злоупотребите и търговията с лична информация придобиха широка гражданственост през последните години. В тази връзка бяха приети редица законодателни и други мерки за защита на информацията, особено в западноевропейските страни. В Швеция, Дания, Финландия, Норвегия, Западна Германия и Австрия бяха създадени инспекционни съвети, които да регистрират и наблюдават дейността по разработването и поддържането на компютъризирани информационни системи. Даже в Япония, която полага огромни усилия за електронизация, през последните години се появява „компютърна алергия". През 1980 г. Европейската икономическа общност прие специална конвенция за защита на частните лица при автоматичната обработка на информация.

114

Разбира се, това са полезни стъпки, но в същото време подобни мерки и институции са, както се казва, „капка в морето", тъй като тъкмо разузнавателните и полицейските органи, които най-много се интересуват от лична информация, са извън сферата на тяхната компетентност и правомощия.

Съществува ли техническа възможност за повишаване на сигурността на информационните системи, за гарантиране на анонимност и специален достъп до тях? Отговорът на специалистите на този въпрос е положителен. Така например В. Глушков смята, че за предотвратяването на злоупотреби с информацията в бъдеще ще се наложи да се въведат специални устройства по подобие на т. нар. „механизъм за защита от глупаци", вграждан в някои съвременни прибори със сложно действие. Този механизъм позволява да се включи дадена машина, но ако човекът не знае или няма право да я използва, тя се самоизключва. Друг учен - професорът по информатика Г. Давида от университета в Уисконсин - вече е разработил евтино кодиращо устройство, което не позволява електронните сигнали - например по телефона, да се дешифрират, без да се познава шифърът. Д. Шаум от Калифорнийския университет предлага да се създаде специална криптограф-ска система за идентифициране на псевдоними. На всеки обществен институт, с който на гражданите се налага да създават отношения, те ще предлагат различни псевдоними, които няма да може да се свързват помежду си. По такъв начин човек ще си плаща сметките, без да разкрива истинското си име. Информацията ще може да се прехвърля от една информационна банка в друга, но няма да е известно зад кой псевдоним кой човек стои.33 Както свидетелствува практиката обаче, подобни изобретения и проекти най-често се пукат като сапунени мехури, защото няма кой да ги реализира. Нещо повече. През последните години в печата на САЩ зачестиха съобщенията, че Агенцията за национална сигурност активно противодействува на внедряването на подобни изобретения в областта на криптографията, забранява издаването на авторски свидетелства и преследва този род изобретатели. Точно такава е съдбата и на изобретението на Г. Давида и на неговия автор.34 Поуката е много проста — защитата в САЩ на личния живот съвсем не е личен или технически проблем.

Така или иначе, широкият интерес и тревога по повод на опасностите от компютъризацията в западните страни са основателни, защото в крайна сметка тези проблеми засягат не само правото на неприкосновеност на личния живот и правата на човека. Последствията от електронизацията са свързани с конституционното и административното право, международното публично и хуманитарно право, с етиката, морала и т. н. По тази причина проблемът за секретността например се превърна в истински пробен камък за информационната политика, тъй като монополът и достъпът до информация засягат противоречивите интереси на отделни класи, групи, организации и личности. Затова напоследък тези проблеми станаха предмет на проучвания и дискусии и в международните организации. През 1980 г. бе публикуван изготвеният под егидата на ЮНЕСКО доклад на комисията Макбрайд. В него между другото се изказват сериозни опасения от задълбочаването на отрицателните последствия от информационната революция и специално се препоръчват мерки за премахване на ко-мерсиализацията на средствата за масова комуникация в развитите капиталистически страни. Не е необходимо да се обяснява защо представителите на тези страни в ЮНЕСКО се обявиха категорично против изводите и препоръките в доклада.

Либерално настроените буржоазни учени и обществени дейци, които

изпитват и споделят публично сериозни опасения от „страничните ефекти" на електронизацията, са твърде далеч от разбирането на дълбокия социален смисъл и причини за злоупотребите с личната информация, посегателствата върху частния живот, правата и свободите на трудещите се

115

от страна на корпорациите и капиталистическата държава. Те говорят за електронни кошмари, компютърен тоталитаризъм и информационна тирания, но забравят, че зад компютрите винаги стоят хора, че техниката е оръдие в ръцете на човека, което може да служи за различни цели. Навремето Гестапо например нямаше нужда от компютри, за да всява повсеместен ужас, а шахската полиция САВАК впрегна с помощта на ЦРУ компютрите в служба на терора, В същото време, както впоследствие се разбра, аятолах Хомейни впрегна модерната техника в служба на борбата против тиранията, изпращайки от Париж до техеранските пазари магнетофонни и видеоленти с проповеди против кървавия режим на Реза Пахлави.

Поради тясното технократично разбиране на социалните причини и

последствия на електронизацията средствата, с които буржоазните либерали предлагат да се противодействува на „информационната тирания", имат главно организационно-административен или технически характер. Но в капиталистическото общество гонитбата на печалба, рекламата и митът за „свободата на информацията" стоят над всичко и да им се противодействува с подобни средства е наивно и безперспективно. Естествено е да се зададе въпросът: а каква е гаранцията, че и при социализма, за който е характерна централизираната система на управление, няма да се появят подобни проблеми, извращения и злоупотреби?

Разбира се, научно-техническата революция изобщо и в частност електронизацията са динамични, сложни и противоречиви процеси, чиито социални последствия зависят от общите и конкретните обществено-историче-ски условия и трудно могат предварително да се предвидят. По всяка вероятност и у нас ще възникнат определени трудности и проблеми, тъй като социализмът не е изсъхнала мумия, а жив организъм, който бурно се развива и има свои проблеми и противоречия. Но крайната и висшата цел на новото общество не е подчинена само на материалното благополучие, не е равнозначна с изгодата, охолството, печалбата и парите. Най-висшата и крайна цел на социализма е човекът — човекът с всичките негови материални и духовни потребности, желания, стремежи, мечти и най-съкровени надежди. Показателен сам по себе си в това отношение е фактът, че докато в капиталистическите страни се чуват камбаните на тревогата по повод на прекалената осве-доменост на корпорациите и правителствата, която заплашва правата и свободите на обикновения човек, у нас, в социалистическите страни, на дневен ред е проблемът за разширяване на правата и информираността на трудещите се по всички въпроси на общественото развитие. В. И. Ленин многократно подчертава, че силата на новия строй, на социалистическата държава се корени в съзнателността на масите. „Нашата практика напълно потвърди този извод — изтъкна др. М. Горбачов, — колкото по-добре са информирани хората, толкова по-съзнателно работят те, толкова по-активно подкрепят партията, нейните планове и програмни цели."35 Както заяви на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП през 1982 г. по повод на партийната концепция за труда и трудовите отношения др. Тодор Живков: „Съществени промени са необходими във възможността и правото на работника и служителя да бъде информиран за стопанската и социалната политика на организацията, в която работи. Това в условията на новия икономически механизъм става настоятелна икономическа потребност. . . Това има и политическо значение, защото само изчерпателната информация и основаните на нея критичност, самокритичност, сбциална активност дават възможност да се осъществява истински демократичен стил на управление, предотвратяват превръщането на едно или друго ръководство в политикодеспотичен монопол, премахват опасностите от кризи и деформации на социализма."36

116

ГЛАВА V МИКРОЕЛЕКТРОНИКА И МАКРОПОЛИТИКА

Електронизацията и информатизацията предизвикаха през последните десетилетия значителни промени и в международните отношения. В резултат на бурното развитие на електронните средства за комуникация международният обмен на материални ценности и информация, съставляващ основното съдържание на международните отношения, се увеличи многократно. Задълбочиха се тясната връзка и взаимодействието между двата най-важни, с решаващо значение за бъдещето на човечеството социално-икономически процеса, с които се характеризира съвременната епоха на преход от капитализъм към социализъм в глобален мащаб — световния революционен процес и научно-техническата революция.

От друга страна, безпрецедентното нарастване на социалната активност на широките народни маси и демократизацията на международните отношения, интернационализацията на производителните сили и динамичното развитие на науката и техниката дадоха мощен тласък на развитието на средствата за комуникация.

Микроелектрониката откри нова страница в това направление. Компютрите, изкуствените спътници на Земята и другите модерни средства за международни комуникации откриха нови възможности за разширяване на сътрудничеството между народите, но едновременно с това създадоха и нови проблеми в международните отношения. Спътниците и микрокомпютрите създадоха предпоставки за форсирано мирно настъпление в космическото пространство, но повишиха и точността на новите оръжия, с които империализмът подготвя „междузвездни войни" и форсира надпреварата във въоръжаването. Космовизията, която - както и атомната бомба - не прави разлика между граници, страни и класи,, положи началото на невиждано досега взаимно общуване и културен обмен между народите, но заедно с това и на небивал размах на идеологическите диверсии. Успоредно с новата „индустрия за информация" възникна и бързо се развива паралелна „индустрия за дезинформация", която е главният източник за замърсяване на духовната среда на човечеството. Компютрите, към които се включват средствата за комуникация, цифровите запаметяващи устройства и новите телематични системи позволиха разпространението в глобален мащаб на важна за международната търговия, науката и икономиката информация. Но наред е това те увеличиха мощта на многонационалните корпорации и задълбочиха неравенството в международния информационен обмен. Наземните и подводните комуникации на базата на микровълните и оптичните кабели разшириха възможностите за предаване на словесна, цифрова и визуална информация в национален и международен мащаб, но породиха и нови проблеми, свързани с правото на собственост, патент и запазена марка. Растящото значение на стратегическото планиране и прогнозиране в политиката, науката и икономиката и на необходимата за това информация превърнаха електронното и всички други видове разузнаване в процъфтяваща дейност. Като всеки сладък, но забранен плод този вид „лов на информация", обещаващ предимства в жестоката конкурентна борба, силно изостри апетитите на многонационалните корпорации.

Телекомуникациите съкратиха времето и пространството до такава степен, че почти се заличи традиционната разлика между вътрешна и външна политика. Новите средства и канали за международно общуване започнаха да изместват традиционните канали като дипломацията и личните контакти. Изключително важно за всяка страна стана осигуряването на модерни канали за връзка със световните

117

информационни потоци. Поради това въпросите за международните комуникации и информацията придобиха първостепенно значение във външната политика на държавите и дейността на международните организации. Рязко се изостри борбата по въпроса за международното регламентиране на глобалните информационни обмени и в тази връзка по въпроса за преустройството на съществуващия международен информационен ред. Фактически проблемът за комуникациите и информацията се превърна в нов глобален проблем на човечеството. 1. ЕЛЕКТРОНИЗАЦИЯТА В СЛУЖБА НА МИЛИТАРИЗМА

Доктрината на НАТО се състои в това, че ние ще воюваме, използвайки конвенционалните си сили, докато не започнем да губим. После ще воюваме, използвайки тактическото ядрено оръжие, докато не започнем да губим, а тогава ще взривим света. Мортън Халперин, бивш заместник на помощ-ник-министъра на отбраната на САЩ

Оценявайки значението на информационната революция за меж-

дународните отношения и външната политика, добре е най-напред да си спомним две неща. Първото от тях е всепризнатият факт, че в днешната термоядрена епоха човечеството няма по-важен и по-критичен проблем от проблема за мира и войната. Второто нещо, което обикновено се забравя, е историческият факт, че първият стимул на информационната революция бе даден от милитаризма. Както много пъти се е случвало в миналото, първите компютри бяха създадени след Втората световна война не за благото на човека, за целите на съзиданието и международното сътрудничество, а за нуждите на военната машина, по-конкретно заради потребностите на ракетостроенето. През следващите десетилетия електронните компютри, спътниците и другите съвременни средства за комуникация намериха широко приложение в много клонове на военното дело.Приложението на най-новите научно-технически постижения във военното дело, усъвършенствуването на материалните средства за водене на война имат важно значение за военната стратегия и без всякакво съмнение съдействуват за ускоряване на опасното движение на човечеството по спиралата на безумието. Огромни материални, интелектуални и финансови ресурси са съсредоточени за поддържане на съвременните арсенали от свръхунищожителни оръжия. Голяма част от тези ресурси се използват за създаване на нови, още по-унищожителни средства за водене на война. Голяма част от информационните ресурси обслужва подготовката на империализма за война и надпреварата във въоръжаването. Военните разходи в света надхвърлиха фантастичната сума от 800 млрд. долара годишно. Страните от НАТО всекидневно изразходват над 1 млрд. долара за въоръжаване. Новите военни средства и технологии, които империализмът възнамерява

да въведе на въоръжение (в момента само в САЩ се разработват над 30 нови системи), ще окажат .крайно дестабилизиращ ефект върху съотношението на силите в глобален и регионален мащаб и ще издигнат надпреварата във въоръжаването на ново, качествено различно стъпало. Редица буржоазни политици и учени свързват ускоряването на надпреварата във въоръжаването главно с революцията във военното дело и поставят военната техника и технология в основата на своите оценки, планове и прогнози за политическото бъдеще на света. По такъв начин един политически проблем се превръща в технически, а вината се прехвърля от болната глава върху здравата. Фетишизирането на техниката води до тенденциозния извод, че вината за военната опасност принадлежи на

118

техниката, а не на социалната природа и агресивната политика на империализма. Задълбочаващата се милитаризация, засилването на военната опасност

и усъвършенствуването на военната техника са едни от най-важните и опасни тенденции, от които в решаваща степен зависи бъдещето на живота на планетата. Но развитието на тези тенденции е обусловено преди всичко от социални фактори и, на първо място, от политиката към постигане на военно превъзходство и разрешаване на световните проблеми със сила, възприета през'последните години от американския империализъм. Едно от най-категоричните и неопровержими доказателства за това е фактът, че през последните 40 години всички нови оръжия, особено ядрените, бяха създадени и въведени на въоръжение от империализма. Нито едно ново оръжие за масово унищожение през този период не бе създадено от социалистическа страна. По всичко личи, че неокръстоносците от Вашингтон все още не са проумели историческата поука, че решаващо военно превъзходство в днешните условия нито е възможно да се постигне, нито ще бъде допуснато от СССР и братските социалистически страни. Частичните предимства в областта на военната техника са временни и единственият им ефект е да форсират надпреварата във въоръжаването и да дестабилизират още повече положението в света. Съвременната информационна революция е също важен фактор, оказващ

непосредствено и косвено въздействие върху развитието на военната техника и технология, върху комуникациите, военнополитическите доктрини и в крайна сметка върху надпреварата във въоръжаването и идейно-политическата борба по въпроса за мира и войната. Ускореното развитие на комуникационните средства и новите информационни технологии, както и постъпателното развитие на науката и техниката изобщо, ако не бъдат предприети решителни мерки за ограничаване на надпреварата във въоръжаването и преминаване към разоръжаване, по всяка вероятност и през следващите години ще бъдат използвани за усъвършенствуване на съвременните оръжия и за създаването на още по-разрушителни средства за водене на война. Военните специалисти са на мнение, че революцията във военното дело ще зависи в бъдеще в голяма степен от прогреса в областта на микроелектрониката, информатиката и телекомуникациите. Ето няколко примера за въздействието на информационната революция върху качествените характеристики на сегашните ядрени и конвенционални оръжия.

Много бързо компютрите навлязоха не само в ракетната, но и в земната артилерия. С тяхна помощ сега се осигурява обработката на данни за стотици и хиляди цели едновременно. Функционират системи за автоматично насочване и водене на огъня. Управляемите противотанкови ракети и снаряди и „умните" авиационни бомби биха били немислими без микроелектрониката и миниатюрните телевизионни камери за автоматично насочване на тактическите ракети до обектите за поразяване. Именно електрониката и оптрониката (елек тронната оптика) създадоха възможност за използване на радарни, светлинни и инфрачервени сензорни устройства за ориентация по всяко време на денонощието, за откриване на всякакви цели или фотографирането на земни обекти от самолети и от спътници в Космоса. С такива устройства съвременните танкове и артилерия могат да водят нощна стрелба, а бомбите да се насочват с лазерен лъч до целта с точност до сантиметри. Крилатите ракети „Круз", чрез които американският империализъм превърна Западна Европа в свой ядрен заложник, се водят до целта от компютри. Междукон-тиненталните балистични ракети със стратегическо предназначение се управляват от сложни компютъризирани системи, позволяващи отделното насочване на 10—14 бойни глави. От тактическите ракети например американската ракета „Феникс", която е оръжие от типа „въздух-въздух", превъзхождащо даже

119

лазерните оръдия от филма „Звездни войни", също се управлява с компютър. Пилотът може да изстреля тази ракета към цел, отдалечена до 50 километра, без изобщо да я вижда. Ракетата се ориентира първо по топлинното излъчване на целта, а след доближаването й се насочва оптически. Тя е толкова „умна", че може да проследи едновременно 12 цели, да ги идентифицира самостоятелно и да ги порази с 12 отделни бойни глави.1

Едно от „най-екзотичните" оръжия на бъдещето според прогнозите на

западните специалисти ще бъде свръх-електронизираният бомбардировач „Стелт", който ще бъде почти неуловим от радарите и ще може да прониква дълбоко в територията на противника денем и нощем. В резултат от усъвършенствуването на оптрони-ката даже подводниците ще станат по-уязвими от изпробвания в момента лазер, проникващ в океанските глъбини.2 В резултат от електронизацията и компютъ-ризацията на бойното поле всичко ще може по всяко време да се види, да се чуе и да се порази с невероятна прецизност. Както писа наскоро Д. Ленгфорд в книгата си „Войната в 2080 година", вече се експериментират оръжия, директно свързани с човешкото око и глава. Електромеханичен интерпретатор на човешкия поглед например насочва оръдието към целта с помощта на сервомеханизми - само един поглед на пилота или мерача на оръдието и снарядът е насочен в целта!

Естествено е да се предположи, че при подобно положение и средствата за противодействие и защита ще се развиват в същото направление. Поради това даже при т. нар. конвенционални войни загубите на техника и жива сила ще бъдат крайно големи. Тази перспектива, както и възможностите на новата техника, тласкат войнолюбците на запад да разработват трескаво планове за пълна автоматизация на бойното поле. Институтът за водене на земен бой към Пентагона още през 70-те години бе създал „модели" на 385 възможни в бъдеще войни и бе прогнозирал появата на 600 нови видове оръжия. Преди 15 години бяха разработени проектите за автоматизация на бойното поле след 1990 година. По сведения от печата вече са „разиграни" на компютър сценариите за войните до и след 2000 година.3

Не са по-назад в това отношение и съюзниците на САЩ от НАТО. Така например английската армия, разположена на Рейн, използва от няколко години системата „Уейвъл" за обработка на оперативна информация на бойното поле. Тя се състои от мрежа от 32 миникомпютри, разположени в палатки и камиони, които много бързо могат да бъдат предислоцирани. Системата осигурява пълна информация на всеки командир за позициите и движението на собствените и противниковите войски в режим на реално време.4

Практическата подготовка за милитаризиране на Космоса открива широки перспективи в това направление. В планината Шайен в щата Колорадо е изграден голям подземен град, в който се намира щабът на НОРАД (военновъздушната отбрана на САЩ), а от 1982 г. и космическото командуване на ВВС на САЩ. Тук 1500 специалисти приемат и анализират информация, постъпваща от спътници.

Империалистите са твърдо решени да изнесат голяма част от своя потенциал в Космоса, както и да създадат съвършено нови оръжия от рода на лазерната артилерия, предназначена да поразява междуконтинентални ракети и земни обекти. Всичко това се върши под прикритието на мирна фразеология за създаването на псев-доотбранителни космически щитове срещу балистични ракети.

Експертът по военнотехническо прогнозиране Д. Коул се опитва да обоснове тези планове и действия с геополитически „отбранителни"

120

съображения. „Има стратегически райони в Космоса — жизненоважни за бъдещите научни, търговски и военни космически програми, — които биха били направени недостъпни за нас от заемането или контрола им от страна на неприятелски сили" — пише той.5 По подобен начин Д. Коул „обосновава" с почти 100 години закъснение агресивната политика на САЩ към Централна Америка и по-конкретно завладяването на Панамския канал. Така се нарича и космическата доктрина на Коул - принцип на Панамския канал. На базата на този принцип в САЩ бе разработена стратегическата доктрина за т. нар. кладенец на гравитацията. Какво представлява тя?

Концепцията, залегнала в основата на тази доктрина, бе изложена още

през 1943 г. от Р. Ричардсън в списанието „Удивителна научна фантастика". Според нея Земята се намира на дъното на гравитационен кладенец с дълбочина 6500 км, образуван от взаимодействието на гравитационните полета на Земята и другите небесни тела, на първо място - Луната. В долната част стените на кладенеца са стръмни, а нагоре се разширяват. За да се изкачи едно тяло нагоре по този кладенец, е нужна голяма енергия или скорост от порядъка на 11,5 км в секунда. На разстояние около 390 000 км от Земята се намира точката, където земното притегляне се уравновесява с това на Луната и следователно движението в този район изисква минимална енергия. Подобни точки, наречени точките на Лагранж - френски математик и астроном, съществуват в Космаса. В тях гравитационното взаимодействие между трите тела - Слънцето, Земята и Луната, се изравнява. Първата точка на Лагранж се намира на около 76 000 км от Луната по посока към Земята, втората е в пределите на 71 000 км от Луната, но извън нейната орбита, а третата се намира на орбитата на Луната откъм обратната страна на Земята. Най-важните - четвърта и пета точки на Лагранж — са разположени също на око-лоземната орбита на Луната — на 60 градуса пред и зад нея. Поради критичното им значение тези точки са известни и като „троянски точки". Военностратегическото значение на тези райони в Космоса не е трудно да се оцени. Контролът над тях означава контрол от Космоса над Земята, а овладяването на четвъртата и петата точки военните стратези на империализма свързват с контролирането на цялата система Земя-Луна. Обяснявайки значението на „кладенеца на гравитацията" и посочените точки в него„ Г. Стайн пише: „Поставете един човек на върха на кладенеца и друг на дъното. Дайте и на двамата скали,, които те да хвърлят един срещу друг. Кой човек ще има повече време да види приближаващите се камъни на противника и да се отдръпне от пътя им, или повече-пространство да маневрира!... Кой човек има шанса» да бъде най-тежко наранен?"6

Именно тези невралгични места в Космоса се стреми да завладее американският империализъм и да установи там своите нови оръжия, за да контролира военните и всички други телекомуникации чрез спътници, както и земните обекти по цялата планета. Съюзниците на САЩ от НАТО, които изразиха готовност да се включат в научноизследователската дейност по създаването на космически оръжия, планират и свои самостоятелни програми в това направление. През 1984 г.. например Франция отправи призив за създаване на западноевропейска обитаема орбитална станция за военни цели. Разработва се френска совалка „Хермес" и т. н.

Нека преди да приключим с това малко, но необходимо отклонение от темата за информационните технологии и военната техника, да дадем думата на американските стратези, за да видим с каква нелепа наивност се опитват да оправдаят политиката на империализма, насочена към милитаризация на Космоса. „Бъдещите войни . предсказват М. Цетрон и Т. О'Тул - ще се водят в Космоса, както се водеха въздушните боеве през първите години на Първата световна война. Никой не сваляше противниковите пилоти. Ограничаваха се само с въздушно разузнаване, фотографиране и случайни бомбардировки. Това е начинът, по който ще постъпват и космическите пилоти, ограничавайки се с кражби на

121

противникови спътници или заглушаванена неговите радиостанции... Космическата война ще бъде война на джентълмени по начина, по който пилотите на аероплани си махаха с ръка в ранните дни на Първата световна война."7 Колкото и наивна да е тази прогноза, тя е твърде близка до онова, което милитаристите извършват днес в Космоса с помощта на компютрите под пагон и спътниците-шпиони.

В наетаящия момент комуникациите са критично важни за функци-онирането на въоръжените сили на САЩ, тъй като те са разположени в много страни и в над 2000 бази по целия свят. „И зависимостта от военни комуникационни спътници постоянно нараства, особено с взривотюдобното развитие на миникомпютъра й технологията на големите интегрални схеми, които Позволяват даже на войника на бойното поле да получи Достъп до огромни компютърни мрежи, за да му доставят информация за местната дислокация на войските а възможностите им, прецизни карти на местността и •Друга тактическа информация."8

Както беше посочено, Пентагонът вече експериментира сзръхголеми интегрални схеми, осигуряващи скоростно действие на компютрите от порядъка на десетки Милиарди операции в секунда, предназначени за воде-Не на „звездни войни". Приложението на компютрите и спътниците в Космоса за военни цели се развива в ня-Колко основни направления: осигуряване на комуникациите, управление на огъня на бойните средства, електронно наблюдение и разузнаване и контрол.

Една от първите глобални компютъризирани комуникационни системи в САЩ на базата на спътници е Системата „ТРАНЗИТ", създадена през 1960 година. Тази система бе предназначена да излъчва постоянно дигнали, по които подводниците „Поларис" и „Посейдон" се ориентират в световния океан и коригират данните За определените им цели. В САЩ сега действуват повече от 12 подобни, но далеч по-съвършени системи, чие-То военно предназначение стана известно на обществеността. С въвеждането на по-модерни системи старите *е преотстъпват частично за ползване от търговски компании и за други комуникационни цели. Така например Системата „ДАРПАНЕТ" се контролира все още от Пентагона, но се ползва и от много други граждански учреждения. Тя осигурява връзка с Масачузетския технологичен институт и Калифорнийския технологичен институт (и двата института са крупни контрагенти на Пентагона), с щабквартирата на НАТО в Брюксел и т. н.

Най-новата глобална комуникационна система в САЩ е „НАВСТАР" с 8 спътника, която в момента се Доразработва. Нейните компютри и спътници ще дават почти светкавична - за 15 секунди - информация за разпо-ложението на каквато и да било бойна система или оръжие, в която и да било точка на земята с точност до 8 метра във всяка посока! Тя ще може да съобщава скоростта на приближаващ се към дадена цел изтребител до 300 метра от нея. С тази система ще се извършва и презареждането на бомбардировачи във въздуха, тъй като даже нощем тя ще може да измерва минимални разстояния с бързина до една милисекунда.9

Огромни количества информация постъпват денонощно от десетки разузнавателни спътници с най-различно предназначение - фотографиране на обекти, електронно подслушване на радио- и други сигнали и т. н. По сведения от американския печат военните полети на космическата совалка „Колумбия" съставляват 100 от заплануваните 300 полета до края на 80-те години. Данните от тези полети и от спътниковото разузнаване се обработват в минимални срокове с помощта на компютрите на Пентагона в НОРАД и Агенцията за национална сигурност.

Но спътниците-шпиони от рода на „Мидас", „Вела" или „Ферет", който бе използван при провокацията с южнокорейския самолет над територията

122

на СССР, не са единственият вид спътници в служба на американския милитаризъм. От няколко години се разработват и експериментират нов вид изкуствени спътници на Земята: спътници-убийци. Те са предназначени за поразяване на различни космически обекти и, на първо място, на комуникационните изкуствени спътници и спътниците за навигация и радио-телевизионно разпръскване. От спътниците-убиици се предвижда да се изстрелват малки ракети срещу космически обекти или пък самите те бъдат взривявани в непосредствена близост до целта. През 90-те години се предвижда на тях да бъдат разположени лазерни установки. Разбира се, съществуват и безброй други начини за приложение на спътниците-убиици, предвидени от милитаристите. Достатъчно е например да се разпръснат на което и да е място по орбитата на спътник или друг космически обект 100 кг най-обикновени гвоздеи, за да бъде неутрализиран той при сблъскването с такъв „железен облак" при поредната обиколка иа Земята.,

С не по-малка изобретателност се работи и по технологията за „кражба" на спътници, тъй като в тях се намират образци на най-усъвършенствуваните и миниатюризирани електронни прибори и устройства на противника.

Съвременната информационна революция има голям „принос" в

усилията на империализма да милитаризира Космоса. Както отбелязва американският учен А. Рапопорт, огромното увеличение на разрушителния потенциал на съвременните оръжия е свързано „не само с овладяването на нови, страхотни източници на енергия,, но и със създаването на оръжейни системи, чиято ефективност зависи от фантастично бързата обработка на информация, направена възможна от компютрите и сервомеханизмите - продук,ти на информационната революция"10.

Освен това информационната революция и свързаните с нея нови технологии неимоверно много разшириха кръга на учените, специалистите и техниците, непосредствено ангажирани с военни програми и подготовка на война. Самото съществуване на тези нови влиятелни, добре платени професии, чиито представители са главно технократи с абстрактни представи за политиката и войната, е допълнителен фактор, съдействуващ. за по-нататъшната милитаризация на науката от страна на империализма. Компютрите и спътниците и обслужващите ги инженери и техници фактически обработват и предават информацията без каквато и да е връзка с нейното предназначение, точно както други машини и специалисти осигуряват пренасяне на енергията без оглед на това, как тя ще се използва. Използването било на енергията, било на информацията зависи от волята и целите на хората, които вземат решенията и определят политиката.

От друга страна, растящата електронизация на военната техника и технологии спъва процеса на демократизиране на международния информационен ред, тъй като основната част от най-модерните теле-атични системи с глобален обхват имат военно предназначение, служат за запазване на военното господство на империализма. Няма никакво съмнение, че постиженията на информационната революция в ръцете на хищните и алчни войнолюбци, които „подклаждат огъня под котела на световния империализъм"11, и занапред ще служат не за укрепване на мира и сътрудничеството между народите, а за форсиране на надпреварата във въоръжаването. Възприетата от правителството на САЩ политика на конфронтация и милитаризация на Космоса вещае нови опасности и проблеми в международните отношения. Започнатите съветско-американски преговори в Женева създават благоприятни въз-можности за предотвратяването на тройна надпревара във въоръжаването - в областта на нападателните и отбранителните оръжия и оръжията за контрамерки. Но изходът на тези преговори зависи не от военните технологии, а от политиката, от това, дали в политиката на САЩ ще

123

надделее реализмът. В крайна сметка не трябва да се забравя, че досегашният курс на остра конфронтация на САЩ се разминава с обективната действителност. На този курс противостоят мощни сили — огромният потенциал и непреклонната воля на реалния социализъм да не се допусне военно превъзходство на империализма, международното комунистическо и работническо движение, националноосвободителните и много други : прогресивни демократични, антивоенни, религиозни, младежки и женски движения, включително в САЩ. Ето защо американският империализъм неминуемо ще разбере, че! „да се справяш е противоречията при сегашното съотношение на силите в страната и в света не е така лесно, както да се снимаш в каубойски филми в Холивуд"12. 2. „СВОБОДАТА" НА ИНФОРМАЦИЯТА

Трябва ли свободата на информацията да се схваща като лично право, полагащо се на всички граждани. .., или като право на собственост, полагащо се на собствениците на вестници и други публикации, както предимно го схващаме днес? Ърл Ванс

На една от овехтелите хоругви, понесени от неокръ-стоносците в

поредния им поход срещу комунизма, е написано: „Свобода на информацията!" Това е един от най-разпространените митове от времето на „студената война" в идеологическия арсенал на империализма. Още през 1946 г. тогавашният държавен секретар на САЩ - небезизвестният рицар на „студената война" Дж. Ф. Дълес, заявяваше: „Ако би ми било дадено правото да определя един-единствен принцип на външната политика, бих избрал свободата на информацията."13

Вече близо половин век доктрината за свободата на информацията владее умовете на западните политици и политолози и предизвиква горещи спорове в международните организации по въпросите за комуникациите и културното сътрудничество. Какво се крие зад тази доктрина, каква е нейната основна концепция?

Главната идея и аргумент на привържениците на принципа за

свободата "на информацията се свежда до предвиденото във Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 1948 г. и в Международния пакт за гражданските и политическите права, приет също от Общото събрание на ООН през 1966 г., право на всеки човек „да търси, да получава и да разпространява информация и идеи с всякакви средства и независимо от държавните граници"14. От това положение произтичат всички останали елементи на доктрината за свободата на информацията като осигуряването на свободното движение на информационните потоци и безпрепятствен обмен на информация, премахването на правителствената цензура и контрол в тази област, осигуряването на свободно движение и достъп до информация на журналистите и т. н.

Между тези красиво звучащи фрази обаче и реалната действителност съществува истинска пропаст. Както в национален мащаб, така и в международен план отделната личност, за която се предвижда подобно право, даже журналистът, не е в състояние нито да получава, нито да разпространява информация без посредничеството на средствата за комуникация и свързания с тях огромен и сложен апарат, намиращ се под контрола на управляващата класа. В съвременния свят общественото мнение не може да бъде изразено непосредствено от всеки човек, както на

124

агората в древна Гърция. Самият факт, че за това днес са необходими сложни технически средства и съоръжения, пари и. широко разклонена организационна мрежа, вече означава ограничаване и контрол над общественото мнение и възможностите за лична изява на мнения. Между впрочем и в „Държавата" на Платон, и в „Републиката" на Аристотел за идеалната държава се предвижда контрол над общественото мнение.

Най-характерната черта на днешния информационен ред в света е мо-нополът върху средствата за масова, комуникация на развитите капиталистически страни и на многонационалните корпорации, преди всичко на САЩ. В подобни условия свободата на информацията не може да бъде нищо друго освен една фикция, прикриваща фактическото господство и неравенство в движението на информацията. „Както в исторически план, така и в съвременен - изтъкват даже западни автори - свободният поток от информация е мит."15 Основните въпроси тук са подборът и контролът и съответно кой осъществява подбор и контрол и в чий интерес.

Възникването и развитието на буржоазната доктрина за свободата на информацията най-често се свързват - и това е съвсем основателно - с идеологическата борба, с империалистическата пропаганда против; марксизма-ленинизма и с периода на „студената война". Достатъчен е обаче само един бегъл поглед, но под. различен ъгъл върху кратката история на развитието на тази доктрина, за да се открои и другата страна на въпроса — връзката на принципа за свободата на информацията с принципа за свободата на търговията, със свободното движение на капитали и ресурси, който е играл важна и противоречива роля в цялата история на капитализма.

Преди повече от един век К. Маркс подчертава, че търговският флаг

следва винаги военния в експанзията на капитала. Борбата за завладяване на нови пазари и източници на суровини и за поделяне на света на сфери на влияние в епохата на империализма е в пряка зависимост от движението на информацията. Както отбелязва американският социолог X. Шилер: „Генезисът и разпространението на концепцията за свободния поток на информацията в общи линии съвпада с краткия и трескав период на установяване на американската глобална хегемония - една вече залязваща епоха. Сега е очевидно, че историческото съвпадение между тези две явления - политиката на свободен поток на информацията и възхода на американската империя - не бе случайно. Първият елемент бе една от малкото необходими предпоставки за последния."16

Още преди края на Втората световна война американските бизнесмени

прозряха възможността, а и официалната политика на САЩ бе насочена към тази цел, страната да излезе от войната със значителни предимства пред своите конкуренти - неразрушена и с огромна икономическа мощ. Особено благоприятният за САЩ изход на войната обещаваше неподозирани възможности за експанзия на монополистичния капитал. За осъществяването на тази жизнена потребност бе необходимо подходящо прикритие и под лозунгите за свобода на движението на капитали, ресурси и информация. Доктрината за свободата на информацията изигра особено полезна роля в това отношение.

По това време, след терора и духовното потисничество на фашизма,

целият свят и по-конкретно европейските народи жадуваха за свобода. Затова призивите за свобода на информацията бяха изключително популярни и падаха като „манна небесна" върху изтерзаните души на милиони хора. Надеждите и стремежите на народите към мир бяха ловко впрегнати в служба на американската експанзия. Това впрочем се отнася и до надеждите на американския народ, и до искрените стремежи и убеждения на много американски интелектуалци, които наивно вярваха в „благородните" цели на финансовата олигархия. Ето как един американски

125

издател рекламира по онова време благата на свободното движение на информацията. „Напълно вярвам, че светът не може да издържи друга война. Но също толкова дълбоко вярвам, че светът се движи към такава война и разрушение, ако не се вземат незабавни мерки, за да се осигури началото поне на свобода за новините - в американски стил - между народите на земята. Една цивилизация, която не е информирана, не може да бъде свободна, и един свят, който не е свободен, не може да бъде траен."17 Тази красива и наивна реторика бе използвана, за да се отвори път на американските корпорации в Европа и в света.

Едно от главните препятствия пред американските монополи тогава бе

глобалният монопол на Англия и Франция върху комуникационните канали и средствата за масова информация. Колкото и да е парадоксално от гледна точка на днешното положение, доктрината за свободата на информацията първоначално бе насочена фактически повече срещу търговските конкуренти на американския империализъм, отколкото срещу социализма. По онова време Англия напълно контролираше презокеанските кабели, а английските информационни агенции доминираха в осветляването на събитията в света и поддържаха единството на британската империя. От дълги години американските телеграфни агенции се оплакваха от монопола на англичаните и французите върху разпространението на световните новини, особено в Латинска Америка. В книгата си „Долу бариерите", публикувана през 1942 г., изпълнителният директор на американската агенция Асошиейтед прес К. Купър остро осъжда английските и френските телеграфни картели, господствуващи в целия свят: „Изключвайки Асошиейтед прес от разпространението на новини в чужбина, Ройтер н Хавас (френски картел - бел. авт.) постигнаха три цели: 1. Избягнаха конкуренцията на Асошиейтед прес. 2. Останаха свободни да представят новини от Америка в неизгодна за САЩ светлина, ако изобщо ги съобщаваха. 3. Можеха да представят новини от собствените си страни по най-благоприятен начин и без някой да им противоречи. Техните собствени страни винаги се възхваляваха. Това ставаше, като се съобщаваха големи постижения на английската и френската цивилизация, благата от които щяха, разбира се, да се разпрострат върху целия свят."18

Оценявайки правилно жизненоважното значение на комуникациите, американският бизнес с помощта на телеграфните, печатните и издателските компании организира истинска политическа и идеологическа офанзива за превръщането на принципа за свобода на информацията в основен принцип на международния живот след войната. Постепенно свободата на информацията се превръщаше в част от официалната политика на Вашингтон. „Вашингтон признава — пише през 1945 г. списание „Бизнес уик" — следвоенното значение на по-свободните комуникации като стимул за размяната на стоки и идеи. На по-малко възвишено ниво това означава, че федералните власти се опитват да разхлабят примката, която:британците отдавна държат чрез своята кабелна система, затегната след последната война с присвояването на германски имущества... В мирно време намалената цена на съобщенията ще влее сили на ■ нашата търговия, ще подкрепи нашата пропаганда, ще даде тласък на бизнеса по всички направления."19 Наред с икономическите аспекти на свободата на информацията американските стратези не забравяха, както личи от горния цитат, и идеологическата изгода. При това на американците беше пределно ясно, че за СССР и новите социалистически страни, отхвърлящи частната собственост върху средствата за производство, свободата на информацията по американски, т. е. в тясна връзка с частния бизнес, не може да служи за идеал. Любопитен е фактът, че още преди края на Втората световна война доктрината за свободата на информацията намира отражение в предизборните платформи както на Републиканската, така и на Демократическата партия. Нещо повече. През пролетта на 1945 г., въз

126

основа на приета от Конгреса резолюция и по решение на държавния секретар Е. Стетиниус, в съюзните столици е изпратена специална американска делегация да агитира за свободата на информацията. За значението, придавано на нейната мисия, свидетелствува обстоятелството, че делегацията е ползвала с приоритет от по-висока степен специален военен авиотранспорт и е прелетяла над 40 000 мили, посещавайки 11 страни и 22 града по целия свят, при това в активния за САЩ, период на войната.20 Съвсем естествено е, че тази активност и нейните истински цели не остават незабелязани от Англия и Франция. Горе-долу по същото време, когато във Вашингтон се разнася призивът „Долу бариерите!", органът на английската буржоазия, списание „Икономист", поема ръкавицата и отговаря на предизвикателството на К. Купър по следния начин: „Огромните финансови ресурси на американските агенции биха им дали възможност да господствуват в света... К. Купър като повечето големи бизнесмени изпитва особено морално удовлетворение, откривайки, че неговата представа за свободата съвпада с търговската изгода... Демокрацията не означава на всяка цена да се направи светът сигурен за Асошиейтед прес."21 Това, което „Икономист" премълчава, е, че свободата не означава и запазването на английския или френския или чийто и да било монопол в сферата на комуникациите.

Широко разгърнатата кампания от страна на САЩ дава бързо своите плодове. В началото на 1946 г. е нанесен първият удар срещу монопола на френската агенция Хавас в Латинска Америка. Това става на Международната конференция по въпросите на войната и мира, проведена в Мексико през февруари 1946 година. Успешното изпитание на новата доктрина в Латинска Америка има особено значение, тъй като по-късно при гласуването в ООН латиноамериканските страни осигуряват необходимото за САЩ мнозинство.

Цяла епопея представлява борбата на американската дипломация да наложи в ООН своята доктрина за свободата на информацията, опакована, както бе изтъкнато, в лъскавата хартийка за защита на правата на човека. Битката трае няколко години, като се започне от създаването на ООН и се стигне до началото на 50-те години. Своеобразен връх на американската дипломатическа офанзива през този период е проведената през 1948 г. конференция на ООН по въпросите за свободата на информацията. Приетите на конференцията три проекта за конвенция и 43 резолюции са изпратени в Икономическия и социален съвет на ООН, където постепенно въпросът заглъхва. Обстоятелството, че САЩ не успяват да наложат напълно своята доктрина, е особено важно и показателно не само за напрегнатата борба със социализма на попрището на дипломацията, но и за противоречията между самите западни страни. По онова време те разполагат с решаващо мнозинство в ООН и действуват в единен фронт срещу СССР и шепата други социалистически страни – членки на организацията. Въпреки това САЩ не успяват да реализират замисъла си за сключване на международна конвенция за свобода на информацията. Независимо от английската подкрепа на целите на конференцията английското сп. „Икономист" пише не без удовлетворение по повод на нейното скромно завършване следното: „. .. Повечето делегации имаха впечатлението, че американците искаха да осигурят на своите агенции за разпространение на новини обща свобода на пазара за най-ефективните от тях, каквато е целта на всичките им инициативи и в търговската политика, че те гледат на свободата на информацията като на продължение на Устава на Световната организация по търговията вместо като на специален и важен отделен въпрос."22

Отделни елементи на доктрината за свободата на информацията впоследствие са включени под американски натиск в други документи като Международния пакт за гражданските и политическите права и в

127

Заключителния акт от Хелзинки, но така или иначе в международното право не бе признат и утвърден принципът за свобода на информацията в американската му интерпретация.

В последните години доктрината за свободата на информацията отново бе извадена от архивите във връзка с разработването на предложената от социалистическите страни международна конвенция за регулиране на директните телевизионни предавания от Космоса чрез спътници и във връзка с борбата на развиващите се страни за преустройство на сегашния международен информационен ред.

Както показва тази кратка историческа ретроспекция, американските политолози винаги са свързвали свободата на информацията със свободата на личността, но всъщност винаги са се интересували преди всичко от свободата за действие на своите информационни агенции и финансово-промишлени корпорации. Умишлено отъждествявайки „правото на изразяване на собствено мнение с правото да се осъществява масова информация"23, американските идеолози се стремят да гарантират не правото на американски гражданин да говори където си иска и с когото си иска, а правото на Асошиейтед прес, Юнайтед прес интърнешънъл, Ей Би Си, Ен Би Си, станциите „Свободна Европа" и „Гласът на Америка" - оръдия на „студената война" - да се крият зад името на американския гражданин и да разнасят американската реклама и пропаганда по целия свят.

Пълната несъстоятелност на тази доктрина и несъответствието й с реалната действителност се потвърждават още от редица факти. Факт е например създаването през 50-те години и активизирането през последните няколко години от Белия дом на прословутата свръх-секретна международна организация КОКОМ, чието главно предназначение е ограничаването на свободния обмен на научно-техническа информация в света, по-специално със социалистическите страни. Така докато на конференцията на ЮНЕСКО в Париж през 1979 г. делегацията на САЩ „воюва" за „свободата на информацията", по същото време във Виена друга американска делегация на конференцията на ООН по въпросите на науката и технологията за развитието аргументира „нуждата" да се контролира и ограничава обменът на научно-техническа информация.

Категорични и неопровержими са фактите за политиката на западните страни по въпроса за обмена и на масовата информация. Докато американските телевизионни компании реализират над 50 на сто от своите печалби в чужбина, обемът на телевизионните предавания от чужбина за САЩ е едва 1 на сто от телевизионните програми в страната. Факт е също така, че само 1 на сто от произвежданите радиоприемници в САЩ са с късовълнов обхват, т. е. по същество приемането от чужбина е сведено до минимум. И днес, както по времето на Макарти, американските граждани, получаващи печатни издания от социалистическите страни, се регистрират от специализираните за това служби и учреждения. И при това положение „фабрикантите на „свободен поток от думи" искат за себе такива изк-лючения, каквито днес не се решават да искат монополистите, про-извеждащи всички други видове стоки, продавани на международните пазари: никакъв контрол над качеството, никакви квоти или ограничения, никакво регулиращо начало, никаква възможност или още повече паритет! Сметката се състои в това, че позоваването на „свободата на словото" ще действува като заклинание. Залага се и на това, че под шума на кампанията за „неприкосновеност на свободата на информацията" ще бъде пробутана и експанзията от нов тип, в хода на която се създават така наречените „комуникационни империи."24

Един от парадоксите на информационната революция в капита-листическите страни е, че колкото по-големи стават техническите възможности за производство, размножаване и разпространение на

128

информация, толкова повече се засилва тенденцията към установяване на монопол върху движението на информацията и засилване на контрола над комуникационните средства, която е в пълен разрез с доктрината за „свободата" на информацията. Тази тенденция засяга не само материалните носители на информацията, но и самата информация, която е предмет на интелектуална собственост. Патентите, лицензите, авторското право и правото на запазена марка са форми на интелектуална собственост, т. е. собственост върху определена информация.

Както охраната на частната собственост върху средствата за производство, така и охраната на интелектуалната собственост е основен принцип на капитализма. Преди няколко десетилетия масовото копиране на информация бе технически трудно да се извърши, а снемането на копия от патентна или друга защитена от закона информация бе още по-трудно да остане незабелязано. Но в днешните условия, при наличието на евтини копирни машини и особено на видеомагнетофони, това не представлява никаква техническа трудност. Затова информационната революция създава безброй главоболия на притежателите на интелектуална собственост. Под заплаха е поставено съществуването на патентно-лицензионното право.

Любопитна работа, докато буржоазните политолози разглаголствуват за „свободата" на информацията и за това, че в информационното общество понятието'„собственост" губи своя смисъл, в същото време корпорациите с помощта на буржоазните съдебни институти преследват и най-дребните нарушения на правото на интелектуална собственост даже в случаи, когато подобна защита на информацията е явен абсурд. Така например в САЩ през последните години бяха заведени доста дела срещу редица организации и частни лица, копирали без разрешение на издателствата отпечатани от тях книги и други материали." Корпорацията Си Би Ес — отбелязва X. Кливлънд - изглежда вярва, че може да Установи право на собственост върху това, което представя в емисията на новините."25

Неотдавна Асоциацията на американските издатели заведе дело срещу университета в Ню Йорк и девет професори в него за това, че са раздавали ксерокопия от учебник на своите студенти! Филмовата компания „Юнивърсъл студиоз" все още се опитва да застави по съдебен път фирмата „Сони" да преустанови частните продажби на видеомагнетофони в САЩ. В резултат от това развитие на нещата на дневен ред бе поставен въпросът: кое е по-важно - интелектуалната частна собственост или свободата на информацията?

Доколкото е известно, американският Върховен съд засега дава предимство на частната собственост, колкото и да е абсурдна тя в условията на информационната революция и въпреки пламенните оди в защита на свободата на информацията. Любопитно е какъв изход ще намери в бъдеще капитализмът от колизията между двата основни стълба, на които се крепи - неприкосновеността на частната собственост и мита за неприкосновеността на свободата на информацията.

Както беше изтъкнато, телекомуникациите и особено космическата телевизия по всяка вероятност ще изострят в бъдеще съперничеството между капиталистическите страни, особено между САЩ и Япония, независимо от тенденцията, проявяваща се през последните години към все по-тясно политическо и военно сътрудничество между двете страни. В тази връзка, и по-специално в светлината на перспективата за реализиране на амбициозния японски сценарий в областта на новите информационни технологии, някои западни специалисти изказват предположението, че в следващите 10-15 години не е изключено САЩ да се откажат от принципа за

129

„свободата" на информацията, както вече се отказаха от свободата на търговията. Подобна прогноза изглежда засега твърде смела и пресилена, тъй като САЩ все още напълно доминират международните теле-комуникации и не жалят сили за запазването на своя монопол. Но законът за неравномерното развитие на капитализма и съпротивата срещу американското господство в тази сфера, както и американската културна експанзия в другите капиталистически страни, която придобива все по-големи размери, могат да поднесат най-неочаквани сюрпризи в бъдеще...

Разобличавайки лицемерната и напълно несъстоятелна доктрина за „свободата" на информацията, социалистическите страни съвсем не се обявяват против широкия международен обмен на информация и духовното общуване между народите, за изолация и създаване на изкуствени бариери. Както пише А. Луначарски: „Социализмът предполага максимум общуване между хората, той разрушава индивидуалните прегради."26

Съвременните средства за масова комуникация могат да служат на мира, разбирателството и международното сътрудничество. Но за това е необходимо да се пресече тенденцията към по-нататъшната им комер-сиализация и използването им за водене на психологическа война, да се пристъпи към всеобхватно международно правно регулиране в съответствие с интересите на всички страни и народи, с една дума — да се преустрои съществуващият международен информационен ред. 3. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ИНФОРМАЦИОНЕН РЕД И БЪДЕЩЕТО

Информационно бедните стават все по-бедни, докато информационно богатите стават все по-богати. Съществуващите комуникационни системи в света са в състояние на хаос, изправени са пред катастрофално разпадане, задълбочавайки по този начин информационната пропаст и икономическата слаборазвитост. Цели 60 на сто от хората по света остават неграмотни. От население 4,3 млрд. души 3 млрд. никога не четат вестник или гледат телевизия и 2 млрд. никога не слушат радио. Ф. Федър и Р. Маюр, доклад пред четвъртата конференция на Световното футурологично дружество, 1982 година

В съвременния свят информацията, както вече бе отбелязано, е едновременно източник на знания и на сила и източник на неравенство и потисничество. Тази двойнственост и противоречивост на информацията и средствата за масова комуникация се изявяват най-ярко в международен мащаб. Именно в информационната област пропастта между развитите западни и развиващите се страни е най-дълбока. САЩ, Япония и Западна Европа разполагат с огромни предимства в сферата на международните комуникации и обмена на информация от какъвто и да било вид. Този моно-пол и това привилегировано положение са основата на острите политически дебати през последните години по въ проса за т. нар. информационен импе-риализъм, които са неразривна част от борбата на развиващите се страни за преустройство на световния икономически ред.

На международен симпозиум в Тампере (Финландия) през 1973 г. президентът Урхо Кеконен заяви: „Събраните тук експерти показаха в своя

130

анализ, че развиващите се страни са оставени на милостта на износителите на информация от индустриално развитите страни на Запада и особено великите държави.. . Информационен империализъм - такова е положението на нещата на международната арена."27

С какво се характеризира сегашното „съотношение на силите" в информационната област?

Не съществуват удовлетворителни обобщаващи, синтетични показатели, по които да се съди за информационния потенциал на дадена страна, както и за съотношението на силите между две или повече страни. Този потенциал е комбинация от най-различни технически средства, инфор-мационни и други ресурси, които образуват информационната инфраструк-ура. Но достатъчно е да се вземе като база за сравнение който и да е пока-ател, за да стане ясна пропастта в информационната област, за която става дума. Един от най-важните показатели в това отношение несъмнено е техни-еското състояние или осигуреността на човек от населението с комуника-ионна техника и средства за обработка на информация.

И така, по брой на телефоните, радиоапаратите, телевизорите и особено компютрите и спътниците съотношението между развитите западни и развиващите се страни е 20:1. Още по-неблагоприятно е съотношението между тях по броя на обществените библиотеки, публикуваните заглавия, тиражите на масовите издания и информационно-документалните центрове. А за сравнение по брой на модерните компютъризирани информационни банки даже не може да се говори. Данните от следващата таблица са полезни за попълване на общата картина за състоянието в тази област. Редица прогнози сочат, че тази пропаст не само няма да се запълни, а, напротив, ще се задълбочава през следващите години и десетилетия, за да стигне през 2000-та година съотношение 50:1.

Т а б л и ц а VII

ЕИМ и обслужващ персонал в 20 развиващи се страни Страни ЕИМ* Анализато

ри Програмисти

Оператори

Камерун 7 12 26 16

Централноафр република 2 _ 2 4 Габон 6 13 11 12 Горна Волта 6 3 22 34 Малгашка 24 2 6 6 Нигер 2 . 1 3 3 Сиера Лееше 1 3 5 6 Чад 1 5 3 3 Боливия 8 24 44 12 Еквадор 19 15 48 36

131

Панама 20 39 63 47 Парагвай 6 10 30 20 Иран 58 114 205 123 Ирак 12 14 45 20 Сирия 1 — 12 10 Пакистан 21 33 87 147 Малайзия 28 82 65 62 Колумбия 82 34 131 92 Ямайка 34 40 90 70 Венецуела 169 300 1620 1000

* Без лични компютри. И з т о ч н и к : По данни на конференцията по информационната политика, организирана от ЮНЕСКО в Торемолиньос (Испания) през 1978 г., и международната асоциация Futuribles, Quele informatique pour quell development, р. 28-33.

Докато в повечето развиващи се страни за информационна промишленост и дума не може да става, брутният годишен доход на „Америкън телеграф енд телефоун-къмпани”- една от най-крупните корпорации в областта на комуникациите в САЩ и в целия свят - е 36 млрд. долара. Тази внушителна циф-ра превишава националния доход на 118 от страните - членки на ООН!29 Но ако съотношението в техническата и финансовата област е несравнимо, то в областта на масовата информация е направо отчайващо. Днес в света има над 1,3 млрд. радиоапарати и 600 млн. телевизори с аудитория от 2,5 млрд. слушатели и зрители.30 Ето защо е изключително важна ролята на средствата за масова информация, особено на телевизията и радиото. Огромно значение има и механизмът за разпространение на новините. Главна роля тук играят телеграфните агенции. В това направление разривът между развитите западни и развиващите се страни е значителен. Понастоящем само четири от най-големите западни телеграфни агенции - Асошиейтед прес, Юнайтед прес интърнешънъл, Франс прес и Ройтер - разпространяват дневно повече от 33 млн. думи! В същото време две от най-големите агенции в развиващите се страни - Прес тръс ъф Индия и ТАНЮГ (Югославия) имат обем на продукцията около 100-125 хиляди думи дневно, представляващ капка в морето.31

И все пак разпространението на новини е не повече от 10 на сто от световните потоци на информация. Останалите 90 на сто се покриват от обмена на информация от друго естество - търговска, научно-техническа, рекламна и т. н., предавана главно чрез спътници или по други международни канали. Колкото разпространението на новините е важно в политическо и идеологическо отношение, толкова важен е и трансферът на специализирана информация с търговско-икономическо и технологично предназначение. И в това направление обменът на информация е съвсем неравностоен. Тук движението на информацията фактически се извършва като в еднопосочна улица и обслужва предимно интересите на западните транснационални корпорации. Редица изследвания от последните години показват, че около 90 на сто от информацията, която циркулира в глобален мащаб, е свързана именно с дейността на транснационалните корпорации. По мнението на западните специалисти неравноправното положение на „информационни колонии" за повечето развиващи се страни е естествено и нормално явление, въпреки че облагодетелствува западните страни и транснационалните корпорации, тъй като то е резултат от задълбочаването на взаимната зависимост. Нещо повече. Само с помощта на инфор-

132

мационните технологии й с посредничеството на транснационалните корпорации развиващите се страни ще могат - по рецептите на буржоазните икономисти и политолози - да преодолеят икономическата пропаст, която ги дели от разви тите капиталистически страни. Явно е, че става дум за зависимост от рода на тази между коня и каубоя.

По всяка вероятност през следващите години пропастта между развитите западни и развиващите се страни в областта на информационните технологии ще продължи да се задълбочава. И политиката на информационен хегемонизъм не е единствената причина за тази тенденция. Самият характер на тези технологии е в разрез с основните потребности на развиващите се страни. Най-важните приоритети в повечето развиващи се страни са в здравеопазването, прехраната (селското стопанство), образованието, добива и преработката на суровини и т. н. Но тъкмо това са областите, в които както досегашните приложения, така и перспективата за използване на „чудесата на информатиката" и електронните средства за комуникация са най-незначителни поради третостепенното им значение за развитите западни страни и многонационалните корпорации.

Както вървят нещата, много от развиващите се страни ще трябва да платят със своя суверенитет, за да се възползват поне от някои от благата на информационното общество. Това е неизбежно според идеолозите на информационния империализъм. Английският икономист Н. Макрей смята, че един от най-важните резултати от развитието на международните комуникации е тенденцията към изчезване на националната държава. „В близкото бъдеще - уверява Н. Макрей - транснационалните корпорации в Африка ще се управляват от разположени в Лондон компютри, операторите на които живеят в Хонолулу."32 Богатите западни страни ще развиват предимно наукоемките отрасли и информатиката, а останалите страни ще бъдат свързани с основните архипелази на научната мисъл - САЩ, Япония и Западна Европа - с компютърни мрежи. Тази мисъл подобно аргументира друг апологет на международния бизнес - консултант на транснационална корпорация, Дж. Дийболд. „Логически твърде вероятно следствие на такова развитие ще бъде краят на нациите и националните правителства, във всеки случай в този вид, в който ги знаем сега."33 Подобни теории развиват безброй западни учени като Р. Върнън, Ч. Киндлер-бъргър, Г. Джонсън, Д. Бел и много други „платени душеприказчици" на транснационалните корпорации.

Съвременните средства за телекомуникации чрез Космоса рязко изостриха опасността за националния суверенитет и независимостта на развиващите се страни и усложниха проблема за управлението на све-товните информационни потоци. От друга страна, преустройството на съ-ществуващия в света информационен ред е важна част от преуст-ройството на международния икономически ред на демократична и справедлива основа. Поради това през последното десетилетие борбата на развиващите се страни за преустройство на съществуващия световен информационен ред се разгърна на широк фронт, особено в международните организации. Най-острите противоречия се разгоряха по два основни въпроса - разпределението на радиочестотния спектър и подхода към регулирането на информационните потоци (свободата на инфор-мацията). Радиочестотният спектър се използва за всички електромагнитни комуникации, включително радарните и телевизионните. Всяка злоупотреба с него се отразява отрицателно върху електромагнитните сигнали. Освен това този спектър е физически ограничен. Международният съюз пг> далекосъобщения, в който членуват около 140 страни, има за задача да разпределя радиочестотния спектър. В устава на съюза е предвидено спектърът да се разпределя на всеки 20 години. Последната конференция бе проведена през 1979 г. и завърши с документ от почти 1000 страници, регулиращ честотите за различни емисии на всяка страна. Всяка страна

133

получи възможност за около 40 УКВ стереопрограми, съответствуващи на 5 телевизионни канала. На практика това означава, че в Европа например всяка страна ще бъде покрита от 50-60 и повече програми. Лесно може да си представи човек какво значи тази перспектива в политическо, идеологическо и културно отношение.

Едни от основните искания на развиващите се страни на тази

конференция, както и на други общополитически международни форуми, бяха насочени към осигуряването на равен достъп на всяка страна до радиочестотния спектър и геостационарната орбита на Земята, която се използва за космически комуникации. Предложено е геостационарната орбита и радиочестотният спектър да бъдат обявени за общочовешки ресурс, за общо наследство на човечеството. През 1985 г. бе проведена международна конференция по въпросите на геостационарната орбита.

Важно значение в светлината на тези проблеми придоби дейността на

Комитета на ООН за мирно използуване на космичесдкото пространство. В този орган през последните години се водят горещи дискусии по въпросите на космическите комуникации и особено международноправното регулиране на информационните обмени. От доста време в този орган по инициатива на СССР се подготвя конвенция по въпроса за директните телевизионни предавания от Космоса чрез изкуствени спътници на Земята, но приемането на конвенцията се блокира от капиталистическите страни, на първо място САЩ. Парадоксално, но факт е, че в национален мащаб САЩ всъщност прилагат правен надзор над космическата телевизия, но оспорват принципа на общия контрол в международните отношения. Проблемът с космо-визията не се свежда само до техническите предимства на развитите западни страни и неравностойността на обмените в количествено отношение. Проблемът е преди всичко в отрицателното въздействие на чуждите предавания върху националните култури, традиции и облик и в тенденциозното представяне на политическия живот в развиващите се страни от средствата за масова комуникация на Запад. „Световните доставчици на новини снабдяват своите клиенти — основателно подчертава С. Беглов - с такава стока, която не служи за укрепването на самосъзнанието на народите на младите държави, утвърждаването на избрания от тях път за развитие и назрелите социални преобразования."3* Ето защо регулирането на световните информационни потоци не може да бъде оставено само на свободата на пазарната стихия. Необходими са - както изтъква ученият от ГДР В. Клайнвахтер - „демократични норми, и принципи.. . като основно условие за осигуряването на неделимостта на свободата и отговорността"35.

Какви мерки вземат или предвиждат развиващите се страни, за да изменят това неблагоприятно положение?

На първо място, техните усилия са насочени към укрепване на техническите възможности за предаване и приемане на информация и създаването на модерна техническа база. Това е, разбира се, задача, с която далеч не всички развиващи се страни са в състояние да се справят по технически и финансови причини. Ето защо остро се поставя въпросът за предаването на съвременни информационни технологии на развиващите се страни или за създаването на международни комуникационни системи с участието на развиващите се страни под контрола на ООН. Като прототип иа подобна организация се лансира „Интелсат", в който доминира американската частна корпорация „Комсат". Колкото и неосъществима да е подобна цел в сегашните условия на пълно разграничаване на САЩ от исканията за преустройство на международния информационен ред, даже и в по-далечна перспектива нейното реализиране едва ли би внесло съществени про-мени в монополното положение на развитите западни страни.

134

На второ място, усилията на развиващите се страни са насочени към създаването на самостоятелни национални информационни служби и комуни-кационни системи, както и интеграцията им на регионална основа. Така например преди двадесетина години единствената местна телеграфна агенция в Африка бе в ръцете на южноафриканските расисти, а понастоящем на континента действуват над 20 национални агенции. На конференцията на необвързаните страни в Коломбо (Шри Ланка) през 1976 г. бе приета широка програма за взаимен обмен на информация между развиващите се страни с оглед балансирането на същест-вуващия нееквивалентен обмен на света. Нейното изпълнение се осъществява и с помощта на социалистическите страни. В социалистическите страни се подготвят журналистически и други технически кадри за развиващите се страни, а информа-ционните агенции на социалистическите страни като ТАСС, БТА, ЧТК, АДН и други предоставят всекидневна информация на развиващите се страни на основа на многобройни споразумения в съответствие с обменния принцип, като по този начин не им създават финансови трудности и им осигуряват достъп до своите информационни ресурси.

На трето място, развиващите се страни предлагат да се създаде между-народна банка за научно-техническа информация, чиято дейност да се основава на общ кодекс за обмен на технологии и да бъде подпомогната от развитите страни. Това важно положение от платформата за преустройство на международния ин формационен ред по всяка вероятност ще даде импулс на възникването през близките години на нов раздел на международното право, включващ евентуални правни норми за обмяна на технологии. Още по-вероятно е, че около този въпрос, представляващ жизнен интерес за всички страни, ще се развият едни от най-острите политически и юридически спорове в международните организации през близките години.

На четвърто място и във връзка с горното предложение развиващите се

страни издигат искането за радикални изменения в националното законодателство на развитите страни и международните патентни спора-зумения, за да се облекчи техният достъп до информация за новите върхови технологии.

Както в концепциите за новия международен икономически ред, така и във вижданията и предложенията на развиващите се страни за преустройството на международния информационен ред се съдържат, наред с реалистичните и напълно обосновани идеи, доста еклектични и максималистки искания, които не са съобразени с реалната действителност. Наред с трезвите предложения фигурират редица общи благи пожелания, които дават основания на някои западни учени да иронизират по повод на новия международен информационен ред. Скептиците правят аналогия с концепцията на Волтер за „свещената римска империя", която не била „нито свещена, нито римска, нито империя"36

От друга страна, в основните документи по тези въпроси отсъствува каквото и да било положение, отразяващо принципно различната роля на социалистическите и капиталистическите страни било в международното разделение на труда, било в информационната сфера. Както свидетелствува даже самото терминологично разделение на държавите в света на информационно бедни и информационно богати, в тях напълно се пренебрегва класовата природа на империализма и политиката му, насочена към увековечаване на съществуващото статукво.

135

Независимо от това усилията към преустройство на международния информационен ред имат демократична и прогресивна насоченост и обективно погледнато се вливат в могъщия поток на революционно обновление на света.

Нарастващото значение на информацията и средствата за теле-

комуникации за бъдещето на човечеството неминуемо ще съдействува за по-нататъшното изостряне на политическата и дипломатическата борба в международните отношения за създаването на нов международен информационен ред. Пътищата и перспективите за реализирането му ще зависят от редица важни тенденции в развитието на съвременните международни отношения. Сред тях са динамиката на междуимпериа-листическите противоречия и противоречията между отделните транснационални корпорации и информационни картели на западните страни, възможностите да се запазят солидарността и единодействието на развиващите се страни, които са твърде разнородни в социално-икономическо и политическо отношение, укрепването на влиянието на най-последователните антиимпериалистически сили в Движението на необвързаните страни» и на връзките им със социалистическите държави и т. н. Огромно въздействие в това направление ще оказва активната външна политика на социалистическите страни и особено политиката им по въпросите на международноправното регулиране на информационните обмени в света, основаваща се на принципите на равенството, уважението на националния суверенитет и широкото международно сътрудничество. Създаването на нов информационен ред в света въз основа на тези принципа ще бъде дълъг и труден процес, свързан с огромни усилия и идейнополитическа борба. Както заяви министърът на образованието и културата на Зимбабве Д. Му-тумбука на международния семинар на страните - членки на САДКК (Конференция за развитие на страните от Южна Африка), по въпросите на информацията: „Щом стане дума за демократизиране и деколонизиране на средствата за масова информация, Западът преминава в решително контранастъпление. . . Когато в масово посещаваните филми на САЩ индианците убиват бели хора, това се преценява като клане, докато изтребването на индианци в хода на неравните сражения се представя за победа. На прогресивните сили... предстои да водят титанична борба за освобождение в областта на информацията. Това е истинска война, защото западните държави изоб-що нямат намерение .да изпуснат тази сфера от своя печат."37

Без съмнение перспективите за плодотворно международно сътрудничество в духа на равноправието и мирното съвместно съществуване ще определят в значителна степен реализирането на огромния положителен потенциал на новите средства за комуникация в служба на мира, социално-икономическото развитие и духовното общуване между народите. От друга страна, борбата за запазване на мира, възстановяване на разведряването и за разрешаване на най-неотложиите проблеми на човечеството ще зависи в немалка степен и от регулирането на острите .идейнополитически проблеми в световната политика, предизвикани от развитието на електронизацията и информационната революция. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Бурните темпове на общественото развитие през последните десетилетия и поразяващите въображението постижения на науката и техниката поставиха на преден план проблемите за съдържанието и същността на научно-техническата революция, за нейното място в историческия процес и за съотношението със социалните революции, за социалните последствия и значението им за перспективите на класовата борба, световния революционен процес и прехода на човечеството от

136

капитализъм към социализъм в глобален мащаб, съставляващ най-характерната черта на съвременната епоха.

Електронизацията и информатизацията са свързани с едно от главните

направления в развитието на съвременната научно-техническа революция. В резултат от изключително динамичния прогрес през последните десетилетия в тази насока настъпиха значителни и се очертават още по-дълбоки промени във всички основни области на обществения живот. Телекомуникациите п компютрите откриват възможност за проникването на научните и техническите изобретения в най-отдалечените кътчета на земята, рязко съкращават времето и пространството и предизвикват изменения в начина на работа и живот, в отношенията между народите и в политическото съзнание на многомилионни трудови маси. В материалното производство новите информационни технологии предизвикват ускорена кибернетизация и появата на нови отрасли и професии, в управлението откриват възможност за повишаване на производителността на труда и научната обоснованост на планирането и контрола, в науката — за приложението на нови мощни инструменти за анализ и свръхточни прибори за наблюдение, в международните отношения предизвик щат появата на .нов възел от сложни проблеми и противоречия с глобално значение. Нарастващата роля на информацията и на нейните материални носители-електронноизчислителната техника и средствата за комуникация - е сърцевината на научните и политическите спорове и дискусии по въпросите за характера и значението на т. нар. информационна революция, възможностите и перспективите за неутрализиране на „мегабайтовата" бомба и за овладяване на информационното наводнение, приложението на новите технически средства и технологии за разрешаване на острите социални и международни проб-леми на човечеството.

Както свидетелствуват тези дискусии и досегашният опит в областта на електронизацията в западните страни, въздействието на информационната революция е .сложно и противоречиво и не може да бъде оценено еднозначно и категорично. Развитието на процеса на електронизация потвърждава универсалността на закона за единството и борбата на противоположностите. Същността на информационната революция се състои в рязкото нарастване на възможностите за предаване и обработка на информация, независимо от нейното съдържание и без оглед на това, дали става дума за информация или дезинформация, както и независимо от нейното предназначение. Сами по себе си новите комуникационни средства и информационни технологии са неутрални в политическо отношение. Ето защо решаващо условие, за да се отговори на въпроса, какво ще представлява електронното общество - благо или проклятие за човечеството, шанс или кошмар на бъдещето - е характерът на обществения строй, отразяващ в синтезиран вид отношенията и интересите, борбите н стремежите, ценностната ориентация и целите, от които зависи приложението на каквото и да било научно откритие или техническо изобретение. Поради това информационната революция оказва коренно противоположно въздействие в условията на капиталистическия обществен строй и в условията на социализма.

Буржоазните учени - философи, политолози, социолози, футуролози и

други - жонглират с понятията техническа и социална революция и по такъв начин се стремят да внушат убеждението, че науката и техниката представляват алфата и омегата, главният двигател на обществения прогрес, който заменя социалните революции. Създадената през последните години информационна митология на Запад, включително многобройните сценарии и прогнози за настъпването на т. нар. информационно общество, служи на опитите на буржоазните идеолози да дискредитират марксизма-ленинизма и реалния социализъм, да отвлекат вниманието от реалните потребности и антагонизми на деня и да „колонизират" бъдещето, изключвайки социалистическата алтернатива за организация на обществения живот, за

137

решаване на глобалните проблеми на човечеството и за развитие на международните отношения. Но реалното положение на нещата е твърде далеч от тези сценарии и прогнози. В ръцете на капиталиста средствата за комуникация и информационните технологии служат главно за запазване на класовото господство и увеличаване на печалбата, изостря съществуващите противоречия и социалното неравенство, разнасят буржоазните ценности и реклама по целия свят, засилват информационния империализъм и културния хегемонизъм.

Противоречивото социално въздействие на научно-техническия.прогрес

в условията на капитализма намира отражение и в друга крайност - технологическия песимизъм. Неговите представители на Запад свързват информационната революция с алармистки пророчества за пълното подчинение на човека от компютрите, за дехуманизацията на обществения живот и растящата изолираност и деградация на личността. Буржоазните идеолози се хвърлят от една крайност към друга, опитвайки се да осмислят значението и социалните последствия на технологическите промени. Разбира се, сред тях има и критично мислещи учени, които добре разбират, че не технологическите, а социалните и организационните промени играят решаваща роля, че е време да се премине, както писа М. Годе, „от технологическия мираж към социалния вираж"1.

В крайна сметка обаче, както изтъква М. Лифшиц: „каквото и да било

богатство, каквито и да било успехи на науката и техниката и всичко, което може да се получи от това , телевизори, хладилници, автомобили, сияние на рекламата и по-добра организация на обслужването, нищо няма да спаси човечеството от страшни бедствия, от неочаквани падения в морето от кръв и кал, ако хората не успеят да уредят своите вътрешни, обществени работи... На върха на личното благополучие, сред временното преситено щастие всяко избрано малцинство го дебне жестокият въпрос - здраво ли е това благополучие и почива ли то на справедлива основа?"2

По-нататъшното развитие на микроелектрониката, електронизацията и

изобщо ка научно-техническата революция и особено перспективата за сливане на информационната и биологическата революция имат важно значение за класовата борба в национален и международен план, за световния революционен процес и за изграждането на развития социализъм в нашите страни.

Прилагайки класовия, марксистко-ленински подход при оценката на

обществените явления и процеси и изследвайки задълбочено и критично най-новите постижения на науката и техниката, включително в сферата на информатиката, кибернетиката и телекомуникациите, братските соци-алистически страни стигнаха до извода, че изграждането на социализма е неразривно свързано с достигането на върховете на научно-техническия прогрес.

Социалното значение и последствия на научно-тех-иическата революция и в частност на информационната революция в условията на социализма са коренно различни. „Научно-техническата революция за нас не е самоцел. Тя е средство, и то велико средство, за прогреса на човека, за облекчаване на неговия труд и живот; за умножаване на възможностите на човека да развива своите способности, своя талант, своето творчество."3 Но това не означава, че в условията на новия обществен строй електронизацията не поражда никаква съпротива, проблеми и противоречия. Като всеки жив организъм и социализмът има и ще има свои противоречия и проблеми, някои от които са резултат от сложното въздействие на технологическите промени. Решаващото предимство на социализма в сравнение с капитализма обаче се състои във възможността за своевременно откриване на назряващите проблеми и

138

най-важното - в регулирането им в интерес, на трудещите се класи, на цялото общество.

В областта на науката и техниката се води и ще се води сърев-

нование, между социализма и капитализма със световноисторическо значение, от изхода на което до голяма степен ще зависи бъдещето на човечеството през идните десетилетия. В това направление социализмът разполага с огромни потенциални възможности. „Макар че на първо време научно-техническата революция дава известни преимущества на развитите капиталистически страни - подчертава др. Тодор Живков, - тя влиза в дълбок конфликт със самите основи на капиталистическия обществен строй. На този свят има само една сила, способна да осигуря пълен простор на родените от научно-техническата революция производителни сили в интерес на трудещите се. И тази сила е социализмът, социалистическият обществен строй."4

В същото време характерът и мащабите на съвременното производство,

наука и техника, глобалният обхват и въздействие на новите комуникационни средства и информационни технологии надхвърлят рамките на отделните страни и групировки. Поради това е необходим обществен контрол както в национален, така и в международен план над тяхното развитие в бъдеще. Необходимо е да се сложи край на политиката на „ненамеса" на човечеството в тези процеси, на развитието им по силата на -„вътрешната им логика", в условията на пазарната стихия, конкуренцията и конфронтацията в условията на ядрената епоха. „Империализмът - както предрича Ленин - дотолкова разви производителните сили, че на човече-ството предстои или да премине към социализъм, или с години и даже десетилетия да преживява несигурните напъни на империалистическите управляващи кръгове изкуствено да запазят своето господство чрез колонии, монополи, привилегии и национално потисничество от всякакъв вид."5

Ето защо все по-остра става необходимостта от международно правно

регулиране на проблемите, предизвикани от информационната революция в интересна всички страни и народи, в интерес на мира и социалния прогрес. Тези неотложни задачи на човечеството могат да бъдат решени само в условията на мирно съвместно съществуване и равноправно международно сътрудничество.

139

СЪДЪРЖАНИЕ УВОД 5 ГЛАВА I МИКРОЕЛЕКТРОНИКА, ИНФОРМАТИКА И ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ 13 1. Негово величество „компютърът" 15 2. Изкуственият интелект — мит и реалност 27 3. Ерата на телематиката 40 4. Японският сценарий за 2000-та година 51 ГЛАВА II ИНФОРМОЛОГИЯ, ФУТУРОЛОГИЯ И КЛАСОВА БОРБА 63 1. Информацията — ресурс на ресурсите 64 2. Информация и комуникация - две страни на един медал 80 3. Компютърни утопии 87 4. Информационната революция и класовата борба 102 ГЛАВА III ЕЛЕКТРОННОТО ОБЩЕСТВО — МЕЧТИ, КОШМАРИ И РЕАЛНОСТ 122 1. Електронното „кормило на управлението 123 2. Думата има политикономията 145 3. Електронизацията — нож с две остриета 157 ГЛАВА IV ЧОВЕКЪТ В ЕЛЕКТРОННОТО ОБЩЕСТВО 179 1. Под прицела на рекламата и пропагандата 180 2. Змията в градината 190 ГЛАВА V МИКРОЕЛЕКТРОНИКА И МАКРОПОЛИТИКА 205 1. Електронизацията в служба на милитаризма207 2. „Свободата" на информацията 217 3. Международният информационен ред и бъдещето 228 ЗАКЛЮЧЕНИЕ 239