„СТРАНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ са РЕДКИ”

Мит за ваксините N2

Понякога ваксинацията има странични ефекти като обрив, треска или оток на мястото на инжекцията. Сериозните странични ефекти са

изключително редки. Само един на милион дава тежка реакция.

(Продължение)

Аз започнах да осъзнавам колко чести са тежките реакции след ваксинации още през 1991. Тогава живеех в Нова Зеландия и телефонният ми номер беше публикуван в здравно списание, в края на статия за ваксините. През следващите няколко седмици аз получих голям брой обаждания по телефона от хора, чиито деца се бяха разболели след ваксинации и чиито сигнали за това бяха отхвърлени от медицинските власти и служби. Аз от малка знаех, че съществуват случаи на тежки увреждания от ваксини, които медицинските служби не признават и не регистрират, но този порой от телефонни обаждания ме разтърси и ми отвори очите за това колко шокиращо чести са случаите на увреждания.

Всички хора, които ми се обаждаха по телефона, се чувстваха облекчени от възможността да разкажат историята си на някого, който няма да ги пренебрегне или да се опитва да ги унижава. Семействата на увредени от ваксинации деца имат потребност колкото от финансова, толкова и от емоционална подкрепа. Нито един родител не беше получил никакъв вид подкрепа от официални институции и фигури, за които се предполага, че трябва да поемат някаква отговорност. Това се случаваше в държава, в която беше налице легална възможност да получиш финансово обезщетение за увреденото си от ваксинация дете, без да се търси сметка или да се наказва лекарят или

медицинската сестра, назначили и извършили самата ваксинация. Капанът за родителите е, че те не могат да кандидатстват за обезщетение, ако поне един лекар не признае, че става дума за страничен ефект на ваксина. Родителите нямат никакъв шанс да получат обезщетение, което да им помогне да посрещнат финансовите разходи, с които е свързана инвалидността на детето им, когато лекарите отказват да признаят коя е причината за тази инвалидност.

Сега, когато имам лекции или публикувам статии, аз вече не се изненадвам от големия брой ужасяващи истории, които чувам. По-старите хора имат за разказване истории, на които са били свидетели, за това какво е направила ваксината срещу вариола на хора, принудени да се ваксинират, за да могат да пътуват извън Австралия и Нова Зеландия; по-младите разказват за нещастия след като те самите са били ваксинирани. Между лекциите и статиите не секва и потокът от телефонни обаждания от родители, които са запазили телефонния ми номер, но не са ми се обаждали до момента, в който някой не се е опитал да направи друга ваксинация на тяхното вече увредено от ваксина дете или на друго дете в семейството. Забелязах, че когато бебе или дете е загинало от ваксинация, никога не ми се обажда майката. Винаги се обажда някой друг – или баба, или леля.

Понякога ваксинацията причинява умствени и физически недъзи едновременно. Зависи коя част или части са увредени от ваксината. Някои клети жертви забавят психическото си развитие, получават спастични парализи, развиват аутизъм и епилепсия – и всичко това от една единствена инжекция. Единственият начин, по който може да спрем медицинските власти да казват „страничните ефекти са редки” е като информираме обществеността какво става.

Организации на потребители по цял свят публикуват бюлетини за родители, но темата за страничните ефекти от ваксинации е табу за влиятелните медии. Тъй като темата не се дискутира в медиите, увредените от ваксини жертви остават неизвестни за общественото съзнание. Една от последиците от това е, че семействата на увредените от ваксини индивиди попадат в огромна изолация и няма как да научат, че много други семейства страдат от същия проблем.

Съществува отчетливо очертан модел на реакции срещу всяка отделна ваксина или комбинация от ваксини, но това, което родителите ми съобщават най-често е, че лекарите отричат, че ваксината е виновна за реакцията. Когато родителите се обърнат към други лекари с надежда да получат някаква помощ, те обикновено се сблъскват с още по-яростно отрицание, че ваксината е причина за нещастието на детето им. Понякога лекари го признават, но го правят само вербално и не са никак склонни да го напишат в официален документ и да се подпишат под това. От лекарите не може да се очаква да докладват официално страничните ефекти от ваксинация, които са се появили дълго време след извършването й, но ако се докладват поне страничните ефекти, появяващи се непосредствено след ваксинацията, би се получила коренно нова картина.

В Австралия 39-те ваксини, които са в имунизационния календар за децата до 7 години, са официално разделени на 6 нива. Докторите получават финансов бонус от правителството всеки път, когато попълнят формуляр, удостоверяващ, че някое ниво е било изпълнено за конкретното дете. На лекарите се изплаща и тлъст ежегоден паричен бонус, ако са ваксинирали с всички необходими ваксини повече от 80% от зачислените им пациенти-деца. Но не им се плаща нищо за попълнен от родители формуляр за информиран отказ от ваксинация, нито за докладвани странични ефекти. За разлика от

ситуацията в Нова Зеландия, в Австралия ако родители искат да получат обезщетение за трайна инвалидизация, причинена от ваксинация, те трябва да дадат под съд фармацевтичната компания, произвела ваксината. Задължение на родителите е да докажат, че ваксината е тази, която е причинила симптомите. Фармацевтичните компании са освободени от задължението да доказват, че доставят безопасна ваксина.

За да демонстрирам съпротивата на лекарите да признават страничните ефекти от ваксинации, ще разкажа 4 случая, с които съм се срещала, водейки кампанията в Нова Зеландия, където според закона обезщетение се изплаща автоматично, за сметка на данъкоплатците.

На теория всичко, което се изисква от родителите, е да попълнят формуляр М46 и да получат подпис под него от който и да било лекар. След това родителите трябва да подадат формуляра в Комисията за обезщетяване на пострадали от злополуки (КОПЗ), към която работи екип от експерти, чиято задача е да разследват случая и да решат дали трябва да бъде изплатено обезщетение, или не. КОПЗ разполага с много пари. Тя не се колебае да плати за реконструктивна хирургична операция, ако някой си счупи крака, докато играе ръгби. Тя плаща на драго сърце за физиотерапия, ако някой си изкълчи рамото, докато поставя чаша на рафта в кухнята. Тя изплаща дори огромни обезщетения на човек, изпаднал в стрес, защото банката му е отказала заема, с който иска да започне бизнес.

Но когато някой кандидатства за обезщетение за увреждане от ваксина, поведението на КОПЗ се променя на 180 градуса. Преди да подадат в КОПЗ формуляр М46, обаче, родителите трябва да преодолеят сериозно препятствие – да получат подпис от лекар.

През 1991 аз интервюирах бащата на момиче, което се развивало прекрасно до момента на ваксинирането й срещу ДТК и хепатит В. След ваксинацията детето не можеше да седи, не можеше да си държи главата изправена и да контролира крайниците си. Единственото, което то можеше да прави, беше да издава някакви крясъци, когато е гладно. Не мога да кажа дали интелектът му беше засегнат. Може би умът му работеше нормално и беше разрушена само двигателната част от мозъка му. Когато го погледнах в очите, останах с чувството, че детето реагира емоционално на разговорите около него, но не може да отговори, нито да контролира посоката, в която гледа. Интервюто ми с бащата беше заснето от ТВ оператор, но така и не беше излъчено по телевизията.

Окланд е най-големият град в Нова Зеландия, а това семейство живееще на един остров близо до града. Един ден техният лекар тръгна за континента, казвайки, че ще се опита да разбере как могат да получат финансово обезщетение. На острова, обаче, се върна един наплашен човек, който заяви, че ваксината не може да бъде причина.

Когато семейството кандидатства за обезщетение, медицинската сестра от здравната служба каза, че не може да подкрепи искането им. Тя сподели, че така би поставила под въпрос работата си, защото й било обяснено, че „Вашето действие би показало, че Вие не подкрепяте политиката за имунизиране на населението”. Когато интервюирах бащата пред телевизионната камера, той разказа как специалистите, които би трябвало да подкрепят искането им за обезщетение, се отнасяли с него подозрително, с неуважение, като с мошеник. Това, което ме изуми най-силно в това интервю беше, че въпреки всичките си преживелици около тази медицинска конспирация, бащата продължаваше да вярва, че вероятността едно дете да бъде увредено по начина, по който беше пострадало

неговото дете, е много малка. Когато впоследствие му казах за другите подобни случаи в същия регион, той беше изненадан да научи, че неговото дете изобщо не е „едно на един милион”. Ако телевизионните канали позволяваха излъчването на подобни репортажи, обеществеността би била много по-добре осведомена за мащабите на уврежданията от ваксини.

В друг случай момиченце на 15 месеца беше ваксинирано срещу морбили, заушки и рубеола с инжекция, поставена в седалищния мускул. Седалището и долният крайник на детето се подуха и започнаха да болят, в областта на тазо-бедрената става се образува абсцес, който унищожи хрущяла в ставата. Детето разви и системна реакция, която го вкара в болницата за 3 седмици. Преди инжекцията детето си ходеше напълно свободно, но след нея то не можеше да прехвърля тежестта на телцето си върху увреденото краче.

Рубеолната съставка на MMR (ваксината срещу морбили, заушки, рубеола – б. пр.) има склонност да атакува ставните хрущяли, но абсцесът, който беше хирургично отстранен 7 дни след инжекцията, наведе на мисълта, че иглата е била забита в костта. (Бебетата имат много тънки седалищни мускули, а инжекционните игли са твърде дълги.) Хирургът, отстанил абсцеса, се срещна след операцията с бащата и бабата на детето в коридора на болницата. Той им каза: „Тази игла е влязла прекалено дълбоко.”

Според закона в Нова Зеландия, детето имаше право на обезщетение за болката и страданието, за пътните разходи покрай лечението му, за изкуствена тазо-бедрена става, за физиотерапия и за всичко, от което то има нужда, за да се справи с последствията от инжекцията. Родителите попълниха формуляр М46, но лекарят, назначил ваксината, отказа да го подпише, въпреки че според закона в Нова Зеландия той е защитен от съдебно преследване, дори да се докаже, че е вкарал инжекционната игла шрекалено дълбоко. Нито един общопрактикуващ лекар в града не се съгласи да подпише формуляра. Хирургът, който след отстраняването на абсцеса каза, че иглата е влязла много дълбоко, също не подписа формуляра, не го направи и никой друг доктор от болницата. Родителите живееха в малко градче на Южния остров на Нова Зеландия, където всички медицински служители се познават. Те не можеха да си позволят да пътуват до друг град, за да потърсят почтен и честен лекар, затова се свързаха и помолиха за помощ организацията на потребителите, член на която б ях и аз. Ние успяхме да ги свържем с един от тримата лекари в Нова Зеландия, които имат достатъчно кураж и доблест да подпишат формуляр М46.

Дори родителите да намерят лекар, готов да подпише формуляра, след това те се изправят пред проблема, че Комисията за обезщетяване на пострадали от злополуки не желае да изплаща обезщетения за увреждания от ваксини. КОПЗ прехвърля бремето за събиране на доказателства върху жертвата, след което отхвърля всички документи, които жертвата успее да събере като „недостатъчно доказателство”. Средно статистическата млада двойка няма достатъчно време, нито пари да проучва историята на някоя ваксина и да подготви научно обоснован доклад, че ваксината е причина за определен набор от симптоми. А ако го направят, техните усилия просто биват оставяни без внимание.

Много мъничка част от увредените от ваксини деца получават финансово обезщетение, благодарение на намесата на организациите на потребителите. Едно от тях беше дете, родено 12 седмици преди преди термина на бременността. То прекара 6 седмици в интензивното отделение за недоносени деца, където се наложи 100 пъти да бъде стимулирано, защото спираше да диша спонтанно. След привеждането му в отделението

за новородени, на родителите беше казано, че детето се справя много добре и ще бъде изписано в къщи след няколко дни. Казаха им също, че бебето трябва да бъде ваксинирано, тъй като е много предразположеное към болести. Въпреки че до деня на нормалния термин все още оставаха цели 6 седмици, родителите наивно дадоха разрешение бебето да бъде инжектирано с ДТК.

На сутринта след инжекцията то не се събуди за сутрешното хранене. През тази нощ то беше синкаво, но лекарите казаха на майката, че няма за какво да се тревожи. В 3 часа след полунощ минала покрай легълцето му и забелязала, че бебето е много посиняло. То беше върнато в интензивното отделение и поставено на респиратор. В този момент лекарите споменаха ваксината като възможна причина за зазляването. Детето прекара 2 седмици в интензивното отделение, след което беше изписано, за да живее със „спастична квадриплегия” и „церебрална парализа”.

На родителите им отне цяла година да се доберат до формуляра М46, подписан по начин, който им позволява да кандидатстват за обезщетение. Лекарите не бяха много склонни да признаят „черно на бяло”, че ДТК-ваксината е причина за това състояние на детето, но бяха в затруднена ситуация. Лекарите, лекували детето до ваксинирането му, бяха написали, че прогнозата е много добра. Когато бъдещето на бебето се очерта като истинско бедствие, те изглеждаха като глупаци, задето са дали такава добра прогноза. Ето защо те държаха да се знае, че са дали прогнозата си преди бебето да бъде инжектирано с ДТК. Изглежда, че докторите охотно казват истината за ДТК, ако трябва да защитят собствената си репутация, но не и когато това е предназначено просто да помогне на жертвата да получи финансова помощ, за да посрещне разходите, с които е свързана инвалидността. Така или иначе, подписите на тези доктори направиха възможно семейството да кандидатства пред КОПЗ.

Тези родители имаха още две неща на своя страна. Едно беше, че реакцията при детето им се беше развила в болницата, под носа на десетки медицински лица. Другото беше, че Хилъри Бътлър – доброволец с огромни познания – посвети 80 часа от времето си на ровене в медицинската литература и на аргументиране на тезата, че не става дума „просто за съвпадение” и че точно ваксината е директният причинител на церебралната парализа.

Важните клечки в КОПЗ приеха доказателствата на Хилъри и постановиха изплащане на обезщетение. Намери се, обаче, един човек по-надолу в йерархията на КОПЗ, който не хареса това решение; той изпрати писмо до родителите, в което пишеше, че им е отказано обезщетение. Беше си чист късмет, че един от шефовете в КОПЗ научи за това писмо и сериозната сума беше платена 3 дни по-късно.

Никой от лекарите, които се съгласиха да признаят, че ваксината е причина за осакатяването малкото момченце, не докладва за тази реакция пред Комисията по неблагоприятните реакции.

Друг разстройващ случай беше смъртта на 32-годишна жена.

Тя разви хипертрофия на сърцето и черния дроб след раждане в болницата в Окланд. През 8-те месеца на нейното боледуване бяха направени много изследвания, но семейството й така и не получи обяснение на нейното състояние. Тя беше приведена в болницата „Грийнлейн” за извършване на операция за заместване на част от

хипертрофиралото сърце с пластмасов инплант. Почти непосредствено преди операцията на жената беше инжектирана ваксина, съдържаща обвивки на 23 микробни щама, които могат да причинят пневмония. Жената изпадна в кома, цялото й тяло се поду и се зачерви.

Лекарите поднесоха многословни извинения пред семейството, задето бяха ваксинирали клетата жена, тъй като официалната политика за тази ваксина е, че тя не трябва да се прави на болен човек. Нищо, обаче, не беше написано на хартия, в документ. Докторите не само не отразиха писмено, че жената е реагирала неблагоприятно на ваксината – те изобщо не регистрираха, че е била правена ваксина. Всичко, което те написаха в историята на заболяването, беше „операцията отменена”; след което изпратиха пациентката обратно в Окланд.

Когато жената излезе от комата, кожата й беше много болезнена при докосване и изглеждаше като изгорена от слънцето. После състоянието на кожата започна да се подобрява, за да се влоши отново, когато беше извършена сърдечната операция. Кожата си остана в това състояние до смъртта на нещастната жена от сърдечна слабост 25 дни след операцията. Това беше много тежък и болезнен обрив, който беше сигнал за сериозно разстройство във функционирането на целия организъм. Семейството смяташе, че тяхната близка щеше да преживее сърдечното заболяване, ако не беше ваксината. Но те бяха безсилни срещу медицинските власти. Какво дири ваксина, която не следва да се прави на болни хора, в хладилника на интензивното отделение? Вие просто не можете да си представите какво се прави в името на „имунизацията”!

Само ако обществеността като цяло осъзнае какво всъщност се случва и започне да упражнява натиск въргу политиците – само тогава може да се очаква някаква промяна.

Само когато обществеността научи, че ваксинациите са виновни за високата заболеваемост от поведенчески смущения, проблеми с обучението, хроничен тонзилит, хронични възпаления на ушите, диабет I тип (инсулино-зависим) и още множество проблеми – само тогава тя ще спре да бъде толкова отстъпчива и раболепна.