„ПОЛЗАТА от ВАКСИНАЦИИТЕ си ЗАСЛУЖАВА РИСКА”

Мит за ваксините N1

Ваксинациите понякога имат странични ефектни, но те са много по-леки от болестите, които ваксините предотвратяват

Когато родители обмислят кои ваксини да приложат на техните деца, те не получават точна информация от лекарите и здравните служби. За родителите е невъзможно да съпоставят рисковете от ваксинацията с ползите от нея, когато на тях не им се казва какви са рисковете от ваксините, нито какъв точно е шансът ваксината действително да предотврати съответната болест. Митовете за ваксините са загнездени толкова дълбоко в мозъците ни, че изглежда доста изненадващо да научиш, че повечето от резултатите, които ваксинациите уж осигуряват, не са нищо повече от чисти фантазии. Аз бях изненадана, когато научих, че БЦЖ – ваксината срещу туберкулоза – не предотвратява разболяването от туберкулоза. Още по-изненадана бях, когато открих, че ваксината на Едуард Дженър срещу едра шарка по кравите не елиминирала едрата шарка. Странно е чувството, което те обзема, когато нещо, в което си вярвал през целия си живот, бива опровергано.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Второто ми дете се роди в началото на епидемия от полиомиелит в Южна Африка. Вече се бяхме преместили в Кейптаун, който е много далеч от областта, където вилнееше епидемията. Отказът ми да позволя на бебето ми Кенет да бъде давана каквато и да било доза полиоваксина предизвика смут у медицинската бюрокрация в Кейптаун. Те дори изпратиха най-известния лекар от болницата Groote Schuur в дома ми. Тогава аз вече знаех от собствените си проучвания, че тази ваксина не

предотвратява полиомиелита, така че всичките им злокобни предупреждения не бяха в състояние да ме накарат да променя мнението си. Вече бях осъзнала и че ваксинаторите са склонни да изказват твърдения, които не се покриват с истината, ето защо проучих валидността на оправданията, до които те прибягваха, опитвайки се да обяснят факта, че ваксинациите не предотвратиха тази конкретна епидемия. Резултатите от моето проучване може да прочетете при Мит за ваксините N8. Докато Кенет беше още бебе, се преместихме да живеем в Нова Зеландия, а 8 години по-късно – в Австралия, така че аз натрупах опит „от първа ръка” за поведението на ваксинационната бюрокрация в три държави. Свързах се с авторитети в медицината от цял свят, призовавайки ги да приведат доказателства, подкрепящи твърденията им. Уклончивостта и играта с думите в техните отговори потвърди за мен, че твърденията им не са фактологически точни. Във всички държави практиката на ваксинирането е пропита от нечестност и непочтеност и е налице обезпокоителен конфликт на интереси по най-високите етажи на световната ваксинационна индустрия.

Когато обсъждаме темата „рискове срещу ползи от ваксинациите”, е важно да се направи ясно разграничение между двете категории инфекциозни болести. Това са детските болести и „лошите” болести. Ако смесим тези две категории, темата за ваксинацията става много мътна, защото детските болести се различават силно от другите инфекциозни болести, които условно нарекох „лоши”.

Детските болести повлияват имунната система по начин, който прави повечето хора имунизирани към болестта за цял живот, но „лошите” инфекциозни болести не го правят. Ваксината е частично копие на естествената инфекция, така че когато микроорганизмите-причинители на детските болести се инжектират в кръвното русло, те създават изкуствен имунитет, който постепенно стихва и позволява на човека да се разболее от болестта през по-късен етап от живота си. Регистриран е много по-висок процент на усложнения от тези болести при хора в старческа възраст.

Когато микроорганизмите-причинители на „лошите” инфекциозни болести се използват за ваксинация, те провокират създаване на антитела, но това не означава създаване на имунитет. Родителите имат правото да получават точна информация за ефективността на ваксините, но винаги, когато една ваксина претърпи драматичен провал, властите хвърлят цялата си енергия в търсене на извинения, вместо да се опитат да разберат истинското значение на наличните данни.

За да поддържат мита, че рискът от странични ефекти от ваксините е малък, медицинските служби казват, че повечето случаи на увреждания от ваксини са причинени от нещо друго. Освен това, те активно възпрепятстват учените, които се опитват да изследват дълготрайните и късните странични ефекти от ваксинациите.

Както ще покажа по-нататък в книгата, рискът от смърт или мозъчно увреждане от ваксината срещу коклюш е много по-голям от риска от смърт или мозъчно увреждане от самия коклюш, но лъскави и предвзети рекламни брошури уверяват родителите, че е точно обратното. Властите признават някои смъртни случаи от ваксината срещу морбили, но е невъзможно да се определи рискът от смърт след ваксинация срещу морбили, когато голяма част от смъртните случаи се прикриват преднамерено.

Правителствата по цял свят представят преднамерено потенциалната опасност от ваксините. Например, австралийското здравно министерство издаде брошура за родители, в която се казва „няма съобщения за сериозни реакции след ваксина срещу Haemophyllus infuenzae тип В” (една от съставките на „обичания” от българските майки Пентаксим – бел. ХХ) По времето на отпечатването на брошурата съществуваха 1161 официални съобщения за сериозни странични ефекти от тази ваксина, регистрирани в Австралия, а 16 от тези случаи бяха завършили със смърт.

На родителите по цял свят не се казва какви съставки съдържат ваксините. Повечето лекари и медицински сестри, които правят ваксинациите, не зна ят, че освен съставките, от които се очаква да провокират създаване на антитела, ваксините съдържат още и живак, алуминий, формалдехид, животински тъкани, животинска кръв, човешка кръв, човешки клетки от абортирани бебета, картофи, дрожди, лактоза, фенол, антибиотици и случайно попаднали във ваксиналната култура микроби. Как могат родителите да пресметнат съотношението риск/полза от инжектирането на тези субстанции в тяхното бебе, когато нямат никаква представа, че въпросните субстанции са част от състава на ваксините?

При всичките си проучвания единствената полза от ваксинирането на едно дете, която аз открих е, че медицинските власти не тормозят родителите на това дете, а неосведомените хора не обвиняват родителите на ваксинирани деца, че поставят здравето им в опасност.

Ваксинирането е ритуал, пред който модерното общество благоговее. Някои хора смятат критикуването на ваксинациите за светотатство. Много хора поддържат мнението, че тези, които не „вярват” във ваксинацията не само са опасност за обществото, но и не са с всичкия си. Ваксинацията има статут на религия и според някои хора е неморално дори да се поставят под въпрос твърденията на поддръжниците на ваксинациите.

Йозеф Гьобелс беше майстор на пропагандата и използваше много простичък базисен принцип за убеждаване на хората, че нацизмът е добра идея. Принципът е, че ако нещо се казва на хората достатъчно често, те започват да вярват, че то е факт, а не просто мнение. Повтарянето е ключът за превръщането на един мит във „факт”. Принципът на повтарянето, в съчетание с потискане на разпространяването на фактически данни е това, което ваксинационната индустрия използва, за да поддържа у милиони хора по света вярата във ваксинациите. Тази индустрия подхранва непрекъснато медиите с полуистини и неистини, промотиращи ваксинациите, а медиите не показват особена охота да съобщават негативните факти за ваксините, предоставяни им от родители или организации на потребителите.

Антиваксинационистите се изправят и пред още един проблем, подобен на този, появил се пред средновековните астрономи в опитите им да убедят хората, че Земята се върти около Слънцето. Твърденията на астрономите звучали абсурдно в онези времена, тъй като „всеки може да види, че Слънцето се върти около Земята”. В наше време идеята, че ваксините са полезни се смята за универсална истина. Това се смята за „съвсем очевидно”, защото всеки може да види, че вече не съществуват вариола и дифтерия, а страничните ефекти от ваксинациите не са толкова очевидни, тъй като им се дават съвсем различни названия.