1

ПСИХИЧНО И ДУХОВНО

РАЗВИТИЕ

Бурда

ТВОРЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ “ ХРОНОТРОН “

2

СОФИЯ 2008

PSYCHICAL AND SPIRITUAL DEVELOPMENTBY KIRIL GRUEV - BURDA

ПСИХИЧНО И ДУХОВНО РАЗВИТИЕ

Кирил Груев – Бурда

ТВОРЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ “ХРОНОТРОН”СОФИЯ 2008(*)

Съдържание:

ПосвещениеБлагодарности...5Въведение...6Предназначение...6

(1)Еволюцията като система – съвсем накратко...8Дух и материя...9Три фази в цикъла на развитие на системите...12Езиците на еволюцията и еволюцията на езиците...13Език и грамотност...16Еволюция на текстовете...16

Намерения...18

(2)Информационният психичен космос – ноосфера...Живи и неживи системи...Еволюция на програмите за осъзнатост...Разумност и разбиране...Жизнен стабилитет и размножаване...Ноосфера -“Земя”...Реализация на потенциалите на ноосферата – трансърфинг и трансформация...

(3) Структурен аспект на индивидуалното психично развитие...Стадии на развитието на психиката...Закони на индивидуалното психично време...Карма и Същност...Същността и основния принцип на духовните учения...Саморазбулване...

(4)Социален аспект на психичното развитие на съвременния етап...

3

Как се формира личността: биологични и социални източници на психичното и духовно развитие...Източници на познанието, социалната реализация и активатори на психичното и духовното

развитие: игра и забавление, учене, труд, творчество, себереализацияЕволюция на игратаРазвитие на етическата мотивация на поведението. ДоброТелесност и социална активностСпонтанностНевинностДобродетелностПетте компонента на биосоциалнотоПрирода и социална среда – оцеляване и развитиеЗа поуките от историятаФактори на подивяването – деградация на нивото на първа еволюционна фазаПътят на Човека...Желания, наслаждения, страсти в социалната материална реалност...

(5)Наблюдателят...Трансформация на човека в ролята му на наблюдател...Ефект на наблюдателя...Разтъждествяване...Наблюдателят като творящ дух...Вълната и океана...Желания и потребности...Получаване на блага при ефекта на наблюдателя...Етическа дилема на можещият...Привързаности и страсти...Усещане, приемане, избор, но не и обвързаност, привързаност, алчност...

(6)Магистрални еволюционни тенденции на психичното развитие...Еманацията като прехвърляне на знания между разумите с различно ниво на съзнателност...Мозъчни патерни на човешката еволюция...Модификация на преживяванията с технически средства...Трансперсонални преживявания...От диференциация към интеграция...Еволюция на обучението...Еволюция на зависимостите, техния обхват и премахването им ...Тоталности. Критерии и перспективи за еволюцията на психиката и духа...-Тоталности...-Медитативна техника за постигане на тоталност...-Критерии за постигането на психично и духовно развитие...-Перспективи: Интеграционна информационна идентификация; От конкретна към абстрактна

дейност; От закона на джунглата през хуманизъм и трансхуманизъм; Разклонение на пътя: към деградация или трансформация?; Психика и територия; Стабилитет на обществото и еволюцията на индивида; Самостоятелният човешки разумен избор на адаптационна стратегия...

Нервни заболявания и болестни състояния съпътстващи духовното развитие...

(7)Себереализация...Да познаеш – къде си на пътя към себереализация...Признаци на психичното и на духовното развитие...Още признаци на психичното и на духовното развитие...Духовното обучение...Себереализация...Скорост и признаци на духовния път към себереализацията...Еволюционният цикъл – неговите периоди и етапи...Отговорност и правилни усилия...Спонтанност и свобода...Духовното развитие е в хармония с природата и поддържането на добро здраве...Разтъждествяване от егото...Безстрашие...Два пътя към себереализация: себеутвърждаване и самоотдаване...Осъзнато поемане към себереализация...

4

Критерии за просветления (себереализирания) и просветлението...Основни разлики между просветления и непросветления...Отпадъкът на еволюцията: “Излишните”, “изоставените” хора...Съсъществуване на отпадъка с прогреса...Отпадъкът на еволюцията като суровина за циклите на хомеостаза (обратимите процеси) и резервен

материал на еволюцията (необратимите процеси)...Помощ и състрадание към по-нисшите психични и духовни нива на развитие...БРАТЯ ПО РАЗУМ...НАШИТЕ ДЕЦА...ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО...Какво да очакваме, на какво да се надяваме, какво да правим – съобразно онова, от което се

нуждаем?Оцеляване и развитие в преходния период

Приложение 1. Трансърфинг. Автор Вадим Зеланд...Приложение 2. Сравнение между трансърфингът и трансформацията...Приложение 3. Ценности на съществуването. Безсмъртие и съвършенство...Изводи...Послеслов ...Авторът за себе си...Речник...Списък на фигурите...(Край на основния текст)Към блога www.burda.blog.bg: Post scriptum 01 - Кои [би трябвало да] са читателите на “Психично и

духовно развитие”?; Post scriptum 02 - MATRIX&ANTI-MATRIX...Препоръчана литература (50 автора)....

(*) Основният текст на книгата е завършен през 2008 г., но е доработван и редактиран в 2010 г. Базовият текст е доклад от 2005 г. със същото заглавие и съдържа 8 стандартни страници. Настоящия текст с приложенията и допълненията съдържа 382 стандартни страници.

ПСИХИЧНО И ДУХОВНО РАЗВИТИЕ

Посвещавам на строителите на Новата култура и цивилизация

БлагодарностиБлагодаря на:

Бог, че моята воля се изпълнява в съзвучие с Неговата воля;

творците и хранителите на всички духовни и материални постижения, които ми послужиха да сътворя този текст;

колегите от Интегралния клуб по фантастика, евристика и прогностика “Иван Ефремов” – София и от други сродни клубове от страната и чужбина с това, че до голяма степен дължа на тях изграждането си като човек и творец;

на преподавателя и приятеля Христо Гешанов, който ме обучи, структурира и даде смисъл на познанията ми по евристика и психотренинг, с което ми даде “хляб в ръцете”;

на д-р Тимен Тимев, който спомогна да осмисля житейския и професионалния си опит, и който е въплътен концептуално във важна част от книгата;

на преподавателите ми от Софийския Университет “Св. Климент Охридски”, чрез които получих системни знания по биология и други науки;

на моя преподавател и научен ръководител от Катедрата по екология и опазване на природната среда към Софийския университет доц. Румен Дойчев, който ме научи на честност и лична всеотдайност при разкриването на тайните на природата и на необикновените, свръхвъзможностите на човека; линията на част от моите търсения е същата с неговия научен ръководител от Русия, биологът Н. Наумов,

5

хората, някои от които без да знаят, ме подкрепяха с това, че като работодатели, роднини, близки, приятели, колеги са ме подкрепяли материално и осигурявали ми свободно време докато пишех;

хората, които ме ограничаваха като ми пречеха всячески да уча, да творя и да изразявам себе си по различен начин пред публика;

съществуващата ни обществена система, която на места ожесточено критикувам в някои от моите произведения, но все пак благодарение на нея имам достъпът до библиотеките ни с национално значение, този компютър и мрежата на Интернет, това електричество и този сигурен дом; Знам, че благодарение на същата тази система много хора не само че никога няма да стигнат до тази книга, но всеки ден ще се борят за съществуването си;

приятелите и колегите, които първи се запознаха с този текст и спомогнаха за редактирането и издаването – Кубрат Томов, Димитър Кръстев, Димитър Пашкулев, Димитър Петров, Тодор Цигов – без тях нищо от това, на което може да се насладите и научите в следващите дни, нямаше да го има.

Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава.

Библия, Вехт Завет, Книга на пророк Исая, Гл. 58, стих 8.

Въведение

Предназначение

Настоящата книга може да бъде наречена научно-популярен обзор върху развитието на психиката в индивидуален и социален план. Но тя съдържа елементи на новаторство, визионерство и разбирането ѝ не е обвързано с предварителни подготовка от средното или висшето училище. Все пак, ако се чувствате неуверени в разбирането на дадена дума или ви е напълно непозната, съм приложил кратък речник накрая, където ще разлистите и разберете значението ѝ. Най-голяма практическа полза от нея ще извлекат хората, които са имали преживяванията, за които ще стане дума в нея, но ще е полезна и в перспектива и за онези, които я четат само за сведение. Така може да се окаже, че някои от ерудитите само ще надигнат рамене, а други, които “не са ходили на училище” незабавно ще приложат наученото в живота. А практическата полза е в това – да разберем и заживеем осъзнато за неизбежното ни бъдеще. Бъдеще, което можем да конструираме. Да направим животът по-добър или поне по-поносим. По тези причини книгата е почти свободна от конкретни цитирани произведения, което я прави неконвертируема за академична работа, макар идейно да може да се направи такава по нея. Това го правя предвид широката аудитория пред която я представям. И все пак аз не стигам до крайни компромиси да я правя на бебешка кашичка, за да бъда разбираема за всички, защото твърденията ще се превърнат в религия.

Нещо повече, за да попадне на внимателните умове аз съм размествал и препращал текстове, оставял съм отворени финали в някои детайли – не от незнание, а за да събудя желанието за по-нататъшно търсене, включително и в себе си.

Донякъде ми изглежда нелепа идеята да пиша за нещо, което е “отвъд”, “оттам”, “по-висше”. Защото това, към което отиваме си е тук и никъде не се налага да ходим, да научаваме и т.н. Не е нужен метод за духовно развитие, достатъчно е да се чувстваме добре където и да сме, да обичаме себе си и да забелязваме че ни обичат и други, да сме благодарни за всичко което имаме и – че ни има каквито сме, да приемем, а и да почувстваме, че животът е игра на духа, а не низ от проблеми, неприятности, тревоги и задължения. Всъщност – толкова ли е трудно това? Щом съм си позволил да пиша – значи и трудно може да бъде.

Духовното ни превъзходство е като различния аспект по който гледаме ние на животните и те на нас. Ако животните от даден вид споделят знания за човека: “Какво представлява той и какво си мисли и какви намерения има за нас”, какво би станало? “Ще се превърнем ли някога в хора?”. “Заплаха за нас ли са хората или мечтаят за нашето добро, за нашето благо и развитие?”... Представете си ако прасетата узнаеха за какво ги храним и се грижим за тях? Те вече нямаше да са прасета, дори външно да ни

6

изглеждат така. Ако знаеха какво им мислят фермерите, които ги отглеждат, биха били хора. Очевидно, няма равностоен договор между човека и прасето: ”Ако аз те храня – ти ще ме храниш”.

Да вземем друга позиция. Да приемем хипотезата за Бог. Може ли да зададем подобни въпроси? „Какво е Той, какво мисли и какви намерения има за нас?” Ще се превърнем ли някога в богове? Не сме ли човеци с потенциал да станем богове? Обича ли ни Бог, мечтае ли за нашето благо и развитие?

И още една важна позиция: да погледнем света през очите на Бога.Нещо по-приятно – как ще познаем духовното действие? То е предоставяне на нещо, някакво благо -

напълно безкористно.Духовният ни аспект е наравно с материалния, но ние сме слепи за първия. Цивилизацията, от

която приемаме възпитанието и образованието си ни държи невежи относно тази същност и за нея може да научим и повярваме случайно: при трансперсоналните явления, когато разберем чисто преживелищно, че сме нещо повече от наложената представа от света за нас и за самия свят. При един по-дълъг живот това непременно се случва, защото наситеността на днешното време със събития, които провокират духовната ни Същност са все повече. Такива събития (и дори само едно!) може да инициира нашето духовно развитие и да ни просветли – като продължителен в годините преход или дори внезапно. Но и ако това не стане – на човек му просветва при умирането или скоро след него, но тогава не е в състояние да сподели вестта за това на другите.

Идея на тази книга е и да разръчкам някои полузаспали към днешния ден умове, към едно утре, не – днес! – в което те ще познаят себе си и ще осъществят своите неподозирани енергии, способности и таланти.

Писах книгата, за да се преклоня пред вашата Божественост. Ако се досещате за нея – ще четете по-нататък. Ако живеете с нея и сте просветлени – книгата ще е банално четиво. Дай Бог някога това да стане с всички.

Има много книги написани за материята. На практика цялата ни цивилизация е структурирана върху познанията ни за материята, а чисто човешките и духовните ни качества и особености са станали или за развлечение и забава, или преминават преобладаващо под формата на проповядвани с образованието и медиите изкуство, кич, религия в клерикалния ѝ вид и др. Възходът на европейския капитализъм като алтернатива на Средновековното историческо буксуване на Стария континент е несъмнено положително явление за еволюцията на човечеството с дълготрайни последици. Крайните изяви на положените жалони обаче ни доведоха до вулгарния материализъм, сметкаджийството и спекулативния капитализъм, класовия егоизъм, обезличаването на знаещите и носителите на културата, почти пълното пренебрегване на реалните нужди на човешките групи извън “елита”, породиха глобалните кризи (икономическа, природно-екологична, военна, политическа, енергийна), вече изправящи се в непосредствено близка глобална катастрофа, която в Новия Завет на Библията се описва в “Откровение” (“Апокалипсис”).

Издадените книги за духовността са значително по-малко, голяма част от тях са с мистично-митологична насоченост, с много малко практика. Може да се каже, че общо цялата култура третираща въпросите на социалните технологии, общуването и психичното развитие е изостанала на 2-3 столетия зад материално-технологичния ни напредък. Това я сродява с идеологическите (времето през което църквата е диктувала обществения живот), но не и практическите стойности за живота ни.

Друг поток от книги се занимава с технологичните въпроси на развитието и доброто здраве, ползувайки практики от йога, веди, будизъм и др., което е нещо много полезно. Но тези книги са написани подобно технологични справочници, без да се обясни връзката на контрола над физиологията с психодуховните, трансцендентните цели на тези практики. Европеецът може да ви каже “тренирам, правя йога”. Но всъщност йога не се “прави”, а се става и живее.

За масовия човек “духовно” означава повече или по-малко отвлечено от проблемите на съвременността и личния му живот. Или нещо свързано с изкуството, църквата, сектите и предразсъдъците. Един опит да се излезе от това положение е настоящата книга.

Тази книга е есенция на практичното и универсално знание за развитието на душата и духа. За разбирането на някои постановки привеждаме основни концепции от науката за развитието на системите – еволюциониката. В книгата си дават среща древното знание и мъдрост и европейската наука от последните векове и десетилетия, практичното, приложното, утилитарното знание и абстрактното, абсолютното, тоталното. Такава необикновена среща изисква език, който ползува неологизми и понятия от различни области, които ви водят към едно еклектично, фундаментално и интегративно знание, представено по елегантен начин, което може да увеличите съобразно таланта си.

Много от това, което ще прочетете в тази книга ще ви се стори невероятно, невъзможно, плод на необуздана фантазия. А вероятно ли беше, че само за по-малко от 100 години, да сме по-точни – 71 години, в рамките на по-малко от един среден човешки живот за Европа, техниката и науката ни позволиха да се издигнем с апарат по-тежък от въздуха и да летим, да прелетим надлъж и нашир цялата планета и това да стане до баналност масова рутинна услуга, да изпратим изкуствен спътник на Земята,

7

човек в Космоса, човек на Луната, да разчетем кода на атомите на химичните елементи, кода на атомното ядро, кода на наследствеността в клетъчното ядро, да направим информационен скок с масовизацията на изчислителните машини – персоналният микрокомпютър и още, и още... Всичко това само в рамките от 1903 до 1974 г.! Човекът е говорил по телефон в средата на ХХ век - , а той е представлявал тогава голяма кутия, закачена на стената. В началото на ХХІ век той вече се побира в ухото му. Такъв човек е преживял повече промени от 10 предишни живота. Човекът на ХХІ-ХХІІ век му предстои да преживее повече от 100 живота промени от своя предшественик благодарение на удивителните открития и приложенията им в областта на психологията и извършващият се синтез между природните, хуманитарните науки и езотериката.

Днес може да се смеем на хората от миналото, които са мислели, че Земята е плоска, или че е център на Вселената. Бъдещите поколения ще ни се смеят, задето сме приели, че инструменталните средства и фетиша на парите да са единствените, с които можем да усвояваме реалността.

Смисълът на еволюцията е да преобразува с цел оптимизация отношенията среда-система и творец-творение, при която оптимизация едно нещо преминава в друго, а после другото – в трето. Еволюцията протича и без да имаме представа за нея. Но когато имаме знание за това, какво става с нас, при това надхвърлили и рамките на биологичния си живот, то несъмнено разполагаме с възможности да регулираме разитието си и да направим от себе си това, което едновременно искаме и е възможно. Знанията и опитностите за еволюцията на психиката ще ни спестят напразните очаквания, неосъществимите мечти, проблемната претовареност на живота, предизвикваща чрез стреса заболявания и т.н. В същото време ще ни даде възможност да открием онова у себе си, за което ни има и чрез което ще оставим собствения си подпис на тази планета. Ще открием онова, което ни обединява и може да надхвърли индивидуалните ни цели.

Мисълта тече като река. Капките вода колкото и да се вихрят и забавят, ще се влеят в океана така, както единичната мисъл ще се влее в Универсалния ум. Подобно на това и тази книга ще тече, отразявайки вихъра на моите и твоите, читателю, мисли.

Водата в горното течение на реката минава през много прагове и водопади. И всеки водопад е препятствие. Всеки водовъртеж е напрежение и забавяне. За да се мине напред, трябва да се осъзнае, “преработи” миналото. Ако усещаш вътрешна съпротива, трябва да се повъртиш между предишния водопад и следващия. Ще ти помогне приемането така, както водата приема гравитацията. На нея не ѝ е нужен някой, който да я тласка, за да тече към океана. Няма метод, няма друга сила – единствено отдаването. Ако все пак се позапънеш някъде – остави книгата настрана. Изживей нещо от написаното до тук. Повикай го и то ще стане. То е в твоя път. Отвори съзнанието си – тогава ще се движиш напред с най-малко съпротивление.

А когато наближиш края на книгата – тя ще се разлива за теб широко и спокойно – като велика река достигнала океана.

Еволюцията като система – съвсем накратко

На следващите страници ще се запознаете с отговорите на следните важни въпроси:Що е еволюцията?Какво представлява психиката?Как е възможен съюзът на материя и дух?Как се изгражда нашата реалност?Как се променя нашата реалност?Кои са магистралните еволюционни пътища на живота, психиката, обществото?Проблемите на еволюцията на психиката: нервните заболявания, “бягството от действителността“,

отчуждението.Неуспялата еволюция – какво става с тези, които не са пожелали или не са могли да вървят в общия

еволюционен поток?*

Какво е еволюцията, съвсем накратко?Еволюцията е сложен процес на информационно-организационни (неявни, виртуални), структурно-

и функционално-материални (веществени и полеви) процеси, сложно организирани във времето, в резултат на което се появяват, изменят необратимо и прекратяват съществуването си системите.

Съществуват три начина за движение и преобразуване на енергията, която преминава през веществото. Преминаването на енергия става благодарение на наличието на потенциална разлика между две точки, или повърхности (във фронтове), или обеми, т.е. пространства (по повърхнините им), или

8

хронони (през пространствата). Внасянето на енергия води до увеличаване на подредеността, до структуриране на пространството, най-общо може да се каже, че енергията, поради структуриращите си възможности е информационна съставляваща на вселената. Изравняването на енергетични потенциали в определен обем от пространството се нарича ентропия (популярно казано – хаос) и се осъществява от равновесни (по-точно уравновесяващи) сили. Ентропията е своего рода еластично поведение на материята – неравновесното състояние се избягва. Най-примитивният начин за предаване на енергията е чрез преместване на тялото в пространството. При него загубите на енергия са най-големи (сравнително малко енергия отива за преместването). Съответно, ентропийните прояви са най-изявени. По-висшият е чрез обратима промяна на свойствата на тялото. Например чрез потенциално обратима смяна на фазовото състояние на веществото (твърдо-течно-газообразно) или при повечето химически реакции. Еволюцията е най-ефективният (оптималният) начин за преминаване и съхранение на енергията през веществото. При него енергията структурира (внася информация) по необратим начин система, която многостъпално се усвоява от последната. Еволюцията по най-оптимален начин осигурява преминаването на енергията, с най-ниско производство на ентропия, т.е. на хаос. Нещо повече - напредването на еволюцията (еволюцията на самата еволюция, защото самата еволюция е система, която се развива) рано или късно поражда такива системи, които не само спират ентропийните процеси, но и обръщат тяхната посока – т.нар. негентропия. Такива системи, например са животът и разумът. При тях информацията на техния вход е по-малка (с по-слабоорганизиращи свойства) отколкото на изхода на системата.

Накратко, еволюцията по най-ефективен начин се противопоставя на процесите на ентропия, които не са нищо друго освен реализация на изравняването на потенциалите и постигане на симетрия на процесите. Еволюцията пораждаща негентропийни процеси и системи, оставя асиметричност в средата, не допуска по никой начин изравняването на потенциалите на съответните базови процеси.

Еволюцията на системите може да се разглежда в минимум четири аспекта (те са седем, но това е опростяване, което подобрява разбирането на темата на този етап): 1. еволюция на субстрата на системата (инструментална, иманентна, морфологична еволюция, съответно - аспект), 2. еволюция на информацията и организацията на системата (виртуална, знакова, законоопределяща), 3. на способите за управление на системата, т.е. на нейната технология, еволюция на ценностния апарат, 4. на разположение на събитията в еволюционното време, т.е. темпорален аспект.

Еволюцията се извършва според 9 базови принципа: 1.адаптивност (приспособяемост), 2.приемственост (изменение на наследени структури и функции), 3.наличие на неравновесност, която води до необратимост на измененията, 4.закономерност (последователни диференциации и интеграции на частите на системата), 5.насоченост (ортогенез), 6.квантитативност (скокообразност), 7.икономичност, 8.потенциал за създаване на нови прогресивни системи, 9.съсъществуване на нисшето и висшето в една и съща среда.

Но най-важното за еволюцията, нейният дълбок смисъл, това е оптимизацията. Каквито и взаимодействия да протичат, винаги се търси решение на основата на оптимално (в т.ч. ефективно) преминаване на енерго-информационните потоци с минимум загуби, в материален аспект, и с получаване на максимално (но не разрушително) удовлетворение като преживяемост, в духовен аспект. Пътят към първото най-често преминава през увеличаване на проводимостта за управленските въздействия. На второто – чрез творчеството (намирането на решение и направата на избор на негова основа) и най-вече – чрез озарението. И в двата случая поставянето на системите в реална среда е условие за пълноценно теренно изпитание на едни или други структури, възли, подходи.

Дух и материя

С появата на Вселената са се породила две еволюционни йерархии (“пирамиди”) от системи, които влизат в контакт помежду си и съответно създават трети тип системи, които също еволюират. Това са духовна, материална и хибридна на първите две системи. Материалната се гради от нисшето към висшето – от субелементарни частици, през елементарни частици, атоми, молекули и кристали и т.н. Насоката на материалната еволюция е от високоенергийни с много свободна енергия системи към нискоенергийни, с ниско ниво на свободната енергия системи, за най-чест показател учените използуват температурата и ентропията на конкретните еволюиращи обекти. Духовната йерархия се гради обратно – от висшето към нисшето – от Бог* към стоящата и производна от него йерархия надолу, от абстрактното към конкретното (*според едно виждане, Бог и боговете са само ролеви функции, изначални поведенчески архетипи, а не личности). И в двата случая се смята, че еволюцията на йерархиите не е завършила, т.е. материалната пирамида няма обособен връх, а духовната – няма окончателно дъно.

9

Двете йерархии имат полярни, противоположни, но допълващи се свойства, признаци, закони и разнопосочни направления в развитието си. Но именно тази разнопосочност и полярност (което учените често наричат контрапаралелност) е условие за тяхното съчетаване (комплементарност, или свързаност на противоположности) чрез процеси, които влизат в синхрон (синфазност и пр. признаци на хармонията). Тези процеси пораждат т.нар. хибридни системи, в които съсъществуват за относително кратко време противоположните качества и на двете йерархии. Това е невъобразимо красиво и сложно преплитане, което макар и кратко, взаимно обогатява еволюцията и на двете начални “пирамиди”. Примери за тях: животът, психиката, разумът и интелектът свързан в живот с материя, киборгите (системи от неживи и живи, биологични клетъчни обекти). Вероятно към тях могат да се причислят и други: краткосъществуващи и периодично организирани човекомашинни системи и някои аспекти на човешката дейност: молитви, медитации, изкуство, парапсихични и трансперсонални преживявания и др.

Развитието на материалните системи върви по пътя на дивергенцията, което е разделяне на свойствата и качествата при създаване на нови системи. Образец за дивергенция е развитието на живия свят показан като образец с дарвиновата теория за произхода и еволюцията на видовете. Развитието на хибридните системи, в които интензитетът на материалните изисквания е по-голям, отколкото духовно-информационните, върви от абстрактното към конкретното.

Развитието на системите от духовната йерархия върви по пътя на конвергенцията. Това означава, че информационните потоци, породени в процесите на планиране и проектиране се сливат, свеждат до все по-малък брой интегрирани решения, които адаптират системата не „на парче”, а в един по-широк аспект на информационната среда. В духовен план броят на решенията намалява, но тяхната ефективност и полезност при различни обстоятелства се повишава. По тази причина развитието на хибридните системи с акцент върху духа върви от конкретното към абстрактното.

Ако ви изглежда непонятна думата „конвергенция”, може да я заместите с приблизителната й по значение „сливане”.

Нашият живот и душа (психика) представляват именно контакт на двете йерархии – материалната и духовната. Това ни дава един страхотен шанс да направим със себе си и околната си среда каквото поискаме. Защо? Защото духовните същества не разполагат с надежден начин за влияние върху материята, макар че основното им свойство е творчеството, съзидателността, а материалните тела се държат пасивно и инертно в пространството – върху тях влияят единствено два типа материални фактори – инерцията и ентропията. А ние имаме и едната съставка, и другата: като духовни имаме творчески намерения и цели, като материални разполагаме с енергията и информацията за въздействие както върху материалния, тъй и върху духовния аспект на реалностите. Двете сфери – на материята и на духа се срещат в психиката, или както още популярно може да се каже – душата. Душата притежава функционален блок на управлението, наречен съзнание, за чието наличие ние съдим по вътрешния си екран на мислите, образите, чувствата, които можем да извикваме, следваме или само да наблюдаваме, относително независимо от конкретните ни телесни състояния. Ключов момент в работата на съзнанието е свободната воля (свободата на волята от която зависи оптималността на избора), която нараства по посоката на Бога в духовен аспект и посоката на висшите материални космически структури в материален аспект.

Духът и материята представляват екстремални изкуствени абстракции. Духът в този смисъл е информация без носител (чисто значение) или наблюдател, или спонтанна активност (интенция, намерение) към промяна на нещата отвъд себе си. Материята е пертурбация (дефект) във вакуума, лишена от одушевеност и вътрешна активност. Душата е един от начините на контактуване на материята и духа.

Материално и духовно:

Материя Духизмерима, пространствена, времева неизмерим, без/над пространствен, вечностенпрофанни, адитивни, количествени закони

сакрални, неадитивни, качествени закони

С напредване на еволюционната възраст намаляват степените на

С напредване на еволюционната възраст се увеличават степените на свобода, в резултат

10

свобода – по-бързо се достига до оптимално решение на адаптационните задачи

на което системата се универсализира

реален, вкл. РОП свят информационен, виртуален свят.Разгръщане на дивергентните свойства в І еволюционна фаза на развитие на хибридните системи (за фазите четете по-нататък)

Разгръщане на конвергентните свойства във ІІ еволюционна фаза на развитие на хибридните системи

Умножаване на съществуващото или разрушаване (инерция и ерозия), достигане на симетрия след достатъчно дълго време

Творчество, креативност (асиметрия и съзидателност)

Как се съотнасят духа, душата и материята на тялото?Душата още в най-ранна възраст – със зачатието или поне от времето на залагане на мозъка (ако

наблюдаваме висшите животни) създава трайни връзки на контакти между материя и дух. Те могат да се препрограмират, но много рядко, и то само при трайно навлизане в нова среда, изискваща пренастройка на структурно ниво на всички жизненоважни функции (примерно – как ще се промени изхранването и дишането при преминаване от суша към воден живот). Програмирането на душата, нейната операционна система (ОС) в общия случай е пряко свързан с трайната роля на даденото същество в средата – като вид. Препрограмирането се извършва на йерархичен принцип като най-висшето ниво има най-големи възможности за промяна в ОС. Например за висшите животни това ниво е мозъка, за човека в социума – разума, за просветления – интуицията, за полубоговете – метамисленето и т.н.

Всяко по-висше ниво на въздействие чрез промяна на главните управляващи параметри чрез ОС позволява по-добра адаптация, като адаптацията има тенденция да се движи от конкретна към абстрактна, универсална, глобална, вселенска среда. Така “вселенското животно” става човек, а “вселенският човек” става полубог (или бог).

Когато става въпрос за истината, ние говорим за НАШЕТО РАЗБИРАНЕ НА ИСТИНА. Това е разбирането, затворено и ограничено от нашата ОС. Всъщност обективната реалност е нещо съвсем различно от нашата телесно-физиологично-сетивна интерпретация. Знанието, истината, е само сянка на реалността. Знанието за света идва от “главата” (т.е. от състоянието на ума, на ОС), а реалността е цялостна. Например, ползувайки сетивата за да определим температурата на повърхността на тялото си, може да сметнем, че 20 градуса е топло, ако ни обгръща въздух, и студено – ако ни обгръща вода със същата температура. Трептенията на електромагнитните вълни установяваме като цветове, но възприятието им силно зависи от декодиращия зрителен апарат. Маймуните (включително и хората) са единствените бозайници, разполагащи с 3 вида цветночувствителни пигменти в ретината, намиращи се в т.нар. клетки – колбички, докато останалите бозайници имат само два вида. Цветочувствителността ще е съвсем различна при хората с нормално цветно зрение и хората – далтонисти. Много по-широк спектър на чувствителност имат влечугите и произхождащите от тях (от групата на динозаврите) птици. Те имат 4 вида цветочувствителни клетки, съответно 4 пигмента. Но всички тези чувствителности – температурата и цветната – са само кодерно-декодерни (интерфейсно) зависими и не отразяват духовното, информационно-организационното в света.

Прекият достъп до начина на организация на материята (четенето на вселенска информация) може да става само когато можем съзнателно да игнорираме постъпващата сетивна информация и едновременно с това достатъчно дълго да запазваме дадено текущо състояние на съзнанието по отношение на цел, намерение или предпочитание. Много духовни Учители наричат това състояние „празнота на ума”. Продължителността дава време за осмисляне. Без него няма разбиране. Навикът на обикновения човек и природното същество да скача съзнанието му от едно нещо към друго с шеметна скорост проваля дори целенасочената идея за връзка с духовното, организиращата матрица на Вселената.

Свойство на духовността е прякото виждане на Истината. А на практика Истината се изразява чрез вярата, чрез стабилната автентично самостоятелно изградена ценностна система. Съмняващите се и скептиците са ненадеждни – както за другите, така и за себе си. С техния морален релативизъм можем да ги отнесем към животните. Но дори и това е много. Животните от всеки вид имат свой поведенчески репертоар, на основата на който поведението им е предвидимо и дори понякога предопределено.

11

Ценностната система е един от атрибутите на духовността. Липсата й означава липса на осъзнатост спрямо собствените мисли, думи и действия, както и способност за преценка на нещата от материалната реалност.

Невярващият е като кораб без кормило, или по-точно – като кораб без капитан на борда. Екипажът се оправя както може, но дори няма идея къде да се отправи, в кое пристанище да акостира.

Още към представата за духовността: това е търсене, вглеждане в полезното, което се разбира като вечно, стабилно, непреходно. Поведение, свързано с духовността е изоставянето на временното, моментното, текущото, вълнуващото и приемане и съобразяване с непреходното и вечното. Усъвършенстването, еволюцията е временното; съвършенството, съществуващото и без конкретна опора в материалното е вечното.

В този смисъл: духовното развитие е само проява на духовността в развиващата се материя, духовната опитност за

представяне на образци на вечността чрез преходността на материята.Психичното развитие е приспособяване, адаптация, настройка, пригаждане на себе си към средата и

на средата към себе си, докато човешкото “развитие на духа” не се придържа към тази нужда. Психичното развитие става с дейност, с действие, а духовното развитие става с отдаване, позволяване, несъпротива.

УСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО означава да постигнеш повече от по-малкото.СЪВЪРШЕНСТВОТО означава да постигнеш всичко от нищо.Творческата съзидателност в крайна сметка еволюира до еквифиналното (крайното) състояние на

Божествения Творец – да направи ВСИЧКО от НИЩО. Всеки индивидуален дух (Висш Аз) има потенциала да стане Бог, да реализира своето виждане за Вселената.

Хибридните системи на интеграцията на материалното с духовното формират два основни типа организация – кръгова и спирална. Кръговата, наречена още и пирамидална, се познава по своята повтаряемост, ясна съподчиненост на нивата в нея, откъдето е и нейната висока познаваемост и предсказуемост. Такива системи са силно привързани към хомеостазно поведение. Тяхната еволюция, доколкото е възможна, обхваща само детайлите и никога кардинални структурни трансформации.

Спиралната организация генерира непрекъснато нови изменения в структурата. Тя е открита за всякакви промени. Такива системи са в явен, почти непрекъснат екстремален конфликт със средата. Борбата е тяхното кредо за съществуването.

Поради това, че в света има сложни, свръхсложни и вероятностни системи, т.е. системи с толкова голям брой на елементите и връзките между тях, някои от еволюционните нива на организация на които се преплитат помежду си. Такива нива могат да са от различен тип – от кръгов или от мрежов тип. Тяхното интегриране за съвместна работа е изключително сложна творческа задача.

Нашето съзнание и осъзнаваният от нас свят, свят на контакт на духовното с материалното, ни предизвиква да вземаме решения, които изискват компромис. Някаква импровизация, която е на практика решаване на оптимизационна задача, при която ние хем ще можем да оцелеем материално, хем ще сме способни да проявяваме духовната си същност.

Има редки, но затова пък удивителни примери на явления отразяващи връзката между материалното и духовното. В литературата са описани 400 парапсихични явления прояви на способностите на хора-екстрасенси (сидхи-санскр. - Сили), общото между които е несетивно или свръхсетивно възприятие и безтелесно и неинструментално въздействие върху материални обекти, живи същества, хора. Най-добре документираните случаи в България на екстрасенси са Ванга и Слава Севрюкова. Бъдещето е на онези, които успеят да развият тези способности. Нивото на разума, на обществото е по-ниско от нивото в което се проявяват те. Обществото ще изисква, потулва, отстранява такива хора, но от друга страна, високите изисквания към телесната и психичната организация все по-често стихийно или организирано ще провокират появата на тези явления, т.е. обществото, поне на моменти ще признава, че има нужда от тях. Когато проявите станат системни и у достатъчен брой хора, ще се прояви следващото еволюционно ниво на организация в хибридните системи – интуицията, мъдростта, която на този етап на нашата книга може да я разбираме като “знание без учене”.

Все пак най-честата проява на духа е във видимите явления – в материалния свят. Реалността, която обитаваме и променяме е създадена с инструкциите на духа. Да пренебрегваме духа – означава да живеем невежо и осакатено. Да не знаем за съществуването на проект, по който се стуктурира материята.

На днешния етап постигането на компромис при контакта на материя с дух е сложна задача, тъй като светската власт (правовата държава) е основана не на духовни ценности (дори това да е вписано за украшение в конституцията на някои държави), а на материални реалии (каквато е например, собствеността). Това означава предварително установен принцип на взамане на решение – дивергентно

12

ориентирани решения и действия. Това създава непрекъснати проблеми, защото решаването на проблем с дивергентен принцип поражда две противоположни отношения, той разбива възможния консенсус, създава условия за противопоставяне в обществото. Той е основна причина за инволюцията на духовните ценности в практиката.

Демокрацията като принцип на социалната игра, приемаща материята като единствена реалност, от един момент нататък изражда хората в материални единици (електорат, производители и потребители), зависещи от материята, привързани към материята и числата, и решаващи задачи от всякакъв род по един манипулативно-инструментален начин. Наред с егоизма като реално мотивираща ценност, материализмът, основаващ се на дивергентния принцип прави нестабилно обществото. Когато сложността на такова общество достигне предел, отвъд който не може да се влезе в конвергентната ІІ еволюционна фаза, то загива.

Три фази в цикъла на развитие на системите

Системите, които успеят да просъществуват без да бъдат елиминирани поради външни причини, преминават през 3 фази. В първата те се обособяват от средата като се разтъждествяват от нея с конфликти – гранични промени в условията на средата. Системите се сдобиват с вход (на който действат значимите фактори от средата), състояние (или структура), което преработва получените въздействия, и изход, който е интегралният отговор на системата на въздействията. В структурен аспект това се демонстрира с усложняване. През тази фаза се формират 4-те функционални блока на системите: двигател, трансмисия, работен орган и органи за управление. Най-същественият функционален блок е работният орган. Чрез него системата влиза в директно взаимодействие със своята среда. Двигателят има свойството да преобразува, акумулира, натрупва, съхранява и предава към останалите части на системата информация, вещество, енергия. Трансмисията има основна функция да разпределя енергията между различните функционални блокове на системата, получавайки я предимно от двигателя. Работният орган служи за пряко изпълнение на конкретните функции на системата. Органите за управление служат за информационно-организационно обезпечаване на системата в реално време. Последователността на обособяването на функционалните блокове е следната: работен орган, от който чрез дивергенция произлизат: трансмисия, органи за управление и двигател. В началото двигателят използува енергия внесена отвън на системата, т.е. от средата. Постепенно двигателят придобива свойството да преобразува енергия от вътрешните ресурси на системата. Когато системата стане почти напълно енергийно независима, т.е запази функциите си при по-продължителна енергийна изолация от средата, системата преминава във втората еволюционна фаза. При нея става структурно опростяване, при което един по един изчезват функционалните блокове, без това да уврежда функциите на системата. Най-важното при това изчезване е преминаването на частите на микрониво, сливането на отделните елементи и самообслужване на функционирането (автономия). Последователните промени са следните: двигателят потъва в работния орган, последван от трансмисията и накрая от органите за управление. Т.е. пътят на усложняване в І и опростяване във ІІ еволюционна фаза е различен. Накрая работният орган се миниатюризира. Тогава системата встъпва в ІІІ еволюционна фаза, през която са възможни различни сценарии. Системата (съставена от един работен орган, който изпълнява до този момент функциите на системата) изчезва (елиминира се) поради това, че функцията се изпълнява от друга система, т.е. той е излишен. Възможно е необходимата дотогава функция да стане вече излишна. През същата тази фаза може да се заложат целите за създаване на нова система, с друга веществена или информационна реализация, която да изпълнява функциите с които е била известна преди. Накратко в Третата еволюционна фаза става преход: или към пораждане на нова система или към деградация.

Контактите на духа с материята създават все по-висока степен на организация. Но по-високата степен на организация обхваща все по-малка част от общата материя. Всяко следващо ниво на организация се появява за все по-кратко време, отколкото е било необходимо да възникне предишното. Това е така, защото все по-бързо материята се придвижва към идеала на духа.

Групата от еволюционни цикли обхващащи един вид степен на организация образуват еон. Еонът е най-висшето ниво в йерархията на системата на еволюцията. До момента са известни пет еона: на енергията (субелементарните и елементарните частици), на веществото (атомите, молекулите и кристалите), на живота, на разума, на интуицията (мъдростта).

Прилагането на нова организация към наследената съществуваща структура е деликатна работа и резултатът е крехко и доста по-късоживеещо единство на материя с дух в създадените единични системи. Стабилността, оцеляването е приоритет за по-голямата нееволюирала част от материята. Размножаването при живата материя е залог за оцеляване чрез съхранение на генетичния код в дадено местообитание на вида. Развитието при живата материя е възможност за осигуряване на качествено по-благоприятни условия за живот. То закономерно води до трансформация в ниво социалност с координираща роля на разума. Така в тази линия обществото се трансформира в мъдрост, в мъдро съобщество, в което координираща роля има интуицията.

13

Еволюцията придвижва към по-високо ниво не най-стабилната, не най-способната на оцеляване, не най-оптимално адаптираната материя. Ако беше така, ние щяхме да сме блаженстващи водородни атоми, или ако искате – бактерии. Бактериите са вездесъщи създания и живеят на места, на които не бихте помислили че може да съществува живот! Те са способни като цисти да преживеят и много повече от това – включително космическата среда на вакуум, радиация и голяма температурна разлика. Така че „добрите“ след трансформацията не винаги оцеляват, а „лошите“ не винаги биват унищожени. Щастливите деца на трансформацията са безстрашните да сменят средата си на живот или начина по който усвояват тази среда; също тези, които експериментират в прилагането на общи модели (ахретипи) в конкретни условия; тези, които осъзнато са готови да се самоотрекат и саможертват, за да се възцари Универсалния дух; и не на последно място – тези, които са имали късмета да бъдат в точното време на точното място, където се случва трансформиращото въздействие.

Материалното развитие е невъзможно без творчество, а то - без духовният принцип на конвергенцията, проявяваща се видимо през ІІ еволюционна фаза. Развитието изисква съзнателен творец. Без него материята ще върви към непрекъснатен разпад. Ако творецът обаче остане подвластен на материалните ценности, ако не може да се абстрахира от тях, той не е в състояние да твори. Изключвайки творческото от човешка група, тя деградира – точно както природното лишено от дух деградира без грижа.

Съвкупността от знанията за материята, неосветени от познаването на духа са безсмислени, нехармонични и дори опасни.

Езиците на еволюцията и еволюцията на езиците

Истината на разума (релативистката, относителната истина от абстрактните източници на информация), наричана обективна, е винаги някъде там – по средата между реалното и нереалното, а значи е илюзорна. Истината на сърцето не може да е по средата, и истината на действието – също.

Системата на еволюцията се представя най-ясно чрез информационния си ипостас. Има възходящи и низходящи информационни потоци, потоци от материалното към духовното и от духовното към материалното, има потоци, които формират хибридните системи. Образуването на хибридните системи е възможно заради кодиране/декодиране на информацията от/към посоките на духа и материята. Познаването и използуването на кодовете е езикът на общуването. Познатият код/език е залог за разбиране/управление на системите – между тях, между тях и средата и между твореца им и тях.

ЕЗИКЪТ НЕ ОПИСВА РЕАЛНОСТТА. ТОЙ Я КОНСТРУИРА.Всеки човек, както и по-високо развита в духовно отношение система има или ползува два типа

езици: вътрешен и външен.Вътрешния език е средство за общуване между дълбоките същности на хората и на човека със себе

си: Същността си, ДНК, органите и т.н.Външният език е от два типа: общ за вида (съществува в ранна младенческа възраст у човека) и

етнически език. Съответно има и суб-езици (базови по отношение на социума от съвременен тип) и супер-езици (надстроечни, основани на общи философски категории, парадигми, атрибути и т.н., на езика на природните науки – защото природните закони действат еднакво и са независими от познаването на етническите езици). Възможността ни да влизаме в диалог с живите същества на тази планета е чрез субезиците. Възможността ни да влизаме в равнопоставен диалог с представители на извънземните цивилизации е чрез използуването на суперезик.

Да разширим още представите за езика и неговото значение в психичното и духовното развитие.

Дай на нещо име – и то ще стане реалност

Езиците образуват йерархия, съответстваща на йерархията на хибридните системи в съответствие с техния материален носител.

1.Език на тоталността, на Космоса, на Вселената – това е базовият език на всичкото, Субстанцията, ноосферата, езикът с който говорим с Върховната личност – Бога. Този език свързва (кодира) отношенията съзнание–квантов свят. Това е езикът на Същността на Наблюдателя. Квантовите явления силно се влияят от наличието на наблюдател (принцип на неопределеността на Хайзенберг). Наблюдателят, правейки избор, предизвиква колапс на пси-функцията (основното уравнение в квантовата механика). Така се осъществява само едно от потенциално възможните състояния.

В античната епоха на европейската цивилизация се е смятало, че Даровете на Небесата за човека са пет: Огънят, Любовта, Словото, Музиката и Пшеницата. Ако приемем аксиоматично това твърдение, ще

14

видим че информационният аспект – Словото, т.е. езика, е измежду най-значимите неща в човешкия свят от дълбока древност.

2.Език на връзката кванти-вещество. С него се кодират отношенията между квантовия и атомно-молекулния свят. Квантите изграждат и променят атомите и по-високите нива на материята. Това е базовият език на химията и физиката.

3.Език на морфогенетичните полета. Той изразява връзката между макромолекулните комплекси и специализацията на клетката. Този език осигурява взаимодействието между биофизичното и биохимичното с клетъчното и тъканното ниво на интеграция на живата материя. Този език е средата на биохимията, хистологията, ембриологията, биохимията и др.

4.Език на генетичния код. Чрез този език става трансформирането на генетичния запис от ДНК или РНК в биохимичните макромолекулни комплекси на протеините. Това е базовия език на генетиката и биохимията.

5.Неврологичен език. Той осигурява връзката между дейността на нервната тъкан и цялостното поведение – медиаторите, невромодулаторите, синаптичните явления, нервният импулс и т.н. Този език осигурява интегритета на индивида. Той е и основата на първичния език у човека (звуците на примитивно общуване, които произнасят бебетата, независимо от етническия им произход). При него се кодира формалния преход от образ (форма, геометрия) към енергия на звука.

6.Етнически език. Етническият език (обичайният език на мисленето на съвременния човек) осигурява интегритета на индивидите в обществото (общността), като форми на проява на този език са личността (елементарно ниво) и институцията (функционално-блоковото ниво на управление в системата на обществото). Писмеността съхранява етническия език. Писменият език има склонност да се опростява граматически, а словесно е толкова богат, колкото е културата (нещата, които могат да се назоват) на говорещите и пишещите на него хора. Глобализацията свива полето на малките езици: те се претопяват или изчезват. В този процес изчезват и местните култури използуващи тези езици. Но това означава и социална смърт на етносите.

7.Суперезик. Негов пръв представител е научният език – знанията са общи за различни общества, независимо от използуваните от тях различни етнически езици. Може да се каже, че това е език на културата или език на цивилизацията – код за свързване на индивидите по познавателен признак. Науката агресивно и отчуждено (т.е. непривързано към авторите) изучава обектите и фактите. Всяко научно съждение е необвързано с изказалия го. Уважавайки приоритета на даден автор, то не принадлежи на автора. То става истинно едва когато е потвърдено от други лаборатории и институти по света.

Възможното развитие на научния [език], е философският език – код за разбиране между общностите на основата на категориите и атрибутите на [представите] за реалността. Би трябвало този език да надраства (или израства от) емпиричното и теоретично научно познание.

Колкото по-дълбочинен е даден език (към колкото по-малък номер от изброените принадлежи), толкова по-всеобхватна власт има той, когато се използува като инструктивен текст.

Способността да се научи език от дадено ниво зависи от големината на фокусът на вниманието, както и на свързаните с него останали когнитивни (познавателни) функции. Тесният фокус съответства на конкретното, на текущото потребителско отношение между действащия и действителността (нарастващият номер на нивото на езика). Широкият фокус съответства на цялостността, тоталността, включването на цялостната обстановка в действията на субекта спрямо действителността. Широкофокусният език възпитава вниманието към действителността и развива обстановъчното поведение. В крайния случай субектът изчезва в безкрайността на цялото, става едно с него и не се налага да търси кодове за знаците и значенията им - те стават прозрачни за него, те са едно и също („Вселенски език“). Стига се до пряко, чисто възприемане на информацията. Масовите човешки езици днес, благодарение на граматическата им структура, са носители на културата на потребностното отношение. Т.е. те носят нагласата към тесен фокус на вниманието, гледната точка откъм аза навън.

Последователното възприемане на действителността и усвояването на език в последователен стил, и изучаването на чужд език на основата на вече познат, формира потребностен тип реакции на мисълта, действието и осъзнатостта.

Паралелното, ситуационно, възприето с отворено съзнание, в състояние на „празна чаша” изучаване на език, процес, ситуация, явление, философия и т.н. осигурява развитието у човека на обстановъчен тип реакции на мисълта, действието и осъзнатостта. Такава осъзнатост е атрибутивна за постигането на просветление.

Просветленият и непросветленият осъзнават по коренно различен начин ставащото с тях и около тях.

15

Къде е мястото на изкуството в цялата тази схема от нива от езици? Изкуството би трябвало да е паралелна реалност, която може да използува субстанциите и енергиите от различните нива с идеята (целта) да осигурява съпреживяване на потребителите на идеите с вътрешния свят на автора (авторите). В този смисъл дадена идея може да бъде представена по безкрайно много начини, ползувайки общите точки на съприкосновение – различните езици. В този смисъл има изкуства, които са базови – музика, танц, изобразително изкуство, и такива, които са надстроечни – свързани с етноса или културната прослойка – театър, литература.

Произведенията на изкуството са обрани (отнети) части от многообразието на естеството (природата), като са показани определени, считани от авторите същностни части. Тези същностни черти са пречупени през индивидуалния поглед на автора, а в неговия развит израз на таланта му – стила му – неговата автентичност.

Обратно, произведенията, които не използуват похватите на изкуството представят нещата такива, каквито са, независимо от автора, който ги е споделил.

Къде е мястото на религията в системата на езиците? Неклерикалната религия напълно слива наблюдателят (слушателят) с наблюдаваното, след като веднъж те са били разделени. Религията е съучастие на Аза във формирането на света: слива познаваемото и познаващия: тогава никакъв език не е нужен, защото те са ЕДНО.

С колкото по-голям кръг от хора искаме да контактуваме, толкова в по-ниските нива на езици трябва да отиваме. Ако използуваме изкуството – няма да се налага да пожертваме (загубим) информация в превода: авторовото виждане може да отрази онзи чисто човешки ъгъл, който приляга на възприятието на потребителите. Физическата равнина (аспект) съдържа първите 6 езика. Етническият е единствен за Емоционалната равнина. Суперезикът (И) е език на малцина интелектуалци и философи. Затова познаването на езиците под етническия от всички хора е задължително в едно бъдеще. На този етап на развитие на обществото, изглежда за да стане това ще е нужно смяна на социалната (хуманитарната) технология и поне две поколения за сработване на обществото в новите условия. Задължителността няма да е под формата на натиск, а заради оптималността на изразяването между съществата от различни нива на съзнание, притежаващи съответно различни аспекти на разбирането.

Стабилизацията на еволюционните промени обхващащи дадено езиково ниво за достатъчно дълъг период поражда информационен поток, съдържащ програмите за тези промени и го отпраща към по-ниското ниво от него. Те се записват на новото място. С това се извършва автоматизация на полезните придобивки на развитието. Онова, което е изисквало напрежение и преустройство, вече става с лекота и без трансформация.

ЖИВОТЪТ Е ТЕКСТ. И ДОКОЛКОТО МОЖЕШ ДА СЪЗДАВАШ И ПРОМЕНЯШ ТЕКСТОВЕ, ДОТОЛКОВА УДАЧНО ЩЕ ИЗГЛЕЖДА ЖИВОТЪТ ТИ.

Думата (словото) е средство на мисълта, която се отнася за това, което става сега. За миналото и бъдещето думата е средство на сътворяването (произходът и развитието). Затова при директното общуване ползуващо думи, говорещите се разбират в един контекст. А при изслушване на запис или в текст – думите променят действителността. Редактиването на текст е също неизбежна промяна на първичния контекст, а оттам и на реалността. Така имаме две реалности: условно „първична” – на материята и условно „вторична” – на думите. Връзката между тях е кодът, който се носи от съзнанието и връзката между тях. В съзнанието присъстват намерението, мотивите и т.н.

С нарастването на осъзнаването при духовното развитие, нарастват възможностите за съзнателен контакт към повече езикови нива. Например парапсихичното явление гласолалия представлява знаене и разговаряне на чужди от родния етнически езици, без да бъдат изучавани. Това се постига заради преводът на информацията между различните нива на езиците, който се извършва интуитивно с голяма скорост. Сякаш владеещият това явление влиза в главите на събеседниците си и разговаря така с тях, сякаш той говори на своя майчин език.

Лутър Бърбанк, американски биолог и агроном, считан за пионер в научната агрономия (1849-1926) говорел на кактус в продължение на седем години: “Ти си в безопасност, няма кой да ти навреди. Можеш да изхвърлиш бодлите си. Ти си у дома у приятел, който те обича. Не си в пустинята и никой няма да те нарани.” На седмата година от кактуса се появил нов израстък, който бил БЕЗ БОДЛИ. Това е първият научно документиран факт за контакт на човек с растение.

Удивителни изглеждаха първите опити на екип на руския професор П. Гаряев с растения, на които се въздейства с човешка реч. Те са реагирали с разбиране. На ругатните и заплахите са се получавали вредни мутации, в един от случаите равностойни на облъчване с 30 000 рентгена! Обратно – с приятелско говорене обикновените растения процъфтявали много добре, а генетично увредените от радиацията след взрива на атомната електростанция в Чернобил през 1986 г. претърпели обратни мутации.

Словото е разбираемо. Всички информационни системи разполагат с аналогичен код: информацията може да послужи за инструкция на друга система.

16

Език и грамотност

Разбирането посредством езика еволюира в няколко вида грамотност. Грамотността се определя като способност за контакт посредством езика с други, познаващи този език. Тук влагам по-общото разбиране за езика, а не конкретния етнически език. Грамотността се определя още като способност за преобразуване (прехвърляне, транслация, конвертиране...) на информация от един вид в друг (например от звукова реч в писменна).

Още с раждането си човек знае образния, „телепатичен”, „биокомпютърен” език. Но заобиколен от възрастните, които не го владеят (забравили са го), той развива другите културни форми на езика.

Индивидуалното развитие на мозъчните структури и еволюцията на човешката култура си съответстват. Това е проява на биогенетичния закон. Ако образният език е характерен за всички животни (според някои автори – и за всички живи същества), то едва при висшите животни и човека се развива математическият език – математическата грамотност. Едва при човека тя може да се конвертира от мисловен процес в писменост и говоримо слово. Математическата грамотност предхожда лингвистичната поради нейната по-голяма всеобхватност. Това е пример за движение от абстрактното към конкретното, което се изисква от живота, от културата, насочена към задоволяване на потребностната ориентация. Човек се научава първо да брои, а после да си служи с етно-лингвистичния език. Първите писмена (шифри) са цифрите (оттам се е запазило близкото им звучене и изписване „шифър” и „цифра”.). Ако тази последователност се взема предвид при възпитанието и обучението на децата, може да очакваме правилното им развитие.

Малко след развитието на лингвистичната грамотност човек е способен на музикално ограмотяване. Макар че музиката е базова, защото гласовият орган е развит преди математическата грамотност, тя не се развива от самото начало. Музикално-певческата грамотност идва исторически по времето когато е трябвало да се записва музикално произведение. Много често музиката се съпровожда с пеене с ползуване на етнически език. Ето защо музикалната грамотност и ограмотяване трябва да следва ограмотяването в лингвистичната грамотност.

Следващ етап в развитието на формите на грамотността е двигателната грамотност. Тя изисква развитие на всички предходни видове грамотности. Работата със сложни инструменти и с машини изисква поне минимално ниво на грамотност в предишните нива. Това дава възможност да се работи с техническия паспорт и инструкцията за работа с дадено устройство. Работата с бързо реагиращи на човешките команди машини, както и от необходимостт да се записва и чете танцът на танцьора и езика на немият, провокира възстановяване на най-древният от всички езици – образният. Той винаги е в основата на екстрасензорната грамотност. Независимо от напластяванията на културата, която се е развивала съобразявайки се с бавните скорости, с наличието на достатъчно време, едва в последните столетия, в условията на новите професии, изискващи бързи и точни решения, се стига до необходимост от развитие на онзи позабравен ресурс с който се раждаме. В съответствие с това, от употребата на различните грамотности могат да се създават текстове и други нетекстови произведения, които превеждат мислите (знанията, образите) между хората от различните области на знанието. Това са неща, които стават спонтанно в обществото, най-често чрез изкуството, но целенасочено се изследват в секретните институти и лаборатории.

Еволюция на текстовете

Текстът е писменото слово в което може да се преобразува съобщение (знание, твърдение) генерирано от всички други езикови форми (езикът на тоталността, на връзката кванти-вещество, на морфогенетичните полета, на генетичния код, неврологичният език, и разбира се, на етническия и научния език) и грамотности (образна, математическа, етно-лингвистична, музикална, двигателна).

Най-малките частици, атоми на текста са знаците, буквите. Те може да са смислови (пример за такива са математическите) или фонетични (в повечето етно-лингвистични езици). В дълбока древност е имало образна (пиктографска) писменост, съдържаща стилизиран образ, означаващ определен смисъл. В повечето съвременни езици фонемата произхожда от буквата, но е променлива спрямо нея и различно звучи в различните езици.

Най-древните писмени системи тръгват от малък, но бързо увеличаващ се брой букви в азбуката. Има и усложнения, които в някои случаи са стигали до 30 000 знака. Очевидно, за да пише грамотно човек в такава сложна знакова езикова система, трябва да се специализира, да стане писар. Това нарочно е правено, за да не попада знанието сред народа. По тази причина много от най-древните сведения са загубени.

Впрочем има и друг начин да бъдат държани в неведение хората, и то не с технически сложния за изучаване език. Просто като карате хората да не четат, да не се интересуват от ново знание. Това многократно се е случвало в историята на човечеството, а има данни, че продължава да се случва. Така

17

се насажда своеобразна субкултура на анти-интелектуализма, на простофилията. Обикновено зад така налаганата субкултура стоят скритите политически и други егоистични интереси. Простолюдието може да се манипулира много лесно, за разлика от академичния състав.

„Не е нужно книгите да се горят. Просто накарайте хората да не ги четат”

Еволюцията на знаковите системи (естествени и изкуствени) е в намаляването на броя на базовите знаци. Генетичният код се е опростил до 4 букви. Кирилицата при създаването си е имала 38 знака. Намаляла е на 32 в руския, 30 в българския и 26 букви в македонския език.

Финикийската азбука (най-древната според съвременната наука) съдържа само 22 букви, но с тях не се означават всички звуци. Тя е в основата както на семитски, така и на индоевропейски азбуки. Тези азбуки първоначално са увеличавали броя на съставящите ги букви, а после са намалявали. Иврит съдържа само 22 букви.

Наред с намаляването на броя на знаците в азбуката, намалява и броят на използуваните граматични форми. Намаляват падежите, глаголните форми, сложните глаголи, родът и членуването на съществителните и местоименията, опростява се начинът на образуване на множествено число, структурата на изречението и т.н. Но пък броят на думите се е увеличил, главно за сметка на заемките от другите езици – нещо нормално в един все по-бързо глобализиращ се свят. Езиковото богатство отразява духовната и материална култура на ползуващия го етнос. Пастирските народи имат много названия на един и същ вид добитък в зависимост от пола, възрастта и други признаци. Якутите и другите ескимоси имат десетки думи за замръзналата (твърдата) фаза на водата – различните лед и сняг. Английският език изобилства с думи обозначаващи детайлно „работа” и „търговия”.

До VІІ в. Сл. Р.Хр. писането е било слято – без указания за край и начало на думите и изреченията. Четенето е било голямо майсторство в така наредената писменост. Две изобретения са премахнали това неудобство и са помогнали повече хора да разбират написаното за по-кратко време. Това е поставянето на празни пространства или точки между думите. Разбира се тези първи изобретения са еволюирали много от това време досега. Празните пространства между думите, новите изречения започващи с главна буква и новият абзац са изобретения от Ирландия.

Другият интересен момент е научаването на четене наум. Първият който е чел на ум е удивил околните, защото в психиката първо се развива умението за говорене, но абстрактно от писмената реч, после писане, после за четене с т.нар. „външна реч”. За да може човекът от ранното средновековие да разбере нещо от написан текст, той е трябвало да го произнесе. Следващата стъпка след научаването на четенето наум е четенето по образ: както се запомня даден образ, така се запомня абзац или дори цяла страница. После тя се „разархивира” в ума и може да бъде произнесена или написана. Това е проява на „фотографската памет”, засега рядък феномен, но достъпен за всеки, особено ако се възпитава от ранно детство.

Опростяването на езика е признак за навлизането и съзряването му във втората еволюционна фаза на неговото развитие.

Масовото ограмотяване с етно-лингвистичния език е признак за демократизация без граници. Идеите могат да прехвърлят границите на страни и народи, когато хората използуват общ език, един вид стандартен интерфейс на глобално осъзнатото човечество. Добра идея, която има основания в системните закони на развитието. Етно-лингвистичният език е с най-много модалности (физически носители) – освен като мисъл, той може да бъде преобразуван като текст, говор, в съчетание с музика – да се пее.

Основите на езиковото обучение (независимо нивото, вида и формата) е най-добре да се дадат в учебни групи от по 7-8 човека. Човек (в случая учителят) не може да възприема и управлява повече от 8 обекта наведнъж. Това осигурява индивидуален подход, който дава възможност най-бързо да се подготвят всички, според заложбите си. Установено е, че големите групи (обичайните класове с 25-35 ученика) нямат добро основно езиково обучение.

Неграмотността в дадено ниво или вид на език води до обедняване на качествата и полезната информация, които той носи в себе си. Това може да доведе до различни форми на бедността: материална бедност, също и до недобро здраве, духовна бедност, емоционална празнота.

Писането (и изобщо генерирането на информация за другите) предхожда четенето. Човек има по-голяма нуждата да бъде разбран, отколкото да чете и разбира или възприема чуждите идеи. Затова всяко начално обучение в даден език (не само етнически) трябва да тръгва с писането, със своето послание навън. Именно при писането съзрява стилът на ученика. Една от важните функции на писменото слово е да пази езика. Много езици са изчезнали заради липсата на собствена писменост (азбуката не е

18

задължителна, а наличието на произведения създадени на място за хората, които ще ги четат там). Упражняването по писане развива креативността на мисълта.

С напредването на обучението, с включването на повече модалности (слухова, говорна, образна) идва необходимостта от четенето, разбирането на другите.

Четенето осигурява приемственост и стабилизация на учебното занание.Обществото на глобалното човечество изисква високо ниво на грамотност на неговите членове.

Обществените информационни институции, медии и инфраструктура служат на хората за живеенето като единно цяло, без за това да се налага единна идеология, тоталитарно управление, висок стандарт на материалния статус и особености действащи като пречки на местната култура и традиции.

Засега най-добре изпълнява тази задача световната инфраструктура на интернет. Благодарение на нея всеки може да филтрира онова, което му иска сърцето, може да подбира приятелите си, поминъка и заниманията си.

Грамотността се свежда до това – да знаеш какво да приемеш и какво да отхвърлиш, кое да подминеш и върху кое да внимаваш. Това значи да можеш да правиш оптимален избор.

Намерения

“Тези, които знаят, не могат да говорят; тези които не знаят, могат да говорят много, но това е безполезно, дори е вредно. Единствената възможност е този, който знае, да говори на този, който не знае”.

Фарид, цитиран от Ошо

Основни задачи на тази книга са:1.Определянето на трите свята на съществуване: материален, духовен и психичен.2.Основните магистрални линии на психичното развитие.3.Магистралните линии на човешкото развитие.4.Психичното развитие на съвременния етап.5.Социални и икономически аспекти и проблематика, свързана с психичното развитие на

индивидите и човешките групи днес.

Информационният психичен космос – ноосфера

О, разгадайте ми вие изконнатаи страшна загадка на тоя живот...Кажете ми: що е човекът?Отгде е дошъл? Накъде се стреми?Кой броди в небето по златни звезди?

Хайнрих Хайне

Духовната йерархия се гради от върха към основата си. Основните признаци за оптималност (развитост) на системите от тази йерархия е адаптивността към различни конкретни условия, отношения и взаимодействия (повишаване на универсалността), реализация на идеите на полето на материалната практика, съхраняване на текущото и издигане на по-високо ниво на съществуващите материални системи. Изобщо тази еволюционна тенденция може да се нарече поток на духа или идейна реализация. Създаването на ново ниво в основата на духовната йерархия позволява относителното приближаване на населяващите я над новото ниво същества към първоизточника на върха. Изобщо духовете имат атрибутивната склонност да придобиват висши качества като създават такива “наследници” от духове под себе си, които да наследят техните относително по-висши качества. И затова най-грубо може да се каже, че някога боговете са били смъртни и са живеели като хората, а тогава хората са били диви зверове. После хората, опитомявайки дивите животни и поемайки инициативата да ги приучат на човекоподобно и човекополезно поведение, се издигат спрямо създадената духовна йерархия, в която част от животните ще бъдат вече на мястото на човека. Съответно, в бъдещето част от духовете на хората ще бъдат богове за останалите хора. Основен принцип в тези грижи за ниските нива е контрола, при това ненатрапения контрол, който се основава на заложбите на развиваното ниво. Естествено, конкретните индивиди се подлагат на тайни за тях експерименти, експлоатация, елиминация (наистина, никое прасе не би се чувствало добре, ако разбере защо го угояват.) ... но с далечната цел за поставянето на тях и на себе си на относително по-високо ниво спрямо върха на йерархията.

19

Това едва ли би могло да хрумне на повечето хора, но това е резултат от наблюденията и разсъжденията в тази проблематика. От този извод се стига и до по-конкретния извод за мястото на човека – той също е създаден с определена цел, като част от грандиозната еволюция на Вселената.

Живи и неживи системи

Активността на духовете в материалния свят се демонстрира по множество начини, част от които ще разгледаме тук. Благодарение на тяхната инициатива се създават живите същества и техните надорганизмени конгломерати, до самата биосфера на планетта. Има достатъчно астрономически данни, че материалите за живата материя - атомите на само 24 химични елемента (от съществуващите над 100), както и на много органични съединения (съединенията на въглерода е прието да се наричат органични, независимо дали изграждат живия организъм или не) образувани от тях, - се намират в космоса, т.е. материал за създаване на живот и разум се намират достатъчно.

Признаците на различността на поведение (движение, в най-общ смисъл) на живите (живот с материя) и неживите системи са много, тук ще посоча най-очебийните. Живите същества усещат като проява на благодат затоплянето си от отпадъчната за неживите системи топлина и инфрачервено излъчване. То е дълговълново и нискоенергетично, безполезно, а често и вредно (ентропийно) за класическите технически средства, както и за неорганичните природни системи.

Живите системи функционират благодарение на намиращите се в тях изключително лабилни молекулни съединения или техни състояния, при това в течна водна среда, в която имат много къс живот, в смисъл че са много нетрайни. Класическите технически и неживи системи са конструирани от стабилни съединения, в много случаи с кристална, а не аморфна или молекулна структура.

Живите системи функционират с енергия, която запасяват отвън. Неживите системи разчитат на непрекъснато подаване на енергия отвън, тъй като пасивното им състояние е равно на дисфункция.

Живите системи структурират себе си и непосредствената си жизнена среда, благодарение на получената отвън енергия и информация, както и информацията от генотипа си. Неживите и класическите технически системи, колкото повече функционират на основата на получавана отвън енергия и информация, толкова повече се износват, деструктират и разрушават собствената си среда, за която са предназначени и в която се използува обикновено само една от техните функции, а в някои дори само един аспект от тази функция.

В неподвижно (или по-точно неработно) състояние неживите системи не изразходват енергия, те са в класически инертен покой. Живите организми, дори когато не се движат изразходват енергията си. При живите системи енергия, структура и функция са практически неотделими страни на съществуването им. Спирането на потока на енергия, кръговрата и потока на веществата и информационния поток в живите системи е явен признак на смъртта им.

Неживите системи имат предназначение. Живите системи имат назначение. Живите системи притежават вътрешни програми, които служат за размножаване и развитие. Част от неживите системи също нарастват и се размножават, разпадайки се на части. Развитието им обаче е обусловено изцяло отвън.

Разумните системи имат избор – те нямат нито предназначение, нито назначение. Да имаш избор означава да знаеш как да получиш изгода от средата в която си (в най-общия случай енергия, контрол (вкл. власт), знание, удоволствие). Разумните системи имат преживяване на Аз (Себе), докато всички неживи и повечето живи нямат Аз, живите имат колективно несъзнателно, което ги “туря на мястото им” (предопределя ги). Нивото на мъдрост, интуиция у живите системи им позволява да получават изгода от средата като я променят, предварително знаейки, поне отчасти, какви промени ще настъпят.

В крайна сметка, за съществуването и развитието и на живите, и на неживите системи е необходима точно определена по качество енергия, по възможност в изобилие. А разумните системи, понеже могат да избират, включително вида на енергията, могат да сменят гъвкаво и средата, и условията, и начините за извличането и запасяването на тази енергия. Това ги прави доста независими от другите материални системи и доста приближени към духовните. Т.е. разумността и осъзнатостта е и критерий за развитост от конкретно към абстрактно, универсално. Осъзнатостта е главния фактор на еволюцията на системите, и живият човек като такъв потенциално се явява творец на реалността, включая и собствената си съдба. Затова е закономерна еволюционната трансформация на Homo sapiens в Homo descatenatus (caten – лат. верига, окова; Човек неокован, свободен човек). Осъзнатостта във висшата й форма и „свободната енергия” ни правят способни да се справяме със света над нивото на интелигентността. За еволюцията на осъзнатостта ще стане дума малко по-долу.

Съзнанието за Същността, осъзнаването ѝ е точният белег за принадлежност към дадено ниво на развитие. Съзнанието оперира с програми за действие, които последователно придвижват от едно ниво на съзнателност към друго. След като е направен преходът, текущата програма става негодна за по-нататъшно развитие, но остава в подчиненото, постигнатото по-ниско структурно-функционално ниво на развитие. Основен критерий за осъзнатостта е степента в която човек смята че е съпричастен към

20

ставащото с него, т.е. доколко онова, което е и става е пожелано от него. На практика – пълното покритие е равносилно на безупречността, на светостта.

Еволюция на програмите за осъзнатост

Ето последователните стъпки на еволюцията на програмите за осъзнатост.1.Програма на “нулево ниво” - никаква осъзнатост за ставащото. Океаническо дифузно съзнание.

Неразграничимост между Вселена и аз. Липса на разграничение на аз и не-аз. Няма его. „Вселената прилича на теб повече отколкото си мислиш”. Сетивна и двигателна независимост. Ригидност на дразнители.

2.Програма с начален контрол – обособяване на себе си като система за реакция спрямо всичко останало – средата. Вегетативно съществуване. Всички дразнители от средата се разчитат като такива които благоприятстват или не растежа. Всякакви други реакции на дразнителите липсва.

3.Поставяне под зависимост от средата - реакции на основата на готов набор от генетични програми, работещи на принципа на разпознаване на стимула, който отключва предварително заложени в потенциал действия. Нисше животинско съществуване – до възрастните форми на всички гръбначни животни. Програмното осигуряване дава начална форма на пластичност спрямо въздействията на средата.

4.Самоосвобождаване от контрола на вътрешните програми – ограничаване на действията на обхвата им, изместването им по време и по място. Реакциите са с целенасоченост от по-висш ранг, когато се преодоляват текущите адаптивни задачи със залагане на планове, решаващи по-нататъшни житейски цели. Това е нивото на висшето животинско съществуване – при възрастните на гръбначните животни. Пластичността, скоростта и точността на реакциите е значимо по-висока отколкото в предишното ниво.

5.Постепенно самоосвобождаване от опеката на средата, както с преодоляване на автоматичните генетични програми, така и с преодоляване на мозъчните програми и изграждане – надграждане над тях на разум – разпределена система от социално полезни поведенчески структури за които е важно научаването. Разумът означава осъзнатост, целеполагане и целеизъплнение. Способност да се вършат нещата в тяхната логико-историческа последователност на минало, настояще и бъдеще. Предметите при това ниво на развитие имат ясно определена стойност. Назоваването на предметите е неотменна част от речта и развитието на втората сигнална система – думите са сигнали на сигналите. Добрият индивид е социално полезната личност.

6.Самоосвобождаване от социалния натиск чрез надрастване на научаването със самостоятелно търсене на информация, изследователско поведение – нисш тип творчество: съчетаване на известните неща по нови начини и по този начин раждане на нова информация. Постигане на индивидуален творчески почерк. Висш интелект. Излизане от разбирането за стойността на конкретните предмети и навлизане в разбиране за функционалната стойност на самото пространство. Важни стават функциите, качествата, а не конкретните предмети, които ги представят. Пластичността на поведението стига до външно наблюдаема непредсказуемост.

7.Самоосвобождаване от научаването на заварени информации (парадигми, канони, теории и т.н.) и използуване на нестандартни източници на информация – свръхсетивни и несетивни. Постигане на автентичност. Това е нивото, което има две поднива: мъдрост и святост. Мъдростта е познание без учене, вземане на решение без емпиричен опит. Святостта – това е Спасението в религиозния му смисъл и езотеричното Освобождение. Свободата означава, че прилагайки своята свободна воля, няма да си навличат неприятности. При всички без 7. обаче, свободата носи някакъв вид страдание, поради недостига на Истинска осъзнатост.

При всяко следващо ниво 1...7 нараства съобразителността. Намалява времето за вземане на правилното, най-адекватно решение. Намалява също така броят на стимулите от един тип, достатъчни за изработване на правилното решение и адаптивно поведение. В крайния случай – ниво 7. прилича на ниво 1. поради независимостта на реакциите от стимулите отвън. Разликата е в осъзнаването на стимулите. При 1. – те са неосъзнати, при 7. – напълно осъзнати.

Колкото е по-висш еволюционния етап от изброените, толкова по-голяма е осъзнатостта, вътрешната интегрираност на аза, свързаността без зависимост с околния свят. Всяко следващо ниво е разширяване на зоната на комфорта и в крайния случай – зоната на комфорт е цялата достъпна за духа Вселена. Според Петр Демянович Успенский най-висшето ниво на духовно развитие осигурява безсмъртие в границите на Слънчевата система. Според органона за еволюцията на материята и духа – това е отражение на тенденцията в развитието на хибридните системи от конкретно към абстрактно. Умът постепенно спира, защото обектите му стават все по-малко, а той работи само когато прескача от един на друг обект. Умът е процес, а не предмет или орган (като мозък, например), и останал без работа, просто го няма. Крайното положение – сингулярността – спира движението, спира ума, пада бариерата между Същността и съществуването. Егото изчезва. А това е вече СебеоСЪЩествяванено, Себереализацията, Просветлението.

21

Съобразителността, оцеляването и творческата реализация в съвършенство са взаимно зависими категории. Увеличената способност за оцеляване в средата, благодарение на нарасналата съобразителност, намалява нуждата от защита на вида посредством размножаване. Когато средата е преодоляна, т.е. системата навлиза в ІІ еволюционна фаза – например в обществото, намалява броят на институциите като повече функции се падат на една институция, намалява консумацията, защото тя не е престижно занимание и признак на съвършенство, сила, красота, власт (бабаитлък), намалява броят на децата или децата скоро след раждането им се отглеждат извън родната семейна среда (опростяване, което е неналожено) – вече многото деца родени от една жена не са ценност или има по-ефективен и евтин начин за отглеждането им.

Крайното състояние, в края на ІІ еволюционна фаза би трябвало да е постигане на съвършенство, новите варианти под формата на деца да са излишни, защото няма какво повече да се усъвършенства. Безсмъртието ще е нещо тривиално. Възможната смърт ще е резултат на управляеми фактори, съзнателно взето решение от личността / индивида, фактори, които са отвъд биологичните възможности за ефективна реакция за оцеляване. Безсмъртното същество е Бог.

Индивидът е представител на мезо-нивото на Космоса (мезокосмос).

Табл. 1. Космосът е системно подредена материя.Мащаби на Космоса

Размери на частите (системите) в метри

примери

Макрокосмос ~ 102-2.1025 Вселена, галактически купове, галактики, звезди, планети и др.

Мезокосмос ~10-3-102 Човек, едрите животни и растения и др.

Микрокосмос ~10-12-10-3 Микроорганизми, клетки, молекули, атомни, ядрени частици и др.

При духовното развитие и създаването на хибридни системи между духа и материята индивидът осъзнава и активно използува последователно енергията и информацията “заключена” в биологичните, химичните, квантовите системи. Така умът (най-общо казано, съзнателността) в най-висшето си състояние отива до вакуума, което е известно отдавна в Древния изток, например в Индия като шуня – нищото, пустотата, вакуума.

Съзнанието за вечното ни дава възможността да осъзнаем, че сме вечни. Съзнанието за нашето развитие ни прави осъзнати за начините за наблюдение и влияние върху развитието ни. Вечността и развитието са абстракции. Развитието не е предмет и затова не струва нищо. Но чрез него може да се постигне цялостта.

Разумност и разбиране

Реалността (и реализацията!) на преживяемостта се определя именно от разумността, а тя е функция от съзнателността. Съзнателността повишава сигурността в преживяването, води до недосегаемост за бедите на живота, за карма. (Бог е най-висшето персонално състояние на съзнанието). Разумността не е толкова количествен, а качествен критерий, отразяващ наклонностите, намеренията, очакванията, предпочитанията на Аз-а за своето настояще и бъдеще. Т.е. реалността се формира в съучастие с мислите (най-общо казано) на разумните наблюдатели в нея. Резултат на разумността от определено ниво нагоре е разбирането. Когато достатъчно голяма група разумни индивиди изповядва сходен начин на мислене, тя формира своя консенсусна реалност за общо ползуване (РОП). Тя е динамична събирателна от всичките ѝ членове, поради което тя показва предсказуеми за членовете характеристики. Ако две големи групи представители на разумния вид, изповядващ различни РОП се срещнат, са възможни конфликти или избягване поради неразбиране. Това са явления, породени от наличието на Аз-ове – ограничени в рамките на телесността си индивиди със свои разбирания. Това при животните и други неразумни (недорасли до идеята за Аз) популации от индивиди не се среща, защото има еднозначни съответствия между реалността и нейното значение за всички. Т.е. разумността на определен етап поставя ограничения в разбиранията, внасящи разграничения (изолации) в

22

пространството, което заемат разумните индивиди. Но както ще посочим по-нататък – това е само етап от еволюцията на разумността въобще.

Взаимното разбиране е основание за търсене на истината. Но тя не се намира в общуването. Общуването е само среда, но не и източник на истината. Научаването на различни неща от другите създава само илюзия за знаене на истини. Заблудите и догмите могат да разколебаят пътя към истината, но понякога могат да спомогнат за правилното насочване към нея. Всъщност истината не може да се научи, тя не се дава готова. Тя се постига в непредаваем, непостижим от ума индивидуален опит. А голямата тайна е, че опитът накрая разкрива истината като нещо вътрешно, и правилният път към нея е движението навътре, а не търсенето й извън себе си. Открил я в себе си, човек не се нуждае от превод, от тълкуване, от свеждане и т.н. Истината, постигната чрез себе си е абсолютна, тотална, нечастична и неделима.

Важен елемент от нашето разбиране за основни етапи в еволюцията на Вселената (физически, химически, биологичен, разумно-психичен – ноетически) е изнамирането на свързващите звена, т.нар. кодове (азбуки, думи, граматики, протоколи и интерфейси) за контактуване и управление между системите намиращи се на различни организационни нива. Най-общо, дейността на тези свързващи звена се нарича транслация. Така в основни линии е известен кодът на взаимодействието между физичния и химичния етап – правилата за добавяне на нови електрони към ядрата на атомите. (Явленията свързани с ядрото на атома са физични (всички природни явления са физични, тук става дума за науката физика), а с последния слой на електронната му обвивка – химични). Също и при взаимодействието между химичния и биологичния етап – генетичният код – правила за свързване на нуклеотидите от ДНК като комплементарни помежду си и с РНК; образуваните от тях 64 кодона (триплети от базите аденин, гуанин, тимин и цитозин, последния при РНК – урацил), указващи разполагането на 20-те аминокиселини в протеиновата верига, както и макромолекулната система включваща обратната транскриптаза, при която се строи ДНК-копие (химично ниво) по протеин (биологично ниво).

Засега на преден план стои задачата да се открие кодът за свързване на биологичния етап с етапа на психиката и разума. Имам някои идеи за неговото намиране, но са в твърде ранен етап за изказването им или утвърждаването им. Всъщност намирането на този код (кодове) е нашата най-важна задача, чието решение е необходимо за картирането на възможните психични реалности и последващото проектиране, преустройване и трансемигриране на психиката. Към настоящето мога да предложа за научен диалог и полемика идеята да се търсят на две места връзките между психичното и физичното: 1.кодирането на нервните импулси в преживявания и зависимостта [на преживяванията и импулсите] от материалната им основа – йони, медиатори, неврохормони; 2.кодирането на образите, очакванията, мислите (...) с квантовите процеси, предимно квантите на електромагнитната енергия – фотоните. Съществува явлението “колапс на квантовата функция”, при което влиянието върху ултрамикроскопския квантов свят се предава на мезо-нивото и макронивото (мезонивото е нивото на човешката телесност). Ефектът на наблюдателя, при който наблюдението върху случайни статистически процеси ги променя в зависими от намеренията и осъзнатостта на наблюдаващия (измерващия) ги, е реален, и е едно от най-сериозните ми основания за насочване на изследователско търсене на код между психичното и физичното тук.

Духът и материалния свят контактуват чрез съзнанието (осъзнаването, съзнателния избор), и азбуката на този контакт е в квантовия свят. Съзнанието концентрира вълновата функция чрез избора. Множеството еднонасочени избори водят до макроскопични ефекти в света на веществото.

Разбирането, основано на познаването и използуването на кодовете от различните нива на езиците, свързва съществата в мрежа със себеподобните им. Интернет (макар и глобален) е мрежа за етническите езици (макар и класически погледнато, локални). Интелнет, като по-нататъшно развитие на интернет, е мрежа за свързване на съществата по познавателен признак – учени, философи, инженери и т.н., намиращи се отдалечени във времето и пространството. Той използува както веществени, така и енергийни (вълнови) носители и преносители. Неврологичният език, генетичният език и езикът на морфогенетичните полета също би трябвало да образуват свои мрежи, които на дълбочинно ниво свързват живите организми в пространството и времето. Що се отнася до квантовите езици, мрежите им могат да се нарекат теонет – свързват ангелите и другите същества от духовната йерархия. Визионерът Кен Уилбър е измислил неологизма “теосфера”. В добре развитите комуникационни мрежи има програми за автоматичен отговор, който осигурява нужната информация от потребители, които не са активни в момента.

“Ефектът на наблюдателя” в рамките на тази книга се разглежда донякъде разпръснато, макар че би могло да се разгледа в отделна глава. Причината да направя това “разхвърляне” е заради огромната познавателна и функционална зависимост на този ефект в различните аспекти на другите теми. Така ние непрекъснато ще се връщаме към него. Към тази насока на търсене е и явлението “синхронност” описано в научната литература най-рано от един от създателите на психоанализата - Карл Густав Юнг. Той е

23

забелязал, че много хора синхронно, паралелно, независимо един от друг достигат до една и съща идея, тя сякаш в един момент, популярно казано “започва да се рее във въздуха”. Това означава, че има невидим синхрон между хората, имащи близък информационен статут. Нещо повече, наблюдавайки синхронното движение на ята и стада, ще видите, че движенията им са удивително синхронизирани, без да използуват сетивата си, защото закъснение практически не се наблюдава – цялата група реагира като едно: например променят скоростта и посоката на летене или плуване. Очевидно, че подобен синхрон осъществявайки се заобиколно на класическата физиология на нервната система, се осигурява от квантови процеси, които тепърва предстои да открием и изследваме.

Десетилетия след Юнг учени се натъкнаха на това явление в живата природа. Кен Кейс – “Стотната маймуна”( Ken Keyes, “The Hundred Monkey” ) и по-ранната книга на Лайал Уотсън “Прилив на живота: биология на безсъзнателното” (Lyall Watson, “Lifetide: The Biology of Unconsciounes”) описват 30-годишен научно-изследователски проект, провеждан над японската маймуна Macaca fuscata. (фиг. 1, корицата). На остров Кошима в Япония има дива колония от тези маймуни, и учените ги подхранвали със сладки картофи, хвърлени им на пясъка. На маймуните им харесали картофите, но не и пясъка и калта. 18-месечната млада маймуна Имо открила, че може да отдели от картофа ненужния боклук като го промие във вода. Тя обучила на този трик майка си. Нейните другарки по игра също се научили на този начин и го предали на майките си. Скоро всички млади маймуни знаели как да промиват своите сладки картофи, но на такова поведение се научили само тези възрастни индивиди, които подражавали на действията на децата си. Учените провеждали наблюденията между 1952 и 1958 г.

След което внезапно, в 1958 г., броят на маймуните на о. Кошима, способни да правят тази операция, според д-р Уотсън станали приблизително 100. И от този момент всяка маймуна на острова започнала да промива своите картофи без всяко въздействие отвън. Ако това бе станало само на този остров, учените биха търсили още някакъв канал за общуване между маймуните в тази популация. Но маймуните от съседните острови, където не приемат екземпляри от о. Кошима, едновременно започнали да мият картофите си. Не е била известна друга възможност за общуване между маймуните от различните острови. Учените за пръв път наблюдавали нещо подобо. Те предположили, че трябва да съществува морфогенетична структура или поле с достатъчно далечно действие, което да се разпространява на всички околни острови, чрез което маймуните могат да общуват.

Същото се получава и с хората, и с всички други живи същества. Изобретенията често стават сякаш самостоятелно – грубо материално погледнато. Но почти едновременно на различни места се подават в кратко време заявки за авторско право или патент върху някаква новост. При това тя работи на едни и същи принципи и е основана на една и съща идея. Следователно, в подобни случаи на синхрон се извършва трансфер на технологии през ноонета. Но за ноонет ще говорим по-нататък.

Макар още да не можем да измерим силата на психичната енергия (защото не знаем как се кодира връзката материя-дух), ние знаем за това, че негативните влияния на природата върху човешките общности са реакция на сумарното или индивидуално влияние на хората върху нея. Има резултати, които потвърждават тази връзка – както с благотворно, така и с негативно, и дори катастрофално обратно влияние на природата върху хората. Тук ще посоча само един статистически сигурен научно достоверен факт. Всички най-мащабни човешки скупчвания от типа на градове, предприятия, се намират в природни местности с повишена катастрофална за човека (най-вече за инфраструктурата) активност – разломи на земната кора със земетръсна и вулканична активност, свлачища, крайбрежия на големи океани с опасност от цунами и др. На тези пагубни скупчвания ще се спрем по-нататък.

Жизнен стабилитет и размножаване

Представител на материята е тялото с неговите веществени и полеви особености. То притежава множествени особености (например да се самообновява чрез размножаване на клетките и оставянето на поколение). Представител на духовното е духът. Той притежава единични, уникални особености, монада. Контактът между тялото и духът е по време на биологичния живот и се нарича душа. Т.е. душата е временно образувание, което има интегриращи свойства.

И така, на животът, като хибридна между две йерархии система, му предстои важната задача: от една страна да бъде запазен (както добре се запазват атомите на веществото, материята), от друга – да придобие качества, даващи му възможност да проявява гъвкаво адаптивно поведение на движение от конкретно към абстрактно. Залагайки на първата страна той ще става все по-дълговечен, на втората – по-способен да оцелява развивайки се, да взема все по-универсални решения във все по-разнообразни условия. Както се вижда – това поражда конфликт. Излизайки извън конформните граници, животът търпи неудачи с намаляване на продължителността на съществуване на индивидите, които го носят, отъждествяват. Увеличавайки своя стабилитет и преживяемост, той става зависим от конкретната среда, която впрочем се оказва пренаселваща се от размножаването на себеподобните, т.е. средата по определен начин е източник на енергия и други ресурси за съществуването на хомеостаза (постоянството

24

на обратимите текущи процеси в организма, които го запазват жив). На практика конфликтът се решава по многобройни начини:

Част от популацията, живееща в покрайнините на ареала, се научава да задоволява основните си жизнени потребности от по-неблагоприятната среда на периферията, но не влиза в конфликт с центъра.

Част от популацията в центъра се научава да живее или с по-малко, или като използува по друг начин наличните ресурси в ареала.

Част от популацията се видоизменя и така няма претенции за същите условия, наричани преди благоприятни за всички. Т. е. тя започва да живее в нови условия, напускайки зоната на общия за всички преди комфорт.

Всичко това може да си го представим като процес, който протича в припокриващи се ареали на различни видове, а това води до разнообразие на живия свят и съответно до намирането на различни, макар и паралелни, пътища за относителното придвижване на духа на организмите от конкретното към абстрактното.

Жизненият стабилитет и размножаването се оказват в конфликт. Пълното избягване на този конфликт означава при победа на стабилитета появата на безсмъртни индивиди неспособни на размножаване, поради което популацията им не се развива в биологичен смисъл. Постигането на другата крайност - размножаването на индивиди, които съществуват единствено за да се размножават. Към първата група спадат хипотетичните божества, към втората – вирусите.

Ноосфера -“Земя”

За да познае себе си – човек трябва да изгуби себе си. Например богаташът – богатствата. Щом познаеш страданието – може да познаеш щастието.

Да конкретизираме и назовем преминаването на информационно-енергийния поток през психиката. Движението чрез преместване ще наричаме трансфер. Двигателната активност и свързаната с нея чувствителност имат тенденция за увеличаване – както по дистанция, така и по локализация и качествено определяне. Особено ценни са всички премествания, които разширяват обичайните зони на действие. Ако трябва да дадем пример: спорт, аеробика, туризъм, изкуство, обучение, психотренировки за увеличаване на стабилитета на психиката и тялото (антистресови практики и упражнения), парапсихични дистантни явления. Всичко това увеличава границите на реалността, излиза се далеч извън границите на общността на “масовия” човек – РОП.

Потенциално обратимите изменения ще наричаме трансърфинг. Това са всички разумни целенасочени действия, които удовлетворяват намеренията ни в живота с материя. Доколкото повечето от осъзнатите ни цели не са свързани със себеразвитие, то трансърфингът е най-често използуваната процедура, осигуряваща стабилитет в живота ни. На нея ще се спрем малко по-подробно по-долу, а в края ще може да се запознаете в Приложение 1 с ядрото на системата – основни термини и принципи.

Необратимите изменения – еволюцията – ще наричаме трансформация. Благодарение на трансформацията се управлява консенсусът между противоположните качества на материята и духа по един необратим начин. При тази необратимост енергоинформационните възможности на изхода на процеса на трансформация са по-големи от тези на входа, т.е. имаме закономерно асиметричен процес. Едновременно се постига алтернативност относно началното състояние, съхранение с трансформация на тялото, духа и душата. Сравнение между трансърфинг и трансформация ще намерите в Приложение 2.

Но още преди да стигнете до Приложение 2 ще е нужно да се запознаете какво всъщност е духовното развитие. Ще направя едно уточнение преди да дам определението.

Факт “духовно развитие” (или “духовна еволюция”) на човека НЯМА. Развива се не духът, а човекът под влияние на собственото си осъзнаване, че е дух. Видимите признаци на така нареченото “духовно развитие” са човешките измерения на неизменната божествена благодат – човешкото тяло и поведение са транслатори на отвъдната истинна същност на човека. Все пак има развитие на духа, но то става Отвъд.

На темите за това развитие Отвъд ще четете в други книги и източници, ще ползувате интуиция и методи за извличане на знания от езиковите нива под етническото. Тази книга отразява феномените на духа в човешкото тяло и човешките общности. Духът обаче е много повече от човешките форми.

Духовното развитие в индивидуалния човешки живот представлява:1.Осъзнато и самоконтролируемо изживяване чрез съзнанието (което е процес на взаимодействие на

духа с материята на мозъка и останалите телесни части) на материалния свят, обвързаността му с него и последващата еманципация (освобождаване) от неговата зависимост (т.нар. карма). Премахването на зависимостта става последователно от света на имената, света на формите и света без форма – чистото съзнание. Видим е цикълът на последователно опознаване и осъзнаване на себе си, малко по малко и

25

достигане на познание за цялостността си, утвърждаване на тази цялостност; следва отказ от малкия аз и заживяване в тоталността, като тялото служи пряко на висшето.

2.Еволюция на това осъзнаване на индивида в общността. Взаимодействията между индивида и общността му. Еманципация на еволюиралия духовно индивид от общността – придобиване на т.нар. вторична невинност. Преминаване отвъд/над обществото, ставайки пророк (апостол, просветлен, образец на мъдростта, непогрешимостта, безупречността).

3.Еволюция на това осъзнаване на индивида в природен план – чрез отдаването и любовта: движение на обектите/субектите на отдаване от висшите в еволюцията (последно възникналите) материални структури към нисшите (най-древните), оттам към идеалните обекти и процеси – на алгебрата и геометрията, т.е. числата и формите и най-общо – духовно-информационния базис на света.

4.Придобиване на цялостност, тоталност, т.е. сваляне на дуалността в мисловния и телесно-поведенческия процеси. Цялостността в себе си е тъждествена на цялостността на Света и Бога. Т.е. изживяване на локалните ум и тяло като тъждествени на Тоталното Едно на Логоса (Ума на Бога) и Ероса (Тялото на Бога), т.е. на Ноумените и Феномените. Разбиране за Бог като за метод за тотално осъзнаване на различните аспекти на реалността.

5.Паралелно практикуване във времето на дейности, които отразяват четирите аспекта на предаността или отдадеността [към/пред] тоталността:

(1)отдаване-тотално на някого/нещо. Обектите могат да се сменят в зависимост от обстановката.(2)медитация целяща празнотата (шунята) и адвайта (недвойствеността).(3)състрадание, милосърдие към ближните, но – духовно невежи.(4)сърце (изживяване на единството на противоположностите – мархаба, андрогин), премахване на

крайностите и мир със себе си и света.Тоталността се изживява като екстаз.Тези 5 стъпки могат да се случат в един живот (ако това е окончателното последно раждане в

материя), а могат да се случат като последователно-паралелни съчетания на материя, на тяло с дух. Нещата са строго индивидуални и самото описание с думи в линеен вид е затруднено, тъй като признаците на духа не могат да се опишат със средствата на материята точно. Най-близкото са притчите, изкуството, дейността по практикуването на предаността към тоталното, ставайки тоталното. Въпросите на сакралното от една линия нататък изискват личния контакт между Учителя и Ученика.

- - -

Преданост, благодарност, благоговение, медитация (2)

Състрадание, закрила, милосърдие, молитва (3)

Любов (4)

Фиг. 2. Отдаденост. Отдадеността включва движение на информацията с духовно съдържание. Когато движението е нагоре, към висшите нива на духовното имаме преданост, благодарност, благоговение (абхяса), медитация. Когато движението е надолу – от висшите към нисшите духовни нива имаме състрадание (ваирагя), закрила, милосърдие, молитва. Когато движението е между еднорангови, от едно ниво същности на духа, имаме любов. Тези три духовни потока са спрегнати с управленските потоци в материята, поради което всяко духовно действие/намерение придобива видимо следствие и смисъл в материалната реалност.

Молитвата е израз на смиреност и подчиненост пред нещо висше, нещо велико. Медитацията е израз на вътрешна освободеност и състрадателност.Любовта е израз на безгранично приемане с равностойна отдаденост.И с молитвата, и с медитацията се подразбира включеност в йерархия. Молещият се иска, а

медитилащият приема с удоволствие и благодарност. Всъщност молитвата за благодарност е вид

26

медитация. Единствено любовта подразбира равностойност на даването и приемането при връзка между две души. Любовта не признава граници, йерархии, бариери, мними и реални очертания. Ако веднъж е осъществено връзка (контакт) с любимия или любимо нещо/действие, разстоянието само подсилва и изтъква тази връзка. При любовта няма далече. Това е парадоксално, но реално. Когато разстоянието е напълно стопено – душевният потенциал е близък до нулата, а когато то се увеличава – душевният потенциал, любовното вдъхновение се увеличава. Този душевен потенциал не се изразява като болезнена липса, а като вдъхновяваща енергия, с помощта на която може да се премине в по-високо ниво на осъзнатост – еднакво достъпна и за двата партньора. Ако те са играчи и ако добре се забавляват, се благоприятства да се учат заедно и дори взаимно. Ако са сътрудници се благоприятства да станат съмишленици. Ако са съмишленици се благоприятства да станат сътворци. Ако са сътворци се благоприятства да постигнат собственото просветление. Ето защо Любовта е най-точния и най-общ критерий за духовното развитие.

Питали са ме: „Къде отива тогава Любовта към Бога?”. Където й е мястото. Ако обичаш Бог – това е, че гочувстваш еднакъв с теб. Ако ли не, ако Му се молиш – значи приемаш, че той е по-висша сила от теб. Това е въпрос на избор, съзнателен и подсъзнателен, едновременно чувстащ и умствен, цялостен избор, а не декларация за пред другите. Обичащият Бога – сам Той е Бог!

- - -Практиката става с изместване на привичните заучени и наследени от обществото реакции с други,

които се явяват противоположни, или поне различни в духовния им смисъл. Не борба с “вредните привички”, а постепенно изграждане на ново поведение и неправене на старото (например не-пушене). Това означава:

(1)отказ и игнориране на егото* като се отдадеш всецяло на някого и нещо, напълно пренебрегвайки очакваните от обществото задължения.

--*его-аханкара (санскр.) – отъждествяване на себе си с ума (т.е. мислите) и тялото. Тази житейска

позиция подлага човека на страданията от съдбата и времето и той не може да си намери покой.--(2)медитацията сваля целия набор от негативни емоционални натоварвания и травми, които чрез

увреждащия стрес водят до неврози и болести. “Медитацията е вътрешна баня за съзнанието” (Ошо).(3)състрадание и милосърдие – еднакво третиране на всички чувстващи същества независимо от

тяхната роля в обществото и в живота на конкретния практикуващ. Дървото дава своите плодове еднакво на всички – на невежите и на умните, на помъдрелите и на просветлените.

(4)единство на противоположностите – например премахване на зависимостта от конюнктурните социални норми: това е добро, онова – зло; законно-незаконно и пр. При все това – проява на такова поведение, което не накърнява конкретни индивиди, макар че като цяло отразява алтернативата на дуалността в обществото, т.е. в дълбоката си същност го руши, за да го издигне на по-висок еволюционен етап – конкретният конфликт изчезва и дава пример с това каква да е оптималната практика в бъдеще.

Реализация на потенциалите на ноосферата – трансърфинг и трансформация

НООСФЕРА, или сфера на знанието, наричаме общото информационно пространство на вариантите на реалността (на реалностите), което съдържа в кодиран вид знанието за всичко, което е станало, е и ще стане, както и потенциалните събития, които не са се случили и никога няма да се случат. Счита се, че светът е многообразен и на практика е с безкрайни възможности за реализиране на всичко (ергодична хипотеза). ЗЕМЯ е “видимият свят” – всичко онова, което е и за което има свидетелства, че е станало.

Цялата информация на/за събитията във Вселената, записана като акашови записи, се намира навсякъде, поради холографският характер на този запис. Проявата на едно или друго нещо е като разархивиране, инсталиране и прочитане на съответните депа (мемове, файлове), което във физическия свят изглежда като поредици от причини-следствия. Тъй като промяната на едно нещо води до промяна на друго, на квантово ниво се променят в съгласуван вид паметовите следи, като по този начин се осъществяваа двустранен информационен пренос от квантово към макро и от макро към квантово ниво.

Възможно е единното квантово инфо-поле да разполага с програми за приоритет за материята от съответните еони (нива на структурно-функционална организация), като най-висшия, последния, подчинява тези под себе си.

Поради хибридния и текущ характер на еволюиращите системи – съществата от дадено ниво на съзнание може да се намесват в работата на всички нива на съзнание и организация на материята под себе си. Това може да го прави доста ефективно, ако продължително се позиционират във висшите духовни състояния.

27

Хипотеза. Вълновия квантов характер на даден предмет зависи от неговата форма. Ако веществото е съдържанието, повърхността (фронта на енергията) е формата. Така информацията за/от/на конкретен материален обект ще зависи от формата и съдържанието му. Дали това е така – бъдещето ще покаже.

Както посочих по-горе, реализацията, ставането на нещо реално, както и формирането на цялостна реалност е дело на разума. Разумът ни дава възможности не само да осмисляме (да имаме представа за нещата), но и да ги променяме, при това дори в случаите, в които не можем с индиректни, материални посредници да контролираме. Това е същността на трансърфинга. Стартов сигнал за започване на някаква реализация (на практика транслация от духовно-психично към материята) е възникването на намерение. Намерението е особена сплав от замисъл, визуализация, очакване, съучастие в усещането, решимост в извършването или притежаването на дадено нещо. При правилно изпълнение на намерението, то ще бъде реализирано. Тук ще опиша накратко целия цикъл на реализация на нещата, изхождайки от позицията, че има пространство на вариантите (част от които ги знаем или си ги припомняме като вътрешна или имагенна виртуална реалност - ВР) и РОП, в която замисълът е убедително присъстващ за себе си и околните.

Първоначално във ВР се появява намерение. Понякога то е твърде натоварено с множество очаквания, понякога е твърде бедно откъм тях. Качеството на изпълнението зависи от визуализацията и собствената роля във визуализираното бъдеще. Това може да се уподоби на целеполагане, както и да е тъждествено с него. Самото целеполагане вече представлява съкратено копие на намерението, което представлява вече заповед към Вселената. Това е най-важната стъпка на разума, останалото се извършва от подсъзнанието и почти нищо не може да се каже как става.

Тази заповед се транслира (декодира от пространството на вариантите) и се “лепва” върху съществуващата вече реалност, като това става по възможно най-икономичния начин. Опитите за междувременно контролиране на процеса могат да доведат до допълнителни разходи, което отнема от оптималността на процеса.

Появилото се ново може да е свързано с това, че Аз-ът е някой (прилича на някой, отъждествява се с титла и пр. – това е реализация от края на ІІІ еволюционна фаза), прави нещо (или има способност да го прави – реализация в І еволюционна фаза), притежава и защитава нещо (ІІ еволюционна фаза), игнорира, разтъждествява се, разрушава нещото (ІІІ еволюционна фаза). От изброяването на фазите се вижда не толкова задължителна последователност, колкото възможност за намеса (генериране на преживяване) във всеки един момент на еволюционния цикъл. Единствената връзка е предположението, че щом ІІІ фаза, през която става генерирането и разрушаването е базова по отношение на това, което ще се появи в реалността, видима във І и ІІ фази, тя е най-изпълнена с възможности. През І ев. фаза част от възможностите се реализира (най-оптималната), в края на І фаза част от реализациите, които се оказват неуспешни се отстраняват, през ІІ фаза наново се отстраняват елементи, връзки, събития, стига се до минимизация, опростяване, олигомеризация на системата в РОП.

Благодарение на осъзнаването на този цикъл, и което е по-важното – правенето на нещата независимо от познаването на тяхната еволюционна стойност, човек може да постигне / направи / притежава всичко, което поиска. След всеки опит, пътят в цикъла придобива по-голяма проводимост. Важно е да не се забравя, че от момента на намерението (съзнателен момент) до реализацията в РОП (отговорът на Вселената) има технологично време (т.нар. времеви буфер), което не трябва да накъсваме с негативни емоционални изблици и нетърпение. Дейността прилича на оглеждане в огледало, чийто образ реагира със закъснение. Ето защо не трябва да се прибързва и усмихнатото лице да не се превръща бързо в отчаяна гримаса, защото това може да увреди реализацията. Практиката показва, че с увеличаването на проводимостта на действията в цикъла, когато се правят по-чести опити, започват да се прехвърлят повече ресурси от пространството на вариантите за по-бързо и оптимално осъществяване на намерението.

Тази най-ефективна от познатите ми като процес технологии, се използува успешно както за предизвикване на текущи, така и за еволюционни (онтогенетични в рамките на личния биологичен живот) събития. Но за еволюцията се изисква вече осъзнато намерение спрямо самата еволюция. За да заработи мисълта в този най-висш аспект, се налага необратима и целенасочена промяна в етиката, вниманието (процедури от типа на молитва и медитация за излизане от затвора на РОП), мъдрост (движение от обичайното съзнание към зоната на безжалостността) и в един по-късен план – святост (преминаване към безмълвното знание, което е на практика безупречност). Святостта може да се изрази и като самодостатъчност – вече не се нуждаеш от нищо и никого, но околните биха се нуждаели от теб. Той излъчва сиянието на Силата и затова другите са привлечени сами към него.

Трансформацията се демонстрира с устойчиво преминаване на съзнанието в нова, по-висша форма. Най-важният критерий за състояние на съзнанието в определена в еволюцията форма (роля) е себеотражението. Човек в една или друга степен съобразява действията си с невидим “скрит Наблюдател” (в христианството – “вътрешен човек”), който му подсказва кое е редно и кое – не. Този

28

безсъзнателен скрит Наблюдател дава тон на предпочитанията, осигурява себевглеждането през другите (“как изглеждам в очите им”, “кои са другите всъщност”), осигурява състезателност в мотивацията на дейността. В началото се извършва преход от обичайно състояние на съзнанието, което се познава с вглъбеността на човека в неговите наложени от обществото норми на поведение, с неговите “сбъркани” модели на поведение – комплексите - (например “седемте смъртни гряха”: гордост, страст, отчаяние, гняв, завист, скъперничество, лакомия), негативното мислене, шаблонното мислене, привичките от автоматичен тип, например господар-роб, недобросъвестното отношение към материята и природата, злоупотребата с токсични вещества (т.нар. абиологични привички) и т.н. Изобщо за обикновения човек е валидно говоренето му със себе си на Вие (макар и неосъзнато). Човекът, трансформирал тази форма на съзнание преминава в следващата – зоната на безжалостността. В нея той е преодолял голяма част от себеусещането на важността на своя аз. Всичко, което е научил го “забравя” и започва да гледа на света с “нови очи”. Използувайки единствено кодовете (граматиките, езика) на РОП той игнорира гласа на великите в себе си и твори оригинални произведения. Извличането на истината е вече не по експериментален път, ако не се счита собственото тяло и психика за изследователски инструмент. Но той все още остава под властта на себеотражението. Макар и да е само интерпретатор на Истината, той сочи себе си като автор. Трансформацията към следващата по-висша форма на съзнанието е отказът от авторство, както и липсата на желание за незабавно отразяване (показване) на резултатите от своя труд пред обществеността. Отказът от авторство става постепенно – чрез псевдоним, а по-късно представя (публикува) произведенията си анонимно. Представяните Истини от такъв човек са автентични, непостижими (визионерски, неполучени по емпиричен път), безгранични. В тази форма на съзнание, наречена безмълвно знание, себеотражението е изчезнало напълно. Отговорът на проблемите идва в момента на тяхното възникване. За такъв човек се казва, че е безупречен.

Тези три форми на преминаване на информацията от пространството на вариантите към материализация показват увеличаването на проводимостта за нейната транслация (транслацията може де стане както директно, така и задочно – т.е. закъснително), започвайки от обичайната психотранслация (при безразборен по отношение на осъзнатостта живот), през трансърфинга (като хомеостазен процес, воден от разума, на единство на материя и дух) към цялостната трансформация на личността, което става паралелно с увеличаването на осъзнатостта за духовната реализация. А това е и магистралната еволюционна тенденция на психичното – от конкретната ангажираност на ума и тялото към абстрактна, но не разпиляна адаптивност и активност към универсалното.

Преминаването на информацията от пространството на вариантите към реализация в материалния свят може да стане и чрез сидхите (Силите) – способи за информационно недиректно въздействие върху материята и ума. Сидхи се проявяват у човека по пет начина: по рождение, с билки (външно обуславяне), с мантри, чрез себеусъвършенстване, т.е. тренировки и възпитание (вътрешна активност) и при самадхи. Съзнателният отказ от прилагането на сидхи-способности за придобиване на власт над другите открива пътя към просветлението. Това е вследствие на отказ от егото.

Структурен аспект на индивидуалното психично развитие

Ти си пътеката по която вървиш.

Душата като контактна система на духа и материята съдържа всичките функционални блокове на развиващите се системи. Функционалните ѝ блокове са следните: двигател, трансмисия, работен орган, органи за управление.

Двигателят, който е вход на системата стои откъм духовната-идеална-виртуална страна. Той се захранва с духовните потребности – интенции на духа в материалната среда като ги преобразува в реални потребности и техните деривати – ценности и идеали, цели, символи. Те са аксиоматични, трансцендентни. Те тласкат психичното съществуване и развитие. Експанзията на духа започва да се реализира от този функционален блок на душата.

Трансмисията са мотивите, които от своя страна влияят върху волята на разума (логика и обективизация) и емоциите на тялото – от типа “харесвам-не харесвам” (чувства, вълнения…). Трансмисията стои откъм материалната реалност, вкл. участва във формирането на РОП. Мотивите свързват напълно разнообразните елементи и прояви на вътрешния психичен живот в единна структура, която е способна да ги насочи в посока на индивидуалните цели. Ниското предавателно число (слабата мотивираност) на трансмисията означава безразличие към определена цел. Високата мотивираност означава страстно непрестанно следване на целта. Обикновено двете крайности са неефективни за повечето житейски ситуации и цели. Най-ефективни се оказват мотивите със сила някъде под и около средната.

Работен орган на душата е мозъкът (по-точно детекторната зона на мозъчната кора) и ключовите управляващи механизми в тялото – хипофиза, епифиза (“трето око”), звена от биохимичните вериги

29

свързани с ДНК. Той координира изявата на способностите и психичните функции, които могат да бъдат количествено измерени, защото всецяло са представени в материалната реалност.

Съществува мнение, че самите способности са работният орган на душата. Но така или иначе, те се проявяват в задължителното съучастие на мозъка. Блокът на работния орган е изходът на системата.

Органите за управление са съзнанието. Самото то представлява изключително сложен конгломерат от подсистеми и към настоящия момент е твърде малко изучено. Знае се, че функционира на три нива – съзнание – реализиращ се в момента контрол над дейността на тялото, отъждествява се често с мисленето, разбирането, контрол върху движенията и т.н. То може да следи ограничен брой обекти и параметри. Другото ниво е подсъзнанието – то обхваща продължителен времеви периметър, включително и отвъд границите на живота, тялото и т.н. Работи паралелно по стотици и хиляди задачи и с това освобождава съзнателността от бъдещите и текущите проблеми и задачи на битието на индивида. Трето ниво на функциониране е свръхсъзнанието – интегриране на работата на съзнанието и подсъзнанието върху един проблем, преживява се като озарение, интуиция и пр.

Душата се обособява като всяка развиваща се система с работния орган – способностите, после мотивите, съзнанието и потребностите. Всичко това се залага още през време на ембрионалното развитие.

През по-голямата част от живота си човек се намира в І еволюционна фаза на индивидуалното си психично развитие. Душата непрекъснато се усложнява, поемайки нови задължения, заявявайки нови цели и проявявайки нови способности. При тези, които тръгват по пътя на осъзнатото духовно развитие, настъпва ІІ еволюционна фаза, което структурно означава опростяване, сливане на функционалните блокове в един. Първоначално изчезват потребностите, потъвайки в способностите – човек усеща вещите и изобщо средата си като самодостатъчна. После намаляват и изчезват мотивите – тогава всичко се извършва с лекота и без излишно ангажиране на околната среда. Човек вече не манипулира и не се самоманипулира. С потъването на съзнанието той постига съвършен мир със себе си. Тогава той се намира в ноосферата, където може съзнателно да избере формата си на съществуване – с тяло или без него. Когато остави тялото си той е в ІІІ еволюционна фаза – фаза на цялостност.

Какво става с тези, които бидейки в І фаза не могат да адаптират себе си към нарастващия поток от задачи и цели, живеят във вихър от мисли и емоции? Те блокират на нея и постепенно деградират без това да означава опростяване, характерно за ІІ ев. фаза. (Ранното деградиране през първа ев. фаза се нарича първично опростяване и е временно или окончателно затворен път за еволюиране на системата. Опростяването във втора ев. фаза се нарича вторично опростяване и е част от еволюционния цикъл). Не е задължително това при тях да стане с преживяване на срив. Има много варианти, например самоналагане на удобен шаблон от отношения, реакции, дневен режим и пр., с което съзнателно ограничават натиска на средата върху себе си.

Понеже съзнанието може да приема различни прояви (различни конфигурации на връзката на материята и духа) потенциално са възможно достъпни всички фази на еволюцията, съответно са възможни различни преживелищни явления. Прескачайки от една в друга обаче без подготовка – може да доведе до сериозни психични разстройства, дори да предизвика смърт. Работата със съзнанието и осъзнаването, по същество е технологията на психичното и духовното развитие.

Стадии на развитието на психиката

Психиката има следните стадии / нива / равнини на развитие: обусловени от генетико-биологично наследство: тропизми, таксиси, рефлекси, инстинкти, обособяващи физическата равнина (Ф); научаване чрез навици (дресура), възпитание – емоционална равнина (Е); разсъждение, представено като разум или интелект – интелектуална равнина (И) на основата на емпиричния опит; интуиция – духовно-ценностна равнина (Ц) – на основата на връзката с „Универсалния ум” (ноосферата) .

Всяко следващо ниво включва и държи под контрол предходните му нива на развитие.Определенията за тях:

Тропизмиот гр. – обръщане, насока - вегетативни растежни движения. В класическия тесен смисъл на

думата – тези движения се срещат само при растенията. Тези движения се получават от влиянието на различни физически или химически фактори, при което органите на растението се разполагат по определен начин в пространството.

30

Широко погледнато обаче, разположението на органите в животните се влияе от същите тези фактори – някои вътрешни, например нервни и хормонални, други – външни – гравитацията, температурата.

Таксисиот гръцкото таксис – разположение – Двигателни реакции – реакции на еднопосочно действащо

дразнение, свойствени на свободноживеещите организми (бактерии, някои гъби и водорасли, животните), някои клетки и органели (спори и гамети, имащи камшичета, левкоцити, хлоропласти). Дразнещите фактори могат да са светлината (фототаксис), температурата (термотаксис), влагата (хигротаксис), определени вещества (хемотаксис) и др. Движението е или към източника (положителен таксис) или с отбягване на източника (отрицателен т.).

Само при животните има сложно координирани, не точно насочени спрямо дразнителя таксиси, наречени кинезии. При тях животното се движи съобразно източника по сложен начин – например реакциите на личинките на мухата месарка на светлина, ориентацията на пчелите, мравките, прелетните птици и мигриращи пеперуди и риби по слънцето.

Рефлексот лат. Рефлексус – обърнат назад, отразен – реакция на организма на външни или вътрешни

дразнители, осъществяваща се от специализирани клетки в нервната система, свързани организирано, чрез синаптични контакти в т.нар. рефлексни дъги. Рефлексите осигуряват в по-висока степен от предхождащите ги видове движения адаптивните реакции на организма. Обикновено рефлексите са интегрирани в сложни рефлекторни актове с определена биологична насоченост – хранене, размножаване и т.н. Ниското ниво на рефлексите са безусловните рефлекси, а високото – условните. При безусловните рефлекси реакциите са от автоматичен тип, а при условните се отключва реакция на стимул – условие, като прелюдия, подготовка към същинския стимул.

Класикът на физиологията на нервната система Иван Петрович Павлов ги е описал изчерпателно при опитите си с кучета.

Инстинктот лат. Инстинктус – подбуждане – съвкупност от сложни, наследствено обусловени

поведенчески актове, характерни за организмите от даден животински вид при определени вътрешни и външни условия.

НавициНавиците са сложни организирани реакции в резултат на дресировка. Дресировката разчита на

естествените наклонности на организма да изпълнява определени движения или действия, като всяко желано действие се подкрепя с някакво благо за организма, например храна.

Навиците могат да се добиват и без помощта на дресировчик, а с технически средства, например с автоматична хранилка.

Възпитание.Възпитанието е придобиване на способности за сложна система от действия в резултат на

внушени представи, чиято подкрепа не е в гените (както е при безусловните рефлекси), нито във физиологията (както е при условните рефлекси и навиците), а разчита на приемането на нещата, че “трябва да се правят така”. Това се постига чрез елементарно обучаване – показване, повторения, емоционална подкрепа, докато действията за възпитавания станат вътрешно необходими, свойствени на поведението на дадения индивид.

Разум или интелект. Разумът развива интелектуалната равнина на човека. Това става чрез несистемно обучение, обикновено в семейството, или системно - в училище.

Разумът представлява разпределена система от знанията и уменията на хората в обществото. Няма такова нещо като “разумен човек”. Всеки е частично разумен, дотолкова, доколкото се явява терминал на съвкупното човешко знание. Съобразно познавателните си възможности всеки човек е в определени области “умен” или “невежа”. Проявата на интелекта е интелигентността, и е степента на проводимост на целия човешки опит (личен, зает и заучен) към решенията и действията на конкретния човек в конкретната ситуация.

Интересна форма на поведение в равнината на интелекта е глупостта. При нея човек е самоизмамен, че нещо знае, а всъщност не го знае или може. Това е най-рядката форма на проява на

31

глупостта. Другите са по-често срещани: ако упорито не иска да знае; или пък знае, но не го проявява, т.нар. заучена безпомощност.

Интелигентността е актуализация на интелекта. За разлика от възпитаността, чрез нея могат да решават задачи, на които са скрити или неизвестни част от началните условия или начините за опериране с наличната информация.

Степента на интелигентност може да се измери с непреки научно обосновани тестове, например IQ. Предвид сложността на съвременните знания за света, малко хора могат да “пробият” с интелекта си дълбоки (и особено конкретни) истини, както и да вземат бързи и адекватни решения само благодарение на интелигентността си. Огромният дефицит на време и актуални знания предизвиква следващото по-висше ниво на психиката – интуицията.

Интуиция Интуицията е способността за непосредствено схващане на скритата истина за някакво явление.

За разлика от интелекта, за задействането на интуицията не е нужно да се проявява поведение нито на възпитаност, нито на обученост. В някои случаи дори базирането на интелектуалните мисловни модели може да увреди проявата на интуицията. На практика интуицията е знаене без учене. Неслучайно измежду екстрасенсите, философите-визионери и изобретателите, както и професии с голямо стресово натоварване – космонавти, алпинисти, журналисти, учители, летци, шофьори, диспечери, някои медицински специалности и др., интуицията им подсказва единствено възможния оптимален начин за правилно поведение.

Предвид еволюционната обусловеност обаче, човек не може да прояви интуитивно поведението непосредствено от нивото на инстинктите или възпитанието. Без специална тренировка на интуицията, тя се проявява постепенно, след много години в област, която е интелектуално достъпна на човека. Основното в полезността на проявите на интуицията е ползуването на езика на разума, приземяване до нивото на интелекта при описание или вземане на решение спрямо нещо. Но за действия, изискващи спешна реакция, това е излишно и дори опасно. След като опасността е преминала, може да се умува, ако е необходимо това.

За начална несистемна форма на събуждането на интуицията може да послужи импровизацията. Нямаш готови знания (или те не помагат), заучен начин за действие, нито пък време да говориш или водиш специалисти по проблема. Ситуацията ти изглежда спешна и нестандартна. Няма защо да “викаш неволята”. Предай се на себе си. Остани в тишина. Отпусни се. Ако знаеш как – медитирай. ИМПРОВИЗИРАЙ.

Всеки стадий на психичното развитие се съгласува с определени максимални мисловни възможности. На тях ще се спрем по-нататък в главата “Магистрални еволюционни тенденции на психичното развитие”.

Всяко следващо изградено в еволюцията на психиката ниво модифицира, подчинява по йерархичен механизъм изпълнението на действията на нивата под него. Познаването на последователните етапи на психичното развитие е едно основно задължение и отговорност на родителите спрямо децата им – да ги стимулират, с което осигуряват тяхната адаптивност.

Закони на индивидуалното психично време

1. Закон за запълнения времеви отрязък.1.1. Колкото по-съдържателно и богато на събития е времето, толкова по-бързо протича в

непосредственото му преживяване и толкова по-дълго изглежда в спомена.1.2. Колкото по-активна и мотивирана е дейността, толкова по-бързо тече времето.

AVt= ----

P

където Vt е скорост на времето, А - извършена работа, Р - активност, усилия.Незапълнения със събития времеви интервал в настоящето протича бавно, но когато отиде в

миналото, изглежда мигновено преминал. Липсата на събития в миналото действително ускорява времето, но в настоящето те го забавят. Например загубилия съзнание не може да прецени колко време е бил в това състояние. Дните, прекарани в безсъзнание (кома) изглеждат само миг.

2. Закон за възрастовото ускорение на времето.

32

В края на живота времето тече по-бързо и изглежда по-кратко, отколкото в началото на живота. В края на живота, в старостта физиологичните процеси протичат няколко пъти по-бавно, отколкото в детството и това се отразява на възприятието за продължителност на времето.

“Животът е като тоалетната хартия – колкото по-малко остава – толкова по-бързо се върти”.Законът се отнася за времеви интервали, по-дълги от един ден.3. Закон за емоционалното ускорение на времето.3.1. Времето, наситено с положителни емоционални преживявания тече по-бързо и изглежда по-

кратко в спомена.Времето прекарано с любимия човек тече с голяма скорост, а очакването му на срещата се

преживява като изключително продължително.3.2. Времето, изпълнено с отрицателни емоционални преживявания тече по-бавно и изглежда по-

дълго в спомена.Времето, прекарано без близък човек, далеч от родния край, в заточение и пр., тече бавно и

след края му изглежда като много продължително.4. Закон за хронологичната несъвместимост.Едновременни събития, които стават на различни места се усещат като последователни. Причината

за това е, че съзнанието концентрира вниманието върху един обект или върху едно събитие.

Закон за проявата на психо-неврологичните нарушения при контакта на индивидуалното (онтогенетичното) психично развитие с множественото (груповото, филогенетичното) развитие – закон на Джексън.

Английският лекар Джон Х. Джексън (1835-1911) е открил следния закон, изложен тук с нашата терминология.

Онтогенетичното разстройство на дадена психична функция е обратно пропорционално на нейната еволюционна възраст. Т.е. най-древните психични функции и способностите свързани с тях са най-устойчиви в условията на риск за тези функции, например при заболяване и обратно: колкото по-млада и скоро появила се е дадена психична функция – например висшите когнитивни функции, толкова е по-лесно увредима.

Карма и Същност

“Човече, бъди същностен, че щом светът загине, случайното изчезва, а Същността остава”.Ангел Силезий (от лат. Силезийският Вестител) – псевдоним на Йохан Шефлер, немски поет-

мистик от ХVІІ век.

Съществува един общ принцип за причината, наречен в древна Индия “карма”. Първичното значение на “карма” е действие.

Всяко действие причинява следствие и то представлява причина за друго следствие. Според този принцип всичко, което ни се случва е резултат от взети решения в по-ранен етап. Много от съпътстващите последствия от предишните ни решения са на фона и на други решения взети от други хора, или от обстоятелства свързани с природата. Основното обаче е в сила – ние имаме съучастие в нашата действителност.

“Глобалните”, стратегическите решения в живота ни обикновено са взети далеч преди нашето раждане. Повечето от хората са съзнателни относно малка част от сегашния си телесен живот и не знаят (нямат екзистенциален опит) за “живота без материя”. Така че, независимо дали вярвате или не, този текст е полезно да прочетете и приемете за начало като сведение. Има неща, които човек докато не преживее, не може да повярва. Не е полезно също сляпо да се вярва в поредица от неща, които нямат и най-малка връзка с личното преживяване. Има и вредни за дадения момент неща, които не бива да се възприемат сетивно, към които никакво отношение не бива да се взема. Например 5-годишно дете не може да бъде въвличано в подробностите на сексуалния живот – просто няма правилно да ги разбере.

Що се отнася до тези, които и да видят, не вярват (такива в практиката си съм имал) – то тяхното отношение е отражение на глупост или психично увреждане.

Съществуват 3 вида карма: санчита, прарабдха и крияман.Санчита карма представлява база данни за всички рождения и действия. Това е запис в акаша

(ноонет).Прарабдха карма, или неизбежната карма – дълг, задача, проблеми, които трябва да се отработят в

текущия живот – независимо дали нашето съзнание го иска или не. Сблъсък лице в лице с подготвена задача, съобразно предишни натрупвания (понеже не е решена или не е решавана). Прарабдха карма може да бъде изпълнена, свършена, приключена само чрез наслаждение на нейните плодове.

33

Крияман – карма в процес на ставане – сегашно време на протичане на нещата (независимо дали познаваме задачите си). Тя е израз на свободната воля (агама карма).

Видовете карма и законите на карма са валидни и за надиндивидните (разпределените) системи – колективи, нации и т.н. Знаещият йога (джнани йога) е свободен от всички окови на карма. Това не означава, че законите за него не важат, а че ги познава дотолкова, че не може да допусне съзнателно грешка, несъобразяване.

Какво още е карма?Карма е действие на отражение (“каквото повикало, такова отвърнало”).Карма е равновесно действие на компенсация чрез предизвикване на противоположното.Карма е неравновесно асиметрично действие – суперкомпенсация на нещо (връща се “тъпкано”),

израз е на еволюционно, необратимо изменение.Карма е възмездие.Карма е и съпротивата, която усещаме от битието, когато пристрастно много се стремим, тревожим,

опасяваме, избягваме... на определени тенденции, които считаме за вредни и опасни. Реакцията на действителността е, че тези тенденции на проява на вредности и опасности непрекъснато ни преследват, защото не приемаме и не отминаваме спокойно тяхното наличие.

Карма е влияние на продължителни тенденции (самскари) – еднотипни действия, впечатления, привички, навици, способи за правене на неща (...), които отразяват характера и волевия стабилитет, изграждан поколения наред в съчетание на духа с различни тела. При наличието на дадена самскара, не е възможно да се получи пълноценно преживяване изразяващо друг или противоположен характер. Например тенденцията включваща (независимо от пола) социална или природна изолация, монашество, инвалидност, продължителни болести изискващи обгрижване, живот в малки племенни групи, не може да се съчетае с донжуански постъпки, независимо благоприятните външни условия и текущата съзнателна нагласа.

Това, което става, става своевременно. Случайни неща няма.Същността представлява кармичното наследие на опита на всички отминали животи. Така човекът

срещу нас е всъщност интегралната сума от всички човеци, на цялото човечество до сега и тук. Осъзнаването пък на същността си, позволява намирането на опорна точка за яснота за бъдещите си действия в този, и дори следващ живот.

Според едно по-общо разбиране:Същността е неразделената (на дух и материя и т.н.), недуалната първооснова на света, Дао

(Тао).

Същността и основния принцип на духовните учения

“Когато неподходящ човек използува правилните средства, правилното средство действа по неподходящ начин. Одухотвореният метод: да имаме психичната нагласа да оставим нещата да се развиват отсамо себе си. Всяка задача има цел, а всяка цел е част от цялостността. Без цялостност, без подходящия метод, рамка, нагласа, всяка цел е безсмислена”

Най-дълбоката тайна в духовното учение за еволюцията И-Дзин е осъществяването на състоянието отвъд двата полюса, отвъд дуалността.

Излизането отвъд дуалността е постигане на висшето благо чрез пречистването на “сърцето” (сетивно-двигателния аспект на човека) и “мислите” (умствения, душевен аспект).

Началото на цялото развитие е отвъд полюсите и завършва пак там. Краят и началото са двете гледни точки на един феномен.

Всяко нещо е кристализация на съзнанието. Съществуващото (реалността) има три пласта: вещество, енергия и геометрия – съзнание, творческа Същност. Съзнанието кристализира и задейства чрез мислите енергията, а веществото следва енергията. Съзнателното практикуване на тази интелектуална постановка означава да се почувства и задържи достатъчно дълго тя, без да се отвличаме от някакъв обект. Разбирането, че всичко в крайна сметка, в микронивото си в дълбоката си същност е свързано (колкото по-надолу, толкова по-тотално) с околността ни. Околността накрая може да включи цялата Вселена. Така на най-ниското микрониво светът е супер-мега-квант, а съзнанието е Бог. Чувствуването и изживяването на това (един от начините на преживяване на екстаза) е единство с Бога. И това не е само интелектуална постановка, а реалност, когато се изпълни като духовна практика.

Основен принцип във всяко духовно учение е приемането за съществуване на Създателят на съзнанието. Нека обясним тази проникновеност с изложеното дотук. Имаме две йерархични системи за развитие, които могат да го осъществят качествено едва при контактите помежду си. Тези две йерархии са материалната и духовната. Няма смисъл темата за това: коя е първичната и коя вторичната от тях. Те взаимодействат помежду си пораждайки хибридните системи – временно съществуващи реалии

34

изковани от дух и материя. В тези, в които духът е “достатъчно”, се поражда съзнание. Формите на съзнание следват една след друга развитие, обусловено от нивото си на организация от което произхождат – и като материя, и като дух. Осъзнаването, в крайна сметка стига до разбирането на висшия принцип – постигането на състояние, съответстващо на най-високата степен в духовната йерархия – Бог. В съответствие с този принцип, основна цел става усъвършенстването на Живота и Същността. Същността, или монадата, или Висшето Аз, е онази част, “ядка” от съществото ни, която е в най-интимна връзка с Бога. Т.е. усъвършенстването е въпрос на това да допуснем съзнателно божествената благодат (идеи, най-общо) до проява в материята, Живота с материя.

Всички духовни учения и религии предоставят различни методи за движение към тази цел, която е на практика преминаване от Смъртта в Живота, ползувайки последователностите и комбинациите от еволюционните състояния (усъвършенствуването, което е контакт на духовното с материалното и на недуалното с дуалното). Удивителното в това усъвършенствуване е, че целта се постига обратно на целите при обичайните житейски ситуации (т.е. залага се на права логика на необвързаност). Обичайно е да имаме цел, да ползуваме методи и средства, да сме подходящо мотивирани и т.н.

В духовната практика обаче...усъвършенстването става чрез поддържане на ПОСТОЯННО СЪСТОЯНИЕ НА

НЕПРЕДНАМЕРЕНОСТ. Най-дълбоката тайна в този контекст е: да се изчистим (очистим) като НАПРАВИМ СЪРЦЕТО СИ ПУСТО.

Не се притеснявай за резултата. Той ще дойде веднага, щом ти стане безразличен. (Твоите предварителни действия само служат за да го познаеш, но не те го правят!).

Ако трябва да опишем и анализираме по-детайлно ВЕЛИКАТА ДЪЛБОКА ТАЙНА, ще кажем, че тя е принцип и метод за съединяване на разединеното, което е резултат на потенциалите в развиващата се система. Т.е. всички методики се свеждат до интегриране до тоталност: дух с материя, логос с ерос, обективна истина (нещата каквито са) със субективна истина (преживелищното усещане на истината, това, което се харесва). Или казано с други думи – това което е външно знание да радва и вътрешния мир, творческо преживяване на реалността. Всичко това се постига единствено чрез собствена инициатива. Ако ресурсите са достъпни за всички – само някои могат да постигнат разбирането за тяхното наличие – да ги оценят и се възползуват от тях.

Една от причините да не прозрат множеството хора тоталността, е силната специализация на света, какъвто сме си го направили. Човекът е загубил способността за непреднамерено непосредствено съзерцание и действие, и виждането на нещата в тяхната цялостност. Всяко нещо, което е изолирано (мисловно или на практика), не е реално нещо. И затова вижда илюзия. Не че светът е илюзорен, а липсата на усещане за цялостност, като обстановка, го прави да изглежда такъв: всеки го вижда различно, според своя набор от частични опитности. Каменната дзен-градина, в която се виждат не повече от 14 от 15-те камъка в нея, е ярък пример - символ на непълнотата на „обективното” релативистко материалистично знание, основаващо се на сетивния опит. Болката, която усещаме, е илюзорна. В действителността няма болки. Още по-очебиен е примера с фантомните усещания, в частност – фантомните болки. Пациенти с ампутирани крайници могат да усетят болка в липсващия крайник години след отстраняването му. Освен вътрешните телесни усещания, външните са също илюзорни. В природата не съществува такова нещо като цвят. Цветовете, които възприемаме с телесното си зрение всъщност са електромагнитни трептения с определени честоти. Цветовете са само вътрешен начин на представяне на съзнанието това как изглежда света на светлината, но не и самата светлина. Хилядолетия хората са вярвали на това, което показват очите им, че Слънцето се върти около Земята. В действителност сетивата ни заблуждават. Съвременниците ни, които са израсли сред европейската наука и култура добре знаят, че Земята се върти около Слънцето. Това не се подкрепя от зрението, но илюзията е преодоляна чрез познанието.

Повишаването на нивото на абстрактност, на по-общ поглед е повишаване на осъзнатостта. Осъзнаването означава абстрахиране от многото очевидности, които са илюзии и заживяване в свят, където истините имат много по-фундаментално значение, които надхвърлят нашата телесност от десетки килограми и житейски интервал от десетки години.

ХХ век откри и на учените тази онтологична истина с теоремата на Курт Гьодел (1906-1978). Теоремата на Гьодел за непълнота (1931) описва математически невъзможността за изразяване на цялата истина за дадена предметна област с формални средства (тази формулировка е известна като първа теорема на Гьодел за непълнота). С математически средства Гьодел осигури по напълно научен път философско-методологичната основа за разбиране на света, равностойна по значимост на мъдростта на древните. Сега имаме не само духовно-мистични, но напълно научни, предвид това, че математиката е език на науката, основания да разбираме недостатъците на емпиричния подход.

Потенциала, който трябва да управляваме, поели отговорността за себе си, е породен най-често от зависимостите и конфликтите с емоционален и идеален характер. Погасяването на този потенциал, постигането на спойка, която ни отвежда отвъд дуалността става с обединение на текущото съзнание с

35

древното минало на Битието. Източниците на съзнанието са в битието и източниците на битието са в съзнанието. Това са двата ипостаса на Върховната същност, недуалното, синкрезата.

Съзнанието се влияе от материалните въздействия, а битието – от абстракциите и обективните

истини. При сливането – истината вече не се дели на обективна и субективна, а съзнанието няма пластове – подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание. Съзнателността става ТОТАЛНА.

Саморазбулване

Саморазбулването е един от начините за движение към сливане, претопяване. (Забулването е начин за самоограничаване, разграничаване, лицемерие – защото да не могат да се виждат истинските реакции на телесната материя, когато говори абстрактната по същината си реч – и така може да се предаде безконтролно лъжа!).

Саморазбулването е връщане към Същността. Християнското покаяние, мюсюлманското тоба, джайнисткото пратикраман казват едно и също – ВРЪЩАНЕ ПРИ СЕБЕ СИ – осмисляне на себе си като Висшия Аз.

Саморазбулването е като чистенето. Същността е вътре в нас, но е като диамант в калта. Не трябва да го търсиш или да прибавяш нещо в себе си, за да постигнеш или СТАНЕШ НЕЩО. Само трябва да се чистиш, да махаш, и да махаш. Да изтриеш нещо от себе си, наричано его с всичките тревоги, които създава то. В един момент остава само Същността ти... Не бива да си въобразяваш, че освен Същността си е нужно да запазиш и нещо друго, сметнал че е полезно, чисто. Нечистотията може да стане и от две чисти неща – например вода и мляко.

Единната същност става дуална (напрегната, диференцирана...). При съзерцание на пустотата, на центъра, при разбирането че нещата стават илюзорни – резултат на замътненост на същността от нейната обвивка – ума, изобщо при правене на техниките на аскезите и въздържанията (брахмачария, неправене), процесът се преобразува обратно (по друг енерго-информационен път) към сливане, стапяне, синкреза. Когато това стигне докрай, се постига Вечният Живот. Интересното е, че него винаги го има, но осъзнатостта ни и съгласуваността и готовността за него, идва едва когато по естествени причини, при смъртта, животът с материя си отиде. Тогава ползата за еволюцията е малка, тъй като не е осъществяван осъзнат пренос на духовност в материята. Това е аналог на несъгласуваност на две възможности – на знаенето и на моженето: когато можеш – да не знаеш, и когато знаеш – да не можеш. Ето защо духовното развитие има водещо значение в общата еволюция на Вселената.

Социален аспект на психичното развитие на съвременния етап

Социалното представлява едновременно надстройка над психичното, биологичното и материалното в лицето на техниката.

Как се формира личността: източници на психичното и духовно развитие

Психичното формира своя продукт – личността – чрез игра, възпитание, обучение, образование, труд, развлечение, отдих – всичко “под строй”- докато се достигне автоматизъм в изпълнението. Личността (малкото аз, ум-тялото, его-то) заема малка част от цялостната психика на човека – примерно колкото глазурата на тортата от другото под нея. Личността се явява и агент на обществото. Първия агент на обществото формиращ егото в индивида, предстоящ да стане личност е семейството, при това с ръководната роля на майката. Влиянието на обществото върху човешкия индивид допринася за избора (подбора или предопределението) му на реатория (неологизъм от Атанас П. Славов) – реализационна територия. Такава може да е професията, семейството, хобито... – неща или места в които личността реализира потенциала си, възпроизвежда и доразвива наследените обществени отношения. Например класическата икономика е наука и практика за действията на индивидите, притежаващи активно и силно его. Въпреки че, както посочих, личността е малка част от психиката, тя на практика предопределя в основни линии поведението на масовия, неориентираният духовно, непросветления човек в обществото. Това най-ярко се изразява във високата значимост на паметта и поведенческите навици, които като автоматизми предопределят действията на човека дори когато не е под надзора на околните. Всъщност личността – (ума-тялото) се държи като психо-биоробот. Тя може да си представи (види, реагира...) само онова, което може да опише с думи. Така възпитанието определя социалната полезност на човека, но отнема от духовния потенциал, пречи на духовната му реализация. На говоренето и обществената дейност може да се гледа като на измъкване от работата, физическата работа или ангажимента към самия себе си. Това е в резултат на наследена ценност от обществото, поради което

36

се проявяват качества като мързел, апатия и болест. Такова поведение всъщност прикрива, мимикрира некачествения живот, ниското самочувствие, безхаберието, глупостта, тщеславието, представяйки ги като “висши” (напр. обществен деятел). Народът е казал: “Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл”... Всъщност вината е отвъд човека: той е изградил със съдействие на обществото, макар и тънка, но доста здрава защитна линия на егото, нужна за взаимодействие със социума. Всяка изпразнена от духовен смисъл дейност може да бъде благонамерено представена пред обществото. За масовото обществено съзнание живите духовно ориентирани хора са вредни, особено ако започнат да стават повече. Мъртвите обаче биват често експлоатирани от “силните на деня”, носители на статуквото – художници, поети, писатели... биват обявявани за герои.

В крайна сметка за възпитанието е съществено в какво да се възпитава и как да се възпитава. Защото възпитанието с включени високи духовни подбуди, няма да води до изброените по-горе пречки пред духовната реализация.

Важен критерий в развитието на личностната ни сила е способността да се удържат доброволно хората около нас, и дори да ги привличаме. Наличието на много предани приятели, проверени от времето, дори при неангажираща с много хора работа, е важен показател за величината на този критерий. Това се постига със смяна на активността – уединение с общуване. При уединението самосъзерцанието, обмислянето и анализирането на собствените постъпки, планирането на значимите задачи като приоритети, последователност и продължителност, грижата за тялото (здравето и красотата) създава онази невидима мощ на привличане на околните към себе си.

Личностното развитие, т.е. обществено зависимото индивидуално развитие, за разлика от духовното, никога не може да стане в усамотяване от тип в пещера, монашество и т.н. Личностното развитие винаги става на места със струпване на много хора, събития, идеи, емоции, болки, сълзи, тревоги, страдания, любови и предателства и т.н.

Източници на познанието, социалната реализация и активатори на психичното и духовното развитие

Поведението на социална реализация (будна активност* в реаторията си) последователно в индивидуалната еволюция е: игра и забавление, учене, труд, творчество, себереализация.

--*будна активност – добър знак е, когато в състояние на сънуване се занимаваме активно, т.е. с

обратна връзка, контролируемо, интерактивно с по-висши нива на поведение – например обичайно трудещият се сънува, че твори.

--Игра и забавлениеИграта е начин на осмисляне на намеренията на партньора или обекта с който играе.

Одухотворяват се предметите, включени в играта. На предметите се променят (преобразуват, преобразяват) свойствата и функциите. Променят се и правилата – например ролите на играчите. Променя се и мотивацията в играта – конкуренция и сдобряване в сменен режим. Играта е самостоятелен осъзнат начин за тренировка с която се утвърждават направените промени в еволюцията. В играта се тестват екстремумите без да са заплашителни препятствията за здравето и живота. Играта е утвърждаване в новата зона на комфорта и подготовка за нейното разширяване отвъд сегашните ѝ граници.

Играта е най-първото средство за преодоляването на страха. Защо е толкова важно преодоляването на страха? Защото той е основния блокатор на изявата на духовното в материалния свят, включително и в обществото. Любовта вярва, а страхът се съмнява.

Страхът се преодолява с игра и забавление. Онова, което плаши трябва да се превърне в източник на игри и забавления. Има права връзка между играта, общуването и интелигентността. Чрез интелигентността опасните условия и рискова среда могат да бъдат преодоляни. Игрането в по-късна от детската възраст активизира нервната система и може да създаде нови връзки, т.е. подготвя за реални модели на поведение при които има общуване и интелигентност на ново по-високо ниво. А самите интелектуални игри подтикват проявата на следващото ниво – интуицията, а значи духовността.

Ефективността в играта се осъществява в/с победата. Победата се изживява като успех за личността, щастие за душата и служи за триумф пред обществото, когато рискът който е преодолян е създал пример за другите. С това е увеличена колективната безопасност, осигурена е благодат за обществото. С постигането на тези външни резултати се постига и вътрешното следствие за духа – преодоляването на страха с трансформирането му в смелост – а то значи развитие.

Победа може да се постигне не само в пряк двубой, не е непременно постигната на бойното поле или на спортната арена. Победа има когато се направи нещо по-добро от най-доброто, което е направено до момента, както и да се постигне нещо, считано за непостижимо.

37

Един специален вид победа е победата над себе си. Това е победа при която се преодоляват недостатъци: от физически характер (инвалидност, болест, травма) и въпреки нея има постижение, на което много от нямащите този недостатък не биха се справили; от емоционален характер (негативни емоции); интелектуален характер (необразованост, недоучка). Независимо от тези недостатъци смелостта е отстранила препятствията и постиженията са налице.

Един от правилните начини за преодоляване („борба”) с недостатъците е като съзнателно се изграждат противоположни качества. Активната борба е потискане и при най-малкото отпускане негативите изплуват отново, често с още по-голяма сила. Заобиколната „борба” е по-ефективна. Става като правиш нещо, което отразява обратната нагласа, тренира способности в противоположна посока. Така за недостатъците просто все повече не остава време да се проявят. Тютюнопушенето е банален пример, който често давам. Никотиновата зависимост е толкова силна, че интелигентни хора независимо от наказания, табели със забрани, ограничения в работата и дома, не може да бъде изместена. Но при заемането с някакъв вид динамичен спорт, който натоварва дихателната система – тютюнопушенето само отпада, защото пречи на постиженията.

Доколкото играта може да приеме форма на борба, а борбата – противопоставяне заради победата на всяка цена, то за развитието е нужно правилно премерване на отношението на вложението към победата.

“Победа без риск е като триумф без слава”.Но самоцелната победа заради славата извращава основната идея на процеса на играта –

преодоляването на страха. Така играчът се обвързва с нов страх – страх от поражение. А това е недопустимо, освен за овкусяване на пътя на развитието с известна доза негативни емоции, което е наистина необходимо. Загубата не бива да създава условия на безпомощност. Затова спортните игри - състезания се правят на различни нива, за разпределение на хората по групи по майсторство: квартални, градски, регионални, национални и т.н.

Затова игрите е полезно да се насочват към последователното преодоляване на страх от един вид, а не конгломерат от опасности, които могат да доведат до дистрес (неадаптивен стрес) или фрустрация (разочарование).

И както споменах по-горе, освен играта, забавлението, заедно или поотделно от нея, също има своя принос в преодоляването на страха. И преодоляването на страха отваря пътя към любов и хармония.

Еволюция на играта

Играта, като реализация на свободата в която се извършва забавлението на духа в развитието на контакта му с материята, също се развива.

ПЪРВИЧНА ИГРА. Това е игра при която използуването на своето тяло и предмети уподобява реалното им използуване с утилитарна цел. Това е единствения вид игра при животните и малките деца. По-голяма част от големите деца зрелите хора също се увличат от този вид игра. Например котката преследва топка така, сякаш е любимото й лакомство – все още живо. Хищниците си играят така, сякаш партньорът им от същия вид е жертвата, която трябва да догонят. Децата играят на гоненица с което развиват свойството си да избягат от нападателя или напротив – да настигнат врага. Към този вид игра спадат повечето спортове – футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, водна топка и т.н.

ВТОРИЧНА ИГРА. Това е игра при която предметите (играчките) или действията, използувани в нея са натоварени със свойства, които са абстрактни и условни, т.е. не отговарят на формата или свойствата на материала от който са направени. Такава игра е шахът – където се изисква следване на стратегия при конкретност на свойствата на фигурите и таблата – където фигурите са със свойства в диапазон, зависещ от случайността – цифрите на зарчето. Такава е детската игра „Не се сърди човече”. Особено се откроява тук групата на вербалните игри, например за намиране на определена дума.

ТРЕТИЧНА ИГРА. Това е игра при която предметите, действията или явленията са натоварени със „свръхестествени” свойства. Този вид игра е „октава” или витка в еволюционната спирала над първичната игра. При нея нормалните наглед предмети стават могъщи. Състезанието с коне става състезание с автомобили и мотоциклети. Състезанието с платноходи става състезание с моторни лодки и т.н.

ЧЕТВЪРТИЧНА ИГРА. Това е игра, при която предметите / действията / явленията използувани в нея се намират в частично или напълно абстрактен свят. Те може да проявяват както „реални”, така и „абстрактни” роли. Среда за този вид игри е някаква форма на условност от вида на електронните и компютърните игри, но има и такива интелектуални игри, които не се нуждаят от технически декори за осъществяването си.

ПЕТИЧНА ИГРА. Петичната игра е вид, който е в следващата витка на еволюционната спирала, намираща се над първичната и третичната видове игри. При нея предметите / явленията / действията са натоварени с истински свръхестествени свойства, които не произтичат от техническите им характеристики, а от характеристиките които съотвестват на информационните характеристики на

38

телата на играчите. На първо място това са фантомните чувства и образи в областта на сетивността и квантовите характеристики на обектите в областта на активността. Тук е голяма част от гамата на парапсихичните феномени свързани с психокинезата – левитация, пирокинеза, материализация, дематериализация и т.н. Много от тези игри служат за голямо забавление на публиката.

ШЕСТИЧНА ИГРА. Шестичната игра е еволюционен вид в следващата степен на развитие на игрите. Тя произхожда от петичната, но е точно витка над четвъртичната игра. Използуваните абстракции – обекти на разиграване – са по-общ клас обекти. Такива са съществуващи или несъществуващи (но консенсусни за играта) мисловни конструкти от типа на теории, духовни учения, религии, статегии за управление на хора (за водене на война, за водене на държавна политика, за подчиняване и използуване на групи хора, за управление на производствена дейност, за контрол над хора склонни към престъпни деяния и т.н.).

СЕДМИЧНА ИГРА. Тя произхожда пряко от шестичната игра и е нейна реализация в действителността. От друга страна тя е „октава” над петичната игра. При нея телата и предметите, които се използуват са съвсем реални, но мащабът на стратегическото и тактическо използуване е умопомрачително голям. Разиграват се цели „ресори” от действителността, включващи климата, геофизическите феномени като земетресения и вулкани, астрономически феномени и тела, най-често свързани с гравитацията, електромагнетизма, радиацията и т.н.

Най-смисленото учене е играта. Тя е забавление „по правила”.Най-сложният труд е ученето. То учи на дисциплина.Най-ценното творчество е ученето с активно питане към обекта на изучаване - изследването. Учи на

самодисциплина.Себереализирането е най-висшият вид творчество: самоотвержено създаване и себесъздаване.

Следствието на това творчество е просветлението.

Това са 5-те основни вида поведение – източници на познанието, активната социалната реализация и активатори на психичното и духовно развитие. Първите четири вида водят до реализиция във “външното”, там където се осъзнават относителните истини. Последният, пети вид е реализация във “вътрешното”, в абсолютната Истина.

Всяко следващо ниво в поведението дава по-висок ранг на достоверност и прагматичност на познанието. Най-високото ниво е едновременно с най-висока абстрактност на знанието и с най-универсална приложимост.

Биологичното присъства чрез физиологичните особености на индивида. Те се използуват така, че да бъдат направлявани в услуга на масовите обществени цели.

Материалното присъства като технически атрибут на обществото. От техническия прогрес зависи икономическата съоръженост на обществото. Техниката се явява медиатор между природата и обществото. Без нея биологичния живот е много по-неефективен – рядко население, опасност от внезапен глад, епидемии, които могат рязко да намалят населението, незащитеност от хищници и т.н. Техническия прогрес се демонстрира с измисляне, конструиране и внедряване, а през по-голямата част от пространството и времето и за повечето аспекти на цивилизованото общество - с агресия над природата.

Има и един аспект, който не е нито база, нито надстройка на обществото – духовният. Той се изразява в молитва и медитация, в практикуване на аскези (самоизследване) и брахмачария (въздържания, неправене). Той преминава напряко през всички останали аспекти на социалното – психично, биологично и техническо, и интегрирайки ги, се демонстрира по един почти неуловим, невидим начин във всяка дейност и вещ. Тези останали аспекти са осветлени от духовния, и на практика отразяват нивото на духовното развитие на общността. Като критерий за духовното развитие на социалната общност се счита базовата мотивация в отношенията между хората, а и въобще между хората и останалите чувстващи същества. Тази мотивация можем да изразим с девизите на всеки един от етапите на духовното развитие, които пораждат и съответните механизми на взаимодействие в конкретни ситуации.

Най-старият начин на мотивиране на поведението се представя така: “Не постъпвай с другите така, както не би искал да постъпват с тебе”. Физическото и обществено оцеляване на личността се гради върху страха, че не бива да правиш нещо лошо на другите – тебе сам би те боляло, ако някой на теб направи това. Това е физически (Ф) начин на построяване на мотивацията на личността в обществото.

39

Развитие на етическата мотивация на поведението

По-висшият начин на мотивировка е позитивен – “Постъпвай с другите така, както би искал да постъпват с теб”. Това води до взаимна емоционална (Е) стимулация на личностите в утвърждаването на стабилизиращите механизми на обществото.

Следващият начин на мотивировка се основава на познавателните, интелектуални (И) основания на поведението на отделната личност, на нейната отговорност, много често свързана с някакъв институционален неин аспект, с принадлежността ѝ към класа или каста, към религиозна, научна или друга подобна институция. Девизът ѝ е: “Постъпвай с другите така, както би повелявала твоята ценностна система, независимо от ценностната система на другите”. Въпреки заложените познавателни основания, онези, на които се действа под такъв диктат, може и да не са доволни от него, тъй като може да се различават по своите познавателни предпоставки. Разчита се, че авторитетът е онзи, който определя значимостта на управляващото въздействие (било то молба, заповед, предложение и т.н.). Така изниква въпросът у този, към който по някакъв начин се действа, разпорежда: “Кой си ти, дето ще ми казваш какво да правя?”, а не “Правилно, ефективно, редно ли е да се прави определено нещо?”. Предвид това, че приемащият счита дадена поръка като идваща “отгоре”, той отхвърля, забравя, игнорира собствения си познавателен ресурс и става “маша”, “зомби” в ръцете на “отговорния”.

Ние можем да приемем за ефективен този начин на уредба на поведението на личностите, само ако има правилен регламент за атестация в социалната йерархия. Всичко останало е бабаитлък и башибозуклък.

Съществува и още един, засега известен ми като най-висш начин на мотивировка на активността на личностите: “Постъпвай с другите така, както те биха постъпвали с теб и помежду си”. Николай Рьорих го е изразил много точно с думите “С Господа Твой”. Това е и ценностен (Ц) принцип, и заклинание, и поздрав. Т.е. нека всеки действа към другите според техния най-висш принцип. Прави го така, че другите да са убедени в значимостта на тяхната ценностна система; покажи, че ги уважаваш именно по тяхната мярка и закон. Тогава никой не би постъпил лошо според своята ценностна система, защото така би изложил Своя Бог. Така всеки един човек се явява себеуважаващ се, лоялен и активен агент на Своя Бог. Този начин на организиране на междуличностните отношения отразява намерението за интегрирани действия на различните личности, запазвайки тяхната индивидуалност и стимулирайки автентичност (“Ако не си подражател, можеш да опиташ водата на много реки и извори” – Ошо). Всички други предишни натоварват личността с нейните предварителни постановки на специализация (действия поради страх, навик или каприз, дълг и обществен пост).

Добро

Доброто е едно от главните понятия в етиката. Предвид че етичните системи са различни, а и еволюират, както показахме, ние приемаме ДОБРОТО като термин на ниво категория, в което етичното добро е само един от аспектите му.

Какво разбирам под ДОБРО в различните му аспекти?Моралният аспект на доброто е справедливостта. Научният еквивалент на доброто е оптималното и

научно достигнатата истина. Техническият аспект е ефективността. Естетическият аспект е прекрасното. Социалният превод на доброто е законността, чиите плодове са мирът и свободата. Политическият превод на доброто е баланса на интересите. Духовният аспект на доброто са осъзнатото следване на себе си – своята мисия, и любовта.

В този смисъл доброто не е нещо конкретно като артикул в супермаркета, а хармонично отношение на духовна ценност към материално, на сакрално знание, мъдрост и практика към профанно знание и действие.

Доброто е успешната реализация на програмата на духа в материята.

Отслабването на сензомоториката като филогенетична тенденция в клона на човека не нарушава неговата способност като вид или индивид да оцелява, защото той си служи с: 1.ресурсите под неговото ниво (отначало също хора – неразвити в социално отношение, социално уязвими (роби) или биологически (определени възрастови групи и половете в зависимост от средата и работата)) – животни, растения, техника (биологичен, химичен, физичен, социален (напр. кибернетика) еон); 2.екстрасензорика – по-съвършен начин на обработка на постъпващата сензорна и мисловна информация.

На практика с тази тенденция ще се отиде рано или късно до там, че човекът няма да се нуждае от биологичното си тяло за да функционира като човек. Той ще може да се записва и транслира върху различни информационни носители, значително по-устойчиви от наследените биологични структури.

40

Телесност и социална активност

Възможно е да качи психиката си върху квантовото ниво и така да обикаля Вселената със скоростта поне на светлината.

Духовноосъзнатият и изпълняващ някаква духовна практика (а не просто прехласващ се по идеите на духовните учения или духовните личности, които ги изразяват) с течение на времето става асоциален. Подчертавам асоциален, а не антисоциален. Това означава, че той, макар и да живее в общество, което е среда на неговото тяло и взаимовръзки с другите личности, стои над него. Не че се смята за по-висш от всички, а счита всяка парциалност (частичност), към която се числи и обществото, за несериозно. Истински ценното са мирът, свободата, свещените слова, красотата, искреността, радостта, истината, любовта, животът, вечността и др. цялостности (тоталности). Те не са цели, а непрекъснато налични вътрешни състояния, съпътстващи живота. Духовният човек знае, че обществената система е просто една игра – в нея се движиш като артист и не се вземаш привързано и насериозно. Разглеждането на света на обществото насериозно, както и ученето насериозно, а не като театър, психо-драма, карнавал, не води към щастие, а към различни форми на нещастие. За да живееш с тези убеждения – трябва да изхвърлиш от непосредствените си занимания обществото.

За да бъде изхвърлено обществото от ума, масовият човек би избрал два пътя: с обществото или срещу обществото. По първия начин той ще се стреми да се сдобие с власт, пари, харизма, медиен комфорт и т.н. за да утвърди личността си, да бъде на върха на славата и успеха. Това е начин при който човек се е отказал от божествените блага и ги е заменил с кошмара на празните илюзии. Човек, на който липсва Любовта, му допадат секса, ревността и омразата. На който му липсва Радостта – му допадат властта, парите, самоизмъчването, жестокостта към себе си и другите. На който му липсва Искреността, - му допадат хитруването, лукавството и славата. На който му липсва Истината – му допада да се представя като ерудиран, да спекулира, демагогства и клевети. Ако е харизматичен преподавател или политик – той е истинска напаст за слушателите си – заложници на неговите думи. На който му липсва Свободата – оковава другите, прави ги зависими от себе си. Ако пък е срещу обществото – той ще развие себе си като престъпник или социопат (може и двете да са съчетани в един индивид!). Но и двата начина са поробване, а не освобождаване от обществото. Още повече, че те правят дадения индивид частичен, специализиран, а оттам – в определени ситуации или сред социални групи – безпомощен.

Духовните блага, за разлика от материалните, са несъбираеми (неадитивни). Те са цялостни. Нямат степени по- и най-.

Ако придобиете някакво качество (информация, знание), този, който ви го е дал не го е загубил. Ако искате да споделите същите тези неща с някой, който вече ги има, той няма да се обогати, няма да има втори комплект от тях.

Духовните блага се проявяват не чрез правене, а чрез преживяване на същността им. Любовта не се прави. За да я има трябва да СИ любящ. Радостта не се прави. Трябва да СИ радостен. Искреността не се прави. Трябва да СИ откровен и т.н.

Духовните блага могат да бъдат предоставяни, но не могат да бъдат получени насила, а само когато са разпознати и приети с отворено сърце.

Духовните блага не могат да бъдат заменени срещу материални, да бъдат купени от магазина, не могат да бъдат правени, натрупвани и складирани. Духовността не личи в притежанието или дори в правенето, а в бъденето.

Същото е и със свещените действия: медитация, молитва, състрадание, саможертва и др. Медитацията не е правене на определени конкретни действия по инструкция. Медитацията е да се настроиш, а след време и ДА СТАНЕШ медитативен. Молитвата не е действия по спазване и прилагане на традицията. За да има молитва, трябва да СИ молитвен.

Същото е със социално значимите духовни качества: Мирът и Свободата. Може да провъзгласяваш Мир само ако СИ умиротворен. Може да освобождаваш, само ако СИ Свободен.

Хора с чувствителност към духовните блага лесно разпознават духовно богатите. Хора, които не разпознават, не знаят, не ценят и игнорират духовните блага – не забелязват и носителите им, които могат да споделят с тях богатството си. Неценящите духовните блага живеят в невежа безпросветност, в тъма без ценностен ориентир.

За да разбереш колко си богат – изброй нещата които имаш, които НЕ СИ КУПИЛ С ПАРИ. Купеното с пари е придобито с отчужден труд. То никога не е твое. То е извън богатството.

Следователно да бъдеш ограбен означава да ти отнемат нещо, при което ставаш ограничен във възможностите си, които проявяваш. Ако ти отнемат нещо, което не ти върши работа, и дори ти носи някакъв вид ограничение, е освобождение.

Духовно богатият не може да бъде духовно ограбен.

41

Всички дейности изискващи човешките отношения да се сведат или да преминават през пари не съдържат истина. Обратно – духовните блага, универсалните тоталности, приятелството, мирът – социален и вътрешен, свободата – не изискват пари. Те съществуват независимо от тях. Те могат да се пресичат с финансовата система, но дори и независимо от нея или въпреки нея те могат да се осъществяват при духовна нагласа – да бъдат споделени.

Тоталностите се получават не с усилие, а със съгласието с тях, с приемането им спонтанно. Те са като заспиването. Не може да заспите, ако правите усилие да заспите.

Може да си създадете благоприятни външни условия: тишина, тъмнина и т.н., които мислите, че са причини за заспиването. Но не са. Човек може да заспи само спонтанно, при това на шумно, светло място с вибрации, дори зад волана. Тези неща стават когато аза го няма, когато временно е изключен. Когато той се умори да “командва парада” или отегчи да прави нещо. Особено отегчителни са еднообразните действия или сетивни дразнения. Това го знаят и прилагат във всички духовни школи от най-дълбока древност.

Духовният човек в обществото е възвърнал детската си невинност. Отхвърлил и превъзмогнал е всички неща, които пораждат лукавството в ума: намерения за притежание, надмощие, завист, вреда, слава, значимост, тънките сметки, комплексите...

защото истински ги е изстрадал. След като изхвърлиш всички частични човешки феномени от себе си – влиза тоталното,

цялостното: като изхвърлиш от себе си обществото – влиза божеството. Същността се намира отвъд телесното (което обществото се стреми да разпознае или изгради като личност), отвъд заслугите, морала, традициите; то е в самите основи на битието. Абсолютът не е учение. За да го усетиш няма друг начин, освен да УЧАСТВАШ ЦЯЛОСТНО.

Изобщо тоталностите не подлежат на контрол с адекватните на европейската културна традиция средства. Не е възможен социален контрол върху чувствата и цялостната преживяемост на духовната благодат, затова духовният индивид е истински свободен индивид.

Както виждаме, през последните години именно в европейската битност започват да се ширят неграмотността и да се прекъсва културната традиция. Това става с внушения да не се четат книги, вместо да се горят, както и етническото прочистване се извършва не с избиване и прогонване, а с икономическа емиграция. Наистина, в удивителни времена на трансформация живеем.

В този контекст – духовният човек добродетелен ли е? Като смята, че обществото е една несериозна игра – няма ли да стане субект на греховни постъпки? Истината е, че добродетелността, например състраданието, не е социално понятие. Добродетелността е вътрешно отношение. При една по-висока осъзнатост дадено добродетелно действие се изявява и изразява по-често. Ако пък не е добродетелно – то се разтваря. По този начин човек не се налага да се бори за добродетелите си и срещу пороците си. Нещата сами се напасват, когато се осъзнаят като добродетелни или греховни. Греховни могат да са крайностите – лишенията и угаждането. Но не е нужно да се наказват. ТЕ САМИТЕ СА НАКАЗАНИЕТО. Ако греховният осъзнае и си прости – вече се е освободил от тях. За да не попаднем в тях Буда призовава за “средния път”, т.е. без крайности. Ако човек задоволява реалните си нужди – не вреди на себе си и околните. Ако не е напрегнат да се бори за доставянето им, той по естествен път намалява консумацията им. Забелязали ли сте, че когато ви е пълен хладилника съвсем или почти не ви се яде? Всъщност, наистина човек се нуждае от много малко. Но колко да е то – не трябва да се налага отвън.

Същото се отнася и до нормите на поведение. Поради натиска на обществото повечето дейности се извършват заради подражанието, страха от наказание и принудата. Постепенно всяко дете научава правилното и неправилното по този начин, поради което, когато стане зрял човек, то вече НЕ Е СЕБЕ СИ. А духовния път сочи: БЪДИ СЕБЕ СИ. Колко лесно е да се каже, но всъщност колко е трудно да се направи, защото масовият човек просто НЕ ЗНАЕ КОЙ Е. Един ориентир за да намери себе си и да знае какво да прави: Прави каквото искаш, бъди какъвто искаш, имай каквото искаш, но с тези неща не отнемай свободата на другите да бъдат, правят и притежават това, което искат.

Да намериш себе си, означава да прекратиш борбата със себе си срещу своите недостатъци. Знайно е, че борбата със себе си постепенно стига до борба с някаква част от света. Когато борбата се прекрати, се придобива свободата. Може да си истински добродетелен едва когато си свободен. Преди това са възможни всякакви варианти, включително наказание да добрите дела.

Да намериш истинския си копнеж, да разбереш защо си роден и да го реализираш максимално – това е Себереализацията.

42

Спонтанност

Невинност

Добродетелност

Най-пълноценно социалното може да се разбере на днешния етап на развитие на науката като биосоциално. Биосоциалното има 5 компонента (биосоциални параметри), на които са известни кодовете за свързване между биологичната и социалната компонента. Това са територията, храната и

храненето, семейството, социалната йерархия, познавателната дейност. Територията се определя от биологичните особености като подвижност, полезност на субстрата (за неподвижни и слабоподвижни организми). Храната и храненето се определят от енергийните нужди на организмите от популацията. Семейството се формира като постоянно или временно обединяване на индивиди от популацията с цел осигуряване на нейната приемственост чрез размножаване – получаване на нови индивиди и обучението им за текущите социални (биосоциални) задачи и роли. Социалната йерархия е способ на взаимообвързаност при която се подават управленски сигнали от висшестоящите към нисшестоящите и обратна връзка за свързване на въздействието с получения ефект. Висшестоящите осигуряват закрилата на тези под тях от хищници и др. неприятели, осигуряват изхранването и разпределението на другите блага. Срещу това те получават привилегии. Висшестоящите формират социална технология, която подсказва кое-как да се прави. Тази технология би трябвало да работи и без закони, макар че писмените закони я утвърждават, особено в общество с голямо етнокултурно разнообразие. Чрез социалната технология се формира статукво, което е форма на организирано несъзнателно съзаклятие между участниците. Създаването на социална технология е бавен процес и изисква приемственост във властта, а за утвърждаването ѝ са нужни около 300 години (12 поколения), например християнската държава.

Начинът по който се променят количествено и качествено явленията в биосоциалния живот на популацията е стабилизиран и зависи от генетичните особености на индивидите и екологичните особености на средата. Те са в особено динамично обратимо равновесие – хомеостаз. При векторизирана продължителна промяна на средата - екологична - и внезапна вътрешна (кръстосване и мутации) могат да възникнат други варианти на биосоциалното съществуване на популацията. Обичайно се осъществява най-оптималният от тях. По този начин се извършва биосоциалната еволюция.

Другия компонент на връзката със социалното е психичното. Той е слаборазвит в теоретично отношение поради изоставането с около 150-200 години на хуманитарното знание относно знанието за природата. Това изоставане е преднамерено, защото знанието как се управлява населението, според господствуващата върхушка, не е редно да се оставя на всички. Иначе казано – ако всички знаят как – няма как да бъдат разграничавани на “господари” и “роби”, с или без кавички. Нашето отношение по въпроса в този случай би имало по-скоро спекулативен (идеологически оцветен) характер, отколкото научно-практически.

На съвременния етап най-важният аспект от връзката между психично и социално е личностната съвместимост при съвместна дейност (семейство, трудови и други обществени отношения). Въпреки че много е работено върху това и има обемисти практически знания, все още не е изследвано всичко достатъчно. А незнанието в тази най-важна област е причина за най-честите конфликти.

Смисълът на социалната йерархия е предотвратяването на кръвопролитните конфликти. Войните в човешкото общество може да са в резултат на две неща:1.засилването на биологичната осигуреност пренасочва излишната енергия към експанзия, която може да протече като агресия; 2.слабо диференцирано общество – не толкова като нива в йерархията, колкото в разнообразието на дейностите на различните членове и групи.

За да се избегнат войните и кръвопролитията по тези две причини, са нужни две алтернативи:1.Живот в среда (природна или техническа), която потиска биологичните процеси. Организмите в

масовата си част да са слаби и за себе си предпочитат бягството пред агресията, мимикриращото съществуване пред парадирането с могъщество. На това съответства култура на скромността и взаимопомощта, която е обичайно в мир с природата.

2.Силно диференцирано общество – с отчуждение или дистанция на индивидите по различните им страти, класи и групи.

На днешно време мирът е заложен именно на тези основи: голямата част от населението в богатите страни е ангажирано с изтощителна работа и стрес, в гонитба за притежаване на вещи и власт. Това прави хората или биологично непълноценни, или изтощени до степен да не проявяват реално агресията. Техническата среда препятства до голяма степен развитието на двигателна култура, което прави хората болнави, с наднормено тегло и като цяло – неподходящи за войни и агресия.

Голяма част от населението от бедните страни не може да започне въоръжен конфликт поради ниската енергийна и белтъчна стойност на храната, нейното количество обикновено е малко и в много такива страни детската смъртност е висока. Така онези, които са успели да оцелеят, са с природно установени скромни възможности. Дори в зряла възраст да попаднат на условия за биологично благоденствие, те не могат да разгърнат ума си към агресия, а и тялото им няма да позволи развитие в тази посока.

43

Петте компонента на биосоциалното

Що се отнася до техническото – то се приема като начин на усвояване на енергоизточниците, задоволяващи биосоциалните потребности. Т.е. техниката е построена върху обществено значимата енергетика. Съществува необратимата тенденция за разкриване на източници на енергия в следната последователност: мускулна сила – механична енергетика – химическа енергетика – ядрено-физична енергетика, плазмена (последователно гореща и студена) енергетика. Всеки следващ източник е по-ефективен и в перспектива икономически по-целесъобразен на потребностите на обществената икономика. Техническата и икономическа дейности осигуряват по-бърз метаболизъм на веществото на планетата, а в перспектива – и на Вселената. Смятам, че в първата еволюционна фаза на системата на енергетиката на обществото ще има нарастване на енергопроизводството и енергопотреблението; ще се увеличава проводимостта, т.е. ще нараства ефективността на потреблението спрямо производството. Във втората еволюционна фаза ефективността на потреблението ще се увеличи дотолкова (поради нови материали, микро- и нанотехнологии и използувайки принципите на синергетиката), че нуждата от голямо производство на енергия ще отпадне. Ще престанат да бъдат ефективни мрежите за тераватови производство и пренос. Ще се отвори път за малки мобилни и индивидуално преносими източници и акумулатори на енергия.

*Увеличаването на броя на човешките индивиди в геометрична

прогресия е признак за “буксуване” на еволюцията или подготовка за следващ еволюционен скок, при който биологичното натрупване не е

просто ресурс за биологичен еволюционен скок, а скок в еона на разумното или интуитивно ноосферно поведение. Тук вече имаме и осъзнаване на една по-висша роля на господстващия вид Homo sapiens – ролята му на осъзнато задействане на третия инстинкт* за самосъхранение – защитата на биосферата (*първият и вторият са самосъхранение на индивида и вида). Определено, досега хиляди поколения индивиди повече или по-малко са нарушавали природния баланс, следвайки приоритета на его-позицията. Когато природата се е оказвала по-силна от тях те са ставали неразличими от нея, “незабележими” и макар и да са се оказвали на върха на екологичната пирамида, те не са нарушавали сериозно природния баланс на взаимоотношения на видовете в хранителната верига и хранителните мрежи. Така отново е възцарувала еко-позицията: да се взема толкова, колкото да се рециклира недостигът. Сега големият въпрос пред човечеството е какъв път ще избере: безприродната (изкуствената) околна среда за съществуване – като краен вариант на развитие на съвременната тенденция – или съвършено природното целе-себе-съобразно съществуване но без връщане към по-примитивните модели на мислене и поведение, съхранявайки експанзията в Космоса и започвайки нов вид експанзия – във вътрешния космос.

Три нива на инстинкта за самосъхранение:Първи инстинкт: Любов към себе си. Това не е егоизъм, а способност да се прояви Божественото

чрез себе си.Втори инстинкт: Любов къв ближния. Безкористно отдаване с приемането на ближния като

равностоен на себе си.Трети инстинкт: Любов към вечното: природата, например.

Както знаем, съвременна е тенденцията да нараства нестабилността на техническите системи поради тяхната висока сложност – тяхната поддръжка става все по-неизгодна икономически, сложна, трудоемка. Налага се по-скоро смяната ѝ с друга от следващ, еволюционно по-съвършен модел на вещта, нежели поправката на съществуващата вече вещ. Това се отнася особено много за онези нови, а значи и с еволюционна младост системи, които трудно създават стандарти със следващите ги поколения технически системи. Например конската каруца от ХІХ век може да бъде поправена с детайли от нивото на технологиите на Х век. Но компютър от първото десетилетие на ХХІ век не може да се поправи с детайли от предпоследното десетилетие на ХХ век! Сега един повреден компютър, gsm или принтер се заменят с нови, тъй като повредените вече са доста морално остаряли. Нещо повече – навлизането на нови уреди с нови функции несрещани само доскоро изолира възможността за прилагане на по-стара технология с необходимата функция. Масови вещи и уреди като компютъра, калкулатора, принтера, скенера, клетъчния мобилен телефон, телевизора, ай-пода и т.н. са напълно незаменими от вещи само отпреди столетие.

Тази ситуация показва, че икономическата надпревара изисква все по-големи усилия и ресурси както от отделния човек, така и от колективите за да се задържат в някаква стабилна икономическа и съответно технологична среда на обкръжение. Спрямо изкуствената среда природната еволюция търпи крах в “състезанието”. Но... дали няма изоставащите в технологично и икономическо отношение индивиди, колективи, държави, общества... да не решат да заложат на природата? Така според ресурсната обезпеченост природата (особено еволюционно напредналите видове) осигурява оцеляването

44

Природа и социална среда – оцеляване и развитие

си, нежели еволюционната трансформация. И ако е трудно човек да догонва техническия прогрес, вземе да реши да се стабилизира приобщавайки се към природата?!

Нали целият прогрес на обществото в последните столетия и още по-видимо – десетилетия – се основава на плащането на скъпия и прескъп кървав данък на развитието на системите с които се насилва природата и човешкото население? Технологичните скокове най-видимо стават във времето на войните, и най-очевидно в І и ІІ Световни войни! Вероятно запазвайки тази тенденция, една глобална техногенна катастрофа или война ще е ядрото на глобалния скок към едно ново качество(!). Дали новото общество ще е оцеляло побеждавайки природата едновременно ползувайки евтини икономически ефективни и психолого-био-медико-съобразни технологии? Дали ще построи глобална или глобално свързана мрежа от производство-потребление, която няма да създава класови, търговски, етнически и биосоциални конфликти без да поставя участниците в нея в ролята на загубили свободата си, зависими от другите по принуда? Дали ще се създаде такава технологична система, която на практика няма да се отличава от природата и участниците, макар и да не изглеждат така технологично въоръжени като средния градски човек от ХХІ век, а ще наподобяват на родово-племенни участници, ще бъдат значително по-задоволени в материално и духовно отношение? – Материално - без дефицити и разточителство. Духовно – без клерикален диктат и оскъдица на морални норми съчетани с мракобесие и безотговорност пред останалото човешко обкръжение?! Може ли човекът да стане застъпник за оцеляването на Земята, на Биосферата, на Човечеството? Може ли да проявим масово нашия „еко-инстинкт”? Може ли ВСЕКИ ЧОВЕК да стане такъв?

АСПЕКТИ НА СОЦИАЛНАТА СИСТЕМА

ОЦЕЛЯВАНЕ, СТАБИЛИЗИРАНЕ

РАЗВИТИЕ, ТРАНСФОРМАЦИЯ

Политически модел социална доминация равнопоставеностИкономически модел, принадлежност на ресурсите

лична, включително частна собственост

интегрираност на ресурсите

Реакция на заплаха Страх смелостСрещи между различните [човешки] групи

борба срещу различните съюз с различните

Действия в проблемна ситуация бягство от проблема залавяне с проблемаСоциална реакция на наличните блага война, конкуренция,

конфронтациявзаимна подкрепа, солидарност, мир

Социален интегритет отчуждение приобщениеМотив за действие болка, страдание удоволствие, радост, успех, щастиеРесурси ресурсна зависимост: доминация

на дефицитаресурсна обезпеченост: наличие на излишък, включително халтура

Едно-много мултипликация трансформацияОтношение към комфорта стабилизация в зоната на

комфортаразширяване на зоната на комфорта

Стойности на параметрите движение около средните стойности на екстензивните параметри

непрекъснато нарастване на интензивните качествени параметри: потребностите като стимул

Ценност Количество качествоЧовешки групи-природа Племе и етнос (мир с природата

и себеподобните: човекът следва развитието на природата)

Национален цикъл (война с природата и себеподобните: природата търпи доминацията на човека)

Отношение към дискомфорта и опасностите

Спасяване чрез евакуация, бягство от опасната зона, зоната на дискомфорт

Адаптация към опасната зона, създаване на взаимно-полезни отношения със средата от зоната на дискомфорт, така че тя се трансформира в комфортна

… … …

Нека обобщя темата за диалектиката на оцеляването и развитието. Развитието представлява цялостен процес на едновременни и последователни бързопреходни процеси на съзидателна трансформация и продължителни във времето процеси на защита на постигнатото. Това са двата медала на променливото битие. Наричат ги още каузална (кармична, причинна, породена от наследените структури и действия) компонента и телеологична (или по-широкото понятие – телеономична, целева, трансформираща) компонента. Кармичната компонента съдържа всички наследени и стабилизирани адаптации служещи за противопоставяне на неблагоприятните условия на средата чрез

45

самоутвърждаване. Целевата трансформираща компонента съдържа целият възможен потенциал за промяна към бъдещо състояние. Трансформацията осигурява адаптацията на новаторството, а кармичната – на приемствеността.

За поуките от историята

Поука от историческите събития вземат само онези, които мислят еволюционно и глобално. Всички текущи въпроси, дори и да имат историко-логически (кармичен) и еволюционен (телеономичен) контекст, в огромния брой случаи не биват забелязвани като такива. Вероятно защото:

1.егото на длъжните да се съобразяват с историята е твърде силно за да го пожертват съобразно еволюционния план на вида Homo sapiens, на разума под формата на човешко общество, на мъдростта под формата на проницателна интуиция и т.н. С две думи – държат се нагло и тъпо.

2.преживелищната историческа рамка е твърде малка, за да бъде осъзната. Дори смятаните за “бурни” ХХ и ХХІ векове са само преходни и случващото се може да се окаже поредица от следствия от развитието на начина на мислене и социална технология възприет преди хилядолетия. Скоростното материално технологично развитие е само камуфлаж – в миналото са съществували технологии за които можем само да мечтаем. За броени десетилетия са израствали огромни градове и са се разпространявали култури. Следователно – социалните концепции за развитие: “обществено-икономическа формация”, “оръдие на труда”, “отношение към природата” не са линейно разположени във времето развития. Например въпросът за етноса и нацията е въпрос на отношение към природата. Етносът е успех във вътрешното, духовното и хармония и мир с природата. Творенията на етносите са автентичните култури интегрирани в природата. Етносът е благоприятната среда на духовното развитие. Нацията е успех във външното, завоюване, подчинение и победа над природата. Успяла е тази нация, която е покорила, “дресирала”, превъзпитала собствения си етнос (ако идва от него) и околните ѝ. Творенията на нациите са цивилизациите. Цивилизациите отразяват историческото инструментално, материално развитие, в което духът е само загатнат.

Ако изиграем правилно глобалната карта на Единно човечество – истински ще напреднем. Ако не – ще се въртим в същия кръг – хилядолетие след хилядолетие. А за това ни е нужно онова, с което започнах – способността да се взема поука от историческите събития и мястото им в общата картина на еволюцията на материята и духа.

Фактори на подивяването – деградация на нивото на първа еволюционна фаза

Когато през времето на първата еволюционна фаза, в „детската възраст” от развитието на голяма човешка група (етнос, народ, цивилизация) възникне разрушителен фактор, който надхвърля адаптационните й възможности, тя деградира. Тогава могат да бъдат забелязани различни признаци на разрухата.

Вредоносните фактори най-често са:1.Мързел и духовна празнота. Обикновено тя бива последвана от материална разруха.2.Природна и социална изолация .3.Фанатично-тоталитарен характер на управлението в държавата или племето. Репресии над

инакомислещите (еретиците, дисидентите). Ориентир към единствено вярна една идеология, религиозна вяра, икономическа доктрина и др., особено ако този ориентир е в погрешна посока спрямо природната хармония.

4.Природна катастрофа обхващаща голям район с мащабите на континент и налагаща отпечатъка си в екологично отношение за продължително време.

Изследванията на археолози и историци през последните десетилетия показват, че деградация на нивото на първа еволюционна фаза не са били рядкост. Високоразвита в материално и духовно отношение култури са били заменяни от бездуховна безпросветност и материален упадък. Днес мнозинството учени са се отказали от концепцията за линейното последователно прогресивно и необратимо развитие на социалните системи. Изглежда се налага да се откажем от безкрайния линеен социален прогрес.

Пътят на Човека

„Когато в живота стават промени - Земята се люлее под тебе.С теб се извършват измененияПо законите на битието.

Искайте и ще ви бъде дадено.

46

Чукайте и ще ви отворят.Но ако вече вратата е отворена – Не пропускай своя шанс!

Припев: Не пропускай своя шанс!

Когато чакаш да му дойде времето.Когато ти все още нещо очакваш – Успехът те е веч подминалИ обратно няма да го върнеш.

Искал си и бе ти дадено.Чукал си и бе ти отворено.Бавил си се и така е станало,Че всичко е веч загубено.

Припев: Не пропускай своя шанс!”

Превод от руски: Burda

За да бъдеш бог, трябва да минеш по пътя на човека. Това е пътя на саможертвата, най-висшата степен на отдаването в творчеството.

Творчеството има две фази (два аспекта) на проявата си: дар ОТ Твореца и дар ЗА Твореца. Дарът от Твореца: Той ти дава заложба, която развивайки я, даваш на другите благодат – учиш другите на нещо ново, прокарваш нови пътеки. Дарът за Твореца: да се придвижиш по пътя на Човека, за да достигнеш качествата на Твореца. Най-висшият дар към Твореца е саможертвата – в края на Пътя на Човека. Тогава ставаш едно с Бога, ставаш Бог сред хората. Саможертвата е всецялостно безкористно отдаване на мисията за която си изпратен в света за този живот.

Второто пришествие (идването на Христос, Буда и т.н.) може да дойде само отвътре; то не е бъдещ или исторически факт. То е факт за постигналия го.

Желания, наслаждения, страсти в социалната материална реалност

“Пътят на изобилието води към двореца на мъдростта... Бездейното желание ражда чума... В изобилието е красотата.”

Уйлям Блейк – “Бракосъчетанието на Ада и Рая”

Храната и любовта са дълбоко свързани. Ако потребността от любов е удовлетворена, потребността от храна е много малка (и обратното). Само едно нещо си заслужава труда – ако можеш да съществуваш без нищо, без никаква зависимост – да си напълно щастлив сам и без обвързаност с предметите. В противен случай – повече или по-малко страдаш.

При това страданието може да бъде не само поради вещите, а и поради натрупаните знания на които разчиташ, заради придобитите заслуги, които обществото отчита като значими – напр. чрез званията. Пристрастяванията водят към вкаменяване и вклиняват човека в текущото му съществуване и той става неспособен за по-нататъшно духовно, а дори и психично развитие. Пристрастяванията имат общо име “карма” и представляват един от начините за проявата ѝ. Затова винаги дали едно или друго притежава смисъл или важност просто те носи напред по инерция в приетата вече посока. Дали това не е само визия, илюзия, симулация, че това или онова има смисъл в живота ти трябва да решиш, само ти.

Нещата стават, ти ставаш какъвто искаш и притежаваш каквото искаш, когато не ги очакваш, когато не ги насилваш, когато не тичаш след тях, а просто като ги избираш безкористно. Нещата са следствие на намерение, а не резултат. Резултатът е нещо, което съзнателно желаеш и преследваш, а следствието е наличният продукт. Не забравяй да благодариш, когато постигнеш това, което е станало. Нещо, което ти е дадено от Природата не можеш да оцениш – ето затова си неблагодарен. С това леко изпреварих следващата глава за наблюдателя.

Техниката за освобождаване от примките на материята и ума има следните три стъпки:1.Всички жизнени потребности изискват насочване навън, към обектите. (Малко по-обширно ще го

представим тук на фиг. 3: система на познанието и действието. При първото запознаване с този текст, не се спирайте на тази фигура и обясненията за нея.).

- - -

47

Фиг. 3. Има три обекта на познанието. (1) областта на съществуване е обект на познаваното. С него можем да сме в хармония. (2) областта на его-то – процес на отношение между (1) и (3). То е част от процеса на мислене,

работещо с граници, диверсификации, определения. Формира фалшив образ на себе си за пред другите, с който се свиква така, че човек почва да си вярва на него. Преживява се нецялостно в зависимост от гледната точка – материализъм или идеализъм. На практика представлява бариера в автентичното общуване с другите и света.

(3) Същност, ядро, център. Областта на познаващия субект на същността на Аза, монадата, недвойнственото. Това е автентичното знание за себе си, което идва чрез осъзнатия Наблюдател вътре. Този обект на познанието е цялостен и недвойнствен за разлика от другите обекта на познание.

Това е модел (система) на действието, служейки си с обектите на познанието:Системата на действието има три елемента свързани с връзки помежду си. Елементите са: способен

към познание и активност субект, наричан още Наблюдател (3); обект (това е обект на познание и промяна), от материалния свят (1); и знание като свят на идеите, който може да бъде ползуван като източник на инструменти за промяна на себе си и обектите (2).

Връзките между елементите са три, като те динамично могат да придобиват различна посока и да носят различно съдържание (информация).

Връзката между познаваемия обект (1) и познаващият субект – Наблюдателя (3) се нарича притегляне, когато е двупосочна. Когато излиза от Наблюдателя (3) към обекта (1) е наблюдение. Когато е насочена от обекта (1) към Наблюдателя (3) е привличане, привързване и предизвиква страстно желание у Наблюдателя.

Връзката между обекта и знанието за него се нарича промяна, различаване. Това е съобщението/отражението на обекта върху информационния свят.

Връзката между знанието насочена към Наблюдателя е полезна с това, че чрез нея Наблюдателя съзнателно или не, придобива способности да влияе върху обективния свят. Въпрос на негово решение е да се възползува или не от тези способности.

Трите връзки между елементите съставляват действието.Съществуват 3 вида подбуди у наблюдателя: към мисъл, реч и към действие. Те са в резултат на

притеглянето му от материалните обекти. Съществуват 3 обекта на промяната: аз (его), активността на аза (правенето) и притежанието. Както се вижда, желанието за изменение на себе си може да приеме обективен характер. Но при масовия човек “себе си” се има предвид единствено особеностите на тялото и ума с цел постигане на материален успех, задоволяване на малкото его. Човек може да действа организирано и с други хора. Това означава еднонасочени действия на хора по придобиване на определени материални блага. Съществуват 3 активни субекта: аз/ние, ти/вие и то/те. ТО е само условно субект, по-скоро е или одухотворен обект (дух на някаква стихия, например), или обект на природонаучно изследване, т.е. предполага се неговата неактивност, липса на дух. Знанието чрез ума се явява третия елемент в системата. То безспорно влияе върху ума на Наблюдателя.

- - -

2.Ако имам цел и успея – след това какво -? Кара те да мислиш конструктивно: с какви обвързаности и привързаности ще се венчаеш? И това – в потока на истинната същност ли е или е самозаблуда, докарана и наследена от миналото? Обвързаността е свързана и с натрупаните знания, обществени признания, значимост (VIP). Дали е това приемливото или носи страдание, отделя от цялостността?

48

3.Учи се от живота, от преживяванията си! Последната проповед на Буда е била “Бъди фенер на себе си”.

Човек може да е напълно свободен само като се освободи от обусловеността на ума си. Как простичко става това – като не даваш храна на ума ден след ден. Не си свободен, докато не се освободиш от себе си, от егото, малкия аз. Осъзнаването и признаването на собствените си грешки е напредък отвъд егото.

Свободата може да се изрази и чрез свободното време. Думата “училище” (старата и много рядко сега употребявана дума в българския език “школа”) произхожда от елинската дума “школе”. Тя означава свободно време. И наистина, човек може да научи нещо само когато не е ангажиран, когато умът му не се лута по неща, които стават случайно и хаотично около него. Тревожният ум, умът зает с работа, задължения и дейност – не учи, няма възможността да учи.

(Сега може да се върнете към фиг. 3. за по-задълбочено вникване... Един от необходимите изводи е, че (2), егото пречи на автентичното познаване и действие спрямо света).

Наблюдателят

Това, което се нарича Свят, представлява само Ум.

Съзнателното взаимодействие на човека със средата зависи от осъзнаването на реалното влияние върху нея, посредством Наблюдателя и явлението “ефект на наблюдателя”.

Разграничението аз-среда е умствено, условно. На практика материята е непрекъсваема. С нарастването на еволюционната зрялост на чувстващите същества, които са свръхсложни системи, естествено нараства и тяхната свързаност със средата. Осъзнатите връзки на взаимодействие с нея можем да наречем “интерфейси”, а програмите, с които разполагаме за конкретно въздействие към средата – “драйвери”. При все това нивото на активна осъзнатост не е нужно да бъде във всяко едно отношение на вниманието ни. Много от функциите се извършват автоматично, тъй като многократно повтарящите се групи сигнали, навици, установки, потъват в по-ниското ниво на функциониране и не затрупват с работа активното съзнание. Така телесните двигателни функции постепенно започват да се управляват от ниските отдели на главния и гръбначния мозък, функциите на последните могат да се поемат от гените и т.н. На повърхността на съзнанието лежи само онзи кръг от дейности, който е нов за реалното оцеляване и развитие.

Наблюдателят е Висшият Аз, но масовият обикновен човек се идентифицира не с него, а с конкретното си тяло, което е резултат на поредното раждане и живот с материя. Голямата идея на духовното развитие и неговия връх – просветлението – е да събуди, осъзнае и приобщи малкия аз, егото с Големия Аз, да направи човекът тотален, цялостен, универсален. Това става като постепенно съзнанието мигрира от обществено обусловения ум и телесност към тотални ценности и реалии и отвъд телесни предпоставки за съществуването си. Осъзнаването на своето тяло като локален терминал на божествената воля, а Бог, като универсална творческа функция във Вселената е точното състояние на Наблюдателя. Преходността на телесното и конформността на социалното са осъзнати. Като такива те не са пренебрегнати, а са поставени в служба на Висшето.

Има голяма пропаст между това, което хората мислят че правят, и това, което наистина правят. Да познаеш себе си с очите на добър познавач, да четеш своите действия е позицията на наблюдателя. А затова е нужна просто промяна на гледната точка.

Да се разбере, още повече – да се осъзнае дълбоко и преживее състоянието на наблюдател, не е възможно да стане незабавно. Повярвайте, на мен самият не ми беше лесно. Затова нека да подходим с още малко концептуални упражнения за обясняване на Наблюдателя.

Съществуват най-общо две гледни точки на дадена ситуация. Първата е вписаност (включеност) в ситуацията. Втората е абстрахираност, отделеност от ситуацията.

Вписаността в ситуацията поражда у нас разчет на сетивните възприятия и реакциите на тях, наречени потребностни. Те са максимално конкретни и „хоризонтът” на осъзнаването им зависи от конкретната ни телесната включеност в ситуацията.

Абстрахираността ни спрямо дадена ситуация в която участваме означава, че имаме поглед от обстановъчен характер, можем да изработим обстановъчна реакция, в която са включени външни за тялото позиции, усети, отношения и т.н. Тази обстановъчна реакция (усети, осъзнаване, действие) е позицията на наблюдателя.

Гледната точка и действия на обикновения човек не надминават 7 % в обстановъчна реакция, и съответно минимум 93 % в потребностна реакция. В повечето случаи обикновеният човек е дълбоко неосъзнат за обстановката на своята активност. Да се придобие мислене от позиция на обстановката – това е позицията на Наблюдателя.

49

Да притежаваш „висша сила” е равностойно на притежаваш „висша степен на осъзнаване”, да гледаш на действията си от позицията на цялостната обстановка. А включването на света в цялостната наблюдавана обстановка не е по-малко от позицията на Бог, от сливането на човека с Бога.

При медитация е възможно да видиш тялото си отвън. И видиш ли го – кой го гледа? Ако го гледаш ти – значи ТИ НЕ СИ ТЯЛОТО!... Същото е и с мислите: при провеждане на разговор или при говорене в свободна асоциация успееш на запис да се чуеш, ще видиш че не си ти тялото: някой непознат за теб говори и действа! Този който вижда и чува, осъзнава тялото и мислите ти отвън е самия Наблюдател. Съзерцавай, наблюдавай и едва след време ще научиш да се самоуправляваш истински, ще видиш света незамърсен от илюзиите.

За решаването на личен проблем е нужно излизане извън себе си – гледане на себе си и проблема от позицията на наблюдател, свидетел. Затова за страничния човек е лесно да даде съвет за някой по проблема му. Това е смисълът на разтъждествяването. Отдаване на друг или на себе си, но непривързано, отстрани, като публика.

Проблемите на света могат да се решават с изнесена съзнателност извън света.Познанието, осъзнаването не идва от участника (актьора в играта), а от свидетеля. Водачите,

Учителите на хората са именно такива – те са напуснали света.Отстраняването на емоцията е едно от най-трудните неща в началото, когато се практикува

разтъждествяване. С времето практиката става постоянно състояние и отношение. Каквото и да става, то става с ум-тялото. Те са само терминали за усещане и действие.

Животът е игра, в която нашето тяло е актьор. Позицията на актьора е отвътре-навън. Той разбира нещата от непосредствената си сетивна и дейностна сфера. Но човекът е многопланов. Има план, в който той е сценарист. План, в който той е режисьор. Това са житейски позиции, които надрастват обикновената актьорска игра. Гледни точки, които изискват обстановъчно, по-цялостно мислене. Това е мисленето на Наблюдателя.

Наблюдателят е основата, ключовата позиция или роля, която е добре да поеме човекът в своя живот, когато тръгне по пътя на духа. Животът е сложно динамично съгласуване на потоци от вещества, енергии и информация. За да знаем какво става с НАШИЯ живот, ние трябва да знаем обстановката на нашето съществуване и на нашата същност. От това знание на практична основа постепенно да се научаваме да бъдем пилот и навигатор на живота си. Какво значи това? Да знаем кои сме и накъде сме тръгнали, да изследваме и следваме пътя, който ни предстои и да знаем как да се придвижваме към целта си. Много такива КАК няма да ги знаем в началото. Но те ще идват до съзнанието ни с внимание, с развитие на способността да се вниква в това, което става (защото няма случайно и безпричинно събитие). За да станеш шофьор – сядай зад волана и учи. Знанието идва с правенето.

Бърза техника за осъзнаването ти като Наблюдател.1.Наблюдавай обекта – концентрация.2.Наблюдавай себе си – субекта – тялото и ума си, които са се концентрирали в наблюдаване на

обекта (да не се забравя разтъждествяването на висшия Аз от тялото! Същността ни не е нито тялото, нито ума, нито светските декори на техните действия.).

3.Гледай отстрани и осъзнай отношението субект-обект, както визуално, така и същностно. Спирането на ума (разсъждаването, мисловния поток) означава прекратяване на отъждествяването с него.

Разбира се, съществуват множество бавни техники, които изграждат постепенно нагласата на наблюдател. Тези техники позволяват да се отработят различни позиции – на правещия, на притежаващия, на потребителя и на наблюдаващия. Ролите на сценариста и режисьора са също на наблюдатели, но обвързани по някакъв начин със сцената на живота, без самите да са в нея.

Психологическите игри в диада и триада (двойки и тройки, които си сменят ролите) са една добра възможност. Друга възможност е съзнателното развиване на лидерски (водачески) умения. В днешно време има книжнина, курсове, семинари, дори цели учебни заведения, в които се развиват лидерските умения. Съвременната политика и икономика не могат да се ръководят от лаици и дилетанти. Било е възможно през Средновековието, когато да се върти меча и да се заповядва на слугите не е изисквало кой знае какви умения.

Изобщо – крайъгълен камък на духовната еволюция е да се стараеш да бъдеш бдителен – за колкото се може повече неща, особено за вътрешните (аскеза). Бдителността при самоизследването премахва границата между съзнание и

подсъзнание, с това човек става тотално съзнателен за себе си: всичките му части могат да се пречистят, хармонират и интегрират.

Бдителността означава съзнателно да се вършат нещата – дори и най-дребните неща. Да се избягват машиналните действия, шаблоните, инерцията, много от придобитите навици. Може да правиш каквото

50

Бдителност

Непривързаност

и да е – но да го осъзнаваш. Нещата, които преживяваш да ги осъзнаваш като случващи се, но да бъдеш недокоснат от тях.

В недовършените (недоправените) неща се крие скрит магнетизъм. Те изискват удовлетворение. Човек се стреми непрекъснато да се връща към тях, с което става привързването. Така се получават шаблонните и циклични действия, това е един от факторите пораждащ зависимостите. Така се изгражда незряло, невежо, ирационално поведение. Правенето и не-правенето, когато се осъзнаят цялостно могат да се отхвърлят или утвърдят като необходими. Отчужденото интелектуално частично схващане е недостатъчно. Трябва да се преживее дълбоко и разтърсващо.

Ако например даден човек е привързан към богатствата и е станал скъперник – той не може да израсне. Неговият Бог са парите. Докато те са Бог, той няма да се срещне със Своя Истински Бог. За да се срещне с истинския Бог, трябва да остави фалшивия. С Бог сделка не може да се прави. Защо? Защото и да се откаже от богатствата си, но да запази отношението си към материята, няма да се осъществи прехода.

Трансформация на човека в ролята му на наблюдател

В съществуването ти си единственият непроменлив фактор (Наблюдател, Висш Аз), всичко друго се променя. Ти си вечността.

При просветление изчезва подсъзнанието. Неговото съдържание е осветено от съзнанието и е включено в него. Съзнанието на просветления е тотално: там няма съзнание и подсъзнание разделени с цензор между тях. Просветленият е тотално (напълно) осъзнат. Спира и сънуването, защото то се нуждае от подсъзнание. Подсъзнанието е витален скрит процес, съдържащ незавършени преживявания, изтласкани там, за да се проявява само благоприличието на личността. Спира и възможността за хипноза, тъй като тя е разцепване на съзнанието на две и разговор на хипнолога с подсъзнанието. След обикновения хипнотичен сеанс у хипнотизирания не остава съзнателен спомен за разговора. Просветленият просто не може да бъде хипнотизиран, тъй като съзнателността му е цялостна.

Примери за трансформации в будност в аспекта на просветлението. Напомням, че всичко това, написано е само декларация; само дълбокото осъзнаване и преживяване реализира просветлението.

гняв-трансформация (аскеза, медитация) -състрадание

ум-тяло- трансформация (аскеза, медитация) -полет, безупречност

усилие- трансформация (аскеза, медитация) – усилие навън без насилие и без потискане на себе си; изразяване свободно на истинския себе си; носиш се като облак – движиш се, променяш се, но не се напъваш

притежание – трансформация (отдаване) – споделяне, съпритежание

воюване – трансформация – приятелство, отдаване чрез позволение

промяна – различаване, вивека – разтъждествяване от промяната. Ти си Наблюдателят на света, на мислите си, на тялото си. Те са еволюиращите. Наблюдателят еволюира Отвъд.

Семе, което е оцеляло – покълнване, растеж, смърт на семето – дърво

Страстно желание, изкушение – избор “по сърце” – нежелание, непривързаност, неизкушеност, удовлетвореност

Ефект на наблюдателя

“Ако вярваш в нещо, то ти влияе като истинско, вярата ти го превръща в реалност. Ако вярваш, че то не е истинско, то не може да ти повлияе. Дори и да е реално, не може да ти повлияе.”

Ошо

Ефектът на наблюдателя представлява забележимото отклонение на материалните процеси от спонтанното им протичане. Това най-добре личи в опити, при които изследователят наблюдава, а като

51

контрола – не наблюдава, и съответно няма очаквания – обективните промени в изследваната система. Очакванията в много случаи са по-значителни по ефекта си, отколкото зрителното наблюдение върху изследвана система.

Преди осъзнаването на тази истина, в науката е битувало картезианското (от Рене деКарт) разбиране, че наблюдателят е откъснат от историческия си момент, както е и отчужден от обекта на наблюдение. Приема се, че онова, което е наблюдавано, ни най-малко не се влияе от наблюдателя. Тази постановка е изоставена още в началото на ХХ век, първо от физиката, после от другите природни и хуманитарни науки. Що се отнася до метафизичното, езотеричното и спиритуалистично знание, тази истина никога не е поставяна под съмнение: например е наричана “принцип на съучастие”.

Днес се счита, че ефектът на наблюдението е вид измерване, а всяко измерване е въздействие върху измерваното. В метафизичен и квантово-механичен план няма разлика между съзнателното наблюдение и действието. Разликата е само в степента на проявата на ефекта у наблюдаваната/въздействувана система. Когато наблюдателят обаче разполага с обратна връзка, той знае как неговите действия, наблюдения, очаквания влияят върху материята и съответно може да ги коригира, търсейки нужните му ефекти. Дори и без обратна връзка обаче, ефектът от наблюдението може да стане макроскопичен при явлението “колапс на квантовата функция”. Тогава всички възможности/вероятности се стопяват и остава тази, която по някакъв (все още с неизвестен механизъм) начин е свързана с очаквания при наблюдението.

Алберт Айнщайн показа, че енергията и масата са едно и също. Нилс Бор и Вернер Хайзенберг показаха, че наблюдаваното без наблюдател се държи различно. Тогава наблюдателят и наблюдаваното са ЕДНО И СЪЩО щом като могат да си влияят.

Ако наблюдател е нашето съзнание, а наблюдаваното е нашето тяло – то ние можем освен да се самосъзерцаваме, но и да се самоизменяме. Ефективността от това наблюдение/действие е по-голяма, когато можем да се видим отстрани, известна дистанция и разтъждествяване помагат да обективизираме процеса и постигнем очаквани резултати. Волята реализира намеренията и те могат да имат измерими параметри.

За постигане на обективация и разтъждествяване от тялото си може да използуваме за начало технически средства: огледало, камера и т.н. Практически, за разтъждествяването и обективирането на себе си ние ползуваме нашите близки – в тях се отразяваме, чрез тях научаваме за нашите качества и благодарение на тях може да се коригираме. Неприятното е, че така сами се поставяме в ръцете на другите. Много от нашите близки поради невежеството си (например очакванията им, намеренията им да ни променят без да съобщават за това) ни отразяват изкривено, и представата ни за самите нас може да излезе невярна. Тогава и промените, които можем да направим със себе си (сами или чрез другите) увеличават неадекватността на нашия път. Така стигаме до периоди в живота, в които се чувстваме нещастни, неразбрани. Затова на един по-следващ етап на самонаблюдение и самоизменение ставаме самите ние като отправна и приложна точка на волята си.

Все пак, ние като и духовни същества стигаме до любовта, която е отдаване между равностойни партньори. Тогава взаимното доверие води до най-точно отражение на себе си в другия.

Следователно наблюдението е активен процес на взаимодействие на субект – наблюдател с обект. В резултат на това се появява знание, което може да коригира действията на наблюдателя (да увеличи любопитството му, да пожелае да го притежава и т.н.).

Да обобщим на този етап въпросите, които възникват сега. Как да се изнесе сетивността ни извън тялото? Как да се разтъждествим от тялото си? Как да си осигурим обратна (паралелна или закъснителна във времето) връзка, за да осъществим корекциите?

Разтъждествяване

Разтъждествяването от тялото си трябва да включи разтъждествяване от текущите си физически представи (усещания), емоционалния си фон, интелектуалните си представи (наследеният от обществото разумен багаж), предварителните си представи за причинните (каузалните, кармичните) отношения.

Тогава може да се действа върху всички изброени нива така, както шофьорът управлява автомобила, пилотът – самолета и т.н. Ние не сме автомобила, а водача. Водачът е Наблюдателя. Тялото и умът не сме ние, те са ни инструменти, машини за придвижване, както колата е средство за придвижване на водача ѝ.

В нашето развитие ние все повече се нуждаем от отдалечаване от себе си: деперсонализация, разпръсване на аза. За изявата на Висшия Аз трябва да се откъснем (разтъждествим) от малкия си аз, егото. Нужно е да се научим да функционираме без тяло и без обусловения от обществото ум. Само на тези, на които е ограничена отвън свободата придвижват себе си заедно с тялото си (в много случаи за

52

патерици на тялото използуват превозните средства). Свободният няма нужда от тялото си за да се придвижва, да възприема нещо отдалеч, да узнава или да прави изводи.

Има удивителни примери на хора неподготвени осъзнато за духовен живот. В критични ситуации от типа на попадане в пожар, катастрофа, земетресение... те виждат себе си отстрани, вземат правилно решение относно действия по спасяването си, правят ги и се спасяват. Част от тези хора вече живеят с мисълта, че наложената от тялото реалност е само една от възможните. Такива преживявания служат впоследствие за инициация* на духовното развитие.

--*инициация – учене или посвещение в основите на духовна практика (садхана) на основата на

доверие в Учител.--

Наблюдателят като творящ дух

Духовното развитие се основава на тънкото взаимодействие с материята, с развитие на все по-оптимални отношения, при които материята се одухотворява, системите ѝ стават универсални, а духът “влиза” във все по-висши материални нива.

Основна движеща идея за съразвитието на духа с материята е избягването на хаоса, ентропията, непредсказуемостта, внезапността на околните материални въздействия. Поради това духът всячески се стреми да създава ред от хаоса, да превръща хаоса в Космос.

В началото духът успява да повлияе само на материалната система, в която е локализиран. Тук се включва един изцяло естествено научен принцип, който винаги е приложим при оцеляването и развитието, наречен на имената на неговите откриватели – ЛьоШателие-Браун. Според този принцип системите се променят вследствие външни въздействия по такъв начин, че максимално да ограничат ефекта на тези въздействия. С течение на времето, с еволюцията на системата и на класа системи в който е духа, неговите търсения на подредба изграждат поле около веществената система със сигнално значение за други системи от средата, а още по-късно - и промяна на тази среда. По същата причина индивидите на даден вид живеят в познати им биотопи, обитавайки ареала на своята популация, и при високоразвитите животни образуват стада и ята, а при развитието на обществото и разума, който е негова психична познавателна спойка – племената и етносите. Етносите изработват такава култура, която им осигурява оцеляване и развитие в конкретната им природна среда. Първите материални културни феномени са оръдията на труда.

Духът все по-успешно създава условия за своето развитие. Когато развитието стигне до там, че тялото чрез душата осъзнае, че може да влияе на развитието си, той се залавя незабавно с това. За това развитие са нужни по-специални оръдия на труда – думите, речта.

Сложната социална организация с обществени организации, институции, длъжности и роли с която може да се експериментират различни модели на индивидуално и групово поведение, служи точно на тази цел, а езикът е главният медиатор за постигането ѝ. На водачите, познаващи дълбоката тайна на битието, е известно, че каквито и веществени и организационни форми да приема битието на материята

– те са само инструмент и декор на трансцендентното.

Своя принос за развитието на света, високоосъзнато същество, например човека, дава като съдейства на други същества с определен по-нисък етап на психично развитие да преминат на следващия. Одомашняването и дресирането на дивите животни е бавен процес, но той е пример за осигуряване на условия за това придвижване напред.

Този, който успешно, резултатно съдейства на индивид или група да премине в следващ етап на психичното развитие и осъзнатостта, той самият преминава в следващия за него етап. Примерът на Учителите на човечеството като Буда, Христос, Махавира, Мохамед, както и на много други “знайни и незнайни” е банално да го споменавам, но е в тази посока. Те са надхвърлили човешкото ниво и са вече в света на Божественото. Тази книга е един добър ориентир за избора на читателя. Тези хора вече го направиха, а ти? Веднъж направената крачка по пътя на духовното, независимо заобикалящия материален декор, има своите следствия в този и следващите животи. Да се превърнеш в СЕБЕ СИ, да СТАНЕШ ЦЯЛОСТЕН и отвориш очите на другите за БЕЗКРАЙНАТА СВОБОДА И ЛЮБОВ и другите Божествени блага – не е ли удивително! И може да стане още от СЕГА!

Тъй като еволюционния процес се ускорява, човекът като биология е най-скоро създадената (в неговото понятно обкръжение) осъзната система. Логично е да сме създадени от бог или богове (по техен образ и подобие), и самите ние да преминем в тяхното ниво. Последователно да го кажем – от нивото на разума и интелекта – в нивото на интуицията и мъдростта, и оттам към святостта. Това е най-многото, което позволява нашата човешка телесност. След което...

53

Духовното състрадание като отговорност пред съществата в по-нисък етап на психичното си развитие и осъзнаване

Смяната на обкръжението на човека като се разширява и все повече универсализира неговата зона на комфорт става възможно с метамисловните конструкти за които стана дума преди – конструктивното метамислене и колективното съзнателно – Силата. Как се постигат те? Вече е трудно да се каже – писменото линейно слово вече изчерпа своите възможности. Но и да стигнете и направите нещо дотук – никак няма да е малко.

Подготвените за духовно развитие са запознати със следната еволюционна последователност на медитативните действия:

Действия Отсам:1.Пасивна (статична) релаксация – способност да се отвлечеш от декорите на ситуацията – сензорна

дезиндикация. Резултати – нормализация на мозъчните функции, почивка, опознаване на индивидуалното си телесно и душевно състояние на покой. Обективен критерий е наличието на алфа-вълни на ЕЕГ.

2.Динамична (активна) медитация – способност да се отвлечеш от възможностите за активно (мускулно, например) действие на тялото. Резултати – ясновидство, психокинеза и т.н.

3.Декорпорация. ЕЕГ в диапазона тета-делта.4.Ектоплазмени пътешествия (разходки извън тялото свързан само със “сребърната нишка”). ЕЕГ в

диапазона под делта вълните и в областта на най-бавните.Действия Отвъд:5.Кратки скокове в Отвъдното. ЕЕГ прекратява вълновия запис (flat-line). Класическата европейска

медицина обявява това ЕЕГ- измерване за признак на клинична смърт. Против нейната теория обаче, способните за висша саморегулация хора влизат и излизат от това състояние преднамерено.

6.Преживявания на цели събития в отвъдното: разбиране на плана на личната карма.7.Автокорекция на кармата. Управление на продължителността, вида и качеството на живота.

Решаване на кармичните задачи: едновременно (синхронно) съсъществуване тук и Отвъд с активност и на двете места.

В началото е полезно да гледаме на малкия аз като на герой в пиеса. Да се научим да сме в публиката и да го наблюдаваме тихо и спокойно. Да разберем какво прави, защо го прави. После вече да се наемем с ролята на режисьор. И много по-късно – като сценарист. Може тогава да обикнем и малкия си аз, но не и преди това. Да обикнеш егото си, без да осъзнаваш Висшия Аз, означава да станеш егоист, его-центрик, изобщо някакво ЕГО. Единствено разтъждествяването си от егото ни прави свободни. Тогава можем да станем тотални – единни, цялостни с него.

Който иска нещо, което не е имал никога, трябва да направи неща, които никога не е правил.

Как да опознаем реалността на себе си? Задавайки въпросите и търсейки сам отговорите на тях (готовите отговори от философиите и религиите, не дай си боже от родители, учители и доморасли наставници, не помагат. Нужен е личен, екзистенциален, преживелищен опит – въпроси, търсене, избор на отговори – защото светът е многовариантен - и изпитване на отговорите в практиката).

Кой съм аз? АЗ? Какъв искам да бъда?Какво правя? Какво искам да правя? (съобразно отговорите на предишните въпроси).Какво искам? Какво искам от живота, какво искам от природата? Какво искам от обществото? И –

какво им давам? И – ако искам, съобразно това кой съм или какво искам да съм, правя или искам да правя – значи го заслужавам.

Какво имам? Нещата от физическия външен на мене свят, нещата в мен, нещата които не могат да бъдат с определена локализация, Нещата от духовния свят, личните качества; нещата, които не мога да усетя и назова, но имам представа за тях. На кого дължа всичко това: на мен, с помощта на ближните..., на Бог...

Къде отивам? Накъде съм се запътил? Пак там, където е известно, приятно, понятно – в зоната на комфорт. Или отвъд нея?

Това са големите въпроси за личните избор и за изпитание.

Вълната и океана

Прозрението, просветлението може да е резултат на презрението и превъзмогването на земното. Просветлението е величието на Космическото съзнание, на Голямото Аз. Малкото аз, егото, е само локална и несъвършена проява на Висшия Аз.

На помощ да разберем действията на наблюдателя и ефектът на неговите действия е метафората за вълната и океана. Тук трябва да си припомним йерархията на езиците. Вълната е конкретната

54

реализация от действието по веригата: идея->форма->мисъл-> енергия->тяло->събитие. Океанът е безбрежност от възможности. Възможни са всякакви вълни, но истинната същност е океана. Т.е. висшата абстрактна универсална същност е океана. В него е целият потенциал от минали и бъдещи, намиращи се в различно състояние на вероятност за изпълнение събития. Съзнанието на обикновения човек е съгласувано (настроено) на преживяванията във вълната, на просветления – в океана, на ясновидеца и този, който ползува неограничения ресурс от възможностите – и двете – и океана, и вълната.

- - - - - -Желания и потребности

Има съществена разлика между обусловено от емоциите или целите желание, наричано още терзание, и истинските нужди, наричани още потребности. Потребностите идват от тялото и тяхното задоволяване го поддържа живо и здраво, осигурява съхраняването на вида.

Желанията – терзания идват от обусловения от емоциите и сетивността ум, от представите, от привързаностите, от рекламите и агитациите – да бъдем, да правим, да имаме (притежаваме) нещо, което го имат други или изискват ние да го имаме... Така чрез терзанията човек става обсебен от обектите – роб на тяхното наличие или отсъствие.

Истинското поведение е в това – да заставим ума да слуша и да отрежем страстите, а не да измъчваме и ограничаваме тялото от същинските му потребности. За да ви завербуват и зарибят да имате привързаности, някои малобройни обществени групи са направили дори спънки пред зримостта на същинските потребности, и могат да ви предложат каквото и да е друго – цели, ценности, символи, суперсимволът пари – само и само за да не можете да задоволите обичайните си нужди - потребности на тялото. Осъзнавайки тази измама, вие може да се отдалечите внимателно от този ад, приготвен за вас, този цикъл на зависимост от обектите на желанията си и последващите страдания. Желанията-терзания са абстракции, те са сънища, празни въжделения. Истинските духовни хора са се отказали от такива желания и амбиции.

Желанията – терзания могат да се породят и от обекти, ситуации и убеждения, които активно избягваме. Но тогава тези обекти, ситуации и убеждения непрекъснато ще преследват. Това е така наречения от Емил Куе “закон за обратния ефект” – всичко, което ненавиждаме или избягваме непрекъснато, ни преследва, или ако има обстоятелства поради които не може да се случи на нас, то с удивителна настойчивост преследва най-близките ни хора. Обяснението на това, от нивото на една по-висша осъзнатост е следното: в тези случаи вниманието не се води от мисълта, а от тревогата, от тревожността. Хитростта да се избегне този порочен кръг е да бъдем безразлични, емоционално непривързани към обектите, състоянията и действията си: прави каквото искаш, пък да става каквото ще. Тогава се освобождава от карма и човек ВИЖДА светът неподправен.

Борбата с желанията – терзания е като пресичане на тъмна стая затрупана с вещи: непрекъснато се спъваш в тях. Дори да подходиш системно и се организираш методично: например да търсиш стена за да се движиш по-свободно – това не решава задачата. Дори я усложнява – все по-трудно се поддържа живота в тъмницата. Ефективното решение е да запалим светлина. Това наглед необичайно и просто решение премахва целия централен проблем с достъпността на територията.

Намеренията и желанията са в резултат на психологическа борба на вътрешното с външното. Борба в резултат на илюзията за делимостта на света на АЗ и НЕ-АЗ. Конфликт между подсъзнанието (личното и колективно подсъзнателно), съзнанието и свръхсъзнанието (съзнателността на Висшия Аз). Това е един изначален дуализъм, но обикновените хора съзнателно и подсъзнателно се придържат към него, тъй като е заложен чрез възпитанието. На практика оцеляването в съвременното общество изисква развитие на ум и интелект именно на тази патогенна, невротична основа. В резултат на такава позиция човек си създава самомнение, неувереност („комплекс за малоценност”), драми, тревоги, страхове и безплодни фантазии. А всичко това е само комбинаторика от възможните гледни точки, които временно вземат превес в различни ситуации. Това обаче пречи на виждането. Не става дума за зрителната функция, а за способността да се вдене в общата картинка. Способността да се хванеш, че се БОРИШ НАПРАЗНО СЪС СЕБЕ СИ. При това често за да получиш нещо, което не ти трябва на теб, а е удобно на някой друг. Например ти ставаш собственик на някаква скъпа вещ. Но всъщност – друг те контролира, друг иска парите ти за да те нахрани с илюзията,че е много важно да си притежател.

Представете си обаче, до какви висоти би стигнал интелектът, освободен от илюзията на дуализма?! Ако развитието протичаше мотивирано само от задоволяване на потребностите, при това в един по-широк план – да не е за сметка на другите!

А и един простичък метод с който да престанем да се терзаем. Като приемаме светът и себе си в настоящето. Това изключва борещият се ум, защото той е активен, когато претаква миналото и

55

бъдещето. Приемането на ситуацията става чрез утвърждаването, че нещата са преходни и можем да се възползуваме и от наличното в сегашно време, без да се терзаем какви сме били / правили / притежавали или можем да бъдем / правим / притежаваме. Масовият съвременен човек е объркан и нещастен защото не знае това толкова простичко нещо.

Умът притежава силна тенденция към подражание, увлечение в нещо. Той има склонност да попива видяното и чутото за хората, живеещи в разкош. Тогава внезапно възникват желания, страсти за притежание. Появяват се и привързаностите. Особено значими за

самоутвърждаването на егото са сексът, бабаитлъка, брачният живот, луксът, политическата власт. Изобщо надмощието и показността (а не вътрешното съдържимо, Същността) формират невротичен успял (понякога и това се проваля в стремежа нещата да станат по-бързо!) човек с множество болести и нищожна духовност. Стремейки се към материалното – той не може да го има – нито на този, нито “на онзи” свят. А ако разбиранията му за духовното са да ходи в неделя на църква, споменава Господ само пред прага на смъртта или периодично се моли по инерцията изисквана от традицията, да гледа телевизия (има руски неологизъм за телевизор – дебилизор!), да се опитва да симулира че изглежда ОК... твърде трудно ще разбере за какво става дума изобщо.

Обръщайте внимание само на нещо, на което искате да приличате, нещо, което искате да бъдете, искрено, а не заради това да се изфукате – да притежавате – вземете за модела онова, което е обект извън вас. Уподобявайки го съзнателно, а после и несъзнателно (защото го забравяте, като го изпращате в подсъзнанието) – ставате него. Вниманието действа като посяване на семена. С времето (т.нар. времеви буфер) Вселената отвръща по най-оптималния начин (явленията се изпълняват по най-краткия път на енергията; заявката се изпълнява по най-приемливия и удобен начин).

Умът често прави неприятния трик да обвинява нещо друго, външно за собствените си неуспехи, лоши решения, страдания. Всъщност – той самия ги създава, поради това, че се обвързва емоционално с въображаемия резултат. Ако само направим предпочитанието си и не треперим върху изхода, края, резултата, каквото и да се случи – то ще се преживява като спокойно приемане, несъпротива.

Когато си изпълнен с желания, божественото се проявява като света – със страдание и ужас. Когато си удовлетворен и нямаш желания – светът става божествен. Светът и божеството са едно и също, но гледани по различен начин на възприемане. Адът и раят са в потенциал във всеки един от нас! Изпълнявайки определена духовна практика, или просто придържайки се точно към написаното тук, може да станете витарга – човек, намиращ се отвъд желанията-терзания. Изборът е ваш.

Тук ще дадем по-детайлна картина на процеса на получаването на блага при действията на наблюдателя. Тази част може да прескочите, ако не сте стигнали до дълбините на изследване или практикуване.

Получаване на блага при ефекта на наблюдателя

Получаването на материална и друга благодат без да се задвижат равновесните сили (естествена реакция на противодействие във физическия свят и да унищожат резултата от придобитото) и се стабилизира което и да било удовлетворително заварено или изменено положение, се извършва чрез процес който се нарича “времеви буфер”, който се състои от цикъл с 2 фази. Това е времето от появата на идеята до изпълнението на желаното събитие. Графично цикълът изглежда така – фиг. 4.

- - -

56

Само лични или автентични и с мярка потребности, а не увлечения в подражание

фиг. 4: І фаза на молитвата (искането): от Адвайта (която се нарушава) започва аналитична фаза, диверсификация, монодоминацио опозиторум, постига се многообразие->съзерцание на многообразието->предпочитание, харесване-> избор->решение->цялостно постигане на Двайта->ІІ фаза на медитацията: синтезна фаза->решение->искане->положителен емоционален отклик->приемане на новото (битие: съм, правя, имам)->синтез->възстановяване на Адвайта (цикълът се затваря). Тук зримите и незрими прояви се движат последователно в първа фаза от Ф, Е, И, Ц и във втора фаза обратно: Ц, И, Е, Ф.

Състоянието на Адвайта е основно, безпределно във времето, т.е. вечностно е. Събитията от цикъла между входа и изхода на Адвайта са “времеви буфер” – време необходимо за изпълнението на творческата работа.

57

Молитвата е искане поради осъзнат дефицит. Тя е нарушаване на Адвайта, в която дължимото и наличното са заедно. Често означава тъждественост на обекта и субекта (например удовлетвореност от това, че си жив, имаш добро здраве и т.н.). В Адвайта човек е удовлетворен от това, което е и което става, което притежава (или не притежава). В І фаза човек установява някаква неудовлетвореност – той вижда себе си като субект, откъснат от някакъв желан обект, събитие, състояние... Мисленото действие е ИСКАМ.

Ф-физически етап-нямам се трансформира в искам.Е-емоционален етап-страдам-трансформира се в прекратявам страданието си.И-интелектуален етап-не зная какво (или как) да го получа, но мога да го имам-трансформира се в

зная, осъзнавам възможно най-точно нуждата си.Ц-ценностен етап-вярвам и се надявам – трансформация в забелязвам потока на благодат.

Забелязването на потока на благодат е повратна, инфлексна точка в мисленето. Макар при нея обектът и субектът да са най-раздалечени, от този момент нататък е възможно само една посока за тях – материалното или идеалното (мислимо, съзнателно, виртуално, познавателно) приближаване (или същинско сближаване) и сливане. Оттук нататък има дълъг път, който води към сливане на мисълта с енергията, енергията с веществото и получаването на съответния предмет, процес или събитие.

Процесът на необратимо съдържателно изпълнение на синтеза протича съзнателно като медитативен акт от 4 стъпки (етапа), които са контрапаралелно, огледално отражение на молитвената фаза. Може да се каже, че медитацията е обратна молитва, или медитацията е молитва на благодат.

Ц-това е същото от границата на фазите, след обаче извършената трансформация. Субектът е напълно убеден, знае (без да са нужни интелектуални, мисловни доводи) кое е правилно, кое предстои да стане (бъде, прави, има). Убедеността е ценностна, висша, духовна, тя е Адвайтна и изстрелва системата от полето на двойствеността към нейната противоположност. Потокът на общата благодат е забелязан и това е най-важното на този етап.

И-проявява се осъзнатото искане. То идва от чистия извор на същността. (Друг е въпросът, че на този етап могат да стартират и искания, които съдържат корените си в желания, възникнали поради погрешни мотиви и диполни, т.е. равновесни процеси). Тук имаме искане в резултат на избор. Въпросът е дали дошлата дотук енергия-информация-мисъл е преработен от същността, дали е нейна проява или хрумване породена от реклама, агитация, цели подражание, от сетивно-информационно претоварване или мисловен вихър. Във всички случаи мисълта ще се опитва да се прояви в материалния свят.

Е-има емоционална подкрепа на мисълта: нещата се приемат, харесват се, радват, удовлетворяват, прилягат на душата, изживяват се като истина и дори като любов.

Когато намеренията са изпълнени, било с видимата ни активност или без нея, трябва да останем удовлетворени. Удовлетворението е основния емоционален фон на духовното развитие. Това не е просто липса на тревога, трепети, желания, а пълно задоволство, независимо от материалния му израз. Удовлетвореността няма материален, и дори изразен като пари, еквивалент. Тя е само вътрешно, преживелищно състояние. Да не се бърка удовлетвореността със спокойствието. Човек може да си е спокоен, но да е неудовлетворен. Неудовлетвореността е проява на важността, породена от егоизма и неговите деривати: скъперничество, слава, сметкаджийство и т.н. Щом смяташ, че нещо е важно – то непременно разваля магията на добрия емоционален отклик.

Да си удовлетворен, значи да приемаш всичко, което е.Ф-допускане, приемане, забелязване, вземане. Терминален, прагматичен етап: ръцете не са събрани

молитвено, а се протягат да вземат.- - -

Ще дам още малко детайли по теорията и технологията на изпълнението на желанията. Първо се запознайте внимателно с Приложение 1. Ако усетите, че за даден период от време намеренията ви не се изпълняват, актуализират, дори когато правите всичко точно, трансформирайте (пренасочете, отложете) даденото нещо (напомням без прибързване!) с оглед неговия модален статус. Ако не се изпълнява нещо, което искате да имате, се пренасочете към нещо, което искате да бъдете или да правите, съответно намерението ви да бъдете трансформирайте във вещи или правене; правенето (понеже не можете да правите) – в това – да бъдете или имате. Освободеният потенциал (временната забрава, потапяне в подсъзнанието) ще се върне под някаква друга, може и различна от фантазната форма при вас. Вследствие на това – събитията могат приятно да ви изненадат.

Удачно ще е да дадем още един важен детайл – явлението “сетивно времево маскиране”. Това явление може да ни обърка при прехода през времевия буфер. Подобни обърквания могат да отдалечат, затруднят или преиначат намерението. При посоченото явление впечатленията от миналото и настоящето така мощно притискат нашето намерение нещо да стане (да бъдем, да правим или получим),

58

че някакси не можем да повярваме в бъдещата промяна. Това може да го отстраним като по-често изпитваме удовлетвореност от всичко досега, включително и в настоящето. Това спира ума с неговите текущи терзания, впечатления и фантазии и дава воля на душата да ни отведе там накъдето сме тръгнали.

Добре би било да посочим на достъпен език теоретичната обосновка на процеса по изпълнение на желанията. Трябва да допълня, че тя беше голяма тайна за съвремеността допреди само 2-3 десетилетия.

Комуникацията между субект и обект (или между два субекта) има два аспекта: насоченост (породена от намерение) и адаптивност (можеща да стигне до взаимна адаптация). Достигането на желаемото е свързано с 3 основни компонента, които произтичат от съответните им 3 закона.

1.Разбиране. То се осъществява от закона (кода) на езика, който свързва обекта и субекта (както и случаите на два субекта). Ето защо толкова подробно разгледах еволюцията на езика в началото на книгата.

2.Привличане. То се осъществява от закона за привличането. Във физиката (чисто физическите процеси) той действа с намаляване на силите при увеличаване на разстоянието. При осъзнатите обекти (живите същества, информационните комуникативни системи) силата на привличане или не зависи от разстоянието, или нараства с нарастване на разстоянието. Най-силно привлечени и дори свързани „телепатически” може да са двама най-силно отдалечени хора. Привличането се осъществява от „правилата на играта”, от взаимната или едностранната ценност и полезност.

Разбирането и привличането отразяват насочеността на комуникацията.3.Задържане. Задържането се осъществява от практическата нужда да се изпълни дадена задача. То

изисква да се ангажират повече ценностни връзки, както и задачата, която ще се изпълнява да отговаря на еднаквите целеви полета на двамата партньори. Това означава че никой от двамата поотделно не би могъл да стигне до желаната цел. По този начин могат да се съчетаят привидно несъчетаеми личности в несъчетаеми на пръв поглед комбинации. Практическата нужда превръща тълпата в колектив, конкуриращите се колективи в народ.

Задържането отразява аспектът на адаптация между двамата партньори.N.B. Обектът в тази теоретична схема може и да е виртуален. Но това не я променя с нищо.Накратко. За да се изпълни дадено желание са необходими: разбиране на езика, привличане по

правилата на играта и задържане при изпълнението на съвместната задача, на основата на постигането на определена цел.

Цялата игра на избор на цели и постижения в края си завършва с това, че човек НАМИРА СЕБЕ СИ. Да намери себе си, означава да спре борбата със себе си. Да премахне бариерите между подсъзнанието, съзнанието и свръхсъзнанието. Ставайки цялостен, той няма повече тревоги, объркване. Постига щастие и покой.

Етическа дилема на можещият

Увеличените технически или психични възможности, доведени до свръхвъзможност за власт над света пораждат въпроса: “Редно ли е онова, което знам/мога да го използувам веднага?”. Очевидно, че не е. Във Висшия разум (Висшия Аз) е заложен принципът: “На бодлива крава Бог рога не дава”. Случва се обаче отделни “бодливци” от типа на самозабравили се свръх богаташи, луди учени, милитаристите, психопатите и подобни групи с дефицитно, изкривено и негативно мислене да пробият за кратко “зоната на сигурността“ (а може би неслучайно, за да заострят вниманието на останалите) и да пожелаят нещо не съвсем добро (“Ех, сега да ми падне един калашник (ракета, бомба, танк...) – ще ви попилея!”).

В такъв случай искането не бива да бъде унищожено само от неможенето. Пред всеки духовно ориентиран стои етическата дилема: да правя или не онова, което мога да правя? В новите граници на комфорт (новите възможности за функциониране), пред някой или някакво малцинство трябва да се изпита и морала. Човек трябва или да загине, или да се научи да живее мирно в тези нови зони на комфорта. Все по-често, и все по-самотно прогресиращият човек ще трябва да определя докъде се простират неговите възможности и къде са неговите морални бариери: какво да прави и какво да не прави?

Изкуствено създадената среда на ограничения, заменена внезапно със свобода за активност на духа или тялото, но при липса на осъзнати морални ограничения у някои хора, може да прояви у тях “синдрома на отвързаното куче”. Те не знаят какво да правят със свободата си и могат да навредят на другите и на себе си. Много лесно могат да преминат от една несвобода към друга несвобода. Защото свободата е да направиш онзи избор, при който промяната донася по-оптимално, по комфортно, или поне на същото ниво, съществуване.

- - -

59

Затова пак напомняме – внимавайте какво си пожелавате!

След това кратко отклонение с допълнения за напредналите, продължаваме нататък въпроса за желанията.

Привързаности и страсти

Никакво истинско удовлетворение на желанията и нуждите не може да има, докато малкият аз е впримчен в материята. Материалният свят съблазнява с формите си и обещава мними удоволствия. Но постига само различни степени на неудоволствие и страдание. Изкушеният от предметите се насочва към идеи и практики за придобиване на предмети от материалния свят. Искаш нещо – получаваш го, но после не ти харесва, че си го избрал, защото то носи други непредвидени последствия и т.н. Желанията поставят човека на такива места, на които могат да се получат желаните обекти. Това, в което вярваш, това ти се случва. Също това, в което вярваш, но от което се страхуваш и непрекъснато активно избягваш, то под някаква форма непрекъснато те преследва.

Учените откриха материален биохимичен знак за пристрастеността в мозъка, наречен бета-ендорфин.

Единственият грях според Г. Гюрджиев, е отъждествяването с миналото си, с възможните перспективи за бъдещето, които ти създаваш за себе си или другите. Известна будистка мантра казва “Гейт, гейт, парагейт – суаха”: Минало, заминало; нека изгори в огъня.

Висшият Аз само може да наблюдава страданието, но само духовно осъзнатият може да заеме неговата позиция. Удовлетворение може да настъпи едва тогава, когато човек почувства, че нищо повече не му е нужно, безразличен е към чувствените наслади, нищо вече не го изкушава от материалния свят, че е изпълнен с благодат, задоволство, екстаз.

Бедността не прави човека духовен, нито пък богатството го прави материалист. Духовността е отношение на непривързаност и независимост от вещите, а не тяхното притежаване или непритежаване. Тя е равнодушие към притежаването. Духовността принадлежи на вътрешния мир, а не на материята. Бедното мнозинство в някои страни не означава, че то живее духовно, а че просто някакво малцинство в тези страни или извън тях успява да концентрира прекалено много богатство (имайки власт чрез политиката, парите и стоките) в ръцете си. Освен това бедността е относителна. Автомобилът в очите на масовия жител на Съединените Щати е банална необходимост, а за масовия жител на Бангладеш – огромен лукс и признак на богатство. Но има една истинска долна граница бедността, която с преминаването ѝ под нея се превръща в бедствие.

Духовно богатият не се нуждае от вещи, или ако притежава вещи и имоти, не е привързан към тях. Той може да предпочита едни или други неща, но неговото душевно спокойствие или щастие са ненарушими заради притежанието или липсата на нещо. Той разчита на богатството повече под формата на процеси, услуги, книги и знания, които изискват функционално, а не материално пространство.

На бездуховният богатството се състои изключително от вещи, предмети, имоти, към които е привързан. Ефективността в неговото ежедневие, според него, идва от притежанието, а не от правенето или достатъчността на неговото здраво тяло и ум. С тези условия той е в непрекъснат емоционален вихър от кратки удоволствия и неудоволствия. Това се отразява както на тялото, което изживява стрес, така и на интелектуалната дейност, която е поробена от потока от неочаквани обрати на състоянието, за което той открива само външни причини.

Богатството не е само пари. Всъщност – парите не са най-сигурното и трайно богатство, предвид динамиката на процесите на пазара, бързата миграция на капиталовите потоци и инфлацията. Днес може да имаш пари – милионер! А утре да ги нямаш. И обратното. Придобитото е смислено само за времето на телесната проява на съществуването, а за цялостната няма никакво значение.

Човек може да притежава огромни владения, оставайки в същото време непривързан, недокоснат, абстрахиран от това.

Само материално задоволеният може да направи избор: доколко да се възползува от достъпните материални блага? Той може да се трансформира, защото при един еволюционно съгласуван правилен избор може да премине и към по-скромен начин на живот, или без да се отказва от богатствата да тръгне по пътя към трансформацията. Беднякът търси материални блага и се терзае за своето оцеляване. Не е възможно обаче когато си доста богат да се представяш за духовен, а да си безразличен към страданията на бедните непосредствено около себе си. Тогава той може да отразява някаква мода, например да е ерудиран в духовно учение, но не отразява същността си и се държи като профан.

И човека се въздига с помощта на себе си; както сам е приятел на себе си, така той е и враг на себе си.

За онзи, който е победил себе си, собственият му Аз (Наблюдателят) му е приятел. Но за онзи, който не е победил себе си, собствения му Аз заема мястото на врага като външен враг.

60

Истинското богатство се появява тогава, когато човек стане цялостен, тотален, когато се просветли приживе и може да го вземе със себе си след смъртта. Но дори и това да не успее, той би било добре да се стреми да изпълни двете задачи за които е изпратено тялото му в света на материята: да разкрие заложбите си и да възцари Божественото на Земята.

Просветлението се основава на отстраняването на страстните желания, привързаностите. Когато от “къщичката” си изринем всичко, пространството остава празно – това е нирвана, спокойствие и тишина. Практикуването на техниките на празнотата е едно от най-деликатните духовни занимания.

За по-детайлна картина как да постигаме това, което искаме, при това без страдание, единствено чрез правилно направения от нас избор, без да ни пречи на духовното развитие, ще намерите в Приложение 1.

Усещане, приемане, избор, но не и обвързаност, привързаност, алчност...

Усещанията и възприятията са интерпретации на дразнителите, а не тяхното обективно отражение. Така, ако не сме зрящи – не съществува за нас светлината, ако не чуваме – няма за нас звуци, ако не усещаме аромати – няма за нас летливи молекули във въздуха. Ако нямаме допирни окончания (прекъснат нерв) за топлина, няма да установим температурата на околността. Въздействията на света са обективни, но ние ги възприемаме субективно. В това отношение най-ярки примери са реакциите ни на болки и страдания. Обективно погледнато – не съществуват болките вън от нас. Следователно не само усещанията и възприятията, но и почти всичко, което е част от нашата съзнателна психика е работа на его-то. Настроенията, навиците и желанията променят в значителна степен интерпретациите на субективността ни, и съответно един и същ дразнител може да бъде възприеман от един и същ човек, намиращ се в различно състояние по различен начин. Например градският шум може да дразни, да е приятен, тревожен или безразличен фон. Идеята на Буда е да си непривързан, невъзмутим, неинтерпретиращ дразнителите. Постигането на тази невъзмутимост той нарича нирвана. Затова е нужно не само да игнорираме сетивата, но и действията, които са породени от тях (т.е. да не реагираме на интерпретациите си). Медитацията не е просто да я правиш, а да бъдеш в нея. Процес в който е отстранено егото, което е подлог в процеса.

С отстраняването на егото изчезват интерпретациите на дразнителите и реакциите на тях, остава само безупречното взаимодействие с реалността. До момента в който има его, реалността е илюзорна, неистинска, подправена, мая. Илюзорна не означава “нереална”, а просто неопределима – като сънищата и халюцинациите. След този момент реалността става наситено истинска, знанието за нея – абсолютно, универсално. Дали е бездействащ докосващият се до абсолюта, щом като сякаш не реагира? Не. Неговите действия са точни, защото просветленият не търси резултата, не се чувства заинтересован, виновен, отговорен, напрегнат, сериозен, важен, значим... За него действията са като игра. Крайният резултат губи значението си. “Остави бъдещето в ръцете на божественото, просто действай”, и съвременната интерпретация на това: “Прави каквото искаш, да става каквото ще”. Вниманието в дейността не е загубено, нито пренебрегнато или отречено! То е насочено към наслаждаването на процеса от действието и дейността. При това, като всяка детска игра няма мотив за печалба. Няма ангажиращ поток от мисли. Те са само когато има его, когато си сериозен, важен. За материалния разкош и излишества гибелни за европейската цивилизация като световна, поради суровинната криза, която предизвиква с алчността, вещоманията, гигантоманията, увеличената способност да консумира природни ресурси и планините отпадъци (замърсяване на природата) има 3 заповеди:

1.Всяка излишна вещ ме прави роб.2.За всяка вещ природата ще отмъсти.3.Да видя – може би на съседа тази вещ е по-нужна.Изобщо – дали е вещи, поведение или качество – избирай това, което ти допада. С предимство се

осигуряват жизнените потребности, защото те са основата на съществуването. Всичко останало е в по-голяма или по-малка степен несъществено.

Магистрални еволюционни тенденции на психичното развитие

Едно от важните неща, които осъзнава самоосъзнаващият се като еволюиращ разум, е историко-еволюционната линия, по която се е движил за да стане това, което е.

Общата еволюционна тенденция за която ще стане дума в началото е движението от конкретно към абстрактно. В духовен аспект това е движението от себичност, през грижовност, към универсална грижа за света, и спасител на света. В нравствен аспект това отговаря на егоцентричното мислене през

61

социоцентричното и светоцентричното. В биологичен аспект отговаря на последователното включване на трите нева на инстинкта за самосъхранение: на себе си, на вида си и на биосферата.

Първоначално, като живо същество (онто- и филогенетично) човекът е преминал през етапа на недиференцирана сетивност и безусловно-рефлекторни реакции. Следва етапа на условно-рефлективната активност, очувствяване, което става все по-диференцирано, и мисленето с образи. Следва етапа на мисленето с имена (термини) – т.е. появява се първичната реч, която отначало е сигнално обърната към себе си, после към другите (последователно: животни, деца, останалите съплеменници) – като средство за манипулация. Това е най-важният етап в очовечаването – много антрополози го отъждествяват с факта на появата на човека. Това е и времето на началото на културата. Духовната културата може да се определи най-кратко като предметна, речева и мисловна дейност, която не служи за утилитарни нужди (т.е. не подкрепя пряко физиологичните и биосоциалните процеси, “не се яде и не се пие”). След това се появява вторичната “изкуствена” реч, която е мислене с понятия, при нея става самопроизволно разпадане (дивергенция) на речта на множество диалекти и оттам на езици. Това разделяне намалява силата на езика като средство за манипулация. Цялата еволюционна история на човешкия разум и реч, особено след откриването на ”изкуствения” език, представлява заостряне на психичното копие за влияние и изработване на все по-здрава броня срещу него. (Важно е да се знае, че първичната “естествена” реч е кодирана генетично и мозъчно: ако наблюдавате деца от новородени до 4-5-та година, независимо от етноса и средата, те общуват с разбираеми помежду си начини – стандартно - със звукова реч, мимика и жест). С намаляването на внушаемостта (след възрастта на децата и древните хора), значението на парапсихичните и голяма част от трансперсоналните явления също намалява, оказва се излишна и дори вредна и опасна. Хората изработват начини за потискането на тези явления, като един от най-ярките примери за това в по-ново време е материализмът, обявяващ ги за ненаучни и християнската практика, обявяваща ги за сатанински. По този начин защитавайки дълбоките си психични пластове от другите хора (в тях се вижда заплаха!), се губи и връзката с духовните източници - Висшето Аз и Бога (все обекти от ноосферата). Без тази връзка хората водят отчужден “робски”, киборгски живот на Земята.

Индивидуализацията и концентрацията на вземането на решения за действията на всеки член на обществото се взема ефективно за все по-малък брой хора (т.е. нараства контролът над малък брой отделни личности). Така се стига до пълната независимост и свобода на личния избор, независимо от съсъществуването им с останалите себеподобни.

И по-нататък продължава естествената тенденция на движението от конкретно към абстрактно. Появяват се по-висшите мисловни конструкти след понятията – последователно категориите и атрибутите. Атрибутите са най-висшите мисловни конструкти, с които се описва реалността. Най-напредналите умове на човечеството – философите–атрибутори - са стигнали дотук. По-висши от тях мисловни конструкти са резултат от действието на синхронно мислещи творци, за които има измислени термини – конструктивно метамислене (интеграция на разумни субекти), и колективно съзнателно – Силата (интеграция на разумни популации). Има данни, че с несъмнено скорото (в исторически план) откриване на психичния код, синхронните медитативни практики от типа на ТМ (трансцендентна медитация), усвояването на тяхна основа като масова практика на някои трансперсонални явления ще ни даде тези колективни метамисловни възможности. Аз имам предвид за бъдещето от порядъка на следващите 40-50 години.

Ще направим кратък преглед на главните магистрални линии на на човешката психосоциална еволюция. Всеки етап от тази еволюция води до трансформация, която осигурява раждане в друг свят. Когато трансформацията става в рамките на онтогенеза, тя задължително променя социалната среда на индивида. Когато става в поредицата от животи, тя може да изпрати съществуването дори на други планети.

Първата магистрална линия вече я посочихме – движението от конкретно (чувственото възприятие) към абстрактно (несетивно, универсално). Тук ще дадем още някои допълнителни сведения, отнасящи се до предаването на знания и опит между отделните хора и човешки групи. При движението си към все по-абстрактни форми на разумно поведение, продуктите на това поведение все повече се деперсонализират, т.е. все повече губят връзка с индивида, който ги е генерирал. В началото звуковата реч е била значеща само за онези, които я чуват – ограничен брой индивиди. Даже в самото начало човекът е говорил сам на себе си – по време на най-първобитната си дейност. Звуковата реч е била спонтанна и е отразявала вътрешното му състояние, имала сигнално значение за околните му. Това историческо време отговаря в онтогенеза на ранната кърмаческа възраст. След изказването си чрез първичен език, тази реч е “потъвала в небитието”, защото е имала смисъл само в момента.

Паралелно със звуковата реч се е развивала изобразителността – форма на представяне на действителността чрез картини, по-късно статуетки. С това се слага началото на трайните следи, които премахват значението на конкретния човек, който ги е създал, стават достояние и на другите хора. Изобразяването говори за силното развитие на образно мислене, върху което стават назоваванията на отделни предмети от реално-материален и виртуален характер – самите изображения.

62

Изобретяването на писмеността представлява огромен скок в придвижването към абстрактното. Тя е изображение със знаци за знаците – думите – втората сигнална система. А с появата и развитието на полиграфията и телекомуникациите, се прехвърлят още повече функции от човека към техническата (информационната) система. Така на определен етап се създават софтуерните роботи (боти) и кооперираните от тях системи, наречени мултиагентни. С това конкретният човек (мозък, разум…) се превръща само в терминал (крайно устройство), препращащо заявки към машинните интелекти.

Еманацията като прехвърляне на знания между разумите с различно ниво на съзнателност.

Еманацията е предаване на информация, извън писанията, между духове, намиращи се на различно ниво на съзнателност.

Еманацията е ограничено заемане (копиране) на свойства, качества на един дух от друг дух. Заемането не се извършва като акт на агресия от донора (това би било обсебване), нито от изместване или загуба на собствената си същност. Т.е. извършен е съзнателен “внос” от рецепиента на отделни личностни елементи, а не на цялостна индивидуалност. Приетата еманация може да изисква някои трансформации както с хардуерно (промяна на веществените и полеви телесни особености), така и от софтуерно естество (допълнителен “слой” към психиката). На тази основа може да се разбере прераждането не като механично прехвърляне на дух към тяло, а като сложен динамичен процес, почиващ на еволюционната права логика, на транслация (и препис) на дух в избрано измежду множество възможни гено-кохерентни състояния (потенциални прояви на тялото), конкуриращи се за изява в материалната реалност. Т.е. еманацията в рамките на биологичния живот не е еднократен, а многократен процес, при който в определена възраст и ситуация се получава синхронизация и оттам пренос на свойства от духа на една същност към тяло с друг дух в материята. В еволюционно-исторически и практически аспект имаме конкуренция на определени свойства на духа (еманации) за определени тела, към които потенциално могат да имат сродство (гено-кохерентни). Тези тела дават определена (но предварително непредскауема) възможност за процъфтяването на свойствата на духа в материята, тяхната идейна реализация. За реализацията на еманациите е нужна информационна среда от мрежов тип със стандартни свойства за пренос на данни (т.нар. мрежов протокол). Такава среда е ноосферата, пространството на вариантите.

Получените в резултат на проиграването в материалната реалност резултати се записват в базата данни на духа и се подлагат от него на разбор. Понеже духът е свързан в мрежата с всички останали духове и варианти за бъдещи реализации, могат да се обособят нови възможности и картината в следващия миг изглежда вече различна. Оттук кармата е не просто конкретно задължение, а сума от потенциалните възможности за решаване на задачи с конкретни параметри. Целта на прераждането (реинкарнацията) е изхвърлянето на нагласите, и изобщо товара на паметта, от миналите животи. Нарастването на осъзнатостта дава възможност за достъп до подобни данни, но тогава те няма да са товар, който да поражда тревожност и объркване в настоящия живот с материя. Миналите животи стават като филми, които вече сме гледали, и дори участвали, но които не бихме играли отново.

Една от възможностите на човека с форма на съзнанието “безмълвно знание” е да се свързва съзнателно с ноосферните духове от мрежата “ноонет”, за да се ъп-дейтне по решаването на някакъв проблем. Ето защо за външния наблюдател изглежда, че решението на проблема идва с неговата поява. Разбира се, кратки скокове в ноонет могат да извършват всички, ако за кратко повишат нивото си на съзнателност. И това се преживява като озарение. Важно е да се знае, че не всяка транслирана информация е разбираема, а това води и до объркване, особено у обикновените хора, невстъпили или едва встъпили в пътя на съзнателната си духовна еволюция.

Мозъчни патерни на човешката еволюция

Мозъкът притежава структури, които са материалното седалище на душата – тази динамична структура - контакт на тялото и духа. Разглеждайки широките граници на разнообразието в развитието на нервната система при гръбначните животни, ние забелязваме няколко най-важни особености имащи векторизиран характер.

Управлението на организма все повече се осигурява чрез мозъка, за сметка на жлезите с вътрешна секреция и генетичния контрол, които са по-бавни и действат предимно на аналогов принцип. Тази тенденция се нарича цефализация (от цефал или кефал – глава).

Теглото на мозъка нараства относно телесното тегло. Това е показател за навлизането на вида в нова, непозната среда.

Нараства площта на кората на големите полукълба на главния мозък, както чрез покриване на по-голяма външна площ, така и с нагъване върху заетата от нея повърхност. Това е показател за развитието

63

на висшите психични функции (третия слой на мозъка). Първи е висцералният слой, отговарящ за вегетативните функции от типа на телесна температура, рН, солеви баланс, концентрация на кислород и въглероден диоксид, концентрация на хранителни вещества и пр. Втори е соматичния мозък – генерирането и приемането на телесните усещания, сънят и будността. Третият слой на мозъка при човека отговаря за генерацията и регулацията на мисловните конструкти и тяхната изява в телесно-материалната реалност. На материалната основа на кората на главния мозък се развива втората сигнална система. Тя осигурява опосредстване на сетивните и двигателни функции чрез речта. Думите са свръх-сигнали на самите вещи, качества, действия. Развитието е вървяло към взаимно алтернативно потискане на двете сигнални системи. На практика, поради тенденцията конкретно-абстрактно, превесът е на втората сигнална система. Масовият човек мисли с думите и връзките помежду им, а не с образите на предметите.

Друга демонстрация на мозъчното развитие е нарастването броят на връзките между кората на полукълбата на главния мозък, структурата наречена corpus callosum . Двете полукълба са функционално асиметрични и допълващи се. Дори в един съвсем кратко в еволюционно-исторически план време - няколко века - тази структура е увеличила статистически значимо площта на сечението си. Т.е. можем да говорим за революция в еволюцията. Интересно е да подчертаем, че женският мозък разполага с по-малък брой неврони от мъжкия (средно 19 милиарда срещу 23 милиарда), но е с по-голям брой на връзките в споменатата структура. Corpus callosum отговаря за творческите решения. А споменатите различия между мъжете и жените доказва материалистично женската интуиция. Интуицията е мигновеният опит почерпен от ноосферата. Това показва едно качествено превъзходство пред структурното изобилие, когато сравняваме двата пола.

В средата на ХХ век започва изследването на сумарната електрофизиологична активност на мозъка посредством електроди. Активността върви вълнообразно и отразява физиологичното състояние, а не мисловното съдържание на мозъка. Електрическите трептения само показват какъв е фона на трептенията докато човек извършва една или друга дейност, а не съдържанието на тази дейност. Прескачайки историята и подробностите по откриването и изследването на мозъчните електрични вълни, ще обобщим някои ключови отношения, свързани с развитието на съзнанието. За по-добра прегледност ще го направим със следната таблица 2.

Таблица 2.

Име на ритъмаЧестота в Hz (брой колебания в секунда)***

Обичайно състояние на съзнанието

Преживявания и активност на Аза в:

Реалност в която действа аза

гама21-70*

Амок Действия в резултат на активността на субличности: човек е неадекватен

бета14-20

Будно активно състояние

Обичайни активни поведенчески актове, по-ниската честота е за положителния емоционален фон

Почти цялата реалност на масовия човек се вмества тук. Вниманието може да се концентрира само върху определени обекти.

сигма-вретена13-14

Преходно състояние

алфа Будно, Вегетативно тяло, индивид Реалност на себето тук и сега

64

8-12 неактивно, релаксирано състояние, липсва мисловен поток

тета4-7

сън “душа” Връзка със семейството, популацията и вида

делта1-3**

Дълбок сън Пълна изолация от сетивата; пълно отпускане на тялото

Връзка с биосферата – с всички прояви на живота, природата, космоса

Клинична смърт0

Кома/клинична смърт

Същност, монада, дух, Висше Аз

Връзка с духовния свят и Универсума, като цяло

*открити са честоти до 100 Hz, но с много ниска амплитуда**Начинът на живот при който е намалено количеството сън (времето за спане) и оставането в

състояние на ниски защитни и рекреативни честоти, както и некачественият сън (с липса на достатъчно дълги делта фази) може да увреди организма. Тъй като текущия контрол и адаптация на тялото (самоуправление и активно действие към външния свят) стават чрез нервната система (освен меридианната система, която е по-древна, но по-малко отговорна за конкретното поведение в детайли), то грижата за нервната система и мозъка трябва да бъде първостепенна със сън и медитация.

***Честотата се измерва в Херца и е брой трептения за единица време – секунда. На голямата честота отговаря малък радиус (къса дължина на вълната) на действие на трептящата система, съответно – на малката честота отговаря голям радиус на действие на системата. При 0 Hz се радиусът е безкраен.

Движението по тази таблица надолу е еманципация (освобождение) от страданията на конкретното. Това не означава, че съзнанието не може да действа в конкретните обстоятелства, а че конкретните обстоятелства не са заплаха за индивида. Запазването на бодростта, будността, на съзнателността и при ниските честоти предпазва организма от кармичните закономерности, защото те се осъзнават много по-пълно.

Ще направим още някои допълнения към контакта между материята и духа – хибридните системи, за да покажем намерената връзка между духовната еволюция и материалните показатели на ЕЕГ. Според древната индийска философска система брахманизъм (станала основна етническа религия на индусите) духовният свят се състои от 3 нива: Арупалока – висш свят без форма, Рупалока – свят на формите и Камалока – най-нисък - свят на желанията. Активността на ума в Арупалока обективно се отнася към честотите от 0,5-4 Hz, на Рупалока – 5-13 Hz, на Камалока – 14-70 Hz. В нивото на Арупалока се получават преживявания вследствие на принадлежност или привързаност към най-висшите абстракти. В нивото на Рупалока се получават преживявания от привързаността към формите. В нивото на Камалока съзнанието е привлечено от преживявания с материята. Мотивираността за тези преживявания произтича от бягството от страданието и болката и привлечеността към удоволствието и притежанието. Критерий за еволюцията на духа е времето през което човек е съзнателно действащ в съответния честотен диапазон. Ниските честоти се отнасят към духовната йерархия на абстрактното, а най-високите честоти – към другия ѝ край – конкретното. Тези данни ни показват, че ние сме в състояние да преживеем най-невероятни за обикновения масов човек неща, разполагайки със съзнателен самоконтрол върху собственото си вътрешно мозъчно пространство.

Грижата за децата и подрастващите, за юношите и младежите основно трябва да включва облекчаване, улесняване, ефективно доставяне на грижите с материален характер, тъй като ангажирането на ума с материалното, текущото, онова от Камалока, го прави ленив и неразвит спрямо висшите духовни стойности, които се намират в Арупалока, в мозъчните ЕЕГ честоти под 13 Hz , които са в спокойствието и задоволените природни нужди. Когато тялото е освободено от напрежението за собственото си естествено съществуване, то може да се заеме и само при съответни заложби, с обществените си нужди, при това по начин, основаващ се на по-дълбоката връзка с битието на духа, на Висшия Аз, на Бога.

Модификация на преживяванията с технически средства

65

От края на 60-те г. на ХХ век учените и практиците разполагат с технология за биологична обратна връзка между електрофизиологичното състояние на мозъка и съзнанието. Това даде възможност на изпитващите на себе си да променят съзнанието си и да постигат практически резултати в решаването на всякакви проблеми, ползувайки управляемо дълбинните свойства на душата си. Открити са общите зависимости между телесната, мисловната и мозъчната активност, което дава възможност за самообучение в себеизграждането на способности. Това има огромно значение както в текущия ход на живота на конкретните хора, така и в еволюционно-историческата перспектива пред цялото човечество. Основното което се цели при използуването на посочените методи е да се достигне будното състояние на съзнанието и действието му в реалност, която съответства на нискочестотната електрофизиологична активност. Например ЕЕГ показва, че човекът е в неактивно будно състояние, изглеждащо като дрямка, а всъщност той е напълно буден. Белег на духовното развитие или състояние е наличието на съзнателност дори тогава, когато електрофизиологичната активност показва много ниска честота и дори 0, когато настъпва клиничната смърт. Тази независимост на телесната от съзнателната мисловна дейност е белег, че човекът може да преминава отвъд телесността, а както знаем с нея – и раздяла с крайъгълни социални илюзии. Неслучайно около 10 % от хората, които са изпадали в кома имат преживявания извън тялото и пренасочват живота си съобразно по-висши ценности, вече осъзнали своята мисия на Земята. Това са неволни експерименти, свързани с критични моменти от съществуването, защото клиничната смърт нерядко завършва с обикновена биологична смърт на мозъка, за съжаление без свидетелят да може да разкаже какво се е случило след това време. Но съществуват методи за медитация, които проведени под научен контрол и с използуване на биотехническата обратна връзка помагат на опитния медитатор да навлезе в нови области на усещания за съзнанието, резултат от различната връзка между тялото (материята) и Висшия Аз (духа). Общата еволюционна тенденция на духа с материя е от конкретно към абстрактно и тя личи в таблицата: посоката е от горе надолу. Осъзнатостта ни в по-ниските честоти ни свързва с по-голяма част от реалността. Когато можем да я удължим във времето, тогава можем да съберем достатъчно опитност (преживявания) от съответното ниво. Установяването на съответното състояние на съзнанието след време и без помощта на техниката (която може да ни направи зависими, ако не се спазва методиката!) ни прави естествени, неподправени. Принципът на медитацията е от естественото към свръхестественото. (Т.е. от частичното към тоталното, абсолютното).

Двата еволюционни потока – на материята и духа – са управляеми чрез съзнанието, което е контакт между тях в света на живота с материя. На практика всичко, което осъзнаваме докато сме актуално живи, е също подобно на нас – то също е контакт на материята с духа. Това, което предполагаме, че съществува, но не разполагаме с никакъв сетивен и апаратурен метод да установим, се намира в потенциалната, виртуална реалност, а онова, към което подтиква текущите стабилизационни и еволюционни прояви, се намира в интенциалната виртуална реалност на вариантите. Контактът на тези две реалности е актуалният ни свят – безкраен на връзки и прояви, измерваем, но неизмерим, изчислим, но неизчерпаем.

Но… това е само началото. Машините могат да бъдат не само помощници на съзнателната регулация на съзнанието, но и регулатори на поведението “по образец”. Ние сме на прага на ерата на присаждане на микроимпланти, които включени в цялостна човекомашинна технология могат да променят в значителна степен комуникациите, колективното и индивидуално вземане на решение, събирането и обработката на информация от големи бази данни. Създадените за ограничени цели (лечение) микрочипове могат да променят дистанционно емоционалното състояние на носителя им. Машинният интелект в развитието си все повече се приближава (симулира) до човешкия, а човекът придобива все повече машиноподобни свойства. Към настоящия момент се експериментира върху съществуващата социална технология на здравеопазването – задължителните прегледи и най-вече задължителните имунизации. В началото на ХХІ век е създаден толкова миниатюрен чип-имплантант, че внасянето му в тялото става със спринцовка. Вероятно не е далечно времето, когато импланти ще могат да се доставят инхалаторно (т.е. чрез вдишване от рецепиента). При такава миниатюризация от мащаба на нанотехнологиите ще възникнат нови въпроси от етически характер. Например първият GPS имплант, който е приложен със спринцовка е излъчвател и служи за проследяване на носителя му – домашен любимец. Това означава, че тайно хората могат да бъдат проследявани след като им бъде направена една невинна инжекция или вземане на кръв от вената. Далеч преди това мобилните телефони направиха възможно проследяването и подслушването. Но това са въпроси на които няма да се спираме сега.

Трансперсонални преживявания

През 50-те г. на ХХ век започна изследването на трансперсоналните преживявания (преживявания на умиране, смърт, раждане и живот отвъд живота) и се разгърнаха бързо изследванията и на другите

66

парапсихични явления. Знакова фигура в тази област е проф. Станислав Гроф. По-долу представям пълния списък на изследваните от него явления.

Разширяване на опита в границите на РОП, пространство и време.1.Излизане отвъд границите на пространствотоа.преживяване на двуединствоб.отъждествяване с други хорав.отъждествяване с група и групово съзнаниег.отъждествяване с животнид.отъждестяване с растения и ботанически процесие.единство с живота и всички твариж.преживяване на неодушевената материя и неорганически процесиз.планетарно съзнаниеи.извънземни преживяванияк.отъждествяване с цялата физическа вселенал.парапсихични феномени излизащи отвъд границите на пространството2.Напускане на границите на линейното времеа.вътреутробни преживянанияб.опит на предцитев.опит от расовото и колективното безсъзнателног.преживявания на минали въплъщенияд.филогенетични преживяванияе.преживявания на планетарната еволюцияж.преживявания на космогенезаз.парапсихични феномени, излизащи отвъд границите на времето3.Физическа интроверсия и свиване на съзнанието

Емпиричен изход отвъд границите на РОП и пространство-времето1.Спиритични и медиумни преживявания2.Енергийни феномени на финото тяло3.Срещи с духовете на животни4.Срещи с духовни учители и свръхчовешки същества5.Посещаване на други вселени и срещи с техните обитатели6.Преживяване на митологични и приказни сюжети7.Срещи с божества8.Преживявания на универсални архетипи9.Интуитивно разбиране на универсални символи10.Творческо вдъхновение и прометеевски импулс11.Опит на Демиург и преживяване на космическо творчество12.Опит на космическо съзнание13.Свръхкосмическа и метакосмическа празнота

Психоидни трансперсонални преживявания1.Синхронни връзки между съзнание и материя2.Спонтанни психоидни явленияа.свръхнормални физически способностиб.спиритически феномени и физически медиумизъмв.повторяема спонтанна психокинеза (полтергайст)г.непознати летящи обекти (НЛО-феномени)3.Преднамерена психокинезаа.ритуална магияб.лечителство и ясновидствов.сидхиг.лабораторна психокинеза

Трансперсоналните преживявания показват многообразието на реалностите на психичното, както и многоплановостта на взаимодействието между духовен и материален свят. Предвид разширяването на рамките на реалността и разбирането ѝ, считаме, че тези явления увеличават оптимизацията на взаимодействието на човека със света, което е и цел на управлението на еволюционните процеси на психичното.

67

От диференциация към интеграция

Друга магистрална посока на психичното е постепенната замяна на диференциацията с интеграцията. Двата процеса винаги имат място в системното развитие. Всички системи започват съществуването си като се усложняват, диференцират. Психичната дейност в този случай е последователна, отвън се наблюдава включване на едни инстинкти с изключване на други, превключване от една дейност към друга, смяна на трудов режим с почивка, на бодрост със сън, на един начин на производство с друг и т.н. и т.н. На основата на някакво подобие, близост във времето и пространството, близост на мозъчните структури и начини на функциониране, са възможни процеси на интеграция, които се проявяват при по-напреднали в еволюцията си хора и човешки групи. Комбинирането и интегрирането са най-разпространените методи на разсъждение в творчеството. Интегрирането на елементи в система представлява функционално повече от техния аритметичен сбор. Способността да се вижда подобие, допълнителност, хармония… между сякаш напълно отдалечени неща е по-висша работа на ума, отколкото да се отделя, изолира, диференцира, обособява… Тези способности са резултат от интегрирането на психичните процеси. Когато достатъчно голям брой хора започнат да мислят и действат интегрирано, ако са личности с творчески професии, възникват колективните мисловни конструкти. Класическият труд (с класическото “разделение на труда”) също се променя: той не е дейност, която се изисква да бъде отчуждена от работника и срещу отчуждението да се получат блага (например пари), а функционално обществено полезно сътрудничество в производството, разпределението и потреблението – без недоимък и излишества, без експлоатация и агресия. В една или друга степен трудещият се е предприемач, ръководител и изпълнител на производството, потребител. Той сам измерва своите приоритети, без да изпуска от мисълта си дейността по запазването на околната среда. Нещо повече. Трудовите дейности съзнателно се подбират така, че всяка една да е почивка от предишната и подготовка за следващата. Има някои дейности, които могат да се извършват съчетано, паралелно във времето. Има методи за творческо използуване на съня. Благодарение на това, класическият труд приравнен към денонощието на един напреднал в психичното си развитие, може да надхвърли 24-те часа. Лично аз съм свивал в астрономическото денонощие над 30 часа, без да считам, че това е някакъв особен рекорд.

С новата интеграция на трудови с други дейности (например обучение, развлечение…) се освобождава огромен ресурс от време, което да се използува за личностно и друго развитие. Класическият труд (думата идва от трудно, тъй и работа, идващо от раб – робувам) се превръща в “заетост”, а “третия сектор”, доброволните дейности и дейностите по взаимопомощ много бързо ще стопят неудовлетвореността от времеемки ангажименти и отчуждеността. Постепенно различните видове труд започват да се възприемат от духовно развиващите се хора и като игра, и като учене, и като развлечение, и като споделяне. Трудът престава да бъде нещо, което трябва да отделиш от себе си, за да вземеш нещо друго. Това е един фин момент, който е възможен едва когато основните физиологични, емоционални и интелектуални потребности са задоволени или е ясна перспективата пред човека, че се задоволяват все по-успешно. (“Гладна мечка хоро не играе”). Трудът в нашето съвремие, толкова силно привързан към пазара, би бил много по-успешен, ако не съществуваше опасността работещият да загуби източниците за задоволяване на основните си потребности, например да остане гладен и без дом. Нещо, което е възможно при безработица или експроприация.

Информационната натовареност, която е характерна за времето на диференцираното съзнание, заедно с него също ще отмине. Това не означава, че човек ще възприема, учи, твори, и изобщо преработва по-малко информация. Напротив. Силно смислово натоварените информационни пакети (праобразът на които са съвременните музикални видеоклипове) ще дават възможност цялостната човешка култура да се възприеме много по-бързо, за да се върви напред. В пресата се появи съобщение, че е създадена компютърна система за комуникация между глухонеми, чиято пропускателна възможност достига до 10 думи в секунда – значително по-бързо от обичайния съвременен говор. Това е настоящето. Представете си, че общуващите си нямат функционални проблеми с говорния или слухов апарат – до колко ли думи в секунда може да достигне преносът?! Това несъмнено означава и висока скорост на мисленето.

Еволюция на обучението

Обучението е извървяло дълъг еволюционен път в обществено-историческото развитие и начините по които се е провеждало то могат да служат за основа на обучението в нашето, текущото време. Също те да се имат предвид при изграждането на обучението на бъдещето.

Животът е постоянно учене. Дори майсторът едновременно е и ученик.Най-рано е възникнало обучението, което ангажира физическата равнина на човека (Ф). Това е

обучението с правене. Тук имат място подражанието, повторението, физическата издръжливост и воля за постигането на трайни знания и умения.

68

След него е възникнало обучението което развива емоционалната равнина на човека (Е) – учене с преживяване. При него имат значение взаимодействията учител-ученик, ученик-ученик, изгражда се колективния начин на учене и труд, както и на всички онези дейности, които стават с отбор, тим, колектив. Конкуренцията, състезанието, подкрепата и помощта са важни принципи в развитието на емоционалната равнина на учащия.

След този етап възниква и се прилага обучението с поумняване, ангажиране на самостоятелното системно мислене, което е основа на науките и техниката след занаятчийския етап в икономиката. Изискването за ефективност в тези социални дейности предявява и по-големи изисквания към психиката на човека и към изграждане на нови личностни качества, отвъд чисто емоционалните. Развива се менталната интелектуалната (И) сфера. Творчеството в определени рамки и условия придобива ключово значение при ученето. Негативна страна на това обучение е рутината, шаблонността, зубрачеството, консервативността. Този етап се намира на края на първата еволюционна фаза в развитието на психиката и е предмостие на осъзнатото духовно развитие.

Четвъртият етап в еволюцията на обучението, който е в началото на втората фаза на еволюционния цикъл, е контактното учене. При него обучението се управлява от учащите се. Те сами намират кръгът от теми, предмети и проблеми. Това е етапът на съзнателното развитие на ценностната (Ц)(духовната) равнина. Фигура в това обучение е фасилитаторът (облекчител букв.), който подпомага намирането на нужната информация или като специалист помага с това знанията да станат умения и трайни навици. С напредването на тази фаза се появява и друг участник в учебния процес - Учителят с голямо У, гуруто. Задълбочените знания не могат да бъдат предадени без отдадеността на Ученика към Учителя. Ученикът търси Учителя, но Учителят действа като такъв едва когато забележи, че Ученикът истински се е отдал. При това обучение започва интеграцията на дейностите от кръга на ученето с тези от самия живот. Ученето става част от живота: животът провокира проблеми пред творчеството и изисква определени знания и обратно – знанията и творческите продукти променят живота. По принцип това се е случвало винаги, но разликата тук е, че в един човек, в една психика, започват да конвергират всичките тези неща. На този етап такива похвати като трудолюбивото учене, зубренето, спекулациите на ума, са изоставени.

Втората еволюционна фаза на обучението завършва с придобиването на способности, които правят ученето неотличимо от другите дейности; творчеството неотличимо или възможно най-лесно проводимо до неговия продукт. Едва сега се проявява истинската цел на обучението: дейност при която не се вкарват, а се извличат знания.

В третата фаза на ученето би трябвало да имаме вече знание без учене. Истина без напразни опити. Ефективност без външно инвестиране в учащия. Тотална осъзнатост без наличие на разделени съзнателно от несъзнателно психично. Всяко нещо може да учи. Това много прилича на инстинктите при животните, но с тази разлика, че програмата за действие при тях се намира в гените и нервната им система, а при просветления безупречен човек – отвъд тялото му, в ноосферата.

Чистото съзнание, върху което влияе умът на учащия е замъглено от мая (илюзия). Илюзията не е несъществуващо, а нещо, което подобно на сън, не може да потвърди или опровергае съществуването си. Проблемът се появява от това, че умът е склонен да интерпретира, а не да ВИЖДА фактите. Обмислянето, особено при нешколуван ум, силно изкривява разбирането на действителността. Разпадането на илюзията, което става със спирането на мисловния интерпретиращ поток е именно третата еволюционна фаза на ученето. Съзнанието неомърсено ВИЖДА фактите и може да действа ДИРЕКТНО без сетивните и други заблуди на материята, без обусловеността от предишни натрупвания.

В еволюцията на обучението съзнанието се отваря последователно за да премине през 4 врати.1.Разумът отваря първата врата. Той стига до интелектуалните концепти и е в състояние да сглоби

(асоциира) конкретните неща в нещо общо, което да ги обединява. Истината открита чрез разума е непълна, относителна, в нея има противоречия, често е едностранчива, силно зависима от началните условия приети на вяра в началото – аксиомите. Съмнението е водещо при този вид знание.

2.Втората врата се отваря от Любовта – тя се постига чрез отдаване на наблюдаваното, изследването му наравно като себе си. Губят се границите между обекта на изследването и изследователя. С това се разкрива един най-горен пласт на подсъзнанието от което ученикът черпи ресурси.

3. Третата врата отваря пътя към дълбокото подсъзнание и то става оперативно достъпно за ученика. Това става чрез отдаване на Учителя.

4.Четвъртта врата се отваря с помощта на уникален ключ изнамерен (направен) от Учителя. Преминаването през тази врата е единствено и уникално. Само един Ученик може да премине през Своята Единствена Врата. След като Ученикът премине, ключът ѝ се изхвърля, той вече е ненужен.

Общата тенденция в еволюцията на обучението е увеличаване на дела на познанието (реалното вътрешно знание, в което ученикът е включен в него, което по-лесно може да се приложи на практика) за

69

сметка на отчужденото, непреживяно и с ниска използуваемост знание. Друга тенденция е увеличаването на вариабилността, относителността на научаваното спрямо наличния информационен базис. Тази тенденция е обща за живата материя: всичко необходимо за жизнените процеси и контактите със средата е било в генотипа. Вариабилната част от поведенческия репертоар се увеличава с появата на мозъка, а после и с придобиване на реакции, които изискват преструктуриране на невронните връзки, което става при мозъка на гръбначните животни. С увеличаване на еволюционната история ефективността от поведението се увеличава със способността за оцеляване в нови условия на средата или използуване на средата по нови начини. Краен случай от това ще е непрекъснатото учене, а когато сложността по ученето е преодоляна във втората еволюционна фаза, в третата ще се премине към безупречно поведение, с директно свързване с ноосферата.

В еволюцията на обучението, по принцип, се забелязва ясната тенденция: в началото един учител е в състояние да обучава няколко ученика, след това учителите “на глава” нарастват... и в един момент се изравняват: всеки ученик има по един учител. От там нататък за получаването на нови знания и умения, за да бъдат придобити и актуализирани нови способности, учителите на един ученик стават повече. По-късно ученикът се учи от всички, после – от всичко... стигайки до директно ползуване вселенския ресурс на ноосферата: учител е всичко и се намира постоянно и навсякъде.

Основен мотиватор на ученето в бъдеще ще е неговата приложимост. Това налага в процеса на обучение честа смяна на практически и теоретични информационни пакети. Интуицията като синхронизиране на подсъзнателната и съзнателната психична активност може да бъде управлявана. Много по-ценно за човека на бъдещето ще е не запомнянето на големи информационни обеми, а прилагането на методи за бързо стигане до истината, откриването на нужното знание, било то в книги или други носители. Понякога в морето от информация се оказва много по-лесно да намериш собствено решение на възникнал проблем, отколкото да ровиш в недобре структурираната в проблемно отношение информация (съвременната информационна система е структурирана на предметен и теоретичен принцип, докато информационните системи на бъдещето ще са ориентирани проблемно и практически. Във водещите научни звена този подход вече се прилага, но обръщането на световната тенденция от диференциация към интеграция в масовите образование и наука е още далеч).

Нарастващия информационен капацитет, самостоятелното вземане на решения, прагматизма спрямо каквато и да било цел, ни представя бъдещия човек по-скоро като машинизиран субект, отколкото хуманизиран кроманьонец.

Още няколко думи за личните моменти в придобиването на знание, в това число и духовно прозрение.

Разбирането на някакво учебно съдържание, превръщайки го в знание, означава действие, дейност в която е живо познанието или се изживява. Какво трябва да съобразим, за да направим познанието, наученото в преживелищна практика?

1.Винаги помни, че “къщата ти гори”. Т.е. че си въвлечен и обречен да прилагаш дадено знание.2.Не отлагай началото на практикуването по какъвто и да е повод. Най-опасни са средносрочните

отлагания – за утре, за другата седмица. С тях може да си умреш без да стигнеш до познанието, да си останеш невежа.

3.Запознаването с даден въпрос, тема, не е разбиране, ако не задаваш допълнителни и изчерпателни въпроси към източника на знанието.

Ето един пример.За да познаем нещо по един цялостен непротиворечив на нашата същност начин може да

използуваме Божията благодат, изразявана с Красотата, Искреността (откритостта, отдадеността), Радостта (максимален израз в екстаза), Истината и Любовта. Както виждаме, Истината е един от елементите на познанието. Но познанието не е само истината, не се постига само чрез истината.

1.Красота – харесва ли ни това, което научаваме? Доставя ли ни чувство за хармония, допълване с нас самите? Да се види прекрасното.

2.Искреност – Дали сме се отдали всецяло на източника на информация? Съществуват ли съмнения, бариери, съпротива (но, ама, нали, ако...), които слагат получената информация в “чекмедже”, “за сведение”...? Можем ли да се доверим на авторитета на този, който ни представя нещата, както и на другите начини за получаване на информация, включително сетивния?

3.Радост – Дали се чувстваме удовлетворени от това, което научаваме?4.Истина – Дали е обяснено вярно и истинно?5.Любов – Дали съпреживяваме единство с познаваемото? Усещаме ли единството на познаващия с

познаваемото? Изчезват ли обектът и субектът на познанието и става ли при това познанието ЦЯЛОСТЕН ПРОЦЕС? Преживява ли се той като екстаз? Има ли автентична връзка с Божественото?

Еволюция на зависимостите, техния обхват и премахването им

70

На биосоциалните еволюционни етапи в човешкото общество – номадското племенно съществуване чрез лов и събирателство от природата, през струпването на хората в селища с цел земеделие и скотовъдство, през машинно-индустриалния начин на производство в големите градски центрове [за ускорено производство и потребление] стигаме до информационния – където производството на знание и информация е основното занимание, отговарят и социалните зависимости: лична – от вожда, шамана; вещна – чрез парите и стоките; когнитивна – чрез достъпът до знания/информация и тяхното използуване. В следващите десетилетия, не по-късно от средата на ХХІ век ще се появи и нова зависимост – кармично-каузална, резултат от прилагането на контрол върху ключови моменти от съществуването на душата: раждането, смъртта, жизнената ценностна перспектива и пр. Все още е рано да се каже как ще изглежда обществото, построено на зависимостта от ценности и дистанционен контрол върху живота.

Собствеността (вещите, имотите, парите) са бариера срещу личната зависимост (буквалното робство). Работещото знание, познанието е бариера срещу зависимостта от чуждата собственост. Духовността, мъдростта, интуицията е бариера срещу когнитивната зависимост.

Така в индивидуален, групов, цивилизационен и глобално-човешки план ще върви освобождението. Първо – чрез парите и собствеността ще се придобие лична свобода. Второ, ползувайки се от върховите постижения на науката и техниката, ще се придобие свобода от финансова и вещна зависимост. За какво ти е собственост, когато онова, което ти трябва те заобикаля? Трето – чрез интуицията се придобива независимост от ерудицията на академичното знание. Защо ти е учене, когато имаш отговори на въпросите и проблемите незабавно след тяхното възникване?

Новият когнитариален елит (вероятно наследниците на днешните технократи, специалисти по маркетинг, телекомуникации и компютри, PR и други специалисти по практическите аспекти на психологията, също и някои аутсайдери в обществото на вещната зависимост – класическия капитализъм) усърдно ще скрива най-предния фронт от технологиите заради собственото си благоденствие и ще се опитва всячески да оглупява чрез медиите и общественото масово образование, създаването на пропаст между поколенията (generation gap) недоинформираното или целево неориентирано мнозинство, разграждайки класическото капиталистическо статукво. Така посочената по-горе тенденция на заостряне на копието на внушението и намаляването на внушаемостта ще се развива с все по-голямо ускорение. За пример са действеността на съобщенията като организатори на масовото съзнание, разгледани в течение на последните 3 века. Срещу всяка нова форма на масово информиране след известно време настъпва “имунитет”, т.е. престава да бъде ефективна сугестивна технология.

В началото на разглеждания период масовото слово е било в книгите. Ако човек е грамотен, той е информиран за най-важните неща в обществото. Словото от книгите има свойството да разсмива и разплаква, да подбужда към срещи с другите и към действия. Но динамиката води до намирането на по-бързи и ефективни форми и ефективността на книгите като генератор на внушения става все по-малка. Масовото писмено слово започва да достига до хората чрез вестниците. Ако дадено обществено събитие не е отразено във вестник, то “не се е случило”. В първото и второто десетилетие на ХХ век става масово новото чудо – радиото. Това дава възможност на политиците да агитират много по-ефективно народа. Още повече, че за разбирането вече не е нужна писмената грамотност. В средата на ХХ век придобива масовост още едно чудо на телекомуникациите и хуманитарните технологии – телевизията. Възприемащият вече може да бъде бомбардиран не само от звук, но и от образ, който предварително се създава с цел да внушава директно или индиректно поведение. За разбирането на образите зрителят вече не се нуждае и от разбиране на езика. Предаването на емоция става много по-лесно и ефективно, понеже 85 % от сетивността на човека е зрение или се свежда до образи; половината от мозъчната кора е специализирана в обработването на образите. Макар и телевизията да е като “писане по вода”, за значими се считат онези събития, които са отразени по нея. Съответно всички предходни форми намаляват своето значение за вземането на лично решение, а телевизията определя до голяма степен информационния декор на живота на личността. Новото информационно чудо от последните 2 десетилетия – интернет – заема постепенно мястото на телевизията. Интернет се оказва много по-ефективен, защото отговаря на най-изтънчените изисквания на публиката, дава възможностт за интерактивност, оперирането с графичен дизайн и възможностите за тактилен интерфейс на вход/изхода премахва езиковите и зрителните бариери окончателно, изобщо интерфейсът човек-машина става по-прост за обслужване. Това отразява важната тенденция в развитието на информационните технологии и свързаните с тях хуманитарни практики – от абстрактна към конкретна презентация на информацията. Ето защо изброените чудеса от миналото – книгата, вестникът, радиото, телевизията, остават, но възприемащите ги вече си имат “едно на ум”, те са изработили или имунитет, действащ като съмнение, или са се изолирали от кодовете за връзка (например не знаят писмения език, или източниците са толкова много, че се отдават само на онзи който просто им допада). По този повод е важно да се подчертае, че неуспеваемостта на учениците в класическите масови училища ще става все по-ниска не

71

заради “заговор на тъпотата”, а заради остарялостта на формите на обучение (например недостатъчната сетивна презентация в урочно-класната система) и учебните съдържания . Това обяснява голямата неадекватност към обществените процеси на някогашните [дори отлични] ученици, завършили образованието си преди 20-40 и повече години. Да се противопоставим на навлизащите информационни, т.е. сугестивни по своето действие, технологии е все едно да вървим срещу магистралната линия на развитие от конкретно към абстрактно. (Конкретната презентация на информация съвсем не означава движение към конкретното!).

Важна техническа, социално-технологична и социално-психологическа тенденция, която се изявява в изброените примери е все по-големия обхват на аудиторията за внушения и данни, потенциалната им възможност за влизането им във все по-дълбоки психични структури (в началото личното присъствие е било наложително, а после не; познаването на езика е било задължително, а после не; разпознаването на образи е било задължително – а чрез брайловото писмо и тактилните преносители – не. Така средствата за въздействие постепенно преминават от мишени с конкретно телесно положение – зависими от сензомоториката – към такива с абстрактно положение – мозък, психика, съзнание на разпръснати по планетата хора. Интернет е технология само от началото на това навлизане в съзнанието.).

Ако се опитаме да разделим аналитично дейностите, при които се създават и потребяват блага, ще видим, че благата в бъдещето ще нарастват благодарение на повишената ефективност на психиката да ги създава все по-лесно, и съответно да намира все повече начини да ги получава. Именно получаването на блага, и всъщност – психическата удовлетвореност, изразяваната благодарност за полученото усилва многократно подкрепата във всички нива на човека, като от определен момент води до тяхната все по-голяма интегрираност, цялостност. А това е вече признак на духовното развитие.

Духовното развитие ще познаем по това, че човекът забелязва и е склонен да приема, както и да отдава духовните (божествените) блага: красотата, искреността, радостта, истината и любовта. Тази базова петорка може да бъде наречена и методи за цялостност, тоталност, свободност, умиротвореност. Принципът на тези методи е ОТДАВАНЕТО, споделянето. Във върховата точка на духовното развитие – себереализацията (просветлението, святостта) – благодатта се носи около човека – тя е видима негова природа, естествена харизма, а не просто декларация или деяние. Другите се чувстват добре около него – оздравяват, сити са, приемат Божествените блага. Разпръскването на благодатта не е усилие – тя се носи безпрепятствено. ОТДАВАНЕТО ОБАЧЕ, Е НАЙ-ТРУДНОТО НЕЩО: то е пълно отстраняване на привързаностите, които егото (малкият аз) е създало и подхранвано от тях. Култивирането на безчувственост и страх (наплашване) в обществото, започващо с възпитанието от най-ранна детска възраст е най-голямото препятствие пред отдаването с което се постига (става) себереализацията (просветлението, святостта).

Отдаването е забрава на самия себе си, и в същото време пълна яснота за своята цялост – отвъд, свръх телесните и умствените признаци. Това може да стане само с много дълбоко осъзнаване. Умът е празен и ясен като безоблачно небе, но без загуба на съзнание. Отдаването не може да стане с мързел. Докато егото не е отстранено, самочувствието от привързаностите, отъждествяванията са в наличност, благодатта не може да се възприеме, дори в непосредствената близост до мъдреца или светеца. Това е последният метод – когато вече нищо не става с правене, ако е налице безпомощност, надеждите са загубени и егото – съсипано. Едва тогава човек е готов да се отдаде.

При духовните блага се разрушават границите и анулират разстоянията. Тяхното получаване не зависи нито от пространството, нито от времето. Ако пък държим у себе си мисъл за тях, и все пак ни липсват, налице е безкрайно разстояние. Духовните блага се усещат, преживяват и не могат да се доказват чрез инструментални, материални средства. Наличието им може да се проявява материално, но доказването им е невъзможно. Търсенето на доказателства за тях е доказателство за отсъствие на център на Истината, на познанието на малкия аз.

Материалните блага се получават от умствената активност, най-вече свързана с оцеляването: адаптация с наличното, без трансформация. Тя обаче не прави човека тотален, цялостен, духовен. Това, което подпомага развитието на психиката, на умствената дейност, не може и да не подпомогне духовния растеж. И ако не помага, може да се окаже полезно за трансформацията. Фиаското да се стремиш към духовни блага чрез разсъдъчна дейност и с това да стигнеш до самозаблудата за духовно развитие е възможно. Това става, защото умът изследва нещата обективно, отвътре навън и не е способен да гледа на себе си. Да се стремиш да търсиш нещо някъде другаде, докато то си е у теб е изключително сериозна самозаблуда. То е като да търсиш очилата, които са ти на носа. Като да сънуваш, че си някъде, но никога не там, където си легнал да спиш. Умът е толкова измамлив процес, че може да направи дори случаите на духовни побуждения отвън (еманациите) в свой сън, да ги включи в него и така да не забележи, че те могат да бъдат използувани за очистването на вътрешното пространство и просветлението... А е ВЪЗМОЖНО ПРОСВЕТЛЕНИЕ САМО ОТ ЕДНА ПРИЕТА ПОД ФОРМАТА НА СЪН И РАЗПОЗНАТА

72

ЕМАНАЦИЯ!... Дори изкуството и дизайна могат да служат за заблуждения на ума за досег с духовното: например кича, чалгата (турбо-фолка) и мутро-барока.

Тоталности. Критерии и перспективи за еволюцията на психиката и духа

Ще добавя още за Свободата, отдаването, Живота, Любовта, вечността, безграничността и други признаци на тоталността, на Божията, духовната благодат.

“Любов и свободааз искам на земята.За любовта – живота си ще дам. За свободата – ще дам и Любовта”

Шандор Петьофи

Тоталности

Тоталностите са извън времето, пространството, формата на телата, пола и възрастта... обекта и субекта си разменят местата и стават ЕДНО. При тоталностите изчезва егото. Времето и възрастта се “трансформират” във вечност, пространството - в безкрайност, формата – в съдържание, пола – в андрогин*. Тоталността не се прави, тя се случва. Това означава, че когато едно качество (признак) на тоталността го има, то не може да бъде измерено по никакъв начин. Няма натрупвания, които да породят даденото качество, няма количествени отнемания, които да го детронират. Т.е. тоталността или е, или не е. Ако е възможно изобщо математизирането, то може да се изрази с бинарно кодираните числа 0 и 1.

--*андрогин – съзнание за същността си като мъж и жена--

При тоталностите няма компромис и средно положение. Истините на ума са относителни, степенувани по вероятност и недълговечни. Истините на “сърцето” са крайни, цялостни, тотални. Универсалните блага могат да станат мостове към просветлението. Най-големият мост от тях е Любовта. Това е така, защото Тя може да изрази предишните Красота, Искреност, Радост и Истина. Тя е и Мир, и Свобода, Тя създава Живота.

Изявата на тоталностите може да бъде вън собственото тяло или подобаващ материален бит. Ван Гог бил грозен, но рисувал прекрасно. Красиво. Героят на Виктор Юго от “Парижката Света Богородица” – Квазимодо - не е бил добър любовник, но е изразил Любовта си към Есмералда. Любовта прави секса красив, но той сам по себе си е съвкупление за прагматичните нужди на възпроизводството. Сексът може да стане мост към Любовта, но може и да не се стигне до Нея чрез секс. Обичта заради задоволяването на половото влечение е само сделка, не става Любов. При отдаване – вече има Любов. От един момент нататък Любовта Е, вече не ѝ е нужен секс.

Тоталността не предвижда избор, защото избирането означава преднамереност, пресметливост. При тоталността умът е или отстранен (като при животните и малките деца) или игнориран. Така стават невъзможни нито зависимостта от перспективните възгледи, нито пристрастията, нито въжделенията, нито дребните сметчици.

Когато (докато) има его и не се проявява тоталността – благата, както духовни, така и материални – имат вид на съблазни. Когато егото го няма, когато то се разтопи, изчезне, благата стават съпричастни, приобщени, истински, стават блаженства.

Благата за имащия его, който не е тотален, са нещо, което трябва да се търси отвъд себе си. Това търсене е сложно пътуване, авантюра, търсене на скрита тайна и дълбока истина. Не са лоши подобни такива действия, но са излишни, защото благата са тук и сега. Все пак, начинаещия ще се озове в самото начало наистина на такъв път, на такова преодоляване. Пътуването обаче в себе си, изключил егото си, не е авантюра, а поклонение.

Съществуват много практики подпомагащи изключването или овладяването (контрола) на егото. Егото може постепенно да се рафинира и неусетно да се преобразува поведението на човека в алтруистично. Тук ще спомена една от тези практики.

Всички деца след етапа на океаническо съзнание развиват егоизъм. Той е свързан филогенетично и онтогенетично с тази ранна възраст. Забелязалили сте как две деца на близка възраст в семейството се състезават за обичта на родителите, как се ревнуват, как се стремят да вземат повече за себе си? Това е нормално. Човекът като вид в своята биологична история е преминал през борбата за собственото си оцеляване, в състезание с другите зверове за едни и същи условия на живот.

73

Възпитанието с възрастта трябва да привлича децата към неща, които надхвърлят тяхната непосредствена телесност, както и дома. Постепенно все по-голяма част от света те трябва да забелязват и определят като своя и все по-голяма част от хората като „ние”. Съзнателно поставената насока от конкретното обществено обкръжение, родителите, Школата ще направи следването на тази посока съзнателно, без външна подкрепа, изискване и награда. Така егото се разтваря в множеството и самоконтролът му става по-ефективен за разлика от егоиста, който манипулира и демагогства другите.

Когато някаква част от света на разтворилия в него егото бъде отнета, той нея губи, защото отнемащият също принадрежи на тази част. По този начин духовното богатство обезценява материалното и маркира огромна зона на комфорт, в която човек се чувства в безопастност и мир.

Тези, които се чувстват застрашени, например в самотата си, изживяват един вид робство, една несвобода. Този, който е зависим, е истински застрашен. Застрашеният чувства насилие върху себе си. Докато има заплаха (реална или мнима) не може да се осъществи развитие на духа. Почвата за духовното развитие е спокойствието, умиротвореността и непривързаното следване на себе си, без усещане за своята непълноценност. Може наистина да се развият някои способности при взаимодействието с материята, но те са приспособления в ход, а не необратими трансформации, еволюция. Съществува дори възможността приспособяването, ставащо заради заплаха, да породи такива вътрешни бариери, че човекът да изгради в себе си лицемерно невярно отношение към самия себе си, че не се страхува. Т.е. той да не може да възприема, разбира и взаимодейства със света (реалността си) автентично, а единствено тласкан от нуждите на системата (неговия господар, външни обстоятелства и т.н.) представляващи осъзнатата от него потенциална заплаха. Т.е. всеки застрашен е несвободен. Застрашеният е уплашен. А страхът блокира духовното развитие.

Някой би казал – ами водачите, например политиците – те сигурно са безстрашни? Не! – Водачите винаги се страхуват. Те са зависими отгоре от управляващите макроикономическите потоци в държавите и отдолу – от народа, който при демокрация ги избира. Те са водачи, защото ги избират страхливците, които не могат да отговарят за себе си. Ако нямаше страхливци, нямаше да има нужда от водачи. Вземането на решения с мнозинство без да се отчита професионализма е аномалия при която царства колективната безотговорност.

Затова, на даден етап лидерството – както в демократично, така и в тоталитарно общество, - е необходимо и сложно изпитание в духовния път на човека. То е в помощ за развитието на позицията на Наблюдател. Ако лидерът показва естествени лидерски качества, независимо от социалната технология, той ще бъде тачен и от мнозинството (народа), и от малцинството („силните на деня” зад кулисите).

Следователно, това, което е наложително за да подтикне духовното развитие, е изграждането на усещане за Свобода, за свободност. “Любовта живее в свобода” (Ошо).

Истинската Свобода е да вземаш, без да отнемаш, да получаваш, без да се молиш, да си удовлетворен от наличното и това, което идва без да натоварваш бъдещето с ангажименти, да имаш без да притежаваш, да се раздаваш без да обедняваш, да си неизкушен от предлаганите играчки на материята, изграждайки собствен материален свят – релативен на същността си и духовната благодат.

Свободата – това е мир между индивидуалната интенция и световната потенция. Всичко, което искаш да си, да правиш и имаш е в наличие в света – въпросът е в това да си достатъчно наблюдателен за да го забележиш. Няма нещо от същността, което да не релативира със съществуването. И обратно: съществуването е отговор на активизиращата се Същност. Можем да се лишим от същестуването и съществуващото само по приумица от Същността или поради пренебрегването ѝ – т.е. като мислим и действаме с периферията си от ум и тяло. Има златен ключ за излизане от самозаблудите на ума: вместо да се опитвате да променяте това, което става край вас и някак ви засяга, променете отношението си в посоката на това, което искате да бъде. Един детайл: нежеланото от действителността само ще си отиде, когато приемем желаното от действителността. Не се втренчвайте в нежеланото! Никой не се обгражда със снимки на човека, който ни е наранил, нали? Съществуването предлага както желаното, така и нежеланото, както и много повече от това!

Нека въодушевлението ви идва отвътре, а не отвън – чрез модата, агитацията, рекламата. Ако дойде оттам и се прилепим към външното, след като сменят конюнктурата, популярната спекулация с друга – въодушевлението ни мигом ще изчезне! Опората във външното, което е илюзия, е невежество. Въодушевлението е градивната емоция на прочистването на вътрешния мир и просветлението. Еволюционната промяна (трансформацията) е трайна само ако става бързо, лесно и елегантно (промените с хомеостазен характер изискват повече енергия за запазването си, но те водят системата в

74

Мир и Свобода

затворен цикъл без изход, синусоида, колело). Еволюционните промени винаги са бързи, квантитативни, асиметрични и “лесни” (с или без кавички) – с по-малко, но правилно приложена енергия и мотивация.

Този, който е свободен (чувства се такъв, а не е някакъв социален етикет) спрямо дадена опасност може да се развива единствено ако направи достояние на други начинът на освобождаване. Обикновено обкръжението действа по набрана инерция – къде от личния живот, къде от хилядолетната цивилизация – която работи консервативно, ортодоксално, назадничаво, и като правило конфликтувайки, застрашавайки всяка новост извън познатият модел (матрица).

Мирът и Свободата са в пряка връзка с оцеляването и развитието на обществото.Мирът – това е стабилността, сигурността, изключването на конкуренцията, копнеж за топлина и

близост.Свободата – това е развитието, различието, разпадането на статуквото, творчеството, състезанието

за пригодност в нови условия.Мирът – това е броня която защитава, но и ограничава.Свободата – това е отказът от сигурността и постигнатото.Само цел или идея за свобода е в състояние да те вдигне срещу свистящите куршуми, губейки

личния мир и сигурност за тялото и ума.Мирът и Свободата са като двете страни на монетата.Някой трябва да се погрижи непосредствено да оцелеем, да поемем сили, за да може да се изправим

пред по-далечни предизвикателства, и ако няма такива – да си ги създадем. Всички войни са осигурили нашата мощ и знания да живеем в един мирен и по-сигурен свят. Един сигурен свят, ако не застине в собствения си нарцисизъм е в състояние да направи крачката напред в неизвестното бъдеще – към непознатите страни, планети и начини на живот.

Обратното на мира не е войната, а сътрудничеството. Обратното на мира е свободата. Но заедно те са неделими. Без свобода няма мир. Без мир няма свобода.

Свободата означава да не изпитваш страх от живота и ужас пред смъртта. Мирът означава да не съжаляваш за миналото и да не се терзаеш за бъдещето; да живееш с наличното в сегашното без възражения към него.

Сътрудничеството се проявява при взаимно съгласие относно практически дейности по проектиране, конструиране и консумиране (потребление) на блага. Що се отнася до войната – тя е безсмислено, непотребно и глупаво занимание на политическия елит, целящ изпробването на здравето и живота на населението и техниката. Чрез войната се плаща най-тежката част от кървавия данък на прогреса.

Мирът е естествено състояние на човека. Наричат го още „вътрешен мир”. Без вътрешен мир човек е източник на безпокойство както за себе си, така и за околните; той препятства възможността за техния вътрешен мир. А ако човек е политик без вътрешен мир, той пряко нарушава и световния мир. Преминаването от тема в тема и колебливостта са едни от най-честите признаци на липса на вътрешен мир.

Принудителното усМИРяване чрез лишаване от СВОБОДА предизвиква насилие. Ако СВОБОДАТА не може да се реализира, например в затвор, то насилието се извършва СЛЕД излизането от затвора, при първата удобна възможност. Самият затвор провокира насилие между затворниците.

Същото е и при подарена, значи неизстрадана и незаплатена, неосъзната от получателя ѝ СВОБОДА. Получилите по този начин СВОБОДА не могат да я разберат и оценят правилно. Те проявяват поведение на свободия, ефектът на отвързаното куче.

На женското начало подхожда да изразява цялото поведение на мира, а на мъжкото начало – поведението на свободата. Мирът – на него дължим да имаме дома, прехраната, люлката и ложето – това е жената. Свободата – на нея дължим дръзновението, експеримента, изследването на непознатото, отстояването и налагането на своя характер, каприз, концепция, религия, стил, над колкото се може повече други. Свободата означава завладяването на нови пространства, без оглед на това дали пространствата очакват и желаят да бъдат завладяни. Мирът идеализира, дисциплинира, естетизира. Свободата фантазира и планира. Човекът на свободата громи враговете. Човекът на мира сприятелява и утешава. Парадоксалното е, че думата “мир” е от мъжки род, а “свобода” – от женски, а би трябвало да е обратното.

Според нашето виждане такава би трябвало да е етиката на Мира и Свободата на обективно ниво. В обществото на конюнктурното ниво на етиката е видим резултатът, че имаме нужда от хармония между Мира и Свободата. Без Мир – ние трудно оцеляваме, без Свобода – усъвършенстването е невъзможно. Мирът стабилизира, а Свободата – усъвършенства. Благоденствието в Мир ни освобождава, а благоденствието в Свобода – умиротворява.

Роля на свободния е да инициира освобождаването на другите и сам да се усъвършенства. Защото “робът се бори за свобода, а свободният – за съвършенство” (Яне Сандански).

75

За постигането на екстаз чрез Красотата, Платон в “Пир” е предложил следната психотехника при която...

съзерцанието “започвайки от отделни красиви неща... се издига постоянно като стълба от една красиво тяло [в тукашния смисъл тяло – обект, предмет, вещ] към две и от две към всички красиви тела, а от красивите тела към красивите занимания, от красивите занимания към красивите знания, като от знанията да се достигне накрая до онова знание, което не е знание за красивите неща, а за Красивото само по себе си”.

“ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ:ГЛАВА 13.

1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,6. на неправда се не радва, а се радва на истина;7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.”

Любовта не е ангажимент, обвързване ивкопчване. Любовта е свобода. Тя е предварително и съпътстващо условие на всички духовни блага и способности.

В момента, в който стъпиш съзнателно на пътя на духовното развитие, трябва да си изпълнен с Любов към всеки човек, дори към своя враг, защото ако си изпълнен с любов, няма да бъдеш привлечен от вътрешното насилие, което желае да господства.

Любовта е противоотрова на енергийната харизма. Методът за освобождаване с отдаване може да се дава, но никога не бива да се разгласяват резултатите от практикуващия. Особено при постигане на просветление. Действително, лично преживяното може да удиви другите, но в никакъв случай не е полезно да се разгласява. Ако има просветление – другите ще го усетят без да им се обяснява личното. Това е така, защото всеки получава напълно автентични преживявания, когато го постигне.

Любовта има три признака: Абсолютно удовлетворение – нищо повече не ни трябва. Никакво бъдеще – живот с усещане само на настоящето. Разпадане и лишаване от собственото его (малкият аз). Егото е резултат на ума, на спонтанното движение на мислите и наблюдаването им.

Дейностите в любовта са:1.Обектът на любовта се превръща в божество. Любовната връзка не може да е просто светска

връзка, например граждански брак.2.Благоговение към обекта на любовта. Ако не можеш да почувстваш твоя любим, ти не можеш да

го видиш никъде другаде.3.Спонтанност. Неразличимост на сексуалните и медитативните действия. И двете са невинни

действия, не бива да се изпитват съображения с външни фактори, вина, угризения, криене и срам. Тогава може да се забрави на практика егото.

Ако сексът стане врата на просветлението, той губи своята сексуалност. Остава ароматът от него – любовта. По-късно изчезва и той и остава Самадхи. Самадхи е феномен на дълбока Любов между човека и Космоса.

76

Любовта

Моментите на блаженство, когато се получава духовната благодат се случват при получаване на еманацията ѝ плюс тоталната отдаденост. Преживяването на блаженството съдържа три признака: безвремие (изчезва последователността и реалната продължителност), разтваря се и изчезва егото (малкия аз), индивидът става естествен, неподправен, истински, див... най-ярко проявява същността си. Блаженстващият прави дори обичайните неща тотално: и хранене, и кашляне, и ходене по”малка нужда”.

Познаването на блаженството (т.е. знанието за него с преживяване) е развитие, а не обичайно знание от прочетено, видяно и преразказано, дори от страниците на тази книга. Само автентично преживяното, личния опит с благодатта отключва развитието. А това става с внимание върху своя “център”, същността си с аскеза. Мнението на другите не е знание.

Причина за отрицателното мислене (раждането на отрицателни емоции) е страхът от Живота (не от смъртта!). Защо?

1.Само егото плува срещу течението. То се бори, то отрицава, то се себеутвърждава, то разделя.2.Животът е непредсказуем, а егото се опитва да го фиксира, като определя нещата от живота, с

което ги умъртвява. Религията умъртвява в църквата, любовта в брака, човека в предмета, кадърния в тесния специалист, истината – в общественото училище и задължителното образование. Защо? Защото мъртвите предмети могат да се предвидят от ума. За ума процесите, каквито са духовния Живот и изобщо Животът, божествените блага, чудото на човека, истината за абсолютното, са процеси, а процесите са недостъпни, неумопостижими, неконтролируеми от ума. С ума действията на човека се преобразуват от спонтанна игра в задължения. Задълженията стават дълг, отговорност, стават ВАЖНИ. А Важните неща не са промяна, а стабилизация, застой. Животът, и другото, което изброих е непредвидима промяна.

3.Животът и съществуването са двойнствени: с приятното съсъществува или се предхожда от неприятното. Това са т.нар. “дефекти на материята” (напр. приятната топлина на слънцето прави изгаряне). Но умът хитроумно избягва да признае тази двойнственост; той скрива, потиска, отрицава, погубва единият (нелицеприятният) от полюсите. А това не е положително мислене. Това е най-малкото нечестно, неистинно. Така се губи насладата от живота. И затова, който се страхува от него – отрицава. Животът е цялостен, тотален, затова очакванията ни за него да са като благодат.

За да се прояви удоволствие от Живота не са необходими определени условия. Наслаждението е безусловна покана от самия Живот. Обичай се! Приемай всяка част от живота си като дар.

За да празнуваш, не са необходими специфични жизнени условия. Празникът на Живота не е мероприятие, а отношение към него. Не е дата и традиция, а усет, мотив за приемането на благодат. Условията са нужни на егото: то търси повод, идеал, условия. Всички духовни учения имат единствен императив: “Ти вече си това, което можеш и искаш да си”. Може са се изкаже и още по-кратко: “Ти си това” (“Тат твам аси Светкету”-санскр.). Самото усилие да станеш нещо друго вече е самоизмама. Незабелязването на Светлината идва от “затворените очи”, от липсата на осъзнатост, от добре угоеното его или от егото, което е застрашено. Затова ако правиш нещата не по задължение, а защото така ти идва отвътре и от Любов, това е празнуването на Живота.

Животът е особено щедър към онези, които не са пристрастени към определени условия и негови страни. Самото пристрастие за постижение в живота (абхинивеша) вече го отблъсква, то става неизпълнимо, трудно изпълнимо и без радостен и благодарствен отклик. Така постиженията стават болести и страдания.

Не е нужно да си създаваш тревоги, да объркваш мисленето си с това да търсиш трудни решения на отдавна решени задачи и проблеми. Кара ли някой тревата да расте – кой я дърпа нагоре? Бута ли някой реката да тече към океана? – Тя тече сама според потенциала си. Така Животът сам себе си носи. Ако изоставиш егото и погледнеш с очите на Наблюдателя, егото само ще се разгради, защото то съществува когато ПРАВИ нещо. Когато си Наблюдателя, само съзерцаваш и нещата се извършват по възможно най-добрия начин. За теб остава предпочитанието, но не и привързването.

Просветлението, постигането на Бога премахва грижата, защото просветленият е едно със съществуването. Той е едно със своята истинна същност, с висшия си Аз. Това става с разрушаването на егото, което разделя същността от съществуването.

Всички техники за медитация са процеси на преодоляване на граници и освобождаване: преодоляване на обусловеността на ума, отиване отвъд ума, надрастване на ума. Техниките на

77

фиг.3:Навън-обекти,отъждествяване, включване, притежание, обмисляне<-сетива->навътре-аскеза (самосъзерцание), въздържане от правене и привързване към обекти

медитация не са насочени към унищожаване или неглижиране на света, а срещу ума – да не се отъждествяваш с него. Медитацията е начин за изоставяне на фалшивите лица (роли). Автентичното си е вътре в нас и то чака да се разкрие. То става без усилие – само като се отказваш от привързаности. Всичко, от което накрая си се отказал, и което наистина се е оказало излишно, е фалшиво. Онова, без което наистина не можеш тогава, то само те следва, то е твоето, автентичното. Затова се настоява да си без мислене. Без мисленето не могат да се формират отношения, оттам и лица и роли (действията на фалшивите лица). Ценното е състоянието на съзнанието – но без мисли. След малко ще представя една техника за медитация за придобиване на тоталност.

Тълкуването, умуването, мисленето, се пораждат от привързване към обектите (алчност, страст, страх, отбягване: активното отбягване е също привързване (!), виж приложение 1!), отъждествяване с дадени възприятия или мисловни конструкти.

Медитативна техника за постигане на тоталност

Представям две от многото техники за постигане на тоталност. Първата е подходяща за хората на мисълта, хората с развито ментално тяло, защото е концептуална. Ако се преценявате, че принадлежите на хората на мисълта, ще може да я разберете и тя да ви приляга. Това е техника, с която стремежът е да станете, ДА БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ.

Как може да се изрази и направи това, когато животът на масовия, на обикновения човек е функция от внушенията от обществото, стигнали до него под различни форми, преобразували се в навици и дълг? Наистина, различни са навиците и задълженията на хората, дори много индивидуално проявяващи се, но отразени неавтентично! Как да се придобие автентичност, без да се влиза в конфликт с обществото? Чрез вникване, пропиване на тоталностите в себе си.

Осъзнаването на тоталностите може да се подпомогне с възпитанието. Възпитанието в духовната област е различно от това в усвояването на профанните и емпирични знания. То е взаимно възпитание, ставащо с предпочитание, но не и важна преднамереност.

Красотата се възпитава като се провокират условия за сблъсък между вътрешно желаното и нужното на другите, между идеалното и конкритната реалност. При техния контакт активно да се търси хармонията им, създаването на нещо, което да включва едното и другото, но не принадлежи на тях.

Искреността се възпитава чрез доверие.Радостта – най-често чрез забавление и игра.Истината се възпитава чрез учене, обучение, взаимообучение, самообучение. Водещото е не учебното

съдържание, а изграждането на стил на мислене, който ефективно подпомага адаптацията с реалността и развива творческите способности.

Любовта се възпитава с обич, основана на равенство, самоуважение и уважение на другия. Уважението става чрез спазване на общи правила. Правилата се измислят от самите участници. Вътрешните правила са първостепенни, пред външните. Целта е да се действа с взаимно доброволно изработени правила. Външните правила постепенно отпадат и изчезват, с което се постига Свободата.

Изобщо духовните блага, тоталностите, се възпитават чрез примера, установяват се винаги когато човек ги търси, забелязва, намира и проявява.

Ето накратко първата медитативна техника за постигането на тоталност.

1.Проявявай красивото в себе си. Не очаквай друг да ти казва кое ти подхожда и кое – не. Ако в дадения момент не намираш и не можеш да облечеш подходяща по твоя вкус дреха, за да имаш красива външност, изяви се с красива постъпка!

2.Бъди искрен със себе си. Има ли нужда да се самозалъгваш с готови обяснения, със стари или нови похвати и неавтентични контексти в общуването, когато може да се обърнеш към себе си, по всеки един въпрос на ТИ?!

3.Бъди радостен. Всъщност изразявай в и за себе си целия спектър на радостта: удоволствието, самата радост, успеха, щастието... Смей се!

4.Нека твоята истина възцарува! Не е нужно да го правиш скандално. Но не е изключено и това, ако подхожда на твоя израз.

5.Обичай СЕ! Обичта е винаги цялостна и те прави цялостен. Само цялостността осмисля съществуването. Само същността дава нужната ѝ форма и проява в

битието. Без цялостност всяка материална дейност е безсмислена.

Нека да представя и втората техника, която е по-лесна от първата и е подходяща за хора с емоционално-волева нагласа. Това е техниката на несъпротивата. В какво се състои тя?

Не се съпротивлявайте, когато забележите красивото; искрено споделеното от приятел отбележете с внимание; радвайте се, когато радостта отвътре ви напира и т.н. Наистина е по-лесна! Нали?

78

Критерии за постигането на психично и духовно развитие

Критерият за положително изживяване на психичното развитие (независимо от нивото на психично развитие) е усещането за победата. Критерият за положително изживяване на духовността е любовта.

Когато усещането за победа и любов съпътстват земния път на духа под формата му на социално човешко същество, му носят всичките “земни” и “неземни” блага, и с действия на отдаденост се актуализират не само за вървящия към просветление, но и за всички около него, които му вярват и го имат за пример. Земните желания също са много, и всички неограничено могат да бъдат вкусени, стига да не се развие пристрастяване към тях, да не се създаде зависимост от емоционален, физически, интелектуален и др. характер. Предпочитанието на нещата и поддържането на собствената си линия, съгласно своята Същност, е напълно достатъчно за добрия живот и в двата свята – материалния и духовния.

Перспективни за развитието на психиката и духа са следните дейности: -съзнателно включване, изграждане, развитие на ноонет с цел актуализиране на взаимодействието

между умовете и телата ни във видимата вселена в нашия свят. До ноонет ще се стигне вероятно през интеЛнет – мрежа в която са записани актуалните научни и технически данни. Първата стъпка сякаш вече е направена – стандартен ноонетпротокол чрез ТМ. Съединените щати стартираха проект “Когном” – аналог на “Геном” – за изграждане на директни връзки между мозъците и съзнанията, създаване на тази основа на мрежово общество с мрежов общ познавателен базис. В материален и организационен план се очаква създаване и осъзнаване на връзки с нанонивото на материята, съдържащо големи информационни масиви. Резултат – развитие и стандартизиране (унифициране) на интерфейсите помежду ни. Така отпадат множество заложени в миналото граници и ограничения от териториален (държавен или географски) и културен (например езиков, етнически, верски) вид. Изследвания и практически програми, които могат да служат за ноонет са: “Mind control” на Хосе Силва (Jose Silva), “Как да се свържем с Висшето си Аз” на Едгар Кейси, Михаил Епщейн – “Книга на книгите”, “Протеизъм” и др., китайската “Книга за промените”, “Интегрална психология” на Кен Уилбър и др. Вече стартираха интегративни проекти, които търсят с прагматични цели общото, интегралното, цялостното, тоталното в нашия човешки свят: “Протеом” за изследване на съвкупността от протеините (белтъчините), “Метаболом” за изследване на биохимията на физиологичните процеси (при рутинните клинични анализи се използуват по-малко от 1% от метаболитите, което изключва от съображение много неща ставащи в организма), “Кардиом” за изследване на съвкупността от сърдечните особености.

-изследване на другите реалности чрез пътуване из тях и прилагане на ефективни практики тук, в РОП – психонавтика; трансперсонална психология с нейния създател Станислав Гроф; Монро – методи за пътуване извън тялото; алтернативно зрение и общо развитие на заложбите от Вячеслав Бронников; учението на дон Хуан представено от Карлос Кастанеда за сложната структура на реалността, трансърфингът като управление и самоуправление в реалността на Вадим Зеланд и др.

-метаистория – за заличаването на границата между естествено и изкуствено; за инициацията на човешката еволюция отвън, от “боговете” (има куп митове за това, косвени доказателства и непряко влияние в миналото и настоящето) – цивилизаторска мисия в еволюцията на вида и планетата. За какво ни служат Висшите Аз-ове и представителите на космическия разум над човешкото ниво: 1. подсещане, че ние сме планетарно-отговорни същества и сами можем да спасим планетата си (третия инстинкт); 2. с любов и собствени решения можем да променяме собствената си реалност. Реалността е функция от нашето отношение към нея; 3. да открием колко сме обичани и колко голяма е способността ни да обичаме; 4. да помним и творчески да използуваме сънищата си.

Осъзнаването на човешката социална дейност като функция на природните еколого-географски закономерности, както и на творчеството като единствен начин за развитие, унищожава съвременния поглед върху историята, основаващ се на линейно последователно преминаване през обществено-икономически формации. На практика историята заминава в историята.

-изграждане на интерфейси към природата: всичко от което се нуждае тялото ни да се доставя без дългите вериги на посредничество от институциите, бизнеса и грубия инструментализъм. Достигане до универсалното богатство (притежаваме го, но сме слепи за него) – биоразнообразието – което е материалната основа на здравето. Постепенно излизане на съзнанието на масовия човек от его-центризъм към еко-центризъм. Екологичното възпитание с отговорно природоопазване и използуване е в синхрон с възпитаването на обстановъчни реакции. Екологичната култура означава глобализиране и космизиране на съзнанието, включваща отговорни спрямо планетата действия.

-изграждане и включване в икономика без дефицити и излишъци на блага и хора: универсализация чрез достъп до програмите на интернет, а след и успоредно с това и ноонет. Разликата ще е в степента на хармония между конкретните тяло и дух, във възможността им да сърфират по мрежата.

79

Опасността се крие не в изобилието, а във вредния излишък, който създава условия за отпадъци. Нарастването на грамадата от отпадъци, по чисто инструментални икономически причини води до нарастването на броя на „отпадъчните” хора. Изграждането на устойчива щадяща природата и хората икономика е смърт за съвременния пазар.

-всичката информация отнасяща се до безсмъртието и преходния период към него – дълголетието на тялото. Безсмъртието е постигнато съвършенство и е край на еволюцията на вида. При безсмъртието умират медицината и педагогиката.

-от средата на ХХІ век паралелно да се изследват макрокосмоса и вътрешния космос. Енерго-разходите в изследването на Космоса са ефективни чрез предварителна подготовка на психонавтите – за да се избегне безполезното търсене във всички посоки на необятната видима Вселена.

Интеграционна информационна идентификация

Човекът е обществено животно. То може да съществува в биологичен план когато общува със себеподобните си по повод всичките 5 биосоциални параметъра (ще ги припомня: територия, храна и хранене, семейство, социална йерархия, познавателна дейност). Техните количествени и качествени характеристики могат да се променят в широк диапазон, което говори за голямата гъвкавост на вида и интегративните процеси, които са започнали далеч във времето на първобитното общество.

От конкретна към абстрактна дейност

През времето на социално-историческото, както и през индивидуалното си развитие, човекът е влагал все повече време в следване на неща, които имат все повече абстрактен характер. Иначе казано – все по-изкуствени, не-природни, виртуални. При това е получавал във все по-голяма степен въображаеми, отколкото реални блага. Това е разбираемо – каквото потърсил – това и намерил. В самото начало на процеса всичко е било ясно, конкретно, осезаемо, зависимо от собствените разбирания, персонализирано. Такива са потребностите. Най-основните са физиологичните, следвани (когато са до голяма степен задоволени) от социалните и духовните. С развитието по вектора конкретно-абстрактно по-важни са ставали ценностите, а после целите, следвани от символите. Накрая всичко се интегрира в един-единствен символ – суперсимволът пари. Трудно е да си представим гладният кроманьонец да търси банкомат. Но много лесно можем да си представим жадният Homo urbans търсещ монети за автомата за кока-кола, кафе или чай, забравил вкуса на изворната вода. Потребността за бързо и далечно придвижване с въображаемото летящо килимче като средство за летене се е трансформирала в абстрактното поведение на досадно чакане пред билетното гише на летището.

Движението от конкретно към абстрактно е начин сложните и разнообразни прояви на реалността да бъдат опростени, представими, да бъдат достъпно прости и предвидими. Задачата на научният метод например, е точно такава.

От закона на джунглата през хуманизъм и трансхуманизъм

“Закон на джунглата” – “Всеки – срещу всеки”, “Всеки срещу всеки, сам - срещу всички”, “Аз – на тебе, ти - на мене”, “Всички срещу всички”, “Всеки срещу всеки – с началника”, “Натопи ближния си”, “Всяка коза за свой крак”, “Оцелява временно-пригодното”, “Изяж или ще бъдеш изяден”, “Всички хора по принцип са лоши”, “Разделяй и владей”, “Ако сдобриш двама те ще се обърнат срещу теб” и др., насилие; достойнството се изразява с гордост, изобщо се проявява поведението на “седемте смъртни гряха” (ако има гордост, която е наранена – съжаление, самосъжаление (Там, където има гордост – няма преданост и святост); ако има страст – размножаване и агресия в маниакалната фаза и импотентност и фригидност в депресивната; ако има отчаяние – загуба на цел и смисъл на живота – суицидно поведение в депресия и рушене на материални блага в маниакалната фаза; ако има гняв – омраза към ближния за своя сметка; ако има завист (ревност) - в маниакална фаза - защо той, а не аз (егоизъм, съревнователен мотив, конкуренция, а не съгласие, също – желание за постижения но с мързел или пречене на другите), при депресия – срам и опит за бягство от ситуацията; ако има скъперничество – трупане на богатства само за себе си; ако има лакомия – прекаляване с материята: може да се осъществи по най-различни начини.).

През времето на действие на “Закона на джунглата” всичко в обществото е ставало по най-близкия до природния начин на функциониране. Културата, което означава чрез намеса с разумни средства да се отдалечи човешката същност от природната чрез не утилитарно поведение (изкуство, строежи, религия, политика, масови мероприятия и пр.), бележи началото на разпадането на този закон, излизане извън границите на неговата валидност.

Хуманизъм

80

Хуманизмът е популярен философски възглед, който е успял да се осъществи на практика. Неговото идване е подготвено от хилядолетната практика на монотеистичните религии, макар и да е секуларен (необвързан с религия). Хуманизмът счита, че човекът е връх на еволюцията на живота и дори на Вселената. Според него “всички хора са добри”, а злото в поведението им е резултат на невежи постъпки и емоционална лабилност. Правилното разбиране за добро и зло се проявява в следването на общи цели и социални императиви, което сплотява хората в критични ситуации, дори и да не се познават. Качества на личността като обич към ближния, упоритост в служенето на някаква социално-значима цел, смелост пред лицето на опасността, отстояване на личното аз (идентификация, определеност на социалната роля, отъждествяване с определена група хора; т.е. стабилно придържане към определен тип морално поведение), смисъл на живота в щастието, всестранно и хармонично развита личност.

Трансхуманизъм

Трансхуманизмът е философско течение, което преглеждайки ценностите и постановките на хуманизма, ги включва в себе си като по-стар етап и надстроява още нещо, “транс”. Така се получава трансчовек, трансобщество, транстехнологии и т.н. Основното при трансхуманизма е разбирането, че човекът е продукт на еволюцията, но нито е най-висшият, нито най-съвършеният. Еволюцията на човека не е спряла, напротив – с настъпването на модерното време тя се ускорява все повече и повече. И това се отнася не само до техническата, икономическата, социалната и моралната, но и до психическата, биологичната. Времевите пакети стават все по-плътни. Човекът вече има ново място в света. Той не живее на плоската земя, която е целият му свят, а на една малка планета от Слънчевата система, която е една от стотиците хиляди подобни само в нашата галактика. Непознаването на населението на галактиката и съседните ѝ звездни купове не игнорира съществуването на живот и разум върху тях. Изобщо трансхуманизмът счита, че съвременният човек не е окончателното решение на адаптационните процеси и разбирайки своето положение ще гледа на себе си скромно, но без чувство за малоценност. Има много материали по трансхуманизма, но аз ще се спра на отликите му с хуманизма само по най-важните пунктове, които съм изброил в горния абзац.

Трансхуманизмът счита, че човек е свободен да избира такава религия, каквато най-добре подхожда на неговите чувства, среда, наклонности.

Доброто и злото във всеки конкретен случай не могат да бъдат определени по абсолютен начин. Едно зло днес, утре може да насочи събитията в добра насока, и обратно. Ако изключим геноцида, човекоядството и други очебийни антихуманни практики, трансхуманизмът не дава наставления за добро и зло, заради тяхната относителност. Така “вкарването в пътя” на съгрешилите може да им донесе сериозни психични травми, неврози, депресии. Императиви от типа на ”Обичай ближния си” също се считат за лична работа по прилагането им. Никой не може да бъде задължен да обича някой, към който е безразличен, нито да не мрази “паразита” върху себе си. Императивите на социално значимите цели се следват, ако са достатъчно обосновани и “смляни” в личността. Трансчовекът не е човекът от тълпата или организацията, а човек – тълпа (организация), т.е. гъвкав в поведението си човек.

Щастието според трансхуманизма не може да бъде смисъл на живота, нито пък да се постигне при високо духовно развитие. Установено е, че то е доста индивидуално и е директно спрегнато с неврофизиологичните процеси. Най-общо в психофизиологичен план може да се каже, че щастието е обратната връзка (сигналът) за намерения динамичен баланс между приятните (положителните) и неприятните (отрицателните) емоции. Недостигът на едните или другите, както и субективният им дисбаланс са нежелателни, но в никакъв случай не може да се приеме, че смисълът на живота е в някакъв управляващ сигнал. Изразяването и потискането на емоциите са две страни на една и съща монета. Емоциите са провокирани отвън, но винаги се раждат в съответствие с неврофизиологията, т.е. вътре, от този който проявява емоционално отношение. Докато се занимаваме с провокатора на емоциите, не можем да възпрем генератора им, който е вътре. Следователно е нужно да се центрираме в себе си, върху генератора на тези емоции, а не да търсим обект, за който да кажем, че ги е породил.

Щастието е и би трябвало да е само начин на съществуване. Радостта е една от думите за изразяване на щастието – на нивото на емоциите. Заедно с другите божествени блага, то ни следва по пътя на земния живот. Просто трябва да забелязваме, че е с нас.

Щастието се изживява като миг, като представителен миг на вечността. А това е като живееш и се чувстваш тотално, универсално. Просто да спреш вътрешния си диалог и да престанеш да се отправяш в миналото и бъдещето, да живееш НА МОМЕНТА. Защо примитивните хора се чувстват щастливи в оргазма единствено и затова търсят секса? Защото за това кратко време спира вътрешния диалог и за кратко получават проблясък на тоталността, чувстват се цялостни, излизат от себе си и изживяват екстаза. За просветлените екстаза е постоянно състояние. Не са им нужни толкова силни сетивни импулси за да са цялостни. Те са щастливи и без тях.

81

Нарастването на възможностите за избор означава и нарастване на възможностите за изграждане на повече нестандартизирани реалности, паралелни на РОП. Постепенно РОП ще бъде все по-малко обща и все по-малко информативно полезна. Новите психо-социални хомеостазни и еволюционни варианти ще се разиграват в малобройни самоорганизиращи се групи, които все по-масово ще напредват в духовно и материално отношение. Любопитството (за знания, преживявания…) ще разшири мирогледа и ще интегрира естествено чрез толерантността групите с различни РОП. На определен етап, с изграждането на ноонет, лъжата, демагогията, насилието в различните му форми ще бъдат невъзможни или силно ограничени в сравнение с днешната ситуация.

Успехът в богатството, развитието на науката, техниката, производството и потребителството, моралната и материалната манипулация на Западното общество и на неговия елит и слуги – примерно 600-800 милиона – е всъщност неговия провал. Дали той се осъзнава от някаква част от тези хора, а смятам, че да, това е почти без значение. Най-ярките признаци на този провал са глобалните кризи. И докато в доминиращата днес парадигма на обществото ОТГОВОРНОСТТА е индивидуална, то като подтекст се разбира, че БЕЗОТГОВОРНОСТТА може да бъде само обща, колективна, споделена, солидарна: “Такива са времената”, “Така правят хората”.

Изходът е повишаване на съзнателността на достатъчно високо ниво в достатъчен брой хора, които могат с авторитета и харизмата си да “диктуват” с примера си промяна и у повечето от останалите. Промените към ликвидирането на заплахата върху природата и хората тогава ще стане без натиск, без нужда от институции ковящи и изпълняващи противоречивите си закони, без нужда от натиск, борба, насилие, заплаха или война.

Традиционните общества гледат със страх, неразбиране, ужас или отвращение проевропейското, прозападно общество. Особено много са подложени на натиск чрез демонстриране на безотговорно поведение, което изразява човешките слабости. Традиционните култури разчитат на примера на засилването и развитието на способностите, на доблестните прояви и на добродетелите. А потребителските общества разчитат на лесното, лукавото, пресметнатото, хитрото, на парите, на зависимостта от вещите, на подражанието. Традиционните култури се самоуправляват със силата на съзнателността, а потребителските – със силата на закона, парите, властта.

Затова и новите порядки сред хората няма да откриваме в най-централните места на цивилизацията, защото в тях отрицателните обратни връзки стабилизират статуквото. Вече е видно, че печатното слово и масовото образование като стабилизатори на статуквото изиграват последните си карти. Високият училищен успех от масовото образование вече не гарантира обществен успех. Материалните придобивки, включително и средствата за тяхното притежаване – парите – не носят очаквания обществен и емоционално-психологически статут на благодат. Потребителският стил вече не служи на потребностите на олигархията от производители, банкери и търговци, а на хората осъзнали реалните потребности на живота. Държавата все по-рядко и все по-локално провежда своята [най-вече социална] политика. Не е далеч денят, в който потребителската съвременна култура ще се разруши много лесно от позитивния пример на периферниците ѝ.

Ето защо новите хора ще ги откриваме в периферията на съвременната цивилизация - там, където контролът е невъзможен поради естествени географски или културни прегради (например езиковата бариера). Поради увеличената подвижност на населението – транспорта и телекомуникациите - вероятно е новото да се наложи като бързо замърсяване на културното статукво от нови хора, носители на нова култура. Такива хора най-вероятно ще произхождат от Латинска Америка, Русия, Балканите, Индокитайският регион, Северна Африка. Известно е, че налагането на новото не става от мнозинство, а от добре самоорганизиращо се малцинство, в което участниците му се разбират “от половин дума”.

Особености на днешното време в рамките на геокосмическата обстановка

НОВАТА КУЛТУРА, ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ И "НАЙ-НОВИЯТ ЗАВЕТ"

Новата култура е интеграция на древното и съвременното знание и мъдрост, насочени към териториално многоцентрово, политически федерално мрежово организирано общество, със стопанство което приобщава природата, реалните човешки потребности и производството, с култура, която утвърждава достойнството на всеки човек и предоставя възможности за неговото самочувствие и самоусъвършенствуване.

Новата култура има предтечи във всички векове на цивилизацията от последните 4-5 хилядолетия, които обаче са белязани от преобладаващите вулгарен материализъм, егоизъм, насилие, централизъм, война с природата, лицемерие, потискане на всякакъв порив на духа – все неща неприсъщи на нея.. Материалното оцеляване и развитие е възможно само в съзнателната колективна дейност, а духовното

82

развитие – в индивидуалното духовно творчество – самовъзпитание, изкуство, парапсихични способности, общуване със същества от по-висшите нива от духовната йерархия и др. Налагането на Новата култура става чрез нова духовност, главно чрез живи образци на индивидуално и социално поведение, а не чрез законодателни мерки, открита конфронтация, преобладаващо реализираща се с парадигми на миналото. Народът е казал: “Насила хубост не става”.

Негативните резултати в човешката история не са даденост, а опитно поле за изпитание на индивидуалния дух на всеки човек. Колкото по-светнал е човек за духовното, толкова повече са изкушенията, които могат да го отклонят от пътя. Дори след поредица от животи, в които той е сякаш по-близо до просветлението, може да попадне на житейска ситуация, която да реши извън избрания път. От историята са известни не малко "грешки", когато светли умове са били въвличани в борба за народна справедливост и са изгаряли в тази борба. Дори когато борбата е увенчавана с успех, нагаждачите, некадърните, мързеливите и властолюбивите са вземали своя реванш в новите условия. Защо са успявали? Защото революциите и гражданските войни са били мотивирани от материалистическия дуализъм на нямащите спрямо имащите и реализирани с насилие. Истинските успехи са се утвърждавали само от висшите духовни ценности (красота, истина, любов и пр.) и реализирали със служенето им и следването на примера на хората, които ги отъждествяват (а не със сляпа вяра и култ към личността им).

Сега живеем в самото начало на Епохата на Водолея. Като всяка друга Епоха от прецесионната окръжност, тя продължава 2160 години. Редуват се "мъжка" ян с "женска" ин епохи. След мъжката на Овена (Мойсей и др.), женската на Риби (Буда, Христос, Мохамед) е нашата, мъжката – на Водолея (Рьорихови, Петър Дънов (Беинса Дуно) и др.). Важно е да се знае, че когато има материална доминация от единия пол, то другия има ролята на виртуален, програмен организатор за пола извършващ материалните промени в обществото. Например в мъжко доминираното общество жените програмират основните насоки на мъжкото поведение.

В началото на Епохата на Водолея има една поредица от знаменателни събития, предсказвани в древната религиозно-философска литература, най-известни източници от която са някои от книгите на Библията. За времето в което живеем, там пише, че е "краят на времената". Неясна е представата какво следва след тях, освен метафората, че дяволът (князът на този свят) ще бъде вързан за хиляда години. За пръв път вижданията за времето от "края на времената" – глобалните проблеми и конфликти съвпада в древните религиозно-философски източници, съвременните виждания на необременените с партийни пристрастия политолози, социолози и журналисти, отговорно и с открито съзнание мислещите учени, творците на над-националното и над-класово изкуство. А то е, че с необикновено голяма скорост, боричкайки се, мамейки се и лицемерничейки, се движим гърбом към апокалиптичната пропаст. В нея най-очевидно е да пропаднат скептиците (които не забелязват тенденциите в света), някои от прагматиците (които живеят в измамно блаженство на познатото им статукво), най-дивите бунтари и транснационалните "акули" (и едните, и другите имат ясно осъзната класова принадлежност, което е изява на двуполюсното мислене – "или ще го изям, или ще ме изяде"), "космонавтите" (чакащите: месия, извънземни вестители и спасители, технически решения на проблемите и пр.), религиозните фанатици (налагащи локалните традиции, суеверия и предразсъдъци над цялата човешка общност) и още някои други. Това са неспасяемите групи хора, които тласкат света към взаимно унищожение, в разрез с Христовата проповед, че всички хора са братя.

Новата епоха изисква нов мит. Митът е аксиома за социална справедливост. Новата митология заменя, изменя, замества, измества старата едва когато създаде достатъчно ценности, свързани помежду си в система, както и наличие на критичен брой хора, които с поведението си да отразяват тези ценности.

Просветените от Новата култура се изграждат като такива, а в завършен вид тяхното поведение има следните особености. Те са миротворци. Те използуват своите способности и сила за да защитават, никога – да нападат. Загрижени за еволюцията, те утвърждават живота във всичките му форми. Носителите на Новата култура служат на другите, а не ги командват. Няма да ги видите сред властващите кариеристи. Просветените се грижат за собствената си еволюция чрез самообразоване и образоване на другите. Те не налагат социални доктрини на учениците си, а ги осведомяват и показват на практика своето кредо.

Най-важният въпрос за читателя, който вече е тръгнал съзнателно по пътя на духовното развитие с Новата култура в Епохата на Водолея, е дали има написано слово за това. Разбира се, че има – и примерите са неизброимо много, а реалните последователи – засега малко. Причината е, че тези книги са в повечето случаи твърде отдалечени във времето. Но и днес могат да се видят – така както е предвидял Учителят Беинса Дуно – сред славяните, в славянските страни. Те са моторите на "шестата раса". Никакъв национален или етнически критерий в буквалния смисъл обаче не може да се приложи. Защото те, техните произведения, техните семейства, техните ученици, приятели нерядко напускат своите страни и като носители на Новата култура формират нови центрове, мотивират израстването на нови автори в неславянските страни. Огромен е образованият поток от източноевропейци към

83

Западна Европа и Северна Америка. Благодарение на странниците на Новата култура в този поток, се появи и поредицата от няколко десетки екзотерични, езотерични и апокрифни книги, които без преувеличение можем да наречем "Най-новият завет". Той е логическо и историческо продължение на книгите на Вехтия (Епохата на Овена) и Новия Завет (Епохата на Рибите). Това са езиково и стилно различаващи се книги, обединени от общата идея за една нова духовност, която без да отрича локалните религиозни, етнически и пр. културни явления и традиции отива в полето на най-висшите духовни цели, ценности и идеали на едно човечество, което може да живее без конфронтации, а в сътрудничество. Магията на новия канон е, че липсва канон, освен може би разбирането, че всеки може да стане водач на себе си (автарх) и да сътрудничи с другите пораснали с делата си до същото. Само интегрирани личности могат да внедряват конструктивни идеи. Другите, разбира се, са стадо – дърпат благата към себе си и реагират късогледо и импулсивно. Те са неспасяеми, защото не могат на себе си да помогнат.

Човекът е получил от Бога морален компас (според Вехтия Завет – той го е взаимствал – да не кажем откраднал от Бога: притчата за изяждането на плода от дървото на познанието на доброто и злото от първите хора), за да открива полезното, приятното, благородното, праведното, дори и да няма условията и знанията да го следва и проявява. Благодатните резултати от делата на просветените се откриват лесно; те важат за всяка епоха и населен свят. Те са универсални, тотални, абсолютни. Това са Красотата, Искреността, Радостта, Истината и Любовта. Красотата в човешкия аспект е харесването, разбирано като цялостност на обекта на естетическото чувство, единение с него; Искреността – душевната чистота, откритост, отдаденост; Радостта – емоционалната свобода и успеха до върховното – екстаза; Истината – познанието, което се възприема без съмнение, с преживяване, с вяра; Любовта – краха на дуалността: тя е храна, релакс, внимание, отдаване в равнопоставеност, безконтролност при полов акт, ментално деактивиране (игнориране), цялостност на обекта и субекта, еднотелесност, едно тяло-ум, преминаване отвъд тяло-ума, дълбока удовлетвореност – вече нищо друго не ти трябва, за нищо не се молиш. За Любовта е редно да се допълни още, че е едновременно консенсус и отрицание на дуалността в развитие. Тя е трансформираща интеграция на противоположностите в нови качества, несводими до сумата от началните. Най-висшата ѝ проява е самото ѝ изживяване на отъждествяване с нея. Понеже “Бог е Любов”, а любовта процес на преживяване, човек става Бог. Универсалните божествени блага не са принципи. Те се пораждат от будността на духа в тебе.

Ако се стремите и най-обикновената работа да съдейства за проявата на Красотата, Искреността, Радостта, Истината и Любовта, а и да ги забелязвате извън конкратната си дейност, то вие сте от осъзнатата част от човечеството, която ще прелети над апокалиптичната пропаст и ще остави наследници на отвъдния бряг. В този случай сте от поколението-мост, живеещо "в края на времената и след тях".

Грехопадението е знаенето на тези благодатни резултати от Бога, но умишленото им, или заради общественото възпитание и натиск пренебрегване и извъшване на деяния с противоположните качества: на красотата – грозното и извратеното, на искреността – лицемерието и демагогията, на радостта – отчаянието и печала, на истината – неистината, на любовта – ревността и омразата.

Цивилизацията срещу природата (по идеи на В. Савченко).1.Физическата и химическа еволюция на Вселената водят на определен етап до синтез на

атомните ядра, а после и на атомите. Природата се стреми към прехвърляне на информация с минимум загуба на енергия.

Ускоряващата се технология на цивилизацията довежда до откриването и използуването на енергията от разпада на атомните ядра на радиоактивните елементи. Докато сливането в природата е продължавало бавно и дълго, при обратния процес, извършващ се при ядрената технология, става бързо и експлозивно, а поради това разрушително и ефектно, но с ниска работна ефективност.

2.С образуването на атомите на химичните елементи, под действието на гравитацията настъпва акрекция – образуват се планетите. Като противопоставяне на това природно явление цивилизацията поставя космонавтиката – антиакрекция. За достатъчно дълго време, ако темповете на разитие на космонавтиката се ускоряват, планетното вещество ще намалее и Земята ще загуби устойчивостта на орбитата си.

3.Веществото в планетите се подрежда и уплътнява по вертикала под формата на пластове, обвивки, в зависимост от относителното тегло на веществата, като по-тежките и по-старите пластове се нареждат по-долу от по-леките и по-младите.

Цивилизацията строи сгради, пробива шахти, тунели, отнема тежки вещества от дълбините и запълва (най-често спонтанно) освободените пространства с леки вещества. Това дестабилизира природните геологични системи, създавани милиарди години.

4.Планетата Земя, както и всички останали планети има естествена тенденция към стабилизация на релефа.

84

Цивилизацията, въоръжена с множество технологии от хилядолетия насам се стреми необратимо да промени релефа чрез добив на полезни изкопаеми, промяна на речните дъна, пресушаване на реки, наводняване на котловини и долини за язовири, увеличава подвижността на веществата – диспергирането им в хидросферата, атмосферата, близкия и далечния космос.

5.В течение на милиардолетия Слънцето, както и звездите от неговия тип, загубвайки горивото си, постепенно ще угасва.

Обратно на това – цивилизацията произвежда все повече и повече енергия, която в крайна сметка се превъща в топлина, която не само се излъчва безполезно в пространството, но и нагрява атмосферата, противодействайки на ефекта от угасването на Слънцето. Ако се създаде технология за управляем термоядрен синтез – това ще бъде топлинна смърт за Земята – милиардите тонове водород от океана ще се превърнат в чудовищно количество енергия.

6.В природните енергийни източници на електромагнитни вълни лъчението преминава от късовълновата към дълговълновата област на спектъра.

В цивилизацията се използуват енергийни източници на електромагнитни вълни, които все повече намаляват дължината си.

7.В земната природа, както и в Космоса като цяло, температурата спада поради изравняването на термодинамичните потенциали.

Напротив, в средата, където е настанена цивилизацията, температурата се повишава, например топят се ледниците поради парниковия ефект, предизвикан от изхвърления в атмосферата въглероден диоксид и метан. Съвременници сме на първите потопени в океана острови от разширението на океанските води от температурата.

8.На планетата се създава геобиологичен кондензатор – вещества с ниска подвижност: въглища, нефт, земен газ, озон, кислород и други.

Цивилизацията обратно – изважда на повърхността нефта, въглищата и земния газ и там ги разрушава необратимо, отпадъци от промишлените производства рушат озона. Кислородът се свързва в оксиди при изгарянето на горивата.

По този начин човечеството, рушейки природата, руши основата на своето съществуване. Достигайки до определен момент, при който ентропийните процеси, породени от цивилизацията се изравнят с негентропийните процеси в геобиосферата, настъпва точка z. Това е точката, от която ентропийните процеси самопроизволно и лавинообразно ще разрушат планетата. Засега се намираме далеч от тази точка, но качественото развитие на технологиите и тенденциите, които посочих я приближават все по-бързо. Задоволявайки временните си нужди, човечеството се обрича на недълговечност.

Разклонение на пътя: към деградация или трансформация?Психика и територия

Нашата цивилизация се движи неотклонно към деградация или трансформация - нова цивилизация. Нарастването на сложността от всякакъв характер и изоставането на методите за управление на обществото, както и самоуправлението на неговите членове, показва несрещан в известната писана история прецедент на дисбаланс. За да реши проблемите по управлението, управленците реагират по стария начин – като скупчват хората на едно място. Но породените от това суперградове с жители над 10 милиона, та дори и в по-малките, хората се докосват до постоянната опасност от срив на инфраструктурата и оттам да загубят за кратко време основните средства за съществуване.

В град има смисъл да се живее, ако си богат, умен, находчив, хитър, инициативен, със силно (рафинирано или не) его. Градът и техногенната среда изискват да си способен на високо стресово натоварване, да запазваш спокойствие при по-честите емоционални и морални конфликти, да познаваш в основни линии техническата инфраструктура и битовата техника – да си готов да отстраняваш повреди или да генерираш решения с които да преодоляваш повредите. Колкото по-голяма е липсата на тези качества и умения, толкова повече ставаш аутсайдер, несретник, страдалец поради социо-техническата среда. Ако от такова състояние не се излезе (не се превъзмогне), в срок по-дълъг от 1-2 години, отражението върху живота ще е доста неблагоприятно. Има цели групи несретници в града, които оформят гето.

Проблемът може да се реши със разсредоточаване – чрез мобилните компютри в мрежа и потребителските кооперации – бърза и лесна целенасочена доставка на необходимите вещи и услуги. Положителни страни трябва да се очакват да са: сливането на производството и потреблението, отказът от печалба на всяка цена. Ще се прекрати безскрупулното и упорито занимание с очевидно вредни за природата и човека дейности.

85

Една алтернатива на градската среда е селото. Обичайният поминък на хората от село е земеделието, скотовъдството и производството на храни. Тези дейности са в по-голяма степен свързани с природните цикли, които в градската среда се изявяват рядко, поради което селската среда е по-здравословна. Благодарение на развитието на транспорта и комуникациите, много информационни и индустриални производства на миниатюрни и нано стоки ще се изнесат на село. Очакват се градоустройствени решения от тип полис заобиколен със екоселища – сателити – източници на устойчивост, чиста храна и място за здраве и отдих.

Що се отнася до природната среда като място за обитание – тя в най-малка степен ангажира човек с принудителна неестествена активност. Единствена грижа на човека остава физиологията.

Преди двадесетина години бе забелязано от екип от учени, че основните най-големи човешки поселения се намират в критични еколого-географско-геологични граници в които природните бедствия – предсказуеми или не - са особено чести: земетресения, вулкани, свлачища, цунами и др. Разпределението на населението на територията на България е в точно съответствие с тази закономерност. Силни земетресения в Софийско и Горнотракийската равнина, свлачища във Варненско, селища с многобройно население покрай разливни при бързо снеготопене и поройни дъждове речни корита в Южна България и т.н.

В резултат на егоистичното, късогледо и едностранчиво вземане на решения относно градоустройството и строежа на домовете, населението в градовете се излага и на допълнително утежняващи опасности. На места на които не е имало природни катастрофи – те се появяват, при това удивително привързани към човешките обиталища. Само два по-ярки примера. Изсичането на горите в планините и разполагането в подножията им на жилища предизвиква свлачища, особено при валежи, снеготопене и лавини заради премахването на естествените укрепления срещу това – многобройните дървета съставящи гората и поддържащи почвата. Другият пример е застрояването върху мочурливи места покрай разливни реки и към откритите морета. В резултат на това тези естествени защити на населението се превръщат в смъртоносни непроходими капани при наводнения от обилни снеговалежи, снеготопене, урагани и цунами. Всички мерки да се живее по-сигурно на подобни места водят до жертване на допълнителни финансови средства, труд – инженерен и технически, но в крайна сметка – плодовете са нездравословен и опасен за живота начин на съществуване.

Територията на даден вид има йерархия на три нива. Най-ниското ниво – на индивида - е неговото лично пространство, което при човека е около 8 метра. В радиус от 8 метра човек се чувства комфортно с друг, само ако той му е приятен или поне игнорира отношението си към него, т.е. безразличен му е. Това разстояние покрива емоционалното („астралното“) тяло на човека. В гъстонаселените райони то е нарушено масово. Това поражда агресия, болести, включително епидемични и психози, криминална престъпност, отчуждение и т.н. Това не е просто културен феномен. Това нарушение на личното пространство действа деструктивно подсъзнателно (а който се е осъзнал – и съзнателно!) на психичните аспекти/нива на развитие – физическо, емоционално и интелектуално, както и на духовния/ценностния статус и развитие. След осведомяването ви за това – изборът е ваш. В рамките на личното пространство има още едно – по-малко пространство – пространството на непосредственото физическо тяло. Анатомията разглежда тялото като завършващо с повърхността си - кожата. Близката енергийна аура на живото тяло е около 60 см около него. От такова разстояние може да се усети топлината, електромагнитните излъчвания на сърцето, а при натоварване на големите скелетни мускули – и тях. В тази зона се усеща и дъха и най-близката част от естествената химическа атмосфера. Това са все елементи на биополето, които се усещат в нормално будно състояние, дори човек да не е екстрасенс.

8-метровата територия предвидена по биологични причини като място на индивидуалния комфорт задължително включва още няколко елемента, от които са лишени много градски жители. В 8-метровата зона е източникът на вода за пиене (обикновено достъпната вода е хлорирана и обезсилена – клъстерите й са разрушени -, но това е по-малка беля, отколкото ако я няма) и естествена светлина (близост на сградите в съчетание с нисък жилищен етаж при наличие на много висока съседна сграда), достъпът до земния терен (това е нарушено при високото строителство над 3-4 етажа), естествен източник на топлина – жив огън, например от дърва (в масовия случай няма комини, и при добро желание не може да се осъществи без инженерна преработка на сградната конструкция) или близката телесната топлина (единачеството не е рядко срещано въпреки високата пренаселеност на някои градски райони). Лишаването от който и да е от тези източници за по-продължително време е вредно за психиката.

От значение е и цвета повърхностите на индивидуалното пространство. Сивото и черното по правило е нужно да бъдат силно ограничени. Но ако това не е спазено се случват неблагополучия на психиката от всякакъв характер – от тежки депресии до суициди (самоубийства).

Има много хипотези защо това се случва. Те се делят на три: 1. спонтанното скупчване на хората осигурява много по-големи изгоди отколкото загубите; 2.Спестяване на територия, която, отнета от жизненото пространство - да се използува за земеделие за изхранване на многобройното население; 3.скупчването на хората е резултат от взети решения на управленците, дори намеса на цивилизация, която тайно, директно, безмилостно и целенасочено в своя изгода осигурява човешкото размножаване и

86

експлоатиране (ако искате да отгледате животни със стопанска цел нали няма да ги търсите по горите, а ще им осигурите доколкото е възможно плътно заселване в контролируема територия?).

Дали това е така? 1. Изгодите от скупчването на едно място са илюзорни, а при по-внимателен анализ – античовешки.

Например престъпността в градовете е на поне един порядък по-висока от селата и махалите, поради анонимността на извършителите. Също при природни бедствия домът трябва да се изостави, поне за известно време, и да се проведе спешна евакуация на многобройно население. Оттук произтича невъзможността и безсмислеността на това. Винаги остават хора да мародерстват. Загубите от повредата на една къща са неизмеримо по-малки от повредата на един апартамент, заради който може да се наложи разрушаване, реконсруиране на съседните апартаменти или на цялата сграда. Евакуацията от многомилионен град означава само по себе си бедствие с размерите на регионална трагедия. Няма обществен транспорт, който за обозримо време да евакуира населението на безопасно и подходящо за живота място.

2. Има не спестяване, а разхищение на територия. Това че 500 човека живеят един над друг на 10 квадратни метра изисква повече и по-интензивна обработка и изобщо експлоатация на земята за растениевъдство и животновъдство. Към това трябва да се добави задължителната при тези дейности скъпоструваща инфраструктура – пътища, транспорт за прехвърлянето на суровините и продукцията, огромна складова база, включително хладилници, магазини, обслужващ персонал, който също се нуждае от своя страна от средства за съществуване, логистика с международен мащаб – добив, транспорт, производство на горива, електро-енергопроизводство и разпределение, изискващо по-мощни и повече електростанции, трансформатори и т.н., тежка индустрия и т.н. Всичко това изисква много повече територия за един човек, при това – силно, а често и необратимо увреждайки я.

3.Известни са случаи на принудително заселване и разпределение на населението с цел осигуряване на отбраната. Недостъпността на територията за врага е важна причина за строежа на градове под нивото на морето и други водоизточници с водно огледало над кота нула на сградите или транспортните артерии (например метрото много лесно може да бъде наводнено, в някои градове дори само със спирането на тока, при което помпите спират и водата от подземните реки нахлува по естествен път).

Що се отнася до наличие на земна или извънземна намеса на непредставяща се за масовия гражданин цивилизация – въпросът може да се дискутира. Но привеждането на многобройни, макар и косвени доказателства за изкуствено човековъдство, както и анализът на управленските решения в определена посока, силно водят към подозрение именно от такъв характер.

Има и горна граница на територията на индивидуалните пространства, по които може да се съизмерва груповия начин на живот. Това е мое мнение, с което не обвързвам никого. Това е територията, която може да се поддържа в добро, жизнеспособно състояние от човека и съответното семейство (род) като домакинство, ползувайки само труда на обитателите й. Ако индивидуалното (или семейното) пространство надхвърля толкова възможностите, че се налага използуването на наемен, слугински или друг външен отчужден труд (за чистене, готвене, градинарство, дребни комунални поправки), то значи това изобилие е всъщност излишък. То е признак или на нескромност, или на някаква наследена или възникнала ситуация (например оставяне на наследство от родители или от невъзвращенци роднини).

Ние сме мярката на нашата действителност

Що се отнася до интелектуалния срез на психиката, неговия обхват се простира до мястото на най-далечните възприети от даден човек материални структури. Благодарение на орбиталния телескоп „Хъбъл“ този мислим район е видимата вселена с нейния установен радиус от около 13,8 милиарда светлинни години.

А ценностния, духовния аспект на психиката, или накратко – духът – се простира в безкрайността. Съвременната физическа наука допуска пространството да е безкрайно, като в него ние познаваме сетивно и инструментално единствено нашата Вселена. Но има още много вселени в безкрая..., които потенциално са достъпни за духа.

Ние сме едно. Ние искаме да сме стопани на този свят. Ние мечтаем да разширим възможностите на нашите сетива и зони на влияние до самия край на Вселената. И ако някога го МОЖЕМ – значи сме станали БОГОВЕ.

Независимо от общите еволюционни тенденции изброени тук, все още стои въпросът как ще се осъществят те? Например на фона на интеграцията се забелязва съпътстваща тенденция към сегментация на съвременното човечество:

1.Между развитите (встъпилите в информационната епоха) страни и развиващите се (деколонизиращи и индустриализиращи се) страни в икономическо отношение.

87

2.Цивилизационно културно разделение: европейски – почти гробален модел, ислямски свят и Китай.

3.Загниване на глобалния монополизъм и процъфтяване на регионални и маргинални икономически общности; раздробяване на [структурата на] пазара.

Това е проява на следния принцип. В епохи на процъфтяване конкуренцията е за допълнителна печалба, намножаване, а в епохи на криза, като сегашната, - изменение на структурата.

В днешно време дружбата е възможна само между хората от народите, а между страните и обществата се разгръща конкуренция.

4.Придобиване на самостоятелност от официалната власт на престъпността, екологичните организации, тайните служби на редица мощни държави, усъвършенстване на средствата за комуникация. Още в началото на ХХ век транснационалната банкова олигархия се е разделила от общите цели на обществото и държавата – за нея те са само средство за трупане на непроизводителни, паразитни богатства.

5.Между екология и икономика: защото съвременната икономика изцяло зависи от пазара, а той се интересува от баланса между егоистичното търсене и предлагане от конкретните клиенти, а не от общозначимата цел за опазена природна, включително и жизнена среда. Изключение – кътчетата ненарушена природа се поднасят като лукс на малцинство, разполагащо с финансови средства в изобилие.

6.Класическото капиталистическо социално противоречие не е решено независимо от глобално вземаните мерки за неговото разсейване. А това е между обществения масов характер на труда и частно-собственическият начин на присвояване на неговите плодове. Участието на множество дребни акционери не решава противоречието, а го задълбочава, тъй като всички акционери и инвеститори се интересуват единствено от максималната печалба, независимо как е постигната тя. Това отчуждение, израз на крайна форма на егоизма – живот с всички, но срещу и въпреки всички – е най-сериозният социален ценностен проблем на съвременната цивилизация.

Но може би най-значимото противоречие е ...7.между отчужденото технократско финансово-дигитално манипулативно егоистично мислене и

позицията на духовните, приобщени към природата и човеколюбивите социални практики хора, племена и други групи.

Стабилитет на общество и еволюцията на индивида

Общество, което заради своята стабилност се нуждае от силна власт, властни, влиятелни личности, от конкуренция за сметка на една група от друга, от йерархия, от маски, недовършеност, закони, наказания, материални обвързаности, поведение и други форми на манипулация, сугестиране, лъжа, измама, неискреност, недоверие, демагогия (…) е със слаба жизненост. Ниската свързаност между индивидите по основни въпроси/теми на съществуването ги прави податливи на нечистата им меркантилна употреба, на престъпни намерения, на екстремистки и популистки влияния. Високата свързаност по теми, които не представляват жизненоважни въпроси (футбол или друг местен спорт, доведен до фанатизъм и фетишизъм, висша мода, бездуховни и финансово скъпи забавления, отчуждени форми на размяна на труд, пари, стоки, имидж…) не стабилизират обществото, нито пък го променят в прогресивен за човешкия вид път. Огледайте се, ако забелязвате, че живеете в такова общество, знайте, че неговата кончина е скоро, или дори е вече настъпила. Вие може би преживяте повторно повърнатия труп на историята на това общество? Вие сте част от кръга без изход?

Самостоятелният човешки разумен избор на адаптационна стратегия

Независимо от това, в каква посока решим да се развиваме, нашето поколение сме обречени на самоунищожение.

(„Генетичното поколение”)

Генерален въпрос на адаптацията на живота е: да се промени така, че да може да живее безопасно в нова среда (рибите на сушата, бозайници като перконоги и китообразни във водата и т.н.). Човешкото приспособяване е от друг тип – носи наследената среда в себе си, когато навлиза в нова (акваланг в морето, кислороден апарат във високите планини, дрехи във всички климатични пояси извън екваториалния).

Въпрос на бъдещата еволюция на адаптацията е: каква стратегия за промяна ще се предприеме? Например: 1.Ускорено променяне на телесните характеристики; 2.Промяна на самата среда – достатъчно

88

бързо. Вероятната полезната посока на адаптация е универсализацията, стандартизация с висока степен на устойчивост при различни условия. Възможно е човечеството да се раздели по тези два пътя. Време разделно ще е техническото овладяване на квантовите свойства на света – там, където дух и материя контактуват помежду си.

Самостоятелния избор на посока на еволюцията ни свързва с темата за наблюдателя. Щом от изборът зависи реалността, в която ще живеем, значи ще опрем до въпроса – всеки поотделно, и всички заедно в критични моменти – какво да избираме. Коя е вярната посока? Кой е верният избор?

Цялото човешко познание е съвкупно изражение на индивидуалния човешки опит, който пък е много малка част от него. Това обяснява необходимостта от многобройно човечество на съвременния етап. Но при следващото еволюционно развитие на разума в мъдрост и интуиция, вече ще е възможно всеки индивид да носи цялото или голяма част от цялото човешко познание. Това е защото се реализира общата тенденция от конкретно към абстрактно. Тогава малцинство от настоящето човечество ще прескочи в следващия етап, а останалата част или ще се намали, или ще продължи да съществува без да забележи промяната. Впрочем, освободеното място ще се заеме от животински видове, които вече проявяват елементи на разумното обществено поведение: шимпанзета, горили, делфини, кучета, вълци, вероятно плъхове и др. Това произтича не от предположение, а от общосистемния универсален еволюционен механизъм на развитие: всяка следваща крачка се прави от много малка част от достигналата дадено ниво на развитие система. Празнини, оставени от появата на ново интегративно еволюционно структурно ниво, незабавно се запълват от идващите от по-ниското ниво. „Безстрашното” поведение на диви животни в селищата през последните години, включително с нападение над хора, неграмотни в областта на етологията, показват правотата на такъв възглед.

Нервни заболявания и болестни състояния съпътстващи духовното развитие - кратки бележки по труда на италианския лекар Роберто Асаджиоли

Не умирай. Щом си свършиш работата ще те повикам...

В работата на изтъкнатия италиански лекар и философ се говори за неизбежния спътник на растежа на човека – разнообразни видове нервни заболявания, съпровождащи този процес. Анализите на работите на Асаджиоли показват, че нервните заболявания са дотолкова съпътстващи духовното развитие, доколкото е останал “психичен боклук” – страхове, програми за действия и травматизиращи подсъзнателни спомени, на които можем да се натъкнем по пътя на духовното развитие. Осъзнаването и ликвидирането на вредните енграми (мемове) е нашата най-важна задача по пътя към просветлението. Смъртта и умирането осигуряват подобно на просветлението преживяване (не се гарантира незавръщането обратно към живота с материя). Но каква е ползата да ти просветне, когато не си в живото тяло и не можеш да споделиш Божествените блага с другите?! Малкото изключения на завърнали се от продължителна кома с придобита духовна опитност, показва, че и това е начинът, макар и толкова драматичен за тялото, да се постигне още в духовната еволюция.

Една от най-честите вредни програми за действие, която е в основата на неврозите, е разцепването на цялостния човек на ум и тяло. След това се локализира съзнателната активност в ума, а на тялото се отрежда ролята на роб. Това е тежко наследство от християнската практика в европейската култура. Изчистването на този вреден мем решава поне 1/3 от случаите на така наречения “психичен боклук”.

Роберто Асаджиоли (1888-1974) е широко известен в Европа като лекар-философ, създател на техниката за реконструкция на личността, която той нарича “психосинтез” (един вид реплика на Фройд-Юнговата психоанализа).

Идеите си Роберто Асаджиоли е черпил от ведантически текстове, както и от личните си преживявания и медицинска практика. През 1940 г., бидейки арестуван от фашисткия режим в Италия, той прекарал няколко месеца в единична килия и после разказвал на приятели, че от това затворничество е събрал интересен и ценен опит, който му е дал възможност да проведе редица специални психодуховни упражнения. С такава ефективност Асаджиоли използувал и принудителното затворничество през 1943 г., когато се криел от режима на Мусолини в отдалечени планински села.

Духовното развитие на човека е продължителен процес. Това е пътешествие из чудни страни, богато не само на удивителни случки, но и на препятствия и опасности. То е свързано с процеси на дълбоко морално пречистване, пълна трансформация, пробуждане на много неизползувани по-рано способности, растеж на знанието до немислимо преди ниво, разширяване на неговите вътрешни пространства. Затова не е чудно, че толкова важните промени преминават през различни критични стадии, които нерядко са съпроводени с неврологични, емоционални и умствени разстройства. При обикновеното клинично наблюдение те лесно могат да бъдат взети за разстройства, получаващи се от съвсем други причини. Разстройствата, за които говорим ние, имат съвсем друг смисъл, изискват друга оценка и лечение. В днешно време разстройствата, предизвикани от духовни причини се срещат все по-често. Появяват се все повече хора, съзнателно или несъзнателно изпитващи вътрешни духовни натоварвания. Освен това,

89

духовното развитие на съвременния човек, по силата на неговото разнообразие и особено вследствие на съпротивата предизвикана от неговия критичен ум, става по-труден и сложен вътрешен процес, отколкото в миналите времена. Затова е целесъобразно да се направи преглед на нервните и психични разстройства, които могат да се получат в различни етапи на духовното развитие, да се покажат и ефективни методи за тяхното преодоляване.

По пътя към постигането на духовно съзнание човек може да премине през пет критични стадия: 1.кризи, предшествуващи духовното събуждане; 2. кризи, провокирани от духовното събуждане; 3. спадове след духовното събуждане; 4. кризи на стадия на духовното събуждане; и накрая 5. “тъмната нощ на душата”. Да ги разгледаме поред.

Между вярата и съмнението

1.Кризи, предшествуващи духовното събуждане. За да се разбере правилно смисъла на странните вътрешни преживявания, предсигнали на духовното събуждане, ще кажем няколко думи за психиката на средния човек. Той сякаш е носен от течението на живота. Той приема живота така, както протича, без да си задава въпроси за неговия смисъл, ценностите и целите. За човека с ниско ниво на духовно развитие всичко се свежда до осъществяване на лични желания, например той се стреми към богатство, задоволяване на влеченията и честолюбието си. Човек, чието духовно ниво е малко по-високо, подчинява своите лични наклонности на изпълнението на тези семейни и граждански задължения, зачитането на които е заложено с неговото възпитание. При това той не се замисля над това откъде са се взели тези задължения, как те се съотнасят помежду си и т.н. Той може да смята себе си за вярващ, но неговата религиозност е повърхностна и стереотипна. За да живее със спокойна съвест, на него му е достатъчно да изпълнява формално предписанията на църквата и да участва в установените обреди. Казано накратко, обикновеният човек се опира, без да се замисля, на безусловната реалност на обикновения живот. Той здраво се придържа към земните блага, които имат за него положителна ценност. По такъв начин, земното съществуване представлява за него единствена практическа самоцел. Дори ако вярва при това в бъдещия рай, вярата му е чисто теоретична и академична. А и той не бърза да попадне в този “рай”.

Но освен това, което описахме, може да се случи този “обикновен” човек да претърпи внезапна трансформация в душевния си живот, която го обърква и плаши. Понякога тази трансформация настъпва в резултат на много разочарования, а нерядко и силно душевно сътресение, например вследствие загубата на близък човек. Но тя протича без външни причини: сред пълното благополучие и благоволение на съдбата се появява неопределено безпокойство, чувство на неудовлетвореност и вътрешна празнота. Човек страда от липсата на нещо неопределено, на нещо, което той самият не може да назове и опише. Постепенно идват чувства на нереалност, суетност на будния живот. Личните интереси, които до този момент са владели и изпълвали човека, почват да бледнеят и губят своите важност и ценност. На преден план излизат нови въпроси: човек започва да се замисля за смисъла на живота, за причината на явленията, които преди се приемали като разбиращи се отсамо себе си. Той се замисля за изворите на собственото и чуждо страдание, за оправданията на човешкото неравенство, за произхода и целите на човешкото съществуване.

На този етап заблудите са чести. Много хора, не разбирайки смисъла на новото си душевно състояние, го разглеждат като натоварване с причудливи болезнени фантазии, и доколкото то е мъчително, те всячески се стремят да го потиснат. Боейки се “да не си загубят ума”, те правят всичко възможно отново да потънат в конкретната реалност, която им изглежда, че им се изплъзва. В хода на тази борба някои с удвоен инат се хвърлят във водовъртежа на живота и жадно търсят нови занимания, страсти и усещания. Понякога по този начин им се удава да заглушат безпокойството си, но почти никога не се получава да се избавят напълно от него. Това безпокойство броди в дълбините на душата, разлага устоите на обичайния живот и след някое време, понякога дори след години, с нова сила изплува на повърхността на съзнанието. Сега това безпокойство става още по-мъчително, вътрешната празнота – още по-непоносима. Човек се чувства унищожен, всичко, на което се е градял предишния му живот, изглежда сън и изпада като ненужна обвивка. В същото време новият смисъл още не се е появил и сега човекът не просто не знае нищо за него, но дори и не подозира за възможността за неговото съществуване.

Често към това страдание се добавя и морална криза, събужда се и се задълбочава етичното съзнание, човек се терзае от тежко чувство за вина и разкаяние за миналите си постъпки. Той сурово се самоосъжда и изпада в пълно униние.

В такова състояние е лесно да се появят мисли за самоубийство. Прекратяването на физическото съществуване изглежда логическо разрешение на вътрешната катастрофа.

90

Ще отбележим, че това е само общ сценарий на протичането на подобни преживявания. В реалността са възможни различни индивидуални особенсти. Някои изобщо не преживяват острия стадий, други се оказват в него внезапно, без предварителни етапи, при трети господстват натрапливи философски съмнения, при четвърти основна роля играе моралната криза. Тези проявления на духовен прелом много приличат на определени симптоми при неврастения или психастения. В частност, при едни се проява един от симптомите на психастенията – загуба на действие в реалността, при други – деперсонализация. Подобието на духовната криза с посочените заболявания се засилва и от това, че то предизвиква същите физически симптоми: изощение, нервно напрежение, безсъние, разстройства на кръвообращението и храносмилането.

2.Кризи, предизвикани от духовното събуждане. Създадените връзки между личността и душата, съпътствуващите им потоци от светлина, радост и действена сила носят чудесно усещане за освобождение. Вътрешната борба, страданията, неврозите и физическите сътресения могат внезапно да изчезнат и понякога толкова бързо, че е очевидно, че не са имали материални причини, а са от душевни страдания. В такива случаи духовното събуждане представлява изцеление в пълния смисъл на тази дума.

Обаче не винаги събуждането става толкова просто и хармонично. То само по себе си може да провокира усложнения, разстройства и отклонения. Това се отнася за тези хора, чийто ум не е напълно уравновесен, чийто емоционален живот е прекалено екзалтиран, нервната система е твърде нежна или чувствителна, за да може безболезнено да издържи на рязко засилилите се духовни енергии.

Когато разумът е твърде слаб и неподготвен да понесе духовната светлина, или когато човекът е склонен към високомерие и егоцентризъм, вътрешните събития могат да бъдат неправилно разбрани. Появява се т.нар. разместване на пластовете, нелегитимен пренос на относителното към абсолютно, от сферите на личното – в духовния свят. По този начин духовната сила може да доведе до раздуване на личностното Аз. Наблюдаван е типичен краен случай от този род в психиатричната болница Ванкон. Един от обитателите ѝ, симпатичен старец, спокойно и упорито твърди, че е Господ Бог. Около това си убеждение той тъче платно от фантастични идеи за небесните войнства, които той владеел, за великите дела, извършени от него и т.н. Във всичко останало той си е най-прекрасен и любезен човек, винаги готов да услужи на лекарите и болните. Разумът му е ясен и внимателен. Той е толкова добросъвестен, че го правят помощник на аптекаря. Аптекарят му поверява ключа от аптеката и приготвянето на лекарствата и това не става причина за неприятности, ако не се смята изчезването на захар, която той взема от запасите за да достави удоволствие на някои пациенти. От обикновената медицинска гледна точка на този болен трябва да се постави диагноза: обикновен случай на мания за величие, параноидно заболяване. Но в действителност всички тези формулировки са само описателни, вкарващи в някакви клинични рамки. Ние няма да разберем нищо определено за природата, за истинските причини на даденото разстройство. А за нас е важно да знаем – не стоят ли зад идеите на болния по-дълбоки психологически мотиви. Ние знаем, че възприемането на реалността на духа и вътрешното му единство с човешката душа, предизвиква у човека, който го преживява, чувство на вътрешно величие, растеж, причастност към Божествената природа. В религиозните учения от всички времена намираме многобройни доказателства за това. В Библията е казано кратко и ясно: “Вие знаете ли, че сте богове?”. Августин Блажени казва: “Когато душата на човека обича, тя заприличва на това, което обича”. Когато тя обича земното, тя става земна, но когато тя обича бога, не става ли тя Бог!

Най-силно от всичко – пълното тъждество на човека-дух в неговото чисто битие – с Висшия (универсалния) Дух – е изразено във философията Веданта. Колкото и да ни се иска да виждаме това отношение – между индивидуалното и универсалното – в пълния смисъл на тъждество или като подобие (изоморфизъм), като причастност или като единство, и на теория, и на практика е редно ясно да осъзнаваме огромната дистанция между духа в неговото чисто битие и обикновената личност. Първото е основа, център, или Голямо Аз, второто е нашето малко Аз, заключено в обичайното ни съзнание. Пренебрегването на тази разлика води до нелепи и опасни последствия. Именно това позволява да се разбере душевното разстройство на описания по-горе болен и другите, не толкова крайни форми на самовъзнасяне и самообожествяване. Болестното заблуждение на тези, които стават жертва на подобни илюзии, е в това, че приписват на своето преходно аз качествата и способностите на Висшия Дух. Става дума за смесване на относителната и абсолютната реалност, на личното и метафизичното нива. Подобно разбиране на определени случаи на мания за величие може да даде ценни указания за тяхното лечение. А именно: напълно безполезно е да се доказва на болния, че не е прав, че се е заблудил и да се надсмиваме над него. Това може само да го раздразни.

За предпочитане е друг начин на отношение: да се признае реалността, която стои в неговите идеи, а след това с цялото си търпение да се опита да се обясни на болния заблуждението му.

В други случаи събуждането на душата и съпътстващото го внезапно вътрешно просветление може да доведе до емоционално претоварване, което да се прояви бурно и безразборно, с крясъци, плач, пеене и възбудени действия.

91

Някои силни натури в резултат на подема, предизвикан от духовното пробуждане, могат да се обявят за пророци или реформатори. Те оглавяват движения, основават секти, изявяващи се с фанатизъм и стремеж да привлекат и “покръстят” всички в своята вяра.

При някои хора с високо ниво и твърде силни, в резултат на преживяно откровение от трансцеденталния и божествен аспект на своя дух, възниква претенция за пълно и буквално тъждество с духовната му част. На практика такова тъждество може да се достигне само в резултат на дълъг и сложен път на последователни трансформации и прераждания на индивида. Затова претенциите им не могат да бъдат удовлетворени – оттам и депресивните състояния до пълното отчаяние и импулси за самоунищожение. При някои съответстващо предразположени хора вътрешното събуждане може да се съпровожда с различни парапсихични явления. Те имат видения на ангелоподобни същества, чуват гласове или имат подтик към автоматично писане. Значението на такива съобщения може да е различно. Във всеки случай е наложителна трезва проверка и анализ без предварително отхвърляне, но и без априорен пиетет, който може да внушава източника им на информация. Особено вимателно трябва да се отнасяме към съобщения, които съдържат императивни заповеди или забрани и изискват сляпо подчинение, а също така към тези, в които се превъзнася доставчика на съобщенията – истинските духовни Учители никога не прибягат към такива средства.

Следва да отбележим, че независимо доколко са истинни и значими тези съобщения, те винаги са вредни за здравето, защото могат да нарушат в значителна степен равновесието на ума и чувствата у неподготвения.

3.Спадове, следващи след духовното събуждане.Обикновено известно време след духовното пробуждане следва спад. Вече казахме, че процесът на

духовно събуждане предизвиква чувство на радост, просветление на ума, осъзнаване на смисъла и целта на битието. Разсейват се много съмнения и се разрешават много въпроси, появява се усещане на вътрешна увереност. Всичко това се съпътства от преживяване на единство, красота и святост на живота. Пробудената душа излива поток от любов към всички хора и към всяка твар.

Всъщност няма нищо по-радостно и утешително за сърцето от досега с пробуден, който се намира в състояние на благодат. Изглежда, че предишната му личност с нейните остри ръбове и неприятни прояви е изчезнала и на нас ни се усмихва нов човек, изпълнен със симпатия, стремеж да донесе радост и да бъде полезен на околните, да сподели с тях получените духовни съкровища, които той не може да обхване сам.

Това радостно състояние може да продължи различно, но накрая то се прекратява. Ежедневната личност с нейния дълбок его фундамент само временно е потънала под повърхността. Тя сякаш е била заспала, но не е изчезнала. Освен това, потокът от духовна светлина и любов, както и всичко останало на света, е ритмичен и цикличен. Следователно, рано или късно след прилива следва отлив.

Преживяването на напускането на благодатта е много мъчително и в някои случаи то води до сгромолясване и сериозни разстройства. Отново се събуждат и с нова сила се утвърждават неизменните влечения. Целият “боклук”, погълнат от мътния поток на ежедневието, отново изплува на повърхността.

Междувременно процесът на събуждане вече е изтънчил етичната чувствителност, засилил е стремежът към съвършенство, човек съди себе си по-строго, безжалостно, на него му изглежда, че е паднал по-дълбоко, отколкото преди. Това заблуждение се подкрепя от това, че на повърхността излизат по-рано дълбоко скритите наклонности и влечения: високите духовни стремежи, представлявайки зов към тези сили са ги събудили и извадили от безсъзнателното.

Спадът може да отиде толкова далеч, че човек започва да отрича духовното значение на вътрешния си опит. В неговия вътрешен свят царят съмнение и самоунищожение, той се поддава на изкушението да приема че всичко, което се е случило с него е илюзия, фантазия, сантиментални “приказки”. Той може да стане ожесточен и саркастичен, цинично да се присмива на себе си и на други, да се отрича от своите идеали и стремежи. Но независимо от всичките усилия, той вече не е в състояние да се върне в предишното състояние. Красотата и чудото на това, което е преживял, остава в него, не може нито да се отрече, нито да се забрави. Като цяло реакцията е болезнена, с пристъпи на отчаяние и мисъл за самоубийство.

Подобни извънредни реакции се преодоляват с разбирането на това, което става и с това със собственото осъзнаване на единствения път за преодоляване на трудностите. Именно затова на човекът му е нужна помощ отвън.

Нужно е да му се помогне да осъзнае, че състоянието на благодат не може да продължава вечно и че следващата реакция е естествена и неизбежна. Прекрасното състояние, преживяно от него е било подобно на излитане към озарявани от слънцето върхове от които е видим цялостно света. Но всеки полет рано или късно свършва. Отново се връщаме в равнината и след това бавно, стъпка по стъпка, преодоляваме острото издигане, водещо към върха. И осъзнаването на това, че преживяваното спускане или “пропадане” е естествен процес, през който всички ние трябва да преминем, утешава и ободрява странника, помагайки му да събере сили, за да започне ново уверено издигане.

4.Кризи на етапа на духовното преобразяване.

92

Упоменатият подем на практика означава пълна трансформация и прераждане на личността (да не се бърка личността с индивида. Личността е продукт на обществените отношения, съгласувани в един човешки индивид. Индивидът е тяло – продукт на биологичната еволюция). Това е дълъг и сложен процес, включващ различни фази: фаза на активно усещане с цел премахване на препятствията пред духовните сили; фаза на развитие на вътрешните способности, преди всичко на скритите или слабо изразените; фаза, в продължението на която личността трябва да даде на духа безмълвно и кротко да работи с душата, мъжествено и търпеливо понасяйки неизбежните страдания. Това е време, изпълнено с промени, когато светлината и тъмата, радостта и болката се сменят една с друга. Често силите на човека на този етап са дотолкова погълнати от тежки и наистина мъчителни събития, че той лошо се справя с разнообразните изисквания на външния живот на личността. Страничният наблюдател би преценил такъв човек от гледна точка на неговата нормална и практическа ефективност като ставащ “по-зле”, “струва” по-малко, отколкото преди. Така вътрешните проблеми на духовно развиващият се човек се задълбочават от неразбирането и несправедливите оценки на семейството, приятелите и дори лекарите. Не веднъж той чува неодобрителни забележки за пагубното въздействие на духовните стремежи и идеали, лишаващи човека от достойнства в практическия живот. Подобни съждения често предизвикват дълбока потиснатост, душевно объркване и униние. Състоянието на такъв човек от медицинска гледна точка може да се тълкува като психоза – човекът става неизвестен на себе си. Въпреки че всичките му личностни знания и опитности може да ги реализира, той вижда безсмислието в нагласените от обществото и най-близко обкръжение модели като абсолютно неприемливи. Преживява се удар върху личността извършен от самата личност.

Това изпитание, както и другите, трябва да бъде преодоляно. То учи да се справяме с личната чувствителност и помага да се изработи твърдост и независимост на съжденията. Затова следва не да се съпротивлява на такова изпитание, а търпеливо да се приеме. Дори ако близките разберат човека в тази ситуация, те могат да окажат важна помощ, да го избавят от излишни страдания. Става дума за някакъв преходен период, когато човек е изоставил предишното състояние, но още не е достигнал новото. Той трябва да премине през бездната на несамопознаваемост и да влезе в нова конфигурация, да се трансформира. Така гъсеницата, която се превръща в пеперуда, трябва да премине през стадия на пашкул – стадий на безпомощност и безсъзнателност.

За разлика от гъсеницата, човек е лишен от тази безопасност и тишина, в която пеперудата преминава метаморфозата. Тя му трябва, особено в нашето забързано урбанизирано време, да остане на мястото си и доколкото му стигат силите да изпълнява дълга си пред семейство и общество, също професионалните си задължения – тъй сякаш във вътрешния му свят не става нищо особено. Такава задача е особено трудна. Може да я сравня с проблема, стоящ пред английските инженери, които трябвало да преустроят лондонската гара, без да прекъсват движението дори за час.

Не е удивително, че такава сложна задача дотолкова силно предизвиква такива нервни и душевни разстройства, като изтощение, безсъние, потиснатост, раздразнителност, които на свой ред, вследствие тясното взаимодействие между тяло и дух, могат да изявят различни физически симптоми. За да се помогне в такава ситуация, е нужно преди всичко да се разпознае действителната причина за болестите и се окаже на болния правилна психотерапевтична помощ, защото чисто физическото лечение и приемане на лекарства само ще смекчат неблагополучието, но изобщо няма да подействат на душевно-духовните корени на недъга. Понякога тези разстройства се получават от претоварвания – от прекомерни усилия, насочени към ускоряване на духовното развитие. Като следствие от тези усилия става не трансформация, а изтласкване на нисшите компоненти, обостряне на вътрешната борба със съответното нервно и душевно пренапрежение. Твърде ревностно стремящите се към съвършенство трябва непрекъснато да помнят, че работата по тяхното вътрешно прераждане се осъществява от силите на духа и енергиите, които той направлява. Тяхната личностна задача е да призове тези сили чрез вътрешно самоотречение, медитация и правилно състояние на душата, да се стреми да отстрани това, което може да попречи на свободното въздействие на духа. Освен това, на него му остава с търпение и доверие да очаква разгръщането на духовното действие в душата.

Друга трудност е да се справи с особено мощните потоци на духовна сила. Тази скъпоценна енергия може да се разпилее в изблик на емоции и трескава дейност. В някои случаи тази енергия е твърде сдържана, което води до натрупването ѝ, тя не се реализира в дейността и в края на краищата нейното налягане също поражда вътрешни разстройства. Така силният електричен ток разтапя проводника, предизвиквайки късо съединение.

Така образно изразявайки се, искаме да покажем, че човек трябва да се научи разумно да управлява потока на духовната енергия. Да я ползува пълноценно, без да я разхищава, в плодотворна вътрешна и външна дейност.

5.Тъмната нощ на душата.Когато процесът на трансформация стигне върховната си точка, решителният последен етап често

се съпровожда от силни страдания и вътрешен мрак. Християнските мистици са наричали това състояние “тъмната нощ на душата”. Външно това наподобява болест, която психиатрите наричат

93

депресивна психоза или меланхолия. Нейните признаци са: състояние на тежка потиснатост, стигаща до отчаяние; изразено чувство за собствена недостойност; остро самоосъждане – съвършено безнадежден и проклет; гнетящо чувство за парализиран ум, загуба на силата на волята и самоконтрола, съпротивление и спиране на всякакви действия. Някои от тези симптоми могат да се проявят в по-слабо изразена форма и на предишните стадии, без да се достига обаче до “тъмната нощ на душата”.

Това своеобразно и плодотворно преживяване, колкото и да ни изглежда, не се поражда от чисто болезнено състояние. То има духовни причини и дълбоко духовно значение.

След така наричаното “мистично разпятие” или “мистична смърт”, настъпва победното възкресение и с него завършват страданията и недъзите. То носи със себе си оздравяване и възнаграждава за всичко преживяно.

Този аспект на психичното развитие ни среща с изключително негативни и необичайни страни на вътрешното развитие. Това съвсем не означава, че хората, вървящи по пътя на духовния растеж получават нервни разстройства по-често от другите. Ще отбележим във връзка с това следното.

Първо. При много хора духовното развитие протича по-хармонично отколкото описаните случаи, вътрешните трудности се преодоляват и човек преминава от етап в етап без нервни реакции и без особени физически прояви.

Второ. Нервните и психични разстройства у обикновените хора често протичат по-тежко и по-трудно се поддават на лечение, отколкото тези, имащи духовни причини. Разстройствата на обикновените хора често са свързани със силни конфликти между страстите или конфликти между съзнателните влечения с безсъзнателната личност (т.нар. субличности) или пък се пораждат от противодействието на техните собствени егоистични изисквания и желания. Обикновените хора по-трудно се лекуват, тъй като висшите им аспекти са неразвити и на много малко лечителят може да се опре, за да ги убеди да се подчиняват на тази самодисциплина, която ще позволи да възстанови вътрешната им хармония и здраве.

Трето. Страданията и болестите на тези, които вървят по пътя на духа съзнателно, колкото и тежки форми да приемат са в действителност само временни реакции, като “отпадъци” на органическия процес на растеж, водещ към вътрешно прераждане. Затова те или сами по себе си изчезват, когато премине предизвикалата ги криза, или относително лесно се премахват с правилно лечение.

Четвърто. Страданията, предизвикани от отлива на духовната вълна се заплащат с лихва не само през периода на прилив и вътрешен подем, но и с вяра в значима и висока цел, заради която се извършва вътрешното пътешествие. Предвкусването на победата е много убедителна сила и утешение, непрекъснат източник на мъжество. Това ние трябва да визуализираме, доколкото ни е възможно ярко, и често да помагаме в това на нашите спътници. Защото това е едва ли не най-добрата помощ, която можем да им окажем. Ние трябва да се стремим колкото е възможно изразително да си представим благостта на победилата и освободена душа, която съзнателно приема мъдростта, силата и любовта на Божествения живот, да вижда с вътрешния си взор осъществяването на земята на Царството Божие, Неговата слава, съвършенство, което по смисъла си е картина на освободеното човечество – новородено творение, изпълнено с божествено ликуване. Подобни видения са давали на великите мистици и светци силата да понесат вътрешното страдание и физическите мъки. Те вдъхновили думите на Свети Франциск Асизки: “В очакване на блаженството – всяка мъка е наслада…”.

А сега да се спуснем от тези висоти за известно време в долината, където “хората се трудят с пот на чело”. Ако погледнем на проблема от гледната точка на медицината и психологията, то следва да изясним един важен въпрос. Вече казахме, че независимо че разстройствата, съпътстващи духовното развитие да напомнят някои болести, а понякога да не се различават от тях, то техните причини са напълно различни и в известен смисъл дори противоположни. Съответно и лечението трябва да бъде различно. Нервните симптоми при обикновените болни имат по правило регресивен характер, понеже тези болни са неспособни към вътрешна и външна адаптация, която я има при нормално развитие на личността. Така за някои е невъзможно да се освободят от емоционалната зависимост от родителите си и остават в това състояние на детска зависимост от родителите или тези, които си ги представят, поне символично. Понякога болните нямат собствена добра воля да се справят с трудностите на обичайния семеен и социален живот. Без да осъзнават това, те се дезадаптират, търсейки чрез бягството в болестта освобождение от задълженията си. В други случаи като причина за болестите служи емоционална травма, например разочарование или загуба. Нямайки сила да приеме ситуацията, човек реагира на нея като се разболява.

Във всички посочени случаи става дума за конфликт между съзнателната личност и нисшите импулси, които работейки в сферата на несъзнателното, започват частично да преобладават над силата на съзнанието. А страданията, предизвикани от хода на духовното развитие, обратно, имат изразено прогресивен характер. Това е следствие на напрежението, свързано с растежа или борбата между личността и течащия надолу енерго-информационен поток на идейната реализация – от абстрактното към конкретното.

94

По този начин двата типа заболявания следва да се лекуват по съвършено различни начини. При недъзите от първия тип лекарят трябва да помогне на болния да се върне в положението на нормален човек. За това му е нужно да освободи пациента от изтласкванията и забраните, чувствата на страх и зависимости, прекаления егоцентризъм и лъжливи оценки, изкривени представи за реалността. Неговата задача е да приведе човека към обективно и разумно виждане на нормалния живот, към пълно осъзнаване на собствените задължения и правата на другите хора. Незрелите и конфликтуващи помежду си фактори трябва да се развият в съгласие, като по този начин се извърши успешен личностен психосинтез.

Що се отнася до втория тип недъзи, то задача е установяване на вътрешна хармонизация. Лечението се състои в това - духовните енергии да бъдат асимилирани от вече създадената нормална личност, т.е. става дума за духовен психосинтез на по-висок кръг на спиралата на развитието.

Очевидно е, че методите за лечение подходящи за болните от първия тип са негодни и дори вредни и опасни за пациенти от втората група. Лекарят, който не разбира проблемите на последните, дори не знаещ за възможността за духовно развитие или отричащ го, може да не облекчи, а да засили трудностите. Такъв лекар е способен да обезцени или осмее още неуверените духовни стремежи на пациента, разглеждайки ги като празни фантазии и в най-добрия случай като чиста сублимация. С негова помощ пациента идва до извода, че най-добро от всичко е да ожесточи личностната защита и напълно да игнорира гласът на душата. Но от това състоянието му само ще се влоши, борбата ще се обостри, освобождението ще се забави.

Напротив, лекарят, който сам върви по пътя на духовото развитие или в краен случай осъзнава духовната реалност, може да окаже огромна помощ на нашия пациент. По времето, когато човек още се намира на стадия на неудовлетвореност, безпокойство, несъзнателни стремежи, губейки интерес към обикновения живот, но нямайки представи за висшата реалност, докато търси облекчение не там и не така, където и както е възможно и се загубва в безизходиците, в това време разкриването на истинската причина за неговите страдания може да му помогне да намери правилен изход в събуждането на душата. И това ще е същността на лечението.

На човек, намиращ се на втория стадий на духовния път, чувстващ се щастлив в духовната светлина, в атмосферата на блажени полети на неосъзнаваеми висоти, много важно е да се разкрие природата и целите на неговите преживявания, да се предупреди за тяхната преходност, за превратностите на бъдещите пътешествия. Тогава нашия странник няма да бъде застигнат неподготвен от състоянието на спад, няма да се разочарова, няма да се окаже във властта на съпътстващите спада съмнения и униния. Ако такова предупреждение е стигнало несвоевременно, и човекът се нуждае от лечение на депресивната реакция, то е важно да го убедим в това, че състоянието му е преходно и той непременно ще излезе от него.

През четвъртия стадий, когато човек пада в “ямата” по пътя на възхода, помощта е особено сложна. Най-общо тя включва следните няколко задачи.

Първо. Да се обясни на пациента смисълът на неговото вътрешно преживяване и как да се държи в дадената ситуация.

Второ. Да се покаже, как може да управлява дълбочинните влечения, без да ги изтласква в сферата на несъзнателното.

Трето. Да се помогне в преобразуването и използуването на собствените психични енергии.Четвърто. Да се научи да владее навлизащия в съзнанието поток от духовни енергии и да го

използува.Пето. Да осъществява ръководство и сътрудничество при възсъздаването на личността на пациента,

т.е. при нейния психосинтез.През периода на “тъмната нощ на душата” помощта се затруднява от това, че човек се намира в

плътна мъгла, той е потънал в своите страдания и светлината на духа не стига до неговото съзнание. Единственото, което може да се направи е постоянното напомняне, че неговото състояние е само преходно, а не постоянно, доколкото именно увереността в последното хвърля пациента в дълбоко отчаяние. Ние предлагаме също настойчиво да му се внушава, че тези мъки, каквито и да са те, имат огромна духовна ценност, имат в себе си зародиша на такова великолепно щастие, че ще дойде време, когато той ще ги благославя. Така ще помогнем на пациента да понесе страданието с покорност и смирение.

Следва да се отбележи, че описаните психологически и духовни средства по никой начин не изключват физическото лечение, само то би могло да облекчи страданията. Особено ценни са тези средства, които поддържат лечебните сили на природата: здравословно хранене, упражнения за релаксация, елементи на дихателната тренировка, досега до природните елементи, подходящ ритъм на различни видове физическа и психична дейност, първостепенно обръщайки внимание на съня.

В някои случаи лечението се затруднява от смесените прогресивни и регресивни разстройства. Те са следствие на неравномерно и нехармонично вътрешно развитие. Такива хора с една част от личността си

95

могат да достигнат до високо духовно ниво, а с друга – да остават роби на детската (личностна) зависимост или несъзнателни комплекси, най-чести от които са формите на малоценността. Впрочем, може да се каже, че при щателен анализ проблемите от регресивен вид се установяват при мнозинството вървящи по духовния път и почти у всички т.нар. “нормални” хора. Затова и много от отправилите се по пътя на съзнателното си духовно е редно първо да изчистят “боклука” от вредни навици, установки и предразсъдъци в поведението и душата си. Но понякога това изисква толкова дълго време и съзнателни усилия, а предизвикателствата на духа не могат да чакат за подготовка на по-благоприятна почва. Ето защо трябва да се съобразяваме, че в случаите на усложнена симптоматика от прогресивен и регресивен характер се налага всяко отделно разстройство да се изследва и интерпретира, за да се разбере неговата истинска причина и намери подходящо лечение.

За ефективната помощ при нервни и психични разстройства, възникващи в хода на духовното развитие, са необходими знания и опит от два различни типа: класически, които се придобиват чрез сетивната и съзнателна мисловна дейност и за които студентът получава диплома в областта на неврологията и психиатрията; метафизически – сериозен изследовател с личен опит в духовния път, земен водач на духа. В днешно време, когато е доминиращ материалистическия канон, много рядко двата типа знания се интегрират в един човек. Но доколкото нуждаещите се от лечители с подобни възможности стават все повече, хората, способни на такава работа, трябва да се подготвят за нея. Не бива да се забравя, че на великите ученици съдбата изпраща велики Учители. И – че Учителят търси и намира Ученика, а не обратното, както е в класическия случай. Така съдбата ще среща многострадалните Болни с техните Лечители.

Психотерапевтът-Учител, духовният гуру трябва да осигури излекуването и “светването” за духовния път пациента с три основополагащи жалона:

1.Скромност – с нея ще премахне детинската мания за величие;2.Осъзнаване трагизма на битието – облекчава интеграцията на трансцендентните аспекти на

битието;3.Удоволствие от играта – нов възглед към миналото, настоящето и бъдещето. Животът е Игра,

която трябва да се изиграе. Коя е играта на пациента? Добре ли я играе? Да се върне при себе си и да отговори на тези въпроси.

Лечението би могло да се придвижи и благодарение на съответната подготовка на персонала, способен да изпипва всички детайли на лечението. Накрая, важно е публиката, обществеността, църквата, дори и в най-общи линии, да знае за основните връзки между нервно-психичните и духовни кризи. Тогава семейството би могло да помага на болния и лекаря, а не да създава допълнителни трудности със своето неосъзнато невежество, предразсъдъци и съпротива. Това би осигурило повишаването на проводимостта на духа по пътя му на изява в материалното, в измеренията на конкретното при всички: лекари, пациенти, роднини на пациента.

Когато човекът преминал петте стадия и стъпи на пътя на духовното, ще види невероятните възможности за разгръщане (Приложение 2). Това е само началото на едно безкрайно приключение. Той ще осъзнае преходността на формата си, служеща само за временен носител нужен за физическите параметри на планетата. Ще може да живее в този свят - реалността, която наричаме РОП,- без да се е вкопчил в него. Реалността, чието изследване ни поставя под необходимостта на една инстанция, канон, която обещава спасение, но винаги ни дава относителни истини по пътя към него. Ще разбере, че да се функционира, не е всякога нужно да ползуваш тялото. Ще се запознае “отвътре” с “не-реалността”, съдържанието на вътрешния ни свят, която ни дава свободата; бидейки в общото информационно пространство на вариантите на реалността, сме свободни да решаваме, да избираме, да интерпретираме реалността, иначе казано – духът ни стига до независимост, която му дава да изследва, преживява, самоизследва реалностите.

Връщаме се отново на темата за вътрешния психичен “боклук”. Неговата най-честа проява са травмиращите спомени от събития (не всички хора могат да бъдат травмирани от едно и също събитие, преживяемостта е индивидуална). За едни хора дадено събитие травматизира, други ги трансформира.

Обичайните реакции на “травматизиращите” събития са 3 типа, отразяващи общата насока на мисленето – към миналото, бъдещето и настояще пост травматичентичен стрес (ПТС) при който се запазва участието на спомените: вредна обвързаност с миналото; участие на събитието в бъдещето – проекции на мисловния процес, които провокират аналози (виж приложение 1 за трансърфинга) – това е вредна обвързаност с бъдещето при която има тиха забрава, която обаче провокира неадекватни реакции, свързани с емоционално травматизиращото събитие в настоящето – внезапна амнезия изключва травматизиращото събитие от реалността – изключено е съзнанието и/или осъзнаването, например с припадък.

От проявата на една от формите може да се премине (измести) към друга от тези форми – преливане, трансформация, мимикрия. И докато събитието, което травматизира не се разбере ЗАЩО ТРАВМИРА

96

няма да се надживее и психиката да оздравее от тази рана. А когато оздравее – споменът ще остане, но няма да действа травматизиращо на настоящето или да се проектира драматично в бъдещето.

Загубата на спомени от предишни животи е ограничение за да не се травматизира сегашното тяло от извършените невежи постъпки. Арестуваният спомен само прикрива травмата. Спомнянето е стъпка към изчистването от “греховете”, които не са нищо друго освен травматизиращи преживявания, оставили емоционални отпечатъци и пречещи на духовното развитие. Споменът боли. Едва когато осъзнаем урока стоящ зад него, можем да си спомняме без болка... А ако тази болка е оставила ясни отпечатъци в настоящото тяло (съществуват и случаи от сегашния живот!), вече ще е въпрос на прагматично намиране на решение за справяне (преодоляване, излекуване) с недъга.

“Да помниш любимите си хора, които си загубил е по-страшно от това да си останал без спомени”... Майка, загубила малко дете всяка година около датите на раждането и смъртта му изпада в неописуема депресия... Дадох пример за болка от любов. Ако може да съхраниш спомена, запазвайки любовта, без да я обвързваш с пристрастност към точно определен човек, това е очистителното действие. А неочистеното съзнание може да изключи дори всякаква любов заради травматизиращия спомен от загубата. И какво получава травматизираният? Страх, безлюбие (загуба на основна божия благодат)... Време е за очистване и трансформация!

Духовното развитие може да започне и да напредва при нервни заболявания, които са признак за нарушен психичен стабилитет или недостатъчно психично развитие; може също да е съпътствано от друго телесно заболяване. Но за ефективността е много по-лесно то да става при добро физическо и психично здраве. Затова увреждащото влияние на непосредствената жизнена среда и начин на живот, както и неправилни нездравотворти нагласи на ума препятстват духовното развитие.

Себереализация

Да познаеш – къде си на пътя към себереализация

Ако на някой всичко това му изглежда лесно, или пък е толкова самоуверен и настроен да встъпи на пътя на духа, ще му задам няколко въпроса, на които да отговори (и ако отговори с да, то добре дошъл, ако ли – не – да почака узряването си, но да не лицемерничи пред себе си. Някой друг може да излъже, отговаряйки погрешно на това, но ще има ли полза да лъже себе си?):

Би ли учил, ако нямаше училище?Би ли работил, ако нямаше заставяне и награда?Би ли се хранил, ако нямаше магазини и супермаркети?Би ли се грижил за здравето си сам, ако нямаше лекари, Министерство на

здравеопазването и здравна каса?Би ли се променил, ако обществото / семейството упорито държи на

статуквото и пречи на твоето решение да се промениш?Правиш ли това, което ИСКАШ или това, което ТРЯБВА? Слушаш ли сърцето

си? (Забелязваш ли каква част от поведението и външността ти се доминира от мнението на другите и доколко сам определяш какво да правиш?)

Независими ли са връзките ти с хората от полза, изгода и ласкателства? (Доколко хората за теб са цел, а не средство?)

Би ли нарушил обществените табута по своя воля и по свой собствен начин?Би ли се отказал от амбициозна цел с това само да предпочиташ изпълнението

ѝ, пък било от някой друг?Можеш ли да се надсмееш над себе си?Как се чувстваш по-добре – по-скоро като творящ, отколкото като

потребяващ?Способен ли си на критично мислене, но въздържайки се от критика спрямо

някого?Оставаш ли необвързан с вина към себе си или другите? Прощаваш ли за

постъпки?

97

Дали проблемите които ти предстои да решаваш са независими от това да ги решиш успешно непременно?

Дали осъзнаването ти на ставащото има смисъл пред това как би изглеждало в очите на другите?

Привлича ли те природата повече отколкото обществото?Чувстваш ли се добре и без да си център на внимание, приемник на слава и

настойчиви ухажвания?Мислиш ли, че за своя авторитет не е нужно да се самоутвърждаваш с гордост,

честолюбие и игнориране на постиженията на другите?Би ли изпълнявал доброволно поетите задължения без заставяне или принудата

да го правиш за пари?Приятни ли са ти повече самовглъбяването и самотата отколкото честото и

шумно общуване?Чувстваш ли се добре в настоящето, без за това да са ти нужни приятни

спомени или блянове за бъдещето? Можеш ли да почувстваш тишина и вътрешен мир достатъчно дълго време, при това лесно постигайки го?

Можеш ли да се почувстваш щастлив без да търсиш вън от себе си повод за това?

Усещаш ли, независимо от образоваността си, тръпка пред невежеството си по даден въпрос, усещането за тайна, отколкото самочувствие от ерудираността си?

Забелязваш ли душата на човека отвъд притежаваните от нея тяло с определен пол, възраст? И можеш ли да изпиташ любов към човек ръководен именно от тази душа?

Би ли допуснал любовта на кормилото на живота ти?Можеш ли да възприемеш някаква част от света на хората като НИЕ?Би ли рискувал живота си за да дадеш или да спасиш живота на друг човек?

Признаци на психичното и на духовното развитие

Няколко най-общи указания за това велико приключение на ко-еволюцията на духа и материята. Съзнанието може да функционира под няколко форми, които също имат еволюционна последователност, етажност и гъвкавост (т.е. в едни моменти съзнателността ни да функционира по един, а в други моменти – по друг начин).

Обичайната форма на съзнанието, в която се намира едва тръгващият по Пътя, е нужна за действие в консенсусната РОП. Тя изкушава със своите форми и имена. В нея най-лесно се проявява пристрастност, влюбеност, самовлюбеност. Това е зоната на СЪЗНАНИЕТО НА РАЗУМА, в която максимално се проявява себеотражението. Човек се вглежда не в това, което е, а в това, което изглежда в очите на другите; опитвайки се да удовлетвори другите, той вижда, че не може да удовлетвори и умиротвори себе си. Това поражда множество конфликти, чиито изрази са неврологичните и психогенните разстройства, за които стана дума по-горе. Но както се разбра, преодолелият ги (съзнанието му) излиза оттам. Тогава той навлиза в по-висшата зона на съзнателността – ЗОНАТА НА БЕЗЖАЛОСТНОСТТА. В нея себеотразяването все още действа, но той вече знае за неговото съществуване – т.нар. “скрит наблюдател”. Навлизането в тази зона става чрез въздържания (брахмачарии, или редукции на проявите) и автотрансформиращи самонаблюдения (аскези). Ето някои най-основни аскези на действията. На общуването аскезата е самотата, на думите – мълчанието, на непротиворечието – противоречието, на битието – нищото, на безпокойството – спокойството, на правенето – неправенето, на невъзможността – всевъзможността, на подредеността – всеподредеността, на мисленето, тревожността – не-антиномичното решение, на различието – общото, на омразата – любовта, на пристрастието – невъзмутимото всепристрастие, на времето – вечността, на пространството – безкрайността, на себеутвърждаването – скромността (с тенденция към себереализацията), на секса като проява на телесна обвързаност, подчинение и зависимост – любовта от ІІ и ІІІ тип*, на насилието и господството – ненасилието и културата, неприемане на авторитетите и завареното знание, на чувството за собствена значимост – пълнокръвния живот без плащане данък “обществено мнение” и т.н. Изчиствайки постепенно “себе си от себе си”, човек навлиза в най-висшата форма на съзнанието – ЗОНАТА НА БЕЗМЪЛВНОТО ЗНАНИЕ. При нея съзнанието вече е напълно лишено от

98

себеотразителност, от внасянето на значимост, пораждаща малкия телесен аз. Отговорът на всеки проблем се намира на мястото на неговото възникване. Средствата са целта. Местоназначението е самото движение. Така се стига до безупречност на действията. Те не са нито резултат на външни стимули, нито на вътрешни себепредстави, а на едно безкрайно и вечно Висше Аз. Защо е възможна тогава безупречността? – защото се стига до самата тъкан на инфо-пространството. В това състояние на съзнанието изборът на тяло е най-лесен. Човек може да живее и без да носи тялото си; може да телепортира тялото си в тази отвъдност, с което става невидим, нелокален или изчезнал.

--* любовта от ІІ и ІІІ тип – І тип се отнася до всичко, което е природно начало, свързано със

създаването и отглеждането на деца; ІІ тип – всичко, което има романтично-симпатична окраска на душевна всеотдайност: родители и роднини, родина, работа, забавления...; ІІІ тип – отдаденост на онова, което влюбеният счита за равностойно на себе си – определен човек, хората (независимост пола и възрастта), животните, растенията, живите същества, минералите, природата, формите, числата, Бога. Общото в последователните типове любов е преминаването й от егоистичност към тоталност.

--

Бъдещето на разума е в интеграцията – отначало със себе си, а после и с другите себеподобни разуми.

Поради еволюционното правило нисшето да е многобройно и най-разпространено, най-често ще се срещат хора с примитивната форма на съзнание, изключително малцинство от по-висшата форма, а за най-висшата – проявите ѝ са директни чрез Универсума и много малко можем да говорим за нея. Все пак, както много примитивни инструменти и начини на живот са изчезнали, така и човекът–троглодит също е изчезнал.

Същото нещо можем да изразим и по друг начин. Действията във формата на обичайното съзнание са многобройни, предвидими и лесно управляеми. Действията в зоната на безжалостността са изключително редки и споменът за тях у околните е добре запомнящ се. Действията на съзнанието в зоната на безмълвното знание са случайни, абсолютно непредвидими, редки, но с максимална ефективност, от гледна точка на целите на еволюцията – най-оптимални. Най-примитивните прояви на поведение, дори и да са многобройни нямат личностно и социално значимо въздействие.

Ако си справедлив – значи не си състрадателен. Ако си състрадателен – не може да си и справедлив. Справедливостта и моралът са понятия от обществената система, а състрадателността – от духа. В природата действа принципът на целесъобразността.

Като духовно качество състрадателността означава да подпомогнеш по-нисшите духом за техния път, а не просто като задоволяваш желанията или нуждите им. Строг и справедлив може да си само към равните.

Ако си справедлив – значи да си безжалостен. Безжалостността е съпътстващ мотив у твореца. Състраданието съхранява изменяемото и не го трансформира. Справедливостта указва посоката на развитието. Големите Учители са безжалостни към своите Ученици.

Дилемата “справедливост-състрадание” е една от ключовите дилеми в психичното и духовното развитие. Да си състрадателен, означава да си укротен до степен да приемаш всичко каквото е. Ябълката отдава плодовете си и на добрите, и на лошите. Да си справедлив, означава да поставяш ограничаващи условия, да ставаш част от зоната на дискомфорт, в която поставяш онзи, за когото отговаряш за неговото развитие. Не може да осигуряваш външна защита за някой, който след време ще трябва сам да се справя с изпитанията на живота.

Често хората правят грубата грешка да отъждествяват състраданието и симпатията. “Понеже си ми симпатичен, ще ти дам – така съм състрадателен”. Това е голяма самоизмама, която може да подведе и другите. Ако си наистина състрадателен, то може да го направиш така, че повече да не се нуждае човекът от същите състрадателни действия. Например ако дадеш на мързеливеца пари той ще ги употреби за глезотии. Но ако дадеш на отрудения и съзнателен човек пари, той ще ги употреби за най-полезното, за най-насъщното. Утре мързеливеца ще е в началната позиция, а трудовия човек ще е по-самостоятелен, с крачка напред от вчерашния ден и няма да се нуждае от същото.

Често е възможно и друго – да се направи грубата грешка да се отъждестви безжалостността с коравосърдечието. Тогава всеки насилник, егоист и криминален престъпник се издига във висша форма на проява на съзнанието. Всъщност истинската проява на безжалостност е да може да подходиш така, че трансформацията да се получи. Такава безжалостост вече не е заради социалната справедливост – нещо което е частично, - а е внимателно преценено действие породено от духа. Както знаете – това най-често се получава в условията на внезапен недостиг или друг дискомфорт.

През времето на живота с материя душата може да се изкушава с променлива сила или повече от свойствата на материално-телесното, или от идеално-духовното. С преживените спомени и предвиждания, някои необичайни форми на общуването, поемането на вещества променящи съзнанието,

99

сънищата, острите кризисни ситуации и други преживявания, наречени трансформативни, душата се разтърсва и влияе на съзнателността, като генерира различните форми на съзнание. Самата преживяемост в тези форми е с различна продължителност (устойчивост) и зависи от активността на разума и на “скрития наблюдател”. Ето защо въпрос на практиката в еволюцията на духа е по-продължителното и стабилизирано оставане на съзнанието в по-висшите му форми. Никой не може да гарантира както началото на Пътя от РОП нагоре, така и достигането на зоната на безжалостността.

Съзнанието ни е като лъча на фенер, който засветва определени области от действителността – насочва ни вниманието натам, задържа се или отскача. Най-висшето ниво на осъзнаване, до което се стигне в рамките на живот с едно тяло, се приема за ниво на осъзнатост на хибридната система от тяло-дух. Съзнанието засветва определени или всички области от слоевете на Аз-а и така се появява текущото осъзнаване. Обичайно осъзнаването използува подобни конфигурации от засветвания на слоевете, с което ги адаптира и трансформира съобразно външните въздействия (въздействията от горните слоеве) и вътрешните въздействия (въздействията от долните, нисшите слоеве) относно дадено разглеждано ниво (слой). Например изявата на интелекта се влияе външно от положението на личността в обществото – конкретните роли, задачи отъждествявания и т.н., и вътрешно – от емоциите, чувствата, съпътстващите мотиви.

Таблица. 3, която е разгъвка на фиг.3.:

(3)Висш Аз - Духът автентично проявен по желание във външния свят, интегратор на Същността(3)Свръх Аз – интегратор на разума и мъдростта и способностите на Знанието за обектите(2)Личност – социално присъствие – Ц-терминал на разумността на обществото: способност за интегриране с колективния начин на живот на ниво човечество.(2)Личност – социално присъствие – И – интелект – способност за осмисляне и действие в условията на частичен недостиг на информация или условия (включително и време) за действие. Аспект САТВА. За социално удобство се приема като зрелост и според законите на страната започва от 18-21 г. възраст. АСПЕКТ САТВА(2)Личност – социално присъствие – Е – емоции, чувства, мобилност. Аспект РАДЖАС(2)Личност – социално присъствие – Ф -Тяло – в тесния смисъл на думата – индивид. Вегетативно тяло – растеж, обем, плътност, тегло... Аспект ТАМАС. Функционирането в този аспект се приема за наличие на живот.Линга Шарира*Енерго-информационен нанокомплект за формиране и поддържане на тяло в конкретната реалност. Формиране на базови телесни звена за управление – ДНК, мозък, хипофиза, епифиза, др. жлези и т.н. Линга Шарира Енерго-информационен пико и фетмо-комплекс – интерфейс към световете. Дълбоко подсъзнание, подсъзнателен ум - читтаТАН-МАТРИ – зачатъци на материята(1)Същност, Монада, Дух – без контакт с материята е неактивен, Той е безграничен, неизчерпаем

* Линга Шарира – състои се от 19 Татви, които правят връзката между Духа и Материята възможна:

-5 органа за възприемане – Карма Индрии-5 органа за действие – Джнана Индрии-5 енергии – Прани-Ум (много по-могъщ от Индриите). Усещането за Ад и Рай е продукт на Ума.-Будхи-Читта – интерфейс между монадата и физическия свят-Ахамкара“След смъртта 19-те татви се отправят на Небесата. Те се прекомпозират и обратно се връщат”.

Личността представлява интеграция на ФЕИЦ: вегетативната физическо тяло, чувствено-двигателното астрално тяло и умът – менталното тяло. Ц е ценностно, духовно (каузално) тяло, което осъществява връзката между социалната и духовната реалности. Цялостната система на личността е единична система в съставната разпределена система на обществото – системата на разума. Елементите на разпределените системи (за разлика от компактните) са свързани посредством универсални или стандартни интерфейси, какъвто например е езикът, което ги прави взаимно-проникващи се.

10

Личностите са терминали на системата на обществото. Т.е. те са само едни локални изображения от функционирането на цялото. Духовността се намира отвъд личностите, но може чрез тях трансцеденталното да постъпва към социума и останалия материален свят.

Ценността на дадено ниво се разбира в оценяването и използуването му от по-горните нива. Интелектът проличава в цялостната дейност на тялото. Разумът проличава в социално-значимите действия на личността, в изявата ѝ в резултат на проява на обучението и опита. Разумът е разпределена система от индидуалните интелекти. Интуицията проличава във взаимодействието ѝ с другите творчески участници в ноонета.

При идентичност (тъждественост) на действията с тези на Законодателя (Бог), тогава кармата не действа на слоевете. Идентичността може да е най-близка в деянията на същността (духа, монадата). Така най-вътрешното се оказва и най-външното (висшето).

Още признаци на психичното и на духовното развитие

Никой никога не е поставян в непреодолими условия, веднъж щом осъзнае причастността си към еволюцията, т.е. щом е стъпил на Пътя. До този момент той може да е бил воден от урагана на обстоятелствата, да е бил директно подвластен на груповата и расова карма. Само натискът на тази карма може да подбуди вътрешните ресурси към действие, т.е. да започне съзнателно да се адаптира и взаимно адаптира, да става съзнателен строител, стремящ се да контролира строителите на по-нисшата природа, да построи своя “храм на мъдростта”, вече неподвластен на по-ранните условия.

Психичното развитие протича като спонтанно развитие на душата, която се явява компромисен функционално-витален орган, интегриращ работата на тялото и духа. Компромисът идва от това, че тялото е материална проява, а духът - идеална проява. По ред причини, които не можем да опишем с популярни термини, законите на тяхното съществуване и развитие са контрапаралелни (успоредни, но противоположно насочени).

Душата контактува с тялото в област от мозъчната кора, наречена детекторна зона, която се намира в доминантното полукълбо (което е предимно лявото). Наред с това тя има още контакти с жлезите с вътрешна секреция, генотипа и биополето.

Душата осигурява единство на тялото и духа докато те се движат в различни посоки в еволюцията си (тялото е материя). В този смисъл за еволюцията на психиката представлява на практика развитие на видимите признаци, които се наблюдават в поведението в течение на възрастта (в онтогенез) и палеоантропологически (във филогенез). Със смъртта на тялото душата също “умира” оставяйки информационно копие (запис на съществуването си) в информационното поле.

Духовното развитие представлява развитието на усет за онази невидима, неусетима трансцедентална същност, която е несводима до развитието на различните особености на индивида и отбелязващи се в неговата външност и дейност. Поради тази несетивност, “свръхсетивност” човек е възможно цял живот да не напредне или съвсем малко да напредне в духовното си развитие. Същността на духовното развитие е осъзнатостта за временното битие на тялото и вечното битие на духа. Осъзнатият не пренебрегва тялото, но вече гледа на него като инструмент с интегрална роля за пренос на идеи към реализацията им. В тази реализация азът е съучастник във великата игра на творчеството, а не единствен изпълнител на мечтите си. В началото гледната точка към тялото е като на наблюдател, а после на сценарист и режисьор в играта Живот. Т.е. субектът изпълнява (или се отъждествява) с Потребител, юзър, а на тялото гледа като на Аватар. Така се разкрива по-правилната позиция на възгледа за духовното развитие – то не е на духовно развиващият се човек, а на човешки развиващият се дух. Но достигането до това усещане е много дълъг път на уникални преживявания, които не могат да бъдат описани със средствата и езика на класическите науки и практикувани използувайки обичайните педагогически и дидактически методи. Пример на метод за духовно развитие е подготвителната познавателна (концептуална) медитация. “Трябва да съсредоточите ума си върху следните твърдения и добре да ги осмислите. Това няма да стане наведнъж, но не и последователно, а паралелно, в достатъчно дълъг срок от време. Необходима е литература, която да допълни вашите знания.

Принципи (базови твърдения) на концептуалната медитация (по Тимен Тимев):1. Единство между познание и страст (емоция).2. Съществуване чрез екстаз.3. Аутизъм - рязко ограничаване на достъпа до всичко, което е попито в ума от хилядолетията.4. Правене на наука чрез несъгласие с научните парадигми и учените, а не зазиждане на знанието и

другите, които са в него с вехтите правила.

10

5. Индетерминизъм. Осъществява се на основата на свободата.6. Мислене чрез противоречие. Диалектика и полилектика.7. Паралогика.8. Живот във всички възможни светове.9. Съществуване чрез омниреализъм. Допускане и съобразяване с реалности, различни от

директната сетивна или привидна (концептуално очебийна) реалност.10. Неправене на разлика между въображение и реален свят.11. Мисълта работи по принципите на квантовата механика.12. Събиране на квантово-механичното его.13. Трансхуманизъм.14. Вселената и мозъка са в една реалност.15. Материята и мисълта не са откъснати и независими същности…”и т.н.

Духовното развитие протича във времето между последователните инкарнации на малки аз (раждания в живот с материя), които “захранват” духа, Големият Аз. Животът с материя е само учебна практика на вече наученото, което си е в нас, само е нужно да си го спомним и да го проявим. Предварителните условия за човек с малък аз (его) да откликне на инициализация за духовно развитие са три:

-да обикне природата повече от обществото (природните феномени, съзнателното общуване с природата, съответно незаинтересованост и известна занемареност по отношение на социалните феномени, догми, системи от награди и наказания, стремеж към слава и др.)

-да обикне самотата повече от общуването. Склонност към аскеза (самоизследване, самовглъбяване)-да обикне повече незнанието, отколкото ерудицията. (Независимо от образователното си ниво

винаги да остава скептик към онова, което не е личен екзистенциален опит. Също да съзерцава с вътрешно затишие, да немее пред онова което изследва, а не да подготвя предполагаема теория за обекта или процеса. Това става като първо замълчи – спиране на външната реч - , след това и спиране на вътрешния глас).

Преживелите трудности имат по-големи шансове за духовно развитие от сполучилите наготово от съдбата, защото са устремени, борбени, амбициозни, готови да променят съдбата си, а не просто да се осланят на каквото им дойде.

Духовното обучение

Навикът за доброта, за правилна (адекватна до безупречност) реакция и инстинктивно разбиране е характерен за обучения посветен. Той не се нуждае да си припомня правила, задължения, теории, нива или дейности. Те са част от неговата природа – следват го автоматично.

Постарайте се да изградите правилни духовни навици. Затова Учителят няма нужда да си припомня, когато обучава.

Къде и как се осъществява духовно обучение. Нищо конкретно не може да се каже, именно поради неговите трансцедентални начала. Но то има общи признаци.

1.Намиране на духовен Учител и Школа. Както посочих преди, не Ученикът намира Учителя, а Учителят намира Ученика в неговата обичайна среда. Учителят идва, когато Ученикът стане, когато е готов. Ученикът тръгва по пътя, когато го е открил и още оттогава той има Духовен водач – Учител, дори и да не осъзнава това. Този духовен водач може да е също невидим (без тяло), да съществува в отделната реалност на полето на вариантите. Може да се явява по време на сън или в медитация. Може да е напълно реален човек, например лекар-психотерапевт, може да е роднина, но не ми е известно да има случай на родител. Родителят може да бъде не повече от добър водач в масовата религиозна традиция (там отговорите на всички духовни въпроси са известни, няма нужда от търсене, а само от подчинение и служене). Родител – Учител, – водач на детето си – Ученик, при самостоятелно търсене на отговорите с лично осмисляне – не ми е известен.

Как се става Ученик? Как човекът е готов да стане Ученик?Той трябва да се приведе в състояние на „пустота”, на „вътрешна чистота”, на независимост (по-

точно необвързаност, непривързаност), абстрахираност от спомените, на реална отграниченост от всякаква материална зависимост – пари, вещи; от всякаква форма на власт – било то в семейството, работата, професията, партията; от всякакви интелектуални концепти и т.н.

10

Съществува и друг източник на „пълнота”: подсъзнанието. В него има маса изтласкани от съзнанието идеи, навици и т.н. Това е нормално, защото освобождаването на съзнанието при нешколуван ум винаги става с архивирането му в подсъзнанието. Оттам с течение на времето поради различни външни и вътрешни фактори могат да изплуват старите идеи, навици и зависимости. Работата върху тях вече ще е предмет на ученето в Школата, с Учителя.

Изчистването на съзнанието не означава, че натрупванията от миналото няма да съществуват. Означава, че трябва да се абстрахира човек от тях, да не ги търси, да не строи на тяхната база знанията, с които ще се запознае чрез Учителя и Школата. Само в празен съд може да се налее нещо.

Въпреки голямата духовна-ценностна отдалеченост на европейската култура от дълбоките корени на духовността, от съхранилите се практики на Изтока, тя има едно изключително полезно качество. То е способността на европеецът да се абстрахира, да се усъмни, или да стане скептичен към миналия си опит – поне временно – когато му се наложи това. Съхранявайки това състояние в критичен период от време – когато се докосва до Школата или когато се среща с Учителя – той е празен и готов да тръгне по пътя с открито и чисто съзнание.

Учителят възпитава импровизирайки, т.е. предварително дадена твърда програма няма. Между Учител и Ученик още в самото начало се изгражда дълбоко доверие помежду им. Ако по някакви причини (такива винаги могат да възникнат!) доверието се наруши, възниква обикновено страх, смут, съмнение у Ученика и полезността на връзката се прекратява. Тогава Учителят разбира, че ученикът още не е готов и се разделят. След като Учителят предаде онова, което знае и съответно – види, че то е станало част от живота на Ученика, той се оттегля. Това е нужно, защото се получава човешка привързаност, култ към личността на Учителя, което вреди на духовното развитие. В онези редки случаи, в които напредъкът на Ученика е толкова бърз, че разполага с още потенциал за развитие в същото тяло на земния си живот, той получава нов Учител за следващия етап. Няма Ученик без Учител, освен в някакъв преходен период на търсене и намиране. Също така няма Учител без Ученик. Учителите не ходят при Ученика по двама или повече.

Учителите са в следната йерархия в Школата.1.Най-ниско в йерархията е обикновеният учител; той преподава концепти, интелектуалната

същина на учението. Често ползува асистенти: методисти и демонстранти за упражненията на тялото.2.Учител, на който учениците са последователи, отдават се с доверие на него.3.Учител на Учителите: той е напуснал вещественото си тяло окончателно, без да се връща отново. Веригата от Учители не престава да дава указания. 3. на 2., 2. на 1.Ако изчезне някой от учителите в

1. или 2. ниво, изчезва и живия контакт с Учителя от Отвъдното 3. Тогава словото остава мъртво: има само храмове, монастири, писания, коментари, тълкувания. Хората преподаващи такова слово са “мъртви” – инерцията на обществото е дошла до мъртвата и прашна музейна традиция. Нерядко я виждаме с добре подплатена търговска дейност.

Когато учим за материята и обществото в класическо училище с назначени в него учители трябва да имаме пълно доверие в традицията му. Когато учим с духовен Учител и в Школа, ние трябва да се усъмним в масовата обществена традиция.

Тези, които не са тръгнали още по пътя на осъзнатото духовно развитие се учат от обичайните житейски ситуации. На такива са подложени и тръгналите по пътя Ученици.

Има два вида Учители с тяло свързани с живата традиция на дадена Школа.Първият вид е Учителят, който има добро медийно присъствие. Независимо дали заниманията му с

ученици и последователи са свързани с дадено място или той гастролира – уроците, които той преподава са предназначени за общата публика. Такива уроци съдържат общи, базови, елементарни психологически и други практически знания, които да помогнат на обикновения човек да оцелява в ординарни ситуации или да се развива при извънредни. (Развиващите ситуации настъпват внезапно, макар и подготовката за тях да се извършва отдалеч и системно). Много такива Учители – представители на Школи с хилядолетни традиции обучават на банални, но уви, загубени в стихията на „възхода” на Запада, знания. Съхранени по монастирите, неосквернените от западната културна пропаганда автентични знания се завръщат обратно там, където са били през по-голямата част от историята и праисторията на човечеството.

Вторият вид Учител няма медийно присъствие и при своята дейност или пътувания внимателно и деликатно отказва и избягва медиите. Такъв Учител „под прикритие” може да живее или преминава незабелязано сред представители на друга култура. Този вид Учител – той е активната страна. Той търси, разпознава и се представя пред подходящия, подготвения вече, за неговото знание Ученик. Знанията, които ще получи Ученикът са именно предназначени за него. Те може да не са в противоречие с общите знания, които харизматичните медийни гастрольори – търговци преподават. Но те са пригодени към точно определения човек, обикновено с точно определена роля и мисия в живота. Ако вие се окажете избран Ученик, няма да ви се налага да се редите на опашки пред билетните каси за среща със „светилото”. Промяната в живота ви може да е неуловима или драстична, но тя ще е в точно избрано

10

време, място и подход, хармониращи на вас. Това в педагогиката се нарича „индивидуален подход”. А както знаете, неговата ефективност за психичния стабилитет и развитие и духовно израстване е многократно по-голяма от ширпотребата на масовото образование. Едно е да те обучава медийна звезда, - която не знае нищо за теб - от екрана или трибуната. Друго – да те обучава Учител, който ти идва буквалвно или преносно „на крака” и ти дава в съвместен диалог и контролируеми условия онова, което е предназначено точно за теб.

На какво учи Школата?В Школата се преподават интегрирано следните 4 дисциплини: строга етична система, психо-

емоционална трансформация, развитие на вниманието чрез медитации, търсене на мъдрост чрез изучаване и приложение в непосредственото преживяване.

Успешността от обучението в духовна школа – трансформацията - зависи не от способността да се преодоляват трудни задачи, макар и в началото те да се явяват като предизвикателства, а от откритостта, отдаването, от приемането на милостта и състраданието. Гордостта и наслаждението на собственото превъзходство и ерудираност са препятствие пред отдадеността на Школата и Учителя. Те минират пътя към просветлението.

Истинските духовни Школи нямат общо с класическите училища от европейски тип – с последователните класове, нормативи, сертификати, дипломи, атестации и т.н. Продуктът на Школата сам разбира кога е завършил успешно – достигнал е Самореализация, Просветление. Това е нещо вътрешно, макар и да се забелязва от неговия Учител, а впоследствие и от други (припомнете си – признаците на Просветлението).

При внимателно вглеждане ще се види, че тези четири дисциплини имат възпитаващо действие върху основните човешки чувства на развитието. Етичната система трансформира срама, срамежливостта във вторичното придобиване на невинност. Извършва се психоемоционална трансформация на състраданието. То се проявява спрямо духовно по-нисшите. Безжалостност се проявява към Учениците само от Учителя по точно определен повод, обикновено свързан с почистването на вътрешното психично пространство.

Прокламирането и установяването на състраданието и ненасилието в един начален етап е съвсем приемливо, защото “загубената овца” има въпиеща нужда от привързване, приютяване, утешение. Но налагането на състраданието като доминираща норма на поведение води до тласкане на обществото към лична или колективна безотговорност при невежествените им постъпки. Освен това отношението на състрадание в съзнанието на масовия човек обикновено е насочено към хората с физически недостатъци, и рядко към онези с умствени, емоционални и морални.

Медитациите трансформират наследената лицемерна вежливост в откровения. Те са насочени както към получаване на благата от трансцедентален източник, така и от природата и обществото. При медитациите и повечето духовни практики ученикът се приучва да се отдалечи от обектите на своите желания, при което той изпитва голямата сила на страстта и величието на стремежа. Така получените блага идват сякаш сами, без усилията, които познава Западната култура (борбата, напрежението, доказването на себе си и т.н.).

Мъдростта трансформира справедливостта и истините от книгите и източниците на сетивно знание в непосредствено знание и дълбоко разбиране, виждане на нещата, четене на ситуациите.

Поотделно да разгледаме обучението по тези четири дисциплини.

Етическо възпитаниеШироко разпространено е убеждението, че етическото възпитание е първата крачка съм всяка

значима реализация. Това не е конвенционалната етика, основаваща се на страха и чувството за вина, породила толкова много системи за награди и наказания: “Прави така, инак Бог ще те накаже”. Това е по-скоро подробно разработена дисциплина на възпитание на ума, основаваща се на разбирането, че безнравственото поведение произтича от такива разрушителни психични състояния като алчността, ненавистта, завистта, чувството за малоценност, зависимостите, осъждането, страха, вината и обратно – че те подкрепят безнравственото поведение. Високият морал, иницииран от безстрашието, любовта, радостта, независимостта – свободата, невинността и т.н. спомагат за трансцедентацията. Етичното благо е не само в полза на развитието на духа, но и на психиката, и това е било известно още от древни времена. Съвременните психотерапевти едва от скоро откриват в своята практика тази древна истина.

Емоционално преобразуванеЕмоционалната трансформация е част от етиката и етикецията, развиващи се в подходяща

устойчива социална среда. Отказът от разрушителни емоции намалява склонността им да се разпростират върху психиката. Ученикът, който вече не се разкъсва между алчност и страх, може лесно да се концентрира върху избрания обект и това отваря път към по-нататъшно развитие, понеже умът

10

може съзнателно да направлява желаните състояния и по този начин да ги култивира. Страхът е главният блокатор на духовното развитие, дотолкова силен, че може да не допусне изобщо до Пътя.

Контрол над вниманиетоДревните традиции на Школите, особено Източните Школи, се занимават с тренировка на

вниманието. Различните психотренировъчни практики на класическа йога, будизма и др. представляват обратната страна на предимно заложилите на молитвата на Запад – медитацията. При молитвата има култивиране на чувство от егото за липса на нещо, поради което негативната нагласа може да се развие устойчиво. При медитацията има благодат, тя е молитва с обратен знак – благодарност за получените нетленни, а при някои практики и материални блага. Медитацията всъщност е временно или постоянно (в тенденция) изключване на егото. Една от най-мощните медитации е преживяването на твърдението: “Благодаря ти Господи. Аз нямам никакви оплаквания”. Приложната стойност на медитацията се познава по големия брой психотренировки на вниманието – за разфокусиране, релаксиране, еднонасочването му към една или друга вътрешна или външна реалност. А началната и едновременно най-висшата медитация е насочването на вниманието върху празнотата. При подходящи други условия тази медитация може да е единствената, която да се практикува. За да родим битието трябва да станем нищо.

Откровенията стават в тишина. “Не опитвай да накараш да се случи”, “Това, което търсиш, е това което си Ти”.

Духът най-рано влиза в системен контакт с материята в нейното най-древно в еволюцията ѝ състояние – през еона на квантите и субелементарните частици. Затова квантовият канал е и най-удобния вход за информация към нашето съзнание. Това, което му пречи са милиардите години еволюция на множествените системи през еоните на атомите и молекулите, на живата материя и на обществото. Според по-широко схващане на биогенетичния закон (законът на Хекел-Мюлер), нашето съзнание е преминало през тях досега. Всичките тези нива препредават еманацията на нашия и другите духове към нашето съзнание, което е обичайно при масовия човек в мозъка (теорията за тъждеството), на нивото на разума. Този дълъг път с няколко превода на различните езици от нивата внася шум, неяснота в информационния поток. За да се отворим към духа ни е нужно да хармонизираме и успокоим всички тези нива в материята – от най-късното към най-ранното. Медитацията е средство и условие, което ще ни отпусне, изключи, игнорира временно тялото (органите, мозъка, поведението) и ума (сетивата, мисленето и останалите когнитивни функции: памет, въображение, мислене, логически операции и т.н.). Така ще стигнем до информациите стигащи до тъканите. При дълбока медитация ще стигнем до съобщението качило се на нивото на атомите и молекулите. Тогава може да се надяваме, че съобщението тръгнало към нашето съзнание, от нашата Същност, ще стигне непременно непогрешимо до нас. При нирвана съзнанието ни направо ще черпи от квантовия свят. Това умопостижимо обяснение обаче остава само един мисловен конструкт, един интелектуален проект, ако не се медитира. А това с четене не става. С преживяване. С участие. С медитация. В Тишина...

Ако се извършва медитация върху обект (образ-янтра, звук-мантра, концепция и т.н.), но непрекъснато се появява разсейване от друг с досадна постоянност, то е най-добре да преминете към медитация върху последния. Медитацията не бива да се прави с противопоставяне. Трябва да идва от спонтанната нужда от нея. Това, което те разсейва (стига да не е хаотичен поток от различни неща и асоциации с тях), е това, към което си естествено привлечен. Тогава му се отдай. Когато ти, като субект, и обекта на концентрацията се слеете, се получава йога, съединение. Дори ако разсейващият медитацията ти обект е нещо, което те тревожи, например глада – за секс или храна – стой и го наблюдавай. Това не е потискане, а отдаване чрез медитация. Не забравяй, че е наблюдаван телесният глад, а ти не си тялото, а Наблюдателят му! Гладува тялото. Не ти. Осъзнай, и не вземай погрешната профанска позиция, че си тялото!

За иницииране на преживявания, подходящи за развитието на нов психоемоционален стабилитет и развитие на вниманието, множеството Учители са също и майстори-билкари и използуват растения за Ученика под формата на храна, подправки, чай, аромати. Веществата, които се съдържат в тях или разчупват сковаността във възприемането на света (виждат се други слоеве от реалността, излиза се от РОП), или формират повече или по-малко трайни разбирания, които не могат да се осъществят в потока на обичайната сетивност и социален пейзаж. Има вещества които укрепват тялото, така щото то да бъде добър приемник на информация и действията му да бъдат образец на Божията воля.

МъдростНакрая за четвъртата дисциплина – търсенето на мъдростта. Това не е обичайно знание и дори не е

житейска мъдрост. Това е трансцедентална мъдрост, наричана на Запад гносис и на Изток джнана,

10

основани преди всичко на непосредствено преживяване и интуитивно проникване в същността на своя ум, тяло и техните действия, което на философски език се нарича аскеза.

Различните традиции на някои от тези четири аспекта са се съсредоточили повече на едни или други от тях. Етичното възпитание е универсално. Тренировката на вниманието в различните му форми (напр. второто внимание) е основна цел в йога и при шаманите–толтеки. На емоционалната трансформация и култивираното чувство на любов особено значение придават бхакти-йога и християнството, в същото време тибетският будизъм фаворизира състраданието. Джнана–йога, суфите и някои школи на будизма са обърнати към мъдростта.

В Школата се изучават (интегрирано и в съответствие с особеностите на четирите дисциплини), три техники: 1.техника на мислене; 2.техника на знание и 3.техника на постигане на безсмъртието (просветление). Ще изложа съвсем накратко, декларативно и описателно тези техники.

Техника на мисленето.Да обърнем обратно всичко това, което знаем, сякаш не го знаем. Да обърнем всичко онова, което не

знаем, сякаш вече го знаем. Най-голямата тайна на геният Леонардо да Винчи, неговият златен ключ е именно тази част на техниката. Тя е една от най-мощните ментални техники в евристиката. Само допреди няколко десетилетия тя беше засекретена и тайно използувана.

Да играем с думите и понятията. Да не се притесняваме от онова, което произтича на изхода от тази игра. Тя се състои в комбиниране за да се създадат метафори. Поезията е един възможен краен резултат от мисловните упражнения: тя е спонтанно съчетаване на думи чрез инверсия (обръщане), синонимия (различни думи с близко значение), антонимия (противоположни думи – например съчетаване на противоположни думи - оксиморония). Метафората е пресичане на синонимия и антонимия. Ако мисленето и неговите конструкти са текст – именно това е поезията. Ако тя е гениална – звучи добре и за тези, които не разбират езика. Но творчеството е не само работа с текст, а и с други реалии, например форми, технически характеристики на материалите и т.н. Затова мисловната техника може да се използува много нашироко във всички области на живота.

Техника на знанието.Да започнем да гледаме на знанието като припомняне – да започнем да събираме живота си чрез

спомена в ретроградна (обратна) посока, от осъзнатото към неосъзнатото, от настоящето към миналото, в посоката обратна на нашата психична еволюция. Да съсредоточим последователно знанието и дейността си върху животните, растенията, минералите, кристалите, числата.

При достатъчно дълго провеждане на тази техника вече няма да имаме нужда от постъпващо отвън знание, тъй като ще разполагаме с универсално знание за всеки случай. На практика ставаме непогрешими и безупречни. Нека да напомня, че това е израз на общата тенденция в еволюцията на съзнателността ни от конкретното към абстрактното. Ако си решил на възможно най-високо ниво кръг от проблеми, то възникващите събития ще изглеждат естествено като саморешили се проблеми и реакциите на тях ще бъдат безупречно точни и ефективни. На практика възникването на нужди ще се съвместява с тяхното удовлетворяване. Ако прочетете нечетен досега от вас текст, то ще срещнете нещо, което вече знаете. Ето защо казах по-горе, че вече няма да имате, от един момент нататък потребност от външно знание. Защото знанието ще е при вас винаги, когато ви дотрябва.

Прагът на нашето ново духовно раждане, нашето осъзнаване за духовния ни път, или че такъв духовен път има и той ни чака, идва с усещането, че сме неавтентични, че сме само мултипликатори на вече наследени щампи, шаблони, матрици, извършваме нещата изкуствено, а като творим всъщност имитираме нещо чуждо. Т.е. тази техника на знанието ни освобождава от гнета на другите – настоящи и минали, близки и далечни величия и нищожества.

Техника на безсмъртието (на просветлението).

* * *За да не се въведе в заблуждение читателя ще обясня в началото какво имам предвид относно

безсмъртието. Безсмъртието е три вида: социално, което има преходен етап удължаването на активния социален живот, биологично и духовно.

Смъртта съществува при “неистинните”, увредените, несъвършените начини на водене на живота. Смъртта се явява като деструктивен акт за прекратяване на такъв безсмислен живот.

Безсмъртието съществува при истинен (оптимален, действащ безпогрешно) живот.Междинното състояние – на дълголетие – е при хора, които не излъчват злоба, досада и омраза.

Брахмачария е основната жизнена технология за придобиване на безсмъртие*.Социалното безсмъртие се инициира обикновено от една личност. От своя страна то е три вида: на

организациите (църква, партия, държава...), което е с максимална продължителност; на идеите, което е

10

със средна продължителност; и на личностите, оставили следа в историята – има средна до ниска продължителност, но представлява вълнообразен процес. Хората отвреме-навреме се сещат за героите от своята история. Човек се смята за социално мъртъв, когато стане никому ненужен и от него нищо не зависи. В някои обстоятелства и общества пенсионирането е водеща предпоставка за настъпване на социална смърт. Съответно – съхранената значима връзка със социалния живот може да удължи значително човешкия живот, дори отвъд границите на неговия индивидуален биологичен живот.

Биологичното безсмъртие е при онези биологични подсистеми от чийто стабилитет зависи системата в която са включени. Тези безсмъртни системи са неспособни за размножаване. В този смисъл безсмъртието все пак е относително. Например мастните клетки стигат до крайната си диференциация към 12-тата годишна възраст при човека и не умират до смъртта му. Скелетните мускули деградират в напреднала възраст, но не умират. Във физиологичен аспект овладяването на безсмъртието преминава през методите “вазитва” в раджа йога като основна цел е спирането на онези процеси, които придвижват онтогенеза към нейния край, най-силен двигател на това придвижване е размножаването. Затова и повечето от техниките се отнасят до него. (Безсмъртието е биологически вредно за живите системи, защото то прекратява размножаването, обновяването и еволюцията на живата материя. Накратко – безсмъртието има място там, където е постигната съвършената адаптация. Доколкото светът обаче е променлив, такова предположение е само идеално). За биологичното безсмъртие и развитието още важни детайли може да намерите в Приложение 3.

За третия вид безсмъртие – духовното, ще стане дума по-долу.

--* придобиване на безсмъртие – не старее този, който е постоянно отворен за бъдещето и не се

страхува от него. Новото общество ще се построи върху усмивки (не с кръв, не с революции). Качеството на избора на живот зависи от осъзнатостта и като цяло повишава качествените характеристики на живота и така той може да продължава дълго.

фиг. 5.

--* * *Тази техника служи за събуждане у нас на трансцендентното безсмъртно аз, на нашия Висш Аз.Нашата същност е една монада, Висш Аз, който е включен в голямата вселенска игра на

еволюцията на материята и духа. Нашият собствен висш аз се включва опосредствено в материята чрез инкарнации, които линейно разположени във времето обхващат много хиляди години, но от четвъртото измерение – времето - и по-висшите измерения има продължителност от друг характер, който можем да си представим като пространство. Т.е. от една друга гледна точка ние се придвижваме във времето и в изявите ни с материя точно така както отиваме от една стая в друга (дори и по-бързо и лесно, но засега да не претрупваме тази представа с други детайли). Нашите тела са терминални устройства за получаване на преживявания и за приемане на еманации от духа. До времето на нашето духовно събуждане ние разполагаме с телесна обособеност, силно зависима от конкретните обстоятелства на материалната среда. След това време ние правим (отначало) скокове и непродължителни преживявания на цялото ни (тоталното ни, духовното ни Висше Аз). Тези проблясъци зачестяват и се сливат в обичайния случай при смъртта, а при духовно осъзнатите – още приживе. Именно ценното е да бъдем осъзнати с нашето трансцедентално (отвъдно, оттатъшно, Висше Аз) докато сме все още отсам.

Великите творци в изкуството, науката, многото “а-ха” в различни дейности, които са решения отвъд заварената реалност за общо ползуване, са именно изявата на проблясъците на духа в материята. Представете си, че нашето Висше Аз е една голяма сграда с електричество, а нашите малки аз са монтираните ел.лампи в нея. Някои лампи светят силно, други слабо, а трети са угасени.

10

Биологичен живот-координация на пътищата на материята и духа

Поток на Духа

Поток на материята

Електричеството е едно, но силата на светлината, която идва от различните крушки е различна. Нашата истинска същност е електричеството, а светлината на лампите – само текуща проява на даденото място. Някои лампи са от 5 вата, а други от 100. Някои са толкова запрашени, че не могат да проявят предназначението си – да светят. Да просветнем себе си и да просветлим околността си е нашата най-важна духовна задача.

Когато изграждаме телесната и психична автономия в психичното си развитие, ние утвърждаваме нашия малък аз, нашето его. Неговите мечти, реакции и жалки или велики очаквания са в унисон със средата в която се развива. Адаптацията на душата служи за утвърждаването ни като индивидуална същност, способства за оцеляването ни и в социален аспект води до проспериране на човешкия вид. Целият този процес се извършва в първата еволюционна фаза на развитието на душата, която се явява контактно тяло на духа с материята. Техниката на просветлението е нужна за да просветли тялото с нашата истинна същност, с нашето безсмъртно Висше аз. И това става, ползувайки терминологията на еволюциониката, във втората еволюционна фаза. Както знаем при нея, частите започват да се сливат, обособяванията ги намаляват, за да се стигне до една-единствена част в края на фазата - “идеално вещество”. Как се извършва всичко това на практика - как можем да постигнем не просто интелектуално и декларативно – нашето просветление? Това става на три етапа. В тях се извършват в зависимост от конкретните вътрешни и външни начални условия медитации и духовни практики. Древната “Книга на тайните” с прекрасния съвременен коментар от Ошо представя 112 такива медитации (“техники”) за просветление. Но нека да се спрем само на трите етапа на втората еволюционна фаза в които се извършва трансформацията към “трансцедентално безсмъртно аз”.

Първи етап. Конвергиране на всичко свое към едно (някаква представа, мисъл, идея). Създава се мислено монада. Започваме да усещаме, че в себе си изграждаме същество, което е много по-велико, много по-силно от собственото аз, отъждествявано дотогава с тялото, неговите умствени възможности и заслуги в обществото. Това е преодоляване на себе си, отдавайки си сметка за участие в нещо много повече от това, в което другите си представят за теб, а и до този момент, за самия себе си. Това е смяна на гледната точка с потребностни реакции с позицията на обстановъчни реакции, в които личността, телесното са само един нищожен аспект от голямата сцена на участието в живота. Появява се и се утвърждава идеята за отговорността на собствените действия през цялото, глобалното. Тук е подходящ девизите: „Мисли глобално, действай локално”, „Мисли са цялото, отговаряй само за себе си”.

Втори етап. Взаимно проникване (контактност, интерпенетрация). Създаване на собствена енергетика. В психиката енергията се носи (идва, генерира) от волята и емоцията. Да проникнем с тази енергия във всички останали психични функции, които са двигателя на системата на душата! Комбинирайте ги и ги очувствете! Мисловно-интелектуалният план тук ще ви обясни нещата, но няма да сътвори нищо без участието на цялостната ви дейност в него. Взаимното проникване е пример за холографския начин на работа на психиката. Вече не сте последователни, вие ставате тотални. Волята става радостна; интелектът се влюбва; емоцията се запомня; паметта фантазира и т.н.

Трети етап: излизане от логиката на материалния и навлизане в логиката на духовния свят. (Това става със смяна на направлението на логическата последователност – от права към обратна логика. Така се получава огледална проекция – постиженията в материалното стават само отправна точка на път към духовното). Осъзнаване, че реалността е само преходна, формална проява, а не нещо, към което сме привързани до смърт. Преминаване от последователността на времето към едновременността на вечността. Преминаване на събитията от локалност (всяко събитие на едно място) в суперпозиция (всички събития стават заедно). Разпръснатостта във времето се сменя в подреденост в едно време. Реконструкцията на вечността става в настоящето (изчезват миналото и бъдещето), което е едновремие, едномиговост. Темпоралността (това, което може да бъде и което е било) и етерналността – вечността (интенциалното – желателното) се интегрират в настоящето и резултатът от това е процес на вечно настояще в което могат да се проявяват всички парапсихични явления.

При този трети етап се “разрушава” изгражданата психика от първата еволюционна фаза, която дотогава е разделяла енергетиката от интелекта и ги съединява в нерушимо единство. Мисленето става равностойно на творчеството. Телесният малък аз, сдобил се с еманацията от Големия Аз се освобождава от това, което мисли за себе си. Т.е. той е напълно независим от всякакви притеснения за себе си, които са естествени за непросветения човек. В този етап става нещо значимо, което е много просто, но никой непросветлен не го прави:

Остави светът да е какъвто е, и той ще те остави да бъдеш какъвто си!

Предвид че ние имаме наследени заради тялото си отношения към материалния свят, но вече бидейки просветлени (или в процес на просветление) ние можем да приобщим духа към света директно, без посредничеството на малкия аз. Това става чрез прехвърляне на интегрираната ни психика върху

10

обекта ни на действие. Например можем да отглеждаме растения с гигантски размери (без земеделски и други инструментални пособия).

Така или иначе, независимо от различните Школи и методи, всички служат и стават все по-осъзнати. Едни го правят под натиск отвън – приемайки задълженията като игра или отвръщайки на препятствията с борба. Пътят на борбата е път на завъртане в карма, където проблясъкът, че тя е излишна може да стане след множество прераждания, тъй като тук имаме укрепване на малкия аз - егото. Да съхраниш егото и да имаш духовно развитие – това може да е например пътят на карма йога. Други под натиск отвътре – самоусъвършенствайки се по пътя на придобиване на мистически реалистични сили (сидхи) – Раджа йога – съхранявайки един фин и ненатрапващ се егоизъм.

Има и такива, които служат без да търсят резултатите и плодовете от служенето за себе си. Едни като служат заради другите – Бхакти йога. Други като служат заради себе си, но не за егото си – Джана йога – да познаят Висшето си Аз. Последните са практическите Ведантисти: нещо което е много рядко в съвременността. (Впрочем, веданта е най-висшето знание, което би могло да бъде описано с класически средства – на книга например. Всички други, по-висши трансцедентиращи занния се получават чрез личен Учител).

Егоизмът има и прикрито лице като духовен егоизъм. Това е когато даден човек завижда на духовните богатства, способности и таланта на друг. Завистта и егоизмът независимо дали са насочени спрямо материалните или духовни богатства, са същите завист и егоизъм. При това претендиращият да е духовен в този случай, е суетен, честолюбив егоист на квадрат – той е гневен егоист! Освен усещането за своята непълноценност, той добавя и предполагаемата ниска оценка на другите спрямо него.

Духовният егоизъм се проявява и по друг начин. Като умишлено подчертава потиснатата си материя на тялото – демонстрира колко е болен или увреден, а също така преднамерено се привежда в мизерно състояние (реално или прикривайки състоятелността си у роднини, например).

Общия край на пътя на всички направления е унищожаване (сритване в ъгъла) на малкото аз (егото), което се отъждествява с личността (самоутвърждаването в обществото) и секса (самоутвърждаването пред или чрез партньора). И в двата случая става дума за унищожаване на поривите за власт и контрол на някаква част от света. (Способността да се управлява, властва е една необходима, но ранна опитност в развитието на духа). Просветленият няма такива проблеми. Той няма нужда да доказва на когото и да било каквото и да било. Всъщност той става обикновен, и тази му обикновеност го прави свръхсилен, владеещ Силите – сидхите (особено ако е получил възпитанието си чрез Раджа-йога).

* * *Измежду многото Учения, стоящи в основата на различни школи, ще разкажа накратко за Учението

Йога.Йога представлява постепенно, 8-стъпково разгръщане на човека, с което той стига до проява на

Същността си в света. Тези стъпки са следните:Нисши степени:1.Себеовладяване – яма. 2.Строго спазване на обществените правила – нияма. 3.Поза – асана. Връзка с тялото.4.Овладяване на дишането – пранаяма.На практика нисшите степени спомагат да утвърждаване на здраво тяло и психика, полезни

адаптивни взаимовръзки с природната, техническата и социалната среда. Те осигуряват базовото психично развитие за да може във висшите степени духовното развитие да се осъществи пълноценно, без сътресения, нервни и други заболявания, конфликти с обществото и други неблагополучия.

Висши степени:5.Затваряне на сетивата – пратиахара. Връзка между ума и душата.6.Концентрация – дхарана.7.Вглъбяване – дхиана.8.Транс – Самадхи. Връхна точка. За да стане се изисква пълноценно тотално развитие на ума и

тялото.

С тези стъпки се разрушава нечистотата и се стига до Същността. Те съответстват на движението от конкретно към абстрактно – магистралната посока на еволюцията. Това, което субективно пречи на просветлението, дори когато пътя е извървян са: разумът, трепетът, вълнението, терзанията, страстите, тревогите, егото, страхът, който подхранва егото.

10

Себеовладяването, Яма съдържа 5 обета: ненасилие, истинност, честност, сексуално въздържание и не-правене. Те се простират от тук до всичките 8 степени на йога, независимост от класа, място, време и пространство. Самодисциплината е да живееш абсолютно и да умреш абсолютно.

Според системата йога, има 5 страдания (клеши):1.авидя – липса на осъзнатост за себе си;2.осмита – чувството на егото – усещане за собствената си важност;3.раг – пристрастяване (обуславяне, попадане под зависимостта на нещо, липсата или наличието на

което води до дълбоко неудовлетворение);4.двеш –отвращение (неприемане на нещата, каквито са);5.абхинивеша – страст (тревога за) към живота.Това са петте мъки, които пораждат карма.

Има три начина за прекратяване на страданието.1.Като се прекрати потокът от желания, когато човек се почувства задоволен от факта на това,

което е той самият, не се притеснява от това, което притежава (или не притежава) или какво мислят за него. Всяко спиране на страстните желания спира потока на мисленето, а то значи, че става медитация. Тогава егото изчезва. Егото е отъждествяването на текущото преживяване (съзнанието) с паметта, опита, социалните значимости, актуализираните способности и мислите (ума). Егото, накратко, е кондензирани, концентрирани желания.

2.Като се опита за затвори пробойната в душата си (егото си), той много бързо ще се насити. Много важно е след този момент да не си вземе “безсрочен отпуск”, а да продължи да действа, но вече не тласкан от стремежи, задължения, борба за власт, влияние и т.н., а “от сърце”. Може да притежава каквото и да е, но то изобщо вече не е мерило за неговата удовлетвореност. Освен това, поради така формиралото се отношение към света, човекът вече няма да е притеснен и за другите, той става безупречен. Правенето и неправенето, действието и бездействието не му носят страдания.

3.Тялото и умът ни са връзката със света, както духовния, така и материалния. Ако не се отъждествяваме с тялото и ума, ако гледаме отчуждено и непривързано към света, егото се разтваря, защото то се основава на тъждеството на тялото с Аза. Ако се разтъждествим с ум-тялото, то тялото ще съществува като разпростряла се върху Вселената активност и всичко, което се случва във Велената ще е подарък и истинско наслаждение в най-телесния и най-духовния смисъл. Приемете следната позиция: “Аз съм В тялото, но НЕ СЪМ тялото”. Това в йога се нарича вивек – разграничаване на действията на ума и тялото от Същността.

Страданието може да се прекрати по тези три начина, като се разбира, че не отвращението от материалното е залог за това, а прекратяване на пристрастието, привързаността към външните неща и злоупотреба със способностите за влияние върху тях.

***През всички исторически епохи и във всеки момент от индивидуалното развитие хората могат да

видят (ако имат и развиват такъв трансцедентален усет) универсалните признаци на духовната благодат във всичко: красотата, искреността, радостта, истината и любовта. Към тях са още мирът и свободата. Чрез блаженствата могат да стигнат до себереализацията.

БлаженстватаБлаженствата са: Красотата, Искреността, Радостта, Истината и Любовта.Блажени са Красивите, защото красотата е израз на физическото и психично здраве, на

хармонията и отдаването за другите.Блажени са Искрените, защото Разбирането е в основата на човешките отношения, а не

лъжата или прикритата истина.Блажени са Радостните, защото напредъкът на духа е в посока от удоволствието към

постоянния екстаз.Блажени са сведущите, защото чрез знанието ще им се разкрие Истината.Блажени са любещите. Само който люби себе си може да люби ближния – като себе си. Който

люби живите твари – учи се да люби хората. Който люби хората – учи се да люби обществото като цяло. Който люби обществото, човечеството като цяло – той люби Бог. Най-върховната Любов е към Единия! Но всичко почва ОТ ОБИЧАНЕ НА СЕБЕ СИ! Любовта е пълната откритост към света.

Блаженства са още мирът и свободата. Основата и предпоставката за социални мир и свобода са вътрешния мир и вътрешната свобода. Затова ако са подарени или наследени по социален път, без да са изведени от вътре, мирът става бреме от недоразвитост и тоталитаризъм, а свободата – несигурност и свободия.

Всичко, в което търсим и намираме блаженствата, всякога, когато ги почувстваме, винаги, когато ги изпитваме (усещаме), означава, че приемаме Божията благодат.

11

Човекът, тръгнал осъзнато по пътя на духовното развитие се познава по това, че намира себе си за блажен, удовлетворен, щастлив, радостен. Той намира, че хората около него страдат заради липсата на тези усещания, заради което е състрадателен към тях. Всяка болест, всяко страдание е от недостига на радост. И лекарството за всяка болест е радостта. (Има документирани случаи на излекуван злокачествен рак чрез смях).

Затова една простичка молитва по пътя на Духа: Благодаря ти Господи. Аз нямам никакви оплаквания.

Етапи на движещият се по пътя Ученик (Еволюционен цикъл на духа на Ученика в материята). 1.В и със стадото – Каквито са мнозинството, такъв съм и аз. На този етап имаме само потенциален,

бъдещ Ученик.2.Недоволен. Особен. Любознателен. Търсач. Отцепник. Мутиращ. Ученикът е на прага на

Школата. Той е “хвърлил едно око” на трансцеденталното за няколко кратки мига.3.Етап на едновременно самообразоване и отхвърляне (презрение) от стадото. Просветената, но

“черна” овца на стадото. Отхвърленият (прокуденият). Самотният. Неразбраният. 4.Отвъд “границите на земното тяло”. Начало на отъждествяване с наблюдателя в театралната

зала. Начало на пробуждане на съзнанието в зоната на безжалостността.5.Навсякъде и винаги – трансцедентално и тотално аз, напълно осъзнато за целите на тялото в

неговия земен път. Начало на поемането ролята на режисьор и сценарист: Да бъдеш такъв, какъвто искаш, вече без заплахата от останалите в стадото. Пробуждане за безмълвното знание.

6.Завършена трансформацията на съзнанието “безмълвно знание”. На този етап се проявяват ролите на бог или дявол за 1., мотиватор на 2., Учител на 3. и Син на Висшия (Универсалния, Бог) Дух.

Що се отнася до следващия, 7. етап, при него напълно е загубена човешката форма и е постигната свободата, неограничавана от нищо – творящата мисъл.

На всеки етап се извършва една или няколко последователни трансформации, при които се променя човекът с неговата действителност. Тази промяна е еволюционна, необратима. Постигнатото никога не може да бъде изгубено. На съзнателността може да се гледа като на една безкрайна верига от промени, които въвличат средата ѝ по съответстващ начин. Живият човек променя необратимо природната, техническата, социалната среда около себе си, когато се трансформира. Как изглежда трансформацията в детайли? Това ще представим като алгоритъм на духовното развитие в материята.

Стартът на процеса се провокира от избор (осъзнаване) на Своята Лична легенда. Такива легенди може да има няколко – последователни и паралелни (т.е. като зависещи една от друга мечти, стремежи, цели, кредо). Само едно нещо прави мечтата невъзможна – страхът от неуспех.

1.Човек се инициализира да тръгне по осъзнатия път на еволюционното развитие от еманация от духа, от необичайно преживяване, което отклонява мислите, а по-късно и действията от привичния им ход. Понякога това определя Личната Легенда, понякога я следва. Инициализациятаията се проявява с моментно провидение на възможните резултати, с провокация от пренебрежението от някого относно възможностите, чрез провокиране на любознателност, необичайно преживяване: на срещи с НЛО-навти, духовни личности, сънища и др.

2.Късмет на начинаещия – Вселената бързо откликва на новите мисли на Ученика. Енергията следва мисълта. Първите окуражаващи резултати са важни, за да мотивират по-нататъшна дързост.

3.Движение по пътя. По него следват знаците на съдбата – поличбите. Чрез тях се проявява линията на живота. Тя не лъкатуши много, независимо от страничните ветрове носът на кораба е почти винаги в избраната посока на Личната Легенда. Тук няма още същинско развитие – има хомеостаз, който е нужен за стабилизацията на движението към целта, когато започнат истинските задачи, които в началото изглеждат като препятствия. На този етап най-важно е доверието в себе си – доверие до последния дъх. Много Лични Легенди се осъществяват с помощта на други хора, които са добронамерени към Легендата на конкретния човек. Много от добронамерените са готови и да съдействат – това са добри знаци на съдбата. А въпросът тук е в доверието при следването на тези знаци – не можеш да следваш някого, ако не познаваш дома му, ако не съжителстваш с него. Ако не се разпознае добронамереният – по-добре да се опитваш сам, отколкото да се осланяш на случайния (защото той може да се окаже измамник, некадърник, или просто опасен човек). Освен знаците - поличби, които можем да причислим като несистемни прояви на Пътя, има и системни – приемане в школа: обучение, възпитание, самообразоване, самовъзпитание, които никак не трябва да се пренебрегват.

При движението си по линията на живота се развиват заложбите и се изявяват като таланти. Така се проиграва в материалната реалност еманацията. Никога не се знае предварително как ще се развие тази игра. Не са толкова важни на този етап и постиженията, резултатите. Важно е при дейността да се развива готовността на духа свързан с тялото да проявява талантите си. Трудностите по пътя намаляват и всичко се извършва с все по-голяма лекота, грувиране (термин от Робърт Пърсиг).

11

4.Ние сме тук за да направим нещо смислено от този живот. Талантите не се развиват самоцелно, а за да се постигне наистина успешен резултат. За такъв резултат се изисква повече от един талант, изисква се воля, алертност, интегриран, генерализиран отговор на личността – истинско действие, което води към успех. Тези свойства и действия се проявяват, когато идва ИЗПИТАНИЕТО. Направените линии от избори в линията на живота се тестват. Какво се случва? Колкото по-големи усилия се правят и колкото по-близо изглежда целта, толкова повече трудностите НАРАСТВАТ. А как да намалеят? – когато големите съкровища са пред нас, ние не ги забелязваме. Това е заради аберация на близостта. Изисква се малко отстрани да погледнем на себе си, на проблемната ситуация – решението няма да закъснее.

Изпитанието идва своевременно. Има неща, на които като им мине времето никога няма да станат. На този етап предизвикателствата ескалират и стигат до предела на силите. Тук вече не може да става дума за избор, който означава приемане на една от две или повече почти равно вероятни алтернативни възможности. Тук действията са насочени към силно асиметричен отговор на предизвикателствата, на проблема. Единият път е тупик или отминаване на възможността за развитие в предпоставената от предишните действия еволюция. Другият път е пътят на несъмнения успех.

“Всяко търсене винаги започва с Късмета на начинаещия. И винаги завършва с Изпитание за завоевателя.” Паоло Куелю, “Алхимикът”

5.Трансформация. Трансформиралият се никога няма да се заема с разрешената вече задача от Изпитанието. А ако се яви аналогична на нея, той ще отреагира автоматично, без онези усилия, които са го довели до трансформацията.

Когато нещо еволюира, еволюира всичко онова, което го заобикаля. Трансформацията на тялото и психиката изпраща в друг свят, който може да се покрива с нашия, но може изобщо да не е част от наблюдаемата действителност. Ларвата на жабата – поповата лъжичка – след като метаморфозира живее дишайки само атмосферен въздух и не разчита на разтворения във водата кислород. А това означава придобивка при движението напред.

Никога не казвай, че получаваш твърде много за усилията си. Вселената може да чуе и следващия път да ти даде по-малко.

Да сравним трансърфингът с трансформацията. При трънсърфингът се осъществява спокойствие, стабилитет на съществуването. Обичайно човек първо се отъждествява с нещо, привързва се към него, има наблюдение върху себе си – кой е, какво прави, какво има. След това просто иска нещо ново, без да се привързва към това, което има. Знае се, че полученото по някакъв начин се заплаща, но когато очаквате и придобивате нещо, не мислете какво ще загубите – това може да ви попречи. А съмнението и страхът направо могат да опорочат намерението.

При трансформацията настъпва пълна промяна на статуса – на себето, на действията, на притежаваното. А то се предхожда от разтъждествяване – отказ от всички велики мисли, учения, изкуства, науки, възпитателни въздействия, от целият опит на човечеството. От всичко се запазва само езикът (изразните средства) на тези същности. Човек остава сам с таланта си. И когато го прояви – той ще бъде разбираем за другите. Той вече ще е променил себе си и средата си. Ще е преминал от едно устойчиво състояние в друго.

Когато са назрели социалните условия за масово навлизане на хората по пътя на трансформацията – отначало емоционално-психична, а после телесна и духовна, се зараждат признаците на нова култура. Така обновлението в индивидуален и духовен план създава предпоставки за лавинообразно нарастване на “просветените овци”, на събудените личности, а от тях по-нататък и хора от следващите етапи. Обществото изживява един културен скок за много кратко време.

Една от най-ярките прояви на новата култура от по-високо духовно ниво е феноменът “Децата Индиго”, назован така в едноименната книга на Ли Керъл и Джейн Таубер. Самият термин е взет от ясновидката Нанси Ен Теп. Тя прави връзката между цвета на аурата и характера на човека. В началото на 70-те г. на ХХ век Теп забелязала появата на нова “порода” деца с цвят на аурата индиго (синьо-виолетов). Основните им особености са хиперактивността, дефицита на внимание, мотивираността от личен интерес. Най-яркото им качество обаче е засиленото чувство за собствено достойнство и стремеж към независимост. Тези деца удивляват с разумността, вродената интелигентност и интуиция. Не могат лесно да бъдат мамени, заблуждавани, притискани или управляеми от общопризнати авторитети. Не могат да бъдат наречени сговорчиви, особено с възрастните или с тези, които не са от “тяхната порода”. От гледна точка на класическото възпитание те са неуправляеми.

Вече споменахме, че основна тенденция в еволюцията на психиката е намаляването на сугестивността. Но тук имаме работа с феномен, показващ многократно самоускорена тази тенденция, защото децата Индиго вече имат деца! Смята се, че това е резултат от уравновесяването на друга една

11

тенденция – техническото развитие на телекомуникациите и спрегнатата с него социална технология на масовото промиване на мозъци. Но тълпата от Индиго вече не може да бъде лесно манипулирана от мрежите на телевизията и Интернет, здраво оплели Земята. Играейки и общувайки в мрежа децата не се видиотяват, както изглежда на нещастните им родители (в случая се изразяваме крайно, защото има отделни случаи и на зависимост, аналогична на хазарта и наркоманията – но къде ли няма подобни малцинства?), а навлизат в нов етап на психичното и духовното развитие, характеризиращ се не само с ускорения информационен метаболизъм, скоростното вземане на решения (клип-съзнание), но и разчитане на все по-чести и по-продължителни осъзнати навестявания на информационното поле на вариантите. Обществото, в което леките невротропни и психотропни вещества, съдържащи се, например в кафето, кока-колата, алкохола и марихуаната са повече или по-малко достъпни, могат да генерират онзи нужен за началото тласък на душата да прозре отвъд пелената на реалността за общо ползуване.

Френският философ Пиер Теяр де Шарден казва: “Бъдещето е в ръцете на тези, които могат да дадат на утрешните поколения истински смисъл да живеят и да се надяват”.

Себереализация (Брахманубхава – санскр.)

“Сборът от всичките ни дни е едва нашето начало.Погледнат с нови очи, животът ни може да се преобрази от бедствие в приключение. Ние можем да

надмогнем старите си предразсъдъци, нищожните ни жалки очаквания. Разполагаме с нови начини да се родим, с човешки и символични начини да умрем, с различни начини да бъдем богати; с общности, които ни подкрепят в мириадите ни пътешествия, с нови начини да бъдем човечни и да откриваме какво означаваме един за друг”.

Мерилин Фъргюсън

В безкрая на пространството и вечността на времето ще видим множества преплетени помежду си системи от различни еони, цикли, фази, етапи и сложност на развитието си. Те съсъществуват, защото висшето има нужда от нисшето, което се явява ресурс за хомеостазните (обратимите) процеси на висшето.

Ето защо ще видим около нас хора на най-различни стадии на духовно развитие. Активността на Аз-а в І ев. фаза е “Аз правя. Аз работя.”. Във ІІ ев. фаза е “Аз получавам и имам. Аз защитавам наличното”. В ІІІ ев. фаза – “Аз съм Аз”. Сложността на отделния човек го прави уникален, неповторим. В различните дейности той може да се намира в различните фази на еволюционния цикъл. Това е изява и на субличностите – полу-самостоятелни прояви на личността в определени аспекти на живота на човека. В различно време една или друга личност вземат интегративно-координативните функции и подчиняват останалите на себе си. В еволюцията на цялостността на човека може да се стигне до напредък, който съответства на ІІ ев. фаза. Тогава всички субличности започват да се претопяват, свързват, интегрират и стават неотличими. Мнението му вече не се обвързва с външни обстоятелства, емоционални нагласи или състояние на будност на мозъка. Така човек става цялостен – в края на ІІ ев. фаза – и придобива максимално възможната самоосъзнатост.

Скорост и признаци на духовния път към себереализацията

Вместо постоянно да се оплаквате и кълнете социалния ред, добре е да постигнете освобождение като отделни личности.

Всички духовни възпитаващи системи са насочени към преодоляване на вредните навици от миналото. Това не става с потискането им, а с дейности, които не са проява на тези вредни навици, а са дори противоположни на тях. (Например склонността към насилие може да се демонстрира и от едната и от другата страна на политическа или друга социална група или позиция. Ненасилието е необвързване с групи, които го използуват в практиката си.).

Духовният осъзнат път: с колкото по-голямо нетърпение го следвате, толкова повече време ще ви трябва, за да се промените вътрешно. Колкото повече бързате, толкова повече ще се забавите. Колкото по-малко бързате, толкова по-скоро ще получите резултат. При безкрайно търпение, промяната настъпва мигновено! Който бърза, не постига дълбочина. Прибързването може да ви доведе беля – превръщане в маст – полудял след контакт с божественото.

Ако не се стремите към момента на просветлението в бъдещето, то този момент ще дойде в настоящето. Това става при безмерно търпение. Наслаждавайте се на настоящето и благодарете за него.

Търсите ли – ще загубите, не търсете и ще получите веднага. Подгоните ли духовното просветление, направите ли го цел и смисъл, то се превръща в никъде. “За святостта се води борба сантиметър по сантиметър, като на всеки следващ етап имате нужда от все по-високо съзнание. Постепенно идва

11

моментът, когато се превръщате в чисто съзнание” (Ошо). В индийската духовна култура има термин “Прасад”. Това е благодат, дар от съществуването, който като спреш да го търсиш, идва сам.

Да разширим още малко представата за етапите на духовното развитие.

Етапи на духовното развитие:0.Нулев момент – на зачеването или раждането – недиференцирано съзнание. Духът е изцяло Отвъд

(трансцедентиран), но е без постоянно активно влияние върху материята на тялото, което обслужва.0+. Живот с опознаване на материята – разделянето ѝ на его и външен свят, с опит да бъде

контролиран от егото. Духът е потопен и отъждествен съзнателно с материята на тялото и ума (мислите)(тадатвия). Това постепенно създава товар от нагласи за негативни емоции и неадекватни и пристрастни желания за действия и притежания, обвързаности стигащи до мании, водещи неизбежно към житейски кризи.

1. Стъпване на пътя – става по време на житейска криза. Не всяка криза е в състояние да провокира стъпване в пътя. Разпознаването на този първи етап става чрез отложена във времето трезва оценка. Стъпването на пътя може да стане при постоянно травматизиран човек, защото травмата го подтиква да научи урока, да реши задачата. Този етап е характерен за глупакът и невежият, които стъпват в пътя, като първият се лишава от това си качество.

2. Средната позиция: отрезвяване след кризата – способност да се направи извод от страданията. Страданията като стимулатор, провокатор на дейностната система: тестване в реално време. Благославяне на препятствията. Така изглежда етапа при стратегията на живота на умния. Осъзнаване на Висшия Аз и неговото опознаване и развитие до Наблюдател, Свидетел. Духът се разтъждествява от тялото и ума, минава за кратко отвъд тях (трансцедентира), като гледа на себе си (тяло-ум), преценява своите постъпки. Това го прави за кратко, епизодично (проблясъци на Висшия дух).

3. Чист синхрон: предварително виждане на пречките при което е възможно те да бъдат избегнати (стратегията на мъдрия). Тук става трансформиране на думата “пречка” със “случка”. Развива се способността за управляване на събитията, понеже се предвиждат резултатите от действията (антиципация). Често за провокиране на желателна верига от събития се остава в бездействие, и те потенциално стават. Мъдростта се демонстрира не само чрез действие, но и чрез бездействие.

4. Масово действащи чудеса – резултат от целенасочена дейност. В този етап се проявава святият. Той направлява нещата от провидението, управлява кармата от свое лице. Трансформация на Наблюдателя във Водач (режисьор, сценарист). Духът значително пребивава съзнателно Отвъд като вече залага ясни изпълними задачи за поведението на тялото и ума, които ползува като инструменти на намеренията си. Това е живот на Просветления, себереализирания човек.

Отговорност и правилни усилия

Отговорността за последствията от активността на Аз-а са лични. Нито съпътствуващите го в живота с материя други Аз-ове, нито “случайни обстоятелства” могат да отмият кармичните резултати.

“По-добре глупак на своя глава, отколкото мъдрец за чужда сметка”. Напредъкът в развитието зависи от лично взетите решения, а не от решенията, които някой някъде другаде е взел вместо теб. Правилните усилия, т.е. усилията в правилната посока, са по-важни за развитието, отколкото обстоятелствата на заварената съдба. Обикновено ако човек не взема в ключови моменти от живота си решения относно себе си, натискът на обществената среда е да оказва влияние като принуждава човекът да вземе някакво решение, което обикновено се оказва не в съгласие с неговия път. А и да се окаже – това няма да е резултат от свободния му избор. Той ще бъде подлаган на аналогични по важност задачи, в които ще се изисква неговата лична активност. По-добре е да се изпълняват собствените задължения, дори и лишен от заслуги, отколкото да се изпълняват задълженията на друг човек. По-добре е да се умре при изпълнение на собствените задължения; задълженията на другите са изпълнени с опасности – защо иначе ще се отказват от тях?!.

Спонтанност и свобода

Всичко, което се изпълнява по принуда и в очакване, не е дълг. Робството не е дълг.Бракът не е свободата да бъдеш с човека от другия пол и да създадеш семейство и деца. Бракът е

узаконено робство. Дори партньорът да не те подведе или изнуди, други могат да те изнудят чрез заплахи над него.

Собственият дом е узаконен затвор. Ти си прикрепен към мястото. Дори в чисто практически план – ако искат да ти навредят – знаят къде си.

11

Всички дългове, породени от професията или по рождение са скрити зад дефекти. Но те трябва да се изпълняват, защото няма “лоши задължения”. Също както топлината на огъня е скрита зад дима, както преди да излезе нефта изригват кал и камъни, както преди песента е бил плача.

Хората не могат да просъществуват духовно, ако всичко, което им е неприятно бъде унищожено, вместо да бъде разбрано. Това се отнася и за природата. Не бива да се борим с нея, а да я опознаваме и използуваме. Всичко, от което се нуждаем тя ни го предоставя, но трябва да узнаем за него.

Затова трябва да приемеш живота тотално и в неговия социален аспект, дори и да отразява някаква частичност на битието.

Това е защото социалният морал и дълг са относителни по значение: зависими са от възрастта, образоваността, пола, народа, законите на държавата, обичаите на етноса...: все когато човек е притиснат до стената. Все пак – оставяй време и пространство да бъдеш себе си: прави онези дейности, които не са принуда под някаква форма, дори и да не ти плащат за това. А коя е правилната посока – сърцето ти ще покаже. Конкретните цели могат да са различни – обстоятелствата са различни, затова са различни и знаците, които ще ги покажат. Все пак – не бъди упорит в лошотията – душата сама ще ти покаже къде не е място ти.

При движението си по пътя човек ще среща все по-малко вървящи като него напред. Той ще бъде все повече сам, а нерядко затова и самотен. Това е неизбежната цена която се плаща. Но това е и резултатът от опита да се надскочи и “подобри” околната “сива” реалност. Унинието сякаш е неизбежно, но никога не бива да се съжалява, да се търсят пътища назад, защото “назад” завърта цикълът наново, при това с още по-тежки емоционални задачи за решаване, т.е. с рискове от нервни разстройства. (Движението напред е неизбежно поради причини в самите еволюционни атрибути: еволюцията е необратим процес!). “Има едно изкуство как да се държиш на по-ниските нива (т.е. сред обикновените хора и едва встъпилите на Пътя), благодарение на спомена за онова, което си видял на високото: “Когато човек вече не може да вижда, той поне може все още да знае”.”

Духовното развитие е в хармония с природата и поддържането на добро здраве

Обещанието на материалистичната медицина: „Никой не се измъква оттук жив“Обещанието на езотериката: „Смърт няма. Предстои ти вечен Живот“

Духовното развитие, неправилно според някои, е отричане на телесното, на онова, което ни свързва с природата. Това е сериозна и катастрофална заблуда. Всъщност за да стигнем до фините нива на саморегулация на себе си спрямо околността на материалния свят, да бъдем в него едновременно бидейки проводници на Отвъдния духовен свят, ние трябва да обръщаме внимание на онова обкръжение, на чиято еволюционна основа и предпоставка сме стъпили. Това е хармонията ни с обществото, с нашето тяло, с нашия ум, с нашата интуиция и мъдрост...

Нека да дадем повече подробности около значението на доброто здраве. Здравето е свързано със здравословната среда – екологично-чисти отношения с природата и нестресогенни отношения с хората. Малко са нещата, които е нужно да контролираме, за да поддържаме доброто си здраве: храненето, дишането, сънят и движението. Ако направим верния избор, дори и без да се опитваме пристрастно да избягваме една сегашна нехармонична и нездрава обстановка, то подобрения ще има. За какво ни е нужно здравето? За да постигнем 4-те благополучия в живота: дхарма (добродетел), артха (благополучие, успех), кама (желание, осъществяване чрез избор, предпочитание, не с припряност, пристрастие и зависимост), мокша (освобождение). Това са последователните стъпки на положителната мотивация: когато човек е здрав и извършвайки добродетелни действия, ще постигне благополучие, т.е. социален успех и ще удовлетвори светските си желания, в т.ч. материалните. И тогава той може да достигне до идеята за освобождение (просветление), да реализира душата си. Здравото тяло е лодка, нужна за пресичането на океана на Самсара (колелото на преражданията) и е инструмент за извършване на добродетелни постъпки и достигане на мокша (освобождение). Болното тяло обаче е измъкване и повод за оправдание за онзи, който така или иначе вече е получил духовна инициация. Болестта е сигнал, че нещо между духа и тялото е в конфликт. Осъзнаването на този конфликт и справянето с него е очистителна процедура и осигурява възможности за движение към себереализация.

Лекарите, лекарствата и медицината стават необходими, когато се създаде от и за хората нездрава среда: откъсване от природата, подвеждане чрез агитация, реклама и продажба на вредни храни (junk foods), привикващи токсични психотропни вещества (както незаконни, така и “законни”), чрез увличане към поемане на безполезни рискове подлагащи на нездрав стрес и др.

Масовото училищно образование става необходимо, когато несиметричните несправедливи отношения между хората, и между човека и природата застрашат естествените условия за оцеляване и развитие на подрастващите и обществото като цяло. В природата формалното образование е неприложимо.

11

Здравето и разумът (учеността) не са индивидуални, а цялостни био(еко)социални феномени. Ако продължим натам, накъдето е тръгнало масовото общество, ще се озовем точно там – сред физически и психично нездрави хора – учени невежи или просто глупаци – в една отровена, опасна среда, лъхаща на безпомощност и безнадеждност. Обратно. Ако направим завой към духовността и погледнем в този завой към областите на здравето и разума – медицината и педагогиката – каквито ги познаваме – ще изчезнат като безполезни.

Разтъждествяване от егото

Неорганизираният поток на мислите, както и наличието на мисли за бъдещето може да е пречка за просветление в настоящето. Умът създава пречки, когато не е под контрола на духа. Умът измисля условия, отлагания, цели, средства, надежди, очаквания... но всичко това поражда желания и разваля играта на медитацията и духовната практика, проваля идеята за необусловеното, безпристрастно, непреднамерено съществуване. Колкото и разбираемо и лесно да изглежда това твърдение, толкова е труднопостижимо да стане на практика. Нужно е да си целеустремен към бъдещето, но без да си зависим и обусловен (арестуван!) от бъдещето. За да си вечен си си нужен СЕГА. Такова отношение обаче не може да се изгради в условията на масовото обществено образование, традиционно масово възпитание и здравеопазване. На тях им липсва усета за цялостността, тоталността.

Човекът не е его. Човекът не е тялото. Човекът не е ума. Истинната същност на човека е вечностна. Затова основната за блуда у хората, че са това, дори на концептуално ниво вреди на осъзнаването на духа.

Вътрешната Същност, която представлява човек не се занимава със събитията; тя не се занимава изобщо с времето, а с Вечността.

Истинната цел на човешкото съществуване е съюз с Бога. Поведението във все по-голяма степен би трябвало да отговаря на Божествените изисквания. Това се нарича Себереализация на Висшия Аз. Гласът на Висшия Аз е гласът на Същността ни. Контактът с Бога е метод, при който накрая съзнанието възприема само Себе си (Наблюдателят, Вътрешният човек) и Универсалния Ум.

Етическата реализация, социалната морална реализация е само част от пътя на Себереализацията, понеже етическото е относително, конформно и преходно.

Егото е като памперс за душата в младенческа възраст. Със себереализацията отпада нуждата от този памперс – личността като прикритие, укритие и илюзия за Висшия Аз. Самоосъзнатостта няма нужда от специални условия за поддържането си. Свободата е безусловна.

Отказ от егото – да изоставиш онова, което не притежаваш (не си, не правиш и нямаш) и да приемеш това, което вече имаш (можеш и си, не може изобщо да ти бъде отнето).

Безстрашие

Вътрешно условие за себереализацията е безстрашието. То се постига чрез преодоляването на най-големия страх – страхът от лишаването на егото от ръководната му роля. Страхът от изчезването на личността, имиджа, мисълта за своята значимост – дори в собствените си очи. Смъртта на фалшивата личност (остава частично само функционалната роля за мимикрия пред другите извън духовната общност) е врата към безсмъртието.

Духовният път не е подготовка за просветлението. Дори духовната практика не е. Те са смелостта да приемеш и станеш истинския себе си – това е Учене как да се лишиш от егото и от страха да го загубиш.

Живот, чийто идеал е Себереализацията е най-висшият идеал. И той най-трудно се постига.

Два пътя към себереализация: себеутвърждаване и самоотдаване

Има два пътя за Себереализация – чрез себеутвърждаване, който поетапно ни разкрива “на собствена глава” дългът ни към себе си чрез собствена активност – възпитание, самовъзпитание, упражняване, медитации и т.н. – изпитване на своя глава на законите на карма. Вторият път е бърз, мигновен (или почти мигновен) – чрез пълно самоотричане – постига се чрез пълно самоотдаване на Учение, Школа, Учител. Първият начин е бавен, но сигурен – като изкачване на небостъргач по стълбището. Вторият е като да вземеш скоростен асансьор по същия небостъргач. Самото оставане в Школата може да е много продължително, но себереализацията е един скок. (“Просветлението е скок, а не градивно (постепенно) явление”).

Но, за да не се оплакваме, има изход от двоумението – по кой път да поемем. Благополучно израстването в среда с наличие на его е възможно като се погрижим за неговото пречистване. В значителна степен за това помагат заниманията с рядка, но полезна за обществото дейност, която никой

11

не я върши или са малко хората, които се “нагърбват” с нея, поради това, че в съзнанието на масовия човек тя е опасна, непрестижна или недобре платена. Такова развитие се нарича позитивно самоутвърждаване.

Цялата тайна е в отстраняването на егото и ставането на цялостен, тотален, без разделяне на подсъзнание и съзнание, без усещането за значимост на притежание, без зависимост от миналото и бъдещи очаквания, без телесната зависимост.

Осъзнато поемане към себереализация

Духовното развитие е невъзможно без осъзнато влизане в неговия път. То може да е само като системно организирано (пре)възпитание. Има три начина за това: системна самостоятелна работа; работа със съмишленици, съдейственици и сътворци; работа с Учител в Школа. Препоръката е да се стремите към последния начин и да прибягвате към първия само когато конкретните условия не позволяват първите два.

Но - и двата пътя водят към едно. Вторият – макар и да е бърз, е по-невероятен, защото завареното знание и възпитание* е укрепило малкия Аз на човека и той всячески ще се бори да го запази. Въпросът е или да го премахне, или да го трансформира чрез очистващи и развиващи техники, за да стигне до Просветлението. Затова мнозинството от хората потеглят по трудния и бавен път на духовното развитие. Но – в крайна сметка и двата пътя стигат до Саняса (Смисълът на Саняс – да се разбере кое е илюзия, кое – истинска реалност. За тази цел, Първо – разделяне с наследеното знание и собствена значимост; Второ – разтъждествяване на Висшият Аз и тялото. Тялото принадлежи на индивида, с неговите сетива, действия, чувства и т.н. Реалността светва пред Наблюдателя – той вижда всичко без да ползува тялото. Но за определени нужди – за неговото поддържане му влияе и го управлява много по-мъдро. Разграничаването е метод за повишаване на съзнателността, което е във вектора на духовната еволюция. Когато човек стане саняса – няма нужда от личността си – няма нужда да позира, да се представя, да плаща “данък обществено мнение”, да показва самочувствие и самолюбие пред другите. Саняс(ин) е добре центриран в индивидуалността си, а не в личността. Личността му отсъства. Другите очакват да видят личност, но виждат истинския неподправен човек: както изглежда отвън, такъв е и отвътре. Той е човек, за който животът е станал игра, т.е. осъзнал е себе си като участник в Играта на Живота, в която тялото е само терминално устройство за сетивно-двигателна връзка с Висшия Аз. Не се тревожи за утрешния си ден, за придобивките, за реномето си. Той живее за СЕГА. Елиминирането на миналото и бъдещето дава СЕГА и ВЕЧНОСТТА. Той е недосегаем (безсмъртен) за предизвикателствата на живота, действията и техните резултати. Животът става Игра, а не работа и дълг (колапс на социалната реализация: ученето, труда, творчеството в игра и забавление – виж началото...); живеенето – безцелна невинност. С отказът от печалба той се отърсва от смъртоносната отрова - целта.).

--*завареното знание и възпитание – да се откажем от него, защото то укрепва егото. Простият отказ

не е достатъчен. Отново и отново периодически да преглеждаме в себе си дали не се е натрупало ново такова под формата на впечатления. То е като прах върху чиста политура, който непрекъснато трябва да се избърсва. Заварените знания са като прах или пепел върху истинната ни Същност. Словесните конструкции са врагове на Истинното знание и изобщо на универсалните духовни блага. Предварително оформените понятия ни пречат да Виждаме. Истината се проявява само пред открития, голия, разсъблечения, празния ум.

--Има две дейности в йога, които се извършват по пътя на себереализацията: Абхяса – вътрешна

практика и Ваирагя – необвързаност, непривързаност, липса на обусловено желание за притежание, правене, себевъзвеличаване.

Просветлението обхваща не само мислите, мисленето, мозъка, психиката, но и тялото, което комуникира безсловесно, неволно, спонтанно, извънсъзнателно. Да трансформираме нашата цялостност, да трансцедентиране Същността си, е нашата най-главна задача. Постоянното повторение на една практика я прави неволева – тялото свиква с нея и я прави, без да налага воля (защото волята не може да му заповяда!). Практиката става автоматична, подсъзнателна. Действията са потънали в ниските нива на организация.

Най-дълбоките коловози на познанието са прокарани в детството – 50 % от знанията ни са от онова време и действат на подсъзнателно ниво.

“Повторението е майка на знанието”. Нещата стават без загриженост и усилие на съзнанието. Съзнанието е изпратило усвоеното по пътя към ниските нива: тяло-органи-тъкани-клетки-молекули-... Едновременно потъвайки надолу, знаейки, че ниските нива се свързват с по-голям обем от пространството със сходните им инфо-структури действията (практиката) стават част от цялото, в крайна сметка Вселената – такава каквато е – е съвкупност от погълнатите в подсъзнанието намерения на съществата в нея.

11

Гневът е разрушителна емоция, която се поражда по пътя между аза и желанието му. Следователно липсата на желания освобождава психиката от гняв.

Желанието, към което е притурено вложение от емоция от неадекватен тип, например гняв, е в състояние да ликвидира постигнатото.

Дълбочинната структура на ума се задава от желанието. Умът изчезва при липса на пристрастни желания. Действията стават безупречни при липса на ум, или по-скоро при директни влияния от Висшия Аз, неошументи от пристрастията на ума.

Необвързаността не означава да не бъдем зависими от нищо от заобикалящата ни реалност. Може да имаме всякакви предпочитания, но не и привързаности – можем и трябва да предпочитаме – само без болезнена обвързаност, привързаност, пристрастеност, без притурено вложение от емоциите: “искам заради” и “на всяка цена.”. Всяка привързаност прераства в мания, а дали е удовлетворена тя или не е – е без значение – гневът като основна отрицателна емоция вече е налице. Ако обектът на привързване е далечен, труднодостъпен – човек е неудовлетворен. А ако е близо – иска да го контролира.

При предпочитанието без обвързване (привързване) – ако обектът го няма – човек е добре, не е притеснен. А ако е близо – изпитват се щастие и благодарност. Липсва желание за контрол – просто наслаждавате се на близостта. За всичко което имаме, без да сме го искали натрапливо, сме длъжни да БЛАГОДАРИМ.

Абхяса е борба срещу старите навици. Ако ви се прииска да извършите нещо лошо (укорително), отложете го. А ако искате да извършите нещо добро – напрвете го незабавно! Това е хроно-методът за преодоляване на вредните навици. Старите (и вредни) навици се създават в продължение на много животи. Затова работата върху тях е продължителна и упорита.

Основото при Абхяса е доверието на вътрешния център, не на незабавната гневна реакция или неистовото желание.

С разширяването на пропастта между личността и действието (въвлечеността на личността в правенето), злото изчезва. И колкото по-далечни са действащия и действието, толкова повече добро се акумулира. Как се постига това. Нека погледнем към фиг. 2. Вижте инфо-потоците на духовната дейност. Подаването на информацията от високите нива на системата към по-ниските се извършва чрез внезапно спиране – затаяване на дъха, угасване на образа в съзнанието, рязко преминаване от решаването на определена задача към нещо съвсем друго. Така към подсъзнанието и по-ниските нива на телесното – физиологични системи, органи, тъкани и т.н. потича информацията (задачата). Не е нужно да знаем съзнателно езика с който разговарят нивата (управленските връзки), достатъчно е само да спрем (буквално или преносно) и посланието ще бъде предадено. Предвид това, че нашите съзнателни намерения могат да придобият сила и да се изпълнят в реалността (трансърфинг, виж Приложение 1), механизмът е същият. Правим своя избор (предпочитание) без да го обвързваме с нещо и гасим образа му. На ниските нива на материята взаимодействията между частиците ѝ и скоростта ѝ на движение са големи – така нашето намерение се изпълнява дори без видима връзка между нас и нужния обект/действие/състояние. Що се отнася за обратната посока на движение на информацията – нужно е само оставайки в тишина да се оставим да дойде безупречното действие/знание. В най-ниските нива на организация – субстанцията – материята действа като едно. Всичко стигнало до там се изпълнява незабавно или поне своевременно. Целта, задачата, решението и изпълнението следват много бързо и се стига до най-оптималния за света вариант на тази последователност. Движението надолу, към ниските нива е тъждествено на състрадание, движението нагоре, от ниските към високите нива е преданост, а обмяната на информация между елементите от едно и също ниво е любов.

За всичко, което е около нас трябва да сме благодарни, да изразяваме преданост към онова, което сме заварили и получили. За всяко нещо, което се нуждае от защита, трябва да му дадем оптималния вариант на закрила (не симпатия, потупване по рамото, снизхождение или отчуждено подхвърляне на милостиня). Закрилникът помага така, че да не се налага повторно да бъдат извършвани състрадателни действия. Ако видите, че приелият състраданието чрез благата, които би трябвало да го измъкнат от страданията му, не ги е усвоил оптимално – не се притеснявайте. Възможно е той да не може да бъде предан (да не се включва в потока нагоре) и това да е негова карма.

За любовта – там всичко е равнопоставено. Затова, за да се научи човек да обича, той трябва да започне от себе си.

Ако сте предан искрено, приобщено, то ще задействате потока на състрадание към себе си. Благодарете за всяко свое благополучие и благополучието ще трансцедентира обратно отгоре към вас със състрадание – ще получите искрено желаното, онова което е ваш избор и предпочитание.

И при трите варианта – а, б и в, умът спира, т.е. Висшия Аз се разтъждествява от временното тяло и мисловния поток, и това води при дълга практика до Освобождение. Общото за трите духовни инфо-потока е отдадеността. Обратното е привързаността, пристрастеността. Привързаността, обвързаността, отъждествяването е заробващия фактор с който индивидът се отдалечава от духовността по пътя от своето раждане през детството и младостта. Необвързването е факторът, който способства за

11

освобождаването. Преодоляването на обусловеността, освобождаването от зависимостта и важността е смисълът на Просветлението.

За да се постигне целта на намерението, то елемент от нея трябва да присъства още в началото. Това е принципът на всяка духовна практика, в т.ч. и трансърфинга (“златния ключ” на Леонардо да Винчи).

Ваирагя има две степени. В първата степен спира желанията за сетивни удоволствия посредством съзнателни усилия. За нея досега дадохме много сведения. Втората степен е спиране на всякакво желание чрез познание на същинската природа на Пуруша, Висшият Аз.

Критерии за просветления (себереализирания) и просветлението:

1.Битието/съществуването му е СЕГА. От трите модалности на съществуването: да бъда, да правя, да имам (съм, действам, искам) той е ориентиран към първата. Правенето и неправенето са определени от конкретната ситуация и са с безпристрастие. Няма притежание или зависимост от притежание.

2.Самодисциплина – самоосъзнаване и точно насочване на “събирателната точка” в нужното ѝ място, постоянство на съзнанието – т.е. задържане на висшите качества на съзнанието – събирането на действителността достатъчно дълго на едно място (“прикривачество” по Кастанеда).

3.Разтъждествяване от ума: когато стане свидетел с безразличие към мислите. Мислите, чувствата, състоянията на тялото са наблюдавани, човек става Наблюдател, Свидетел.

4.Има различни начини (способи, методи, практики) за просветление и уникално преживяване на момента на просветлението.

5.Знанията и умът пречат на Ученичеството.6. Самбодхи (никой, санскрит.) – пълен отказ от егото, малкия аз.7.Тотално доверие и неосъждане. Който съди, той не доверява и не вярва. Сатсанг – това е близост с

Учителя, с човека, който е познал.8.Отдаване на материални блага за ближните по чудодеен начин: излекуване, избягване на смъртта,

връщане от смърт към живот, изхранване на население... изобщо персонификация на Спасител.9.Подчертава връзката си с Бог, например, че е Божи син, и че всички ние сме такива, но е нужно да

го разберем и действаме в тази насока. Накратко – той работи за Освобождението на другите.10.Автентичност (самобитност), искреност, неподправеност. Вселената следва всяка негова стъпка,

защото е едно с него.

Основни разлики между просветления и непросветления:

Просветленият знае (и използува това), че умът му е роб. Знае, че тялото и умът са едно и че поведението може да бъде направлявано от Наблюдателя, от Висшия Аз. Умът със своята склонност към свободна активност, отвличане, свободни асоциации, замечтаност, спекулативност, лукавство и втренченост в материалната реалност и концепциите, пречупва реалността и създава един малък аз, който е слаб, неустойчив, компилация от мислите, впечатленията с които се отъждествява и др. При непросветления умът е господар, а истинският аз е замаскиран, халюциниращ, намиращ се в невежество, или поне може да бъде определен като безгласен.

Овладяването на интуицията и преминаването на управлението в ръцете на Наблюдателя, Висшия Аз, при което умът и тялото стават негови инструменти, е нашата най-главна човешка задача като духовни същества.

Думите на просветлените звучат тайнствено и неясно. Те имат/носят/предават директно познание: Истината. Това са святи думи, които не се нуждаят от доказване и опровержение. Тези думи може да ги приемете като работна хипотеза. Ако практиката я потвърди, доверете ѝ се. Ако не ги потвърди – отхвърлете ги веднага. За доверието е нужна стопроцентова откритост, липса на съмнение, “ако”, наслоявания и сравнения с чужди непроверени в опита знания. Доверието към някого е безценно. То не може да се сравнява с вярата, суеверието от религията. Шрадха е упованието, доверието, осланянето на някого в живия човек, носител на духовността, което е пък е бунт срещу институцията на религията (т.е. клерикализма, свещеничеството, попщината).

**

Отпадъкът на еволюцията: “Излишните”, “изоставените” хораСъсъществуване на отпадъка с прогреса

Един от сигурните пътища в истинското бъдеще (защото има и лъжливи видове бъдеще) е да вървиш в посоката, в която расте твоя страх

11

Милорад Павич

Отпадъкът на еволюцията като суровина за циклите на хомеостаза (обратимите процеси) и резервен материал на еволюцията (необратимите процеси)

Ще дойде време, когато безнравственото поведение ще се излага на показ, никой от хората няма да говори за морала – и на никого няма да се напомня за това

извлечение от будистки трактат

Психичното и духовно развитие може необратимо да се спъне от тежки заболявания и увреждания. Това е широко известно. Но по-малко е известен Ефектът Маугли – когато човек е оцелял в изолация от хората и отгледан от или сред животни, загубва завинаги способността за достигане на нормално умствено и личностно развитие. Това се получава, защото са изпуснати чувствителни критични периоди в които се залагат основите на човешкото поведение.

Сега да зададем един въпрос, който звучи коварно и нелицеприятно. Какво става с онези, които поради най-различни причини не са успели да стъпят стабилно на пътя на духовното? С онези, които са потънали дотолкова в травматизиращите спомени от различни събития, че не могат да изживеят страховете си? Вероятно една част от тях ще свършат като наркомани, алкохолици и др. форми на токсикоманията. Други ще преминат през мелницата на класическата психиатрия, увредени от химиотерапията и електрошоковете. Сигурно някои, неспособни да интегрират, или както го казва Асаджиоли “психосинтезират” ще разрушат семейството си без благоприятна алтернатива, ще напуснат професията си без да усвоят с радост нова, ще напуснат дома си… в път без изход. Има и такива, които неуспели да преминат в следващото ниво на свободно адаптивно съществуване изпадат в парастаза: мозъкът им не е увреден и е активен, но тялото е като парализирано. Всички те са отпадък на еволюцията. Отпадъкът на еволюцията е темата за която ще стане дума сега.

Еволюцията в нейния темпорален аспект представлява цикъл с 3 фази: 1. на диференциацията, усложняването, полиморфизацията, полимеризацията – І еволюционна фаза; 2. на интеграцията, опростяването, изоморфизацията, олигомеризацията – ІІ ев. фаза; 3. на съединението (утвърждаването) или дезинтеграцията (разрушаването) – ІІІ ев. фаза. Фазите са разделени на етапи, но тази подробност сега не ни интересува. Има системи, които не могат да преминат границата на фазите, където се намират бифуркации. Една част продължават напред, друга остават на същото ниво на развитие. Самият цикъл може да е затворен за системите, които ще се проявят в следващ такъв; или отворен – те ще прекратят материалната си проява. Системите непреминали напред остават като резерв за следваща инициация на развитие от пространството на вариантите. Когато единият влак е заминал, закъснелите чакат следващия. Някои системи могат да продължат развитието си чрез развитие на подсистемите си. Всичко това става със съществата във Вселената.

Основен принцип в развитието на човечеството е взаимното допълване, а не взаимната заменяемост. Ако един тип човек можеше всичко, за какво щяха да са нужни всички останали?

Във времена на предизвикана и неотложна трансформация, на човек му се налага да изостави по пътя на развитието част от своите събратя, за да може той самият да се придвижи нататък. Това изоставяне не е пренебрегване на другите, а оставяне на шанса да има различни, които да участват в бъдното във великата игра на времето.

Помощ и състрадание към по-нисшите психични и духовни нива на развитие

Да живееш като тези от по-ниското от твоето ниво на осъзнатост има смисъл само ако го правиш от състрадание към тях, иначе това е глупава и нечестна игра – все едно безцелно да се правиш на диво животно или пеленаче. Дълбокият смисъл на осъзнато за тези под теб съжителство с тях е да разбереш техните конкретни задачи в плана на еволюцията им. Например зоолози живеят сред горили, шимпанзета, вълци, уподобявайки се на тях, за да бъдат приети от тяхното стадо. Великите Учители също идват сред нас, връщат се в плът и тление не защото няма какво друго да правят, а от състрадание и такава намеса в развитието ни, при която по-безболезнено ще приемаме своя път. В следващото ниво на развитието на материята – мъдростта, при което водеща е интуицията – ще влезнат хора, които са развили достатъчно адаптивен потенциал от нивото на социалния разум. Част от тях ще споделят външния начин на живот сред другите, ненаправили скока, уподобявайки се по някакъв начин на тях, за да не ги плашат, и отдавайки се на каузата на тяхното съществуване. Както знаем, духовното развитие е възможно едва когато се установи приемлив материален комфорт. Излизането от зоната на комфорта и нейното разширяване може да стане, независимо от външните инициативи, например еманациите, само с лично решение и осъзнато и настойчиво следване на намеренията си. Всеки добър родител подсъзнателно знае това и осигурява възможно най-добрите условия за децата си. Без да е дете – той уподобява някаква част от себе си на тях, влиза в тяхната мисъл и поведение, с което разбира по-добре

12

техните нужди. Едва тогава, много внимателно, с осигуряването на природното, той подава и надприродното (питанието е последвано от възпитанието – социално и духовно). Много неща, които са опасни в природата, чрез обучението и възпитанието стават безопасни, разкриват се нови зони на комфорта!

Спасител и духовен водач може да станеш само ако си призован да станеш такъв. Внезапното хрумване или познаването на техническата или технологична част на решаването на задачата по спасяване не може да те направят Спасител. Трябва ти духовен водач (дух, Учител с или без тяло), който да ти даде именно конкретната задача. Тогава ти ставаш (осъзнаваш се като) аватар и действаш непогрешимо.

БРАТЯ ПО РАЗУМ

Преди да се срещнем с братя по разум, Онези извън Земята, трябва да се научим да общуваме с нашите братя по чувство – организмите освен човека тук на Земята. Как да познаем това висше ниво на поведенческата дейност като разума, когато не сме познали по-нисшето ниво – чувствата? Ние даже не сме познали добре и грубото, фронтално ниво – телесното у животните. Знания за него са известни само на малцина – биолози, ветеринари и др. подобни. Ето защо сме далеч от братята си по тяло, също и от братята си по чувство. А от братята си по разум сме толкова далеч, колкото само малцина могат да си представят! А зад тази постановка прозира въпроса: как да премахнем общественото невежество по отношение на ближните ни по тяло, чувство и разум? Как да организираме просвещението и превъзпитанието им? Колко поколения време ще ни струва това?

Когато се просветли голяма част от човечеството, то ще се срещне и оцени ближните си – ще ги опознае като братя. И тогава ще блесне една Голяма Истина, за която времето е още далеч, затова сега звучи като декларация (и декламация) без доказателства: БРАТЯТА НИ ПО РАЗУМ ВИНАГИ СА БИЛИ ТУК! ТЕ СА ЧАКАЛИ ДА СЕ СЪБУДИМ ЗА ТЯХ. И УСПЕХЪТ ИМ В ТОВА ТЪРПЕНИЕ ТОГАВА ЩЕ Е НАЛИЦЕ – ЩЕ СЕ ПРЕГЪРНЕМ С ТЯХ!

Откъде да започнем? Преди да направим решителните по-далечни крачки извън нашия дом –Земята – редно е да го подредим и направим прекрасно и щастливо място за живеене. Да прекратим войната със Земната Природа и да започнем да се приобщаваме с нея. Не като се връщаме научно или технологично назад, не с митични и антиинтелектуалски призиви, а напред – като създаваме чувствени и технически интерфейси с Нея - Гея. При това не абстрактно, но реално, например съжителствайки с животни и растения, споделяйки техните телесни пространства, техните чувства. Знаете ли, че едно дърво може да е не само по-голямо, по-здраво, но и по-силно, по-мъдро и по-дългоживеещо от човека? Редно ли е тогава да градим самочувствието си според това, че сме по-висши от едно дърво?

Отглеждането на животни и растения без търговски или друг утилитарен его-интерес, а от благородство и за възстановяване на природата е отговорното поведение в правилната посока.

Отвращението от природните организми оценявам като отвращение от различните хора по раса, етнос, вероизповедание. Ето защо трябва да започнем от това далечно елементарно ниво. Да се свържем с нашите братя по тяло и чувство, с които имаме шанса да обитаваме заедно Земята! Да се опознаем и обикнем, защото представляваме една и съща планетарна и звездна материя!

НАШИТЕ ДЕЦА

Реалността компрометира възрастните в очите на децата. Видимият свят е отрицание на проповядваните у малките деца ценности. А трябва ли да държим децата далече от това и на 18 да ги шокираме? Не е ли най-добре ние, възрастните да променим този свят така, според ценностите, митовете и проповедите на бабините приказки? Дали и кога ще изковем правилната ценностна система на културата, която да остане с принос в цивилизацията? И точно днешното време не ни ли предлага такъв тест за осъзнаване?! И най-добрият шанс да се променим?!

ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

2012 г. Време разделно. Или ако ви харесва - границата на селекцията. Времето за опити изтича. Само духовни хора ще могат да се справят успешно с екстремалните природни въздействия. Само те ще могат да оцелеят и да оставят в природата адаптирани наследници – както в екологичен, така и в социо-културен аспект. Защото пътят към духовното (свръхестественото) преминава през и по природното (естественото). И началото на този път е алтруизма като поведение.

Не са за пренебрегване и видимите още днес социокултурни феномени без подобни аналози в познатата ни писана история. Те са породени от НТР и най-вече нейния организационен аспект – компютърните системи и тяхната периферия като роботите и други автономни изпълнителни

12

устройства. Има нови изисквания за изработване на адаптивни отношения към различните по образованост, познания по език, материално-културни различия в усвояването на средата, скоростта на обработката на информацията, вземането на решения в съкратени срокове, съкращаване на времето за придобиване на професионални знания и умения, нови изисквания за сработване в диади, триади и по-големи групи както в стандартни, така и в неочаквани и екстремни условия на средата и т.н. Това не са административно-нормативни изисквания. Това са изисквания заради промените в живота.

Съвсем скоро нашите деца: “кристални”, измежду родените след 1995 и още повече неродените сега, но които ще се родят след 2013 г. ще се променят до неузнаваемост, променяйки наследения от родителите им свят.Тази промяна ще ни помогне да оцелее някаква част от нас като нов вид.

Неделя, 21. декември 2012 г. Краят на седмицата. Най-късият ден в годината. Цикълът от 13 000 години от календара на маите приключва. Ако гледаме този календар в годишен мащаб (отметка за 1 година) ще видим, че това е най-точният календар за цялото човечество от неговото праисторическо и историческо начало, та до края на Средновековието. Той все още крие загадки – какво става в този 13 000 – годишен цикъл? Науката приема, че съвременния човек (Homo sapiens recens) с неговия праисторически изкопаем предшественик, кромамьонецът (Homo sapiens sapiens) съществува от не повече от 52 000 години. Съвременния човек е на само 8-10 000 г. За да не подвеждам към възможни отговори, оставям да потърсите сами; ако сте учени – предполагайте, изследвайте, публикувайте: какъв е крьоманьонецът, какъв е съвременният човек?

Да подпомогнем търсещите – писмото на Барбара Блустар за 2012 г. и тази рисунка, показваща ускоряващата се еволюция, взета от http://instinct3.narod.ru/2.html.

Фиг. 5. Ускорение на еволюцията

има още материали по въпроса, но обещах, че няма да давам на ленивите на тепсия.

Обръщам се към тези, които са ме разбрали и приели концепциите – създадени или представени от мен.

Какво да очакваме, на какво да се надяваме, какво да правим – съобразно онова, от което се нуждаем?

Общество с управление без тирания.Духовност без църква.Богатство без пари.Свобода без безредие.Мир и смиреност но без окови, без наложени ограничения.Справедливост без съд, затвори и наказания.Живот без оскъдица.Авторитет без гордост, честолюбие и утвърждаване на личността.

12

Образование без диктатура на идеологията.Труд без насилствена експлоатация.Работа, която не разболява и убива работника, а го образова, оздравява и му дава

живот.Даване и вземане чрез споделяне.Медии без демагогия.Живот „еко”, не „его”.Където може да бъдеш истинския себе си. И отразявайки се в другите – да си

свободен да споделяш това, което е толкова щедро и изобилно, че никога не свършва – духовните блага.

Навлизане и пребиваване на историята на Земята – в Епохата на Любовта.

Оцеляване и развитие в преходния период

Тези добри очаквания и надежди няма да се изпълнят сами. Няма да се изпълнят и с политическата воля на повечето от сега действащи в рамките на европейската културна практика управления. Не бъдете наивни, че ръководството ще промени системата заради натиск или чрез вземане на поуки от историята. Вече посочих, че това на този етап е невъзможно. Затова да се ориентираме към възможното. Него може да представим като две групи фактори за оцеляване и развитие. В първата са такива, които са подвластни на волята на отделния човек, както и на неговата способност да се организира с други хора. Във втората група фактори са представени такива, които индивидуалната воля, дори и на най-властният човек на земята не може да изпълни, а трябва да се действа колективно. Нека да ги изброя.

Първа група фактори върху които имаме индивидуален контрол.1.Високо ниво на приложими, работещи знания от областта на естествените науки и техниката.2.Високо ниво на знанията в областта на комуникациите и обработката на информация,

включително психология, езици и творчески технологии (евристика).3.Готовност за практическа работа по бързо излекуване на живата природа и възстановяване на

каквато и да е част от видовото разнообразие: от нивото на популацията и вида до нивото на екосистемата – ползувайки се от биохимичните до екологичните технологии.

4.Умение да се постига чрез игри, тренировки, обучение, възпитание закалка срещу неблагоприятните природни условия. Способност да се постигне независимост от храна (сънгейзинг, слънцеедство и т.н.) вода, издържане на студ и горещина. Издръжливост при принудителни, неочаквани преходи по суша и вода – с превоз и без транспортно средство. Умение за постигане на състоянието самадхи (самата).

5. Откритост на съзнанието – умение да се учи от всичко и всички чрез развитие на способността за настройване спрямо сетивната, свръх- и отвъдсетивната и познавателната информация.

За целта като начало се изисква възпитанието на детето от най-ранна възраст да протича по интегративен, синтезен, творчески начин. Тясната специализация и свърспециализацията в ученето е в противоречие с възможността за развитието на човек, способен на толкова много и различни неща.

Следващите 5 фактора на оцеляването и развитието са тези, които могат да се осигурят само в условията на човешки колектив, с осмислени колективно и професионално взети решения.

1.Оперативна система за защита на населението при природни, технически и социални бедствия по съвършено нов модел. Сегашният модел е работа по реакция на последствията, на не на причините, които предизвикват или съпътстват бедствията. Той често засилва загубите и увеличава жертвите. Например при „разпръсване на тълпа” при „безредици” не се работи по идеята да не се допускат, а протестиращите допълнително биват наранявани (бити, обгазявани, мокрени). Също – автомобилният транспортен травматизъм е неотменен спътник днес, когато се допускат високи скорости и двупосочно неразделено движение, кръстосване на автомобилното и пешеходното платно на едно ниво и т.н.

2.Целогодишна и денонощна готовност за осигуряване в критични моменти и за критични групи от населението - на храна, медикаменти, вода, подслон.

3.Разработка на нов тип инфраструктура на транспорта, комуникациите и енергетиката, устойчива както на внезапни местни природни катаклизми, така и на глобални, но нормални природни явления като слънчеви бури, вулкани и др. Например създаване на независими от пътищата и дистанционната навигация транспортни средства; регионални и местни (до нивото на дома, където е подходящо) електростанции работещи с местни, достъпни, възобновими ресурси, на първо време улавящи

12

слънчевата и вятърна енергия; прекратяване на гигантизацията в транспорта (сегашната система работи на принципа „бърз или мъртъв”) и др.

4.Преформатиране на икономиката от стопанство на независими производители (от ниво фирма, държава, транснационална компания) и потребители към стопанство на реални глобални партньори. Премахване на лихвата като технология за извличане на непроизводителна свръхпечалба. Тези преобразувания ще премахнат кризите и глобалните проблеми, които неизбежно съпътстват съвременната икономика. Ще породи практическа загриженост за стопанисване и на неприватизираните природни ресурси.

5.Излизане от общата система на пазара на здравеопазването, изхранването, основното образование, областите от образованието, науката и технологиите свързани с осигуряването на първата група фактори.

**Приложение 1. Трансърфинг. Автор Вадим Зеланд

1.Основни термини.2.Основни принципи.3.Основни практики.

1.Основни термини

Загадката на Наблюдателя.Човек не знае, че може не да се докопа, а просто да достигне желаното. Звучи напълно невероятно,

но без преувеличение това е така…

ИзборТрансърфингът предлага принципно различен подход за достигане на целите. Човек прави избор

както дава поръчка в ресторанта, без да се ангажира със средствата за постигането. Накрая целта се реализира в голямата си част сама, независимо от преките действия на клиента. Вашите желания не се изпълняват. Вашите мечти не се сбъдват. Но вашият избор е непреклонен закон и той неизбежно ще бъде реализиран. Същността на избора не може да се обясни с две думи. Цялата магическа сила на трансърфинга е в отговора на въпроса какво е това изборът и как да се направи той.

Пространство на вариантитеПространството на вариантите представлява информационна структура. Това е безкрайно

информационно поле, съдържащо всички варианти на всякакви събития, които могат да стават. Може да се каже, че в пространството на вариантите има всичко, което е било и което ще стане. Пространството на вариантите служи за шаблон, координатна мрежа на всяко движение в пространството и времето.

Сектор от пространството на вариантитеВъв всяка точка от пространството има неин вариант за едно или друго събитие. За улеснение на

разбирането ще считаме, че вариантът се състои от сценарий и декори. Декорите са външният вид или формата на проявление, а сценарият – път, по който се движи материята. За удобство можем да разпределим пространството на вариантите на сектори. Всеки сектор има собствен сценарий и декори. Колкото е по-голямо разстоянието между секторите, толкова по-силно се различават техните сценарии и декори. Човешката съдба също е представена в множество варианти. Теоретично няма никакви ограничения върху сценариите и декорите на човешката съдба, понеже пространството на вариантите е безкрайно.

Линия на животаЖивотът на човека, също като всяко друго движение на материята, представлява верига от

причини и следствия. Следствието в пространството на вариантите винаги се намира близо до своята причина. Едното следва от другото, затова секторите на съдбата построяват линията на живота. Сценариите и декорите на секторите върху една жизнена линия са повече или по-малко еднородни. Животът на човека тече равномерно по една линия докато не се стигне до събитие, променящо сценария и декорите. Тогава съдбата на човека прави завой и минава на друга жизнена линия. Вие винаги се намирате на тези жизнени линии, параметрите на които удовлетворяват вашето мислено излъчване (т.е. кохерентни са на мислите – б.прев.). Променяйки отношението си към живота, т.е. параметрите на своето мисловно излъчване, вие преминавате на друга жизнена линия, с други варианти на развитие на събитията.

12

Материална реализацияИнформационната структура на пространството на вариантите при определени условия може да се

материализира. Излъчването на мисловна енергия индуцира материалната реализация на варианта. Излъчването, също така и сектора от пространството, имат определени параметри. Мисловното излъчване попада на съответния сектор и вариантът се реализира. По този начин мислите оказват непосредствено влияние върху хода на събитията. Пространството на вариантите служи за шаблон, то определя по какъв начин трябва да се проявят материалните реализации.

Движението на материалната реализация става в съответствие с това, което е заложено в структурата на пространството на вариантите. Материалната реализация се придвижва в пространството и времето, но вариантите си остават на място и съществуват вечно. Всяко живо същество формира слой на своя свят с помощта на мисловното излъчване. Нашия свят е населен от множество организми, и всеки организъм внася своя принос във формирането на реалността.

МахалоКогато мислите на група хора са насочени в едно направление, параметрите на тяхната мисловна

енергия са идентични. Мисловната енергия на отделните хора създава интерференчна картина в енергийното поле. В такъв случай сред океана от енергия се създава отделна независима енерго-информационна структура – енергийно махало. Тази структура започва да живее свой живот и подчинява хората, задействали нейното създаване, на своите закони.

Махалото се разлюлява толкова по-силно, колкото повече привърженици го захранват със своята енергия. Всяко махало има собствена характерна честота на колебанията. Например люлката може да се разлюлява само ако се прилагат усилия с определена честота. Тази честота се нарича резонансна. Ако привържениците на махалото намалеят, неговите колебания намаляват амплитудата си. Когато не остане и един привърженик, махалото спира и умира като същност. Човек, попаднал под влиянието на деструктивно махало си загубва свободата. Той е принуден да живее по законите на махалото и да бъде винтче в голям механизъм - независимо дали това му харесва или не.

Махалото се храни с енергията на своите привърженици и за тяхна сметка увеличава размаха на колебанията си.

Махалото се стреми да привлече към себе си колкото се може повече привърженици, за да получи колкото е възможно повече енергия.

Махалото противопоставя групата от своите привърженици на всички останали групи. (Ние сме такива, а те, другите, са лоши).

Махалото агресивно обвинява всеки, който не е пожелал да стане негов привърженик, и се опитва или да го привлече на своя страна, или да го неутрализира или отстрани.

Махалото ползува благообразни привлекателни маски, прикрива се с високи цели, играе с чувствата на хората, за да оправдае действията си и да завоюва колкото се може повече привърженици.

За да изпомпат енергия от човека, махалата се хващат за неговите чувства и реакции: негодувание, недоволство, ненавист, завист, раздразнение, безпокойство, вълнение, потиснатост, объркване, отчаяние, страх, жалост, привързаност, възхищение, умиление, идеализация, преклонение, възторг, разочарование, гордост, надменност, презрение, отвращение, обида, чувство за дълг, чувство за вина и т.н.

Основната опасност за човека, поддал се на влиянието на деструктивното махало е, че то повежда жертвата си встрани от тези линии, на които човекът се чувства щастлив. Нужно е да се освободим от натрапените цели в борбата за които човек се отдалечава все повече от своята удовлетвореност.

Вълна на късметаВълната на късмета се получава при натрупване на благоприятни за вас линии на живота. В

пространството на вариантите има всичко, в т.число и такива златни жили. Ако сте попаднали на крайната линия на такава нееднородност и сте си хванали късмета, вие можете по инерция да се спускате по други натрупвания, където ви следват нови щастливи обстоятелства. Но ако след първия успех започне черна писта, значи за вас се е заловило деструктивно махало и ви е отклонило от вълната на късмета.

Прекомерен потенциалПрекомерният потенциал е нарушение на всяко равновесие. На физическо ниво това може да е

падане на налягането, разлика в температурата и всяка друга напрегнатост. На енергийно ниво това винаги е излишък или недостиг на енергията в равномерното енергийно поле.

Прекомерен потенциал се получава от мисловната енергия тогава, когато на някакъв обект се придава твърде голямо значение. Например желанието генерира прекомерен потенциал, понеже се стреми да придърпа предмета на желанието там, където го няма. Желанието да се притежава това, което го няма у себе си създава такава “разлика в наляганията”. Други примери за прекомерен потенциал:

12

недоволство, осъждане, възхищение, преклонение, идеализация, завишена оценка, тщеславие, чувство за превъзходство, вина, малоценност и т.н.

Равновесни силиАко се появи прекомерен потенциал, незабавно се появяват и равновесни сили, насочени към

неговото премахване. Прекомерният потенциал създава мисловна енергия тогава, когато на някакъв обект се придаде прекалено голямо значение. Например да сравним две ситуации: вие сте на пода у дома и другата – вие сте на края на пропастта. В първия случай вас това изобщо не ви вълнува. Във втория случай ситуацията има за вас много голямо значение – да се направи едно невнимателно движение и ще се случи непоправимото. На енергийно ниво фактът, че вие просто стоите има еднакво значение както в първия, така и във втория случай. Но стоейки над пропастта, вие със страха си нагнетявате напрежение, създавате нееднородност в енергийното поле. И веднага възникват равновесни сили, насочени към премахването на този прекомерен потенциал. Вие дори можете реално да усетите тяхното действие. От една страна необяснима сила ви привлича надолу, а от друга – ви дърпа да отстъпите по-далеч от края. Нали за това, за да се отстрани прекомерния потенциал на страха ви, на равновесните сили им трябва или да ви отдръпнат от края, или да ви хвърлят надолу и да приключат с това. Точно това действие усещате вие.

Действията на равновесните сили по отстраняването на прекомерния потенциал пораждат грамада от проблеми. Коварството се заключава в това, че човек често получава резултат, напълно противоположен на намерението. При това е напълно неясно какво става. Оттук идва и усещането, че действа някаква необяснима сила, своего рода “закон на подлостта”.

Отношения на зависимостОтношенията на зависимост определят ситуационни условия от типа “ако ти направиш така….,

тогава аз…”. “Ако ти ме обичаш, значи ще захвърлиш всичко и ще идеш накрая на света. Ако ти не се ожениш за мен (не тръгнеш с мен), значи не ме обичаш. Ако ти ме хвалиш, тогава ще дружа с теб. Ако ти не ми дадеш лопатката си, аз ще те прогоня от пясъчника”. Ако любовта преминава в отношения на зависимост, то непременно възниква прекомерен потенциал. Безусловната любов е любов без право на притежание, възхищение без преклонение. С други думи, безусловната любов не поражда отношения на зависимост между този който обича и предмета на неговата любов.

Равновесието се нарушава и в случай на сравнение на едно с друго или се противопоставят. “Ние сме такива, а те са други!”. Например, националната гордост: в сравнение с кои нации? Чувството за малоценност: в сравнение с кого? Или лична гордост – в сравнение с кой? Ако има противопоставяне, равновесните сили непременно се включват в системата, за да премахнат потенциала – както положителния, така и отрицателния. Понеже потенциала го създавате вие, действието на силите ще бъде насочено преди всичко срещу вас. Действието е насочено или към разкъсване на субектите на противоречието, или към съединяването им – към двустранно съгласие, или към стълкновение.

ВажностВажността е най-общия тип прекомерен потенциал. Важността се появава там, където на нещо се

отдава прекалено голямо значение. Важността е прекомерен потенциал в най-чист вид, при премахването на който равновесните сили формират проблеми за този, който е създал този потенциал.

Съществуват два типа важност: вътрешна и външна. Вътрешната, или собствена важност се проявява като надценяване на собствените достойнства или недосатъци. Формулата на вътрешната важност звучи така: “Аз съм важна личност” или “Аз изпълнявам важна работа”. Когато стрелката на важността на личността се вдигне към края на скалата, на работа идват равновесните сили и “важната птица” я перват по носа. Този който “изпълнява важна работа” също го чака разочарование: или работата няма да е нужна никому, или ще бъде изпълнена много лошо. Има и обратна страна, а именно, ако се принизяват собствените достойнства, ниска себеоценка. Големината на прекомерния потенциал и в двата случая е еднаква, разликата е само в знаците.

Външната важност по същия изкуствен начин се прави от човека, когато той придава по-голямо значение на обект или събитие от външния свят. Формулата на външната важност е следната: “За мен голямо значение има това” или “за мен е много важно да направя онова”. При това се получава прекомерен потенциал и цялата работа ще бъде провалена. Представете си, че трябва да преминете по дърво, лежащо на земята. Няма нищо по-просто. А сега вие трябва да минете по същото дърво, разположено между покривите на две високи къщи. Това за вас е много важно, и трудно ще ви е да се убедите в обратното.

Слой на светаС мислите си човек формира собствената си реалност – слой от своя свят. Всеки човек е настроен на

своя сектор в пространството на вариантите, затова всеки живее в своя свят. Енергията на мислите

12

стартира материална реализация в определен сектор от пространството на вариантите – живота на дадения човек в дадения свят. Неговия живот представлява отделен слой от този свят. Всички тези светове се наслагват един върху друг и образуват това, което ние разбираме като свят, в който живеем.

Индуциран преходКатастрофи, стихийни бедствия, въоръжени конфликти, икономически кризи – всички те се

развиват по спирала. Отначало има завръзка, след това разгъване, все повече се нагнетява напрежение, после следва кулминацията, емоциите вече изпепеляват всичко, и накрая, развръзка – цялата енергия се разпилява в пространството и настъпва временно затишие. Примерно по този начин става и водовъртежът. Мисловното излъчване на група хора попада в примката на захвата на махалото, което започва да се разлюлява, повличайки хората на бедствените житейски линии. Човек откликва на първото побутване от махалото, например, като реагира на негативното събитие, взема участие в завръзката и се оказва в зоната на действие на спиралата, която се развърта и го впримчва в себе си като в дупка.

Явлението на захват в дупка се определя като индуциран преход на живота на жизнена линия, в която човекът става жертва на деструктивното махало. Откликът на човека на тласъка на махалото и последващото взаимно подхранване на енергията на колебанията индуцира преходът на човека на жизнена линия, близка по честота на колебанията на махалото. В резултат на това негативното събитие се включва в слоя на света на дадения човек.

Течение на вариантитеИнформацията лежи в пространството на вариантите стационарно, във вид на матрица. Но в

същото време структурата на информацията е организирана във вериги от причинно-следствени връзки. Например, в единия сектор стои причината: аз се скарах с жената. В следващия сектор се намира следствието на тази причина: закъснях за самолета. След този сектор идва поредното събитие: останах жив, защото самолета се разби. По този начин причинно-следствените връзки пораждат течението на вариантите.

Основната причина заради която не бива да се съпротивляваме на това течение е тази, че това е безпредметно, и дори във вреда като се загубва маса енергия. Течението върви по пътя на най-малкото съпротивление и затова съдържа в себе си най-ефективните и рационални решения на проблемите. Съпротивата на течението, напротив, поражда маса нови проблеми.

Неспокойният ум постоянно получава тласъци от махала и се залавя да решава всички проблеми, опитвайки се да държи ситуацията под контрол. Волевите решения на ума – това в повечето случаи са безсмислени шляпания с ръце по водата. Повечето проблеми, особено малките, се решават отсамо себе си, ако не пречим на течението на вариантите.

Мощният интелект на разума не струва нищо, ако решението съществува в пространството на вариантите. Ако не влизате в подробностите и не пречите на течението на вариантите, решението ще си дойде само, при това най-оптималното. Оптималността вече и заложена в структурата на полето на информацията. Причинно-следствените връзки пораждат отделни потоци в течението на вариантите. Тези потоци са най-оптималните пътища за движение на причините и следствията. В пространството на вариантите има всичко, но с най-висока вероятност се реализират именно оптималните и най-малко енергоемките варианти. Природата не си хаби енергията напразно.

Пътеводни знациПътеводни знаци се наричат тези, които показват възможния завой в течението на вариантите. С

други думи, знакът служи като предвестник (предсигнал – б. прев.) на събитие, което ще внесе повече или по-малко забележимо изменение в размерния ход на живота. Ако очаквате някакъв завой, дори и незначителен, тогава може да се появи знак, сигнализиращ за него. Ако съвсем скоро предстои завой, който не очаквате, също може да се появи някакъв характерен знак.

Когато течението на вариантите прави завой, вие преминавате на друга жизнена линия. Линията е горе-долу еднородна по качеството на живота. Потокът в течението на вариантите може да пресича различни линии. Линиите на живота се различават една от друга по параметрите си. Промените може да са незначителни, но разлика все пак се усеща. Ето тази качествена разлика може да я забележите -съзнателно или несъзнателно: сякаш нещо не е така, както е било преди минута.

Пътеводните знаци се появяват само в случай на началото на преход към други жизнени линии. Вие може да не обърнете внимание на отделно явление. Например гарван е изграчил, а вие не сте обърнали внимание. Това вас не ви е подготвило, вие няма да почувствате качествена разлика, значи всичко все още се намира в предишната линия. Но ако сте обърнали внимание на явлението, нещо във вас се е взряло, значи това е знак. Знакът се различава от обичайното явление с това, че винаги сигнализира за започващ преход към съществено различна жизнена линия.

12

Пространство на съновидениятаСънищата не са илюзии в обичайния смисъл на думата. Разумът не въобразява сънищата си, той

наистина ги вижда. Подсъзнанието самостоятелно не генерира нищо, а направо се включва към пространството на вариантите, което съдържа цялата информация. Сънуването е пътешествие на душата във виртуалното пространство на вариантите.

Сектори от пространството съдържат различни варианти на сценарии и декори. Декорите се вписват в неживата околна обстановка също както и живите същества. Сценариите определят как трябва да се развиват събитията. Сценариите и декорите в различните сектори се различават. Това, което можем да видим в реалността са реализираните варианти. На сън ние сме способни да видим това, което не е било реализирано, т.е. пиеси с виртуални сценарии и декори. Сънищата ни показват какво би могло да ни се случи в миналото или в бъдещето.

Информационно поле (Поле на информацията)Мозъкът не пази самата информация, а някакво подобие на адреси към информация в

пространството на вариантите. Разумът не е способен да направи нищо принципно ново. Той само може да събира нова версия на къщата от старите кубчета. Разумът владее само примитивна информация за тези кубчета и за това как да гради с тях. По-подробните данни разумът запазва ползувайки се от хартиените и други носители. Цялата останала информация идва към разума чрез душата от пространството на вариантите.

По някакъв начин разумът е способен да запомня адресите на необходимите му сектори от пространството. Ако се наложи нещо да се припомни, разумът се обръща към душата, а тя се настройва на съответния сектор. Но дали душата лошо се настройва или разумът не помни правилния адрес, или пък душата и разумът не могат да се разберат – в резултат на това ние сме това, което имаме: паметта е несъвършена, а гении стават само единици.

НамерениеНамерението приблизително означава решимост [да бъдем, бел. прев.], да имаме и да действаме.

Реализира се не желанието, а намерението. Пожелайте си да се вдигне ръката ви. Желанието е оформено в мислите ви: давате си отчет, че искате да вдигнете ръка. Желание да се вдигне ръка? Не, само по себе си желанието не провокира никакво действие. Ръката се вдига само тогава, когато мислите за желанието са отработени и е останала само едната решителност да се действа. Може би решимостта повдига ръката? Също не. Вие сте взели окончателно решение, че повдигате ръката си, но тя още не помръдва. Какво повдига ръката? Как да определим това, което идва след решимостта? Ето тук се проявява безпомощността на разума да даде разумно обяснение, какво представлява намерението. Нашето определение за намерението като решимост да имаме и действаме, показва само прелюдията към силата, която ще изпълни действието. Остава ни само да установим факта, че ръката се повдига не от желанието, и не от решимостта, а от намерението.

Намерението се подразделя на вътрешно и външно. Вътрешното намерене подразбира активно въздействие към околния свят – това е решимостта да се действа. Външното намерение подразбира подчинението на света на волята на намерението – това е решимостта да имаме. Вътрешното намерение е концентрирано внимание на процеса на собственото придвижване към целта. Външното намерение е концентрираното внимание върху това как целта се реализира сама. Външното намерение просто позволява на целта да се самореализира. С вътрешното намерение целта се достига, а с външното се избира. Всичко, което е свързано с магията и паранормалните явления, се отнася до областта на външното намерение. Всичко, което може да се достигне в рамките на обичайния светоглед, се достига със силата на вътрешното намерение. Всичко, което изглежда невероятно, се реализира с помощта на външното намерение.

СлайдПредставите ни за себе си и за околния свят често са далеч от истината. Изкривявания внасят

нашите слайдове (слайд - с общо приблизително и умозрително значение на касети, плочи, дискове, т.е. някакви стандартни информационни пакети – бел. прев.). Например, безпокоят ви някои ваши недостатъци и заради тях изпитвате чувство за малоценност, затова ви изглежда, че и на другите това също не им харесва и те не ги одобряват. Тогава при общуването си с хората вие вмъквате своя “проектор” - слайда на комплекса за малоценност - и виждате всичко в изкривена светлина.

Слайдът е изкривена картина на реалността в главата ни. Негативния слайд, по правило, поражда единство на душата и разума и затова се въплъщава в реалността. Нашите най-лоши очаквания се сбъдват. Негативните слайдове могат да се преобразят в позитивни и да се принудят да работят в своя полза. Ако вие преднамерено правите позитивен слайд, той е способен по удивителен начин да трансформира слоя на вашия свят. Техниката на слайдовете е един от тези мощни инструменти на Трансърфинга, който превръща мечтата в реалност.

12

СтранникВ Трансърфинга, от гледна точка на здравия разум, всичко е обърнато с главата надолу. Впрочем,

същото може да се каже и за здравия разум от позициите на Трансърфинга. Ако не искате да живеете като всички, ако не искате да сте удовлетворени от посредствените постижения, ако се стремите в този свой единствен живот за получите всичко “по цялата програма”, тогава вие сте Странник. Странникът на Трансърфинга не е избраник на съдбата – тя е неговата избраница. Вие достигате всичко, което искате, ако ви се удаде да разколебаете монолитния здрав разум. Това съвсем не означава да отлетите в облаците, а обратно – да се спуснете на земята, защото общоприетият здрав разум всъщност изобщо не е такъв.

Трансферна веригаПоетапният път към целта в пространството на вариантите се нарича трансферна верига. Всяко

звено от веригата е отделен етап. Етапите са свързани в звена, понеже ако не е преминат един етап, не може да се премине към следващия. Отделното звено на трансферната верига се състои от взаимосвързани и относително еднородни сектори от пространството. Пътят към целта в пространството на вариантите се структурира от трансферни вериги и течение на вариантите. Пространството на вариантите има подредена структура. Ако се преследва целта по безпорядъчен начин, тя няма да бъде достигната.

Единство на душата и разумаРазумът притежава воля, но е неспособен да управлява външното намерение. Душата е способна да

усеща тъждествеността си с външното намерение, но няма воля. Тя лети в пространството на вариантите като неуправляема книжна лястовица. За да се подчини на волята външното намерение, е нужно само да се постигне интеграция на душата и разума. Това е доста сложна, но все пак реално изпълнима задача. Трансърфингът указва пътя за постигането на единство на душата и разума.

ФрейлеВие може да опишете характера, навиците, маниерите, облика на познат ви човек, но зад всички

тези характеристики има един интегрален образ, който ви е разбираем без думи. Ето тази индивидуална същност, която е разбираема без думи, се нарича фрейле.

Душата на всеки човек притежава неповторим индивидуален набор от параметри – фрейле на душата. За простота ще приемем условно да разбираме фрейлето на един човек като негова характерна (резонансна) честота (аналог на гено-кохерентното в описанието за еманацията). Фрейлето на един човек се различава от фрейлето на друг по същия начин, както се различават формите на снежинките, които са винаги неповторими. Фрейлето характеризира индивидуалната същност на душата на човека. В уникалостта на свойствата на вашата душа вие нямате конкуренти.

Вашите цели и вратиВсеки човек има свой уникален статут, чрез който той придобива истинско щастие в живота.

Махалата налагат на човека чужди за него цели, които примамват със своята престижност и недостъпност. Гонейки лъжливи цели, вие или нищо няма да придобиете, или добивайки го разбирате, че това не ви е нужно.

Вашата цел ще превърне живота ви в празник. Достигането на Вашата цел привлича след себе си изпълнението на всички останали желания, при това резултатите надминават всички очаквания. Вашата врата е този път, който ви води към Вашата цел.

Ако вървите към Вашата цел през Вашата врата, никой и нищо не може да ви попречи, защото ключът на фрейлето на вашата душа идеално пасва на бравата на Вашия статут. Собственото никой няма да ви отнеме. Затова и проблем с достигането на Вашата си цел няма да има. Проблемът е само в това – да се намери Вашата цел и Вашата врата. Трансърфингът ви научава как се прави това.

2.Основни принципи

МноговариантностРеалността има безкрайно разнообразие на формите на проява. Многообразието на формите на

проява на реалността е заложено в пространството на вариантите. Пространството на вариантите е цялостна материална информационна структура. Това е безкрайно информационно поле, съдържащо всички възможни варианти на всички събития, които могат да станат. Може да се каже, че в пространството на вариантите има всичко, което е било, е и ще бъде. Пространството на вариантите служи за шаблон, координатна мрежа за всяко движение на материята в пространството и времето. Реалността се проявява в цялото си многообразие защото броя на нейните варианти е безкраен.

12

Всяка теория е само отделен аспект на проявите на многостранната реалност. Светът се проявява в цялото си многообразие, той сякаш е създаден за да угоди на всеки вкус. Всеки може да намери в този свят всичко, което му е угодно. Дори в различните направения на знанието, светът обръща към нас тази си страна, която искаме да видим. Например идеализмът твърди, че светът е илюзия, и светът се съгласява. Материализмът твърди обратното, и светът пак няма нищо напротив. Хората се карат помежду си, налагайки един на друг своето отношение към света, а светът показва, че всички те са прави. Та това не е ли забележително?! Пространството на вариантите – това са т.нар. илюзии, а материалната реализация на вариантите – това е което се разбира като материален свят. Ние винаги получаваме това, което избираме.

Принципът на многовариантността е първата отправна точка на Трансърфинга. Независимо от общия характер на този принцип, предстои ви да се убедите колко интересно и неочаквано знание разкрива той.

Материализация на вариантаВ днешно време вече не подлежи на съмнение факта, че мислите са материални. Реалността ни се

представя в две форми: от една страна битието определя съзнанието, а от друга има неоспорими доказателства за обратното. Мислите представляват не само мотив на действията на човека, но и оказват пряко действие на окръжаващата реалност. Например, нашите най-лоши очаквания, като правило се сбъдват. Естествено, може да се спори, че тук има място не материализацията на мислите, а предчувствието за прииждащите неприятности. Действително, при паранормалните явления има много неясно и нееднозначно. Но това не означава, че дадената форма на проява на реалността може да се игнорира. Има множество факти, потвърждаващи непосредственото влияние на мислите върху околната реалност. Карл Юнг, описвайки подобни явления ги е нарекъл “синхронни”.

Тъй или иначе, съзнанието на човека формира неговата съдба. Втория принцип на Трансърфинга твърди, че излъчването на мисловна енергия индуцира материалната реализация на варианта. Реалността се проявява и в такава форма, в която съзнанието определя реалността. За потвърждение на това служат не само фактите от обичайния живот, но и опитите в квантовата физика. Механизмът на взаимодействие на мисловното излъчване с пространството на вариантите [засега] е неизвестен. Досега остава неизвестно как върви процесът на предаване на информацията: енергийно или на друга основа. За удобство просто приемаме, че излъчването на мисловна енергия “засветва” определен сектор от пространството на вариантите, в резултат на което вариантът получава материално въплъщение.

ИзборИзборът ви винаги се реализира. Каквото избирате – това получавате. Какъвто и светоглед да

изберете, истината ще бъде на ваша страна. И другите ще спорят с вас именно защото и те също са прави.От модела на вариантите следва, че човек сам моделира съдбата си. И не само с това концепцията

на съдбата в Трансърфинга се различава от общоизвестните. В кое е резликата? В това, че собственото щастие може да се избере без да се борим за него. Не бързайте веднага да приемате модела на вариантите или да го отхвърляте. Задайте си простия въпрос: много ли успяхте да получите от света в борбата му с него, за щастието си? Всеки решава сам за себе си, може да продължи борбата в същия дух, или все пак да изпробва друг начин. Нали борейки се може да изгубиш целия си живот, така и без нищо да постигнеш. Не е ли по-просто да направиш така, че светът да те посрещне? Нали той само с това се занимава, да реализира вашия избор.

В пространството на вариантите има безкрайно множество линии на съдбата за всеки човек. Ние нямаме основания да се обиждаме от съдбата си, защото ни е дадено правото да избираме. Проблемът ни е само в това, че ние не умеем да го правим.

ПреходЗа удобство при разбирането, в качеството на параметър на мисловното излъчване може да се

приеме неговата честота, също както при радиовълните. Когато си мислите за нещо, честотата на енергията на мислите ви е настроена на определена област от пространствто на вариантите. Когато енергията попадне в сектора на пространството на вариантите, се реализира в материалния свят дадения вариант. Енергията има сложна структура и пронизва всичко в света (омниинтерпенетрантност – бел. прев.). Преминавайки през човешкото тяло [и аура – доп. прев.], енергията се модулира от мислите и на изхода си придобива параметри, съответстващи на тези мисли. Параметрите на енергията се пропиват с характеристиките на мислите. На същия принцип работи и радиопредавателят. По този начин на изхода се получава мисловно излъчване, което преобразува сектора от пространството на вариантите в реалността. Когато си мислите за лошо или добро, вие излъчвате енергията на мисълта в пространството на вариантите. Модулираната енергия се налага върху определения сектор и това внася съответните изменения в живота ви.

13

Доколкото мислите ви са горе-долу еднородни по насока, вие се намирате на една и съща жизнена линия. Но щом отношението към реалността се промени в една или друга посока, параметрите на мисловното внушение приемат нови характеристики и материалната реализация на слоя на вашия свят преминава на друга линия. Там събитията вече се развиват по друг сценарий, в съответствие с параметрите на вашето излъчване. Ако сценарият не ви устройва, вие ще се борите, опитвайки се да промените ситуацията. Срещайки се с препятствия, вие реагирате негативно, изразявайки недоволство или изпадайки в униние. Мисловното ви излъчване се преустройва на линия, в която препятствията са още повече. В резултат на това излиза, че животът се хлъзга по наклонена плоскост.

Пасивност на избораС негативните си мисли вие насочвате реализацията си в проблемните области от пространството

на вариантите. Вие смятате, че със своите действия преодолявате препятствия. Всъщност излиза, че получавате това, което сте избрали. Избирате борба с препятствията и ги получавате в изобилие. Погълнати сте от мисли за проблемите и те винаги присъстват в живота ви. Действията ви са насочени към промяна на ситуацията на текущия живот. Но работата е в това, че вие не можете да промените сценария в пространството на вариантите. Вие сте способни само да изберете друг. Опитвайки се да измените това, което не ви устройва по сценарий, вие си мислите именно за това, което не ви харесва. С което вашият избор успешно се реализира, и вие получавате точно това, което не искате.

На дадената жизнена линия вие нищо не можете да промените. Точно по същия начин, намирайки се в музей, вие не можете да премахнете или преустроите изложените експонати, които не ви устройват. Тук не сте стопанин. Но и никой не ви забранява да се обърнете и да преминете в друга зала, за да разгледате неща, които ви се харесват повече. Естествено, преминаването на жизнената линия на която имате това, което искате не става просто по желание. Не всички мисли подлежат на реализация и не всички желания се изпълняват. Работата не е в съдържанието на мислите, а в качеството им. Просто мечтата и желанието още не са избор. Мечтите не се сбъдват. Нужно е да се изпълнят още и определени условия, за които ще разберете, когато се запознаете по-подробно със системата на Трансърфинга.

Спиране и угасване на махалотоДа се бориш с махалото е безполезно. Да се противопоставиш на махалото, значи да му отдаваш

енергията си. Ако ви идват мисли за това, което не ви харесва, то ще е в живота ви. Първото и най-основно правило за успешна борба с махалото е отказът от борбата ви с него.

Ако не искате да имате нещо, просто не мислете за него, равнодушно преминавайки покрай него и то ще изчезне от живота ви. Да се изхвърли от живота не означава да се избягва, а да се игнорира. Да се избягва означава да се допусне в живота, но активно стараейки се да се избегне. Да се игнорира означава да не се реагира изобщо, а това означава то да липсва.

Понякога обаче става така, че с простото игнориране на махалото не става. Тогава може да се използува техниката на “леко изплъзване”. Същността на тази техника е че при първия тласък от махалото отговаряте със съгласие, а след това дипломатично отстъпвате или ненатрапливо насочвате движението в нужната ви страна.

Същия принцип е в основата на борбата Айкидо. Там става следното. Нападащият го хващат под ръка, вървят заедно с него, сякаш съпровождайки го и след това леко го пускат и насочват да полети в посоката, в която е насочена неговата енергия. Цялата тайна се състои в това, че отбраняващият се няма нищо против нападението. Той се съгласява с линията на нападащия, върви с него известно време, а след това го пуска. Енергията на нападателя потъва в пустотата, защото ако отбраняващия се е “празен”, то за него няма как да се залови.

Има случаи, когато не може да пропадне махалото. Т.е. нито с игнориране, нито с отстранение от пътя му може да бъде избегнато. Ако сте попаднал в ситуация, в която ви е известен стандартния сценарий на развитие на събитията, направете нещо, не е важно какво, което не се вписва в този сценарий. Махалото ще угасне. Работата е в това, че докато действате по сценарий, играете играта на махалото и отдавате енергията си на неговата честота. Но ако честотата ви силно се различава, ще попаднете в дисонанс с махалото и с това ще промените ритъма му.

Играта на махалото е в това – да ви извади от равновесие, за да получи енергията ви. Мисловото излъчване попада в примката на захвата, вие губите равновесие, излизате от себе си и му отдавате енергията си. Докато действате по сценария на играта, вие се люлеете на честотата на махалото. Но щом преднамерено нарушите правилата на играта, т.е. реагирате неадекватно, честотата на мисловното ви излъчване влиза в дисонанс с честота на махалото. Така става угасването на махалото.

Когато сте се натъкнали на някакво досадно обстоятелство и сте реагирали с раздразнение, недоволство, негативни емоции, веднага следва продължение и развитие на негативната ситуация в същия дух или се появяват нови неприятности. Така се разклаща махалото. Вие самите го разклащате. Направете обратното: или не реагирайте, или отговорете с напълно противоположна реакция. Например

13

може да посрещнете неприятност с нагласен ентусиазъм или изобщо с идиотски възторг. Ще се убедите, че продължения няма да има.

ТранслацияМислите се връщат при вас като бумеранг. Винаги имате със сигурност това, което здраво е

завладяло мислите ви. Светът като огледало отразява отношението си към него. Когато не сте доволни от света, той се отвръща от вас. Когато се борите със света, той се бори с вас. Ако вие транслирате в околния свят позитивни мисли, те непременно ще се върнат като блага към вас. Не пускайте лошите новини в сърцето си, а значи и в живота си. Затваряйте се за лошите и се отваряйте за добрите новини.

Много е полезно да се приучите на навика да обръщате внимание на всичко добро, позитивно, да поддържате празничния огън, да лелеете това усещане. Радвайте се на всичко, което имате в дадения момент. Това не е празен призив да бъдем щастливи по определение. Понякога обстоятелствата се стичат така, че да си доволен е много трудно. Но от чисто практическа гледна точка да се изразява недоволство е много неизгодно. Нали искате да попаднете на тези жизнени линии, където всичко ви устройва? Но как ще попаднете там, ако параметрите на вашето мисловно излъчване са настроени на недоволство? Обратно, честотата на такова излъчване удовлетворява именно тези линии, където ви е лошо. Добрите линии се отличават с това, че на тях ви е добре и мислите ви са изпълнени с радост и удовлетворение.

Когато се намирате в добри отношения със себе си и с окръжаващия свят, вие транслирате хармонично излъчване в него. Създавате около себе си област на хармонични колебания, където всичко става удачно, оптимално. Негативизмът винаги е деструктивен, насочен към разрушение. Позитивната нагласа винаги води към успех и съзидание.

Координация на важносттаНе отдавайте на нищо прекалено голямо значение. Вашата важност е нужна не на вас, а на

махалата. Махалата управляват хората като марионетки чрез нишките на важността. Човек се страхува да изпусне нишките на важността, защото се намира под властта на зависимостта, която създава илюзия за опора и увереност.

Увереността е същият този прекомерен потенциал на неувереност, само че с обратен знак. Осъзнатостта и намерението позволяват да се игнорира играта на махалата и да се достигне своето без борба. А когато има свобода без борба, тогава и увереността не е нужна. Ако съм свободен от важност, аз няма какво да защитавам и какво да завоювам. Просто спокойно си вървя и избирам своето.

За да се освободим от махалата, нужно е да се откажем от вътрешната и външната важност (към вътрешната е и себеотражението – действия насочени към осигуряването на желан за показ пред другите статут - бел. прев.). Проблемите и препятствията по пътя към целта също се появяват в следствие на прекомерните потенциали важност. Препятствията стъпват на фундамента на важността. Ако преднамерено се отърсим от важността, препятствията сами ще рухнат.

Течение на вариантитеТечението на вариантите има в себе си най-оптималните решения на всички проблеми, понеже

потокът на течението е насочен по пътя на най-малки енергийни загуби. Разумът, придавайки на проблемите прекомерно значение, се стреми с волево усилие да наложи решенията си и по този начин се бори с течението на вариантите. В резултат на това се пораждат нови проблеми и препятствия. Външната важност убеждава разума в неговата правдивост и че взема единствено вярното решение.

Когато осъзнато се движите по течението на вариантите, всичко отива на мястото си без излишни усилия от ваша страна. В съответствие с принципа за движение по течението, всичко трябва да се опитваме да изглежда така, както се прави по най-лесния и прост начин. Всичко става много по-просто, отколкото изглежда. Отдайте се на тази простота.

Природата е изначално съвършена, затова в потоците на течението има повече целесъобразност и логика, отколкото в най-мъдрите разсъждения. Колкото и да е убеден разумът в здравомислието си, той все пак прави грешки. Това е, защото той търси справедливост в определена конкретна, ограничена, конюнктурна среда. Впрочем, разумът във всеки случай ще прави грешки, но те ще са много по-малко, ако той не прекалява със своето усърдие и по възможност позволи на проблемите да се разрешават без неговото активно вмешателство. Това се нарича да пуснеш ситуацията. С други думи, трябва да се охлаби хватката, да се намали контрола, да не се пречи на течението, да се даде повече свобода на околния свят.

Разумът се стреми да управлява не своето движение по течението, а самото течение. Това е една от причините за появата на всякакви проблеми и неприятности. Стига само съзнателно да отхвърлите важността и да престанете да се борите с течението на вариантите, с което препятствията ще се премахват отсамо себе си. Ето тогава можете не да молите, не да изисквате и да не се борите, а просто да отидете и да вземете. Как да се разбере фразата “да отидеш и вземеш” и какво е необходимо да се прави? Всичко това ще разберете, запознавайки се с Трансърфинга по-подробно.

13

ОсъзнатостПри безсъзнателното сънуване човек не може да контролира хода на събитията. Всичко, което става

с човека докато сънува, просто се случва в съответствие с обичайните очаквания. При осъзнатото сънуване човек е способен преднамерено да управлява хода на събитията. Наяве човек също се намира в повече или по-малко неосъзнато състояние. Също както при ставащото в безсъзнателното сънуване, той приема ситуацията такава, каквато е.

Ниската критичност към ставащото наяве е причина за появата на илюзията, че всичко върви както трябва. Неосъзнатото отношение към ставащото се преживява в ситуацията като определено и обусловено от външни фактори, на които не можем съществено да влияем. Ако се придържате към такъв възглед, на вашия живот ще влияят обикновено другите хора и превратностите на съдбата. Реалността в този смисъл също се случва. Правилата на играта се установяват не от вас, а от външният свят.

Вие ще сънувате наяве докато се намирате на сцената и изцяло сте влезли в образа си. За да поемете контрол както над сънуването, така и над реалния живот, трябва да превключите от ролята на участник към ролята на зрител и да погледнете Отвъд. Ще се събудите едва тогава, когато влезнете в театъра и гледате играта отстрани. Намирайки се в зрителната зала, вие както преди ще си играете ролята, ще казвате нужните думи, ще изпълнявате необходимите действия, подчинявайки се на установените правила. Но сега вече ще играете осъзнато, и това означава, че ситуацията е под контрол. Наяве ние се осъзнаваме една степен по-високо, отколкото в съня. Ако пък наяве се повдигнем с още една степен, тогава ще се появи реалната възможност да избираме и определяме сценария.

Вашата податливост на влиянието на хората и деструктивните махала е обратно пропорционална на осъзнатостта ви. Ниската степен на осъзнатост също така е причина за психична затормозеност и ниско ниво на интелекта.

Координация на намерениетоРеализирането на най-лошите очаквания у хората склонни към негативизъм потвърждава, че човек

е способен да оказва влияние на хода на събитията. Човек е способен да определя сценария не само в осъзнатия сън, но и наяве.

Всяко събитие в линията на живота има две разклонения в пространството на вариантите – в благоприятна и в неблагоприятна посока. Всеки път, сблъсквайки се с едно или друго събитие, вие правите избор как да се отнесете към него. Ако разглеждате събитието като позитивно, ще попаднете на благоприятното разклонение в линията на живота. Обаче склонността към негативизъм ще застави човека да изразява недоволство и да избира неблагоприятното разклонение.

Още щом нещо ви дотегне, след него ще дойде нова неприятност. Така се получава, че “бедата никога не идва сама”. Но веригата от неприятности следва не заради бедата, а заради отношението ви към нея. Закономерността се формира от вашия избор, който вие правите в разклонението. Анализирайки степента на склонност към негативизъм, може да си създадете представа къде ще ви отведе за цял живот такава верига от негативни отклонения.

Принципът на координацията на намерението е следният. Ако имате намерение да разглеждате изглеждащата негативна промяна в сценария като позитивна, тогава така и ще стане. Звучи ако не абсурдно, то поне не много убедително, нали? Кое може да бъде позитивно в явното поражение и кое е хубавото на бедата? И не по-малко, този принцип работи напълно безотказно. Ръководейки се от него, вие може да достигнете същия такъв успех в позитивното, какъвто негативистите постигат в своите най-лоши очаквания.

3.Основни практики. Бел. прев. Авторът Вадим Зеланд запознава със следните практики: Търсене на работа; Прости решения на сложни проблеми; Как се става звезда; Тайната на вдъхновението; Повишаване на жизнената енергия; Тайната на обаянието; Вредните навици; Подаръкът; Проблеми с парите; Как да превърнем мечтата в реалност.

Всичко това, както и неговите 3 книги по темата “Трансърфинг” може да намерите на сайта /www.transurfing.newmail.ru/

Приложение 2. Сравнение между трансърфингът и трансформацията

Сравняване на процесите на разумен хомеостаз и еволюция на психиката. Трансърфингът е сравнително елементарна процедура, гарантираща постигането на промяна на

статуквото чрез намерението чрез избор. Той не задължава и не гарантира духовното развитие, освен ако индивидът не вземе именно такова съзнателно решение. Тогава отделните намерения, които са наредени като верига от цели постепенно изкристализират от разпокъсаната действителност. Вече стана дума за равновесните сили. Те са винаги там, където има потенциал, за да го изравнят. При поведенческите “допсихически” реакции на тропизми, таксиси, настии, силите на равновесието лесно могат да обърнат

13

резултата в обратна посока, понякога избирайки обиколни пътища за енергията. Но колкото по-напред отива психичното развитие – към рефлексите, мисленето, толкова по-трудно е на енергията да изравни потенциалите и тя се включва в изграждането на нови системи, трансформирайки старите или създавайки ги. Така еволюцията гарантира необратимостта на постигнатите цели – резултатите, за разлика от трансърфинга, с който се осигуряват нетрансформиращи, хомеостазни преходи. Но трансърфингът като преживяна тренировъчна дейност в живота може да се използува за поставянето на цели с необратимо, еволюционно значение. Докато при трансърфингът успехът се основава на постоянството на удовлетвореността, при трансформацията има неудовлетвореност от реалността в началото ѝ. Но това не е неудовлетвореността на невротика, на хленчещият психастеник или депресивния. Това е неудовлетвореността на човека прозрял Отвъд себе си, осъзнал именно онази посока на течението на вариантите, при която излизането от зоната на сегашния конфорт ще допринесе за нейното разширяване.

Трансформацията създава новото, разнообразното, а трансърфингът го прилага, проявява, тества в различни условия на вече разширената зона на комфорта.

Социалната технология се крепи на стълбовете на вярата (не е задължително да е религиозна, може да е пазара или марксизма-ленинизма), парите (икономиката, богатството, алчността, меркантилизма), морала (етиката в отношенията) и удоволствието (развлечения, духовни институти). Ако членовете на обществото загубят вярата си в тези жалони и започнат да мислят самостоятелно, обществото се разпада. Всяка партия, село, всеки храм, всяка бензиностанция определят свои правила. Полиморфността и различното съдържание на идеите води до такъв разпад, ако те добият по-широка популярност.

Хомеостазата и развитието в изграждането на личността има своите заложени чрез възпитание (наследени норми) и отчасти превъзпитание (проява на творчество при самовъзпитанието) основи като социални чувства.

Има четири основополагащи стабилитета, хомеостаза на обществото човешки чувства: състрадание, срам, вежливост и справедливост. Състраданието допринася за развитието на хуманност. Срамът залага разбирането за праведност. Праведността би трябвало да изхожда именно от тези чувства и съответно нормотворчеството на обществото трябва да е съобразено не с удовлетворяването на исканията на конкретни негови представители, а на всички, т.нар. обществен договор. Вежливостта е предпоставка за развитието на благоприличие, което е едновременно и етична, и естетична норма. Справедливостта е ядро от което израства мъдростта.

Човекът, който се смята за неспособен да проявява тези човешки личностни чувства, се саморазрушава. Общество, в което личностите в преобладаваща част не ги проявяват е в състояние на криза. То се руши. Разбира се, рушенето може да е основание, предпоставка за трансформация.

Има четири основополагащи трансформацията на личността човешки чувства, които проявени в преобладаващ брой хора води до дестабилизация на старите порядки в обществото и трансформацията му. Те са огледално изображение на чувствата у личността стабилизиращи обществото. Състраданието се замества с безжалостност. Срама с невинност*, вежливостта с откритост и искреност, справедливостта с емпатия, разбиране.

--*невиннност. Невинността е два вида: първична и вторична. Първична е невинноста на детето. Тя е

дар от природата и се дължи на неговото невежество. Вторичната се дължи на осъзнаването на човека в зряла възраст, например при Ученичество, и следва да се заслужи. Възкресението в християнството е равностойно на вторичната невинност. Вторичната невинност е вътрешно духовно качество, но се изявява изключително ярко навън. При загубата на невинност човек тежко пострадва. И ако той не е имал контрол над себе си, когато е бил малко дете, то когато я е придобил вторично трябва чистосърдечно и ревностно да я пази, защото знае вече много добре какво се случва, когато я е загубил през детството си.

--Безжалостността поражда отговорност у този, който сам се е поставил в нелепа ситуация.

Невинността е отсъствие на упреци към собственото поведение. Не е хуманно невинният да се наказва (или самонаказва).

Искреността се проявява като възможност за себеизразяване. Вежливостта възпрепятства истината на “сърцето”, поради което човек не изнася навън текущото или дълбокото си отношение по даден въпрос. Без открито и прямо изразяване (“свобода на словото и мисълта”), развитието в обществото е извън разумния човешки контрол и самоконтрол. Такова общество, най-често поради лицемерие и демагогия, изпада в застой.

Разбирането е в основата на стремежа за синергия. Разбирането за нещата зависи от вътрешното разбиране. Едно дете когато прави нещо не прехвърля от паметта към настоящето си модели на

13

бездействие или съпротива на молбата и внушението от другите, просто защото няма такива паметови следи. Ето защо бързото учене от примера на авторитетния възрастен идва благодарение на липсата на осъзнатост за минало, без тънки сметчици и при силно желание да се проявят максимално дарбите.

Всяко новородено и малко дете притежават тези четири качества на развитието. Но много скоро, с развитието на детето чрез обществената комуникация, която е с преобладаващо лицемерие, прикритие на истината от демагогия до откровена лъжа, малкият човек, за да се чувства сигурен развива качествата, които придават стабилитет на доминиращите отношения в обществото. Да не направи това означава да е под заплаха от околните, защото е потенциална заплаха за статуквото. Общество или група личности, които искат искрено да променят обществото трябва да живеят заедно именно за да не влизат в конфликт с останалите. Школи, монастири и отдалечени малки поселения в различни времена са били пионери в развитието на човека и човечеството. Техният положителен пример под формата на един по-развит психизъм и духовност може да стане образец за околните. Ако не е такъв, значи новите качества са се развили в посока извън магистралния или потенциалния път на развитие на човечеството. Много такива групи са обявявани за отцепнически и свърталище на ереси. Думата “ерес” има негативна натовареност. А защо ли? Какво означава? Освободеност, независимост на мисленето. Което е обратното на ортодокса! Значи, ако сте на страната на свободата, творчеството и развитието – вие сте еретици! Не се срамувайте от това!

Сравнение на термините и принципите.

Наблюдателят и сценаристаНаблюдателят е отвъдната личност, Голямото Аз, духа на трансърфиста. Когато стане достатъчно

умел, той може вече и да се намесва в действията на аватара – материалната реализация на човека. Но това е дълъг процес, при който може да се извърши тази трансформация, или по-скоро тази оптимална двустранна връзка юзър-аватар. Юзърът не бива да избързва да се меси, преди да види, че тялото достатъчно адекватно откликва на еманациите. И това е нещо логично – човек първо се учи да внимава и да съзерцава, а после да действа.

Изборът и изпитаниетоИзборът е основното действие на трансърфиста. Качественият избор е залог за непоклатимост,

стабилност на телесното и душевно съществуване. Изборът ни е отговорен за това кои сме, какво правим и какво притежаваме. Да направиш избор – значи да искаш нещо от себе си – да бъдеш някакъв, да правиш нещо, да искаш да имаш нещо.

Изпитанието е работа върху задача от духа, целяща такава трансформация, която променя и него, и тялото, и средата на това тяло. Изпитанието се подава от духа едва тогава, когато има достатъчно дълга една или няколко жизнени трансферни линии в които изборите са направени целенасочено, неразнопосочно и имат стабилна конфигурация в материалната реалност. Без стабилност, при която са се установили способности, развили са се определени заложби не може да се подхожда към изпитанието, което е една сложна интегрална задача и изисква интегрален отговор на целия организъм, ум, душа. Резултат на изпитанието, което е успешно преминато е трансформацията – човекът вече не е тъждествен със своите предишни аз, дейност и притежание.

Пространството на вариантите и задачата за оптимизация на пътя до целевото полеПространството на вариантите дава възможност на странника да избира измежду безкрайни (или

почти безкрайни) възможности. Но има моменти, когато странника е с ограничен избор (но не и ресурс). Този избор го насочва по посока на неговата еволюция. Това не е просто преминаване на друга жизнена линия, навлизане в друг сектор в полето на вариантите, а цялостна трансформация на себе си и средата, които за осъзнатия практик са едно и също. Средата и човекът в нея се изменят хармонично и достигат до следващо стабилно състояние.

Бифуркация при избора и сложност на задачата при изпитаниетоПри избора странника – сърфист включва за кратко разума си, а после слуша душата си. При

изпитанието трансформиращият се странник за кратко време слива душата и разума си, за да премине в съвсем различен сектор от пространството на вариантите. Той прави такъв неподобаващ на настоящето и уникален скок, колкото уникално и непдобаващо е неговото фрейле. Трансърфистът прави избор между минимум две почти равновероятни възможности. А трансформиращият се странник извършва действия в неравновесна среда, където единствено възможният избор е принципно оптимален и се явява залог за оцеляване и по-нататъшно развитие.

Материална реализация при трансърфинга и духовно израстване и метаморфоза при трансформацията

13

При трансърфинга се цели външната, материална реализация на намерението. Искам-избирам-получавам. При трансформацията настъпва цялостна – както външна, така и вътрешна метаморфоза. Вчерашните правила за трансформирания не са днешни. Той не е тъждествен на себе си от преди. Той е отвъд онези дела, с които са го отъждествявали или с които е могъл да се отъждествява. Неговият живот вече отразява в реалността онези еманации, които са чакали своята проява – може би десетилетия, а може би столетия…

Използуване на енергията на махалото и създаване на махалоСтранникът-трансърфист съобразява действията си с наличните, важни за неговата енергия

махала. А трансформиралият се странник създава махала, той е в по-пряка връзка с мирозданието. Неговата промяна е промяна и на вселената с целия персонаж в нея.

Равновесни сили към хомеостаз и неравновесни действия към еволюцияРавновесните сили винаги се стремят да върнат резултатите от енергийния тласък в обратна

посока: каквото повикало – такова отвърнало. При неравновесните необратими действия равновесните сили не могат да върнат предишното положение, нито да предизвикат обратна тенденция, защото тенденцията се състои от множество различни по произхода си сили. Просто обратната задача е невъзможна.

Отношенията на зависимост – разтъждествяване при трансърфинг и самоконтролирано отъждествяване при трансформация

Обикновеният човек се отъждествява с името си, семейството си, страната си, професията си и мястото в нея – длъжност, титла, стаж и др., също с онова, което прави, както и с онова, което притежава.

Странникът е просветлен в тази ситуация. Той може постепенно да се разтъждествява с едно или друго, което го свързва с реалността, като чрез силата на намерението се сдобива с онова, от което се нуждае. По този начин той се спасява от зависимостите. Той не си задава въпроса как ще го постигне, какво трябва да направи със себе си (например да тренира, да се обучава).

Трансформиращият се странник преобразява себе си и света, получавайки нов облик, нови отношения, нови качества, нови отговорности, но и нови предимства. Сега той може симулативно да се отъждествява по всички критерии на своето малко аз: напълно съзнателно той играе.

Важност при трансърфинг и спешност при трансформацияКакто показахме, важността създава прекомерен потенциал, който дестабилизира отношенията на

човека с околната му среда. За спокойното получаване на желаното важността е излишна. За случаите на трансформация – колкото и незначителни да са – определяща е спешността и непоколебимостта. Когато нещо се прави спешно, защото е своевременно, за да не се изпусне момента, правилото за важността е в още по-голяма сила. Нещата които се постигат стават без прекомерни усилия, но с внимание за техните срокове. Нещата, които променят човека и неговата реалност са разположени във времето, а не в конкретното пространство.

Формиране на слой на света при трансърфинг и взаимноадаптивно изменение на света и себе си при трансформацията

При трансърфингът се формира определен личен слой на възприятие на света. Тук липсва акцент светът да се променя, ако нашето отношение към него се променя. Просто светът отговаря подобаващо на мислите на странника-трансърфист. Ако желаете да покажете безстрашни самоотвержени героични постъпки, то непременно ще попадате в сложни ситуации, които ще провокират вашите безстрашие, самоотверженост и героизъм. Ако ви влече една спокойна еснафска съдба, за достатъчно време ще я получите.

Трансформиращият се човек обаче “дърпа дявола за опашката”. Той приема позицията си на активен участник в промяната на действителността в хармония с промяна в себе си, в промяна на отношението си към света. Тук вече акцентът на дейността се заключава не в реализацията на намерението, а в реализацията на духа, който провокира съществуването и желаната от него промяна.

Течение на вариантите на реализацията и алертност – режим на контролирана оптимизация на задачата (задачата като предпоставка за различни варианти на реализация на пътя към целта – взаимната адаптация на системата и средата – на субекта и обективната материална реалност)

Трансърфингът цели действия на най-малко съпротивление по посока на усещането за успех. Трансформацията гледа на успеха само като на крачка към една нова съдба, една променена карма, която е решила кардинални житейски теми.

13

Знаците на съдбата в трансърфинга (при избор) и на трансформация (при изпитание)Знаците на съдбата в трансърфинга обикновено са забележими – видими ситуации, предмети,

сънища и др. Знаците на прехода при трансформацията са значително усложнени, тъй като трансформацията е интегрален феномен. Най-важната им характеристика е че се проявяват като двойки - нещо се извършва вън и едновременно вътре. Също те са разположени в по-продължителни периоди от време и не са доловими на нивото на рефлексите и инстинктите. Тук се изисква особена чувствителност на душата и работа на разума.

Трансърфинг и трансформация чрез сънищата. Прикривачи и сънувачи.Странникът-трансърфист постига своите намерения като прави приемливия за него избор. Той

получава исканото от реалността. За него сънищата, където намеренията се изпълняват по свръхпроводим незабавен начин са без практическа стойност. В този смисъл той наподобява магьосникът-прикривач, ползувайки терминологията на толтеките. Трансформиращият се странник има ясна представа за намерението си, защото то се намира в линията от реализирани намерения с определена далечна във времето цел. Имайки предвид че за еднотипните намерения времето за тяхната реализация непрекъснато намалява, то материалната реализация от един момент нататък се изпълнява толкова бързо, както се случва в сънищата. Трансформиращият се разполага както с по-голям времеви ресурс (еволюционните изменения са разположени в по-дълго време отколкото хомеостазните) и в същото време с по-големи възможности за бърза реализация на отделните стъпки от процеса. Това е от изключително значение за своевременността, което означава непоколебимост, без да се натоварва вътрешно с чувството за важност трансформиращият се.

Информационното поле отсам и отвъд разумаСъществуват условно (докато проявяваме живот с материя) две гледни точки на информационното

поле. Едната е Отсам, докато сме живи, а другата е Отвъд, докато сънуваме, правим специална медитация, докато сме в кома и изобщо в някакво силно изменено състояние на съзнанието. Истината е, че всичко е Едно. Смъртта и небитието са като сянка на живота и битието. Няма смърт не поради вяра в безсмъртието, а защото тя се подразбира като сянка – не въпрос на наличие, а въпрос на познавателно описание. Небитието като непроявено битие също е сянка. Но никой не се кълне, че небитие няма. Просто гледната точка за съществуването може както да го допусне, така и да го пренебрегне. Когато познаем идентичността си с околния свят, както и идентичността си с Голямото си Аз, с неговите намерения, задачи и планове за развитие, ние стигаме до собствената си безграничност в безкрайността и безпределност във времето. Физическите взаимодействия представляващи реализиращи се информационни процеси протичат навсякъде – в нас и извън нас. Технически въпросът за нашето развитие се опира до осъзнаването, съответно създаването и прекъсването на онези невидими връзки със значими за нас неща от физическия, материалния свят. Вселената е в съответствие с нашите намерения. А познавайки механизма на реализация на намеренията си, имаме онзи статус при който не можем да недоволстваме от действителността – каквато и да е тя – не само концептуално, но и напълно реално.

Приложение 3. Ценности на съществуването. Безсмъртие и съвършенство

Съществуването е проява на Същността.Съществуването има две форми, които се допълват взаимно, като двете страни на медала: оцеляването, като израз на сигурността и стабилитета, и развитието, като израз на промяната на структурата с цел адаптация.Сигурността по оцеляването се постига със запазване на структурата, а тя от своя страна се запазва най-добре като не се променя средата или не се променят изискванията към системата в същата или друга среда. Оцеляването предполага

постигната вече адаптация и ненапускане на зоната на комфорта. Ако не е осъществена обаче адаптацията, системата може да бъде унищожена.

Измененията в структурата на система при развитието се гарантират от адаптивността към променящата се среда, или с начина по който се използува съществуващата среда.В надпреварата с времето стабилните неизменни отношения водят за достатъчно дълго време до консерватизъм и безсмъртие. Безсмъртието е идеалът и резултатът на оцеляването.Променливите отношения система-среда провокират непрекъснато творчество и взаимно изменение

на системата и средата. При единичните системи (тип онтогенез) развитието върви като затихваща функция, поради което всяко следващо

13

изменение води до все по-бавно достигане на идеала. При множествените системи (тип филогенез) развитието върви също като затихваща функция, но с по-бързо достигане на идеала. Идеал на развитието е съвършенството.

Системите от най-висш ранг на творчески продукт – архетипите – са резултат от атрибутивното действие (възприемане и реагиране) и са най-устойчивите структури. Те са свръхстабилни състояния и взаимоотношения система-среда, при които усъвършенстването е достигнало до своя предел – съвършенството. Съвършенството е смърт (финал) за творчеството, така, както безсмъртието е финал на стремежа за оцеляване.

На практика системите се движат в интервала между стабилитет и изменчивост, между себеповторяемост и скъсване със старите структури. Съответно непрекъснатият стремеж към оцеляване и развитие ги тласка към безсмъртие и съвършенство. Съзнателното интегриране на двете стратегии довежда до два противоположни идеала, до две крайни решения: идеал на безсмъртието на съвършената система и идеал на незабавната промяна в стремеж от отдалечаване от несъвършеност и неадаптивност. Пример за първия идеал е божеството – непроменлива, съвършена архетипна система, стигнала до върха на идеалността, която няма нужда от материална проява, но способна да въздейства върху всяка материална система. (Примери от биологията може да служат клетъчния строеж, аеробната гликолиза и хордовите животни.). Тя може да съществува и въздейства във всяка среда. Идеалната съвършена система е универсална. Пример за втория идеал е вирусът – променлива, несъвършена система с творческа стратегия от най-нисш клас – проба-грешка, силно зависима от средата и търсеща начин да се адаптира във всяка конкретна ситуация. По тази причина идеалът на втората стратегия води до къс живот, но разполага с безкраен творчески потенциал.

Периодичната смяна на стратегиите приложени към определени класове от системи в ключовите моменти от тяхното развитие водят до появата на материални системи, които са чиста проява на идеала на безсмъртието чрез оцеляване и на съвършенството чрез усъвършенстване.

Рецепта за безсмъртие

За примери в настоящото изложение ще си служим с данни (истини, знания) от биологията.1.Липса на врагове (нехранителност, отровност, зловещ и/или отблъскващ външен вид) и живот в

среда с липса на конкуренция.Ако са подвижни – не са агресивни – предпочитат да отстъпят, а не да влизат в конфликти, които

могат да доведат до смърт.2.Самодостатъчност и автономия за осигуряване на базовите жизнени потребности: храна, дишане

(окисление), осигурено място и/или време за спокойствие и сигурност – например укритие, дом, сън, територия достатъчна за двигателната активност и с наличие на ресурси и т.н., които се постигат без агресия (иначе се явяват врагове, отношения тип хищник-жертва, паразит-гостоприемник и др.).

Такива организми не се безпокоят нито за настоящето си, нито за бъдещето си.Забележка: най-съществената материална самодостатъчност включва информацията, енергията и

веществата нужни за оцеляването. Най-същественото за духовното оцеляване са Красотата, Искреността, Радостта, Истината и Любовта.

Самодостатъчността се отнася не само до живите същества, но и до всяка отделно взета система. Изчерпването на самодостатъчност вследствие структурни промени (еволюционни или обратими) може да се окаже фатална за постигнатата стабилност – безсмъртието.

Най-ниското ниво на автономия с осигурено безсмъртие на системата има там, където се постига общата цел за нея цялата. Всички подсистеми в нея, които имат временно съществуване осигуряват определени специализирани функции.

3.Основният начин за възпроизводство е организиран така, че поколението да се пренесе достатъчно надалеч от родителя. Това осигурява място за поколението и същевременно благоприятства бързото разпространение при ниска гъстота на популацията, без презаселване на територията.

4.Самовъзпроизвеждане като паралелен начин за размножаване, например вегетативно (клониране) – част от вегетативните (соматичните) клетки или вегетативен орган възпроизвеждат целия индивид.

Нарастващата специализация с напредването на еволюционните интегративни структурно-функционални нива е вредна за безсмъртието. За оцеляването на вида в системите с висока степен на организация и взаимна интеграция е нужна все по-висока степен на оцеляване (стабилитет) на структурата-родител. Например при хидрата е достатъчна една клетка за възпроизвоството на целия организъм и по-висшите нива като вида; при висшите растения – пълноценно развитите специализирани вегетативни органи; при низши животни като плоските червеи е нужно за начален зачатък да присъстват няколко клетки от всички системи на организма; при висшите животни – индивидът (оплодената женска или оплодените яйца) би могъл да съхрани вида; при разумните видове (с интегрирана социална организация в поведението, например човекът) - чрез семейството.

13

В онтогенеза – колкото по-напреднала е филогенетична част, толкова по-трудно се възстановява тя вследствие на структурно разрушаване. Най-висшите организми се възстановяват само от най-старите си, най-рано възникналите в онтогенеза структури, например стволовите клетки. Структурното припокриване и високата степен на специализация и интеграция обаче препятстват това да стане по естествен път, затова висшите организми могат да търпят поражения и от нарушения засягащи по-високите им нива на организация. Съответно – по-нисшите организми по-лесно се възстановяват при засягане на техните по-високи нива на структурна организация.

5.Мястото на обитание не е привлекателно за потенциални заселници от друг вид, който може да е конкурентен за ресурси.

6.Стабилитета на структурата предполага установяване на стабилни енерго-информационни потоци, които да затварят пълният им цикъл в организма. Свежда се до минимум рекрутирането на енергия и вещества между организма и обитаваната от него среда.

В резултат на тези 6 предпоставки, видът (организмът, системата) постига безсмъртие.

Рецепта за непрекъснато усъвършенстване и безкрайно развитие

Безкрайното развитие преминава през смъртта – с отпадане на ненужни неадаптивни или пречещи за новите условия части или с цялостно унищожение на системата за нейното изграждане наново, например чрез половото размножаване. Много организми „предпочитат” да живеят максимално дълго опитвайки се максимално дълго да се развиват. При висшите гръбначни животни именно такава е смесената стратегия – максимална продължителност на живота (стабилитет) и максимално продължителен срок на онтогенетични изменения, носещи адаптивен характер.

1.Наличие на подкритични (достатъчно силни, но не убийствени) нива на ентропийни въздействия, които поддържат системата в непрекъснато напрежение със следващи едно след друго изменения. Така системата непрекъснато й се подмладява еволюционната й възраст – тя се намира в І. еволюционна фаза.

Увеличава се динамизацията – ако животното е било прикрепено неподвижно (възрастната форма на най-древните хордови животни, полипната форма на медузите), то става подвижно (ларвата на първите хордови животни дава постоянно активен подвижен индивид – ювенилизация в развитието; полипната форма на медузите пъпкува и дава подвижни медузи).

2.Постоянна борба за информационно, енергийно и суровинно осигуряване на основните жизнени процеси. Тя включва развитие на специализации по приемането, обработката на постъпилото като анаболитни и катаболитни процеси, както и изхвърлянето им от организма.

3.Възпроизводството търси една от двете стратегии:3.1.Максимален брой на потомците, за да може някаква част от тях да оцелее в тежките условия на

органичната и неорганична среда.3.2.Отглеждане на малък брой потомци (дори само един), но при полагане на максимални грижи за

неговото оцеляване. В краен случай – потомците остават прикрепени към родителя (родителите) или в негова непосредствена близост.

4.Силно специализиран начин за самовъзпроизвеждане – например по полов път, половите органи разположени на отделни родителски индивиди, къси и/или редки цикли на интервала на оплождане. Нарастване на специализацията на родителските роли при отглеждането на потомството.

5.Местообитанието е силно атрактивно за други видове – както близкородствени, така и други, явяващи се врагове, хищници и паразити. Това изисква изработването на различни способи за отбягване, прикриване, синойкия или борба с тях.

6.Динамиката в развитието на структурите и функциите изисква изработването на гъвкава стратегия за достъп до алтернативни източници на блага – вещества, енергия и информация.

В резултат на тези 6 предпоставки, видът (организмът, системата) постига непрекъснато усъвършенстване и безкрайно развитие.

Изводи:

Еволюцията е най-оптималният начин за преобразуване на енергията, при който възникват и се изменят необратимо системите.

Познанията ни за еволюцията ни дават възможност да влияем върху нея. Познанията ни за собствената ни еволюция – както индивидуална, така и на нашия биологичен вид и на живота ни дават възможност да влияем осъзнато върху себе си. Познанията ни за психическата и духовната еволюция ни дават възможност да се самопроменяме с почти неограничено множество на степени на свобода.

13

Животът, душата, поведенческите прояви на психиката, обществото, техниката са системи от хибриден характер: те са различни прояви на интеграцията на материални, природни от една страна, и идеални, духовни същности, от друга. (Тъй като геоложката история на Земята е спрегната с биологичната, може да кажем, че планетата Земя е също хибридна система с живо органично и неживо, не биологично съдържание.) Изобщо, реалните системи, които ни заобикалят и каквито сме ние, са единство на материално и духовно.

Еволюцията може да се представи в йерархичен аспект с критерий последователност на възникването на дадена съвкупност от системи със сходен строеж, състав, функции и пр. Двете основни йерархии – материалната и духовната – имат контрапаралелни закони и се градят по взаимно погледнато обратен начин. Духовната йерархия се гради отгоре надолу – от абстрактното към конкретното, а материалната отдолу нагоре – от малкото към голямото с тенденция за намаляване на свободната енергия. Посоките нагоре и надолу при това са избрани условно.

Еволюцията се извършва със задължителната намеса на разума, който прави избор между алтернативи. Т.е. еволюцията е творчески процес.

Сложните системи се състоят от няколко йерархически организирани интегративни нива на организация. Информационната връзка между различните нива на организация и еволюция се осъществява чрез интерфейси (азбуки, думи, граматики, протоколи). Информацията служи за управление на процесите протичащи спрегнато в различните нива на организация.

Реалността се дели на (бива два вида, има два ипостаса): материална и духовна. Материалната реалност е енергия. Духовната реалност е геометрия. Влиянието върху реалността става чрез езика.

Материалната реалност се дели на две: система (системи), системна реалност, и среда (обстановка с условия за съществуване на системата).

Духовната реалност се дели на две: творец и творение.Тези четири вида реалност могат да бъдат възприемани като аспекти на единната реалност. Когато

единната реалност е в симетрично състояние е налице вакуум. Когато единната реалност е в несиметрично състояние се извършва развитие.

Нещата, които се извършват в материалната реалност без осъзната намеса от духовната реалност, се наричат явления.

Нещата, които се извършват в духовната и материална реалности с активността на твореца се наричат деяния.

В хибридната реалност – където материалната и духовната реалности се припокриват и където творецът осигурява среда за съществуване и/или развитие на други системи се появяват различни позиции (аспекти, гледни точки), които отразяват оценката на поведението: активен, пасивен (деятел, страдащ) и др.

Проявяваща се като творение система има поведение с потребностни реакции. В граматиката това е допълнението.

Проявяваща се като творец система има поведение с обстановъчни реакции. Това е позицията на наблюдателя. В граматиката това е подлогът.

Състоянието на средата в граматиката се изразява с обстоятелственото пояснение.Потребностните реакции обслужват тесен кръг въпроси и се проявяват с конкретно поведение

зависимо от средата.Обстановъчните реакции обслужват абстрахирано от конкретната среда поведение. Те надхвърлят

текущата дейност на системата и осигуряват обхват с достатъчни за оцеляването и развитието ресурси.

Ноосфера се нарича единното информационно пространство на вариантите на реалността. То съдържа данни за всички събития: минали, сегашни и бъдещи; както тези, които са станали, тези, които не са станали, и тези, които не могат никога да станат. Ноосферата се явява вечен запис и служи като матрица върху която се разиграват всички явления. Всички взаимодействия между идеалното (ноосферата) и материалното (природата) най-общо се наричат трансфер. Организираните съзнателни съвкупности населяващи ноосферата се наричат духове. Организираните несъзнателни материални съвкупности се наричат [материални] системи. Духовете се стремят да реализират качествата си в материалния свят като създават временни хибридни системи – например живите същества, душите. Процесите и състоянията, протичащи в тези хибридни системи помагат за еволюцията на същностите и от двете йерархични системи. Информационно-енергетичните процеси на трансфер от и към едната и другата системи имат както обратим характер (трансърфинг), така и необратим, еволюционен характер (трансформация). Както трансърфингът, така и трансформацията могат да протичат осъзнато, чрез изследване, обучение и самообучение. Тогава човек се научава да избира какъв да стане, да прави, да има (трансърфинг); също и как да се преобразува (трансформация). Начален сигнал за всеки избор за действие по реализиране на нещо в реалността е намерението. Честото съзнателно използуване на

14

техниките на трансърфинга и трансформацията увеличават проводимостта на трансферите и от там водят до по-бързата и оптимална реализация на идеите в материалния свят.

Еманацията е копиране на качества, свойства от един дух на друг. Тя може да се осъществи както по времето на телесна проява на духа, така и във времето, което я предхожда. Еманациите се явяват аналогични на генетичните явления на пренос между геномите на индивидите от различни видове. С голямо значение за еволюцията са именно онези трансфери на еманации, които се осъществяват между духове от различна степен на развитие.

Група индивиди със сходни параметри на мислене и преживяване формират консенсусна реалност за общо ползуване (РОП). Тя осигурява надеждността на техния свят, който смятат те за единствен. Но реалността (и реалностите) е многовариантна, разнообразна. Затова съществуват различни групи с различни ментални, емоционални и физически характеристики и прояви, които могат да влизат помежду си в едностранно или двустранно полезни отношения, както и в такива отношения, които не се градят на полезност (агресия и безразличие). Еволюционната тенденция ще благоприятства все повече отношенията на толерантност между групите с различни РОП, което пък ще благоприятства формирането на метамисловни конструкти, т.е. творческите изяви ще бъдат все по-чести, по-осмислени и по-фундаментални.

Статуквото в обществото може да се нарушава необратимо само от периферни в географско, функционално и психосоциално отношение групи, които при определена степен на зрелост ще настъпват твърдо и уверено към центъра на цивилизационното статукво и в крайна сметка ще изградят чрез новата култура нова цивилизация, върху гнилия градеж на старата.

Осъзнаването на човека като реална геобиологична и космическа сила ще го трансформира цялостно – от рефлексите и инстинктите – до най-висшите му социални поведенчески прояви.

Психичното развитие има три признака по които може да се оценява, следвайки трите аспекта на душата, трите равнини на психиката: физическия Ф, емоционалния Е и интелектуалния И. Ф- повишен жизнен тонус и способност с лекота да се въздейства на реалността – както индиректно ползувайки тялото си, така и невидимо директно с волята („магнетизма”, прилагане на закона за привличането). Е- лично обаяние (харизма) – способност за привличане и предразполагане на хората към себе си без да се ползуват институционни, административни задължнявания, както и заплаха, награда, доктрина или диктат. И- проява на интелекта разбирано като способност за решаване на проблеми в условията на времеви и друг ресурсен недоимък (вещества, материали, енергия, пари, хора, транспорт, дори специални познания), като особена висша проява на интелекта е способността за виждане на причините на проблема, правилното му формулиране и атакуването му откъм неговите причини, с което той изчезва или се трансформира в благо.

Психичното развитие е едновременно основа и съпътстващо условие за духовното развитие в материалната реалност.

Духовното развитие има два ярки признака по които може да бъде оценено. Те се изразяват с една дума – доброта.

Двата признака: осъзнатата активност по своята житейска мисия (да знаеш кой си и за какво си, и съобразно условията да го правиш) и Любов (да възприемеш другия / другите като равен на себе си). Степента на проявата на следването на себе си и проявата на любов към другия / другите отразяват степента на духовното развитие.

Духовното развитие на човека може да провокира у него нервни заболявания. Причини за това са потенциалните конфликти, породени от различната степен на развитие на подсистемите изграждащи човека и обществото. Подходът на лечение на нервните заболявания провокирани от духовни и останалите “класически” причини е различен. Ако не се прави разграничение между тях, това може да се окаже пагубно за заболелите поради инициация на трансцендентното съзнание. Ключова фигура в лечението и изобщо трансформацията е духовният водач. Нервните заболявания, а и в по-общ план заболяванията изобщо, са начална, а при неизчистеност от егото – съпровождаща пътя на духовното развитие.

Духовният път, започнал с начална трансформация (с или без нервни кризи) от обичайното съзнание в консенсусната реалност за общо ползуване, преминава в зоната на безжалостността. Тази зона

14

се характеризира с преживяването на съсъзнание – скрит наблюдател. Чрез въздържанията от обичайностите на живота човек вече провокира у себе си значимите лично за него усещания, действия и състояния. На следващия етап на развитие – безмълвното знание, човек е безупречен, защото е съзнателно в мрежата на пространството на вариантите, където знае какво може и какво не.

Човешките индивиди и групи, неуспяли да преминат към поредния етап на психо-духовното развитие остават резерв за следващата вълна на трансцендентна инициация. В същото време те изпълняват някои хомеостазни функции в напредналата група. Териториалното единство на висше и нисше е нормално положение както в човешкото общество, така и на Земята и във Вселената.

Еволюиралият човек вече не е същият. Пътят му назад е невъзможен също както е невъзможен преход на съвременния човек към палеоантропа или питекантропа.

Представителите на всяко ниво от еволюцията на духа имат духовната задача да проявят, доколкото е възможно, доколкото осъзнават, безпрепятствено Божията воля в материята, бидейки агенти и сътворци на Бог. Те имат и втора задача – чрез самопожертване на егото си да благодарят на своя Отец. Пожертваното его осигурява тотална защита и тогава човек може да прояви напълно необезпокояван състрадателността си към околните.

Това са двете “видими” фази на Творчеството. Що се отная до третата, невидимата фаза на творческия цикъл – освободените, просветлените са в пространство на неотличимост от Бога.

Духовното развитие на себе си – по Ваклуш Толев:1.Познай себе си;2.Създай и утвърди себе си;3.Служение без себе си.

Послеслов

Драги читатели, завършвайки този текст, се надявам да е попаднал на “точните хора”. Смятам, че тази книга, макар и да е предназначена за по-широка публика, ще бъде четена от малцина, а от още по-малко разбрана. Също така още по-малко ще предприемат някакви действия относно себе си, съгласно концепциите и идеите в нея, насочени за духовното и цялостното човешко развитие. Множеството хора, независимо от своите различия, живеят съобразно краен неголям брой начини на живот. Мислите и действията им са фокусирани около кариерата, парите, властта, наслажденията, увлеченията по кича и масовата спортна и модна запалянковщина, при липса на почти всякаква осъзнатост и опитност относно околната среда и нейните нездравословни компоненти вследствие индустрията, химизираното селско стопанство, транспорта и вредните групови и битови социални навици. Едно огромно множество са неграмотни, а много грамотни четат само за текущите събития във вестниците и списанията, и увлечени от рекламата ще ли си задават сериозно истинските въпроси на съществуването? Това не са упреци от моя страна, а скромна и точна констатация. Не присъда, а точна диагноза на съвременния човек. Мнозинството живее като бройлери, животът им се върти около производството, слугинството, потребителството и размножаването, без да схващат очакващата ги касапница.

Кои са трите “бога” на европейските жени (ценности като културна практика)? Парите, пениса и парцалите.

Кои са трите “бога” на европейските мъже? Производство, потребителство, пички.Т.е. превърнали са се в потребителски единици зависими от секса.

Това не са личните наблюдения, а свободно описание на резултати от сериозни социологически изследвания. Това е автопортретът на европейката и европееца.

На това разчитат “силните на деня”. Представете си, какво би станало, ако едно мнозинство от хората на нашата планета, примерно два или три милиарда, пренебрегнат наследеното знание, навици, зависимости, освободят се от гонитбата на илюзии и от капризите си. Представете си, че те не просто прокламират, че пренебрегват досегашния стил на живот, а вземат със себе си най-важното, което им подсказва “вътрешния човек” и заминат някъде, където няма да им се натрапват шаблоните на вулгарно-материалистичното настояще – по монастири, храмове, ашрами, родови имения, пещери, изоставени селища или сред дивата природа? Това ще е най-големият глобален срив в икономиката и никакви познати мерки не биха върнали нещата на мястото след духовно-телесната трансформация на няколко милиарда души. Това ще е по-лошо за икономиката от два милиарда безработни хленчещи пред трудовите борси (Всъщност – имаме ли нужда от сегашната ни икономика!?). Нещо повече – техният

14

заразителен пример, дори и скрит или извратено представен от контролираните масови медии ще стигне за година-две до всички останали. Припомнете си ефекта на стотната маймуна.

Ако тази книга и нейният автор биха имали харизматичен ефект – това биха били най-преследваните и унищожавани неща в света. За щастие – има демокрация – поне в умерени законови рамки – и това първо: би разпиляло интересите на хората към много други неща, предвид различията в нивото на тяхното развитие и, второ: в страната в която живея не съдят за публикация с предполагаеми клеветнически твърдения, в която не е посочен конкретен отговорен, греховен или виновен за нещата, които са писани. Все пак съм подсигурил някои от живите автори на идеи, които съм ползувал в тази книга, като не съм им указал техните произведения (демокрацията не бе попречила да бъдат иззети или “откраднати”, “не на място” печатни материали дори от Националната библиотека).

Но тази книга ще попадне у малцината, които малко по малко ще се пробуждат. Нека да припомня, че всяко следващо еволюционно ниво обхваща много малка част от материята, достигнала предишното ниво. Тази книга е за духовните аристократи. Ако се усещате, че сте самотен пътешестеник в трансцендентното, намирайте и общувайте с други като вас, но знайте, че в крайна сметка вашето развитие е уникално. Не е нужно да се скупчвате често за да работите върху себе си. Пробуждането на духа става в тишина. Масови чудеса са ставали, но масово просветление – никога.

Надявам се, че тази книга в този ѝ вид е навременна – тя не би могла да послужи на хората отпреди тридесет години, и вероятно ще е изиграла основната си роля – подготовката за еволюционна трансформация в сегашното социално-историческо време в следващите 4-5 години.

Но... мисията на тази книга е мисия и на други подобни книги. Еволюционната трансформация е в ход. При това ще се развива много бързо и ще обхване много хора. Грамотността в европейските страни в началото на ХХ век е била 5-10 %. Само за едно поколение тя е била вече към 90 %. Отварянето на масовото съзнание за духа очаквам да стане по-бързо – още в рамките на това поколение. При това не само заради разпространението на духовните учения и практики, но и заради ускореното навлизане на научните и технически постижения сред образованото мнозинство. Подготвени са и семето, и сеячът, и почвата, и времето...

Питали са ме каква част от хората биха могли да извършат духовната трансформация. Според мен е удачно да посоча следния пример. Когато мечка нападне група хора в гората, какво трябва да се направи (имайки предвид, че обикновената кафява мечка тича в пресечена местност по-бързо от човек в идеални условия)? Достатъчно е да се тича по-бързо от най-бавния. Тя ще настигне само него.

Ако мечката е метафора за онзи създаващ ентропия - вредоносен, застрашителен фактор, - то той би засегнал малка част от хората, които ще са последни в способностите си да се справят с него. А ако разполагате с работещи (а не отвлечени) знания и способността си да ги проявявате в действие, и по ефекта на стотната маймуна разполагате с нужната готовност да се адаптирате, значи ще оцелеете и ще пребъдете в новите условия!

Наред с това допускам възможността да се прояви изключително благоприятен за еволюционни промени фактор, който ще бъде предоставен на всички, но разпознат само от някои. Последните ще се трансформират, а неразпозналите го ще продължат да живеят с инерцията на заварената историческа истина.

Дай възможност на всеки свой ден да бъде най-добрият в живота ти! Пред каквато и дилема да си – прави само това, което можеш да си простиш.

Живей с отворено съзнание, за да не дойде момент, в който истините ще се сгромолясат върху теб. Не се прави че те няма, когато дойде часът на истината.

Искам да кажа още няколко думи преди да затворите книгата. Ще трябва да продължите по вашия път сами. Да четете. Да мислите. Да правите. Да обичате. Да бъдете себе си.

Независимо от убеждението за наличието на безтелесно – чисто информационно-духовно въздействие върху нас и нашата планета, което правих на няколко пъти, знайте, че нашият избор, нашата мисъл, нашата активност, нашата работа по трансформацията НИКОЙ ДРУГ не бива, не може и няма да извърши.

ПРОСТЕТЕ СИ И СЕ ОБИЧАЙТЕ!

ДА БЪДЕ ТОВА ИЛИ ПО-ДОБРО!

Октомври, 2008 г.

Доведох ви до извора, но да утолите жаждата си - можете сами.Бурда

14

Авторът за себе си

Роден съм в София. Може би това е чиста случайност в материалната земна реалност, защото единия ми дядо е бежанец от Лерин (сега Флорина, Гръцка Македония), другия бежанец от Узункюпрю (Източна Тракия, сега е в Турция). Майка ми е от Стара Загора, а баща ми от Пловдив. Не мисля обаче да е случайност в духовен план. Дядо ми и прадядо ми по линията на баща ми, както и други в тази родова линия са исторически личности, направили много за националното и социално освобождение, за обучението на деца и студенти. Прадядо ми по майчина линия е загинал като войник в Балканската война...

Голямото бягане на българите е запратило в края на ХХ и началото на ХХІ век братята ми в Канада и Австралия.

Неслучайно е и еклектичното ми образование и интереси, които ме срещнаха с едни от най-талантливите личности на България, а благодарение на транспорта и глобалните комуникации - и с такива от целия свят.

Ето защо трудът и творчеството ми обхващат широко поле на изява в изкуството, образованието и науката... и не само там. До този момент творчеството ми не е обемисто, но е широко разположено, а целите му са да закриля, мотивира, дава път и разчупва умовете и сърцата – ефект на лавината. Не бих казал, че съм създал нови личности. Не. Дори и сред най-близкото си обкръжение. Отварях и разконспирирах заложбите на дошлите с мен, за да се научат ДА БЪДАТ СЕБЕ СИ И ДА УЗНАЯТ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО СИ. Остатъците от моето его се радват на това ;-)

В така преминатия от мен път видях, че е безинтересно да се натрапвам с медийни изяви, власт чрез парите и вещите, научни и войнски звания, политическа власт и други форми на самоутвърждаване. Не се оплаквам, че не съм имал възможност, както и условия в бурното ни историческо време. Напротив. Това е изборът ми.

Осъзнатият ми интерес към еволюцията е от 1990 година. Но намирам в себе си спомени и дейности, които говорят за подготовката за този избор едва ли не от първия ми съзнателен спомен. Изследвах със страст и открито съзнание. Научният подход се оказа тесноват. Техниката даде по-големи възможности за прилагане на еволюционните закономерности. Но най-интересно поле през последните 8-10 години е психиката. Тесногръдието на обемистото направление в психологията обясняващо психичните явления единствено чрез неврологични процеси ме отблъсна. Съответно, привлече друго: екстрасенси, шамани, езотерика. Събудих заложбите си в тази област, изявени още от детинство. Сега вече не мога да бъда обективен изследовател. Аз съм включен в нещата. Вписан. Наблюдавам явленията както отвътре-навън, така и отвън-навътре. Затова ми беше извънредно трудно да напиша тази книга. Много по-приятно е, когато се срещам с хора и вземам отношение към общите ни задачи на живота, отколкото да описвам нещата аналитично и отстрани. Макар и с много различни и уникални прояви, животът на всички се свежда до малък кръг от потребности, задачи и проблеми. Ето защо можем да означаваме много повече всеки един от нас за другия – за взаимопомощ при проблемите, в труда и творчеството.

Речник:

Забележка. Всички термини и техните определения са мои или официални (от речници, енциклопедии, справочници...), които ги приемам като вярни за контекста на книгата. В този смисъл не бива да бъда упрекван за неакадемичност. Аз предварително съм указал, че не се придържам към нея.

Думи на кирилица:

Аватар (1) – прероденият в човешко тяло дух, представител на Бог. В индуизма, тибетския будизъм и тантризъм – свръхфизично същество (божествено въплъщение, Учител на учителите), което съпътства практикуващия религиозен адепт и му помага; характерна практика в много школи е продължителната медитация върху същността на А., нейното изобразяване и ритуално призоваване, за да се всели в напредналия последовател и да подпомогне неговата по-пълна духовна реализация. Произходът на понятието е древен, но в Махабхарата се оформя днешното разбиране за А.., т.е. че Бог се инкарнира в света през различните епохи от неговото съществуване, за да представи на човечеството определени нравствени и религиозни модели.

Аватар (2) – виртуален представител на играча при електронните игри. Лице в профила на някого в Интернет. Тук – представител на Наблюдателя, потребителя, Висшият Аз като малък аз (личност, его), притежаващ тяло.

Адаптация – приспособяванеАдитивно – което е способно да бъде сумирано, събрано заедно.

14

Аксиома – от гр. Аксиома – прието положение – Съждение в основата на научна теория, което се приема за очевидно и не се нуждае от доказателство в тази теория и от което се извеждат всички останали твърдения на теорията, съгласно приетите в нея правила за извеждане.

Алертност – бодрост, активност, пълна готовност за дейност.Алтернатива – от лат. Алтер – друго, и нативус – природа – другото, с друга природаАндрогин – същество, развило еднакво добре и в хармония и мъжките (андро), и женските (гин)

качества, независимо от физиологичния си пол. Духовно постигнал цялостност човек.Апокриф – скрито писание, разпространяващо се между съзаклятнициАреал (биол.) – територия или акватория на която се извършва пълния цикъл на жизнената дейност

на даден таксон (вид, род и т.н.)Асиметрия, симетрия – несиметрия нарушена симетрия; симетрия - наличие на подобие, при което

геометрична фигура или тяло се изместват така, че не всчки точки заемат първоначалното положение. Има симетрии относно точка (нарича се радиална симетрия), права (наречена ос на симетрията) и равнина.

Аскеза – самонаблюдение, самосъзерцание с цел последваща промянаАспект – гледна точка, положение, позиция, представа, която е допустима при определени

обстоятелстваАтом – най-малката частица представител на химичните елементи. Той е електронеутрален, тъй

като броя на положителните (протони) и отрицателните (електрони) му заряди е равен. Има в средата си положително натоварено ядро съставено от тежки частици и обвивка от електрони, наречена електронен облак

Аура - букв. "предвестник". 1. Енергийното поле (ореол), което обгражда обектите. Невидимо за повечето хора, то се вижда от някои като сияние или многоцветно поле, особено около тялото на човека. Твърди се, че тези, които се научат да виждат аурата и да я интерпретират правилно, могат да поставят диагноза и да по-успешно лекуват състоянието на ума на даден човек, както и неговото духовно и физическо здраве. 2.Виртуално и фантомно-възприятийно усещане на енергията на обектите. Дори и в религиите, в които не се говори пряко за А., има рисунки на светци с ореоли. Сем. Кирлиан през миналия век са въвели метод за "снимане на аурата", но не е общоприето, че това дава автентичен погред върху вижданото от сензитиви сияние. Според повечето от тях, само най-грубият слой на А., етерният, може да бъде засечен чрез изобретена досега апаратура. Екзотично звучи на този фон твърдението на Л.Рампа, че имало тайна апаратура, която да усилва виждането на можещите и да накара да "прогледнат" невиждащите...

Аутизъм – (психиатр.) – общо разстройство на развитието, което засяга общуването, стеснявайки кръга от интереси и дейности, несъобразявайки се с общовъзприети норми и правила на поведение. Това качествено нарушение е общ признак на индивида при всички ситуации, макар и да се изразява в различна степен. Няма пряка зависимост между интелекта и това личностно разстройство. Първите признаци на заболяването се проявяват преди петата годишна възраст.

В конкретния текст се има предвид игнорирането на дресировката и възпитанието в собственото поведение. Има съзерцание без втренчване, разбиране без манипулиране и самоутвърждаване.

Биогенетичен закон – индивидуалното развитие повтаря в съкратен вид еволюционно-историческото развитие на групата от която произхожда.

Бог - Обикновено в смисъл на Върховно Същество; вярата в Него се означава като теизъм, а отричащите я са атеисти. Все още в масовото съзнание преобладава схващането за т.нар. монотеистичен Б., който е извън Природата и e противопоставен на Дявола. Много учени обаче са духовно вярващи, без да персонифицират Б., считайки, че "Той е самата Природа" (деизъм); някои древни народи, мислители, както и някои и сега оформени духовни течения (източни, индиански, ню ейдж), са повече пантеистични (Бог=Природа); други твърдят, че "Той е това, но и много повече", имайки предвид духовните светове. Дзен и др. подобни практики не насърчават сляпата вяра в каквато и да е концепция за въхровното и държат единствено на несмутеното от догми осъзнаване на достъпната за индивидуалното съзнание реалност.

Ред съвременни изследователи подчертават, че възгледът за Б. еволюира не само през вековете и за социума, но и в индивидуалния живот, поради преминаването към качествено различно ниво на съзнание.

Вариабилно – променливо, способно да се променяВектор – от лат. – носещ, водещ - в тесен геометричен смисъл – насочена отсечка, на която единия

край се счита за начален, а другия за краен. С помощта на вектори се изобразяват сили, скорости, ускорения и др. величини имащи количествен смисъл и посока.

Вехт Завет – Стар завет – първата част на Библията, библия на Евреите

14

Вид (биол.) – основен таксон в систематиката на живите организми, в който имат качеството да са обособени (изолирани) генетично, морфологично, екологично, географски, поведенчески от другите видове

Визионерство – способност за проектиране на възглед, теория, технология и др. в далечно бъдеще или при прилагането на друго място

Виртуално – представимо, въображаемо; създадена по изкуствен начин реалност достъпна за сетивата

Вселена – населената част от света. Терминът най-често се използува като тъждествен на Космос. Обратният термин е хаоса.

Вътрешен мир – Означение на преобладаващо или непрекъснато във времето състояние на съзнанието без чувство на осъждане или одобрение на себе си. Нито една част от психичните съставляващи в преживяването не е в конфликт (за и против) с друга. Пълен синтез и съгласие на психиката. Вътрешният мир е задължително състояние, сравнително “близо” до просветлението.

Вътрешният мир е невъзможен, когато знанието, ерудицията е корумпирана, когато е в жива връзка с егото, а не с Висшия план, с Висшето Аз. Тази порочна жива връзка прави човека много тъжен и го кара непрекъснато да ИСКА, но да НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАСИТИ. И това ИСКАНЕ ще продължи докато се осъзнае човека от дълбоката грешка или докато Земята напълно се изтощи. Ако тази връзка между знанието и грубото материалистично, инструментално действие се прекъсне, ще се отвори път към постигането на вътрешен мир, който се преживява като Рай на Земята.

Ген – основна функционална единица на генетичния материал записана на ДНК или по-рядко на РНК, кодиращ пряко (при прокариотите) или непряко (при еукариотите) първичната структура на полипептида, молекулите на транспортните или рибозомните РНК, или взаимодействащ пряко с регулаторен белтък.

Генотип – съвкупност от всички наследствени заложби на даден организъм или клетка, записани като гени в нуклеиновите киселини в ядрото на еукариотите и неговия аналог при прокариотите – нуклеоида.

Двигател – подсистема, представляваща функционален блок в система, в която се преобразува постъпилата енергия вън от системата в друг вид енергия.

Деградация – процес на разрушаване на структура, най-често поради липса на грижа, поддръжка или при умишлено разрушаване

Декорпорация – премахване или преодоляване на тялото, напускане, излизане извън тялотоДемиург – от гр. демиургос – работник, творец . 1.в елинската епоха – свободни работници и

майстори, лечители, певци, поети и пророци; 2.в древна Атика – представители на търговско-промишлената класа; 3.в религията има смисъл на Създател на Света, Бог, Господ; 4.във философията – идеалното първоначало на света.

Деперсонализация (психиатр.) - загуба на чувство за личност и индивидуалност. Деперсонализацията е отделителна защита срещу по-внезапните преживявания на непреодолима тревога или опасност.

Депресия (психиатр.) – (депресивен синдром) – болестно състояние, проявяващо се с психични (потиснато настроение, забавяне на психичните процеси) и физически (намаляване на общия тонус, забавяне на движенията, нарушения на храносмилането и съня) разстройства. Проявяват се своеобразно: тъга, загуба на интереси и желание за собствената смърт, “леност” на мисленето, чувство за “спиране на мислите”, неспособност за изпълнение на умствена работа, вялост, застиване продължително време в една поза.

Дисфункция – нарушена, увредена функцияДиференциран – разделен по някакъв признакдуално – двойствено, съставено от, или съществуващо като два полюсаДух (лат. - animus, spiritus) – букв. полъх, дихание, мирис; 1.философско и религиозно понятие за

идеалното, представител на съзнанието с неявно битие. Идеалистите го признават като единствено начало на всичко съществуващо, при дуалистите то съществува паралелно с материалното начало, а материалистите го считат за производно на мозъчната активност (в миналото те механично са считали, че мисълта се отделя от мозъка, както жлъчката от черния дроб, а по-късно са въвели неуточнения термин "идеално отражение"). Според някои духовни и философски школи (индуизъм, даоизъм, Плотин, Шелинг, Хегел, Ауробиндо,Дънов, Уилбър   и др.) Д. еволюира и инволюира по сложни механизми, извличайки от себе си и отново прибирайки в себе си цялото творение.2. Определена социална атмосфера, "духът на времето".

Душа (anima) – 1.синоним на психика; 2.контактна прижизнена структура между материята на организменото тяло и духа, отчасти се проявява с телесни структури и поле около тялото, отчасти е невидима, трансцендентна; 3. Индивидуална душа - при повечето религии и мислители тя се разглежда

14

като отделна от всеобщия Дух; знаков момент за веданта и другите недуалистични школи е принципното отхвърляне на тази разлика или по-точно свеждането й до илюзорна.

Еволюционика – неологизъм на Юрий Урманцев в едноименната му книга “Обща теория за развитието на системите на природата, обществото и мисленето”.

Еволюция – от лат. еволуцио – развивам, разгръщам – Еволюцията е целеви и преднамерен съзнателен процес на създаване и необратими изменения на системите, при което се адаптират взаимно системите с тяхната среда, както и създателите им и техните творения.

ЕЕГ – електроенцефалограма – запис на електрофизиологичната активност на мозъка, усилена апаратурно в порядъка на 7 милиона пъти

Езотеричен – принадлежащ към вътрешното знание, знание, което не се разпространява за простолюдието. Езотеричния подход е гледане отвън-навътре, поглед на Странник, Наблюдател. ЕЗОТЕРИЗЪМ (ендотеризъм) – „вътрешно знание“, от старогр. „вътрешна земя“, по името, с което бил наричан вътрешният двор в традиционно устроените духовни школи, където били допускани само посветените ученици, след като овладеят в детайли повърхностното знание и станат готови да започнат да изучават задълбоченото, „невидимо с просто око“, същинско знание.

Екзотеричен – принадлежащ към външното знание, обикновено е профанно знание за обща конвенционална употеба в РОП. Екзотеричния подход е гледане отвътре-навън, като мерило са данните от сетивата, приемащата и експерименталната апаратура, включени в инструментални действия. ЕКЗОТЕРИЗЪМ или „външно знание“, от старогр. "външна земя", по името, с което бил наричан външният двор в традиционните духовни школи, където били допускани начинаещите слушатели и запознавани с повърхностното, очевидно знание, което е достъпно за всеки желаещ да го научи.В днешно време фактически продължава да съществува това подразделение, що се касае до реалните способности към усвояване на по-задълбочени или само на повърхностни занния и умения. Информираността обаче е по-голяма, което създава впечатление, че езотеричните науки са станали екзотерични; но макар и някои от да са по-отворени в интелектуален план, остава условието, че недостигналият определено духовно стъпало не може да разбере истинското значение на ученията и съответно да ги практикува.

Еклектично знание – 1.знание за нещо, разбирането на което изисква привеждане на знания от съвършено различни области, включително хибридно знание от езотеричен и екзотеричен произход; 2.Безпринципно смесване на различни възгледи и учения.

Екология – фундаментална биологична наука изучаваща отношенията между организмите и тяхната органична (други организми) и неорганична среда. През последните 30 години надраства значението си на единствено биологична наука и представлява срез от научното знание и технологии за начините по които се осъществява единството, хармонията и равновесието в природата.

Екстаз – преживяване на себе си с поглед отвън, отстрани (възможно не само физически, но и в емоционален, интелектуален или духовен план), и по този начин ПРОГЛЕДНАЛ в нещата за себе си и света по един много по-цялостен и задълбочен начин, недостъпен за обичайното будно състояние на съзнанието

Екстремален – който проявява крайности – минимуми и максимуми в поведението сиЕктоплазма – полева структура свързваща изнесената вън от тялото чувствителност с него.

Обикновено се наблюдава субективно и има вид на тънка сребриста връв или нишка.Електрон – елементарна частица носеща отрицателен електричен товарЕмпирично – изведено от опита знаниеЕнергия – от гр. – дейност – обща мярка на различните качествено форми на движение, които могат

да преминават в еквивалентни количествени отношения една в друга.Енталпия – топлосъдържание в системата отразяваща отношението на вътрешната енергия,

налягането и обема. За обратим процес протичащ при постоянно налягане, количеството топлина погълнато от системата при прехода й от едно състояние в друго е равно на промяната на енталпията.

Ентропия – понятие въведено от Р. Клаузиус, изразяващо способността на енергията да се превръща от един вид в друг. Колкото по-голяма е ентропията, толкова по-малки са възможностите за превръщането на енергията. В затворена система енергията единствено може само да се увеличава, стигайки накрая до равновесно състояние – пълно изравняване на потенциалите в цялата система (втори принцип на термодинамиката). За достатъчно дълго време ентропията би прекратила всяка способност за движение. Предвид това, че в природата затворени системи няма, това на практика не се осъществява. Еволюционните процеси и системи са ярки образци на възпиране или намаляване на ентропия в пространството, което заемат те.

Епифиза – (или шишарковидно тяло – corpus pineale – в биологията и медицината; трето око в някои духовни учения и езотерика) – част от главния мозък, намираща се в средата между неговите полукълба имаща множество функции: помага ориентацията във времето на денонощието, тъй като възприема разликите в осветеността, реагира на тях като произвежда хормона мелатонин, който спомага

14

за настройването на нервната система към денонощния цикъл на сън-бодърствуване, произвежда и други хормони благодарение на които има ролята на предпубертетна полова жлеза, тъй като нейното угнетяване води до преждевременен пубертет, а продължителната ѝ активност във възрастта отдалечава обичайното развитие на вторичните полови белези. Тя е важна част от системата, осигуряваща в поведението сближаване с другите, проявяващо се като приятелство, любов и др. Тя е и сетивен орган за широк спектър електромагитни влияния достигащи до тялото, най-вероятния приемен орган за синхронната телепатия.

Ерудит – човек, който е носител на ерудиция – учен, начетен, запознат с някаква област на знанието.

Есенция – най-важните, същностните, атрибутивните знания за дадено нещо.

Живот – функционално определение: система със самосъхраняващи реакции. Структурно определение валидно само за биологията: система на съществуване и преобразуване на органичните тела. Потребително определение: нещо, което нараства, развива се и се размножава

Зомби – човек живеещ чрез чуждия ум, изпълнявайки постъпки продиктувани от чужда воля.

Имагенно – от image – образ. Представимо, въображаемоИманентно – съществуващо явно, налично, само по себе си, както и нещо което съществува и се

развива по собствените си правила или закони.Инерция – способност на тяло за оставане в покой или равномерно праволинейно движение, докато

не действат сили върху негоИнициация – 1.подбуждане към определено действие; 2.посвещаване в определен етап или важна

обществена роля.Инициира – подбужда (обикновено към нещо, което е присъщо)Интеграция – Хармонично системно свързване на елементи, обекти, процеси, системи и т.н. с

определена целИнтелект - способност за високоосъзната преценка на жизнените ситуации, включваща творчески

идеи и интуиция и затова постигаща близки до оптималните практически решения на възникващите проблеми. В съвременната психология също се има предвид нещо подобно, когато се говори за множествена интелигентност - логическа, емоционална, социална, духовна и др.

Интенция – изява на волятаИнтерфейс – свързване на две информационни системи: съвкупност от унифицирани апаратни,

програмни и конструктивни средства, необходими за обмен на информация между различни устройства.Интроверсия – (психол.) – понижена нужда от пряко общуване; ИНТУИЦИЯ. Способност за вникване в нещата; прозрение, усет. В материалистичната наука И. е

подсъзнателен феномен, отговор, рационалните предпоставки за който са забравени, но при подходящи условия изплуват в съзнателното поле на ума. При религиозните и духовни учения И. е близка по значение с божественото откровение, макар и често не със същата сила и стойност като него.

Информация – от лат. Информацио – изложение, разяснение; 1.поставяне във форма: съвкупност от данни относно нещо; 2.величина обратнопропорционална на вероятността на събитието (т.е. ентропията е най-вероятното, което може да се случи, а информацията – най-невероятното) – колкото по-невероятно е събитието, толкова повече информация може да носи то; 3.система за генериране на сигнали, предаване на сигналите, приемане, декодиране и обработката им; 4. прехвърляне на данните от символи в знаци (сигнали) и обратно; 5.един от атрибутите на света, такива каквито са например веществото, енергията и времето и др.

Ипостас – вид, образ, начин, форма на проява в определени условия

ИСТИНА. 1). Вярно познание, съответващо на обекта или субекта, който представя; 2). И. в абсолютен смисъл - висшата Реалност. Отношението на всеки един индивид към висшата И. е важен критерий за определяне на светогледа. Когато той:

1. Вярва, че я има и че точно той знае точно как да я намери (или даже, че може еднозначно да напътства другите към нея). Много характерна позиция за слабо образованите материалисти и за религиозните фундаменталисти.2. Вярва, че я има и е постижима, но не може да гарантира, че той е близо до нея или дори че се движи точно към нея. Все пак продължава да се стреми. Тук са голяма част от образованите хора - обективни идеалисти или научни материалисти.3. Не знае дали Абсолютната истина я има или няма (нито каква е, ако я има), но въпреки това се стреми към Нея, просто защото чувства такъв подтик отвътре - това е своего рода конструктивен скептицизъм-мистицизъм, характерен за много учени, но и за недуалистичните духовни течения.

14

4. Не знае дали Абсолютната истина я има или няма, но избира и да не се стреми към нищо, а само да отрича - каквото твърдение срещне - деструктивен скептицизъм.5. Сигурен е, че я няма или поне, че е неосъществима и тогава за нас остават само относителните истини - агностицизъм.6. Сигурен е, че тя е обективна и към нея се приближаваме чрез постепенно разкриване на знанието, но най-вероятно е недостижима поради необятността на обекта му (вселената) - научен материализъм.

Йерархия – система за съподчинение между представители на различни ниваЙога - Една от 6-те класически индийски философски школи (това тълкуване остава водещо в

някои теоретични трудове, но в прагматичните среди и все повече в общественото съзнание се налагат първите две значения). Патанджали като широко приет основател на Й. всъщност е сравинтелно късен неин систематизатор. Според него целта на Й. е откъсването на духа (Пуруша) от материята (Пракрити) в състояние на съвършена свобода (Кайваля).

Капитализъм – в диалектическата теория за общественото устройство и развитие – обществено-икономическа формация с организирани индустриално (поточно и в голям мащаб) производителни сили и производствени отношения, основаващи се на обществения характер на създаването на благата и частнособственическия начин на разпределението им. Според тази теория има винаги две класи с противоположни интереси; при капитализма те са наемните работници и частните собственици.

Карма – причинност, наличие на логическа и последователна причина и следствиеКвант – неделима единица от определен вид енергияКлерикално – институционно църковно. Съответно – неклерикално – чиста религия без намесата на

посредници от институция и свещеници, между човека и Бога (или общо висшата сила).Код – закон, шифър за превод от една в друга знакова или смислова системаКодон – (или триплет) в биологията – последователно наредени три азотни бази в нуклеиновите

киселини, които носят информация за аминокиселина или друг информационен сигнал.Ко-еволюция – зависимо свързана, обвързана еволюция на няколко системиКолапс – свиване на обема до минимумКомплементарен – съответстващ един на другКонкуренция – състезание, съревнование; с ударение в смисъла на трескава безогледна надпревараКонсенсус – съгласиеКонтрапаралелно – успоредно, но в противоположни посокиКонформизъм – постигнато съгласие чрез измяна на своето кредокосмогенез(а) – произход, създаване на космоса, на светакохерентност – от лат. кохеренс – намиращ се във връзка – поддържане на постоянно съотношение

между фазите на различни източници на вълни. Кохерентността е необходимо условие за явленията на интерференция и елиптична поляризация при наслагването на трептенията. В по-общ смисъл – всеки случай на зависима от времето връзка между процеси.

Крьоманьонец, крьоманьонски човек – изкопаема праисторическа форма на съвременния човекКултура – от лат. куреле – ора, обработвам земята – съвкупност от материални и духовни ценности

създавани от човека в обществевата му практика: труд, творчество, традиции (...) и начините им на прилагане; културата е такава дейност, която няма пряка утилитарна цел, с което отличава разумните същества от тези с по-ниско ниво на психично развитие. Палеоантрополозите считат, че освен съвременния човек, поне още един негов предшественик и живеещ в древността по същото време вид е притежавал култура – неандерталеца.

Личност – (персона) – 1.човекът с пречупените през разума и конкретното общество индивидуални физическо-волеви (Ф), емоционални (Е) и интелектуални (Ц) качества; 2.неделим елемент (единица) от съдържанието на разпределената система на обществените отношения, поради което се проявява външно само в актовете на общуване, където телесността е атрибут; 3.надграден с помощта на обществото слой на психиката върху Същността, която се проявява в поведението и мислите като его. Обществената значимост на личността се измерва с личностната сила, хармоничния, оптималния начин на изява на его-то в обществото.

Освобождаването на индивидуалността от диктата на личността е ключов момент към просветлението.

Локален - местен

Макромолекулни комплекси – комплекси от молекули в клетките и тъканите с голяма маса, свързани обикновено със слаби йонни, хидрофобни и ван-дер-ваалсови връзки

14

Маниакалност, мания (психиатр.) – 1.болезнена привързаност към правене или притежаване на нещо; 2.маниакално-депресивна психоза – периодична психоза с две противоположни поведенчески фази: маниакална и депресивна. В първата се наблюдава общ подем на психичните качества, прилив на енергия и подвижност, съобразителност, излишък на инициативост, липса на умора, сънят е дълбок, но здрав; при утежняване болният става суетен, неспособен да доведе докрай дейностите или темата на разговорите, които е започнал. Приповдигнатото настроение е съчетано с възбудимост, раздразнителност и дори гняв. В депресивната фаза развива симптомите на депресия.

Мархаба (фонетично меркаба, англ.) – висша категория от същността на процеси от най-различен характер (енергетични, химични, биологични, социални и т.н.), откриващи се във всички еони – всички интегративни структурни нива на материята, отразяващи единството на противоположностите и триединството на светлината, индивидуалния дух и телесната интерпретация на духа в съответното му раждане – тяло и душа, живец, жизнена сила, това отговаря на християнските Отец, Син и Св. Дух, както и на множество аналогични триединства в други религии и духовни учения; служи за поздрав при мюсулманите и има значението на “Бог с теб”. Т.е. Единият, Единството е твоята закрила.

Медиатори или невромедиатори – група органични вещества, открити от австрийския фармаколог О. Леви през 1921 г. Те се образуват в нервните клетки и през техните окончания предават възбудата от една клетка на друга.

Медитация – В по-общ смисъл – настройка на съзнанието към нещо или за дейност. Въпреки произхода на думата (от лат. "размишление"), оригиналните текстове и духовните учители обикновено настояват, че това е състояние "над мислите", при което за разлика от концентрацията съзнанието не е съсредоточено върху конкретна мисъл или сетивен обект, а обхваща цялостно реалността. Повечето медитации са статични (самата неподвижност на тялото се счита за важна, докато се постигне вглъбяване) и започват с концентриране (обектите на което са разнообразни), а то с течение на времето спонтанно прераства в М. Т.нар. "динамични медитации" всъщност са встъпителни към действителното медитиране или пък тренират съзнанието да задържа някои от постигнатите ефекти и във всекидневието. М. се счита от повечето мистични традиции, както и от източните екзотерични религии, за основен път към духовно развитие и просветление; редица съвременни психолози и лекари я препоръчват повече като оздравително (регулиращо стреса) мероприятие. Отрицателно отношение към М. показват някои ортодоксални християнски, мохамедански и др. авторитети, при все че и техните уважавани светци под някаква форма са я практикували (всеотдайната молитва в действителност прераства в М.). Но и в действителност М. е възможно да има негативни духовни, социални и здравни последствия, ако не е от подходящия за индивида вид, не е дозирана правилно или не е балансирана с подходящ начин на живот.

Медиум – посредник, обикновено между сетивния свят и свят от друга реалностМем (енграма) – непълноценен или вреден паметов запис, който е в състояние да увреди или

унищожи съдържащата го информационна системаМодален – характеристика на дейността или значимостта, “силата” на изказването, според което

дадено нещо е вероятно в някаква степен, необходимо, случайно, възможно, невъзможно и т.н.Модификация – незначително преобразуване на структуратаМозъчна кора, мозъчен кортекс (cortex)– третият, най-горен етаж на главния мозък, получил

развитие при бозайницитеМолитва – Комуникация с цел искане / изискване от някого нещо. Когато се моли, човек иска.

Когато медитира – получава. Когато е заинтересуван – моли. Когато се е отдал – медитира и получава.Морфогенетично поле – (Гуревич) информационно поле съдържащо съобщения (указания) за

изграждане на форми (структури) и функции. Идеята е развита от Наумов – сигнално поле.Мутация – промяна на записа в генетичната памет на дадена клетка. От поколението на тази

клетка израства организъм-мутант с променени наследствени признаци.

Намерение – решимост да бъдеш, да правиш или да имаш нещо.Невинност – необвързаност с користНегентропия – ентропия с обратен знак; процес на намаляване на ентропията, увеличаването на

подредеността в система.Неологизъм – новоизмислена думаНоосфера(1) – понятие въведено от Льо Роа и развито от В. И. Вернадски, определящо областта на

разумна човешка дейност на планетата, като следващо развитие на биосферата, с тенденция за разширяване на активността ѝ в дълбините на океана, недрата на планетата и изследването на космоса.

Ноосфера(2) – сфера, област на разума, знанията, паметта и моделите за реакции, обхващаща активността на всички живи и живяли същества; информационно поле от всички варианти на потенциална материална реализация

Олигомеризация – намаляване на броя на еднаквите елементи и звена в една система

15

Онтогенез(а) – индивидуално развитие, развитие на единична система. Конкретно в биологията: развитие от оплодената яйцеклетка от нейното дробене до естествената смърт на многоклетъчния организъм.

Палеоантроп – най-древен човекПатерни – модели, образциПаралелно – успоредно, нещо, което не сключва ъгъл при движението си спрямо другоПараноя (психиатр.) – налудни идеи без логическа и опитна причинаПитекантроп – маймуночовек – хипотетичен преходен вид между животното маймуна и човекаПодлог – част на изречението, означаваща извършителят на действиетоПопулация - група индивиди от един биологичен вид, които населяват трайно част от ареала на

вида, имат сходни екологични изисквания, кръстосват се свободно помежду си и оставят плодовито поколение.

Потенциал – виж ресурсПрава [и Обратна] логика; зависима и независима – Правата логика е с начално (опорно, стартово)

състояние СЪМ (себепредстава), следва ПРАВЯ, в резултат на това ИМАМ това което искам.Първото действие на правата логика идва от представата и самопредставата, от идеята,

намерението. Изисква се познание на света и себе си. Те се осигуряват с учене и възпитание. Ученето може да бъде и с припомняне, включително и на сюжети от предишни животи или чужд опит. Може да наречем това първо действие информационно, или организационно.

Второто действие на правата логика е съзиданието, труда. То изисква прилагането на уменията.Третото действие на правата логика е наличието или притежаването на определен материал, тяло,

предмет, стока (...). Това действие изисква поддръжка и защита. Те се осигуряват чрез охрана и инерция.

Обратната – ИСКАМ-ИМАМ; МОГА-ПРАВЯ; СТАВАМ (СЪМ). Обратната логика изхожда от предположението, че материята – наследена или придобита –

предопределя формата на развитието. Сюжетите на духовно развитие посочват, че може да се възлезе от всякаква форма на реалността, от най-различни конкретни обстоятелства и да се премине към действия свързани с използуването на наличното за да се достигне до познаването на света чрез себе си, ползувайки за това тялото си само като инструмент на същността. Така се проявява последователното движение от конкретно към абстрактно.

И двата вида логики могат да са зависими или независими. При зависимата (в случая на правата) СЪМ има нужда от постоянна самопредстава за себе си, която е отражение на нуждите и очакванията на околните, дейността се развива към ПРАВЯ, в съответствие с изградената самопредстава (функцията от другите) в следствие от което като награда се получава нещо, което отразява статуса на началното (ИМАМ, притежавам). При независимата (в случая на правата) има липса на идентификация и реакция на отражение от околните при пълно съзнание за себе си, правенето е НЕПРАВЕНЕ, невъзмутимо, безкористно и необвързано действие, в следствие на което наличното е осигурено в момента на неговата нужда. Неправенето, неотъждествяването на себе си и непритежанието освобождават духа.

Потенциал - ресурсПротеин – белтъчно вещество, биополимер на аминокиселинитеПротокол – алгоритъм за взаимно разпознаване и предаване на съобщения между информационни

системиПсихокинеза (в руската литература е известно и като „телекинеза”, в англоезичната се изобразява с

„РК”) – способност за директно, немеханично и нематериално въздействие върху предмети и процеси с което се променят техни физически параметри като тегло, температура, връзки между атомите, посока на движение и т.н. Предполага се че действието става чрез пряко информационно влияние.

Работен орган – подсистема, която е функционален блок в система, служеща за крайно устройство, изход, което влияе на средата.

Разум – алгоритъм на мисленето, който осигурява способността да се разсъждава върху търсенето и намирането на причините за явленията, разглеждането им комплексно, всестранно и задълбочено. За правилната му работа са необходими определено ниво на развитие и прилагане на когнитивните (познавателните) психични процеси.

Реализация – осъществяване, постиганеРекреативно – възстановителноРелативен – относителен, съизмерим, съпоставимРесурс – [възможности за достъп до] извор/източник на действия или благаРецепиент - приемник

15

Рециклира – възстановява част или всички свойства на процес или обектРОП – реалност за общо ползуване

Самсара - В индуизма и будизма - относително съществувание от сменящи се раждане и смърт. Обикновено се разглежда като противоположност на нирвана - просветлението, освобождението от оковите на емпиричното битие. От друга страна, мнозина адепти разглеждат самото разделение на самсара и нирвана като илюзия и подчертават, че при просветлението тази разлика изчезва.

Сакрално – 1.тайно, езотерично; 2.вътрешно, предаващо се лично от едни на друг, “от уста на ухо”; 3. знание, отнасящо се до най-общите, тоталните, универсалните неща на света.

Синкреза – неразделено, необособено единство на разнообразни дейности, състояния и същности, напр. труд и развлечение, игра и изкуство, пеене, свирене и танцуване, съревнование и забавление и т.н.

Синхрон – едновременност в дейност на няколко системи, обикновено със задължително логическа, но не физическа връзка.

Система – съвкупност от елементи и връзки представляваща единна цялост, обособена от средата. Служи за изпълнението на определени задачи. Има вход за информация и енергия, вътрешно “състояние” за преработката им и изход. Развитите системи имат 4 функционални блока: двигател, трансмисия, работен орган и органи за управление. Като минимум системата съдържа работен орган, на чиято дейност се дължи полезността ѝ.

Социум – обществоСпонтанно – непредизвикано от целенасочени съзнателни решения или действияСтабилитет – устойчивостСтрес - напрежениеСубстанция(1) - веществоСубстанция(2) – най-древното и най-ниско, основно ниво на строеж на вселенската материяСугестия - внушение

Темпорален – свързан с времетоТенденция – насока, посока на промяна или развитиеТерминал – крайно устройство с приемни или изпълнителски функциитествам – изпитвам, правя изпитание, проучвам чрез даване на задачаТотален – цялостен, общТрансмисия – подсистема за разпределяне и предаване на енергията от двигателя или външен

източник към другите функционални блокове на системата.Трансемиграция – прехвърляне на сетивността и двигателните способности от едно тяло към другоТрансперсонално – надхвърлящо опита на конкретната личност (ум и тяло)Трансцендентно – от лат. Трансцендо – преминавам – 1.обратно на иманентно, нещо неявно, на

което неговата същност се намира Отвъд; 2.способно да преминава Отвъд, например от материята в духа; 3.поведението на човека да се обосновава на неутилитарни, а трансцендентни, идващи Отвъд представи, правила и закони.

Трансформация – творческо преобразуване на структуратроглодит – същество обитаващо пещеритетъждествен – равностоен, означаващ същото; съответно – разтъждествен – неравностоен, който не

означава същото

универсално – цялостно, общо, имащо значимост за цялата Вселенаурбанизирано – от урбан – лат. – град, превърнало средата в градскаУтилитарно - потребително

Феномен(1)-явлениеФеномен(2)-рядко явление, неподдаващо се или трудно поддаващо се на научно изследванеФилогенез(а) – 1.в биологията: развитие на надорганизмова група; 2.в по-общ смисъл: развитие на

множествените системи от даден клас, например сухопътните транспортни средстваФундаментално – от фундамент – основно, базовоФункция - Качеството на определена вещ, алгоритъм или даденост да води при определени условия

до съответно променяне на реалността.

Хаос - безредие. Състояние на неподреденост, обърканост, несъгласуваност между съществуващите елементи или фрагменти.

Хибрид – система интегрираща различни по произход или съдържание неща, напр. киборг – съчетание на техника с организъм

15

Хипофиза – централен орган на ендокринната система, намиращ ще в осовата на мозъка, непосредствено върху образувание върху вътрешната страна на черепа, наречено турско седло. Произвежда поне 9 хормона с протеинова структура и множество невромедиатори. Организира на хормонално ниво последователните етапи на онтогенеза.

хомеостаз(а) – биол. – постоянство на вътрешната среда като вещества, енергии, процеси и т.н. В по-общ план – способност за поддържане на стабилност на проявата на вътрешните свойства, независимо от външните въздействия

хормон – от гр. хормао – подбуждам към движение – термин на Е. Стърлинг от 1905 г. – биологично активно вещество произведено от жлеза с вътрешна секреция или специализирани клетки на организма, което влияе целенасочено върху функцията на тъкан или орган, наречени мишена на въздействието

хранителна верига – взаимоотношения на предаване на енергия между организмите в екосистемата, при която единия е храна (продукт), а другия е потребител. (В основата на тази верига са първичните продуценти – зелените растения при “класическите” екосистеми и термофилите, хранещи се с минерални вещества при новооткритите, началото на 70-те г. на ХХв. екосистеми в термалните извори на океанското дъно и сушата.)

хранителна мрежа – аспект на хранителната верига при който се взема предвид, че даден вид -потребител може да се изхранва с повече от един вид организми.

Хронон – хипотетичен квант на времето измервано чрез минимално действие с продължителност от порядъка на 10-43 сек. и дори по-малка.

Цел - Осъзнат и желан резултат, на чието постигане съзнанието подчинява своите усилия.Цензор – мисловна структура, която не позволява на подсъзнателните идеи да проникват в

съзнанието. В условията на някои изменени състояния на съзнанието цензорът е приспан и от подсъзнанието могат да постъпят информации (спомени, предчувствия, знания, способности и и т.н.), изтласкани, “арестувани” от личността.

Цивилизация – Наследието на дейността на културата под формата на материални обекти, знания и социални технологии.

Ъп-дейт – виж up-date

Юзър – виж user

Думи на латиница:

flat-line – (англ.) – плоска линия – изображение на екрана на монитора, в случая – показания за липса на електрофизиологична активност на мозъка, смърт

GPS – спътникова система за глобално проследяване (позициониране) на самолетите. Широко се използува за определяне на координатите на предмети по земната повърхност, ползуваща максимална точност до няколко милиметра.

Homo – от лат. човек - род от семейството на човекоподобните маймуни и човека (Pongidae), към който спада и съвременния човек. Някои зоолози систематизират човека в отделно семейство, родствено или произлязло с общ корен от Pongidae – Hominidae, т.е. хора.

Homo sapiens – научното название на биологичния вид на съвременния човекHomo urbans – градски човек – културологичен, не биологичен термин. Индивид с изградена

личност, който обитава градска среда и природата е необичайно и дори непознато и опасно място за него.

N.B. – Nota Bene (лат.) – Важна бележка

up-date – (англ.) - осъвременяване на данните; последни данниuser – потребител на компютърна и друга програмирана техника

Списък на фигурите

Фиг. 1. Macaca fuscata (в приложението). (Основно изображение background на корицата). Изображение към концепцията за стотната маймуна.

Фиг. 2. Отдаденост.Фиг. 3. Система на познанието и действието.Фиг. 4. Цикъл на получаване на благодат.

15

Фиг. 5. Ускорение на еволюцията.

КРАЙ

Post scriptum 01

Кои [би трябвало да] са читателите на “Психично и духовно развитие”?Нормалното фокусиране на съзнанието върху дадено нещо, включително и текст, отразява

приоритета в следния ред:1.Върху себе си – своя вътрешен свят – всичко ли е в хармония. Има ли няква част, която да не

харесваш в себе си? Какво би направил за нея, ако имаш искреното желание и тя ти пречи? Какво те радва и т.н. други неща от тази област.

2.Върху тялото си – здраво ли е, чувстваш ли се здрав, хубав, красив – не заради другите, а за себе си.

3.Върху близки и роднини – отношенията с тях.4.Върху отношенията си с непосредствената природна, техническа и социална среда.5.Върху отношенията си с “големия свят” – икономика, култура, наука, висше образование,

международни отношения и т.н.6.Върху основните онтологични проблеми на битието. Космос, усвояване на Космоса и т.н.7.Върху основните гносеологични (епистемологични) проблеми на съзнанието. Разумът Отсам и

Отвъд. Бог. Религия. Смисълът на съществуването и съществуващото и т.н....и т.н....Всяко прескачане нагоре, в по-високо ниво от обичайното, без приемлива стабилизация в него, ако

не контрол, то поне с ясно осъзнаване какво става в “твоето ниво” на действие – е явно объркване, излизане извън рамките на нормалния психичен стабилитет, нужен както за психичното, така и за духовното развитие. Очевидно, образно казано, не може от пелените да се прехвърлиш в заседателната зала на ООН.

Затова и читателят трябва да бъде пощаден от възможно объркване – някога бе наречено “философска зараза”. Не преминавайте онази интуитивно единствено видима граница да четете, ако забелязвате, че текстът трудно “влиза” във вас. Не си въобразявайте, че като се напрегнете прекомерно, ще се възвисите по някакъв начин. Напротив, отдалечете се, и ако все пак любопитството надделява – запишете този текст и се върнете към него – когато му дойде времето. Не се притеснявайте, ако никога то не дойде. Изследване през 70-те и 80-те години на ХХ век показа, че всяка година се раждат към 10 000 “айнщайновци”, но поради различни причини, за част от които ще стане дума по-долу, те няма да развият заложбите си.

Извинявам се, ако на някого звучи грубо това. Няма нищо лично.Вместо проповед с която да насочвам към текста на постингите “Психично и духовно развитие”, ви

предлагам разговор на темата на нивото на всеки читател – в общото поле или като лично съобщение. Бариерата между пишещ и четящ съществува поради поне 4 причини.

1.Информацията е трудносмилаема. Изисква ерудиция, пренареждане на личната информация, трупана с десетилетия.

2.Егото прави огромни усилия да защити миналото си, а за по-възрастните хора, които имат предимно само минало, може да се окаже фатален сблъсъкът с новата информация. Те могат да се разболеят, да приемат необичайни за годините си привички: да посегнат към алкохола, злоупотребят с тютюнопушене, да се дрогират, както и да посегнат директно на живота си, ако са по-смели.

3.Просто се чувстват добре с това, което е. Всичко, което нарушава измамния им комфорт се отхвърля. Това са т.нар. “херметици” – не последователите на висшето знание, на Хермес, а на техническия термин “херметично затворено”. Те не приемат и не предават нещо, което е извън техния авторитет източник – някаква медия, учение, религия и т.н. Те са твърде заети със себе си, за да допуснат някой да им се бърка дори по повърхността на техния вътрешен свят.

4.Повечето хора са зависими от системата на грубия материализъм – на производството, на хитринките, на печалбата, на консумацията. Едно изключване от нея – сред природата, или отнемайки им скъпата играчка – би ги разстроило сериозно, и дори убило.

Затова в бъдеще ще бъда особено внимателен какво пускам тук.Съвет на древни китайски Учители към бъдещи Учители. Когато някой е жаден – дай му половин

чаша вода. Ако той продължава да е жаден, тогава му дай другата половина.

Post scriptum 02

15

MATRIX&ANTI-MATRIX

Матрицата. Работни определения

Матрицата е най-общ модел (закон, принцип, формула, операция...) за свързване на еднакви или хомоложни единични елементи в системно цяло по начин при който отделните елементи изпълняват специфичните си функции в модела за да осигурят неговата собствена функция. Действията на въвлечените единични елементи са подчинени на функционирането на матрицата. За да осигурят функционирането ѝ обаче, те нямат в своя блок за управление съзнателност и представа за цялото. Тяхното единично (индивидуално) развитие (онтогенез) и като общност от себеподобни (филогенез) е подчинено на статуса и целите за развитие на матрицата.

Съществуването на матрицата се определя от глобален, цялостен интерфейс между нейните елементи върху които обаче те нямат контрол. Т.е. явяват се само изпълнители на общата воля.

Създаване на матрици

Образуването на матрици е системно явление в развитието на Вселената.Най-висшата категория на еволюционното системно време е еонът. Матрицата на даден еон е

изградена от единичните (еднакви или хомоложни) елементи от едно ниво на развитие и връзките им със следващото ниво. Интеграцията и функционирането се осъществява от малък брой закономерности и константи (непроменливи, постоянни величини).

Примери (може да изпуснете тези детайли при четенето)

1.Нашата физическа Вселена в най-ниското си квантово ниво има 20 константи, 5 от които са базови и определят останалите. Квантите осигуряват съществуването на гравитацията (гравитоните са частиците – посредници), електромагнитните явления (фотоните), слабите взаимодействия (векторните w-бозони) при радиоактивните излъчвания и кварките за силните ядрени взаимодействия, които държат протоните и неутроните заедно в ядрата на атомите.

2.Матрицата на химическото ниво на организация включва атомите на химичните елементи като интеграции от единични еднакви атоми (прости молекули и кристали) или единични различни атоми (хетероатомни молекули и кристали). Хомоложността на атомите се определя от броя на протоните в ядрата им, т.нар. Атомен номер. (напр. Водородът има 1 протон, хелият – 2 и т.н. - може да проследите по Менделеевата таблица). Самата връзка между атомите, формулата на техния интерфейс се осъществява от електроните в последния им, най-външен електронен слой. 2 теоретични конструкта към момента обясняват свързването на атомите – метода на молекулните орбитали (ММО) и метода на валентните връзки (МВВ).

3.Матрицата на биологичното ниво на организация се осъществява от свързването на мономерите на протеините – аминокиселините (строителните блокове на белтъчините) по закон за съответствие между аминокиселина и кодон (триплет) от ДНК и съответната РНК. Фабриката за начален строеж на белтъчините е рибозомата в клетъчния матрикс. Съответно кодон ДНК-кодон РНК-аминокиселина изграждаща белтък се нарича основна догма в биологията.

4.Всички живи организми включват в себе си този механизъм от работата на който зависи тяхното съществуване, развитие и размножаване. При взаимодействията от по-висш еволюционен порядък, срещащ се при животните в екосистемата, главни ориентири на поведението им представляват 5 биосоциални параметъра: хранене, размножаване, територия, йерархия и кръг от познания (регистър от задължителни за функционирането на системата знания, в която организмите са включени със своя роля. Те са вход-изходни терминали на тази система). Проявата им е изключително постоянна за всеки вид.

5.Следващото ниво на еволюционно изграждане на матрици, е нивото на разума или още – ниво на същинското общество, каквото е човешкото. В обществото на човека 5-те биосоциални параметри като поведение са предопределени за всеки негов член. Отклонението от поведението съобразно възрастта, пола, изхранването, териториалното поведение и йерархията е заплаха за матрицата. Най-ниското ниво в матрицата на разума е етносът. Той е устойчиво, но динамично във времето отношение на включените в него хора и природната им среда. Висше ниво на обществото е глобалното общество, човечеството. Както посочих в началото – матрицата има връзки до всеки неин член, елемент който я включва, и законите на нейното съществуване определят неговия статус, независимо дали той иска или не.

Обект на дискусия предлагам онзи КЛЮЧОВ МОМЕНТ, ПРИ КОЙТО ЕДИНИЧЕН ЕЛЕМЕНТ ОТ МАТРИЦАТА: 1.ОСЪЗНАВА ВРЪЗКИТЕ СИ С НЕЯ И 2.НЕ СЕ СЪГЛАСЯВА ДА БЪДЕ ЧАСТ ОТ НЕЯ.

15

На днешно време, благодарение на образованието, електронните комуникации и транспорта даден човек (такъв единичен елемент от матрицата), или група хора, реши да напусне матрицата по т. 1. и 2., може да го направи, като излезе от матрицата на своя етнос. За тази цел той променя онези 5 характеристики на поведението си по начин, който ще се окаже адаптивен в условията на друг етнос, към който е решил да принадлежи. Това е творческа житейска задача при имиграцията. Но той остава все пак включен в рамките на висшия статус на матрицата на разумния обществен човек.

Промяната на глобалния човешки статус – излизането от глобалната човешка матрица, е свързано с включването на елементите ѝ (или на част от тези елементи) в матрица от по-висщ ранг – матрица на ноосферата (интуицията, мъдростта...). Това няма да е по силите на единичен елемент, човек, принадлежащ към даден етнос, а от усилията на група осъзнати хора, независимо от етноса им – и оттам – способни да моделират, коригират, контролират важни взаимодействия в матрицата на обществото. Така класическото съвременно глобално общество (или някаква негова полезна част) ще се включи в една матрица от по-висш ранг.

Самата способност да се мисли с категориите и реалиите на глобалните системи, е предпоставка за зараждането на бунт у елементите на заварената в техния живот матрица. Вероятно, все пак, предполагам, ще има и такива, за които предлаганите удобства на матрицата, които тя е създала за тях, е по-силен мотив за защитата ѝ, отколкото неудобствата на принуждението и несвободата. В детайли няма да се впускам, но тези, които са разбрали дотук, разбират за какво иде реч. Образът и полезните качествата на нисшестоящата матрица се включват и използуват от висшестоящата матрица.

(Тук Нео от „The Matrix“ трябва да реши дали да вземе червеното или синьото хапче...).По-нататъшната дискусия обаче бих я продължил единствено с тези, които биха се разбунтували,

или вече са го направили по свой собствен, автентичен начин.Вариантите от изхода на бунта са два:1.Излизане на по-високо ниво на организация – образувайки с други матрица от по-висш ранг, в

която съществуващата наследена е само елемент от нея.2.Понижаване на собственото си ниво на организация – деструкция. Не гарантирам за никого лично възлизането по вариант 1. Но близо 20-годишният ми опит с

развиващи се системи, в областта на биологията, педагогиката и психологията, ще подпомогне началната селекция, критериите за индивидуална духовна реализация, както и насочване към школи и практики в тази посока.

В близко време очаквайте:препоръчана литература, включително базирана на интернет, която ще ви постави ребром въпроса

за избора. Вместо който и да било не мога да правя избор аз. Дори приятели и роднини. Това е нещо много лично, свое и кармично.

Ако не се появя скоро, значи агентите са ме надушили :-) . /Който е гледал „Матрицата“ знае за какво става дума./...

Препоръчана литература

Ето я дългоочакваната препоръчана литература. Тя служи по-скоро като ориентировъчен в темата материал, достатъчно сериозен повод да се замислите, а не да станете специалист по въпросите на духа.

Забележка: някои от книгите могат да бъдат намерени в Интернет.

Андреев, Георги – Къде отиваш човечество - „Агато“ - София, 2000Апостолов, Милко - Наръчник за извън-матрично и не-егрегориално мислене и живот; ISBN:

9789545781919;Издател: Хелиопол;Издадена: 2007;Размери: 14.40x20.00,Брой страници: 96,Корица: МекaЕзик: Български. За състоянието на планетата и какво можем да направим! Времето за окончателен избор настъпи!

Атали, Жак – Истории на времето. ИК Критика и хуманизъм – София, 1993, 239 с.Бах, Ричард – всичко от негоБронников, Вячеслав Михайлович – Глобализация без человечества. В интернет може да се намери

и моя превод „Глобализация без човечество”.Васильев, Леонид – Мисловное внушениеГорбовски, Александър Алфредович – Загадки на най-старата историяГроф, Станислав – всичко от негоГуно, Жан-Мари – Краят на демокрацията – ИК Христо Ботев, София, 1997Гълъбов, Атанас – Световна конспирация срещу здравето

15

Данченко, Владимир – Принципы современной психозащитыде Шарден, Пьер Тейяр – Феномен человекаЖелев, Желю – Релационна теория за личносттаИванов, Омрам Михаил – всичко от негоИуил Барит (Явор Хаджийски) - Спиралите на Фауст – Русе, 1998, 184 с.Кажинский, Бернард Бернардович – Биологическая радиосвязьКа, Гари – По пътя на глобалната окупация – София, 1995Кастанеда, Карлос – всичко от негоКейси, Едгар – всичко от негоЛама Лодьо – Бардо – Пътят на смъртта и прераждането: коментар върху Тибетската книга на

мъртвитеЛем, Станислав – Сумма технологии: първо издание – Варшава, 1964. Може да четете от което и да е

от следващите. Издавана е на руски. На български не е издавана (за съжаление)Линецкий, М.Л. - Внушението и ние.Лозанов, Георги – Сугестология – Наука и изкуство, София, 1970Лондон, Джек – Скитникът между звездитеМарков, Петър – Мисли с главата си, приятел, или Философия на успеха – самопознание и

себеизграждане (трябва да сте доста упорити за да я намерите, но упорството и средствата си заслужава!)Марков, Петър – Най-новият завет: или: сънят на още един философ (философско-фантастичен

трилър)Марс, Текс – Мрачни величия – София, 1995Николов, Любомир – Съзнание и паранормални явления – Асоциация Феномени, София, 1994, 190 с.Никола Николов – всичко от негоНютън, Майкъл – всичко, което е издавано в БългарияПощаков, Христо – Нашествието на грухилите – Литературен форум, София, 1998Редфийлд, Джеймс – всичко от негоРобер, Жан-Виктор – Боги и боговете са били хора. Книга на Енох и анализът ѝ. Изд. ОФ, София,

1999Рого, Дейвид Скот – Живот след смъртта – Изд. ЕнигмаСтил, Уилям Т. - Новият световен ред – София, 1995Стругацки, А. И Б. - Трудно е да бъдеш богСтругацки А. И Б. - Обреченият градСтърджън, Теодор – Повече от човешкиТайната на златното цвете – превод и обяснение от Рихард Вилхелм с европейски коментар от Карл

Густав ЮнгТеллалов, Николай - „10-9“ - изд. „Весела Люцканова“, 2007, София, 351 с.Томов, Кубрат – Парапсихологията – история, проблеми, идеи – София, 1983Томов, Кубрат – Резонансно-изоморфният принцип, С., 1972 и следващи изданияТофлър, Алвин – всичко от негоТъроу, Лестър – Бъдещето на капитализма – прев. Кънчо Кожухаров, изд. „Весела Люцканова“,

СофияУилистън, Глен; Джонстън, Джудит – Духовно израстване чрез познание за миналите животи

(Стъпки по пясъка на времето). Изд. Жар – Жанет Аргирова, София, 19991 256 с. , 2000Уилямсън, Линда – Как да се свързваме с отвъдния святУиндам, Джон – ЧокиУиндам, Джон – КакавидитеФоресте, Вивиан – Икономика на ужаса – Агато, София, 2002Фъргюсън, Мерилин – Съзаклятието Водолей – има няколко издания, между които и непълни.

Потърсете по възможност цялото издание. Това е една визионерска, дисидентска в условията на капитализма книга (не е про-комунистическа, а предлага цялостна смяна на парадигмата на организация на човека, обществото и взаимодействията им с природата). Една от забраняваните навремето книги.

Харизанов, Роман Георгиев – Диалектика на живия свят.Хъксли, Олдъс – Дверите на възприятието. Раят и адът – поредица Светът на Нагуала, ЛИК, София,

1999, 132 с.Шейнин, Юлиан – Интегралният интелект.Шноль, Симон Э. - Физикохимические факторы биологической эволюции – Москва, 1979

The Arrivals:http://www.vbox7.com/groups/c8910739/pool/*

15

Psyhic and spiritual_development

*Допълнителен текст за публикуване за получаване на книгата в електронен вид:

Когато съм публикувал под различна форма и обем знания, които са представлявали доскоро тайна, както и малко известни знания от предния фронт на науката, както и такива, които са встрани от общия поток на вниманието на преобладаващите човешки маси, бидейки неатрактивни, но важни за оцеляването и развитието на човека и човечеството, се натъквах на противоположни реакции от публиката. Ако предлагането е безплатно, публиката смята, че не си заслужава да му обръща внимание. Ако е платено, смята, че това е поредния шмекер-спасител, който много точно се е насочил към портфейла на лековерните слушатели (зрители/читатели). Предвид това, предлагам разпространението на цялата книга платено, но в символична цена. Така няма да бъда отхвърлен нито от едните, нито от другите. Всъщност целта ми е да обхвана достатъчен брой събудени или събуждащи се хора за глобалните еволюционни промени в човечеството, които са резултат на безпрецедентни промени в материалната среда с гео-космически природен и етно-културен характер и които няма да оставят незасегнат, а вероятно и безразличен, нито един човек на тази планета. Осъзнаването, че наистина се извършва нещо, което може и да не е много ясно, е достатъчен повод да се срещне читателят с моето виждане по въпроса. За мен е очевадно, че бъдещето на човечеството ще премине през трансформацията на човека на индивидуално ниво. Безразличието е сигурен начин за самопогубване. Прелитането над апокалиптичната пропаст ще е възможно не за тези, които го искат, а само за тези, които го МОГАТ. Случвало се е да ми възразяват и на това: „Ние, [човечеството], толкова пъти сме били на ръба на унищожението и самоунищожението, че не мога да повярвам, че това сега ще се случи с нас.” Да, историческата памет на обикновения човек е къса. Не защото не е специалист в областта на историята, а защото умишлено и систематично е заличавана поколение след поколение родовата памет, книжните клади и кладите на пионери и прометеевци са нещо обичайно – само в европейската култура те се срещат по няколко за век, през последните 2000 години. Дори само на европейската наука й се налага отново да „открива” познатите на древните гърци, догони, маи, ацтеки, толтеки, българи и т.н. астрономически знания. А другите знания? От областта на медицината, психологията? Усърдно скрихме от самите себе си. „Излишните” знания са били заклеймявани, гонени, горени, отричани, наричани „ереси”, носителите им „варвари”, „езичници”. Вашите проблеми са не тези, че ви мъчат болести, напрежение, безпаричие, а че вие сте изначално ограбени откъм качествена информация, заместена с информационния баласт наливан от детските ясли до най-висшите нива в почти всяка област на обществения живот. Резултатите – бройлери без собствено мислене, мнение, цели, осмисляния. Без ценността система. Или с ценностна система водеща до деградация на обществото. Възразявали са ми, че сега е демокрация, т.е. свобода на слово, мисъл и т.н.. Нищо не следва от съвременната практика на „демокрация”-та, освен формализъм, бъркотия и лаизъм по въпросите на битието. Факт е, че колкото и да са различни хората, „проблемите” им се свеждат до няколко банални сценария. Следователно дълбинната същност на проблема е в качеството на мисленето, в нивото на психичното развитие, а не в някаква „социална несправедливост”. Социалната несправедливост е само едно от последствията на неразумността, невежеството, неосъзнаването, на страха и идващото от него чувство за малоценност, на „его”-позицията .

Що се отнася до това, дали сме били на ръба на изтреблението – в историческо време – с гибелта на Римската империя загива 25 % от населението й, а през времето на чумната епидемия през Средновековието, при това само за най-тежкия 3-годишен период – почти половината от тогавашния европейски свят са загинали. Ако отидем географски още по-надалеч – ще видим още холокост – епидемията унищожила почти всички от ацтеките преди 500 години, почти всички коренни жители на Северна Америка са загинали в сравнително кратък период от време и т.н.

Но за оцеляването ни сега ни е необходима интеграцията на знанието на целокупното човечество. Академизмът сам по себе си няма да ни спаси. С трупането на нова информация не се получава знание, а объркване, разводняване. Това вече все повече хора го осъзнават. Те издирват работещи знания по даден проблем, без да слагат „академичен”, „религиозен”, „езотеричен”, идеологически”, „партиен” (...) филтър, и се опитват да мислят с главата си. Как се мисли обаче „с главата си”, когато всеки е продукт на някаква различна част от наследената култура? Как всъщност ДА СТАНЕШ СЕБЕ СИ, за да разбереш истината? Това е най-същностния въпрос за всеки. Защото който не си го зададе, той ще изгуби ЕДИНСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ в това тяло. С Бурда или без Бурда, с неговата или без неговата книга този въпрос ще е осмислящия цялостното поведение на човека, а предвид кризисното състояние на цивилизацията – нейното загиване / оцеляване или трансформиране.

15

Чистият ми авторски принос в познанието обхваща малък обем от книгата. Ако се спирам само на него, изваждайки го от контекста на цялото, той не е толкова атрактивен, може би с изключение на Приложение 3 в края: Ценности на съществуването. Безсмъртие и съвършенство.

Междувременно ще публикувам по-интересни пасажи в постинги и очаквам и диалог и беседа с читателите.

Psyhic and spiritual_developmentПсихично и духовно развитиеCopyright Кирил Груев – Бурда – 2009-2012Тази книга представлява лично творчество, над която съм работил почти 20 години, откакто се

занимавам с въпросите на развитието. Предвид колективния начин на създаване на научните продукти, смятам, че тя е донякъде и обобщен колективен труд. Книгата е достояние на всички, които ползуват български език – в България, българската диаспора по Земята и чуждестранните специалисти – българисти. След закупуването й на електронен, хартиен или друг носител, тя може да се отстъпва и копира за четене безплатно от всички, които се нуждаят. Тези, които са я купили от мен и разпространили с комерсиална цел могат да платят авторски хонорар колкото сметнат за приемлив – до 10 % от стойността на всяко произведено копие. Копирането да се извършва без други условия и ограничения като: отнемане, вмъкване и др. изменения, които изкривяват смисъла на книгата, несъответстващи или противоречащи на нейния дух. Непосочването на авторство при цитиране или издаване, както и под друго авторско име е незаконно.

Изданията имащи изменения в същността на текста, без съгласие на редакцията и автора, се считат за нарушение на авторското право и подлежат на съдебно преследване.

Изданията, които не са на български език могат да бъдат разпространявани след съгласуване на текста с редакцията и автора, като тези издания са Сopyright.

Гаранция за оригиналността на текста е получаването му от мен. За придобиването на оригинален електронен екземпляр се изплаща от купувача стойността от 10 лева или 5 евро.

* Е-mail:kg_burda@abv.bgПърва Инвестиционна Банка: Разплащателни сметки: IBAN: BG59FINV91501004377125 BGN;IBAN: BG10FINV91501004377134 EURТитуляр: Кирил Константинов Груев

След направена транзакция към една от тези сметки изпратете e-mail, в полето „относно” попълнете: „платено Психично и духовно развитие”. В съдържанието посочете името от което постъпва, датата и номера на превода (ако има такъв). След не по-късно от седмица (възможно е още същия ден) ще получите файла съдържащ книгата, четим с MS WORD.

За всякакви мнения относно текста на книгата пишете на посочения e-mail, както и в блога: www.burda.blog.bg

**Книгата „Психично и духовно развитие” ще се разпространява по 4 начина:1.Съществуващият в момента чрез превеждане на пари по банков път и уведомяване по e-mail за

извършен превод. Читателят получава електронно копие на книгата, което има право да сподели със свои приятели.

Този начин за разпространение на книгата ще се усъвършенства, така че получаването да може да става автоматично.

2.Изпращане по пощата с наложен платеж на хартиено копие произведено специално за случая или от наличностите на малък тираж.

3.Публикуване наново на цялата книга но на части в течение на дълъг срок в блога, така че последната част да излезе на 21.12.2012 г. Периодически ще отнемам вече публикуваните части. По-доброто в случая е, че ще мога да правя текущ „ремонт” по частите на текста, който изпращам последователно, за разлика от цялостния текст, който ще получат читателите, получили книгата по първите два начина. Идеи за ремонтите ще идват и от читателите.

4.При достигане на достатъчна печалба от осъществените продажби или получаване на заявка от друго издателство, поемащо разходите по печата, както и от дарения, спомоществователства и др., книгата ще бъде произведена и разпространена в хартиен формат по книжарниците.

****************Разпространение на "Психично и духовно развитие" - Burda, Chronotron, София, Copyright 2008-

2012.

15

http://burda.blog.bg/technology/2010/05/13/psihichno-i-duhovno-razvitie-02-razprostranenie.544582

Активиран е линк за публичен достъп:http://dox.bg/files/dw?a=7fc3204f9d

16