М И Н И С Т Е Р С Т В О Н А Ф И Н А Н С И Т Е

ИНФОРМАЦИЯЗА КАСОВОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ И НА ОСНОВНИТЕ

ПОКАЗАТЕЛИ НА КОНСОЛИДИРАНАТА ФИСКАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПЪРВОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2018 ГОДИНА

Развитие на икономическата средаКраткосрочните индикатори за първите месеци на 2018 г. показват благоприятно развитие на икономическата среда. Доверието на потребителите, както и общият индикатор за бизнес климата в страната се повишиха през първото тримесечие на годината. В същото време, за периода януари-февруари 2018 г., промишленото производство нарасна средно с 2,4 % спрямо същия период на предходната година, а растежът при промишлените продажби достигна 5,1 %, подкрепен както от продажбите за вътрешния, така и от тези за външния пазар. Търговията на дребно също отчете растеж - 4,1 % за съответния период, а индексът на строителната продукция се повиши с 15,5 % в резултат на благоприятното развитие при сградното и гражданското строителство.

За първите два месеца на годината, износът нарасна с 5,5 % (по текущи цени) спрямо съответния период на предходната година, а вносът - с 11,1 %. По данни на НСИ, общата динамика на вноса на стоки бе подкрепена както от търговията с ЕС, така и от тази с държави извън Съюза. При износа бе регистрирано номинално увеличение на търговията към държави-членки и спад към трети страни. Същевременно, воден от увеличение на постъпления от посещения в страната, износът на услуги нарасна с 5,6 %, при регистриран спад на вноса. Общият баланс по търговията със стоки и услуги се понижи до дефицит от 0,7 % от прогнозното БВП, при отрицателна стойност от 0,2 % за същия период на 2017 г. Входящите трансфери по линия на фондове от ЕС компенсираха напълно дефицита в търговията и текущата сметка достигна излишък от 0,1 % от БВП за първите два месеца.

След отбелязаното сезонно покачване в нивото на регистрираната безработица през януари спрямо края на предходната година, през следващите два месеца коефициентът се понижи и достигна 6,8 % към края на март. Низходящата динамика бе подкрепена от съживяването на сезонно зависимите дейности на икономиката, което доведе до повишено търсене на труд на първичния трудов пазар. Коефициентът на безработица остана по-нисък на годишна база и през трите месеца, като средният спад възлезе на 1,1 пр.п. Според бизнес наблюденията на НСИ, нагласите на предприемачите за наемането на персонал също се подобриха в периода януари-март, което дава основание да се очаква благоприятното развитие на пазара на труда да продължи и през следващите месеци.

Годишният темп на инфлация според ХИПЦ достигна 1,9 % през март. Наблюдаваното ускорение бе основно по линия на нарастване на цените на услугите, които имаха и най-голям принос за повишението на общия индекс. Във връзка с това бе наблюдавано и ускорение на базисната инфлация1, която също бе 1,9 % на годишна база. Продължи и увеличението при административните цени, като то достигна 2,9 %.

Търсенето на кредити продължи да нараства през първото тримесечие на 2018 г. в синхрон с благоприятната икономическа среда и положителните очаквания за развитието на пазара на труда и реалния растеж на БВП. Кредитът за частния сектор ускори растежа си през февруари и март, съответно до 5 % и 5,6 % на годишна база, при 4,8 % в края на 2017 г. Тенденцията на намаление при лошите и преструктурирани кредити се запази и през първите три месеца на 2018 г. Кредитите за домакинства се ускориха повече и отбелязаха растеж от 6,1 % и 6,3 %

1 От общия индекс е изключено изменението в цените на енергийните стоки и непреработените храни.

съответно през февруари и март, докато тези за нефинансови предприятия се увеличиха съответно с 2 % и 2,3 %.

Депозитите в банковата система продължиха да нарастват стабилно въпреки средата на ниски лихвени проценти. Претеглената цена по ипотечните кредити продължи да се задържа на исторически ниски нива и към края на март възлезе на 3,6 % в синхрон с ускорението при растежа на жилищните кредити, които към края на февруари и март нараснаха съответно с 8,5 % и 9,1 %, спрямо същия период на предходната година.

Пролетна прогноза на ЕК

В своята пролетна макроикономическа прогноза, Европейската комисия повиши прогнозата си за растежа на българската икономика до 3,8 % през 2018 г. и 3,7 % през 2019 г. в сравнение с очакван растеж, съответно от 3,7 % и 3,5 % в зимната прогноза. Растежът на БВП ще бъде движен от вътрешното търсене през целия прогнозен период. Положителните развития на пазара на труда и нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата ще подкрепят растежа на частното потребление, а ниските лихвени проценти ще имат положително влияние върху частните инвестиции. Очаква се повишение и на публичното потребление и инвестиции. Капиталовите разходи на правителството ще нараснат, в резултат на ускореното усвояване на средствата от фондове на ЕС и ще имат основен принос за по-високия растеж на инвестициите в основен капитал. Нетният износ ще има отрицателен принос за растежа на БВП.

Прогнозата предвижда запазване на силната фискална позиция през настоящата и следващата година, като според нея сектор „Държавно управление“ ще отчете положително салдо в размер на 0,6 % от прогнозния БВП и за двете години. Намалението на бюджетния излишък през 2018 г. спрямо отчетения за 2017 г. е в резултат от по-високите капиталови разходи, свързани с финансиране на проекти по фондовете на ЕС, както и повишаване на разходите за персонал. Същевременно, както приходите от косвени данъци, така и тези от преки данъци и социално-осигурителни вноски ще следват положителната динамика на вътрешното търсене и заплатите.

Априлски Нотификационни таблици за дефицита и дълга на България

Съгласно априлските Нотификационни таблици за дефицита и дълга на България салдото на сектор „Държавно управление“ за 2017 г. е положително в размер на 0,9 % от БВП, а оценката по програмата за 2018 г. е бюджетната позиция да остане близка до балансирана.

На база на публикуваните в края на април данни на Евростат за дефицита и дълга на държавите-членки през 2017 г. се отчита подобрение и на двата показателя средно за ЕС. Осреднената стойност на дефицита за държавите-членки на ЕС за 2017 г. се равнява на 1,0 % от БВП (подобрение от дефицит в размер на 1,6 % от БВП за 2016 г.), а за страните от еврозоната – 0,9 % от БВП (подобрение от 1,5 % от БВП за 2016 г.). Дванадесет държави-членки отчитат излишък за 2017 г., други тринадесет отчитат дефицит в рамките на референтната стойност на Пакта за стабилност и растеж (до 3% от БВП). Словения отчита балансирано бюджетно салдо за сектор „Държавно управление“. Само две държави-членки (Испания и Португалия) отчитат дефицит по-висок или равен на референтната стойност.

По отношение на дълга, България е трета (след Естония и Люксембург), с най-нисък дълг на сектор „Държавно управление“ в ЕС за 2017 г. – 25,4 % от БВП, като спрямо предходната година се отчита понижение с 3,6 пр. п. Петнадесет държави-членки надвишават референтната стойност от 60 % от БВП в Пакта за стабилност и растеж, като средно за ЕС дългът се свива с 1,7 пр. п. на годишна база до 81,6 % от БВП за 2017 година.

Постигнатото подобрение на бюджетната позиция на България и отчетеното превишение на приходите над разходите за последните две години (2016 г. и 2017 г.) позволи през 2017 г. дългът на сектор „Държавно управление“ да бъде намален номинално с около 2,3 млрд. лв. Въз основа на допусканията в Конвергентната програма на Република България 2018-2021 г.

2

се очаква той да продължи да се свива през целия хоризонт на прогнозата и към края на 2021 г. да намалее до 19,4 % от прогнозния БВП..

1. Основни показатели по консолидираната фискална програма2 за първото тримесечие на 2018 г.

Изпълнението на основните показатели по консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2018 г. е представено на следната таблица:

Таблица3 №1 (млн. лв.)

ПОКАЗАТЕЛ

Разчет 2018 г. Отчет към 31.03.2018 г. Изпълнение

КФП КФПНационален

бюджетЕвропейски

средстваспрямо разчет

к.1 к.2 к.3=к.4+к.5 к.4 к.5 к.6=к.3:к.2ПРИХОДИ И ПОМОЩИ 38 213,9 9 218,8 9 092,1 126,7 24,1% Данъчни приходи 31 142,3 7 828,6 7 828,6 0,0 25,1% Неданъчни приходи 4 703,4 1 254,1 1 253,9 0,2 26,7% Помощи 2 368,2 136,2 9,7 126,5 5,7%РАЗХОДИ И ВНОСКА ЗА ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА ЕС 39 313,9 8 626,2 8 084,6 541,6 21,9% Нелихвени 37 271,9 7 939,6 7 398,0 541,6 21,3% Текущи 31 106,2 7 378,6 7 145,0 233,6 23,7% Предоставени тек. и капит. трансфери за чужбина 14,4 6,9 2,5 4,4 48,0% Капиталови 6 151,3 554,1 250,5 303,6 9,0% в т.ч. нетен прираст на държавния резерв 19,2 0,6 0,6 0,0 3,3% Лихвени 722,4 378,4 378,4 0,0 52,4% Резерв за неотложни и непредвидени разходи 185,7 Вноска за общия бюджет на ЕС 1 133,9 308,2 308,2 0,0 27,2%Трансфер от централния бюджет 0,0 -127,3 127,3БЮДЖЕТНО САЛДО -1 100,0 592,7 880,2 -287,6

Приходите и помощите по консолидираната фискална програма (КФП) към края на месец март 2018 г. са в размер на 9 218,8 млн. лв., което представлява 24,1 % от годишните разчети към ЗДБРБ за 2018 г. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 621,1 млн. лв. (7,3 %), докато постъпленията от помощи са по-ниски.

Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 7 828,6 млн. лв., което представлява 84,9 % от общите постъпления по КФП за периода. Постъпленията в групата представляват 25,1 % от разчета за годината и нарастват номинално с 539,8 млн. лв. (7,4 %) спрямо отчетените към март 2017 г. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 1 453,2 млн. лв., което представлява 25,2 % от разчета за 2018 г. Съпоставени със същия период на 2017 г., преките данъци нарастват с 9,2 % (122,4 млн. лв.). Приходите от косвени данъци са в размер на 3 829,3 млн. лв., което представлява 25,3 % от годишния разчет. Съпоставени с първото тримесечие на 2017 г. косвените данъци бележат ръст от 3,1 % (115,3 млн. лв.). Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 330,0 млн. лв., което представлява 30,1 % от разчетите към ЗДБРБ за 2018 г. и нарастват с 6,4 % (19,9 млн. лв.) спрямо март 2017 г. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към 31.03.2018 г. са в размер на

2 Обхваща държавния бюджет и бюджетите на общините, социалноосигурителните фондове, ДВУ, БАН, БНР, БНТ, БТА, бюджетите по чл.14, ал.4 от ЗПФ, както и сметките за средствата от ЕС и сметките за чужди средства на бюджетните организации. Данните за 2018 г. са на база месечни отчети, а тези за 2017 г. - на база тримесечни отчети на ПРБ.3 Поради извършено закръгление в млн. лв., някои сумарни позиции в Таблица №1, Таблица №2 и в текста не се изчерпват от съставните им числа.

3

2 216,1 млн. лв. или 24,3 % от планираните за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 282,2 млн. лева. (14,6 %).

Неданъчните приходи са в размер на 1 254,1 млн. лв., което представлява 26,7 % изпълнение на годишните разчети.

Постъпленията от помощи от страната и чужбина (основно помощи от фондовете на ЕС) са в размер на 136,2 млн. лв.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в общия бюджет на ЕС) към 31.03.2018 г. са в размер на 8 626,2 млн. лв., което представлява 21,9 % от годишния разчет. За сравнение разходите за същия период на предходната година са в размер на 7 780,6 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз. Ръстът на разходите спрямо същия период на 2017 г. е основно поради по-високия размер на социалните плащания, свързан с базов ефект при разходите за пенсии от увеличението им от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия (от юли и октомври), по-високи разходи за персонал (основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование) и нарастването на капиталовите разходи (основно по сметките за средства от ЕС).

Нелихвените разходи са в размер на 7 939,6 млн. лв., което представлява 21,3 % от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 7 378,6 млн. лв. (23,7 % от разчета за годината). Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 554,1 млн. лв. (9,0 % от разчетите към ЗДБРБ за 2018 г.). Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 6,9 млн. лв. (48,0 % от разчета за годината). Лихвените плащания са в размер на 378,4 млн. лв. (52,4 % от планираните за 2018 година).

Частта от вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, изплатена към 31.03.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 308,2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 г., в т.ч.:

- ресурс на база брутен национален доход – 185,8 млн. лв.;- ресурс на база данък върху добавената стойност – 52,7 млн. лв.;- корекция за Обединеното кралство – 19,9 млн. лв.;- традиционни собствени ресурси (мита и налози върху захарта) – 47,1 млн. лв.;- участие във финансиране на брутното намаление за Нидерландия, Швеция, Дания и

Австрия – 2,7 млн. лв.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма към март 2018 г. е положително в размер на 592,7 млн. лв. (0,6 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 880,2 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 287,6 млн. лева.

Общият размер на касовите постъпления от ЕС (от Структурните и Кохезионния фондове, от ЕЗФРСР и ЕФР, от средства за директни плащания към земеделските производители и плащания по пазарни мерки и др.) за първото тримесечие на 2018 г. е 876,1 млн. лв. Нетните постъпления от ЕС към 31.03.2018 г. (касови постъпления от ЕС, намалени с вноската в общия бюджет на ЕС) са положителни в размер на 567,8 млн. лева.

4

Фискалният резерв4 към 31.03.2018 г. е 10,1 млрд. лв., в т.ч. 9,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

2. Промени в данъчното законодателство от 2018 г.Приетите изменения в данъчното законодателство за 2018 г. са свързани с въвеждане

на нови и разширяване на действащи мерки за увеличаване на бюджетните приходи, справяне със сенчестата икономика, намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите, засилване на междуинституционалното сътрудничество, координация и ефективен обмен на информация както на национално ниво, така и с държавите-членки на ЕС и трети страни.

С промените в данъчната нормативна уредба се отстраняват несъответствия на националното данъчно законодателство с правото на Европейския съюз и с решения на Съда на Европейския съюз и се прецизират разпоредби, във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона.

Промени в Закона за данък върху добавената стойност

Промени, свързани с по-нататъшното хармонизиране с правилата на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС

Направени са допълнения на разпоредбите, с които се регламентират квалифицирането на златните монети като инвестиционно злато, с оглед прилагането на специалната схема за инвестиционно злато, в съответствие с правилата на членове 344 и 345 от Директивата 2006/112/ЕО относно общата система за данъка върху добавената стойност.

Прецизирана е разпоредбата, регламентираща освобождаване от облагане с данък върху добавената стойност на доставката на „универсална пощенска услуга“ с цел да не се допуска по-широко тълкуване на освобождаването, предвиденото в Директива 2006/112/ЕО относно общата система за данъка върху добавената стойност.

С оглед недопускане на данъчно третиране, несъобразено с правилата на Директива 2006/112/ЕО, е конкретизирано, че прилагането на нулева ставка в случаите на превоз на пътници е приложимо само за техния багаж. Промяната регламентира, че при изпълнение на договори за превоз на товари, стоките и моторните превозни средства не са част от багажа на пътник, по отношение на водачите им.

Изменения, свързани с оптимизиране на контролната дейност, ограничаване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и подобряване събираемостта на приходите

С промените се въвежда задължителна регистрация по ЗДДС на неперсонифицирано дружество, в което са внесени стоки или услуги от съдружник, регистрирано по закона лице, за случаите, когато съдружникът е регистриран по закона след датата на създаване на неперсонифицираното дружество.

Въвежда се задължение, с което принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец“ да може да се прилага и към трето лице, когато към момента на запечатване обекта или обектите се стопанисват от това трето лице, ако то е знаело или е могло да знае, че е започната процедура по запечатване.

Извършва се прецизиране на разпоредбата, предвиждаща обезпечение при доставки на течни горива, като при определени обстоятелства отпада задължението за предоставяне на обезпечения от крайните потребители – лица, които не търгуват, а само пряко потребяват течни горива. Целта на механизма (борба с ДДС измами при търговия с течни горива) се запазва, като същевременно се осигурява правна сигурност на коректните и добросъвестни данъкоплатци.

Прецизиране на разпоредби поради възникнали затруднения при практическото 4 Обхватът на показателя фискален резерв е в съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.

5

прилагане на закона

С направените измененията се прецизират разпоредбите за корекция на ползван данъчен кредит по ЗДДС, с цел създаване на законова уредба за случаите, в които за лицата възниква задължение за извършване на еднократни и годишни корекция в рамките на една и съща година.

Регламентират се общите правила при определяне на: размера на пропорцията на използване на стоката за осъществяване на независима икономическа дейност, спрямо общото използване в съответната година и коефициента, отразяващ размера на частичния данъчен кредит при използване на стока/услуга, когато през съответната година регистрираното лице е използвало/възнамерявало да използва стоката или услугата за определен вид доставки.

Извършено е прецизиране на разпоредбата за възникване на данъчно събитие в случаите на доставка с поетапно изпълнение и са регламентирани случаите, в които задължението за извършване на годишни корекция отпада.

Промени, свързани с намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите

Направени са промени, с които се извършва облекчаване и оптимизиране на процеса на деклариране, като подаването на справка-декларацията, VIES-декларацията и отчетните регистри ще става само по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в изрично предвидени в закона случаи.

Прието е изменение, свързано със служебно дерегистриране по ЗДДС на данъчно задължените лица, при прекратяване на юридическо лице без ликвидация, или на неперсонифицирано дружество, или на осигурителна каса.

Промени в Закона за акцизите и данъчните складове

Изменение на съотношението между специфичния и пропорционалния акциз за цигарите

С цел достигане на минималните нива на акцизните ставки в ЕС, съгласно разпоредбите на Директива 2011/64/ЕС на Съвета е прието поетапно увеличаване на акцизната ставка на цигарите и времеви график за достигане на минималния акциз от 90 евро за 1000 къса (177 лв. за 1000 къса) към 01.01.2018 г.

В сила от 1 януари 2018 г. специфичният акциз е 109 лв. за 1000 къса, а пропорционалният акциз е 25 на сто от продажната цена за 2018 г. Общият размер на акциза не трябва да е по-малък от 177 лв. за 1000 къса.

Оптимизиране на контролната дейност и подобряване на събираемостта на акцизите

Приети са следните изменения за оптимизиране на контролната дейност и подобряване на събираемостта на акцизите:

Направени са изменения, свързани с промяна на Правилата за търговия с природен газ, съгласно които операторите на газопреносните и газоразпределителните мрежи се задължават да предоставят информация в компетентното митническо учреждение на електронен носител, която да съдържа данните от средствата за търговско измерване.

Приета е нова разпоредба в чл. 80, с която се въвежда минимален срок от 1 година за валидност на банковите гаранции, предоставяни от икономическите оператори. Промяната улеснява администрирането на процеса от страна на митническите органи и кореспондира със срока за предоставяне на банкови гаранции, посочен в Закона за данъка върху добавената стойност.

Въведени са нови забрани в чл. 91б, свързани със зачестили случаи на фиктивни трансгранични сделки с акцизни стоки и участие на български лицензирани складодържатели и

6

български търговски дружества, собственост на европейски граждани в международни схеми за измама. С измененията се налагат забрани за издаване/приключване на документи за акцизни стоки, които не са били произведени или не са постъпили физически в данъчния склад/обекта, като доказването на това обстоятелство е в тежест на митническите органи.

Приети са разпоредби, с които се въвеждат нови забрани за публикуване на обяви или съобщения в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизни стоки без бандерол и за които акцизът не е заплатен. Основната цел е да се възпрепятстват нерегламентираните продажби на акцизни стоки.

Въведена е нова разпоредба, свързана със случаите на разпространение на акцизни стоки чрез куриерски (пощенски) услуги. С измененията се предвижда пощенските оператори да изискват от подателите да декларират, че изпращаните акцизни стоки или отпадъци от тютюн са с платен, начислен или обезпечен акциз, както и че същите са с бандерол, когато такъв е задължителен. Промяната е с превантивна цел и ще допринесе за разширяване на оперативното взаимодействие между бизнеса и администрацията, по отношение контрола върху акцизните стоки и противодействието на нелегалното им разпространение.

Създадена е нова административнонаказателна разпоредба във връзка със зачестилите случаи в рамките на една година, при които митническите органи установяват превозване на укрити акцизни стоки с валиден български бандерол за други държави членки, като промяната е с цел засилване на превантивния ефект. Лицата, които държат и превозват акцизни стоки без опростен придружителен документ, ще се наказват с глоба в размер от 1000 до 4000 лв. или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2000 до 6000 лева.

Регламентират се задълженията за лицата, управляващи транспортни средства, с които се превозват акцизни стоки и получателите на тези стоки на територията на страната. Контролът по реда на новия чл. 102б ще обхваща движението на акцизни стоки на територията на страната, независимо от това, дали те ще са натоварени/ще се разтоварват в друга държава или в България, с оглед на което е налице предпоставка за постигане на равнопоставеност между лицата и постепенно легализиране на целия пазар на акцизни стоки в страната. Със заповед на министъра на финансите (ЗМФ-1092) от 16.11.2017 г., горивата са включени в списъка на стоките с висок фискален риск, с което продължава процесът за засилване на контрола върху акцизните стоки и борбата с данъчните измами.

Приет е нов чл. 102в, чрез който се въвеждат задължения, идентични на задълженията на водачите на превозни средства, предвидени в новия член чл. 102б, но само в частта им представяне на документи за самоличност и товара, както и декларирането на данни за вида и количеството на акцизните стоки, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоките и заявяването на очаквания час на получаване/разтоварване. По този начин се уеднаквява подходът за контрол по време на движението на акцизни стоки, както и се създава равнопоставеност между лицата, управляващи транспортни средства, в едните и в другите случаи. Предвижда се правна възможност митническите органи да искат съдействие от други компетентни органи за идентифициране и спиране на транспортни средства (пътни превозни средства, железопътни композиции, плавателни средства и др.), които по обективни причини не е можело да бъдат спрени от тях. В случай че митническите органи са поискали конкретно транспортно средство да бъде спряно и то е послужило за извършването на нарушение на ЗАДС, компетентните органи трябва да го задържат до тяхното идване за осъществяване на контрол.

Допълнени са изискванията на чл. 126, като изменения са свързани с резултатите от проверките, осъществявани от митническите органи в обектите за съхранение и/или продажба на освободени за потребление моторни горива, тъй като в голяма част от случаите се установяват несъответствия между документите, които се използват за доказване на произхода на горивата в различни обекти. Новите разпоредби целят постигането на дисциплиниращ ефект спрямо всички лица, като същевременно ще доведат и до „осветляване“ на пазара на горива в страната. Изградената връзка между системите на АМ и НАП ще се превърне в по-ефективен инструмент

7

за реализация на мерките, свързани с повишаване на приходите от продажбите на моторни горива.

Прецизиране на разпоредби поради възникнали затруднения при практическото прилагане на закона и с оглед необходимостта от хармонизиране на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решения на Съда на Европейския съюз

Направено е допълнение в обхвата за облагане на тютюневите изделия на препаратите за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на тютюна, съдържат и ароматизиращи сиропи.

Приета е разпоредба, с която се допълва хипотезата за избягване на двойно облагане, като се облагат с акциз само суровините за производство на електрическа енергия за собствени нужди, в съответствие с чл. 21, параграф 5 от Директива 2003/96/ЕС.

Въведена е нова разпоредба, с цел регламентиране на случаите, когато на територията на страната се установят липси при приключване на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. Промяната е направена във връзка с постановено Решение на Съда на Европейския съюз от 28 януари 2016 г. (Дело C-64/15), с което съдът е приел, че член 10, параграф 4 от Директива 2008/118/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че се прилага не само когато цялото количество стоки, движещи се под режим отложено плащане на акциз, не е пристигнало в местоназначението си, но и в случаите, когато само част от тези стоки не е пристигнала по местоназначение.

Допълнени са изискванията на чл. 107б, с което се разширява обхвата на разпоредбата и по отношение на акцизните стоки, отнети и изоставени в полза на държавата. Промяната е свързана с изключителните затруднения, които среща Агенция „Митници“ освен по отношение съхранението на веществени доказателства, събрани при извършване на проверките, така и по отношение на акцизните стоки, след влизането в сила на наказателните постановления и тяхното отнемане.

Направено е изменение, с което се създава правна възможност за освобождаване от облагане с акциз и чрез възстановяването му за акцизни стоки, когато това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила по съответния ред.

Промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица

Намаляване административната тежест и разходите за лицата и приходната администрация

Прието е декларацията по чл. 55, ал. 1, която се изготвя и подава от предприятията-платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци, да се подава само по електронен път от 2018 г. Изменението за електронно подаване на декларацията цели, намаляване на административната тежест, както за лицата, така и за приходната администрация. С промяната се унифицира реда за подаването на декларацията с този, регламентиран по отношение на декларацията по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, която се подава само по електронен път.

Промени, свързани с улесняване на лицата, които декларират доходи от източник в чужбина

С направеното изменение, изискването за прилагане към годишната данъчна декларация на „удостоверения“ за внесения в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава, в случаите на доходи на местни физически лица от източници в чужбина, се заменя с изискване за прилагане на „доказателства“. По този начин се създава улеснение за лицата, които декларират доходи от източник в чужбина и представлява по-широка формулировка, даваща възможност да се прилагат различни доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Допълнителен аргумент за промяната е и унифициране текстовете на ЗДДФЛ и ЗКПО.

8

Промени, свързани с предоставяне на възможност за деклариране на необлагаеми доходи

Въведена е нова разпоредба, с която се дава възможност за деклариране в годишната данъчна декларация на придобитите през годината необлагаеми доходи, съгласно чл. 13 от закона (в т.ч. през 2017 г.), като полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт. С промяната се цели да се оптимизират процесите, свързани с проверки и ревизии на физическите лица във връзка със съпоставката между имуществото, придобито през течение на годината и декларираните от тях доходи.

Промяна в срока за подаване на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ

Направена е промяна на срока за подаване на справката, която се предоставя от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи за изплатените през годината доходи на физическите лица (справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ), който вместо до 30 април се изменя до 15 март на следващата година. Чрез промяната в срока се дава възможност да се извършва по-ефективен контрол в случаите на възстановяване на данък от органите по приходите във връзка с подадени годишни данъчни декларации.

Промени в Закона за местните данъци и такси

Промени, свързани с преодоляване на проблеми при облагането на специализирани ремаркета

Въведено е изменение, с което специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари няма да се облагат самостоятелно, а в състав към съответния влекач за ремарке и седлови влекач. Промяната цели преодоляване на установени при обмена на данните от регистъра на МВР проблеми при облагането на специализирани ремаркета и тяхното коректно категоризиране, съгласно разпоредбите на чл. 55 от ЗМДТ.

Изменения, свързани с облагане на електрическите превозни средства

Освобождаване от облагане с данък върху превозните средства на електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 г. Промяната цели намаляване на вредните емисии в атмосферата и продължаване на водената данъчна политика по отношение на електрическите превозни средства.

Прецизиране на разпоредби поради възникнали затруднения при практическото прилагане на закона

Направено е прецизиране на разпоредби в закона, свързани с изчисляване и заплащане на данък върху таксиметров превоз на пътници, като с промяната се постига пълно съответствие между Закона за автомобилните превози и ЗМДТ.

Промени в Закона за ограничаване на плащанията в брой

Въвеждане на възможност за плащане на данъци и осигурителни вноски, администрирани от Националната агенция (НАП) за приходите чрез виртуално терминално устройство ПОС

Създава се възможност администрираните от НАП данъци и осигурителни вноски да бъдат плащани чрез виртуално терминално устройство ПОС, като средствата постъпват директно по сметка на НАП в Българската народна банка. С приетите изменения значително ще се намали административната тежест и разходите за бизнеса, тъй като ще се осигури удобна и безплатна за лицата алтернативна възможност за заплащане на данъци и осигурителни вноски чрез Интернет, без да е необходимо да бъдат посещавани офиси на НАП или на обслужващата банка.

Промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

9

Въвеждане на правила за обмен на информация относно предварителните трансгранични данъчни становища и предварителните споразумения за ценообразуване (Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 8 декември 2015 г.)

Основна цел на приетата промяна в ДОПК е засилване на ефективността на административното сътрудничество между данъчните администрации чрез разширяване на обхвата на автоматичния обмен на информация, като се създават правила за обмен на информация относно предварителните трансгранични данъчни становища и предварителните споразумения за ценообразуване, издавани в държавите-членки.

Правилата, въведени с Директива (ЕС) 2015/2376, имат съществено значение за засилване на борбата с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране и са в синхрон с няколко взаимно допълващи се инициативи на Европейския съюз, свързани с мерките за данъчна прозрачност. Свиването на данъчната основа намалява значително националните данъчни приходи, което възпрепятства прилагането на благоприятстващи растежа данъчни политики в държавите-членки. Въвеждането на правилата на директивата е от съществено значение и поради това, че по-голямата прозрачност относно издаваните от държавите-членки данъчни становища ще стимулира справедливата конкуренция в областта на данъчното облагане. От своя страна, предварителните споразумения за ценообразуване са ефективна мярка за намаляване на рисковете, свързани с трансферното ценообразуване и предотвратяване укриването на данъци.

В съответствие с изискванията на директивата в ДОПК се създават правила, съгласно които по реда на автоматичния обмен изпълнителният директор на Националната агенция за приходите следва да обменя с компетентните органи на държавите-членки на Европейския съюз и с Европейската комисия информация за предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване. Информацията се обменя в срок до три месеца след изтичането на шестмесечието, през което становищата или споразуменията са издадени, изменени или подновени, като се използва стандартен формуляр.

Въвеждане на правила за обмен на отчети по държави на многонационалните групи предприятия (Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г.)

В съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2016/881 в ДОПК са въведени правила за осъществяването на автоматичен обмен на отчети по държави, съдържащи информация за разпределението на приходите, печалбите, активите и данъците на предприятия, които са част от многонационална група предприятия. Основната цел на приетите промени е засилване на прозрачността по отношение на многонационалните групи предприятия. Липсата на прозрачност и нелоялната данъчна конкуренция насърчават големите многонационални групи предприятия да създават такива структури, които позволяват насочването на облагаемите печалби от държавите с високи данъчни ставки, където е реализиран доходът, към такива с ниски данъци.

Обменът на информацията, включена в отчета по държави, ще позволи на данъчните администрации в различните държави да предприемат мерки срещу вредните данъчни практики и да идентифицират лицата (предприятията), които изкуствено прехвърлят значителна част от печалбите си към юрисдикции с по-благоприятни данъчни режими.

Правилата, въведени с директивата, са от съществено значение за България с оглед на по-ефективната борба с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране. От друга страна, задължителният автоматичен обмен на информация между държавите, в които многонационалните групи предприятия извършват дейност чрез свои съставни предприятия, ще стимулира тези предприятия да се откажат от определени практики за агресивно данъчно планиране, като внасят справедлив дял данъци в държавата, където е реализирана печалбата.

Промени в Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

10

Подобряване на отчетността на продажбите и усъвършенстване на контрола чрез направени изменения и допълнения на Наредба № Н-18/2006 г.

Основните промени в наредбата са свързани с изработване на предварително одобрена от НАП и Българския институт по метрология схема за всеки конкретен обект за продажби на течни горива, която да отразява всички компоненти на електронната система за продажба на течни горива и връзката между тях. Въведени са специфични изисквания към работата на ЕСФП, съгласно които работата на системата да се блокира при прекъсване на връзката/комуникацията между отделните нейни компоненти. Освен това е предвидено задължение към лицата да подават данни към НАП за всяка отпечатана касова бележка. Определени са срокове, в които лицата следва да приведат дейността си в съответствие с промените, като първият от тях е 30.09.2018 г.

Промени в Закона за счетоводството

Приетите в Закона за счетоводството промени са изготвени във връзка с прецизиране, коригиране и допълване на някои разпоредби с цел по-правилното им прилагане в практиката и по-ясното им разбиране и тълкуване, с което ще се избегнат проблеми при практическото прилагане на разпоредбите, както от лицата, така и от администрацията.

Направени са следните изменения:

По отношение на публикуването на консолидиран финансов отчет на крайното предприятие майка

Въвежда се нова разпоредба в чл. 38, регламентиращ публикуването на консолидиран финансов отчет на крайното предприятие майка, в случай че предприятието майка е освободено от задължението за съставяне на такъв, съгласно приложимите счетоводни стандарти. Прави се уточнение относно срока за публикуване на отчета, когато отчетният период на крайното предприятие майка е различен от приетия отчетен период в България.

По отношение съдържанието на нефинансовата декларация

Приети са изменения, с цел пълно съответствие с европейското законодателство, в частност с Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение съдържанието и оповестяването на нефинансова информация.

По отношение изготвяне на Годишният доклад за плащанията към правителства

Направени са допълнения, с които се прецизира текста на закона и се уточнява съдържанието, начинът на представяне на размера на плащанията и езикът на изготвяне на Годишния доклад за плащанията към правителства.

Прецизиране на определението за „нетни приходи от продажби“

В Допълнителните разпоредби се прецизира определението за „нетни приходи от продажби“ и се привежда в съответствие с определението за „нетен оборот“, дадено в Директива 2013/34/ЕС (Счетоводната директива).

Прилагане на закона от предприятията, прилагащи международните счетоводни стандарти

Създава се нов параграф в Допълнителните разпоредби, с цел да се обезпечи правилното прилагане на закона от предприятия, чиято счетоводна база за съставяне на финансовите отчети са международните счетоводни стандарти. Разпоредбата уточнява, че предприятията, прилагащи международните счетоводни стандарти, приети за прилагане в ЕС с Регламент № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета, се прилагат изцяло, както са приети, без изменения.

11

3. Изпълнение на държавния бюджет5 към март 2018 г.

Изпълнението на основните показатели по държавния бюджет, на база месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет е, както следва: Таблица6 №2 (млн. лв.)

ПОКАЗАТЕЛИ ЗДБРБ 2018 г.

Отчетмарт

2018 г.

Изпълнение спрямо

закон 2018 г.Общо приходи и помощи 23 515,8 5 950,6 25,3% -Данъчни приходи 21 040,6 5 355,5 25,5% Корпоративни данъци 2 364,0 593,6 25,1% ДДФЛ 3 372,4 852,8 25,3% ДДС 9 780,0 2 561,3 26,2% Акцизи 5 150,0 1 195,6 23,2% Данък в/у застрахователните премии 36,3 8,6 23,7% Мита и митнически такси 190,1 63,8 33,5% Други данъци 147,8 79,8 54,0% -Неданъчни приходи 2 475,2 590,7 23,9% -Помощи 0,0 4,4 Разходи,трансфери и вноска в бюджета на ЕС 24 139,3 5 422,3 22,5% -Нелихвени разходи 11 167,9 2 052,8 18,4% Текущи 8 774,1 1 918,0 21,9% Предоставени тек. и капит. трансфери за чужбина 14,4 1,9 13,3% Капиталови 2 379,5 132,9 5,6% -Лихви 684,3 371,0 54,2% По външни заеми 445,4 256,1 57,5% По вътрешни заеми 238,9 115,0 48,1% - Резерв за непредвидени и неотложни разходи7 71,1 -Трансфери за др. бюджети - нето 11 082,1 2 690,2 24,3% - Вноска в бюджета на ЕС 1 133,9 308,2 27,2%Бюджетен баланс -623,5 528,3

Приходи по държавния бюджет

Общият размер на приходите и помощите по държавния бюджет към март 2018 г. е 5 950,6 млн. лв., което представлява 25,3 % изпълнение на разчетите по ЗДБРБ за 2018 г. и с 257,7 млн. лв. повече спрямо март 2017 година.

Данъчни приходиРазмерът на данъчните постъпления по държавния бюджет към март 2018 г. е 5 355,5 млн. лв., което представлява 25,5 % изпълнение на годишните разчети и номинален ръст от 240,6 млн. лв. (4,7 %) спрямо постъпленията за същия период на 2017 година.

Преки данъци

Приходите в групата на преките данъци са в размер на 1 446,4 млн. лв. или 25,2 % от планираните за годината, като съпоставени с данните за месец март 2017 г. нарастват със 123,1 млн. лева (9,3 %).

Приходите от корпоративни данъци към март 2018 г. са в размер на 593,6 млн. лв. или 25,1 % от годишния план. Съпоставено с март 2017 г. приходите от корпоративни данъци намаляват с 14,4 млн. лева (2,4 %). Приходите от нефинансови предприятия формират основната част от постъпленията от корпоративен данък. Следва да се отбележи, че срокът за подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО и внасяне на изравнителната вноска за корпоративен данък е до 31 март 2018 г. (събота), което оказва основно влияние върху размера на постъпленията от корпоративен данък от финансови институции. За 2018 г. срокът за подаване на ГДД и внасяне на годишната изравнителна

5 Държавният бюджет включва централен бюджет, бюджетите на НС, съдебната власт, министерствата и ведомствата.6 Поради извършено закръгление в млн. лв., някои сумарни позиции в Таблица №1, Таблица №2 и в текста не се изчерпват от съставните им числа.7 В позицията "Резерв за непредвидени и неотложни разходи" се посочват само данните по разчет. Разходите по отчет се отразяват по съответните разходни позиции, към които се отнасят извършените разходи.

12

вноска е 2 април 2018 г., което измества постъпленията от приходите в април 2018 година. Освен това приходите от данъка се обуславят от възможността за промяна на авансовите вноски, направени от финансовите институции през календарната 2017 г. и дължимия годишен корпоративен данък, по реда на чл. 88 от ЗКПО.

Приходите от данъци върху доходите на физически лица са в размер на 852,8 млн. лв. или 25,3 % от заложените в разчета за годината и нарастват със 137,5 млн. лв. (19,2 %) спрямо същия период на 2017 година. Върху размера на данъчните постъпления от ДДФЛ основно влияние имат развитието на параметрите на пазара на труда и предприетите законодателни и административни мерки в областта на трудовото, социалното и данъчното законодателство.

По трудови правоотношения приходите от данъка към март 2018 г. са 670,9 млн. лв., 24,1 % от годишните разчети. Върху размера на постъпленията през периода оказват влияние: увеличението на минималната работна заплата за страната от 01.01.2018 г.; увеличението на минималните осигурителни прагове за 2018 г.; увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“; промените в броя на наетите лица и заплащането на труда, и промените в нивото на безработица.

По извънтрудови правоотношения (свободни професии, граждански договори и др.) приходите от данъка към март 2018 г. са в размер на 69,8 млн. лв., което е 20,4 % от годишния разчет.

Окончателен данък на местните и чуждестранни физически лица по чл. 37 и 38 от ЗДДФЛ и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на физически лица - постъпленията от тези данъци са в размер на 107,2 млн. лв., 47,6 % от годишния разчет. Съпоставено със същия период на предходната година постъпленията от данъка са нараснали с 55,6 млн. лв. Освен от благоприятната икономическа ситуация, приходите от данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица са повлияни положително и от проведените действия от страна на НАП за проверка на декларираните касови наличности от дружествата в годишните данъчни декларации по ЗКПО за 2016 година. Ефектът от тази мярка продължава да се отчита и в началото на 2018 година.

Постъпленията от окончателния данък върху приходите от лихви от депозити на физическите лица са в размер на 4,8 млн. лв., 20,1 % от годишния разчет.

Косвени данъциПриходите от косвени данъци към март 2018 г. са в размер на 3 829,3 млн. лв. или 25,3 % от годишния разчет и номинален ръст от 115,3 млн. лв. (3,1 %) спрямо постъпленията за същия период на 2017 година.

Приходите от ДДС са в размер на 2 561,3 млн. лв., което представлява 26,2 % от планираните със ЗДБРБ за 2018 година. Постъпленията от ДДС нарастват номинално с 38,7 млн. лв. (1,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година и формират 47,8 % от данъчните приходи по държавния бюджет.

Нетният размер на приходите от ДДС от внос към март 2018 г. е 990,6 млн. лева. Влияние върху постъпленията от ДДС от внос оказват цената на суровия петрол, количествата на внасяните стоки за междинно потребление (черни, цветни метали и др.), курса на щатския долар спрямо еврото и други.

Постъпленията от ДДС при сделки в страната (нето) към март 2018 г. възлизат на 1 570,7 млн. лева. Невъзстановеният данъчен кредит на фирми към 31.03.2018 г. е в размер на 70,8 млн. лева.

Приходите от акцизи (нето) от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са в размер на 1 195,6 млн. лв., което е 23,2 % от планираните със ЗДБРБ за 2018 г. Съпоставено със същия период на 2017 г. постъпленията нарастват с 62,8 млн. лв., което представлява ръст от 5,5 %.

13

Нетните постъпления от акциз са от следните основни стокови групи: тютюневи изделия (52,7 %); горива (41,6 %); алкохолни напитки и пиво (5,0 %) и други акцизни стоки – електрическа енергия, въглища и кокс (0,7 %). Постъпления от акциз към март 2018 г. по основни стокови групи, са както следва:

Акцизите от тютюневи изделия възлизат на 630,4 млн. лева; Акцизите от горива са в размер на 497,0 млн. лева; Акцизите от алкохолни напитки и пиво възлизат на 59,8 млн. лева; Приходите от други акцизни стоки - електрическа енергия, въглища и кокс – възлизат на

8,4 млн. лева.Приходите от данък върху застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори (рисковете, по които са поети от застрахователи) са в размер на 8,6 млн. лв., при планирани за годината 36,3 млн. лева.

Постъпленията от мита възлизат на 63,8 млн. лв. или 33,5 % от планираните със ЗДБРБ за 2018 г., като заемат 1,2 % относителен дял в общия размер на данъчните приходи по държавния бюджет. В сравнение с края на месец март 2017 г. събраните мита са с 12,9 млн. лв. (25,4 %) повече. По-високите постъпленията от мита за отчетния период, спрямо предходната година са следствие от ръста в приходите при следните стокови групи: „Различни видове продукти на химическата промишленост“ – постъпленията към края на март 2018 г. възлизат на 10,4 млн. лв., като нарастват с 9,6 млн. лв. на годишна база. Основна роля за това нарастване имат завишените приходи от мита при внос на стоки от вид „Биодизел и смеси от биодизел“; „Пластмаси и пластмасови изделия“ – към края на март 2018 г. постъпленията са в размер на 4,2 млн. лева и са с 1,5 млн. лева (53,7 %) повече спрямо първите три месеца на 2017 г.; „Електрически машини и апарати, електроматериали и техните части; апарати за записване или възпроизвеждане на звук, апарати за записване или възпроизвеждане на телевизионен образ и звук и части и принадлежности за тези апарати“ - постъпленията към 31.03.2018 г. възлизат на 4,8 млн. лв. и са с 1,2 млн. лв. (34,4 %) повече спрямо същия период на 2017 г.; „Обувки, гети и подобни артикули; части за тях“ – постъпленията са в размер на 3,6 млн. лв. и са с 0,4 млн. лв. (12,6 %) повече, в сравнение със същия период на предходната година; „Каучук и каучукови изделия“ – постъпленията са в размер на 1,3 млн. лв. и са с 0,4 млн. лв. (43,2 %) повече спрямо март 2017 г. Намаление в постъпленията от мита към края на март 2018 г. се наблюдава при вноса на стоки от глава „Ядрени реактори, котли, машини, апарати и механизми; части за тези машини или апарати“, като спадът е в размер на 4,4 млн. лв. (50,8 %). Понижение се отчита и при вноса на стоки по глава „Изделия от чугун, желязо или стомана“ в размер на 0,9 млн. лв. (33,8 %) на годишна база. Също така са намалели постъпленията от мита при вноса на стоки от глава „Торове“ в размер на 0,7 млн. лева (39,2 %). В зависимост от произхода на внасяните стоки, най-голям е делът на приходите от мита при внос на стоки от Китай, като към края на март 2018 г. постъпленията възлизат на 25,1 млн. лв. и са с 21,7 % повече спрямо първите три месеца на 2017 година. Те формират 41,1 % от общия обем на митата за периода. На второ място по приходи от мита е вносът на стоки с произход Аржентина, които са в размер на 9,6 млн. лева. Тези постъпления имат относителен дял от 15,7 % от всички мита. Следват приходи от мита с внос на стоки с произход Русия, които са в размер на 4,3 млн. лв. и отчитат спад с 60,7 % на годишна база. Тези постъпления имат относителен дял от 7,1 % от всички мита. Постъпленията от мита за стоки от Япония са в размер на 2,5 млн. лв., като се увеличават с 8,4 % спрямо същия период на предходната година и формират 4,0 % от всички мита. Постъпленията от внос на стоки с произход САЩ възлизат на 2,4 млн. лв., като отчитат ръст с 20,5 % и представляват 3,9 % от всички мита.

Други данъциПостъпленията от други данъци по държавния бюджет към март 2018 г. са в размер на 79,8 млн. лв. или 54,0 % от планираните със ЗДБРБ за 2018 година.

14

Неданъчни приходиОтчетените неданъчни приходи по държавния бюджет към март 2018 г. са в размер на 590,7 млн. лв. и се формират основно от приходи от държавни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии и други.

Помощи

Постъпилите помощи по държавния бюджет към март 2018 г. са в размер на 4,4 млн. лв. и са по бюджетите на министерствата и ведомствата.

Разходи по държавния бюджет

Общият размер на разходите по държавния бюджет (вкл. трансферите за др. бюджети и вноската в бюджета на ЕС) към март 2018 г. е 5 422,3 млн. лв. или 22,5 % от предвидените със ЗДБРБ за 2018 година.

Разходи, трансфери за други бюджети и вноска в бюджета на ЕС към март 201 7 г. и 201 8 г.

Текущи нелихвени

разходи

Предоставени тек. и капит. трансфери за

чужбина

Капиталови р-ди*

Лихвени р-ди Нето предоставени трансфери за др. бюджети

Вноска в бюджета на

ЕС

0

500

1,000

1,500

2,000

2,500

3,000

1,75

1.0

1.0 50

.2

381.

4

2,60

1.6

213.

7

1,91

8.0

1.9 13

2.9 37

1.0

2,69

0.2

308.

2към март 2017 г. към март 2018 г.(млн. лв.)

* Вкл. нетния прираст на държавния резерв

Нелихвени разходи

Нелихвените разходи по държавния бюджет (без трансферите за др. бюджети) към март 2018 г. са в размер на 2 052,8 млн. лв., което представлява 18,4 % от годишния разчет. Съпоставени с данните към март 2017 г., нелихвените разходи нарастват с 250,6 млн. лв. (13,9 %). Разходите за персонал (заплати и възнаграждения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски) са в общ размер на 1 116,2 млн. лв. или 24,9 % от планираните за 2018 г. Разходите за издръжка (вкл. разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности и платени данъци, такси и административни санкции) са в размер на 407,9 млн. лв. или 18,4 % от планираните за годината. Социалните разходи (вкл. разходите за стипендии) са в размер на 204,4 млн. лв. или 18,0 % от предвидените за годината и са основно разходи по бюджета на МТСП за помощи и добавки по Закона за социално подпомагане, Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за семейните помощи за деца и др. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 1,9 млн. лв. или 13,3 % от планираните за годината. Разходите за субсидии са в размер на 189,6 млн. лв. или 20,5 % от планираните за годината. От тях 43,6 млн. лв. са субсидиите за „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД; 38,0 млн. лв. са субсидиите за Национална компания „Железопътна инфраструктура” и 8,6 млн. лв. за „Български пощи” ЕАД. Към края на месец

15

март 2018 г. ДФ „Земеделие“ e изплатил субсидии в общ размер на 49,0 млн. лв., от които 16,9 млн. лв. държавна помощ, 30,1 млн. лв. преходна национална помощ за сектор „Животновъдство“ и 1,4 млн. лв. средства за ДДС по схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 132,9 млн. лв. или 5,6 % от планираните за 2018 година.

Просрочени задължения

Към 31.03.2018 г. просрочените задължения на централно и местно правителство и социалноосигурителните фондове са в размер на 327,9 млн. лева.

Размерът на просрочените задължения на централно правителство (министерства, ведомства и разпоредителите с бюджет по чл. 13, ал. 3 и ал. 4 на ЗПФ) е 65,1 млн. лв., като спрямо отчетените в края на 2017 г. има нарастване с 22,2 млн. лева. В обхвата на държавния бюджет по-значими проблеми с наличие на просрочени задължения съществуват при няколко министерства, което изисква активни мерки от тези първостепенни разпоредители с бюджет за редуцирането им. С най-значими просрочени задължения по държавния бюджет са: Министерски съвет - към края на март 2018 г. просрочените задължения са в размер на 17,4 млн. лв. (увеличение с 10,8 млн. лв. спрямо отчетените в края на 2017 г.); Министерство на земеделието, храните и горите (просрочията са 14,2 млн. лв. и са увеличени с 2,4 млн. лв. спрямо отчетените в края на 2017 г.); Министерството на вътрешните работи (просрочията са 12,7 млн. лв. и са увеличени с 5,7 млн. лв. спрямо отчетените в края на 2017 г.) и други. От разпоредителите с бюджет по чл. 13, ал. 3 на Закона за публичните финанси проблеми с наличието на просрочени задължения имат основно държавните висши училища (9,7 млн. лв.) и Българската национална телевизия (4,3 млн. лв.).

Просрочените задължения на НЗОК към 31.03.2018 г. са в размер на 124,6 млн. лв., като се отчита увеличение с 5,1 млн. лв. спрямо края на 2017 година.

Просрочените задължения по бюджетите на общините към 31.03.2018 г. са в размер на 138,3 млн. лв., като спрямо края на 2017 г. се отчита намаление от 7,9 млн. лева. В делегираните от държавата дейности просрочените задължения са в размер на 3,6 млн. лева. С най-голям относителен дял в просрочените задължения по бюджета на общините са просрочените задължения към доставчици, които са в размер на 119,4 млн. лева.

Извън обхвата на консолидираната фискална програма, сериозен продължава да бъде проблемът с просрочията на лечебните заведения за болнична помощ (държавни и общински болници – търговски дружества). Към 31.03.2018 г. размерът на просрочените задължения е 203,5 млн. лв., от които 158,7 млн. лв. са на държавните болници и 44,8 млн. лв. са на общинските болници. Спрямо отчетените просрочени задължения в края на 2017 г. се отчита увеличение с 4,5 млн. лв. (2 на сто).

Разходи по централния бюджет за субсидии, капиталови трансфери и други разходи, свързани с дейността на реалния сектор

Със ЗДБРБ за 2018 г. са утвърдени 171,5 млн. лв. субсидии за нефинансови предприятия от централния бюджет.

Средствата за субсидии са предназначени за търговски дружества от различните видове транспорт – железопътни пътнически превози, автомобилни пътнически превози (вътрешноградски превози и междуселищни превози в планински и други райони), за текущо поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура и др.

- Със ЗДБРБ за 2018 г. за Национална компания „Железопътна инфраструктура” са предвидени средства под формата на субсидии, предназначени за поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура, в размер на 145,0 млн. лева. Усвоените средства за първото тримесечие на 2018 г. са в размер на 38,0 млн. лв. или 26,2 на сто от уточнения годишен план. Същите са предоставени в съответствие с утвърдения от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията График за превеждане на

16

субсидиите, съобразен с необходимостта от средства за финансиране на текущите дейности на предприятието.

- Предвидените със ЗДБРБ за 2018 г. средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони са в размер на 26,5 млн. лева. По своя характер те са обществени превозни услуги от общ икономически интерес и имат предимно социална насоченост – масови превози до и от работните места в рамките на града и превози до малки отдалечени селища, осигуряващи връзка с общинския център. През първото тримесечие на 2018 г., усвоените средства са в размер на 6,0 млн. лв. или 22,6 на сто от предвидените по годишния план.

За капиталови трансфери от централния бюджет за нефинансови предприятия със ЗДБРБ за 2018 г. са предвидени 166,0 млн. лева. Преведените и усвоени средства към 31.03.2018 г. са в размер на 46,6 млн. лв. или 28,1 % от годишния размер, както следва:

капиталови трансфери за Национална компания „Железопътна инфраструктура” - финансовото подпомагане от страна на държавата за изграждане и развитие на железопътната инфраструктура е насочено към повишаване на качеството и нивото на безопасност на транспортните услуги, ускоряване реализацията на проекти, свързани с европейските транспортни оси и коридори на територията на страната, ремонт и рехабилитация на железопътната мрежа. За 2018 г. от държавния бюджет за компанията е предвиден капиталов трансфер в размер на 115,0 млн. лева. Усвоените средства за първото тримесечие на 2018 г. са в размер на 14,2 млн. лв. или 12,3 на сто от уточнения годишен план. Изпълняват се проекти за ремонт и придобиване на дълготрайни материални активи, за възстановяване и подобряване на експлоатационното състояние на железния път и съоръженията, както и ремонт и преустройство на възлови жп гари в съответствие с европейските изисквания;

капиталови трансфери за „БДЖ – Пътнически превози” - ЕООД – предвидените средства със ЗДБРБ за 2018 г. са в размер на 35,0 млн. лева. Средствата са предназначени за погасяване на задължения на предприятието, във връзка с придобити електромотрисни влакове през предходни години. За първото тримесечие на 2018 г. са усвоени 30,9 млн. лв. или 88,4 на сто от уточнения годишен план;

капиталови трансфери за ДП „Пристанищна инфраструктура” - инвестиционната програма на дружеството, която включва изграждане и капиталов ремонт на пристанищна инфраструктура на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, се изпълнява с участието на капиталови трансфери от държавния бюджет. Предвидените със ЗДБРБ за 2018 г. средства са в размер на 11,0 млн. лева. Към 31.03.2018 г. са усвоени средства в размер на 1,0 млн. лв. или 9,1 на сто от уточнения годишен план;

През 2018 г. продължава изпълнението на Програмите за отстраняване на нанесени щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация. В ЗДБРБ за 2018 г. за тези програми са предвидени 5,0 млн. лева. За първото тримесечие на 2018 г. са усвоени 0,5 млн. лв. или 9,3 на сто от годишния план.

Други разходи по централния бюджет предназначени за:

Компенсиране на стойността на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници по железопътния и автомобилния транспорт със средства от държавния бюджет - предвидените средства са общо в размер на 103,3 млн. лв., от които 37,8 млн. лв. за пътувания с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт, 32,0 млн. лв. за транспорт на деца и ученици по чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование, 16,5 млн. лв. за превоз на служители, ползващи право на безплатно пътуване при изпълнение на служебните си задължения в съответствие със Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и 17,0 млн. лв. за пътувания с железопътния транспорт. Усвоените средства за първото тримесечие на 2018 г. са общо в размер на 27,7 млн. лв., или 26,8 на сто от уточнения годишен план.

17

Усвоените средства за първото тримесечие на 2018 г. за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници /компенсации/, структурирани според вида ползван транспорт – вътрешноградски транспорт и междуселищен автомобилен транспорт или железопътен транспорт, съгласно ПМС № 332/2017 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г., са както следва:

- компенсации за пътувания с железопътния транспорт в размер на 1,4 млн. лв., 8,3 на сто от утвърдения годишен план;

- компенсации за пътувания с вътрешноградски транспорт и междуселищния автомобилен транспорт в страната, предоставени чрез Системата за електронни бюджетни разплащания – 26,3 млн. лв., което е 30,5 на сто от уточнения годишен план.

Усвоените средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, по вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт, за първото тримесечие на 2018 г., диференцирани по групи правоимащи лица и размер на намалението спрямо редовната цена, са както следва:

- 12,3 млн. лв. за транспорт на деца и ученици в съответствие с чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование, което е 38,4 на сто от уточнения годишен план;

- 14,0 млн. лв. за безплатни и по намалени цени пътувания. Следва да се има предвид, че по пътя на изпълнението тези разходи се отчитат като текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата по бюджетите на общините. Изпълнението спрямо годишния план е 25,8 на сто, в това число:

10,3 млн. лв. за безплатни пътувания на деца до седемгодишна възраст, ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, както и пътувания по намалени цени на деца от 7 до 10 навършени години, учащи се и лица, получаващи пенсия, с вътрешноградския транспорт и междуселищния автомобилен транспорт, което е 27,2 на сто спрямо утвърдения годишен план;

3,8 млн. лв. за превоз на служители, ползващи право на безплатно пътуване при изпълнение на служебните си задължения в съответствие със Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, което е 22,7 от уточнения годишен план.

Разходи за лихви

Лихвените плащания по държавния бюджет към 31.03.2018 г. са в общ размер на 371,0 млн. лв. или 54,2 % от предвидените в годишните разчети.

Разходите за лихви по външни заеми са в размер на 256,1 млн. лв., в т.ч. 247,5 млн. лв. по централния бюджет. Разходите за лихви по ДИЗ, управлявани от министерства и ведомства са в размер на 8,6 млн. лева.

През отчетния период не са използвани средства, предвидени за покриване на риска от активиране на държавни гаранции.

Лихвите по вътрешни заеми по държавния бюджет към март 2018 г. са в размер на 115,0 млн. лв. и представляват лихви по емисии на ДЦК на вътрешния пазар. Платените лихви и отстъпки по ДЦК, емитирани на аукционен принцип са в размер на 114,8 млн. лв., лихвите по ДЦК, емитирани за структурната реформа – 0,2 млн. лева.

Нетният размер на трансферите по държавния бюджет към март 2018 г. е 2 690,2 млн. лв., в т.ч.: - бюджетните взаимоотношения с общините включват нето предоставени трансфери в

размер на 1 012,2 млн. лв., от които субсидии от централния бюджет в размер на 972,7 млн. лв., други целеви трансфери от централния бюджет в размер на 19,3 млн. лв., нетни трансфери от други бюджети в размер на 21,1 млн. лв. и възстановени трансфери от предходни години в централния бюджет – 0,9 млн. лева;

18

- на социалноосигурителните фондове (нето) – 1 427,2 млн. лв., което представлява 24,7 % от годишния разчет;

- на други автономни бюджети (ДВУ, БАН, БНТ, БНР и БТА) – 170,7 млн. лв., 26,7 % от годишния разчет.

Частта от вноската на Република България в общия бюджет на ЕС, изплатена към 31.03.2018 г. от централния бюджет възлиза на 308,2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 г.

Бюджетното салдо по държавния бюджет към 31.03.2018 г. е положително в размер на 528,3 млн. лева.

Финансиране на бюджета чрез операции по дълга

Към 31.03.2018 г. е отчетено отрицателно нетно външно финансиране по централния бюджет в размер на 31,5 млн. лева. (в т. ч. 0,5 млн. лв. получени погашения по спогодба с Арабска република Египет).

Извършените погашения по заеми от чужбина по централния бюджет възлизат на 32,0 млн. лв., в т.ч.:

12,3 млн. лв. към правителството на Германия по силата на двустранно споразумение в рамките на Парижкия клуб;

19,7 млн. лв. по заем към Международната банка за възстановяване и развитие.През отчетния период по централния бюджет няма усвоени средства по заеми от чужбина.

По държавните инвестиционни заеми, управлявани от министерства и ведомства през отчетния период няма усвоени средства.

Изплатените погашения по ДИЗ, управлявани от министерства и ведомства, са в размер на 13,5 млн. лева. По заемите с краен бенефициент търговско дружество са извършени погашения в размер на 0,3 млн. лева. Не са използвани средства, предвидени за покриване на риска от активиране на държавни гаранции.

Операции с държавни ценни книжа по централния бюджет (позиция във вътрешното финансиране): Към 31 март 2018 г. е реализирано отрицателно нетно вътрешно финансиране на бюджета с държавни ценни книжа (ДЦК) в размер на 1 051,6 млн. лева.

Отчетените погашения за периода са в размер на 1 051,6 млн. лв., в т.ч. 1 019,9 млн. лв. по ДЦК, емитирани за финансиране на дефицита и 31,7 млн. лв. по ДЦК, емитирани за структурната реформа.

3.1 Бюджет на съдебната власт

Със ЗДБРБ за 2018 г. са предвидени общо приходи по бюджета на съдебната власт в размер на 116,0 млн. лв., от тях 102,0 млн. лв. са приходи от съдебни такси. За първото тримесечие на 2018 г. са отчетени приходи в размер на 33,4 млн. лв. (28,8 % от закона), от които 26,8 млн. лв. - приходи от съдебни такси. За сравнение, към 31.03.2017 г. са отчетени общо неданъчни приходи в размер на 29,2 млн. лв. (23,3 % от закона), от които 25,4 млн. лв. - приходи от съдебни такси.

Разходите по бюджета на съдебната власт за първото тримесечие на 2018 г. са в размер на 162,5 млн. лв. или 27,5 % от планираните за годината (591,1 млн. лв.). За сравнение, през

19

същия период на 2017 г. са отчетени разходи в размер 151,3 млн. лв., които представляват 26,8 % от определените с годишния закон 565,0 млн. лева.

4. Сметки за средства от ЕС на Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие“ и на Националния фонд към Министерството на финансите

4.1 Сметка за Европейски средства на Разплащателна агенция към Държавен фонд „Земеделие”

ПриходиЗа 2018 г. планираните приходи по утвърдените годишни разчети на сметката за

средства от Европейския съюз на Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие” са в размер на 582,6 млн. лева. Към 31.03.2018 г. по отчетни данни, постъпленията са в размер на 26,6 млн. лв., което представлява 4,6 % от годишния план.

Най-голям е делът на помощите и даренията от чужбина, които възлизат на 26,5 млн. лв. или 4,6 % от годишния уточнен план, разпределени както следва:

Текущи помощи и дарения от Европейския съюз

Общият размер на получените приходи, отчетени в „Текущи помощи и дарения от Европейския съюз“ за първото тримесечие на 2018 г. е 7,0 млн. лв. при планирани за годината средства в размер на 74,5 млн. лева.

Получените текущи приходи от възстановяване на средства от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) по линия на ПРСР, без директни плащания, към 31.03.2018 г. са 5,7 млн. лв., което е 8,9 % от планираните за годината 64,0 млн. лева.

Получените текущи приходи от възстановяване на средства по линия на схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ от Европейски фонд за гарантиране на земеделието (EФГЗ) към 31.03.2018 г. са 1,3 млн. лв., 16,0 % от планираните за годината 8,1 млн. лева.

През първото тримесечие на 2018 г. няма получени текущи приходи от възстановени средства от Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) при планирани за годината 2,4 млн. лева.

Капиталови помощи и дарения от Европейския съюз

Общият размер на получените приходи, отчетени в „Капиталови помощи и дарения от Европейския съюз“ към 31.03.2018 г. е 19,5 млн. лв. при планирани за годината 508,1 млн. лева.

Получените капиталови приходи от ЕЗФРСР по линия на ПРСР без директни плащания до 31.03.2018 г. са 19,5 млн. лева. Общото изпълнение е 4,0 % от годишния план, който е в размер на 484,0 млн. лева.

През първото тримесечие на 2018 г. няма получени капиталови приходи в областта на сектор Рибарство при планирани за годината 24,1 млн. лева.

Разходи Общият размер на планираните за 2018 г. разходи по утвърдените годишни разчети на

сметката за средства от Европейския съюз на Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие” са 1 040,8 млн. лева.

Уточненият план на субсидиите за текуща дейност и капиталовите трансфери за 2018 г. е 746,9 млн. лева. Изпълнението им към 31.03.2018 г. възлиза на 9,8 % от годишния план и е в размер на 73,2 млн. лева.

Разпределението на разходите е както следва:

Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия

За 2018 г. са планирани средства в размер на 242,7 млн. лв. за субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия. Отчетените за първото тримесечие средства представляват 15,5 % от планираните за годината и са в размер на 37,6 млн. лева. Изпълнението по дейности е както следва:

20

- национално съфинансиране към ЕЗФРСР за директни плащания – 23,0 млн. лв., изпълнение 28,8 % на планираните за годината 79,9 млн. лева;

- текущи субсидии за Рибарство – не са усвоени средства за отчетния период при планирани за годината 3,6 млн. лева;

- текущи субсидии по Програмата за развитие на селските райони – 5,7 млн. лв., изпълнение от 5,4 % на планираните за годината 106,0 млн. лева;

- текущи субсидии за пазарни мерки – 8,9 млн. лв., изпълнение от 16,8 % на планираните за 2018 г. 53,1 млн. лева.

Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел

За 2018 г. за субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел са планирани 2,6 млн. лева. За първото тримесечие на годината са отчетени разходи в размер на 0,9 млн. лв., представляващи 34,6 % от годишния план.

Разпределението по дейности е както следва:- национално съфинансиране към ЕЗФРСР за директни плащания – 0,04 млн. лева; - текущи субсидии за Рибарство – няма усвоени средства при планирани 0,8 млн. лева;- текущи субсидии по Програмата за развитие на селските райони – 0,56 млн. лева;- текущи субсидии за пазарни мерки – 0,3 млн. лв., изпълнение от 14,4 % на

планираните за годината 1,8 млн. лева.

Капиталови трансфери за нефинансови предприятия

За 2018 г. за капиталови трансфери за нефинансови предприятия са планирани 501,6 млн. лева. Към 31.03.2018 г. са отчетени 33,7 млн. лв., 6,7 % изпълнение на годишния план, разпределени по дейности както следва:

- капиталови трансфери за Рибарство – няма усвоени средства при планирани за годината 25,7 млн. лева;

- капиталови трансфери по ПРСР – 29,9 млн. лв., 6,4 % изпълнение на годишния план (466,2 млн. лева);

- капиталови трансфери за пазарни мерки – 3,9 млн. лв., 40,2 % изпълнение на плана за годината (9,7 млн. лв.).

Капиталови трансфери за организации с нестопанска цел

За 2018 г. не са планирани капиталови трансфери за организации с нестопанска цел. За първото тримесечие на 2018 г. разходите по ПРСР са в размер на 0,9 млн. лева.

Останалите планирани разходи в размер 293,9 млн. лв., в т.ч.: за заплати и възнаграждения на персонала 9,1 млн. лв., задължителни осигурителни вноски от работодатели 2,6 млн. лв., издръжка 1,6 млн. лв. и придобиване на ДМА 280,6 млн. лв., подлежат на отчитане в § 63-00 Трансфери между сметки за средствата от ЕС.

Трансфери В частта на трансферите, в касовия отчет на ДФЗ-РА към 31.03.2018 г. са отразени

следните касови потоци:

Трансфери между бюджети и сметки за средства от Европейския съюз

Към 31.03.2018 г. получените трансфери от бюджетни сметки на бюджетни организации и общини за възстановяване на вземания по ПРСР и ОПРСР са в размер на 0,2 млн. лева. Предоставените трансфери във връзка с чл.14 от Закона за подпомагане на земеделските производители възлизат на 0,1 млн. лева.

Трансфери между сметки за средства от Европейския съюз:

Предоставените трансфери са формирани от изплатените субсидии и възстановените суми от публични бенефициенти. За първото тримесечие на 2018 г. са отчетени 2,0 млн. лв., в т.ч.: по Програмата за развитие на селските райони: 1,1 млн. лв.; схеми „Училищен плод“ и

21

„Училищно мляко“: 0,06 млн. лв.; национално съфинансиране към директни плащания: 0,03 млн. лв.; рибарство: 0,8 млн. лева.

ФинансиранеКъм 31.03.2018 г. извършените плащания, възстановените суми и разчета с централния

бюджет, включени в отчетността в „Друго финансиране“ са общо 48,5 млн. лв., при 182,3 млн. лв. по разчет.

Към 31.03.2018 г. са изплатени средства по следните направления:

72,0 млн. лв. за директни плащания за сметка на ЕФГЗ, представляващи 4,6 % от планираните 1 551,4 млн. лева;

69,0 млн. лв. - средства от ЕЗФРСР, прехвърлени към директни плащания, което е 28,8 % от планираните 239,8 млн. лева;

0,9 млн. лв. за пазарни мерки - изпълнение 2,9 % от планираните 31,1 млн. лева; 9,9 млн. лв. – суми за преструктуриране, 20,0 % от планираните 49,4 млн. лева.

Възстановените суми от Европейския съюз към 31.03.2018 г. са както следва:

739,1 млн. лв. за директни плащания от ЕФГЗ – 47,6 % от заложените 1 551,2 млн. лева;

при планирани за получаване 239,8 млн. лв. от ЕЗФРСР, прехвърлени към директни плащания, към края на март няма получени средства;

1,4 млн. лв. за пазарни мерки, 4,0 % изпълнение на планираните 35,0 млн. лева; 9,0 млн. лв. – суми за преструктуриране, 18,8 % изпълнение на планираните 47,8

млн. лева.Предоставените суми (нето) по разчети с ЦБ за финансиране на плащания при

недостиг на средства за периода 01.01-31.03.2018 г. са 549,2 млн. лева. Предоставените чужди средства от други лица са (-0,04) млн. лв., представляващи резултативна величина между постъпилите и възстановени кешови гаранции и чужди средства.

4.2 Национален фонд към Министерство на финансите

По сметките на Национален фонд (НФ) към 31.03.2018 г. са постъпили приходи (нето) в размер на 78,1 млн. лв. по програмите, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд (включително Инициативата за младежка заетост), Кохезионния фонд и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ) на ЕС за финансовата рамка 2014–2020 г., Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2009–2014 г., Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2009–2014 г., двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на EС (ПТСВГ) за периода 2014–2020 г. и Българо-швейцарската програма за сътрудничество (БШПС), като в тази сума са включени и отразените (нето) в отчетността на НФ операции по постъпването по банковите бюджетни сметки на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на чуждото финансиране по ПТСВГ и изплатените средства от получения ресурс към бенефициенти извън страната.

Извършените разходи (нето) за периода с натрупване чрез сметките на НФ възлизат на 151,0 млн. лева. По видове разходи изпълнението е както следва: 68,12 % от общия размер са капиталови трансфери, 30,06 % са субсидии, 1,82 % предоставени текущи и капиталови трансфери за чужбина и 0,001 % - издръжка.

Трансферите (нето), временните безлихвени заеми (нето) и временна възмездна финансова помощ за разглеждания период са в размер на 195,5 млн. лв. (включват предоставените трансфери към бенефициенти по Оперативните програми (ОП) на ЕС - програмни периоди 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г., ПТСВГ за периода 2014 – 2020 г., ФМ на ЕИП и 2009 – 2014 г., НФМ 2009 – 2014 г. и за периода 2014–2021 г. и БШПС, както и възстановени суми по приключили проекти, възстановени недопустими разходи и др. от бенефициенти-бюджетни организации). В консолидираната отчетност на НФ са отразени и

22

трансфери (нето) към бенефициенти, които са за сметка на средства, предоставени на МРРБ от държавите-партньори по ПТСВГ.

Във връзка с изпълнение на ОП - програмни периоди 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 г. и ПТСВГ 2014 – 2020 г. по сметките на НФ са получени трансфери от централния бюджет на стойност 53,8 млн. лева.

Общата сума от други приходи, постъпили по сметките на НФ, са в размер на 0,1 млн. лв. Част от тях са натрупаните лихви в резултат на управлението на свободните средства в обслужващите търговски банки, като към 31.03.2018 г. те възлизат на 0,06 млн. лева.Наличностите по сметката за средства от ЕС на НФ към 31.03.2018 г. възлизат на 2 717,5 млн. лв. (в отчета на НФ са включени и наличностите на Фонда мениджър на финансови инструменти в България (Фонд на фондовете), които са в размер на 233,2 млн. лв.), като в БНБ наличните средства са в размер на 2 685,0 млн. лв., а в търговските банки (УниКредит Булбанк АД и Банка ДСК ЕАД) са в размер на 32,5 млн. лева.

Структурни и Кохезионен фондове (СКФ) 2007 – 2013 г.Направените разходи (нето) по Оперативни програми и трансферите (нето) към

бюджетни организации за периода са в размер на 10,7 млн. лева.През отчетния период е възстановено авансово финансиране в размер на 10,9

млн. лева.

Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд (включително Инициативата за младежка заетост), Кохезионния фонд и ФЕПНЛ на Европейския съюз за финансова рамка 2014 – 2020 г.

Общо получените средства за периода са в размер на 77,7 млн. лв., включващи възстановени средства от ЕК и са разпределени както следва:

ОП „Иновации и конкурентоспособност” – 12,8 млн. лева;

ОП „Добро управление” – 2,3 млн. лева;

ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” – 7,5 млн. лева;

ОП „Развитие на човешките ресурси 2014 - 2020 г.” – 18,4 млн. лева;

Инициативата за младежка заетост – 6,3 млн. лева;

ОП за храни и/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България за периода 2014 – 2020 г. – 3,6 млн. лв. и

ОП „Региони в растеж“ – 26,8 млн. лева.

Направените разходи (нето) по Оперативни програми и трансферите (нето) към бюджетни организации и операции с активи за първото тримесечие на годината са в размер на 369,1 млн. лв., като разпределението по Оперативни програми е следното:

ОП „Развитие на човешките ресурси 2014 - 2020 г.” – 49,5 млн. лева;

Инициативата за младежка заетост – 6,3 млн. лева;

ОП за храни и/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България за периода 2014 – 2020 г. – 6,9 млн. лева;

ОП „Иновации и конкурентоспособност” – 75,0 млн. лева;

ОП „Добро управление” – 8,4 млн. лева;

ОП „Региони в растеж“ – 66,1 млн. лева;

ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” – 94,4 млн. лева;

ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” – 15,4 млн. лева и

ОП „Околна среда 2014 – 2020 г.“ – 47,1 млн. лева.

23

Извършените разходи по авансовото финансиране за периода са в размер на 6,1 млн. лв., а възстановените средства – 36,6 млн. лева.

Програма ФАР и Преходен финансов инструментПрез отчетния период са постъпили възстановени суми от бенефициенти по сметките

на Национален фонд в размер на 0,002 млн. лева.

Програма ИСПА/Кохезионен фонд (Регламент 1164/94)За периода по тази програма няма възстановени средства от ЕК и възстановени суми по

сметките на Национален фонд.

Програма САПАРД На 31.12.2009 г. изтече валидността на Годишното финансово споразумение (ГФС)

2006, с което се прекрати и изплащането на субсидии към крайни бенефициенти по програма САПАРД.

През първото тримесечие на годината са извършени възстановявания от Агенция САПАРД и НАП по дългове в размер на 0,009 млн. лева.

Двустранни програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз 2007 – 2013 г.

На 30.03.2018 г. Национален фонд, в качеството си на Сертифициращ орган по тези програми, изпрати към ЕК Окончателни Сертификати, Отчети за разходите и Заявления за окончателно плащане.

За отчетния период сумата на възстановените средства към НФ са в размер на 0,05 млн. лева.

Двустранни програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз 2014 – 2020 г.

Получените средства през първото тримесечие на годината са в размер на 1,2 млн. лв., представляващи възстановени средства от ЕК и средства от страните-партньори.

Сумата на разходите и трансферите (нето) към бюджетни организации в страната, които са направени през същия период по двустранните програми са на обща стойност 7,3 млн. лв., включително за плащания към бенефициенти в страната за сметка на финансиране от страната-партньор по тези програми. Разпределените към администратори в чужбина за сметка на средства от страната-партньор са в размер на -0,005 млн. лева.

Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежки финансов механизъм за периода 2009-2014 г. и 2014-2021 г.

Възстановените от НФ средства общо по ЕИП и НФМ 2009-2014 г. за периода са в размер на 0,9 млн. лева.

Сумата на разходите и трансферите (нето) към 31.03.2018 г. са на обща стойност 0,7 млн. лева.

За периода 01.01.2018 г. – 31.03.2018 г. дирекция „Национален фонд“ е процедирала към ОФМ на ЕИП 2009-2014 г. 9 Окончателни финансови доклади и 1 Междинен финансов доклад, след които се очаква да бъдат възстановени средства към офиса на ОФМ и ЕИП в размер на 17,0 млн. лева. Заявените (предложени за получаване) средства са в размер на 0,2 млн. лева.

Българо-швейцарска програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социални неравенства в рамките на разширения Европейски съюз

Получените средства по програмата за периода са в размер на 0,007 млн. лева.Извършените изходящи трансфери към бенефициенти-бюджетни организации от

началото на годината са в размер на 0,008 млн. лева.

24

5. Бюджети на социално и здравно-осигурителните фондове и бюджети по чл. 13, ал. 2 и ал. 3 на Закона за публичните финанси

5.1 Социално и здравно-осигурителни фондове

Държавно обществено осигуряване

Общата сума на приходите и помощите по бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) към 31.03.2018 г. възлиза на 1 602,0 млн. лв., което представлява 24,4 % от заложените в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. (ЗБДОО) 6 572,3 млн. лева. Най-голям е делът на приходите от осигурителни вноски (98,6 % от общите приходи), които за отчетния период са в размер на 1 579,6 млн. лв., 24,2 % от заложените в ЗБДОО за 2018 година.

Съпоставени с първото тримесечие на 2017 г. приходите по бюджета на ДОО нарастват с 209,6 млн. лв. (15,1 %). Факторите, които оказват влияние върху състоянието на приходите през 2018 г. са следните:

увеличение на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” с един процентен пункт от 1 януари 2018 г. – на 19,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г. и на 14,8 на сто за лицата родени след 31 декември 1959 г.;

нарастването на минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и квалификационни групи професии средно с 6,8 % за 2018 г. в сравнение с 2017 г. Най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 510 лв., размерът на минималната работна заплата от началото на 2018 г.

Отчетените неданъчни приходи към края на март 2018 г. по бюджета на ДОО възлизат на 22,4 млн. лв., в т.ч. 15,2 млн. лв. постъпили средства от прехвърлени (възстановени) акумулирани средства от осигурителни вноски.

Размерът на извършените разходи за първото тримесечие на 2018 г. по бюджета на ДОО е 2 695,4 млн. лв., което представлява 24,4 % от предвидените в ЗБДОО за 2018 г. средства. Спрямо същия период на миналата година, общо разходите по бюджета на ДОО са със 168,5 млн. лв. (6,7 %) повече. От структурна гледна точка с най-голям относителен дял в общите разходи са разходите за пенсии, обезщетения и помощи, изплащани на основание Кодекса за социално осигуряване – общо 2 669,2 млн. лв. или 99,0 % от общия размер на разходите за отчетния период. Отчетените разходи за пенсии по бюджета на ДОО към 31.03.2018 г. възлизат на 2 302,0 млн. лв., което е със 117,8 млн. лв. повече спрямо първото тримесечие на 2017 г. Отчетените разходи за краткосрочни обезщетения и помощи по КСО са в размер на 367,2 млн. лева. Спрямо същия период на миналата година изплатените обезщетения по КСО са с 26,8 млн. лв. (7,9 %) повече.

Национална здравноосигурителна каса

Общият размер на събраните приходи по бюджета на НЗОК за първото тримесечие на 2018 г. възлиза на 631,6 млн. лв., което представлява 24,5 % от предвидените със Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) за 2018 г. – 2 573,8 млн. лева. Постъпленията от здравноосигурителни вноски са в размер на 626,2 млн. лв., което е 24,5 % изпълнение на утвърдените със ЗБНЗОК за 2018 г. средства в размер на 2 556,3 млн. лева. Събраните неданъчни приходи за първото тримесечие на 2018 г. са 5,4 млн. лв. или 30,9 % от заложените в ЗБНЗОК за 2018 г., като основната част от тях са приходи от глоби и санкции.

Полученият трансфер от МЗ за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им за здравните дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето (ЗЗ); за дейности за здравнонеосигурени лица, включващи: комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с кожно-венерически и психиатрични заболявания; интензивно лечение; дейности по чл. 82, ал. 1, т. 2 от ЗЗ и за сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона

25

за здравното осигуряване е в размер на 11,6 млн. лв., което представлява 48,3 % от заложените със ЗБНЗОК за 2018 г. средства в размер на 24,0 млн. лева.

Трансферите за здравно осигуряване от централния бюджет за периода са 315,5 млн. лв.Отчетените разходи към 31.03.2018 г. са в размер на 975,8 млн. лв. и представляват

25,3 % от предвидените в ЗБНЗОК за 2018 г. 3 855,4 млн. лева. Най-голям относителен дял (97,7 %) заемат здравноосигурителните плащания, които възлизат на 953,8 млн. лева. В отделните направления на здравноосигурителни плащания, изпълнението на бюджета по предварителни данни за първото тримесечие на 2018 г. е следното:

Първична извънболнична медицинска помощ – 48,4 млн. лева; Специализирана извънболнична медицинска помощ – 35,6 млн. лева; Дентална помощ – 44,1 млн. лева; Медико-диагностична дейност – 18,8 млн. лева; Лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални

медицински цели за домашно лечение на територията на страната - 244,3 млн. лв. Лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията

на болнична медицинска помощ – 95,3 млн. лева; Медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 25,8 млн.

лева; Болнична медицинска помощ – 430,1 млн. лева. Други здравноосигурителни плащания – 11,5 млн. лева.Като здравноосигурителни плащания следва да се третират и преведените 22,3 млн. лв.

трансфери по договори за извършване на медицински услуги към бюджетни организации, в структурата на които има лечебни заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения. Реално усвоените средства за болнична помощ, вкл. трансферите, възлизат на 976,1 млн. лева.

За периода са отчетени плащания в размер на 10,3 млн. лв. от предоставения трансфер от Министерството на здравеопазването за дейности за здравнонеосигурени лица, лекарствени продукти и потребителска такса.

По бюджета на НЗОК за 2018 година са утвърдени 49,8 млн. лв. за административни разходи на институцията, които включват разходите за персонал и за текуща издръжка. За първото тримесечие са отчетени 11,7 млн. лв., което представлява 23,4 % от годишния разчет. Усвоените средства за административни разходи заемат 1,2 на сто в структурата на общите разходи за отчетния период.

5.2 Общински бюджети

Приходи

Собствените приходи по бюджетите на общините към 31.03.2018 г. са в размер на 570,4 млн. лв., което представлява 24,9 % от разчетените към ЗДБРБ за 2018 г. постъпления в размер на 2 289,6 млн. лева. Съпоставени с първо тримесечие на 2017 г. приходите нарастват с 3,9 % (21,3 млн. лв.). Данъчните приходи по общинските бюджети са в размер на 256,9 млн. лв. или 26,5 % от годишните разчети към ЗДБРБ за 2018 г. и нарастват със 7,1 % (17,0 млн. лв.) спрямо същия период на предходната година. От имуществени данъци по Закона за местните данъци и такси в местните бюджети към март 2018 г. са постъпили общо 250,2 млн. лв., което представлява 26,3 % от годишния разчет и със 7,6 % над постъпленията за същия период на 2017 г. С най-значителен дял в приходите от имуществени данъци е данъкът върху превозните средства– 38,8 %, следват данъка върху недвижимите имоти – 37,4 %, данъка върху придобиване на имущество по дарения и възмезден начин – 22,7 % и туристически данък – 1,1 %. През отчетния период по бюджетите на общините са постъпили 6,8 млн. лв. от патентен данък и данък върху таксиметров превоз на пътници (33,5 % от годишния разчет).

Общият размер на неданъчните приходи по местните бюджети към края на първо тримесечие на 2018 г. е 310,2 млн. лв. или 24,0 % от планираните, което е с 4,5 % (13,3 млн.

26

лв.) повече спрямо същия период на предходната година. Най-голям относителен дял заемат приходите от общински такси, които възлизат на 208,9 млн. лв. (25,9 % от разчетените за годината), следват приходите и доходите от собственост – 63,2 млн. лв. (21,9 % от разчетените за 2018 г.), постъпленията от продажба на нефинансови активи – 20,1 млн. лв. (18,4 % от разчета за годината), приходите от концесии – 19,9 млн. лв. (42,4 % от планираните) и постъпленията от глоби, санкции и наказателни лихви – 17,5 млн. лв. (20,2 % от разчета за 2018 г.).

През отчетния период по общинските бюджети са постъпили 3,2 млн. лв. приходи от помощи, което е 12,8 % от разчетените за годината 25,2 млн. лева.

Разходи

Към 31.03.2018 г. общините са отчели общо разходи в размер на 1 237,9 млн. лв., които представляват 22,6 % от разчетите към ЗДБРБ за 2018 г. Текущите разходи възлизат на 1 142,9 млн. лв. или 24,6 % от годишния разчет. Разходите за персонал (заплати и възнаграждения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски) са в размер на 648,2 млн. лв. и заемат най-голям относителен дял в текущите разходи на общините – 56,7 %. Разходите за издръжка (вкл. разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности, платени данъци, такси и административни санкции) са в размер на 412,1 млн. лв., 26,4 % от годишния разчет. Разходите за субсидии са в размер на 35,9 млн. лева. Тук се отчитат предоставените от общините субсидии за вътрешноградски и междуселищни превози на транспортните фирми и дружества, които се планират в централния бюджет. Текущите трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата са в размер на 35,6 млн. лв., което е 33,4 % от разчетите към ЗДБРБ за 2018 г.

Разходите за лихви възлизат на 7,2 млн. лв., 18,8 % от разчета за 2018 година. Капиталовите разходи са в размер на 95,0 млн. лв. или 11,4 % от разчетите към ЗДБРБ за

2018 година. Общият размер на отчетените разходи за дофинансиране на делегираните от държавата дейности с местни приходи е 31,4 млн. лв., от които 28,8 млн. лв. текущи разходи и 2,6 млн. лв. капиталови разходи.

Финансиране

За първото тримесечие на 2018 г. по общинските бюджети са изплатени погашения по заеми от чужбина в размер на 7,2 млн. лева. От банки в страната общините са получили заеми в размер на 8,5 млн. лв. и са изплатили погашения в размер на 12,1 млн. лева.

Усвоените за първото тримесечие на 2018 г. средства по заеми, предоставени на общините чрез „Фонд за органите на местното самоуправление – ФЛАГ“ ЕАД са в размер на 9,4 млн. лв., а извършените погашения по заеми са в размер на 7,6 млн. лв.Общините приключиха първо тримесечие на 2018 г. с бюджетни наличности (по банкови сметки и в каса) в размер на 1 171,3 млн. лева.

5.3 Бюджети на Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и Българската телеграфна агенция (БТА)

Приходите на БНТ към 31.03.2018 г. са в размер на 0,6 млн. лв. при планирани за годината 7,5 млн. лв. или за отчетния период са постъпили 8,1 % от планираните за годината. Отчетените приходи са постъпления от продажби на услуги, стоки и продукция (реклама, спонсорство, технически услуги, почивно дело, продажба на програми) и наеми на имущество. Спрямо първото тримесечие на предходната година неданъчните приходи са с 0,7 млн. лв. по-малко в резултат от отчетени по-ниски постъпления от реклама, спонсорски и др. услуги, които формират основния дял приходи по бюджета на обществената телевизия.

Отчетените разходи на БНТ към 31.03.2018 г. са в размер на 15,8 млн. лв. или 21,6 % от годишния разчет по ЗДБРБ за 2018 г. За периода са отчетени 12,2 млн. лв. текущи разходи и 3,6 млн. лв. капиталови разходи. По бюджета на БНТ в частта на финансирането са отчетени погашения по търговски кредит в размер на 2,4 млн. лв., които представляват погашения на

27

задължения по договори от предходната година за такси за разпространение на програмите на БНТ, придобиване на отстъпени права за излъчване на европейски и световни първенства и за придобиване на машини и съоръжения. В разпределението на разходите по бюджета на обществената медия е включен преходния остатък за 2017 г. (съгл. чл. 70, ал. 6 от ЗРТ) в размер на 2,7 млн. лв. За отчетния период средствата са усвоени за реализирането на основните цели и дейности на БНТ по подготовката, създаването и разпространението на телевизионни програми съгласно разпоредбите на Закона за радиото и телевизията.

Общо утвърдените бюджетни взаимоотношения на БНТ с централния бюджет за 2018 г. са в размер на 66,9 млн. лв., в т.ч.: 65,4 млн. лв. съгласно чл. 50, т. 2 от ЗДБРБ за 2018 г. и одобрени допълнителни трансфери общо в размер на 1,5 млн. лв. за закупуване на техника за разпространяване на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. съгл. ПМС № 15 от 2018 г.

За отчетния период е усвоена сума в размер на 17,7 млн. лв. или 26,5 % от размера на бюджетните взаимоотношения на БНТ с централния бюджет.

Приходите по бюджета на БНР за първото тримесечие на 2018 г. са в размер на 0,3 млн. лв., което представлява 14,7 % от планираните за годината 2,1 млн. лв. Отчетените приходи са постъпления от продажби на услуги, стоки и продукция (реклама, спонсорски съобщения, технически услуги, съвместни проекти, приходи от концертна дейност и др.), от наеми на имущество и др.

Изпълнението на разходите по бюджета на БНР възлиза на 11,1 млн. лв. или 24,8 % от предвидените в ЗДБРБ за 2018 г. За периода са отчетени 10,6 млн. лв. текущи разходи и 0,5 млн. лв. капиталови разходи. Средствата са усвоени за реализирането на основните цели и дейности на БНР по подготовката, създаването и разпространението на национални и регионални радиопрограми съгласно разпоредбите на Закона за радиото и телевизията. В разпределението на разходите по бюджета на БНР е включен и преходния остатък за 2017 г. (съгл. чл. 70, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията) в размер на 2,0 млн. лева.

Общо утвърдените бюджетни взаимоотношения на БНР с централния бюджет за 2018 г. са в размер на 42,3 млн. лв. съгласно чл. 50 т.1 от ЗДБРБ за 2018 г. Към 31.03.2018 г. отчетените трансфери от централния бюджет са в размер на 11,8 млн. лв. (27,9 % от предвидените за годината).

Приходите на БТА към 31.03.2018 г. са 0,4 млн. лв. или 24,3 % от предвидените за годината, като това са основно постъпления от продажба на информационни продукти и услуги.

Отчетените разходи на БТА за периода са 1,7 млн. лв., което е 26,7 % от годишния разчет по ЗДБРБ за 2018 г., в т.ч. разходи за персонал – 1,2 млн. лв. и разходи за издръжка – 0,5 млн. лв. Общо утвърдените бюджетни взаимоотношения на БТА с централния бюджет за 2018 г. са в размер на 4,9 млн. лв. Отчетените трансфери са в размер на 1,2 млн. лв. или 24,8 % от средствата, определени за БТА със ЗДБРБ за 2018 година.

Министерство на финансите, май 2018 г.

28