NATIONAL ARCHAEOLOGICAL INSTITUTE WITH MUSEUM BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES

P R A

En Honorem Henrieta Todorova

ISBN: 978-954-91587-8-6© National Archaeological Institute with Muséum, 2007© Mark Stefanovich, Christina Angelova, Editors© Brendan MacCongail, Mark Stefanovich, English translationsGeorgi Ivanov, LayoutPrinted by Faber Ltd. in BulgariaNATIONAL ARCHAEOLOGICAL INSTITUTE WITH MUSEUM BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES

P R A EIn HonoremHenrieta TodorovaEdited by

Mark Stefanovich, Christina AngelovaSofia 2007СЪДЪРЖАНИЕ TABLE OF CONTENTSRasho Rashev IntroductionРашо Рашев Увод н и дум иChristina Angelova, Mark. Stefanovich Henrieta TodorovaХристина Ангелова, Марк Стефанович Хенриета ТодороваКратка БиографияБиблиография на публнкациитеTabula GratulatoriHenrieta Todorova, friends and colleagues Хенриета Тодорова, колеги и приятелиХаралд ХауптманНови данни за неолитизацията на Предна Азия Harald HauptmannNew Data Aoont the Neolitization of the Soutwest AsiaPasko KusmenDie Ur- und Frühgeschichte der Ochrid-Struga Region Пас ко КузменПраисторията и ран наша история на Охридско-Стругския район Raiko KraußZur Zeitstellung der Fundstellen bei den Pobiti Kamäni (Kreis Varna) Райко KpaycЗа датирането на находките от Побитные Камъни, ВарненскоGezine Schwarz-Mackensen"Zierat oder Zeichen?" Zum neolithischen Ornamentam Beispiel der Pueblo-Keramik des nordamerikanischen SüdwestensGezine Schwarz-MackensenOrnaments or Signs? The Neolithic decorations in the light of Pueblo Ceramics from the Northern American SouthwestMalgozhata Grebska-KulovThe Polychromate Ceramics from the Valley of Middle StrumaМаягожата Гребска-КуловПолихромната керамика от долината на средни СтрумаAlexander HäuslerZu den Bestattungssitten der Tripol'e-Kulturund der neolithischen-äneolithischen Kulturen SüdosteuropasАлександьр ХойзлерПо въпроса за погребалните обичаи на Триполската култура и на неолитните и енеолитни култури на Югоизточна ЕвропаЯвор Д. БояджиевПлоски костени фигурки от енеолитната епоха Yavor D. BoyadjievFlaltish hone Figurine from the Eneolilhic PeriodStefan Chohadzhiev

Three-Finger Anthropomorphic Images from the Struma River Basin Стефан ЧохаджиевТрипръстни аптропоморфни изображения от басейна на р. СтрумаBorislav Jovanovic 99Proto-Krivodol Phase and the Late Vinca CultureБорислав ЙовановичФазата Прото-Криводол и късната култура ВинчаГеорги Ганецовски 103Керамика от праисторическото селище Криводол-ТепетоGeorgi GanetsovskiA Püllery from the Prehistoric Seulement Krivodol—TepeloГеорги Александров1 131Нови данни за металообработването в района на МонтанаGeorgi Alexandrov*New data about metal-working in the area of MontanaVencislav Gergov 135Die pastös bemalte Keramikaus der finalkupferzeitlichen Siedlung Telis-Redutite, Zentral-NordbulgarienВенцислав ГерговПастозно рисувана керамика от праисторическото селище Телиш-РедутитеMaya Avramova 139More Gold From The Chalcolithic AgeМая АбрамоваОще златни находки от халколитаIvan Ivanova Maya Avramova 141Two New Chalcolithic Copper Axes Discovered in Bulgaria Иван Иванов1, Мая Абрамова Две нови халколитни медни брадви от БългарияKaiin Dimitrov 145Stone seepters type Zoomorphic seepters from Sozopol.Steppe influences on the West Black Sea coast in the beginning of the IV mill. ВС Калин ДимитровЗооморфно изображение от типа на Каменните скиптри от Созопол.Степни влияния в западночерноморското крайбережие от началото на IVхил.пр.Хр.Pal Patay 159Die kupierezeitliche Siedlung Tiszaluc-Sarkad Пал ПатайЕнеолитното селище Тисалук-СаркадMiliitin Garasanin f 173Betrachtungen zur Beginn der mitteleuropäischen Bronzezeit auf den ZentralbalkanМилушин Гарашанин1

Относно началото на средноевропейската Бронзова епоха в Централнобалканската зонаPaul Ambert, Jean-Roger Bourhis, Jacques Happ 181Cabrieres (France): Mines et Metallurgie au 111° Millénaire B.C. Apports de la Metallurgie ExperimentalePaul Ambert, Jean-Roger Bourhis, Jacques HappCabrieres (France): 111° Millenium B.C. mines and copper metallurgy. Expérimental metallurgic's resultsИван Гацов 191Предварителни реаултати от анализ на камеината колекция от праисторическо селище Yeni Bademli, Република Турция Ivan GatsovPreliminary Reports of Analisys of Stone Collection from Prehistoric Seulement Yeni Bademli, TurkeyКьнчо Кънчев 197Челни стъргалки от неолита до бронзовата епоха в България (Типолого-морфометричен и функционален обзор) Kancho KanchevEndscrapers from the Neolithic to the Bronze Age in Bulgaria ( Typologie a l-Mo rph orne trie al Survey)Mehmet Özdogan 203The Black Sca, the Sea of Marmara and Bronze Age Archaeology: an Archaeological PredicamentМехмет ЙоздоганЧерно море, Мраморно море и археологията на бронзовата епоха: един археологически проблемOlaf HöckmannZu Lanzenspitzen ägäischer Art aus Bulgarien Olaf HöckmannAegean spearheads in MBA BulgariaStefan AlexandrovBronze Age Materials From Bagacina (North-west Bulgaria) Стефан АлександровМатериалы от бронзовата епоха от Багачина (Северозападна България)225Георги ИвановОтносно хронологията на некрополитена култура Брница в Централните БалканиGeorgi IvanovAbout the Chronology of the Brnica culture necropoleis in the Central Balkans249Татяна Кънчева-Русева259Колективна находка от глинени съдове в праисторическото селище от бронзовата епоха в Нова Загора Tatyana Kuncheva-RusevaCollective find from pottery in the bronze age prehistoric village in the town of Nova ZagoraGeorgi Kitov 265

Tombs of Thracian Kings in the Region of KazanlukГеорги КитовГробници на тракийски царе в КазанлъшкоMilena Tonkova 279Jewellery Fashion of the Western Pontic Colonies in the Hellenistic Times (from the territory of BulgariaМилена ТонковаЮвелирството в западнопонтийските колонии през елинистическата епоха (от територията на България)Brenclan MacCongail 295Belgae Expansion Into South Eastern Europe and Asia Minor (4th-3rd Century B.C.) Брендан МакконгалЕкспанзията на белгите в Югоизточна Европа и Мала Азия (IV-III в.пр.Хр.)Mark Stefanovich 303Hoards, Caravans and Illyrians: Wealth Accumulation in AntiquityМарк СтефановичСъкровища, кервани и илири: натрупването на богатсва през древносттаSpasimir Tonkov, Elisaveta Bozhilova, Hristina Panovska 311Cerealia pollen evidence from pollen diagrams and palaeoethnobotany in Bulgaria CnacuMup Тонкое, Елисавета Божилова, Христина Пановска Житния полей в поленовите диаграми и палеоетноботаниката на БългарияМери Ковачава, В. Карлуковски 319Археомагнитни проучвания: резултати и проблеми Mery Kovacheva, V. KarlukovskiThe Archeomagnetic Investigations: Results and ProblemsМедни пръстени върху зьбите на погребани в праисторическия некропол до с. Дуранкулак, Добричко Jordan Jordanov, Branimira DimitrovaCopper Riyigs at the Teeth in the Buried at the Prehistoric Cemetery near Durankulak, Dobrich DistriciНикола Тонкое, Илиян Катевски 333Геофизични изследвания за определяне дебелината на културния слой на на обект "Водна централа" в археологическия резерват "Сборяново" Nikola Tonkov, Ilian KatevskiGeophysical Exploration for Determination the Thickness of the Cultural Layer at the Locality "Vodna Centrala" in the Archaeological Reservate "Sborianovo"Георги Мавров 337Реконструкция на тракийски златен венец от могила „Голяма косматка" край Шипка Georgi MavrovRe Constitution of a Thracian Gold Wreath from Golyama Kosmatka Tumulus near the town of Shipka329

1п1гос1ис1юпУводни думи2007 marks 40 years since Henrieta Todorova began work at the Archaeological Institute of the Bulgarian Academy of Science. In view of this the institute dedicates this volume to her honour.She has dedicated the last 40 years to extensive excavations and wide ranging re-search in the field of Bulgarian prehistory. As a resuit she has identified 12 new archaeological cultures as well as a new prehistoric periodHer scientific research has made a sub-stantial contribution to the study of pre-his-tory in south-eastern Europe and in this field she is one of the leading internationally rec-ognized specialists. All publications in her research field cite and make extensive use of her crucial research works.Her efforts to integrate the'natural sciences into her research has become characteris-tic. Under her instigation the Archaeological Institute of Bulgarian Academy of Science formed the interdisciplinary research group in 1977. She was its chairperson and the main editor of the publication 'Interdisciplinary Research' for many years.She has held lecture courses at many Bulgarian and foreign universities and guided many doctórate candidates who now form part of the new generation of Bulgarian pre-historians.Henrieta Todorova has taken part in many international projects like the Prähistorische Bronzefunde (where she has published two volumes) and the Bulgarian-Greek excavations at Promahon-Topolnica (1992-2007). Due to her participation in the Paleo-metallurgical project of the Max Plank Institute at MainzПрез 2007 г. се навършват 40 години от постъпването на Хенриета Тодорова на работа в Археологическия институт на БАН. По този случай институтът й посвещава настоя щия том.Изминалите 40 години тя посвети на широкомащабни разкопки и нитензивни изследвания по проблемите на българската праистория, в резултат от конто бяха откри-ти 12 нови археологически култури и един нов праисторически период.Научните й изследвания са съществен принос в праисторията на Югоизточна Ев ропа, в която облает тя е един от водещи-те, международно признати, специалнети. Няма научна публикация върху изеледва-нпте от нея периоди, където ключовите й нроучвания да не са многократно цитирани и широко използванп.Характерно за стилът на работа на X. Тодорова е стремежът й ефикасно да интегри-ра в археологическите изследвания данните, получени от естествените науки. По нейна инициатива, нрез 1977 г., към Археологическия институт на БАН бе създадена Проблемна група за интердпециплинарни изследвания. Години наред тя бе неин ръководител и главен редактор иасп. "Интердисциплинар-ни изследвания".Тя е чела курсове от лекции в редица български и чуждестраини университети и е ръководила много докторанти, конто днес са частот младото поколение български нра-историци.Хенриета Тодорова е участник в редица международни проекти като този на "Рга1п51отс11е Bronzefunde" (където има пуб-ликувани два тома) и Българо-гръцките раз-and Heidelberg a Bulgarian copper ore site was identilied, the earliest metallurgy in the world.Her interrégional research identified an ancient paleo-climatic catastrophe, a thème which she is currently working on.H. Todorova has published many works, including 18 académie volumes in Bulgarian, German, English and the Russian language as well as over 100 assorted articles.For her valuable contribution to science she was chosen, in 1978, as a Corresponding Member of the German Archaeological Insti-tute in Berlin; in 2004 as a Corresponding Member of the Bulgarian Academy of Science and in

2007 as an International Member of the Leibnitz society in Berlin. She is also an honorary member of the Archaeological In-stitute and Muséum of the Bulgarian Academy of Science and an honorary citizen of the city of Dobrich.On behalf of the National Archaeological Institute and Muséum of the Bulgarian Academy of Science I wish Henrieta Todorova many more productive years, new discoveries and excellent health.Prof. Dr. Rasho Rashev Director of the NAIM of the BAS Sofia, 10 August 2007копки на Промахон-Тополница (1992-2007 г.). Благодарение на участието й в палеоме-талургичния проект на "Макс Планк" инсти-тутите в Майнц и Хайделберг бяха иденти-фицирани българските меднорудни находи-ща на най-ранната металургия в света.Надрегионалните й проучвания изявиха съществени палеоклиматични катастрофи в древноетта. В момента тя се занимава интен-зивно с тази актуална проблематика.Многобройни са публикациите на X. Тодорова. Сред тях се нареждат 18 монографии на български, немски, английски и руски ези-ци и над 100 студии, статии и съобщения.За съществените й научни приноси тя бе избрана през 1978 г. за Член-кореспон-дент на Немския археологически институт в Берлин, през 2004 г. за Член-кореспондент на БАН и през 2007 за Задграничен член на академията "Лайбниц социетег" в Берлин. Тя е и почетен член на Националния архео-логическия институт с музей на БАН и почетен гражданин на гр. Добрич.От името на Националния археологичес-кия институт с музей на БАН и от свое име пожелавам на Хенриета Тодорова още много творчески години, нови открития и крепко здраве.Проф. д-р Рашо Рашев Директор на НАИМ на БАН София, 10 август 2007 г.

Henrieta Хенриета Todorova ТодороваHenrieta Todorova is one of the leading internat ionally recognizéd preh istoriane in East-em Europe. Her 40 years of research, and in particular the extensive excavations which she has led, significanti) widened oui knowledge of pre-history on the Balkan península. In many «;>i-(iv .i def'iiiiiig role in oui perception of \eolithic , Eneolithic, the Proto-Bronze age (VI-IV mil. B.C.), and paleo-climate in this part of the world. She defended her doctórate thesis on the thème 'Eneolithic Ceramic From Thrace and North-Eastern Bulgaria' in 1964 ai the Archaeological Institute of the Slovakian Academy of Sciences at Nitra, Slovakia, under ihe guidance of Anton Totchik. In the same Mear she received the title Dr. Phil. from the Jan Amos Komensky University in Bratislava, Slovakia.She was also the first Bulgarian archaeologist to défend a doctorale in the historical science (Dr. habil), with the thème: The Eneolothic Pe-riod in Bulgaria. This work has been published in English (The Eneolithic Feriad in Bulgaria in the Fifth Millenium B.C. Oxford 1978, BAR Intern. Ser. 49), in Russian (Энеолит Болгарии. София 1979) and in Bulgarian (Каменно-медната епоха в България. София 1986).From 1967 to 2003 H. Todorova worked ai the Archaeological Institute of the Bulgar-Хенриета Тодорова e един от водещите, световно признати праисторици на Югонз-точна Европа. Нейната 40-годишна изсле-дователска работа и особено рьководените от нея твърде venenum и широкомащабнн археологически разкопки разширнха зна-чително познания га ни за праисторията на Балканския полуостров и изиграха в много отношения определяща роля Л Л дисшнигс представи за неолита, енеолита и протоб-ронзовата епоха (VI-IV хил.пр.Хр.) и иале-оклимата в тази част на света. Докторската й дисертация на тема "Енеолитната керамика от Тракия и Североизточна България" e за-щитена през 1964 г. в Археологическия imeni i v i п.i СловаIIIK;I I.I академия на науки re в гр. 11п i ра. Слона кия. < научен ръководител Ир» х|). Антон I ом и к. През сыцата година гя става и д-р фил. (Dr. Phil.) на университета Ян Амош Коменски в гр. Братислава, Словакия.Тя e и първият български археолог защитил дисертация за доктор на историчес-ките науки с тема: "Каменно-медната епоха в България". Трудът e публикуван на анг-лийски (The Eneolithic Feriad in Bulgaria in the Fifth Millenium B.C. Oxford 1978, BAR Intern. Ser. 49), на руски език (Энеолит Болгарии. София 1979) и на български (Каменно-меднатаIn Jakimovo site, i960 Я кимоно i960.'.ian Academy of Sciencec in Sofia. From 1977 tili 1979 she was the académie secretary ol the Joint Centre for History and its assistant secretary from 1989 tili 1993.Henrieta Todorova is a member of the German Archaeological Institute in Berlin and a member of the permanent Council of the Union International des Sciences Pré- et Protohistoriques. In 2003 she was made an honorary citizen of the town of Dobrich. In 2004 she was elected Correspond ing Member of the Bulgarian Academy of Sciences.Her research lias concentrated mainly on the Neolithic and F.neolithic periods in north-eastern Bulgaria and on the western Black Sea coast, about which we had virtually no information prior to the 196()'s. II. Todorova has researched and made this key area for European prehistory accessible to science. She has unearthed a number of archaeological cultures, phases and periods of Bulgarian prehistory.She lias partieipated in excavations al the епоха в България. София 1986).От 1967 до 2003 г. Хенриета Тодорова работи в Археологическня институт на Българската академия на науките в София, като от 1977 до 1979 г. е била научен секре-тар на Едпнпия Център по история, а през 1989-1993г. е заместник-директор на Археологическня институт. X. Тодорова е член-кореснондент ira Немския Археологически институт в Берлин и Член на постоянния сьвет на Union International des Sciences Pré- et Protohistoriques. През 2003 г. бе обявена за почетен гражданин на град Добрпч. През 2004 г. с избрана за член-кореспондент на Българската академия на науките.Основната тежест на изеледванията й пада върху епохптс на неолига и енеолита в Североизточна България и но западного Черноморско крайбрежие, за конто до 6()-те години на XX в. не се знаеше почти нпщо. X. Тодорова изеледва и направп достояние fia науката този ключов за европейската праистория район. Тя е откривател на редина археологически културп, фазн и период» в българската праистория.Участвала с в археологическите разкоп-ки натракийския град Севтополис, на сред-новековннте обекти в Якимово и Плиска.Първото ii участие в праисторически разкопки е през 1961—1963 г. на Азмашка-та селищна могила край Стара Загора. То пзпграва опреде.\яща роля за бъдещата ii научна ориентация. През 1962 г. тя участва и в разкопките на селищната могила Сава до гр. Дългопол, рьководенп от Д. Златар-ски, което й дава възможност да направп първото си откритие - ранноенеолитната култура Сава, разпространсна по западного Черноморско крайбрежие ЮЖНО от Варна. Това е един от приносите, залегнали в док-торската й дпеертация.

Посредством паралелите на K vvrvp . r r a Сава с материали от Тракия в дисертаци-ята й бе формулирано и съдържанието на ранния енеолит на последняя район (4750-4600 г.пр.Хр.), който обхвата I-III ФАЗИ ПА КУЛТУРАТА МАРИЦА. Тъй като тезн фази отсъетват в селищната могила Карано-во, то дотогава те не фигурираха и в период изацията на енеолита на Тракия. С това бе установен хиатусы между Караново IVP KA F.Thracian cicy of Seuthopolis, and at medieval «:es in Jakimovo, Vidin and Pliska.Her first participation in a prehistoric exca-vation was in 1961-1963 at the tell Azmashka Si -.¿lia near Stara Zagora. This played a fórmame role in her future research orientation. In 1962 she participated in the excavations at the :e.. Sava near Dalgopol, which were led by D. Ziatarski and which gave her the opportunity to make her first discovery - the early Eneolithic SAYA culture stretching on the western Black Sea coast to the south of Varna. This was one of the contributions outlined in her doctórate drsóertation.Bv means of parallels between the Sava Culture and material from Thrace in her disser-DLon. the scope of the early Eneolithic in the Uner región could be formulated (4750 - 4600 BC< which includes the I-III PHASES OF THE MARITSA culture. These phases are lacking at tfoe Karanovo settlement mound, they do not fcrure in the periodisation of the Eneolithic in Thrace. A hiatus between Karanovo IV and Karanovo V is thus established.

She led her first archaeological excavations 2i :he ENEOLITHIC NECRÓPOLIS NEAR DEVXYA, Varna district. The Iarge number of :r.e:al finds and goldjewellery from this site were the first examples of the famous 'Varna Gold'. A: this point, in 1967, she noted the particular si^nificance of the área around the Varna lake r:-r Bulgarian pre-history. This fact was later confirmed by research at the late-Eneolithic necrópolis, Varna I, led by the late I. Ivanov.The excavations carried out by H. Todorova at GOLYAMO DELCHEVO I (today at the bot-:om of the Tzonevo dam lake) and USOE near the village of Asparuhovo, Dulgopol (Varna), ai the POLYANITSA-PLATEAU and OVCHA-ROYO-PLATEAU (Targovishte) furnished her uriih the possibility of unearthing the NEOLITHIC in north-eastern Bulgaria, represent-ed by the TSONEVO culture (Early Neolithic), the OVCHAROVO culture (Middle Neolithic) and the USOE culture (Late Neolithic).The complicated issue of its comparative chronology was solved on the basis of horizontal stratigraphy, unlike Thrace where the evolution of the Neolithic is given by the objective dating of the vertical stratigraphy of settlement mounds. Of particular significance to science was the и Караново V.Първите самостоятелно ръководени от нея археологически разкопки са тези на ЕНЕОЛИТНИЯ НЕКРОПОЛ ДО ГР. ДЕВ-НЯ, Варненско. Многобройните ранни метални находки и златни накити от този обект са първите предвестници на прочу-тото "Варненско злато". Още тогава, през 1967 г., тя отбелязва осолената позиция на района на Варненските езера в праистория-та на България. Този факт бе потвърден по-късно от проучването на късноенеолитния некропол Варна I, ръководено от покойния И. Иванов.Разкопките, проведени от X. Тодорова в ГОЛЯМО ДЕЛЧЕВО I (днес на дъното на язовир Цонево) и УСОЕ при с. Аспарухово, община Дългопол (Варненско), на ПОЛЯ-НИЦА-ПЛАТОТО и ОВЧАРОВО-ПЛАТО-ТО (Търговищко) й дадоха възможност да открие неолита на Североизточна България, представен от културите ЦОНЕВО (ранен неолит), ОВЧАРОВО (среден неолит) и УСОЕ (късен неолит). Сложният проблем за неговата относителна хронология бе решен на базата на хоризонталната стратиграфия, за разлика от Тракия, където развитието на неолита е обективно дадено от вертикална-та стратиграфия на селищните могили.От особено значение за науката е откри-тието на най-ранната фаза на българския неолит, наречена МОНОХРОМЕН НЕОЛИТ. До разкопките й на Поляница-плато-то през 1974 г. този период не бе познат в България. Монохромният неолит се отнася към последната четвърт на VII и самото начало на VI хил.пр.Хр. С това откритие бе доказано, че още в края на VII хил.пр.Хр. и Северна България участва в началните про-цеси на неолитизацията на Европа.X. Тодорова открива и първата фаза (Блатница-Сосоазе) на отдавна познатата къснонеолитна култура Хаманджия, фаза която слага началото на земеделието и жи-вотновъдството в Добруджа. Проучванията й в Д У РАН КУЛАК (Добричко) хвърлиха светлина върху произхода на тази култура, която се оказа най-източното звено на долнодунавскя Винчански културен комплекс и не произхожда от Анатолия, както се предполагаше. Изследваният под нейноОн the excavations in Sava. 1963 Ни разкопките на Caca, 1963.-.discovery of the earliest phase ol the Bulgarian Neolithic, the MONOCHROME NEOLITHIC. Until the excavation of the Polyanitsa Plateau in 1974 this period was unknown in Bulgaria. The Monochrome Neolithic corresponds io the last quarter of the VII and the verv beginning of the VI mil. B.C. This discovery proved that as early as the VII mil. B.C. northern Bulgaria was includcd in the initial process of the Neolithic in Europe.H. Todorova also identified the first phase (BLATNITSA) of the well known late Neolithic Hamangia culture which marked the beginning of agriculture and animai husbandry in Dobrudzha.Her research in DURANKULAK (Dobrich région) lias thrown new light on the origin of this culture, which is the most eastern group of the lower Danubian Vinca Cultural Com-plex and does not originate from Anatolia as had been thought until this juncture. Research under her leadership on the banks of the Du-rankulak lake has shown that here we find a relatively late Neolithic, end of the Mesolithic/ sub-Neolithic population, which arrived in Dobrudzha at the end of the VI mil. B.C. from the lower Danube région simultancously with the population which brought the Bolintineanu - Г1 phase of the late Neolithic Boian culture ръководство некропол на брега па Дуран-кулашкото езеро показа, че се касае за едпо твърде късно неолитизирано место, фи-нално-мезолп шо/субпеолптпо население, дошло в Добруджа в края на VI хил.пр.Хр. от района на Долппя Дунав, едновременно с населението - носител на I фаза (Болен-тинеану) на къснонеолптната култура Боян ( Румъния).Противно на до тога ва приеманият едпо-типен модел на неолитизацията на българ-ските земи, проучванията на X. Тодорова показаха, че на Балканския полуостров са пмали място различии, асинхронни модели и посоки на процесите на неолитизация и чс т.н. "неолитна революция" втози район e едно твърде сложно явление, за чието нро-учване тя има същсствсн принос.През 1967-1974 г. X. Тодорова ръководи в Северопзточна Вългария спасителните разкопки върху три енеолитни селшцни могли и принадлежащите им некрополи - ГОЛЯМО ДЕЛЧЕВО (Варненско), ОВЧЛ-РОВО и ПОЛЯНИЦА (Търговищко). Сели-щата в тях бяха проучен и върху цялата им площ, което разкри както вътрешната им структура, така и сложните им укрепител-ни системи, непознати дотози момент. Тези широкомащабни проучвания й позволиха i Romania).

Contrary to the accepted unitary model of the arrivai of the Neolithic in Bulgaria, H. To-dorova's research illustrated that on the Balkan Península there were many différent models and directions so that the Neolithic Revolution m this région was a particularly complicated process to which her research has made a sig-nificant contribution.Between 1967-1974 H. Todorova led res-cue excavations on three Eneolithic settlement mounds and the connected burial sites in north-eastern Bulgaria - GOLYAMO DELCHEVO (Varna district), OVCHAROVO and POLY-ANITSA (Targovishte district). The entire area of the Settlements there were researched which revealed their internai structure as well as their intricate defence Systems, which had been un-known until this point. This extensive research allowed the precise periodization of the Stone/ Copper Age in Bulgaria. The middle Eneolithic phase, represented in Thrace by Karanovo V, in north-eastern Bulgaria by the POLYANITSA culture discovered by her, and i n Dobrudzha bv the fourth phase of the Hamangia culture was defined.Because of her research excavations we now have a wide base of information on the construction techniques, customs, economy, social structure and spiritual life of the Eneolithic population of North-Eastern Bulgaria. Regional characteristics of the Bulgarian Eneolithic culture were also defined.The excavations carried out by H. Todorova at DURANKULAK (Dobrich district), on the west coast of the Black Sea, continued for over 30 years (1974-2005) and unearthed much new information. At the Big Island on the banks of the Durankulak Lake five construction layers from the Eneolithic settlement were researched. The earliest in Europe (outside Greece and Cy-prus) stone architecture was discovered here, which dates to the second half of the V mil. B.C. Buildings of the megaron type in plan, two-sto-ried palace complexes and temples were uncov-ered here as was a tiered social structure. The large number ol copper objects recovered there as well as the metallurgical workshop which was researched, mark the beginning of metal working on the western Black Sea coast. At Durankulak the earliest golden object was found да конкретизира периодизацията на камен-но-медната епоха в България. Установена бе фазата на средния енеолит, представена в Тракия от Караново V, в Североизточна България от четвъртата фаза на откритата от нея култура Поляница, в Лонгоза от IV фаза на Сава, а в Добруджа от четвъртата фаза Д У РАН КУЛАК на културата Хаман-джия.Благодарение на нейните разкопки днес разполагаме с огромна информация за сгро-ителството, бита, икономиката, социалната структура и духовния живот на енеолитно-то население на Североизточна България. Очертани бяха и регионалните специфики на българските енеолитни култури.Множество нови факти поднесоха дълго-годишните разкопки (1974-2005) на X. Тодорова в ДУРАНКУЛАК (Добричко), на за-падния бряг на Черно море. На Големия Остров в Ду ран кула ш кото езеро са проучени пет строителни хоризонта от едноименната енеолитна селищна могила. Там бе откри-та НАЙ-РАННАТА ЗА ЕВРОПА КАМЕННА АРХИТЕКТУРА (извън Гърция и Кипър), която се отнася към втората половина на V хил.пр.Хр. Разкрити са сгради с мегаро-нен план, двуетажни дворцови постройки и храмове. Установена бе и една диферснци-рана социална структура. Голямо количество медни находки и проучената там мета-лургична работилница маркират началото на металургията по западното Черноморско крайбрежие. В Дуранкулак бе открита и най-ранната златна находка за ойкумената - едно манисто от ранния енеолит - култура Хаманджия III - отнасящо се към времето около 4650 ВС.Получената благодарение на разкопките на Големия остров картина се допълва от изследваните между 1979 и 1990 г. на западния бряг на Дуранкулашкото езеро 1203 ПРАИСТОРИЧЕСКИ ПОГРЕБЕНИЯ фигапЬхйак II, София 2002) за конто е характерен един специфичен за черноморския район биритуално-монополарен погреба лен ритуал (мъже, изпънати по гръб, жени като хокери, всички с глава на север). Това е най-големият досега проучван енеолитен некропол в света. Получените там данни хвърлиха обилна светлина не само върхуOn the Golyamo Delchevo tell, 1967 Селищната могила Голямо Дслчсво, ¡967- an cai h' Eneolithic head - Hamangia culture III - dating to circa 4650 ВС (4750-4600 ВС).The information from the excavations on the Big Island was supplemented by research between 1979 and 1990 on the west shoie of the Durankulak I.akc where 1203 prehistoric burials were excavated (Durankulak II, Sofia 2002). The burials were of a type specific lo the Black Sea région - a biritual-monopolar burial ritual (males stretched on their backs, wouien crouched, ali with heads facing north). To date this is the largest lully investigated Eneolithic burial site in the world. The data harvested there have thrown extensive tight, not only on the social and démographie structure of the Eneolithic society during the second half of the V mil B.C., but also on a number of cultural aspects and the burial customs.The excavations at Durankulak have also la-cilitated the explanation of the genesis of the late Eneolithic VARNA culture (4450-4200 ВС) discovered by H. Todorova, which is spread along the west coast of the Black Sea. It has been proved that it is of locai origin and evolves from a synthesis of the Hamangia and Sava cultures which proceeded it. Iis exceptional develop-ment was due, on the one band, to its favoni -able geographica! situation on the coast along the 'Copper Road' - one of the main waterways социалната u демографе ката структури на енеолитното общество през втората половина на V хил.пр.Хр., по и върху редина дотогава непозпати аспект на културата и погребалния ритуал.Разкопките в Дурапкулак допрппесоха и за изясиявапето на генезиса на открита-та от X. Тодорова кт.сноенеолитна култура Варна, разпространена по западния бряг на Черно море (4450-4200 г.пр.Хр.). Доказано бе, че тя има местен пропзход и пропзлп-за от синтеза на предшестващнте я културп Хаманджия и Сава. Своя изключителен за времето си възход тя дължи, от една страна на благопрпятното си географско положе ние на брега на морето, откьдето e мина-вал "Пътят на медта" - един от основните водпп пътища на V хилядолетие, от друга — на ОТЛИЧНИТе климат им ни условия, конто предлага на района глобалния климатичен максимум.X. Тодорова анализира археологичеекп-те даннп от Западното Черноморско крайб-режие и стига до извода, че тук e възникна-ла най-ранната ПРОТОЦИВИЛИЗАЦИЯ на човечеството (културата Варна). Запикт.т й около 4200 г.пр.Хр. e разгледан не като локално явление, а бе обяснен с едно друго Нейно фундаментално откритие - ГЛОБАЛof the V mil., and, on the other, to excellent cli-matic conditions.After analysing the archaeological data from the western Black Sea, coast H. Todorova carne to the conclusión that the earliest proto-civiliza-tion emerged here (Varna Culture). Its decline in circa 4200 BC is not regarded as a local phe-nomenon but linked to one of her other fundamental discoveries - The Global Ecological Crisis, at the end of the V mil. BC, at the zenith of the climatic máximum (4200-3700 BC) on the Bal-kan Península. The ecological disaster, which occurred as a result of global warming, is seen as the cause of the decline of the flourishing Eneolithic cultures in south-eastern Europe.

In 1987 H. Todorova led the excavation of an especially interesting middle Eneolithic structure in the PODUYANE district of Sofia. The material from this unique complex illus-trates the presence in north-western Bulgaria of phase D2 of the Vinca culture and furnishes a definite fixed point for the dating of this phase as well as to the other contemporary Eneolithic developments in Bulgaria. Between 1980 and 1990 H. Todorova led excavations at the late Neolithic settlement PROMACHON-TOPOL-XITSA in the lower Struma valley, situated on both sides of the Bulgai ian-Greek border on the banks of the Struma at Topolnitsa, Petrich district. Between 1992-2005 the site was investi-gated by a joint Bulgarian-Greek team in which she led the Bulgarian contingent.The TOPOLNICA-AKROPOTAMOS culture represented there is a valuable link between the late Neolithic development in SW Bulgaria and that in Northern Greece, Macedonia and Thessaly. This facilitates the precise identifica-tion of the relationship between these cultures and throws new light on the development of the Late Neolithic in this región.The body of research carried out by H. Todorova has contributed much to the questions of prehistory. In this respect a central role is played by the so-called 'Cult Scene from Ov-charovo' (on the cover), discovered by her (1974), which illustrates that in the complicated Neolithic pantheon the main gods were the sun, moon and natural elements. The idols discovered there contributed to our understanding of the role of idol figures in the cult system during this period. From 1993 onwards this enabledHATA ЕКОЛОГИЧЕСКА КРИЗА, засегнала в края на V хил.пр.Хр., по времето на кул-минацията на климатическия максимум (4200-3700 г.пр.Хр.), Балканския полуостров. Настъп плата в резултат от глобално-то затопляне екологическа катастрофа, бе разгледана като причина за загиването на блестящите енеолитни култури на Югоиз-точна Европа.През 1987 г. X. Тодорова ръководи разкопките на една твърде интересна средное-неолитна страда в квартал Подуяпе на град София. Материалите от този уникален затворен комплекс показваха присъствието на територията на Северозападна България на носителите на фазата D2 на културата Вин-ча и дадоха сигурни опорни точки както за датирането на тази фаза, така и за синхро-низацията й с останалите средноенеолитни явления в България.В района на долна Струма X. Тодорова ръководи между 1980 и 1990 г. разкопките на късноиеолитното селище ПРОМАХОН -ТОПОЛНПЦА, разположено от двете стра-ни на българо-гръцката държавна граница при вишка 63, на брега на р. Струма при с. Тополиица, Петричко. През 1992-2005 г. обектът се проучва в гръцкия му сектор от българо-гръцки научен колектив, в кой-то тя участвува като ръководител на бъл-гарския екип. Представената там култура ТОПОЛНИЦА-АКРОПОТАМОС e важно свързващо звено на къснонеолитните явления в югозападна България с тези от Северна Гърция, Македония и Тесалия. Това обстоятелство даде възможност за прецизи-ране на синхронизациите между културите и хвърли нова светлина върху развитието късния неолит в този район.Редица изследвания на юбилантката са посветени на проблемите на праисторичес кото изкуство. В тази облает водещо място заема откритата от нея т.н. култова сцена от Овчарово (1974) (на корицата) от която стана ясно, че върховните божества в сложиия нео-енеолнтен пантеон са били слънцето, луната и природните стихии. Откритите там идол и хвърлиха светлина върху място-то на идолната пластика в култовата систе ма на този период, което даде възможност през 1993 г. и т.н. богаты символични погре-Studying the Poljanitsa /nids. 1977 Работа с находките от Поляница, 1977 г.the 'ridi symbolic burials' at Varna burial site to be identified by lier as burials of large idols probably originating from a centrai Eneolithic tempie complex with a pan-regional function and interred around the time of the démise of the enclave in circa 4200 ВС.H. Todorova has always tried to utili/e the scientific data attained by her as histórica) sources. Viewed in a broad context, she has contributed substantially to the définition of the general picture in ternis of the histórica! devel-opment in this part of the \vor!d during the VII-IV mil. ВС. Particularly vital, in this respect, is lier knowledge ad autopsiam of the archaeological material from Greece, Romania, Serbia, Albania, Moldova, Turkey, Hungary, Slovakia and the Czech Republic, which enables her to comparatively evalúate and critically analyse the work done before her.One of the first steps in this process was the linking of cognate cultures imo large cultural complexes and blocs. So, for example, the cultures in the north-eastern pari of the Bal kan Península were fused with the KODJADERMEN-GUMELNITA-KARANOVO VI CULTURAL COMPLEX (KGК VI). This allowed the compliбения от Варненския некропол да бъдат идентифицирани от нея като погребения на големи храмови идоли, произхождащи вероятно от един централен епеолнтен храмов комплекс с надрегионални функции и "ногребани" при загиването на енклава при Варненските езера около 4200 кал.г.пр.Хр. в резултат от споменатата екологпчна криза.X. Тодорова винаги ce e стремяла да из-ползва получените от нея научни резултати като исторически извор. Разгледани в ши-рокия контекст на праисторията на Югоиз-точна Европа, те допринасят сыцествено за уточняване на общата картина на исторического развитие на тази част от света през VII-IV хил.пр.Хр. В тази пасока от особено значение e нейното иознаване ad autopsiam на археологпческите материали от Търцпя. Румъния, Сърбия, Албания, Украина, Мол-давня, Турция, Унгария, Словакия и Чехия, което i'i дава възможност за точни сравнения и критична преценка на направеното в тази облает пред и нея.Едиа от първите крачки в това направление бе обединявапето на сродните култур-ни явления в големи културни комплекси и cated character of the prehistoric development on the Balkan Peninsula to be defined in terms of pan-regional historical processes. Thus, Balkan prehistory was freed from the cul-de-sac of limited local research.This historical picture was expanded by comparative research within the framework of the Balkan-Anatolian region. This comparative approach has added substantially to our knowledge of prehistory in south-eastern Europe and Anatolia. This caesura in the prehistoric development of the Balkan Peninsula encompassed almost the entire IV mil. BC. This has been convincingly explained by geo-climatic factors for which, in recent years, the natural sciences have furnished a wealth of data. The discovery and utilization of this data as a historical source facilitates explanation of the cultural collapse at circa 4200 BC. This approach militates against the previous theory that this collapse was due to an invasion by northern Pontic tribes.Attempts to fill in the gaps in the absolute chronology of Bulgarian prehistory led Prof. Todorova to the discovery in north-eastern Bulgaria of the PEVETS culture (southern branch of the Cernavodâ I culture), in north-western Bulgaria of the GALATIN cultural group, and to the classification of the Proto-Bronze Age (IV mil. BC) as the forerunner to the classical early Bronze Age on the Balkan peninsula.As a result of the long-standing research of H. Todorova, we today possess a full chronol ogy of the region between the Danube and the Balkans and to the Black Sea coast from the time the Neolithic developed in this area until the beginning of the Bronze Age. The chronological system developed by her is similar to the Thracian one except tor the fact that in her model the hiatus is a given fact.

Another area of academic interest to H. Todorova is early metallurgy. In two works (PBF IX/14, 1981 and PBF XX/6, 2001, the latter in conjunction with I. Vajsov) the earliest metal finds from Bulgaria are collected and pub lished. Her active participation in the major project for chemical and lead-isotopic research on the earliest Bulgarian metal finds, organized by the Max-Planck Institutes in Mainz and Heidelberg (Germany), provided the possibility to determine the exact origin of the copper used in the metal objects. It was proved that, from блокове. Така например късноенеолитните култури в североизточната част на Балканский полуостров бяха обединени в КУЛТУР-НИЯ КОМПЛЕКС КОДЖАДЕРМЕН-ГУ-МЕЛНИЦА-КАРАНОВО VI (КГК VI). Този подход позволи да се подчертае комплекс-ният характер на праисторическото развитие на Балканския полуостров, като бъдат изведени на преден план като определящи надрегионалните исторически процеси. С това Балканската праистория бе изведена от задънената улица на ограничените ло-кални изследвания.Получената историческа картина бе раз-шириха чрез сравнителни проучвания в рамките на целия Балкано-анатолийски регион. Този широкомащабен сравнителен подход изяви съществени цезури в карти-ната на праисторическото развитие на югът на Югоизточна Европа и Анатолия. Такава цезура в праисторическото развитие на Балканския полуостров обхваща почти цялото IV хилядолетие. Тя бе убедително обленена с действието гео-климатични фактори, за конто през последните години естествените науки натрупаха богат доказателствен материал. Привличането натезиданни и изпол-зването им като исторически извори, даде възможност да бъде дадено едно приемли-во обяснение на културния колапс около 4200 г.пр.Хр. Този подход позволи да бъдат оборени старите схващания (в това число нейните собствени), че причина за колапса е инвазия на степни северопонтийски племена.Усилията да бъдат запълнени поне отчасти очерталите се празнини в относител-ната и абсолютна хронология на българската праистория доведоха юбилантката до откриването в североизточна България на културата ПЕВЕЦ (южен пандант на култу-рата Чернавода I), в северозападна България на културната група ГАЛАТИН (край-ното югоизточно звено на големия сред-ноевропейски Хоризонт на шайбовидните дръжки) и до формулирането на периода на ПРОТОБРОНЗОВАТА ЕПОХА (IV хил. пр.Хр) като предшественик на класическа-та ранна бронзова епоха на Балканския полуостров.В резултат от дългогодишната научно-The exhibition in Woljciibiiltcl. 19SI Изложбата eòe Волфенбютел 1981 г.the early stage of Bulgarian metallurgo a polycentral structure of metal supply was in place in which ali available copper sources were utili/ed. The project allowed a wide range of new prehistoric developments in copper finds from the copper ore région and from Strandzha, conclu-sively proving its utilization from the middle of the V mil.BC.The collapse of the Balkan-Carpathian metallurgy (documented by E. N. Chcrnikh) is explained by the aforementioned ecological catastrophe which led to the demise ofboth the Eneolithic settlement system and the population carrying otit the metallurgy in question.The académie interests of II. Todorova also encompass the Late Bronze and Early [ron Ages. On the Big Island at DU RAN KULAK, under her direction, a unique fortified settlement from the Late Bronze Age was completely ex-cavated, built by représentatives of the southern branch of the Coslogeni culture. At GOLYAMO DELCHEVO an enclosed complexes from the Early Iron Age was investigated. In the publication ofboth, the data reeeived was viewed in the broader histórica] context.H. Todorova has discovered a number of arизеледователска д ей ноет на X. Тодорова днес разполагаме с една пълна относителна хронология на развитието на района между р. Думав и Балкана, както и по западного Черноморско крайбрежие от момента на не-олитизацията на тези райони до началото на бронзовата епоха. Разработсната от нея хронологическа система e равностоен пан-дант на тракийската с тази разлика, че в нея цезурите присъетват като исторически да-дености.Друга облает от научните иитереси на X. Тодорова e ранната металургия. В два тома (PBF IX/14, 1981 и PBF ХХ/6, 2001, последни-ят в сьавторство с И. Вайсов) са събрани и публикувани най-рапните металми находки от България. Активното й участие в широк-мащабния проект на Макс-Планк Институ-тите в Майиц и Хайделберг (Германия) за химично и оловно-изотопно изеледване на ранните балкански метални находки даде възможност да бъде установен достатъчно точно произхода на медта, вложена в най-рапните метални находки. Доказано бе, че още в своите най-ранни етапи балканската металургия e разполагала с полицентричchaeological cultures, phases and periods, i.е.: The Monochrome Neolithic period in Bulgaria, the TSONEVO Culture (Early Neolithic in area of Longosa), OVCHAROVO (Middle Neolithic m north-eastern Bulgaria), USOE (Late Neolithic in Longosa), the BLATNITSA PHASE of the Hanangia culture (beginning of the late Neolithic in Dobrudzha), the TOPOLNITSA-AKROPOTAMOS culture (late Neolithic in the middle and lower Struma), SAVA (Early and Middle Eneolithic in Longosa) with this KA-BLESHKOVO VARIANT (Burgas), PHASES I-III OF THE MARITSA CULTURE (Early Eneolithic in Thrace), POLYANITSA (Early and Middle Eneolithic in north-eastern Bulgaria), VARNA (Late Eneolithic on the western Black Sea coast), Transition Period from the Eneolithic to ¡he Early Bronze Age with sub-phases Final Eneolithic and Proto-Bronze Age, GALATIN culture (Proto-Bronze Age in north-western Bulgaria), PEVETS (Proto-Bronze Age in north-eastern Bulgaria), SOUTHERN VARIANT OF THE COSLOGENI CULTURE (Late Bronze Age in north-eastern Dobrudzha).Outside the prehistoric framework of her general académie interests, H. Todorova carried ont a wide ranging investigation of the EARLY-MEDIEVAL SETTLEMENT on the Big Island at Durankulak (the first fu Ну researched set-tlement from the 9 ,h-10 lh c. AD in this région). The accompanying burial site was also excavat-ed (Дуранкулак I, София 1989).Also on the Large Island at Durankulak, under her leadership, a unique HELLENIS-TIC CAVE TEMPLE OF THE GODDESS CY-BELE, cut into the rock, was investigated, to-gether with it's complex of sacrificial áreas and pits (Durankulak III, София 2007).Her excavations at the CAVE NEAR THE VILLAGE OF BAYLOVO (Sofia district) pro-vided the second incidence of cave art in Bulgaria, almost identical with that from Magura cave. This illustrated, contrary to expectations, that it was a case of late medieval drawings, probably the work of the followers of the Bogo-mil sect. This was confirmed by the l4C read-ings from Baylovo.Characteristic of H. Todorova is her endeav-ours to incorporate into her archaeological re-search data gleaned from the naturai sciences. Under her initiative a work-group on interdisна структура на металоснабдяване, като са били експлоатирани всички достъпни мед-но-рудни находища. Проектът позволи да бъдат идентифицирани редица нови праис-торически разработки на меднорудни находища в района на Медни рид и в Странджа, като бе убедително доказана тяхната ран-на експлоатация още от средата на V хил. пр.Хр.

Колапсът на Балкано-Карпатската ме-талургична провинция (установена от Е.Н. Черных) бе обяснен с гореспоменатата еко-логична катастрофа, довела както до загиването на енеолитната поселищна система така и на населението практикувало въп-росната металургия и съпътстващия я рудо-добив.Научните интереси на X. Тодорова ка-саят и периодите на късната бронзова и ранната желязна епохи. На Големия остров в Ду ран кулак под нейно ръководство бе из-цяло проучено едно уникално по рода си укрепено селище от късната бронзова епоха, оставено от носителите на южния вариант на културата Кослоджени, а в Голямо Делчево бяха изеледвани затворени комп-лекси от ранножелязната епоха, като в публикации им проблематиката е разгледана в широк исторически контекст.X. Тодорова е откривател на многоброй-ни археологически култури, фази и периоди, а именно: Периода на Монохромния неолит в България; Културата Цонево (ранен неолит в Лонгоза); Културата Овчарово (среден неолит в Североизточна България); Културата Усое ( късен неолит в Лонгоза); Фазата Блатница-Сосоаве на културата Хаманджия (начало на неолита в Добруджа); Фазата Ду-ранкулак на културата Хаманджия (среден енеолит в Добруджа); Културата Тополни-ца-Акропотамос (късен неолит по средна и долна Струма); Културата Сава (ранен и среден енеолит в Лонгоза) с варианта Каб-лешково (в Бургаско); 1-1II фази на култура та Марица (ранен енеолит в Тракия); Културата Поляница (ранен и среден енеолит в Североизточна България); Културата Варна (късен енеолит по западното Черноморско крайбрежие); Културния комплекс Коджа-дермен-Гумелница- Караново VI (КГК VI); Преходния период от енеолита към ранна-On the Durankulak В Дуранкулакта броизова епоха в България с подетапите Финален енеолш и Протобронзова епоха; Културата Галатин (протобронзова епоха в Северо-западна България): културата Певец (протобронзова епоха в Северизточна Бъл -гария) и др.Извън праисторическата рамка на ос-новните й научни ни герееи на юбилантката остава цялостното изследване на РАННО-СРЕДНОВЕКОВНОТО СЕЛИЩЕ върх) големия остров в Дуранкулак (първото И3-цяло изследвано селище от IX-X в. у нас). Проучени са и принадлежащите му некрополи {Дуранкулак I, София 1989). Също така на Големия остров в Дуранкулак, под нейно рьководство, бе проучен и един уникален изсечен в скалите EЛИНПС ГИЧЕСКИ ПЕ-ЩЕРЕН ХРАМ НА БОП 111Я ГА КИБЕЛАзаодно със сакралната му територия със жерт-вени ями и жертвени площадки (Durankulak III, София 2007).Разкопките й в ПЕЩЕРАТА ПРИ С. БАЙ-ЛОВО, Софпйско. която e второго находп-ще с пещернп più \ нки в 1> i ария, пом in идентични с тсзи от Магурата, показаха, противно на очакванията, че става дума за късносредновековнп рисунки, оставепи вероятно от богомилите. Този факт бе потвър-ден и от получените от Байлово калибри рани "С дати.Характерно за X. Тодорова e стремежът й ефикаспо да интегрира в археологическите изследвания данните получени от естестве-ните науки. За целта по нейна инициатива през 1977 г. към Археологическия институ! на БАН бе създадена Проблемна трупа за пи гердисциплинарни изследвания. Години наред тя бе ней и ръководител и главен редактор на списанието "Интердисциплинар-нн изследвания" издавано от АИМ-БАН.Интензивните й занимания с палеоеко-логическата проблематика й да доха възможност успешно да използва информаци-ята, получена от естествените науки като исторически извор. Този подход й позволи да разкрие причинно-следствени зависимости между фундаменталните промени-те на климата, тези на бреговата линия на Черно море през климатическия оптимум и редица наблюдавани надрегионални пра-исторически явления. В резултат от тези изciplinary research under the auspices of the Bulgarian Academy of Sciences was established in 1977. For many years she led this group and was editor-in-chief of 'Interdisciplinare Research', published by the Archaeological Institute of the Bulgarian Academy of Sciences.Her intensive work on paleo-ecological issues enabled her to utilize information har-vested from the naturai sciences as a historical source. This approach uncovered the intrinsic link between the fundamental climate changes on the Black Sea coast during the climatic optimum and a range of inter-regional pre-historic developments.Her contribution to the éducation and training of young pre-historians must also be noted. She has held lecture courses at Sofia and Ve-liko Turnovo Universities and at the New Bulgarian University in Sofia. Abroad, she has led courses at the University of Bonn, at the Mining Academy in Freiberg (Germany) and at Hacet-lepe University in Ankara, as well as numer-ous lectures at practically all major European universities. Many young archaeologists, both from Bulgaria and abroad, have taken part in her excavations. She has put her archaeological material at the disposai of her most promising siudents for post-excavation analysis and publication. She has also guided a number of doctor-ate candidates who today are part of the young generation of Bulgarian pre-historians.H. Todorova has presented papers at nu mérous international congresses, symposiums and conférences in the field of pre-history, and or-ganized three international symposiums on the sanie thème in Bulgaria. She was the Organizer of the first Bulgarian exhibition 'Prehistoric Art in Bulgaria' which exhibited here and in other European countries. She was also joint Organizer of the exhibition 'Thrace and Troy' which toured Bulgaria and many German cities. She was a member of the expert committee respon-sible for the concept of the National Museum in Sofia and worked on the concepts for the muséums in Targovishte and Dobrich. Her finds are exhibited at muséums in Blagoevgrad, Petrich, Varna, Dobrich, Vratsa, Shabla, Durankulak and Serres as well as at the Archaeological Museum and Institute for Morphology of the Bul-garian Academy of Science and at the National Museum in Sofia.следвания X. Тодорова успя да установи три дълбоки екологически кризи в праистори-ята на Югоизточна Европа, конто предиз-викват съществени колапси в развитието на района.Трябва да бъде изтъкнат и съществени-ят принос на юбилантката за подготовката на млади праисторически кадри. Тя е чела курсове от лекции в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в университета "Св.Св. Кирил и Методий" във Велико Търново, в Новият български университет в София, а в чужбина - в университета в Бон, в Минната академия във Фрайберг (Германия) и в университета "Хачеттепе" в Анкара, както и многобройни лекции в почти всички европейски университети. На разкопките й са участвали и усвоили методите на теренната работа много млади археолози от страната и чужбина. На най-перспективните от тях тя предоставя свои археологически материали за обработка и публикация. Ръководила е редица докто-ранти, конто днес са част от младото поко ление български праисторици.X. Тодорова е участвала с доклади в многобройни международни конгреси, симпо-зиуми и конференции по праистория и бе организатор на три международни симпозиума по същата проблематика в България.

Тя е организатор и на първата българска праисторическа изложба на тема "Праисто-рическото изкуство в България", показана у нас и в Европа, и съорганизатор на излож-бата "Тракия и Троя" представена у нас и в редица градове в Германия.Участвала е като отговорник за праисто-рията в Експертния съвет, разработил кон-цепцията на Националния музей в София и в разработването на концепцията на архео-логическите музеи в Търговище и Добрич. Нейни находки са експонирани в музеите в Благоевград, Петрич, Варна, Добрич, Вра-ца, Шабла, Дуранкулак и Серее, както и в Археологическия музей на БАН в София, в музейната сбирка на Института по морфология на БАН и в Националния исторически музей в София.Научните й трудове са многобройни. Автор е на 18 монографии, сред конто се нареждат станалите вече класически про-Her academic works are numerous. She is the author of 18 monographs, among which are such now Standard works as:The Eneo/ilhic Period in Bulgaria (Oxford 1978); Die kupferzeitlichen Äxte und Beile in Bulgarien (PBF IX, 14, München 1981); Kupferzeitliche Siedlungen in Nordostbulgarien (MAVA 13, München 1982); Der prähistorische Schmuck Bulgariens (PBF XX, 6, Stuttgart 2001, with co-author I. Vajsov); Каменно-медната епоха в България (София 1986); Новокаменната епоха в България (София 1993, with co-author I. Vajsov): editor and chief author of the series Durankulak: Дуранкулак, том I. Средновековното селище и некрополи (София 1989); Durankulak, Band II, Die prähistorischen Gräberfelder (Sofia 2001) and Durankulak, Band III, Die helleni-tischen Befunde (Sofia 2007) (in conjunction with others) etc.Her work is much cited and is widely re-ferrecl to the scientific literature on the prehis-tory around the World. Her invaluable research work throughout the decades and her unfailing public ation of the results has made it available to society. Overall, she has made a fundamental contribution to the pre-histor) of south-east-ern Europe and provided the basis for future research on the prehistory in this part of the world.изведения The Eneolithic Period in Bulgaria (Oxford 1978), Die kupferzeitlichen Äxte und Beile in Bulgarien. PBF IX, 14 (München 1981), Kupferzeitliche Siedlungen in Nordostbulgarien. MAVA 13 (München 1982), Der prähistorische Schmuck Bulgariens, РВЕ XX, 6 (Stuttgart 2001) (Съавтор И. Вайсов), Каменно-медната епоха в България (София 1986), Новокаменната епоха в България (София 1993) (Съавтор И. Вайсов). Редактор и ос новей астр на поредицата Дуранкулак: Дуранкулак, том I, Средновековното селище и некрополи (БАН, София 1989), Durankulak, Band II, Die prähistorischen Gräberfelder (DAI Berlin, Sofia 2001) и Durankulak, Band III. Die heUenitischen Befunde (DAI Berlin, Sofia 2007) (сьс съавто-ри) и много други.Трудовете й са многократно цитпранп п биват широко използвани в съвременната праисторическа .литература в цел и я свя i.Високо ценим дългогодишната научно-изследователска дейност на юбилантката както и постоянните й усилия за публику-ване на получените резултати, благодарение на което те са достъпни на обществеността. Каю цяло re- са с|>\ ндаментален принос към праистория га на Югоизточна Европа и тра-cripai пыя на бьдещите праисторическн изследвания в тази част на света.Christina An gelava Mark StefanovichХристина Ангелова Марк Стефанович

Кратка биографияРодена e на 25.02.1933 г. в София.1954 - завършва университета "Ян Амош Коменски" в Братислава, специалности История и Философия.1964 - защита на кандидатска дисертация в Археологическия институт на Словашката ака демия на науките в гр. Нптра, Словакия на тема: Енеолшпната керамика от Тракия и Североизточна България.1964- Dr. Phil. на университета "Ян Амош Коменски" в Братислава.1978 - защита в София на дисертация за Доктор на историческите науки на тема: Каменно-медната епоха в България. От 1967 - научен сътруднпк в АИМ-БАН. От 1978-старши научен сътрудник II степей в АИМ-БАН. От 1981 - 2004 - Старши научен сътрудник I степей в АИМ-БАН. 1977-1979 - научен секретар на Центъра по история.От 1978- Член-кореспондент на Немския археологичекси институт в Берлин 1978-1990 - завеждаща Проблемна трупа по интердисциплннарни изследвания към АИМ. 1989-1993 - заместник-директор на АИМ-БАН. 1982-1994 - член на Научния съвет на АИМ-БАН.1982-2000 и от 2004 до cera- член на Спецпалпзираиия съвет по стара история, археологияи етнографпя при ВАК. 1984-1994 - член на Историческата комисията към ВАК. От 2004 - Член-кореспондент на БАН.От 2007 г. - Задграничен член на академията "Лайбниц социете" в Берлин.Автор e на 18 монографии, 150 студии, статии, съобщения и рецензии, публикувани у нас и в чужбина. Трудовете й са многократно рецензирани в най-реномираните специали-зпранп издания у нас и в чужбина и биват постоянно многократно цитирани в чужбина и v нас.Курсове от лекции в университетпте - СУ, НБУ и ВТУ.Гост-професор в следните университети: 1988-Бон, Германия; 1990 - Хачеттепе в Анкара, Турция; 1999/2000 - Фрейберг, Германия. Ръководство на редица докторантурп.Отделни публични лекции в Берлин, Франкфурт, Кьолн, Хайделберг, Хановер, Хамбург, Олденбург, Мюнхен, Майнц, Дрезден, Лайпциг, Дармщат, Тюбинген, Хале, Виена, Залц-бург, Москва, Саратов, Киев, Одеса, Кишинев, Тбилиси, Братислава, Прага, Бърно, Белград, Скопие, Нови сад, Сараево, Будапеща, Сегед, Букурещ, Яш, Клуж, Истанбул, Анкара, Солун, Атина, Кавала, Комотини и др.Участие в многобройни международнн научни конгреси, спмпозиуми и конференции. Организатор натри международнн симпозиума по праистория в България:1978 - „Pulpuclaeva praehistoricus" - в Пловдив; 1988 - „Pontus praehistoricus" - в Добрич;2004 - „Strymon praehistoricus" - Кюстендил-Благоевград-Серес-Амфиполис. Участие в международнн проекта:1984-1986 - Участва в българо-немския проект "Садовец" с Баварската академия на науките.1993-1998 - Участва в проекта на Макс-Планк институтите в Майнц и Хайделберг за изс-ледване на най-ранната металургия в България. 1984-2007 - ръководител на българксия екип в българо-гръцкия проект "Промахон-Тополница".Главен редактор на поредицата "Durankulak" - издание на Немския археолигически институт в Берлин.

Член на редколегията на Сборник Добруджа от основаването до 2002 г. Съредактор на поредицата In the Steps of J.H. Gaul (Благоевград).През 2003 г. e обявена за почетен гражданин на град Добрич. В чест на X. Тодорва е издаден сборникът Добруджа 21, 2003.Археологически разкопки под ръководството на Хенриета Тодорова: 1967 - Енеолитен некропол в гр. Девня, Варненско (публикувано); 1967-1970 - Селищна могила Голямо Делчево, Варненско (публикувано); 1971-1980- Неолитно селище Усое, Варненско (предварителни съобщения); 1971-1973 - Селищна могила Овчарово, Търговищко (публикувано); 1973-1974 - Селищна могила Поляннца, Търговищко;1974 - Неолитно селище Шабла, Добричко;1974-2003 - Дуранкулак, Добричко: Средновековно селище и некропол (Дуранкулак т. I, София 1989), елинистически пещерен храм, къснобронзово селище, енеолитна селищна могила на Големия остров, неолитни землянки, неолитни и енеолитни некрополи с над 1200 погребения (Durankulak Bd. II, Teile 1 und 2, Sojia 2002);1975 - Енеолитен некропол Поляница, Търговищко; 1975 - Селищна могила Дуранкулак, Добричко (сондажи); 1975 - Пещерата Оногур, Добричко (сондажи);1976- Раннонеолитно селище Поляница-платото, Търговищко (Монохромен неолит);1978 - Височинно селище "Джугера", Врачанско;1979- Контролни разкопки на Големаново кале при Садовец, Плевенско (публикувано);1979 - Височинно селище "Галатин", Врачанско;1983 - Енеолитно и раннобронзово селище Негованци, Пернишко;1987 - Пещера с пещерни рисунки при с. Байлово, Софийгко:1988 - Винчанска сграда к Подуене, София, среден енеолит (публикувано);1983 - 1988 - Къснонеолитно селище Топол-ница, Благоевградско,1996 - 2005 г. тези разкопки продължават като българо-гръцки проект "Промахон-Тополница" като X. Тодорова е ръководител от българския екип в проекта.2005-2007 - Консултант на археологическите разкопки в Оходен, Врачанско.

Библиография на публикациитеСъставител: Кети Андреева (Созопол)I. ДИСЕРТАЦИИ 1964, Dr. Phil.Кандидатска дисертация на тема: Vyvoj eneolitickej keramiky v juznom a severovychodnom Bulharsku.Nitra 1964. Научен ръководител проф. д-р A. Tocik; рецензенти: проф. д-р В. Soudsky(Прага), проф. д-р V. Hájek (Прага). 1977, Д-р. и. н.Докторска дисертация на тема: Каменно-медната епоха в България (Vхилядолетие пр. н .е.). Рецензенти: проф. д-р Н. Я. Мерперт (Москва), проф. д-р В. Велков (София), ст.н.с. II. П. Де-тев (Пловдив). София 1977. I част - 227 с. и 29 табл.; II част - 251 с, 33 табл. и 9 карти.II. МОНОГРАФИИ19751. Селищната могила при Голямо Делчево. София 1975, 334 с. 25 т. (Разкопки и проучвания 5) Съдържание: X. Тодорова: Археологическо проучване на селищната могила и некро-пола при Голямо Делчево, Варненско 4-244; С. Иванов, В. Василев: Проучване на жи-вотинския костей материал от праисторическата селищна могила при Голямо Делчево 245-302; М. Хопф: Растителни находки от селищната могила при Голямо Делчево 303-324; X. Квита и Г. Кол: Могилата Голямо Делчево - радиовъглеродни дати и абсолютна хронология 325-331.Рецензии:М. Tulok. -Acia archaeologica 29/3, 1977, 425-427. К. Кънчев. -Археология 20/3, 1978, 59-61.19762. Овчарово: Праисторическа селищна могила. София 1976, 144 с.Рецензии:О. Hockmann. - Germania 56/2, 1978, 559-562.G. Lazarovici. - Acta Musei Napocensis 16, 1979, 844-846.V. Dumitrescu.-SC/Ff/T; 1, 1980, 155-157.19783. The Eneolithic Period in Bulgaria in the Fifth Millenium B.C. Oxford 1978, 187 p. (BAR In-tern. Ser., 49)19794. Энеолит Болгарии. София 1979, 116 с, 22 табл.Рецензия:Л. Перничева.-Археология 1-2, 1981, 110-112.5. Праисторическа България. София 1979, 66 с.19816. Die kupferzeitliche Áxte und Beile in Bulgarien, München 1981, 146 p. Práh. Bronzefunde IX/14, (Ed. H. Müller-Karpe).Рецензии:B.Jovanovic.-/>Z59/l, 1984, 100-103. A. Vulpe. - Germania 64/2, 1986, 609-612.19827. Kupferzeitliche Siedlungen in Nordostbulgarien. München 1982, 233 p. Mat.Allgem.Vergl. Arch. 13 (Ed. H. Müller-Karpe).Рецензия:В. Hansel.-PZ61/1, 1986, 114-115.19838. Овчарово. София 1983 (Разкопки и проучвания 8).Съдържание: X. Тодорова: Археологическо проучване на праисторически обекти в района на с. Овчарово, Търговищко, през 1971-1974 г. 7-105; В. Василев: Животновъд-ството и ловът в живота на населението от енеолитното селище при с. Овчарово 67-78; П. Вълев: Палеодемографски анализ 79-86; 3. Янушевич: Находки культурных растении из позднеэнеолитических слоев Овчарова 106-118; М. Ковачева: Археомагнитно изследване на селищната могила Овчарово 119-125. Рецензии:А. Бонев. -Археология 26/2-3, 1984, 121-124. Л. Перничева. - Векове 5, 1984, 99-101.

М. Istrate. -In: Cultura si civilizatie la Dunarea de Jos. Cälära^i 1987, 267-269.19849. История на Добруджа (Histoire de Dobrudza) 1. София 1984, 196 с. (отг. ред. А. Фол)Съдържание: Р. Давидова: Природно-географски условия в Добруджа 9-22; X. ТОДОРОВА: Добруджа през праисторическата епоха 23-71; К. Йорданов: Добруджа през I хил. пр. н. е. Гети 72-96 и 101-123; В. Велков: Гръцка колонизация 97-123; Добруджа в периода на римско-то владичество (I-III в.) 124-155; Добруджа през късната античност (IV-VI в.) 156-173. Рецензии:М. Лазаров. - Св. Добруджа 2, 1985, 201-206. А. Бонев. -Векове 6, 1986, 80-85.198610. Каменно-медната епоха в България: Пето хил. преди по ват а ера, София 1986, 280 с.Рецензии:М. Аврамова. -сб. Добруджа 4, 1987, 133-135.A. Бонев. - Векове 1, 1988, 84-88.B. Николов. - БЕт 4, 1988, 60-63.И. Иванов. -ИНМВ 24, 1988, 188-192.Е. Pleslovâ. - Archeologické rozhledy 3, Praha 1988, 352.К. Кънчев. - МП. 6, 1989, 94-97.198911. Дуранкулак I: Ранносредновековни обекти. София 1989, 311 с. (отг.ред. X. Тодорова) Съдържние: X. Тодорова: Многослойният археологически обект и методика на проучване 9-29; X. Тодорова: Архитектура на средновековното селище 29-110; К. Мелемед: Средновековни некрополи 111-148; С. Сахно: Методика на обработка на масовия кера-мичен материал 149-158; Я. Бояджиев: Желязото в живота на населението от средновековното селище) 181-196; Е. Божилова, Ю. Атанасова: Палеоекологични условия и история на растителността в района на Дуранкулашкото езеро 197-204; Д. Темнискова, К. Дойчева: Диатомеен анализ на езерните утайки от Дуранкулак, 205-212; Й. Панайотов, М. Михов: Кратка характеристика на основните продоволствени и технически култури 213-222; В. Василев: Животновъдство и лов в живото на населението от средновековното селище край Дуланкулак 223-248; Т. Димов: Изделия от кост и рог от средновековното селеще край Дуранкулак 247-260; М. Ковачева: Археомагнитни изследвания на средновековни пещи от Дуранкулак 261-268; Й. Йорданов, В. Чолаков: Антропологични данни от изследването на костни останки на пограбаните в средновековния некропол до Дуранкулак 269-294; Хр. Ганчев, А. Ангелов: Консервация, реставрация и екснониране на средновековното селище край Дуранкулак 295-300. X. Тодорова: Заключение 301-303.Рецензии:X. Димитров, -сб. Добруджа 7, 1990, 257-263. С. Станилов. -Археология 34/1, 1992, 57-59.199312. X. Тодорова, И. Вайсов, Новокаменната епоха в България. Краят на седмо-шесто хи-лядолетие преди новата ера, София 1993, 288 с.Рецензии:В. Н и колов. -Археология 37/2, 1995, 45-50. К. Кънчев. -Археология 37/2, 1995, 41-44. Я. Бояджиев. - Археология 37/2, 1995, 44-45. J. Pavuk. -PZ 72/2, 1997, 247-251. В. Hansel,-Germania 75/1, 1997, 321-323. Т. Димов. - Eurasia Antiqua 1. 1995, 327-329.200113. Н. Todorova, I. Vajsov, Der kupferzeitliche Schmuck in Bulgarien, Präh. Bronzefunde XX/6, Stuttgart 2001, 180 p.Рецензии:J. Yakar. -Arhaeologica bulgarica 7/1, 2003, 97-98.B. Jovanovic. - Arhaeologica bulgarica 7/3, 2003, 87-89.R. Kraus. - Prähistorische Zeitschrift 78/1, 2003,116-118.200214. Durankulak, Bd. II, Teile 1 und 2. Die prähistorischen Gräberfelder von Dukankulak, (Ed. H. Todorova), Deutsches Archäologisches Institut - Berlin, Sofia 2002. Съдържание на дял 1/Teil 1:H. Todorova, Vorwort und Einleitung (Увод и Предговор), 6-16. H. Todorova, Die geographishe Lage der Gräberfelder (Географското положение на некрополите), 17-26. Т. Dimov, Entdeckung und Erforschung der prähistorischen Gräberfelder von Durankulak (Откриване и изследвапе на праисторическите некрополи от Дуранкулак), 25-34. Н. Todorova, Chronologie, horizontale Stratigraphie und Befunde (Хронология, хоризонтална стратиграфия и обекти), 35-52. Н. Todorova, Die Archäologische Geschlechtsbestimmung (Археологическото определение на пола на погребаните), 53-60. Н. Todorova, Ein Paläodemographischer Rekonstruktionsversuch (Опит за палеодемографска реконструкция), 61-67. J. Bojadziev, Die absolute Chronologie der neo- und äneolithischen Gräberfelder von Durankulak (Абсолютната хронология на неолитните и енеолитни некрополи от Дуранкулак), 67-70. J. Bojadziev, Die Grabanlagen der prähistorischen Gräberfelder von Durankulak (Погребалните съоръжения от праисторическите некрополи в Дуранкулак), 71-80. Н. Todorova, Die Sepulkralkeramik aus den Gräbern von Durankulak (Погребалнаша керамика от гробовете в Дуранкулак), 81-116. М. Avramova, Farbspuren, Rötel und andere anorganische Materialien in den Gräbern von Durankulak (Следи от оцветявания, червена охра и други неорганични материали в гробовете от Дуранкулак), 117-120. М. Avramova, Die Tierreste in den Grabanlagen (Останки от животни в гробовете), 121-126. К. Dimitrov, Die Metallfunde aus den Gräbern von Durankulak (Метални находки в гробовете от Дуранкулак), 127-158. I. Vajsov, Das Grab 982 und die Protobronzezeit in Bulgarien (Гроб 982 и протобронзовата епоха в България), 159-157. Н. Todorova, Die Mollusken in den Gräberfeldern von Durankulak (Мидите в некрополите от Дуранкулак), 177-186. Н. Todorova, Grandein, Hirschgeweih, Eberhauer aus den Gräberfeldern von Durankulak (Грандели, еле-нови рога и глиги от некрополите в Дуранкулак), 187-190. М. Avramova, Der Schmuck aus den Gräbern von Durankulak (Украшенията в гробовете от Дуранкулак), 191-206. К. Dimitrov, Die Artefakte aus Felsstein und ihre Nachahmungen (Артефакти от камък и имитациите им), 207-213. N. Sirakov, Flint artefacts in prehistoric grave-good assemblages from the Durankulak necropolis (Кремъчни артефакти в гробните ансамбли от некропола в Дуранкулак), 213-246. М. Gurova, Mobilier en silex de la nekropole Dourankoulak - analyse fonctionelle (Изделия от кре-мък от некропола в Дуранкулак - тросологически анализ), 246-256. I. Vajsov, Die Idole aus den Gräberfeldern von Durankulak (Идоли от некрополите в Дуранкулак), 257-266. Н. Todorova, Die Sozialstruktur im Licht der Auswertungsergebnisse (Социалната структура в светлина-та на резултатите от изследването), 267-280. К. Dimitrov, Zu den Jenseitsvorstellungen des prähistorischen Menschen (По въпроса за представшие за отвъдното на

праисторическия човек), 281-282. G. Schwarz-Mackensen, Leben und Tod - ethnologische Beispiele zu Vorstellungen moderner Naturvölker (Живот и смърт - етноложки примери за представите на съвремен-ните изостанали народи), 283-292. Т. Dimov, Die Gräberfelder der frühen Hamangia-Kultur in der Dobrudscha und im Varnabereich (Гробове на ранната култура Хаманджия в Добру-джа и в района на Варна), 293-296. V. Slavcev, Die Beziehungen zwischen Durankulak, dem Bereich der Präcucuteni-Tripol'e Kultur und der Gruppe Bolgrad-Aldeni. (Връзките на Дуранкулак с ареалите на Прекукутени-Триполие и Белград-Алдени), 297-308. Е. Bozilova, S. Tonkov, Paleoecological evidence on the Vegetation and human occupation in the coastal area of Durankulak, Nordeastern Bulgaria (Палеоекологически данни за растите•лността и присъстви-ето на човека по крайбрежието на Дуранкулак, Североизточна България), 309-312. N. Spasov, N. Hiev, The animal bones from the prehistotic necropolis near Durankulak (NE Bulgaria) and the lest record of the Equus hydruntinus Regalia (Животинските кости от праисторическите некрополи в Дуранкулак (СИ България) и последният рекорд на вида Equus hydruntinus (дивото магаре), 313-324. Y. Yordanov, В. Dimitrova, Results of an anthropological study of human skeletal remains of the prehistoric nekropolis in the vicinty of the village of Durankulak (Резул-тати от антропологическото изследване на човешките скелети, открити в праисторическия некропол до село Дураннкулак), 325-348; Н. Todorova, Schlusswort (Заключение), 349-357. Съдържние на дял 2/Teil 2:H. Todorova, Hinweise zur Benutzung des Katalogs (Указания за използването на каталога), 9-10. Н. Todorova, I. Vajsov, Allgemeine Angaben zu den Funden und Befunden (Общи данни за обектите и находките), 11-14. J. Bojadziev, Code zu den Grabanlagen und Grabbefunden der Gräberfelder von Durankulak (Код на гробните конструкции и погребенията от некрополите в Дуранкулак), 15-22. I. Vajsov, Rekonstruktion der Totenlage auf Grund des Codes (Реконструкция въз основа на кода на положението на скелетите), 23-29. Н. Todorova, Т. Dimov, J. Bojadziev, I. Vajsov, К. Dimitrov, М. Avramova, Katalog der prähistorischen Gräber von Durankulak (Каталог на праисторическите погребения от Дуранкулак), 31-125. К. Dimitrov, I. Vajsov, Н. Todorova, Listen und Verzeichnisse (Списъци и справочници), 126-152, К. Dimitrov, Archäometallurgische Datenbank (Археометалургична банка данни), 153-163. 1-203 Tableaus.Рецензии:B. Hansel - Praehistorische Zeitschrift 79/1, 2004, 125-128.C. Lichter - Bayerische Vorgeschichtsblätter 69, 2004, 144-147. J. Yakar - Archaeologia Bulgarica 8/1, 2004,102-103.M. Sojak - Slovenskä archeologia 52/1, 2004, 205-207.M. Dobes - Archeologicke rozhledy 57, 2005, 418-422.D.W. Bailey, D. Hofman - Antiquity 79/303, March 2005, 220-222.200315. H. Todorova, The Bulgarian Praehistory. —In: Recent reserch in the Praehistory of the Balkans (Ed. D. Grammenos), Publications of the Archaeological Institute of Northern Greece 3, Thessaloniki 2003, 257-328.2007 (под печат)16. Durankulak, Bd. III, Die hellenistischen Befunde. (Ed. H. Todorova). Deutsches Archäologisches Institut, Berlin, Sofia 2007 (Im Druck). (Дуранкулак, том III, Елинистическите обекти. (Гл. редактор X. Тодорова). Немски археологически институт в Берлин)Съдържание:I. Vorwort des Herausgebers. (Предговор на главния редактор). (Henrieta Todorova). П . I .Vajsov, Die archäologische Lokalität Durankulak - Forschungsergebnisse 1974-2005. Mit Literaturverteichniss. (И. Вайсов, Археологическая обект Дуранкулук - резултати от про-учванията 1974-2005. С библиография). III. Н . Kyrieleis, Johannes Burow t. (X. Кирилайс, Йоханес Буров1). IV. J. Burow f, Vorwort. (И. Буров1, Предговор в резюме). V.J. Burowf, Н.Todorova, Einleitung. (И. Буров1, X. Тодорова, Уводни думи).Kapitel 1. Н. Todorova, Die geographische Lage, Klima, Seespiegelschwankungen im 3. Jh.v. Chr. (X. Тодорова, Географско положение, климат и евстатиката на Черно море през 3. век пр. Хр.). Kapitel 2. I. Vajsov, G. Mavrov, H. Todorova, Das Hölenheiligtum der Gottheit Kybele.(И. Вайсов, Г. Мавров, X. Тодорова, Пещерният храм на богинята Кибела). Kapitel 3. J Burowf, Н. Todorova, Die Befunde aus der Umgebung des Höhlenheiligtums. (77. Буров1, X. Тодорова, Археологическите комплекси от района около пещерния храм). Kapitel 4. Ch. Tzochev, Die hellenistische Keramik aus der Großen Insel. (4 . Цочев, Елинистическата керамика от Големия остров.). Kapitel 5. J. Burow f, Das Opfergrubenareal. (И. Буров*, Района на жертвените ями). Kapitel 6. H. Todorova, Ein Rekonstruktionversuch zum Verlaufs der Opferpraktiken und einige historische Aspekte. (X. Тодорова, Опит за реконструкция на жертвоприношенията и някои исторически аспекти). Kapitel 7. J. Burow\ H. Todorova, T. Dimov, D. Jordanova, Die Amphorenstempel aus Durankulak. (Adenda Ch. Tzochev). (Й. Буров1, X. Тодорова, T. Дымов, Д. Иорданова, Амфорните печати от Дуранкулак. Аденда Ч. Цочев). Kapitel 8. J. BurowT, Die hellenistische Keramik aus den Opfegrubenbereich. (И. Буров1, Елинистическата керамика от района на жертвенните ями). Kapitel 9. J.Burow*, Das weitere hellenistische Fundgut. (И. Буров, Дребните елинистически находки.). Kapitel 10. J.Burowf, H. Todorova, Die Knochen aus den Opfergruben und Opferplätzen. (И. Буров1, X. Тодорова, Костите от жертвените ями и жертвените площадки). Kapitel 11. Katalog der Opfergruben und Opferplätzrn. mit Plan. Liste der Gruben. (Каталог на жертвените ями и жертвените площадки). Kapitel 12. Т. Dimov, Hellenistic and Late Antique Graves from the West Bank of Lake Durankulak. (Т. Димов, Елинистически и кыноантичен некропол па западния бряг на Дуранкулашкото езеро). Kapitel 13. M. Oppermann. Der Kybelekult in West- und Nordpontikum. (M. Оперман, Култып na Кибела в западния и северниян Понтийски район). Kapitel 14. N. Alexandru, R. Constantin, La ville de Callatis et le territoire rural à Г époque grecque. (H. Александру, P. Константин. Гръцката колония Калатис и нейният ритуален ареал през предримската епоха). Kapitel 15. О. Höckmann, Die Seefahrt im Pontos Euxinos in hellenistischer Zeit, (mit Abb.) (О. Хъокман, Кораборлаването в Понтус Евксинос през еленистическата епоха). Kapitel 16. N. Ognenova-Rumenova. On Stratigrapfy of the Middle Miocenian Deposits in the Island of the Durankulak Lake, North-esatern Bulgaria (mit 1 Abb.). (H. Огненова-Руменова, Стратиграфията на средномиоценските отложения на Големия остров в Дуранкулашкото езеро, Североизточна България). Kapitel 17. Е. Bozilova, Tz. Popova, S. Tonkov, Palynological and Paleoethnobotani-cal Data for the Hellenistic Period in the Area of Durankulak and along the Bulgarian Black Sea Coast. (E. Божилова, Ц. Попова, С. Тонкое, Поленови и палеоетноботанически данни от елинис-тическия период от района на Дуранкулак и от българското черноморско крайбрежие)Под печат/Sou print17. H. Todorova, Durankulak-Territorium sacrum of Kybela in the chora of Kalatis. -In: BAR (in press)18. X. Тодорова, Праистория на Добруджа. -В: История на Добруджа I, второ преработено издание (под печат)III. СТУДИИ, СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ

1963Позитивният орнамент върху съдовете от Кирил-Методиево. МПК 4, 1963, 8-15.1966Stand der Jungsteinzeitforschung in Bulgarien. SI А' 14/1, 1966, 15-48.Документи за положението и първите борби на печатарските работници в България. Проф-съюзни летописи 5, 1966, 329-343.1967Keramika typu Varna v severovychodnom Bulharsku. Archeologické rozhledy 13, [Praha] 1967, 329-351; 381-382.1968Римско-германският централен музей в град Майнц. МПК 2 1968, 55-57. Die Vorgeschichtlichen Funde von Sadovec (Nordbulgarien). Jahrb. RGZM 15, 1968, 15-63.1969Международен симпозиум за етногенезиса на балканските народи в гр. Пловдив. Археология 11/3, 1969, 74-78.Diskussionbeitrag zur Frage der chronologischen Stellung der Grafitkeramik in Dikili Tash, Nord-griechenland. Studijné Zvesti 17, (Bratislava) 1969, 345. Über einige Fragen der Chronologie der Gumelnita Kultur. Studijné Zvesti 171, (Bratislava) 1969,481-495.1970Международен симпозиум върху проблемите на произхода и хронологията на културатаБаден. Археология 12/2, 1970, 87-88. Смъртта - свидетел на живота. HTM б, 1970, 8-13.Pouzivanie perfokartotiek v archeologii a muzejnictve. Museum 3, (Bratislava) 1970, 161-164.1971Археологическият музей в Констанца, СР Румъния. МПК 2, 1971, 44-46. Изграждане на перфокартотека по праистория. МПК 1, 1971, 36-42.Късноенеолитния некропол край град Девня. (Spätäneolithisches Gräberfeld bei der StadtDevnja). ИНМВ 7 (22), 1971, 3-40. Някои проблеми на най-ранното земеделие в България в светлината на археологическитематериали. Архив на селскостоп. музей 1, 1971, 44—53. Опит за приложение на съвременната изчислителна техника в археологията. Археология13/3, 1971, 63-69.Псевдофирнисова керамика от енеолитното наколно селище край с. Езерово, Варненски окръг. Археология 13/2, 1971, 66-75. (Съавтор В. Начева)Typological Processing of the Finds from the Teil Goljamo Deltschevo. -In: Mathematics in the Archaeological and Historical Sciences: Progressing of the Anglo-Romanian Conference, Mamaia 1970, Edinburgh 1971,460-469.1972Колективна находка от идол и съд от Балчик. HAH 33, 1972, 39-45.Лекция на д-р Иозеф Владар върху проблемите на бронзовата епоха в Европа. Археология 14/3, 1972, 80.Най-ранното портретно скулптурно изображение от Югоизточна Европа. Изкуство 6, 1972, 32-33.Нови данни за мирогледа на човека при новокаменната епоха. (Nouvelles données concernant la vision du monde de l'homme de l'âge de Pierre). Философски мисъл 11, 1972, 60-69.Раннохалщатски селища по поречието на р. Камчия. (Sites des débuts de l'époque de Hallstalt le long du bassin de la rivière Kamchia). Археология 14/2, 1972, 17-23.Über einige Probleme der Süd-Osteuropäischen Früheisenzeit. Thracia 1, 1972, 67-77.1973Енеолитната култова сцена от Овчарово. МПК 13/4, 1973, 5-8.Идолната пластика в България в светлината на новите открития. ИБИД 29, 1973, 5—20.Новая культура среднего неолита в Северовосточной Болгарии. СА 4, 1973, 16-31.Ново находище от прехода между неолита и енеолита в Североизточна България. (Un nouveau site de la Période de transition du Néolithique a l'Enéolithique en Bulgarie de Nord-est). Археология 15/1, 1973, 59-64.Най-ранни данни за употребата на метали в България. -In: Първи симпозиум по история на минното дело в Югоизточна Европа, Варна 1: Сборник доклади, Варна 1973, 5-13.Орното земеделие - основа на енеолитната революция. Архив на селскостопанския музей 2, 1973, 17-27.Уникална находка на идол от каменно-медната епоха от Поляница, Търговищко. Векове 6,1973, 72-74. Идоли от глина. HTM 6, 1973, 37-41Zur Frage des Ubergangs vom Aneolithikum zur Bronzezeit in Bulgarien. -In: Symposium über die Entstehung und Chronologie der Badener Kultur, Nitro 1969, Bratislava 1973, 453-464. (Studijné Zvesti 19, 1973)Die frühesten Fortifikationsysteme in Bulgarien. ZfA 7/2, 1973, 229-238.La civilisation Tzonevo-le plus ancien complexe néolithique au Nord-Est de la péninsule Balkanique. -In: Actes du Vllf Congrus International des Sciences Préhistoriques et Protohistorique 2, Beograd 1973, 226-235.1974Зарята на металургията: по археологически данни. HTM 8, 1974, 23-26.Идолната пластика в България в светлината на новите открития. ИБИД 29, 1974, 5-20.Металообработването в българските земи през каменно-медната епоха. Векове 2-3, 1974, 19-29.Тридесет години праисторически проучвания в България. Векове 4, 1974, 84-94. Kultszene und Hausmodell aus Ovcarovo, Bez. Tärgoviste. Thracia 3, [Sofia] 1974, 39-46. Новые данные об духовной культуре населения Болгарии в эпоху энеолита. Медико-биологична информация 2, София (Фармахим) 1974, 40-42.1975Актуални проблеми на българската праистория. ИПр 1, 1975, 31-48. Изложбата "Праисторическото изкуство в България". Векове 4, 1975, 92-94. От първите жилища до най-ранните урбанистични планове. Архитектура 5, 1975, 33-35. Die äneolithische Phahlbausiedlungbei Ezerovo im Varnasee. Germania 53/2, 1975,30-46, (Съавтор Г. Тончева).1976Геодезическата документация при археологическо проучване на селищни могили. Геодезия,картография, земеустройство 1, 1976, 16-19. (Съавтор П. Вълев). Енеолитната архитектура в България. ИБИД 30, 1976, 7-10.Международен симпозиум "Варненският некропол и проблемите на халколита" (Варна,

19-23 април 1976). Векове 5, 1976, 94-95. Най-ранните писмени знаци от българските земи. HTM 5, 1976, 56-59.Приложение на геодезията в праисторията. -В: Доклади на Националната научно-техническаконференция "Геодезията и фотограметрията в археологията"'(Шумен, 13- 14 май 1976). Шумен 1976, 31-37.Разкопки на некропола към селищната могила Поляница, Търговищки окръг. АОР за 1975 г.XXI Национална конференция по археология. Смолян 1976, 18.Разкопки на неолитното селище "Усоето" при с. Аспарухово, Варненско. АОР за 1975 г. XXI Национална конференция по археология. Смолян 1976, 17. (Съавтор Д. Златарски)Разкопки на обект "Поляница-платото". АОР за 1975 г.: XXI Национална конференция по археология. Смолян 1976, 19.Устройство на енеолитните поселения в Североизточна България. МПК 2, 1976, 12-18.Actual Problems of Bulgarian Prehistory. БЕз 19/4, 1976, 23-41.Die äneolithische Siedlung und Wohnung in Noi dostbulgarien. Novi Sad Symposium 1974, Istrazivania 5, [Novi Sad] 1976, 155-160.Das Neolithikum Nordostbulgariens. -In: IX Congres International de UISPP. Résumes des Communications, Nice 1976, 355-356.1977Энеолитический металл из Голямо Делчево (Болгария). CA 1, 1977, 15-26. (Съавтори Н.В.Рындина и E.H. Черных) Енеолитната архитектура в България. ИБИД 30, 1977, 5-21. Златно хилядолетие. ИТ 6, 1977, 18-23.За по-убедителна историчност в археологическите експозиции. МПК 4, 1977, 55-58. Разкопки на ранносредновековното селище върху селищната могила на Големия остров при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. (Съавтори К. Ботов, М. Аврамова). АОР за 1976 г.XXII Национална конференция по археология в Русе. София 1977, 105-106.Die Pevec Kultur in Nordbulgarien, -In: International Symposium über die Frühbronzezeit im Karpatenbecken und in den Nachbargebieten, Budapest - Vélém 1977, 22-30.1978Антропоморфната идолна пластика от неолитното селище Усое I. (La plastique d'idole anthropomorphe du site néolithique Usoe I). Археология 20/1, 1978, 1-7. (Съавтор Д. Златарски) Интердисциплинарни изследвания в българската археология. ИИ 1, 1978, 1-11. Единният център за история през 1977 г. ИПр 2, 1978, 121-124.Проучвания на неолита и енеолита в Лонгоза (началото на VI- края на V хилядолетие пр.н.е.). Untersuchungen des Neolithikums und Äneolithikums der Landschaft Longoz (Anfang des 6. - Ende des 5. Jährt, v. u. Z.). ИНМВ 14 (29), 1978, 1-10.Социално-икономическите отношения в България в края на каменно-медната епоха. ИПр 2, 1978, 44-50.Разкопки на Големия остров при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. АОР за 1977 г., XXIII Национална конференция по археология във Видип, София 1978, 28-29.Die Nekropole bei Varna und die sozialökonomischen Probleme am Ende des Äneolkhikums Bulgariens. ZfA 12/1, 1978, 87-97. Das Spätäneolithikum an der westlichen Schwarzmeerküste. StP 1-2, 1978, 135-145.1979България и Югоизточна Европа през неолита и енеолита (края на VII-V хил. пр .н. е.). -В:България в света от древността до нагии дни 1, София 1979, 69-77. Върхове в праисторическото развитие на българските земи. Векове 8/5, 1979, 5-14. Разкопки на Големия остров край с. Дуранкулак, Толбухински окръг. АОР за 1978 г., XXIVНационална конференция по археология, София 1979, 28-29. Единният център за история през 1978 г. ИПр 2, 1979, 133-137.Разкопки в местноетта "Джугера" край с. Ребърково, Врачански окръг. АОР за 1978 г., XXIV Национална конференция по археология, София 1979, 32-33.III Филипополски седмици на тракийската история и култура, Пловдив 14-18 окт. 1978. ИПр 1, 1979, 150-153. (Съавтор П. Делев)Das Neolithikum Bulgariens und seine Beziehungen zur Anatolien. (Referat auf dem III. Balkanol-ogischen Kongress in Ankara, 1979). -In: Résumées des communications et des co-rapports du Troisième congres Balkanologique, Ankara 1979, 20-211980X международен симпозиум по енеолита и бронзовата епоха на Европа. Археология 22/4, 1980, 73-74.Классификация и числовой код пластики неолита, энеолита и ранней бронзовой эпохиБолгарии. StP 3, 1980, 43-64. В онези далечни, далечни времена... Родопи 1, 1980, 13-15. (Ранни следи от обитаването начовека в Родопите)Разкопки на обект Големаново кале край с. Садовец, Плевенски окръг. АОР за 1979 г.,XXVНационална конференция по археология в Хасково, София 1980, 37-38. Разкопки на обект "Чуката" край с. Галатин, Врачански окръг. АОР за 1979 г., XXVНационалнаконференция по археология в Хасково, София 1980, 37. Структура на интердисциплинарните изследвания, прилагани в българската археология.ИИ 5-6, 1980, 7-10. (Съавтор П. Вълев) Die frühmittelalterliche Siedlung auf der Grossen Insel bei Durankulak. Das Altertum 26/4, [Berlin]1980, 234-236.1981Археологически разкопки на Големия остров край с. Дуранкулак, Толбухински окръг. АОРза 1980 г. XXVI Национална конференция в Преслав, София 1981, 39-40. Археологическо проучване на праисторическия некропол при с. Дуранкулак, Толбухинскиокръг. АОР за 1980 г., XXVI Национална конференция по ахреология в Преслав, София 1981,17-18. (Съавтори И. Вайсов и Т. Димов) Върхови постижения на праисторическото изкуство от българските земи. Изкуство 9-10,1981,36-42.Das Neolithikum in Nordostbulgarien. -In: Ausstellungskatalog "Jungsteinzeit in Bulgarien". Wolfenbüttel-Oldenburg-Hannover 1981-1982, Wunsdorf 1981, 22-24.Das Äneolithikum in Bulgarien. -In: Ausstellungskatalog "Jungsteinzeit in Bulgarien". Wolfenbüttel - Oldenburg - Hannover 1981-1982, Wunsdorf 1981, 25-28.

Katalogteil (Съавтори M. Чоходжиев и И. Вайсов. -In: Ausstellungskatalog "Jungsteinzeit in Bulgarien". Wolfenbüttel - Oldenburg - Hannover 1981-1982, Wunsdorf 1981, 29-185.Ранносредновековно селище от Големия остров при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. (Localité du Haut Moyen Age de la grande oie prés du village Durankulak, dép. de Tolbuhin). -В: Плиска - Преслав. 2: Прабългарската култура: Материали от българо-съветската среща, Шумен, 1976, София 1981, 202-205. (Съавтор К. Ботов)Das Chronologiesystem von Karanovo im Lichte der neuen Forschungsergebnisse in Bulgarien. SIA 29/1, 1981, 203-216.1982Към въпроса за ранната металургия в Троя и Тракия. -В: Троя и Тракия: Каталог на изложба, София 1982, 65-67.XXX111Zur Frage der frühen Metallurgie in Troja und Thrakien. -In: Troja und Thrakien: Katalog zurAusstellung, Berlin 1982, 66-68.. Някои актуални проблеми на статистическата обработка на керамиката от археологичес-ките обекти. - ИИ 9, 1982, 11-16. Някои особености в развитието на архитектурата на прабългарското селище на Големияостров край Дуранкулак. -В: Международен конгрес по българистика 1, София 1981. Докла-ди. 2:1-Симпозиум "Славяни и прабългари", София 1982, 316-329. Проучвания на къснонеолитното и ранноенеолитното селище при с. Тополница, Благоев-градски окръг. -АОР за 1981 г., XXVII Иационална конференция по археология, Михайловг-рад 1982, 13.Разкопки на обект Дуранкулак (некрополите). АОР за 1981 г., XXVII Иационална конференция по археология в Михайловград, Михайловград 1982, 10-12. (Съавтор Т. Димов)Das Neolithikum in Nordostbulgarien. -In: Ausstellungskatalog "Bauern und Handwerker. Bulgarien im 6. und 5. Jahrtausend". Bonn 1982, Wunsdorf 1982, 22-24.Das Äneolithikum in Bulgarien. -In: Ausstellungskatalog "Bauern und Handwerker. Bulgarien im 6. und x Jahrtausend". Bonn 1982, Wunsdorf, 1982, 25-28.Katalogteil (Съавтори M. Чоходжиев и И. Вайсов). -In: Ausstellungskatalog "Bauern und Handwerker. Bulgarien im 6. und 5. Jahrtausend". Bonn 1982, Wunsdorf 1982, 29-211.Zur Chronologie der bulgarischen Urgeschichte. -In: Atti del X Simposio Internazionale sulla fine del Neolitico e gli inizi deW Eta del Bronzo in Europa, Verona 1982, 45-52.Zur Frage von Kontinuität und Diskontinuität in der Entwicklung des Neolithikums, Äneolithi-kums und der Frühen Bronzezeit auf der Balkanhalbinsel. Pulpudeva 3, Supplementum, Thracia Praehistorica, Sofia 1982, 5-9.Zur spätbronzezeitliche Siedlung auf der "Großen Insel" bei Durankulak (Bulgarien). -In: Beiträge zum bronzezeitlichen Burgenbau in Mitteleuropa: Kulturgeschichtliche und sozialökonomische Grundlagen, Dresden - Nitra 1982, Berlin 1982, 417-425.Die zweite Arbeitsteilung im Äneolithikum Bulgariens. -In: Produktivkräfte und Gesellschaftsformationen in vorkapitalitischer Zeit, Berlin 1982, 93-98. {Veröffentlichungen des Zentralinst, für Alte Geschichte und Archäologie 12).1983Разкопки на обект Тополница, Благоевградски окръг. АОР за 1982 г, XXVIII Иационалнаконференция по ахреология, Плевен 1983, 11-13. Разкопки на праисторическия некропол при Дуранкулак, Толбухински окръг. АОР за 1982г., XXVIII Нац. конференция по ахреология, Плевен 1983, 14-15. (Съавтор Т. Димов) Най-древната акумулационна печка от нашите земи. ИТ 10, 1983, 62-63. Das Äneolithikum Bulgariens. -In: Keramik und Gold: Bulgarische Jüngsteinzeit im 6. und 5. Jahrtausend:Katalog zur Ausstellung in Frankfurt а. M. 1983, Wunsdorf 1983, 25-28. Ausgrabungen in Durankulak, Bezirk Tolbuchin, in der Periode 1975-1981. Nachrichten ausNiedersachsens Urgeschichte 52, Hannover 1983, 77-89. Das Neolithikum in Nordostbulgarien. -In: Keramik und Gold: Bulgarische Jüngsteinzeit im 6. und 5.Jahrtausend: Katalog zur Ausstellung in Frankfurt а. M. 1983, Wunsdorf 1983, 22-24. Katalogteil (Съавтори M. Чоходжиев и И. Вайсов). -In: Ausstellungskatalog "Keramik und Gol:Bulgarische Jüngsteinzeit im 6. und 5. Jahrtausend" Frankfurt am Main 1983, Wunsdorf 1983, 29-211.1984Праисторическият некропол край село Дуранкулак, Толбухински окръг. Добруджа 1, 1984,74-88. (Съавтори Т. Димов и Я. Бояджиев) Разкопки наенеолитния некропол в Дуранкулак. АОР за 1983 г.: XXIX Иационална конференцияпо археология в Смолян, Смолян 1984, 18. Разкопки на неолитното селище при с. Тополница, Благоевградско. АОР за 1983 г.: XXIXИационална конференция по археология, Смолян 1984, 19-20. Разкопки в с. Негованци, Пернишки окръг. АОР за 1983 г.: XXIX Иационална конференция поархеология, Смолян 1984, 32. Der Übergang von Äneolithikum zur Bronzezeit in Bulgarien. Die Ethnogenese der Thraker. -In:Dritter Intrenationaler Thrakologischer Kongress 2.- 6. Juni 1980, Wien 1, Sofia 1984, 117-120.1985Гетика през праисторическата епоха. (Getica during the Prehistoric Age). -В: Североизточна България - древност и съвремие: Първи национален симпозиум, София 1985, 12-20.Културата Варна в Добруджа. Етнокултурно съдържание, генезис и историческо място. Добруджа 2, 1985, 42-47, 5 табл.Михаил Чохаджиев (1948-1985). Археология 27/2, 1985, 57-58.Разкопки на обект "Кременица" при с. Тополница, Благоевградси окръг. — АОР за 1984 г.: XXX Национална конференция по археология, Сливен 1985. (Съавтор Я. Бояджиев).Разкопки на праисторическия некропол при Дуранкулак. АОР за 1984 г.: XXX Национална конференция по археология, Сливен 1985, 42-43. (Съавтор Т. Димов)Селище от късната бронзова епоха на Големия остров при Дуранкулак, Толбухински окръг. (A Settlement of the Late Bronze Age on the Big Island Near Durankulak Village, Tolbuhin District). -В: Североизточна България - древност и съвремие: Първи национален симпозиум, София 1985, 21-26. (Съавтор Т. Димов)

Праисторически некропол край с. Дуранкулак, Толбухински окръг. Добруджа 2, 1985, 3-12. (Съавтори Т. Димов и Я. Бояджиев)1986Компютризация на археологията. ИИ 14А, 1986, 7-10.Най-ранните укрепителни системи в България. ВИСб. 31 1986, 72-86. (Съавтор И. Вайсов) Проучвания на неолитното селище "Кременица" край с. Тополница, Благоевградски окръг.АОР за 1985 г., XXXI Национална конференция по археология, Велико Търново 1986, 19-20.(Съавтор Я. Бояджиев) Разкопки на праисторическия некропол край с. Дуранкулак, Толбухински окръг. АОР за 1985г.: XXXI Национална конференция по археология, Велико Търново 1986, 25-26. (Съавтор Т.Димов)Die Varna-Kultur an der westlichen Schwarzmeerküste. -In: Internationales Syynposium über die Lendyel-Kultur, Nové Vozokany 1984, Nitra-Wien 1986, 281-288. -In: B. Novotny, Enzyklopedia archeologie, Bratislava 1986, статиите: Aibunar 29, Azmaska mogila 76, Cavdar-Kremikovci 169, Durankulak 210, Galice 257, Gradesnica 281, Goljamo Delcevo 275, Karanovo 397, Kodzademen-Gumelnita-Karanovo VI 427, Maricka kultura 523, Nova Zagora 621, Ovcarovo 651, Poljanica 710, Savska kultura 778, Usoe 937.1987Энеолитические культуры Болгарии и их северо-восточные связи. -В: Сборник "Кавказ всистеме палеометаллических культур Эвразии", Тбилиси 1987, 168-183. Разкопки на Големия остров при с. Дуранкулак, Толбухински окръг. АОР за 1986 г., XXXIIНационална конференция по археология, Разград 1987, 51-53. Разкопки на неолитното селище "Кременица" край с. Тополница. АОР за 1986 г., XXXIIНационална конференция по археология, Разград 1987, 35-37. (Съавтор Я. Бояджиев) Разкопки на праисторическото селище в м. Джугера, с.Ребърково, Врачански окръг. АОР за 1986г., XXXII Национална конференция, по археология, Разград 1987, 55. (Съавтор П. Георгиева)1988Международен конгрес "Медната епоха в България". Археология 30/3, 1988, 57-58. Проучвания на праисторическия некропол в Дуранкулак през 1985 г. -In: Acta Terra AntiquaBalcanica 3, Sofia 1988, 14-19. (ГСУ ИФ 78/3, 1988) Разкопки на пещера 2961 при с. Байлово, Софийско. АОР за 1987 г., XXXIII Националнаконференция по археология, Благоевград 1988, 36. (Съавтор И. Вайсов). Селищна могила "Големия остров" в Дуранкулашкото езеро и принадлежащия й некропол.АОР за 1987 г., XXXIII Национална конференция по археология, Благоевград 1988, 34-35.(Съавтор Т. Димов).Северовосток Балканского полуострова и Кавказ в эроху неолита и энеолита. -В: Материалысимпозиума в Сагареджо (Грузия), Тбилиси 1988. L'Eneolitico in Bulgaria. -In: L'Età del rame in Europa: Congresso Intern., Viareggio 15-18 ottobre 1987.Firenza, Firenza 1988, 63-73 (Rassegna di Archeologia 7).1989Международен симпозиум на тема "Ролята на Черно море в праисторията на Европа" (Тол-бухин 20-26 май 1988). Археология 31/1, 1989, 61-62. Ausgrabungen in Durankulak 1974-1987. -In: Neolithic of Southeastern Europe and Its Near EasternConnections, Budapest 1989, 291-309. (Varia Archaeologica, II), (Coautot T. Dimov). Das balkanische Neolithikum als historische Epoche. -In: Sixiume CIESEE, Sofia 1989. Histoire 1,Sofia 1989, 8-9.Les débuts de l'urbanisme. Dossiers histoire et archéologie 137, 1989, (avril), 56-63.Das Frühneolithikum Nordostbulgariens im Kontext des Ostbalkanischen Neolithikums. -In: TeilKaranovo und das Balkan Neolithikum: Gesammelte Beitr. z. Internat. Kolloquium, Salzburg 1988,Salzburg 1989, 9-25.Ein Korrelationsversuch zwischen Klimaänderungen und prähistorischen Angaben.-In: Das Äneolithikum und die früheste Bronzezeit (,4C 3000-2000 ВС) in Mitteleuropa: kulturelle und chronologische Beziehungen: Acta des XIV Internat. Symp. Prag-Liblice, 20.-24.10.1986, Praha 1989, 25-28. (Prae-historica 15)La transition de l'énéolitique a l 'âge de bronze en Bulgarie. -In: Archaeometry, Proceeding of the 25lh International Symposium. Ed. Y. Maniatis, Amsterdam-Oxford-New York-Tokyo 1989, 697-703.Разкопки на праисторическа сграда в квартал Подуене в София. АОР за 1988 г., XXXIV Иационална конференция по археология, Кърджали 1989, 16-17.Праисторически некропол на брега на Ду ран кула ш кото езеро. АОР за 1988 г., XXXIV Иационална конференция по археология, Кърджали 1989, 14-15.1990Праисторически културни блокове и етнокултурни комплекси на Балканския полуостров.(Prehistoric Culture Blocks and Ethnocultural Complexes in the Balkan Peninsula). Българскаетнография 5, 1990, 3-15. Das Frühneolithikum Nordostbulgariens im Kontext des ostbalkanischen Neolithikums. -In: Dieersten Bauern 2, Zürich 1990, 71-75. (Schweizerisches Landesmuseum) Ein mittlläneolithisches Haus aus Poduene (Sofia) aus der Vinca D2 Zeit. -In: Vinca and its World.The Danubian Region from 6000 to 3000 ВС. International Symposium. Belgrad-Smederevska Palanka,October 1988. Edits. B. Srejovic, N. Tasic, Beograd 1990, 155-165. Die social-ökonomische Struktur der Varna-Kultur an der westlichen Schwarzmeerküste. GodisnjakAkad. Nauka i Umetnosti Bosne I Herzégovine 26, [Sarajevo] 1990, 233-238.1991Разкопки в Дуранкулак през 1990. АОР за 1990г., XXXVI Иационална конференция по археология, Ловеч 1991, 29-31.Die Kupferzeit Bulgariens. -In: Die Kupferzeit als historische Epoche. Ed. J. Lihardus, Bonn 1991. (Saarbrücker Beiträge zur Alterkunde 55)Kulturblöcke und Kulturkomplexe im Neolithikum und in der Kupferzeit auf der Balkanhalbinsel. -In: / Symposium Ilyro-Trace: Tribus paléobalkaniques entre la Mére Adriatique et la Mére Noire de iEnéolithique jusqu a l'époque hellénistique, Sarajevo-Beograd 1991, 153-162.

Северовосток Балканского полуострова и Кавказ в эпоху неолита и енеолита. (Der Nordosten der Balkanhalbinsel und Kaukasien in der Epoche des Neolithims und der Kupferzeit). -In: Кавказ в системе палеометаллических культур Евразии. Симпозиум Телави - Сигнахи 1986, Тбилиси 1991, 10-18.1992Към проблема за т. нар. "символични погребения" от енеолитния некропол Варна I. Сб. Добруджа 9, 1992, 71-84.Селищна могила край "Големия остров'в Дуранкулашкото езеро. АОР за 1991 г., XXXVI Иационална конференция по археология, София 1992, 13-18. (Съавтор Т. Димов)Bericht über die Kontrollgrabung von 1979 auf Golemanovo Kaie und Neuaswertung des prähis torischen Fundgutes. -In: Uenze, S. Die spätantike Befestigungen von Sadovec, München 1992, 361-382.Die westliche Schwarzmeerkuste in der Urgeschichte (Stand der Forschung 1988). StP 11-12, 1992, 5-9. Zur Chronologie der bulgarischen Urgeschichte. -In: II passaggio dal neolithico all'ela del bronzo nel-l'Europa centrale e nella regione alpina, Verona 1992, 45-52. Zur Frage der s.g. "Symbolischen Gräber" des kupferzeitlichen Gräberfeldes Varna I. -In: Hommaga Nikola Tasic a l'occasion de ses soixante ans, Beograd 1992 (Balcanica 23), 255-270.1993Варненско езеро. -В: Кратка енциклопедия "Тракийска древност", София 1993, 58.Дуранкулак. -В: Кратка енциклопедия "Тракийска древност", София 1993, 91.Der ethnokulturelle Inhalt des Ubergangs vom Aneolithikum zur Frühbonzezeit Bulgariens.Pulpudeva 6, Sofia 1995, 165-177. (Съавтор П. Георгиева) Die Protobronzezeit auf der Balkanhalbinsel. -In: Anatolia and the Balkans, Leiden, 1993, 307-318.(Anatolica 19)Les Balkans orientaux. -In : Editor J. Kozlovski, Atlas du Néolithique Européen 1, Liege, 61-111.(Съавтори Я. Бояджиев и Т. Димов). Klima und Strandverschiebungen im Postglazial Bulgariens. -In: Thefourth Millennium B.C. Proceedingsof the International Symposium, Nessebar, 28-30 August, (Ed. P. Georgieva), Sofia 1993, 77-81.1994Най-ранните търговски контакти на Северозападното Причерноморие. Добруджа 10 [за 1993], 1994, 10-20.Основни етапи в развитието на най-ранната металургия. -В: Проблема на най-ранната металургия. Сборник апатии, София 1994, 5-13. (Трудове на Минно-геоложкия университет 4)Уводна статия. -В: Проблеми на най-ранната металургия: Сборник статии. София 1994, {Трудове на Минно-геоложкия университет 4) (Съавтор П. Попов)Разкопки на Големия остров в Дуранкулашкото езеро (енеолит, античност). АОР за 1993 г., XXXVII Национална конференция по археология, Велико Търново 1994, 15-17.1995Bemerkung zum frühen Handelsverkher während des Neolithikums und Chalkolithikum imwestlichen Schwarzmeerraum. -In: Handel, Tausch und Verkehr im bronze- und früh eisenzeitlichen Südosteuropa. Südosteuropa-Schriften 17, Prähistorische Archäologie in Südosteuropa 11 (Ed. B. Hansel),München - Berlin 1995, 53-65. Die Entwicklung des neolithischen bis frühbronzezeitlichen Siedlungswesens in Bulgarien. -In:Settlement Patterns between the Alps and the Black Sea 5th to 2th Millenium ВС. Mem. Mus. Civ. Stor.Nationcde, Verona (II a Ser). Sezione Scient .dell Uomo 4, Verona 1995, 45-50. The Neolithic, Eneolithic and Transitional Period in Bulgarian Prehistory. -In: Prehistoric Bulgaria. (Eds.D. Bailey, I. Panayotov), Madison, Wisconsin 1995, 79-98. (Monographs in World Archaeology № 22)1996Археологически разкопки на енеолитната селищна могила "Големия остров" в Дуранкулаш кото езеро. АОР за 1995 г., XXXIX Национална конференция по Археология, София 1996, 19-21.1997X. KouKoùÀq-XpuoavOàKi], H. Todorova, I. AoAôqç, J. Bojadziev, I. Vajsov, M. BàÀÀct. npopaxcovoq-Topolnica. NeoÀiOïKÔç otKiopôç EAAqvoßouAyapiKcov ouvôpcov). То АруагоХоугко Еруо ащ Маке-öoviaxai вращ (AEMO) 10b, 1997, 745-767. Die Tellsiedlung Durankulak. -In: Friz Thyssen Stiftungjahresbericht 1995/1996, Köln 1997, 81-84. E. Pernicka (Heidelberg), F. Begemann und S. Schmitt-Strecker (Mainz), H. Todorova (Sofia), I.Kuleff (Sofia). Prehistoric copper in Bulgaria. Its composition and provenance, Eurasia antiqua3, (Berlin) 1997, 41-180.1998Der balkano-anatolische Kulturberich vom Neolithikum bis zur Bronzezeit. Stand der Forschung. -In: James Harvey Gaul in Memoriam. Edts M. Stefanovich, H. Todorova, H. Hauptmann, Sofia 1998, 27-53. (In the Steps of J. H. Gaul 1)Probleme der Umwelt der Prähistorischen Kulturen zwischen 7000 und 100 v. Chr. -In: Das Karpatenbecken und die Osteuropäische Steppe. Noynadenwanderangen und Kulturtausch in den vorchristlichen Metallzeiten (4000 - 500 v. Chr.) Edits. B. Hansel, J. Machnik. Südosteuropa-Schriften 29, Prähistorische Archäologie in Südosteuropa 12, München - Rahden/Westf. 65-70.1999Die Anfänge der Mettallurgie an der Westlichenschwarzmeerküste. -In: The Begining of Metallurgy. (Eds. A. Hauptmann, E. Pernicka, T. Rhein, Ü. Xalçin), Der Anschnitt 9, Bohum 1999, 237-246.2000Die Spondylusproblematik heute. -In: Kranovo III, Beiträge zum Neolithikum Südosteuropas. (Eds. S. Hiler, V. Nikolov) Wien 2000, 415-422.2002Die äneolithische Sozialstruktur auf Grund der Angaben des Gräberfeldes von Durankulak. (coautor К. Dimitrov). -In: The prehistoric research in Greece and ist Perspectives.Theoretical and Methodical Considérations. Proceeding of International Symposium in the Memory of D.R. Theocharis. Thessaloniki-Kastoria 1998, Thessaloniki 2002, 373-384.2003Neue Angaben zur Neolithisierung der Balkanhalbinsel. -In: Morgenrot der Kulturen. Frühe Etappen der Menschheitsgeschichte in Mittel- und Südosteuropa. Festschrift Nándor Kalicz, Budapest 2003, 83-88.2004Die teifgreifenede ökologische Krise des 4 Jahrtausends. -In: Von Domica bis Drama. Gedenkschrift

für Jan Lichardus. Hrsg. V. Nikolov, K. Bäcvarov, Sofia 2004, 107-116. "Urgeschichte" und nationale Ideologien? Dialogues d'histoire ancienne 30/1, Besançone-Cedex 2004, 105-110.2005В. Weninger, Е. Alram-Stern, Е. Bauer, L. Clare, U. Danzeglocke, O.Jöris, K. Kubatzki, G. Rollef-son, H. Todorova, Die Neolithisierung von Südosteuropa als mögliche Folge des abrupten Klimawandels 8220 cal.ВС. -In: Klimaveränderung und Kulturwandel in neolithischen Gesellschaften Mitteleuropas, 6700-2200 v. Ch. Mainz 2005, 75-118.Современные исследования археометаллургии Болгарии (coauthor К. Димитров), Российская археология 4, 2005, 6-12Археологически разкопки на селищната могила на Големия остров в Дуранкулашкото езеро. АОР за 2004 г.: XLIV Иационална конференция па Археология, София 2005, 45-46.2006Zwei gravierende ökologische Krisen in der Postgatialzeit. -In: Studies in Honor of Hayat Erkanal. Cultural Reflections, Hayat Erkanal'a Armagan: Kültürelerin Yansimasi, Istanbul 2006, 731-738.B. Weninger, E. Alram-Stern, E. Bauer, L. Clare, U. Danzeglocke, O. Jöris, C. Kubatzki, G. Rollef-son, H. Todorova, T. van Andel. Climate forcing due to the 8200 cal yr BP event observed at Early Neolithic sites in the eastern Mediterranean. Quaternary Research 66, 2006, 401-420.2007Strymon in der Urgeschichte. -In: The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. Proceedings of the International Symposium "Strymon Praehistoricus", 27.09-01.10. 2004, Kjustendil-Blagoevgrad (Bulgaria) - Serres-Amphipolis (Greece) (Eds. H. Todorova, M. Stefanovich, G. Ivanov). In the Steps of J. H. Gaul 2, Sofia 2007, v-viii.Die paleoklimatische Entwicklung in VI I—I Jt. vor Chr. -In: The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. Proceedings of the International Symposium "Strymon Praehistoricus", 27.09.- 01.10.2004, Kjustendil-Blagoevgrad (Bulgaria) - Serres-Amphipolis (Greece) (Eds. H. Todorova, M. Stefanovich, G. Ivanov). In the Steps of J. H. Gaul 2, Sofia 2007, 1-6.B. Weninger, E. Alram-Stern, E. Bauer, L. Clare, U. Danzeglocke, O. Jöris, C. Kubatzki, G. Rollef-son, H. Todorova, T. van Andel. Abrupt Climate Forcing observed at Early Neolithic sites in South-East Europe and the Near East. -In: The Struma/Strymon River Valley in the Prehistory. Proceedings of the International Symposium "Strymon Praehistoricus", 27.09.- 01.10.2004, Kjustendil-Blagoevgrad (Bulgaria) - Serres-Amphipolis (Greece) (Eds. H. Todorova, M. Stefanovich, G. Ivanov). In /he Steps of J. H. Gaul 2, Sofia 2007, 7-27.Ch. Koukouli-Chrysanthaki, H. Todorova, I. Aslanis, I. Vajsov, M. Valla. Promachon-Topolnica. A Greek-Bulgarian Archaeological Project. -In: The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. Proceedings of the International Symposium "Strymon Praehistoricus", 28.09.-01.10 2004, Kjustendil-Blagoevgrad (Bulgaria) - Serres-Amphipolis (Greece) (Eds. H. Todorova, M. Stefanovich, G. Ivanov). In the Steps of J. H. Gaul 2, Sofia 2007, 43-78.под печат"Праистория на България" -In: Българска енциклопедия, Ново издание.Meereseustatik, Klimaschwankungen und archäologische Befunde in den letzten 7000 Jahren v.Chr. Symposium Thracia Pontica 7. Sozopol. Überregionale Kulturkomplexe in der Urgeschichte des Unterdonauraumes, Constanta. Елинистически пещерен храм в Дуранкулак - свещена територия на богинята Кибела вхората на гръцката колония Калатис, Bulgaria Pontica 7-8.XXXV111 _IV. РЕЦЕНЗИИ НА КНИГИ1978VULPE, A. Die Äxte und Beile in Rumänien II. Prähist. Bronzefunde IX/5, München 1975, 97 p. 63 Tai". Germania 56/2, 1978, 562-564.1979ИВАНОВ, И. С. Съкровищата па Варненския халколитеп некропол: Албум. София 1978. Векове 2 1979, 82-85.1980ИВАНОВ, И. С. Съкровищата на Варненския халколитен некропол: Албум. София 1978. Germania 58/1-2, 1980, 169-174.1981NLMERICKY коп Moravskej malovanejkeramiky (Problemy deskripcie v archeologii). Brno 1977. Археология 23/4, 1981, 61-63. (съавтор С. Сахно)1985BAKALAKIS, G., A. SAKELLARIOU . Paradimi. Mainz-Rhein, Philipp von Zabern 1981. 85 р. (Heidelberger Akademie der Wissenschaften. Internationale Kommission für die Erforschung der Vorgeschichte des Balkans, Monographien 2). Germania 63/1, 1985, 171-173.KORFMANN, M. Demircihüyük. I, Mainz 1983. Археология 27/3, 1985, 56-57.NF.USTUPNY , E. Demografie pravkych pohrebist, Praha 1983. Археология 27/4, 1985, 56-57.SÜDOSTEUROI'A zwischen 1600 und 1000 v.Chr.: Prähistorische Archäologie in Südosleuropa 1. (Ed. B. Hansel), Bad Bramsted 1982, 408 p. (Südosteuropa Jahrbuch 13). Germania 63/1, 1985, 194-197.1987MAPKF.BHM, В. И. Близкое и далекое. Кишинев 1985. 45 с. текст на молдовски, руски и английски, 207, цв. ил. Археология 29/1, 1987, 42-43.МЛГКЕВИЧ, В. И. Позднетриполъские племена Северной Молдавии. Кишинев 1984. Археология 29/4, 1987, 64-65.HAUPTMANN, Н. Die deutschen Ausgrabungen auf der Otzaki-Magula in Thessalien 3: Das späte Neolithikum und das Chalkolilhikum. Bonn 1981. (Beiträge zur ur- und früfgeschichllichen Archäologie des MilteImeer-Kulturraumes, 21). Сб. Добруджа 4, 1987, 127-132.HAUPTMANN, H. Die deutschen Ausgrabungen auf der Otzaki-Magula in Thessalien. 3: Das späte Neolithikum und das Chalkolithikum. Bonn 1981. (Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer-Kulturraumes, 21). Germania 65, 1987, 465-467.LONING, J. Eine Siedlung der millelneolithischen Gruppe Bischkeim in Schernau. Ldkr. Kitzingen, Kallmünz 1981. Археология 29/2, 1987, 42-43.LCNING, J. Eine Siedlung der mittelneolithischen Gruppe Bischheim in Schernau. Ldkr. Kitzingen, Kallmünz 1981. Germania 65, 1987, 463-465.MILOJCK ':, V, ZUMBUSCH, V. Die deutschen Ausgrabungen auf der Otzaki-Magula in Thessalien 1. Das frühe Neolithikum. Bonn 1981. (Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Miltelmeer-Kulturraumes, 21). Germania 65, 1987, 465-467.1988Ото, Б. Украсената керамика на културите Сескло и Димини в Тесалия. Майнц 1985, 180 с, 59,

табл. Археология 30/4, 1988, 52-53. DRAGOMIR , I. Eneolotic.ul din Sud-Estul Románie: Aspectul cultural Stoicani-Aldeni. Bucure§ti 1983.183 р., 38 Abb., 4 pl. (Biblioteca de archeologie, 42). Germania 66/1, 1988, 185-186. Отто, В. Die verzierte Keramik der Sesklo- und Diminikultur Thessaliens. Mainz 1985. 180 р., 28 Abb.,59. Taf, 1 Farbtaf. Germania 66/2, 1988, 544-546.1989COM§A, E. Neoliticul pe teritoriul Romäniei. Consideratii. Bucure§ti 1987 (Biblioteca de archeologie48). Сб. Добруджа 6, 1989, 176-178. PATAY, Р. Kupfer zeitliche Meissel, Beile und Axte in Ungarn. Prähistorische Bronzefunde IX/15München1984. 119 р., 67 Taf. Germania 67/1, 1989, 198-200.1990URSULESCU , N. Evolutia culturi Starcevo-Cris pe teritoriui Moldovei. Suceava 1984. Сб. Добруджа 7, 1990, 254-256.WEISSHAAR , H.-J. Die deutsche Ausgrabungen in Pevkakia-Magula in Thessalien. I: Das Neolithikum und das Chalkolithikum. Bonn 1989. 143 р. {ВАМ 28). Археология 33/4, 1991, 46-47.WF.ISSHAAR , H.-J. Die deutsche Ausgrabungen in Pevkakia-Magula in Thessalien I: Das Neolithikum und das Chalkolithikum. Bonn 1989. (ВАМ 28). Acta Praehistorica Archaeologica 23, 1991, 185-186.1995CHERNIKH , E.N. Ancient melallurgy in the USSR. The early metal age. London 1993, Germania 73/1, 1995, 171-174.1998MARAN, J. Die deutsche Ausgrabungen in Pevkakia-Magula in Thessalien III: Die Mittlere Bronzezeit, Teilel-II. Bonn 1992. Germania 76, 1998, 901-904. NlESZERY, N. Linearbandkeramishe Gräberfelder in Byern. Espelcamp, Rahden/Westfalen 1995. Internat.Archäologie 16. Germania 76, 1998. ZERAVICA, Z. Äxte und Beile aus Dalmatien und anderen Teilen Kroatiens, Montenegro, Bosnien undHerzegovina. Prähistorische Bronzefunde IX/18, Stuttgart 1993. Germania 76, 1998.2002SCHUBERT, H. Die bemahlte Keramik des Frühneolithikums in Südosteuropa, Italien und Westanatolien. niernationale Archäologie 47, Verlag Marie Leiden GmbH, Rahden/Westfalen 1999. 260 Seiten Text, Literaturverzeichniss, Abbildungsnachvveis, Radiokarbondaten und 170 Tafeln mit Karten. Germania 80, 2002, 671-675.2007GOVEDARICA В., Zepterträger - Herrscher der Steppen.Die frühen Ockergräber des älteren Äneolithikums im karpalenbalkanischen Gebiet und im Steppenraum Südost- und Osteuropas. (Hrsg. H. Hauptmann). Heidelberger Akademie der Wissenschaften, Internationale Interakademische Komission für Erforschung der Vorgeschichte des Balkans. Monographien Bd. VI, Philipp von Zabern, Mainz a/R 2004. Археология (София)V. РЕЦЕНЗИИ НА ДОКТОРСКИ ДИСЕРТАЦИИ1977ПЕРНПЧЕВА , ЛИЛЯНА . Жилищата през неолита и халколита в българските земи. Науч. ръков. Г. И. Георгиев. (Рец. А. Милчев и X. Тодорова). София 1977. 377 с. с табл. и диагр.1978БОНЕВ, АЛЕКСАНДЪР. Късната бронзова епоха в българските земи по археологически данни. Науч. ръков. Г. И. Георгиев. (Рец. А. Фол и X. Тодорова). София 1978. Текст 364 с. Прил. 1: Ал-бум - 42 с; Прил. 2: Каталог на находките - 76 с.1979ХАН ВАН КХАН. Технология, форма и орнамент на керамиката през халколита в Североизточна България. Науч. ръков. Г. Георгиев. (Рец. А. Милчев и X. Тодорова). София 1979. 211 с.1981ВАСИЛЕВ, ВАСИЛ. Изследване на фауната от селищната могила Овчарово. (Рец. С. Иванов и X.Тодорова). София 1981, 189 с. ИВАНОВ, Тотьо. Характер на погребалните обреди и култ през неолита и халколита в България.(Рец. X. Тодорова и А. Радунчева). София 1981, 281 с. Нпколов, БОГДАН. Развитие на халколитните култури в Западна България. Науч. ръководителГ. Георгиев. (Рец. X. Тодорова и А. Радунчева). София 1981. 181 с.1986ЛЕЩАКОВ, КРАСИМИР. Класификация, типилогия и развитие на керамиката от ранната бронзова епоха. (Рец. X. Тодорова, А. Радунчева). София 1986. 297 с, Каталог 137 с.1988ОРАЧЕВ, АТАНАС. Трация Понтика. (Рец. X. Тодорова, М. Тачева). София, 1988. 640 с. в 2 тома.1991СТАНЕВ, ПЕТЪР. Неолитни култури в басейна на р. Янтра. (Рец. X. Тодорова, И. Гацов). София 1991. Текст 210 с, Каталог 150 с.1994КУЛОВЛ, МАЛГОЖЛТЛ. Къснонеолитна рисувана керамика от долината на средна Струма. Науч. ръков. Я. Козловски (Рец. Я. Круг, Б. Гинтер и X. Тодорова). Краков 1994. 211 с.1995ИЛЧЕВЛ, Вълкл. Преходният период от каменномедната към бронзовата епоха по материали от Централна Северна България. (Рец. X. Тодорова и А. Радунчева). София 1995. 236 с. текст, 164 с. каталог.1998Попов, Володя. Неолитни и енеолитни селища по поречието на река Русенски Лом. (Рец. X. Тодорова и С. Чохаджиев). София 1998. 186 с.2004ПЕТГОВЛ, ВИКТОРИЯ . Керамичен комплекс на културата Караново VI в Тракия. (Рец. X. Тодорова, Я. Бояджиев). София 2004. 255 с. текст, 133 табла, 14 типологически таблици.2005ХРИСТОВА , ТАНЯ. Културни модели през бронзовата епоха в Северна България (Рец. X. Тодорова, С. Александров). София 2005. 252 с. текст, 70 табл.

СЛАВЧЕВ, ВЛАДИМИР. Контактите между Северозападното Черноморие, Добруджа и горско-степ-ната зона на Източна Европа през прехода от ранен към късен енеолит (по данни на керамиката) (Рец. X. Тодорова, Я. Бояджиев). София 2005. 190 с. текст, 25 табл.2006КОСТОВА , КРИСТИНА. Свещени места и ритуалпи структура от бронзовата епоха вДревна Тракия (III-II хил.пр.Хр.). Типология и проблеми на интерпретацията. (рец. X. Тодорова, С. Александров). София 2006. 310 с. текст, 123 с. приложения, 40 с. илюстрации.2007ИВАНОВ, ГЕОРГИ. Погребалните практики през Къснта бронзова епоха в Цептралните Балкани. (рец. X. Тодорова, И. Панайотов). София 2007. 180 с. текст, 42 с. каталог, 90 с. табла.VI. РЕЦЕНЗИИ НА ДИСЕРТАЦИИ ЗА ДОКТОР НА НАУКИТЕ (DR. HÁBIL .)1986Божиловл, ЕЛИСЛВЕТЛ (д-р б.н.). Палеоекологически условия и промени в растителността в Източна и Югозападна България през последимте 15 000 години. (Рец. X. Тодорова, В. Велчев, И. Райкински). София 1986.1998Николов, Влс.ил (д-р и.н.). Неолитната керамика в Тракия. (Рец. X. Тодорова, А. Радунчева, Л. Перничева). София 1998.1999СТЕФАНОВИЧ , МАРК (д-р и.н.). Археология, етничност и социална праистория. (Рец. А. Фол, X. Тодорова, М. Гарашанин). София 1999.2006Глцов, ИВАН (д-р и.н.). Праисторически каменни ансамбли от Източна Тракия и ареала на Мра-морно море през VII-VI хил.пр.Хр. (Рец. X. Тодорова, X. Парцингер, Я. Бояджиев). София 2006.VII. РЕЦЕНЗИИ НАХАБИЛИТЛЦИИ1980КЪНЧЕВ, Кънчо (за ст. н. с. II степей). Рец. А. Фол, X. Тодорова.1984Николов, БОГДАН (за ст. н. с. II степей). Рец. X. Тодорова, А. Радунчева.1989Николов, Влс.ил (за ст. н. с. II степей). Рец. X. Тодорова, Б. Николов.1992Глцов, ИВАН (за ст. н. с. II степей). Рец. X. Тодорова, В. Николов.1993ПЕРНИЧЕВА , ЛИЛЯПА (за ст. н. с. II степей). Рец. X. Тодорова, В. Николов.1997ЛЕЩЛКОВ, КРАСИМИР (за доцент в СУ). Рец. X. Тодорова, И. Панайотов ЧОХЛДЖИЕВ, СТЕФАН (за доцент в ВТУ). Рец. X. Тодорова, Л. Перничева.2000ИЛЧЕВА, ВЪЛКА (за ст. н. с. II степей). Рец. X. Тодорова, И. Панайотов.2003ГЮРОВА, МАРИЯ (за ст. н. с. II степен). Рец. X. Тодорова и К. Кънчев. ГОЦЕВ, АЛЕКСЕЙ (за ст. н. с. II степен). Рец. X. Тодорова и С. Александров.VIII. НАУЧНО РЪКОВОДСТВО НА ДОКТОРАНТУРИНгУЕН, ВАН Бин (1983-1986). Дисертация на тема: Методика на изследването на късноплеисто-ценски и раннохолоценски ансамбли от кремъчни артефакти. София 1986. БОЯДЖИЕВ, ЯВОР (1983-1987). Дисертация на тема: Абсолютна хронология на неолитпите иенеолитните култури от територията на България. София 1987. ГЕОРГИ ЕВА, ПЕТЯ (1983-1986). Дисертация на тема: Етнокултурни промени през Преходнияпериод от енеолита към бронзовата епоха в Северна България. София 1986. ЧОХАДЖИЕВ, СТЕФАН (1987-1989). Дисертация на тема: Периодизация и синхронизация наранния енеолит от басейна нар. Струма. София 1990. ДИМИТРОВ, КАЛИН (1997-2006). Дисертация на тема: Развитие на най-ранното медиа металур-гия в западния Черноморски ареал, V-IVхил.пр.Хр. София 2007.IX. РЕДАКТОРСТВО И СЪРЕДАКТОРСТВОАрхеологически открития и разкопки: Доклада от ежегодните Национални конференции по археология 1989-1991 г. Отг. редактор.Интердисциплинарни изследвания. АИМ-БАН, София, Отг. редактор 1978-1987 г .Проблеми на най-ранната металургия: Сборник статии. София 1994. (Трудове на Минно-геолож-кия университет 4). Съредактор с П. Попов.Овчарово. София, БАН 1983. (Разкопки и проученная 8). Отг. редактор.Разкопки и проучваиия. София, БАН. Член на ред. колегията на пореднцата 1985-1993 г.Studia Praehislorica /Списание/. София, БАН. Член на ред. колегията от 1980-1986 г; отг. редактор 1986-2000 г.Сборник Добруджа (Списание). Добрич - Силистра. Член на ред. колегията 1984-2000.In the Steps ofJ.H. Gaul (Томове 1-2, 1998-2007. Отг. редактори M. Stefanovich, H. Todorova).Дуранкулак 1: Ранносредповековни обекти. София 1989. Отг. редактор.Durankulak II, Teile 1 und 2, Sofia 2002, Отг. редактор.Durankulak III, Sofia 2007, Orr. редактор (под печат).Durankulak IV, Късната бронзова епоха. Отг. редактор (в подготовка).X. ЗА НЕЯ:Vajsova-Simeonova, Henrieta. In: Encyclopédie Manual for Prehistoric and Early Historie Europe II,Editor J. Filip. Prague 1968, 1562. Todorova, Henrieta (Simeonova). In: Encyclopédie Manual for Prehistoric and Early Historie Europe III-adendo, Edits.J. Filip andj. Hrala. Prague 1998, 339. Тодорова-Вайсова, Хенриета. -В: П. Чолов, (Ed.). Български исшорици: Биографично-оиблиог-

рафски справочник. София 1981, 386. В. Николов, Юбилей на проф. д-р и. н. Хенриета Тодорова, Археология 44/1, 2003, 67-68. Изследвания в чест на ст.н.с. I, д.и.н. Хенриета Тодорова. Festschrift für Prof. Dr. hábil. H.

Todorova. Dobrudja 21. 2003, Varna 2004.АОР Археологически открития и разкопки.БЕз Балканско езикознание. София.Б Evi Българска етиография. София.ВИСб Военноисторически сборник. София.ГСУИФ Годишник на Софийския университет. Исторически факултет. София

или Известия на Археологическия институт. София.

ИБИД Известия на Българското историческо дружество. София.ИИ Интердисциплинарни изследвания. София.

инмв Известия на Народния музей - Варна.

ИПр Исторически преглед. София.МПК Музеи и памстници на културата. София.HTM Наука и техника за младежта. София.CA Советская археология. МоскваJRGZ Jahrbuch des Römisch-Germanischen Zentralmuseum. Mainz.PZ Prähistorische Zeitschrift. Berlin.SCIV(A) Stuelli §i cercetäri de istorie veche §i arheologie. Bucure§ti.SIA Slovenskä Archeologia. Nitra.StP Studia Praehistorica. Sofia.ZfA Zeitschrift für Archäologie. Berlin.

Списък на съкращениятаTabula GratulatoriDr. Daniela Agre (Sofia)Dr. Docka Aladzova (Sofia)Dr. Zivko Aladzov (Sofìa)Prof. Dr. Eva Alram (Wien)Christina Angelova (Sozopol)Dr. Ilka Angelova (Targovishte)Prof. Dr. Stefka Angelova (Sofia)Smaragda Arvanitidu (Thessaloniki)Dr. Joanis Aslanis (Athen)Bogdan Athanassov (Sofia)Dr. Tiberius Bader (Hochdorf)Aneta Bakämska (Pernik)Prof. Dr. Ester Banfy (Budapest)Dr. Helmut Becker (Beuerberg)Prof. Dr. Friedrich Begemann (Mainz)Ing. Kiril Belovski (Sofìa)Prof. Dr. Önder Bilgi (Istanbul)Dr. Cvetana Boeva (Sofia)Diana Borisova (Dobric)Dr. Anelia Bozkova (Sofia)Dr. Bistra Bozkova (Sofìa)Dr. Alla Bujskich (Kiev)Dr. Gerda von Bülov (Frankfurt)Cecka Caneva (Sofia)Dr. Eugen Com§a (Bucare§ti)Boryana MacCongail (Plovdiv)Dr. Maria Cicikova (Sofia)Prof. Dr. Falko Daini (Mainz)Valentin Debocicki (Kjustendil)Dr. Petär Delev (Sofia)Dr. Jean-Paul Demoul (Paris)Prof. Dr. Bozidar Dimitrov (Sofia)Todor Dimov (Dobric)Petar Dimitrov (Sozopol)Prof. Dr. Ludmila Donceva (Sofia)Dr. Rajna Draganova (Sofia)Veselin Draganov (Sofia)Tamara and Ludger Eckey (Berlin)Prof. Dr. Armagan Erkanal (Ankara)Prof. Dr. Hayat Erkanal (Ankara)Prof. Dr. Nikos Eustatiu (Thessaloniki)Dr. Mariana Filipova-Marinova (Vania)

Dr. Valeria Fol (Sofia)Dr. Herwig Friesinger (Wien)Dr. Gudrun Fuchs-Gomulka (Berlin)Prof. Dr. Kostas Galis (Komotini)Dr. Petja Georgieva (Sofia)Dr. Diana Gergova (Sofia)Prof. Dr. Ludmil Getov (Sofia)Dr. Maria Gjurova (Sofia)Akad. Prof. Vasil Gjuselev (Sofia)Dr. Alexej Gotsev (Sofia)Akad. Prof. Dr. Evgeni GolubinskiProf. Dr. D.V. Grammenos (Thessaloniki)Dr. Alix Häusel (Berlin)Prof. Dr. Bernhard Hansel (Berlin)Prof. Dr. Svend Hansen (Berlin)Prof. Dr. Andreas Hauptmann (Bochum)Prof. Dr. Joachim Herrmann (Ferch)Prof. Dr. Stefan Hiller (Salzburg)Prof. Dr. Albrecht Hofmann (Mainz)Dr. Ursula Höckmann (Mainz)Dr. Tanja Hristova (Sofia)Dr. Stoilka Ignatova (Pazardjik)Dr. Välka liceva (Veliко Tärnovo)Dr. Pavlina Ilieva (Sofia)Dr. Stefanka Ivanova (Sofia)Prof. Dr. Albrecht Jockenhövel (Münster)Prof. Dr. Kiril Jordanov (Sofia)Prof. Dr. Jordanka Jurukova (Sofia)Dr. Gergana Kabakcieva (Sofia)Dr. Zoja Kalmar (Cluj-Napoca)Petär Kalcev (Stara Zagora)Prof. Dr. Nandor Kalicz (Budapest)Prof. Dr. Känco Kàncev (Sofia)Tatjana Känceva (Nova Zagora)Prof. Dr. Ivan Karayotov (Burgas)Dr. Evelina Kelbeceva (Blagoevgrad)Dr. Imma Kilian-Dirlmeier (Mainz)Gergana Kleinecke (Wien)Tamara Korioth-Eckey (Berlin)Akad. Prof. Dr. Konstantin Kosev (Sofìa)Dr. Chaido Koukouli-Chryssanthaki (Kavala)Dr. Alexandra Krenn-Leeb (Wien)Prof. Dr. Ivelin Kulev (Sofia)Dr. Ilija Kulov (Blagoevgrd)Dr. Georgi Kuzmanov (Sofia)Katja Langamer (Plovdiv)Jeana Lazarova (Sofia)Prof. Dr. George Lazarovici (Cluj-Napoca)Dr. Krasimir Lestakov (Sofia)Dr. Clemens Lichter (Istanbul)Dr. Marina Ljakova (Essen)Prof. Dr. Jens Lüning (Frankfürt)Dr. Magda Mantu-Lasarovici (Cluj)Prof. Dr. Josef Maran (Heidelberg)Velicka Mazanova (Pazardzik)Dr. Katja Melamed (Sofia)Dr. Alexandar Mintshcev (Varna)Rosica Miteva (Shunten)Dr. Michael Müller-Karpe (Mainz)Veselina Naceva (Sofia)Evgenia Najdenova (Orjachovo)Dr. Iren Nasteva (Skopie)Dr. Georgi Nechrisov (Sofia)Prof. Dr. Vasil Nikolov (Sofia)Dr. Lazar Ninov (Sofia)Dr. Iskra and Christo Nokovi (Sofia)Prof. Dr. Maria Novotná (Bratislava)Prof. Dr. Manfred Oppermann (Halle)Aich. Ivanka Oraceva (Sofia)Dr. Atañas Oracev (Sofia)Prof. Dr. Dintitar Ovcarov (Sofia)Dr. Ivan Panajotov (Sofia)Prof. Dr. Angeliki Papasteriou (Thessaloniki)Prof. Dr. Hermann Parzinger (Berlin)Prof. Dr. Juraj Pavuk (Nitra)

Dr. Liljana Pernicheva (Sofia)Prof. Dr. Ernst Pernicka (Stuttgart)Prof. Dr. Mircea Petrescu-Dimbovita (Ja§)Dr. Valentin Pletnjov (Varna)Dr. Ernst Pohl (Bonn)Prof. Dr. Kazimir Popkonstantinov (VTarnovo)Dr. Volodja Popov (Russe)Prof. Dr. Kaiin Porozanov (Sofia)Dr. Hans Quitta (Berlin)Dr. Kostadin Rabadziev (Sofia)Dr. Maria Reho (Sofia)Prof. Dr. Raso Rashev (Sofia)Dr. Knut Rassmann (Frankfurt)Prof. Dr. Pal Razski (Budapest)Dr. Karl-Friedrich Rittershofer (Frankfurt)Prof. Dr. Petre Roman (Bucurest)Dr. Boryana Rousseva (Sofia)Prof. Dr. Jakob Roodenberg (Leiden)Prof. Dr. Elisabeth Ruttkay (Wien)Prof. Dr. Wolfram Schier (Berlin)Prof. Dr. Helmut Schlichterle (Gaienhofen-Hemmenhofen) Dr. Siegrid Schmitt-Srecker (Mainz) Prof. Dr. Susanne Sievers (Frankfurt) Prof. Dr. Ulrich Sinn (Würzburg) Dr. Nikolaj Sirakov (Sofia) Dr. Svoboda Sirakova (Sofia) Dr. Vladimir Slavchev (Varna) Dr. Ivan Sotirov (Sofia) Dr. Petär Stanev (Veliko Tärnovo) Prof. Dr. Stanislav Stanilov (Sofia) Dr. Peter Stadler (Wien) Prof. Dr. Tanja Stefanovicovä (Bratislava) Dr. Angelika Stirn (Wiesbaden) Dr. Totko Stojanov (Sofia) Dr. Daniela Stoyanova (Sofia) Dr. Vladimir Stoev (Varna) Prof. Dr. Christian Strahm (Freiburg) Prof. Dr. NikolaTasic (Belgrade) Prof. Dr. BibaTerzan (Berlin) Prof. Dr. Spasimir Tonkov (Sofia) Prof. Dr. GerhartTrnka (Wien) Dr. Ludmil Vagalinski (Sofia) Dr. Margarita Vaklinova (Sofia) Dr. Magda Valla (Seres) Ing. Petär Välev (Sofia) Dr. Veselina Vandova (Kjustendil) Dr. Valentina Voi na (Konstanta) Prof. Dr. Alexandru Vulpe (Bucarest) Prof. Dr. Gerhard Weisgerber (Bochum) Dr. Joachim Weißhaar (Bonn) Prof. Dr. Bernhard Weninger (Köln) Prof. Dr. Nikos Xirotiris (Komotini) Prof. Dr. Kiril Yordanov (Sofia) Prof. Dr. Yordan Yordanov (Sofia) Dr. Valeri Yotov (Varna) Petär Zidarov (Tübingen) Dr. Radka Zlateva (Sofia) Prof. Dr. Andreas Zimmerman (Köln)

Henrieta Todorova - friends and coleagues(images)1. Y. Boyadziev, H. Todorova and P. Georgieva (Durankulak, 1984)2. V. Milojcict (Heidelberg)3. I. Vajsov and V. Ilcheva (Poljanica, 1973)4. Acad. A. Balevskif, Acad. D. Angelovf and H. Todorova (1980)5. E.K. Chernysht and N.V. Skakun (Sofia (1974)6. V.l. Markevicht (Kishinev)7. H. Hauptmann (Heidelberg)8. M. Özdogan (Istanbul)9. K. Melamed (Durankulak, 1975)10. J. Pavuk and 11. M. Chohadzievt (Gälälbnik, 1983)12. K. Botov and H. Todorova (Durankulak, 1975)13. D. Zlatarskit (Dulgopol, 1970)14. L.Getov wich students (Kabyle, 1980)15. I. Ivanovt (Goljamo Delchevo, 1969)16. B. Nikolovt (Vratsa, 1978)17. M. Avramova and H. Todorova (Durankulak, 1988)18. J.-P. Demoul (Novi Sad, 1982)19. A. Milchevj H. Todorova, M. Deyanova, Ph. Panayotov, J. Genova, V. Ljubenova, M. Tacheva (Yakimovo, 1960)20. N. Kalicz, G. Georgievt and H. Todorova (Cologne, 1981)21. P. Patay and M. Buchwaldek (Plovdiv-Sym-posium, 1978)22. A. and H. Erkanal and H. Todorova (Ankara, 1986)23. H. Quitta and H. Todorova (Plovdiv-Sympo-sium, 1978)24. G. Georgiev,! B. Brucknerj M. Kunchevt (Plovdiv-Symposium, 1978)25. P. Detevf (Plovdiv-Symposium, 1978)26. S. Hiller and H. Todorova (1980)27. H. Todorova, P. Delev and M. Dimitrovf (Stara Zagora, 1978)28. H. Todorova and M. Cicikova (Plovdiv-Symposium, 1978)29. M. Stefanovich (Blagoevgrad, 2000)30. M. Reho (Sofia)31. Ch. Koukouli-Chryssanthaki and G. Alexan-drovt (Karanovo, 1978)32. H. Todorova and M. Pleslová (Velém, 1977)33. V. Matsanova (Yunatsite, 2006)34. V. Pavukovät (Plovdiv-Symposium, 1978)35. S. Hansen (Pietrele, 2006)36. E. Pernicka (Troia, 2007)37. R. Katincharov.t B. Ottawey and E. Com§a (Strandza, 1978)38. I. Machnik (Plovdiv-Symposium, 1978)39. S. Pletneva, N.J. MerpertandJ. Herrmann (Sofia, 1976)40. A. Hausier (Plovdiv-Symposium, 1978)41. M. Novotnä and L. Fazani (Plovdiv-Symposium, 1978)

42. A. Aspes and B. Novotnyt (Plovdiv-Symposium, 1978)43. Ch. Shtram (Durankulak, 1986)44. A. Benact, M|. and Df. Garasanin (Plovdiv-Symposium, 1978)45. H. Todorova and G. Schwarz (Lüneburger Heide, 1989)46. M. Totev, N. Jordanova, Y. Youroukova, I. Shtereva (Poganovski Manastir, 2002)47. E. Com§a (Plovdiv-Symposium, 1978)48. M. Kanchevt (Nova Zagora 1982)49. B. Rousseva (Sofia 2000)50. T. Ivanovt (Razgrad 1980)51. V Nesheva (Melnik, 2005)52. D. Dimitrovt (Varna 198053. B. Hansel (Monkodonja, 2005)54. V. Velkovt (1980)55. B. Bozhkova (2005)56. M. Chohadzievt (Pernik, 1982)57. V. Fol (Sofia, 2006)58. A. Stirn (Wiesbaden, 2006)59. G. von Bülow (Karasura, 1989)60. M. Lazarovt (Varna, 1989)61. H. Müller-Karpe and H. Todorova (Bonn 1979)62. N. Tasic (Lazise, 1980)63. G. Lazarovici, I. Aslanis, F. Prendi and H. Todorova (Lazise, 1980)64. O. Trogmayer, B. Hansel and H. Quitta (Plovdiv-Symposium, 1978)65. M. Korfmannt (Plovdiv-Symposium, 1978)66. P. Roman (Plovdiv-Symposium, 1978)67. I. Motzenbäcker (Tachti, Georgia, 2005)68. N. Kalizs and P. Raeski (Laase, 1980)69. E. Shubertt (Lazise, 198070. B. Brucknert, E. Chernikh, I. Machnik, N. Xirotiris (Xanti, 198)71. I. Lichaiclusf and E. Chernikh (1988)72. G. Lazarovici and M. Mantu (Constanta, 2007)73. M. Müller-Karpe (Mainz, 2005)74. F. Begemann (Mainz, 1990)75. K.-F. Rittershoffer (Frankurt, 2006)76. F. Daim (Mainz, 2006)77. H. Parzinger (Siberia, 2006)78. O. Höckmann (Mainz, 2003)79. I. Killian-Dierlmeier (Eberbach, 2006)80. J. Maran (Heidelberg, 2006)81. S. Sievers (Frankfurt, 2006)82. M. Korkuti (Tirana, 2000)83. T. Bader (Hemmingen, 2005)84. W. Schier (Berlin, 2007)85. N. Boroffka and S. Hansen (Berlin, 2007)86. U. Höckmann (Mainz, 2007)87. N. Benecke and K. Schmidt (Berlin, 2007)88. R.-M. Gross (Mainz, 2007)89. Z. Bonias (Berlin, 2005)90. B. Govedarica (Berlin, 2007)91. R. Krauß (2006)92. K. Rassmann (Frankfurt, 2007)93. A. Gruber and J. Müller (Berlin, 2007)94. P. Biel (Berlin, 2007)95. M. Özdogan (Berlin, 2007)96. A. Hoffmann (Mainz, 2007)97. Ö. Bilgi (Sinope, 2005)98. M. Bantelheim (Berlin, 2006)99. A. Vulpe (Berlin, 2007)100. H. Todorova and A. Bonev (Kajmenska Chuka, 1994)101. B. Athanassov (Lemnos, 2005)102. D. Borisova (Dobrich, 2006)103. T. Ignatova, I. Aslanis, S. and A. Chohadziev, Y. Boyadziev (Yunacite, 2006)104. K. Yordanov (Sofia, 2007)105. I. Kulov, M. Stefanovich and H. Todorova (Kajmenska Chuka, 1994)106. G. Mavrov and T. Dimov (Durankulak, 2004)107. K. Dimitrov (Sozopol, 2005)108. V. Slavchev (Durankulak, 2004)109. A. Bakämska (Durankulak, 2004)110. T. Hristova (Sofia, 2007)111. S. Alcxandrov (Sofia, 2007)112. V. Nikolov and S. Hiller (Karanovo, 2000)113. P. Zidarov and Cv. Cvetanski (Durankulak, 2004)114. G. Ganecovski (Vratsa, 2006)115. G. Ivanov (Sinope, 2005)

Нови данни за неолитизацията на Предна АзияХаралд ХауптманNew Data About the Neolitization of the Southwest Asia Harald HauptmannTins work présents the lotest investigations on the earìiest Neolithic period in Southwest Asia, the chronology of the period and the process of neolithizalion from the urea of the Fertile Crescent lowards Europe. Some of the sites eive us a picture of a well structured society. The neolithic sculpture and the reliefs on the pillars from the temple in Göbekli Tepe were analysed and présent différent picture from Central Anatolia and Europe, where this cuit sphère is integrated in normal buildings. With dispersion of the new way of living the settled farmers and stock-breeders from Anatolia lowards Southeastern Europe, the new cuits dispersed too, which сап be noticed in the small plastic arts. In the neolithic period this area of Upper Mesopolamia and the slopes ofTaurus Mountains were heavily populated zone, which is the cradle of human civilizulion.След края на последняя ледников период, на прехода от епохата на ловците и съ-бирачите към епохата на уседналия живот и производством на храни, в предна Азия настъпват дълбоки промени в начина на живот, определящи за човешката история през следващите 12000 години. Постепенно развитието Fia земеделие и одомашняване-то на овце и кози, а по-късно и на говедото, позволяват на формиралите се големи чо-всшки колективн да отсядат за дълго вре-ме на едно място. Новият начин на живот провокира и нов начин на мислене, развитието на нови технологии в обработката на камъка и дървото, по-късно и производст-вото на керамични изделия и дори и поз-наването на металите - въведения, конто остават дълбоки следи в социалните и по-литическите структури. Животът на дадена човешка група вече не зависи от успеха на лова, а от труда на всеки един от членовеге и от колективните трудови усилия на цели семейства. Преходът от "присвояваща" към "произвеждаща" икономика е съпроводен от промяна в духовния живот и в нагласата на човека. Възникват разнообразии предс-тави за божества, конто формират нова кул-това система. Новите религиозни предста-ви, наречени още "психоеволюция" личат от промените в сравнение с палеолитната иконография и в масовизирането на изобразительное изяви.Австралийския праисторик В. Гордън Чайлд ьъведе през 1928 г. понятието "Не-олитна революция"- първата революция в историята на човечеството 1. За възникване-то на земеделието той се опира на изслед-ванията на Габриел де Мортиле (Gabriel de Morlillel) от 1885 г. и на съветския биолог Николай И. Вавилов, който посочи Юго-западна Азия като центъра, откъдето през ранния холоцен тръгва разпространението на най-ранното земеделие-'.Днес e установено, че първитс стъпки към новия начин на живот, свързани с един продължителен процес на отсядане, са били направени не в низините наТигър и Ефрат, а в периферията на оазисите, в по-умере-ния в климатично отношение "Плодороден полумесец" - Сирия и Палестина. Именно оттам неолитизацията се разпространява през Мала Азия и Кипър към Егея, а оттам - по протежение на бреговете на Средиземно море и през Северна Гърция и Балкани-те — към Европа.Джон Гарстич откри през 1936 г. под раз-валините на библейския Иерихон (Jericho) предкерамичното неолитно селище Тел-ес-Султан (Tell-es-Sultan), без да успее да осъзнае изключителното значение на това1 CiiiLDE 1У36. '-' VAVILOV 19'JG.

W2*Обр. I . Ol i tomi и раннонеолишни обекти от Преднй Лит.уннкално откритие. Едва изследвания-та па Робърт Брейтууд 1 през 1948 г. и Ка-лат Джармо ( (h i la t Janna) и в Карим Шахир (Кати Shahir) на южните склонове на Загрос (Zagros) в Иракски Кюрдистан и тези на Кат-лип М. Кснпон' в Иерихон слагат началото на гтзследванията на тази епоха. Оттогава до днес са открити етотици подобии ранни селища в един огромш район, обхващащ Сииайския полуостров, Палестина, Среден и Горен Ефрат и стигащ oi проходите на ПЛАННППТЕ Таурус и Заг|)ос до Лнатолийс-кото високо плато, Иран и дорп до Западен I [акистан (обр. 1).BRAIDWOOD/I IOWE 1900. Kr .NVON 1957.Вьз основа на периодизация га на Ксип-он (обр. 2)' се нроследяват етапиге на раз-витнето след края на палеолита (предста-вен в Леванта от културата Кебария), през спина лео лита, пред ставен от културите На-туфиен (Matufien) и Хпамиен (Kluamien), към тъй наречения "докерампчен неолит" (Рге-Pottery Neolithic А и В, PPNA и PPNB). Тази периодизация днес е допълнена с фазата на керампчнпя неолит (PPNC). Епохата на предкерамичния неолит обхвата времето между 9500 и 7000 г.пр.Хр., но развитие то се прекъева на много места още през осмото хилядолетие, едно явление, което бе опре-

' Преглед на прпучнапимта у: Ca l v i n 1997; Al k k m h i , kozlowski 1999.КУЛТУРЕН ПЕРИОД

14Сдати (глр.Хр.)

Културен период в Леванта

Района на Урфа Невали Чори (НЧ) Гьобекли Тепе (ГТ) Чайьоню

Керамичен късен неолит

6900 РЫ Китопере Керамика

Предкерамичен ранен неолит А -С

7000 РРМС Меггоа 1е\е\\о\ Гюрчютепе\ сгради с големи стаи

8800 РРЫ В късен среден ранен

Гюрчютепе II НЧНЧ 11/111 Г^псавоъгълни сгради"

сгради с клетъчен планПаваж Сгради с каналиСгради със скари

9.500 РРЫ А НЧ 1ГГкръгли сгради"

Кръгли сгради Демиркьой Холан Чем иКьортик Тепе

Епипалеолит (мезолит)

10200 12500 Натуфиен

Късен Палеолит 15500 Кебария Вт МегагГф

Обр. 2. Сравнителна хронология на неолитизацията на Предна АзияОбр. 4. Йерф ел-Ахмар, селище от фаза 2/запад с крыла обществена сграда. Култура Мурейбет,9500-8700 кал. г.пр.Хр. (по й. ЭЮЫеиг)Обр. 5. Халап Чеми, фаза /. I. крыла обществена сграда I. PPNA (по R OSENBERC, 1999)делено като " крпзата PPNB ". Дали това се дължи на климатичнп примени, пзчерпва-не на ресурсите или па конфликти, остава въпрос на бъдещите изследвания.Унивсрситетският проект "Joint Istanbul-Chicago Universities Project" ръководен в периода 1963-1972 г. от Халет Чамбъл (Hakt (Jaтbei) и Робърт И. Брейтууд (Robert J. Braidwood), сложи началото на интензивни теренни изследвания в югоизточната турс-ка провинция Спирт в Диарбекир п около Урфа. Този район се нарича Горна Месо потамия. Тук бяха открити многобройни раннонеолитни селища, сред конто за разкопки бе избрано Чайьоню Тепеси (Qayönii Tepesi) северно от Диарбекир. Обектът е раз-положен на брега на р. Богазчай (Bogazcay), приток на р. Тигър. Проучванията, прове-дени между 1964 п 1992 г., ни дават ценна и единствсна за предна Азия представа за структурата на едно раннонеолитно поселение (обр. 6)' '. Никъде другаде не може да бъде проследено развитието от кръглите каменни ст ради на ловци и събиратели до едно голямо ранноземеделско селище с дп-ференцираиа архитектура.Многобройните нови разкопки в Горна Месопотамия внесоха същественп изменения в първоначалнпте представи за този етап от ранната история на човечеството. Дълбоко врязващите се в Таврус долини на реките Горен Тигър и Горен Ефрат, както и по склоновете на южен Таврус, твърде рано са предоставяли особено благоприятни ус ловия за уседнал живот: богати извори на пптсйна вода и обилии валежи, съчетани с мек климат. Тук е имало гори от дъбове, шамфъстък и бадеми, както и огромни полета с диво просо. Първи са били култиви-рани едрозърнестата пшеница и лещата. Многобройните подходящи за опитомява-не диви животни са били важен източник на протеинп.От Горна Месопотамия, освен Чайьоню (£аудпй), следва да бъдат споменати още следннте по-важни обекти, конто днес определят представите ни за разгледаната епоха (обр. 1): Халан Чеми Тепеси (НаПап'ÖZDOCAN/BASCELEN 1999, 35-63.Ниво сгради с големи стаиНиво клетъчни сградиIС града с терацоМеждинно нивоОА: п пГ 01 = •

ОГгПСграда с черепи ^Ниво сгради със скари

ВОЕНиво плет и мазилки<*в / он0 /ЯА /Сграда с плочиЮ мОбр. 6. Чайъоню. Диаграма на основните фаза на ранпопеоштното селище с по-важните сгради(по ЬснтмЕЯ 1990)1п Нопогет Непг\е1а ТоАоптаОбр. 7. Чайьоню, пласт 2.1. Сграда см скарн СНЕ. РР.ХА (но Л/. Sicker-Akman)Обр. 9. Гыюекли Тепе. Схематичен план на раннонеолитните сутеренни сгради - късен пласт II и по-ранен пласт III (по SCHMIDT 2004)7 Özi)(H.AN/B.\M.I.LT\ 1999. 25-М.65-86.'' ST I IMI IN 199S; 1999; 2000. OziMK.AN/BAM.TLEN 1999, 78-81.към среден Ефрат, наречен от И. К\вен {]. Conviti) "вторична неолитизация".1" Срещ\ този "левантоцентризъм" днес говорят резултатите от проучванията на Кермез Дере (Qermez Dere) и в Немрик (Nemrik), на южния склон на планината Синяр в Ирак, както и в Халан Чеми, Демиркьой и Кьортик Тепе в полите на Таурус в Югоизточна Турция, конто са протонеолитните предшествениш' на следващия етап в Горна Месопотамия Този район беше удачно наречен от Оливер Оренш (Olivier Aurenche) "Златен триъгъл-ник".11

Първата фаза на ранния неолит (PPNAj наречена Йерихон-Сллтания, започва след 10000 г.пр.Хр. (обр. 2). На този етап възник-ват селища и се забелязва известна регио-нална диференциация на явленията. Не-олитната икономнка си пробива път. Към тази фаза се отнасят Немрик 9 и Кермез Дере (обр. 3), Халан Чеми до Батман (обр. 5), Гьобекли Tepe при Урфа (обр. 10) и дол-ният пласт па Чайьоню. По сприйския среден Ефрат към фазата се отнасят Мурейбет (Mureybet 1), Иерф ел-Ахмар (Jerf el-Alimar) (обр. 4)12 и Тел Абр (Teil Abr). Овалните и кръглп помещения на вкопапите монумен-тални сгради се отлпчават с 2-4 носещи колони в средата и подове тип "терацо". Ка-менни скулптури говорят за едно евентуал-но култово предназначение на тези сградь (храмовеКермез Дере и Халан Чеми не са времен-ни селища, макар ловът на големи газели и диви прасета да представлява все още OCHO-вата на прехраната на населението. Нямазе-меделие, но имажътва на диворастящи жит ии растения. Вкопапите кръгли помещения са центрове на семеен и племенеи живот с ранни белези на соцнална диференциация. за която говорят каменнптс стели. Усгано-вяваии са далечни контакт: обсидианът о i Халан Чеми e доставян от отдалечените на 100 км находища в Таврус. Тези най-раннп селища имат вече структурата на села.В някои селища в Израел. катс^ Нети в'"CAI4IN 1997.11 Лскнхснк Ktvi OWSKI 1999. 97. '•' STOUI)KUK/AIIKK.N 2002. Ai KKN(iit'Kt>ZLO\VSKI 1999. Abb. Ü-S.Cerni Tepesi) в югоизточната турска провинция Ьатман (прочувания на университета в Делауеър през 1991-1994 г., водени от М. Розенберг7); Демиркьой Тепеси (Demirköy Терем), водени от Розенберг през 1997 г.; Кьортик Тепе (Körtik Tepe), до Диарбекир. при вливането на р. Батман в Тигър. водени от В. Йозкая (V. Özkaya) през 1990 г. : Невали Чори (Nevati Cori) на р. Кантара Чайи, вли-ваща се в Ефрат (прочувания X. Хаупман 4 от университета в Хайделберг през 1983-1991 г.). Последният обект бе залят през 1992 г. от водите на язовир Ататюрк. На 50 км юго-западно от Невали Чори се издига на 800 м височина I ьобекли Тепе (Göbekli Тере)'\ на северната граница между районите Урфа и Харран. От 1995 г. обектът e проучван от Клаус Шмит (А'. Schmidt) от Немския археологически институт в Берлин. Други разкопки се провеждат в равнината Харран на обекта Гюрчютепе (Gürcütepe) в източните покрайнинн на Урфа.Резултатите от тези проучвания показ-ват, че значението на северната периферия на "Плодородния иолумесец" за неолити-зациоиния процес e било подценявано. До cera, въз основа наданните от Леванта и Палестина (главно от Иерихон), се смяташе, че първата крачка към земедслието и живог-новъдството e била стореиа от уседиалото население в района на южен Левант. Този процес e започнал през къснпя Дриас (Dryas lili период, в края на натуфийската култура, около 10500 г.пр.Хр., и си e пробил път през периода Султання (Sultanía), през PPNA (10500-9500 г.пр.Хр.). Д.Е. Бар-Йосеф (D.E. Bar-Yosef) локализира центъра на този процес в горскитс планииски зони на Палестина. Оттам край долината на р. Йордан и по среден Ефрат неолитизацията се била раз-пространила към зоната на предпланинпте на Таурус-Загрос. Лионската школа, от своя страна, локализира първичен център на не-олитизацпя по-скоро в северен Левант, от където тези постижения се разпрострапилп m» редством т.нар. "левантийски коридор"Обр. IQ. Гъобекяи Тепе, пласт 111. Крыла сутеренна сграда I). поглед от северОЬг. 11. Гьобекли Гене, ими in 111. Крыла сграда Обр. 12. Гъобекяи Гене, пласт 111. "СградатасъсВ. Стела 6 срелеф върху челната страна шиите", стели 2 срелефи върху страничната ни Т-образната глава и върху страничната плоскост в агония ред: диво говедо, лисица иH I оскост щъркел. Височина над ней кита 3,15 м4 SCHMIDT 1998, 1999; 2000; 2006; ÖZDOGAN/BA$G£LEN 1999. 78-81.XÜTJTJ (Netiv Hagdud) или Гилгал (Gilgal), са m t _ i първите признаци на начално зе-■пклие. конто се откриват и в

PPNA в Си-р* с : 5 М\ рсйбет.В тази начална фаза на неолита, която ■ШХ да определим като фаза на първите et'-I се срещат по-големи поселения на мес-жжс л встатьчно извори или край реки, къде-V» има терени, подходящи за застрояване. Ш Кесчез Дере или Халан Чеми, на площ •т 5 хсктара, за около 300 год и ни са живе-20-30 фамилии или около 100-200 души. Тез и селища се отнасят към най-големите «Г тази епоха.Гьобекли Тепе, за разлика от споменати-.тлвляна различен тип организира-ш> поселение.14 Неговата особена функция е ■сичертана от местоположението му на 800 ж височина над Харанската равнина, както ■ с монументалноетта на постройките си. Хълмът има диаметър 300 м и височина 15 - най-древния строителен етап III досе-га са разкрити 4 мегалитни сгради с много га\еми размери (обр. 9). Едната е овална, гте - кръгли (обр. 10), а диаметърът им е от 9 до 20 м. В сградите има изправе-нн многобройни монолитни стели, колони :т варовик с Т-

образни глави (капители). В сграда В има б такива, подредени в кръг край стените. Върху двете стели в центъ-ра са изобразени в релеф лисици (обр. 13). Половината от откритите близо 43 стели (с височина от 3 до 5 м) носят плоски или ре-лефни изображения, сред конто има змия ioöp. 11), газела и др. Върху една висока 3,12 м стела са изобразени едно над друго ди-внят предшественик на говедото (Auerochs), лисица, птица, а вероятно и заек (обр. 12), а на тясната страна на стелата е изобразен б\ крайни. Особено популярно е изображе-нието на змията, което в Гьобекли тепе се среща постоянно, а на една стела се преп-литат 17 змии.1"'В третата крыла сграда С е открит уникален релеф върху стела: върху челната й плоскост се виждат 5 птици (обр. 14). В ос-новата на стелата се намира високият релеф на едно диво прасе, изобразено много живо писно (обр. 15), както и част от лисица.В сграда D бе открит друг забележителен паметник на това триизмерно пластично из-куство, една картина на района около Урфа (обр. 16) заедно с птици, вероятно жерави, стоящи във вода, и тигри. На някои други стели се среща един геометричен символ, който би могъл да бъде емблемата на пле-мето или на селището. Има и изображения на насекоми. Определени видове животни могат да се свържат с определени сгради от Гьобекли Тепе, което навежда на мисълта, че изобразените диви животни биха могли да имат и значението на тотеми. Човешките изображения играят в тази картинна гале-рия второстепенна роля. Само две от стелите са оформени антропоморфно.Такива стели са известии и от по-късна-та фаза на Невали Чори.От изображенията от Гьобекли Тепе личи, че традициите на обществото на лов-ците и събирателите са били все още живи. Очевидно e също, че ритуалното e било не-разделна част от живота в дадена сграда. Изображенията отразяват анималистични-те религиозни представн на едно общество, базирано върху лова. Тези изображения могат да бъдат свързани съе света на къс-нопалеолитния човек, какъвто го познава-ме от пещерннте рисунки на франко-канта-брийския културен кръг в Западна Европа. Нашите изображения имат вероятно ша-манистична основа, тъй като дивото прасе, бикът, лисицата, лъвът, газелата, птиците и змиите са животни-символи, чийто особени способности са интересували неолитните шамани - било, за да ги владеят, било, за да им се противопоставят. В големите храмове вероятно са се практикували ритуали, свър зани с раждане, сватби или смърт, като са били част от живота на племето. На мнение съм, че тези сгради не могат да бъдат ед-нозначно определяни като "храмове". Висо-чинното селище Гьобекли тепе e елитарен център на селищната система на района. Тук e открита и работилница за кремъчни изделия и за производство на каменни скул-птури, така че може да се предположи, че15 ÒZDOUAN/BASGELEN 1999, 79, fig. 34.()ó¡). 15. Гышсьлн lene n tari» HI. Крыла сграда €, скулпщурй na дшо n/iactOÓj.. /Й / hiHHKAU 1'l'Ili, пни ni I I I . ЩЫМпарада l>. пнет ~ > i fu■ laiiii m nati .mcficuui.XaIm i <> ХпхнманOóp. I I . Гьооепли 'lene, пласт I I I . А/'ЬЛ/Í/ сграда С стела 12, с пнищи па (finita на планннскн линОитцчн или у.юпенн

с мрем н (?) - релефна и uitijHi. in си не im глава та на стела та. Нш)ал\ по сии. in та i idhuiHi tinao Праге и лисица16 ÖZDOGAN/BA$C;ELEN 1999, 35-63.17 HAUPTMANN 1993. ÖZDOOAN/BA§GELEN 1999. 70-78.Павираната и снабдена с огнище централна част на сградата е сектор за живеене и рабо та, а помещението над "скарата" вероятно е било склад. Типът сгради от развитата фаза на PPNB е едно по-нататъшно развитие на сградата "със скара", което се наблюдава в ниво 3/4 на Чайьоню, където има постройки с канали и павирани подове.Що се отнася до Невали Чори с неговите 2 хектара застроена площ, то е по-скоро едно малко селце (обр. 17).17 Центърът му е раз-положен на една 90 X 40 м широка тераса в източната част на долината на Кантара. Тук бяха проследени пет хоризонта със сгради от типа на снабдените с "канали". Планът показва дву- или триделно застрояване за разлика от Чайьоню, където сградите с "канали" са двуделни.В трети хоризонт |н се срещат една до друга сгради с различна конструкция, нареде-ни успоредно една до друга, с врати, гледа-щи към долината. Те са дълги до 19 м и широки до 7 м и са строен и много старателно. Основният подиум е прорязан с канали, из-градени в следната последователност: най-напред с големи каменни блокове са изгра-дени дългите ленти, след което с по-дребни камъни са запълнили пространствата меж ду блоковете. Възникналите по този начин "канали" са покрити с плочи. Отгоре е на-сипан пласт камъни, с което приключва из-граждането на подовата платформа. Върху нея от камъни и кал са издигани стените. Отвън и отвътре стените и подовете са били обмазвани с дебел слой глина. Особено отвън се наблюдават многократните масивни обмазвания, без да се закриват отворите на каналите, така, че те остават добре провет-ряеми. За цялостната реконструкция на та-кава сграда се обръщаме към етнографски паралели от XIX в. от Анатолия и Предна Азия. Там от хилядолетия съществува та-кава селска архитектура, много добре прис-пособена към местните условия. За рекон струкция на кръглите сгради са възможни леки конструкции: Халан Чеми (обр. 5), Айн Малаха (Ain Mallaha), Чайьоню 1. За рекон-струкцията на по-масивните сгради имаме18 HAUPTMANN 1993, 39-41 Abb. 2-3. ÖZDOGAN/BASGELEN 1999, 70-74. flg. 1-6.то e било и център за размяна на стоки. От тази височина e могло добре да се наблюда-ва движението на стадата диви животни в равнината. Откритияттук костен материал съдържа 18% диво прасе, 20% диво говедо, 10% диво магаре и 43% газели, следвани от нисък процент елени и диви кози.Началото и средната фаза на началния неолит (PPNB) e маркирано от появата на един нов тип сгради - правоъгълните, и от нова вътрешна структура на селищата. Тези елементи са свързани с новия начин на жи вот и земеделието. За тази фаза най-цен-ни данни имаме от Чайьоню (обр. б). 16 Тук след най-ранните кръгли постройки след-ват правоъгълни със "скари", отнасящи се към времето на прехода от PPNA към PPNB. След тях са правоъгълните сгради с канали и павирани подове от периода PPNB. През следващата фаза (късен PPNB) вече се строят т.нар. "камерни сгради" , а през последната (PPNC) - големи правоъгълни постройки.Преходът между PPNA и PPNB (9500-8000 г.пр.Хр) бива свързван с нарастване на броя на населението и промени в социална-та структура, предизвикани от развиващото се земеделие, от наченките на доместикация на животните и от интензивен специализи-ран лов. Мобилността на човешките групи e била значително ограничена. В строителст-вото се нзползва голямо количество камъни за цокъла на сградите и глинобитна надстройка. Правоъгълните сгради имат размери 9.20-13,50 м дължина и 5-6,40 м ширина. Фактът, че във фазата PPNB в Чайьоню на-ред с малкото градинско земеделие все още ловът остава основен източник на храни, го вори, че на този етап в отделените селища

са съжителствали различии икономически структури. Под покрива на една сграда cera се очертават специализирани сектори за: 1. жнвеене; 2. за държане на животните; 3. съхранение на запаси; 4. място за изработ-ка и съхранение на оръдия и др. Някои от тези дейности могат да се упражняват и из-вън сградата, върху прилежащия й терен. В дългите сгради тип "скара" от Чайьоню II личат такива работни сектори (обр. 6, 7-8).Г_>Харалд Ха\нманОбр. 17. Неваяи Чори. ('.слаще П. (реконструкция S. НаирЬтапп-Натга)Р КЛ1-"СлиУГО 1997,64-65 б§. 15.-'" ()/[НК;АГЧ'/ВЛ$Г.Е1.Е\ 1999, 89-90.1п Нопогет Неппе1а Тойогоуа(еткогп), двузърнеста пшеница (еттег), бо-бови, грахови и събиране на шам-Фъстък, бадеми, грозде и пр.В пласт 4 и 3 личи и една особено голяма постройка (номер б), чийто план се отлича-ва от този на другите сгради с "канали": в две от помещенията има леко вкопани огнища, в друго изглежда е имало производ-ствено ателие; тук са открити освен хаван и чукалка, още костни чукове и кремъчни чукалки, говорещи за обработка на кремък. Тук вероятно са произвеждани и различии по размери скулптури. С това стигнахме до онази група находки от втората половина на 9 хил.пр.Хр., която по численост и качество нямат равни в света.Дребната пластика от глина и кремък е разнообразна. Сред над седемстотинте гли-нени фигурки 30 са зооморфни, а 670 - ан-тропоморфни.22 В Мунхата (МиппаШ) това съотношене е 27,9 % към 72,1 %. Антропо-морфните фигурки се състоят 50 % от мъж-ки (с престилка) и женски (без дрехи). Сред последните изпъква една красиво модели-рана "Венера от Невали Чори". Фигурките не биха могли да се свържат с конкретни религиозни представи, те по-скоро са играли някаква роля в домашните култово-ма-гически процедури.Дребната каменна пластика от Невали Чори обхваща над 100 броя. Те отразяват цялото многообразие на раннохолоценската фауна на Среден Ефрат: пантера, лъв, мечка, диво прасе, див кон, орел в полет. Част от силно стилизираните зооморфни фигури не могат да се идентифицират, особено майс-торство личи в предаването на човешката глава, чийто черти са предадени пестеливо и с малко детайли. Едно такова стилизира-но изображение прилича на бухал (обр. 19). При други изображения може би става дума за стилизирана маска (обр. 20), каквито поз-наваме от много находища в Палестина, например от Нахал Хемар (Мака! Нетаг). В монументално изпълнение имаме паралели от Гьобекли Тепе. Истински майсторско е изпълнението на една друга скулптура на човешка глава (обр. 21)." 6/!ЮСА\/ВА50К1Л^ 1997, 54, 77. "071»О(';Л\/ВЛ5С;ЕЕЕ\ 1997. 77, б$ 21.примери от Мурейбет 19 или Йерф ел-Ахмар (обр. 4).По протежение на дългите стени в Не-вали Чори, в Чайьоню и в Чафер Хьоюк (Са/ег Ндуйк) на Горен Ефрат20 се проследя-ват каменните гнезда за диреците, носещи покривната конструкция, като тук оставяме настрана въпроса, дали се касае за плоски или скосени покриви. Един глинен модел от Чайьоню е указание за плосък покрив, както и за други детайли на конструкцията. Благоприятните природогеографски усло вия в полите на Таврус около Невали Чори предлагат в изобилие дървен материал, камъни и глина, което позволява масивно строителство. Ситуацията в Невали Чори позволява реконструкция с издаден навън покрив на дългите стени на сградата (обр. 17). Една реконструкция с наклонен покрив изглежда неприемлива.Реконструкцията на функциите на вът-решните части на сградите в Невали Чори е възможна само въз основа на хоризонтална-та планиграфия на артефактите. Съгласно анализа на кремъчната индустрия на Клаус Шмш пластин ите от сърпове стоят на първо място, следвани от стрелички тип Библос (В\Ыо5) . С това получаваме указание, че на-ред с лова е имало жътва и начално земеделие. Пластинките от сърпове се срещат най-често около къщите, където са локализира-нн местата за обработка на кремък. Сред находките се срещат и единични маниста от мед и малахит. Това е едно указание за ранното начало на металургията. Най-ран-ните подобии находки произхождат от Тел Мазгалия (Те11 Magzalya) в Ирак, Тел Рамад (Те11 Яатаб.) в Сирия, Ашъкли Хьоюк (Asik.li Ндуйк) и Чайьоню в Турция.-'1 Сред находките трябва да спомена и гривните от варо-вик, както и изделията и оръдията от кост.Ботаническите и зоологически останки ни дават картината на едно селище, чиято стопанска база е бил ловът (на див кон, на диви говеда (АиегосНь), елени и диво прасе), с начинаеща доместикация на козата и ов-цата и вече развиващо се начално земеделие с отглеждане на еднозърнеста пшеницаОп/). 21 а, 1>. Невали Чори. Глава вьв фас и профил. ВарОвик, височина 5,5 емОбр. 22. Невали Чори. Каменни сутеренни сграда II, иксонометрнчни реконструкция (рисунка S . НаирШапп-Натт)Възможми с !ези каменни пластики да са модели за изпълнението на голямофор-матни скулптури. Тази идея се поддържа от няколко примера на модели на стели в "миниатюра", конто едпозначно повтарят мо-нумеиталните стели, конто срещаме в единОбр. 23. Невали Чори. Каменни (-\шеренни сгради III. аксономешрнчна реконструкция (рисунка .4. НаирШапп-Натга)друг тип сграда, отличаваща се същесгвепо от гореописаните. Тя е разположена в запад ния край на терасата на селището и има три строителни фази (обр. 17). 23 От най-старата постройка са запазени само следи. Втората постройка е почти квадратна (обр. 22 и 24)Н.ШРТМЛЫХ 1993, 41-56, Пщ. 4-16.Р ЯА ЕОбр, 24. Неволи Чори. Каменна сутеренна сграда Л с терацоимл площ от 188 кв.м. и е дълга почти 14 м. Вырс иокрай стената се проследява каменна пейка, на еднакви расстояния прекъс-ната от вертикални Т-образни стели. Две такива са изправени в центьра. В най-пз-пъкналата стена има ниша, предназначена вероятно за поставянето на централен идол (от дърво?). Подът е от терацо, нетипичен за този вид постройки. Познаваме го от Ча-йьоню и редица други обекти около Урфа. Стените са били измазвани с бяла глина и вероятно цветно изрпелвани.Най-късната строителна фаза III (обр. 23 и 25) е изградена направо върху пред-ходната постройка, което сочи ясна прн-емственост. Площта е 178 кв.м., основната концепция с пейка, степи и терацов под се запазва. Стелите са 10, вградени в пейката, а две фланкират входа. По-съществената промяна е, че от входа се вижда направо срещуположната ниша за култовото изображение на задната стена. От всички остана-ли сгради в Невали Чори тази постройка се отличава и но това, че е вкопана и от входа се слиза в нея по стъпала. Предназначени-06р. 25. Нева tu Чори. Каменна сутеренна сграда III с терацо

его на тази особена сграда се подчертава от наличните монументални скулптури, кое то позволява нейната интерпретация като храм. Две монолитни стели представляват стилизирани човешки фигури, 3 м високи. Наричаме ги фигури-назачи. Друга стили-зирапа антропоморфна стела е позната от Килисик (КШмк) при Нимфеона в близост до античната Арсамея при Ески Кахта, об-Обр. 26. Килисик при Кахта, провинция Адия-MI I I I . Антропоморфна стела, височина 80 смOóp. 28. После/) отпред към по-добре запазената женска фигураОбр. 27. Непала Чори. Две срещуположни женски фигура върху горната част на стели. Над фигурите - птица. Варовик, височина ок. I мОбр. 29. Невали Чори. Част от англа с изображение ни женска глава. Насочини на главата 29 смласт Лдияман (обр. 26)-'' Една 50 см голяма фигура на птица може да се интерпретира като орел, въз основа на един паралел от Гьобекли Тепе- : '. За отбеляаване е и една I \ава и един фрагмент от глава на една чо-веко-птица (вис. 23 см)-'1 ', която напомня ня-кои произведения отдребната пластика.>'никална за раннонеолишага моиумен-гална пластика е една композиция от различии скулпту рни детайли (обр. 27-28), пока таща две срещу положпо седнали женски фигури, възседнати от птица и едно мптич-н<> сыцество. Косите на жените с а обвит и в мрежа. Композиция га напомня егнографс-кп паралелп на тотем ни стълбове. Може бп мк са пзобразенп представите за живота и ( м ьрт га, а птпцата е врьзкага с отвъдното. Лревпоегипетската птица НА сыцо е носи-гел на душите на мъртвите, но гези аналогии за съжаление нямат доказателствена С гойност.Прави впечатление обстоятелството, че- Ни м\|\\\ 2000- Нм 1 м м \ \ \ 1993, 66, Л!)Ь. 23. Н.\1 М М \\\ 1993,60,АЬЬ. 21Обр. Ю. Йерф ел-Ахмар. Полировъчен камък шг трет. РРК I (но $тояое1 Я 2003).Обр. У. Певали Чори. Фрагмент от каменен съд i релеф на две женски фигури, танцуващи околокостенурка. Височина П. 5 см/н Ноногет Ненпе\а 1Ь(1огох>аОбр, 32. Швали Чори. Глава от варовикова стела с извиваща се на шила ù змия от каменни czpada III . Височина 37 смв ритуалната сфера на културата Невали Чори, не откриваме прочутата 'Велика майка" (Magna mater), която в лптературата се свьрзва с ПОЯ вата на земсделпето. Женски изображения домннпрат в къснонеолитния Чатал Хьоюк, но се срещат в Невали Чори само сред глпнените фигурки. В монумен-талната пластика те се срещат само заед-но с птици, като например скулптурата на една женска глава, грабната от птица (обр. 29), което добре личи при поглед отстрани. Същият мотив, преде тавляващ човешкн череп, грабнат от граблива птица, срещаме и върху една скулптура oí Гьобекли Тепе. Мотивът напомня стенописът от Чатал Хьоюк VII, на конто орли витаят над хора без плави27. Двете изображения биха могли да са отражение на култа към мъртвите. конто предполага пренасянето на духа в отвъд-ното. Присъствпето на граблпвата птица в култа можа да бъде проследено назад към-7 Mu i.ЛАК г 1967. 166-168. pl. 4:">. 48, 4906р. 33 . Пени Махам (Yeni Malialle) <¡ района на Урфа. А нтропоморфиа мъжка au рои и кона стела, височина 1.93 мпатуфпйската култура (Иерф ел-Ахмар), изобразена върху един каменей изправитсл за стрелп в комбинация със змия (обр. 30).Друг релеф ОТ Гьобекли Тепе показва две танцуващи човешкн фигури - вероятно част отловна сцена (обр. 31) 28. Наличието на монументална мъжка статуя как» централка фигура на кул га доскоро беше само предположение.M ÔZDOCAN/BAÇGELEN 1999,76, fig. 17.Откриването на повредена мъжка глава нишата на сграда III (обр. 32) заедно с чо-:ки торс от запълнителя на същата стра-са указание за това, че в голяма култова шиша на сграда II вероятно ce e намирала мон\ментална мъжка статуя. Подобна 1,92 м мъжка стела e открита в раннонеолитното селище под стария град на Урфа (обр. 33) : lü. В очнте най-вероятно са били инкрустира-ни парчета обсидиан. Мъжкото божество вероятно e играло главна роля в раннонео-литните култове, което се потвърждава и от многобройните груби итифалически мъж- K;I изображения от 1 ьобекли Тепе. Женско-то начало, както виждаме, се появява през я ранна епоха само свързано с птици. Височинното селище от I ьобекли тепе обогати нашите представи за диференцира-ннте и твърде сложни религиозни представи на началния неолит с много нови находки. Тамошните разкопки за cera установя-ват две фази и показват наличието на един комплекс значително по-голям от Невали Чори и Чайьоню. 31

Централната сграда определено има кул-тово предназначение, за което говорят пей-ките покрай стените и Т-образните стели (обр. 34). Четвъртитото помещение от най-късния строителен етан има четири стели, върху две от конто в нисък релеф са пред-ставен и лъвове с отворена уста (обр. 35). Елегантното изображение почти напомня елинистическите пластики. Друга Т-образна стела носи изображението на пантеро-образно животно (обр. 30), което напомня едно подобно изображение от Чатал Хьо-юк 1-, смятано от Меларт за изображение на жена. То e многократно интерпретирано като иконографско доказателство за водещо женско божество през неолита. Мъжкият партньор бил изобразен като бик, казва Меларт, а след него и Кувейт И двамата говорят за дуалитета на една доминираща женс-ка богиня и нейният мъжки пандант.Отсъствието на женско божество сред разглежданата тук пластика e факт, затова е изненадващо изображението върху едно от стъпалата на сградата със стелите с ль-вовете, на една женска фигура по гръб, оп ределено свързана със секса (обр. 37). Този мотив е свьрзан и с идеята за плодородие-то и се среща върху един релеф от Невали Чори114, както и в друти неолитни култури, например върху един медальон от Ахилсон (Achilleion) в Тесалия.Началният неолит от Горна Месопотамия ии представя картината на развитие-то на обществото на ловците (Халан Чеми и Гьобекли Tepe от PPNA) през селищата със смесена икономика като Невали Чори от PPNB, до чисто аграрните общества като Гюрчютере. Така заедно с промените в сто-панската структура вървят и промените в религиозните представи на човека, конто намират своето отражение в разнообразна-га иконография но стелите.Светът, отразен в скулптурите от Гьобекли Тепе, конто ни дават представа за тотем-ните представи, все още е на архаичиитс ЛОВЦИ и събирачн.Друга култова концепция лежи в по-къс-ните скулптури от Певали Чори. Почитано е мъжко божество, свързано със змията, симво-лизираща може би отвъдното. Същата роля може да се припише и на орела върху жен-ската глава. Наред с това са налице многоб-ройни данни за култ към предците, най-доб-ре нредставен от дсната от черепи откриги в Невали Чори и Чайьоню. Антропоморфниге стели също могат да бъдат интерпретира-ни като

изображения на предците или като такива на духове. Този аспект намира пот-върждение във фигурите от Айн Газал (Ain Ghazal) и Иерихон.1"' Другите мотиви, като костей у рката - биват свързани с култа към плодородието. В светлината на новите находки дългият хилядолетен път изминат от човека, от палеолитпия ловец до неолитпия земеделец и животновъд, се явява многома-щабен и твърде сложен, за да бъде обяснен само с понятието "Неолитна революция".Чайьоню и Невали Чори дават представаHAUPTMANN 1993, 60 Abb. 21. •'" HAUPTMANN 2003. " SCHMIDT 2006, 227-240.я M ELLAART 1967, 125-127, fig. 38. 40, pl. VII.3:1 CALVIN 1997, 50-54." HAUPTMANN 1993, 67, Abb. 26.M CAUVIN 1997, 152-156, pl. 4-6; AUKENCHE/KOZLOWSKI 1999, 68-69, fig. 6-10Обр. 3 4 . Гьобекли Тепе. "Сградата със стелите < львовете". I опели с главы и каменна пейка. Кыен пласт I IОбр. 36. Гьобекли I e n e . Случайна находка на копите л на стела с н юбражение на животно. Най-голяма височина 7 1 смОбр. 37. Гьобекли Тепе, пласт I I . "Сградата със стелите с львовете". Варовикова плача с издрас-кана жпкка фигура по гръб. Височина 2 7 смОбр. 35. Гьобекли Тепе , пиит I I . Стела 2 с релеф на скачащ льв от "Сградата със стелите i ibeoeeme". Височина 1,45 иза възникването на едно добре структурира-но в икономическо и социално отношение общество. В Чайьоню селището е разделено на две части от празен "площад" 36. Поне що се отнася до последната строителна фаза изглежда северната половина да е резерви-рана за по-представителните сгради. Тук, както и в Невали Чори, култовият сектор лежи изолирано встранн от селището (обр. 17).За отбелязване е обаче, че в Чайьоню, вьпреки обидите архитектурнн детайли, като подове тип терацо, вкопаване, пейки край стените, депониране на черепи и др., липсват стели с релефни изображения. 37 Въпреки това, поради редицата общи еле-менти в Невали Чори нареждаме и храмо-вете от Чайьоню сред най-ранните култови сгради на Стария Ориент.Ашъкли Хьоюк и късния Чатал Хьоюк на анатолийското плато показават различна строителна традиция. Нейните корени трябва да се търсят в Горна Месопотамия. В централна Анатолия селищата се състоят от тясно прилепени помещения, разделени от улички и площадчета. Всички сгради са така интегрирани, че не изпъкват култови постройки. Една ио-голяма сграда от Ашъкли Хьоюк38 бн могла да служи за събирания на населението. В Централна Анатолия, както и в Югоизточна Европа, култовата сфера се явява интегрирана в нормалните жилищни сгради. За пример мога да посоча Сескло (Sesklo) в Тесалия, Неа Никомедия (Nea Nikomedeia) в Гръцка Македония, Дол-нослав в България и Парца (Parta) в Банат.С разпространението на новия начин на живот на уседналите земеделци и животно-въди от Анатолия към Югоизточна Европа са се разпространили и нови религиозни представи и култове, което личи от малкага неолнтна пластика.Видяхме, че през епохата на ранния неолит Горна Месопотамия и склоновете на Та-урус са представлявали една гъсто населена зона, отнасяща се към люлката на човешка-та цивилизация.Находките от разкопките на Гьооекли Тепе и Невали Чори се съхраняват в археологически я музей в Шаилъурфа. Фотографии: Ефратски архив в Хайделаерг и Германски археологически институт в Берлин.

ЛитератураAURENCHE/KOZLOWSKI 1999O. Aurenche, S.K. Kozlowski. La naissance du Néolithique au Proche Orient ou le paradise perdu. Paris 1999.BRAIDWOOD/HOWF. 19(50R.J. Braidwood, B. Howe. Prehistoric Investigations in Iraqi Kurdistan. Studies in Ancient Oriental Cwilization 31. Chicago 1960.ÇAMBEL/BRAIDWOOD 1980H. Çamhel, R.J. Braidwood. The Joint Istanbul-Chicago Universities' Prehistoric Research in Southeastern Anatolia I. Istanbul 1980.CAUVIN 1997J. Cauvin. Naissance des divinités. Naissance de l'agriculture. La revolution des symbols au Néolithique. Nouvelle édition. Paris 1997.ClIILDE 1936V.G. Childe. Man Makes Himself. London 1936.HAUPTMANN 1993H. Hauptmann. Ein Kultgebaude in Nevah Cori. -In: M. Frangipane, H. Hauptmann, M. Livera-ni, P. Matthiae, M. Mellink (ed.). Between the Rivers and Over the Mountains. Archaeologica Anatolica et Mesopolamka. Rom 1993.HAUPTMANN 2000H. Hauptmann. Ein frühneolithisches Kullbild aus Kommagene. -In: J. Wagner (ed.). Gottkönige am Euphrat. Neue Ausgrabungen und Forschungen in Kommagene. Main/ 2000, 5-9.HAUPTMANN 2003 H. Hauptmann. Eine frühneolithische Kultfigur aus Urfa. -In: M. Özdogan, H. Hauptmann, N. Basgelen (eds.). Studies Presenled to L'fuk Esin. Fi am Village to Cities. Early VUlages in the Near Last. Band II. Istanbul 2003, 623-636.HAUPTMANN/ÖZDOGAN 2007H. Hauptmann, M. Özdogan. Die Neolithische Re-JF' ÖZDOCAN/BASGELEN 1999, 49, Hg. 31, 32, 35 "SCHIRMER 1983; HAUPTMANN 1993, 55-57, Abb. 28. JS ÖZDOCAN/BASGELEN 1999, 123-126, fig. 3.29volution in Anatolien. -In: C. Lichter (ed.). Die äl-leslen Monumente der Menschheit (Vor 12.000Jahren in Anatolien). Baden-Württemberg 2007, 26—36.KENYON 1957 K.M. Kenyon. Digging Up Jericho. New York 1957.M I I I W U I 1967 J. Mellaart. C.atal Hüyiik: Stadl aus der Steinzeit. Bergisch-Gladbach 1967.ÖZDOUAN/BASCELEN 1999M. Özdogan, N. Ba§gelen (eds.). Neolithic ni Turkey. The ('radle of Givilizatiou. i\'ew Discoveries. Istanbul 1999.SCHIRMER 1983 W. Schirmer. Drei Bauten des Cayönü Tepesi. —In: K.M. Boehmer, H. Hauptmann (eds.). Beiträge zur Altertumskunde Kleinasiens (Festschrift Für Kurt Bittel). Mainz 1983, 463-476.

SCHMIDT 1998 K. Schmidt. Frühneolithische Tempel. Ein Forschungsbericht zum präkeramischen Neolithikum Obermesopotamiens. Mitteilungen der Deutschen Orientgesellschaft zu Herlin 130, 1998. 17-49.Xapa.u) XaynManS( H MIDI 1999K. Schmidt, Frühe Tier-und Menschenbildei vom Göbekli Tepe - Kampagnen 1995-1998. Ein kommentierter Katalog der Groliplastik und der Reliefs. Istanbuler Mitteilungen 49, 1999, 5-21.S( iiMiDT 2000K. Schmidt. Zuerst kam der Tempel, dann die Stadt. Vorläufiger Bericht zu den Grabungen am Göbekli Tepe und am Gürcütepe 1995-1999. Istanbuler Mitteilungen 50, 2000, 5-41.S< iI M IDT 200(5K. Schmidt. Sie bauten die ersten Tempel. Das rätselhafte Heiligtum der Steinzeiljäger. Die archäologische Entdeckung am Göbekli Tepe. München 200(5.STORDEL'R/ABBES 2002 I). Stordeur, F. Abbès. Du PPNAau PPNB: mise en lumière dune phase de transition àjerfel Ahmar (.Syrie). Bulletin de la Société Préhistorique Française 99. 2002. 563-595.VAVIIOV 1992 N.I. Vaviiov. The Origin and Geograph) ofCultivated Plants. Cambridge 1992.Хронологически таблица на нин-важните неолишни обекти в Анатолии (по Hauptmann/Özdogan 2007. 28)PRAE

Die Ur- und Frühgeschichte der Ochrid-Struga RegionPasko KusmenПас ко КузменПраистория и ранна история на Охридско-Стружкия регионСш темните археологически проучвания на Охридско-Стружкия регион зопочвот едва след В тори та светоича война. Към неолита се относят 20 регисшрирони селища около Охридското езеро. Сред тях по-вожни са: накаляйте (елища Уста в гр. Струга (отнасящи се към груиашаДопило

по Адриатическото крайорежие и кьм културата Малич II от Н1жни Албания), Долно Трново в Охрид (ранен неолит) и Злое трапа при ГорНО Средноречие (културата Пмпре-со-кардиум). Енеолитни обекти не са открити.Бронзова епоха се намира главно по градищата:Локочершкото, Коселското, Пирчища при Свинища и Албино до Струга Находките от Црвени

ливади при с. Варанища имат паралели в Саратце и Килиндир при Солун.НекрОПОЯЫП при Требенище, открит от български войници през 1918 година, е най-важният археолгически обект в района. Проучваи е от К. Шкорпил (София), 11. Вулич (Белград), В. Лахшов, Й. Кастепич и В. Малеико (Охрид). Комплексы» от изклшчително богата находки открити в някои от погребениято в некрополи се разглежда като указание, че. тук между средата но VI и средата на Ve.np.Xp . са погребвони вождовете на мощното племе на Ехелеерите. < поменити от Херодот (Негоа\. 5, 61). Некрополише при Требенище, Опален и Речица се относят към II—IV фази на Македонската желязна епоха (по Л/. Гарашанин). През IV фаза културата тук е вече напълно елинизирана, с което приключва праисторията на региона.Die hohe Berge um den See von Ochricl haben stets die Aufmerksamkeit von Geologen, Geomorphologen, Geographen und Archäologen an sich gezogen. Die ersten Quaternär-Forschungcn dieser Region datieren noch im 19-ten Jahrhundert, aber erst nach den Zweiten Weltkrieg fanden komplexe Untersuchungen in verschiedenen Höhlen statt 1. In der Höhle Jaorec bei Velmej in Ilinsk Berg bei Ochrid (Abb. 1.1) sind Reste von über 30 Individuen des Höhlenbären (ursus spelaeus) gefunden worden-. Da die Erforschung dieser Höhle, welche ideale Lebensbedingungen bietet, nicht abge -schlossen ist, bleibt die Hoffnung dort Men-schenreste oder Artefakte zu finden.In der Uferzone des Ochrid-Sees, südlich des Klosters „Der heilige Naum" und beim Dorf Lübanista, sowie am Ufer des Sees Debar kann man ebenso jungpaläolithische Lokalitä ten vermuten, systematische paläolithische Erforschung dieser Gegenden bleiben aber leider noch aus.1 M. MAI FX, Prirodni okviri, rad na istr/.ivaniii i nalazistapaleolitskog doba u Makedoniju. Praislorija Jugoslavenskihzemalja I, Saraevo 1979, 407. • V. ГлРЕВСКП, Остатоци на мечка од пештерата Jaopeu.край с. Bc.\Mcj. Охридско. V Jyeoc.ioeem ки спелеоложкнконгрес. CKOIIJL- 1968. J М. MA I .KZ, ор. Cil. 16.Frühneolithische Lokalitäten des Llolozäns, sind ab das sehr warme Atlanticum (7450-5000 BP), in der besprochenen Region belegt3. Dieser Zeitabschnitt ist seid langem in Makedonien gut erforscht, aber in der Region von Ochrid und Struga blieb er leider bis vor kurzen kaum bekannt. Einige Zufallsfunde deuteten aber auf Verbindungen mit das adriatische Neolithikum hin, die offensichtlich über den Fluss Drim zustande gekommen sind. 1962 wurde die Lokalität Usta in der Stadt Struga, am Drim-Mün-dung im Ochrider See entdeckt. Es geht um mehrere Pfahlbausiedlungen. Die Keramik zeigt Beziehungen zu der jüngeren Stufe der Danilo-Gruppe an der Adriatik (Abb. 1.2-4). Die spätere Keramik gehört der spätkupferzeitlichen Maliq II Kultur Südalbaniens an4. Im Struga-Region fanden Ausgrabungen auf der Lokalität Crkveni Livadi beim Dorf Vranista statt, wo eine Variante des Balkano-Anatoli-schen früneolithischen Komplexes vorliegt3.Dank der Geländebegehungen von V. Lacht-4 В. СА Н К В , Д. ClIMOCKA, I>. KnTAHOIK ки, С. САРЖОСКП. npoucmopujo во Македони) (каталог). CKOHJC 1976. 15-16.5 V. П.лшик. НеОАИТСКИ наогалпшта но Охридско..\//л-нид 1, Годшнен зборник на Народниог Myaej во Охрид, Охрид 1957. 116-120.Pasko Kusmen

□Ahh.l.l. ()i hi iti, Dorf Velmej, Höhle Innrer: 2- 1 Struga, Usta uni Drim, spätneolithische lumieaus ila Pfahlbausiedlung

l i l . l t

( f l u !.\hl>.2. Oilnul. Dolnn Trnovo, I. Frühneollhisches Haus. 2-3. Feursteinindustrieuv und unsere eigene sind weitere W neolitlü-sche Lokalitäten um den Ochrid-See registriert worden, was das archäologische Bild wesentlich bereichert. Sechs davon boten besonders interessante Oberflächenrunde. Das sind: Dolno Trnovo in Ochrid, Zlastrana bei Gorno Srednorecic, Kutlina bei Velmej, Dumejnicka Gorica bei Lesani und Leskovac. Die meisten stellen neolithische Siedlungen dar, die auf Tumbas situiert sind, aber zwei davon (Dolno Trnovo und Zlastrana) sind offenesichtlich See-ufei Siedlungen.Im Rahmen des Projekts „Neolithikum und Äneolithikum NW Makedoniens" fänden im Jahre 1987 reguläre Ausgrabungen auf der Lokalität Dolno Trnovo, ein nordwestlicher Vorort von Ochrid, statt. Die Kulturschicht,4.5m hoch, enthält vier Bauhorizonten des Frühneolithikums. Im obersten Bauhorizobt sind Reste eines neolithischen Hauses teilweise freigelegt worden (Abb.2.1), mit zahlreicher fragmentierten Keramik, vierfufügen Altär chen (Abb.3.1), I Iausmodelle, Frauenplastik und Werkzeuge aus Gestein, Knochen und Feuerstein (Abb.3.2,3). Die Keramik (Abb.3) zeichnet sich durch weißer Bemalung auf rotem Untergrund (Abb.4.8), Impressomuslern (Abb.4.6,7), Barbotine (Abb.4.1-5), Textilab-drücke, Reliefmustern u.a. ab. Relativchronologisch reiht sich Dolno Trnovo am Ende des Krühneolithikums und gehört eher zum früh-neolithischem Balkano-Anatolischen als zum Westmediteranem Ktdturkomplex, zu welchem die andere neolithische Lokalitäten der StrugaAhh. 4. Ochrid, Dolno Trnovo, 1987, friilineoltliische KeramikbruchstückeRegion gravitieren''.1988 fanden Rettungsgrabungen auf der Lokalität Zlastrana bei Gorno Srednorecie statt (35 km nördlich von Ochrid, Abb. 5.1). Es konnte festgestellt werden, dass es sich um eine einschichtige Siedlung handelt. Ein neolithisches Haus wurde freigelegt. Das Fundgut besteht aus fragmentierter Keramik (Abb. 5.2-4), Fcurstein-6 11. KxSMEH, A- CHMOCKA, B. KHTAÜOCKH, ,4oAiioTpiioi»o, paiioiieüAiiTCKa nateA6a. Artieoloskipregled 1987, LJUBLJANA 1989, 38-39.Abb.5. Ochrid, Dm/ (,. S red oree je. /laslrana. 1988. Keramik. FeuersteinAbb.6. ()t In id. Reina. 1952. GrabbeigabenP RA E\hh.7. Ochrid, Recica, 1952. Einige Grabbeigaben aus Bronze.

o1

l

SMibb.9. Ochrid. Trebeniste-Gräberfeld, 1953- 195 f. Bronzene Bi ige nfibeln.

s IAbb.8. Ochrid. Trebeniste-Gräberfeld. ¡953 - 1954. BronzeschmuckAbb.Kl. Ochrid. Trebeniste-Gräberfeld, 1953 195/. Bronzefibeln kleinasiatischen Typs und zwei Nadeln1 / T!Abb. U. Ochrid, ТгеЬепШе-Gräberfeld, 1972artefakte (Abb.5.5) und -splitter, ein Bruchstück eines Mahlsteins und ein Steinbeil. Die Verzie rung der Keramik ist spät lieh, in Ritz- und In i -pressotechnik ausgeführt. Nagelimpresso sowie dreicc kige und rechteckige Stiche kommen vor. Diese Merkmale lassen es zu die Lokalität als westlichster Ausläufer der Impresso-Cardium Kultur anzusprechen. Näher geht es um der ersten Stufe der Adriatik-Kulturzone (nach S. Batovik). Ähnliche Fundstellen sind Smilcik in Dalmatien, Zelena Pecina in Herzegovina, Zr-vena Stiena u.a.. alle auf den Inseln und am Ostufer der Adriatik 7.I )as Äneolithikum ist in Macédonien schlecht erforscht. Um Ochrid sind bislang keine Fundstellen aus dieser Zeit bekannt mit Ausnahme vielleicht der Lokalität Usta am Drim.Bron/.ezeitliche Fundstellen sind einzig durch Gländbegehungen bekannt. Um Ochrid herum sind das: Lakoceresko Gradiste, westlich des Dorfes Dolno Lakoceresu, Koselsko Gradiste, nordwestlich des eponymen Dorfes, und Pircista bei Svinista, 14 km nordwestlich von Ochrid. Dazu kommen bronzezeitliche Oberflächenfunde aus Kutalina bei Veleniej und Labino im Ochrid. Diese Lokalität liegt unmittelbar .im Rande der Samuil-Festung . Bei Struga haben wii am Lf e i des Sees eine weitere Lokalität aus dieser Zeit - Albino. Aus der Lokalität Grveni Livadi beim Dorf Varan ist a stammen Funde, die auf Beziehungen mit der westägäischen Bronzezeil hindeuten. Die ritzverzierte Keramik aus dieser Fundstelle hat Gegenstücke in Saratse und Kilindir bei Thessaloniki".In der frühen makedonischen Eisenzeit I (1300-700 BC) ist die Ochrider Region fund lehr, im Gegensatz zur Pellagonien, Demir Ka-pija, Stip u.a. Die eigentliche Eisenzeit fängt hier in der zweiten Hallte des 7 Jahrhunderts v. Chr. und entfaltet sich voll im 6. Und 5. Jh. v .Chr. Es geht um das Ende der Stufe II der Makedonischen Eisenzeit. Im 6. und 5. Jh. v. Chr. erlebt unsere Region einen wahren Aufschwung und steht unter massiven Einflüssen seitens der hoc heut wickelten Zivilisationen Griechenlands, Kleinasiens und den Südorient. Kennzeichnend für der Ochrider Region ist das Fehlen von Tell-siedlungen im Gegensatz zu Ostmacedonicn und Pellagonien. Das Gräberfeld von Trebeniste ist der wichtigste und weltberühmte Fundort dieser Zeit. Dieser Fundort ist kennzeichnend nichr nur für der Region sondern widerspiegelt auf einer spezifischen Weise seine Zeit. Seine Erforschung ist sehr dramatisch gewesen. 1918 haben bulgarische Soldaten fünf Fürstengräber entdeckt und freigelegt. Anschließend im selben Jahr hat Karel Skorpil (Sofia) weitere zwei Gräber erforscht. 1930-1934 hat der serbische Archäologe N. Vulic noch f> reich ausgestatte te und sog. „arme" Gräber freigelegt'1. Weiter „arme" Gräber haben 1953-1954 die Archäolo-; П. KviMHi. iластрана, iiciuiiтеки населба во Охрндг-ко. Macedonuieactaarchaeologica II. 1990. " В. САН ЕВ, А- СиМоскл, Ь. Кнтлновски, С. САРЖОС КМ,op. cii . 17.'•'Л. Половит», Радолишта. Зборникрадова Народног Myseja I, Београд MCMLVIII, 75-97. П. Куэмеи, Прилог ROI! проучуван>етона некропалата од железно време Kaj Радо-лишта олизу Струга. Mtnrilmiiar acia mrliarulogira í). 1990.Abb. 12. Oclmd, TYebeniSte-Gräberfeld, 1972Abb. 13. Ochrid, Trebeniste-Gräberfeld, 1972. Ein Teil der Grabfunde des Grabes 17gen V. Lachtov und J. Kastelid vom Ochrider Museum erforscht. Am SchlltSS sind während einer Rettungsgrabung im Jahre 1972 unter der Leitung von V. Malenko (Denkmalschul-zinstitut in Ochrid) noch weitere 23 sog. „arme" Gräber freigelegt worden (Abb. 10). Aus diesen „armen" Gräber stammt allerdings sehr inter essantes Fundgut, welches im Archäologischem Museum von Ochrid ausgestellt ist. Es handelt sich um zahlreiche Bronzefunde wie offene Armreifen mit Schlangenköpfe (Abb.8.4,5), Bogenfibeln (Abb.8), Fibeln kleinasiatischen Typs (Abb.9). Nadeln (Abb.11.1) und Doppelnadeln der Typen ,,M*' (Abb.8.1-3) und "Gaina" (Abb. 12.2), verschiedene spiralförmige Finger ringe (Abb.8.10-13), einige Silberfunde, eiserne Speerspitzen (Abb. 13.4), und Gefäße: Kraters, Kantaroi (Abb. 13.1), Skiphos (Abb. 13.2), Schüsseln (Abbl3.3,5) etc.

Leider befinden sich heute das ganze frühere Fundgut in zwei weitere Museen - im Archäologischen Museum von Sofia und im .Archäologischen Museum von Belgrad.Es ist offensichtlich dass das Gräberfeld von Ti ebeniste lange frequentiert gewesen ist, näm lich vom Ende des 7-ten bis den Anfang des 3-ten Jh. V. Chr. Sein Höhepunkt fällt in der zweiten Hälfte des 6-ten und der ersten Hälfte des 5-tenJh. v. Chr., als dort die Fürstenbestat tungen angelegt worden sind.In diesen Zusammenhang möchte ich hier als eine wissenschaftliche Hypothese auch mei ne Ansichten bezüglich der Träger dieser Kultur bringen. Als Grundlage dazu berufe ich mich auf der bekamen Legende von Phönizier Kadmo. Die Kadmeer sind „bis den Echeleern vorgestoßen, die sich im Krieg mit den Ilyrer befänden"' (Apolodor, 2 Jh. v. Chr.). Auch Hero-dotes erwähnt die Fcheleer als eine mächtige Stammesgruppe am See von Ochrid (Herodo-tes, Geschichte, 5. 61). Die Forschungen von F. Papasoglu zeigten, dass nach dem Ende des 6 Jh. in den Quellen keine Erwähnungen der Echeleer vorkommen, dagegen die Dasareten weiden erst ab das Ende des 2 Jh. v. Chr. dort erwähnt.In dem wir hier noch die Legende über der Methaniorphose des Kadmos, der sich in Schlange verwandelt hat, mit der Vorliebe des Slangcnmotivs im Trebeniste in Zusammenhang bringen, wagen wir die Hypothese zu äu-ßern, dass das Gräberfeld den Echeleern zuzuschreiben ist1". In dieser Richtung kann auch die Interpretation des vor kurzem entdeckten Gräberfeldes von Sindos bei Thessaloniki gehen, welches jenem von Trebenistc typologisch und chronologisch sehr nahe steht.Als weitere erforschte zeitgleiche Lokali täten sind die folgende zu nennen: „Opalen" bei RadoliSta, Reg. Struga, augegeraben im J. 1937. Das Fundgut befindet sich im Museum von Ochrid. Der Fundort datiert zwischen Ende des 7. und das des 5. Jh. V. Chr. und hat Entsprechungen in Trebeniste. 1952 ist beim Dorf Recica, 20 km nordöstlich von Ochrid, ein weiteres Gräberfeld durch Zufall festgestellt worden und der Archäologe V. Lacliov konnte einige Grabfunde sicher stellen, darunter ein griechist h-ilyrisclier Helm (Abb.6.4), ein Labris (Abb.6.3), zwei eisernen Speerteile (Abb.6.2), eine doppelte Nadel desTypes „M" (Abb.6.5) und eine .silberne, romboide Brustplatte (Abb.6.1). Die Veröffentlichung des Fundgutes und seine Interpretation ist erst nach seinem Tod in der lubljansche „Situla" erschienen. Er datiert den Fund in der Milte des 5. Jh. V. Chi".Unweit des selben Dorfes, in der Gegend„Lozista" ist 1955 ein Zufallsfund ans Licht gekommen - eine Deponierung von BrOnzege-genstände. Er beinhaltet Bronzearmreifen mit sich überlappenden Enden und Schlangenköpfe, ferner Fingerringe und Anhänger, die chronologisch im erste Drittel des 6. Jh. v. Chr. gehören1-'. Die Funde haben Entsprechungen im Trebcnisic-Areal, weisen aber auch spezifische Merkmale auf. Ins besondere gilt das für die Funde aus „Lozista", wo es sich am wahrschein lichsten um eine votive Nicdcrlcgung handelt, und deren Details an den Trako-kimtucrischcn Stil erinnern.Die erwähnte Gräbrlclder fallen in der Zeit von Haistatt I) der mitteleuropäischen Chronologie. Nach dem Chi onolgiesvsicm von M. Garasanin nehmen sie- das Ende der II, die III und die IV Stufe seiner Macedonischen Eisen zeit ein. In der IV Stufe ist die Kultur bereits vollkommen hellinisiert. womit in Macedonien und namentlich in der Region von Ochrid die Urgeschichte schließt und die historische Zeil beginnt.Autor der Fotogtaphien P. Aitschev"' В. ЛАХТОВ, Илирскиот боречкм гроб од сслото Речи-ца, Охридско и проблемот на грчко-илирскиот шлем. Situla8,ArheoloSkeStüdije II. Ljubljana 1965,47-78." П. КУЗМЕН, Збирниот наод од Лозишта Kaj Речица. Лихнид 5, Годипшен зборник на Народнпот Mv:»ej im Охрид, Охрид 1983, 106-126.'-' П. КУЗМЕН, Три челусти и вртулка, Tpeóetiuvtma 1972. Охрид 1У85. 57. Dem Лики dieses Лиfs.it/t-s ist das Buch von N.(».L. HAMMOND, Epirus, Oxford 1967 weder bekannt noch zugänglich . F. Papazoglu zitiert auf 'S. 77, in seiner Fußnote 45, dass Hammoud (auf Seite 139 seines Buches) die Meinung gcäubci t hat, dass die Fürstengräbel von Ii eheniste den Königen der l\nc hclcei gehören, die sich als Nachfolger von K ad mos und Harmonia betrachtet haben. Wir sind zu ähnlichen Schlußfolgerungen gelangt, freilich auf Grund eigener Überlegungen, die sich auf den Angaben von Ilerodotes und der For-schungseigebnisse von F. I'apasoglu stüt/en.

Zur Zeitstellung der Fundstellen bei den Pobiti Kamäni (Kreis Varna)Raiko KraußРайт KpaycОтпоено датирането на находките от TJoóumume Камъни, ВарненскоПобитите Камыш, разположени 18 км западно от гр. Варна, са един от най-забележите.чпите природни памет-ници в България. Местонаходището става известно от археологически гледна точка след като каменните артефакти, намерены от Николай Джамбазов и Ара Маргос, са определены най-оощо като палеолитни и мезолитни. Иван Гацов за първи път овсъжда датировката им и ги отпася към началото на холоцена. От тогава пасам находището стой като репер за хоризонта на т.н. епипалеолит, макар че дори Гицов посочва паралели и с артефактите от неолитните селища при Усое и Капица. При едно ново обхождане на местноетта при „централната групп" на Побитите Камъни ояха откриши (фрагмента от керамика, конто със сигуриост могат да оъдат определена като праисторически, и с неооходимата доза предпизливост no-скоро като неолитни. Присъствието на керамика подкрепя в значителна степен meiama за евентуалната неолитни датировка на находището при Побитите Камъни. Тази хронологически позиция се подкрепя и от факта, че много от местопаходищата при района па Железин Врата, с конто артефактише от Побитите камъни предимно се сравнявши, според новите "С.-дати вече не принадлежат към времето на европейския Mtзолит, а съвпадат с ранния неолит. След като находките от Побитите Камъни евентуално отпадат като доказа-телство за едно предкерамично явление, за района на Долния Дунае остава проблемът на липсата па хоризонт между окончателния край на палеолита и най-ранната неолитизация. В заключение са обсъдени причините за липсата на находки от този период.Seit langem schon zieht eine Natursehenswürdigkeit 18 km westlich von Varna die Aufmerksamkeit der Besucher auf sich. Die Rede ist von den „durchbrochenen Steinen", bulgarisch „Pobiti Kamäni", auch bekannt unter dem älteren türkischen Namen „Dikili Ta§", einem wahren Wald aus natürlich gebildeten Kalksteinsäulen, die aus mehreren sandigen Senken herausragen (Abb. 1). Die Entstehung der bizarren Felsformationen scheint noch immer strittig, wenngleich weitgehende Übereinkunft darin besteht, daß es sich um Bildungen der älteren Erdgeschichte, weit vor dem Beginn der menschlichen Besiedlung handelt (Динки/ МИШЕВ 1980). Seit 1937 steht der Park „Pobiti Kamäni" unter Naturschutz und ist damit eines der ältesten Reservate in Bulgarien überhaupt.Archäologisch erlangte das Gebiet um die Pobiti Kamäni Bedeutung durch den Fund zahlreicher Feuersteingeräte, die von Ära Mar-gos in den 1950er fahren aufgelesen wurden. Es handelt sich um mindestens 11.000 Artefak te, darunter etwa 1.300 Nuklei, 900 Klingen und 9.000 Abschläge (GATSOV 1989, 471). Die Sammlung ist damit eine der umfangreichsten ihrer Art aus Südosteuropa. Ein Teil der Funde ist heute im Archäologischen Museum der Stadl Varna zu besichtigen.

Erstmals erfuhr die Fachöffentlichkeit durch Nikolaj Dzambazov und Ara Margos von den Funden, die zunächst von einem paläolithi-schen oder mesolithischen Alter der Artefakte ausgingen (/l/KAMr>A30B/MAproc 1960). Insgesamt berichteten sie von neun verschiedenen Plätzen, die in der Gegend zwischen den Ort schaften Banovo und Pripck bis zum Nordrand der Seen von Beloslav und Varna liegen. Im einzelnen sind es die Fundplätze Banovo, Sláncevo I-111, die „Zentralgruppe" der Pobiti Kamäni, Strasimirovo, Beloslav I—11 und Harmankaja. Der uns hier besonders interessierende Platz liegt inmitten der „Zentralgruppc", die man auf der Europastraße 70 von Varna kommend pas siert. Aufgrund seiner leichten Erschließbarkeit wird dieser Teil des Naturparks heute auch am meisten von Touristen frequentiert.1980 wurden von V. Stanko einige Invéntale des spätesten Paläolithikums aus dem Gebiet der nordpontischen Steppen veröffentlicht (CTAHKO 1980), die später Anlaß gaben, die Zeitstellung der Funde von den Pobiti Kamäni neu zu über -denken. Ivan Gatsov publizierte 1984 und 1989 eine größere Auswahl der Artefakte und legte Argumente für eine Datierung in das frühe Holozän vor. Zunächst befaßte er sich mit den verschiedenen Typen der Nuklei von den Pobiti32Raiko KraußAhb. I . Blick auf die „Zentralgruppe" der Pobiti KamäniKamäni, für die er in den Funden von Vlasac Parallelen aufzeigen konnte (GATSOV 1984). Besondere Aufmerksamkeit verdienen daneben verschiedene mikrolithischc Geräte, deren genaue Zahl mit 428 angegeben wird. Von diesen veröffentlichte Gatsov noch einmal mehrere Kerne und Kratzer, die er ebenfalls den Funden von Vlasac und CuinaTurcului gegenüberstellte (GATSOV 1989, -171). Aufgrund der allgemeinen Morphologie der Artefakte und vor allem auch wegen des Fehlens von sonstigen Funden wurde die Zeitstellung des Fundplatzes seitdem nicht mehr in Zweifel gezogen.In Ermangelung eines regelrechten Mesolithikums auf der südlichen Balkanhalbinsel schienen die Artefakte von den Pobiti Kamäni die einzigen Anzeichen für einen Gcrätchoii-/oiit zwischen dem am Unterlauf der Donau gut belegten Epi-Gravettien, etwa in den I fohlen Baco Kiro (Ko / i o w s k ! t-.i A I . 1982, Tal". XV II.; CHPAKOBA/HBAHOBA 1994) und lemnata (Ko/t . o w s K i E I A I . 1992) sowie dem beginnenden Frühneolithikum. Da die bei den Pobiti Kamäni gefundenen Arielakte ihrerseits an ältere Traditionen anzuknüpfen scheinen, wurde für den Fundplatz auch die etwas unglückliche Bezeichnung „Epi-Tardigravcttien" diskutiert. Niehl zuletzt aufgrund der sprachlichen Unaus-gewogenheit dieses Terminus spricht man heute wohl allgemein vom F.pi-Paläolithikum (GAT-sov 1989, 474). Diese aus dem Vorderen Orient übertragene Bezeichnung spiegelt einerseits eine angenommene, ununterbrochene Formentradition des Paläolithikums bis in die Zeit nach dem Pleistozän und grenzt diesen Zeitabschnitt andererseits klar gegen die nachfolgende, neo-lithische Entwicklung ab. Obwohl der Begriff eine deutliche Zäsur zum Neolithikum suggeriert, konnte Gatsov bemerkenswerter Weise auch Parallelen zu den Steingeräten von den mittel- bis spätneolithischen Fundplätzen bei Usoe und Kacica aufzeigen v GATSOV 1989, 474). Bestätigt wurden diese Beobachtungen bislang allerdings nicht, da seither außer den Stein.u-tefäkten insbesondere keine keramischen Funde von den Pobiti Kamäni bekannt geworden waren.Eine erneute Begehung des Fundplatzes gemeinsam mit den Berliner Kommilitonen M. Brückner, A. Moser und J. WeschenlelderZur Zeitstellung der Fundstellen bei den Pobiti Kamäni (Kreis Varna)33Abb. 2. Fundplatz der Keramikfragmente innerhalb der „Zentralgruppe". Karte nach AIKAMEA30BIMAPTOC (1960, Fig. 1)im März 2006 erbrachte nun erstmals Keramikfragmente (Abb. 3), die sich zweifelsfrei als prähistorisch und mit einiger Vorsicht als nco-Iithisch ansprechen lassen. Es handelt sich um vier kleinere, stark verrollte und an der Ober fläche von der Erosion angegriffene Scherben. Sie fanden sich in dem Bereich der „Zentralgruppe", nördlich der Straße, inmitten einer Gruppe von Kalksteinsäulen unmittelbar an der Erdoberfläche (Abb. 2). Die Lage an der Oberfläche mag den schlechten Erhaltungszustand erklären, da die Scherben, nachdem sie durch die Erosion des Bodens an die Oberflä che gelangten, den Witterungsein Hussen und dem Abrieb durch fliegenden Sand ausgesetzt waren. Im Gebiet der großen Sand flächen ist die Verwitterung weitaus stärker als andernorts, denn hier kann keinerlei Vegetation diesen Prozeß aufhalten. Aufgrund der Kleintei-ligkeit der Scherben läßt sich über die einstige Form der Gefäße kaum etwas aussagen. Bei einem Stück wird es sich um das Fragment einer Schüssel oder vom Unterteil eines bauchigen Topfes handeln, dessen Durchmesser bei etwa 20 cm liegt (Abb. 3.1). Die übrigen Stücke scheinen von ähnlich großen Gefäßen zu stammen, denn eine Wölbung der Scheiben ist kaum erkennbar. Die Stärke der Wandung ist hingegen eher gering, was ebenfalls dem Abrieb geschuldet sein kann. Eindeutig handelt es sich bei allen Stücken um handgeformte Waren. Porös und stark sandig zeigen sich die Oberflächen34Raiko Ki aiiß■ 5£5

40 lernAbb. >. Keramikfragmente von den Pobiti KamäniAbb. 4. An folgeschliff der Keramikfragmente. Die Herder Proben entspricht der auf Abb. 3Die Farben variieren von gelb-braun bis zu einem blassen ziegelrot. Eines der Fragmente zeigt sich im Bruch dunkler als die Oberfläche (Abb. 4.2). An diesem Stück erkennt man besonders gut die Magerung, welche sich neben großen Anteilen an feinem Sand aus kleinen Kohlestücken zusammensetzt, die eventuell von Getreidespreu herrühren. Die übrigen Stücke (Abb. 4.1 , 3-4) sind vollständig durchoxidiert, wodurch sich die Farbe des Bruches kaum von der der Oberfläche unterscheidet. Offenbar sind diese Stücke sekundär verbrannt. Auch hier erkennt man vor allem die sandige Maue rung; die organischen Anteile sind eher gering. An dem größten Fragment (Abb. 3 .1 ) läßt sich an der Außenfläche eine künstliche Aufrauhung beobachten, wie sie gerade bei neolithi-schen Gefäßen üblich ist. Zunächst hat es den Anschein, als handle es sich um einen Barbotinüberzug. Bei genauerer Betrachtung erkennt man jedoch, daß die Keramikoberfläche selbst aufgerauht und kein spezieller Schlicker- oder Barbotiiiauftrag erhalten ist. Es ist gut möglich, daß die Scherben ursprünglich dennoch mit einem Tonschlicker überzogen waren. Durch die Verrollung wäre dieser aber längst abgetragen. Neben der spezifischen Oberflächenbehandlung dieses Exemplars ist es vor allem die bei al len Scherben festgestellte Magerung, welche ein neolithisches Aller nahelegt. Die keramischen Waren etwa des frühncolithischen Fundplat/esZar Zeitstellung der Fundstellen bei den Pobiti Kamäni (Kreis Varna)

von Ovcarovo-gorata zeigen genau diese spezifische Mischung mit viel Sand und kleineren Anteilen organischer Substanz.Auch wenn die Datierung der Keramikfragmente aufgrund ihres schlechten Erhaltungszustandes nicht weiter eingegrenzt werden kann, ist allein schon der Fund prähistorischer Keramik von einiger Bedeutung, da er die ebenfalls an dieser Stelle aufgesammelten Steinartefakte in ein neues Licht stellt. Zu den bereits veröf fentlichten Steingeräten kann man sich nun ein keramisches Begleitinventar vorstellen, was einer Datierung der Artefakte in das Neolithi kum sehr viel stärkeres Gewicht verleiht.Die Betrachtung der Funde von den Pobiti Kamäni leitet hin zu den bekannten Siedlungsplätzen am Eisernen Tor, mit denen die Feu-efSteingeräte schon seit längerem verglichen werden. Insbesondere in Lepenski Vir und in Padina bewirkten genauere Beobachtungen der Fundsituation und nicht zuletzt aktuelle "C-Datierungen eine gänzlich neue Interpretation der Befunde und ihrer kulturgeschichtlichen Stellung. Bereits Dragoslav Srejovic beobachte te in der vermeintlich noch rein mesolithischen Schicht I von Lepenski Vir Starcevo-Keramik, die er allerdings als Störfunde aus den dar-überliegenden, neolithischen Schichten interpretierte (CPEJOBMF, 1969, 1531; SREJOVIC. 1971, 5). Nachdem aber auch in der Siedlung von Padina innerhalb der Häuser Starcevo-Keramik gefunden wurde (JOVANOVIC 1987), erschien die These einer vorneolithischen Zeitstellung der Anlagen immer fragwürdiger. Konsequenterweise stellte Dusan Boric den frühneolithischen Zusammenhang der Befunde von Lepenski Vir I und Padina fest, die nach den kalibrierten l4C-Daten etwa in die Zeit von 6200-5400 v. Chr. zu datieren sind (BORIC. 2002). Wenn man den typologischen Zusammenhang zwischen den Steinartefakten von den Pobiti Kamäni und den Fundstellen am Eisernen Tor berücksich tigt, wie ihn bereits Gatsov (1984, 149; 1989) herausgestellt hat, so muß man auch deren Zeitstellung am Beginn des Neolithikums ak -zeptieren.Scheiden die Funde von den Pobiti Kamäni als Zeugnisse einer vorneolithischen Siedungs tätigkeit aus, so bleibt für das Gebiet am Unterlauf der Donau das Problem eines fehlenden Mesolithikums bestehen. Das Postulat einesEpi-Paläolithikums erscheint nunmehr als intel lektuelles Konstrukt, das ohnehin nur schwach mit Material unterfüttert war und angesichts der Keramikfunde bei den Pobiti Kamäni nun gänzlich einer Grundlage entbehrt. Die archäo logische Forschung steht somit noch immer vor der Herausforderung, die Zeit zwischen dem definitiven Ende des Paläolithikums und dem Beginn der Neolithisierung im Raum zwischen Karpatenbogen und Balkangebirge zu beleuch ten. Lösungen für das Problem könnten durch eine genauere Analyse des Naturraumes gefunden werden, denn während des Pleistozäns ver-änderte sich die Umwelt im Balkanraum nicht in gleichem Maße wie im Norden Europas und im Gebiet der Alpen (BAIIUAI'OB 1973, 125ff.). Vielmehr scheinen mit der kontinentalen Vereisung verbundene Klimaereignisse im Bal-kangebiet nur in abgeschwächter Form spürbar gewesen zu sein, so daß sich der dortige Natur raum weniger radikal änderte und menschliche Gemeinschaften prinzipiell ihre tradierte Lebensweise beibehalten konnten. Im Norden hingegen wird die Veränderung des Naturraumes auch an den Artefakten sichtbar. Wir erfassen einen Wandel von der paläolithischen Großwildjagd auf offenen Flächen hin zur spezialisierten Waldjagd im Mesolithikum.Es erscheint also wenig aussichtsreich, in der archäologischen Sachkultur Nordbulgariens und der Walachei nach einem Mesolithikum zu suchen, da am Unterlauf der Donau nicht mit einer Entwaldung und Wiederbewaldung in Folge der Eiszeiten und einem damit verbundenen Wandel der Lebensweise zu rechnen ist. Eine wesentliche Erscheinung in Folge der kontinentalen Vereisung in diesem Gebiet ist dagegen die großflächige Anwehung von Löß (Fotakiewa/Minkov 1966; MHHKOB 1968). Die Ablagerungen dieses Sediments sind insbesondere in der bulgarischen Tiefebene auf großen Flächen derartig massiv, daß man sich eine Besiedlung weiter Landstriche zumindest wäh rend des aktiven Prozesses der Anwehung nur schwer vorstellen kann. Denkbar wäre ein periodischer Rückzug der Bevölkerung aus diesen Gebieten in den Zeiten der Lößanwehung. was die Unterbrechung der archäologischen Sachkultur begründen würde. Gleichzeitig können aufgrund der weitgehend flächendeckenden Sedimentation in diesem Gebiet ältere Fun de nicht leicht entdeckt werden. Nicht zuletzt deshalb liegen die paläolithischen Fundplätze Mordbulgariens sämtlich entweder in Höhlen oder in den tiefen, lößfreien Einschnitten vonFlußtälern. Die Aufdeckung von Funden vom Übergang der jüngeren Dryas über das Präbo-real bis hin zum Boreal bleibt damit in erster Linie ein geographisch-technisches Problem.

LiteraturBORIC 2001D. Boric. The Lepenski Vir conundrum: rein-lerpretation of the Mesolilhic and Neolithic séquences in the Danube Gorges. Antiquity 76, 2002, 1026-1039.Динкв/Мншки 1980Л. Динев, К. Мишев. България - Кратка Геогра-фия. София 1980.ДЖЛМПЛЗОВ/МЛРГОС 1960FI. Джамбазов, А. Маргос. Към въпроса на про-учваието па палеолптиата култура в района па Побитите Камъни Дикилиташ. Известия на Археологически я Институт 23, 1960, 269-295.FOTAKIEVA/MINKOV 1966E. Fotakiewa, M. Minkov. Der Löß in Bulgarien. Eiszeitalter и. Gegenwart 17, 1966, 87-96.GATSOV 1984I. Gatsov. Technology and Typology of Gores from the Collection "Pobiti Kameni" Dekilitazh, Bulgaria. -In: J.K. Kozlowski, S.K. Kozlowski (Hrsg.). Advances in Palaeolithic and Mesolithic Archaeology. Warschau 1984, 135-150.GATSOV 1989I. Gatsov. Early Holocene l'lint Assemblages from the Bulgarian Black Sea Coast. -In: C. Bonsall (Hrsg.). The Mesolithic in Europe. Edinburgh 1989, 471-474.JOVANOVIC 1987Ii. Jovanovic. Die Architektin- und Keramik der Siedlung Padina В am Eisernen Tor, Jugoslawien. Germania 65, 1987, 1-16.KOZLOWSKI LTAL. 1982J.K. Kozlowski (I Irsg.). Excavation in the Bacho Kiro Cave. Warschau 1982.KOZLOWSKI F.TAL. 1992 J.K. Kozlowski, B. Ginter, H. Laville (Hrsg.). Tem-nata Cave. Excavalions in Karlukovo Karst Area, Bul-garia 1.1. Krakau 1992.Mпиков 1968M. MIIHKOB. Льосът в Северна България. София 1968.СПРЛКОВА/ИВАПОВЛ 1994C. Сиракова, С. Иванова. Хронология на палеолитните културн на тернтория на България. -In: Годишник на Департамент Археология - Нов Български Университет I. София 1994, 234-248.CPEJOBHÜ 1969

Д. Cpejoßiih. Лепепски Вир. Нова праисторщека култура у Подунавту. Београд 1969.SREJOVIC 1971D. Srejovic. Die Lepenski Vir-Kultur und der Beginn der Jungsteinzeit an der Mittleren Donau. -In: H. Schwabedissen (Hrsg.). Die Anfänge des Neolithikums vom Orient bis Nordeuropa. Teil II. Ostliches Mitteleuropa. Köln-Wien-1971, 1-39.CTAHKO 1980B.H. Станка Поздний палеолит и сложение-мезолита в степях Северного Причерноморя. —In: Северо-Западное Причерноморье в епоху первобытно-общинного строя. Киев 1980, 5-21.ВАПЦЛРОВ 1973И. Вапцаров. Квартернерът. София 1973.

"Zierat oder Zeichen?" Zum neolithischen Ornament am Beispiel der Pu-eblo-Keramik des nordamerikanischen Südwestens1

Gezine Schwarz-MackensenGezine Schwarz-MackensenOrnaments or Signs? The Neolithic decorations in the light of Pueblo Ceramics from the Northern American SouthwestTlie l'ueblo Indians of the Sörth American Southwest (Arizona, New Mexico) represent an early sedentary, i.e. a Neolithic culture. Ii is well-known to archaeologists and ethnologists since 1870 when fieldwork began in this region. Ai there are striking similarities belween the ceramic ornamenlation of Neolithic cultures all over the World, for example the palterns and ductus of the Bulgarian Eneolithic compared to the Classic l'ueblo culture of the I4'h Century, it might be possible to gain some interesting Information on what these motives meant to the Pueblo potters ofthe 20th Century who began to imitale those patlerns of the archaeological Classic Pueblo Period. These informalions were gathered thoroughly after the First World War.Die prähistorische Keramik Bulgariens ist in ihrer sicheren Formgebung, in der Vielfalt und Ausgewogenheit ihrer Ornamentik für Henrieta Todorova immer besonders wichtig gewesen (z.B. TODOROVA 1986). Sie formulierte schon früh „From the chronological point of view, the most sensitive to change is the System of ornamentation which conveys an idea (the linear motifs and those closely resembling them)" (TODOROVA 1978, 27)-.Um diese Fragen soll es im folgenden gehen: Was steht hinter einem solchen Verzierungssys tem? Und was führte die Menschen in frühen hochentwickelten Kulturen dazu, Tongefäße so verschwenderisch zu verzieren? Rein funktio nal gesehen war der damit verbundene Arbeitsaufwand völlig überflüssig. Es dürfte also Vorstellungen gegeben haben, die der Ornamentik eine wichtige Funktion beimaßen - und das um so eher, wenn an einem Motivkanon über Jahrhunderte festgehalten und er im Lauf der Zeit nur in beschränktem Maße variiert und verändert wurde, wie dies für viele neolithische Kulturen belegt ist. An einem Beispiel, das nur scheinbar weit abliegt, soll diesen Fragen nach' Mit "Zierat oder Zeichen?" überschrieb Gombrich das 9. Kapitel seines richtungweisenden Buches (1982, 229).2 Nicht anders außen sich Kidder, der Ausgräber von Pecos, New Mexico, (1936, XXVIIIf.) „I believe decoration to be the most valuable critcrion for the Classification of Southwes-tern pottcry, as well as (br tracing the descent of types and for establishing collateral relationships. VVhole composili-gegangen werden.Die Kultur der Pueblos im nordamerikanischen Südwesten gehört zu den am besten bekannten und erforschten Indianerkulturen. Die sesshafte Lebensform hebt die Puebloindi-aner gegen viele Indianergruppen Nordameri kas ab, die beim ersten Kontakt mit den europäischen Einwanderern noch im Jäger-Sammler-Stadium lebten. Mit den Pueblos ist eine vorzüglich dokumentierte neolithische Kultur bekannt, die in der Zeit vor dem ersten Kontakt mit den Weißen, also vor 1540, an der Schwelle zur Hochkultur stand.Aus der „Desert Culture", der Jäger-Sammler-Kultur des nordamerikanischen Südwestens, entstanden zwei große Kulturen: die der Mogollon im Süden New Mexicos und die der Anasazi im Norden sowie den angrenzenden Gebieten im Nordosten Arizonas, Südosten Utahs und Südwesten von Colorado. Aus der zweiten entwickelte sich die Kultur der Pueblos, die nicht unbeeinflußt von den Mogollon blieb.Seit dem 3. Jährt, v. Chr. wurde bereits Mais kultiviert, es bestand also eine Tendenz zu zeitweiliger Seßhaftigkeit. Seit etwa 300 v.Chr. sindons, and perhaps to an even greater degree the elements which are conibined to form them contain a wealth of Information for solving the difficult problenis of Southwestci n pottery. It is in the embellishment of vessels that ceramic styles are most eniphatically expressed. Decoration was one ofthe maiu preoccupalions ofthe polier. BunzcTs work on the Zuni and Acoma makes it very clear."Tafel I: Schalen, Innenbemal ung. Maßstab wechselt, a. 13.Jahrhundert n.Chr. (nach KELEMES 1956, TAF.101 c). b. 14.Jahrhundert n.Chr. (Mogollon 5 Phase, nach STÜRTEVANT 1979, 195) c. aus Pueblo Bonito, Chaco Canyon, New Mexico. 12./13. Jahrhundert (-Pueblo III Phase) (nach WIU.F.Y 1966, 216, Abb. 4-36b)feste Dörfer nachgewiesen und die vorzüglichen Korbwaren, die aus der folgenden Zeit erhalten sind - und nach denen diese als die Periode der Basket Maker (Iüü v.Chr.- 700 n.Chr.) bezeichnet wird - werden bald durch Keramik ersetzt, die sich wie die Architektur rasch entwickelt, bis hin zur klassischen Zeit (14.Jahrhundert n.Chr.), in der große, nach einheitlichem Plan angelegte, z.T. stadtartige Siedlungen entstanden, die bis zu mehreren 1000 Menschen Platz zum Leben bieten konnten, aber autonom und nicht zu größeren Einheiten zusammengefaßt waren. „Apartmenthäuser" von zwei bis vier Stockwerken waren um einen zentralen Platz angeordnet. In besonderen runden oder recht eckigen, in den Boden eingetieften Gebäuden, den sog. Kivas, wurden die rituellen Gerätschaf ten aufbewahrt und schon damals auch einige der zahlreichen Zeremonien abgehalten — wie heute noch. In diese klassische Periode fällt die Blütezeit der Pueblos mit der größten Ausdehnung dieser Kultur und den ersten Ansätzen zu künstlicher Bewässerung. Die Irrigation der Felder, wo Mais, Kürbis und Bohnen angebaut wurden, erforderte eine erhebliche Gemeinschaftsleistung aller Männer eines Pueblo. Das hat sich auch, so Dozier (1970, 131 ff.), auf andere Bereiche ausgewirkt. Um die Wende vom 14. zum 15. Jahrhundert, schon anderthalb Jahrhunderte vor Eindringen der ersten Europäer von Mexiko aus, bricht diese Blüte jedoch jäh ab; man rätselt bis heute über die Gründe. In weiten Regionen werden die Pueblos verlassen, etwa im Mesa Verde-Gebiet in Südcolorado5.' Im Mesa Verde Gebiet nahm icli im Sommer 1967 als Studentin der Colorado University Boulder an Grabungen teil, mit denen man zu klären suchte, ob auch in diesemGebiet, bevor es von den Puebloindiancrn aufgegeben wurde, künstliche Bewässerung üblich war.

Im Westen bleiben nur einige Regionen inselhaft weiter besiedelt (z.B. die Dörfer Acoma und Zuni, auch mehrere Hopi-Dörfer); entlang des Rio Grande bleiben dagegen vergleichsweise viele Pueblos bewohnt und es entsteht hier ein Rückzugsgebiet für die Puebloindianer aus dem Westen und Norden.Diese prähistorische Entwicklung bis 1540, dem Zeitpunkt des ersten Kontakts mit den von Süden her eindringenden Spaniern, lässt eine ungebrochene kulturelle Entwicklung in ihrem Auf und Ab erkennen (DOZIFR 1970, 31-43; STURTEVANT 1979, passim; WILLEY 1966, 199-220).Die prähistorische und historische Keramik der Puebloindianer ist seit 120 Jahren Gegenstand intensiver archäologischer Forschung. Mit Hilfe der Dendrochronologie datierte man schon früh eine Reihe zum Teil weit aus einander gelegener Siedlungen. Aber man tat sich schwer, die zahlreichen bekannten Plätze in ein chronologisches Gerüst zu ordnen. Ein Durchbruch gelang mit den Ausgrabungen von Pecos im Rio Grande Gebiet (New Mexico), wo zahlreiche stratigraphische Serien beobachtet und damit die chronologische Abfolge dieser Siedlung herausgearbeitet werden konnte ( KIDDLR 1936, passim). Von besonderer Bedeutung ist die Tatsache, dass offenbar immer viel Keramik nach Pecos importiert wurde, wie technologische Untersuchungen und eine genaue Keramikanalyse ergaben, und so - anhand der Pecos-Chronologie - auch auswärtige Waren datiert und synchronisiert werden können (KlDDER 1936, 345 ff.).Die Keramik der Pueblos wurde früh farbig verziert durch den Auftrag vegetabiler oder mineralischer Farblösungen vor dem Brand (SHF-PARD 1936, 413). Einfache gereihte Einzelmotive werden im Lauf der Zeit zu geometrischen linearen Mustern verbunden (STURTEVANT 1979 passim; WlLLEY 1966 passim; KIDDF.R 1936 passim). Dreiecke und Stufenmuster dominieren, geschwungene Motive und Kreissegmente kommen zunächst selten vor. In der klassischen Puebloperiode des 14. Jahrhunderts n.Chr. er-1 Dieser Formenvorrai ist das Endprodukt einer langen Entwicklung. Viele Details, aus denen sich die Motive zusammensetzen, lassen sich bis in die prachistorische39reicht die Ornamentik ein überragend hohes Niveau.Wir können sie nach den Schritten, die laut Gombrich vom einfachen zum komplexen Or nament führen, beschreiben (GOMBRICH 1982, S.87 ff.). Die ersten beiden Schritte (1. Gerahmte Einzelmotive, 2. Füllungen innerhalb dieser gerahmten Motive) sind bereits durchlaufen und der dritte Schritt, das Verbinden von Ein zelmotiven (3), hat zur Bildung von komplizierteren Motiven und Motivfblgen geführt (Taf. IIb, Taf.IIIa-c). Die Ornamentik ist stark bewegt: die Innenzeichnungen der Schalen (Taf. Ia-c; IIIc) und die Motive auf den Bäuchen von Krügen (Taf.IIIa) und Wasservorratsgefäßen (Taf.IIb) scheinen zu rotieren; das ist allgemein eine Eigenheit früher Ornamentik, wie z.B. Boas (1927; nach GOMBRICH 1982) hervorhebt. Für diesen Stil schlägt Gombrich die Bezeichnung „amor infiniti", also „Liebe zum Unendlichen", vor. Damit wird dieses Phänomen besser beschrieben und auch erklärt als mit dem allge mein geläufigen Begriff „horror vacui" (GOMBRICH 1982, 93).In dieser Zeit beleben auch geschwungene Motive und stark stilisierte Tierformen, Vögel vor allem oder Teile von ihnen, die Gefäße. Es folgen dann kurz hintereinander, in z.T. sehr kleinräumigen Regionen, immer neue Veränderungen der Keramik. Farbgebung und Formen, die Vorliebe für rein geometrische Motive oder stark abstrahierte llorale und Tiermotive können in einem Gebiet von Stufe zu Stufe wechseln 4. In der besser überschaubaren Zeit- seit etwa 1850, als weiße Amerikaner begannen, sich für Pueblokeramik zu interessieren- bestehen viele Keramikstile nebeneinander, in denen ein gemeinsamer Formenvorrat ver schieden angeordnet und kombiniert wird. Vorlieben variieren teilweise von Dorf zu Dorf. Florale Motive und Tiermotive sind viel häufi ger als in prähistorischer Zeit.Bereits um 1870 war eine Puebloindianerin, Nampeyo, aus einem der Hopidörfer im west lichen Verbreitungsgebiet der Puebloindianer (Arizona), wegen der Kunstfertigkeit, mit der sie eine prähistorische Pueblo Keramik, die Si-Zeit zuruec kvei 'folgen, wie z.B. die Stufenmotive, die Vo-gcldarstcllungen mit zahlreichen Sonderformen. Kreis-punkte als Augen usw.Tafel II: Große Wassergefäße. Maßstab wechselt, a. aus Pueblo Bonito, Chaco Canyon, New Mexico. 10.-11. Jahrhundert n.Chr.(Pueblo II Phase) (nach WH.I.F.Y 1966, 216, ABH.4-36A). b. 14./15.Jahrhundert n.Chr. (Mogollon-Anasazi Keramik, Reserve Phase)(nach WIU.EY; 195, ABB.4-1 1)kyatki-Keramik, nachahmte, amerikanischen Ethnologen aufgefallen'.Im ersten Jahrzehnt dieses Jahrhunderts geriet Marja Martínez in den Blick amerikanischer Ethnologen aus Santa Fe (New Mexico). Alice Marriott erzählt das Leben dieser Pueb-loindanerin aus San Ildefonso einfühlsam nach ihren eigenen Aussagen und dem Zeugnis weißerund indianischer Freunde (MARRIOTT 1976). Sie lebte in den überkommenen Traditionen, die zu bewahren den Puebloinclianern schon über mehrere Jahrhunderte in den Kontakten mit Spaniern und nordamerikanischen weißen Siedlern, mit Missionaren und Regierungsbeamten besser als allen anderen Indianerstämmen Nordamerikas gelungen war0.Sowohl die Hopiindianerin Nampeyo als auch Marja Martínez und andere Puebloindia-ner lernten durch Ausgrabungen die prähistorische Pueblokeramik kennen. Die Keramikherstellung spielte in ihrer Zeit, zwischen 1870 und 1910, bei den Puebloindianern nur noch eine untergeordnete Rolle und die Produkte waren, im Vergleich zu der prähistorischen und auch zur Keramik der vorangegangenen Jahrhunderte, von sehr bescheidener Qualität — und das in jedem Aspekt. Da Marja zunächst v.a. für ihren eigenen Bedarf töpferle und sich auch für älte re Keramik interessierte, begann sie gemeinsam mit ihrem Mann Julian durch hartnäckiges Erproben verschiedener Techniken beim Hochziehen und Brennen wie beim Bemalen der Keramik, mit großem Einfühlungsvermögen ältere Formen und Verzierungweisen nachzuahmen. Auf diese Weise führte das in der zweiten Hälfte des 19. Jahrhunderts einsetzende wissenschaftliche Interesse für die archäologischen Überreste der Pueblos zu einer Wiederbelebung der traditionellen Töpferei. Beide Frauen nahmen die alten Formen und Ornamente wieder auf, ahm-1 Nampeyo ist in der ethnologischen Literatur zu den Pueblos eine Berühmtheit, auf die sich viele Autoren berufen, an ihrer Stelle nenne ich nur Bu.NZEI. 1929. 42. Die aeus-serst qualitaetvolle Sikyatkikeramik wurde in der Region der Hopi (im Nordwesten Arizonas) im beginnenden 15. Jahrhundert n.Chr. gefertigt und auch exportiert. Sie istnur aus Gräbern bekannt. 11 Alle Autoren heben diesen Zug der Pueblos einstimmig hervor, seien sie nun Archäologen (z.H. WlLLEY 1900, 219) oder Ethnologen, wie Dozier (I97U passim), der als Pueb-loindianer in einem Pueblo auf- und in seine Gedankenwelt hineinwuchs.ten sie nach (Nampeyo) oder entwickelten sie weiter (Marja und Julian Martinez) - und ande re machten es ihnen nach. Die Keramik wurde gern von weißen Amerikanern gekauft und so eine wichtige Einnahmequelle für ganze Pueblo-dörfer. All dies geschah unter den Augen der Archäologen und Ethnologen des amerikanischen Südwestens und wurde intensiv wissenschaftlich erforscht. Die technischen Aspekte untersuchte Carl E. Guthe ( GLÜHE 1925) minutiös. Und der

Ornamentik, ihren Motiven und deren Bedeutung spürte Ruth L. Bunzel neben anderen (z.B. MERA 1970) sorgfältig nach (BUNZEL 1929).In vier Pueblodörfern sammelte sie 1924/25 Unterlagen zu der zeitgenössischen Töpferei. In Zuni hielt sie sich die längste Zeit auf und stellte gründliche Untersuchungen an. In weiteren drei Pueblos, nämlich in einem Dorf der Hopi und in Acoma in Arizona sowie in San Ildefonso unweit des Rio Grande in New Mexico, ging sie denselben Fragen nach (BUNZEL 1925, Appendi-ces I—III).Acoma ist von den vier untersuchten Dörfern das einzige, in dem die Keramik auf einem eher bescheidenen Niveau geblieben war. Dort wurde die Ornamentik auf einem Gefäß als komplexe Einheit verstanden und Bunzel erntete mit ihren Fragen nach ihrer Bedeutung Unverständnis; man erklärte ihr lediglich, die Ornamente seien eine „schöne Verzierung" (BUNZEL 1929, 81).In der Hopiregion, wo die Keramik dank Nampeyo neue Impulse erhalten hatte, gab man R. Bunzel bereitwillig Auskunft. Die Hopikera-mik stand um 1925 noch ganz unter den Auswirkungen der Erneuerung um 1870. R. Bunzel bildet viele verschiedene Motive ab, fasst die bekannten und ihr mitgeteilten Bedeutungen jedoch nur knapp zusammen. Die gemalten Ornamente sind dort als Bilder des Vorhandenen aufgefaßt worden: Viele Motive und ihre Details wurden als topographische Einzelheiten, Erde mit Felsen und Steinen, Dorf und Häusern, aber als auch Himmelserscheinungen wie Wolken und Regen, Regenbogen und Milchstraße erklärt (BUNZEL 1929, 70; Appendix II).In San Ildefonso befragte R. Bunzel JulianIn einem rund zehn Jahre nach der Publikation von Bunzel erschienenen Buch wird kritisch angemerkt, dass die Aufsplilierung in Motive und Moiivdeiails in den Appendices I—III nicht der Weltsicht der PuebloindianerMartinez, der die von seiner Frau getöpferte Ware außerordentlich ansprechend mit stark vereinfachten, aber um so wirkungsvolleren Motiven und Motivgruppen bemalte. Julian Martinez wandte seine künstlerischen Fähigkeiten nicht nur auf die Keramik an; er begann auf Anregung seiner weißen Freunde in Santa Fe, wo er längere Zeit im Museum arbeitete, schon vor 1920 zu malen. Aus der Zeit vor seinem Tod im Jahr 1943 sind viele Aquarelle von ihm er halten. Nach Clara L. Tanners Urteil lag seine Stärke nicht in der naturalistischen Wiedergabe seiner Welt; aber die konventionellen Themen der Puebloindianer konnte keiner besser als er gestalten: Er verband stark stilisierte Vögel und Tiere frei mit geometrischen Mustern, Stufenmotiven, Linien und mit verschiedenen kurvoli-nearen Elementen (Tanner, 98 f.). Die Nähe zur Keramik ist unübersehbar. R. Bunzel fragte ihn und unabhängig davon auch zwei Verwandte nach dem Bedeutungsgehalt der Figuren und Zeichen auf der von ihm bemalten Keramik. Übereinstimmend gaben alle drei an, dass den uns abstrakt anmutenden Verzierungen eine Bedeutung innewohnt (BUNZEL 1929, 71 und Appendix III). In fast allen der insgesamt 43 Zeichnungen erkannten sie untergeordnete Motive als Wolken (stehende oder hängende Bögen oder Bogenreihen z.B. Motive 2, 25, 33a, 41, 43), auch Stufen (Motive 13, 23) und Regen (Punkte und Punktreihen: Motive 3, 39; oder Streifen: 41). In Voluten oder geschwungenen Motivtei len wurden Vögel oder auch Wolkennasen gesehen, Kreispunkte als Augen gedeutet (Motiv 15). Die Deutungen der drei Befragten sind ähnlich, aber entsprechen sich nicht. R. Bunzel lehnt zurecht ab, sie als Symbole, also als in ihrer Bedeutung konventionalisierte und von allen einhellig erkannte Formen, anzusprechen, die mit einer - und nur dieser - Bedeutung aufgeladen sind (BUNZEL 1929, 71).In dem westlichen Pueblo Zuni lebte R. Bunzel ein Jahr und sammelte dort, während sie die Rituale und Zeremonien dieses besonders traditionsgebundenen Ortes wissenschaftlich untersuchte, viele Informationen zur Keramik".gerecht wird (МЕЧА 1970, 6). Der Autor dieses Buches verfolgt ein Motiv - den sog. „Regenvogel" - von seinem ersten Vorkommen bis in die dreißiger Jahre des 20.Jahr-hunderts.Taf.III: Krug, Schöpfkelle und Schaleninneres. Maßstab wechselt, a. 13.Jahrhundert n.Chr. (Mogollon-Anasazi Keramik: Tularosa Phase) (nach WlLLEY 1966, 194, Abb.4-10). b. wohl 13.Jahrhundert. Nexu Mexico (nach KF.I.EMF.N 1956, Taf. 104 c). c. 13Jahrhundert (StJohnsPolychrome) (nach STURTEVANT, 1979, 471, Abb.7)Am wichtigsten wurde für sie eine alte Frau, die seit gut 40 Jahren Keramik herstellte und zu gleich eine führende Rolle im religiösen Leben des Dorfes einnahm. Diese malte ihr alle Motive oder Motivelemente, die sie verwendete, auf und erklärte ihr ausführlich deren Bedeutung. Im Abstand von einem Jahr legte ihr R. Bunzel die insgesamt 94 gemalten Motive noch einmal vor und fragte noch einmal nach - angeblich verfügte die alte Töpferin über keine weiteren (BLNZEL 1929, Appendix I).Zur folgenden Analyse dieser Motive und der Erklärungen ist einschränkend zu bemerken, dass es sich bei dem Motivkanon und ihrer Deutung um das Werk lediglich einer Informantin handelt, und dazu einer Frau, die aufs engste mit der Überlieferung" und mit den rituellen Traditionen ihres Pueblos vertraut war. Vermutlich hat sie R. Bunzel auch als In -formantin für ihre Untersuchungen der Zuni-zeremonien gedient und sich auf ihre Fragen und ihr Interesse an Details eingestellt. Als Töpferin hat sie ihr Verzierungssystem sicher im Rahmen der üblichen Konventionen ent wickelt, aber über eine lange Zeit hinweg auch ihre eigene Zeichensprache geprägt, d.h. ihre Deutungen dürften in sich konsistent sein, aber auch einseitig und vielleicht, R. Bunzel zuliebe, detaillierter als üblich. Wie wichtig sie ihre Ke ramik und die darauf gemalten Motive nahm, zeigt ihre Erklärung, dass ihr die Motive, wie übrigens Töpferiunen aus den anderen Dör fern auch, im Traum erschienen seien; es wurde formuliert: „Wir malen unsere Gedanken". Die Zunitöpferin drückte es folgendermaßen aus: „Es gibt Leute, die von Keramik gar nichts halten; mir bedeutet sie sehr viel. Sie ist heilig." (BUNZEL 1929, 51 ff). Bunzel lehnt kategorisch ab, dass die Motive dieser Töpfei in und darü ber hinaus allen Zuni als Symbole gelten könnten (BUNZEL 1929, 69f.).Die Erklärungen von Bunzels Informantin sind in keiner Weise systematisch oder stan dardisiert. So wurde häufig z.B. 1924 nur eine knappe Erläuterung der Form gegeben, 1925 dagegen eine lange Episode zu demselben Mo tiv erzählt.Die Deutungen wechseln zwischen drei Ebenen:1. Aul der eisten Bezugsebene führte dieTöpferin aus, dass in der Natur Sichtbares, wie Himmelserscheinungen, Pflanzen, Tiere wie dergegeben werden. Es sind Regen, Wolken der verschiedensten Art (Wind-, Regen-, Schneewolken), Regenbogen, Blitze, die Milchstraße und Sterne, Libellen und Vögel, ihre Spuren und Federn, Blumen und Hirsche. Diese Er lauterungen entsprechen sich auch noch nach Jahresfrist. Die folgenden Beispiele sind in aufsteigende Ordnung gebracht, mit den kleinsten erkennbaren Einheiten wird begonnen:- Punktkreise stehen für Augen;- Schraffuren sind Zeichen für Regen,- Stufenmuster sind Wolkenstufen. Von den insgesamt 94 Motiven brachte die Töpferin die Hälfte mit Wolken, als dem besonders wichtigen Element des Wettergeschehens, in Verbindung. So sah sie in zusammengesetzten Stufenmotiven Schnee- und Regenwolken im Kampf. Die Häufigkeit der Motive auf verschiedenen Gefäßformen wechselt. Von 15 Motiven wurden neun hauptsächlich für Wasserkrüge (60%) verwendet. Von insgesamt 14 Motiven auf die sen Krügen

standen 10 (70 %) mit Wolken und Regen in Zusammenhang, von 15 Motiven im Inneren von Schalen jedoch nur 5 (33%)8.-Diagonale Leiterbänder sind ganz allgemein als trennendes Zwischenglied verwendet, gleich wofür sie stehen' 1. In Leiterbändern, welche die Wolkenstufenmotive - meist diagonal - durchschneiden, wird die Milchstraße im Kampf mit den Wolken wiedergegeben, so hat die Informantin erklärt. Andere diagonale Zwischenmotive stehen ebenso wie kurze mäandro-ide Zeichen für Blitze.-In geschwungenen Motiven, die einzeln oder gereiht vorkommen und dem laufendem Hund, Wellen- und Volutenbändern ähneln, sah sie Trommelstöcke (drumsticks) - ein wichtiges Gerät der Zunipriester 10.-Stern-, florale und Tiermotive sprechen für sich.2. Aus der zweiten Bezugsebene ist von der Informantin zu erfahren gewesen, warum sie" Schraffuren und Stufenmuster gehörten auch in prähistorischer Zeit zum festen Bestandteil des Motivkanons.'' Diagonale Leiterbänder waren auch in prähistorischer Zcit weit verbreitet.10 Es scheint, dass die Voluten in prähistorischer Zeit aus gekrümmten Vogelschnäbeln entwickelt wurden; so KID-bestimmte Motive für die verschiedenen Gefäße bevorzugte:-Wasservögel male man gern, weil sie nah dem Wasser leben und so das Gefäß nie leer sein wird; das gleiche gilt für-Blumen, die nach dem Regen aufsprießen, und-Vögel, die nach dem Regen herbeifliegen;-kleine Würmer oder Tausendfüßler (inchworms) leben nicht weit von Quellen und kommen nach dem Regen an die Oberfläche.-Schmetterlinge, Libellen, hängende Federn „rufen den Regen";-Federn sind für sie bildgewordener Atem. Dieser ist den Zuni Symbol des Lebens (BUNZEL 1932,481).3. Auf der dritten Bezugsebene wird der Zusammenhang klar, in dem diese Naturphänomene zu verstehen sind und es wird erkennbar, was sie den Puebloindianern bedeuten:Am ehesten ist das am Beispiel der Wolken nachzuvollziehen. Dieser Motivkomplex dominiert und es bieten sich daher besonders viele Beispiele. Wolken'stufen" in verschiedenen Farben auf einem Gefäß stehen für Regen- und Schneewolken im Streit. Die Wolken kämpfen aber auch mit der Milchstraße - und mit dem Regenbogen, der sie am Regnen hindert. Kreisaugen stehen für Augen und machen klar, daß die Wolken als Menschen zu denken sind. In den Wolkenerscheinungen sieht man die Ahnen wiederkehren. Es gibt einsame Wolken, die Ausschau nach den anderen Wolken halten. Einsamkeit wird als Strafe aufgefaßt, weil dieser Ahne, der nun Wolke geworden ist, im Leben nicht an den rituellen Tänzen teilnehmen wollte. Die Almen gehen nach ihrem Tode an die gesegneten Gewässer (sacred waters) und kehren von dort in einen Mantel aus Regen gehüllt zu ihren Kindeskindern zurück, sorgen also für das Wohlergehen ihrer Nachfahren. Diese Gleichsetzung ist für alle Pueblos einhellig. Der Ahnenkult durchdringt alle anderen Kulte und Rituale ( BUNZEL 1932, 510; PARSOXS 1974, 171DER 1936, 67 ff., MFRA 1970passim. Vögel sind die ersten eindeutig realen Motive, die auf der Pueblokeramik auftauchen (KIODF.R 1930, 30 f. Abb. 28-31). In den folgenden Jahrhunderten gab es Phasen, in denen die floralen Motive und Tiermotive zeitweilig die ornamentalen Ver-zierungen fast verdrängten.u.ö.). So nimmt es kaum wunder, daß die Informantin viele ihrer Motive als Bitten oder Gebete (prayers) betrachtete: Von ihren 94 Motiven sind 23 Beschwörungen. Dabei geht es meist um Regen. Zehnmal wird um Regen (Motive 12/13, 27, 31, 36, 38, 39, 55, 61, 67), und zweimal um das Gegenteil, nämlich ein Ende des Regens, (Motive 70, 89), dreimal um Schnee (Motive 31, 40, 49) und um einen guten Sommer (Motive 53, 56, 74) gebeten.Dagegen sind alle anderen Wünsche bei weitem nicht so häufig: Man erbittet z.B. die Fähigkeit gut zu weben. Eine ganze Reihe der zentralen Innenmotive von Schalen werden als Motive von Decken (z.B. Motiv 39: rain blanket; Motiv 4: snow blanket) oder „ceremonial blanket design" (Motive 42, 45) erklärt. Sie sind also als Übernahmen aus dem Bereich der Textilien zu verstehen. Ein anderes (Motiv 37) wird als Spinngewebe gedeutet und der Wunsch ausge drückt, es den Spinnen gleichzutun. Dabei wird auf die Redewendung verwiesen, jemand „webe so gut wie eine Spinne".Gebeten wird um Verschontbleiben von Sternschnuppen, die nämlich als böses Omen gelten; und um helles Sternenlicht, damit die Männer nach der Jagd gut zurückfinden (Motiv 41: ein Stern auf dem Grund einer Schale); um Jagd- und Kriegsglück - mit dem Zusatz: „auf das die Navahos uns nicht im Krieg finden mögen".Um Hexen irrezuführen, ist einmal ein Motiv gemalt, das Bunzel am ehesten an ein Labyrinth erinnert (Motiv 64). Ein anderes Mal erscheint ihr ein ähnliches Motiv als unterbrochener Pfad („road" Motiv 65).In den Zusammenhang mit dem allgemeinen Wohlbefinden - dank ausreichenden Regens - sind auch Motive wie Blumen, Schmetterlinge oder Libellen, Vögel und Federn zu bringen. Schmetterlinge, Libellen und Vögel rufen den Regen, Federn gehören an die Bittstöcke, die wählend jeder Zeremonie von den Männern eingepflanzt werden - und wenn die Töpferin ihre Keramik in dieser Weise bemalt, ist das dieser rituellen Handlung durchaus gleichwertig. Die volutenartig gebogenen Motive, als Trommelstöcke erklärt, gehören Regenpriestern oder geheimen Gesellschaften, also wiederum in den Zusammenhang: Wolken - Regen - Ahnen, und können mit Gebeten umRegen gleichgesetzt werden.Diese animistische Sichtweise der Puebloindianer, die in den Erläuterungen der alten Pueblotöpferin aus Zuni deutlich wird, unterstreicht ein Abschnitt aus einer poetischen Bitte eines Zunirituals:Wenn unsere Erdenmutter voll des lebendigen Wassers ist,wenn der Frühling kommt,legen wir die Nahrung unseres Fleisches,all die verschiedenen Samenkörner,zum Ruhen in den Boden.Mit dem lebendigen Wasser der Mutter Erdewerden sie zu neuen Wesen. Sie kommen heraus und stehen im Tages lichtunseres Vaters, der Sonne,sie rufen nach Regen,strecken ihre Hände nach allen Seiten.Dann, wo auch immer die Regenmacher (Wolken, Ahnen) ruhig weilen,senden diese ihren dunstigen Atem;ihre mit Wasser schweren Haufenwolken kommen und lassen sich bei uns nieder;weit von ihren LIeimen,mit ausgestreckten Wasserhänden umarmen sie den Mais,steigen die Stufen herab, um ihn mit frischem Wasser zu streicheln,

mit feinem Sprühregen,mit schweren Regenfallen die Erde zu liebkosen.Und wohin die Wege der Regenmacher (Wolken, Ahnen) auch führen, da brausen die Wasserfälle, der Boden wird weggeschwemmt, die Berge werden ausgewaschen, Baumstämme hinweggespült, das Wasser durchdringt die feuchten Berge. Aus den Ton kühlen unserer Erdmutter läuft das Wasser über, aus allen Seentönen die Rufe der Regenmacherkinder (Menschen),in allen Seen wird fröhlich getanzt.Im Wunsch, dass es so komme,schicke ich meine Bitten (zum Himmel). (Übertragen nach BLNZEL 1932, 484).Vier Pueblodörfer mit verschiedener Töpfei tradition und deutlich voneinander unterscheidbarer moderner Keramik standen im Mittelpunkt von R. Bunzels Untersuchung: Für Zuni, San Ildefonso und auch das Hopidorf läßt sich festhalten, dass dank eines stark entwickel ten assoziativen Denkens mehr oder minder ganzheitliche Erklärungen der Ornamente gegeben wurden und verschiedene Motivelemente an allen drei Orten überwiegend mit Regen und Wolken in Verbindung gebracht wurden.Gombrich betont (1982, 237), es bringe weiter, nach der Funktion von Verzierungselementen zu fragen, als die jeweils in ein Element hineingetragene Bedeutung testzuhalten, die für jedes Motiv je nach Kulturzusammenhang beliebig wechseln kann. Er erinnert an das Beispiel von Boas (1927, nach GOMBRICH 1982, 235), der dem Bedeutungsgehalt eines flachen gleichschenkligen Dreiecks bei Indianerstämmen verschiedener Kulturzugehörigkeit nachging- und dafür ganz unterschiedliche Bedeutungen notierte. Da nach den Angaben der Zu-nitöpferin Wolkendarstellungen für Wasserkrüge doppelt so häufig (60-70%) wie für das Innere von Schalen in Betracht kamen, scheint die Funktion des Gefäßes eng mit der Ornamentik darauf verknüpft, wenn man die Gedankenreihe Wolken - Regen - (Wunsch nach) Wasser im Krug akzeptiert. Aus ihren Äußerungen wird erkennbar, dass die Motive sie an Gegenstände, Tatsachen und Handlungen erinnerten, die für das Leben und Wohlergehen aller Puebloindianer von entscheidender Bedeutung sind und in die religiöse Sphäre gehören.Die Frage nach den wichtigsten Glaubensinhalten, die den Ritualen und Zeremonien der Puebloindianer zugrunde liegen, ist deshalb entscheidend. Nur wenn wir das Weltbild einer Kultur kennen, erschließen sich die Ornamente der Keramik, so scheint es. Die Pueblos haben bis in unsere Zeit an ihrem religiösen Bezugs-svstem festgehalten. Bei der folgenden Schilderung dieses Wellbildes kann ich der Darstellung eines Puebloindianers, der zugleich als ameri kanischer Anthropologe das Rüstzeug hatte, die wichtigsten Aspekte herauszuarbeiten, folgen.Der Glauben, der sich in den Pueblo-Ritua-len und -Zeremonien spiegelt, wird beherrscht von der Vorstellung, dass Mensch und Natur nur in ständiger Wechselwirkung existieren können. Wenn die Menschen ihre Rituale der45Natur zugewandt und in vollem Glauben entsprechend ihren Traditionen feiern, stellt die Natur alles fürs Leben und Überleben Wichtige bereit: den Wechsel dei Jahreszeiten, Sonne und Wolken mit Regen oder Schnee. So werden die Ernte und das Wohlergehen gesichert.Dieses Gleichgewicht kann nur der Mensch durch seine Taten, Reden oder Gedanken stören; dann reagiert die Natur mit Katastrophen, Krankheit und Dürre. Ganz besonders aufmerksam werden in den westlichen Pueblos Riten und Zeremonien befolgt, die den Regen bringenden Wolken und der Wetterkontrolle gewidmet sind. Besonders die Bewohner von Zuni gelten als ein zutiefst den überkommenen Traditionen verpflichtete Gruppe der Pueb loindianer. Aber auch in den Pueblos entlang des Rio Grande, die durch die dort weit entwickelte künstliche Bewässerung nicht völlig vom Wettergeschehen abhängen, steht dieser, von geheimen Gesellschaften mitbehandel te Themenkreis im Mittelpunkt des Denkens. Im Osten wie im Westen ist der Katchinakult gleich wichtig; die Katchinas werden Kindern als übernatürliche Wesen erklärt, an deren Realität nicht zu zweifeln ist. Ein wichtiges Anliegen dieses überall gleich intensiv betriebenen Kultes mit besonders geschätzten, mehrfach im Jahreslauf durchgeführten Ritualen ist die Regenbeschwörung, die zugleich das allgemeine Wohlbefinden fördern soll. Die klare Abgrenzung gegen die Außenwelt wird verstärkt durch diese Traditionen, die nach innen gewandt auf den Bestand des Vorhandenen zielen: des Pueblos und seiner Bewohner, das Wohlwollen der Ahnen, die sich, in die Lüfte und an die ewigen Gewässer entrückt, weiterhin für das Wohlerge hen ihrer Nachfahren sorgen und die Mächte des Himmels - Sonne, Wolken, Gewitter, Regen - beeinflussen können (nach DOZIER 1970, 182 ff.).War das Gefüge der Pueblokulturen um 1930 trotz der offensichtlichen Irritationen durch den Zusammenstoß mit einer völlig fremdartigen Kultur noch so weit intakt, dass wir annehmen können, dass die Töpfer aus der Zeit vor 600 Jahren, d.h. in der klassischen Puebloperi-ode, die Ornamentik der Keramik ähnlich gewichteten wie die Informanten von R. Bunzel(r) Der Ausgräber von Pecos, Kidder (1936, 626). bedauert, dass er in seiner Grabungspublika tion viele Aspekte der frühen Kunst, nämlich den Zusammenhang zwischen der Verzierung der Keramik und der Piktographie und den rituellen Gegenständen der Pueblos nicht verfolgt habe, ebenso wenig wie die Fragen nach Symbolgehalt, konventionalisierter Form und Naturalismus der Ornamentik oder nach der Entwicklung und Bedeutung einzelner beson -ders wichtiger, immer wiederkehrender Motive. Diese Fragen sind auch nach ihm von den amerikanischen Archäologen nie wirklich systematisch behandelt worden.Es ist durchaus nicht abwegig anzunehmen, dass der einzelne Puebloindianer auch in der klassischen Periode um 1400 in den Details der Keramikornamente Anspielungen auf die wichtigsten Aspekte seiner Kultur sah. Denken und Handeln der Pueblos in der klassischen Zeit dürften um die gleichen religiösen Vorstellungen gekreist haben wie 500, 600 Jahre später. Warum sollten sich diese Vorstellungen nicht auch schon damals in den Ornamenten der Ke ramik niedergeschlagen haben?Das Ende jener oben ausgeführten Bitte der Zuniindianer sei als Wunsch für Henrieta Todorova angefügt (nach BUNZEL 1932, 485 ff.):Wo auch immer meine Kinder ihr Dach gefunden haben, sei ihr Weg sicher. Auf dass die Wälder und das Unterholz die wasserreichen Arme ausbreiten als Schild für ihre Herzen; auf dass sie ihrer Straße sicher ziehen und ihren Weg gut zu Ende führen können.

LiteraturBOAS 1927 F. Boas. Primitive Art. Oslo 1927.BUNZEL 1929R.L. Bunzel. The Pueblo Potter. A Study of Creative Imagination in Primitive Art. New York 1929 (Nachdruck 1972). BUNZEL 1932R.L. Bunzel. Introduction to Zuni Ceremonialism. 47th Annual Report of the Bureau of American F.thno-logy 1929/30, Washington 1932.

DOZIER 1970E.P. Dozier. The Pueblo Indiana of North America. New York 1970 (Nachdruck 1983).GOMBRICH 1982 E.H. Gombrich. Ornament und Kunst. Schmucktrieb und Ordnungssinn in der Psychologie des dekorativen Schaffens. Stuttgart 1982.GUTHE 1925C.E. Guthe. Pueblo Polten Making. New Häven 1925.KELEMEN 1956P. Kelemen. Medieval American Art. New York 1956.KlDDER 1936A.V. Kidder. The Poltery of Pecos II (Papers ofthe Southwestern Expedition 7). New Häven 1936.MARRIOTT 1976 A. Marriott. María, the Potter of San Ildefonso. Norman 1976(14. Nachdruck).MERA 1970H.P. Mera. Pueblo Designs - 176 Illustrations of the „Rain Bird". New York 1970 (Nachdruck der Ausgabe von 1938).PARSONS 1974E.C. Parsons. Pueblo Indiati Religion. Chicago 1939 (Midway reprint).SHEI-ARI) 1936A.O. Shepard. The Technology of Pccos Pottery. -In: A.V. Kidder (ed.). The Pottery of Pecos II. New Häven 1936, 389-587.SlLRIEVANI 1979W.C. Sturtevant (ed.). Handbook of North American ludions 9: Southwest. Washington D.C. 1979.TANNER 1980CL. Tanner. Southwest Indiati Painting. Tucson 1980 (2.Auflage).TODOROVA 1978H. Todorova. The Eneolithic in Bulgaria (B.A.R. International séries, suppl.49). Oxford 1978.TODOROVA 1986H. Todorova. Kamennoitiednata epocha v Bulgarija. Sofia 1986.WILLF.Y 1966G. Willey. An Introduction lo American Archaeology I: North and Middle America. New Jersey 1966.

The Polychromatic Ceramics from the Valley of Middle StrumaMalgozhata Grebska-KulovМалгожата Гребска-КуловПолихромната керамика от долината на средни СтрумаПолихромната керамика се пиявява в долината на средни Струма кг>м края на кьсния неолит (Димяници III) и се среща до началото на ранния енеолит (Струмско). Тя е има местен произход и е тясно свързана с комплекса на рисувапана керамика тип „Акропотамос". Полихромната керамика е важен хронологически индикатор за преходи късен неолит-ранен енеолит. Долината на средни Струма е третият географски регион с подобен вид керамика, наред с Тесалия и Мала Азия.The émergence of polychromatic ceram-ics in the valley of middle Struma River in the end of the late Neolith and the beginning of the carly Eneolith is an interesting phenomenon. It is présent in the valley of Sandanski and Petrich in the Settlements of Topolnica (TOUOROVA/VAI-sov 1993, 113-116) and Damyanitza (GREBSKA-KLLOV 1993), and in the plain of Blagoevgrad in the Settlements of Bulgarchevo (PERNICHEVA 1995) and Strumsko (PERNICHEVA 1992, table 3.11). Among the listed Settlements, the most substantial présence of this type of ceramics has been registered in Damyanitza and Strumsko. In Damyanitza it is characteristic for the last phase (Damyanitza III), along with painted ceramics of type "Acropotamos," local variant, the ornamentation of type black-topped, and painted with bitumen. The phase Damyanitza III is related to the end of the late Neolith and synchronizes with Sitagli II, Anzabegovo IV В (according to Gimbutas), Dimini Tzangli (GREB-SKA-KUI.OV 1994). In Strumsko, the polychromatic ceramics exists in ali phases along with the graphite décoration and the incised one, "staircase" type, and later of type "Gradeshnit-za." Strumsko has been synchronized with the end of Vincha B2 and the beginning of Vincha С and corresponds to the transition late Neolith - early Eneolith (PERNICHEVA 1992, 227). On the other hand, it has many analogies, in relation to shapes and to some types of painted ceramics,1 The mineralógica! research has been carried out in the Institute of Geology and Mineralogy at the Mining Aca-with the phase of Dimini Arapi.The polychromatic ceramics is a rare phenomenon in Bulgarchevo. Only four fragments are known, ant they refer to the end of the late Neolithic. The polychromatic ceramics in Topolnitza is one of the signs of culture Acro potamos-! opol nica, which has been dated back to the second phase of the late Neolith and has been synchronized with Sitagli II, Dimini Arapi and early Otzaki, Karanovo IV, Kaloyanovetz С (TODOROVA/VAISOV 1993, 83). Such type of ceramics has not been registered to the north of the plain of Blagoevgrad (map).The ceramic material, acquired from the listed Settlements, demonstrates an extraordi-nary group homogeneity, which is expressed by the same type of clay, shapes, and motifs used.CLAY: Always red and containing minerai adultérants. The mineralogical-granulometric analysis, applied to several fragments, shows that there have been used locai raw materials with indicatore, typical for the given région, (table I-111).1 The degree of granulation is high and reaches fi Ith level (on a seven-level scale). The temperature of firing varies between 700°C and 800°C.SURFACE: Carefully smoothened, some-times traces of a smoother of a width of 2-3 nim are présent. In rarer occasions an engobe with a clay color has been used (tables IV.3, VI. 1, 2, 5, 6, V.4, 5, 7). The engobe has a brown color onlydemy in the city of Cracow (Krakow, Polancl) by Prof. M. Pawlikowski.

48Malgozhata Grebska-Kidov

ci?.8.10 .h

О2 !7. of prehistoric Settlements, where polychromatic ceramics has heen found. 1. Tzangli; 2. Tzani; 3. Ampi; 4. Servia; 5. Drepanon; 6 . Bulgarchevo; 7. Strumsko; 8. Damyanitza; 9. Topolnitza; 10. Dimitra;I L Sitagroi; 12. Gallepsos; 13. Acropotamos; 14. Chan Hasanin one case (table VI.4).SHAPES: This type of oi namentation ap-pears on very fine vesscls with thickness ofthe wall of 3 mm, as well as on bigger shapes with thickness of 1.2 cm. The closed shapes prevali, amphora- and kantharos-Iike ones in particu-lar (tables IV.l, 2, VI.1-4). The spherical

vessels with a mouth edge, which is thickened on the inside, are more rarely found, as well as the cy-lindrical-spherical and the S-shaped vessels (tables IV.3, V.l-5, 7). Several types of dishes have been registered: conical, conical with plastic ap-pendages on the mouth or with a mouth edge, which is thickened on the inside (tables V.8-10). Some ofthe dishes have been put on a hollow conical stool (table VII 1.8). Two vessels have an interesting cylinclrical-conical shape, one of them being rather large (tables VIII.l, 3) and having a plastic appendage on the upper part ofthe handle.ORNAMENTATION TECHNIQUE: The ornamentation has been executed using two colors:- red or winc-red;- black or brown.

Some larger areas, completely covered with red or wine-red paint, are confined by a black or a brown l ine, with a width of 2 inni to 7 mm. Some cases have been registered when black l ines were laid on red paint (table V.8, 9). The outer side has been ornamented, but there are cases when there is an ornamentation on the inner side too, especially among the dishes (tables V.8, 9, VIII.5, 6).MOTIFS: Line motifs ol horizontal, vertical, and oblique lines with a width of 1 cm to 5.5 cm prevail (tables V.l-5, 6, 7, 10, VI.l, 2, 4-10, 13, VII.1-3, Vi l i .2-8). There are also motifs of geometrie shapes l ike circle, ellipse, and senii-ellipse (tables IV.l , 2, V. l l , 12, V I . 1 1 , V i l l i ) , as well as larger motifs with an indefinite shape (table VII.4) . Oftentimes, in such cases the ef-fect of a negative motif is achieved, most

often a triangle (tables IV.3, V.4) or an el l ipse (table VI.12) .COMPOSITION: The material, that has been analyzed, is rather fragmentée! and only i n rare occasions deeper analyses cari be executed and conclusions сап be drawn about the composition and its rules. The horizontal belts stress the mouth or the middle edge, vertical belts are présent on amphora handles, and oblique belts сап be found both in the area under the mouthPRAE• '■ Balgarczewo Plagioclases 1.200

2. Sample BG-Bal-P7 Fr. of sed. rock 0 %

3. Colour redish Fr. of mag. rocks 1.200 %

4. Fracture Fr. of med. rocks 0.400 %- internal redish Muscovite 0.800 %

- central rcdish Biolite l .400 %

- external rcdish Heavy minerals 0.400 %

5. Finger grooved Yes Fr. of pottery 0 %

6. Enmel absent Carbonates 0 %7. Painting Brown other 0 %

8. Gravering 11. Grain size comp.

- lines Not 15-60 Lim 62 %

- points Not 60-100 um 15.0

-zygzag Not 100-200 pm 15.0 %

9. Temp, of firing 700° C 200-400 Lin 8,00 %

10. Mineral comp. 400-1000 i i : 0 %

Clay mss 61 % 1000-2000 un 0 %

Quart/. 23.9 % > 2000 Lin 0

K-feldsparts 9.40 % 12. Frequency no data

Table I. Mineralogical-granulometric analysis ofa fragment with a polychromatic ornamentationfrom the village of Balgarchevoand on the body.Spécial attention should be paid to two fragments from kantharos-like vessels from Damyanitza and Topolnitza (tables IV. 1, 2). They represent one and the same composition of semi-ellipses, locatcd on the two sides of the neck, and large cir-cular areas on the body. A vertical black line passes along the middle part of the hanclle and empha-sizes the symmetry of the composition.A positive-négative composition has been registered on an S-shaped vessel (table IV .3). The area under the mouth is filled up with semi-ellipses, and the middle part of the body is covered with a wide belt. A négative motif-trian gle results on the shoulders of the vessel.A fragment, found in Bulgarchevo, is an exception of the above characterization (table VII. 5). It is a part of a dish, which had been probably put on a amical stool. The vessel is made of beige, very carefully purified clay, but pores have appeared as a resuit of the firing. The engobe has almost eliminated this effect on the outer surface, but it is very well seen on the inner side. The composition is performed with red and brown paint. The red paint covers larg-er areas (belts), and the brown Unes pass over it. The inner side of the vessel has been painted densely in red as well.The polychromatic ceramics has been registered in some settlements in Northern Greece. In the valley of the Struma River, it is présent in Dimitra (FRENCH 1964, fig. 4.20-22, 5.1-3), Gal-Iepsos (SCHACHERMEYR 1955, abb. 23.5, 10), and Acropotamos-Group C (MYLOXAS 1941, 559). In Dimitra it is characteristic of phase Dimitía III, along with graphite décoration, incised and painted in "black on red" style (GRAM.MENO.S 1991, 75, pin. 46, 460-462). The polychromatic ceramics is a rare phenomenon to the east, in the Dramska lowland. Only two fragments are known, which were found in the phase Sitagri 111 (RENFREW ETAL. 1986, 403, Fig. 12,9.2; 12,10.7). To the west of the Struma valley, it has been registered in the valley of the Aliakmon River and in Servia (FRENCH 1970, 7, RIDLEY/WARDLE 1979. 216). The polychromatic ceramics in the listed settlements has similar indicators (clay, shapes, motifs) to those of the ceramics from the val-50

Malgozhata Grebska-Kulov1. Site Slrumsko Plagioclases 0.600 %

2. Sample BG-Stru-P16 Fr. of sed. rock 0 %

3. Colour redish-brownwish Fr. of mag. rocks 9.50 %

4. Fracture Fr. of med. rocks 4.40 %- internai redish-brownwish Muscovite 2.20 %

- central redish-brownwish Biotite 1.100 %

- external redish-brownwish Heavy minerais 0.3000 %

5. Finger grooved Yes Fr. of pottery 3.200

R. Enamel absent Carbonates 0 %

7. Painting not paint. other 1.60 %

8. Graveling 11 . Grain size comp.

- lines Not 15-60 pr-n 31.0 %

- points Not 60-100 nm 20.0 %

-zygzag Not 100-200 um 33.0 %

9.Temp. of firing 200-400 Lin 8.00

10. Minerai comp. 400-1000 um 8.00 %

Clay mass 55% 1000-2000 um 0 %

Quartz 23.5 % > 2000 Mm 0 %

K-feldsparts 2.20 % 12. Frequency no data

Table II. Mineralogical-granulometric analysis of a fragment xvith a polychromatic ornamentation from the Strumsko neighborhood (Blagoevgrad)1. Site Topolnica Plagioclasecs 0.800 %

2. Sample BG-Top-12 Fr. of sed. rock 0 %

3. Colour light Fr. of mag. rocks 13.70 %

4. Fracture Fr. of med. rocks 0 %

- internai light Muscovite 2.50 %

- central light Biotite 0.400 %

- external light Heavy minerais 0.2000 %

5. Finger grooved Not Fr. of pottery 0 %

6. Enamel absent Carbonates 0 %7. Painting Brown other 4.30

8. Gravering 11. Grain size comp.

- lines Not 15-60 Mm 58 %

- points Not 60-100 [ i m 18.0

- zygzag \ot 100-200 Mm 15.0 %

9.Temp. of firing 750°C 200-400 Mm 5.00 %

10. Minerai comp. 400-1000 Mm 2 0 %

Clay mass 39% 1000-2000 Mm 0 %

Quartz 35.2 % > 20! 0 Mm 0 %

K-feldsparts 2.50% 12. Frequency no data

Table III. Mineralogical-granulometric analysis of a fragment with a polychromatic ornamentationfrom the village of TopolnicaTable IV.l. Topolnica; 2, 3 Damyanitza.ley of middle Struma. Only one fragment from Dimitra stands out with its beige clay and bi-con-vex shape (FRENCH 1964, fig. 5.3).There are two geographic regions where polychromatic ceramics is present: Thessalia and Asia Minor. The polychromatic ceramics in Thessalia appears during the phase Di-mini Tzangli and is especially popular during the Dimini Arapi phase (HAUPTMANN/MILOJCIC 1969, 29, 60-64). There are three types of polychromatic ceramics, which can be differentiated in the phase Dimini Tzangli, one of which is similar to ours - it has a red ornamentation, confined by a dark line on a light background (DÉMOULE ET AL. 1988, 29-33). But the presence of a light background in the form of a white engobe is especially typical for Thessalia. In this respect, only a fragment from Bulgarchevo (ta ble VII.5) exhibits greatest similarities.Some fragments with a polychromatic ornamentation, which were found in Can Hasan, Asia Minor (FRENCH 1963, 39, fig. 6.13, 15, 7.1-2; FRENCH 1965, 121), are very similar to the material, we have presented. They offer the same color combinations: red belts, confined by blackTable V. 1-2, 4-5, 8-10. Damyanitza; 3, 6-7. Strumsko.Table VI. 1. Balgarchevo; 2,4-5, 12. Damyanitza; 3, 6-11. Strumsko; 13. Topolnica.52Malgozhata Grebska-KulovTable VII. 1, 2, 5. Balgarchevo; 3-4. Damyanitza.lines on a red or brown-red background, simi-lar motifs, as weil as shapes. The polychromatic ceramics appears in the phase Chan Hasan 2A. (, which is referred to the middle Chalkolith and continues to exist tili the end of this phase. It is accompanied by painted ceramics - black on a red or beige background.The polychromatic ceramics in the valley of middle Struma is closely related with the com-plex of red ceramics, which is characteristic of the last phase of Damyanitza and the earliest phase of Strumsko (PERNICI IEVA 1992, 224-225). The painted ceramics of type Acropotamos, local variant (group A), which exhibits notable similarities with respect to clay, shapes, andTable VIII. 1-4, 6-7. Strumsko; 5, 8. Damyanitza.evcn motifs, to the ceramics, wc bave presented, is belonging to this complex as well (GREBSKA-KULOV 1994).The polychromatic ceramics in the valley of middle Struma is undoubtedly a local product, which has appeared on the basis of foreign influences. At the présent level of research it is hard to prove if it is related to the ceramics from Thessalia or Asia Minor. A fragment, found in Bulgarchevo, which reminds very much of the ceramics fiom Thessalia, could plead for this connection.The polychromatic ceramics in the valley of middle Struma is an important chronological indicator for the end of the late Neolith and the beginning of the early Eneolith.

RéférencesDÉMOULE ET AL. 1988J.-P. Démoule, K. Gallis, L. Manolakakis. Transition entre les cultures néolithiques de Sesklo et de Dimini: les catégories céramiques". Bulletin de Correspondance Hellénique 112, 1988, 1-58.French 1963D.H. French. Excavations at Can Hasan. Second Preliminary Report 1962". Anatolian Studia XIII, 1963, 29-42.French 1964D.H. French. Prehistoric Pottery from Macedonia and Thrace. Praehistorische Zeitschrift XLI1, 1964, 30-48.French 1965D.H. French. Excavations at Can Hasan. Fourth Preliminary Report. 1964. Anatoli an Studtes XV (1965), 87-94.FRENCH 1970D.H. French. Pottery Distributions and the Geographica! Regions of Macedonia. Zbornik Radova Narodnog Muzeja VI, 1970, 5-19.GRAMMENOS 1991D. Grammenos. Neolithikes eurenes sten kentrike kai anatolike Makedonla. Alhenai 1991.GR^KSKA-KULOV 1993M.Grçbska-Kulov. Neolithische bemalte Keramik aus der Siedlung Damjanica in mittleren Strumatal". Saarbriicker Studien und Malerialen zur Altertumskunde 2, Bonn 1993, 121-151.Grebska-Kulov 1994M. Grçbska-Kulov. Ceramika malowana z okresie poznego neolitu w dolinie òrodkowej Strumy. Krakow 1994 (unpublished diss.).I lauptmann/Milojcic 1969 H.Hauptmann, V. Milojcic. Die Funde der frühen Dimini zeit aus der Arapi-Magula, Thessalien. Bonn 1969.

Mylonas 1941 G. Mylonas. The site of Akropotamos and the Neolithic Period of Macedonia. American Journal of Ar-chaeologyAb, 1941,558-583.Pernicheva 1992 Л. Перничева. Исследования халколита в среднем поречье реки Струма. Studio Praehtsto-rica 11-12 (1992), 221-235Pernicheva 1995L. Perniceva. Prähistorische Siedlung Balgarcevo, Bezierk Blagoevgrad. Naue Forschungen in Bulgarien. Saarbrücken 1995.Renfrew et al. 1986C. Renfrew, M. Gimbutas, E.S. Elster (ed.). Excavations at Sitagroi. Л Prehistoric Village in Northeast Greece I. Monumenta Archaeologica 13, 1986.Ridley/VVardle 1979 C. Ridley, K.A. Wardle. Rescue excavations at Servia 1971-1973. A Preliminary Report. The Annual of the British School at Athens 74, 1979, 185-230.Schachermeyr 1955F. Schachermeyr. Die ältesten Kulturen Griechenlands. Stuttgart 1955.Todorova/Vaisov 1993X. Тодорова, И. Вайсов. Новокамепната епоха в България София 1993.

Zu den Bestattungssitten der Tripol'e-Kultur und der neolithischen-äneolithischen KulturenSüdosteuropasAlexander HäuslerАлександър ХойзлерПо въпроса за погреоалните одичай на Триполската култураи на неопитните и енеолитните култури на Югоизточна ЕвропаПогреоалните обичаи на неопитните, енеолитните и бронзовите култури на Европа отрйЗЯват конвенционално-то отношение на живите към мьртвите, но и позицыяти на мьжете, жените и децаша в социалпата структура на обществото. Следваните погребални норми са твърде консервативны и дълготрайни и са тясно свързани преди всичко с пола, но и с възрастта и социалния статус на погребания. Наред с правилата обаче постоянно се срещат случаи на отклонения от пормите.Основни типологически критерии са ориентацията и положението (по гръб, при хокерите наляво или надясно) на погребаните. Теоретически са мислими 22 положения при скелетыте по гръб и 53 - при хокерите. Наред с това погреоалните обычаи могат да бъдат монополарни, биполарпи, полово различии и полово унифицирапи. Нашият сравнителен анализ обаче показва, че почти всички праисторически култури в Европа използват само един от 22-те или 52-те теоретически допустимы варианта и упорнто следват ызбраната структура столетня наред. Покрой тези основни правила са палице и допъпнителпи параметра като положение на крайнищипе, качество, количество имясто на пог-реоалните дарове (ако има такива) и др. В следващото изспедване се спирам само на основните типологически критерии в културите: Триполие, Усатово, Ямната, Винча, Хаманджия, Гумелница, Линеарната, на Фуниевидните чаши, Варна и групата Ллдени както и ни погреоалните обичаи на средноевропейските субнеолитны ловцы и събиратепи.Стигам до следните изводи: На фона на една надрегионална стандартноспг на погреоалните обичаи на неолит-ните и енеолитни култури на Югоизточна Европа с доминиращи леей хокери, ориентирани най-често на изток, в културата Варна е палице една уникална комбннацыя, при която мьжете биват погребвани по древната схема на европейските субнеолитны ловци и събирашели, т.е. по гръб (в случая ориентирани на север), а жените като десни хокери, също ориентирани на север. Тази екзотична структура няма нищо общо с погребапните обичаи на Днепро-Донецката ипи Средно-Стоговската култури от ареала между Долен Днепър и Дон, от където не познаваме подобии погребални структуры. Културата Варна очевидно е възникнала върху автохтонната база на предхождащата я култура Хаманджия (TODOROVA 1986; 1990).Die Bestattungssitten vieler ur- und früh-geschichtlicher Kulturen sind lange Zeit ein Stiefkind der Forschung gewesen.Der Grund liegt darin, daß man in ihnen, im gegensatz zu Objekten der materiellen Kultur wie Keramik, Geräte, Waffen und Schmuck nur eine Quelle geringerer historischer Aussagekraft sah. So wurde anhand der Auswertung einiger ethnographischer Befunde in Nordamerika (vorwiegend Ausnahmen und Sonderfälle) gefolgert, man hätte die toten willkürlich und chaotisch, ohne Befolgung jeglicher Regeln und Systeme bestattet (KROEBER 1927; UCKO 1969). Die Be-stattungssitten wurden im Vergleich zu Keramik und Fibeln lange stark vernachlässigt und oft nur beiläufig und fragmentarisch mit herangezogen.

Wie wir heute wissen, sind die Grab- und Bestattungssitten der meisten neolithischen, äneolithischen und bronzezeitlichen Kulturen Europas der konkrete Ausdruck eines konven-tionalisierten Verhaltens der Lebenden den verstorbenen Angehörigen ihrer Gemeinschaft gegenüber. Die dabei befolgten Konventionen, Regeln und Normen stehen in einem engen Zusammenhang mit den wirtschaftlichen, sozialen und ideologischen Verhältnissen der betreffenden Zeit. Sie beziehen sich u.a. auf die Stellung von Männern, Frauen und Kindern in der Gemeinschaft, der sie angehörten. Die Beisetzung der Toten erfolgte in der Regel nach vorgezeichneten, oft sehr lange tradierten Normen und Konventionen, die mit dem Geschlecht, Alter, dem Status zu Lebzeiten, aber auch mit denOrientierung monopolar gescnlechtsindifferent rf4 7* ^ i!

1 2 3 %

Orientierung bipolar geschlechtsindifferent £^ *9j o"9 tf9

5 6 7 8 9 10

Orientierung bipolar geschiechtrsdifferenziert

tt 12 13 11 15 16

4 4 _9. ?T ^ o

4 * 417 I i 19 20 21 22

Abb.l Schema van Bestattungen in der gestreckten Rückenlage nach den vier Haupthimmelsrichtungenphysischen Eigenschaften und Bestattungssit ten des betreffenden Individuums, häufig auch mit Kriterien wie der Todesursache zusammenhingen. Die Grab- und Bestattungssitten stellen jedoch keine direkte, automatische Widerspie -gelung dieser Faktoren und ihres Wandels im Laufe der Zeit dar. Es handelt sich also nicht um so etwas wie Gesetze, die keine Ausnahmen zulassen. Dadurch ist zu erklären, daß neben dem Regelfall stets auch eine mehr oder min der große Anzahl von Ausnahmen von der Regel auftritt (HÄUSLER 1994a, Schema Abb.4). Regel und Ausnahme bedingen einander. Ein Teil der Ausnahmen wird oft als Sonderbestattungen bezeichnet (SCHWIDETZKY 1965; PALLI 1975; 1978). Sie können ebenfalls systematisch ausgewertet werden.Bevor wir auf die Situation in der Tripol'e-Kultur und in Südosteuropa eingehen, sei angeführt, welche Parameter der Bestattungssitten besonders geeignet sind, sich voneinander unterscheidende Regeln und Strukturen herauszuarbeiten. Es hat sich erwiesen, daß die ßestattungssitten, d.h. die Normen und Regeln, nach denen die Toten im Falle von Körperbe -stattungen in Grab gelegt wurden, in weit höheren Maße kultur- und zeitspezifisch sind als die Grabform (Erdgrab, Steingrab, Holz- oderSteinkiste, Flachgrab, Hügelgrab usw.). deshalb bezeichnet U. Fischer die Form des Grabes als die "äußere Hülle" des Bestattungswesens. "Die Bestattung ist im Totenkult das Zentrale, das Grab tritt als der äußere Behälter der Bestat tung hinzu" (FISCHER 195G, 250). Als kriterien, die sich für eine Klassifizierung der Bestat tungssitten als besonders aufschlußreich herausgestellt haben, sind vor allem die Parameter der Orientierung und Seitenlage (rechts oder links) der Toten in ihnen vielfältigen Kombinationsmöglichkeiten zu nennen. Nach einem vom Verlasser erarbeiteten Schema (Abb.l) treten allein unter Berücksichtigung der vier Haupthimmelsrichtungen bei einer Bestattung in der gestreckten Rückenlage rein theoretisch 22 verschiedene Möglichkeiten der Niederlegung eines Toten im Grab auf. Bei der Bestat-tung als liegende Hocker sind unter Berücksichtigung der vier Haupthimmelsrichtungen bereits 52 Möglichkeiten vorhanden. Dabei kann die Struktur der Bestattungssitte monopolar (Abb.2, Typ 1-9), bipolar (Abb.2, Typ 9-20,29-52), gescnlechtsindifferent (Abb.2, Typ 1-20) oder geschlechtsindifferenziert (Abb.2, Typ 21-52) sein. Die geschlechtsindifferenten Systeme können monopolar (Abb.2, Typ 1-8) oder bipolar (Abb.2, Typ 9-20), die geschlechtsindiffe-c?9 v rechte Hocker Seitenlaye geschlechtsindifteront Orientierung monopolarc?9 linke Hocker Seitenlage geschlechts-indtfferent Orientierung monopolar

j 0*0 [_ H

r «Jf? l —7I IcT$ rechte Hocker Seitünldge geschlechtsindifferent Orientierung bipolar

1 < f ]

cA^| ■ 0*0.10 _I]6A9 linke Hocker Seitenlage geschlechtsindifferent Orientierung bipolar151617181920rechte 9 linke Hocker Seitenlage geschlechtsdifferenziert Orientierung monopolar

T. üb21 222324c? linke 9 rechte Hocker Seitenlage geschlechts-differenziert Orientierung monopolar

T* db25262728S rechte $ linke Hocker Seitenlage geschlechtsdifferenziert Orientierung bipolar29

?l - o.

30 31d\— <?_32

L ' L3534

j ? r ? — 1 $ J35 36 57 38cS linke 9 rechte Hocker Seitenlage geschlechtsdifferenziert Orientierung bipolaré 91 »14142

J < rr39

L4445

J ' f4849505140

L4652Abb.2. Schema von Bestatungen in der Hocklage nach den vier Haupthimmelsrichtungenrenzierten monopolar (Abb.2, Typ 21-28) oder bipolar (Abb.2, Typ 29-52) auftreten.Vergleichende Untersuchungen ergeben, daß in den meisten archäologischen Kulturen Europas vom Frühneolithikum bis zur frühen Bronzezeit in der Regel nur eine der hier angeführten 22 bzw. 52 theoretisch denkbaren Möglichkeiten realisiert und über Jahrhunderte zäh tradiert wurde. Natürlich spielen neben den angeführten Regeln, nach denen die Toten insGrab gelegt wurden, auch Parameter wie die spezifische Anordnung der Gliedmaßen (To tenhaltung) (Abb.3), die Quantität und Quantität der Beigaben und ihre Anordnung im Grab, Kultfcuer usw. eine Rolle. Die spezifische Be deutung dieser Parameter schwankt von Fall zu Fall. Bei der nachfolgenden Untersuchung soll es jedoch vorwiegend um die sich als besonders aussagekräftig erweisenden Prinzipien der Bestattungssitte wie die Orientierung und die

o№PNN

o l/¥l 0

Tèi

$•/J nn /?

NNNX0 /¥\

>>o

5

<D

o

mEAbb.3. Varianten der Totenhaltung in neolithischen Gräbernrechte bzw. linke Seitenlage der Toten und ihre spezifische Kombination gehen.Zunächst sei ein Beispiel für die Bedeutung dieses Phänomens angeführt. Im Areal der schnurkeramischen Becherkulturen im Gebiet nördlich der Alpen von den Niederlanden im Westen über Skandinavien bis weit nach Ostrußland hinein

wurden fast ausschließlich bipolare geschlechtsdifferenzierte Bestattungssitten (Abb.2, Typ 27-28) viele Jahrhunderte hindurch tradiert ( mit gewissen lokalen chronologischen und regionalen Abwandlungen) (Häusler 1977; 1991; 1994a, Abb.14-15). Dabei ist zu beachten, daß die spezifischen Strukturen der geschlechtsdifferenzierten bipolaren Bestattungssitten hier vom ersten Auftreten in den schnurkeramischen Becherkulturen um 2900/2800 v. Chr. bis zum Ende der frühen Bronzezeit (nach der Definition der mitteleuropäischen Archäologie), d.h. bis etwa um 1500 v. Chr., also insgesamt mindestens 1300 Jahre lang, befolgt wurden (HÄUSLER 1977; 1991).Angesichts dieser Ergebnisse ist zu fragen, ob hinter den Bestattungssitten der Tripol'e-Kultur sowie der angrenzenden Kulturen Ost-und Südosteuropas ebenfalls bestimmte Normen, Regeln und Strukturen stehen oder ob in ihnen die Toten planlos und chaotisch, ohne erkennbare Konventionen und Regeln in dieErde gelangten.Was ist über die Grab- und Bestattungssit ten der Tripol'e-Kultur bekannt? Anfang des Jahrhunderts dachte man an brandbestattun-gen und interpretierte die Brand- und Zerstörungsschichten der s.g. "Ploscadki" (eigentlich die Reste der gebrannten Deckenplattformen der großen Tripol'e-Häuser) als Überrwste von Brandestattungen. E. von Stern (1921), der Begründer des Archäologischen Museums in Odessa, setzte sich mit Nachdruck für diese Auffassung ein. Er verteidigte diese Meinung gegen C. Schuchhardt (1920; 1925), der in den "Ploseadki" weit zutreffender lediglich Reste verbrannter Wohnhäuser sah.Die älteren Befunde über Gräber der Tripol'e-Kultur wurden vom Verfasser (HÄUSLER 1964) zusammengestellt (AVILOVA 1978; BOLOMEY 1983; DERGACEV 1991). In derTripole-Kultur treten vielfältige Grabformen auf. In den Siedlungen kommen zunächst isolierte Menschenknochen vor, woraus auf rituellen Kannibalismus geschlossen wurde, ferner ver -einzelte Schädel in Siedlungen. Sie führten zur Annahme eines Schädelkults. Darüber hinaus wurden vereinzelte Bestattungen (Hok-ker, rhombische Hocker, Bestattungen in der Strecklage) bekannt. Von Trajan ( COMSA 1974) sind einige kultische Bestattungen zu nennen.Abb.4. Aufbau der Nekropole von Vychvatincy (DERGACEV 1978)5mAbb.5. Anordnung der Bestattungen im Teil Ruse (umgezeichnet nach GEORGIEV/ANGELOV 1957)Viele Gräber hängen mit Feuerstellen oder Öfen zusammen, baldig bandelt es sieb um Skelette von Kleinkindern bei oder unter Herdstellen in den Häusern.Es wird also deutlich, daß die wenigen Befunde der Tripol'e-Kultur offt mit Kulthandlungen zusammenhängen, die vielleicht mit einem Fruchtbarkeitskult zu tun haben. Solche Ausnahmen sagen zunächst nichts über die Struktur der regulären Bestattungssitten einer Kultur aus. Was wir bisher kennen, gehört eher in den Bereich der Sonderbestattungen. Reguläre Bestattungen aus frühen Phasen der Tripol'e-Kultur sind vorläufig unbekannt. Es ist sicher nur eine Frage der Zeit, bis auch hier größere Nekropolen nachgewiesen werden. Dazu ein Vergleich. Auch im Falle der Linien-bandkeramik meinte man jahrzehntelang, ihre Träger hätten überhaupt keine Gräberfelder angelegt, sondern nur Bestattungen vorgenommen, die im Boden keine archäologisch nachweisbare Spuren hinterlassen. Heute ist demgegenüber eine große Anzahl von Nekropolen, oft mit hunderten von Bestattungen, überliefert (PESCHEL 1992). Auch bei der Halaf-Kultur Vorderasiens neigt man der Auffassung zu, daß außerhalb der Siedlungen angelegte Nekropolen zwar vorhanden waren, aber noch nicht ent-Abb.6. Anordnung der Bestattungen im Teil Balbunar (Kubrat) (umgezeichnet nach MlKOV 1927)deckt sind (AC.KF.RMANS 1989, 83). M. Antunovic (1990, 39) kommt im Bezug auf die Starcevo-Kultur zu einem analogen Ergebnis.Aus der frühen und klassischen Tripol'e-Kultur sind bisher keine regulären Gräberfel der belegt. Das ändert sich in der Stufe Cl, die nach E. K. Cernysch (1982, 217) der ersten Hälf te der Spätphase der Tripol'e-Kultur zuzuweisen ist. Dieser Stufe gehört die Nekropole von Capaevka, etwas unterhalb der Einmündung der Desna in den Dnepr gelegen ( KRLC 1977, 69 ff.), an. Hier wurden südwestlich der Siedlung in vier Reihen 31 nach West (Nordwest) orientierte gestreckte Bestattungen mit Beigaben (Tongefäße, Silexgeräte, eine Tonstatuette) festgestellt. Diese Nekropole ist in die Zeit von cal BG 3650-3380 (Bin 631) zu datieren.Über die Bestattungssitten der Stufe C2 ist weit mehr bekannt. Hier ist die Usatovo-Grup-pe (Kultur) zu nennen, über deren Gräber der Verfasser (HÄUSLER 1964; 1981; 1985) die erste umfassende Zusammenstellung vorgelegt hatte (Zu den Dolchen der Usatovo-Kultur vgl. Vaj-sov 1993). Das Prinzip der Bestattungssitten in der Usatovo-Gruppe (Kultur) besteht darin, daß die Toten in der Regel als nach Nordost orientierte linke Seienhocker beigesetzt wur den (Abb.3). Dabei liegen die Hände vor dem Gesicht (D-Haltung nach einem von U. Fischer erarbeiteten Schema). Dieses Prinzip der Be -stattungssitte tritt in einem frühen Flachgräberfeld wie Vychvatincy (Abb.4; HÄUSLER 1964. pls.6-12; DERGACEV 1978; 1991) ebenso auf wie in den etwas später einsetzenden Nekropolen von Usatovo bei Odessa. Diese enthalten Flachgrä -bergruppen oder Bestattungen unter Grabhü-

2>1?>3>222>201>5>

29^ O 30012

Hocker O Kenotaph5mAbb.7. Struktur des Gräberfeldes Goljamo Delcevo (umgezeichnet nach TODOROVA U.A. 1975)geln (Kurganen)1. Die Usatovo-Gruppe entsteht nach V.A. Dergacev (1991) durch die Auswanderung von Teilen der Vychvatincy-Gruppe in

Im Falle der Usatovo-Kultur gilt das gleiche wie für die schnurkeramischen Becherkulturen im Areal nördlich der Alpen. Bei einer identischen Struktur der Bestattungssitten treten einerseits Flachgräberfelder auf, während ein anderer Teil der Gräber von Grabhügeln überdeckt ist. Bei der Usatovo-Kultur handelt es sich aber, im Gegensatzs zu den schnurkeramischen Becherkulturen, nicht um eine geographisch bedingte Zweiteilung eines geschlossenen Areals der Bestattungssitte nach diesem formalen Kriterium, der Grabform, sondern um ein chronologisches Phänomen. In der Nekropole von Vych-vatincy, die in den Beigaben noch starke Traditionen der älteren Phasen der Tripol'e -Kultur erkennen läßt (u.a. hoher Prozentsatz an bemalter Keramik), kommen, ältedas Steppengebiet nach dem Süden, ist mit dieser aber noch partiell gleichzeitig.In diesem Zusammenhang sei betont, daß esren Traditioen folgend, noch keine Grabhügel vor. Die von der Vychvatincy-Gruppe räumlich getrennte Usatovo-Gruppe entsteht auf der Basis von Bevölkerungsteilen des Vychvatincy-Typs, die weiter nach dem Süden, in die Steppenareale, vorgedrungen waren (Dergacev 1991, 13 ff.). Hügelgräber treten erst in der Usatovo-Gruppe auf, in einer Zeit, in welcher der Anteil an bemalter Keramik kontinuierlich abnimmt (Dergacev 1991, 5). Die in Vy-chvatincy baldig vorkommenden realistisch gestalteten Frauenstatuetten verschwinden; nunmehr sind nur noch stark schematisierte, weitgehend entartete Formen nachzuweisen. Die Usatovo-Gruppe unterscheidet sich von der Vychvatincy-Gruppe auch durch ihren Reichtum an Metallbeigaben.vom Prinzip der Bestattungssitte her völlig sekundär ist, ob die Toten in Flachgräbern liegen oder von einem Tumulus überdeckt wurden. Diese Feststellung ist deshalb wichtig, weil M. Gimbutas eine Anzahl von Kulturen Ost- und Mitteleuropas oft heterogenen Ursprungs und mit völlig verschiedenen Strukturen der Bestattungssitte einzig nach dem rein formalen Merkmal der Errichtung eines Tumulus (Kurgans) über den Bestattungen einer besonderen Kurgan-Kultur zugewiesen hat (Häusler 1981; 1985). Alle unter Kurganen bestatteten Individuen und Menschengruppen sollen eine einheitliche Psyche-, Religion-, Sozialstruktur und Sprache (indogermanisch oder indoeuropäisch) besessen haben. Die Tatsache, daß hier mit einem rein formalen Kriterium, der äußeren Grabform, zur Begründung weitreichender Hypothesen jongliert wurde, folgt u.a. aus dem folgenden Tatbestand: Die bereits erwähnten schnurkeramischen Becherkulturen im Are-al nördlich der Alpen zeichnen sich sämtlich durch spezifische bipolare geschlechtsdifferen zierte Bestattungssitten aus, die von den britischen Inseln im Westen bis weit nach Ostrussland (Fat 'janovo-Kultur) verbreitet waren. Vom Standpunkt der "sekundären Hülle des Bestat tungswesens" ist das Areal aber zweigeteilt. Nur in den südlichen Regionalgruppen treten Hügelgräber auf. Weiter im Norden, so in Schweden, Finnland, im Baltikum, in Nordpolen, in der Nordgruppe der Mitteldnepr-Kultur und in der Fat 'janovo-Kultur waren demgegenüber fast ausschließlich Flachgräberfelder üblich. Eine Kurgankultur im Sinne von M. Gimbutas hat nie existiert.Angesichts der oben angeführten Feststel lung, daß die meisten neolithisch-äneolithi-schen Kulturen Ost- und Mitteleuropas ausgeprägte spezifische Bestattungssitten aufweisen, sind wir zunächst über den sich abzeichnenden Befund erstaunt: In den jüngeren Entwicklungsstufen der Tripol'e -Kultur tritt in Capaevka einerseits eine Flachgräbernekropole mit nach West (Nordwest) orientierten gestreckten Bestattungen auf, andererseits kommen Ne-kropolen mit einer völlig anderen Struktur, mit nach Nordost orientierten linken Hockern, vor. Ist die oben angeführte These falsch oder gibt es eine andere Erklärung dieses Phänomens?Gehen wir zunächst der Frage nach, ob dieAbb.8. Linker Hocker von Liljak (OVCAROV 1963)Struktur der Bestattungssitte der Usatovo-Kul-tur mit nach Nordost orientierten linken Hok-kern auch woanders auftritt. Das ist im Äneolithikum Bulgariens der Fall. Wie für die Lini-enbandkeramik Mitteleuropas vermutete man früher, daß hier im Bestattungswesen weder Regeln noch Systeme befolgt wurden: "Bisher wurden Regeln, nach welcher Richtung die Hocker in den einzelnen Kulturgruppen beigesetzt wurden, nicht ermittelt" (BOEV 1972, 37). Daß ein ursprünglich vorhandenes System für die Bestattung der Toten nicht gleich erkannt wurde, hat bestimmte Gründe.Bei den Hockern aus äneolithischen Schichten bzw. Abfallgruben des Teils Ruse (GF.OR-GIEV/ANGELOV 1952) finden wir auf den ersten Blick eine verwirrende Vielfalt: Rechte und linke Hocker, stark zerstörte Skelette, oft anscheinend fehlende oder defekte Schädel mit Verletzungen sowie verschiedene Orientierungen. Al len Hockern ist jedoch gemeinsam, daß sie fast immer nicht im Siedlungszentrum, sondern an der Peripherie angetroffen wurden (Abb.5), nicht in den Häusern, sondern in ihrer Nähe. Trotz der scheinbar willkürlichen Anordnung wagen die Toten stets mit der Blickrichtung zur Peripherie der Siedlung hin bestattet, nicht dorthin, wo die Bevölkerung lebte.Die Gräber des Teils Balbunar (Kubrat) ergeben bei systematischer betrachtung ein eindeutiges Bild (Abb.6). Wir finden 19 linke und als Ausnahme drei rechte Hocker. Es gibt zunächst eine große Gruppe aus nach Ost orientierten linken Hockern und abseits davon, an der Peripherie des Teils, anscheinend auch in einer anderen Tiefe, eine Gruppe von nachi20 mAbb.9. Struktur der Nekropolen von Tärgoviste, Bulgarien (a)und Essenbach-Ammerbreite, Bayern (b)Südost orientierten Linken Hockern (MIKOV 1926/1927). Zwei Ausnahmen, Grab 2 und 17 mit nach Südost orientierten rechten Hockern dürften den vor ihnen liegenden, nach Südost orientierten linken Hockern in Grab 11 und 16, zugeordnet gewesen sein. In Balbunar handelt es sich sicher um Teile von Nekropolen, die jeweils über eine spezifische Hauptorientierung der Toten verfügten und außerhalb des seinerzeit bewohnten Siedlungsareals angelegt wurden.Die Struktur einer Nekropole mit nach Südost orientierten linken Seitenhockern läßt sich östlich und südöstlich des Teils Vinica nachweisen (Radunceva 1976). Unter den 58 Gräbern sind alle Altersgruppen, vom Säudling bis zum 70-jährigen Individuum, vertreten. Bei den zwei Ausnahmen, nach Südwest orientierten linken Hockern, handelt es sich bei Grab 17 um einen fast auf dem Gesicht liegenden alten Mann (60 bis 68 Jahre). Das für die damalige Zeit ungewöhnlich hole Alter dürfte der Grund für die abweichende Orientierung des Toten gewesen sein. Auch weitere Gräberfelder erge ben die gleiche Struktur der Bestattungssitten (zur Deutung weiterer Ausnahmen in diesen und weiterer Nekropolen vgl. HÄUSLER 1992a).Die Nekropole von Goljamo Delcevo (Abb.7) enthielt 30 nach Ost und Südost orientierte linke Hocker (Todorova u.a. 1975). Hier fällt auf, daß die drei Kenotaphe an der östlichen und südlichen Peripherie der Nekropole liegen.Das Gräberfeld von Liljak, 40-50 m vom dazugehörigen Teil gelegen, enthielt nach Nordost orientierte linke Seitenhocker (Abb.8) (Ovcarov 1963), die Nekropole von Radingrad ausschließlich nach Ost orientierte linke Hocker (Ivanov 1984). Die Bestattungen von Tärgoviste (Angelova 1986; 1991) ergeben eine identische Struktur der Bestattungssitte mit nach Ost orientierten linken Hockern (Abb.9). Die Tatsache, dass hier keine Ausnahmen von der Regel festgestellt wurden, könnte damit zusammenhängen, daß hier keine Individuen im Alter über 50 Jahre festgestellt wurden, oder diese lagen in einem so weit abgelegenen Teil der Nekropole, der bei den Ausgrabungen (Angelova 1991, pl.l) nicht erfaßt wurde. Für das Frühneolithikum Bulgariens ist ebenfalls die Bestattung in der linken Hocklage typisch (Todorova/Vajsov 1993, 22 ff., 276).Abb.10. Anordnung der Bestattungen in Botos (umgezeichnet nach GARASAXIX 1956)

Alle erwähnten Nekropolen, die dem Kodzadermen-Gumelnita-Karanovo VI-Kom-plex angehören, weisen also eine identische Struktur der Bestattungssitten auf. Sie tritt auch in weiteren Teilen Südosteuropas auf. Als Beispiel sei Gomolava in der Vojvodina genannt (BRUKNF.R 1980). Sie ist der Phase Gomolava 1B bzw. der frühen Vinca-Plocnik-Pbase der Vinca-Kultur zuzuweisen. Die 26 Gräber enthielten nach Ost, Nordost und Südost ori entierte linke Seitenhocker in D-Haltung (vgl. Abb.3). Nur eine weit abseits, im Südwesten ge legene Bestattung war nach der antipodischen Nebenorientierung (nach Westen) orientiert. Das Skelett lag nicht wie die anderen auf der Seite, sondern auf dem Rücken. Der Grund für diese Ausnahme dürfte das hohe Alter des hier bestatteten Mannes (61 bis 70 Jahre) sein.

Die Nekropole von Botos aus der Frühpha-

— l — l — i

1 1 2 3

r — r - r -<V < < L L L L

1— 1— I—

<<<< L L L L4

< < < <5

mm *—m mm

L L L L ,D

Abb.l 1. Schema der Struktur von Nekropolen der Linienbandkeramik, der Gumelnita-Kultur usw.(1-3) und der Lengyel-Kultur (4-6)se der Vinca-Kultur (GARASANIN 1956, 206 ff; CHAPMAN 1981; 1983,16 ff, Abb.10). Auch hier lag am Rande der Nekropole, im Südwestsektor, als Ausnahme eine Bestattung mit der antipodischen Nebenorientierung (nach Westen).Es ist hier nicht möglich, die Struktur der Bestattungssitten weiterer Gräberkomplexe Südosteuropas im Detail zu diskutieren. Es sei nur erwähnt, daß auch die Stoicani-Aldeni-Gruppe, die in der Westukraine und Molda-vien als Bolgrad-Aldeni-Gruppe bezeichnet wird, ebenfalls nach Nordost orientierte Hok-ker ergab (DRAGOMIR 1977). Die Übereinstimmung der Bestattungssitten der Vinca- und der Gumelnita-Kultur harmoniert mit den engen diachronen kulturellen Beziehungen dieser und weiterer Kulturen Südosteuropas (BRUK-NER 1990).Die in der Usatovo-Kultur, im Äneolithikum Bulgariens und in der Vojvodina festgestellte Struktur der Bestattungssitten mit nach Nordost, Ost bzw. Südost orientierten linkenSeitenhockern (Abb.l 1:1-3) tritt in weiten Tei len Europas und sogar darüber hinaus auf. Sie ist inzwischen in Pakistan, auf dem Balkan, in Mitteleuropa und bis ins Pariser Becken 2 nachzuweisen (Abb.12) (Häusler 1992b; 1994). Es handelt sich um eine Struktur der Bestattungssitten, die in weiten Teilen Europas mit dem Auftreten der ältesten auf Landwirtschaft beruhenden Kulturen dominant wird. Deshalb ist die Struktur einer bulgarischen Nekropole wie Tärgoviste mit derjenigen einer Nekropole der Linienbandkeramik in Essenbach-Ammer-breite in Bayern (Brink-Kloke 1990) identisch (Abb.9) und auch im Pariser Becken anzutreffen (Abb. 13).Die Bestattungssitten der Usatovo-Gruppe estellen für Europa den äußersten östlichen Ausläufer dieses Großareals der Bestattungssitten dar. Weiter östlich beginnt in grabritueller Hinsicht eine völlig andere Welt!Dem bisher beschriebenen, mit den ältesten Ackerbaukulturen weiter Teile Europas zusam-2 Hei der Nekropole von Orville (Lohet) fällt auf. daß die des Skelett, in einer Randpartie (hier am Nordostrand)einzige Ausnahme, ein gestreckt auf dem Rücken liegen- bestattet wurde.menhängenden Areal der Bestattungssitlen ist im Norden und Osten ein anderes, konträres Grabsittenareal vorgelagert. Zu diezem gehören zunächst die subneolithischen Jäger- und Fischergruppen Nordeurasiens an (HÄUSLER 1962; 1982). Hier werden die Toten in der gestreckten Rückenlage bestattet, jede Nekropole verfügt übereine spezifische Hauptorientierung der Toten. Diese Struktur der Bestattungssitten tritt in Mittel- und Nordeuropa außerhalb des Areals der ältesten Ackerbaukulturen in der Trichterbecherkultur auf (HÄLSLER 1975)3. In der Ukraine ist sie in der Dnepr-Donec-Kultur in den Gräberfeldern vom Typ Mariupol belegt. Hier liegen die Toten oft in Gruppen oder in grabenförmigen Anlagen, oft sogar schichtweise übereinander (HÄUSLER 1962; TELEGIN 1987b; TELEGIN 1991). Im Gesamtareal dieser Bestat tungssitten verfügt jede Nekropole über eine spezifische Hauptorientierung der Toten. Sie erfolgte nicht willkürlich, sondern ist mit der geofraphischen Breite der Fundstelle korreliert (Abb. 14). Dabei verläuft die Grenze zwischen den Arealen mit einer unterschiedlichen Haup

3T. G. Movsa (1985, 26 ff.) erwägt einen Einfluß der Bestaun ngssitten der Trichterbecherkultur (nach West und Nordwest orientierte Strecker) auf"diejenigen der Nekropole von Gapaevka. Im Lichte des heute verfügbaren Vergleichsmaterials dürfte eine solche Möglichkeil aber auszuschließen sein. Die gleiche Struktur der Bestattungs-sitte, wie sie uns in Gapaevka begegnet, ist zum Beispiel auch in der Hamangia-Kultur Rumäniens festzustellen (vgl. w.u.) Eine ausführliche Analyse der Beziehungen zwischen der Tripol'e-Kultur und der Trichterbecher-Kultur liegt von J. Scibior (1993) vor. Danach erfolgten die Koniakte zwischen der Trichterbecher-Kultur und der Tripol'e-Kultur haupsächlich in der Phase Tripol'e-C2 und betrafen vor allem das miniere Dnesirgebiet (das Milieu des Typs Vychvatincy). Die Anfange der kulturellen Kontakte mögen schon Ende der Phase Tripol'e-Gl eingesetzt haben (zur C-14 Datierung der Tripol'e-Kultur vgl. W F.CHI.FR 1994).In diesem Zuzammenhang sei erwähnt, daß T. G. MOVSA (1993, 47) das bisher allgemein der Srednij Slog-Kuluir im Gebiet zwischen dem unteren Dnepr und Don zugewiesene Flachgräberfeld von Dereivka (TELEGIN 1986, 37 FF, ABU.26) der Tripol'e-Kultur, genauer einer speziellen Tomasovka-Kultur (Tripol'e Gl) zuweist. Das Gräberfeld liegt 500 m von der Siedlung entfernt und besteht vorwiegend aus nach Nordost und Nord orientierten rechten Rückenhockern bzw. "rhombischen Hockern", das heißt auf dem Rücken liegenden Skeletten mit nach oben angehockten Beinen, die später oft "rhombisch", also nach beiden Seiten hin, umgefallen sind. Das ist eine Struktur der Bestattundssitte, wie sie auch für die ältesten Phasen der Grubengrab-Katakoinbengrab-Kultur im nordpontischen Gebiet typisch ist. Das Gräberfeld wirdtorientierung der Toten am unteren Dnepr 4. Hier läßt sich eine Art von Zweitelung Europas, zum Teil bereits seit dem Epipaläolitbikum und Mesolitjikum, feststellen. In den weiter west lich gelegenen Teilen Europas dominiert die Hauptorientierung der Toten nach dem Westen (Südwesten, Nordwesten). In Skandinavien verlagert sich die Hauptorientierung nach dem Norden (Nordwesten, Nordosten), während sie in weiten Teilen Osteuropas bereits seit dem Mesolithikum (Gräberfelder von Volosskoe, Vasil'evka I, III - HÄUSLER 1962; AEKSINI. 1994) nach dem Osten (Nordosten, Südosten) verläuft. In der Ukraine geht die Grenze zwischen dem Areal mit der West- und der Ostorientie rung der Toten am unteren Dnepr quer durch das Gebiet der Dnepr-Donec-Kultur mit den Gräberfeldern vom Typ Mariupol (Abb. 15). Die Nekropole Capaevka liegt westlich linie und weist dementsprechend nach West orientierte Strecker auf 3.Capaevka ist in dessen kein Einzelfall. Ein analoges Bild liegt in Südostungarn und Rumänien vor (Abb. 15). Ein markantes Beispielvon D. J. Telegin aufgrund einer flachbodigen Schale in Grab 4 (HAUSIER 1981, 4:3; TELEGIN 1986, I>L.27) in die Stufe Tripol'e B 2/G 1 datiert. T. G. Movsa lehnt diese Datierung ab. Die Siedlung Dereivka sei erst in die Stufe Tripol'e C 2 zu datieren. Sie ist nach T. G. MOVSA (1993, H.47) mit dem Flachgräberfeld 2 von Usatovo gleichzeitig. Zu Dereivka und zur kulturgeschichtlichen Stellung der Srednij Stog-Kultur als angebliches frühestes Zentrum der Pferdezucht in Europa vgl. A. HÄUSLER 1981, 144 FF; 1994B; 1995.1 Im Verbreitungsgebiet der Gräberfelder vom Typ Mariupol handelt es sich allerdings nicht um den Übergang zur oben beschriebenen neuen "gesamteuropäischen" Struktur der Bestattundssitten. Das Areal östlich des Dnepr gehört einer "anderen Welt" an. In einem Gebiet, daß sich vom unteren Dnepr über das Kubangebiet bis zur Wolga und Ural hin eistreckt, liegt ein anderes überregionales System der Bestattungssitten und ihrer Evolution vor. Hier existiert zunächst eine ältere Schicht von Flachgräbern (zum Teil auch schon von Hügelgräbern). Die Toten sind wie bei zahlreichen Jäger- und Fischergruppen Nordeurasiens (HÄUSLER 1962; 1982), als nach Ost und Nordost orientierte Strecker beigesetzt. Diese werden allmählich von ebenso orientierten rechten (rhombischen) Rückenhockern abgelöst. Damit entsteht eine Struktur der Bestattungssitten, wie sie für die Srednij Stog-Kultur im Gebiet zwischen unterem Dnepr und Don sowie für die ältesten Bestattungen der Ockergrabkultur (Gruben-grab-Katakombengrab-Kultur) typisch ist. Ansätze zu dieser überregionalen Abfolge der Bestattungssitten sind u.a. auch in den Nekropolen vom Typ Mariupol Belegt. Damit ist aber nicht gesagt, daß diese Neuerung von ihrem Areal ausgeht.Abb. ¡2. Bestattungs.silten des ältesten Neolithikums in Mittel-europa. 1- Elsloo, Südlimburg; 2 - Nieder-menz, Kr. Düren; 3 - Ensisheim, Dép. Haut-Rhin; 4 - Rixheim, Mulhouse-Est; 5 - Qjiatzenheim, Ar. Strasbourg-Camp; 6 - Flomborn, Kr. Alzey; 7 - Stuttgart-Mühlhausen, Kr. Stuttgart; 8 - Aiterhofen-Ödmühle, Ldkr. Straubing; 9- Mangoldin, Ldkr. Regensburg; 10 - Sengkofen, Ldkr. Regensburg; 11 - Wittmar, Ldkr. Wolfenbüttel; 12 - Steinheim, Kr. Dillingen; 13 - Stephansposching, Ldkr. Deggendorf; 14 - Butzbach, Kr. Friedberg; 15 - Bruchsiedl, Kr. Bad Langensalza; 16 - Sondershausen, Kr. Sondershausen; 17 - Wandersleben, Kr. Gotha; 18 - Dresden-Nickern, Kr. Dresden; 19 - Klein-Hadersdorf b. Foysdorf; 20 - Ratzing, Bez. Linz-Lang; 21 - Nitra, Kr. Nitro; 22 - Zabrdovice, Kr. Krince; 23 - Tiszavasvâri-Paptelekhât, Kom. Szabolcz-Szatmar; 24 - Kopcany, Bez. Michalovce; 25 - Kökenydomb, b. Hodmezövascirhely; 26 - Kopâncs-Zsoldos-lanya, b. Hôdmezbvasârhely; 27 - Bodzäparl, b. Hodmezövasärhely; 28 - Zsäka-Vizasitanya, Alföld; 29 - Szilmed, Kom. Hajdu-Bihar; 30 - Megyaszô-Csâkô; 31 - Bicske, b. Szekesvehervdr. Gerasterter Untergrund - maximale Ausdenhnung der Linienbandkeramikist das Gräberfeld Tiszapolgär-Basatanya der Tiszapolgär-Bodrogkeresztür-Kultur (Abb. 16). Im ältesten Abschnitt der Nekropole (Tisza-polgär-KuItur) wurden die Toten als nach West (Nordwest) orientierte Strecker bestattet, die Beine mitunter aber bereits leicht angehockt. Dann verstärkt sich die Anhockung der Gliedmaßen. Die Toten werden zwar noch immer nach West/Nordwest orientiert, jedoch nach einem geschlechtsdifferenzierten Prinzip (Abb.2, Typ 24) bestattet (Männer rechts, Frauen links liegend). Im jüngsten Teil der Nekropole (Bo-drogkeresztür-Kultur) tritt wieder eine prinzi -pielle Neuerung auf. In der Orientierung der Toten erfolgt eine Schwenkung um 180°, nachOsten (Südosten). Die Toten werden jetzt nach dem geschlechtsdifferenzierten Prinzip der Bestattungssitte der Bodrogkeresztür-Kultur (Abb.2, Typ 24) beigesetzt (Bognär-Kutziän 1963; HAUSLER 1994a, 39 ff.) (zu weiteren Par-allelerscheinungen im Bereich der Tiszapolgär-Kultur vgl. HÄUSLER 1994, 40 ff.). Gleichzeitig verringert sich die Größe der Grabgrube. Aus den Beigaben wird ersichtlich, dass die Bedeu tung desjägerischen Elements abnimmt und die Bedeutung der Viehzucht entschieden ansteigt. Hier darf also vorausgesetzt werden, dass eine Bevölkerungsgruppe, die ihre Toten ursprünglich nach dem Kanon der Bestattungssitten äl terer Jäger- und Fischergruppen bestattete, vonNi ^=5=5* FeuerstelleOcker *VT»5 mAbb.13. Aufbau der Nekropole von Orville (Loiret)eitlem gewissen Zeitpunkt ab die Struktur der Bestattungssitten einer weiter fortgeschrittenen Kultur mit landwirtschaftlichen Kenntnissen übernahm.Dieser Vorgang ist durchaus nicht einmalig, sondern symptomatisch. Zahlreiche Belege liegen aus Rumänien vor (HÄUSLER 1985, Abb.7). Zwei Flachgräberfelder von Iclod im Somesch-Tal (nördliches Transilvanien) weisen alle typi -schen Mekrmale der Nekropolen subneolitbi-scher Jäger und Fischergruppen auf (LAZAROVI-CI 1991; LAZAROVICI/KALMAR 1986; 1987; Kalmar 1991). Die Toten wurden in der Regel als nach West orientierte Strecker beigesetzt. Eine der Nekropolen liegt typischerweise direkt am Wasser, am Flußufer. Im Unterschied zu den alten jägerischen Traditionen treten zum Teil bereits keramische Beigaben auf. Die Iclod-Gruppe ist das Erbebnis einer einheimischen lokalen Ent-

wicklung. Gegen Ende der Belegung wird die gestreckte Rückenlage der Toten zunehmend von der Hockerbestattung abgelöst (LAZAROVICI 1991, 26).Die Nekropole Cernavoda der Hamangia-Kultur ergibt prinzipiell das gleiche Bild (Com§a 1974, 132). Sie liegt am Frußufer und ist anscheinend in zwei Gräbergruppen gegliedert. Die Hauptorientierung der Föten verläuft nach Südost. Es kommen auch Fundkonzentrationen mit rituell niedergelegten Schädeln, Schädeltci len, Keramik, Tierresten und anthropomorphe Tonstatuetten vor. Eine weitere Nekropole der Hamangia-Kultur, Limanu, lag auffälligerweise am Seeufer und ergab einen nach Süd orientierten Strecker (HASOTTI 1984, Abb.l). Besonders aufschlußreich ist die Nekropole Cernica bei Bukarest. Die 362 Gräber sind in drei großen Gruppen konzentriert. Die hauptorientie-rung der Toten verläuft nach West (Nordwest, Südwest) (GOMSA 1974, 122 ff.; 1975; CANTA-CLZINO 1975). Diese gestreckten Bestattungen gehören der Frühphase der Bojan-Kultur an, welche später einen integralen Bestandteil des Areals der Bestattungssitten der ältesten Ackerbaukulturen Südosteuropas darstellt. Gräber, die in Gernica bereits der Giule§ti-Phase der Boian-Kultur angehören, enthalten demgegenüber nach West (Nordwest, Südwest) orientierte Hocker (GOMSA 1974, 124). In der Vidra-Pha-se der Boian-Kultur wird das Bild in Cernica eindeutiger. Die Gräber dieser Phase weisen die für das Äneilithikum Südosteuropas typischen nach Nordost, Ost und Südost orientierten linken Seitenhocker in D-Haltung (Cornea 1974, 125 ff) auf. Eine andere Fundstelle dieser Phase der Bojan-Kultur, Let, ergab einen nach Nordost orientierten linken Hocker. Diese Struktur tritt auch in der Übergangsphase zur Gumel-niba-Kultur auf ( GOMSA 1974, 127 ff).Aus diesen Befunden ist nur eine Schlußfolgerung abzuleiten: In weiten Teilen Südosteuropas wurde mit der Durchsetzung landwirt- » schaftliche Kenntnisse das alte, auf Traditionen der Bestattungssitten von Jäger- und Fischer -gruppen zurückgehende Prinzip der Bestat tung der Toten in der gestreckten Rückenlage mit einer bestimmte Hauptorientierung der Toten in jeder Nekropole aufgegeben. Einheimische Bevölkerungsgruppen, so in Iclod, Cernica, Cernavoda, Hamangia und Capaevka bewahren noch eine gewisse Zeit die alttradierten1 Diese Thesen resultieren aus einer schematischen, un-dit ferezierten Betrachtung von "Hockern" und 'Strek-kern" ohne Beachtung der Struktur der Bestattungssitten und ohne Berücksichtigung ihrer straligraphischen Einbettung. Bei Heranziehung dieser Kriterien ergibt sich im Gesamtareal zwischen Ural und Karpaten eine konlinuirliche Evolution der Bestattungssittcn, bei der die Parameter Orientieung, rechte und linke Hocklage bzw. Strecklage eine wichtige Rolle spielen. Dabei stellt sich heraus, daß die gestreckie Rückenlage der Toten am Anfang einer Evolutionsreihe steht, um dann in den End-Bestattungssitten. Sie legen ihre Nekropolen zumeist noch am Wasser an. Im Laufe der Zeit übernehmen aber auch sie die mit der Verbreitung landwirtschaftlicher Kenntnisse korrelier te, "alteuropäische", neue Struktur der Bestat tungssitten und sicher auch die damit zusammenhängenden neuen Vorstellungsinhalte.Dabei setzt sich in ganz Südosteuropa das Prinzip der Bestattung als nach Ost (Nordost, Südost) orientierte linke Seitenhocker durch. Am Endpunkt dieser Entwicklung stehen Nekropolen der Gumelnita- und der Usatovo-Kul-tur. Es wäre eine lohnende Aufgabe, den genauen zeitlichen Verlauf der Ausbreitung der neuartigen Struktur der Bestattungssitten nach dem Osten, bis an den Dnepr, zu verfolgen (Abb. 17). Capaevka ist in die Zeit von cal BC 3650-3380 (Bin 631) zu datieren. Für die Usatovo-Kultur liegen ebenfalls konkrete Anhaltspunkte für eine Datierung vor (VAJSOV 1993, p.l 14; Wechler 1994). Wenn es schon üblich ist, von Neolithisierung, Äneolithisierung, Badenesierung, teils sogar von Kurganisierung zu sprechen, wäre zu überlegen, ob man die Neolithisierung weiter Teile Europas infolge der Korrelation zwischen der Ausbreitung der neolithischen Lebensweise und der neuartigen Struktur der Bestattungs -sitten, also die Verbreitung von Hockerbestat tungen, als "Verhockerung" oder "Hockerisie-rung" bezeichnen sollte.Der beschriebene Vorgang erfaßte aber nicht ganz Europa, in einem Areal des sekundärne-ohthikums, in der Trichterbecherkultur Mittel-und Nordeuropas"', wurden die Toten, wie bei den subneolithischen Jäger- und Fischergrup -pen, vorwiegend als nach West und Nordwest orientierte Strecker bestattet ( HÄUSLER 1975, Abb.3). Diese Struktur ist von den Niederlanden über Norddeutschland und Polen bis nach Westwolhynien nachweisbar. Die Hauptorien tierung nach dem Westen (Nordwesten, Südphasen der Grubengrab-Katakombengi ab-Kultur erneut an Bedeutung zu gewinnen. Ein analoger Vorgang - Wiederaufleben der Bestattung in der gestreckten Rückenlage nach Jahrhunderten der Dominanz verschiedener Strukturen der Bestattungssitte unter Verwendung der Hocklage (insbesondere der bipolaren geschlechtsdifie-renzierten Strukturen - vgl. HÄUSLER 1994a, pl.15) - hat auch in Mitteleuropa stattgefunden (HALSLKR 1977). Die gestreckte Rückenlage wird hier nach dem Ende der frühen Bronzezeit (um 1500 v.Chr.) in der Hügelbronzezeit sogar dominierend.Abb.14. Hauptorientierung epipaläolithischer bis subneolithischer Gräberfelder, a - nach NO orientierter Strecker; b - nach NW orientierter rechter Hocker; c - nach SO orientierter rechter Hocker. 1 - Sachtys; 2- Panfilovo; 3 - Jazykovo; 4 - Olen'i Östron; 5 - Karavaicha; 6 - Judinovo; 7 - Kolmhaara; 8 - Tarnula; 9- Krejci; 10, 11 - Zvejnieki; 12 - Västerbjers; 13 - Ire; 14 - Visby; 15 - Ostorf; 16 - Tangermünde; 17 - Te-viec; 18 - Holdic; 19 - Muge; 20 - Volosskoe; 21 - Vasil'evka III; 22 - Vasil'evka Iwesten) tritt darüber hinaus in Nekropolen wie Tiszapolgär-Basatanya, Iclod, Hamangia, Cer-nica sowie Capaevka zumindest in den jeweils älteren Phasen auf.Ein analoges Bild liegt in der Dnepr-Donec-Kultur mit den Gräberfeldern vom Typ Mariupol vor. Der Unterschied besteht lediglich darin, daß die Hauptorientierung der Nekropolen mit ihren geographischen Breite korreliert ist, wobei die Grenze am unteren Dnepr verläuft (Abb. 15). Auch in diesen Nekropolen wird zum Schluß der Belegung bisweilen zur Bestattung derToten in der Hocklage übergegangen (HÄUSLER 1962; TELEGIN 1991, 7)4. Wir haben es also mit einer weiträumigen, "gesamteuropäischen", epochalen Erscheinung zu tun. Damit muß einer These von DJ. Telegin (1991) entschieden widersprochen werden. Danach hätten in Europa zwei von verschiedenen anthropologi schen Typen (Rassen) getragene Kulturblöcke existiert. Im ersten hätte man die Toten in der gestreckten Rückenlage, im zweiten als Hok-ker bestattet. Ebensowenig hat es eine Grenzbzw. Übergangszone mit der Symbiose oder Mischung von Bestattungen in der gestreckten Rückenlage und Hocklage innerhalb einer Kultur gegeben. D. J. Telegin (1987) spricht sogar vom Kampf zweier von unterschiedlichen anthropologischen Typen (Rassen) getragenen Ideologien. Sie sollen sich in der Bestattung der Toten entweder in der gestreckten Rückenlage bzw. in der Niederlegung der Toten auf dem Rücken, jedoch mit angehockten Beinen (Rük-kenhocker) äußern. Dieser Kampf soll sich bis in die Bronzezeit hinein (gemeint ist die Zeit der älteren Ockergrabkultur oder auch Gru-bengrab-Katakombengrab-Kultur) ausgedehnt haben 5. Hier liegen indessen nicht rassische, sondern ökonomische Faktoren und Ursachen eines kontinuierlichen epochalen Wandels in184 km

Abb. 15. Nekropolen mit monopolarer Orientierung und gestreckter Rückenlage der Toten. 1 - Iclod; 2 - Cer-nica; 3 - Cernavoda; 4 - Varna (zusätzlich rechte Hocker); 5 - Capaevka; 6 - Dereivka; 7 - Osipovka; 8 - Nikopol'skoe; 9 - Nenastytec; 10 - Kapulovka; 11 - Sobacki; 12 - Capli; 13 - Vasil'evka; 11 - Sobacki; 12 - Capli; 13 - Vasil'evka 2, 5; 14 - Vovnigi; 15 - Mar'evka; 16- Vovnigi I; 17 - Jasinovatoe; 18 - Vilnjanka;19 - Aleksandrija; 20 - Mariupolder Struktur der Bestattungssitte vor!In diesem Zuzammenhangsei auf ein weieres Ergebnis einer vergleichenden Untersuchung der Bestattungssitten hingewiesen. In zahlreichen kulturgeschichtlichen Studien wird dem Kaukasus eine entscheidende Rolle als Brücke für die Vermittlung verschiedener vorderasiatischer Neuerungen, u.a. der Kenntnis von Ackerbau und Viehhaltung, des vierrädrigen Ochsenkarrens und der Metallurgie, nach Europa zugeschrieben. Diese beliebte Hypothese findet, zumindest bezüglich der erstgenannten Phänomene, in der vergleichenden Untersuchung der Bestattungssitten keine Bestätigung. Die Verbreitung der neuartigen, "gesamteuropäischen" Struktur der Bestattungssitten erfolgte vom Balkan nach dem Norden, Nord-osten und Osten, bis an den Dnepr. Der Kaukasus hatte daran keinen Anteil. Die hier diskutierte Srtuktur der Bestattungssitten ist imAbb.16. Abfolge der Bestattungssitten im Gräberfeld Tiszapolgdr-Basatanya. 1. Grab 44; 2. Grab 98; 3. Grab 35; 4. Grab 64; 5. Grab 48; 6. Grab 37; 7. Grab 28; 8. Grab 18. Grab 2,8,18 - nach Nordwest orientierte Strecker; Grab 48,37 - nach Nordwest orientierte linke Hocker; Grab 35,65 - nach West orientierte rechte Hocker; Grab 44 - nach Südost orientierte rechter Hocker; Grab 98 - nach Südost orientierte UnkerHockerAbb.17. a - maximale Ausdehnung neolithisch-äneolithischer Kulturen mit monopolarer Bestattungssitteund Domonanz der linken Hocklage (u.a. Linienbandkeramik, Gumelnita-Kultur, Usatovo-Kultur); b - maximale Ausdehnung neolithisch-äneolithischer Kulturen mit monopolarer Orientierung und Dominanz der rechten llocklage (u.a. Lengyel-Kultur, Baalberger Kultur, Rössener Kultur); c - Tiszapolgär-und Bodrogkeresztür-Kultur mit monopolarer, geschlechtsdifferenzierter Bestattungssitte (Männer rechts, Frauen links); 1 - Areal der Brzesc-Kujawski-Gruppe; 2 - Areal der Gräberfelder vom Typ Varna mit geschlechtsdifferenzierten Bestattungssitten (Männer nach Nordost orientierte Strecker, Frauen nach Nordost orientierte rechte Hocker)Neolithikum und Äneolithikum im Nordkau-kasus nicht belegt. Sie kann also nicht über den Kaukasus in die Ukraine gelangt sein 5.Schließlich sei noch auf eine Sonderform der Bestattungssitten in der Varna-Kultur Nordostbulgariens eingegangen. Hier wurde, wie auch sonst mitunter in Grenzgebieten zwischen Arealen mit unterschiedlichen Strukturen der Bestattungssitte, z.B. in der Zlota-Kul-tur Kleinpolens (Häusler 1977; 1994a, Abb.16), eine Kompromißlösung gefunden. Die in derVarp.a-Kultur auftretende, für Europa einzigartige Kompromißlösung (Abb. 15) bestand darin, daß man die Männer noch nach dem althergebrachten Prinzip der Bestattung der Jäger und Fischergruppen als nach Nord-Nordost orientierte Strecker niederlegte, die Frauen zwar ebenfalls nach Nordost orientier te, aber als rechte Hocker beisetzte (Häusler 1995, Abb.9). Diese exotische Sondersituation hat entgegen J. Lichardus natürlich nichts mit der Dnepr-Donec-Kultur der Ukraine oderUkraine oder der Srednij Stog-Kultur im Areal zwischen dem Unteren Dnepr und Don zu tun (Häusler 1995). Hier liegen auch keine Vor formen oder Voraussetzungen der spezifi-LiteraturAKKERMANS 1989P. Akkermans. Halaf Mortuary Practices: A Sur-vey. -In: Ü.M. Haex, H.H. Curvers, P. Akkermans (eds.). To the Euphrales and beyond: Archaeological Studies in Honour of Maurus N. van Loon. Rotterdam 1989, 75-88.ALEKSIN 1994VA. Aleksin. Neolithische Gräberfelder der Ukraine (chronologische, kulturelle und soziologische Aspekte der Interpretation). Zeitschrift für Archäologie 28, 1994, 163-189.ANGELOVA 1986I. Angelova. Praistoricheski nekrpol pri gr. Tär-givishte. Interdistsiplinarni izsledvaniya 14 A, 1989, 49-66.ANGELOVA 1991I. Angelova. A Chalcolithic Cemetery Near the Town of Tärgovishte. —In: J. Lichardus (ed.). Die Kupferzeil als historische Epoche. Bonn 1991, 101-106.ANTLNOVIC 1990M. Antunovic. Antropological and Archaeological Survey Conserning Mortuary Practice in the Central Area of Balkan Peninsula during the Early and Middle Neolithic. -In: D. Cahen, M. Otte (eds.). Rubane et Cardio!. Liege 1990, 39-50.AVILOVA 1978L.I. Avilova. K izucheniyu pozdnetripol'skogo pogrebal'nogo obryada. Sovjetskaja arheologiju 3, 1978, 58-68.BOEV 1972P. Boev. Die Rassentypen der Balkanhalbinsel und der ostägäischen Inselwelt und deren Bedeutung für die Herkunft ihrer Bevölkerung. Sofia 1972.BOGNÄR-KUTZIAN 1963I. Bognär-Kutziän. The Copper Age Cemetery of Tis-zapolgär-Basatanya. Budapest 1963.BOLOMEY 1983A. Bolomey. Noi descoperiri de oase umane intro asezare Cttcuteniana. Cercetäri Arheologice 6, 1983, 159-173.BRINK-KLOKE 1990H. Brink-Kloke. Das linienbandkeramische Gräberfeld von Essenbach-Ammerbreite, Ldkr. Landshut, Niederbayern. Germania 68, 1990, 427-481.BRUKNER 1980B. Brukner. Näsele Vinchanske grupe na Gomo-lavi. Rad Voivodanskikh Muzea 26, 1980, 5-55.BRUKNER 1990B. Brukner. Vinca-Kultur und der Zivilisationskomplex der äneoli thischen Kultur des westlichen Teils des Schwarzen Meeres. Rad Voivodanskikh Muzea 32, 1990, 11-14.sehen Bestattungssitten der Varna-Kultur vor. Die Varna-Kultur ist auf der autochthonen Basis der Hamangia-Kultur entstanden (TODOROVA 1986; 1990).CANTACLZINO 1975 G. Cantacuzino. Mortintele cu schelete asezate pe torace diu necropola neolitica de la Cernica si semnificatia acestui ritual preistoric. Muzeul National 2, 1975, 223-235.CERNYSCII 1982E.K. Cernysch. Eneolit Pravoberezhnoi Ukraini i Moldavii. -In: Arkheologiya SSSR: Eneolit SSSR. Moskva 1982, 165-320.

CHAPMAN 1981 J. Chapman. The Vinca Culture of South-East Europe (BAR International Series 117.1). Oxford 1981.CHAPMAN 1983J. Chapman. Meaning and Illusion in the Study of Burial in Balkan Prehistory. -In: A.G. Pouher (ed.). Ancient Bulgaria 1. Nottingham 1983, 1-42.COMSA 1974E. Cornea. Die Bestattungssitten im rumänischen Neolithikum. Jahresschrift für mitteldeutsche Vorgeschichte 58, 1974, 113-156.DERGACEV 1978 V.A. Dergacev. Vychvatinskii mogil'nik. Kishinev 1978.DERGACEV 1991 V.A. Dergacev. Bestattungskomplexe der späten Tri-polje-Kultur. Mainz 1991.DRAGOMIR 1977 I. Dragomir. Contributii privind rituel funerar si credintele magico-religioase la comunitatile aspec-tului cultural Stoicani-Aldeni. Stidii si cercetäri de islorie veche si archeologie. 28, 1977,477-508.FISCHER 1956U. Fischer. Die Gräber der Steinzeit im Saalegebiet. Vorgeschichtliche Forschungen 15, 1956.GARASANIN 1956M. Garasanin. Sahranjivanje u balkasko-anadols-kom kompleksu mladeg neolita. Glasnik zemaijskog muzeja u Sarajevu NS 11, 1956, 205-236.GEORGIEV/ANGELOV 1952 G. Georgiev, N. Angelov. Razkopki na selishtnata mogila do Ruse prez 1948-1949. Izvesliya na arkheo-logicheskiya institut 18, 1952, 119-194.HASOTTI 1984 P. Hasotti. Noi date privind difuziunea culturii Hamangia. Pontica 1984, 25-36.HÄUSLER 1962 A. Häusler. Die Grabsitten der mesolithischen und neolithischen Jäger- und Fischergruppen auf dem Gebiet der UdSSR. Wissenschaftliche Zeitschrift der Martin-Luther-Universität Halle, Reihe G 1 1 . No 10. 1962, 1141-1206.HÄUSLER 1964 A. Häusler. Die Gräber der ältesten Ackerbauern in der Ukraine. Wissenschaftliche Zeitschrift der Martin-Luther-Universität Halle, Reihe G 14, No 11-12,1964, 757-797.HÄUSLER 1975 A. Häusler. Die Entstehung der Trichterbecherkultur nach Aussage ihrer Bestattungssitten. -In: Symbolae Praehistoricae. Berlin 1975,91-122.HÄUSLER 1977 A. Häusler. Die Bestattungssitten der frühen Bronzezeit zwischen Rhein und oberer Wolga, ihre Voraussetzungen und ihre Beziehungen. Zeitschrift für Archäologie 11, 1977, 13-48.HÄUSLER 1981 A. Häusler. Zu den Beziehungen zwischen dem nordpontischen Gebiet, Südost- und Mitteleuropa im Neolithikum und in der frühen Bronzezeit. Przeglad archeologiczny 29, 1981, 101-149.HÄUSLER 1982 A. Häusler. Neolithische und frühbronzezeitliche Gräber im Ural- und Wolgagebiet. Zeitschrift für Archäologie 16, 1982, 155-162.HÄUSLER 1985 A. Häusler. Kulturbeziehungen zwischen Ost- und Mitteleuropa im Neolithikum. Jahresschrift für mitteldeutsche Vorgeschichte 68, 1985, 21-74.HÄUSLER 1991 A. Häusler. Geschlechtsdifferenzierte Bestattungs-sitten im Neolithikum und in der frühen Bronzezeit Mitteleuropas. Saeculum 41, No 3-4, 1991, 332-348.HÄUSLER 1992a A. Häusler. Die Bestattungssitten des Neolithikums und Aneolithikums in Bulgarien und ihre Beziehungen zu Mitteleuropa. Studia Praehistorica 11-12, 1992, 131-142.HÄUSLER 1992b A. Häusler. Struktur und Evolution der Bestattungssitten im Neolithikum und in der frühen Bronzezeit Mittel- und Ost-europas. Ethnographi-sche-Archciologische Zeitschrift 33, 1992, 274-296.HÄUSLER 1994a A. Häusler. Grab- und Bestattungssitten des Neolithikums und der frühen Bronzezeit in Mitteleuropa. Zeitschrift für Archäologie 28, 1994, 23-61.HÄUSLER 1994b A. Häusler. Archäologische Zeugnisse für Pferd und Wagen in Ost- und Mitteleuropa. - In: Hansel, B., St. Zimmer (eds.). -In: Die Indogermanen und das Pferd. Budapest 1994, 217-257.HÄUSLER 1995 A. Häusler. Die Entstehung des Aneolithikums und die nordpontischen Steppenkulturen. Bemerkungen zu einer neuen Hypothese. Germania 73, 1995, 41-68.KALMAR 1991 Z. Kalmar. Despre organizarea interna si funcile etno-culturale diu grupul Iclod. Acta M P 14-15, 1991,37-41.KROEBER 1927 A.L. Kroeber. Disposal od the Deacl. American An-thropologis 29, 1927, 308-315.KRUC 1977VA. Kruc. Pozdnelripol'skie pamyalniki Srednego Podneprov'ya. Kiev 1977.LAZAROVICI 1991 G. Lazarovici. Grupul si statiunea Iclod. Cluj-Napo-ca 1991.LAZAROVICI/KALMAR 1986 G. Lazarovici, Z. Kalmar. Santierul archéologie Iclog (1983-1984). Apulum 23, 1986, 25-41.LAZAROVICI/KALMAR 1987 G. Lazarovici, Z. Kalmar. Santierul archéologie Iclog. Campania 1985. Apulum 24, 1987, 4-39.MIKOV 1927V. Mikov. Selishtnata mogila pri s. Balbunar. Izve-stiya na Bälgarskiya arkheologicheski institut 4, 1927, 252-284.MOVSA 1985TG. Movsa. Vzaimosvyazi Tripol'ya-Kukuteni s sinchronnymi kul'turami Tsentral'noi Evropi. Ar-heologiya [Kiev] 51, 1985, 22-31.MOVSA 1993TG. Movsa. Vzaimootnosheniya stepnuikh i zemledel'cheskikh kul'tur v epokhu eneolita-ranne-bronzovogo veka. Akheologiya [Kiev] 3, 1993, 36-51.OVCAROV 1963D. Ovcarov. Eneoliten nekropol do s. Liljak. Arheo-logiya [Sofia] 1, 1963, 53-56.PAULI 1975L. Pauli. Keltischer Volksglaube. Amullete und Sonderbestattungen am Dürrnberg bei Hallein und im eisenzeitlichen Mitteleuropa. München 1975.PAULI 1978L. Pauli. Ungewöhnliche Grabfunde aus vor- und frühgeschichtlicher Zait: Archäologische Analyse und anthropologischer Befund. Homo 29, 1978, 42-53.PESCH EL 1992C. Peschel. Regel und Ausnahme. I.inearband-kerami-sehe Bestallungssilten in Deutschland und angränzen-den Gebieten, unter besonderer Berücksichtigung der Sonderbestattungen. Buch am Erlbach 1992.RADLNCEVA 1992 A. Radunceva. Vinitsa: Eneolitno selishte. i nekropol. Sofia 1976.SCHUCHHARDT 1920

C Schuchhardt. Die Anfänge der Leichenverbrennung. Sitzungsberichte der Preussichen Akademie der Wissenschaften 26, 1920.SuUUCHIIARDT 1925C. Schuchhardt. Die vermeintliche Brandbestat-tung in der Tripoljekultur. Prähistorische Zeitschrift 13-14, 1925, 169-172.S c H w i n E T Z K V 1965I. Schwidetzky. Sonderbestattungen und ihre pa-läodemographische Bedeutung. Homo 16, 1965, 230-247.SCTBIOR 1993J. Scibior. Die Trichterbecherkultur und die Tri-polje-Kultur auf der Wolynien-Hochebene. Actes du Xlle Congrès International des Sciences Préhistoriques et Protohisloriques 2. Bratislava 1993, 522-528.VON STERN 1924E. von Stern. Die Leithenverbrennung in der "premykenischen" Kultur Süd-Rußlands. -In: Festschrift Adalbert Bezzenberger. Göttingen 1921, 161-166.TELEGIN 1986D. Telegin. Dereivka (BAR Int. Ser. 287). Oxford 1986.TELEGIN 1987aD. Telegin. Kul'turnaya prinadlezhnost' i datirov-ka vytyanutuikh encoliticheskikh pogrebeny Step-nogo Podneprov'ya. Arheologiya [Kiev] 60, 1987, 17-30.TELEGIN 1987bD. Telegin, A. Potekhina. Neolithic Cemeleries and Populations in the Dnieper Basin (BAR Int.Ser. 383). Oxford 1987.TODOROVA L.A. 1975H. Todorova u.a. Selishnata mogila pri Golyamo Del-chevo. Sofia 1975.TODOROVA 1986H. Todorova. Die Varnakultur an der westlichen Schwarzmeerküste. -In: Internationales Symposiion über die Lengyel-Kultur. Nitra-Wien, 1986, 281-288.TODOROVA 1990H. Todorova. Die sozial-ökonomische Struktur der Varnakultur an der westlichen Schwarzmeerküste. Godisnjak, 28, 1990, 233-238.TODOROVA/ VAJSOV 1993H. Todorova, I. Vajsov. Das Neolithikum in Bulgarien. Sofia, (in Bulgarian, German summary)UCKO 1969P.J. Ucko. Ethnography and Archaeological Interpretation of Funerary Remains. World ArchaeologyI , 1969, 262-280. VAJSOV 1993I. Vajsov. Die frühesten Mettaldolche Südost- und Mitteleuropas. Prähistorische Zeitschrift 68, 1993, 103-145.WECHLER 1994 K.-P. Wechler. Zur Chronologie der Tripolje-Cu-cuteni-Kultur aufgrund von I4C-Datierungen. Zeitschrift für Archäologie 28, 1994, 7-21.

Плоски костени фигурки от енеолитната епоха1

Явор Д. БояджиевYavor D. RoyadjievFlattish bone figurine from the Eneolithic PeriodThe form of an anthropomorplúc figurine is a result of several reciprocal factors: the concrete idea, incarnated in it; the tnain arl style of the epocli; the production material; ethnocultural tradilions; the accumulaled produclion experience; the local jeulures and tradilions; the compelency and the skills ofdifferent craftsman. The most important from all of lhe.se . is the idea , which defines the iconography of the figurine. Upon this base, groups of figurines, which can be produced from different materials , are separated. The flalt ish bone figurines are included in the same group as flult ish gold and marble figurines and women's clay slatueltes in the sett ing posilions. The types were separated on the basis of the produclion material. The chronological and ethnocultural differences were reflected in the grade and the manner of decoration in the lower parí of the figurine. On this basis four types and three subtypes were separated:Type I. Unfinished figurines.1,1, - wilhout any designation; 1.2. - with roughly designated sex triangle;Type II. Figurines with designated sex triangle, withoul any addilwnal decorations over it;II. I. - with solid slomach-limb; II.2 - with separated limbs;Type III. Figurines with others anatomical elements plus sex triangle;III.1. - with solid slomach-limb; III.2 - with separated limbs; III.3. with separated well shaped limbs; Type IV. The slomach-limb is ornamenled with engraved Unes;IVA. The stomach-limb is leaf-shaped, covered with groups of cross-sectioned parallet Unes, that shaped the sex triangle; IV.2. Withoul designated sex triangle. The slomach-limb is decorated with horizontal or lightly inclined parallet Unes.Types II and III are representalive for the área of Kodjadermen-Gumelnita-Karanovo VI Culture. Type II appears in the Middle Eneolithic Period, Type III - in the second phase of the Late Eneolithic Period, and type III.3 is representalive for its third phase. All types are present unlil the end of the Eneolithic Period. The type IV is specific for Krivodol-Sálcufa Culture, where this group of figurines is poorly covered al all , and is developed under the influence of KGK VI Culture.Антропоморфните фигурки от кост прив-личат вниманисто още на първите български праисторици. Най-ранната работа е на А. Чилингиров (ЧИЛМНГИРОВ 1908). Той разде-ЛЯ 11-те фигурки от селищната могила при с. Невски (Султан) на 5 вида, в зависимост от изработката им и точността на предста-вяне на анатомичните белези на човешкото тяло. За най-стари приема добре обработе-ните и украсени фигурки, а за най-късни -тези, конто са схематично и грубо оформе-ни. Според Чилингиров развитието върви от по-сложните към по-простите форми, от реализъм към схематизъм (ЧИЛИНГИРОВ 1908, 34). Следващите автори се опират наИнтересы ми към проблемите, свързани с енеолитните фигурки от кост, мрамор и злато датира още от студентските години. Именно той стана повод за за-познанството ми с чл-кор. проф. д.и.н. Хенриета Тодорова, която бе научен ръководител на дипломната ми значително повече материал и предлагани-те типологии са по-задълбочени и аргумен-тирани. В труда "Идолната пластика през новокаменната епоха" В. Миков ги разде-ля на четири вида. Той взема за база ана-томичната точност при представянето на човешкото тяло и най-вече оформянето на коремокрайника (Миков 1934). Към първия му вид спадат фигурките с най-схематично тяло, без орнаментация. Вторият вид обх-ваща фигурките, при конто главата, гър-дите и коремокрайникът са по-добре пред-ставени, орнаментирани с вдлъбнатини и нарези. При третия вид коремокрайникът е разделен с отвесна линия, маркиращаработа "Енеолнтна антропоморфна пластика от терп-торпята на Р. България, изработена от кост, мрамор и злато" и сложи началото па едно дългогодишпо и пол-зотворно за мен сътрудничество, за което и изказвам своята благодарност.12

131516171818Фаг. I. Плоски костени идоли от вид I. 1 - сел. мог. Коджадермен; 2.3 - сел. мог. Виница; 4.5 - Мечкюрска сел. мог.; 6.7.10.16 - сел. мог. Невски; 8.9 - сел. мог. Окол-глава; 11.19 - сел. мог. Голямо Делчево; 12.13.15 - сел. мог. Русе; 14 - височинно селище Криводол; 17 - сел. мог. Биково;18 - сел. мог. Съдиевокраката. Към четвъртия вид са причисленн най-добре оформените и орнаментирани фигурки, при конто краката са разделени един от друг. Н. Петков възприема за осно-вен белег орнаментацията ( ПЕТКОВ 19506). В зависимост от нея ги дели на три групи: 1. неорнаментнранп; 2. орнаментирани с на-рези; 3. орнаментирани с вдлъбнатинки. За най-ранни приема неорнаментираните, а за най-късни - украсените с вдлъбнатинки. Авторът е на мнение, че фигуркнте от тре-тия вид представят голо човешкотяло, като вдлъбнатиннте "не са нищо друго освен та туировка", а фнгурите от втория вид - облечено тяло, като нарезите върху тях представляват "дрешен орнамент" (ПЕТКОВ 1950а, 36). П. Георгиев разграннчава само два вида фигурки - с разделени крака (1-ви вид) и със събранн крака (2-рп вид) (ГЕОРГИЕВ П. 1978). Счита, че неорнаментираните фигурки не са самостоятелен вид, а са само недо-вършени изделия. X. Тодорова възприема в обобщаващага си статия върху класнфика-цията и числовия код на праисторическата антропоморфна пластика от България ти-пологията на В. Миков (Тодоговл 1980). Тя приема, че сумарно изпълнените се отнасят към началото на енеолита, а тези с компактен коремокрайник се появяват в

началото на късния енеолит. Фигурките със "събрани а и11Фиг. П. Плоски костени идоли от подвид 11.2. 1.4.6 — сел. мог. Овчарово; 2 - сел. мог. Съдиево; 3.7.9 - сел. мог. Толямо Делчево; 5 - сел. мог. Банинска; 8 - см. Сава; 10 - сел. мог. Невски; 11 - сел. мог. Биково; 12 - сел. мог. Коджадерменкрака" и с "детайлно изобразени крака" са отнесени към последиите етапи на късния енеолит ( ТОДОРОВА 1980, 62). Като разглежда изкуството през прансторическата епоха в Румъния, В. Думитреску се спира и на ня кои въпроси, свързани с нлоските костени идоли (DLMITRESCL 1968; 1974), и ги разделя на три типа: 1. с четирнъгълно оформено тяло; 2. с по-прецизни контури, разделени крака и украса с вдлъбнатини или врязани линии; 3. разделени на три части със заоб-лени контури, без украса (DUMITRESCU 1968, 80-81; 1974, 246-248). По-детайлна е класи-фикацпята на Е. Комша, който се опитва и да определи хронологическата позиция на отделните тииове (COMSA 1976). За най-ранни - от преходната фаза между култури Боян и Гумелница, приема неорнаментираните фигурки, конто определя като тип I. В тип II включва фигурки с ромбовидна гръдна част и листовиден коремокрайник, върху който са означени половият триъгъл-ннк и линията, разделяща краката. Отнася ги към етапа Гумелница I. Разгранпчава два варианта - със заоблен връх на коремокрам-иика, украсени понякога с вдлъбнатинки около половия триъгълник, и със заострен коремокрайник, украсен с врязани линии (Сом§л 1976, 558-561, 563). В тип III са обо-собени богато орнамснтираните фигуркис разделени крака, конто авторът смята за специфични за фазата Гумелница А2 (СОМ§А 1979, 72-73). Като най-късни определя фи-гурките с правоъгълна или трапецовидна долна част, конто датира в края на култура Гумелница (Сом§л 1976, 562).Н. Попов, разглеждайки костените фигурки от селищна могила Смядово, също предлага нова класификиция (Попов Н. 1992). Плоските костени идоли той разделя на четири типа. Първите му два съвпадат напълно с тези на Е. Комша, но смята, че фигурките от вид 2а се срещат и в по-къс-ните фази на култура Коджадермен-Гу-мелница-Караново VI (Попов 1992, 21). В тип 3 включва орнаментираните фигурки със събрани заедно крака. В зависимост от оформлението на коремокрайника ги разделя на четири вида: с правоъгълен; с тра-пецовиден; с листовиден с равно отрязан връх; с триъгълен коремокрайник с отрязан отдолу връх (Попов 1992, 22-23). Към тип 4 отнася богато орнаментираните фигурки с разделени крака. Смята, че типове 3 и 4 са изработваии през II и III фаза на култура Коджадермен-Гумелница-Караново VI (Попов 1992, 22).Направените досега класификации имат значително сходство помежду си. Преди всичко като критерий за включването на плоските костени фигурки в по-висока кла-сификационна единица винаги се използва материалът, от който са изработени - те се включват към групата на костените фигурки, най-често заедно с триръбестите и ко-рубестите костени фигурки. В основата на разделянето им пък лежи степента на ана-томичното предаване на човешкото тяло и преди всичко представянето на коремокрайника и неговата орнаментация.Целта на настоящата работа е, преди всичко, да се изясни семантиката на плоските костени фигурки и на тази основа да се определят елементите с хронологическа или етнокултурна натовареност, даващи възможност за проследяване на тяхното развитие. Плоските костени идоли са част от богатата и разнообразна енеолитна ан-1 2 3 4о отропоморфна пластика. Затова, преди да разгледам конкретно тяхната типология, ще се спра накратко на някои принципн, свързани с класификацията на антропомор-фната пластика. В завършения си вид всяка фигурка е резултат на няколко взаимодейс-тващи фактора:- конкретната идея, въплътена във фи-гурката, която определя иконографи-ята й;- господстващия през епохата художествен стил;- материалът, от който е изработена;- етнокултурните традиции;- натрупаният производствен опит, как-то като цяло, така и в изработката на5 6 74конкретния тип предмета;-локалните особености п традиции;- възможностите и умението на отдел-ния майстор.

Задачата на класификацията е да определи кои белези на разглежданите предмета от кой фактор се определят и на тази основа да се направи разграничаването и подреждането им в зависимост от целите, конто тя си поставя. При антропоморфната пластика най-голямо значение има вложе-ната в конкретната фигурка идея. Тя е за-кодирана в набор от белези, конто определят семантиката на всяка класпфикацпонна група и съответно нейната иконография. Една група може да включва фигурки, из-Фиг. IV. Плоски костени идоли от подвид 111.2: 1 - сел. мог. Голямо Делчево; 2 -сел. мог. Караново; 3.5.8.9.10 - сел. мог. Русе; 4 - сел. мог. Габарево; 6.7 - сел. мог. Невски; 11 - гр. Каблешково1п Нопогет НеппеШ Тоа\огоуаФигУ. Плоски костени идоли от подвид 1113: 1.2.4.5.10 - сел. мог. Русе; 3 - сел. мог. Биково; 6 -сел. мог. Дядово; 7.8 - сел. мог. Хотница; 9 - с. Ловец; 11 - Варненски енеолитен некропол 1работени от различен материал - например мраморни и костени корубести идоли, ка-менни и златни антропоморфни пластини, идоли-бюстове от глина и кост (т.нар. стъ-пални/триръбести костени идоли) и др. В този случай различният материал и техно-логичните изисквания при неговата обработка определят и някои различия в общия вид на изображенията, както и в начина на предаване на съответните белези, нотяхна-та комбинация се запазва. Въз основа на материала, от който са изработени фигурките от една група, ги разделям на типове.Следващото класификационно стъпало е видът. За разграничаването на видове може да се използват белези, резултат както на хронологично развитие (вследствие на нат-рупан производствен опит и/или на нови модни тенденции), така и на различии етно-културни традиции (когато даденият тип се среща в повече от една археологическа култура). Двата критерия - хронологичния и етнокултурния - могат да се използват като равностойни или йерархично един спрямо друг (вид, подвид) в зависимост от конкрет-ната ситуация и цели на класификацията.В окончателния си вид всяка фигурка притежава и някои специфични особенос-ти, конто са резултат от въздействието на локални традиции, както и на умението на отделния майстор. Тъй като тези детайли не отразяват обективни закономерности, смятам, че не трябва (ионе на настоящия етап) те да се включват в типологията. Тряб -ва обаче да се има предвид, че е възможно посочените фактори да изместят тези от по-горното ниво (напр. даден майстор или дадена общностда не възприеме иновации-те, наложили се в по-голямата част от общ-ността). Всъщност основната трудност при класификацията на антропоморфната пластика е именно определянето на значението8Фиг.У!. Плоски костени идоли от вид IV: Подвид IV.2, 1 - вис. сел. Оходен; 2 - сел. мог. Банята; 3 - вис. сел. Криводол; 4 - вис. сел. Заминец. Подвид IV.l, 5 - Градешница; 6 - Рачевата могила; 7.12.14 - сел. мог. Руен; S.9.11 - сел. мог. Окол-глава; 10 - кв. Филипово, гр. Пловдив;13 - гр. ЯмЬол, Рачева могилана отделимте елементи на всяка фигурка.При класификацията на плоските костени идоли пзхождам от изложените по-горе принципи. Най-важното е да се определят белезите, носители на основната идея. Вспчки завършени фигурки изобразяват жени. Задължително е представен полови-ят триъгълник (малобройните изключения са културно определени и ще бъдат комен-тирани по-долу). В редица случаи той е под-чертан с допълнителна украса - редове от вдлъбнатини (Фиг. III. 3-7; IV. 2-6, 10, 11; V) или снопчета врязани линии (ФигД /1. 5, 6, 8, 11-13). Половият триъгълник е единствени-ят елемент, отбелязан и върху някои недо-вършени фигурки (Фиг. I. 15-18). Той обаче не е задължителен за енеолитните женски статуетки от глина. Следователно може да се приеме, че половият триъгълник е основен елемент в иконографията на плоските костени идоли. При всички тях еднакво е пред-ставена гръдната част - ромбовидна, силно разшнрена над талията и в повечето случаи с по една пробита дупка в крайщата. Още А. Чилингиров интерпретира това третиране като нзобразяване на скръстените и поло-женн върху корема ръце (Чилингиров 1908, 8). Идеята му бе потвърдена от откритите по-късно мраморни статуетки. Разлнчннят начин на представяне на скръстените ръце при мраморните статуетки дава възмож-ност да се дешифрира и схематнчното им представяне при плоските костени фигурки, а именно: като отделени от тялото (при фигурките с дупки в крайщата на гръдната част) или прилепнали към него (при фигурките без такива дупки) (БОЯДЖИЕВ 1981, 86-87). Доказателство, че дупкнте в гръдната част не са изпълнявали само функцпонал-на роля (за окачване), е обстоятелството, чео 3"ОCL■е>аVO'-О LOооÖ"LOгоО О СО>о о>ГО О_- сооГМ LOIN SC —- VOОQ СОСОо

ГОоО LOаQ.I ЮсО.Q- IЮVOVOОöо оСО OÍ0>О ,ОSоt■ça.0 О

й-О-е-1>Q-ILOО ОCNLOГО Ю"ЕЛ CO-diLOГОcilО-О-VO о оLo"о оLTIv"0> LO"CNчЗо оСО"ГМо оXdиa iиСОс 3"LOспри някои екземиляри на тяхно място има само вдлъбнатинки (Фиг. II. 10; VI. 3). При глинените енеолитни статуетки скръстени на кръста ръце се срещат само при седнали-те женски фигурки (ТОДОРОВА 1974). Посоче-ннте факти ни дават основание да смятаме, че скръстените и положен и върху корема ръце са вторият по значение елемент от се-мантиката на разглежданите тук форми.Иконографията на плоските костени идоли съвпада с тази на женските мрамор-ни статуетки ( БОЯДЖИЕВ 1981). Близостта между тях проличава и при второстепенни-те детайли (БОЯДЖИЕВ 1981, 87-88). Следова-телно двете явления следва да се обединят в една ГРУПА, към която отнасям и двете открити досега плоски злати и антропомор-фни фигурки (Миков 1934; ПАССЕК 1965, 79). Твърде е вероятно към тази група да се от-насят и седящите женски. Указание в тази насока са както общите иконографски белези - полов триъгълник и скръстени на корема ръце, така и костената фигурка от се-лищна могила Хотница, при която е палице стремежът да се представи седяща фигура, въпреки ограниченията, конто налага мате-риалът (Еленски 1997, 83; табл. III. 6).В тази група плоските костни идоли представляват единен ТИП. Материалът, от който са изработени, е определящ за спе-цифичната им форма - плоска, със схематично представяне на човешкото тяло, разделено на три части, върху конто с помощта на вдлъбнатини и врязани линии са отбеля-зани някои детайли - очи, уста, гърди, пъп, колена и др. Различия между отделните фигурки са преди всичко в оформянето на главата и коремокрайника. При главата те се свеждат до формата й - шестоъгълна, пе-тоъгълна, правоъгълна, закръглена и т.н., и до предаването

на анатомичните детайли - очи, уста, нос, уши. Безспорно формата на главата може да отразява определени ет-нокултурни и хронологични традиции, но представянето й до голяма степен се дължи и на локални предпочитания, както и на възможностите на отделния майстор. Пора-ди това тя няма да бъде включена в настоя1 Тази условна фаза изиолзвам, когато липсват доста-тьчно данни към коя от двете фази се отнасят даденищия анализ.В основата на всички досегашни класи-фикации са особенностите при оформянето и украсяването на коремокрайника. Това не е случайно, тъй като те явно отразяват определени етапи и/или етнокултурни раз личия в художествените виждания на ене-олитните хора, както и в техническите им възможности за тяхното изразяване. Аз също приемам коремокрайника за основен критерий при разграничаването на отдел ните ВИДОВЕ и ПОДВИДОВЕ.I вид. Фигурки без маркирани детайли (недовършени). Това са плоски костени фигурки, разделени на две (по-рядко) или на три части (Фиг. I). По този начин схематично е представено човешкото тяло. В повече-то случаи те са грубо изработени. По тях не са обозначени анатомични детайли. Изклю-чение прави половият триъгълник, който е нанесен върху някои фигури. Въз основа на това различавам два подвида:1.1 - фигурки без никакви обозначения (Фиг. I. 1-14, 19).1.2 - фигурки с обозначен полов триъгълник (Фиг. I. 16-19).Докато А. Чилингиров смята, че идоли-те от този вид са най-късни (ЧИЛИНГИРОВ 1908, 34), то В. Миков, Н. Петков, X. Тодорова и Е. Комша са на обратното мнение и ги смятат за най-ранни, въз основа на конто се развиват останалите видове (Миков 1934, 207; ПЕТКОВ 1950а, 29; ТОДОРОВА 1980, 62; Сом$л 1976, 562). Материалът от добре стра-тифицираните обекти обаче не потвържда-ва нито едно от посочените мнения. Вид I се появява в края на средния енеолит и се среща през целия късен енеолит (Графика I), като процентното съотношение спрямо общия брой фигурки от останалите видове остава през отделните фази на енеолита приблизително постоянно. През средния енеолит те са 40%, през първа фаза на къс-ния енеолит - 33%, през 1/Н фаза- - 28%, през II фаза - 38% и през III фаза - 32%. Те присъстват и в трите късноенеолитни култури от територията на България - Варна, КГК VI, Криводол-Сълкуца, като процен-фнгуркн.□ 1.1III > II ' 1 /М1.2 СИМ ЕЗИ.2 В 111.1 П1И.2I 1 среден.3 П\УЛ Ш\У.2 Шфр. ИобщоГрафика I. Разпределение на подвидовете плоски костени идоли през отделяйте сразина късния енеолиттното им съотношение за отделните части на България отговаря на общото (Графика II). Фигурки от вид I се срещат и в различии хоризонти от една и съща фаза в даден обект, много често заедно с такива от други-те видове (ТОДОРОВА И ДР. 1975, 209, Табл.97; ГЕОРГИ ЕВ/АНГЕЛОВ 1952, 168, Обр. 16; 1957, 101, Обр. 60; Попов 1992, 30-35). Тези факти изключват възможността за хронологичес-ка или етнокултурна диференциация.П. Георгиев, на базата на установеннте в работилницата от см. Хотница етапи на из-работка, изказа мнението, че вид I изобщо не съществува като самостоятелен, а предс-тавлява втората фаза от изработката на фи гурките (ГЕОРГИЕВ П. 1978). В подкрепа на това твърдение говорят някои особености на фигурките от този вид:- При известните досега екземпляри линсват дупки за окачване на шнур - начин на употреба, който се приема от всички исследователи (Миков 1934, 202; ДЕТЕВ 1954,Черноморско крайбрежиеСевероизточна БългарияЮжна БългарияЗападна България□ 1.1 ЕЭ1.2 ПИ.1 ПМ.21.1 ШО 111.2

|.з аIV.! т\ у .2 ЕЗфр.общоГрафика II. Териториално разпределение на отделяйте подвидове плоски костени идолиРВА Г:раничени крака (Фиг. II). Открита e и една фигурка с разделени крака, но тя по всяка вероятност e недовършена. Десният й крак e отчупен, пробита e само една ушна дупка, а останалите са само набелязани (АНГЕЛОВ 1959, 40). Така че засега няма основание да се отделя и трети подвид - с разделени крака.Върху главата най-често са обозначени очите (Фиг. II. 1, 3, 5, 8, 10). В по-редки слу чаи личат и други елементи - уста, уши, нос (Фиг. II. 1, 5, 10). В крайщата на гръдната част не винаги са пробити дупки. От към гърба e врязана поясната линия, а при подвид II.2 - и линията, разделяща краката. Понякога над поясната черта с две вдлъб-натинки са обозначени поясните ямички (Фиг. II. 1,4, 10, 12). Откритите досега ек-земпляри от вид II представляват 17% от всички завършени фигурки. Преобладават фигурките от подвид II.2. Малобройност-та на тези от подвид II.1 - само 2 броя - не позволява статистически заключения. По тази причина при териториалното и хро-нологическо разпространение ще разглеж-дам вид II общо. Фигурките от този вид се появяват през средния енеолит (хоризонт IV от с. м. при с Съдиево, КЪНЧЕВ/КЪНЧЕВА-РУСЕВА 1993, табл. 1.5) и просъществуват до края на енеолита. Тяхната относителна те-жест спрямо останалите видове обаче пос тепенно намалява.До края на първа фаза те са 75% от всички завършени стратифицира-ни фигурки, през втора фаза - 22% - и през трета фаза - 6%. Засега изглежда че фигурките от подвид II.1 се появяват малко по-късно от тези от подвид 11.2 - към края на на I-началото на II фаза на късния енеолит (фигурката от Азмашка могила, хоризонт III), но малкият им брой не дава възмож-ност за сигурни изводи. Видът се среща до края на енеолита.Распространен e в ареала на култура Варна и комплекса КГК VI. От територията на култура Криводол-Сълкуца засега не са идвестни фигурки от този вид (Графика II).III вид. Към него се отнасят фигурки, върху коремокрайника на конто са означени и други анатомични елементи освен половия триъгълник. Така с помощта на вдлъбнатинки или врязани линии (по-рядко) са164; ДИМИТРОВ 1962; ТОДОРОВА 1986, 201), в крайщата на гръдната част, при ушите или на някое друго място. Изключение прави само фигурката от см. Голямо Делчево, която е пробита в средата на главата (Фиг. I. 19).

- Значителна част от фигурките носят явни следи на недовършеност или небреж но изпълнение - разделяне само на две части (Фиг. I. 7); съвсем плтки врязвания (Фиг. I. 4, 6, 11, 14); несиметрични части (Фиг. I. 1, 10, 13); неизгладени детайли. Посочени-те особености, както и възстановката на производствения процес ( АНГЕЛОВ 1961), подсказват, че при вид I става дума за недо-вършени, намиращи се в различии стадии на изработка, фигурки. Въпреки това поне част от тях са били използвани. Известии са фигурки с явно незавършен вид, върху кои-то твърде дилетантски е означен половият триъгълник (Фиг. I. 15-18), което показва, че явно са били бракувани от производителя, а новият им притежател се е опитал да нанесе върху тях най-съществения иконографски белег. За употребата на недовършени фигурки говори и неорнаментираният идол от см. Голямо Делчево с пробита дупка за окачване.Твърде вероятно е и някои от другите фигурки от този вид (особено намиращите се в по-напреднал стадий на обработка) да са били използвани. Тези факти ми дават основание все пак да ги включа в настоящата типологическа схема. Вид II. Фигурки, върху коремокрайника на конто е означен само половият триъгълник, без допълнителна украса около него. Разликата мужду фигурките от подвид 1.1 и тези от вид II се състои в цялостното им оформление. Докато при вид 1.1 освен половия триъгълник върху цялата фигурка няма други обозначения, а самият той е нанесен много небрежно, то тези от вид II са добре оформени, с обозна-чени детайли по главата и дупки в крайщата на гръдната част. На гърба е отбелязана поясната линия и линията, разграничава-ща краката (при подвид 11.2). В зависимост от това, дали краката са разграничен!! един от друг с отвесна врязана линия или не, различавам два подвида: 11.1 - с компактен коремокрайник (Фиг. III. 1-2). 11.2 - с разготбелязани колена, глезени, стъпала (Фиг. III-V). Много често половият триъгълник е подчертан и с редица от вдлъбнатинки - един ред при горната му линия и един до три реда под двете долни линии. Тялото и главата също са по-детайлно представени. С помощта на вдлъбнатинки са обозначе-ни още адамовата ябълка, гърдите, пъпът. В някои случаи анатомичните детайли са представени чрез комбинация от врязани линии и вдлъбнатинки (Фиг. IV. 1, 5, 6, 8; V. I, 5, 6, 7, 9) или само с врязани линии (Фиг. IV. 2, 7, 9). При най-добре изработените фигурки е направен опит и за релефно преда-ване на отделните части на тялото (Фиг. V. 3, 9). Главата е добре оформена. Най-често тя е четириъгълна, петоъгълна или шесто-ъгълна, с по 3-4 дупки на мястото на ушите, с две вдлъбнатинки за очите, а устата е мар-кирана с резка и 3-4 вдлъбнатинки под нея. В отдел ни случаи е оформен и носът като релефна линия, получена при пресичането на две плоскости. Някои фигурки имат мед-ни украшения (Фиг. IV. 2, 3; V. 9). Според начина на представяне на краката разде-лям вид III на три подвида: III.1 - с компактен коремокрайник (Фиг. III. 3-7). III.2 - с разграничени крака (Фиг. IV). 111.3 - с раз-делени, добре оформени крака (ФигЛА). Вид III е най-многоброен и обхваща повече от половината (67%) от всички известии плоски костени идоли. Фигурките от този вид се появяват през втората фаза на късния енеолит. Истински разцвет обаче те получават в края на тази епоха. Към последната, III фаза на късния енеолит се отнасят 71% от стратифицираните фигурки от вид III (Графика I). През този период те представляват 78. % от всички завършени фигурки. Разп-ространени са в ареала на културата Варна и в комплекса КГК VI, като са най-харак-терни за Североизточна България, където се концентрират 66% от тях (Графика II). В този район те представляват 86% от всички завършени плоски костени идоли. От ареала на култура Криводол-Сълкуца досега е известен само един идол от този вид (подвид III.3), който се отнася към финала на енеолита.Отделните подвидове имат следното развитие:Подвид III.1 e най-малоброен - само 6 броя (8%). Една фигурка e от последния хо-ризонт на селищна могила Хотница (Елен-ски 1997, табл. III. 1), а останалите са от Ру-сенската селищна могила, I—IX хоризонт и се отнасят към края на втора и към трета фаза на късния енеолит (Фиг. III. 3-7). От същата могила произхожда и една фигурка от тип II.1 (Фиг. III. 1). Може да се приеме, че представянето на краката компактно, без разграничителна линия между тях, e локална особеност за Русенската селищна могила.Подвид III.2 e най-масово разпространен (53% от вид III). Среща се през II и III фаза на късния енеолит (Графика I). Прави впечатление, че през II фаза освен че фигурките са по-малобройни, са и по-бедно орнаменти-рани отколкото тези от последния етап на енеолита. Появяват се и медни украшения върху някои фигурки (Фиг. IV. 2, 3).Подвид III.3 също e масово разпространен (39% от вид III). Появява се през втора фаза на късния енеолит (фигурката от Смя-дово- Попов 1992, 24-25), но e характерен за последната му фаза. Най-масово e разпространен в Североизточна България, където са открити 78% от фигурките от този вид. Въп-росните идоли са много добре изработени, с релефно предавяне на някои детайли (Фиг.V. 3, 9) и богата орнаментация. Някои от фигурките имат медни накити (ФигЛЛ 9).IV вид. При него коремокрайникът e ор-наментиран с врязани линии (ФигЛ/1). Ор-наментът не служи за обозначване на части на човешкото тяло, а има самостоятелно значение. Срещат се фигурки както с ком пактен коремокрайник (ФигЛЧ. 1-4, 7, 11, 13) така и с разделени крака (ФигЛЧ. 6, 9, 10, 12, 14). За разлика от видовете II и III при вид IV са налице по-съществени различия в оформянето на коремокрайника, позволявши обособяването на два подвида: IVI. Коремокрайникът e листовиден, заострен в долната си част и покрит с групи от успоредни линии, пресичащи се под различен ъгъл. Половият триъгълник обикнове-но e очертан от две успоредни линии (Фиг.VI. 5, 8, 9, 11, 13), повтарящи се и на зад-ната част. Преходът между отделните части на тялото e плавен, шията и талията са издължени. Главата най-често e заоблена. Обикновено не са обозначени ушите (Фиг. VI. 6, 12-14). Твърде често (при 63% от запа-зените екземпляри) не са пробити и дупки в гръдната част. Срещат се фигурки както с компактен коремокрайник (Фиг. VI. 11, 13), така и с разграничени крака (Фиг. VI). Междинно положение между подвид IV.I и подвид 11.2 заемат две фигурки от с. м. при с. Руен, Пловдивско (Фиг. VI), чиято украса, както и цялостното оформление ги прибли-жават повече до подвид IV. 1, което може да се каже и за фигурката от кв. Филипово в Пловдив (Фиг. VI. 10). Подвид IV.1 се поя-вява в края на културата Градешница и се среща през целия енеолит (Графика I). Той обаче e сравнително малоброен - известии ми са само 11 фигурки от него (заедно с двете фигурки от см. при с Руен). Фигурката от края на културата Градешница и тези от селището Окол глава при с. Гниляне, Со-фийско, дават основание да се предположи, че типът възниква в Западна България.IV.2. Този подвид e без означен полов триъгълник. Коремокрайникът e орнамен-тиран с хоризонтални или леко наклонени успоредни линии. Фигурките са грубо изработени, по главата и гръдната част няма ни-какви обозначения, краката не са разграничени, но коремокрайникът e орнаменгиран (Фиг. VI. 1-4). По фигурката от Криводол има по две вдлъбнатинки при главата (Фиг. VI. 3). По-прецизно e изработена само фигурката от Оходен (Фиг. VI. 1). От този подвид са известии само 5 фигурки. Отнасят се към втората половина на късния енеолит. Разпространени са в ареала на културата Криводол-Сълкуца или в контактните й зопи с култура Караново VI (с. м.

при с. Капитан Димитриево). Горните данни показ-ват едно непрекъснато нарастване на броя на плоските костени идоли в рамките на каменномедната епоха.Към I фаза се отнасят 3%, към Т/11 фаза - 11%, към втора фаза- 27% и към трета фаза — 59% от всички фигурки (Графика I). Териториалното им раз-пространение e неравномерно. Най-голям e техният брой в Североизточна България- 53%, докато на Северозападна България се падат едва 10% (Графика II). Очертава се ясно обособяване на присъствието на отделните видове в различните култури. За култура Варна и за комплекса КГК VI са характерни фигурките от видове II и III с известно хронологическо различие между двата вида. През първа фаза на късния енеолит се срещат само по-схематнчно изработени и по-бедно орнаментирани фигурки от вид II (Графика I). По-късно започват да се маркират повече детайли, фигурките стават по-богато орнаментирани. Вид III се появява в края на I - началото на II фаза на късния енеолит. През втора и трета фаза вид III преобладава, но вид II също про-дължава своего съществуване. Изглежда, че той се запазва по-дълго в псриферните се лища (напр. см. Голямо Делчево), където и фигурките от вид III.2 имат по-бедна орнаментация. Детайлно изработените фигурки с разделени крака и релефно оформени части (подвид III.3) се разпространяват към края на енеолита. Към този етап се отнасят и украсени с медни накити идоли. Явно усъ-вършенстването в оформянето на плоски те костени фигурки е свързано с натрупването на производствен опит и появата на майс-тори-занаятчии, занимаващи се основно с тяхната изработка. Доказателство за това е и откритата в см. Хотница работилница за плоски костени идоли (АНГЕЛОВ 1961). По всяка вероятност такива са съществу-вали и в см. Смядово (в която са открити голям брой недовършени костни фигурки в различии етапи на обработка) и в см. Русе, където освен че фигурките са твърде многобройни, една част от тях бележат специ-фични особености. Явно е имало оформени центрове, конто са задоволявали нуждите на определен район, като в съответните селища се наблюдава по-голяма концентрация на плоски костени идоли.В културата Криводол-Сълкуца домини-ра вид IV. В тази култура плоските костени идоли са значително по-слабо застъпени отколкото в КГК VI. Има и някои типологически различия между фигурките от Северозападна и Североизточна България. Е. Комша изказа хипогезата, че разглсждани-те тук фигурки са характерни за комплекса КГК VI, а разпространението им в култур-ния комплекс Криводол-Сълкуца-Бубани-Хум се дължи на тесните връзки и общите традиции между двете културни явления (СОМ§А 1979). Настоящият анализ се явява потвърждение на това мнение. Наличието на плоски костени фигурки в горния хори-зонт на селището Градешница говори по-скоро за известно застъпване на едноимен-ната култура с началото на култура KTKVI, отколкото за приоритет в развитието на този тип антропоморфна пластика. Спе-цифичната орнаментация на фигурките от подвид IV.1 отразява етнокултурната традиция, добре изразена при женските гли-нени статуетки от Северозападна България (Николов 1972; ВАЙСОВ 1981). Най-вероятно орнаменты наистина предава схематично дреха (както предположи Н. Петков). Следователи© основната разлика между фигурките от видове II и III (характерни за култура Варна и за КГК VI) и тези от вид IV (характерни за културата Криводол-Съл-куца) е, че първите представят женското тяло голо, а вторите - облечено. Възможно e именно на това да се дължи и отсъствието на половия триъгълник при схематичните фигурки от подвид I V.2. В контактните зони между двата ареала се срещат фигурки, носители на белези, характерни за различии видове (напр. фигурките от см. Руен - Фиг. VI. 10, 12, 14), от см. Невски (Фиг. IV. 7). Интересна e ситуацията в см. Юнаците, където в предпоследния енеолитен хоризонт, в който керамиката e характерна за култура Караново VI, се откри долната половина на фигурка от вид III.3, докато в последния хоризонт, в който керамиката показва редица паралели с култура Криводол, e открита фигурка от вид IVI, а такива от вид III лип-сват. В см. Рачева в гр. Ямбол подвид IVI се среща заедно с фигурки от подвид III.2, като няма данни за стратиграфското им положение едни спрямо други. Изглежда, че разпространението на фигурките от вид IV e свързано именно с разширяването на култура Криводол в югоизточна посока в края на енеолита, когато голяма част от селищата от култура Караново VI вече са унищожени. Разбира се, при сравняването на данните за териториалното и хронологично разпределение на плоските костени идоли трябва да се има предвид и неравномерността на проучванията за отделните райони и пери-оди, както и различната степей на публику-ваност и достъпност на материалите. Освен това от първа фаза на късния енеолит са регистрирани и проучени по-малко селища отколкото от II и III фази (ТОДОРОВА 1986, 85). Бъдещите проучвания може би ще про-менят процентното съотношение между отделните периоди и райони, но едва ли ще променят очертаните по-горе тенденции.Накрая ще се спра накратко върху иде-ята, въплътена в плоските костени фигурки. Както вече бе константирано, те са само част от една значително по-голяма група, включваща мраморните статуетки, плос ките златни фигурки и глинените седнали женски статуетки. Всички те имат обща иконография, най-важният елемент в която е подчертаването на женските полови белези и преди всичко на половия триъгълник. Това дава основание групата да се свърже с богинята майка, символ на плодородието. Широкото разпространение на фигурките от тази група, изработването им от различии материали, включително и злато, показва голямото значение, което въплътената в тях идея е и мала за населен ието от ареала на културния комплекс Коджадермен-Гумел-ница-Караново VI и дава основанение да се приеме, че те изобразяват тяхното основно божество. Изработването на статуетките от различен материал е свързано с различно-то им предназначение. Докато глинените и мраморни статуетки най-вероятно са били поставяни в жилищата като семейни и ро-дови светини, то плоските костени фигурки са били използвани като лични покровители. Изглежда, че култът към това божество е бил значително по-разпространен в кул тура Коджадермен-Гумелница-Караново VI отколкото в Криводол-Салкуца-Бубани хум 1а, където най-вероятно фигурките от тази група се появяват под влияние на културния комплекс KГKVI.

ЛитератураАНГЕЛОВ 1959Н. Ангелов. Златното съкровище от Хотница. Археология 1-2, 1959, 38-46.АНГЕЛОВ 1961Н. Ангелов. Работилница за плоскостенни идоли в селищната могила при с. Хотница, Търиовско. Археология 2, 1961, 34-38.БОЯДЖИЕВ 1981 Я. БОЯДЖИЕВ. Мраморни и костни идоли от епохата на късния енеолит в България. Изкус-тво 9-10, 1981, 86-88.Влпсов 1981И. Вайсов. Антропоморфната пластика на култура Градешница. Изкуство 9-10, 1981, 46-50.ГЕОРГИЕВ 1962 Г. Георгиев. Азмашката селищна могила край Стара Загора. Археология 1, 1962, 59-65.ГЕОРГИЕВ /АНГЕЛОВ 1952 Г. Георгиев, Н. Ангелов. Ракопки на селищната могила до Русе през 1948-1949 г. Известия на археологическия институт 18, 1952, 119-194.

ГЕОРГИЕВ /АНГЕЛОВ 1957 Г. Георгиев, Н. Ангелов. Ракопки на селищната могила до Русе през 1950-1953 г. Известия на археологическия институт 21, 1957, 41-127.ГЕОРГИЕВ 1978 П. Георгиев. Халколитни костни фигури. Известия на националния исторически музей 2, 1978, 103-117.ДЕТЕВ 1950П. Детев. Селищната могила "Банята" при Кап. Димитриево, Пловдивско. Годишник на Плевенския народен музей 2, 1950, 1-23.ДЕТЕВ 1952П. Детев. Плоската могила при с. Злати трап. Известия на археологическия институт 18, 1952, 331-341.ДЕТЕВ 1954П. Детев. Селищната могила при с. Биково. Годишник ни музеите в Пловдивки окръг 1, 1952, 151-194.ДЕТЕВ 1957П. Детев. Праисторически иаметници от Пловдив. Музеи и паметници на културата 4, 1957, 34.ДЕТЕВ 1960П. Детев. Селищната могила "Хисаря" при с. Малко Търново, Старозагорско. Археология 1, 1960,34-36.ДЕТЕВ/БАЧКОВА-МОРЕВА 1969П. Детев., Р. Бачкова-Морева. Разкопки на праисторическото селище при с. Руен, Плов-дивски окръг. Археология 1, 1969, 48-57.ДИМИТРОВ 1962М. Димитров. Костеиа човешка фигурка от с. Ловец, Старозагорско. Археология 1, 1962, 65-68.ЕЛЕНСКИ 1997Н. Еленски. Костени идоли от селищната могила до с. Хотница, Великотърновско. Известия на историческия музей - Велико Търново XII, 1997, 81-89.ИВАНОВ 1978 И. Иванов. Съкровищата на Варненския халко-литен некропол. София 1978.КЛЦЛРОВ 1928/1929 Г. КЛЦЛРОВ. Праисторически находки от с. Да-утлий. Известия на археологическия институт 5, 1928/1929, 319-320.Костов 1926 Д. Костов. Предисторическата могила до Русе. Годишник на народния музей 4 (1922-1925), 1926, 57-71.КЪНЧЕВ/КЪНЧЕВЛ-РУС.ЕВЛ 1993М. Кънчев.Т. Кънчева-Русева. Антропоморфна пластика от селищната могила до с. Съдиево, Новозагорско. -В: Праисторически находки и изследвания: Сборник в помет на проф. Георги И. Георгиев. София 1993, 129-139.МАРГОС 1965A. Маргос. Нови находки от наколното селище при с. Страшимирово, Варненско. Археология 1, 1965, 57-65.Миков 1926/1927B. Миков. Селищната могила при с. Балбунар. ИБАИ 4, 1926/1927, 251-284.Миков 1933В. Миков. Селищната могила в с. Габарево, Ка-занлъшка околия. Годишник на народния музей 5 (1926-1931), 1933, 84-113. Миков 1934В. Миков. Идолната пластика през новокамен-ната епоха. Известия на Българския археологически института, 1934, 183-214.Миков 1948В. Миков. Предисторическо селище до Криво-дол, Врачанско. Разкопки и проучвания 1, 1948, 36-62.Миков 1961В. Миков. Селищната могила до с. Завет, Бур-гаско. Известия на археологическия институт 24, 1961, 269-296.МИРЧЕВ/ЗЛАТАРСКИ 1960 М. Мирчев, Д. Златарски. Селищната могила при с. Сава. Известия па Варненското археологи-ческо дружество 11, 1960, 1-26.Николов 1964 Б. Николов. Археологически паметници във Врачанско. Враца 1964.Николов 1968 Б. Николов. Праисторическото селище при с. Охо-ден, Врачански окръг. Археология 1, 1968,65-75.Николов 1972 Б. Николов. Богове от глина. Изкуство 9, 1972. 36-40.Гп Нопогет Неппе1а ТоНогоуаНиколов 1974 Б. Николов. Градешница - праисторически селища от VI-IVхил.пр.н.е. София 1974.Николов 1975 Б. Николов. Заминец: Праисторическа селище. София 1975.Николов 1984 Б. Николов. Криводол - древни култури. София 1984.ОВЧАРОВ 1968 Д. Овчаров. Нови енеолитни фигурки от Тър-говищки окры. Археология 3, 1968, 38-45.ПЛССЕК 1965 Т.С. ПЛССЕК. Костянные амулеты из Флорешт. - В: Новое в советской археологии, Москва, 1965, 77-83.ПЕТКОВ 1933 Н. Петков. Могилата "Окол глава" при с. Гни-ляне. Годишник на народния музей 5 (1926-1931), 1933, 115-145.ПЕТКОВ 1950 а Н. Петков. Класификация на плоските костни идоли в Балкано-Дунавската облает. Годишник на Плеве нския народен музей 2, 1950, 25-37.ПЕТКОВ 1950 б Н. Петков. Селищната могила "Окол глава". Известия на археологиче.ския институт 17, 1950, 157-170.Попов 1992Н. Попов. Антропоморфни костени фигурки от селищната могила край г. Смядово. Годиш-ник на музеите от Северна България XVIII, 1992, 17-43.Попов 1911Р. Попов. Идоли и жнвотински фигури от пре-дисторическата могила при Коджадермен. Известия на Българскин археологически институт 2, 1911, 70-80.Попов 1916/1918 Р. Попов. Коджадерменската могила при гр. Шумен. Известия на Българския археологически институт 6, 1916/1918, 71-155.Попов 1938Р. Попов. Голямата и малката пещера при Дря-новския манастир. Известия на археологическия институт 12, 1938,311-340.РАДУНЧЕВЛ 1976 А. Радунчева. Виница. Енеолитно селище и некропол. Разкопки и проучвания 6, 1976.ТОДОРОВА 1974X. Тодорова. Идолната пластика в България в светлината на новите открнтия. Известия ни Българското изторическо дружество 29, 1974, 5-20.ТОДОРОВА 1980

X. Тодорова. Классификация и числовой код пластики неолита, энеолита и ранней бронзовой эпохи Болгарии. Studia Praehistorica 3, 1980, 43-64.ТОДОРОВА 1986X. Тодорова. Каменно-медната епоха в Болгария. София 1986.ТОДОРОВА И ДР . 1974X. Тодорова и др. Селищната могила при Голямо Делчево (Разкопки и проучвания 5). София 1975.ТОДОРОВА H ДР . 1983X. Тодорова и др. Овчарово (Разкопки и проучвания 9). София 1983.ЧИЛИНГИРОВ 1908 А. Чилингиров. Костни идоли от праисторическото селище в с. Султан. Сборник за пародии умотворения 25, София 1908.ЧИЛИНГИРОВ 1911 А. Чилингиров. Плоски костни идоли от Раче-вата могила при Ямбол. Известия на Българския археологически институт 2, 1911, 81-84.ШИШМАПОВА 1972И. Шишманова. Праисторически селища и находки в Беленски район. Музеи и паметници на културата 3, 1972, 2-4.COMSA 1976Е. Сом§л. Date despre un tip de figurina neolitica de os. SCIVA 27, 1976, 4, 555-564.COMSA 1979E. COMSA. Les figurinnes en os appartenant a la phase moyenne de la culture Gumelnita. Dacia NS 23, 1979, 69-77.GEORGIEV 1961G. Georgiev. Kulturgruppen der Jungstein und der Kupferzeit in der Ebene von Thrazien (Sübul-garien). -In: L'Europa a la fin de l'âge de la pierre. Praha 1961,45-100.DIMITRESCU 1968 V. Dimitrescu. Arto neolitica in Romania. Bucure§ti 1968.DIMITRESCU 1974 V. Dimitrescu. Aria preistorica in Romania. Bucure§ti 1974.KÄNCHEV 1978 M. Kânchev. Fouilles du tell près du village Sadie-vo, département de Sliven. Studia Praehistorica 1-2, 1978, 149-156.

Three-finger Anthropomorphic Images from the Struma River BasinStefan ChohadzhievСтефан ЧохаджиевТрипръстни антропоморфны изображения от басейна па р. СтрумаВ сьобщението са разгледани трипрьстните антропоморфны изображения, открити при проучване на три праисторически обекта: Гъльбник (от ранния неолит): Слатино (от раннин халколит) и Ьаксево (от късния халколит). И трите имат сходна иконография - изправена човешка фигура в поза на адорация с дълга шил, силно разширеп ханш и подчертини три пръста на всяка ръка. Изказано е предположение, че изобразената персона е медиатор между чо-всшкия род и природните стихии, измолваща плодородие, гадаеща бьдещето и сьхраняваща знанието за природата и небесните тела.The anthropomorphic images, dating back to the neolith and the eneolith, have been and stili are a subject of various studies: by those who originally found them, the archaeolo-gists, as well by ethnographers, art specialists, anthropologists, historians, etc. Most of them, due to various reasons, but mostly because of accepting uncritically the terminology used be-fore them, group them under the general term "idol plastics", while every separate small figure is called an "idol".H. Todorova made the first attempi to rede-fine the function of thèse figures after she dis-covered the so-called "cult scene" from Ovcha-rovo (TODOROVA 1972). She bears the credit for initiating the distinction between "idols" and figures with différent functions. H. Todorova proved in a quite adequate way that the anthropomorphic figures with hands spread apart and upwards (adoration) do not represent the dei-ties themselves, but rather stand for mediators ("priests") between humans and gods (natural éléments), or do personify fertility which is ask-ing for blessing (TODOROVA 1972). The innovative idea of H. Todorova directed us to a search for a rational interprétation of the anthropomorphic images, which are the subject of this note.The rieh and diverse anthropomorphic plastic expression is a major characteristic of the spiritual culture of any agricultural and cattle-breeding society. The two-dimensional images are significantly less common, and usually they cover the sides of the vessels. Images, display-ing three-finger human figures, are even less common. Although rarely found, thèse figures are spread over a vast territory, from Middle Europe to Asia, and they date back to différent prehistorical periods (ENEOLITH 1982, T. XCII, T. LXVII, T. LXI, T. LXXIV; KALICZ 1987, 59, 71, fig. 24, 20; ANTONOVA 1984, 104, fig. 12. 7, 9, 10; MAZIN 1976, Tab. 5. 12, 17, 19). Anthropomorphic vessels, reminding to a high degree of the images in adoration, are also found relative-ly often (NIKOLOV 1974,47, 78; KALICZ 1970, Taf. 24, Taf. 65-68), but they will not be a subject of this study. Neither we are going to focus on the commonly found individuai images of hands, which have a différent interprétation (STOLIAR 1976), although they are related indirectly to the images, subject of this note.The basin of the Struma River displays a certain concentration of three-finger images, which explicitly affirms the existence of a definite iconography, typical for the whole histori-cal period.The drawing of a human figure in the pose of adoration, found in Galabnik, is the earliest one so far (CHOHADZHIEV 1990, 14, fig. 7. 9). It has been drawn with a black paint over the pro-truding side of a vessel, dating from the middle of the early neolith - IIb degree according to M. Chohadzhiev (fig. 1. 3). Its preserved height is about 0.09 m. The head is missing, as well as parts ofthe left hand and the hip. The figure is stylized: the neck is long; the hands are spread wide apart and lifted upwards at a right angle; the hip is unusually enlarged, creating the impression that the figure is dressed in "shal-Fig. 1 - Three-finger anthropomorphic images fromthe Struma River basin: 1 - from the village of Vaksevo, Kyustendil région; 2 - from the village of Slatino, Kyustendil région; 3 - from the village of Gäläbnik, Pernik régionvais", tightened around the ankles. A triangle in negative is imprinted over the right half of the hip. The small figure from Vaksevo (fig. 1. 1) is marked on the same place. The three distinct fingers on each hand are an important feature of the image. We are familiar with a similar painted image form the early neolith from Sapareva Banya (GEORGIEV ET AL. 1986, 127. fig. 15. 3). There is a general impression of a swastika-like shape, but at the same time the figure could be perceived

as anthropomorphic. The image from the village of Gäläbnik is also similar, and its hands are three-fingered too, al-though the left hand points downwards.The second image was found in the village of Slatino, Kyustendil région, and it dates back to the early eneolith (CHOHADZHIEV 1992, 7). So far, it is the only one drawn with graphite (fig. 1. 2). The drawing is made on the floor of a dwelling of an open type (sanctuary?), similar to the model from Ovcharovo (TODOROVA 1983, T. XII). The preserved height of the figure is 0.045 m. A. Raduntcheva has reported a similar, em-bossed clay figure in an adoration position, only in full-size, found in the village of Dolnoslav, Plovdiv région. This image impresses with the unusually precise display of all détails, despite the general sketchiness of the line. The head is almost round, and the neck is relatively long. The hair is distinct: untidy locks, falling over the paté, and two pairs of braids, falling down to the Shoulders. A band crosses the forehead horizon-tally. The eyes, the nose, and the lips are clearly seen. The hands are spread apart and upwards. Again, one can see three distinct fingers on each hand. Besides them, one can clearly distinguish the three bands hanging down from each hand. There are also three bands hanging down from each Shoulder. Due to the fragmented state of the drawing, it is impossible to reconstruct how the lower part of the drawing would look.Unlike the first two images, the third one rendéis a complete information about the whole appearance of the figure (fig. 1. 1). It has been imposed over the outer side of the bottoni of a vessel, found in the "Studena Voda" area near the village of Vaksevo, Kyustendil région; it dates back to the early eneolith. The figure has been made by cutting through in the raw clay before baking the vessel. Its height is 0.058 m. It is made in a schematic manner, while the individuai parts of the body are rendered ex-clusively through the use of right and sharp angles, almost like in "cubism", without the use of any curved lines. The head is triangular; the eyes and the nose are clearly seen. A similar représentation of the head is familiar to us from Ovcharovo (TODOROVA 1983, T. 91. 4). The hands, as with the other images, bend at the el-bows at a right angle and point upwards. The three fingers at each hand can be distinguished clearly. The body is represented by a single vertical line, while the hip and the legs again ap-pear as if they have been dressed in "shalvars." The feet are marked too, in profile.The three anthropomorphic figures un-doubtedly share a common iconography: arms bent at the elbows and lifted upwards with three wide spread fingers. The différence between them and the clay figures in adoration pose consists mostly in the three spreacl fingers. We assume that the emphasis on the fingers is pos-sible only with two-dimensional images; with the clay figures these fingers could easily break. However, we find this significant iconographic detail realized in some anthropomorphic vessels, which represent stylized human bodies in the pose of adoration, through three miniature pits on the place where the hands would be.Apparently, the three fingers play the ma-jor role in this gesture of blessing or of asking for it. Indeed, the significance of the number "three" in the human life throughout all epochs has been connected with its rich semantic charge and magical power (COOPF.R 1993, 241-243). We find expressions of the cult to the number 'three" during the neolith and the eneolith in our land in the shapes of some "triple" vessels, in the three-belted decoration of ceramics, and in the triple symmetry of individual motives, legs, and handles.In later periods, we can find resemblance in the iconography of these images with the gesture "benedicto latina" from the iconography in the relief of the "Thracian horseman" (OPERMAN 1970, 24). Probably, the gesture is connected with blessing, protection, and healing (COOPF.R

ReferencesANTONOVA 1984E. Antonova. Очерки культуры древних земледельцев Передней и Средней Азии. Москва 1984.BAKALAKIS/SAKELLARIOU 1981G. Bakalakis, A. Sakellariou. Paradimi. Mainz amRhein 1981. CHOIIADZIIIEV 1992S. Chohadzhiev. Une figure de "Chamane" chalcoli-thique en Bulgarie. Archeologia 285, 7, 1992.COOPER 1993 J. Cooper. Encyclopedia of Traditional Symbols. Sofia 1993.GEORCIEV ETAL . 1986V. Georgiev. V. Nikolov. V. Nikolova. S. Chohadzhiev. Die neolithische Siedlung Kremenik bei Sa-pareva Banja, Bezirk Kjustendil. Studia praehistori-ca 8, 1986, 108-151.KALICZ 1970 N. Kalicz. Gótter aus Ton. Budapest 1970.KALICZ 1987N. Kalicz. The Late Neolithic of the Tisza región. Bu-dapest-Szolnok 1987.MAZIN 1976A. Mazin. Наскальные рисунки IV-III тыс. до н. э. таежной зоны верхнего Приамурья. -In: Пер-1993, 186). Therefore, the roots of this gesture. characteristic of a few religions during the his-torical period in our lands, should be sought as early as in the neolith.The question that follows naturally is: who is the represented person? If we assume that during the neolith and the eneolith the cult remained a female priority (TODOROVA 1972, 62), then we can propose that these were représentations of the woman, who was "initiated" in knowledge in the community or the tribe, the shaman (priestess?): a healer woman preserving and propagating the knowledge of nature and the heavenly bodies in this period without any records, realizing the connection with "the other side", predicting the future, and pleading for fertility for human-kind.Most probably, her special position in society has relieved her of any direct participation in the labor practices, related to the raising of food. The existence of such an institution in a prehistorical society gives us grounds to accept it as an indi-cator of processes of early social stratification.Possibly, the future discovery of similar figures from other régions in our land could expand and correct this interprétation of the three-fingered anthropomorphic images.вовытное искусство. Новосибирск 1976, 97-110.NIKOLOV 1974 В. Nikolov. Gradesnica. Sofia 1974.OPERMAN 1970 M. Operman. About the Votive Tablets ofthe Hun-ting Thracian Horseman from the Roman Epoch in Bulgaria. Archaeology 2, 1970, 19-32.PAVUK 1981J. Pavuk. Umenie a zivot doby kamennej. Bratislava 1981.STOLIAR 1976 A. Stoliar. О "гипотезе руки" как традиционном обьяснении происхождения палеолитического искусства. -In: Первобытное искусство. Новосибирск 1976, 8-24.TODOROVA 1972

H. Todorova. About the World-View of Man during the Stone-Copper Age. Filosofska misal 11, 1972, 60-69.TODOROVA ET AL. 1983H. Todorova, V. Vassilev, Z. Yanushevich. M. Kovacheva, P. Vulev. Ovtcharovo. (Razkopki i proucvanija VIII). Sofia 1983.ENEOLITH 1982 Энеолит СССР. Москва 1982.

Proto-Krivodol Phase and the Late Vinca CultureBorislav JovanovicБорислав ЙовановичФазата Прото-Криводол и културата Късна ВинчаСтатията разглежда проблема за дефинирането на фазите на културите в Централните Балканы. Комплексные демонстрират локалнн илы хронологически различия. 1'азгледани са данните от Източна Сьрбня и Западна България. Предварите'лните заключения показват съществувапето на локална фаза на културата Прото-Криводол, която има типологическо сходство с късните фази на Винча. От това наблюдение следва, че етапът Бубанъ-Хум 1а бимогъл да се изведе от предходния хоризонт Винча-Плочник ПЬ-Градац I I I .New excavations oí"the Eneolithic sites of'the Central Balkans bring often to light new phases of already known cultures, particularly on the limited territory. On that occasion an inevitable dilemma appears: did those phases repre-sent evolutional or regional differences? In a word, did any culture, settled a restricted terri tory represent a simple sum of their local vari-ants - or, on the contrary, the culture evolved through certain phases simultaneously all over the territory. Therefore such culture is expect-ed to penétrate into a neighboring región with its own, well-developed material culture, differ-ent enough from the local base.A relatively small geographical unit, con-sisting oí the Eastern Serbia and the Western Bulgaria, offers an instructive example of this kind. It is encircled by the rivers Struma and Vardar to the South and by the rivers Timok and Iskar to the North. The relative-chrono-logical sequence of the Early Eneolithic of the región was - thanking also to the works of H. Todorova - quite clear. Older horizon com-prised the Late Gradesnica, the Djakovo phase and the Vinca-Plocnik II, while the Krivodol and Bubanj-Hum belonged to the younger one (TODOROVA 1983,48; TODOROVA 1991, 158; MIKOV 1948, 26).It is worthwhile to notice that in such strait areas none of the known sites show both phases in the direct stratification, what sounds rather astonishing. Even they existed at the same time and in the immediate vicinity, both horizons did not meet on the same site. Poduene in the Sofia Basin is some exception with its cióse find of pottery, whose typology has an extraordinary importance (TODOROVA 1990, 160).On the contrary, mutual influences, or the prévalent influence of the individual culture, were often declared; for example a pénétration of the Bubanj-Hum culture into the territory of the Late Vinca culture. That invasion, further, had to precede a later migration wave, connected with the Salcuta IV éléments. But at the be-ginning, the Late Vinca of the Plocnic type (or Gradac III phase) was replaced - according to the common Standpoint - by the Bubanj-Hum la culture. Typological differences between them have been explained by the assertion that the Bubanj-Hum la phase did not originate from the Late Vinca culture, putting aside some survivais in the pottery and figurines (GARASANIN 1979, 162; JOVANOVIC 1991, 69).Ceramic style is usually accepted as the basic typological category, but with the idea that any new style also désignâtes remarkable change in the existing social system. As a conséquence, a definite period of time plus (strong) economie innovation, would be unavoidable for création of a new style. Applied - in the relative-chrono-logical sense - to the small geographical région and a separate cultural phase, those conditions clearly show their decisive role.Typological differences between Vinca-Plocnik II (Gradac III) and Bubanj-Hum are, for example, noticeable; the same is true for Poduene, Djakovo and Krivodol. Plocnik II phase is not, however, determined as proto-Bubanj-Hum; on the contrary, Poduene/Djakovo are named as proto-Krivodol phase. According toduene - has been dated to the Vinca D2 time (that is the Vinca-Plocnic IIb). Typological classification of the vessels is rather complicated, because of the éléments from the Gradesnica C, Late Vinca, Karanovo V and Varna cultures (TODOROVA 1990, 164), were recognized in the style of Podeune ceramics. In comparison with the Plocnic - Gradac III phase, a considérable variegation of the Poduene ceramic style is clearly noticed. Poduene was determined as the proto-Krivodol phase.Djakovo, a site in the surroundings of Kjust-endil, South of Poduene, has also been dated in the proto-Krivodol phase. An important statement followed this désignation - namely it is so far an unknown stage of the Eneolithic from North-West Bulgaria (COHADZIEV 1984, 64). Anyway, the Djakovo pottery differ consider-ably from those which was found in the burned house of Poduene. For the Djakovo ceramics the analogies from the chele of Gradesnica culture were predominantly cited. For the contempo-raneous site Slatino (Cardako) also near Kjus-tendil, more extensive parallels are quoted (for example from the Maritsa, Southern Late Vinca and Gradesnica cultures). Typological affinity towards the Aegean Macedonia was expressed by the term "Dikili Tas ceramics". It was also stressed that the Slatino culture (assigned again as a "new" one), fills up the blank between the Early Eneolithic of the Lower Struma valley and the North Greece (COHADZIEV 1986, 191).The preliminary conclusion drawn from those summarized comparisons, would suggest the existence of already formed local variants of the "proto-Krivodol" phase. They show certain typological affinities with the latest phase ofthe Vinca-Plocnik IIb (Gradac III). From this point of view, such phase would correspond to a "proto-Bubanj" stage, as the conséquence of the relative-chronological relations, mentioned above. If so, it would be logically to derive the Bubanj-Hum la stage from the previous Vinca-Plocnik Ilb-Gradac III Stratum. Even geo-graphically rather distant, some beginning of this process could be seen on the site of Divostin (Central Serbia), with the youngest building horizon (IIb). The horizon belongs to the Gradac II phase - but not to the Vinca D3, as the eponymous site of Belo Brdo did not already exist at that time (TASIC 1990, 29).it, their doser typological resemblance to the evolved Krivodol (phases I-II) vvould be antici-pated ( TODOROVA 1990, 165; COHADZIEV 1984, 80; GEORGIEVA 1990, 129).But in those examples - as mentioned above- a direct stratigraphie séquence on the exca-vated Settlements was not, so far, fixed. On the eponymous site of Plocnik, a seulement of the Bubanj-Hum la culture also existed, but — ac-cording to the présent data - without an immediate stratigraphie contact (JOVANOVIC 1991, 64). The sanie relation was repeated at another key- site: Gradac in the Southern Serbia; this time because of the early stage ofthe Vinca culture (Gradac I) ( JOVANOVIC 1991, 64). It is therefore a lack of recent investigations that makes the sup-posed typological development from the Late Vinca to the Bubanj-Hum la unclear.

The séparation of the Vinca and Bubanj-Hum I cultures on the same location, speaks also in favour of some chronological différences. What time divides the abandonment of the Vinca Settlements from the foundation of the Bubanj-Hum ones (phase la) stili remains open question. The hiatus is interesting in regard of the further évolution of the Late Vinca - Plocnik (Gradac III) phase; did therefore exist another possible typological phase, tili now unknown? The phase would fili up a blank between the Late Vinca and Bubanj-Hum la cultures in the sanie areas. Some éléments of the material culture would speak in behalf of it - namely the survivais from the Late Vinca in the Bubanj-Hum la, already empha-sized (GARASANIN 1979, 155).In this way, however, the well known dilemma appears again: autochthonous, better to say locai, or diffusive origin? So, does the Bubanj-Hum la culture - containing, besides a row of the Krivodol type éléments - occupy (by force?) the territory settled previously by the Vinca -Plocnik IIb (Gradac III) population? Was Bubanj-Hum la culture influenced, during that pénétration, by the locai, Late Vinca base? In that case Bubanj-Hum la culture had to be completely formed, before of its (hypothetic) occupation of the Late Vinca territory.More data about older stage of the Early Eneolithic of the Early Eneolithic of Krivodol type were obtained (as stated above), from the site of Poduene (Sofia Basin). A close find - of pottery from the fioor of burned house at PoHaving in mind the same territory and the coïncident chronology, the development of Krivodol and Bubanj-Hum cultures should have similar, if not the identical course. The région of their permanent distribution were tightly connected, settled previously by the akin population. It is clear that both propositions, already mentioned: a common territory and a contemporaneity were with this example corn-pletely satisfied.Therefore the explanation that the connections between the Late Vinca-Plocnik (Gra-dac III) and early phase of Bubanj (la) are not quite reliable, is contradictory to the évolution of Krivodol culture. Gradesnica C was deter-mined as the main base for the early Krivodol, the same ought to be valid for the chronological relation the Late Vinca-Bubanj-Hum la.Présent évidence also shows that in the time of Gradesnica C and Vinca-Plocnik IIb (Gradac III) any considerable cultural or ethnie move-ments did not happen on the territory which they occupied. An entire evolutional accordance between the horizons of the Gradesnica C-Late Vinca, on the one hand, and Krivodol-Bubanj-Hum on the other hand, is quite obvious.The direct typological connections between Late Vinca-Giadac III phase and the earliest "proto" Krivodol is confirmed at Poduene (TODOROVA 1990, 165; JOVANOVIC 1991, 68). This site represents as a matter of fact a further évolution of such type of the Late Vinca, which was distinctly exposed by the rieh ceramic inventory from the burned Divostin IIb houses. It may mean that in the Sofia Basin some typological and chronological connections were estab-lished, not only between the latest Vinca culture and the very early Bubanj-Hum culture, but also with the "proto-Krivodol" phase.For the better understanding of the proc-ess, new, systematic excavated settlements in the South Morava valley certainly failed. All the évidence cornes exactly from the well known sites, as Gradac, Bubanj or Plocnik, comprising the site of Pavlovac as well, and to a certain degree, Vinca sites from the Kosovo région. Divostin Ilb represents a distinct example that the évolution of the Late Vinca of the Morava Basin had to lead to the formation of the Bubanj-Hum la phase. Therefore Krivodol, Bubanj-Hum and Salcuta are, before all, related cultures - much more than to consider them as a uniform cultural complex, which is now the common définition.Every of those cultures belonged to the evolved Early Eneolithic (or to the Middle Eneolithic according to the Bulgarian relative chronology) (TODOROVA 1991, 158; 1983, 45), strong enough to termínate the southward expansion of the Pannonian Late Eneolithic cultures (Bod-rogkeresztur, Baden) (TASIC 1990, 30; JOVANOVIC 1991, 69). Only the coming of the steppe tribes provoked substantial innovations in the material culture of the Eneolithic period of the région, but also without the extensive migrations to the Southern Balkans.Finally, the exclusive exténuation of the Bubanj-Hum culture over the previous territory of the Late Vinca culture, could only have the same explanation as the overlap of the Krivodol and Gradesnica areas.

ReferencesCOHADZIEV 1984.S. Cohadziev. Ausgrabungen an der prähistorischen Siedlung bein Dorf Djakovo, kreis Kjustendil. Studia Praehistorica 7, 1984, 64-80.COHADZIEV 1986S. Cohadziev. Frühäneolithische Keramik aus der prähistorischen Siedlung bei Slatine, Bezirk Kjustendil. Studia Praehistorica 8, 1986, 185-211.GARASANIN 1979M. Garasanin. Zur chronologischen und kulturellen Wertung der Bubanj - Funde. Jarbuch des Römisch-Ger manischen Zentrahnuseums Mainz 26, 1979, 154-166.GARASANIN 1991 M. Garasanin. Der Ubergang von Neolithikum zur frühen Bronzezeit auf den Balkan und an der unteren Donau - ein Rückblick nach dreissig Jahren. -In: J. Lichardus (ed.). Die Kupferzeit als historische Epoche 1. Bonn 1991, 205-216.GEORGIEVA 1990P. Georgieva. Die prähistorische Siedlung in der Gegend Cukata bein Dorf Galatin bei Vraca (Bul garien). Studia Praehistorica 9, 1990, 111-146.JOVANOVIC 1993B. Jovanovic. Vinca and Larisa cultures: migration or autochthone development. Anatolica 19 (Special issue on Anatolia and the Balkans Symposium, ed. byj. Roodenberg), 1993, 63-74.MIKOV 1948V. Mikov. Predisloricheskolo selishle do Krivodol, Vra-chansko (Razkopki i prouchvaniya 1), 1948, 26-62.TASIC, N. 1990N. Tasic. Vinca nach der Vinca-Kultur. - In: D. Srejovic, N. Tasic (eds.). Vinca and ils World. Beo-grad 1990, 25-31.TODOROVA 1983H. Todorova. Zur Chronologie der bulgarischen Urgeschichte. -In: Atti del X Simposie Internazionale sulla fine del Neolitico e gli inizi dell Elùdei Bronze in Europa. Verona 1983, 45-52.TODOROVA 1990H. Todorova. Ein mitteläneolithisches Haus aus Poduene (Sofia) aus der Vinca D2 Zeit. -In: D. Srejovic, N. Tasic. (eds.). Vinca and its World. Beo-grad 1990, 155-165.TODOROVA 1991

H. Todorova. Kulturblöcke und Kulturkomplexe im Neolithikum und in der Kupferziet auf der Balkan-Halbinsel. -In: A. Benac (ed.). Tribus paléobalkaniques entre la Mer Adriatique et la Mer Noire de 1' Enéolithique jusqu à l'époque hellénistique. Saraje-vo-Beograd 1991, 153-162.

Керамика от праисторическото селище Криводол-ТепетоГеорги ГанецовскиGeorgi GanetsovskiЛ Pottery from the prehistoric seulement Krivodol-TepetoThe considérable importance of the Krivodol as an eponymous site for the period of the Late Eneolithic from W Bulgaria cali for re-examining published and unpublished ceramic data in the context of the cultural complex Krivodol-Sâlcuta-Bubanj (KSB). Because oflack of stratigraphie évidence for the ceramics from the site, ils chronological position is specified through comparison with the materials from other sites with secure chronological position in the frame of the cultural complex.This paper offers a detailed graphical reconstruction and detailed classification on the main shapes and décorations of the Late Eneolithic ceramics from Krivodol. It is possible to conclude, that the first (earliest) stage "proto-Krividol" is not présent within the site. Another four classical stages are présent here. The last straluni from Krivodol belongs lo "the prolo-Bronze stage of the Transitional Period" from the Eneolithic to the Bronze Age, presented also in Galatin, Sâlcuta IV-Herculane II-III and Lasinja II Cultures. The established similarities in some shapes and décorations of the pottery from the site show strong influence to the formation of the Balton-Lasinja Culture from the NW pari of the Balkan peninsula, due to ethnocullural transformations in the beginning of the "Transitional Period". As a result, the essence of the archaeological cultures is unified, and this is clearly noticed in their pottery assemblages.Многослойната височинна селищна могила до град Криводол, Врачанско, става известна през 1938 г., когато за нея съобщава В. Миков (Миков 1938, 384). Той говори за наличието на късноримска крепост, построена върху голямо селище от каменно-медната епоха. През 1946 г. същият прави сондаж с площ около 220 м в северозападната част на обекта, без да се придържа към стратиг-рафския метод, в резултат на което остават неизяснени както стуктурата на близо 3-метровия културен пласт, така и мястото на открития твърде интересен археологически материал. Жилищата са били разположени терасовидно, а денивелацията на терена е предизвикала евличане на напластяванията (Миков 1938, обр. 13). Констатирано е било и укрепително съоръжение (Миков 1938, 58). Публикуваният керамичен материал е кла-сифициран според видовете дръжки, а културата е отнесена към т.нар. "западна група с рисувана керамика".По-късно Д. Берчу (ВЕКСШ 1961, 93-327) синхронизира по следния начин проученото1 За съжаление повечето от публикуваните от В. Миков, а по-късно и от Б. Николов материали са илюстрирани само със снимки, зиачителиа част от конто твърде нека-чествени. Липсват рисунки, конто бнха дали по-точна представа за формнте и ориентацнята. Това много зат-

от него многослойно височинно селище Съл-куца в югозападна Румъния с Криводол, Съл-куца 1=Криводол I, Сълкуца 11= Криводол II, Сълкуца 111=Криводол III, Сълкуца 1У=Криводол IV (ВЕКСШ 1961, 112-159). Тази синхронизация обаче е теоретична, тъй като от Криводол липсват сигурни стратиграфски данни.За изясняване на стратиграфията на селището през 1977 г. Б. Николов прави контролен сондаж. Той констатира обща дебе-лина на културния пласт от 3 до 3,40 м като слоя до дълбочина 0,60 м се отнася към ан-тичноетта, а останалите културни наплас-тявания - към каменно-медната епоха (Ни колов 1984, 7-10; 47-66). В тях той различава пет строителни хоризонта, загинали от пожар, отбелязани от 1 до 5 отдолу нагоре. Не са открити следи от продължително пре-къеване на живота в селището. Установени са били и следи от укрепителна система в периферията му (Николов 1984, 9).Публикувани са общо 19 цели съда и 2 фрагмента, отнесени към съответните строителни хоризонти 1. В архива на АИМруднява работата с публикациите. На места в материала на Б. Николов се губи връзката между текста и илюс-трациите, като част от тях са самостоятелен ноептел на информация, различна от тази, дадена в текста.се съхранява дневникът, полевата инвен-тарна книга от разкопките от 1977 г. и отчетен доклад с приложен към него чертеж, вероятно на северния профил. Там не личи деннвелация на строителнише хоризонти, но отсъствието на легенда прави докумен-тацията трудноразгадаема и за съжаление нензползваема за научен анализ.На базата констациите на Б. Николов X. Тодорова определя мястото на селището в рамките на културния комплекс Криводол-Сълкуца-Бубани (КСБ) (Глг-лшлнин 1973, 169), както следва: първите три хоризонта характернзират определените от нея втора и трата фази на КСБ, а IV и V хоризонти от селището са поставени в началото на Пре-ходния период между късния халколит и ранната бронзова епоха (ТОДОРОВА 1986, 82). Тя счита, че от компаративна гледна точка в напластяванията на Криводол бн следвало да има хиатуси ( ТОДОРОВА 1986, 92). По-къс-но И. Вайсов прецизира тази констатация (ВАЙСОВ 1992, 45).Карта на проучени селица от къснохалхолитната■култура Криводол-Сълкуца: 1. Киводол-Тепето; 2. Галатин-Чуката; 3. Аесура-Голата могила и ГраЬището; 4. Лехчево-калетоКостадин; 5. Ракево-Чульов камък; 6. Охрид-Градо; 7.Михайловград-Халето (ант. Монтана); 8.Бели бряг-Марков кам7>к; 9. Макреш-Пещта; 10. Софрониево-Данева могила; 11. Мизия-Татаръка; 12. Мизия-Гралюва могила; 13. Крушовица-Борованска могила; 14. Аипннца-Тепето; 13.Бьркачево-Канов връх; 16.Оходен-Калето; 17. Баница-Милин камък; 18. Малорад-Пчелиня;19. Букоеец-Заногата; 20. Габаре-калето Марла; 21. Габаре-Долното кале; 22. Каменно поле-Голям Цолгов; 23. Кунино-Градището; 24. Старо село-Йорданово кале; 25. Горна Кремена-Изворо; 26. Горна Кремена-Заминец; 27. Мездра-Калето; 28. Ребърково-Джуджера; 29. Ребърково-Мъжин град; 30. Садовец-Големаново кале; 31 .Телиш-Пипра; 32. Телиш-Редутите; 33. Тетевен—пещерата Моровица; 34. Деветашката пещера; 35. Периик-Градището; 36. Гниляие-Окол глава; 37. Гьлъбовци-Пеклюк; 38. Георги Дамяново (б. Лопушна)-Маркове кале; 39. Вьдастра; 40. Слатина; 41. Сълкуца; 42. Бубапи; 43. Хумска чука; 44. Вербичоара; 45. Гърла Маре; 46. Коларово; 47. Кочан; 48. Юнаците.Детайлна периодизация на обектите от комплекса КСБ от тернторията на Бълга рия сравнени с някои обекти от Румъния и източна Сърбия бе предложена от П. Геор-гиева (G F.ORGIF.VA 1990, 167-173). Към I фаза тя отнася селищата Дяково (СнокнлигшЕУ 1989), Пеклюл и Гниляие-Окол глава (ПЕТКОВ 1950, 157; 1963, 177) и я синхронизира с първата фаза на комплекса Коджадермен-Гумелница-Караново VI (КГК VI) съгласно периодизацията на X. Тодорова (ТОДОРОВА 1986, 107-112).Към II фаза са отнесени Сълкуца I (ВЕЯСИ; 1961, 159), Деветашката пещера (Миков, ДЖАМБЛЗОВ 1960, 51), част от матерналите от Криводол (Миков 1948, 59), Перник (РАДУН-ЧЕВА 1981, 11) и Садовец (ТОООЯО\'.\-5ШЕОХО\'А 1968, 25).III фаза на културата е обособена от матерналите в Заминец (Николов 1975), Охо-ден (Николов 1961, 51) както и част от тези от Криводол.IV фаза е представена в Галатин (СЕОЯ-

РЯАЕпериоди

Култ

ура

S глтаe

Относителна хронология на късния енеолит в Западна България, Олтения и Източна Сърбия

селища

Прото бронзова епоха

Криводол V Сълкуца IV, Галатин, Бубани IB /?/, Телиш IV, Херкулан 11-111, Ласиня II

Црънобуки -Шуплевац

Фин

ален

и к

ъсен

ене

олит

Кри

водо

л-С

ъл к

уца

V Криводол IV Сълкуца III, Ребърково, Телиш III

IV Криводол III Сълкуца II, Галатин, Негованци, Ковилово, Кривели, Бубани IA /?/, Телиш II, Садовец

ш Криводол II Заминец, Оходен

и Криводол1 Сълкуца 1, Деветашка пещера, Перник

i Фаза Прото-Криводол

Дяково, Пеклюк

c .iEVA 1988, 9), Негованци (непубликувани разкопки на X. Тодорова), Криводол (Миков 1948; Николов 1984), Сълкуца II (BERCILI 1961), Ковилово, Кривели (TASIC 1979) и вероятно Бубани (ГЛРАШАНИН 1973). Краят на тази фаза отговаря на края на културата Криводол-Сълкуца.Ареалът на културния комрлекс КСБ- об-хваща западна България, вероятно част от беломорска Тракия, източна Сърбия и Олтения. В типологическо отношение близо на късните фази на Криводол-Сълкуца стой и Шуплевац-Бакърно Гумно в Македония (GARASANIN 1978, 1). Днес се очертава един финално-енеолитен културен хоризонт Сълкуца 1И-Ребърково-Црнобуки/Шуп-левац (ГЛРЛШЛПИП/СИМОСКЛ 1976; Симоскл 1976; ТОДОРОВА 1976) в който се появяват първите форми типични за протобронзо-вата култура Галатин, като например т.нар. "млечник", чашите с високи дръжки изли-защи над ръба на устието (ГЕОРГИЕВА 1987; GEORGIEVA 1988) и първите съдове с опосни-тел от плява и черупки от миди (GEORGIEVA 1988).Голямо e значеиието на Криводол като епонимен за културата на късния енеолит на западна България обект. В северозапад-на, а отчасти и в Централна Северна България са регистирани голям брой височинни селища, както и много пещери, със синхрон-Отбелязва се съществуването на приемственост между късната фаза па културата Градешница и рапиия Криводол, а липсата на хиатус помежду им e в разрез ни на Криводол находки (Попов 1919, карта 1; МИКОВ/ДЖЛМБЛЗОВ 1960; ПЕТКОВ 1963; ДЖАМПАЗОВ 1963; НИКОЛОВ 1968; 1971; 1975; TODOROVA-SIMEONOVA 1968; CHOKHADZHIEV 1984; РАДУНЧЕВА 1981; АЛЕКСАНДРОВ 1981, 29-40; ГЕРГОВ 1987; 1992; GEORGIEVA 1988; ПЕРНИЧЕВА 1992; БОНЕВ/АЛЕКСАНДРОВ 1993, 24; ГЕОРГИЕВА 1994). Това налага да бъдат преразгледани в контекста на наличната документация от Криводол публикуваните и непубликувани материали на културния комплекс КСБ. От особенно значение за хронологиятя на комплекса e керамиката, която имах възмож-ност да обработя ad autopsiam.Основни признаци, използвани при класификацията на керамиката:1. Форма и предполагаема функция на съда.2. Типове и подтипове, устия, преломи, дъна, дръжки.3. Украса, техника, място, мотиви и композиции.Съдовете са разделени на три основни категории (групи), Финна трапезна керамика, кухненска керамика и хранилища.1. Фина трапезна керамикаТя се отличава с тънки стени, добре излечена, пречистена глина. Стените са пок-рити с фин шлик, полиран до блясък или повърхността e само добре загладена, коетосъс сравнителната стратиграфия на севернобалканс-ките синхронии явления.Обр. 7 Обр. 8Обр. 11 Обр. 12Обр. 15 Обр. 16Обр. 19 Обр. 20место е и елемент от украсата. Цветът на по-вечето съдове, ако не са опожарени, е сив, черен или тъмнокафяв.Богатат и разнообразна е украсата. Тя е врязана, набодена, канелирана (ребра), релефна (пъпки), рисувана с графит или с пастозни бои. Срещат се сложни компози-ционни схеми, постигнати чрез съчетаване на различните техники.2. Обикновена кухненска керамикаГлината е примесена с по-едър пясък и добре изпечена. Повърхността е шликова-на, матова или е леко огрубена. Стените са дебели, отвътре добре загладени. Цветът на глината е тъмносив или кафяв до жъл-теникав. Характерна украса е нокътният орнамент, пъпките и огрубяването чрез барботина или надраскване. По-рядко се срещат рисувана с графит и постни бои украса и врязан орнамент. Устието и шийката са матово загладени или излъскани, прело-мът между шийката и раменете е подчертан с една или две хоризонтални редици нокъ-тен орнамент, а цялата долна част на съда е огрубена чрез надраскване или барботизи-рана (обр. 14, 2; 15, 8; 17; 20, 1; 50), често със следи от пастозна боя.3. ХранилищаТе са твърде дебелостенни и с големи размери (обр. 16, 1; 18, 1). Глината не е добре почистена и съдържа дребни камъчета. Повърхността е загладена отвътре и огрубена отвън често барботинизирана. Цветът е тъмно до светлокафяв. Една малобройна керамична група е с органичен опоснител, който при изпичането е оставил шупли. Срещат се и съдове, направени от недобре изпечена, ронлива глина.Поради отсъствието на конкретни стра-тиграфски данни за керамичния материал от Криводол, хронологическто му място е уточнено по компаративен път чрез сравнение с керамиката от други селища със затворени комплекси и сигурна стратиграфия и хронологическа позиция в рамките на културния комплекс, а именно: Дяково,

Кюстендилско (СнокнлигшЕУ 1984, 64-80), Пеклюк (ПЕТКОВ 1964, 49-59), Деветашката пещера - само керамика от жилищата (Миков, Джлмвлзов 1960, 51), Заминец (Николов 1975), Оходен (Николов 1968, 65-73), всички фази на Сълкуца (BERCIU 1961, 252-328), Не-гованци (непубл. разкопки на X. Тодорова), Галатин с хоризонтите съответно от култура Криводол и култура Галатин (GEORGIEVA 1988, 114-146), Херкулани (ROMAN 1971, 50-80) и Ласиня II-III (KALITZ1992, 313). Обек-тите са подредени хронологически съгласно периодизацията на П. Георгиева (GEORGIEVA 1990, 167-173).Типовете и техните варианти и подвари-анти, изведени при обработката на целите съдове са следните:1. Устия (обр. 1). Всички устия са изведени като отделни типове, независимо към какъв цял съд принадлежат. Групирани са по следните признаци:I. Удебелявания.II. Оформяне на ръба, заострен, заоблен, равно отрязан.III. Устие, завито навън.IV. Устие, завито навътре.V. Устие, завито навън с фалшива ший-ка.Установени бяха следните групи,1. 1. Устия с удебеление от вътрешната страна (обр. 1, 1-10). Те биват елипсовидни (обр. 1, 1), полукръгли (обр. 1, 2), със заострен ръб, понякога с израстък (обр. 1, 3), с косо или равно отрязан ръб (обр. 1, 4), със силно удебелен ръб, украсен с канелюри (обр. 1, 6. обр. 2, 3), със издължено удебеление (обр. 1, 7), с капковдно, заоблено или малко удебеление с косо сязан отвътре ръб (обр. 1, 8-9), с удебеление от външната страна (обр. 1, 10).1. 2. Прави устия, отвесни или наклоне-ни навън или навътре (обр. 1, 11-17). Те биват заострени (обр. 1, 11), заоблени (обр. 1, 12), равно или косо отрязани от горе (обр. 1, 13-15) и вълнообразно насечени (обр. 1, 7).1. 3. Извити навън устия (обр. 1, 18-23). Те биват леко удебелени отвън (обр. 1, 18), изтънени (обр. 1, 9), заострени (обр. 1, 20), заоблени, понякога с леко капковидно удебеление (обр. 1, 21), изтънени и равно отрязани отгоре (обр. 1, 22) или с лека извивка навън (обр. 1, 23-25), понякога с удебеление отвън (обр. 1, 26-27) или отвътре (обр. 1. 28).РЯДЕ1. 4. Завити навътре устия с леко извит навън ръб, оформящ фалшива шийка (обр.1. 29).2. Преломи (обр. 2). Познати са следните преломи, полукръгли, заоблени, профили-рани, непрофилирани, заострени, удебеле-нн (обр. 2, 4-9), фалшиви преломи със заострени или трапецовидни във вертикален разрез удебеления (обр. 2, 10-11), заоблени, съединени с цилиндрична стена (обр. 2, 13) и преломи между шийката с търбуха (обр.2. 12).3. Дъна (обр. 3). Те се делят на плоски със заострен или заоблен външен ръб (обр. 3, 1-2), плоски отвън, конвексни отвътре (обр.3. 3), конкавни отвън и отвътре (обр. 3, 4), конкавни отвън, плоски отвътре (обр. 3, 5), биконкавни (обр. 3, 6), плоски отвън с умбо отвътре (обр. 3, 7), с фалшиво, уплътнево столче (обр. 3, 8-9) и дъна на малко, кухо столче, което може да бъде цилиндрично (обр. 3, 10) или конично (обр. 3, 11).4. Дръжки. В сравнение с комплекса КГК VI, където се срещат ряд ко, в КСБ те са многобройни. Разделяме ги на следните групи,4. 1. Вертикални дръжки.4. 2. Големи, дъговидни, поставени върху прелома (обр. 4, 1), между устието и прело-ма или на раменете (обр. 4, 3-4), като някои излизат и над ръба на устието (обр. 4, 2).4. 3. Големи коленести, разположени върху прелома или непосредствено под него, с различии сечения (обр. 4, 7).4. 4. Малки, дъговидни, започващи на-равно от устието (обр. 4, 5) или излизащи леко над него (обр. 4, 8) излизащи до раме-ненте на съда. обр. 4, 5 - равно отрязани с устието, обр. 4, 8 - леко излизащи над него;4. 5. Малки, трапецовидни, разположени върху прелома (обр. 4, 9).4. 6. Зооморфни, разположени върху прелома (обр. 4, 11-13).4. 7. Шайбовидни с израстък отдолу (шай-бенхенкел), разположени върху прелома на съда (обр. 5, 1).4. 8. Със заострен (роговиден) израстък в горната им част, залепени върху прелома на съда (обр. 5, 3).4. 9. Големи дръжки с вертикална дупка, пробита в горната им част. Разположени са върху прелома на съда (обр. 5, 3).4. 10. Малки, фалшиви дръжки, разположени върху или над прелома на съда (обр.4, 10).4. 11. Пъпковидни, хоризонтално проби-ти дръжки (обр. 5, 4-9), разположени върху или под прелома на съда (обр. 5, 4-6). Среща се и характерното за Сълкуца III вдлъбва-не (обр. 5, 6). има и субконтактни дръжки с дупки, пробити непосредствено под стената или пресичащи я (обр. 5,7-9).4. 12. Пъпковидни, вертикално пробити дръжки, разположени под устието, върху раменете или прелома на съда (обр. 6, 7-16). Те са заострени, клюновидно извити нагоре (обр. 6, 7), с дупка, пробита до стената или изнесена напред (обр. 6, 8), заоблени (обр. 6, 9) малки, заоблени (обр. 6, 10-11) или клюновидно извити надолу (обр. 6, 14-15),4. 13. Хоризонтални дръжки върху прелома или раменете. Те биват заоблени (обр. 6, 1. 3), заострени (обр. 6, 2), шайбовидни (обр. 6, 1-34), шайбовидни, прищъпнати от-пред (обр. 6, 5) и шайбовидни слистовидни приплесквания от двете страни (обр. 6, 6).4. 14. Дръжковидни израстъци, разположени под устието или върху прелома (обр.5, 10-13). Те са езичести, двойни или еди-нични (обр. 5, 10), пъпковидни, понякога украсени с вдлъбнати кръгчета (обр. 5, 11), заострени, клюновидно извити надолу (обр. 5, 12) и двойни, вертикални (обр. 5, 13).4. 15. Някои съдове са пробити под прелома или под устието с конични, биконични или цилиндрични дупки (обр. 6, 17).5. Цели съдове5. 1. Конични паници (обр. 7-8). Плит-ките и тънкостенни форми се отнасят към трапезата, а дълбоките и дебелостенните — към кухненската керамика. Снабдени са с пъпковидни, хоризонтално пробити, поста вени под устиет дръжки или единични, или двойни дръжковидни израстъци. Според формата на устието те се разделят на:

5. 1. 1. Паници с прав и заоблен ръб на устието (обр. 7, 1. 4) - срещат се в Заминец (обр. 9, 3), Оходен (обр. 9, а), Галатин, Негованци (непубл. ) (обр. 12, 13), понякога въл-нообразно насечен (обр. 7, 2) с аналог в Заминец (обр. 5, 6) и Галатин (GEORGIEVA 1988. Abb. 17, 2).5. 1.2. Паници с удебелен ръб. Удебеле-РВЛЕнията биват полукръгли (обр. 7, 5-6), заострени (обр. 1, 3. а), капковидни (обр. 1, 1, с) или равноотрязани отгоре (обр. 1, 5). Някои удебелявания са украсени с коси или верти-кални канелюри (обр. 1, 6, а. Ь). Тези съдове са богато украсени по вътрешната, добре загладена или излъскана, повърхност с по-зитивни графитени орнаменти (обр. 32, 4, 7; 33, 2) или с многоцветна постна боя (обр. 36, 1; 37; 38; 39, 1; 40, 1; 41, 1). Такива се срещат се в Деветашката пещера (обр. 50, b,d), Сълкуца I (BF.RCIU 1961, Fig. 89, 26), Сълкуца II а-Ь (BERCILI 1961, fig. 93, 7-8), Сълкуца Не (BERCIL 1961, fig. 10, 2, 5; 107, 1-2; 123, 1-2), Сълкуца III (BERCILI 1961, fig. 185, 1), Него-ванци (обр. 26, 6), Галатин (GEORGIEVA 1988, Abb. 12, 1-2, Abb. 17,4).5. 1. 3. Паници с цилиндрична или ко-нична горна и долна част (обр. 9, 2-5). Те се разделят на плитки, разлати съдове (обр. 9, 1-4) и дълбоки паници, понякота с големи размери (обр. 9, 5-7; 10). Снабдени са с пъп-ковидни (клюновидни), вертикално или хо-ризонтално пробити, дръжки, разположе-ни върху прелома, който в някои случаи e удебелен. Украсени са с канелюри, врязани линии (обр. 9, 3-4; 40, 3), графит или цветни пастозни бои (обр. 32, 5-6; 33, 1; 34; 39, 2) и барботина (обр. 10, 6). Тези съдове принадлежат към групата на трапезната керамика и са една характерна за културата форма. Те имат аналози сред паниците във всички познати селища от КСБ и от "Преходния период".5. 2. 1. Купи с висока цилиндрична (или конична) горна част и конична долна част (обр. 11; 12, 1-3). Снабдени са с големи, вертикално поставени между устието и прелома дръжки (обр. 11, 2-3; 12, 3), в някои случаи излизащи над ръба на устието (обр. 11, 4) с вертикално поставени върху горната цилиндрична част и прелома зооморфни дръжки (обр. 11, 5) или със заострени, клю-новидно извити надолу, вертикално пробити дръжки върху прелома (обр. 11, 6; 12, 2), който в някои случаи e удебелен (заострен или заоблен) (обр. 11,3-4; 12, 3). Тези съдове са бифункционални (с трапезни и кухненс-ки функции). Те също са устойчива форма за КСБ и за "Преходния период". Срещат се и в Ласиня II-III (KALITZ 1992, Abb. 4, 9; 6, 1).5. 2. 2. Купа с извит навън, заострен ръб на устието, малка шийка и сферичен тър-бух (обр. 12, 4). Принадлежи към групата на кухненските съдове.5. 3. Полусферични кухненски съдове (обр. 13). Те са плитки или дълбоки, малки или големи, отворени или затворени, в някои случаи поставени на фалшиво плът-но столче (обр. 13, 1-2) или са снабдени с една силно изпъкнала, вертикално пробита дръжка, поставена върху прелома (обр.13, 12). Срещат се в Негованци (непубл.) (обр. 2, 17,29), Дяково (Abb. 16, I), Галатин (GEORGIEVA 1988 Abb. 17, 16-17 и Abb. 18, 2), Сълкуца IIb (BF.RCIU 1961, fig. 104, 5), Сълкуца Ile (BERCIL 1961, fig. Ili, 2) и Ласиня II (KALITZ 1992, Abb. 5,7).5. 4. Бъчвовиден съд с крачета. Той e фрагментиран и единствен за селището. Има конична и изтънена горна част, удебелен прелом и три (или четири) крачета (обр.14, 1). Украсен e с начупени врязани линии, инкрустирани с бяла боя и триъгълен мотив, рисуван с червена постна боя. Възмож-но e този съд да e имал култово предназначение.5. 5. Сферични гърнета и купи с фалшива шийка (обр. 14, 2-3; 15, 1-8; 16, 1-4). Главна-та им особеност e добре очертаният издут, сферичен търбух. Едва загатнатата шийка в някои случаи e маркирана само релефно с нокътен орнамент или чрез канелюри (обр.15, 8; 16, 2-3). Снабдени са с малки, вертикално пробити, поставени върху прелома дръжки (обр. 14, 2-3; 15, 2, 5-7; 16, 1), с клю-новидно заострени, вертикално пробити дръжки (обр. 16, 3) или с дръжковидни из-растъци (обр. 15, 8; 16, 2). По-малките купи са без дръжки (обр. 3-4; 16, 4). Полифунк-ционалноетта на тези съдове се определя от размерите и дръжките им. Възможно e по-големите да са били използвани като хранилища. Разпространени са през целия период на развитие на КСБ и през Преходния период и се срещат във всички разглеждани от нас селища.5. 6. Сферични и полусферични гърнета с чучур. Те имат фалшива или релефно загатната шийка (обр. 16, 5; 17). Чучурите са хоризонтални или наклонени нагоре с чадърче от вътрешната страна (обр. 17, 2-1п Ноугогет Henrieta Todorova116Гeopzu Ганецовски3) или хоризонтални без чадърче (обр. 17, 1). Някои съдове са снабдени с две пъпко видни, хоризонтално пробити дръжки, разположени върху прелома (обр. 15, 5; 17, 2). Украсени са с пъпки, нокътен орнамент и барботина. Тези съдове принадлежат към групата на кухненската керамика. Срещат се в Негованци (обр. 2, 29) и в Сълкуца I (ВЕКСШ 1961, Ги*. 85, 5).5. 7. Хранилище с крушовидна форма, фалшива шийка и биконкавно дъно (обр. 18, 1). Снабдено е с две малки, симетрич-ни, вертикално поставени върху прелома дръжки и две големи пъпки. Украсено е с барботина. Идентичен съд е открит в Зами-нец (обр. 7, 7).5. 8. Съд с "5"-образна профилация, фалшива шийка и малък търбух, снабден с две малки, симетрчни, вертикално поставени между устието и прелома дръжки (обр. 18, 2). Той вероятно е бифункционален. Подоб ии форми са открити в Заминец (обр. 107) и Сълкуца IV (ВЕКСИ; 1961, й& 135, 8).5. 9. Малки съдчета с цилиндрична шийка и малко, различно профилирано търбух-че - заоблено, заострено, изтеглено надолу (обр. 13, 3-4; 19, 1-2). Снабдени са с две големи, вертикално поставени мужду устието и прелома дръжки, а дъната им са плоски (обр. 18, 4; 19, 1-2) или конкавни (обр. 18, 3). Те могат да са с трапезно и кухненски предназначение. Срещат се в Заминец (обр. 1000; 107), Сълкуца I (ВЕКСИ: 1961, Гщ. 87), Пеклюк (обр. 11, б) и Сълкуца IV (ВЕКСШ 1961, Гщ. 135, 8).5. 10. Вазовидно гърне с малка, цилиндрична, леко извита навън шийка, заоблено устие и конкавно дъно, снабден с две двойки уши, разпложени върху външната страна на устието (обр. 19, 3). Украсен е с набоден (псевдонокътен) орнамент, графит и червена боя. Подобии кухненски съдове са открити в Оходен (обр. 6, а) и Заминец (обр. 29).5. П. Големи или малки гърнета, с извит навън, заоблен устиен ръб голям сферичен търбух и малка (или цилиндрично оформе-на) шийка (обр. 19, 5-6; 20). Снабдени са с малки, вертикално поставени между устие то и раменете (или търбуха) дръжки. В някои случаи те излизат над устието (обр. 19, 5; 20, 1-2) или са равно отрязани с него (обр.

19, 6). Отделна подгрупа e представена едно гърне със специфичен търбух без оформено дъно (обр. 20, 2). Теези гърнета спадат към категорията на кухненската керамика и се срещат в Галатин (GEORGIEVA 1988, Abb. 18, 7; 19, 3).Към тази група спадат и два съда с конкавно дъно, издут търбух, който e оформен допълнително пластично, с четириделно разделение и зооморфни, вертикално поставени върху прелома дръжки (обр. 21). Единият съд се съхранява в АИМ - София, инв. No 3340. Украсата e богата, канелюри, графит, жълта постна боя. Тя също, заедно с майсторското пластично оформление на съда, създават внушението за човешко лице в анфас. Тези съдове принадлежат към групата на трапезната керамика.5. 12. Гърнета с цилиндрична шийка, изпъкнал сферичен търбух, снабдени с го леми, вертикално поставени между устието и прелома или между шийката (раменете) и прелома или клюновидно извити наго-ре (пъпковидни), хоризонтално поставени върху прелома дръжки (обр. 20, 3; 22, 1-4; 32, 1-3; 24, 1-2). Търбухът им може да бъде пластично оформен с четири изпъкнали навън стни, украсени с концентрични канело-вани кръгове (обр. 22, 3),леко удебелен (обр. 23, 1), яйцевиден (обр. 23, 2) или профили-ран, с дъговидно извита горна част (обр. 24, 1 ; 23, 3). Съдове от тази група се съхраняват в НИМ - София (инв. №4831; 4825) и АИМ - София (инв. №2311). Повечето от тях принадлежат към категорията на кухненската керамика. Не e изключено обаче излъска-ните отвън и богато украсени форми да са имали и трапезни функции. Подобии форми са открити във всички разглеждани от нас селища и в Сълкуца IV (BERCIU 1961, fig. 133, 134).5. 13. Малка каничка с висока цилиндрична шийка, сферичен търбух, украсен с три релефни пъпки, плоско дъно и една го-ляма, вертикално поставена между устието и раменете дръжка (обр. 19, 4). Идентични канички са открити в Дяково (обр. 17, 7) и Негованци (обр. 20, 30).5. 14. Амфоровидни съдове с висока, цилиндрична шийка и издут търбух, който може да бъде заострен (обр. 24, 3) с издутагорна и конична долна част (обр. 25, 2; 26, 1 ), удебелен, заоблен и силно изпъкнал (обр.25, 1). Снабдени са с две големи, хоризон-тално поставени върху раменете дръжки. Украсата им e богата и разнообразна, с графит, врязани линии, набоден и нокътен орнамент и жълта боя. Тази особеност и изящ-ното им оформяне ни дават основание да ги поставим в групата на трапезната керамика. Съд от тази група, украсен с врязани линии, набоден точков орнамент и графит, се съх-ранява в АИМ - София (инв. №4871). Срещат се в Дяково (Abb. 19, 3), Пеклюк (обр. 6, г; 11, г), Заминец (обр. 35; 75),Сълкуца Не (BF.RCIU 1961, fig. 129, 1) и са характерни за културата.5. 15. Големи гърнета. Те са с издължени пропорции, висока шийка и заоблен тър-бух (обр. 26, 2; 27, 1). Снабдени са с две малки, вертикално поставени върху раменене дръжки (обр. 26, 2) или с вертикално поставени върху шийката малки дръжки (обр.26, 3). Грубите степи и нокътната украса ги поставят в групата на кухненската керамика, като e възможно големите гърнета да са служили за съхраняване на течности. Ана-логични съдове са открити в Дяково (обр. 13, 8), Сълкуца Ile (BERCIU 1961, fig. 184, 1) и Галатин (GEORGIEVA 1988, Abb. 13, 8).5. 16. Малки съдчета и чаши с различна форма (обр. 27, 2-12). Главното им предназначение вероятно e било да съхраняват оп-ределени сухи, маслени и течни вещества в малки количества. Възможно e някои от тях да представляват модели на големи съдове. Подобии са открити в Сълкуца Пс (BF.RCIU 1961, fig. 109, 2) и Деветашката пащера (обр. 49, к; 51, д).5. 17. "Цедилки" (обр. 28, 1-4). Става дума за димари, конто тук условно отнасяме към кухненските съдове. Особеното при тях е, че нямат дъно и са отворени както откъм широкою, така и откъм тясното им устие. Формата им e конична (обр. 28, 2) или крушо-видна (обр. 28, 1,3-4). По-тясното, горно, устие има формата на плосък четирилистник (обр. 28, 1). Такъв четирилистник с хлътна-ли навътре страни и заострени ръбове (обр. 28, 2) познаваме от Сълкуца I (BERCIU 1961, fig. 91, 1), Сълкуца III (BERCIU 1961,fig. 131, 3), Заминец (обр. 92) и Ласиня II (KAUTZ119 1992, Abb. 6,9). Срешат се още неправилен четирилистник със силно изпъкнали ръбове (обр. 28, 3) и трапеци със заоблени ъгли (обр. 28, 4).6. Капаци (обр. 28, 5-6; 29, За, 4). Те мо-гат да бъдат конични - със или без дръжки (обр. 28, 5; 29, 1,7-8), цилиндрични с две пъпковидни дръжки (обр. 28, 6). (Дяково, обр. 5, 2, обр. 29, 2-4, Пеклюк, обр. 145. Криводол (GEORGIEVA 1988, Abb. 12, 5) и антро-поморфни (обр. 30, 4). Срещат се и капаци с дебели стени, конично изпъкнал купол, завършващ с удебелен пръстеновиден пояс с една голяма, хоризонтално поставена върху пояса дръжка (обр. 29, 5-6; обр. 37). Интерес представлява едно конично капаче, снабдено с голяма, хоризонтално поставена дръжка. При него вътрешната повърхност e грубо загладена, а външната e матова, ук-расена с вписани, концентрични кръгове, изрисувани с графит (обр. 29, 1).7. Подставки (обр. 30, 1-3). Те имат формата на два свързани във върховете си пре-сечени конуса, съединени с цилиндричен пояс. Често срещана при тях e врязаната украса, нанесена по външната повърхност (обр. 32, 1-2). Такива форми са открити в Заминец (обр. 37).Класификация на украсатаПри представянето на украсата на съдо-вете сме се ръководили от следните приз-наци,1. Техника на украсата.2. Място на украсата.3. Мотиви.4. Композиции.В КСБ са използвани различии техники на украса, понякога сложно съчетани. Тези комбинации, както и постоянното повторение на един и същи, точно определени мотиви говорят зе двойнствената функция на украсата - декоративна и орнаментална.Декоративната функция e представена от различните техники на украса,-Рисунка с графит, нананеян преди изпи-чането върху предварително излъекана или матово загладената, външна повърхност (обр. 30, 5-13; 31, 1-5) на преломите (обр. 26, 1), търбуха (обр. 30, 11-13; 31, 2), шийката (обр. 10, 5; 23, 1; 25, 1; 26, 1; 31, 1), дръжките(обр. 23, 1; 26, 1) или по цялата вътрешна повърхност (обр. 32, 2-7; 33, 1-2) при пани-ците. В някои случаи e украсен целия съд- отвътре и отвън (обр. 32, 1).-Украса с пастозни бои след изпичането. Тя бива:

а. Едноцветна (жълт или червен цвят), разположена по външната повърхност на съда (шийката) (обр. 35, 6), търбуха (обр. 35, 5), дръжките (обр. 23, 2) или по вътрешната повърхност (обр. 35, 1; 36, 2), понякога като фон на орнамента (обр. 38, 1). Среща се в Сълкуца IIa (BERCIU 1961, fig. Ili, 5; 117, 2), Галатин (GEORGIEVA 1988, Abb. 45, 10).б. Полихромна, червени (винени или охрено червени), жълти (оранжеви), бели и охрено-кафяви тонове, в различии съчета-ния. Срещат се както по външната така и по вътрешната повърхност на съда (обр. 36, 1; 37, 1-2; 39, 1-2).- Набодена украса. Разположена e върху външната добре загладена повърхност на съдовете, като на места изпълва цели мето-ПИ. Различаватсе следните мотиви: кръгче-та (точки) (обр. 48, 1,4,6,13), срещат се в Сълкуца IIb (BERCIU 1961, fig. 105, 1-8) и Заминец (обр. 25), псевдонокътен орнамент (обр. 19, 3; 48, 3) - среща се в Пеклюк (обр. 6, г), три-ъгълници, ромбове, стреловиден орнамент (обр. 48, 2,5,7,9,11-12) - среща се в Сълкуца III (BERCIU 1961, fig. 126,4), вертикални и дъговидни насечки (обр. 48, 10; 45, 14-15; 26, 1)- срещат се в Оходен (обр. 6, г) и Заминец (обр. 23;36).- Врязана украса - разположена e по външната повърхност на шийката или търбуха (обр. 19, 6; 43;44) или по вътрешната повърхност на разлатите съдове (обр. 29, 5; 40, 1). Тя e линеарна и образува най-честа прости, но и по-сложни геометрични мотиви (триъ-гълници, успоредни линии, меандри), в някои случаи съчетани в композиционни схе-ми с определено семантично съдържание (обр. 30, 2; 43, 8; 44, 1,5)- среща се в Сълкуца I (BERCIU 1961, fig. 38, 7), Сълкуца IIb (BERCIU 1961, fig. 10, 1), Деветашката пещера (обр. 62, с), Галатин (GEORGIEVA 1988, Abb. 27, 7, 16; 28, 5, 8, 15), Сълкуца IV (BERCIU 1961, fig. 137, 4-5, 8; 138, 1, 4), Херкулани (ROMAN 1971, Abb. 24, 6) и Ласиня II (KAUTZ 1992, Abb. 3, 10-11; 4,4).- Канелюри и ребра (обр. 10, 3; 11, 6; 46). Намират се върху удебеления ръб на пани-ците (обр. 46, 1-2), върху прелома и търб\-ха на съдовете. Канелюрите биват: вертикални (обр. 47, 1), дъговидни (обр. 21, 1; 44, 2) - срещат се в Деветашката пещера (обр. 57, 4), кръгли (обр. 46, 8), коси (обр. 46, 7)- срещат се в Негованци (обр. 15, 21, 25-26), Сълкуца III (BERCIU 1961, fig. 125, 1), Сълкуца I (BERCIU 1961, fig. 187, 2), Сълкуца Не (BERCIU 1961, fig. 101, 14), Галатин (GEORGIEVA 1988 Abb. 17,21) и Сълкуца IV (BERCILI 1961, Abb. 135, 7), или хоризонтални (обр. 46, 6)- срещат се в Галатин (GEORGIEVA 1988, Abb. 17,19). Повърхността на съдовете украсени с канелюри винаги e добре излъекана и много рядко матово загладена.- Релефна украса. Тя включва: повдигане с нокът, разположено e върху шийката или търбуха на по-грубите и дебелостенни гърнета от кухненската керамика (обр. 49, 1-7; 50). Среща се във всички селища от КСБ; налепена, лента с прищипвания(обр. 49, 8)- среща се в Негованци (обр. 2, 16; 4, 8) и Галатин (GEORGIEVA 1988, Abb. 19, 26), и пъпки (една или две), разположени по външната повърхност на съда по шийката или търбуха. Понякога релефната украса e в съчета-ние с барботина (обр. 15, 2,8; 18, 1; 53, 3,6; 15, 1; 54, 1-2,5) - среща се във всички селища от КСБ и се явяват един от характерните особености на този комплекс. Има я и в Ласиня II (KAUTZ 1992, Abb. 5, 5-6).- Барботина_(о6р. 52; 53, 1-3). Чрез барбо-тинизиране са огрубявани стените на гру-бата кухненска керамика, хранилищата и съдовете с чучур. Барботината може да e с висок или нисък релеф. Възможно e тя да има чисто финкционално предназначение. Понякога върху нея e нанасяна червена боя (обр. 42, 5). Среща се във всички селища на КСБ.- Вдлъбнат орнамент (обр. 54, 3-6). Със-тои се от едно или три вдлъбнати кръгче-та, разположени върху някои дръжки или дръжковидни израстъци на кухненските съдове и хранилищата.- Съчетания между рисувана с графит украса, канелюри (ребра), врязан орнамент, пъпки и постна боя, всички нанесени по външната повърхност (обр. 26, 1; 40, 4-8; 10.Обр. 4.3 Обр. 445; 24, 1; 18, 3; 42, 7), или по вътрешната повърхност на разлатите паници (обр. 40, 1; 41, 1). Срещат се в Галатин (G F.OROIF.VA 1988, Abb. 15, 2).- Комбинирана украса от постна бои (жъл-та, червена, кафява или бяла) с врязан, набоден орнамент, канелюри и релефни пъп-ки, разположени по външната повърхност на съда, върху шийката и търбуха (обр. 41, 2-3; 42, 3-6; 4, 11; 22, 3).-Комбинации от врязвания, набождания и релефни пъпки (обр. 45, 1-12; 27, 10) или на канелюри с релефни пъпки, набоден и врязан орнамент (обр. 46, 8; 47, 2-5,7-10; 45, 8; 22, 2,4; 24, 3), разположени върху външната повърхност на съдовете. Срещат се в Галатин (GEORGIEVA 1988, Abb. 13, 7), Сълкуца IIb (BERCILI 1961, fig. 105, 2) и Сълкуца Ile (BERCIL 1961, fig. 111, 2).- Сочетания между нокътен орнамент, пъпки, барботина и издраскване. То се сре-ща върху грубата и дебелостенна кухненска керамика (обр. 50, 4-5; 27, 1; 14, 2; 17, 2; 20, 1; 51, 2-5; 53, 4; 11, 2-3; 12, 3; 23, 2). Среща се в Деветашката пещера (обр. 56, а), Заминец (обр. 76; 77), Негованци (обр. 5, 24-25).- Врязани линии, инкрустирани с бяла (обр. 14, 1; 42, 1) и златиста боя (обр. 42, 2), нане-сени върху външната повърхност на съдовете.При някои гърнета се среща особена техника на украса, чрез разделяне външната повърхност на горна матова (устието и шийката) и долна груба част (обр. 16, 5; 50).Що се отнася до орнаменталната функция на украсата, то тя e налице главно при трапезните съдове (паници и някои амфо-ровидни гърнета). В този случай мотивите всъщност са символи, носители на точно определена информация от култово-маги-ческо естество, чийто смисъл e бил добре познат на праисторическия човек (ТОДОРО-ВА 1986, 207). X. Тодорова свързва идейното съдържание на отделните орнаментални мотиви с култа към слънцето и природните стихии, т.е. с древната космогония. Според нея орнаментът e бил единственият начин за графическо кодиране и по-нататъшно предаване от поколение на поколение на въпросната култова информация. Тя вижда във всяка композиция на различните орнаменти една строга система от мотиви и зна-ци с определено семантично съдържание. Това личи при следните мотиви:- Спирала, рисувана е с графит или с пос-тни бои (обр. 31, 4-5; 32, 3; 33; 37, 1;38, 1; 39, 1; 41, 1).- Спирало-меандър с редица варианти: прост есовиден мотив; скачен ъглест есови-ден мотив и "Г"-образен мотив. Нанася се с графит, с врязани, инкрустирани линии.с постна боя (червена) или с барботина (обр. 18, 3; 30, 2,7-8; 31, 2; 32, 1-2,7; 35, 2-3; 37, 2; 38, 1; 39, 3; 40, 2; 42, 1; 44, 8; 51, 4).Части от горните мотиви,- триъгълници: защриховани, вписани един в друг или изцяло изпълнени рисува-ни с графит или постна боя (обр. 32, 3; 37, 1-2; 40, 3).

- успоредни линии (геометричен елемент) и снопове от линии, рисувани с графит, пост-ни бои или оформени чрез врязан орнамент, обр. 11, 4; 27, 1; 28, 1; 30, 1; 31, 1,3,5; 32, 4,7; 35, 5; 43, 5-6; 52, 2-5).- точки - рисувани с графит или постна боя или чрез релефна пъпка, като център нададена композиция (обр. 33, 2; 36, 1; 37, 1; 41, 1; 46, 8; 47, 2). Точки могат да обрамчват и самата композиция, изпълнени с графит (ТОДОРОВА 1968, 25), или с постни бои (обр. 31, 2; 34; 36, 1; 38, 1; 39, 3; 40, 6). Точки се срещат и в междуорнаментните пространства, оформени релефно или чрез вдлъбване (обр. 54).- свастикообразен мотив, рисуван с графит или постни бои (обр. 32, 7; 34; 36, 1; 37, 1; 38, 1). В съчетание с други мотиви (спирали, концентрични кръгове, ромбове, меандри, точки, елипси) той е вплетен в сложни ком-позицияи с богато семантично съдържание. Използват се съчетания от различии Цветове, включващо и тоновете на естествения фон на съда. Възможно е и самите Цветове - червен, бял, жълт и кафяв - да са имали самостоятелна семантика. Композициите често имат център, обикновено подчертан от релефна пъпка, и се разгръщат към пери-ферията. Създава се усещане за движение, за ротация около центъра в определена по-сока и за ритмично повторение на мотивите. Огледалната симетрия също е елемент от цялостната композиция на украсата. ТяОбр. 47 Обр. 48се среща в Деветашката пещера (обр. 50, Ь), Сълкуца IIb (BERCIU 1961, figs. 98, 1; 101, 4), Сълкуца Пс (BERCIU 1961, fig. 113, 2) и Сълкуца IV (BERCIU 1961, fig. 142, 4, 6-9, 13).-вписани концептричпи крьгове, оформени пластично (обр. 22, 3; 40, 7; 46, 9), рисувани с графит и врязани (обр. 29, 1; 41, 1).- ромЬове и правоьгьлници, редуващи се шахматно или като мрежа. Рисувани са с графит и с постна боя (обр. 33, 1; 35, 1; 37, 1; 38, 3; 39, 1-2) или са оформени с врязани линии (обр. 44, 7).-елипси, очертани с постна боя (обр. 36, 2), с врязани линии (обр. 42, 1) или с барботина (обр. 51, 4).Характерна особеност е подчертаването на някои части и детайли от тектониката на съдовете чрез украсата (обр. 21; 22, 3; 27, 10).От направения сравнителен анализ става ясно, че в керамичния материал от Криводол липсват някои форми и мотиви в украсата, конто са характерни за най-ранния период на културата, представена в селища-та Дяково, Пеклюк и в Деветашката пещера. Става дума за амфоровидни съдове с две вертикално или хоризонтално разположени, свлечени надолу дръжки и сочещите надолу връзки между раменете и дънната част (CHOKHADZHIEV 1978, FIG. 14, 2; 16, 3). Липсват и съдовете със силно извити навън, израв-нени опоре устия (CHOKHADZHIEV 1978, FIG. 13, 5; 19, 14-15), конто се срещат в Градешница (Николов 1974, обр. 41,43,45), и други - видимо сплесканите надолу съдове (ПЕТКОВ 1965, обр. 7, б,г; 8, б; 10, в; 11, а; 12, Миков, ДЖАМБАЗОВ 1960, обр. 49, h, j; 51, d, f; 58, м, CHOKHADZHIEV 1978, fig. 14, 3,5; 15, 9; 18, 9). Отсъстват и някои типични за култура Градешница мотиви в украсата (Николов 1974, обр. 27-29; 50-51; 86-87), констатирани в Дяково, Деветаки и Пеклюк (CHOKHADZHIEV 1978, FIG. 13, 9; 18, 8, ПЕТКОВ 1963, обр. 9, б; 13, б; Миков, ДЖАМБАЗОВ 1960, обр. 58, а-о), изпълнени с графит или с врязани линии. Става дума за украса, разположена в две ленти една над друга, горна - с геометрич-ни (линеарни) - и долна - със спираловидни мотиви. Почти винаги тези украси са ком-позирани в метопи с определен център. По -добии метопи се срещат и в Криводол (обр.18, 3; 23, 1; 25, 1). , но тук, както вече беше споменато, отсъства украса, организм рана в две ленти, с определени мотиви за всяка една от тях.При някои мотиви очевидно става въп-рос за ретардиращи елементи в украсата на съдовете от ранноенеолитната култура Градешница и от ранната фаза на култура Криводол, продължаващи развитието си в селището, но вече изпълнени по нов начин и включващи нови елементи.Някои различия между керамични форми и украси от Криводол, и съдове от Охо-ден, Заминец, Сълкуца 1-П, Негованци и Галатин се дължат до голяма степен на ре-гионални и технологични особености при изработката на съдовете. Приликите и аналоги ите между тях са твърде съществени и са указание за културната принадлежност на селището към съответните етапи от развитието на КСБ (виж Табл. 1).Последният за културата период, предс-тавен в Сълкуца III и Ребърково (ГЕОРГИЕВА 1987, 6-9; 1994, 9-25) е преход към културата Галатин (ВАЙСОВ 1992, 45-49). Този период също е застъпен в Криводол макар и по-сла-бо. Това сочат изброените аналогии при съдовете тип "млечник" (обр. 20, 1-2), съдовете със "5"-овидна профилация (обр. 12, 4; 18, 2; 19, 5), както и констатираните органични примеси (плява и миди) в глината на някои съдове. Статистическият анализ на масовия керамичен материал от Криводол показва, че фрагментите, съдържащи органични примеси, са 7,4 % от общия брой фрагменти и цели съдове (пречистена глина е устано-вена в 8,5 %, най-много са фрагментите, съдържащи дребни песъчинки - 73%).Един твърде важен резултат от обработ-ката и сравнителния анализ на керамиката от разглежданото селище е установяването на елементи, конто могат да бъдат отнесе-ни към Преходния период от енеолита към бронзовата епоха (ТОДОРОВА 1983, 13, ГЕОРГИЕВА 1987, 1, ВАЙСОВ 1992, 2). Интересно в случая е, че тези елементи са характерни както за културите Галатин и Сълкуца IV, така и за Херкулани П-Ш. Това са:- равно отрязаните отгоре, удебелени устия (обр. 1, 5), леко извитите навън устия (обр. 4,21), малките, огънати отпред, верти-РВАЕОбр. 53кално поставени между устието и раменете (или върху прелома) дръжки (обр. 4, 8) и ха-рактерните за т.нар. "шайбенхенкел" хори-зонт (ТОДОРОВА 1986) шайбовидни дръжки (обр. 5, 1; 6, 4-6). Тези елементи се срещат в Сълкуца IV (BERCILI 1961, fig. 138, 9; 139, 5; 141, 2-3,7; 145, 8; 146, 4; 147, 6; 144, 1-3,7), Галатин (GEORGIEVA 1988, Abb. 17,23; 20, 5-6) и Херкулани (ROMAN 1971, Abb. 31, 1-3,11-12; 35, 13; 39, 6).- няколко керамични форми (обр. И, 1; 18, 2; 19, 5), конто имат пълни аналози съот-ветно в Сълкуца IV (BERGIU 1961, fig. 135, 7) и Галатин (GEORGIEVA 1988, Abb. 17, 23; 18, 7).- част от специфичните за Преходния период у краен на съдовете (ГЕОРГИ ЕВА 1987, Влйсов 1992), а именно врязания мрежест орнамент - обр. 44, 7), надраскването на повърхността на съдовете (обр. 44, 6,8) и нокътния орнамент, разположен в хорн-зонтални, разделени една от друга редици (обр. 49, 2).- наситената с органични примеси (главно плява и тор) глина която прави керамиката шуплеста и ронлива.Изброените особености доказват при-съетвието в селищната могила КриводолОбр. 54на един досега неотделян, последен етап, който отнасяме към т.нар. "протобронзов етап на Преходния период" (ВАЙСОВ 1992, 48, обр. 4), синхронен с културите Галатин, Сълкуца IV, Херкулан II-III и Ласиня П. Стратиграфски той e трудно уловим, поради покриващия го най-горен пласт от антич-ната епоха, който силно e

нарушил именно този последен етап от поселищния живот на това място. От казаното дотук могат да бъдат направени следните изводи:1. Първата и най-ранна фаза на култур-ния комплекс Криводол-Сълкуца-Бубани Хум (според периодизацията на П. Геор-гиева), наречена още "Прото-Криводол" (CHOKHADZHIEV 1984, ТОДОРОВА 1986), установена в Дяково (CHOKHADZHIEV 1984) и Пеклюк (ПЕТКОВ 1963, 64), отсъетва в Криводол.2. Другите три клаенчески фази на културата, представени съответво в Сълкуца I-II (BERCILI 1961), Заминец (Николов 1975), Оходен (Николов1968), Галатин (Georgieva 1988), Негованци (непубл.), Телиш II-III (ГЕРГОВ 1992) и Садовец (TODOROVA-SIMEONOVA 1968) са добре застъпени в Кг>иводол.3. Отделената от П. Георгиева фаза Ре-бърково, представена в Сълкуца III (BERCIL1961), Ребърково (ГЕОРГИЕВЛ 1987; 1994), де-монстрираща един относително глдък пре-ход към протобронзовата култура Галатин присъства в Криводол, както и в повечето височинни селища на Западна България.4. Последният пласт от Криводол принадлежи към протобронзовия етап на Преходния период (ВАЙСОВ 1992, обр. 4) от енеолита към бронзовата епоха, представен от културите Галатин (GEORGIEVA 1988; 1993), Сълкуца IV (BERCIU 1961), Херкулан II-III (ROMAN 1971) и Ласиня II (KAUTZ 1992).5. Констатираните прилики в някои форми и украси на съдовете от Криводол (обр. 11, 4,6; 13, 10; 19, 6; 28, 2; 44, 6; 54, 1-2) с форми и украси от Ласиня II (KAUTZ 1992, Abb. 3, 10-11; 4, 9; 5, 5-7; 6, 1; 9), говорят за тесни връзки и двустранни влияния между културите Криводол и Балатон-Ласиня в рамките на интеграционните процеси под -готвили възникването на Ранната бронзова епоха в района на Средния и Долен Дунав. Установените от нас факти са отражение на етнокултурните трансформации по време на Преходния период, довели до унифика ция на външния облик на археологическите култури. Тези явленя намират своето ярко отражение в разглежданата от нас керамика (ГЕОРГИЕВА 1992, 345).Във височинната селищна могила Криводол се срещат най-характерните за КСБ форми на съдове и украси. Установиха се и някои неизвестни досега особености на част от керамичния материал, конто дават нова информация за мястото на селището в културата.Всичко това доказва значимостта на раз-глеждания обект, станал епоним на културата Криводол, характерна за късния енеолит в Западна България.

ЛитератураАЛЕКСАНДРОВ 1981Г. Александров. Новооткрнтн праисторически селища в Михайловградски окръг. Известия на музеите от северозападна България б, 1981.БОПЕВ/АЛЕКСАПДРОВ 1993 А. Бонев, Г. Александров. Багачина - тракийс-ки култов център. Археология 1, 1993.ВАЙСОВ 1992И. Вайсов. Проблемн на преходния период от енеолита към бронзовата епоха в България. Състояние на проучванията на т.нар. Преходен период в България. Археология 2, 1992.ГАРАШАНИН/СИМОС.КА 1976М. Гарашанин, Д. Симоска. Контролни ископу-вания на Шуплевац и некой проблеми на групата Шуплевац - Бакарно гумно. Macedoniae Acta Archae.ologica 2, 1976.ГЕОРГИЕВА 1987 П. Георгиева. Материали от преходния период между каменно-медната и бронзовата епоха от Северна България (проблемн на проучванията). Археология 1, 1987.ГЕОРГИЕВА 1992П. Георгиева. Этнокультурные изменения в преходном периоде от Энеолита до Бронзо вой епохе в Нижпедунайском районе. Studia praehistorica 11-12, 1992.ГЕОРГИЕВА 1994 П. Георгиева.Лроучване на селище от преходния период от енеолита към бронзовата епоха при с. Ребърково, Врачанско. Археология 1, 1994.ГЕРГОВ 1987В. ГЕРГОВ. Медни находки от праисторическото селище в м. Редутпте при с. Телиш, Плевеиски окръг. Археология 4, 1987.ГЕРГОВ 1992В. Гергов. Доисторическое поселение Телиш -Редутите. Studia praehistorica 11-12, 1992.ДЖАМБАЗОВ 1963Н. Джамбазов. Ловешките пещери. Известия на българския археологически институт 26, 1963.Миков 1938В. Миков. Приноси към праисторическата епоха у нас. Известия на българския археологически институт 12, 1938.Миков 1948В. Миков. Предисторическото селище до Криводол, Врачанско. Разкопки и проучвания I, 1948.Миков, В., Н. ДЖАМБАЗОВ 1960 В. Миков, Н. Джамбазов. 1960. Деветашката пещера. София 1960.Николов 1968Б. Николов. Праисторическото селище при с. Оходен, Врачански окръг. Археология 1, 1968.Николов 1971Б. Николов. Софрониево. Враца 1971.Николов 1974 Б. Николов. Градешница. София 1974.Николов 1975Б. Николов. Заминец. София 1975.Николов 1971Б. Николов. Развитие на халколитните култури в Западна България. [Автореферат]. София 1981Николов 1984 В. Николов. Криводол - древни култури. София 1984.ПЕТКОВ 1950 Н. Петков. Селищната могила Окал глава до Гииляне. Известия на оългарския археологически институт 17, 1950.ПЕТКОВ 1963H. Петков. Праисторическото село Пеклюк при с. Гълъбовцн. Известия на български я археологически институт 2G, 1963.ПЕТКОВ 1964И. Петков. Грънчарска пещ от енеолитното селище при с. Гълъбовци, Софийско. АрхеологияI, 1964.ПЕРНИЧЕВА 1992 Л. Перничева. Исследвания халколита в среднем поречье реки Струма. Studia praehistorica 11-12, 1992.

Попов 1919Г. Попов. Пещерата Моровица. Известия на оългарския археологически институт 3, 1919.РАДУНЧЕВА 1981А. Радунчева. Праисторически селища V-II хпл.пр.и.е. —В: Перник 1, София 1981.СИМОСКА/КПТЛИОСКИ/ТОДОРОВИЪ 1976 Д. Симоска, Б. Китаноски, У. Тодоровип. На-селбата Црнобуки и проблемот па истопмената култура во светлината на новите археолошжки инстражуван>а. Macedoniae Acta Archaeologica 2, 1976.ТОДОРОВА 1983X. Тодорова. Овчарово (Разкопки и проучвания8). София 1983. ТОДОРОВА 1986X. Тодорова. Каменно-медната епоха в България.София 1986.BERCIU 1961D. Berciu. Contribuía la problemele neolilicului in Romanía in lumina noilor cercetári. Bucure§ti 1961.CHOKHADZIEV 1984 S. Chokhadziev. Ausgrabngen an der präehiston-schen Siedlung beim Dorf Djakovo, kreis Kjusten-dil. Studia praehistorica 7, 1984.CHOKHADZIEV 1985S. Chokhadziev. Fruhäneolilhische keramik aus der präbistoriscben Siedlung bei Slatino, Besirk Kju.stenclil. Studia praehistorica 8, 1985.GARASAXIN 1978 M. Garasanin. Betrachtungenzum zum Säleuta -Krivodol-Bubani Komplex auf dein Mittleren Balkan. Studia praehistorica 1-2. 1978.GALI. 1948J.H. Gaul. The Neolithic Period in Bulgaria. American School of Prehistoric Research 16, 1948GEORGIEVA 1988Р. Georgieva. Die prähistorische Siedlung in der Gegend Cukata beim Dorf Galatin, Bez. Vraca. Studia praehistorica 9, 1988GEORGIEVA 1990Р. Georgieva. Periodisation of the Krivodol-Sälcuta-Bubani Culture. -In: Vinca and its World. Beograd 1990.GEORGIEVA 1993Р. Georgieva. Galatin Culture. -In: The Fourth Millennium B.C. Sofia 1993.KAUTZ 1992N. Kalitz. Die Balaton-Lasinja-Kulturund ihre südlichen Beziehungen. Studia praehistorica 11-12, 1992.ROMAN 1971P. Roman. Strukturänderungen des Endäneolithi-kums im Donau-Karpatenraum. Dacia 15, 1971.TASIC 1979N. Tasic. Bubani-Sälcuta-Krivodol Komplex. -In: Praistorija Jugoslavenskih Zemalja 3. Eneolitska doba. Sarajevo 1979, 87-114.TonOROVA-Sl M EONOVA 1968H. Todorova-Simeonova. Die vorgeshichtlichen Frunde von Sadovec (Nord Bulgarien). Jahrb. Römisch-Germanisches Zentralmuseum Mainz 15, 1968, 15-63.

Нови данни за металообработването в района на МонтанаГеорги АлександровGeorgi AlexandroSNew data about metal-working in the area of MontanaA copper axe-adze from Jdszladany type was found to the south-west from the modern town of Montana. Another one was found in the area of Herkovitsa. second accidental find is being kept in the Vratsa museum. A large number of similar tools/weapons are known from Transylvania, Hungary and NW Bulgaria. The date of this type copper axe-adzes is undoubtedly, particularly after the precise dating of a similar find from the layer ofTelish settlement, placed at 4000-3800 BC.In the museum of Valchedrum a bronze chisel is being kept. An axe from the Veselinovo type was found 2 km SF, from V'alchedrum. An important evidence for local metalworking in the Late Bronze Age was found in the area of Roman period Montana. This finding represented a part from a stone mould for casting of spears.It is possible that new finds, presented here are evidence for trade connections. Still, we suppose they were local products, because the area of Montana is rich in ore deposits. Such are found not only in the mountain areas but in the ore-bearing sands of the rivers loo. Metal producing and metal-working was evidenced not only in the Antiquity and the Middle Ages, but in the Eneolithic period too.1. В местността "Жеравица", на 4 км юго-източно от Монтана (обл. Михайловград), при обработване на лозе е била намерена медиа брадва-копач тип Ясладани от края на каменно-медната епоха (обр. 1 и 2). Две-те работни части са почти симетрични и са свързани чрез разширение, където е втул-ката за дръжката, с диаметър 3,10 см. За по-голяма здравина от вътрешната страна, около отвора на брадвата-копач, има релефен пръстен, висок 4-6 мм. Едната работна част на брадвата е дълга 11,7 см, а широчината на острието е 4 см. Другата работна част, единият ъгъл на чието острие е отчупен, има дължина 11,5 см и запазена широчина на острието 5,3 см. Повърхността е грапа-ва, което се дължи на дефектно изливане без последваща обработка. Този тип медни брадви-копачи е изливан в двуделен калъп.Друга такава медиа брадва-копач е намерена в района на Берковица (Миков 1961, 371), а една непубликувана случайна находка се пази в музея на гр. Враца. В. Миков изказва мнението, че намерените в нашата страна медни брадви-копачи произхождат от северозападните български земи (Миков 1961, 371). На същото мнение е и Н.Е. Черных, който причислява този наш край към Балкано-карпатската металургична облает. Голям е броят на подобии оръдия/оръ-жия в Трансилвания, Унгария и Североза-падна България (ЧЕРНЫХ 1972, 132). Много по-рано Фр. Шуберт застъпва същото становище и дава името на типа. В публикуваиата от него карта личат многобройните находки от такива брадви в Югоизточна Европа (SCHUBERT 1965). В Западна Стара планина и Източна Сърбия има значителни залежи от мед, конто се експлоатират от енеолита до днес.По свояга форма, размери и леко заострена външна част на разширението за втулката разглежданата тук брадва-копач от Монтана твърде много наподобява брадвата-копач от с. Горски Тръмбеж (Миков 1933а, 90, обр.48) и друга една от Хертобаги, Унгария (SCHUBERT 1965, 282, Fig.l). Сходст-вото очевидно не е случайно, въпреки отда-леченоетта на местонаходищата.Датировката на тези медни брадви-копачи стана още по-сигурна след откриването in situ на такава брадва-копач в ненарушен културен пласт от праисторическото селище при с. Телиш, датиран с керамика от финала на каменно-медната епоха (Гергов 1987, 51-53, обр.9, 10), което в абсолютни дати е 4000-3800 ВС.2. В музейната сбирка на гр. Вълчедръм.

Обр. 1 . Б pa два-копач от Монтана, поглед отгореОбр. 2 . Брадва-копач от Монтана, поглед отстраниОбр. 3. Бронзова длето от ВьлчедръмОбр.5. Калъп за и.ииване на копан от МонтанаНови данни за металообработването в района на Монтана133облает Монтана, се пази бронзово длето, счупено почти по средата на две части (обр. З) 1. То има плоска правоъгълна форма, раз-ширена към острието. Общата му дължина е 11,5 см, откъм тилната част, то е широко 6,5, а при острието - 7.5 см, и е дебело 5-6 мм. Намерено е в местноетта "Садовете", на 1 км северно от Вълчедръм. То има аналогия с едно длето от околностите на Хотница (ЧЕРНЫХ 1972, рис. 61.2). Намерено е в местноетта "Садовете", на 1 км северно от Вълчедръм.3. Брадва тип Веселиново е намерена в местноетта "Пешино пладнище", на 2 км югоизточно от Вълчедръм (обр. 4). Типът е наименован от В. Миков (Миков 1933 б, 203, обр.239). Брадвата от Вълчедръм има дъл жина 14 см, а издълженото ухо с втулката - 5,5 см. Острието е леко разширено и дъл-жината му е 4,8 см. Повърхността е гладка и има запазена кафяво-зеленикава патина.Заедно с брадвата са открити характерни за раннобронзовата епоха керамични фраг-менти от съдове с релефни кръгли пъпки, т.нар. "лещовиден" орнамент, и успоредни врязани линии, което потвърждава нед-вусмислено отнасянето на този тип брадви към този период. Брадви, подобии на наша-та, са известии от с. Митровци, Монтанско (ЧЕРНЫХ 1972, 150, табл.25,10; 25, Т-18), Ал-тимир и Ворован, Врачанско (Николов 1964, 70, обр. 1 :в; 71, обр. 3,6), Угърчин, Ловчанско, Станимака (Асеновград) (Миков 1933а, 104, обр. 62; 109, обр. 69) и от други по-далечни селища (ЧЕРНЫХ 1972, табл. 27, табл. 16.8.10).4. Важно доказателство за местно мета-лообработване през късната бронзова епоха е открито в тракийското селище, чието име все още не знаем, разположено на мястото на Монтана от римско време. Тук е наме рена част от каменен калъп за изливане на върхове на копия (обр. 5). Запазената част от формата е откъм върха на копието. Тя е дълга 10 см и е широка 3,8 см. Формата има централен жлеб (широк 4 мм) и два странични, за релефните ръбове на копието. Понеже липсва задната част от калъпа с втулката, е трудно да се правят съпоставкиИзказвам благодарност на зав. музейпата сбирка Мордам Перчинкой за предоставената ми възможс други подобии находки. Близо до двата ъгъла от запазената част на калъпа има по една вдлъбнатина, дълбока 5 мм с диаметър 3 мм за щифтовете, свързващи двете части на калъпа.Известно е, че и през античноетта в района на Монтана е имало интензивен метало-добив и металообработване. Това особено се отнася за добива на злато по горното поре-чие на р. Огоста, който е играл важна роля в икономиката на този край (АЛЕКСАНДРОВ 1981, 28; АЕЕХАКШЮУ 1980, 289). Тази дейност продължава и през Средновековието, кога-то са изработвани метални оръдия на труда, оръжия и украшения. Особено място заема голямото сребърно съкровище с позлата, открито в рушевините на крепост Монтана (АЛЕКСАНДРОВ 1984, 29(£) . Изработката и украсата на значителен брой църковни утвари и украшения от времето на османското роб-ство е продължение на тази традиция, раз-цъфтяла особено ярко в лицето на Чипровс-ката златарска школа ( СОТИРОВ 1984).Възможно е разглежданите тук нови находки да са резултат от търговски обмен, но допускаме те да са продукт на местна дейност. За последното ни дават основание следните обстоятелства: 1. Районът на Монтана е богат на суровини (руди) и то не само като залежи в планинския район, но и като орудяване на пясъците на реките. 2. Металодобив и металообработване тук са засвидетелствани не само през античноетта и средновековието, но и през енеолита. Има сигурни данни и за добив на сребро. Временно селище на рудари, добивали сребър-на руда, бе установено в района на с. Ело-вица, община Монтана 2. От тази руда и от промиваното в р. Огоста и нейни притоци злато са изработени някои от сребърните позлатени тракийски съкровища, открити в Северозападна България.Публикуваните тук метални находки, заедно с калъпа за леене на върхове на копия, допълват нашите познания относно метало-добива и металообработването в района на Монтана в древноетта, и обогатяват българс ката колекция от ранни метални находки.ноет да публикувам тук горните находки. '-' Проучване на Г. Александров и И. Белитов.1п Нопогет НепггеШ Тоа'огоуа

ЛитератураАЛЕКСАНДРОВ 1981Г. Александров. Оръдия на труда и предметн на бита от Монтана. Археология 4, 1981.АЛЕКСАНДРОВ 1984Г. Александров. Средновековно българско сък-ровнще от Михайловград. Археология 1, 1984.ГЕРГОВ 1987В. Гергов. Меднп находки от праисторическото селище в м. Редутите при с. Телиш, Плевеи-ски окръг. Археология 4, 1987.М н ков 1933В. Миков. Предисшорически селища и находки в България. София 1933.Миков 1961В. Миков. Медни брадви-копачи от България. 1п: Изследвания в помет на Карел Шкорпил. София 1961. Миков 1963В. Миков. Селищната могила от бронзовата епоха до с. Веселпново. Известия на Българския. археологически институт 13, 1962.Николов 1964Б. Николов. Селища и некрополи от бронзовата епоха във Врачанско. Археология 2, 1964.СОТИРОВ 1984И. Сотиров. Чипровската златарска школа. София 1984.ЧЕРНЫХ 1972E. Н.Черных. Горное дело и металургия в древнейшей Болгарии. София 1978.ALEXANDROV 1980G. Alexandrov. Goldgewinnung im Gebiet von. Montana in der Antike. -In: Actes du He congres international de thracologie. Bucare§ti 1980.SCHUBERT 1965F. Schubert. Zu den südeuropäischen Kupferäxten. Germania 43/2, Beilage 3, 1965.

Die pastös bemalte Keramik aus der finalkupferzeitlichen Siedlung Telis-Redutite, Zentral-NordbulgarienVencislav GergovВенцислав ГерговПастозно рисувана керамика от праисторическото селище Телиш-РедутитеПраисторическото селище Телиш-Редутите, Плевенско.се относя към финалния енеолит (4200-3800 cal. НС) и сьдьржа четири опожарени хоризонта, проучены върху цялята им площ. То е основен репер осветляващ финала на енеолити и началото на прехода към протобронзовата епоха в Северозападна България, Югозападна Румъния и източна Сърбия.Най- атрактивпите находки от този обект посвещавам на уважавапата проф. д-р и.н. Хенриета Тодорова, член-кореспондент на БАН, с дълбока признателност за нейните фундаментални приноси в изледването на праисторията на България.Die mehrschichtige spätkupferzeitliche Siedlung Telis - Redutite, Bez. Pleven, in Zentrum Nordbulgariens, hat drei gebrannte Bauhorizonte, in denen das Emde der Kupferzeit und der Anfang des Übergangs zum Protobronzezeit gut belegt ist. Telis - Redutite ist auch die einzige, vollständig freigelegte Lokalität des Kulturkomplexes Krivodol-Sälcuta-Bubani (ГЕРГОВ 1985, 31-33; ГЕРГОВ 1987, 44-48; ГЕРГОВ 1992, 347-357). Das breite Spektrum der Funde und Befunde aus dieser Lokalität wirft reichlich Licht auf den typologischen Inhalt des Finals der Spätkupferzeit im Nordwesten der Balkanhalbinsel (Nordwestbulgarien, Ostserbien und Südwest Rumänien), der in der in der Zeitspanne 4200-3800 cal. ВС zu datieren.Die attraktivsten Funde aus dieser Siedlung möchte ich Prof. Dr. Dr. Henrieta Todorova, Korrespondierendes Mittglied der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, in Anerkennung ihrer großen Verdienste für die Erforschung der Urgeschichte Bulgariens und Südosteuropas widmen.Die pastös-bemalte Keramik aus Telis - Redutite ist für Finalkupferzeit (4200-3800 cal. ВС) kennzeichnend. Die hier vorgestellten Gefäße sind eine Spitzenleistung ihres Herstellers. Er hat die Mannigfaltigkeit an Erdfarben, Graphit, Kanelluren, Ritz- und Stichverzierung in einer phantasievollen Komposition kulturspezifischer Muster geschickt zusammen gefügt. Das Ergebnis ist ein Musterbeispiel der hohen Kulturlei-stungen des spätkupferzeiliechen Menschen.Teller mit polychromer Verzierung (Inv. Nr.2541) aus Horizont II, Haus 19, D. 8.5 cm, H. 13.5 cm. Hist. Museum Pleven (Abb. 1 und 2). Die Oberfläche ist rötlich hellbraun und hoch poliert. Die Verzierung der Innenfläche und der Randpartien ist mit Graphit vor dem Brand und mit roter und weißer Erdfarbe nach dem Brand aufgetragen. Im Zentrum der Kompo -sition sind zwei esoid gebogene rote Schlangen mit dreieckigen Köpfen und jeweils ein Auge zu sehen, umrissen von dreifache Graphitlinien und weißen, pastös aufgetragenen Pünktchen. Beiderseitig der Schlangen sind konzentrische Kreise mit Schachbrettmuster zu sehen. Der Rand ist mit breitem, graphitbemalten Fries versehen, der aus schräg schraffierte Bänder durchbrochen von Dreiecken, Ellipsen und Kreise besteht. Die Außenseite des Randes trägt schräg schraffierte Dreiecke. Am Umbruch sind kleine Knubben angebracht.Kanne mit schräger Mündung, polychrom verziert (Inv. Nr.4411) aus Horizont II, Haus 19, H. 18.5 cm. Hist. Museum Pleven (Abb. 3). Esoid profilierte Kanne deren Henkel vom hohen Hals bis zum Schulter reicht. Der Gußschnabel ist leicht über den Rand hinaufgezogen. Gelbliche, hochpolierte Oberfläche. Die Verzierung ist mit Graphit vor dem Brand und mit weißer und roter pastosen Farbe nach dem Brand aufgetragen. Unter dem Rand verläuft ein horizontaler dunkelroter Streifen . Solche Streifen umrahmen auch die Bauchverzierung, die ausI 'encislav Gergovdrei symmetrisch gegenüberliegende, weiß gemusterte, rechteckige Methopen besteht, getrennt von breiten, roten Felder. Es handelt sich um eine selten vorkommende Form die ein unverziertes Gegenstück in der gleichzeitigen Siedlung Säleuta IIIb in Oltenien (Südvvestrumänien) hat (BERCIL 1961, 155-157).Amphore mit Muschelstichmuster, Kanel-luren, Graphit und polychrome Bemalung(Im. Nr. 3409) aus Horizont II, Haus 18, H. 23.5 cm. Hist. Museum Pleven (Abb. 4). Die

0 P 0 v l i J f p c c QjJJJTfAbb. 5. Amphore mit Stichmuster, Kanelluren, Graphit und polychrome Bemalung.138Vencislav Gergovbraune Oberfläche ist gut poliert. Am Übergang vom Hals zum Bauch sind zwei horizontale Bogenhenkel angebracht. Unter dem Rand verläuft ein schmaler roter Streifen. Der Hals ist mit Graphitmuster versehen. Die Verzierung des Bauches besteht aus zusammenhängende horizontale Bänder aus Muschelabdrücke, die durch senkrechte, rot umrandete Kaneluren in vier Felder unterteilt sind.Diese Gefäßform und die Anordnung der Verzierung sind für den Stufen III und IV des spätkupferzeitlichen Kulturkomplexes Krivodol-Sälcuta-Bubani kennzeichnend. Die Verzierung durch Muschelabdrücke begegnet uns auch in der III Stufe des Kulturkomplexes Kodzadermen-Gumelnita-Karanovo VI.Amphore mit Stichmuster, Kanelluren, Graphit und polychrome Bemalung. (Inv. Nr. 3333) aus Horizont II, Haus 18, H. 23.5 cm. Hist. Museum Pleven (Abb. 5). Die Form ist identisch mit Abb. 4, mit dem Unterschied, dass der Hals poliert und die Oberfläche darunter matt ist. Die polierte Henkeln sind mit Graphitverzierung versehen. Am Henkelansatz sind mit roter Erdfarbe Ellipsen aufgetragen. Senkrechte kandierte Streifen unterteilen den Bauch in Methopen. Die breite Kaneluren sind mit roter und gelber Erdfarbe übermalt. Die Zwischenfelder sind flächendeckend mit der s.g. Treppen-Ritzverzierung versehen, die jeweils aus 20 horizontale Reihen besteht. Am glatten Unter teil sind Dreiecken eingeritzt, mit roter Erdfar-be umrandet. Ein breiter roter Streifen umfaßt die Partie über den Bodenrand.Auch diese Gefäßform und die Anordnung ihrer Verzierung kommen im spätkupferzeitli-

LiteraturГЕРГОВ 1985В. Гергов. Праисторическото селище в мест-ността Редутите при с. Телиш. Музеи и паметници на културата XXV/1, 1985, 31-33.ГЕРГОВ 1987

В. Гергов. Медни находки от праисторическото селище в местността Редутите при с. Телиш, Плевенски окръг. Археология XXVIII/4, 1987, 44-48.ГЕРГОВ 1992аВ. Гергов. Доисторическое поселение Телиш-Редутите. Studia Praehistorica 11/12, 1992, 347-357.chen Komplex Krivodol-Sälcuta-Bubani ziemlich oft vor.Große Doppelhenkeltasse mit mannigfaltiger Verzierung. (Inv. Nr. 3099) aus Horizont II, Haus 18, H. 20 cm. Hist. Museum Pleven (Abb. 6). Bikonische Tasse mit hohem Hals und zwei senkrechte Henkel, die vom Hals bis den Umbruch reichen. Die hellbraune Oberfläche ist angobiert und gut poliert. Die Verzierung des Halses besteht aus zwei entgegengesetzte Me -thopen mit Graphitmuster, umrahmt von Streifen aus roter Erdfarbe. Am Umbruch sind sechs durchlochte Knubben angebracht, umrandet von rechteckige Muster aus Graphit und roter pastösen Farbe.Diese Gefäßform und die Anordnung des Ornaments kommen oft im spätkupferzeitlichen Kulturkomplex Krivodol-Sälcuta-Bubani und namentlich unserer Siedlung Telis-Redutite vor.Die pastös-polychrom bemalte Keramik ist eine datierende Erscheinung, die für den Final der Kupferzeit auf der Balkanhalbinsel typisch ist (Миков 1948; Николов 1975; ГЕРГОВ 1992, 29-30, обр.З г, 4 а-в; Николов 1962, Fig.115-117). Statistisch gesehen kommen aber die hier vorgestellte mannigfaltige Kombinationen von Verzierungstechniken verhältnismäßig selten vor.Es ist offensichtlich, dass die Gefäße, die nach dem Brand zusätzlich noch reichlich mit Erdgarben übermalt sind, nicht für den praktischen Gebrauch bestimmt gewesen sein können, da diese Farben ja abwaschbar sind. Deswegen ist es naheliegend anzunehmen, dass es sich in diesen Fällen um Zierstücke mit rein ästhetischer Funk tion handelt, die wahrscheinlich auch bestimmte Rollen in den Kultpraktiken gespielt haben.ГЕРГОВ 19926 В. Гергов. Глинен олтар от праисторическото селище при с. Телиш, Плевенско. Известия па музе-ите от Северозападна България 18, 1992,29-31.Миков 1948В. Миков. Праисторши!СКото селище до Криводол, Врачанско (Разкопки и проучвания 1), 1948, 26—62.Николов 1984 Б. Николов, Криводол - древни култури, София 1984.BERCI и 1961D. Berciu, Contribufii la problemele neolithicului in Romania in lumina noilor cercertari. Bucure§ti 1961.

More Gold from the Chalcolithic AgeMaya AvramovaМая АбрамоваОще .шатни находки от халколитаСтатията представя две случайно открити златни находки от халколита, постъпили в колекцията на Национала ин исторически музей. Подобии находки от района на Североизточна България се една указание, че и тези находки са оттам.In 1994 two gold f'inds from the Chalcolithic Age entered the collection of the National His-tory Museum.1. One of the objects represents a gold applique (fig. 1). It was discovered in the élévation seulement of Okol dava near the village of Gni-lyane (in the area of Sofia). Treasure-hunters have obviously been intensively working at the site partially investigated by N. Petkov (PETKOV 1933, 193; 1950, 157-170). The applique was discovered in the soil of a treasure-hunters' pit - fortunately, the shine of the gold escaped the notice of the eager diggers. The object is worked of pure 23.5 carat gold. It is round-shaped, with a diameter of 21 mm, and diameters of the holes - each of 1,1 mm. The applique must have had a convex surface, but the discoverers have probably flattened it. It has got two holes in the middle that must have served when attaching the applique (to something) by sewing. A gold applique of this kind has not been known so far; the appliques from the discovered burials of the Varna Chalcolithic necropolis are usually holed on their borders.Similar objects, however made of mar-ble, were found in the neolithic settlement of Gradeshnica near Vratsa ( NIKOLOV 1974, fig. 16). The same shape cut out from a Spondylus shell was discovered within Polyanica teli near Targovishte (TODOROVA 1986, fig. 91).Unfortunately we do not know the place of discovery of the other two gold finds. They were handed over to be sold to the National History Museum by persons who did not specify the place of their discovery. Both of the objects are made of 23.5 karat native gold too. One of them

4^v^ ■Fig. 1. Gold Aplique from Okol Clava.a.Fig. 2. Таю АсаЛеп1а1 рпсЬrepresents a spirally winded wire with a rounded cross-section and broken-off ends. The wire must have had the shape of a bracelet (later) probably crumpled. A similar gold bracelet was discovered in the Emenska Cave (NIKOLOVA/A.\-GELOV 1961, fig. 13).2. The second object is round and convex as well; there is a big hole in its middle, and a square-shaped opening in the border area. Dimensions: diameter - 30 mm, diameter of the hole in the middle - 10 mm. The aplique is a variant of the gold anthropomorphic amulets well-known from a number of (archaeological) sites in Bulgaria and abroad. Closest seem to be the parallels discovered in Varna Necropolis:— an amulet (grave No. 36) - round, with a hole in the middle and a rectangular sprout holed in the middle as well;— an amulet (grave No. 108) - round and slightly convex, with a trapezoid sprout with a hole;— an amulet (grave No. 65) - round and slightly convex, with two holes.There are also analogies with two amulets from the Hotnica Gold Treasure (ANGELOV 1958).The most precise analogue is, however the anthropomorphic amulet from the necropolis of Sava tell near Dulgopol which is being kept in the History Museum of Dulgopol (Here I would like to thank Prof. Henrieta Todorova for the information delivered).The concentration of this type of amulets predominantly in Northeast Bulgaria is a rea son that makes us believe the object received in the National History Museum has most likely come from this part of the country.The gold finds which entered the collection of the National History Museum are enriching our knowledge about the goldsmith's art and craft throughout the Bulgarian lands during the Chalcolithic Age.

ЫеГегепсезАНГЕЛОВ 1958Н. Ангелов. Селищната могила при с. Хотница. -1п: Сборник Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. София 1958, 389-403.Николов 1974Б. Николов. Градешница. София 1974.Николовл/АнгЕлов 1961 Я. Николова, Н. Ангелов. Разкопки на Еменс-ката пещера. Известия на Археологическия инс-титут XXIV, 1961, 297-316.ПЕТКОВ 1931 Н. Петков. Могилата Окол глава при с. Гни-ляне. Годишник на народния музей V, 1926/1931, 115-145.ПЕТКОВ 19501H. Петков. Селищната могила Окол глава. Известия на Археологическия институт XVII, 1950, 97.ТОДОРОВА 1986X. Тодорова. Каменно-медната епоха в България. София 1986.Ivanov 1982I. Ivanov. The Varna Chalcolithic Necropolis. -In: The First Civilization in Europe and the Oldest Gold in the World. Exposition Catalogue (Japan). 1982.

Two New Chalcolithic Copper Axes Discovered in BulgariaIvan Ivanov1, Maya AvramovaИван Иванов*, Мая АбрамоваДве нови халколитни медни брадви от БългарияСтатията разглежда две случайна находки на медни брадви-копачи, новопостъпили във Варненския археологически музей и в Националния исторически музей, както и две откупени от Националния исторически музей находки На брадви-чукове тип Видра А.The copper axes-mattocks discovered not only on the territory of present-day Bulgaria, but also throughout the area of the so-called Balkan-Carpathian metallurgical province of the Chalcolithic Age, have been known for a long time already, and they have become a matter of research. These tools of a real interest not merely for their long existence but also for the diversity of the types and the compara-tively great number of représentatives available. There have been no arguments concerning the dating, all of the objects being thus referred to the very end of the Chalcolithic Age.The occasion for the next-following exposition was provided by two very akin finds - cop-per-made axes-mattocks - received almost at the same time in two différent muséums of the country - the National History Museum in Sofia, and the Archaeology Museum of Varna:1. An ax-mattock, copper (fig. 1) (Archaeology Museum, Varna; Inv. No. 1-3275). It has got an arched body with a cylindrical hole symmet-rically situated in the middle. The cross-section both towards the mattock and towards the ax is elliptical. The mattock's biade is arch-shaped, with visible traces of hammering and blunting in resuk of its use. The biade of the ax is higher in its upper part, and it is likewise slightly arched. There are less marks of use to be seen on its surface. The entire head of the tool is covered with patina, and with bright-green corrosion spots in some places.Dimensions: length - 24 cm; width by the holes - 5,5 cm; width of the mattock - 5,6 cm; width of the ax - 4,3 cm; diameter of the hole - 3,3 cm.2. An ax-mattock, copper (fig. 2) (National History Museum, Sofia - Inv. No. 1-34921). The description of the tool would be similar to the previous one. A différence is made by the facti that there are no visible marks of use neither on the biade of the mattock nor on the ax's one.Dimensions: length - 23,5 cm; width by the holes - 6,6 cm; diameter of the hole - 3,4 cm.Characteristic of this type of tools appears to be the elongated lower part of the body beneath the hole - it resembles a kind of plug. It should be regarded as a technological élément related to the tool's make rather, than to its usage. The common thing between the two above described objects is the considérable similarity as regards both their dimensions and make. The time they were received in the indicated muséums, as well as the approximate place of their discovery give us a reason to assume, though with certain réservations, that they may belong to one and the same collective find of an unknown number of spécimens. As regards the place of f inding the ax-mattock from the muséum in Varna is said [by the discoverers] to come from the area of Pavlikeni, and as place of origin of the tool received in the National History Museum in Sofia the grantor indicates the région of Pleven.One of the earliest researchers of the Chalcolithic Age in Bulgaria dealing with this type of axes is V. Mikov (MIKOV 1961). He managed to gather all those 29 copper axes-mattocks known up to that time. Their typology comprises several dénominations, and their fréquent confounding or disarranging is usually due to the fact that thèse tools have got many func-tions. Besides as axes-mattocks they might alsoFig. 2. An copper ax-mattork (National History Museum, Sofìa - Inv. No. 1-34921)be déterminée! as picks-axes, axes-adzes, etc. The aim of V. Mikov's above mentioned publi cation is to bring to the experts' knowledge the information about the existence of such tools. A later, more detailed research on this subject was undertaken by E. N. Chernykh (CHERNYKH 1978). In his monograph these tools are defined as plug axes-adzes, and referred to type TT-12; the author indicates, however, one single specimen as discovered on the territory of present-day Bulgaria, namely the one from the mining area near Ai-Bunar (Stara Zagora région).The greatest contribution to the research of the axes-mattocks was given by Henrieta To-Fig. 3. An copper ax-hammer. National history muséumdorava. In her summarized monograph on the Chalcolithic Age in Bulgaria (TODOROVA 1986, 150-151) the author certainly does not devote too much space to this matter; in her German language publication about the copper axes dis-covered in Bulgaria (TODOROVA 1981, fig. 4, 17), hovvever, she pays considerable attention to these tools. Basing on some earlier publications H. Todorova classifies the Bulgarian forms to the type Turgu Ocna [the eponymic site is in Romania]. The author teils about eight [8] axes-mat-tocks of this type from Bulgaria. In her view the finds of this type as a whole are to be referred to the end of the transitional period between the Chalcolithic and the Bronze Age, i.e. past the end of the Kodzhadermen-Gumelnitsa-Ka-ranovo VI complex.Tracing out the places of discovery of this type of axes-hammers in today's Bulgarian lands one might assert with a considerable ex-tent of certainty that these tools have occurred mainly in the centrai part of North Bulgaria and in the northwest of the country. In the south were found only single spécimens in the area of Stara Zagora.

Certainly, the real function of these toolsFig. 4. An copper ax-hammer. National history muséumis of considerable interest for their interprétation. In spite ofthe visible traces of exploitation - most exploited is the tool from Ai-Bunar - it seems quite uncertain that tillers in that epodi used such expensive implements to dig the ground. It is well-known that metal was pretty expensive in the Chalcolithic Age and therefore accessible just to a select society, and then first and fòremost for the reason of its hard way of extraction. The occurrence of certain types of copper tools in différent áreas of Bulgaria's territory may be related to certain (distinct) metal-working centers and Workshops. Evidence in this respect is the concentration of a considerable number of copper finds, as for instance the case with the Varna Chalcolithic Necropolis I, as well as the one from Durankulak. Of course, I do not have in mind any direct analogies to the above published finds; I am rather refer-ring to the probability that early metal goods may have been used as objects of trade [barter], or even as means of payment.We know similar cases with societies from times relatively doser to ours, and from various parts of the world.The dating of the finds to the very end of the144 _Ivan Ivanov, Maya Avramova

ReferencesCHF.RNYKH 1978 E.H. Черных. Горное дело и металлургия Древнейшей Болгарии. София 1978.MIKOV 1961В. Миков. Медни брадви-копачи от България. -В: Сборник в помет на Карел Шкорпил. София 1961,369-385.TODOROVA 1986X. Тодорова. Каменномеднаша епоха в България. София 1986.They are worked (out) of a thin copper disk ca. 2-3 mm thick. On one of the pièces there is a well-shaped part of a circulai - flange visible. The fragments may possibly represent parts of some kind of metal vessel.The metalwork hoard of copper axes-hammers is the second of this type discovered in South Bulgaria. The first one comprising three spécimens was accidentally discovered in the area of Ustra castle near Kurdzhali. This kind of collective finds consisting of copper objects referred to the second half of the Chalcolithic Age have been known predominantly from the lands north of the Balkan Mountains, the larg-est of them coniing from Plocnik (Serbia) and Dragodan (Bulgaria) (TODOROVA 1986, with cit-ed lit.)The collective finds of ceramic, copper and flint tools, etc. deposited both in the settlements (Smyadovo, Golyamo Delchevo, etc.) and/or elsewhere could be related to the ritual practice of burying objects of value as for instance gifts to the gods, in order to ensure the welfare of the society. The discovery of other tools of this kind would provide occasion to arrive at some more precise and detailed conclusions concern-ing both their character and their fonctions in societies of those [remote] times.Chalcolithic Age is a prerequisite to relate them to the population shifts and the wide migrations commencée! at the beginning of the 4th millen-nium B.C. One shoulcl not miss the fact either, that a part of the axes-mattocks were discovered as collective finds - б spécimens from Plakuder, from Turgu Ocna itself, etc.In 1999 Assen Hadzhikostov offered the National History Museum to buy two copper axes-hammers. Following his communication the finds were discovered about 500 m west of Bereketska tell at a depth of 0.80 m, during a deep ploughing in the spring. The axes are said to have been pi led up one over the other, and over them lay fragments of some kind of metal object.1. An ax, copper, with a straight body, an ellipsoidal hole, and a hind part with a square cross-section, a well-shaped biade, without any traces of use (fig. 3). It belongs to variant "A" of the type "Vidra" (after H. Todorova).Dimensions: length - 21,5 cm; diameter of the hole - 3,6 x 3,4 cm; weight - 1200 g.2. An ax, copper (fig. 4). The description of the tool would be similar to the previous one. Dimensions: length - 19 cm; diameter of the hole - 3,5 X 3 cm; weight - 1000 g.3. Fragments of an object made of copper.

Stone seepters type zoomorphic figure from SozopolSteppe influences on the West Black See coast at the beginning of the 4th

mill. BCKaiin DimitrovКал и н Дим и троеКаменни гкиптри от зооморфен тип от Созопол.Стеши влияния в западиочерноморското крайбережие от началото на IVхил.пр.Хр.Работами разглежда една завележителна находка, открыта при подводните проучвания на енеолитното селище в залива на Созопол. Става дума за стилизираиа конска глава, гравираиа вьрху дръжката на костепа лъжица, дьлга 16 см. Иконографският тип отговаря много точно на този от каменните скыптри, добре познати в Югоизточна Европа от началото на IVхил.пр.Хр. Находката стой най-близо до находките от Феделещи ы Сълкуца.Откритата при подводните проучвания, заедно с лъжицата, късноепеолншна керамика се отпася към края на културата Варна. Тя не e предмет на оостойно представяне, но редица нейни черти са маркирани, за да се получи представа за характера на културата от финала на енеолитния период.In 1988 the zoologist Georgi Ribarov in passing mentioned in his paper at the Interna tional Symposium Thracia-Pontica a "spoon of deer's horn", whose handle was representing a "horse head". The find was among those discovered during the underwater excavations of the submerged Eneolithic settlement in the Sozopol harbor. Ribarov did not present any photograph or drawing of the spoon and so nobody paid attention to the report about the "horse head" figure ( RIBAROV 1991, 115—116). The prelimi-nary excavation report for 1987 by V. Popov is extremely frugal and the bone spoon is not at all mentioned there (flonoB/KATHHMAPOB 1988, 39). Nothing is said about the "horse headed" spoon also in subsequent publications conse-crated to the Sozopol Eneolithic settlement (AHPEAOBA ET AL. 1993; AHIEAOBA ET AL. 1995; DRAGANOV 1995; DRAGANOV 1998).I carne across the spoon bearing an animal head figure at its handle in the beginning of2003 during a review of the ceramics from the archaeological site in question stored in the Center of Underwater Archaeology in Sozopol. The figure being directly related to the stone zoomorphic scepters problem and the Fourth millennium discussion, studied as well by my highly esteemed tutor Prof. Todorova, I am presenting here in more detail this exceptional find.

Object descriptionThe spoon is made of a solid bone witness-ing a highly skilled workmanship. Two distinct parts can be discerned: shovel and handle.All surfaces are polished. Ribarov's allégation that the spoon's material is a deer's horn cannot be sustained. All the external indications and particularly the lack of the charac-teristic horn texture, lead to the conclusion that the material is bone and not horn. The size itself and the flatness of the spoon tend to show as origin a long bone of a big herbivorous animal. A horse bone is not to be excluded, but this is to be only considered as a spéculation connected about the figure itself being a horse head (Fig. 1).The object overall length is 16 cm while the maximum width is 3.8 cm. The shovel is wide with a drop like shape and is very slightly bent. By a smooth transition it modifies into a long and lean handle, with an oval, nearly circular, cross-section. The handle is minimum 0.6 cm thick. The shovel's minimum thickness is about 0.2 cm.A three-dimensional miniature figure of an animal's head is sculptured at the end of the handle. The head overall length is hardly 2.3 cm. Despite the small size, ali the détails are represented very skilUully by deeply carved and exceptionally thin lines. Most probably they0 3 cmFig. 1. Bone spoon with zoomorphic handle, Sozopol, Submerged Final Chacolithic Settlement (pholo: K. Dimitrov, scale 3:1; drawings G. Kazarov)I I I I I I I I I I I0 3 cmFig. 2. Details of the zoomorphic sporn handle, Sozopol, typological index 18 (photos: K. Dimitrov, scale 1:1; drawings G. Kazarov)have been eut by a fine and sharp flint instrument. The figure is slightly f lattened symmetri-cally at both sides of the spoon handle — the right-hand side profile at the upper side and the left-hand side profile at the dovvn side ofthe spoon (Fig. 1 a; Fig. 2).The basic shape in this zoomorphic figure is a muffle, in which a mouth, eyes and jaw are discerned.The muffle is rounded and lifted in the nose part. Its surface is partially eroded, but up left cari be noted two small parallel indentations can be noted up left marking a nostril. Most prob-ably fbrmerly they have been four. The mouth is depicted at both head sides by a long straight line sunk tili the eyes level. At the upper side it is limited by two short indentations under certain angle. Curiously enough the mouth line i sG. Tekerli-Mekteb, H. Fitione§ti, I. Suvorovo,typological index 9 typological index 8.5 typological index 8.5Fig. 3. Zoomorphic stone scepters with typological indexes, (scale 1:5; after GOVEDARICA/KAISER 1996)A. Round bottoni boii'l with graphitepainted décorationB. Round bottomed pot with Scratches décorationC. Fragment of a large vessel with incised décoration and knobsFig. 4. Ceramics from the Submergea Final Chacolithic Seulement Sozopol (photos: K. Dimitrov, seule 1:2)interruptecl at the mutile front side. The eyes are not just drawn but are three dimensionally sculptured. Although their surface is partially eroded, further détails can be perceived — most probably pupils.The lower jaw is represented by Sym m et r i e low relief arcs at both head sides behind the eyes. Marks fr om a repeated passing of a fine cutter are conserved at the lower head side. The ears are shown at the upper side ofthe head as a smooth and slightly protruded continuation of both jaws arcs.I have dealt in detail with the features of the miniatine zoomorphic head from Sozopol so that demonstrating its parallels becomes clearer and better grounded (Fig. 2).

Ave

rage

In

dex

CO

13.5

10.5

o LO CO LOco

Add

ition

al

déta

ils

Inde

x

o o o o rO o ro rO Osi o

Pro

porti

ons

Inde

x

ro rs Osi O-J Osi ro ro

Ear

s

Sha

pe

Inde

x

ro ro rO ro ro

-ro Osi fN

Jaw

Sha

pe

Inde

x

ro CN CM

-ro ro Os| Osi ro

Inde

x m Osi rO rO LOOsi

ro LO LO

Eye

s

Sha

pe a

nd

Det

ails

Sha

pe -

3 D

etai

ls -

3

Sha

pe -

2 D

etai

ls -

2

Sha

pe -

2 D

etai

ls-2

Sha

pe -

3 D

etai

ls-3

Sha

pe -

3 D

etai

ls -

3

Sha

pe -

1 D

etai

ls -1

Sha

pe -

3 D

etai

ls -

2

Sha

pe -

1 D

etai

ls -1

Sha

pe -

3 D

etai

ls -

3

Sha

pe -

1 D

etai

ls -

2

Sha

pe -

1 D

etai

ls -

2

Inde

x

ro WJ rsj LO OsJ LOrsj

ro Osi LO LO OsiM

outh

Sha

pe a

nd

Tech

niqu

e of

ex

écut

ion

Sha

pe -

3 Te

chni

que-

3

Sha

pe -

3 Te

chni

que-

2

Sha

pe -

3 Te

chni

que

- 2

Sha

pe -

3 Te

chni

que

-1

Sha

pe -

2 Te

chni

que

- 3

Sha

pe -

3 Te

chni

que

- 3

Sha

pe -1

Te

chni

que

- 3

Sha

pe -

2 Te

chni

que

-1

Sha

pe -

2 Te

chni

que

-1

Sha

pe -1

Te

chni

que

- 3

Sha

pe -1

Te

chni

que

-1

Muf

fle

Inde

x

CO LO LO rsj LOOsi

LO Osi Osi LOOsi

LO rsj

Sha

pe

Nos

trils

Sha

pe-3

N

ostri

ls-3

Sha

pe- 2

N

ostri

ls-3

Sha

pe -

2 N

ostri

ls-3

Sha

pe -

2 N

ostri

ls-3

Sha

pe-2

N

ostri

ls -

3

Sha

pe -1

N

ostri

ls -

1

Sha

pe-3

N

ostri

ls -

1 77cuD_"j=

£ o

Sha

pe -1

N

ostri

ls-2

Sha

pe-3

N

ostri

ls-1

Sha

pe -1

N

ostri

ls -1

Dat

e/ar

ch.

cont

ext

Sub

mer

ged

settl

emen

t V

arna

IV

-

Set

tlem

ent

Cuc

uten

i A4

Set

tlem

ent

Säl

euta

IV

Set

tlem

ent

with

out c

onte

xt

Oc

h re

gra

ve

i

Set

tlem

ent

Cuc

uten

i

Oc

h re

gra

ve

Gov

edar

ica/

K

aise

r Typ

e < < < < CO u co X

<u X

Find

Soz

opol

BG

(Fig

. 1;

Fig.

2)

Dra

ma

BG

(Fig

. 3 a

)

Räz

evo

BG

(Mos

tly

iden

tical

to th

e D

ram

a fin

d)

O cec 2tu ro <s*_ÇU CTI CU Ü_ "O w

cuLL_

Säl

euta

RO

(Fig

. 3 c

)

Vin

m d

e Jo

s R

O '(

Fig.

3

d)

Suv

odol

(Sup

leva

c) M

A

(Fig

. 3 e

)

Cas

imce

a R

O (F

ig. 3

f )

Teke

rli-M

ekte

b R

US

(F

ig. 3

g)

oce---Coo-ro CUc cn O LZLE

Suv

orov

o II

RU

S (F

ig. 3

i)

Fig. 5. Ceramics from the submergea, Final Chacolithic seulement Sozopol (photos: K. Dimitrov, scale 1:2)Parallels of the findThere is no doubt the ncarest similar figures are to be searched among the zoomorphic scept-ers, although they are made of stone and have con-siderably larger size (GETOV 1980, 91; TOJOPOBA 1986, 221-227). Few years ago Bl. Govedarica and E. Kaiser published a special study dedi-cated to these finds (GOVEDARICA/ KAISER 1996). It discusses 14 objects from South East Europe, so far ail the known ofthe zoomorphic type, and offers a typology (Fig. 3; Table 1). Adding a new object, a new zoomorphic figure in our case, créâtes a good chance for verifying the objectivity of the typology proposed by them for this kind of finds. A better vision on the "ideal prototype" of the zoomorphic figures could be expected from the compai ison between the stone scepters and the Sozopol bone représentation.The first attempi to indicate directly the best parallel met certain difficulty. Il turnedA. Sviali fìat villi nail décorationB. Biconic vessel villi nail impressed décorationC. Fragment afa biconic vessel villi incised décorationFig. 6. Ceramics from the Submerged Final Chacolithic Seulement Sozopol (photos: K. Dimitrov, scale 1:2)ont that the various features of the Sozopol figure: the muffle, the eyes, the lower jaw, the ears, the proportions as well as the détails and the work technique find similarity, but each in a différent zoomorphic scepters, i.e. not regularly in the saine one. I had therefore to introduce some kind of évaluation method and accord-ingly adopted index by values from 3 to 1 the iconographie features of every scepter: 3 for maximum similarity with the Sozopol zoomorphic figure and 1 for minimum. The muffle1 Among these détails a highesi attention deserve the lines engraved (Sâlcuta) or relieved (Casimcea and Suvodol) on the upper part of the zoomorphic figures. I assumeindexing takes into account the general shape and the way of representing the nostrils; the mouth indexing — its shape and the technique of exécution; the eyes indexing — the general shape, the location and the détails; the jaws and ears indexing — their shape.A separate indexing is used for the proportions.Scepters having détails which are missing in the Sozopol figure are negatively indexée!: from -3 to -l.1 This way every scepter was indexedthey mark a kind of headstall. If that is truc, then the time and the location of the horse domestication would acquile an entirely new light.in Function of its iconographie similarity with the Sozopol figure. The results from 10 stone figures are reflected in Table 1.The indexes analysis shows that none of the stone seepters is completely identical with the Sozopol figure. The nearest turn out to be chose from Drama, Räzevo, Fedele§eni and Säleuta - all of them type A in the Govedarica/Kaiser classification.Some additional similarities with the Sozopol find, besides the pure iconographie ones, could be mentioned too:— The Fedele§eni and Säleuta finds are also from Settlements;

— The Drama, Räzevo, Fedeleseni and Säleuta objects are from the zone of the large Late Eneolithic farming cultures complex Kodzadermen-Gumelnita-Karanovo VI —Tri-polie/Cucuteni.Unfortunately the Drama and Räzevo seepters have no clear archaeological context (GFTOV 1980, 92).Notes on the stratigraphy of the find from Sozopol, its dating and its cultural connectionIt was already made clear in the beginning that the exact stratigraphie position of the Sozopol spoon is not well documented, since no detailed publication on the 1987 excavation is available. Nevertheless some clues about this case exist: Ribarov's note about its origin from the Sozopol Eneolithic settlement and the fact that in 2003 the object was "discovered" within the mass Eneolithic ceramic material from the Sozopol harbor. From thèse two facts the conclusion about the bone spoon origin is quite certain — from the underwater excavations in the Sozopol harbor.It is known that there are in this site only two prehistoric cultural layers: Eneolithic and from the early Bronze Age (DRAGANOV 1995, 233— 235; DRAGANOV 1998, 212—216, fig. 1). The EBA settlement is linked to the Mihalic phase of Ezero culture or the ЕВА II according to its ceramics characteristics (ЛЕШАКОВ 1995, 21, 82; DRAGANOV 1998, 218; ГЕОРГИЕВ ET ALI 1979, 249; МЕРПЕРТ/ГЕОРГИЕВ 1973). This chronological position, supported by ,4C calibrateci dates, leads positively to a dating around the beginning of the third millennium ВС (БОЯДЖИЕВ 1992; BOYADZIF.V 1995, 173—177; GORSIJORF/BOJAUZIEV1996, 140—141). Such a date is loo late for a figure of the zoomorphic type seepters. Then we have to accept that the Sozopol spoon with the zoomorphic figure should be related certainly to the Eneolithic settlement.V. Draganov assumes that it could be dateci to the final Eneolithic age and indicates as nearest parallels the ceramics from the Ja-godinska cave I horizon, Telis-Redutite — III horizon, the late Krivodol phases (ABPAMOBA 1992; АБРАМОВА 1992a, 244-246; ВАЙСОВ 1992; ГАНЕЦОВСКИ 1993, 87-90; ГЕРГОВ 1987, 44-48, обр. 3-5; ГЕРГОВ 1992; ГЕРГОВ 1992а, 350-353). We could invoke also the stratigraphie observations and the published ceramic material from the Sozopol excavations in 1990 and 1993 (DRAGANOV 1995, 233-236, fig. 7, 8, 9; DRAGANOV 1998, fig. 2-4).The full treatment of the mass material from Sozopol harbor being carried out and will be published separately. Неге I can draw the attention to some preliminary notes, characteris-tic for this ceramics complex (Fig. 4-8):— The ceramics color is dark, mostly gray, dark gray or black. Seldom some vessels and fragments are brown and light beige (Fig. 6c);— Most vessels are well shaped from fine clay and with good surface finish;— The basic clay temper is inorganic — fine sand and very seldom crushed pottery (grob). In the clay of some vessels are found traces from a fine organic temper — probably animai dung. There are single vessels and fragments with more organic temper and finely crushed shells;— The basic shapes are typical with sharp edged profiles;Some cups and pots have a rounded wid-est body part, the lower vessel third having a roughed surface, limited on the top by a "false edge"(Fig. 5; Fig. 7e; Fig. 8e). Often these false edges are stressed upon by nail punctures or finger pinches;— Présent are ring shaped small handles, most often at the false edge, anyway within the lower vessel half. Small tong-shaped handles are more often to be seen on dishes and pots, also on the false edge. Absent are shapes of am-phora type with large vertical handles fixed at the mouth and the false edge. No horizontal handles are observed also on the vessels Shoulders. Only small ring shaped handles at the

mo10 cmFig. 7. Ceramics from the submergea Final Chacolithic seulement Sozopol (photos: K. Dimitrov, seule 1:2)Shoulders can be met instead (Fig. 6);— The S-profïled pots are most numerous in Sozopol — with a wide funncled mouth, short neck and spherical body lying on a Fiat and large bottoni. The lower third of some samples is ta-pered and roughed, the bottoni being of small diameter. A particular characteristic is the surface décoration of these vessels by diagonali)' thin strips with a sharp upper edge and buttons at the ends. This décoration could be viewed as an imitation of dragging the fingers or a very wide channel. The lower vessel part is often pro-vided with four tong-like handles, linked to the bottom by vertically strips (Fig. 5c, 5e);— Two round bottom vessels deserve a particular attention. The First one is a bowl with small ring shaped handle, having an appendix at the down side, fixed to the mouth. Finely crushed shells can be observed in this vessel's clay. The small vessel has a graphite décoration consisting of thin diagonal lines (Fig. 4a).The other round bottomed vessel is a pot provided with two little ring shaped handles, decorateci by diagonal Scratches and lias two buttons on the body (Fig. 4 b).— A décoration drawn with graphite is sel-dom présent. The graphite décoration is applied on large dishes or small bowls. It is performed with thin lines, organized in sheaves, forming a negative composition (Fig. 8 g).A few fragments are decorated by thin lines of semi transparent white paint, easy to be washed out. Others ones have a red thick non-fired paint. The allégations in some preliminary communications that this last two type of décorations are typical for the Eneolithic Sozopol pottery are not true. On the contrary, although very specific, the thick red and the white draw-ings are very seldom met. However, it is possible they have been more numerous, but this is not visible any more because the paint has been washed or stripped oui.Some fragments of large pots lower parts bear black flown spots. They could be either an intended décoration or remains from the vessels use.The incised décoration is présent too. It is consisting of lines sheaves, shaping Ornaments of spiral-meander type (Fig. 6c). There is also a version of incised line décoration with triangular sharp punctures. Some of the incised lines are white encrusted.It is to be pointed out that the rich and di-versified Kerbschnitt décoration characteristic for the Varna culture is totally missing in Sozopol (TODOROVA/TONÔEVA 1975; TOJOPOBA 1986, 119-121).All above said leads to the following conclusion about the Sozopol ceramic complex:— The shapes and the décorations do not allow relating it to some of the known three Varna culture phases;— The comparison to theThracian late Eneolithic settlements materials also shows considerable différences in the shapes. No vessels are présent with two vertical or horizontal handles, particularly characteristic for the Thracian tell Eneolithic end (MAZANOVA 1992, Taf. I, IV-V; TODOROVA, N.. 2003, Tabi. 1—5, 8—9, 12; TODOROVA, N., ET ALI 2003, Tabi. 8; TODOROVA, N./ MATSANOVA 2000, Fig. 26.4—26.7, Tabi. 26.4— 26.9);

— Several features: the white painting, the thick red paint, the "Scratches" décoration, some shapes and the présence of crushed shells in the clay allow to date the Sozopol complex after the last Eneolithic horizons of the tells in Thracia and even after the last phase of Krivodol culture (ГЕОРГИЕВА 1987; GEORGIEVA 1988; GEORGIEVA 1993; DOODD-OPRITESCU 1982, 71; АБРАМОВА 1992; АБРАМОВА 1992а; Николов 1975; Николов 1984).— It is very important to note that the Sozopol ceramics, although possessing several specific features and particularities, may by no means be separated from the late Eneolithic complex to which they no doubt belong. Their spécifies can be explained by the settlement géographie location and by chronological rea-sons. The dating of the Sozopol settlement at the final Eneolithic, proposed by V. Draganov, is quite acceptable. I estimate to be correct also detei mining the Sozopol settlement as belong-ing to the Varna culture IV stage (DRAGANOV 1998, 218).However the thorough characteristic of this final Eneolithic phase of the Varna culture could only be proposed after the complete publication of the Sozopol finds and about those from the other submerged settlements along the Bulgarian south Black Sea coast: Ahtopol (?), Ropotamo river, Atia, the Fish haibour in Bourgas. So far this late IV phase of the Varna culture is not displayed within the materials from the submerged settlements around the Varna lakes (TODOROVA/TONCEVA 1975).The bone spoon, examinée! in the présent communication, is an important indication about the synchronism of the final eneolithic Sozopol settlement with the horizon of the stone seepters. This assumption once made, we may propose to synchronize the zoomorphic seepters with the final Eneolithic of the Bulgarian South Black Sea coast, at least those of the Govedarica/Kaiser type A. This way the type A zoomorphic seepters could be referred to the period 3850—3750 cal. BC. We propose this dating on the basis of the series MC dates from Krivodol, Telis and the Jagodinska cave, matched in addition with the observations on the Sozopol ceramics typology. Several indica tions push me to evalúate it to be a little later than the mentioned sites (BojADpEV ETAL. 1993, 63; GÖRSDORF/BOJADZIEV 1996, 152—155).The présence of a zoomorphic figure of the seepters type on an site from a Final Eneolithic settlement sets a question mark upon a theory that the collapse of the Eneolithic cultures on the Balkan Peninsula allegedly to be resulting directly from a destructive invasion into the peninsula by nomad populations from the South Russian steppes (ТОДОРОВА 1986, 221—227; ДЕРГАЧЕВ 2000; МАНЗУРА 2000; МЕРПЕРТ 1980; ESCEDY 1982).As far as the Sozopol settlement at least is concerned, it could be stateci that here no doubt we observe a late manifestation of a sterling Eneolithic culture, having integrateci in many of its features also éléments of possibly steppes origin.AcknowledgmentsFirst of all, I am thankful to my teacher Prof. H. Todorova who has been guiding me in prehistoric archeology more than fifteen years. I deeply acknowledge and thank all myFig. 8. Ceramics from the Submergea Final Chalcolithic Seulement Sozopol (photos: K. Dimitrov, seule 1:2)colleagues from the Center of Underwater Ar-chaeology in Sozopol who always supported me - Chr. Angelova, V. Draganov. G. Jeleva and P.Petrov. I express my special thanks to G. Ka-zarov who made the drawings for this communication.

RéférencesАБРАМОВА 1992M. Аврамова. Ягодинская пещера в Центральных Родопах. Studia Praehistorica 11-12, 1992, 240—247.АБРАМОВА 1992аМ. Аврамова. Централните Родопи и проб-лемът за Преходиия период от енеолита към Бронзовата епоха. Археология 2, 1992, 51.АНГЕЛОВА ET AL. 1993X. Ангелова, В. Драганов, К. Димитров. Потъ-нали селища от финала на халколита и ран-ната бронзова епоха в Созоиолското пристанище. АОР за 1992, 1993, 17—20.АНГЕЛОВА ET AL. 1995X. Ангелова, К. Димитров, В. Драганов. Под-водни археологически проучвания в аквато-рията на остров "Св. Кирик" и пристанището на Созопол. АОР за 1994, 1995, 113—114.БОЯДЖИЕВ 1992 Я. Бояджиев. Преходът между енеолита и бронзовата епоха в светлината на радиовъгле-родните дати. Археология 2, 1992, 51—52.Влпсов 1992 И. Вайсов. Състояние на проучванията на т.нар. "Преходен период в България". Археология 2, 1992, 45—49.ГАПЕЦОВСКИ 1993Г. Гапецовски. Битовата керамика от праисторическото селище Криводол — Тепето. Днп-ломиа работа, защитеиа през 1993 в катедра Археология на Софийски Университет "Св. Кл. Охридски", София 1993 (непубликувана).ГЕОРГИЕВ ETAL. 1979 Г. Георгиев, Н. Мерперт, Р. Катинчаров, Д. Димитров. Езеро - раннобронзовото селище. София 1979.ГЕОРГИЕВА 1987 П. Георгиева. Материали от преходния период между каменномедната и бронзовата епоха от Северна България (проблемп на проучване-то). Археология 1, 1987, 1—14.ГЕРГОВ 1987В. Гергов, В. Медни находки от праисторическото селище в м. Редутите при с. Телиш, Пле-венски окръг. Археология 4, 1987, 44—54.ГЕРГОВ 1992В. Гергов. Мястото на селището Телиш—Редутите в проблема за Преходния период в България. Археология 2, 1992, 49. ГЕРГОВ 1992аВ. Гергов. Доисторическое поселение Телиш-Редутите. Studia Praehistorica 11-12, 1992, 347— 357.ДЕРГАЧЕВ 2000В. Дергачов. Два этюда в защиту миграционной концепции. Stratum plus 2, 2000, 188—236.ЛЕЩАКОВ 1995К. Лещаков. Изследвания върху бронзовата епоха в Тракия. Годишник на Софийская университет "Св. Климент Охридски", Исторически факултеттом 84/85, 1995, 5—119.МАПЗУРА2000 И. Манзура. Владеющие скипетрами. Stratum plus 2, 2000, 237—387.МЕРПЕРТ 1980H. Мерперт. Ранние скотоводы Восточной Европы и судьба древнейших цивилизации. Studia Praehistorica 3, 1980, 65—90.MEPIIEPI/ГЕОРГИЕВ 1973H. Мерперт, Г. Георгиев. Поселение Эзеро и его место среди памятников Раннего бронзового века Восточной Европы. -In: Symposium über die Entstehung xind Chronologie der Baden Kultur. Bratislava 1973, 215—257.Николов 1975 Б. Николов. Заминец. София 1975.

Николов 1984 Б. Николов. Криводол, древни култури. София 1984.ПОПОВ/КАТИНЧАРОВ 1988 В. Попов, Р. Катинчаров. Подводни археологически разкопки в акваторията на созополското пристанище. АОР за 1987, 1988, 39.ТОДОРОВА 1986X. Тодорова. Каменно-медната епоха в България (пето хилядолетие преди новата ера). София 1986.BojADJIEV ET ALI 1993J. Bojadjiev, T. Dimov, H. Todorova Les Balkans Orientaux. -In: Atlas du Néolithique Européen vol.I. Liège 1993, 61—111.Boyadziev 1995 Y. Boyadziev. Chronology of Prehistoric Cultures in Bulgaria. -In: D.W. Bailey, I. Panayotov (eds.). Prehistoric Bulgaria (Monographs in World Archaeology No. 22). Madson, Wiscomsin 1995, 149—224.DOODD-OPRITESCU 1982 A. Dood-Opritescu. La céramique Cucuteni C. Son origine, sa signification historico-culturelle. -In: H. Tododrova (ed). Thacia Praehistorica. Sup-plementum Pulpudeva 3. Sofia 1982, 70—80.DRACAXOV 1995 V. Draganov. Submergd Coastal Seulement from the Final Eneolithic and the Early Bronze Age in the Sea around Sozopol and the Urdoviz Bay nearKiten. -In: D.W. Bailey, I. Panayotov (eds). Prehistoric Bulgaria (Monographs in World Archaeology No. 22). Madson, Wiscomsin 1995, 225—241.DRAÜANOV 1998V. Draganov. The present State of Eneolithic Reser-ch in Northeastern Bulgaria and Thrace. -In: M. Stefanovich, H. Todorova, H. Hauptmann (eds). James Hervey Gaul, In Memoriam (In the Steps of James Hervey Gaul vol. 1). Sofia 1998, 203—222.ESCEDY 1982I. Escedy. Some Steppic and Aegean components ofthe Early Bronze age in South-East Europe. -In: H. Tododrova (ed). Thacia Praehistorica. Supplemento™ Pulpudeva 3. Sofia 1982, 119—131.GEORGIEVA 1988 P. Georgieva. Die prähistorische Siedlung in der Gegend Cukata bein Dorf Galatin bei Vraca (Bulgarien). Studia Praehistorica 9, 1988, 111—146.GEORGIEVA 1993P. Georgieva. Galatin Culture. -In: P. Georgieva (ed.). The fourth Millennium B.C. Proceedings of the International Symposium. Sofia 1993, 109-116.GETOV 1980L. Getov. Sur le problème des sceptres zoomorphes en pierre. Studia Praehistorica 3, 1980, 91—96.GOVEDARICA/KALSER 1996 B. Govedarica, E. Kaiser. Die äneolithischen abstrakten und zoomorphen Steinzepter Südost- und Osteuropas. Eurasia Antiqua 2, 1996, 59—103.GÖRSDORF/BOJADZIEV 1996 J. Görsdorf, J. Bojadziev. Zur absoluten Chronologie der bulgarischen Urgeschichte. Eurasia Antiqua 2, 1996, 105—173.HÄUSLER 1982 A. Häusler. Zum Problem des Vordringens früher Steppenelemete im Neolithikum Mittel und Südeuropas. -In: H. Tododrova (ed.). Thacia Praehistorica. Supplementum Pulpudeva 3. Sofia 1982: 98—118.MAZANOVA 1992 V. Mazanova. Tellsiedlung Junazite - Spätkupferzeit. Studia Praehistorica 11-12, 1992, 248—261.RIBAROV 1991 Ci. Ribarov. Osteol Material from the Sunken Seulement at Ourdoviza. —In: M. Lazarov, M. Tatche-va, Ch. Angelova, M. Georgiev (eds.). Quatrième symposium international Thracia Pontica IV. Sofia 1991, 113—118.TODOROVA/TONCEVA 1975H. Tododrova, G. Tonceva. Die äneolithische Pfahlbausiedlung bei Ezerovo im Varnasee. Germania 53: 30—46..TODOROVA, N.. 2003N. Todorova. The Ornamentation of Late Chalcolithic Pottery fron Yunatsite Teil, Pazardzhik District. -In: Early Symholic Systems of Communications in Southeast Europe (BAR Int. Séries 1139, vol. 2), Oxford 2003, 292—311.TODOROVA, N.. ET ALI 2003N. Tododrova, P. Leshtakov, T. Kuncheva-Russe-va. Late Pottery from Sudievo Teil, Nova Zagora District. -In: Early Symholic Systems of Communications in Southeast Europe (BAR Int. Séries 1139, vol. 2), Oxford 2003, 241—289.TODOROVA, N./MATSANOVA 2000N. Todorova, V. Matsanova. Late Chalcolithic Ceramic Style at Yunatsite Teil. -In: L. Nikolova (ed.). Technology, Style and Society. Contribution to the Innovations between the Alps and the Black Sea in Prehistory (BAR Int. Séries 854), Oxford 2000, 331—361.

Die kupferezeitliche Siedlung Tiszalüc-SarkadPal PatayПал ПитайКъсноенеолитното селище Тисалук-СаркадПод мое ръководство между 1974 и 1990 бе изцяло проучено късноенеолитно селище Тисалук-Саркад в Североизточна Унгария. Селището е запазеио в субструкция и се сьсшои от над 45 правоъгълпи сгради с колова конструкция, не всички едновременни. Общата му площ е около 10 770 м г . На един по-късен етап то е било укрепено с палисада. В рамките на селището бяха открити и две хокерни погребения на деца.Сред откришите медни изделия се открояват клинове, две кьси ками и пет шила.При фината керамика най-чести са ниските паници със сплескано тяло, свити рамена и относително кьса, вер-тикална или леко наклонена навън или навътре шийка. На плещите има по една или двойка малки, отвесно пробити пъпки, често снабдени с шайби. Търбухът е кинелиран и в отделай случаи снабден със субкутанни, въжесши дръжки и с издутини. При устието на дълбоките купи има по две срещуположни шайбовидни дръжки. Ситулообразнише съдове с. пъпчести, шайбовидни дръжки са най-често срещаната фарма. Към фината керамика се отнасят и кани с висока, конична шийка, шумбест търбух и шайбовидни дръжка, както и кани с ниска, конична шийка и чешири малки дръжки на търбуха. Водеща форма е четвъртитата, дълбока чаша на четири ниски крачета с лилиеобразни висока израстьци над устието, снабдена с малки, шайбовидни дръжчици. Открити са и високи, кухи столчета и големи, конични чаши със субкутанни въжесши дръжки. Издутините по търбуха, получена чрез натиск отвътре навън са често явление как-то и дълбоките отвесим жлебове, разделящи долните части на съдовете на полета.При повече от половината фрагмента от груби съдове. ръбът на устието е украсено с вдлъбвания с пръст. Осно-вен белег на керамикапа обаче са шайбовидпите дръжки, конто са една трети от всички открити дръжки на обекта.Тисалук се отнася към културата Хуняди-халом, която влиза в състъва на Средноевропейския Хоризонш на шай-бовидните дръжки. Връзките й с културата Бодрогкерестур са генетически: сред керамиката от Тисалук има съдове, конто могат да се разглеждаш като наследство от Бодрогкерестур В. Симите шайбовидни дръжки се появяват пай-рано във фазата В на последната култура и то върху различии форми в т.ч. и върху млечници.В картината на относителната хронология днес може да бъде проследена следната последователност:Културата Тисаполгар -* културата Бодрогкерестур А -* културата Бодрогкерестур В-* културата Хуняди-халом. Що се отнася да абсолютнаша хронология на Тисалук, торазполагаме с четири ИС дати от лаборашоритята в Гръонинген, получени от животински кости. Калибрираните стайности се движат около 3800 ВС.Die intensive Efrorschung der Kupferzeit in der Tiefebene des Karpatenbeckens (Alföld) hat seit 80 Jahren einen Ziemlich einseitigen Verlauft. Gräberfelder der frühkupferzeitlichen Tiszapolgar - und hochkupferzeitlichen Bo-drogekeresztür-Kultur wurden einer nach dem anderen vollständig oder teilweise aufgedeckt 1. Doch zur selben Zeit wurde

die Erforschung der Siedlungen vernachlässigt. Wo doch die Spuren solcher zum Vorschein gekommen sind, wurden nur kleinere Teile davon freigelegt, die über ihre Ausdehnung, Form, Struktur, Größe der Häuser etc. keine Vorstellung geben konnten2.1 PATAY, P.. A bodrogekereszturi kultura temetöi. Die Gräberfeder der. (Budapest, 1961) - Ders., Die Hochkupferzeitliche Bodrogkeresztür-Kultur. Bericht der Römisch-Cermanischen Kommission 55, 1974. (1975) S.63-65.■ PAIAV, P., Die Bodrogkeresztrir... S. 66.1 Der Verfasser hat mehrere vorläufige Berichte über die Ergebnisse der Ausgrabung veröffentlicht. Siehe: A Tiszalüc-sarkadi rezkori telep äsatänak eddigi eredmenyei. Bishere-Aus diesem Grund ist die bei der Gemeinde Tiszalüc zwischen 1974 und 1990 unter der Lei tung des Verfassers durchgeführte vollständige Aufdeckung einer hochkupfezeitlichen Siedlung von besonderer Bedeutung3.Tiszalüc liegt in Nordostungarrn (Abb.l). Hier durchquert die Theiß eine Hügellandschaft, die sich vom Norden zur Ebene herabzieht. Die Fundstelle befindet sich etwa 600 m nördlich von ehemaligen Bett des Flusses, an einem sanften Erdrücken, entlang des rechten Ufers des in der Theiß mündenden Sarkad-Ba-ches. Der höchste Punkt überragt mit 6 m den Ufer des Baches. Die grösste Höhendifferenzge Ergebnisse der Ausgrrabung auf der kupferzeitlichen Siedlung Tiszalüc-Sarkad. Folia Archaeologica 38. (1987) S 89-120. - Die kupferzeitliche Siedlung Tiszalüc-Sarkad.—In: Simposiinn Settlement pallerns . . . Verona-Lazise 1992 (1995) S. 93-98. - Die kupferzeitliche Siedlung Tiszalüc-Sarkad und die Hunyadi-halom-Kultur. -In: Neuere Daten zur Siedlungsgeschichte und Chronologie der Kupferzeit des Karpalenbeckens. (Budapest, 1995) S. 107-115.Abb. 1. Wichtigere Fundorte der Hunyadi-halom-KulturAbb. 2. Die Siedlung Tiszaluc-Sarkad. Grundrisse der Bauten und die Palisade bei der Siedlung selbst beträgt in nördlicher Richtung 1,80 m, in südlicher und westlicher - 0,80 m. Ostwerts, im Richtung des Baches, wo der Terrain stärker absinkt - 3,30 m.Die SiedlungDie Siedlung hat eine ovale Form und ist mit einer Palisade umgeben. Ihre Länge (parallel zum Bach) beträgt 141 m, ihre Breite etwa 99-101 m (Abb.l)4. Die Fläche der Siedlung umfaßt Zwischen 10790 m a und 10770 m2.Die Palisade besteht aus Pfosten, die in einen 30-40 cm breiten und 120-130 cm tiefen Graben neben einander standen. Ihre Spuren waren an mehreren Stellen zu beobachten, in den horizontalen, so wie in den vertikalen Schnit ten. Die Spuren zeichneten sich durch dunklen, runden Flecken von 18-30 cm Durchmesser ab, welche in einer Entfernung von 5-15 cm voneinander lagen.Der Haupteingang der Siedlung war offensichtlich an ihrer südlichen Seite, wo der Palisadengraben wegen der Erosion nicht mehr zu finden war. Diese Seite liegt nämlich nahe am Bach und wir können annehmen, dass man beim einsäumen der Siedlung für einen Ausgang zum Wasser gesorgt hat.Die Siedlung hat an ihrer südlichen Seite einen zweiten Eingang. Hier kommt nämlich im Verlauf des Palisadengrabens eine Unterbrechung von 120 cm zum Vorschein. An beiden Enden dieser befanden sich tiefe Pfostenlöcher. Man kann hier irgendwelche Konstruktion vermuten, doch die Spuren reichen nicht aus um diese rekonstruieren zu können.In südöstlicher Richtung, außerhalb der Siedlung, 3-5 m entfernt von der Palisade, ver läuft eine weitere Pfostenreihe, 40 m lang. Es geht vielleicht um die Spuren einer weiteren Palisade(?).Nach der Abtragunge der 40-60 cm starken Humusschicht, sind zahlreiche, im Löss- einge tiefte Gruben zum Vorschein gekommen. Einige davon sind rundlich, mit einen Durchmesser von 1-4 m. Andere sind von unregelmäßigerA Die Breite war nicht genau feststellbar, da der zum Bach abfallende Hang durch der Errosion stark abgetragen ist, so dass hier 60 m des Palisadengrabens nicht mehr vorhanden waren. Westwerts ist er auch in einem Abschnitt von 24 m durch eine - (vermutlich bronzezzeitliche) Grube vernichtet.

•203m3mAbb. 3. Häuser 1, und 20Form mit muldigem, oft unebenem Boden und Ausmassen von 7 x 3 m (einige- über 10 m Län ge). Die kleinere Gruben haben eine Tiefe von 80-100 cm, die größere sind bis 150-170 cm tief. Kleinere Gruben sind auch außerhalb der Pali sade zu beobachten. Doch es gibt auch solche, die durch den Palisadengraben durchgeschnit ten sind. Daraus folgt, dass die Siedlung in einen späteren Zeitpunkt umzäunt worden ist.Im Löss zeichnen sich in Reihen von Pfostenlöcher ab, welche die Grundrisse der Pfostenhäuser markieren. Leider sind die meisten der Hausgrundrisse durch Gruben, bzw. Gräber aus dem 11. Jahrhundert beschädigt. Es ist durchaus möglich, dass flachere Pfostengruben den Lössunterund nicht erreicht haben.An der östlichen Seite der Siedlung sind die Hausgrundrisse durch die Erosion teilweise vernichtet. So kam kein einziges vollständiges Hausgrundriss zum Vorschein. Trotzdem sind die Ausmassen und der Plan der meisten Bau ten bestimmbar.Auf den Plan (Abb. 2) sind die Grundrisse mindestens 45 Bauten zu erkennen'. Da sich mehrere überschneiden, ist es deutlich, daß nicht alle gleichzeitig sind, höchstens 20-22. Einige freie Pfostenreihen ermöglichen die dazugehörige Hausgrundrisse nicht zu rekonstruieren. Doch diese weisen auf eine noch größere Anzahl der zeitgleichen Bauten hin. Es ist anzunehmen, dass in nördlicher Richtung die Spuren weiterer Häuser durch die Erosion ver-5 Früher (P.VIAV, P., Die kupferzeitliche ... Verona ... S. 96) vermuteten wir 29 Hausgrundrisse. Doch nach den Pfo-stenreihen des Originalplans zeichnen sich weitere Hauserund risse ab.O 3MAbb. 4. Häuser 18, und 19 Abb. 6. Kupferfunde. 1. Pfriem. 2.: Meissel.3-6. Dolche. 1:43a

•\ 3

O3mAbb. 5. Häuser 2, und Bude 3aAbb. 7. Harpunenichtet sind.Unter den 45 Hausgrundrissen sind, 32 soweit vollständig, dass ihre Größe und ihr Charakter ermittelt werden können (bei 8 nur teilweise). 28 Häuser sind von gleichen Typ: sie sind rechteckig, ihre Achse ist - abgesehen von kleinen Abweichungen - W-O orientiert. Diese Häuser bilden vier, in N-S Richtung verlaufende, unregelmäßige Reihen. Sie liegen in einem Abstand von 4-7 m - voneinander entfernt. Die zwei östliche Reihen brechen an ihrem südli chen Drittel ab, wodurch hier ein leeres Areal von etwa 30x20 m entsteht. Auch an der Innenseite der Palisade verläuft eine 3-4 m breite, bautenlose Zone.Die Häuser haben ziemlich einheitliche Ausmassen: die sechs größte sind 13,2 - 14,7 m lang und 6,3 - 6,4 m breit. Die meisten (12) Bauten sind 11,1 - 11,4 m lag und 5,8 - 6,7 m breit. DieDimensionen von 4 Bauten schwanken zwischen 10,2 und 10,4 m, bzw. 5,6 und 6,0 m. Haus ist 8,0 x 4,2 m groß. Die Dimensionen der übrigen 5 Bauten liegen im Bereich der obigen. Sämtli che Häuser bestehen aus zwei nicht gleich große Räume, der westliche ist stets der größere. Die Grundrisse der Häuser Nr. 1 und 20 sind auch in Details völlig identisch (Abb. 3).Auch die Bauart ist standardisiert: die Pfosten, welche das Gerüst der Wände bilden, befinden sich in 70-100 cm von einander. Bei den Kurzwänden und bei der inneren Trennwand sind konsequent 7 Pfosten zu finden (einschlie ßend die Eckpfosten in den). Eine Ausnahme stellt das Haus Nr. 13 dar mit je 9, und drei andere Hauser mit je 5 Pfosten.Abb. 10. Siíulaartiger Topf mit vier SeheibenhenkelAbb. II. Krug mit hohen Hals und zu'ei ScheibenhenkelAbb. 12. Krug mit niedrigem Hals, kandierte Beulen und vier ÖsenhenkelAbb. 13. Viereckige Becher. 1. Mit Fingereindrücken an den Kanten. 2. ZwillinggefässAbb. 14. Napf mit außen verstärktem Lippen ra ndAbb. 15. Schale mit Innenverziehrung aus KnubbenDie Zahl der Pfosten der Langwände ist nur in wenigen Fällen bestimmbar, da die meisten Grundrisse beschädigt sind. Ihre Zahl schwankt zwischen 12 und 14, doch es ist durchaus möglich, daß in manchen Fällen eine größere Anzahl von Pfosten vorhanden gewesen ist.Am Plan zeichnen sich auch die Grundrisse von drei einräumige Bauten ab (Nr. 19, 21, 31 - Abb.4). Diese sind rechteckig; Die Dimensionen betragen 10 x 6 m, 7,8 x 4,6 m und 6,4 x 5,8 m und die Wänden bestehen aus 7, bzw. 5 Pfosten.Es ist noch ein viereckiges Haus von 1,8 x 3,0 m Größe zu erwähnen (Nr. 3a). An drei seiner Seiten befinden sich je 3 Pfosten (die Eckpfosten eingerechnet), an der vierten gibt es keinen. Es kann sich also um eine offene Bude handeln (Abb.5).Die Stelle des Eingangs konnte beiden Hauser nicht ermittelt werden. An der Nordwand des Hauses Nr. 1, die im vollständigsten Zustand vorliegt (Abb. 3), gibt es zwischen zwei Pfosten einen Abstand vom 2 m, doch da sich bei den anderen Häusern dieses Phänomen an der selben Stelle nicht wiederholt, ist es möglich, daß hier ein Pfosten fehlt weil er die entsprechende Tiefe nicht erreicht hat. Übrigens ist es schwer vorstellbar, daß der Eingang eines Hauses im Norden angebracht gewesen ist.Zwischen den Pfosten die das Gerüst der Wände bilden und die Dachkonstruktion getragen haben war das Mauerwerk wahrscheinlich aus Stanpflehm aufgezogen. Der Lehm ist of fensichtlich im Rahmen der Siedlung gewonnen und zwar aus den sich zwischen den Häusern freigelegte Gruben.Aufgrund der Grundrisse ist zu schließen, dass die Bauten mit Giebeldach versehen gewesen sind. Diese Annahme wird durch die Zahl der Pfosten der Kurzwände bestätigt. Sie ist immer ungerade, und der in der Mitte stehender Hauptpfosten hat den Hauptbalken der Hauskonstruktion getragen.In keinem Haus stießen wir weder auf Spuren eines Fußbodens, noch auf Reste eines Herdes. Der Grund dazu kann die Erosion sein, doch eher die Tatsache, dass Gelände seit langer Zeit als Ackerfeld bebaut, wird. Herde fan6 P.vr.w. P., Die kupferzeitliche ... Verona ... S. 108. Abb. 1.4.den sich einzig in den Gruben (Nr. CLXVIII/a, CDLI/A). Es geht um offene Herdstellen.Im Rahmen der Siedlung sind auch zwei Kindr-Hockergräber (Nr. B 7 und B 8) freige legt worden.Die FundeIn einen kürzeren Bericht ist es unmöglich sämtliche Funde einer prähistorischen Siedlung aufzuzählen. Wir müssen uns deswegen auf den wichtigsten beschränken, welche ihr allgemeiner Charakter und ihre chronologische Stel lung ermitteln.Vor allem sind die Metallgegenstände zu erwähnen. Sie sind aus Kupfer. Insgesamt sind eine 17 cm lange Meißel, mit rundem Querschnitt (Abb. 6.2), drei kurze Dolche (9,3; 7,3; 4,9 cm lang) und ein Fragment (Abb. 6.3-6), sowie fünf Pfrieme gefunden worden. Ein Pfriem ist 12,3 cm lang. Sein Oberteil hat einen runden, der Unterteil - einen quadratischen Querschnitt und einen schmalen Abschluss (Abb. 6.1).Die geschliffene Steinwerekzeuge, abgesehen von einer Schaftlochhacke, sind gering. Das Feuersteinmaterial ist relativ reich. Die Zahl der Schaber ist besonders hoch. Unter den Knochengeräten befinden sich neben den Ge weihhacken und Pfriemen die aus Geweih hergestellte Harpunen (Abb. 7), wie fünf kugelförmige, 14-18 cm lange Gegenstände".Abb. 17. Fragment eines ant/iropomorphen DeckelgriffesAbb. 18. PithosDie Zahl der Keramikfunde ist enorm, da wir bemüht waren sämtliche zum Vorschein gekommene Bruchstücke zu bergen.Mit Ausnahme einiger intakten Exemplare handelt es sich um Bruchstücke, die in den Ab-bfallgruben geraten sind. Infolge dessen konnten nur wenige Gefäße restauriert, bzw. vollständig ergänzt werden7.Bei der Feinkeramik kamen Schüssel in großer Anzahl vor und zwar am häufigsten ein niedriger, flacher Typ mit gedrückten Körper, eingezogene Schulter und einen relativ kurzen,7 Oft streuen Bruchstücke desselben Gefäßes in größeren Bereich. z.B. Körper und Griff eines Deckels (Abb. 16,4)vertikalen, oder ganz sanft auswärts (manchmal innewirst) geneigten Hals (Abb. 8,1 - 6). An den Schultern pflegen ein, oder nebeneinander zwei kleine senkrecht durchlochte Ösen zu sitzen (Abb. 8,3), die oft mit Scheiben verse hen sind (Abb. 8,4). Seltener kommen ähnliche, doch tiefere Schüsseln (Abb. 9,1) vor. Die meis ten Schüssel sind unverziert, doch

oft zieren Warzen (Abb. 8,4-5), Beulen (Abb. 8,1), oder Leisten (Abb. 8,3-4) die Wände; Um den Bauch verläuft oft eine Kannelierung (Abb. 8,6). Es kommen auch Kombination dieser Verzierungen vor (Abb. 8,4).Bei tieferen Schüsseln ist der Hals mit vier gegenständigen den Mundrand meistens über ragenden, Scheibenhenkeln versehen (Abb. 9,2).Situlaartige Töpfe sind eine häufig vorkommende Gefäßgattung. Halsrand tragen sie ebenfalls vier gegenständige Ösen, b.z.w. Henkel (Abb. 10).Zur feinen Keramik gehört auch ein Krug mit langem konischem Hals und kugeligem Bauch (Abb. 11). Am Schulter sitzen zwei Scheibenhenkel. Kennzeichnend sind auch Krüge mit, kürzerem, konischen Hals und vier kleine Henkel am Bauch (Abb. 12).Eine der wichtigsten Formen unter der Keramik aus Tyszaluc ist der viereckige Becher mit gewelltem Mundrand (Abb. 13,2). Die meiste Becher stehen auf vier ganz niedrigen Füßen. Die Kanten sind oft mit Fingereindrücken oder mit doppelten kleinen Warzen ersehen. Am Mundrand pflegen auch kleine Scheibenösen zu sitzen. An zwei entgegengesetzten Seiten befindet sich je ein Scheibenhenkel oder Henkel mit einer senkrechten Warze. Es gibt auch eine Doppelform mit rechteckigem Boden, durch eine Zwischenwand zweigeteilt (Abb. 13,2).Die Ausgrabung hat eine bedeutenden Anzahl von Bruchstücken von Hohlfußgefässe geliefert, doch kein einziges Exemplar konnte vollständig rekonstruiert werden. Kennzeichnend ist der relativ niedrige, konische, nicht durchbrochene Hohlfuß. Am Umbruch zwischen Fuß und Gefäß pflegen kleine Henkel zu sitzen, die manchmal auch mit Scheiben versehen sind. Doch diese sind oft nicht durchsind von einander in 40 m Entfernung gefunden.

Abb. 19. Grobware. 1. Napf mit Fingertupfen Abb. 20. Miniaturge-am Mundrand. 2. Dünnwandiger Becher faß mit Scheibenhen-keln und BuckelAbb. 21. Vier - Schuhen Gefäß

3jlAbb. 22. Fußlerinne mit Zapfen (GrabB7)Abb. 23. Fragment mit nach innen eingedrückte FalzeAbb. 24. Fragment eines großen Pithos mit Fingertupfen am Mundrand und Barbatinelocht. Es handelt sich also um Pseudohenkel. Um den meisten Exemplaren verläuft auch eine mit Fingertupfen versehene Leiste. Der Oberteil besteht aus eine Schüssel mit eingezogenem Rand.Die Bruchstücke eines kleinen, rundlichen Napfs sind seltener, doch dieser Typ ist aus drücklich kennzeichnend für den Keramikkomplex von Tiszalüc. Der leicht eingezogene Lippenrand ist verstärkt (Abb. 14). An einigen Fragmenten befindet sich auch ein Scheibenhenkel; vermutlich sind ursprünglich zwei Solche gegenübergestellt gewesen8.Große, konische Schalen kommen - doch selten - auch vor (Abb. 15). Sie sind mit Sub-koutane Knubben versehen. Unter den vielen Gefäßdeckel sind drei Typen zu unterscheiden. Die stumpf kegelförmige sind am häufigsten. An ihrem oberen Rand sitzen vier (seltener zwei) kleinere, meistens mit Scheiben versehene Henkel (Abb. 16,2-2). Dieser Typ war wahr-scheinlich der Deckel der Krüge mit kurzem konischem Hals (Abb. 12). Häufig treten auch flach-konische Deckel auf, aus deren Spitze ein langhalsiger Griff hervorragt (Abb. 16,3). Am Kopf des Griffes befinden sich oft kleine Buckel; an einem Exemplar sind sogar zwei Tierköpfe angedeutet (Abb. 16,4). Ein Fragment eines an-thropomorphen Griffes ist auch bekannt (Abb. 17) Es liegen auch ganz flache Scheibendeckel vor, an deren Kuppel ein oder vier Scheibenö-sen befestigt sind (Abb. 16,5).Trotz der großen Zahl der Fragmente der groben Haushaltskeramik ist es uns kaum ge lungen einige Gattungen dieser zu rekonstruieren. Darunter sind ein hohes, amphorenför-miges, doppelkonisches Gefäß (Abb. 18), ein blumentopfförmiger Typ'1, ein kugeliger Napf (Abb. 19,1), und ein dünnwandiger, annähernd zylindrischer Becher (Abb. 19,2) zu erwähnen.Miniatürformen kommen ziemlich häufig zum Vorschein, z.B. ein situlaförmiges Gefäß-" Henkel sind am rekonstruierten Exemplar nicht ange- erkennen waren,bracht, da am erhaltenen kleinen Randstück keine zu " Patay, P., Abb. 2,2.Abb. 25. 1. Sebastovce, Grab 7. 2. Sebastovce, Grab 2Abb. 26. 1. Sebastovce, Grab 36. 2. Lazñany, Grab 3Abb. 27. 1. Lazñany, Grab 6. 2. Barca, Grab 21chen, ebenfalls mit zwei Scheibenhenkeln und Buckeln versehen (Abb. 20).Zwei Unikate müssen wir unbedingt erwähnen. Das eine besteht aus zylindrischem Hals aus welchem vier, mit den Fersen zueinander-gestellte Schuhen hervortreten Selbst die Nähte sind durch Tupfenleisten markiert (Abb. 21). Das andere ist ein auf einem Fuß mit Zapfen stehender kleiner Becher mit Kugeligem Bauch und kurzem konischem Hals, ähnlich den übrigen Krügen (Abb. 22).Kennzeichnend für die feine Keramik sind die Beulen die im Gefäßwaud von innen ausgedrückt sind (Abb. 12). Seltener sind vertikale Falzen, die von Außen nach innen eingedrückt sind (Abb. 23). Die Oberfläche mancher Gefä ße ist mit Kaneluren verziert (Abb. 8,6, Abb. 12). Etwa die Hälfte der Bruchstücke der groben Ware sind am Mundrand mit Fingertupfen versehen (Abb. 19,1, Abb. 24). Eingeritzte Verzierung ist sehr selten. An einem Deckel befinden sich Spuren weiser Bemalung (Abb. 16,3). Charakteristisch ist die Baritone die auf der Gefäßwand vieler Haushaltsgefäßen (Abb. 24) angebracht ist.Schließlich müssen wir die Scheibenhenkel erwähnen (Abb. 9,2, Abb. 10, Abb. 11). E. Rutt-kay ist der Meinung, daß sie eine zeitbestimmende Bedeutug haben und - wenn auch nur vereinzelt - im Rahmen eines ziemlich weitemAbb. 28. Sebastovce, Grab 33 Abb. 29. 1. Sebastovce, Grab 39. 2. Barca, Grab 15Raum vorkommen10. Für Tiszalüc ist der Scheibenhenkel der charakteristischste Zug der Keramik. Die Scheibenhenkel bilden hier ein Drittel aller geborgenen Henkeln. Besonders häufig sind sie bei der feinen Ware zu finden. Am Mundrand befinden sich beinahe ausnahmslos nur Scheibenhenkel. Die Henkel bei den Schüsseln und Deckeln sind auch vorwiegend mit Scheiben versehen (Abb. 8,4, Abb. 16,1-2). Es gibt vertikale und horizontale Scheibenhenkel, große und winzige.Tiszalüc und Laznany

S. Siska hat behauptet, dass zwischen der Laznany - und der Hunyady-halom Gruppe (letztere ist eher als Kultur zu bezeichnen) enge Beziehungen bestehen". Die Funde von Tiszalüc, über denen wir öfters bewiesen ha ben, dass sie den Nachlas der Hunyadi-halom-Kultur bilden 1-, bestätigen vollkommen Siskas Feststellung. Viele kennzeichnende Formen der Keramik von Tiszalüc sind auch unter den Beigaben der Gräberfelder der Laznany - Gruppe13 zu finden. So die Schüssel mit eingezogene Schulter und kurzem Hals (Abb. 6,1-6 vergl. Abb. 25,1-2), die tiefe Schüsseln (Abb. 7,1 vergl. Abb. 26,1), auch mit vier Henkeln (Abb. 7,2 vergl. Abb. 26,2), Krüge mit kugeligem Bauch und10 RUTTKAY, E., Fernbeziehungen im neolithischen Europa.—In: Mitteilungen der Anthropologischen Cesellschajl in Wien115. S. 139 ß 162. " SISKA, S-, Gräberfelder der Laznany-Gruppe in Slowakei.Slovenskä Archeologia 20 (1972) S. 150-153.PATAY, P., A Tiszalüc-Sarkad ...S. 108, 120. - Ders., DieKuplerzeitliche ... S. 110.- Ders., Die kupierzeitliche ...Verona ... S. 98. 1:1 SISKA, S., a.a.O. S.150.hohem Hals (Abb. 11 vergl. Abb. 27,1), Krüge mit niedrigem Hals (Abb. 12 vergl. Abb. 27,2), wie die beide kennzeichnende Tiszalüc Formen - der viereckige Becher mit gewelltem Rand (Abb. 13,1 vergl. Abb. 28) und der mit langem Griff versehene Gefäßdeckel (Abb. 16,3-4) 14.Die Übereinstimmungen sind aber noch prägnanter wenn man die Details bei der Keramik in Betracht zieht. Hier muss man vor allem das Vorhandensein der Scheibenhenkel betonen (Abb. 30,1-2). Es liegt einzig ein zahlenmäßiger Unter -schied vor: in der Siedlung von Tiszalüc bilden sie etwa den Drittel der Henkel, in den von Siska veröffentlichten zwei Gräberfeldern erreicht ihre Zahl nur etwa 10% 15. Die Verzierung der Gefäßwand mit von innen eingedrückte Beulen finden wir auf 15 Exemplaren unter den 118 Gefäßen der drei ostslovakischen Gräberfelder (Male Zäluzice- S, Sebastovce, Barca)16. Eine von Außen eingedrückte vertikale Falze in der Gefäßwand ist an einem Kugelbauchgefäß des Grabes 33 von Sebastovce zu finden Der mit Fingetupfen verzierte (gekerbte) Gefäßrand ist kennzeichnend auch für die Keramik der S-Gruppe (Abb. 29,1-2). Gemeinsamer Zug sämtlicher Fundstellen ist noch, dass die am Hals angebrachte Henkel meistens den Mundrand überragen (Abb. 9,2, Abb. 10 vergl. Abb. 29,1-2, Abb. 26-2)." Sebastovce, Grab 20.: Siska, S., a.a.O. S. 117., Taf. VI. 9.15 Siska, S., a.a.O. S. 139. Taf. III-XII. Auf den Tafeln sind insgesamt 63 mit Henkeln versehene Gefäße abgebildet (kleine Ösen nicht eingerechnet/, darunter nur sechs Ex-emplare führen Scheibenhenkel.'" Siska, S., a.a.O. S. 129, 138. Außer den 14, an letzter stelle aufgezählten Gefäße, ist auch das Gefäß r. 3, de> Grabes 26 von Barca mit Beiden versehen." Siska, S., a.a.O. S. 117, 138., Taf. VI II.6.170Pal PalayAbb. 30. Magyarhomorog-Konyadonib, Grab XXI.Abb. 31. Szeleveny.Abb. 32. 1, Kiskörös, Grab 21. 2, Kiskörös, Grab c.Beziehungen zur Bodrogkeresztür-KulturUnter der Keramik von Tiszalüc befinden sich manche Gefäßgattungen, die als Erbe der Bodrogkeresztür-Kultur zu bezeichnen sind. Solche sind vor allem die Hohlfussgefäße; sie treten in Tiszalüc sogar in einer nicht geringer Zahl auf. Doch danach hört das Vorkommen dieser für das Neolithikum und der Früh- und Hochkupierzeit des Karpatenbeckens sehr typische Gefäßform endgültig auf.Die viereckige Becher mit gewelltem Rand (Abb. 13,1) sind ebenfalls in der Bodrogkeresz tür-Kultur vorhanden (Abb.30)'\ Dazu kommen auch die stumpfkegelförmige Deckel mit Ösen am oberen Rand (Abb. 16,1-2). In der Bo -drogkeresztür-Kultur gehören sie zu den kugelbauchförmigen Krügen (Abb. 31)' 1 '. Solche Krüge befinden sich nicht unter dem Material von Tiszalüc nicht. Es ist aber anzunehmen, dass unsere Krüge mit kurzem Hals ihre Abkömmlinge sind 7Abb. 12). Unsere nachkonische Deckel mit langem Griff (Abb. 16,3-4) haben auch ihre Vorfahren (Abb. 32,1)'-'° im Bodrogkeresz-tür.Die an der Wand der Gefäße angebrachte, von innen ausgedrückte Beulen (Abb. 12) sind auch auf die Keramik der Bodrogkeresztür-Kultur zurückführbar, wo solche an den sog.Magyarhomorog-Könyadonid, Grab XXI.: Patay, P., Die Bodrogkeresztür-Kultur ... Taf. 15,5. - Paszab. Garten von l.äsylö Molnär: KAI.ICZ, N.: Rezkori lelel Paszab köz-segben. Lue trouvaille de l'äge du cuivre dans la commune Paszab. —In: AJdsa Andms Miueum Evkönyve I. 1958 (1960) S. 9, 18., Taf. LI. - Paszab. Zädö, Grab 3.: PATAY, P., A bodrogkeresztüri ... S. 68., Taf. XXVI.11. - Wahrscheinlich ein Exemplar aus Grab 1. von Paszab. Zädö. (Es wurde als Milchtopf beschrieben, doch diese führen nie Leisten mit Fingertupfen.) PATAY, P, A bodrogkeresztüri kultura emlekei a szabolcsmegyei Jösa Andräs Müzeumban. Archaeologia Ertesüö 77. (1950) S. 112. Taf. XXXI.2. - Endlich eine Variante mit rundem Körper: Tiszakeszi, Grab 21.: PATAY, P, Die hochkupfei zeitliche ... Taf. 15,6. - Tiszavalk-Kenderföld, zerstörtes Grab.: PATAY, P. Das kupferzeitliche Gräberfeld von Tiszavalk-Kenderföld. Fontes Archaeologici Hungariae (Budapest, 1978) S. 34., Abb. 54.Szeleveny: Die hochkupfei zeitliche ... Taf. 10,3. - Fenyes-litke. Grab 68.: 10,1. Pusztaistvänhäza, Grab 17.: PATAY, P. Die hochkupferzeilliche Taf 10,6.Kiskörös, Grab 21.: PATAY, P, A bodrogkeresztüri... S. 36., Taf. XVII.2b. - Diese Art flachkonicher Deckel haben in der Bodrogkeresztür-Kultur oft einen zoomorplien Gtiff.

z.B. Polgär-Basatanya. Grab 87.: BoCNÄR-KuTZIÄN, L, The Cooper Age Gemetery of Tiszapolgär-Basatanya. Archaeologia Htmgarica 42. (Budapest, 1963) S. 162., Taf. LXXXIV. la, LXXXIX.la.-'' Siehe noch: PÄTAY, P., Die hochkupferzeithche ... Taf. 8,5-7.Tiszavalk-Kenderföld, Grab 4.: PATAY, P, Das kupferzeitliche ... S. 11., Taf. 1.10. - Pusztaistvânhâza, Gräber 16, 18, 29, 30.: Hu.i.EBRA.ND, J., Das frühkupferzeitliche Grä-berfeld von Pusztaistvânhâza. Archaeologia Hungarica 4. (Budapest, 1928) Taf. VI.5. - PATAY, P., A bodrogkeresz-ti'iri ... S. 47. 48., Taf. XIX. 8-9. " Polgâr-Basatanya, Gräber 136, 142.: Bognâr-Kutziân, I., The Cooper ... S. 214, 217., Taf. CXIII.I3-4. - 43, 55., Taf. XIII.7.,Tal. XVII.4.Jâszladâny, Grab 38.: PATAY, P., Rèzkori temetö leletei Jâszladânybôl. Les trouvailles archéologiques du cimetière de l'âge du cuivre â Jâszladâny. -In: Archaeologiai F.rtesitö. 1944-45. S. 9, 23., Taf. VIII.I. - Tiszavalk-Kenderföld. Gräber 39, 43.: PATAY, P., Die hochkupferzeithche ... S. 25, 27., Tal". XI.10., Taf. XIII.7.S 14 Polgâr-Basatanya, Grab 142.: Bognâr-Kutziân, I., The Gooper ... S. 217., Taf. GXIII.13. - Tiszavalk-Kenderföld, Grab 57. und zerslörtes Grab.: Patay, P, Das kupferzeit-Milchtöpfen zu finden sind (Abb. 32,2) 21. Das Selbe gilt auch für die Sitte den Mundrand der groben Ware mit Fingertupfen zu versehen,22 was sogar zum kennzeichnendes Merkmal der Kultur wird (Abb. 19,1 Abb. 24).Die Keramik der Hunyadi-halom-Kultur besitzt noch Weitere Elemente, die in die Spätphase (Phase B) der Bodrogkeresztür-Kultur auftreten, doch nur in der darauffolgenden Entwicklung gewinnen sie eine kennzeich nende Bedeutung. So ein Fall ist vor allem die Schale mit eingezogene Schulter und kurzem Hals (Abb. 8.1-6) 23. Hiehrher gehören auch die an der Gefäßwand angebrachten Leisten, die bereits in zwei spätbodrogkeresztürzeitlichen Gräberfeldern auftreten21. Auch das kennzeichnende Element der Keramik der Hunyadi-halom-Kultur, das Scheibenhenkel, tretet schon in der Phase Bodrogkeresztür B auf und zwar an verschiedenen Gefässgattungen 2 ', sogar an Milchtöpfen20.Kurze chronologische UbersichtDie Funde der Siedlung von Tiszalüc gehören im Kulturkreis, den I. Kutzian als „Hu-nyadi-halom-Gruppe" benannt hat 27. (Wir meinen, richtiger ist diesen Kreis als „Kultur" zu bezeichnen). Wir haben gesehen, dass die Tiszalüc Funde und diejenigen der Laznany-Gruppe beinahe identisch sind. Siska meinte - noch vor der Ausgrabung in Tiszalüc - sie bil den

zwei gleichzeitige lokale Gruppen des „Pol-gär-Komplexes" 2s (d.h. der Tiszapolgär- und Bodrogkeresztür-Kultur). Doch die Funde vonTiszalüc und jene aus den in Frage stehenden ostslowakischen Gräberfeldern sind dermaßen gleich, dass wir sie nicht nur als gleichzeitig, sondern als zur der selben Kultur zugehörig ansprechen möchten. Beide Namen also - „Hu nyadi-halom-Kultur" und „Laznany -Gruppe" decken also den selben Begriff. Die unwesentli che Unterschiede der einzelnen Fundkomplexe sind auf Unterschieden der Lokalitäten zurück zu führen, also ob sie aus Siedlungen oder aus Gräberfelder stammen.Die Ansicht von Siskas, daß die Funde der ostslowakischen Gräberfeldern aus der letzten, die Bodrogkeresztür-Kultur folgenden Phase des "Polgär-Komplexes" stammen, 2 '1 findet ihre volle Bestätigung in den Funden von Tiszalüc. Einige ähnliche oder beinahe identische Formen aus der Bodrogkeresztür-Kultur leben hier weiter als Erbe dieser Kultur, doch mehrere, die dort nur in ihrer Endphase auftretenden Formen, werden in Tiszalüc dominant und für diese kennzeichnend (z.B. die Scheibenhenkel).Siska hat auch darauf hingewiesen, dass einige Formen und Elemente der Laznany -Gruppe (d.h. der Hunyadi-halom-Kultur) auch in der spätkupferzeitlichen Boleräz-Gruppe zu finden sind 30. Betreffend Tiszalüc möchten wir in dieser Hinsicht nur zwei Phänomene erwähnen. Das eine ist die Kanelure, das andere der Napf mit verstärktem Lippenrand, welche Analogien auch unter den Funden der Boleräz-Gruppe haben". Wir müssen auch daraufhinweisen, daß nachdem die Hunyadi-halom-Leu-te die Siedlung von Tiszalüc verlassen haben,liehe ... S. 10, 34., Taf. XVII.6., Abb. 53. - Paszab-Zädö, Grab 1.: PATAY, P, A bodrogkeresztüri ... a Jösa Andräs Müzeumban. S. 111., Taf. XXXI.1. 18 Szabolcs.: PATAY, P, A bodrogkeresztüri ... a Jösa Andräs Müzeumban. S. 113., Taf. XXXII.2. - Polgär-Basatanya, Grab 133.: BOGNAR-KITZIÄN, I., The Gooper ... S. 213., Taf. GXIII. 11.-7 BOCNAK-KL"I7IÄN, I., Probleme der mittleren Kupferzeit im Karpatenbecken. -In: Studijne zvesti 17 (1969) S. 31-60.№ Siska, S., a.a.O. S. 150, 152. Siska, S., a.a.O. S. 150, 153. - Ders., K pofiatkom kultui y s kanelovanou keramikou na vychodnom Slovensku. Zu den Anfängen der Badener Kultur in der Ostslowakei. Stovenskä Archeotogia 14 (1966) S. 74.10 Siska, S., K pociatkom ... S. 74.11 NEMEJCOVA-PAVÜKOVA, V, Sidlisko boleräzskeho lypu v Nitrianskom Hrädku. Siedlung der Bolev.V/-Gvuppe in Nitriansky Hrädok. Stovenskä Archeologia 12. (1964) Abb. 19.9,11-12.rium von Groningen wurden aus Tierknochen vier G M Proben gemessen sind; die Ergebnisse waren in Durchschnitt: unkalibriert 3100 BC (kalibriert 3800).mit einem zeitlichen Hiatus sich Träger der Bo-leräz-Gruppe niedergelassen haben.Letzten Endes, was die absolute Chronologie betrifft, können wir mitteilen, daß im Laborato

Betrachtungen zur Beginn der mitteleuropäischen Bronzezeit auf der ZentralbalkanMilutin Garasanin1

Милутин Гарашанин'Соображения относно началото на средноевропейската Бронзова епоха в Централнобалканския ареалИзследванията от последиите 30 годины рашириха значително познанията пи за началото на Бронзовата епоха (в европейския смисьл на това понятие). Това налага едно новоразглеждане на проблематиката. Това e и задачата на настоящата работа, която посвещавам на моята уважавана колежка и приятелка Хенриета Тодорова.Ранната бронзова епоха e представана в Централнобалканския регион от културите:1. Групата Бубани-хум III - по река Нышава ы по долныте течения нареките Южна и Велика Морава, на север до Панчево; 2. Групата Арменохори в Пелагония; 3. Групата Малич Illa в Средна Албания до река Мати (в пещерата Назир). Тези култури са част от Карпато-балканския ранно-бропзов комплекс в конто влызат още групите Глина III и Ягодин в Румьния, Надрев и Чепел-Надрев, Мориш-Марош, Винковци, Сомодьвар, и тип Ада в Унгария и Белотич-Бела Црква в Западна Сърбия.Водеща керамычна форма в тозы хоризонт e чашата с две высоки дръжкн, която се среща ы във Вардаровцн, Арменохори, Саратце и Кастанас (26-22а Пластове). Тезы находки ни връщат назад към началото на средната фаза на Македонската ранна Бронзова епоха съответно към средата на Раннохеладския П-ри период.Връзките на Бубани-Хум III с културата Езеро в Северна Тракия се проследяват въз основа на керамиката с врязана и щемпелована украса, присъстваща в Езеро от фаза BI до фаза В2, т.е. да края на селището. П. Роман постаая цялото Езеро в хронологичес.ките рамки между края на Чернавода III и началота на Мпнтеору. Същата керамика се среща и в класическата фаза на групата Цетина по адриатическия бряг чак до Пелопонес, както и на север в Белотич-Бела Црква, Сомодьвар и Винковци.Всичко това налага корекции в хронологията: Бубани-Хум III, Арменохори и Малич Illa следва да бъдат отнесени към Раннохеладския период III, около 2000 пр. Хр. Групата Панчево-Омолийца отнасям към времешо на шахтовише гробницы (I7.-16. в. пр. Хр.), което в смисъла на средноевропейската хронология означави Reinecke A2-BI. В тази светлина следва и Бубани-Хум II да бъде датиран по-рано -един проблем стоящ пред бъдещите изследвания.Im Laufe der letzten drei Jahrzehnte haben sich unsere Kenntnisse zur beginnenden Bron zezeit (im mitteleuropäischen Sinne) im Zentralbalkan und in den benachbarten Gebiete wesentlich erweitert. Von Jahrzehnt zu Jahrzehnt konnte das ursprünglich recht ungenaue Bild durch neue Erkenntnisse weiter erarbeitet und mosaikartig ergänzt werden. Selbstverständlich weist diese Mosaik noch immer bedeutende Lük-ken auf. Daher ist es auch notwendig von Zeit zu Zeit die neuen Forschungsergebnisse und die damit zusammenhängenden Ergänzungen unserer Kenntnisse vorzulegen. Dies war eben die Aufgabe der vorliegender Arbeit, welche ich meiner verehrten Kollegin und Freundin Hen rieta Todorova widmen möchte.Das Problem des Beginns der Bronzezeit auf dem Mittleren Balkan ist vom Verfasser, nach 1958, wiederholt besprochen und dem neuenGARASANIN 1958. 64-66, Tl. 13, 2-4; 14,1; 123-124; ers. 1973, 184-185, T. 35-35; DF.RS. 1979; DERS. 1982, 172;Forschungsstand entsprächend, ergänzend behandelt1. Da auch auf diesem Gebiet in neuster Zeit weitere Entdeckungen gemacht wurden, ist es angebracht auf diesen Fragen nochmals zurückzugreifen. Bei einem fortwährend unbefriedigenden Forschungsstand ist auf dem Mittleren Balkan die frühe Bronzezeit nur aus einigen besser erforschten Lokalitäten bekannt. Sie ist durch folgendeKulturgruppen vertreten:1. Die Bubanj-Hum III Gruppe an den Flüssen Nisava, am unteren Lauf der Flüssen Süd (Jusna-) und Grossen (Velika-) Morava. Den nördlichsten Punkt ihrer Verbreitung stellt die Siedlung von Pancevo am Banats Südrand dar 2.2. Die Armenochori Gruppe in Pellagonicn mit ihren westlichen Ausläufer,3. Die Maliq lila Gruppe in Mittelabanien.DF.RS. 1983/4; DF.RS. 1983/5; DKRS. 1985 1. -GARASANIN. 1983/4; STOJIC I9S6. 145-146.welche in den letzten Jahren bis an den Mati Fluss (Nazir-Höhle) nachgewiesen werden konnte 3.Diese Kulturen fügen sich dem von Verfasser erarbeiteten Karpathisch-balkanischen (balkanisch-donauländischen) Komplex der

frühen (beginnenden) Bronzezeit an, der durch mehrere Gruppen in Rumänien (Glina III, Jigodin), Ungarn und Nord-Jugoslawien (Nagyrev mit der Csepel-Nagyrev Variante, Moris-Maros, Vinkovci, Somogyvar, Typ Ada) und im Westserbien (Belotic-Belä Crkva) vertreten wird. Die Entstehung dieses Komplexes ist auf rege gegenseitige Beziehungen einzelner Kulturgruppen , die verschiedenen, jedoch verwandten Grundlagen abstammen, zurückzuführen4. Allerdings besteht zwischen den erwähnten mittelbalkanischen Gruppen eine besonders enge Verwandtschaft. Als gemeinsame Merkmale sein folgende erwähnt:Die druchlochten Steingeräte, die Hornhakken, bei der Grobkeramik - die unterschiedlich angeordnete Tupfen - und Kerbleisten, die Gefäße mit Durchlochungen am Rand, bei der Feinware - die Näpfe mit schrägen, T-förmigen profiliertem Rand. All diese Erscheinungen haben im Gebiet von Bubanj - Humska Cuka ihre unmittelbare Vorbilder in der Bubnaj Hum II Gruppe, einer späten Erscheinung der Cotofeni Kultur5.Die Leitform aller Gruppen ist der doppel-henkelige Becher, der in zwei Grundformen be legt ist: einen hohen, geschlossenen, z. T. beinahe topfförmigen und einer niedrigen, offenen. Die am Rand angebrachten Henkel besitzen oft einen breiten, emporgezogenen Schwung. Zwischen den beiden Grundformen scheint mindestens teilweise ein zeitlicher Unterschied zu bestehen, welcher durch die leider unzufrie-denstelennd erarbeiteten Stratigraphie in Ka-ramani (Pelagonien) nachzuweisen wäre. Hier'Garasanin 1982, 172; Ders. 1983/5; Prendi 1966, 262-265; Ders. 1985, 102-105; Andrea 1985.•Zum Komplex: GARASANIN 1983/1; DERS. 1982, 170-175; Zu den Gruppen: DUMITRKSCL 1985, 175-180; ROMAN 1981 (Glina III); KAI.ICZ-SCHRF.IBF.R 1984 (Nagyrev); GARASANIN 1983/3; GIRIC 1984 (Moros-Maros); GARASANIN 1983/2; TASIC 1984/2 (Vinkovci); EcSEOY 1981; BONA 1965 (Somogyvar); HORVATH 1980-1981 (Ada) GARASANIN 1973, 253-268; DERS. 1983/6 (Belotic-Bela Crkva).5 Zusammenfassend: GARASANIN 1979, 159-161.6 Zur Form: GARASANIN 1958, Tl.13, 2-4; 14,1; DERS. 1973,herrschen in der früheren Stufe (Karamani III A) die offene, in der oberen Schicht die geschlos sene Becherformen0. Anderseits ist zu betonen, dass im Gefäßdepotfund von Armenochori, der dem späteren Niveau gehört, beide Formen ne -beneinander zum Vorschein kommen 7.Doppelhenkelige Becher können als eine Modeerscheinung des ägäisch-westanatolischen Raumes betrachtet werden. Es genügt hier den frühheladischen "Tankard" und die trojanische Depas zu erwähnen. Vielleicht kann diese Form vom ursprünglich viel älteren "Kantharos" der Bubnj-Hum I Gruppe abgeleitet werden, der in einer schlichteren Form auch in Bubanj-HumII nachgewiesen werden konnte8.Bei einer derartigen Verwandtschaft ist wohl an Beziehungen zu denken die auf Wanderungen zurückzuführen sind. In dem ein Teil der typischen Formen auf dem Gebiet der Bubnaj-Hum Gruppe seine Vorbilder finden konnte, kann man annehmen, dass diese Wanderungen wohl in Nord-südlicher Richtung verlaufen sind. Gegen diese Annahme konnte allerdings der Einwand erhoben werden, dass in dem gesamten Raum zwischen dem Verbreitungsgebiet der Armenochori und BubnajIII Gruppe keine Funde bekannt sind die als Zwischenglied betrachtet werden könnten: die wenigen, auch nicht besonders aussagefähigen Scherben vom Kaie (Burghügel) in Skopje stellen keinen Beweis in dieser Richtung dar 9. Nun wurde in letzter Zeit diese Lücke durch die Entdeckung der Höhensiedlung von Pelince in Nord-Makedonien, unweit Kumanovo, im Tal der Pcinj, eines linken Nebenflusses des Axios, auf die besst-mögliche Weise geschlossen. Hier konnten führende Merkmale der Bubnaj-Hum III und Armenochori Gruppe zusammen nachgewiesen werden10.Beziehungen der mittelbalkanischen Gruppen der beginnenden Bronzezeit zu mehr oderT. 35-36; GARASANIN/DJURIC, Kat.Nr.154-164; SIMOSKA/ SANEV 1976, 9-51, Abb. 233ff.; SIMOSKA U.A. 1976, 58-59, Abb.7. Zu Karamani: SIMOSKA U.A. 1977, 23, Abb. 9. Zu Maliqllla: PRES»! 1966, Pl.XII-XIV, bes.XIII, 13-15.7 HECRTI.EY 1939, 192-198, Kat. 320-349."GARASANIN 1979, 158-159."GARASANIN 1973/2; GOCKOVA-SLAVSKA 1955,T.3, 10-11.Iu Museum Kumanovo, unpubliziert. Erwähnt bei Z. GF-ORGIEV, Keramika gvoz.denog doba u Skopsko-kumanovs-kom i ovcepoljsko-bregalnockom regionu (unpublizierte Magisterarbeit, Beograd 1989, 9ff.).weniger angrenzenden, gleichzeitigen Gruppen sind im archäologischen Fundstoff gut zu erfas sen. So kommen doppelhenkelige Armenocho-ri-Bubnaj Becher in Argissa, in den jüngsten frühthessalischen Ablagerungen (Sommerkü che und Haus A der Brandschicht) vor". Sie sind auch in den Schichten der späten Stufe der makedonischen frühen Bronzezeit, außerhalb Pellagoniens belegt, so etwa in Vardaroftsa (Axiochori) und Saratse 12. In Kastanas verteilen sich dagegen diese Becher auf den Schichten 26-22a l : i . Dadurch wird der Beginn der Armenochori Gruppe zurück versetzt, etwa in die mittlere Stufe der frühmakedonischen Bronzezeit bzw. den mittleren Abschnitt der Früh-helladisch Ii-Periode14. Zugunsten dieser Möglichkeit ist die schon erwähnte stratigraphische Gliederung in Karamani zu erwähnen, dazu auch die stratigraphischen Beobachtungen in Maliq lila. Auch in Armenochori ist mindestens mit zwei Wohnniveaus der beginnenden Bronzezeit zu rechnen15. In Bubanj können die Funde der Bubnaj-Hum III Periode der jüngeren Stufe zugewiesen werden, da auf der gesamten Grabungsfläche die Bubnaj-Hum III Ablage rungen von der vorangehenden Bubanj-Hum II Schicht durch einen sterilen Bodenstreifen getrennt sind, was wohl auf eine Unterbrechung im Leben der Siedlung zurückzuführen ist16.Die Beziehungen von Bubahj-Hum III zu der Ezero-Kultur Nordthrakiens sind durch Funde der ritz- und stämpelverzierten Ware belegt 17. In Ezero finden sich die nächsten Entsprechungen in der Übergangsperiode Bl, sowie vereinzelt auch in der B2 Periode, welche den Schluß der Siedlung darstellt 1". Dieses zeitliche Verhältnis wird auch gut durch andere Entsprechungen zwischen beider Gruppen bestätigt. So sind die für Bubnaj-Hum III typischen Tupfen- und Kerbleisten im Laufe der gesamten Entwicklung der Ezero-Siedlung11 HANSCUMANN/MILOJCIC 1976, 82.T1.43.3; 46.6. A EBENDA, 211-212; Tl. 85,8; 86,2,7."ASLANIS 1985, 154-155. Tl.5,15; 11.1.1.11; 52,10; 57.11-12; 65,4.7.M HANSCHMANN/MII.OJC.IC 1976, 221, Abb.9; 223, Abb.10; Aslanis 1985, 291-292, Abb.121-122.13 Zu Karamani vrgI.Anm.6; PREM» 1966, 262fr., vrgl. TI.XII,1.2.9.15.16 GARASANIN 1979, 159.17 GARASANIN 1958, Tl.14,1; Ders. 1973, T1.36; Ders. 1983. T.XGIX 7-8; GARASANIN-DJURIC. 1983, Kat.Nr.171-172.(Stufen Al-2, Übergangsperiode Bl und B2) nachzuweisen, während Gefäße mit Wagrech ten Durchlochungen am Hals von der Stufe A bis Bl vorliegen, wodurch eine zeitliche Berührung mit Bubnj-Hum III bestätigt wird1 ' ' . Dagegen findet die typische weiss-inkrustierte Ware von Bubanj-Hum II ihre Entsprechungen in Ezero von der Periode A2 bis Bl 20.Es ist besonders zu betonen, dass die erwähnte Ritz und Stempel verzierte Ware als leitendes Merkmal der klassischen Stufe der Cetina Gruppe, im Hinterland der adriatischen Küste und bis in die Peloponnes verfolgt wer den kann21. Als

verbindende Zwischenglieder zur Cetina-Gruppe sind Funde aus dem Grabhügel I von Razana in Westserbien, den Hügeln XXXVI von Rusanovici und II in Vrlazije am Glasinac, und der Höhensiedlung Gradac in Kotolac bei Sarajevo anzuführen. Mit guten Gründen datierte B. Govedarica den Beginn Sinne in die Reinecke AI Stufe datiert werden konnte22. Daher scheint die Überschneidung mit Cetina einem späteren Abschnitt von Bubanj-Hum III zu gehören. Dies wird auch durch die neue Wertung von Sarata Monteoru bestätigt, wo Scherben der Ritz und Stempel verzierten Ware in die Stufen IC4.2 und IC4,3 zu datieren sind, welche der neuen Naeni- und der beginnenden Monteoru Gruppe angehören21. Die Verbreitung dieser Keramik wie auch anderer Erscheinungen des Karpatho-balkanischenn Komplexes (vor allem Belotic-Bela Crkva, So-mogyvar und Vinkovci) auf ausgedehnte Gebiete Südosteuropas, ist wohl auf Bewegungen transhumierender Hirten zurückzuführen, die wohl im Wirtschaftsleben der einzelnen Grup pen eine bedeutende Rolle gespielt haben 24.In den letzten Jahren wurde in der Fachliteratur auf Frage der Proto-Vatin Gruppe, bzw. -Stufe der Vatin Gruppe zurückgegriffen2 '. Zum erstem Mahl wurde das Problem vor beinahe18 GEORGIEV U.A. 1979, 333-334, T.178-180. Typ 25. 27, 16. 17'" EBENDA 322. T.158; 318, T.156.20 EBENDA 327-328, T. 167; 169. Typ 7,16.'■"GOVEDARICA 1988, 218-225, T.XXVII. 2; X X X I I I . I . X X I X , 4. Zu den erwänten Funden Govic: 1970."GOVEDARICA A.A.O. (Anm.20) und T.246. Abb.29 (Chronologie).» ZAHARIA 1987, 34, Fig.6, bes.13.17. "GARASANIN 1990.GOVEDARK.A 1988, 231-238. "GARASANIN 1985/1. TASIC 1984/3; BOCDANOVIC 1986. 71-72; STOJ1C 1986.vierzig Jahren von M. Grbic angeschnitten, aufgrund eines Vergleiches der Armenochori Becher (Bubnj-Hum III war damals noch unbekannt) mit doppelhenkeligen Gefäßen der Siedlung Ljuljaci bei Kragujevac (Mittelserbien), die dem frühen Vatin zugewiesen wurden 26. Nach der Erarbeitung von Bubanj-Hum III gewann diese Vermutung an Wahrscheinlichkeit. Sie wird nun durch folgende stratigraphische Beobachtungen weiter unterstützt:In der erwähnten Höhensiedlung von Ljul jaci sind von M. Bogdanovic drei Wohnniveuas festgestellt worden. Die zeitliche und kulturelle Entwicklung ist gut an den doppelhenkeligen Bechern abzulesen. In Wohnniveau I fanden sich Armenochori-Bubanj Becher in ihren beiden Grundformen und in verschiedenen Varianten, darunter auch jene mit oval- bzw. viereckig geformten Rand, welche den typischen Formen der Vatin Gruppe ähnlich ist. Zu erwähnen sind auch doppelhenkelige Becher mit je zwei knopfartigen Ansätzen beiderseits der Henkel. Im Niveau II werden diese Formen und Varianten weitergeführt. Hinzu kommen noch typische doppelhenkelige Gefäße der Pancevo-Omoljca Stufe der Vatin Gruppe mit ausgezogenem Rand, ansa-lunata-Henkeln und einer stark ausgeprägten Rippe am Bauch. Im letzen Wohnniveau III ist der Übergang zur klassischen Vatin Gruppe voll ausgeprägt'-' 7.Bestätigt wird.diese Entwicklung durch die geschlossenen Fundverbände aus drei Gruben der Siedlung Vecina Mala in Majur bei Svetoza-revo an der Großen Morava. Die Grube 1 enthält typische Funde der Bubanj-Hum III Periode, in Grube 2 (ein Gefäßdeport) Finden sich zahlreiche Armenochori-Bubanj Becher beider Grundformen zusammen mit jenen der Variante mit ausgezogenem Rand. Die Grube 3 ist der Vatin Gruppe zuzuweisen-' 8.Diese Beobachtungen stellen nun das Problem der Entstehung der Vatin Gruppe in ein neues Licht. Im Gegensatz zu der vom Verfasser früher vertreten Annahme die Vatin Gruppe sei vom der Gruppe Moris-Maros abzuleiten, ist im nördlichen Tel des mittleren Balkans eine ununterbrochene Entwicklung zu verfolgen die von Bubanj-Hum III unmittelbar zur Vatin Gruppe führt. Aus diesem Gebiet scheint sich die Vatin Gruppe schon sehr früh in jener Richtung zu verbreiten, die allgemein als ihr Kerngebiet angesehen wird - die Vojvodina. Auch bei der Entstehung der Moris-Maros Gruppe ist mit einer südlichen Komponente zu rechnen. In der ältesten Periode des Gräber feldes von Morkin kommen, außer Gefäße, die mit Nagyrev zu verbinden sind, auch Becher vom Typ Pitvaros vor, dessen Formen von jener Armenochori-Bubanj abzuleiten sind2". Die von Bona Vorjahren geäußerte Ansicht über die bedeutende Rolle südlicher Einflüsse in der Ent-wicklung der pannonischen Bronzezeit findet dadurch ihre Bestätigung, allerdings nicht im Sinne seiner Vermutung - es besiehe eine Wanderung aus weitem Südosten3".Auch in der Beurteilung der Chronologie drängen sich gewisse Korrekturen auf. Bekannt lich wurde vom Verfasser die Pancevo-Omoljica Stufe in die Schachtgräberzeit (17.-16. Jahrhundert) datiert, die im Sinn der mitteleuropäishen Chronologie mit Reinecke A2-B1 gleichzusetzen ist. Daher ergibt sich für die Proto-Vatin Stufe ein Ansatz in frühes Mittelhelladikum, bzw. in die Periode Reinecka AI im mitteleuropäischen Sinne. Bubanj-Hum III, Armenochori und Ma-liq III gehören einer älteren Periode, dem Früh-helladikum III um 2000 v. Chr. an. Durch die Einführung noch einer frühen Armenochori und Bubanj-Hum III Stufe, die durch den strati-graphischen Beobachtungen von Karamani und Maliq lila gegeben ist, (in der Bubanj-Hum III Gruppe allerdings noch nur vermutungsweise angenommen wird), muß der Beginn unserer Gruppen zurückversetzt werden, etwa in der mittleren Stufe der Frühhelladisch II Periode. Zugunsten dieser Ansicht sprechen auch die Ergebnisse der neueren rumänischen Forschung. Aufgrund der stratigraphischen Beobachtungen in Odaja Turcului, Naeni-Colarea und-Zanoga und der neuen Wertung der Stratigraphie von» GRBIC: 1955-1956.27 BOGDANOVIC 1986, 59-70, Tabelle- 3, Tl.MI; 34ff, Abb.25,138; 26,139-144; 27,145; 28,149-154; 36; 22-23, 132-136 (Varianten der Armenochori-Bubanj Becher). Abb.37,177; 38,179-183 (Pancevo-Omoljica und Über-gang zum klassischen Vatin). "STOJIC 1986, Abb. 1-2 (Grube 1); 3-25 (Grube 2); 26-32 (Grube 3).-,JGIRIC 1984,42-43; GARASANIN 1983,479-480,T.LXVIII, 11. 10 BONA 1965.Sarata Monteoru gelang es A. Vulpe zwischen der Glina III und der Monteoru Gruppe noch die neuen Gruppen von Odaja Turcului und Ivaeni einzugliedern. Daher wird der z.T. wohl mit Bubanj-Hum III und Armenochori gleich zeitigen Glina III ein höheres Alter zugewiesen. Anderseits wird von A. Vulpe aufgrund eines Depotfundes aus Theben, aus Frühhelladisch III oder dem späten Frühhelladisch II mit einer für das frühbrozezeitliche Monteoru typischen Axt vom Typ Patulele, die Möglichkeit eines noch früheren Ansatzes von Glina III erwogen 31. Allerdings bringt diese Umdatieung wesentliche Schwierigkeiten mit sich nämlich falls vom südosteuropäischen Standpunkt unter Voraussetzung einer von P. Roman angenommen3-', teilweisen Gleichzeitigkeit von Spät-Cotofeni und Glina III diese Datierng übernommen wird, ergeben sich beim Vergleich mit der frühhelladischen Chronologie wesentliche Widersprüche. Sollte die Bestimmung der einhenkeligen Gefäße aus Hagios Kosmas als "Badener Tassen" richtig sein, sind diese, wenn auch späte (?) Badener-Ty -pen und die beginnende Armenochori Gruppe schwerlich in derselben Periode (FrühhelladischII) unterzubringen33. Im Gegensatz zu den, allerdings vorläufigen, von I. Aslanis vorgeschlagenen Synchronismen, muss bei der Annahme einer frühen Armenochori (auch Bubanj-HumIII) Stufe, welche etwa mit Frühelladisch II einsetzt, auch Bubanj-Hum II in ein früheres Alter versetzt werden 34. Eine befriedigende Antwort zu diesem Problem, kann nur von der zukünftigen Forschung erwartet werden.Nachtrag

Nach Abschluss dieses Manuskripts wurden dem Verfasser einige wichtige Arbeiten bekannt, die zur Lösung der behandelten Probleme wesentlich beitragen können.So reiht P. Roman (Beiträge zur Problematik der schnurverzierten Keramik Südosteuropas, 1992, 89ff., 117f., Zeittafel 132, Abb.8) die gesamte Ezero Gruppe in die Zeitspanne zwischen dem Ende von Cernavoda III und dem Beginn von Moteoru ein. Dabei wird die ebenfalls mehrstufige Glina Kultur mit der Übergansperiode und den späteren Ezero Stufen zeitlich gleichgesetzt. Auch wird von ihm auf die regionale Zersplitterung und das allmähli che Vorrücken der Glina Kultur nach Westen hingewiesen, was gut mit der Auffassung des Verfassers von einem Karpatno-balkanischen Komplex (bei Roman, 117, Anm.706 "karpato-dinarisch") in Einklang zu bringen ist. Ein Bei spiel dieser Zersplitterung stellt auch die Edi-nec Kultur im Gebiet des oberen Siret-Bereichs dar (V. Dergacev, Thraco-Dacica XV, 1-2, 1994, 121 ff., Abb.7), welche, unter anderem, auch in den Grabsitten Entsprechungen zur Belotic-Bela Crkva aufweist.Für die Möglichkeit einer früheren Datierung der beginnenden Mitteleuropäischen Bronzezeit sind auch die Ausführungen von H. Parzinger (Germania 70, 2, 1992, 241 ff.) zu beachten, wobei allerdings die Zeit der O Dynastie Ägyptens (3126 v.u.Z.) nur als Ausgangspunkt für einen Terminus post quem angesehen werden kann.

LiteraturANDREA 1985 J. Andrea. A propos de la continuité de la culture de Mat a l'époque du bronze. Iiiria XV. 2, 1985, 170-172ASLANTS 1985L Aslanis. Kastans. Die frühbronzezeitlichen Funde und Befunde (PAS 4), Berlin 1985.BOGDANOVIC 1986 M. Bogdanovic. Ljuljaci, naselje Potovatinske i Valinske kulture. Kragujevac 1986.BONA 1965I. Bona. The peoples of South-East Origin of the Early Bronze Age in Hungary. Alba Regia 4-5. 1963-4 (1965), 17-63.31 VULPE 1990; dazu: TUOOR 1982; ZAHARIA 1987. Zum TypPandel - VILPE 1970, 37-39. 12 ROMAN 1981, 163-164 und chronologische Tafel 2. "GARASANIN 1985/2, 12; HANSCHMANN/MILOJCIC 1976,165-167, Beilen 28, 121, 125, 126, 129, 138. " Daher können die Synchronismen Aslanis 1985, 303-308, Abb. 125 nicht übernommen werden. Es muss mit der Übernahme einzelner Formen in Bubanj-Hum III aus Bubanj-Hum II gerechnet werden, wie dies oben gezeigt wurde. Zur chronologischen Abfolge unti Svn-chronismen sieh GARASANIN 1979.Covic" 1970B. Covic. Ornamentisana keramika ranog bron-zanog doba u tumulima Zapadne Srbije i Istocne Bosne. Cianci i gradja za kulturnu istoriju Istocne Bosne VIII, 1970, 15-22.DUMITRESCU 1983V. Dumitrescu. —In: Esquisse d'une'préhistoire de la Roumanie. Bucarest 1983,163-203 (Kapt. Bronzezeit).ECSF.DY 1981I. Ecsedy. Angaben zur Frage der Somgyvar-Vin-kovci Kultur. -In: Symposium 1977 (1981), 67-77.GARASANIN 1958M. Garasanin, Neolithikum und Bronzezeit in Serbien und Makedonien. Bericht der Römisch-Germanischen Kommission 39, 1958.GARASANIN 1973/1 M. Garasanin. Praistorija na tlu S.R.Srbije. Beograd 1973.GARASANIN 1973/2 M. Garasanin. Les premiéres vagues indoeuro-pénneenes en Grece et dans les Balkans. Ada of the 2nd Inlern. Collcjuium of Aegean Prehistory. Athens 1973, 175-180.GARASANIN 1979M. Garasanin. Zur kultureller und historischer Wertung der Bubanj-Funde. Jahrbuch des Römischgermanischen Zentralmuseums, Mainz 26, 1979, 154-166.GARASANIN 1982 M. Garasanin. The Bronze Age in the Central Balkan Area. Cambridge Ancienl Hislory III,l,2end Ed. Cambridge 1982, 163-182.GARASANIN 1983/1 M. Garasanin. Podunavsko-balkanski kompleks. —In: A. Benac (Hrg.). Praistorija jugoslavenskih ze-malja IV, Bronzano doba. Sarajevo 1983, 463-470.GARASANIN 1983/2 M. Garasanin. Vinkovacka grupa. -In: A. Benac (Hrg.). Praistorija jugoslavenskih zemalja IV, Bronzano doba. Sarajevo 1983, 471-475.GARASANIN 1983/3 M. Garasanin. Moriska grupa. -In: A. Benac (Hrg.). Praistorija jugoslavenskih zemalja IV, Bronzano doba. Sarajevo 1983, 476-483.GARASANIN 1983/4M. Garasanin, Grupa Bubanj-Hum III. -In: A. Benac (Hrg.). Praistorija jugoslavenskih zemalja IV, Bronzano doba. Sarajevo 1983, 719-722.GARASANIN 1983/5 M. Garasanin. Armenohori grupa. -In: A. Benac (Hrg.). Praistorija jugoslavenskih zemalja IV, Bronzano doba. Sarajevo 1983, 723-726.GARASANIN 1983/6.M. Garasanin. Grupa Belotic-Bela Crkva. -In: A. Benac (Hrg.). Praistorija jugoslavenskih zemalja IV, Bronzano doba. Sarajevo 1983, 705-718.GARASANIN 1983/7M. Garasanin. Vatinska grupa. -In: A. Benac (Hrg.). Praistorija jugoslavenskih zemalja IV, Bronzano doba. Sarajevo 1983, 504-529.GARASANIN 1985/1 M. Garasanin. Poceci bronzanog doba u sredne-balkanskoj regiji. Niski zbornik I, 1985, 11-16.GARASANIN1985/2 M. Garasanin. Chronologische und kulturhistorische Probleme südthrakische und Südmakedonischer Wohnhügel. Prähistorische Zeitschrift 59, 1985, 3-15.GARASANIN 1990 M. Garasanin. Betrachtungen zu den Wirtschaftsformen der Bronzezeit in Serbien. Godisnjak Centra za balkanoloska ispitivnaja XXVIII.26, 1990, 49-56.(ÌARASANIN/DJURIC 1983M. Garasanin, N. Djuric. Arheoloski lokaliteti Bubanj i Velika Humska Cuka (Katalog). Nis 1983.GEORGIEV U A. 1979 V. Georgiev, N.J. Merpert, R. Katincarov, R. Dimitrov. Ezero - ranobrozovoto seliste. Sofia 1979.GIRIC 1984M. Giric. Die Maros-Kultur. -In: Tasic 1984/1, 33-59.GOCKOVA- SI.AVSKA 1955P. Gockova-Slavska. Ostatoci od edna praistoriska kultura na skopskata tvrdina Kaie na podrueju istoenog Jadrana. ANUBiH Djela LXVII (7), Sarajevo 1988.GRBIC 1955-1956 M. Grbic. Postanak vatinske grncarije. Sfarinar N.S.VII-VIII, 1956-1957, 35-38.HEURTLEY 1939

W.A. Heurtley. Prehistoric Macedonia. Cambridge 1939.HANSCIIMANN/MILOJCIC 1976E. Hanschmann, V. Milojcic. Die deutschen Ausgrabungen auf der Argissa-Magoula in Thessalien III. Die frühe und die beginnende Bronzezeit (B.A.M. 13-14), Bonn 1976.HORVARII 1980-1981F. Horvath. Ada Type artefacts of the Early Bronze Age in the Southern Alföld. NFME, 1980, 7-30.KALICZ-SCIIREIBER 1984 R. Kalicz-Schreiber. Die Nagyrev-Kultur. -In: Tasic, 1984, 1, 133-190.PRENDI 1966F. Prendi. La civilisation préhistorique de Maliq. Studia Albanica 1966.PRENDI 1985F. Prendi. A propos de la formation de la civilisation et de l'ethnie illyriénne sur le territoire de l'Albanie durant l'époque du bronze et au début de celle du fer. Iiiria XV, 2, 1985, 101-114.ROMAN 1981P. Roman. Zur rumänischen Frühbronzezet. -In: Symposium 1977 (1981), 157-169. SIMOSKA/SANEV 1976D.Simoska, V. Sanev. Praistorija vo CenlralnaPela-gonija. Bitola 1976SIMOSKA U. A. 1977D. Simoska, B. Kitanoski, J. Todorovic. Praistoriska naselba Karamani kaj Bitola. Macedoniae Acta Arhaeologica 3, 1977, 9-27.SIMPOSIUM 1977 (1981) Die frühe Bronzezeit im Karpalheyibecken und in den Nachbargebieten. Internationales Symposium Bu-dapest-Velem 1977, Budapest 1981.STOJIC 1986M. Stojic. Praistorisko naselje Vedna Mala u selu Majuru kod Svetozareva. Starinar N.S.XXXVII, 1986, 145-152.TASIC 1984/2N. Tasic. Die Vinkovci Kultur. -In: N. Tasic (Hrg.). Kulturen der Bronzezeit des Karpathenbeckens und des Nordbalkans. Beograd 1984, 15-32.TASIC 1984/3N. Tasic, Die Vatin Kultur. -In: N. Tasic (Hrg.). Kulturen der Bronzezeit des Karpathenbeckens und des Nordbalkans. Beograd 1984, 59-82.TLOOR 1982E. Tudor. Neue Angaben zur frühen Bronzezeit in Südrumänien. Dada N.S.XXVI, 1982, 59-75.VULPE 1970A. Vulpe. Äxte und Beile aus Rumänxen I. (Prähistorische Bronzefunde IX.2). München 1970.VULPE 1990A. Vulpe. Neue Beiträge zur Chronologie und kulturellen Gliederung der frühen Bronzezeit im unteren Donaugebiet. Starinar N.S.XLI, 1991.ZAIIARIA 1987 E. Zaharia. La culture de Monreoru, l'étape des débuts â la lumière des fouilles de Sarata Monteoru. Dacia n.s. XXXI.1-2, 1987, 21-51.

Cabrieres (France): Mines et Métallurgie au 111° Millénaire B.C. Apports de la Métallurgie ExpérimentalePaul Ambert, Jean-Roger Bourhis, Jacques HappPaul Ambert, Jean-Roge.r Bourhis, Jacques HappCubrieres (Frunce): 3'd Millenium B.C. mines and copper metallurgy. Experimental metallurgic resultsSince the works of E. Sangmeister (JUXGHAXS ET AL. ¡960; 1974), the speclrographic analyses by X-rays of C.hulcolithic meted artefaets have shown the frequeney, in the Southern part of E ranee, of copper ores containing antimony and silver. The discovery of the prehistoric mines of Cabrieres (AMHERT ET AI.. 1984) has provided the proof of this hypothesis by means of:-the analysis of copper ores (carbonates, tetrahedrites) discovered in some mines (Pioch Furrus I and IV) dated to the Chalc.olithic;-the analysis of ores, globales and slags recovered from the centre of the ditches of Roque-Fenestre, and now by those of Pioch-Fanus 448, dated to 4310 ± 75 B.P., the more oíd site of Cabnéres prehistoric exploilalion (ESHEROC ET AI.., 1995).First metallurgic experiments carried out at Archéodrome de Beaune (Happ et al. , 1994) with ores from Cabrieres were made on two samples of ores (malachite from the mine La Vierge, polymetallic copper from Pioch-Furrus 448) discovered within prehistoric siles. A third sample (malachite fom Pioch-Farrus 1) was taken from the richest vein (showing the presence ofnalive deposil copper) discovered now in Cabrieres. The metallurgic experiments using a knapping strategie are detailled here, and allowed US to obtain in all cases slag and beads of copper.The speclrographic analyses of these are identifical to those chalcolithic yieldsfrom Cabrieres.

I. Etat actuel des connaissances.Il a été dressé dans plusieurs notes parues (AMBERT 1990; AMBERT 1992; AMBERT/BARGE 1991; ESPÉROL- 1992 ; ESPF.ROU ÉTAL. 1992; HAPP ETAL. 1994) ou en cours de publication (AMBERT, à paraître; ESPÉROU ETAL. 1995). Ces travaux ont permis de préciser l 'importance quantitative et qualitative d'une exploitation (fig. 1) qui est à ce jour la plus ancienne de France.A) Age des premières exploitations.La fosse Pioch Farrus 448 (ESPÉROL ET AL., 1995) a donné la plus vieille date 14 C du dis trict de Cabrieres (Lv: 2039- 4310±75 BP), soit sensiblement le début du 111° millénaire. Un mobilier céramique banal est associé à des fragments de creuset et des produits miniers et métallurgiques. Cette date est sensiblement contemporaine de celles (4470 ± 150 BP à 4020 ± 100 BP) obtenues dans le site proche de Roquemengarde, site Néolithique Final qui a fourni à ce jour les documents métalliques les plus anciens du Languedoc (GLTLAINE 1992). L'analyse spectrographique de plusieurs de ces objets montre une composition compatible avec celle des minerais de Cabrieres (GLTLAINE, RENS.ORAL). En conséquence, il existe une bonne probabilité pour que la métallurgie de Cabrieres ait débuté avec l'extrême début du III0 millénaire avant J.C, formant la première phase du Chal-colithique régional.Au contraire les dates 14 C obtenues pour le site de Roque-Fenestre - 3900 ± 130 B.P (Ly- 2689), 4010 ± 70 B.P. (Lv-1724) et 3870 ± 80 B.P. (Lv-1723) - témoignent d'une seconde phase, à la métallurgie plus affirmée (Chalcolithique Récent).

Les datations 14 C obtenues sur les déblais miniers des Neuf Bouches de Vallarade, viennent confirmer l'ancienneté de cette exploitation. Deux datations 14 C ont été effectuées au laboratoire de Gif sur Yvette sur des charbons de bois provenant des couches C 2, quasiment superficielle et C 9, au contraire située dans la séquence inférieure des déblais. Elles ont donné respectivement les âges de Gif- 9571: 4120 ± 40 BP (2872, 2506, Cal BC) pour la couche C2 et Gif- 9750 : 2870 ± 50 BP (1199, 905, Cal BC). L'explication de cette inversion chronos-tratigraphique s'inscrit sans trop de difficultés dans une logique de remaniements de déblais chalcolithiques lors d'une exploitation à la char nière Age du Bronze-Age du Fer.Fig. 1. Carte géologique du district minier de Cabrieres. Situation des principales mines préhistoriques ( * ),et des principales aires préhistoriques du traitement métallurgique (A). Fig. 1. Geologie map of Cabrieres mines' district. Situation of the main prehistoric mines (*) and main metallurgie areas (A).B) Le(s) minerai de cuivre de Cabrieres.Les nombreuses analyses de minerai montent que le principal minerai de Cabrieres uti lisé par les chalcolithiques (Roque Fenestre, Pioch Farrus) était une tétraédrite argentifère, cuivre gris de composition (Cu ± Ag, Zn, Fe) ' 2 Sbi4 S3, souvent associée à de la chal-copyrite Cu Fe S2- A Pioch Farrus, les nombreuses analyses de minerai (malachite, cuivre gris) permettent de définir le minerai classique de Cabrieres: cuivre à taux notables d'antimoine (10 à 20%) et d'argent (2%), d'arsenic et de zinc moins constants et plus faibles. Ce minerai est surtout caractérisé par la quasi ab sence de plomb (souvent inférieur à 0,005%). Les traitements métallurgiques successifs, reconnus à Roque Fenestre (AMBERT 1990; ES-PÉROU 1993) ou réalisés expérimentalement à l'Archéodrome de Beaune (HAPP ET AL. 1994), qui permettent d'obtenir du métal, éliminent le zinc, diminuent de façon sensible les taux d'arsenic et d'antimoine, et tendent à concen trer l'argent. Compte tenu des fortes teneurs initiales d'antimoine (jusqu'à 20%) dans le minerai (présence de pyrargyrite -Ag Sb S3- à Pioch Farrus I), en fin de cycle, le métal issu du minerai de Cabrieres peut être défini com me un cuivre à faible taux de plomb et à antimoine-argent dominant (la présence d'arsenic étant plus aléatoire). C'est le cuivre des types E10, E11B, et surtout Eli A de la classification de Sangmeister (JUNGHANS ET AL. 1960; 1968; 1974), largement représenté dans le Midi de la France (ESPÉROU 1992).Les analyses des minerais et produits métallurgiques de Pioch Farrus 448 apportent des variantes à cette observation (ESPÉROU ET AL. 1995), une partie seulement des scories et globules de métal de Pioch-Farrus 448 corres pondant à cette définition. Fait unique à Cabrieres, plusieurs des produits de la métallurgie chalcolithique, présentent des taux (consi-dérés comme) anormalement élevés en plomb (entre 0,3 et 0,6%). Ce fait qui est encore in complètement expliqué ne semble pas pouvoir découler d'une hypothétique importation (plus difficile à concevoir à cette époque). En effet, quelques minerais de type chalcopyrite, dont nous n'avons pas la peuve d'une utilisation chalcolithique, ont une composition voisine de ces scories ont été découverts à Cabrieres. En outre tous les minerais de Cabrieres, en parti culier des malachites, ne possèdent pas le marqueur antimoine-argent. Dans ce cas, ce sont des minerais pratiquement purs (cf. mine de La Vierge, fig-2).C) L'origine de la métallurgie de Cabrieres.La découverte d'une pointe de Palmela, près de mines de Cabrieres (AMBERT ET AL. 1986) nous avait entraîné à considérer une hypothétique filiation entre le Portugal, pourvoyeur principal de ces pointes, et le développement de l'exploi tation de Cabrieres. Le spectre analytique de l'objet, qui ne renvoie pas nettement à la com position des minerais de Cabrieres, soutendait l'hypothèse. La haute technicité atteinte dès l'époque des fosses de Roque-Fenêtre ( AMBERT 1990) suggère incontestablement un diffusion-nisme et nécessite une recherche sur l'origine de cette métallurgie. Désormais les dates de Pioch Farrus 448, celles de Roquemengarde, la position tardive dans le complexe campanifor-me des pointes de Palmela, rendent, sur le seul témoignage de cette pointe, l'hypothèse d'une filiation avec le Portugal caduque.L'origine de la métallurgie languedocienne, celle de Cabrieres en particulier reste donc à préciser, bien que les relations avec la riche civilisation métallique de Remedello et avec l'Europe Centrale via la Suisse, indiquent une origine orientale.D) Principaux apports des fosses de Roque-Fenestre.Ces fosses, intégrées dans le périmètre d'aires de travail métallurgique ont pu à cer tain moment de leur remplissage être utilisées comme des bassins, à d'autres servir de réceptacle aux activités périphériques.Les fouilles (ESPÉROU 1993) ont révélé quatre fosses juxtaposées, creusées dans des schistes, contenant un matériel archéologique, original (fig.3). La liste des principaux outils employés comprend, des broyeurs, plus petits que ceux trouvés à la périphérie des mines, des meules, une pelle en omoplate d'ovidé, et surtout des galets à cupules dont les deux formes principales sont représentées (palettes, généralement en basalte qui possèdent la plupart du temps une cupule sur chaque face plane, et trièdres en pierre dure (quartz), à double cupule), outils qui n'ont jamais été rencontrés dans les mines. Citons encore un „pic"(?) bipointe, des meules, et un mobilier céramique assez abondant.Les fosses de Roque Fenestre montrent plusieurs étapes de la transformation en métal du minerai de cuivre local:- 1. La mise en eau, au moins temporaire, des cuvettes utilisées comme aires de lavage est une certitude. Elle ressort en particulier du lita-ge des sédiments des fosses qui s'y sont déposés suivant un gradient gravitaire vertical des plus lourds aux plus légers, sables, limons hématifè-res, puis couches de charbons.- 2. L'ensemble des déblais liés à l'activité ar tisanale périphérique aux fosses contribue très largement à leur comblement. Aux précédents s'ajoutent des blocs de dolomie et de quartz d'une vingtaine de centimètres qui proviennent sans doute du rejet des stériles, succédant à un dernier tri du minerai réalisé à proximité. En effet, les quartz filoniens minéralisés ont fait l 'objet d'un concassage soigneux et d'un tri gra-nulométrique en présence d'eau. Plusieurs couches, inclinées, formées de gravillons de taille homogène (2 à 3 cm) qui prennent appui sur le bord de la fosse 2, l'attestent.

- 3. Ce tri, préalable au grillage ou à la réduction dans des fours, devait avoir pour but d'isoler les parties les plus minéralisées.La découverte d'une paroi indurée de sables quart-zeux de couleur verte, très finement concassés et chauffés, plaide enfin, pour l'existence de fours de réduction, situés en sommet de comblement où à proximité de ces fosses, attesté également par des scories et des globules métalliques. Les fosses de Roque Fenestre présentent un cas unique en France des principales étapes techniques de la transformation du minerai de cuivre en métal. Les analyses spectrographi-ques de ces produits relèvent sans exception du spectre classique des minerais de Cabrieres.noe SITE Cu Sn Pb As Sb Ag Ni Bi Fe Zn Mn Si

Tr P48 39,2 - 0,005 4- 20- 1,5- - 0,1 2,5- 10- 0,001 5-

S 4 il 5,4 0,005 0,60 - 2- 0,10 0,002 - X 5- 0,10 72,6

Gb2 - 92,6 - 0,50 0,80 3- 3- 0,01 tr - - - 0,0

Gb3 - 80,55 - 0,30 0,20 1~ 3~ 3,002 - 0,25 - 0,05 5,6

M LR 41,65 - 0,50 0,15 0,10 tr 0,005 tr 4,4 10- 0,10 8,60

C ce 25,0 0,002 0,5 2,0 4 0,03 0,03 - 2.5 1 - -CG PF 33,1 - 0,1 1- 19- 0,5 0,001 tr 2,5 2- - 23,5

M1 PFI 42,5 - 0,1 0,02 10- 2- tr 0,005 0,4 0,01 0,1 11

CG LR 37 - 0,1 5 20- 0,5 - 0,010 0,5 10 0 -MI P48 22,1 - tr 1 ~ 0,80 0,015 tr 0,02 5,60 0.20 0,01 54,05

M2 P48 27,1 - 0,001 0,80 3- 0,30 0,001 0,02 5,40 3 - - 39,25

M ° LV 54,95 Tr 0,001 - - - - - X 0,05 0,50 X

S * LVA 27,0 0,05 0,05 - - - 0,003 - X 0,05 0,05 XX

Gbl* LV A 95,0 - 0,10 - - - - - 0,50 0,10 0,15 0,80

Gb2* LVA 99,50 0,005 0,01 - - tr - - 0,002 0,01 - -M ° PFI 43,25 0,005 0,01 Tr 3 0,70 0,001 0,005 0,60 0,05 0,05 6à7

MP* PFI A 37,30 0,01 0,01 0,10 5- 1- 0,003 0,04 1- 0,005 0,002 XX

S3* PFI A 12,90 0,001 0,005 - 1- 0,10 0,003 0,001 1- 0.01 0,02 XXX

S2* PFI A 6,70 0,005 0,003 - 0,50 0,05 0,002 0,001 X 0,02 0,03 XXX

S3* PFI A 3,10 0,005 0,001 - 0,60 0,005 0,01 - X 0,02 0,03 XXX

Gb* PFI A 97,80 - tr 0,05 1- 1 - tr 0,15 0,01 - - -

Tr° P 4K 39,20 - 0,005 4- 20- 1,5- - 0,10 2,5- 10- 0,001 5

TrP* P48A 45,95 0,003 0,002 2- 15- 1- tr 0,0 3 4,30 4- 0,001 XX

SO* P48A 7,55 0,003 0,001 0,10 0,50 0,01 0,005 tr X 0,50 0,30 XXX

Gbl* P48A XXX 0,002 0,002 0,25 1- 0,50 0,001 0,003 X 0,30 0,10 X

Gb2* P48A 91,20 0,001 0,001 3- 3- 2- 0,015 0,08 0,30 0,002 - tr

Gb P48 94,2 0,001 0,002 0,20 3,5- 1,2- 0,001 0,005 tr - - tr

S P48 12,5 Tr 0,02 - 1- 0,07 0,005 tr X 0,05 0,10 71,7

LEGENDE: Les teneurs en cuivre sont dosées par gravimétrie, les autres éléments déterminés par spectro-gra- phie ~ : environ; tr: inférieur à 0,001%; - : non décelé DOCUMENTS ANALYSESTr: Tetraédrite S: Scorie (SI, 52, S3) * ArchéométallurgieM: Malachite Gb: Globule ° Minerai fonduC: Chalcopyrite CG: Cuivre gris MP* Minerai préparéSITES: PF, PF1, P48 : Pioch Earrus, I, 448 , LR : La Roussignole, CC : Coopérative, LV : La ViergeFig. 2. Minerais de cuivre du district de Cabrieres. Globules et scories préhistoriques. Comparaison avec les minerais, globules et scories de la métallurgie expérimentale. Analyses par spectrographie aux rayons x (J.R. Bourhis). Fig. 2. Copper ores ofthe Cabrieres' district. Drops and slags of prehistoric metallurgy, and of archeometallurgy( * ° ). Spectrographie analyses by X-rays ,J.R. Bourhis.E) Les techniques utilisées dans l'extraction minièreNos connaissances reposent sur l'étude directe des mines (cf. infra) et sur celle des objets (broyeurs) percuteurs de taille et de poids variés (de 250 gr à 14 300 gr pour les extrêmes) tirés „du déblais siliceux du filon exploité" ( ESPÉROU ETAL. 1992), des dolomies de l'encaissant, mais aussi des filons de quartz mis en relief par l 'éro sion (Roussignole, Roques Blanches). Cette récupération des dolomies silicifiées, éclatées par choc, donnant des blocs plus ou moins cubiques ou sphéroïdaux, élevés au rang de percuteurs en remplacement d'un broyeur hors d'usage, est aussi pratique que fonctionnelle. La matière étant épuisée en même temps que le minerai, cette technique est d'autant plus rationnelle qu'elle permettait de surcroît de tirer parti du stérile, rapidement encombrant dans ces ex cavations exiguës. Sur Vallarade, où en l'état actuel des connaissances les dykes de quartz n'apparaissent pas, les très nombreux broyeurs en quartz qui parsèment le sol (infra), peuvent avoir été récoltés voire préparés dans les filons peu minéralisés du Bioum et de Roques Blan ches.Un essai de typologie consacré aux broyeurs (ESPÉROU ET AL. 1992) a permis de conclure que ces outils généralement à surface d'utilisation double ou multiple, ressortaient principalement de deux formes-fonctions. Les broyeurs sub-sphéroïdaux (fig. 3, 1) représentent 43% des pièces et les ..coins", beaucoup moins nom breux, porteurs d'un tranchant ou d'une pointe. Il existe des objets intermédiaires, de type pic, mais aussi des objets de petite taille, peut être des objets de

finition. Il n'est pas facile de mettre en exergue les techniques de dépilage des exploitations préhistoriques. En particulier la crémation des parois minéralisées par des feux destinés à ameublir la roche préalablement à l'abattage au broyeur (relatée au Mitterberg, TVLECOTE, 1987) laisse peu de traces et son uti lisation et n'est pas prouvée. Peut-on invoquer cette technique pour les niches sphéroïdales aux parois lisses bien exprimées sur le front de carrière de Pioch Farrus IV?II. Essai de quantification de l'exploitation miniere-metallurgique chalcolithiqueL'énumération des gisements reconnus à ce jour (fig. 1) montre la densité de l'exploitation chalcolithique de Cabrieres. On compte au minimum :- Cinq à six entrées de mines, une aire potentielle de traitement à la Roussignole où 265 broyeurs ont été dénombrés (ESPÉROU ET AL. 1992).- Le secteur de Pioch Farrus concentre une dizaine de sites miniers, avec les sites exceptionnels de Pioch Farrus I et IV (fig. 4), et la mine de La Vierge. Le décompte typologique y a recensé 185 broyeurs (ESPÉROU ET AL. 1992). Les secteurs ayant fourni des galets à cupules, aires de traitement ou habitats, sont particulièrement bien représentés. En effet au delà des 4 fosses de Roque Fenestre (AMBERT ETAL. 1984 ; ESPÉROU, 1993), plus d'une demi douzaine de points ont donné soit des galets à cupules, comme Pioch Farrus 438 (AMBERT 1990), soit des vestiges chalcolithiques avec des déblais miniers et métallurgiques (ESPÉROU ETAL. 1995);- Le secteur de Vallarade, a fourni de très nombreux broyeurs (369 y ont été décomptés) et plus d'une quinzaine de sites miniers, chalcolithiques et protohistoriques.Les lignes qui précèdent soulignent que les galets à cupules (fig. 3 n° 2, 4, 6) comme les broyeurs (fig. 3 n° 1, 3) sont représentatifs de l'exploitation métallurgique préhistorique. Néanmoins les galets à cupules sont clairement liés à la métallurgie. En effet, la plupart des si tes qui en augmentent la liste fournissent des traces de métallurgie précoce (cf. région de Villefranche de Rouergue, inédit com. orale L.Carrozza). Une recensión récente (AMBERT 1992) associe ceux d'Ouveillan et du Roc d'en Gabi (Carcassonne) en contexte vérazien, à ceux du district de Cabrieres (Pitrous, Les Figuières, Pioch Farrus 438, celui plus périphérique des Tribes à Bassan). La plupart des sites répertoriés supra dans le district de Cabrieres au titre des aires de métallurgiste (une dizaine au total) en ont fourni un ou plusieurs exemplaires, alors que sur les fosses de Roque-Fenestre (ESPÉROU. 1993), vingt-huit de ces objets ont été trouvés.III. Apports de la métallurgie expérimentaleLes premiers résultats ont été récemment développés (HAPP ET AL. 1994). Ces recherches réalisées à l'Archéodrome de Beaune ont portéFig. 3: Mobilier de l'aire métallurgique de Roque Fenestre: 1, 3: maillet ; 2, 4, 6: galets à cupules; 5: pelle en os. Fig. 3: Tools from the Roque Fenestre's metallurgical area: 1, 3: mauls; 2, 4, 6: cupul mauls; 5: bone shovel.sur des minerais découverts dans des sites préhistoriques, minerais qui ont été fondus suivant des techniques et avec des instruments dont les fouilles archéologiques chalcolithiques ont révélé des vestiges probants. Les minerais utilisés, puis après fusion, les scories et les globules de cuivre obtenus ont fait l'objet d'analyses par spectrographie d'émission au laboratoire de Rennes afin d'être comparés avec les minerais de cuivre répertoriés dans le district de Cabrie res et avec les scories et globules mises au jour à Roque Fenestre.A) Chaîne opératoire des expériences de métallurgie expérimentale (J. H.).La métallurgie employée pour la réduction des minerais de cuivre diffère suivant leur na ture. Le processus de réduction des carbonates, comme la malachite Cu 2 (OH 2) CO3, transforme l'oxyde de cuivre noir Cu O et le rouge Cu 2 O relativement facilement en cuivre métallique. Le traitement des sulfures de cuivre (cuivre gris, chalcopyrite, bornite etc..) est plus complexe. Il nécessite une suite d'opérations, successives ou conjuguées, afin de séparer les parties riches en cuivre des autres éléments et impuretés (S, Fe, Sb, et As) contenues dans le minerai.Les installations expérimentales utilisées pour les expériences réalisées sont issues de la synthèse faite entre nos connaissances actuelles en métallurgie et les témoins archéologiques. Il s'agit d'une métallurgie du cuivre par voie sè che. A ce niveau, la complexité présentée par la fusion des sulfures augmente considérablement, alors que parallèlement nos connaissances restent faibles et les indicateurs archéologiques insignifiants. Pour les minerais sulfurés il est préférable de pratiquer un grillage (HAPP ET AL. 1994) préalable à la fusion scorifiante développée ci-après. Le traitement minimum fait se succéder:1. Concentration. Le minerai brut selon sa teneur en cuivre est concentré selon différents moyens:- triage à l 'œil avant ou pendant le broyage- décantation en fossesLe produit ainsi obtenu, débarrassé en partie de sa gangue, aura une maille comprise entre 0,5 et 1cm au maximum. Les poudres seront agglomérées sous forme de boulettes (HAPP ET AL. 1994).2. Fusion scorifiante.2.1. Principes généraux. La réaction de la malachite est très simple. Elle a pour but de dé truire les carbonates et l'élimination du CO2 et d' H2 O sous l'effet de la température (500 à 600°). Il reste Cu 2 O qui réagit dans la flammeavec le Co ( Cu2 O + CO-----> 2 Cu + CO2qui se dégage). Dans le feu seul le Co produit la réaction et non pas le carbone. Le carbone-seul avec le minerai entraînerait une réaction beaucoup trop lente. La répartition de la température et des gaz dans le four de réduction est un élément tout à fait déterminant de la réussite de l'expérimentation.La séparation cuivre, scorie se fait par différence de densité. La nature du fondant est liée à la composition du minerai. Elle est toujours l'antagoniste de sa gangue. Le métallurgiste doit impérativement obtenir une "bonne" scorie afin de libérer un maximum de cuivre. Pourtant dans la plupart des expériences cer tains nodules de cuivre resteront emprisonnés dans la scorie. Ils seront ensuite récupérés par broyage et tamisage.2. 2. réalisation expérimentale à l'Archéo-drome. Le prototype du four utilisé pour cette expérimentation est en tout point semblable aux fours de fusion que l'on connaît à l'Age du Bronze, au Mitterberg ou en Italie du Nord. Il est bati avec des pierres agglutinées d'argile dans sa partie supérieure, la structure étant crépie d'argile pour assurer un minimum de déperdition calorifique. Le fond est creusé dans le sol. La tuyère débouche à ce niveau.Toutes les dimensions, diamètres, hauteurs, profondeurs et inclinaison de la tuyère sont empiriques, mais relèvent néanmoins de l'observation des fours du Mitterberg et du domaine alpin.La conduite du four est une opération délicate, essentielle. Le four doit d'abord être préchauffé avec du bois flambant. Puis le minerai est introduit par couches successives en alternance avec le charbon de bois. La maille du charbon de bois a une importance capitale. Elle doit être le plus proche possible de celle du minerai, ceci afin d'assurer la descente progressive et concomittante vers le bas du four. Une descente trop rapide du minerai ferait dimi nuer le rendement de l'opération. Au cas où la scorie ne serait pas totalement purgée de son cuivre, il sera possible de repasser une cleuxiè-

Fig. 4: Plan de la mine préhistorique Pioch Farrus IV, S IV. Stratigraphie et position des documents préhistoriques: * maillets , Q céramique. Fig. 4: Pioch Farrus IV SI V prehistoric mine. Stratigraphy and position of prehistoric remains: * mauls, 0 ceramics (Espérou scave, Doc Espace Museographique Cabrieres @ J.C. Bousquet).me ibis ce produit dans le four au cours d'une seconde phase de réduction. Cette répétition de l'opération sera de règle pour les minerais plus difficiles à réduire.La température à cœur dans le four au dessus de la tuyère est de 1200°. Devant la tuyère le point maximum mesuré est de 1350°.Une gamme chromatique de couleurs est néanmoins suffisante pour apprécier ces températures pour un métallurgiste entraîné.Cette technique utilisée pour des carbonates s'avère impuissante à éliminer le soufre contenu dans la tétraédrite de Pioch-Farrus 448 (Cu, Fe)i2 Sb4 S13. Sa présence rendrait l'opération impossible, d'où la nécessité d'un grillage, c'est à dire d'une oxydation au moins partielle, seule capable d'éliminer les sulfures. Ainsi, avant de le réduire, il faut oxyder le minerai, soit sché-matiquernent réaliser l 'opération CU2 S + OjJ----> (Cu, Cu20, CuO)+ SC>2 (qui se dégage).Après refroidissement du four des nodules métalliques se sont formés, nodules d'aspect gris métallique brillant très riches en antimoine. Une seconde fusion oxydante aurait permis d'affiner ce métal, mais cette métallurgie réa lisée sur de petites quantitées de minerai n'a pas été poursuivie pour permettre les analyses spectrographiques présentées infra.A ce niveau de l'expérience, il semble néanmoins possible d'obtenir du cuivre directement en première fusion, après grillage, hypothèse que devraient confirmer des expérimentations sur des quantités plus importantes de minerai.B) Les résultats de la métallurgie expérimentale (fig. 2)Résultat tout à fait intéressant, les analyses spectrographiques de ces productions sont identiques à celles des productions chalcolithi-ques de Cabrieres (fig.2), démontrant en particulier l'utilisation de la tétraédrite par les chal-colithiques.La poursuite des expérimentations vise à assurer le contrôle des taux d'antimoine et d'argent entre le minerai et le métal. En effet dans nos premières expérences, l'emploi de la tétraédrite de Cabrieres (Cu, Fe )i2 Sb4 S13, complexée avec de la pyrargyrite -Ag Sb S3-, nous a donné des cuivres cassants avec des taux d'antimoine voisins de 20%. La composition des globules chalcolithiques au contraire formés de cuivre avec 6 à 7% d'antimoine-argent, montrent que ce transfert, convenablement contrôlé, permettait d'obtenir un véritable alliage cuivre-antimoine-argent qui fondait et coulait beaucoup mieux que ne l'aurait fait un cuivre très pur. Technologiquement, un tel métal possède les qualités d'un bronze, c'est un bronze où l'étain aurait été remplacé par l'antimoine et l'argent, cela plus de cinq siècles (peut être dix) avant l'apparition, dans le Sud de la France, du bronze sensu stricto. On comprend dès lors mieux l'intérêt du minerai de cuivre de Cabrieres pour nos lointains ancêtres.ConclusionCe texte présente les principaux résultats obtenus en 15 ans de recherches dans le secteur minier métallurgique le plus ancien de France. Au delà de ceux-ci, il nous est apparu nécessaire de revenir sur les résultats du programme de métallurgie expérimentale rapidement évoqué ici. Réalisé à partir de minerais récoltés dans des gisements préhistoriques, l'analyse comparée des produits de la métallurgie chalcolithique et de ceux de l'archéométallurgie a permis de montrer qu'il y a 5 000 ans à Cabrieres, les préhistoriques utilisaient un véritable alliage cuivre-antimoine-argent, bronze où l'étain aurait été remplacé par l'antimoine et l'argent, cela plus de cinq siècles (peut être dix) avant l'apparition, dans le Sud de la France, du bronze sensu stricto..Cela est un acquis essentiel, comparable à ce qui s'est passé en Bulgarie, 10 à 15 siècles plus tôt (TODOROVA, 1978, 1979), mais c'est la première fois que semblable démonstration est faite en Europe de l'Ouest. Jusqu'à plus am ple informé, Cabrieres apparaît donc comme un jalon important vers l'Ouest des transferts technologiques qui inaugurent l'âge du Bronze atlantique. Reste maintenant à démontrer, avec la collaboration de la Professeur H. Todorova et des chercheurs bulgares, au travers des techniques de l'archéo-métallurgie expérimentale, que les processus mis en œuvre pour la fabri -cation, dans ces régions, des premiers cuivres à taux d'impuretées contrôlés, correspondent bien à ceux explicités à Cabrieres. C'est un programme plein d'intérêt qui nous tient à tous à cœur.

BibliographieAMBF.RT 1990P. Ambert. Cabrières-Hérault, le plus vieux centre minier métallurgique de France (2500 av. J.C.), Livret-Guide de l'Excursion A 2 du Colloque en Hommage à J. Arnal, Septembre 1990, Archéologie en Languedoc, Montpellier t. 3, 1990, 1-32.AMBF.RT 1992P. Ambert. Le Chalcolithique en Languedoc, ses relations extra-régionales, Colloque en Hommage à J. Arnal, Saint-Mathieu de Tréviers, Archéologie en Languedoc, Montpellier, n° 15, 1992, 352.AMBF.RT, à paraîtreP. Ambert. Minerais, première métallurgie et premiers métaux, -In: Néolithique de la France.AMBERT/BARCE 1991P. Ambert, H. Barge-Mahieu. Les mines préhistoriques de Cabrieres (Hérault). Leur importance pour la métallurgie chalcolithique languedocienne. -In- Colloque International de St Germain en Laye, Editions Picard, Paris, 1991, 259-277.AMBF.RT ET AL. 1984P. Ambert, H. Barge, J.r. Bourhis, J.L. Espérou. Mines de cuivre préhistoriques de Cabrieres 1 Hérault): Premiers résultats, Bull.Soc. prelusi. Fr. Paris, t. 81, 3, 1984, 83-89.AMBERT ETAL. 1986P. Ambert, J.r. Bourhis, N. Houles. Une pointe de Palmela près des mines de cuivre de Cabrieres (Hérault). Implications. Bull. Soc. préhist.Fr., Paris, T. 83, C.R.S.M., n°4, 1986, 125-128.ESPEROU 1992 J.L. Esperou. Cabrieres et les cuivres à Sb/Ag du sud de la France, Bull. Soc. préhist. Fr., Paris, t. 89, 1, 1992, 26-31.ESPEROU 1993 J.L. Esperou. La structure minière de Roque-Fe-nestre (Cabrieres, Hérault), Archéologie en Languedoc, Montpellier, n° 17, 1993, 32-46.ESPEROU ET AL. 1995 J.L. Esperou, P. Ambert, J.r. Bourhis, P. Roques, E. Gilot, L. Chabal, Datation C 14 de la fosse à creuset chalcolithique Pioch Farrus 448 (Cabrières-Hérault). Etude des documents métallurgiques. Conséquences, Bull. Mus. Anthrop. Préhist. Monaco 1995.ESPEROU ETAL. 1992 J.I. Esperou, P. Roques, P. Ambert. L'outillage des mineurs préhistoriques de Cabrieres: Les Broyeurs, Colloque en Hommage à J. Arnal, Saint-Mathieu de Tréviers, Archéologie en Languedoc, Montpellier, n° 15, 1992, 67-76.GUILAINE 1992 J. Guilaine. Roquemengarde et les débuts de la métallurgie en France méditerranéenne, Le Chalcolithique en Languedoc, Archéologie en Languedoc, Montpellier, n° 15, 1992, 35-40.

HAPP ETAL. 1994 J. Happ, P. Ambert, J.r. Bourhis, J. Briard. Premiers essais de métallurgie expérimentale à l'Archéodrome de Beaune à partir des minerais chalcolithiques de Cabrieres (Hérault). Bull. Soc. préhist. Fr., Paris, t. 91, n° 6, 1994, 429-434.JUNGHANS ETAL. i960S. Junghans, E. Sangmeister, M. Schröder. Metal-analysen kupferzei-tlichen und frühbronzezeit-licher Bodenfunde aus Europa. Studien zu der Anfangen der Mettalurgie, Berlin Gehr Mann, Römisch-Germanisches Zentralmuseum l.t.l, 1960.JUNGHANSETAL. 1968S. Junghans, E. Sangmeister, M. Schröder. Kupfer und Bronze in der frühen Metallzeit Europas, Katalog der Analysen 985-10040. Studien zu cler Anfangen der Mettalurgie, Berlin Gehr Mann, Römisch-Germanisches Zentralmuseum 1, 1968.JUNGHANS ET AL. 1974S. Junghans, E. Sangmeister, M. Schröder. Kupfer und Bronze in der frühen Metallzeit Europas, Katalog der Analysen 10041- 22000. Studien zu der Anfangen der Mettalurgie, Berlin Gehr Mann, Römisch-Germanisches Zentralmuseum 2, t. 4, 1974.TODOROVA 1978H. Todorova. The Eneolithic period in Bulgaria in the V Millenium B.C., B.A.R. 49, Oxford 1978.TODOROVA 1979H. Todorova. Eneolit Bolgarii, Sofija 1979.TYLECOTE 1987R.F. Tylecote. The. early history of melallurgy in Europe. Longman, London and New York 1987.

Предварителни резултати от анализ на каменната колекция от праисторическо селище Yeni Bademli, Република ТурцияИван ГацовIvan GatsovPreliminary reports of analisys of stone collection from prehistoric settlement Yeni Bademli, TurkeyThe main goal of this paper is to présent preliminary information regarding the li thic industries of northeastern Aegean (i .e., is land of Gokceada, Northwestern Turkey). The need of comparing prehistoric li thic technologies as well as of eslablishing a common ground of communication among specialists is very important. This paper présents certain characteristic chipped stone artifacts from Yeni Bademli.За целите на изследването каменният ансамбъл бе разделен на съответните тех-нологични групи: ядра, отломъци с кора, характерни отломъци, дебри, отломъци и пластини. Групата на ретушираните или типологическите оръдия се състои от екзем-пляри, чиито дефиниции не се отличават от общоприетите в литературата по въпроса. Най-общо ретушираните оръдия се състоят от стъргалки, ретуширани пластини, про бои и отделни екземпляри от оръдия с нап-речно и косо затъпяване, лющници, стрела, фрагменти от ретуширани оръдия и разни.В количествено отношение структурата на каменната колекция е представена на таблица I.Ансамблите се характеризират с много ниска честота на поява на ядрата, практи-ческа липса на пластини, нисък и много ни-сък процент на отломъците с кора и харак-терните отломъци. Повече от половината от артефактите са представени от дебри, след-вани от групата на отломъците. Взети заед но, двете категории са повече от две трети от артефактите.Като цяло количественото разпределение на различимте категории по ареали е неравномерно. Основно каменните

артефакти са свързани с ареали СЮ и Н8 и в значително по-малка степен с ареали Н7, Н10 и№ Категория Брой Процент1 Ядра 10 1,02 Отломъци с кора 69 6,8

3 Характерни отломъци 29 2,9

4 Фрагменти 600 59,5

5 Отломъци 209 20,7

6 Пластини 15 1,5

7 Оръдия 76 7,5

Общо 1008 100,0

Категория

Таблица 1. Распределение по категорииАреал Категории Общо

1 2 3 4 5 6 7

Ядра Отломъци с кора

Характерни отломъци

Фрагменти Отломъци Пластини Оръдия

ЕЮ 0 3 0 29 6 0 0 38

Е9 1 0 1 14 2 1 2 21

П О 0 5 0 14 7 1 2 29

610 1 19 9 222 49 4 26 330

С7 0 4 0 26 11 0 Л 45

68 0 4 0 30 20 2 I 63

НЮ 0 5 4 43 21 1 10 84

Н7 3 9 2 49 25 1 4 93

Н8 4 1 1 11 111 45 4 9 195

Н8* 1 ■; 2 24 3 0 6 40

Н9 0 5 0 38 20 1 6 70

Общо 10 69 29 600 209 15 76 1008

КатегорияЯдраОтломъци скораХарактерни отломъциФрагментиОтломъциПластиниРетуширани оръдияЕЮ ОП НЮ Н8 Н9Е9 СЮ 68 Н7 Н8*АреалН9, докато в останалите тяхното количест-вено присъствне е незначително (табл. 2).В рамките на изследваната колекция са определени общо 13 вида каменни сурови-ни. С изключение на номер 11 - обсидиан, всички останали представляват разновидности на локални суровини (табл. 3).По отношение на суровините - преобла-дават артефакти, изготвени от суровини 1, 2 и б и в по-ниска степен от разновидности 4 и 10, докато останалите суровини са предс-тавени много по-слабо. Само един артефакт от обсидиан бе регистриран под формата наТаблица 2. Разпределение на категориите по ареалифрагмент от отломък.Ядра. По отношение на ядрата, регис-триранн в тази колекция, следва да се от-бележи тяхното незначително количество. От друга страна, според изследователката на обекта д-р X. Хорюйълмаз, в ареали Е9 и ЕЮ е било отбелязано наличие на ядра, пластини, каменни чукалки, костни оръдия и плочи със следи от използване. По всяка вероятност последните са служели в качест-вото си на подложки (наковалня).На базата на така получена информация следва да се предполага, че именно в тези два ареала са били експлоатирани ядрата и са добнвани отломъци.По всяка вероятност в ареали Е9 и ЕЮ са функционирали "работилници" или "ате-лие".Също така наличието на отломъци с кора и характерни отломъци е допълнител-на индикация, че в рамките на селището се били извършвани операции, свързвани с подготовката и експлоатацията на ядрата (табл. 4).Няма определена завпсимост между ви-довете ядра и типа на суровината. От една страна, причината следва да се търсн в много малкото им количество, а от друга, за ядра са били използвани локални суровини, по вся ка вероятност без определена преференция.

РЯАЕ№ Категории Общо

Ядра Отломъци с кора

Характерни отломъци

Фрагменти Отломъци Пластини Оръдия

1 2 24 11 157 60 5 16 275

2 1 11 6 111 34 3 15 181

3 1 2 1 20 4 1 4 33

4 1 5 5 76 22 0 10 •; .■

5 0 1 0 5 1 1 0 8

6 1 8 5 99 43 4 17 177/ 1 3 1 1 / 4 0 3 29

я 0 6 0 22 8 0 2 38

9 0 1 0 5 4 0 2 12

10 2 3 0 61 21 0 3 90

1 1 0 0 0 1 0 0 0 1

12 1 ■' 0 1,4 6 0 4 33

13 0 1 0 8 2 1 0 12

Общо 10 69 29 600 209 15 76 1008

Таблица 3. Разпределение на категориите по суровини№ Ядра Общо

ЕдноплощадковоСъс сменена ориентация

Отломък със следи от експлоатация

Конкреция със следи от експлоатация

Фрагмент от ядро

1 0 0 1 0 1 2

2 0 0 1 0 0 13 0 0 1 0 0 14 0 0 0 0 1 1

6 0 0 0 0 1 1

7 1 0 0 0 0 110 0 1 0 1 0 212 0 1 0 0 0 1

Общо 1 2 3 I 3 10

Таблица 4. Разпределение на типовете ядра по видове суровиниСуровини Общо1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 12 13 14

Изцяло покрити с кора 3 1 0 0 1 1 0 2 0 1 1 0 С 10

Покрити с кора повече от 50% 4 3 1 1 0 2 0 0 0 0 1 0 1 13

Покрити с кора около 50% А 1 0 0 0 0 1 1 0 0 1 0 0 8

Покрити с кора по-малко от 50% кора13 6 1 3 0 5 2 3 1 2 1 1 0 33

Общо 24 11 2 4 1 8 3 6 1 3 4 1 1 69

Таблица 5. Разпределение на видовете отломъци с кора по суровинни разновидности1п Нопогет НеппеЬа Тоа\огоуаФиг. 1. Yeni Bademli: 1, 2, 4, 5, 10 - отломъци, 3, 7-9 - фрагменти от ретуширани оръдия;6 - пластина със зъбчат ретуш Fig. 1. Yeni Bademli: 1, 2, 4, 5, 10 - Flakes; 3, 7-9 - Fragments of retouched tools; 6 - Denticulated bladeМежду ядрата трябва да се отбележи на-личието на микроядро за пластини и пластинки, като едната му страна и част от тила са покрити с кора, както и на наличието на ядро за пластини и отломъци със сменена ориентация.Отломъци с кора. В рамките на тази колекция е регистрирано известно количество отломъци със следи от кора (табл. 5).Екземпляри покрити напълно с кора, както и тези с кора с повече от 50%, състав-ляват една трета от общия брой на артефактите от тази група (фиг. 1. 2, 5)Характерни отломъци. Къмтази категория са отнесени екземпляри, свързани с подго-товката на страните на ядрото и тила.Прави впечатление наличието на корови и характерни отломъци с размери от поря-дъка на няколко сантиметра, което предпо-лага наличието на ядра с дължина 10-12см.Фрагменти. В количествено отношение това е най-многобройната категория артефакти, която се състои основно от фрагменти от отломъци. На второ място, но значително по-слабо, е представена групата на неопределяемите фрагменти или такива, при конто долната повърхност не е запазе-на, основата липсва и е практически невъз-можно да се определи първоначалната им форма. Следва да се отбележи липсата на люспи от ретуш и малки, под 10 мм, отломъци.Отломъци. Към тази категория са отнесени екземпляри без кора на горните повър-хности, малка част от конто е била изпол-звана за изготвяне на различните видове ретуширани оръдия (фиг. 1. 4, 10; табл. 6).Сред основите преобладават подготвени с един удар, което предполага, че са били отделяни от ядра с подготвени платформи; като цяло отломъците се характеризират с белези, конто предполагат начини на отде-ляне свързани с използване на твърда чу-калка и директен или пряк удар (табл. 7).

Отломъците от тази колекция се характеризират с относително неголеми размери. В случая става дума за добиване на отломъци със значителна дебелина, свързана както с технологичната традиция, така и с определени производствени нужди и въз-можности.Основа Отломъци ПластиниЕстественс) 15 0

Подготвена 105 8

Дихедрал 48 0

Линеарна 21 '

Неопределяема 1 0

Сплинтер 2 0

Липсва 0 5

Плоска (с форма на стилизирана птица)

17 1

Общо 209 15

Таблица 6 . Разпределение на видовете основи на отломъци и пластиниМин. Макс. Средна

стойностСтанд. отклонение

Дължина 1 7,00 94,00 36,7194 11,43560

Ширина 14,00 77,00 31,4560 11,04006

Дебелина 3,00 27.00 10,0261 4,14595

Таблица 7. Средна стойност и стандартно отклонение на ширината и дебелината на всички отломъциОръдия Брой %Стъргалка на отломък 11 14,5

Стъргалка на пластина 4 5,3

Кръгла и полукръгла стъргалка 3 3,9

Двойна стъргалка 2 2,6

Фрагмент от стъргалка 4 5,.5

Пробой 3 3,9

Двоен пробой 1 1.3

Ретуширана пластина 10 13,1

Пластина със зъбчат ретуш 11 14,5

Пластина с напречно и косо затъпяване

1 1,3

Ретуширан отломък 6 7,9

Лющници 3 3,9

Стрела 2 2,6

Нож 1 1,3

Елемент от съставно оръдие 3,9

Фрагмент от ретуширано оръдие 9 11,8

Разни 2

Общо 76 ' \ \

Таблица 8. Разпределение на оръдията1п Нопогет Неп.пе1а ТосЬгоуаПластини. Количеството на неретутираните пластини е незначително и е под 1 % спрямо общото количество на артефактите.Най-общо по отношение на така предс-тавените по-горе екземпляри от пластини може да се отбележи преобладаването на основни фрагменти, с прави профили и нерегулярна форма. Подобии фрагменти се използват на различии обекти от епохата на бронза на територията на северозапад-на Анатолия. В случая става дума за обекти като Троя - през съответните периоди от бронзовата епоха, както и на съвсем скоро частично изследван инвентар от Йеникент, около Есхишехир.Ретуширани оръдия (табл. 8). Представеният по-горе ансамбъл се характеризира с определена типологическа монотонност (Фиг. 1. 3, 6-9). Основно преобладават стър-галките и преди всичко тези от отломъци. Прави впечатление появата на кръгли и по-лукръгли стъргалки, а така също и на мик-ролитна двойна стъргалка.Разкопките в Иени Бадемли потвърж-дават наличието на микролити в един толкова късен период (О.ГООУ 1998; О.-тоу/ЕгЕ 2005). От друга страна, това е още едно до-казателство, че подобии оръдия не могат да се свързват единствено с наличието на определена микролитна традиция, която води началото си от мезолита или дори още по-рано (Олтзоу /КлРчШли, тргеББ).

ЛитератураGATSOV 1998I. Gatsov. Technical and typological analysis of the chipped stone assemblages from Troia. Studia Troica 8, 1998, 116-140.GAISOV/EFE 2005I. Gatsov, T. Efe. Some Observation on the EBII chipped stone artifacts from Kulluoba (near Eski-sehir) in inland Northwestern Anatolia. Anatolia Antiqua XIII, 2005, 111-118.GATSOV/KARI.MALI, in pressI. Gatsov, L. Karimali. Lithic Assemblages Of The Northeastern And Southern Aegean During the Bronze Age: A Comparison. (in press).

Челни стъргалки от неолита до бронзовата епоха в България (Типолого-морфометричен и функционален обзор)Кънчо КънчевКапеho KanchevEndsempers from the Neolithic to the Bronze Age in Bulgaria (Typological-Morphometrical and Functwnal Survey)Endscrapers are tools frequeiit ly found amori g the prehistoric flint inventory. They appeared during the Middle Palaeolithic Period, but already in the Late Palaeolithic was présent vast typological variely. Because of that the endscrapers long ago altracl attention of the sdentisi, and there is a lot of publications about il , The older works look at their functional use, and rare affecl the typological diversity. In this respect the typology of the endscrapers from the Palaeolithic, as well as those from the Neolithic period from Western Bulgaria are weil differentialed (Глиов n 4P, 1983; Глцов 1992).

Появилите се напоследък морфомет-рични данни за челните стъргалки (ЧС), пръснати из многобройните публикации, изострят потребноетта от обощаващ труд. В отговор на тази назряла необходимост е появата на настоящата статия. Нейната цел е да се съберат и обобщят съществуващите данни за да се направи технико-типоло-гическа, морфометрична и функционална характеристика на ЧС от България за фик-сирания период. Така накратко бихме определили целите, задачите и обхвата на настоящото изеледване. В изпълнение на тези цели и задачи бяхме особено затрудне-ни от по-слабата проученост на флинтовия материал от халколита и бронзовата епоха. От тези две раннометални епохи е проучен кремъчния материал само от отделни сели ща и региони. Тези обстоятелства придават предварителен характер на изеледването и ни принуждават да бъдем предпазливи в интерпретациите си. Много бихме желали с настоящия труд да се сложи началото на предстоящото математическо моделиране на челните стъргалки чрез съответните па-раметри.1. РазпространениеКакто вече подчертахме, общо е мнени-ето, че ЧС са често срещани сред праисто рическия флинтов инвентар. В подкрепа на тази мисъл са обилните данни за наличноетта сред материалите от разкопаните праисторически селища у нас и в близките и по-далечните страни. Обект на внимани-ето ни е предимно информацията от бъл -гарските изследвания, която проследяваме в хронологически порядък. За ранния нео лит общо за страната ЧС са 8%, за средния - 13% и за късния - 20% (КЪНЧЕВ 1983, табл. 153). При тези данни впечатлява ръстът (с 12%) на количеството на ЧС през неолита. За съжаление обобщени данни за халколи та и бронзовата епоха липсват. Данните за отделните селища и региони са както след-ва: Градешница - 22%, Криводол - 21%, Г. Кремена - 27%, като общо за Врачанския регион ЧС съетавляват 25% (Кънч ЕВ/НИ колов 1983, 32, табл.1). От I (XII) строителен хоризонт на русенската селищна могила, с обща разкопана площ 2605 кв.м, произ-хождат общо 107 екземпляра, като цялата флинтова колекция от хоризонта се съетои от 2347 артефакта (КЪНЧЕВ И ДР. 1987, 27, 39). Точни количествено-процентни и метрич-ни данни за ЧС сред флинтовите колекции от Голямо Делчево и Овчарово не се сочат в публикациите (ТОДОРОВА И ДР. 1975, 11, обр. 40; 1983, 56, обр. 16).Последниге проучвания на кремъчните оръдия от Коджадермен в НАМ раакриха, че въпросните стъргала са 21% от целия ра-ботен инструментариум (КЪНЧЕВ,ръкопис: а). Отхалколитните наслоявания на Багачина.Ломско, произхожда значителен кремъчен материал, сред който ЧС са на трета позиция, след страничните стъргалки и ножове-те и представляват 16%. Данните за бронзовата епоха са още по-оскъдни и се отнасят за Езеро, край гр. Нова Загора, и за раннот-ракийския град Евмолпия на Небеттепе в Пловдив. Челните стъргалки от халколит-ния пласт на Езеро са 29%, а тези от брон-зовите наслоявания - само 14% при една и съща разкопана площ (КС^СНЕУ,[огШсотпщ). Оттези данни бие на очи значителният спад (от 15%) на ЧС през бронзовата епоха. Съз-дава се мнение, според което количеството им е значително занижено през ранната и най-вече през средната и късната бронзова, което е лесно обяснимо. В подкрепа на този извод е информацията от Евмолпия.За съжаление, по редица причини мал-ко са селищата, при конто има възможност да се изчисли съответната наситеност (гъс-тота) с ЧС, която предлага най-адекватната сравни мост.2. Изходен материал и изработкаПраисторическата кремъчна индустрия в България има подчертан пластинчат характер. Този характер се обуславя от изобилието на ■ доброкачествена кремъчна суровина, която има неравномерно гео-графско разпространение и стратиграфско разпределение. Разнотипни и разновъзрас-тови силициеви екали в различна степен на литификация се срещат в повече от 25 стратиграфски позиции. Тези условия предопределят изходния материал от който са били изработени ЧС. Иначе казано, те (ЧС) са направени предимно (90%) от пластини и по-рядко (10%) от отломъци (КЪНЧЕВ 1990, 27). Отломъците са били второстепенни, не-дотолкова предпочитай изходен материал при производството на кремъчни оръдия. При тях е засилена ширината, дебелината и масивноетта за сметка на функционал-ноетта. По тези причини присъетвието на оръдия от отломъци води до завишаване на стойностите на отделните параметри, което се тълкува като смут в морфологическото развитие и връщане към архаичното, как-то и за експлоатация на недоброкачестве-на кремъчна суровина. Недоброкачествена кремъчна суровина е онази, която съдържа значителни количества кварц и различии примеси, поради което халцедонът не е ос-новен скалообразуващ минерал. Тези обс-тоятелства трябва да се отчитат при всеки метричен, дисперсионен и други анализи.Произходът на въпросните стъргалки се свързва с използването на средните и ос-новните фрагменти на удебелени пластини. Така например 26% от неолитните екземп-ляри са на средни, 24% - основни, и само 6% на върхови фрагменти от пластини. От цели пластини са изработени само 1% от неолит ните стъргалки (КЪНЧЕВ 1983, табл. 154). По редица причини в литературата рядко по-пада информация за изходния материал на ЧС и за други оръдия от различните обекти. Сред екземплярите от Коджадермен в НАМ 64% са на основни и 36% на средни фрагменти от пластини (КЪНЧЕВ, ръкопис: а), а тези от Багачина: на основни - 66%, на средни - 31% и на върхови - 3% ( БОНЕВ И ДР., ръкопис). Образците от раннобронзовото селище Езеро са изработени от: основни-44% и от средни - 56% фрагменти от пластини.Изработката на ЧС е твърде характерна. Тя е осъществена от удебелени по-често извити (корубести) полуфабриката (пластини или отломъци). Производството им се съе-тои от специфично оформяне на работния край (челото), което най-често е арковидно извито. Тази работна страна се намира об-кновено върху по-дебелия и по-широкия край на полуфабриката. Нейното оформяне е осъществено с едностранен, захождащ (на разстояние от 0.4 до 1 см) стръмен или полустръмен ретуш, с едри или средни по големина негативи по дорзалната страна, под ъгъл вариращ от 55° до 85°. Чрез този ретуш е оформен сравнително стабилен остър режещ ръб, който при натиск и многобройни фронтални движения прониква в обработвания предмет и отделя стружки с различна ширина и дебелина в определения участък.3. Типологически разновидностиФакторите, обособили типологическото разнообразие на праисторическия инстру-ментариум, са морфологията на оръдието и полуфабриката както и функционалноетта.РЫАЕТъй като функционалността в много случаи е неизяснена и съмнителна, то типологиите се изграждат предимно на морфометричес-ки принцип. И така при типологията на ЧС е използван морфологическия критерий. На тази база са изградени няколко типологии. Тук се спираме на три от тях. Това са броят и формите на работайте (челните) страни и формата на надлъжния профил. Според броя на работните страни те са единични и двойни, при което кръглите екземпляри с околовръстен работен край не се вместват. При двойните образци работните страни се намират обикновено на двата противопол-жни края, но те могат да са и в съседство или на дистанция един от друг, ако ЧС е със закръглена форма. Двойните екземпляри през неолита съставляват 7%, а за ранноме-талните епохи нямаме точни данни. Пред-варителната информация показва, че коли-чеството им варира от 3 до 10%.

Според броя и вида (формите) на работните страни досега са обособени 10 типа. През неолита доминират симетрично-ар-ковидните с 52%, пред изострените и ар-ковидно-левите (16%) и арковидно-десни-те (13%). Срещат се хоризонтално-правите (8%) и правите наклонени наляво (7%) (КЪНЧЕВ 1983, табл. 154).На базата на формата на надлъжния профил са обособени 6 типа. Сред тях за неолита най-многочислени са атипичните (80%), следвани от ветрилообразните (16%) и по-лудисковите (4%). Правите екземпляри са 34%, а извитите-60%. За Коджадермен атипичните са преобладаващите с 87%, пред ветрилообразните - 13%. Типологическият порядък в Багачина е следният: симетрич-но-арковидни - 34%, арковидно-леви - 31%, арковидно-десни - 29%, прави наклонени надясно - 4% и прави наклонени наляво - 3% . Според формите на работните страни в Голямо Делчево са посочени графично 4, а в Овчарово по същия начин — 7 типа (ТОДОРОВА и др. 1975, 71, обр.40; 1983, 56, обр. 16-17). Друга информация там няма, както вече отбелязахме. В раннобронзовото селище Езеро атипичните отново са доминиращи с 66%, пред ветрилообразните с 34%. Предс-тоящите изследвания ще разширят и кори-гират предлаганата от нас типология.4. Морфометрика4.1.МорфологияФункционал но-производственият характер на формата и устройството на каменните оръдия все повече се осъзнава от изеледва-чите. По тази причина по-често доминира функционално-морфологическият подход при проучване на първобитния инвентар. Този подход е бил проявен интуитивно от-давна при проучване на ЧС. Така напри мер Б.Л. Богаевски с право счита ЧС като "длетообразни оръдия" (БОГАЕВСКИ 1937, 76). Срещу това определение ние не възразява-ме, но леко го коригираме, след като каменните длета, мотиките и теслите са отнесени към теслообразните сечива (аглгеНсе ЬооЬ). Според нас това определение е по-издър-жано. Коремната (вентрална) страна на ЧС е почти права и твърде удобна за работа. Почти същото определение се дава и за ко ремната страна на теслообразните оръдия, която понякога е леко изпъкнала. Гърбът (страната с ръбовете и негативите, която е противна на коремната) при ЧС е издут, удебелен и ретишуран при работната страна, за което вече стана дума. Иначе казано, формите на двете широки страни при ЧС и теслообразните оръдия са едни и същи. Подобна е ситуацията и с напречните сечения и надлъжните профили на двата вида оръдия, конто сравняваме. Теслообразните сечива са ръчноударни, в това число и дле-тата, но с известна уговорка. ЧС обаче не са ръчноударни и разеичащи, а стържещи инструмента след упражнен натиск при фрон-тални резки движения. Работният ъгъл между ЧС и обработвания предмет варира от 40° до 90°, като най-често е в границите от 55° до 85°. Морфологията на оръдията се описва чрез измеренията на редица иара-метри, на конто се спираме по-долу. 4.2. ПараметриДосега са изчислени стойностите на следните параметри: тегло в грамове и дължи-ните, ширините и дебелините в см. Подгот-веният от нас типолист за описание на ЧС, който за съжаление не можем да публикува-ме, се явява като продължение на параметрите и е сериозен опит за математическото им моделиране (КЪНЧЕВ и др. 1991).Тегло. Усреднените стоимости за теглото/и Нопогет ИеппеЛа Тос1огоуа.на ЧС от ранния неолит са 7,67, за средния - 6,76 и за късния - 7,16 г. Очевидно е, че теглото е спаднало с 0,51 г през времето от ранния до късния неолит. Неговата усреднена стойност за неолита е 7,. 17 г (КЪНЧЕВ 1983, 217). Теглото на 197 екземпляра от халколитни селища във Врачанско варира от 1 до 32 г, т.е., в интервал от 31 г. Усредне-ната стойност е 6,76 г. При тях 33% са изра-ботени от отломъци (КЪНЧЕВ/ННколов 1983, 32). Този факт трябва да се помни. Теглото на коджадерменските екземпляри в НАМ се колебае от 5 до 34 г или в диапазон от 24 г, като усреднената стойност е 17,72 г. От 8 до 22 г или в размах от 14 г се променя теглото на багачинските образци, като усредненото е 19,29 г. Усреднената стойност на теглото на халколитните екземпляри от Езеро е 13.15 г, а тази на образците от раннобронзо-вите наслоявания - 10,23 г. Безспорно е, че усредненото тегло на екземплярите от ран-ната бронзова епоха е редуцирано с почти 3 г. От 2 до 28 г или в размах от 26 г се изме-ня теглото на ЧС от Евмолпия. Усредненото им тегло е 9,91 г (Кънчев,ръкопис: б). И така средноаритметичната стойност от усредненото тегло на екземплярите от халколита е 14,23 г, а тази на бронзовата епоха - 10,5 г. Усредненото тегло на ЧС от трите епохи е -10,6 г. Тези обобщаващи данни са ориенти-ровъчни. По тези и други причини ние засе-га се въздържаме от интерпретация.Дължини. Те определят и решават потребности от дръжки на ЧС. По този въпрос отдавна се спори, но за него става дума подолу. Усреднените стайности за дължините през: ранния неолит са - 3,93 см, през средния - 3,29 см и през късния - 3,49 см. Дължините са редуцирани с 0,44 см за времето от ранния до късния неолит. Усреднената дължина за неолита е 3,55 см (КЪНЧЕВ 1983, 217). Дължините на халколитните екземпляри от Врачанско са в пределите от 1,2 до 8,1 см, т.е., в интервал от 6,9 см, като усреднената е 3,51 см (КЪНЧЕВ/НПКОЛОВ 1983). Коджадерменските ЧС имат дължини, конто се колебаят от 4,3 до 9,8 дм, т.е., в обхват от 5.5 см, като усреднената им стойност е 6,51 см (Кънчев, ръкопис: а). При багачинските екземпляри те са в граничите от 3,3 до 7 см или в дистанция от 3,7 см, а усреднената е5.6 см. Халколитните образци от Езеро имат усреднена стойност за дължините - 6,41 см, а тези от бронзовата епоха - 4,69 см. От тези данни се вижда, че дължината на ЧС е значимо спаднала (с 1,7 см) през бронзовата епоха (КихснЕУ, /оНкфпищ). Дължините на образците от Евмолпия са в пределите от 2,5 до 7,8 см, т.е. в интервал от 5.3 см, като усреднената е 5,32 см (Кънчев, ръкопис: б). Средната стойност за дължините на халколитните ЧС от посочените усреднени величини е 5,53 см, а за тези от бронзовата епоха - 5 см. При това сравнение се конста-тира намаление с 0,5 см на дължините през бронзовата епоха. Усреднената дължина за трите епохи е 4,68 см.Ширини. Максималната ширина на ЧС са всъщност ширините на работните краи-ща, конто со пряко свързани с ефективност-та им. През ранния неолит те са в граници-те от 1 до 7 см, т.е. в обхват от 6 см, като усреднената ширина е 2,10 см. През средния неолит те се колебаят от 0,6 до 6,1 см или в диапазон от 5,5 см, като усреднената им стойност е 2,33 см. От 0,5 до 4,2 см или в интервал от 3,7 см варират ширините през късния неолит, като усреднената стойност е 2,37 см, а общонеолитната - 2,25 см (КЪНЧЕВ 1983, 217). Накратко казано ширината на ЧС е занижена с 0,27 см през неолита. При ширините на халколитните екземпляри от Врачанско са констатирани следните изменения. Те се колебаят от 0,8 до 4,4 см, т.е., в дистанция от 3,6 см, като усреднената стойност е 2,32 см (Кънч ЕВ/НИ колов 1983, 32). Коджадерменските образци в ширина по-казват следните промени: варират от 1,4 до 4,3 см, т.е., в интервал от 2,9 см при усреднена стойност от 2,73 см. При ЧС от Бага-чина въпросните измерения се изменят от 1,3 до 5,6 см, т.е., в интервал от 4.3 см, като усреднената ширина е 2,75 см. Ширините на халколитните екземпляри от Езеро са 2,65 см, а тези от бронзовата епоха - 2,48 см, т.е., налице е съкращение с 0,17 см на ширини-те. Вариабилността при ширините на ЧС от Евмолпия е следната: от 0,5 до 4,1 см, т.е., в диапазон от 3,6 см, като

усреднената е 2,59 см (КЪНЧЕВ, ръкопис: б). От вече посочените данни се установява, че средната ширина за халколитните екземпляри е 2,56 см, а заРЯАЕЧелни стъргалки от неолита до бронзовата епоха в България201тези от бронзовата епоха - 2,53 см. При тези данни се очертава тенденция към увеличе ние на ширините през времето от неолита до бронзовата епоха, което е пряко свърза-но с ефективността им при работа.Дебелини. Те са важен фактор за ста-билността на ЧС и определят здравината на оръдието, вида на ретуша, както и ъгъла на работния край. Дебелините през ранния неолит варират от 0,1 до 1,9 см, или в интер вал от 1,8 см, като усреднената стойност е 0,69 см. През средния неолит те се колебаят от 0,3 до 1,7 см, т.е. в обхват от 1,4 см, а усреднената дебелина е 0,74 см. Вижда се занижения интервал и завишената дебелина. През късния неолит дебелините се променят от 0,3 до 1,8 св или в пределите на 1,5 см, като усреднената е 0,73 см. Безспорно е увеличе-нието на дебелините с 0,5 см през неолита. Усреднената стойност за неолитната епоха е 0,72 см ( КЪНЧЕВ 1983, 217). Дебелините на халколитните екземпляри от Врачанско се изменят от 0,4 до 3,7 см, или в интервал от 3,3 см, като усреднената стойност е от 0,83 см (КЪНЧЕВ/НИКОЛОВ 1983, 32). Данните за ко-джадерменските образци варират от 0,4 до 1,3 см или в интервал от 0,9 см, като усреднената дебелина е 0,97 см (Кънчев, ръкопис: а). Въпросната величина при багачинските екземпляри се изменя от 0,5 до 1,2 см, т.е. в диапазон от 0,7 см, а усреднената дебелина е 0,93 см (БОНЕВ И ДР., ръкопис). Усреднената стойност за халколитните ЧС от Езеро е 0,77, а за тези от бронзовата епоха - 0,91 см. Налице е увеличение на усреднените дебелини от 0,14 см. При екземплярите от Евмолпия дебелините се колебаят от 0,4 до 1,1 см или в интервал от 0,7 см, а усреднената е 0,97 см. От приведените данни се вижда, че усреднените дебелиии през неолита на-растват от 0,72 до 0,88 см през халколита, за да стигнат до 0,94 см през бронзовата епоха, т.е. увеличили са се с 0,22 см.По-важните резултати от метричния анализ на параметрите при ЧС имат след-ния вид (табл. 1).

Данните в скоби са усреднени стойнос-ти за неолитната епоха за параметрите на страничните стъргалки. Тях ги привежда-ме за сравнение и ориентировка, както и да се подчертаят специфичнте особености на

5

о. 1 о

<и £ о с; О ГОо

>2 о 1 = 2 § 5 5

3.тз

:г:X ж

о5 ? 2

из о 2.-о

1. Тегло в гр 7.17/6.35/ 14.23 10.5 10.63 -: 33

2. Дължини в см 3.55/4.27/ 5.53 5 4.69 +1.45

З.Ширинивсм 7.25/1.97/ 2.61 2.53 2.46 +0.22

4. Дебелини в см 0.72/0.59/ 0.88 0.94 0.85 +0.16

Таблица 1. Метричен анализ на параметрите при челните стъргалкиЧС. При тази метрична информация добре се очертават различните тенденции в раз-витието на ЧС. По различии причини няма да се спираме на тези данни от анализите.5. ФункционалностЧС лесно се разпознават сред кремъчния инвентар по специфичното оформяне на работния край. Както вече отбелязахме, въп-росът за функционалността на ЧС е бил от-давна дискутиран. Тази дискусия продължи до преди няколко години. Дали този спор е затихнал ще покаже времето. Ето накратко някои от по-важните моменти от тази дискусия. Въпросът за функционалното предназначение на ЧС се поставя за пръв път от Г. де Мортиле в началото на нашия век (МОРТИЛЕ 1903, 143). По-късно, пак в началото на същото столетие, Л. Пфайфер счита ЧС за универсално режещо оръдие, което рядко бил употребявано без дръжка. Ф. Хе-ринг счита, че с тези оръдия са били издъл-бавани жлебове по дървени и костно-рого-ви изделия. По-сетнешните проучвания в това направление подкрепиха това мнение. Основателят на експериментално-трасоло-гическия метод - С.А. Семенов, след като е проучил следите от унотреба по ЧС от палеолита, констатира, че те са били предимно кожообработващи оръдия с работен ъгъл от 75-80°. Тази кожообработваща функция беше възприета без възражения, тъй като беше доказана твърде убедително. В началото на 70-те години В. Сидров, след като се базира на морфологическата близост на ЧС с теслообразните сечива и експериментални-те наблюдения, доказва дърводелската имупотреба, като не отрича кожообработва-щотоим приложение. Нашите проучвания през 80-те години хвърлиха светлина по този въпрос. Дотогава ние проучвахме тра-сологически предимно неолитни оръдия на труда, в частност и ЧС, при което се конста-тираше предимно кожообработващата им употреба. При проучването на флинтовия материал от халколита и бронзовата епоха (Русе, Коджадермен, Багачина, Езеро и Ев молпия) попаднахме на ЧС слинейни следи и износване, придобити при дървообработ-ваща употреба. Такива екземпляри, след износване, са били модифицирани предимно в резци и по-рядко в зъбци за сърпове. Досегашните ни проучвания дават основание да се счита, че през неолита ЧС са били предимно кожообработващи оръдия. През времето на раннометалните епохи ЧС са участвали все по-широко в производство-то на дървени и костно-рогови изделия, в качеството на скобел или нож за стъргане. Поради значителната твърдост на обработ-ваната материя и силния натиск те бързо се износвали, след което били модифицирани, както вече отбелязахме, по-често в резци и по-рядко в зъбци за сърпове.Според нас спорът за дръжките на ЧС няма съществено значение. Ние считаме, че всички екземпляри с дължина над 4 см биха могли да се употребяват без дръжки. Присъствието или отсъствието на дръжка не променя характера на употребата им. Това може да повлияе на ефективността им при работа. И така, в заключение следва да отбележим, че ЧС са били универсално стържещо оръдие с най-широко приложение, в това число и кожообработването.

ЛитератураБОГЛЕВСКИ 1937Б.Л. Богаевскн. Орудия производства и домшин-ыеживотные Триполья. Ленинград 1937.ГАЦОВ п дн- 1983 И. Гацов и др. ТИПОЛОГИЯ на каменнпте оръдия от ранния и средния палеолит. Археология 1-2, 1983, 16-21.Глцов 1992И. Гацов. Характер и специфика на кремъчно-то производство през неолита в днешната Западна България. Археология 2, 1992, 1-13.КЪНЧЕВ 1983К. Кънчев. Неолитни оръдия и суровинните им източници в България. Докторска дисертация. София 1983.КЪНЧЕВ 1990К. Кънчев. Орудия труда неолита Болгарии: Сырьевая база, типология, функциология и место в хозяйствеиом развитии. Автореферат дисерта-ции. Ленинград 1990.КЪНЧЕВ 1991 К. Кънчев. Възможности за приложение на дисперсионния анализ в археологическите и историческите изследвания. Трудове по история и теория на науката и техниката 7, 1991, 71-86.КЪНЧЕВ/Н и колов 1983К. Кънчев, Б. Николов. Оръдия на труда и сто-панският живот на селища от халколитната епоха във Врачанско. Известия на музеите в Се-верозапапа България 8, 1983.КЪНЧЕВ 1987К. Кънчев и др. Разкопки на Русенската селищна могила. Годишник на музеите в северна България 13, 1987.МОРТИЛЕ 1903ГА. де Мортиле. Доисторическая жизнь. Санкт Петербург 1903.ТОДОРОВА и др. 1975X. Тодорова и др. Селищната могила при Голямо Делчево (Разкопки и проучвания 5). София 1975.ТОДОРОВА П ДР. 1983X. Тодорова и др. Овчарово (Разкопки и проучвания 9). София 1983.РИЛЕ

The Black Sea, the Sea of Marmara and Bronze Age Archaeology: an Archaeological PredicamentMehmet ÖzdoganМехмет ИоздоганЧерно море, Мраморно море и археологията на бронзовата епоха: един археологически проблемКоЬелацията на Егейско-Анатолийските култури от бронзовата епоха с тази от Нал кап и те нинаги е (шло спорно и е.се още няма консенсус по пьпроса. Яапаоноанатолийскинт и Егенският урбанистични модели, Сравнены с модели на Cupo-Met опотамия, изглеждат древни и провинциалки, шьй като Тракия, както и голямата част от Билканите осшанаш извЪН процеса на урбанизация, характерен за бронзовата епоха. Мраморно мире, което е мост между култу-ритг през неолита и халколита. през бронзовата епоха е баригра между тях.Един от осиовните проблема е този за потъпилите селища, вследствие на покичиинешо иивото на Черно море. И района на Босфора ими данни за такива обекти от палеолита, но няма нитоедин фрагмент, да тиран в праистория-tna, ю разяика от изобилието UM в района на Дарданелите. Това води до извода, че между VI и / хил.пр.Хр. обстанопка-та около Мраморно и Черно море не с била стабилпа и не оговаря на онова което виждаме dnei. Геомор<[юлогическите данни иоказчаш, че между VI и VI хил.пр.Хр е имало не само сьществени променн в нивито на Черно море но и текто-нични движения.Scholars with an interest in the archaeology of the Balkans have always been impresseti by the dynamic enthusiasm of Prof. Dr. Henrieta Todorova; during the last decades she has been the most simulating component of Balkan prehistory with her vigorous, but amicable stand in the chronological debates. Besides her major accomplishments, we are particularly indebted to her foi - persistent and meticulous work in divulging the significance of Late Chalcolithic cultures of Bulgaria. li there hacl not been her productive efforts, we would not be able to evalúate neither the Varna culture in the context, nor the transitional period to the Early Bronze Age.During the last decade, substantial amount of new data has been available, both from the littoral áreas of Bulgaria and from Northwestern Turkey concerning the Bronze Age cultures. However, at présent there are substantial difficulties in interpreting this évidence. The présent paper will try to display the discrep-ancies between these two régions, suggesting a rather controversial solution. In the course of last few years, we had the opportunity to discuss thèse issues with Dr. Todorova, without Coming to a consensus. Nevertheless these discussions have been an incitement to consider these prob-lems; accordingly, I humbly présent this paper to her.Thrace and Northwestern Anatolia during the Bronze Age: A Prelude to the ProblemCorrélation of Anatolian-Aegean Bronze Age cultures with those of the Balkans has always been a matter of dispute. In spite of the apparent différences in the cultural assemblages, in the prevailing types of Settlements, as well as in architectural remains, the présence of some, seemingly similar éléments between these two régions, have always tempted scholars to seek for common patterns. However, there is still no consensus, neither on corrélation ofthe chronological séquences, nor on the présence of intensive interaction taking place between the Anato-lian-Aegean and the Balkan cultural régions.It seems evident that during the Bronze Age, in spite of the regional différences in the arti-factural assemblages, Anatolia and the Aegeans have developed almost on similar lines; in both of these régions there is a rather sudden ap-pearance of small, but fortified towns, and there are also indications of an emerging elite ruling class. Increasing implementation of wheel madeFig. 1. Marmara région during last glacial maximum, showing lake conditions of the Sea of Marmara and Black Sea. Triangles indicate Laie Paleolithic sitespottery, the présence of status objects including sophisticated metallurgy are all indicative of a pre-sate stage of urbanization in the Anatolian-Aegean région. Howe ver, it should also be not-ed that in the course of the Early Bronze Age, the western Anatolian and the Aegea n model of "urban" centers, when compared to the con-temporary ciliés of Syro-Mesopotamia, are extremely small and provincial. On the other hand, during the Bronze Age, Thrace, like most of the Balkans, must have remained outside of the process of urbanization. Thus the Sea of Marmara, which was a cultural bridge between Anatolia atid the Balkans throughout the Neolithic and Chalcolithic Period, now, for the en-tire span of the Bronze Age, became a barrier delimiling thèse two régions.

What appears as a strict cultural discontinu-ity between the Balkan and Northwestern Anatolian Bronze Age cultures is hard to conçoive, as the geographica] features of neilher the Bosporus, noi the Sea of Marmara can hamper interaction between Thrace and Anatolia. Considerine that during the Bronze Age the roots of an extensive maritime trade network was be-ing established, it is rather stränge that no such action took place through the Bosporus. Thus, the main problem would be to justify how sudi a barrier could have sustained between two neighboring régions for almost two thousand years. However, before going into the contro-versies of interprétation, it would be worth hav-ing a brief survey of the archaeological évidence from either side of the Sea of Marmata for the sake of clearance.The Archaeological EvidenceThe Early Bronze Age cultures of Northwestern Anatolia are relatively well document-cd, besides excavated major Bronze Age sites like Troy, Demirci Höyük, Besjktepe, Kumtepe and Yortan cemeteries, récent excavations at Orhangazi Hacilartepe (for short notes on the recent work at Hacilartepe, see Rodenberg 1993; 1994), Seyitömer Höyügü (TOPBA§ 1993) and Early Bronze Age cemetery sites at SariketThe Black Sea, the Sea of Marmara and Bronze Age Archaeology: an Archaeological Predicament205

ba Area that begonie dry-land" TroughsonSea-Bottom■ Open-Sta* Lake with oxygen content■ Lake with oxygen and acid content* Break-Down and Décomposition [limited oxigen)* Break-Down and Décomposition (no oxigen)* Inondation of Sah Water* Inondation offresh Water 4 Epipaleolithk findsMarmara Region(7500 BC)Present-Day Sea LevelAegeanSea The Dardanelles Sea of Marmara TheBosphonjs Black SeaFig. 2. Marmara région in early Holocene, after the first pénétration of saline waters from the Aegean.Triangles indicate Epi-Paleolithic sites(SEEHER 1991; 1992), Kücükhöyük (GÖRKAN/ SF.F.IIF.K 1991), a number of surface surveys (for survey of Eastern Marmara see ÖZDOGAN 1983, 1984; 1985b and for the Balikesir-Bandirma région ÖZDOGAN 1990; for a general appianai of the évidence see ÖZDOGAN 1993) have increased our knowledge considerably. Concerning the distribution of sites and the boundaries of cultural assemblages, it is now possible to make the following assessements:a) Northwestern Anatolia seems to be exten-sively inhabitée! during the Bronze Age; how-ever, sites dateable to the first half of the Early Bronze Age are much more numerous. Even though the number of Early Bronze Age sites on the alluvial plains are more common, sites can be found on all géographie settings from intermountain Valleys, to high plateaus (Fig. 5) (for a distribution of sites see KORFMANN ET AL. 1994).b) Most of Anatolian sites are multi-layered mounds, indicating continuons occupation through the Early Bronze Agec) Sites yielding EBA III pottery of the 2nd Millennium are much less then Early Bronze Age I and II, but wherever they occur, the sites are considerably bigger, possibly indicating a further step in centralized urbanism. It seems also possible that we could only recognize the fine wares of this period and that smaller set tlement were using undiagnostic local pottery, which went unnoticed during the survey.However, on the Thracian side of the Sea of Marmara, our évidence is still rather scanty and difficult to interpret (ÖZDOGAN 1991). In the eastern Thrace, the only excavated and fully published Bronze Age site is still Karaagaçtepe-Protesilaos (DEMANGEL 1926). Our survey in Eastern Thrace has revealed a number of Early Bronze Age sites, but can be inferred through this survey is rather controversial: the Gelobolu Península by the Dardanelles (ÖZDOGAN 1986a) and the littoral areas along the Aegean have revealed mound sites yielding Anatolian type of pottery; at least there, on the surface we could not identify any "un-Anatolian" sherd. The» Fikirtepe FindsFig. 3. Marmara région during the Neolithic Period. Triangles indicale sites of Fikirtepe cultureNorthern coastline ofthe Sea of Marmara also seems to be densely occupied during the early part of the Early Bronze Age, between Istanbul and Kizilcaterzi we have identified 12 Early Bronze Age sites, four of them being sizable mounds. After evaluating the surface collection of Bronze Age sherds, some facts seemed evident:a) The surface yield of thèse sites was very uniform, suggesting that they are ail contem-porary, and that they represented only a single cultural épisode.b) The material of these coastal sites clear affin ities to the pottery assemblage of Troy I.c) We have not recovered any similar assemblage from the Bronze Age sites that are further away from the coastal areas.d) There were very few, if any, sherds that would definitely be related to the Ezero assemblage.e) Ail along the coastal strip of Thrace, we could recover only one site, Karaevlialti, that could possibly be dated to the 2nd Millennium BCF) The next clear évidence of Settlements along the coastal area is from the Middle lion Age, that is with the Greek colonization. Need-less to say, it seems rather stränge that all ofthe coastal zone became deserted, or being very thiny throughout the 2nd Millennium.However, our récent work at Menek§e Çatagi bave indicateci that the situation was not as simple as we could interpret from the surface évidence. At least it is now evident that the architectural remains of the Bronze Age layers are typically "un-Analolian", revealing apsidal post-hole buildings, and that there are also sign il i-cant amount of local wares in the assemblage.In the inner parts of Thrace, the number of Early Bronze Age sites that we could recover are minimal, ail of them being fiat without any indication of multi-layered mound formation. The surface évidence of these sites is also strik-ingly différent from those along the Marmara coast, Ezero type of sherds being overwhelm-ingly prédominant. Moreover, our évidence forInundation offresti Water AegeanSea The Dardanelles SeaofMarmara The Bosphorus Black SeaFig. 4. Marmara région, major fault lines and recent aluvial déposasthe Middle and Late Bronze Age from the inner régions, is even more obscure; there are only a very limited number of cases where we could claim to have recovered clear 2nd Millennium material.

However stili, our recent work at Kanligeçit is strongly suggestive of an Anatolian coloniza-tion penetrating into Eastern Thrace by the end of the 3rd Millennium BC, but whether or not this is an exceptional case, or indicative of a pat tern which has not yet became apparent, is not clear. Accordingly, until there is more évidence available, our présent level of archaeological record is not enough to make, even preliminary assessments concerning the Bronze Age of Eastern Thrace.Evidently, the status of Bronze Age investigations in Bulgaria is on more firm bases; intensive work at stratified large sites such as Ezero, Karanovo, Yunatsite, Dyadovo and Galabovo have clearly established the bases for working out the artifactual séquence. A large number of minor excavations as well as surface surveys have also contributed to our understanding of the Thra-cian Bronze Age. As apparent from some re-cently published important papers (LF.SHTAKOV 1993a; PANAJOTOV 1989; 1995; NEMEJCOVA 1992), presenting an overview of the Bulgarian évidence for the Bronze Age, the following general Statements can be made:a) Unlike Eastern Thrace, there seems to be some, major Bronze Age centers, such as Ezero, Dyadovo, Yunatsite etc., indicating a continuous series of occupation in Southern Bulgaria.b) however, besides these few mound sites, all other Bronze Age sites are small fíat sites, more like temporary camp sites thcn continuous villages.c) All of the Bulgarian Bronze Age sites, including mounds, have no indication of the présence of a complex society. They all lack the monumental architectural remains as well as the sophisticated artifactual assemblages, stone architecture, the use of massive defencewalls etc. are all absent from Thracian Bronze Age sites. The potters wheel, an indicator of urbani-Fig. 5. Distribution of Bronze Age sites in Northwestern Turkeyzation, that began to bc in use on the Anatolian sitie ofthe sea of Mannara by the middle ofthe Early Bronze Age practically appears in Thrace only during the Iron Age.d) Ali the Bulgarian Bronze Age, including Thrace, what can be safely considered as Imports from Anatolia or from the Aegean, are restricted to a few depas and to 5 vessels from Galabovo (PANAJOTOV/LESHTAKOV 1991, figs. 18-20). Thus, it seems evident that not only the set-tlcmcnt pattern in Thrace was différent from Anatolia, but the interaction between these two régions were at minimal level.e) There is a considerable degree of différence between the Northern and Southern Bulgarian Bronze Age cultures. By the end of the Early Bronze Age, Southeast and Southwest Bulgaria also seems to be parts of distinct cultural groups. In the course ofthe Early Bronze Age Southeastern Bulgaria seems to be an area marginai lo the happenings in the Aegean and in Northeastern Turkey.f) The traditional tripartite division of Bronze Age into Early, Middle and Late phases, perfectly applicable to Anatolia and to the Aegean, seems meaningless in Thrace.g) Like in Eastern Thrace, in Southeast Bulgaria the évidence for most ofthe 2nd Millennium B.C. is also extremely inadequate; possibly indicating a total collapse ofthe social system.h) Like in Eastern Thrace, intensive repopulation ofthe area will take place only by the end ofthe 2nd Millennium, by what seems as an intrusive group.i) Like in Eastern Thrace and Northwestern Anatolia, the coastal áreas of the Black Sea are voici of intensive Bronze Age habitation. How-ever, the recently discovered submerged Bronze Age sites in Bulgaria (DRAGANOV 1995; PAXAJO-TOV 1991; BOEK 1994) arc strongly suggestive that the Bronze Age coastline ofthe Black Sea was considerably différent from that of the présent, and that all coastal settlements were submerged.A Major Problem: Submerged Bronze Age Sites in Black SeaAs briefly summarized above, there are a number of discrepancies between Thrace and Northwestern Anatolia, two neighboring régions located on either side of a small land locked sea the Sea of Marmara. It is evident that some of these discrepancies are due to lack of research, mainly as in the case of Eastern Thrace. Some inconsistency between territories, may find ex-planations on cultural grounds, even though it is yet too early to formulate one. However, there are some facts that are difficult to explain with the présent stand of our knowledge. Here we will try to draw attention to two of such prob-lems; being neither a geologist ñor a geomor-phologist by profession, what we will connote as a solution, should be considered as a provocation to stimulate further interest on these issues by those who are experts.1) The distribution of coastal Bronze Age sites around the Sea of Mármara is very stränge (see Fig. 5). All through the Northern coast of Marmara, from the Westernmost tip of the Geli-bolu península, up to Istanbul, on every location suitable for habitation, there is an Early Bronze Age settlement. The saine pattern can be seen on the Anatolian side of the Sea of Marmara, from Çanakkale up to Kapidag península. This is evidently a pattern that is strongly indicative of intensive utilization of maritime resources. However, to the east of the Kapidag península, in the entire extend of Southeastern Marmara, not a single Bronze Age site has been recorded. It may be argued that this is a resuit of survey bias; however, in the parts of this coastal strip where oui' surface cover was rallier intensive. We specificali)' searched locations that would in other parts of Marmara, would definitely have yielded a Bronze Age site, but recovered nothing.b) Not a single Bronze Age sherd have been recovered on the Bosporus. Considering the présence of numerous Bronze Age sites along the Dardanelles, this is very stränge. Here, it may also be argued that Istanbul ibeing a vast metrópolis for over a millennium, might have destroyed all prehistoric sites. However, most of the areas around the Bosporus were void of intensive Settlements during the Byzantine and Ottoman periods, and when we surveyed the région, a number of Paleolithic sites were still available on the surface. Moreover, in spite of the intensive building activity that took place around the Bosporus during the last decade, not a single prehistoric sherd has been reponed.c) In the Eastern part of the Marmara región, the distribution of Bronze Age sites are also rather peculiar. Coming from the South, all the way up to the Iznik basili, and includ-ing this area, there are numerous Bronze Age sites, most of them being sizeable mounds, and all of them yielding lypical Anatolian material. However, on the large terrain lying between the Iznik Lake and the Black Sea no Bronze-Age sites, neither small or big, have ever been recorded. More specifically, the rieh alluvial plains likc the basin of the Sapanca Lake, the catchment of the Gulf of Izmit, the alluvial plain of Adapazari, the tenaces along the delta of the Sakarya river etc. are all void of Bronze Age habitation. Neither there are any Bronze Age sites known from east of Istanbul, ali the way up to Sakarya.Accordi ngly the présent évidence implies that the lake of Iznik constitutes the Northern limit of Anatolian Bronze Age cultures, and then there is an enormous territory void of any habitation. Considering the présence of several large Bronze Age mounds around the Iznik lake, the lack of sites around Sapanca lake, ex-actly a similar setting and located only 50 km to the North is very difficult to conceive.d) On the Anatolian side, just to the north of Kapidag península which constitutes the eastern limit of coastal Bronze Age sites, a submerged mound lias been recorded by the small island of Av§a. This site, named as the Manastir Mevkii, is a considerable mound, revealing a complete range of cultural horizons between Kumtepe Ib and Troy VII b2. The site is

panially visible on the shore of the island, but extends under the sea up to the depth of 10 m, where a Bronze Age cemetery has also been recovered.Considering the range of sea level changes during the late Holocene, it seems evident that the présence of this submerged site is related to local tectonics and not to eustatic events.e) The présence of submerged Bronze Age sites along the Bulgarian coast of the Black Sea présents the most difficult problem to explain. The number of recordecl submerged sites are now over 10, and their number seems to be in-creasing almost every year. Geographically they are dispersed through the entire extent of Bul-garian territory, from Varna to Sozopol. Most of the sites are located between 6 to 8 meters below the présent level of the Black Sea; how-ever, there are also some claims of sites at lower depth, most of the sites Cluster between 5 to 8 meters. As no site could have existed exactly on by the shore, and as most sites are located on small promontories, with some justification the Bronze Age level ofthe Black Sea can be placed at least to minus 10 meters.The problem is to find an acceptable ex-planation to how ali of these coastal sites could have been submerged. Almost unanimously, reports concerning these sites excludes the pos-sibility of tectonic or epirogenic movements and relate this event to a régression phase of the Black Sea. However, in the publications of these submerged sites, we never carne through an attempt in trying to correlate this régression ofthe Black Sea with the globular sea level fluctuation curves. To the best of our knowledge, there is no consensus on the sea level fluctuations during the late Holocene, however, the maximum estimâtes never exceed plus or minus 3 meters (MASTERS/FLEMMINO 1983; KAYAN 1988) from the présent levels. Thus it remains to be explained how a régression of the Black Sea of over a range of 10 meters could have hap-pened, at a time when there is no record of such a significant change in worldwide sea levels.Accordingly, if the Black Sea was connected to the worldwide sea systenis, that is if the Bosporus was existing, then ali over the océans, one has to consider that the sea level was 10 meters below its présent level during the Bronze Age; as this seems impossible, than the next possible solution would be to consider Black Sea as being isolated from the Marinara during the 3rd and 2nd Millennium B.C. One other possible solution, tectonic movements, seems anyhow to be rejected by ali.A Controversial Solution: An Alternative BosporusAny major change in the levels, either ofthe océans, or of the other seas, is the conséquence of major climatic fluctuations. Accordingly, such changes occur at times of global warming or cooling, and having an impact in ali littoral ar-eas of the world. The last major marine régression taking place at the time of the last maximum phase of the Würm glaciation, is dated to about 16 000 BC, when the level ofthe sea was 100-120 m lower than of présent. Even though there is some dispute on the exact dates and on the speed of the transgression that followed Würm maximum, there is a general consensus that velocity of the rise in sea levels was rather rapid until 5 000 BC, and from that time on, there were only some minor fluctuations.Black Sea and the Sea of Marinara are two interconnected inner seas, linked to the worldwide ocean system by only narrow, long and relatively shallow straits. Accordingly, even minor climatic fluctuations, or changes in the worldwide sea levels, provokes exaggerated conséquences in the closed basins of Marinara and Black Sea. Furthermore, at certain occasions this system becomes further complicateci by being connected to the Caspian SeaThe water exchange between the Black Sea and the Sea of Marmara is a unique case, as the density of their water masses is significantly différent from each other. Large rivers, such as Danube, Dniyepr and Don drain almost ali of the surface water of Central and Eastern Europe into the Black Sea; thus it receives large masses of fresh and cold water. On the other hand, the Sea of Marmara receive highly saline warm waters from the Aegean through the Dardanelles. Accordingly the brackish waters of Black Sea is much lighter than that of Marmara, and at présent the Black Sea has an excess input of water which almost completely fills up the Bosporus. Actually as the water discharge ofthe Black Sea is little more than the carrying capacity of this narrow and shallow strait, the présent level of the Black Sea being consider-ably higher than that of Marmara.This complicateci system has some rather complex conséquences: under certain of water masses according to their density and thus pre-venting vertical circulation of oxygen. At présent the Black sea is under such conditions; the density stratification of its waters prevent dis-solved oxygen to reach lower élévations resulting in anoxie conditions and to the formation of sapropels (see diagrams in ÖZDOGAN 1985a, fig. 5.c; STANLEY/BLANPIED 1980, fig. 2), analysis of the deep sea cores indicate that Marmara had lived similar conditions during the last glacial period (STANLEY/BLANPIED 1980).Accordingly, even a minute change in the system, either eustatic change of global sea levéis, or due to water input of the Black Sea from river drainage has considerable cffects on:a) Whether or not saline waters can pass through the Bosporusb) Marine ecology of Marmara and Black Sea are very unstable and are apt to go through radical changes.How this system reacted to the radical changes that took place in the globular sea levéis during the last glacial period, is far too complicated to be dealt within the scope of this paper. A sim-plistic overview of this system have already been published elsewhere (ÖZDOGAN 1985a; MERIÇ ET AL. 1990, 107-111) and, here, for réminiscence, four synoptic charts (Figs. 1-4) have been ap-pended on this issue.It is clear that somewhere around 7 000 B.C. the Sea of Marmara was already reeeiving both saline waters from the Aegean and fresh waters from the Black Sea. When we had formulated the above mentioned model, we had taken as granted that the contact between Black Sea and Marmara was through Bosporus (figs. 2, 3). However, even then, it was clearly evident from the bottoni sédiments of both Marmara and Black Sea that the présent conditions were established only by the First Millennium BC (ÖZDOGAN 1985a, 155). Since then, there has been considerable amount of new data available (MERIÇ ET AL. 1990; DEUER 1972; KAPLIN ET AL. 1993) all of which clearly indicate that between the sixth and first Millennium BC, the environmental conditions of Marmara and Black Sea were not stable, and there were alternating short facies or épisodes and that the présent level of salinity was firmly established only by the first Millennium BC.

RéférencesBOER 1994J. BOF.R. Computer Aided Reconstruction of Underwater Sites, Sozopol 1990: A Test-case. -In: M.211Besides these unstable marine conditions, archaeological évidence as well as the geomor-phological studies imply that there were signifi-cant changes in the level of the Black Sea be tween the 6th and Ist Millennium BC (ORACHEV 1990). Archaeological évidence from Bulgaria and Romania strongly suggests that the Black Sea was recession from the beginning of the 4th Millennium up to, at least beginning of the 2nd.It ail concludes that the water discharge between the Black Sea and the Marmara, which was already established during the 6th Millennium, must have been interrupted at an uncer-tain point during the 4th Millennium. Some-time by the

beginning of the Ist Millennium BC, a new connection must have taken place. We are conscious of the fact that this assump-tion will be considered as being far fetched by geomorphologists; however, than, a more con-vincing explanation should be presented to ex-plain the archaeological évidence of submerged Bronze Age sites in the Black Sea.Paleological évidence shows that, at least during the early Holocene, prior to the formation of the Sakarya Delta, the discharge of the Black Sea was through this dépression. We might surmise that during the 4th Millennium, at a time when there was less input of water into the Black Sea basin, extensive silting as weil as rapid built up of the Sakarya delta, possi-bly blocked this channel, in the sanie manner as the Manych channel between the Caspian and Black Sea was silted. What happened later is rather speculative, but a tectonic movement by the beginning of the Ist Millennium could have resulted in over flooding of the Marmara through the présent valley of the Bosporus into the Black Sea.As we had mentioned above, we are conscious of the fact that we have gonc far beyond our field of speciali/ation; however, we can still hope that this paper will provoke natural sci-entists in helping to solve this archaeological problem.Lazarov, Ch. Angelova (eds.). Thracia Ponlica 5. Actes du Symposium International, 7-12 oct. 1991 Sozopol. Sozopol 1994, 13-22.DARKOT 1938 B. Darkot. Bogazlarm Mensei. Cografi Araslirmaar 1, 1938, 1-14.DECLNS E. T., A. PALUSKA 1979 E.T. Degens, A. Paluska. Tectonic and Climatic Puises Recorded in Quaternary Sediments ofthe Caspian-Black Sea Region. Sedimeniary Geolugy 23, 1979, 149-163.DEMAXGEL 1926R. Dcmangel. Le tumulus dit de Protésilas. Paris 1926.DEUSER 1972W.G. Deuser. Late-Pleistocene and Holocene History ofthe Black Sea as Indicated by Stable-Isotope Studies. Journal of Geophysical Research 77.6, 1972, 1071-1077.DRAGAXOV 1995 V. Draganov. Submerged Coastal Settlements from the Final Eneolithic and the Early Bronze Age in the Sea around Sozopol and the Urdoviza Bay near Kiten. —In: D.W. Bailcy et al. (cds.). Prehistoric Bulgaria (Monographs in World Archaeology 22). Madison-Wisconsin 1995, 225-241.GEORCIEV E.A. 1994 M. Georgiev, A. Petrov, D. Stoev, K. Velkovski. Geophysical Prospecting of the Aquatoria of the Southern Black Sea Coast Aimed at Reconstruc-ting ofthe Palaeorelief. -In: M. Lazarov, Ch. An-gelova (eds.)- T/nacia Pontica 5. Actes du Symposium International, 7-12 oct. 1991 Sozopol. Sozopol 1994, 317-328.GROSSWAI.D 1980M.G. Grosswald. Late Weichseliun Ice Sheet of Northern Eurasia. Quaternary Research 13, 1980, 1-32.GCRKAN/SEEIIER 1991G. Gürkan, J. Seeher. Die Frühbronzezeithische Nekropole von Kücükhöyük bei Bozüyük. Istanbuller Mitteilungen 41,1991, 39-96.KAPLIN/SVITOCH/PARUNIM 1993 P.A. Kaplin, A.A. Svitoch, О. B. Parunim. Radiocarbon Chronology of Palcogeographic Events of the Late Pleistocene and Holocene in Russia. Radiocarbon 35, 1993, 399-407.KAYAN 1988I. Kayan. Late Holocene Sea-Level Changes on the Western Anatolian Coast. Paleogeography, Paleocli-matology. Paleoecology 68, 1988, 205-218.KOR FMANN/BAYKAL-SEEHER/K ILIÇ 1994 M. Korfmann, A. Baykal-Seeher, S. Kiliç. Anatoli-en in der Frühen und Mittleren bronzezeit. Tübinger Atlas des Vorderen Orients 73.1, 1994.LESHTAKOV 1993aK. Leshtakov. The End ofthe Early Bronze Age in Thrace. -In: Actes du Xlle Congrès International des Sciences Préhistoriques et Protohistoriques 2. Bratislava, 1991,556-559.LESHTAKOV 1993bK. Leshtakov. Die Mittlcrebronzezeitlische Besiedlung des Siedlunghügels von Gäläbovo in Südost-bulgarien. Saarbrücker Studien und Materiellen zur Altertumskunde 2, 1993, 191-222.LESHTAKOV 1994 K. Leshtakov. The Detachment of the Early Bronze Age Ceramics Along the South Bulgarian Black Sea Coast. I. -In: M. Lazarov, Ch. Angelova (eds.). Thracia Pontica 5. Actes du Symposium International, 7-12 oct. 1991 Sozopol. Sozopol 1994, 23-38.MASTERS P. M., N. C. FLEMMING 1983 P.M. Masters, N.C. Flemming (eds.). Qjiaternary Coastlines and Murine Archueology. London 1983.MF.RIC 1990E. Meric (ed.). Laie Qjiaternary Bollom Sediments of the Southern Bosphorus and Golden Horn (Istanbul Technical University Publications). Istanbul 1990.NKMFJCOVA 1992 V. Nemejcova. Kulturhistorische Verhältnisse in Südosteuropa zu Beginn des Horizontes Eze-ro-Baden und die Möglichen Wege von Kontakten mit dem Ägäisch-Anatolischen Gebiet. Studia Praehistorica 11-12, 1990, 362-384.OKAY A. I., M. C. §F.NGÖR 1994A.I. Okay, M.C. §engör. Kinematic History of the Opening of the Black Sea an.d its Effect on the Sur-rounding Regions. Geology 22, 1994, 267-270.ORACHEV 1990 A. Orachev. Contributions to the Paleogeography of the Coast of Dobroudja. Dobroudja 7, 1990, 32-52.ÖZDOGAN 1983M. Özdogan. Dogu Mármara ve Trakya Ara§tirmalari 1982. —In: Arastirma Sonuglari Toplantisi 1. Ankara 1983, 238-240.ÖZDOGAN 1984 M. Özdogan. 1983 Yuli Dogu Mármara ve Trakya Ara§tirmalari. -In: Arastirma Sonuglari Toplantisi 2. Ankara 1983, 221-232.ÖZDOGAN 1985aM. Özdogan. Mármara Bölgesinclc Kultur Tarihi Yle Ylgili Bazi Sorunlar ve Bunlarin Cözümüne Jeomorfoloji Ara§tirmalarinin Kalkisi. -In: Arheo-metri Toplantisi Sonuglari 1.1. Ankara 1985, 39-162.ÖZDOGAN 1985b M. Özdogan. Yuli 1989 Trakya ve Dogu Mármara Ara^tirmalari. -In: Arastirma Sonuclari Toplantisi 3. Ankara 1985, 409-420.ÖZDOGAN 1986a M. Özdogan. Prehistoric Sites in the Gelibolu Península. Anadolu Arastirmalari 10, 1986, 51-66.ÖZDOGAN 1986bM. Özdogan. Trakya Bölgesinde Yapilan Tari-höncesi Ara§tirmalar. —In: IX Türk Tarih Kurwnu kongresi 1. Ankara 1986, 29-37.ÖZDOGAN 1990M. Özdogan. Yuli Mármara Ara§tirmalari ve Toptepe Kazisi. Kazi Sonuglari Toplantisi 12.1. Ankara 1990, 345-375.ÖZDOGAN 1991 M. Özdogan. Eastern Thrace before the Begin-ning ofTroy I: an Archaeological Dilemma. -In: J. Lichardus (ed.). Die Kupferzeit als historische Epoche. Bonn 1991, 217-225.ÖZDOGAN 1993

M. Özdogan. The Second Millenium of the Marmara Region: The Perspective of a Prehistorian on a Controversial Historical issue, htanhuller Mitteilungen 43, 1993, 151-163.PANAJOTOV 1989I. Panajotov. Zur Chronologie und Periodisierung der Bronzezeit in den heutigen bulgarischen Ge-biete. Thracia 9, 1989, 74-103.PANAJOTOV 1991 I. Panajotov. Le site submerge d'Ourdoviza. -In: M. Lazarov et al. (eds.). Thracia Pontica 4. Sofia 1991, 109-112.PANAJOTOV 1995I. Panajotov. The Bronze Age in Bulgaria: Studies and Problems.- In: D.W. Bailey et al. (eds.). Prehistoric Bulgaria (Monographs in World Archaeologv 22). Madison-Wisconsin 1995, 225-241.PANAJOTOV E.A. 1991I. Panajotov, K. Leshtakov, S. Alexandrov, I. Zmei-kova, Ts. Popova, T. Stefanova. The Settlement Mound of Galabovo— Late Chalcolithic, Early and Middle Bronze Age. -In: I. Panajotov c. a. (eds.). Maritsa Iztok 1. Sofia 1991, 139-204. (in Bulgarian, English summary)PKANNENSTIEL 1944M. Pfannenstiel. Entivicklungstudien und die Urse-schichte von Dardanellen, Marmarameer und Bosporus: Geologishe Rundschau. 1944.POROJANOV K., V. Porov 1982K. Porojanov, V. Popov. Les recherches archéologiques sous-marines conduites par le centre d'Histoire Maritime et Archéologie. Thracia Pontica 1. Sofia 1982,311-316.ROODENBERG 1993J. Roodenberg. 1992 Ilipinar Kazilari. -In: AT Kazi Sonuçlari Toplanlisi 1. Ankara 1993, 171-176.ROODENBERG 1994 J. Roodenberg. 1993 Yili Ilipinar Kazilari. -In: XVI Kazi Sonuçlari Toplanlisi I. Ankara 1993.RVAN W. B. F./W. C. PITMAN 1992 W.B.F. Ryan, W. C. Pitman. The Early Holocene Flooding ot the Black Sea and its Implications for the Emergence of Civilization. (mnneogmphed text in print).SCHRADER 1979H. Schrader. Quaternary Paleoclimatology of the Black Sea Basin. Sedintentary Geology 23, 1979, 165-180.SEF.HF.R 1991J. Seeher. Die Nekropole von Demircihûyuk-Sari-ket. Istanbuler Miltedungen 41, 1991, 97-124.SEEIIER 1992J. Seeher. Die Nekropole von Demircilutyûk-Sari-ket. Istanbuler Miltedungen 42, 1992, 5-19.STANLEY D.J./C. BLANT>IED1980D.J. Stanley, C. Blanpied. Late Quaternary Water Exchange Between the Eastern Mediterranean and the Black Sea. Nature 285, 1980, 537-541.TONUS 1993A. Topba§. Seyitomer Hôyûgû 1992 Yili Kurtarma Kazilari. -In: IV Miize Kurtarma Kazilari Semineri. Ankara 1993, 297-310.ZUBAKOV 1989V.A. Zubakov. Climatostratigraphic Scheme of the Black Sea Pleistocene and its Corrélation with the Oxygen-Isotope Scale and Glacial Events. Quuler-naiy Research 29, 1989, 1-24.

Zu Lanzenspitzen ägäischer Art aus BulgarienOlaf HöckmannOlaf HöckmannAegean spearheads in MBA BulgariaIt is well known that the mast prominent finds Jroin Rulgaria's MBA are rapiers of Aegean type, however produced locally. Two of them (Nr. 1, 3) were found in graves, together with otte spearhead of Aegean type each. As opposed to the rapiers, the spearheads have hitherto not been scrulinised in an exhausting manner.Two of them (No. 1-2) confarvi to Creían finds of SM II-HI A of the Aegean „Standard type" D, and may be thought to have been produced in Crete. No. 3, though generali) dose ilose to them, differs in the exécution of the mid-rib sufficiently as to suggest local production. Deep cuts in its cutting edges see m lo have been caused by slashing swords of Continental jlange-hill type, not introdnced into the Aegean until SM/SH III B. This together with its stepped cross section, makes no. 3 likely to have been produced when, in the late LBA, slashing swords had been mtroduced lo the Aegean. There seems that Thracian warrwrs tried to counter them by grappling with their spears.Nos. 4-5 conform to an Aegean type (II) thought to have been used in chariot warfare, which was introdnced from the Near East. No. 4 (as no. 1-2) appears to be a Cretan product of LM 11-111A date. No. 5 seems to be a local imitation, eventuali) produced and inlerred at a lime when chariot bailles liad hecome outdated in Greece.Why such Cretan involvemenl during LM II-III A, in Bulgaria? The distribution of Cretan spearheads in this country (fig. 2) suggests the river Marica to have formed a highway for contact among the Cretan, and the Continent (i.e. its résonnes of copper, gold, and eventuali) Un from Central Germany). - Greek mainlanden had from MH onward been in contact with the Axios/Vardar région. It seems that in LM I1-II1A when Crete's supply of tin from the East seems lo have met a crisis. Crete tiimed its interest toward the Continent, bypassing the Axios/Vardar way firmi) controlied by the mainlunders, by opening the Marita way. We might conceive the Cretan weapons oj LM 11-111A date found in Thrace to have arrived there as ..diplomatie gifls" lo locai rulers for safeguarding Crete's supply of tifi from the Continent. These weapons gave rise to locai production in Thrace.No Aegean origináis could be identifier! North of Bulgaria, leaving aside a stray one from northern Germany which certainly cannot have formed the gift oj an Aegean ruler.Die hochverdiente Honoranda hat einen langen Forscherweg vom Neolithikum zu spä ten Kulturperioden gemeistert. Dies ist Anlass genug, sie auf einem kurzen Stück dieses Weges zu begleiten und ihr eine Notiz zu den Fern verbindungen des bronzezeitlichen Thrakien zu widmen.Die eindrucksvollsten Funde aus der mitt leren Bronzezeit Bulgariens (etwa 15.[?] - 13. Jh.v.Chr.) sind Rapierschwerter einer Art, die eng mit Waffen in Griechenland zusammenhängt;1 die Schwerter sind aber in Bulgarien gefunden worden.2 Zwei dieser Rapiere (Perustica [Nr. 1] umd Dolno Levski [Nr. 3] wurden zusammen mit je einer bronzenen Lanzenspitze ägäischen Typs gefunden; weitere kamen allein zutage. Die Forschung hat sich mit der Feststel lung des ägäischen Charakters dieser LanzenSANIMRS 1963; BOliZEK 1966, 254 f.; HANSKI. 1970, 26 ff.; HÄNSKL 1973; PANAJOTOV/DONFVSKI 1977; PANAJOTOV 1980. 173-178 ff.; HILLER 1984, 16; HARUINI. 1984, 155 ff.; Bot -ZEK 1985, 31-43; BADKK 1986; KATINCAROV 1989, 79 IL; KOPCKE 1990,41; WANZF.K 1991.begnügt; nur N.K. Sandars (Anm. 1) deutete Zusammenhänge mit Kreta an. Dies legt den Versuch nahe, die Herkunft der ägäischen Lanzenspitzen aus Bulgarien näher zu lokalisieren.Die folgenden ägäischen Lanzenspitzen sind mir aus Bulgarien bekannt:1. Perustica, Bez. Plovdiv (Abb. 1,1) Mus. Plovdiv Fundart: GrabEin Rapier, eine Lanzenspitze, Bronze (Länge: 0,339 m). Sie hat ein schlankes Blatt von Wei-denblattform, das % der Gesamtlänge einnimmt. Die Schneiden stoßen winklig an die geschlitzte Zylindertülle. Dicht über ihrem Rand ist durch eine umlaufende Rille eine Art Ring angedeutet.3 - Das Blatt hat eine flache Mittelrippe, von den Schneiden als Stufe abgesetzt (Form d). 1

•Sandars 1963, 121; Hansel 1970, 29-32; Panajotov 1980,175-180 ff.; Katincarov 1989, 79. 1 Höckmann 1980, 50; Avila 1983. bes. 19 f.. 21, 35. 78. 1 HÖCKMANN 1980, 76 ff., 117.Wem 4 5

Abb. 1. Bronzezeitliche Lanzenspitzen ägäischer Art aus Bulgarien: 1. Perustica, Bez. Plovdiv; 2. Krasno Gradiste, Bez. Sevlievo; 3. Dolno Levski, Bez. Pazardzik; Kricim, Bez. Plovdiv; 5. Lesum, Bez. Vraca Bronze Age Spearheads of Aegean character from Bulgaria. 1-4: after N.K.Sandars.LH.: BOUZF.K 1966, 247 Abb. 4,9; SANDARS 1969, 121 (Vergleich mit Knossos und Ras Shamra [Libanon], Hortfund von 1929 aus dem 14. Jh.v.Chr.), 125, 146, Taf. 22.8, 28.62; HANSEL 1970, 28, Nr. 2, 27 Abb. 1.4; HARDING 1984, 168, Abb. 45.1, 240; BOUZF.K 1985, 42, Abb. 12.6; KATINCAROV 1988, 79.2. Krasno Gradiste b. Kalakastrovo, Bez. Sevlievo (Abb. 1,2) Mus. - ? -Fundart: EinzelfundLanzenspitze, Bronze (Länge: 0,339 m). Das weidenblattförmige Blatt nimmt ca. 2/3 der Gesamtlänge ein. Die Schneiden münden weich in die schwach konische, geschlitzte Tülle ein. - Das Blatt geht kantig in die Schneiden über, so dass ein sechseckiger Querschnitt entsteht (Form g; vgl. Anm. 4).LH.: SANDARS 1969, 121 (Vergleich mit Knossos und Ras Shamra [Libanon], Hortfund von 1929 aus dem 14. Jh.v.Chr.), Taf. 22.11, 28.63; BOUZF.K 1966, Abb. 4.10; HANSEL 1970, 30, Anm. 5; HARDING 1984, 241; BOUZEK 1985, Abb. 12.7; KATINCAROV 1989, 79-80, Abb. 7.3. Dolno Levski, Bez. Pazardzik (Abb. 1,3) Mus. Sofia Fundart: GrabEin Rapier, eine Lanzenspitze, Bronze (Länge: 0,3 tri). Ihr Blatt hat schlanke Weidenblatt-form und erstreckt sich über ca. 4/5 der Gesamtlänge. Die Schneiden stoßen winklig an die geschlitzte Zylindertülle. - Das Blatt hat eine Mittelrippe mit gerundeten Rändern (Form f; vgl. Anm. 4). Diese Ebene ist von den Rändern durch eine weitere Stufe abgesetzt. Beide Stufen folgen dem Umriss des Blatts, so dass dieMittellippe auf halber Länge breiter ist als am Übergang zur Tülle. - Beide Schneiden sind uneben: mindestens einige Scharten gehen wohl aufschlage einer Hiebwaffe zurück. - Das Blatt ist von der Tülle durch eine nach oben offene Bogenrille abgesetzt.LH.: SANDARS 1969, 121-125, Taf. 22.6, 28.65; BOUZEK 1966, Abb. 4.7; HANSEL 1970, 28, Nr. 1, 27, Abb. 1.2; FOL 1979, 111, Abb. 6; HAKDING 1984, 240; BOUZEK 1985, Abb. 12.8; KATINCAROV 1989, 79, Abb. 7.4. Kricim, Bez. Plovdiv (Abb. 1,4) Mus. PlovdivFundart: EinzelfundLanzenspitze, Bronze (Länge: 0,5 m), sehr schlank. Das Blatt ist kaum breiter als die Tül le und nimmt ca. 4/5 der Gesamtlänge ein. Die Schneiden gehen unmerklich in die fast zylindrische Zylindertülle über. An ihrem Rand deutet eine Rille einen „Ring" an (vgl. Nr. 1). - Das Blatt hat keine Mittelrippe, sondern sechseckigen Querschnitt (Form g; vgl. Anm. 4).LH.: SANDARS 1969, 121 (Vergleich mit Knos-sos und Dendra), Taf. 22.10, 28.67; BOUZEK 1966, Abb. 4.8: HANSEL 1970, 30, Anm. 5 („ägä-isch ?"); HARDING 1984, 241; HILLER 1984, 16, Anm. 36 (ägäisch); BOUZEK 1985, 42, Abb. 12,5.5. Lesura, Bez. Vraca (Abb. 1,5) Mus. VracaFundart: Hortfund1 Armring, 3 Tüllenbeile, 1 Tüllenmeißel, 2 Dolchklingen, 1 Speerspitze Typ К3, 1 Lanzenspitze. Die Lanzenspitze, Bronze (Länge: 0,43 m), in zwei Feilen, hat ein schlankes Blatt mit geschwungenen Schneiden, das etwa 4/5 der Gesamtlänge einnimmt. Die Schneiden gehen unmerklich in die (fragmentierte) kurze, leicht konische Schlitztülle über. Ihr Rand ist verdickt (durch Korrosion einer Blechmanschette ?). -Das Blatt hat eine dachförmige Mittelrippe, die bei ca. 2/3 der Länge in eine gerundete Form übergeht.IM.: NIKOI.OV 1966, 50 f. mit Abb. 4.b; HÄN3 SNODCRASS 1964, 119 ff. Type B ; HOCKMANN 1980, 53 f.. 118 f. Typ SB; Avil \ 1983, (>9-74 f; BOIV.KK 1985, 135 ff.TypeA.6 HOCKMANN 1980, 21; Avil_A 1983, 81.7 HOCKMANN 1980, 19. 41, 47-50, 73, 95.SEL 1970, 30 mit Anm. 5; HARDING 1984, 241; Hiller 1984, 16 mit Anm. 36.6. Sokol, Bez. PlovdivMus. Plovdiv, Inv. 3220Fundart, Form und Maße sind unpubliziert. Hansel erwähnt das Stück zusammen mit den ägäischen Lanzenspitzen Nr. 1-5.LH.: HANSEL 1970, 30, Anm. 5 (Erwähnung); HILLER 1984, 16, Anm. 36 (Erwähnung).Alle Fundstücke haben Tüllen, die an einer Seite einen Schlitz aufweisen. Dieses Merkmal, im Nahen Osten bis in die Frühbronzezeit zu-rückzuverfolgen, r ' fehlt im kontinentalen Europa. Auch, in der Ägäis kennzeichnet es nicht alle Lanzenspitzen.7 Dass alle Fundstücke aus Bulgarien Schlitztüllen haben, verbindet sie unmittelbarer mit Südgi iechenland, als es z.B. für thessalische Funde gilt 8: der ägäische Charakter von Nr. 1-5 lässt sich nicht mit einer schritt-weisen Weitergabe südlicher Anregungen nach Norden auf dem Landwege erklären.Agäisch ist auch die Verstärkung der Blätter durch eine Mitteh ippe bzw. die Verdickung des Mittelteils, von dem die Schneiden kanti? ab-gesetzt sind. Auch die Größe der bulgarischen Fundstücke weist auf ihre Abhängigkeit von der ägäischen Welt hin. Alle sind (z.T. erheblich) länger, als es auf dem Kontinent üblich war.Diese Kriterien lassen es zu, die bulgarischen Lanzenspitzen generell mit der Ägäis zu verbinden (so schon Sandars, Häusel, Hiller und Bouzek). Die Interpretationsmöglichkeiten sind damit nicht ausgeschöpft. Sandars deutet Detailparallelen in Kreta an, und sie wie auch Bouzek parallelisiei t die bulgarischen Funde mit dem älteren Teil der spätminoischen-myke-nischen Periode.Betrachten wir zunächst die Formen der Blätter und ihr Verhältnis zu den Tüllen. Es zeigt sich, dass die Fundstücke Nr. 1-3 einander ähnlich genug sind, um demselben Typ („Gruppe D") zugewiesen zu werden, während Nr. 4-5 einen anderen Typ („Gruppe H") vertreten.s Unter sechs ägäischen Lanzen- und Speerspitzen aus Thessalien, die im Museum Volos anonym ausgestellt sind, hat nur eine eine Schlitztülle. Die ürabtunde aus dem Fürstensitz und Halen lolku\ haben dagegen stet> geschlitzte füllen.Als Gruppe D bezeichne ich Lanzenspitzen mit meist schlank weidenblattförmigem Blatt, das deutlich länger als die Tülle und von ihr auch dann abgehoben ist, wenn der Ansatz der Schneiden gerundet ist wie bei Nr. 3. Das Blatt ist durch eine Rippe verstärkt, und die Schneidenflächen weisen nur selten Stufen auf. 9 Diese Gruppe (mit mehreren Varianten) ist die größte und langlebigste unter allen ägäischen Lanzenformen, eine Art Standardform. In Bulgarien vertreten die Lanzenspitzen von Perustica (Nr. 1) und Krasno Gradiste (Nr. 2) diesen Typ genau; bei jener von Dolno Levski (Nr. 3) stimmt nur der Umriss mit dem ägäischen Typ überein (s. unten).Die Lanzenspitze von Perustica (Nr. 1) entspricht im Blattumriss ägäischen Fundstücken aus allen Teilen Griechenlands, 10

die sich über den Zeitraum SM II bis SH III C verteilen. Bei den späten Belegen (meist aus Makedonien und Epiros) ist das Blatt gedrungen (Var. D III): die kretischen Lanzenspitzen D 12-13 aus SM II sind die nächsten Parallelen zu Nr. 1.

Zylindertüllen wie an Nr. 1 sind im Süden11 Kreta, wohl MM III: F 27/Taf. 4 (Pseira).- SM II: F 11/Abb. 7= A. 55/Taf. 10; H 3/Abb. 11= A. 43/Taf. 7; H 7/Abb. 12= A. 876/Taf. 34 (alle: Knossos). SM II oder III A: H 9/ Abb. 12= A. 870/Taf. 33 (Knossos). SM III A: D 25/Abb. 5; D 46/Abb. 6 („Kreta").- D 50/Taf. 3 (Agia Triada).- ü 51/Taf. 3 (Knossos). SM III B: H 12/Abb. 12 (Mouliana). - Festland, SH II: D 11/Abb. 4= A. 31/Taf. 5 (Vapheio). „SH II oder III": D 42 [?]/6 (Prosymna/Pclop.). SH III A: D4= A. 118/Taf. 7 (Mykene/Pelop.).- D 15 [?]/Abb. 4 = A. 69/Taf. II (Dendra/ Pelop.).- F 1/Taf. 3= A. 4S/Taf. 8; G I0/Abb. 9= A. 80/Taf 13 (Pylos/Pelop.).- H 1/Abb. 11= A. 42/ Taf. 7 (Athen). SH III A oder B: G 30/Taf. 4nicht selten." Anfangs beschränkt sich die Verbreitung auf Kreta, um sich dann auf das Festland und besonders auf die ostägäischen Inseln zu verlagern. In SH III B-C begegnet die Zylindertülle fast nur an Speerspitzen kontinentaler Typen. - Zusammen mit einer so schlanken Blattform wie an Nr. 1 erscheint die Zylinder tülle nur einmal (D 20, „Epiros"). Diese Lanzenspitze ist im Epiros ein Unikum. Ihre Ähnlichkeit mit kretischen Waffen (Anm. 16) lässt die Entstehung in Kreta annehmen.Ebenso nach Kreta weist die flache, kantige Mittelrippe (Form d; Anm. 4) der Lanze von Perustica. 1 '2 Dort begegnet auch eine Rille am Tüllenrand; das Merkmal ist im Süden aber selten. 1:1 Es lässt sich zusammenfassen: die Lanzenspitze Nr. 1 ist als kretisches Produkt aus SM II - III A anzusehen.Die Lanze Nr. 2 von Krasno Gradiste (Abb. 1,2) weicht von Nr. 1 nur in Details ab. Die Kegelform der Tülle ist insignifikant. Ihre Länge nähert Nr. 2 den in Kreta üblichen Proportionen etwas mehr an als Nr. 1. Die gerundete Einmündung der Schneiden in die Tülle kenn-(„Achaia"). SH III B: D 23-24/Taf. 2 („Makedonien").-F 8-9/Abb. 7= A. 57, 59/Taf. 10 (Theben/Böotien).- K 7/Abb. 15= A. 152/Taf. 20 (Paramythia/Epiros). SH III C: D 28/Abb. 5= A. 101 A/Taf. 15 (Troube).-D 47/Abb. 6 (Kalo Giouinenitsa/Pelop.).- I 6/Abb. 14= A. 112/Taf. 17 (Lachanokastro).-A. 102/Taf. 15 [?] (Kallithea).-A. 111/ Taf. 16 (Palaiopyrgos). „SH III": D 18 [?]/Abb. 4 (Bikiore-ma).- Ü 20/Abb. 5 („Epiros").- F 4/Abb. 7= A. 49/Taf. 9 (Pilion/Euböa).-F28/Taf. 4 (Fundort ?).-A. 122, 124/Taf. 18 (Thermon/Ätolien).- G 24/Abb. 10 (Delphi/Phokis).-A. 47/Taf 8 (Fundort ?).- A. 126 [?]/Taf. 18 (Argos/Pelop.).-K I7/Abb. 15= A. 152/Taf. 20 (Paramythia/Epiros).- K 19/Abb. 15= A. 151/Taf. 20 (Pesta/Epiros).- G 25/Abb. 10= A. 999/Taf. 48; A. 997-998 (Delphi). Ostägäis, SH III A; E 11/Abb. 6 (Langada/Kos).- F 15/Abb. 8; F16/Abb. 8 = A. 61/Taf. 10; G 15/Abb. 10 (Ialysos/Rhodos).- F 20/Abb.8 (Karpathos).- H 27A\bb. 13 (Karpathos). SH III B: H 22-23/Abb. 13 (Ialysos).- F 22/Abb. 8= A. 62A/Taf. 11; H 26/Abb. 13 (Kos). SH III C: H 13/Abb. 12= A. 868/Taf. 33 (Kos). „SH III": D 29/Abb. 5= A. 104/Taf. 16 (Siana), mit breitem Blatt.Bis SM I: F I0/Abb. 7= A. 53/Taf. 9 (Gournia).- G 3/Abb.9 (Mochlos).- G 29/Abb. 10 („Kreta"). SM II: G 14/Abb. 3= A. 877/Taf. 34; E 4/Abb. 6; G 19/Abb. 10 (Knossos).-D 50/Taf. 3 (Agia Triada).- F 14/Abb. 8= A. 52/Taf. 9 („Kreta").13 SM II: D 33/Abb. 5= A. 67/Taf. 11 (Knossos). SM III A: H 19/Abb. 13= A. 867/Taf. 33 (Knossos). Ostägäis, SH III A: H 24/Abb. 13= A. 862/Taf. 32 (Ialysos).- A. 873/Taf. 34 (Karpathos). Festland, SH II A: D 31/Abb. 5= A. 26/Taf. 4 (Vapheio). SH III C: A. 107/Taf. 16 (Kallithea). „SH III": D 32/Abb. 5= A. 106/Taf. 16 (Lithovouni).- G 24/Abb. 10 (Delphi).zeichnet Lanzenspitzen der Gruppe D aus Südgriechenland in SM/SH II-III A.M Mehrere Belege stammen aus Knossos, und die Dominanz Kretas wird noch deutlicher, wenn weiche Schneidenansätze auch an anderen Lanzenty pen erfasst werden.15 Im selben Sinne liegt, dass Nr. 2 keine Mittelrippe aufweist, sondern einen sechseckigen Querschnitt (Form g; Anm. 4). Von sechs ägäischen Parallelen10 stammen vier aus dem SM Ii-zeitlichen Knossos und nur eine nicht von Kreta: Nr. 2 kann wie Nr. 1 als kretisches Produkt gelten.Die dritte Lanzenspitze aus Gruppe D (Dolno Levski: Nr. 3; Abb. 1,3) steht im Umriss Nr. 2 nahe; die Tülle ist aber kürzer. Andere Unterschiede wiegen schwerer. So ist die Mittelrippe an den Kanten gerundet wie bei der seltenen ägäischen Form f.1 ' Vermutlich ahmt die Rippenform von Nr. 3 aber lediglich Form d (vgl. Nr. 1) ungenau nach. - Eine Bogenrille unter der Rippe Iässt sich mit der Ägäis verbinden. 11*Die Abgrenzung der Schneiden von einem davor liegenden Streifen „Blattoberfläche" durch deutliche Stufen ist der Ägäis fremd und konzentriert sich auf späte kontinentale Speerspitzen; ihre Verbreitung reicht bis Kre ta.1 '-1 Eine Besonderheit von Nr. 3 differenziert dieses Bild: nahe der Tülle ist die Kante zwischen der Rippe und dem schmalen Streifen „Blattoberfläche" eingetieft, so dass der Strei fen zur kantigen Rippe wird. Ähnliches sieht man an dem kontinental beeinflussten pelo-ponnesischen Fundstück K 26 (Mitopolis; SH III C), auf dessen Blattflächen feine Zierrippen die Mittellippe begleiten. Das Ornament setzt Vorstufen voraus, die man sich ähnlich wie an der Lanzenspitze von Dolno Levski (Nr. 3) vorstellen kann.Diese Details nähern Nr. 3 kontinentalen Formen an, die in Griechenland kaum vor SH III C fassbar werden. In dieselbe Richtung weisen die Scharten in den Schneiden des bulga-rischen Fundstücks. Sie kehren in SH III C an Lanzenspitzen der kontinentalen Typen Pazhok und SB wieder.-0 Einige Scharten an Nr. 3 sind so tief, dass sie auf Hiebschwerter zurückgehen können: eine Waffe, die in Bulgarien erst in der Spätbronzezeit nachweisbar wird. 21 Die Rapiere der mittleren Bronzezeit eigneten sich kaum zum Gefecht gegen die neuartige Waffe. Es scheint, dass urthrakische Krieger versucht haben, die gefährlichen Hiebschwerter mit der Lanze zu parieren.Die Fundstücke von Kricim (Nr. 4) und Le-sura (Nr. 5) wurden schon als ägäische Bajonett lanzen der Gruppe H identifiziert. Angesichts ihrer extremen Länge und der sehr schlanken Blattform, mit unmerklicher Einmündung der Schneiden in die Tülle, ist dafür eine besondere Kampfweise anzunehmen. Diese Merkmale machen sie zum Durchstoßen von Metallpan-zern vom fahrenden Streitwagen aus optimal14 Kreta, SM II: D I2-I3/Abb. 4= A. 878, 877/Taf. 34; D 33/ Abb. 5= A. 67/Tai'. (Knossos); Tülle kanneliert. „SM III": D 46/Abb. 5 („Kreta"), üstägäis, SH II (?): D 7/Taf. 1= A. 36/Taf. 5 (Skopelos). Festland, SH II A: D 11/Abb. 4= A. 31/Taf". 5: D 31/Abb. 5= A. 26/Taf. 4 (Vapheio).- D 30/ Abb. 5= A. 65/Taf. II (Prosymna). SH III A: D 15/Abb. 4= A. 69/Taf. 11 (Dendra).- D 40/Abb. 5= A. 29/Taf. 4 (lolkos/Thessalien). SH III B: D 34/Abb. 5= A. 96/Taf. 15 (Eleusis/Attika). „SH III": D 17/Abb. 4 (Theben).15 Kreta, SM II: E 4/Abb. 6 (Knossos). SM III B: E 5/Abb. 6 (Stamnia). SM III (?): F. 6/Abb. 6 („Kreta"). Festland, SH III A: D 4= A. 27/Taf. 4 (Mykene).- A. 28/Taf. 4 (Iolkos). SH III C: A. lll/Taf. 16 (Palaiopvrgos). „SH III": E 2/ Abb. 6= A. 146/Tai". 19 (Tanagra/Böotien). „Mykenisch": E 1/Abb. 6 (Heiligtum des Apollon Malcalas/Pelop.). -Dieses Merkmal ist ferner spezifisch für Gruppe H (s. unten).16Kreta, SM II: C 13/Abb. 3; D I2-13/Abb. 4= A. 878, 877/ Taf". 34; H 7/Abb. 12= A. 876/Tat". 34 (Knossos). SM III G: II 10,Abb. 12 (Dikiäischc Grotte). üstägäis, SH III A: F 17 [?]/Abb. 8= A. 56/Taf". 10 (lalysos).17 Kreta, SM III A: D 52/Taf. 3 (Smari). Ost ägäis, SH III B: G 16/Abb. 10 (lalysos). „SH III": G 16, 19/Abb. 3= A.16IB,C/Taf. 21. Festland, SH III C: D 44/Abb. 6 (Pera-ti/Attika).Is Kreta, MM ?: G 29/Abb. 10= A. 879 [?]/Taf. 34 („Kreta"). SM II: F 2/Abb. 7= A. 51/Taf. 9; F 11/Abb. 7= A. 55/Taf. 10; H 3/Abb. 11= A. 43/Taf. 7 (Knossos).- F 14/Abb. 8= A. 52/Taf. 9 („Ghersonnes"). Festland, „SH II oder III": D 42/Abb. 6= A. 68/Taf. II (Prosymna). SH III A: D 38-39= A. 44-45/Taf. 8 (Traganes/ Peiop.). SH III A (?): F 1/Abb. 3= A. 48/Taf. 8 (Pylos).- A. 50/Taf. 9 (Tegea/Pe-lop.). SH III B: D 41/Abb. 5= A. 144/Tal. 19 (Mazara-ki/F.piros).'" Kreta, SM III G: K 24/Tar. 6; K 28/Abb. 13 („Kreta"). Os-tägäis, SH III B/C: K 25/Abb. 15= A. 129/Taf. 18 (Kos). Festland, SH III B/G: K 22/Abb. 15= A. 130/Taf. 18 (Kicrion/Thessal.). Der kontinentale Ursprung solcher Schneidenbildungen wird z.B. an Lanzenspitzen des Typs Pazhok deutlich (HARDINO 1972. 218; HARDINT. 1973, III; HÖCKMANN 1980, 52). - Verwandt: G 26/Abb. 10= A. 133/Taf. 18 (Lamia).-A. I34/Taf. 18 (Fundort ?).W HANSEL 1970, 28; HÖCKMANN 1980, 53 f.. 121: AVILA 19S3. 56."HANSEL 1970, 33 ff; IVANOV 1977. Abb. 2 (Balkanski): HARDINC. 1984. 162 ff; BOIZFK 1985. 123 ff.Abb. 2. Verbreitung von Rapieren (Kreise) und Lanzenspilzen (Dreiecke) ägäischer Art aus Bulgarien.Nummern: vgl. Abb. 1.Distribution of rapiers (circles and spearheads (triangles) of Aegean character in Bulgaria. Numbers: cf. Fig. 1.geeignet. Durch Homer sowie durch Bild- und Schriftquellcn ist gesichert, dass in der ostmediterranen Spätbronzezeit vom Wagen aus mit Lanzen gekämpft worden ist. 28

Die Lanzenspitze von Kricim (Nr. 4) entspricht, wie schon Sandars bemerkte, kretischen „Bajonetten" aus SM II - III A. Ihre Blattform hat in Knossos eine Entsprechung (H 3), während Parallelen auf dem Festland und in der Ostägäis fehlen.

Auch Zylindertüllen waren derzeit in Kreta verbreitet (s. oben), und der sechseckige Querschnitt begegnet fast nur dort (Anm. 17). Ein weiteres Argument für engste Beziehungen zu Kreta ist die Länge von 0,5 m.23

Das „Bajonett" aus Lesura (Nr. 5; Abb. 1,5) unterscheidet sich von Nr. 4 schon durch die Zugehörigkeit zu einem Hort. Bronzen wie die Speerspitze vom Typ SB (Anm. 5) zeigen, dass dieses Ensemble zu einer Zeit vergraben wurde, als Bajonettlanzen in der Ägäis keine Rolle mehr spielten.Nr. 5 hat ähnliche Form wie Nr. 4, kaum breiter. Vergleichbare Umrisse begegnen in SM II in Knossos und (später) in Rhodos.-1 Die Kürze der Tülle hat nur in Knossos und Athen Paralle len.2"' Ihre konische Form hat an Bajonettlanzen die beste Entsprechung in Knossos (H 6). Auch Manschetten am Tüllenrand begegnen bei Bajonettlanzen nur in Knossos und Athen.20

Dies, und die große Länge des Stückes," tlias V, 25 ff.; 10:5 ff; 261 ff.; 319 ff.; X. 470 ff.; 545 ff; 564 ff; Odyssee 5, 49. - Zu Streitwagen und Lanzen (z.B.): HÖCKMANN 1980, 43; 58 ff; 62; 64; 103.- HÖCKMANN 1980a, E 283 ff; BOUZEK 1985, 52 f; KOPCKE 1990, M41."Vgl. Kreta, SM II: H 6/Abb. II.- H 20-21/Abb. 13= A. 865-866/Taf. 33.- H 21/Abb. 13= A. 866/Taf. 33. „SM III oder später" (SM II ?): II 11/Abb. 12= A. 35/Taf. 5 (Axos). Dazu HÖCKMANN 1980, 182 f.; Tab. II.** Kreta, SM 11: H 3/Abb. 11= A. 43/Taf. 7; H 20-21/Abb. 13= A. 866, 865/Taf. 33 (Knossos). Ostägäis, SH III A:II 24/Abb. 13 (Ialysos). SH III B: II 22 [?]/Abb. 13= A.863/Taf. 32 (Ialysos). „SH III": H 23/Abb. 13= A. 863/Taf. 32 (Ialysos). ■ Kreta, SM II: H 3/Abb. 11= A. 43/Taf. 7: H 20/Abb. 13 =A. 865/Taf. 33 (Knossos). Festland, SH III A: H I/Abb.11= A. 42/Taf. 7 (Athen). -'•Kreta, SM II: H 20/Abb. 13= A. 865/Taf. 33 (Knossos).SM III A: II 4/Abb. 11= A. 41/Taf. 7; H 19/Abb. 13= A.867/Taf. 33 (Knossos). Festland, SH HI A: H l/Abb. 11 =A. 42/Taf. 7 (Athen).könnte kretische Herkunft erwägen lassen. Damit lässt sich die Form der Mittelrippe aber nicht vereinbaren. Sie hat auf 2/3 der Länge dachförmigen Querschnitt, der im Süden fast nur in SH I bezeugt ist.- 7 Dann endet der kantige Grat; im letzten Drittel hat die Rippe halb-kreis- oder wulstartigen Querschnitt (Anm. 4: Form b bzw. e). Dass eine Mittelrippe nicht in ganzer Länge denselben Querschnitt aufweist, ist aus der Ägäis nicht bekannt.Dies zeigt, dass Nr. 5 von einem einheimischen Waffenschmied hergestellt worden ist. Er kannte kretische Waffen wie Nr. 4, wich aber in Einzelheiten von diesen Vorbildern ab.Sandars, die schon Verbindungen mit Kreta sieht, erwägt dafür zwei Erklärungsmodelle. 28 Im ersten Fall könnten thrakische Söldner kretische Waffen in ihre Heimat mitgenommen haben, wenn sie nach dem Ende ihres Dienstes in Kreta nach Thrakien heimkehrten. - Die Existenz fremdländischer Söldner im palastzeitlichen Kreta ist durch das Fresko des „Captain of the Black" in Knossos erwiesen.-" 1 Wenn, gewiss mit ägyptischer Hilfe, Nubier in Dienst genommen werden konnten, bereitet die Annahme keine Schwierigkeiten, dass auch Krieger aus dem vergleichsweise leichter zu erreichenden Thrakien angeworben worden sind.Sandars' zweites Modell erwägt, dass kretische Waffenschmiede nach dem Ende der Palastkultur ihr Heil in fernen Ländern gesucht haben könnten. Dort hätten ihre eigenen Pro-'• Festland, SH I: G 1/Abb. 2= A. 13/Taf. 2; C 2/Abb. 2= A. 12/Taf. 2; G 3/Abb. 2= A. 9/Taf. 1; G -t/Abb. 2= A. 14/Taf. 2; C 5/Abb. 2= A. Iß/Taf. 3; G 6/Abb. 2= A. 11/Taf. 2; C 7/Abb. 2= A. 8/Taf. 1; A. 15/Taf. 3 [Grab D] (Mykene). SH IIA: D 31/Abb. 5= A. 26/Taf. 4 (Vapheio). SH III A: D 35= A. 27/Taf. 4 (Mykene). Wohl SH III B/C: HÖCKMANN 1980, 119. Abb. 18.4= A. 139/Taf. 19 (Gribiani); HÖCKMANN 1980, Abb. 18.10= A. 147/Taf. 19 [?] (Gardi-ki); Höckmann 1980, Abb. 18.11= A. 149/Täf. 19 (Koni-tsa) [alle Typ SB; Epirös]. üstägäis, SH II [?]: D 7/Taf. 1 = A. 36/Taf. 5 (Skopelos).■S SANDAKS 1963, 125. Demgegenüber für friedliche Handelskontakte: HARDINT; 1984, 241: BOUZKK 1985, 21.■■' EVANS 1928, Farbtaf. XIII."'GAUL 1948, 4 II. mit Map I.11 Vgl. das ägäische Rapier von Tetovo am Axios/V'ai dar (SANDARS 1963, 120; BOUZKK 1985, 214) als Hinweis auf Interesse an diesem Weg in den Kontinent (skeptisch aber: HII.I.F.K 1984. 18); Beachtung verdient, dass R. Galovic in Isar Kaie bei Skopje SH III B-Scherben fand (jetzt in der Sammlung des Seminars für Ur- und Frühgeschichte der Universität MünsieiWestf. Ich danke Galovic herzlichdukte, oder die ihrer einheimischen Lehrlinge, allmählich einen Charakter angenommen, der von den kretischen Ausgangsformen abwich.Beide Modelle sind ebenso attraktiv wie unbewiesen. Es muss berücksichtigt werden, dass die Bajonettlanzen (Nr. 4-5) für eine Taktik des Kampfs vom fährenden Wagen aus spezialisiert sind, die im Nahen Osten, und auch in Kreta und Mykene, gängig war, doch bisher nicht für das bronzezeitliche Thrakien erwiesen ist. Dies liegt eher im Sinne von Sandars' erster Hypothese.Es ließe sich noch ein weiteres Erklärungsmodell erwägen. - Betrachtet man die Verbreitung ägäischer Waffen in Bulgarien (Abb. 2), so zeichnet sich an den Garnituren aus Rapieren und ägäischen Lanzen (Perustica und Dolno Levski; unfern die Wagenlanze von Kricim) eine Bindung an die Marica ab, die einen Weg von der Ägäis in den Kontinent anbietet. Er setzt sich zunächst zu Lande und dann ent lang der Osam oder der Jantra fort.' ' 0 Dort liegt Krasno Gradiste. Es zeigt sich, dass alle original-kretischen Lanzenspitzen entlang dieser Route gefunden worden sind. Demgegenüber sind alle lokal-imitierten Rapiere (mit einer Ausnahme aus dem Struma-Gebiet) unabhängig von den Transitwegen zur Ägäis verteilt.Dieser Befund deutet für SM II - III A Interesse Kretas am Marica-Weg an. 31 Zu dieser Zeit geriet Kretas Metallversorgung in eine Krise.32

für die Ubereignung der Fundstücke). Noch klarer zeigt sich die Bedeutung des Axios/Varclar-Wegs an Keramik aus MH und SH in Kastanas, nahe seiner Mündung in den T her maischen Golf (HOCHSTETTER 1982, 100; 102; 114); HARDING 1984, 238; SMIT 1989, 176; KOPCKE 1990, M 69; M 72 [..mykenisches Emporion'; HANSEL 1982, 200 konstatiert nur, dass sich zur Zeit des massenhaften Erscheinens von SH III B-Keramik in Kastanas der Haustyp ändert]). Es scheint, dass dieser Weg in den Kontinent den Festlandsgricchen seit MH vertraut war. Die Kreter scheinen diese mykenische Interessensphäre östlich umgangen zu haben, indem sie die Marica als Weg in den Kontinent erschlossen. Hierfür spricht auch die u.U. frühe kretische Speerspitze K 31/Abb. 15 von Ma-roneia an der Küste des östlichen Makedonien. M KNAPP 1990, 122; Dies wäre eine Wiederholung der Krise in der Zinnversorgung, als Hammurabi um 1785 v.Ghr. Mari eroberte (Str0m 1980, bes. 116 f.). Str0m (für SM/ SH auch HARDING 1984, 56) vermutet, Kreta hätte daraufhin durch mykenischen Zwischenhandel böhmisches Zinn bezogen. Ubersicht: Koi'CKE 1990. M 42.Es erscheint denkbar, dass ein Zusammenhang besteht. Dann wäre zu erwägen, dass kretische Herrscher die Marica-Route durch Geschenke an lokale Fürsten gesichert hätten: eine merkantile Politik, wie sie z.B. H. Kyrieleis und G. Kopeke für das frühe 1. Jt.v.Chr. annehmen. 33 Mir scheint, dass Handelsinteressen der Kreter dazu beigetragen haben könnten, dass Thrakien sich ägäischen Importen und Einflüssen geöffnet hat. 31

Minyer und Mykener hatten schon früher den Axios- (Vardar-) Weg erschlossen (Anm. 31). Eventuell wollten die Kreter diese „mykeni-sche Interessensphäre" östlich umgehen, als sie zur Marica segelten. Kupferbarren ägäischer Form im Meer vor der bulgarischen Schwarzmeerküste deuten die Möglichkeit an, dass sie auch in den Pontos reisten. 35 Die Rolle Kretas bei der „Agäisierung" Thrakiens, wie sie Sandars und Samsaris annehmen, erscheint glaubhaft.In welchem Maße auch die Mykener den Seeweg in der Ägäis genutzt haben, ist noch nicht recht zu beurteilen. 30 Mykenische Keramik und Hausarchitektur an der Axios- (Vardar-) Mündung (Anm. 31) sprechen aber für Seeverkehr.

Lassen sich ägäische Lanzenspitzen als Fürstengeschenke auch nördlich von Bulgarien nachweisen ? Ich betrachte nur Bajonettlanzen,KYRIEI.EI.S 1988. 57; KOPCKE 1990. M 28, M 53, M 124 (zu Odyssee 7, 470 f.; 23, 741 ff.); KoPCKE 1992, 109. Undeutlich formuliert nimmt wohl auch Melas 1988, 57 kretische Waffengeschenke an, zieht aber keine klare Grenze zur modischen Imitation bewunderter kretischer Vorbilder (p. 59: „Versailles-Effekt"). Die Vorbilder müssten aber auf irgendeine Weise bekannt gewesen sein, um imitiert werden zu können. WÖUDHUIZEN 1989, 201 rechnet konkret mit Geschenken auf Fürstenebene, doch (nur?) in Form von Kannen voll Olivenöl. Seine These stützt sich auf „Widmungen" in Linear B-Schrift sowie auf naturwissenschaftliche Herkunftsbestimmungen signierter Gefäße aus Mittelgi iechenland. die diese als Geschenke des „mykenischen" Königs von Knossos (SM II [- III AJ) ausweisen. Unter den Adressaten befinden sich auch th-rakische Herrscher in dieser Landschaft. Demgegenüber meint MORRIS 1992, XVI aufgrund von Schrift<|uellen zum archaischen Griechenland, Ausländer hätten ihre Geschenke nicht an lokale Fürsten, sondern an die dortigen Heiligtümer gerichtet. Es gibt keine Quellen dazu, ob llnakische Heiligtümer der Bronzezeit Einfluss auf Politik und Handelsgeschäfte hatten: Fürsten als Adressaten für Geschenke erscheinen glaubhafter (so auch MATTHÄUS 1989, 89; 91; 96; SAMSARIS 1989, 173). Hierfür spricht auch die Herkunft der kretischen Waffen von Perustica und Dolno Levski aus Gräbern,da sie sich unmittelbar auf die Streitwagentaktik der ägäischen Herrenschicht beziehen.Formal ähnliche Lanzenspitzen liegen aus Ungarn und Österreich vor. In Nordwest-Un garn scheint sich für ein intaktes Exemplar aus dem Depotfund von Säghegy die Herkunft aus der Ägäis erwägen zu lassen. 36 Dafür könnte seine schlanke Form sprechen, die von den gedrungenen einheimischen Formen extrem abweicht. Eine ringartige Verstärkung des Tül -lenrandes hätte Entsprechungen an Bajonetten meist von Knossos. 37 Auch für die nicht geschlitzte Tülle ließen sich Parallelen im Süden nennen. 38

Dennoch kann die Lanzenspitze aus Säghegy nicht als ägäisches Original aus SM II-I IIA gelten. Dagegen spricht nur die überschlanke Form des Blatts ohne Verbreiterung im oberen Drittel, 39 sondern entscheidend die älterurnen-felderzeitliche Datierung (Ha A) des Depots von Säghegy, 40 erheblich später als SM II-IIIA. Eine direkte Verbindung mit der Palastzeit von Knossos oder auch der bulgarischen Fundgruppe ist nicht möglich.Eine weitere Lanzenspitze von scheinbar ägäischer Form gehört zu dem Hort von Mezökövesd in Nordost-Ungarn. 41 Die größte Breite des Blatts im vorderen Drittel der Gesantlänge entspricht einem Exemplar von Knossos. 42 Der schräge Ab-34 Zur „Agäisierung" Thrakiens (z.B.): HANSEL 1977. bes. 89; HILLER 1984; BOIZEK 1985, 81, 213 f.; Vi LPE 1986; Katincarov 1989; Samsaris 1989; Fol 1989/90.35 KARAJOTOV 1978; FOL 1979, 120; PAXAJOTOV 1980, 177 f.; TONCEVA 1982, 179; HARDING 1984, 49; 52; BOUZEK 1985, 90; VELKOV 1986, 287; POROZANOV 1990, 288.36 Vasenbilder aus SH III C von Kynos/Livanates (Dako-roneia 1990) deuten Gemeinsamkeiten zwischen dem spätmykenischen und dem thrakischen Schifftau in der Nordägäis an (Höckmann 1999). Dies lässt Kontakte zur See vermuten (für mykenischen Seeverkehr zum Axios auch: HAKDIM; 1984, 241). Bronzezeitliche Wrack- oder Ankerfunde in der Nordägäis sind noch nicht bekannt.* PATEK 1968, Taf. 33,3.37 H 4/Abb. 11= A. 41/Taf. 7; H 8/Abb. 12; H 9/Abb. 12= A. 870/Taf. 33; H 21/Abb. 13= A. 866/Taf. 33 (Knossos); H 27/Abb. 13 (Pegadia).38 H 1/Abb. 11= A. 42/Taf. 7 (Athen).- H 2[?1/Abb. 11= A. 1055/Taf. 52 (Delphi).- H 3/Abb. 11= A. 43/Taf. 7; H 6/Abb. 11; II 8/Abb. 12; H 9/Abb. 12= A. 870/Taf. 33 (Knossos).- II 22-23/Abb. 13= A. 862-863/Taf. 32 (Ialysos).- H 27[?]/Abb. 13 (Pegadia).3a Ähnlich nur: H 1 (Anm. 38). 4U Patek 1968, 36. 41 KF.MENC.ZEI 1984,Taf. CXXII.14. « H 19/Abb. 13= A. 867/Taf. 33.

LiteraturAVILA 1983R.A.J. Avila. Bronzene Lanzen- und Pfeilspitzen der griechischen Spätbronzezeit (Prähistorische bronze-funde V.l). München 1983.BADER 1980Bader, T. 1986: Neue Beiträge zu den mykenischen Sehweiten! vorn Typ A aus Rumänien. Zeitschrift für Archäologie 20, 1986, 1-15.BOUZEK 1969 J. Bouzek. The Aegean and Central Europe. Pamdtky Archeo/ogicke 57, 1969, 245-276.BOU/FK 1985J. Bouzek. The Aegean, Anatolia and Europa: Cultural In-terrelations in the Second Millennium B.C.. Praha 1985.DAKORONEIA 1990F. Dakoroneia. War-ships on sherds of LH III kra-ters from Kynos. Tropis 2, 1987 (1990), 117-122.EVANS 1928A. Evans. The Palace of Minos at Knossos. Part II. London 1928.FOL 1979A. Fol. Etniceski proizhod na naselenieto na Bal-kanskija poluostrov. -In: Islorija na Balgarija I, Sofia 1979, 110-117.FOL 1989/90A. Fol. Mvcenaean Thrace II. Starinar 40-41, 1989/90, 127-130.GAU. 1948J.II. Gaul. The Neolithic Period in Bulgaria. Bulletin ofthe American School of Prehistoric Research 16,41 PATEK 19G8, Taf. 59 ohne Nr. ■ Ebd. Taf. 68,2." Musn м IN TRI MMFRN 32 Abb. 25.Cambridge/Mass. 1948 (Repr. New York 1968). HANSEL 1970B. Hansel. Bronzene Griffzungenschwerter aus Bulgarien. Prähistorische Zeitschrift 45, 1970, 26-41.HANSEL 1973B. Hansel. Eine datierte Rapierklinge mykenischen Typs von der unteren Donau. Prähistorische Zeitschrift 48, 1973, 200-206.HANSEL 1977B. Hansel. Zur historischen Bedeutung der The-isszone um das 16. Jh.v.Chr. Jahresbericht des Instituts für Vorgeschichte der Universität Frankfurt A.M., 1977, 87-100.HANSEL 1982 B. Häusel. Ergebnisse der Grabungen bei Kastanas in Zentralmakedonien 1975-1978. lahrbuch des Römisch-germanischen Zentralmuseums, Mainz 26, 1979 (1982), 167-202.HARDING 1984 A.F. Harding. The Mycenaeans and Europe. London 1984.HILLER 1984S. Hiller. The Mycenaeans and Their Northern Neighbors. Temple University Aegean Symposium 9, 1984, 14-30.HOCHSTETTER 1982 A. Hochstetter. Spätbronzezeitliches und frülui-senzeitliches Formengut in Makedonien und im Balkanraum. -In: B. Hansel (Hrsg.). Südosteurapa zwischen 1600 und 1000 v.Chr. Berlin 1982. 99-118.47 HÖCKMANN 1980, 40. 44 mit Abb. 8.** SCHAUER 1985, 153, 157 f.; Ich danke K. Goldmann, mil das STÜCK 1982 zuganglich gemacht zu haben.In Honorem. Henrieta Todorova.schluss der Schneiden ließe sich etwa an einem Bajonett aus Athen (Anm. 38) erkennen, und die Mittelrippe vertritt die ägäische Form e.4J Wie im vorigen Fall entspricht die Datierung in Ha AI aber nicht der Palastzeit in Knossos, sondern erst SM 11IC 1. Dasselbe gilt für ein überschlankes Blattfragment von Csabrendek" und ein fragmentiertes Fundstück von Csäkbereny.45

In Österreich ist eine Lanzenspitze vom Pass Luftenstein (Salzburg)"' der Lanze von Mezö-kövesd (Anm. 41) so ähnlich, dass dieselben Bedingungen vorauszusetzen sind wie dort.Die einzige mir bekannte original ägäische Lanzenspitze im Norden, allerdings kein Ba jonett sondern ein Vertreter der Variante F IV'7, wurde wahrscheinlich auf der Insel Föhr in Nordfriesland gefunden. 41* Sie kann nur als exotischer „statistischer Ausreißer" gelten, nichtals gezieltes ägäisches Fürstengeschenk.Fassen wir zusammen. Die Lanzenspitzen von Perustica (Nr. 1), Krasno Gradiste (Nr. 2) und Kricim (Nr. 4) sind wahrscheinlich in Kreta hergestellt worden, während jene von Dolno Levski (Nr. 3) und Lesura (Nr. 5) wohl in Thrakien entstanden sind. Beide stammen aus einer Zeit, aus der kein „Import" ägäischer Originale-bekannt sind. Das archäologische Bild dieser Zeit ist durch das Erscheinen der Coslogeni -Noua - Kultur und der Griffzungenschwerter bestimmt.Es ließen sich keine Lanzenspitzen als ägäische Geschenke nördlich von Bulgarien nachweisen. Dies bestärkt den Verdacht, dass die bulgarischen Funde mit der Absicht kretischer Fürsten zusammenhängen, die Marica als Fluss weg in den Kontinent zu erschließen.HÖCKMANN 1980 O. Höckmann. Lanze und Speer im spätmino-ischen und mykenischen Griechenland. Jahrbuch des Römisch-germanischen Zentralmuseums, Mainz 27, 1980, 13-158.HÖCKMANN 1980a O. Höckmann. Lanze und Speer (Archaeologia Homérica I, Kap. E/2, E 275-E 319). Göttingen 1980.HÖCKMANN 19880. Höckmann. Another look at the Early Thracian boat engravings from Razlog, Bulgaria. -In: M. Stefanovich, H. Todorova, H. Hauptmann (Eds.). James Harvey Gaul. In memoriam (In the Steps of James Harvey Gaul I). Sofia 235-246.IVANOV 1977D. Ivanov. Novi materijali ot bronzovata i zeljazna-ta epoha v rusenskija muzej. Godisnik na muzeite w severna Bulgaria 3, 177-178.KARAJOTOV 19781. Karajotov. Kritski meden slitak ot s. Cerkovo, Burgaski okrag. Numizmatika 1, 1978, 13 ff. [nicht zugänglich; Zitat nach TONCEVA 1982].KATINCAROV 1989 R. Katincarov. Relations culturelles entre la Thrace, la Grece et l'Anatolie du Nord-Ouest ä l'Age du Bronze moyen et récent. -In: J.P.G. Best, N.M.W, de Vries (Hrsg.). Thracians and My-cenaeans. Proc. 4'1' Internat.Congr.of Thracology, Rotterdam 1984, 68-85.KEMENCZEI 1984 T. Kemenczei. Die Spätbronzezeit Nordostungarns (Archeologia Hungarica ser. nova LI). Budapest 1984.KNAPP 1990A.B. Knapp. Ethnicity, Entrepreneurship, and Exchange: Mediterranean Inter-Island Relations in the Late Bronze Age. Annual of the British School al Athens 85, 1990, 115-153.KOPCKE 1990 G. Kopeke. Handel (Archaeologia Homérica Kap. M). Göttingen 1990.KOPCKE 1992 G. Kopeke. What Role for Phoenicians? -In: G. Kopeke, I. Tokumaru (eds.). Greece between East and West: 10"'-S"' Cenluries BC. Mainz 1992, 103-113.KOPCKE 2001G. Kopeke. Handel und Kultur in Kreta und Mykene. -In: H. Siebenmorgen (Hrsg.). Im Labyrinth des Minos. Karlsruhe 2001, 181-189.KYKIF.LEIS/RÖLLIC; 1988H. Kyrieleis, W. Röllig. Ein altorientalischer Pferdeschmuck aus dem Heraion von Samos. Mitteilungen des Deutschen Archäologischen Instituts, Athenische Abteilung 103, 1988, 27-75.MARINESCU 1983Marinescu. Doua spade de bronz descoüperite inTransilvania. Apulum 21, 1983, 57-65. MATSAS 1991D. Matsas. Samothrace and the northwestern Aegean. Studia Troica 1, 159-175.MATTHALS 1989H. Matthäus. Mykenai, der mittlere Donauraum während des Hajdusâmson-Horizontes und der Schatz von Valcitran. -In: J.P.G. Best, N.M.W, de Vries (Hrsg.). Thracians and Mycenaeans. Proc. 4lh Internat.Gongr.of Thracology, Rotterdam 1984, 86-105.MFI.AS 1988M. Melas. Minoans overseas. Alternative models of interprétation. Aegaeum 2, 1988, 47-70.MORRIS 1992S. Morris. Greece between East and West: Perspectives and Prospects. -In: G. Kopeke, I. Tokumaru (eds.). Greece between East and Wesl: 70'*-*'* Cenluries BC. Mainz. 1992.MUSF.L'.M IN TRCMMF.RNMuseum in Trümmern. Beglcitheft zur 178. Sonderausstellung des Salzburger Museums C.A. anläßlich der 50. Wiederkehr der Zerstörung des Mu-seumsgebäudes durch Fliegerbomben. Salzburg 1994.NIKOLOV 1966B. Nikolov. Kolektivna nahodka ot kraja na bron-z.ovata epoha ot s. Lesura, Vracanski okrag. Arheo-logija 8.3, 1966,48-53.PANAJOTOV 1980I. Panajotov. Bronze rapiers, swords and double axes from Bulgaria. Thracia 5, 1980, 173-191.PANAJOTOV/DONF.VSKI 1977I. Panajotov, P. Donevski. Sakroviste ot kasnata bronzova epoha ot s. Sokol, Silistrensko. Izvestia na narodnia muzej Varna 13, 1977, 131-142.PANAJOTOV/IVANOV 1979I. Panajotov, T. Ivanov. Dve bronzovi orazija ot Razgraclski okrag. Arheologija 5.1, 1979, 29-33.PATEK 1968E. Patek. Die Urnenfelderkultur in Transdanubien (Archeologia Hungarica ser. nova 64). Budapest 1968.POROZANOV 1990 K. Porozanov. Sur l'apparition du bateau à voile du Littoral Thrace de la Mer Noire. Tropis 2, 1990, 277-281.SAMSARIS 1989D.C. Samsaris. Les influences mycéniennes sur les Thraces. -In: J.P.G. Best, N.M.W. de Vries (Hrsg.). Thracians and Mycenaeans. Proc. 4,h Internat.Congr.of Thracology, Rotterdam 1984, 167-173.SANDARS 1963N.K. Sandars. Later Aegean Bronze Swords. American Journal of Archaeology 67, 1963, 117-153.SCHAUER 1985

P. Schauer. Spuren orientalischen und ägäischen Einflusses im bronzezeitlichen Nordischen Kreis. Jahrbuch des Römisch-germanischen Zentralmuseums, Mainz 32, 132-195.WANZEK 1991B. Wanzek. Ein Gussmodel für einen Dolch my-kenischen Typs von der unteren Donau. Zeitschrift für Archäologie 25, 1991, 1-28.

Bronze Age Materials From Bagacina (North-West Bulgaria)Stefan AlexandrovCm ефа и А л екса н дроиМатериала от бронзовата епоха от Еагачина (Северозападна Бълги}>ия)И ститията са преде шанс ни матерним/ от бронзовата епоха от раз копки m e на Л. Бонев' и Г. Александров1 на обект "Багачина", с. Сталински махала, ооласт Монтана. Матералите се отнасят КЪМ к\лш\рише Коцофени, фаза III, Глина IVи ВерСичоира IV.The site is locateci ncar the village of Staliiska mahala (présent clay district of Montana, Northwest Bulgaria) on a full called "Bagacina" that rises approximately 40 m above the first tenace of river Loin. The top ofthe bill itself lias a 4 m declination (Northwest-Southeast) and Covers an area of approximately 500 ni-'. The excavations havetaken place during 1981-1991 under the direction of Dr. Alexander Bonev and Dr. Georgi Alexandrov. The results have been publishcd in two articles and a monograph. According to them the stratigraphy ofthe site is as tollows: a Late Enaeolithic scttlcment with tour layers, spo-radic materials from the "transitional period to the Bronze Age", Bronze Age (3rd - 2nd mill. BC) and Ist millennium BC materials. The ardisi millennia materials were published as Coming from ritual pits which is the reason for the authors to argue about the existence at Bagacina of a Thracian cult "pit" center during those mil lennia (БонЕв/АлЕкелндров 1986; 1993; 1996). Since the topic ofthe monograph was the Thracian cult center from the Ist mill. BC the prehistoric layers and materials were published in general only. That is why bere I shall présent the Bronze Age materials which, I hopc, could be a small contribution lo the better understanding ofthe nature of this important site.*The materials1. F.arlv Bronze Age1 - 2 A. Bowls1. Hemisphei ical bowls:a) the ri m is thickened from the inside (PI. II/l).2. Bowls with elongated body:a) the rim is thickened from the inside (PI. 1/1-2; II/2-7).b) the rim is everted forming a short border and obliquely cut from the inside (Pl.II/8).Bowls oftypes 1 and 2 bave two pairs of three vertical relief hands starting front the rim and ending with a relief application at the body or just two applications on the body. The applications probablv served as handles. Ali the bowls are decorateci with inciseci lines: beneath the rim the so-called "fish bone" motif is disposed; sometimes from the "fish bone" band two or four vertical scratched bands come (Pl. I; II)B. CupsThere is a complete cup and fragments from another two, ali of them hemisphei ical body, short funnel-like neck and a tali looped-handle. Ali the cups are decorateci with inciseti lines, one of them having "linsen" décoration as well (Pl. II 1.4-6). Handies from Pl. V.2, 5, 8 come from the sanie cups as well.C. AskoiThere is a complete askoi and fragments from another one. The complete vessel is deco-rated with inciseci lines forming a zigzag band white the second one is decorateti with hanging triangles made of dots (Pl. ULI. 2).* The materials with secure cultural or chronological char-acterixation will be présentée!.In (he article the Bulgarian nerioclization ol the Bronze Aee is used (Ai EXANDROV 1995).D. AmphoraeThere is a complete amphora and fragments from another two. The complete vessel is deco-rated with incised lines forming the so-called f ir branches motif while the two others are dec-orated with vertical lines made with imprints (Pl. III.3, 7, 8). It is not excluded handles from Pl. V.3, 6, 9-11 to corne from amphorae as weil.The height of these vessels is around 1.0 m. The shape itself is with spherical body, tali cone-like neck and inverted to the outside ri m forming a big border. The handle connects the maximum diameter of the body to the rim ris-ing highly above it. The décoration patterns are disposed on the rim, on the body and on the handle. The technique used is incisions forming triangles in some cases marked with "linsen" Ornament (Pl. IV).F. Vessels For LiquidsSome rims discovered could have come from such vessels. All the fragments are decorateci with incised lines or linsen Ornaments (PI. VI, 4).In spite of the already described decorative techniques and motifs I would like to mention some others specific for the site. Apart from the décoration with vertical lines made with imprints (Pl. III.3, 7, 8) this would be the vertical incised lines the space between them being filled with dots, Scratches of stamped triangles (Pl. V.7, 9, 11).Model of wheel (?) or a spindle-whorl (?) at-tracted my attention as well. It is made of clay; the surface is burnished dark brown in color. The décoration is fascinatine made with im-printing a cord into the soft clay. At one of the sides of the spindle-whorl there is a rosette with seven leaves; the opposite side being decorated with curved lines making a circled band in the middle of which a représentation of'an eye is to be seen. The narrow part is also decorated (PI. XII.8). I am inclined to assign the find to the EBA-2 thanks to the considération that corded décoration was very rare in the periods follow-ing EBA-2.2. Early Bronze Age-3 A. Bowlsl. Hemispherical bowls:a) the rim is thickened from the inside (Pl. VILI, 2);b) the rim is everted forming a "border" (Pl. VIII.4, 8);c) the rim is with a "T"-profiIe (Pl. VIII. 12). Most of the bowls of types Alb-c had short,symmetrically disposed vertical handles Connecting rim to the body (Pl. VII.3-5).2. Hemispherical bowls with inverted rims:a) the rim is rounded; according to the handle three variants are presented:

al) with a short vertical handle rising slightly above the rim (Pl. IX.2, 5). Most of the bowls of this variant had relief applications rising from the rim. Probably there were 3 of them (disposed symmetrically opposite and on both sides to the handle (Pl. VIII.2, 3, 9-11). The forth application is the place where the upper part of the handle Starts (PI. VIII.7);a2) with a horizontal tunnel lugs (Pl. IX.3, 4, 6-8);a3) with pseudo-horizontal tunnel lugs (pl. IX.9).b) the rim is with a "T"- profile (Pl. VIII. 1). Most of the bowls of this variant had two or four short, symmetrically disposed vertical handles Connecting rim to the body (Pl. VII.6, 7).Most of the bowls of type lb-c and 2b have been decorated with incised lines and dots filled with white paste. The décoration is placed on the rim. The motifs are geometrie in shape - hanging triangles, rectangles, oblique lines etc (Pl. VILI, 4, 8, 12). The applications on the rims of bowls type 2a 1 have also been decorated in the same manner and shape (Pl. VIII.3, 9, 11).B. Cups1. Two handle cups with an elongated "S"-profile of the so-called Bubanj-Hum III or "Vecina Mala" types. The handles connect body to the rim rising slightly above it. None of the cups is decorated (Pl. X.4, 7).2. Base pointed cups with one handle of the so-called Junacite type. None of the cups is decorated (Pl. X.l-3, 5, 6).C. JugsThere is only one jug from the site. It has a pear-like body with an everted and obliquely cut rim. The handle, decorated with a vertical relief band, connects the body to the neck (Pl. X.8).D. PotsThere are no complete pots so the description of the shapes is not possible. However, there is a distinguished shape of a pot with two short vertical handles. According to their disposai three variants are seen:1. The handles connect the neck to the rim not rising above it (Pl. XI.l);2. The handles connect the neck to the rim not rising slightly above it (Pl. XI.2);3. The handles are disposed at the neck (Pl. XI.4, 5).E. Urn-Iike VesselsThere is only one fragment, which could be assigned to that shape. It is decorated with a re lief band below the rim, which forms a sort of manchette (pl. XI.6).Probably the tunnel lugs from Pl. XII. 1-4 be-long to the same period as well as the fragment of a stone axe from Pl. XI 1.7.A bronze weapon with a missing edge cornes from the site as well (Pl. XII.6 = БОНЕВ/ АЛЕКСАНДРОВ 1996, 26, 118, обр. 47). Unfortu-nately there is no information for the context of discovering. It could be described both as a dag-ger or spear-head. Similar daggers have been found in Anatolia and Asia Minor dated to the end of 4th—beginning of the 3rd millennium BC (MCLLER-KARPE 1995, 274-276, Abb. 14). From the other site the weapon is very similar to the spear-heads of Xa type according to Branigan. Similar spear-heads come, for example, from Troy Ilg (BRANIGAN 1974, 163, pi. 10.461). In my opinion, the spear-head from Bagacina should date in EBA-3.3. Late Bronze AgeMaterials from that period are few in number but, however, very characteristic.A. KantharoiThis is the basic form from the site. Most of the fragments come from this shape. They are-' Here, the typology of the Cotofeni pottery for Bulgarian lands will be used (ALEXANDROV 1990). In brackets the227made of well-purif ied clay with some mica or quartz ingrédients. The surface is burnished, often polished, gray or black in color. AU the fragments are decorated with incised lines, fine furche nstich or combinatoti of both techniques. The lines are filled with white paste (Pl. XIII.2, 3, 5-13). The same décoration techniques are to be met on the handles of the kantharoi as well (Pl. XIII.4; XIV). All the motifs have geometrie shape, one of the fragments presenting a highly stylized anthropomorphic (woman?) représentation (Pl. XIII.12).B. BowlsThere is only one fragment that could be assigned to the period in discussion. It cornes from a deep hemispherical bowls with curved rim. The rim itself is inverted to the outside forming a short border. There is a décoration of a line of incised triangles on the maximum diameter of the bowl (Pl. XIII.1).Chronological and cultural frame1. Early Bronze Age - 2There is no doubt about the cultural définition of the materials from EBA-2. From the very beginning of the excavations they have been assigned to the Cotofeni culture. According to the typology of the Cotofeni pottery in Bulgaria and Romania the bowls with elongat-ed bodv and everted rim forming a short border thickened from the inside as well (Pl. 1.1-2; II.12-7) are included in type IId2 (Ild).2 Bowls with similar shape and obliquely cut from the inside rim (PI.II.8) are included in type IIb4 (IIb). Hemispherical bowls with thickened from the inside rim (Pl. ILI) belong to type Ilf (ALEX-ANDROV 1990; ROMAN 1976, 20, Pl. 15). Cups (Pl. II 1.4-6) enter type IIIc2b while askoi are included in type XIal and XIa2 (ALEXANDROV 1995, Fig. 4.72; ROMAN 1976, 21, 23, Pl. 17.9; 29.1-4). Amphorae (Pl. II 1.3) enter type V, the big jars (Pl. IV) - type X and the vessels for liquids (Pl. V.l-3) - type IX (ALEXANDROV 1990; ROMAN 1976, 21, 23, Pl. 23.4; 27; 28). It is clear from the parallels listed above that ail the pottery présentée in chapter EBA-2 is characteristic for the Cotofeni culture. The présence of this culturegeneral typology of the pottery proposed by P. Roman is shown.in Staliiska mahala has been noticed from the very beginning of the excavations. The excava-tors looked for parallels in Cotofeni Settlements such as Gradée and Magura, Vidin district (ЙОЦОВА 1988; ДЖАМБАЗОВ/КАТИНЧАРОВ 1974) and Rassovo, Montana district3 dating the materials in ЕВА (БОНЕВ/АЛЕКСАПДРОВ 1993, 25; 1996, 22-24). However, a more precise chrono-logical attribution for the pottery is possible.On both sides of the Danube a southern variant of the Cotofeni culture develops for which the name Danubian has been proposed. According to the chronology and periodisation of the Bronze Age accepted in Bulgaria this variant covers phases ЕВА le - ЕВА 2 (ALEXANDROV 1995, 256-260). Where is the place of Staliiska mahala materials in this chronologi-cal order? Bowls of types IIb4, IId2, and Hfl are characteristic for Gradée and Magura sites most of ail for horizons II-I in both sites (ALEXANDROV 1990). Those horizons are dated to the phase Cotofeni III (ALEXANDROV 1995, 262). North of the Danube such forms corne from Ba-sarabi and Ostrovul Corbului both sites dating from Cotofeni III (ROMAN 1976, Pl. 91, 92, 99). The same parallels could be found for cups of type IIIc2b, jugs of type X, amphorae of type V, askoi of type

XI as well as vessels for liquids of type IX (ALEXANDROV 1990; ROMAN 1976, P1.95; 99; 100). Considering the parallels listed, a date of the finds in Cotofeni III seems quite logie. Based on the parallels with Gradée II-I and its chronological position I am inclined to believe that Staliiska mahala dates to the end of Cotofeni III that would correspond to EBA 2b-c in Bulgarian chronology and periodisation of the Bronze Age (ALEXANDROV 1995, 256).2. Early Bronze Age - 32.1. Chronological frameHemispherical bowls with thickened from the inside rim (Pl. VII.1,2) have good parallels in Glina settlement from Ostrovul Corbului - "Cliuci" (ROMAN 1985, fig. 1.6, 7). The same is to be said for the bowls (Pl. VII.3-5) with everted rim forming a "border" and a short, symmetri3 Unpublished excavations A. Bonev and G. Alexandrov. The materials are in Montana muséum now.4 The bowl is an accidentai find published as coming from a destroyed barrow and dated to the Late Iron Age. However, there are no parallels shown for the vessel in discus-cally disposed vertical handles Connecting rim to the body (ROMAN 1985, fig. 1.9, 11). The settlement was dated to the 4th phase of the Glina culture being synchronized to Monteoru Ic4 as well (ROMAN 1986). Same bowls have been at-tested in the Central Balkans' EBA site Juzac (JEVTIC 1997, Pl. XI.2) as well as in the EBA-3 level from Pernik (ALEXANDROV 1998, fig. 7.1, 2).Bowls with "T" or closed to it profile of the rim (Pl. VII.5-7; VIII.1, 4-6, 8, 12) find their best parallels, including the incised décoration on the rim, in Bubanj-Hum group from the Central Balkans (БУБА1Ь 1983, cat. Nos. 135, 142; ПРАИСТОРИСКЕ 1973, cat. No. 186). The chronological position of these bowls in Bubanj-Hum III has already been discussed (ALEXANDROV 1998, 225-226). Further south and southeast such bowls corne from EBA-3 sites of Okol Glava and Ciukovec - Sofia and Pernik districts (ALEXANDROV 1998, 225, fig.7.3,4) as well as from Sitagroi Vb (RF.NFREW ET AL. 1986, fig. 13:27. 9, 10, 12). Bowls with a "T" profile appear in Mun-tenia-Odaia Turcului-'Obere Schicht" (TUDOR 1982, Abb. 7.1-5, 7, 16; BÄJENARU 2003, Fig. 5). Similar shapes have been attested in Näeni - Zänoaga in levels I-II. It has been noted that their number increases from level I to level II. Both levels have been synchronized with Monte oru IC4-1 (levels Ila-b) and ante-Monteoru IC4 (1) - levels Ia-b respectively (MOTZOI-CHICIDEANU/ §ANDOR-CHICIDEANU 2001, 79, fig. 15.4, 9).Hemispherical bowls with inverted rims, relief applications and a short vertical handle ris-ing slightly above it (Pl. VIII.2, 3, 7, 9-11; IX.2, 5) are also typical for the EBA-3 in the région. The nearest parallel is a complete bowl from Al-timir, Vratza district (Николов 1965, 175, обр. 16.г).4 Further east such shapes come from EBA-3 site Hotnitsa - V. Tarnovo district (ILCHEVA 2000, fig. 2.9). Another complete vessel comes from Southwest Bulgaria - Djakovo, associated with cups of Junacite type (ALEXANDROV 1998, fig. 5.2-4, 7).5 Bowls with short vertical handles are also known from Ostrovul Corbului-Glina IV settlement (ROMAN 1998, Abb. 3.5) as well as from the EBA in Central Balkans - Gradinasion while the other three vessels could possible date to the LIA.3 There is a graphie mistake in ALEXANDROV 1998, fig. 5. The handle under No. 5 comes from Garlo while the cup under No. 4 actually comes from Djakovo.and Juzac sites near Pazariste (JEVTIC 1997, Pl. V.4; XII.2). Relief application possibly from the same bowls corne from Bubanj-Hum III (БУЬАН, 1983, cat. Nos. 137-138).6

Hemispherical bowls with inverted rim and tunnel or pseudo tunnel lugs on the rim (Pl. IX. 3, 4, 6-9). The nearest parallel comes from Lovech - complete vessel associated with a Ju-nacite type base pointed cup (ALEXANDROV 1998, fig. 1.5-7). Close parallels of the bowls with pseudo- tunnel lugs corne from Ostrovul Corbului - Glina IV site (ROMAN 1998, Abb. 3.2). The shape is typical for the EBA in Thrace appear-ing there from EBA-2 and continuing during EBA-3. It appears in the EBA-2 in Southwest Bulgaria continuing its présence there during EBA-3 as well (ALEXANDROV 1994). Generally speaking, north of the Danube bowls (différent in shape) but with tunnel, or pseudo-tunnel lugs on the rim appear as early as Odaia Turcului -level 4, Näeni-Zänoaga I-II and Monteoru IC4 (TLDOR 1982, Abb. 7/4,16; BÂJENARU 2003, Fig.5; MOTZOI-CHIGIDEANU/§ANDOR-CHICIDEANU 2001, 79, fig. 15.4,6; ZAHARIA 1987, fig. 15).One of the most characteristic pottery forms from Staliiska mahala is the base-pointed cup of "Junacite" type (pl. X.l-3, 5, 6). The form itself is not a stränge one for Northwest or Central North Bulgaria. The nearest parallel comes from Jakimovo, some 10 km east of Staliiska mahala. Such cups are known from Lovech, Zga-levo, Sadovec and Muselievo (ALEXANDROV 1999, 223, fig.l, 2). However, the shape is most characteristic for the Northwest Thrace. Majority of the cups known cornes from Junacite-tell where they appear from 8th to Ist horizon (Миков 1933, обр. 38; КАТИНЧАРОВМАЦЛПОВА 1933, 157). 8th to 3rd horizons from tell were dated by "C in the period 2570/2530-2360/2330 cal. BC (BOYADZIEV 1995, 155-157). Such cups appear in Southwest Bulgaria, unfortunately without any stratigraphie data (ALEXANDROV 1998, Fig. 5) as weil as in Velika Humska Cuka, phase Bubanj-Hum III and Pelince near Kumanovo associated with cups of Bubanj-Hum III type (БУБ.МЬ 1983, cat. Nos.187-188; САРЖОСКИ 1992, 34; GARASANIN 1996, 103). A Junacite type cup cornes from Sitagroi Vb, feature Q06. The last one is later than the "Long House" and the "Bin Complex" representing the end of the EBA-3 in tell. The EBA-3 there was dated by l4C between 2100 - 1800 BC, or 2700 - 2200 cal. BC (REN-EREWETAL. 1986, 173, 185, fig. 13:27.3).Other characteristic forms are the two handle cups with an elongated "S"-profile of the so-called "Bubanj-Hum III" or "Vecina Mala" types (Pl. X.4, 7). Best analogies are to be found in Southwest Bulgaria - Pernik (ALEXANDROV 1998, 224, fig. 4), Bubanj-Hum III group and Vecina Mala from Nisava and Morava Valleys (БУБАН> 1983, cat. Nos.154-164; Стоиъ, 1986, Сл. 3-12) and, further south in the Armenochori group (HEURTLEY 1939). From Thrace, similar cups come from the upper horizons in Ezero-tell as well as from Djadovo-tell, horizons I-II dating to the end of the ЕВА (ЛЕЩЛКОВ 1997, обр. 4.м, 17.e). Considering the internal division of the EBA-3 in Northwest Bulgaria and Morava val ley (ALEXANDROV 1995, 256; GARASANIN 1996, 102-104). I am inclined to assign the Bagacina cups to EBA-3a.Pots with handles Connecting the neck to the rim not rising above it (Pl. XI.l) as well as those with handles disposed at the neck (Pl. XI.4, 5) have been attested in early Vinkovci pits from Golokut (Vojvodina), in Novacka Duprija (Morava valley) and in the Central Balkan EBA sites (ПЕТРОВПЪ 1996, 9, Табл. 3; КРСТИЪ ET AL. 1986, IX. 1, 2; XV.4, 5; JEVTIC 1997, IV.2, 4; VIII.l, 3). Pots with two handles Connecting the neck to the rim rising slightly above it (Pl. XI.2) have their parallels in Kozlodui (ALEXANDROV 1998, fig. 2.6), Odaia Turcului (TUDOR 1982, Abb. 8.1-3, 6) and Monteoru IC4 (ZAHARIA 1987, fig. 10). The shape was presented in the EBA Central Balkans as well (JEVTIC 1997, VII.1,3).Considering the above-mentioned parallels I am inclined to date the EBA-3 materials from Bagacina to the phase EBA-3a. This presump-tion is based mainly on the parallels with the Näeni - Zänoaga and Monteoru IC41 as well as on the lack of the so-called besenstrich décoration that marks the end of the EBA in some parts of the Lower Danube.6 For the discussion on aciual date of these applications see AI.KXANUKOV 1998.2.2. Cultural Interpretation

EBA-3 materials from Bagacina have already been subject to cultural interprétation. The au-thors of the investigations assigned some ofthe materials described above to the ".. .cultural complex Late Glina-Schneckenberg-Bubanj-Hum III" (BOHEB/AAEKCAH4I'OB 1996, 25). The existence of Late Glina culture materials in Bagacina has been noted in some other articles as well (ALEXANDROV 1995, 266; ALEXANDROV 1998, 230; ALEXANDROV ET AL. 1998, 26). However, there is an interprétation of the EBA-3 materials from the site as belonging to "...EB III Zgalevo-Lovech group" (NIKOLOVA 1999, 33). In my opinion, resolving the problem with the cultural interprétation ofthe Bagacina EBA-3 is not possible outside the whole picture of the cultural devel-opment during the EBA-3 in North Bulgaria and Lower Danube as well.The earliest Glina site south of the Danube (Russe) dates to phase II7 (3MEHKOBA 2003). The only excavated EBA-3 "closed" complex comes from Tutrakan. It has been assigned to Late Glina culture (ALEXANDROV ET AL. 1998, 26). However, there are some other opinions considering the cultural and chronological attribution of the site. In some recent studies the materials from Tutrakan have been associated with those from Militari-Câmpul Boja "aspect" (NF.GRU ET AL. 2000) both sites being connected with a final Glina phase with strong southern influences as well (BÀJENARU 2003, 115). According to L. Nikolova the stratigraphy of the EBA layer has been interpreted as "... Glina II culture, EBA IIB-C; II-III?" (NIKOLOVA 1999, 50). Another opinion given by the same author says that "...the seulement can be attributed not to the end ofEB but to the end of EB III A dated to the third quarter of the Third Millennium BC. The absence of stratigraphie information published and especially the depth of the sherds discovered give no possibil-ily of more detailed analysis of the ceramic material. However, some classic Glina sherds may indicate also an EB II occupation at the site" (NIKOLOVA 1999, 231). For the needs of this article it is neces-sary to remind once again the real stratigraphie situation in Tutrakan. The complex (part of a dwelling) has been discovered in Trench No.27 Here, the periodisation of Glina culture proposed by P. Roman will be used.at a depth of 0.68-0.75 m. It consisted of two rows of post-holes and a floor of rammed gray-brown clay. On the floor level fragments of 10 vessels, flints and a fragment of stone axe have been discovered. (ALEXANDROV ETAL. 1998, 7-8, Figs. 2, 3, Pl.l; 2.8, 11). Considering its nature- floor of a dwelling, the feature can be interpreted as a "closed" one. Thus, all the materials discovered in it are synchronous. In spite of that this is the only EBA complex at the site. Then, it is not understandable how a part of it (prob-ably fragments decorated with "buttons" from PI. 1.1-3) is to be assigned to one period - Glina II (EBA-2) and the other part to another one- EBA-3? If, according to L. Nikolova there are "...some classic Glina sherds" in the complex (NIKOLOVA 1999, 131), which is my opinion as well (ALEXANDROV ETAL. 1998, 10) than the cultural attribution of the complex to Glina culture seems to me quite logie. The présence of fragments decorated with buttons is not so stränge considering that they have been attested in the EBA-3a Late Glina layer from Ostrovul Corbului (ROMAN 1985, fig. 1.8). The Tutrakan complex has been dated to "...the end of the EBA" or "...EBA-3 according to Bulgarian periodisation" (ALEXANDROV ET AL. 1998, 15). In terms of relative chronology Tutrakan feature has been synchronized with "...Monteoru IC4-Odaia Turcului "Obere Schickt"-Ostrovul Corbului (ALEXANDROV ETAL. 1998, 15).Thus, during the chronological horizon Monteoru IC4-Odaia Turcului there are two Late Glina sites placed at the eastern and the western parts ofthe Lower Danube - Tutrakan and Ostrovul Corbului (ROMAN 1985, 1998). South of the Danube, between these two Settlements there are more than 15 sites which have also been assigned to Glina culture (ALEXANDROV ET AL. 1998, 26, fig. 5; ALEXANDROV 1998). Recently L. Nikolova has argued cultural attribution of most of them. Some of these sites have been assigned to a new cultural group called "Zgalevo-Lovech" (NIKOLOVA 1999, 9-10, 234-235). What is the archaeological situation?1. From the already published arguments the site from Jakimovo (Northwest Bulgaria) belongs to Glina culture (ALEXANDROV 1998;NIKOLOVA 1999, 232-233). In the original publication ofthe materialsJakimovo has been dated to EBA-3 but, according to the last author they "...can belong to tiuo-levelled site from the EB II and EB III, with hiatus" (NIKOLOVA 1999, 232). Différences in the interprétation might have come from a différent understanding ofthe chronological position ofthe end of Cotofeni culture in Northwest Bulgaria. According to L. Nikolova "...there are no obvions argumetits that the end of Cotofeni at least in Northwestern Bulgaria can be synchroìiized with the cultures from the EB HC horizon in southern Balkans" (NIKOLOVA 1999, 232-233). Probably, this statement has been made due to the fact that there are no clear "classic" Vucedol éléments in Northwest Bulgaria Cotofeni culture such as in Southwest Bulgaria for example (ALEXANDROV 1994). What is the situation in fact?The internal division of Cotofeni III for its' Southern (Danubian) variant has been made based on stratigraphie data from Basarabi, Ostrovul Corbului and Moldova Yeche. In fact, principle site was that at Ostrovul Corbului where, in spite of the stratigraphie data, Kostol-ac and Vucedol imports have been used for ad-ditional strengthening ofthe periodisation (ROMAN 1976). Such éléments are rare in Oltenia and Northwest Bulgaria. However, according to the material published there is no différence between the pottery from the end of Cotofeni culture in Bulgaria (Gradée, Jakimovo, Bagacina etc.) and that from Ostrovul Corbului. That is a good reason for me to believe in their syn-chronism.Second, sites of Glina II type enter Oltenia only in its' eastern part - Branet (SHUSTER 1997, fig.6). The 3rd phase of Glina culture (Govo-ra—Runcuri) is attested in North Oltenia only. There is no clear évidence for Glina III sites in South Oltenia and Northwest Bulgaria. In spite of that there are sites which date to Glina IV-Verbita for example. Then, any materials later than Cotofeni ones in the région should have been dated to EBA-3a or later.Third, according to C. Shuster at least a part of Glina III sites in Muntenia should have been contemporaneous to those of Glina IV (SHUSTER 1997, 87), a presumption which seems to me quite logie. From that point of view all the parallels between Jakimovo and classic Glina sited in Table 10.5 (NIKOLOVA 1999, 233) have only an informative value. Considering the fact that in the original publication parallels of the same shapes with sites and cultures later then clas sic Glina have been shown (Monteoru IC4-3. Odaia Turcului, Vinkovci etc.) I think the date of the Jakimovo materials in EBA-3 much more accurate. Then, if the existence of Glina culture there is aeeepted (NIKOLOVA 1999, 232) it should be only the Late Glina one.2. Part of the Sadovec materials (Central North Bulgaria) belongs to Glina culture as well (ALEXANDROV 1998). As a specific decora-tion one could mention the holes under the rim (TODOROVA 1992, Abb. 14.14, 20-23) with parallels in Glina culture (SHUSTER 1997, 73, esp. fig. 70.2; 108.1). Unfortunately, Central North Bulgaria is not very well investigated considering the EBA. Therefore, the attribution of Sadovec materials to certain Glina culture phase is not possible. However, the existence of base-pointed cups (TODOROVA 1968, Abb. 12.47 = ALEXANDROV 1998, 7, 9) suggests at least an EBA-3 level. H. Todorova (1992, 365) was the first one to pro-pose the attribution of the materials discussed to a southern variant ofthe Glina Culture.

3. From the above-mentioned one can draw some conclusions considering the Glina Culture presence south ofthe Danube. At present it is as earlier as Glina II in Central North Bulgaria. There are no straight evidences for Glina III sites in that region but they are to be expected. Glina IV sites (including vessels with typical Glina decoration with "buttons") are presented in Tutrakan (to the east) and Jakimovo (to the west). Then, attribution of the Bagacina EBA-3 materials to Glina Culture (with very strong south influences) is not so stränge and looks logic at the present stage ofthe investigations.3. Late Bronze AgeKantharoi form is a charactcristic one for the LBA in Balkan Peninsula. Richly decorated kantharoi from Bagacina find their parallels in a number of sites - Gradeshnitsa, Hayredin, Lesura in North-West and Muselievo, Devetaki etc. in Central North Bulgaria (HANSEL 1976. Taf.20; 36). Similar or identical decorative com-positions are to be met in Verbicioara IV-V and Tei IV-V cultures north ofthe Danube (BERCH 1961a, Abb.8, 9, 18; MoRiNTZ 1976, 63. 69. 73;PALINCAS. 1996, Fig.10-12). Considering a more accurate chronological position one can take into account some more sophisticated forms such as kantharoi from PI. 13.13. Similar shape comes from Piatra (Oltenia) dated by M. Nica to its phase Verbicioara III A that corresponds to Verbicioara IV according to Berciu's perio-dization (NICA 2000, 152, fig. 16.4). Verbicioara IV, in my opinion, should be the date of the Bagacina LBA materials. In terms of Bulgarian periodization of the Bronze Age it would be the beginning of the LBA or LBA-1.Some of the Bulgarian sites mentioned above have already been attributed to Verbicioara culture (BF.RCIU 1961b; 1961c, 390) or Gov-ora group (HANSEL, 1976, 59). Considering the présent stage of the investigations in Bulgaria as well as the situation north of the Danube we are inclined to assign the discussed materials to Verbicioara IV culture. Its eastern border was Iskar river valley, the southern one being the Balkan mountains' range, Devetaki and Muse-lievo caves entering the Tei culture région. Un-til now in North-West Bulgaria 4 sites dated to Verbicioara III phase (MBA) - Biala Slatina, Al-timir (Vratsa district), Jakimovo (Montana district) and Antimovo (Vidin district) as well as 3 sites dated to Verbicioara IV-V phases (LBA) - Gradeshnitsa, Hayredin, Lesura (Vratsa district) were known. Thus, Bagacina becomes the eight Verbicioara site south of the Danube.Final conclusionsThe analysis of the materials presented above shows that 3 Bronze Age archaeologi-

ReferencesБОНЕВ/АЛЕКСАНДРОВ 1986 А. Бонев, Г. Александров. Разкопки в м. Ба-гачина край с. Сталийска махала, Михайлов-градски окръг (предварително съобщение). Археология XXVIII.3, 1986, 49-56.БОНЕВ/АЛЕКСАНДРОВ 1993 А. Бонев, Г. Александров. Багачина - тракийс-ки култов център (предварително съобщение). Археология XXXV.1, 1993, 24-30.8 The materials show exact parallels with Baile Herculane, Salcuta IV and Galatin. For more information see Г. Ганецовски. Керамика от късноенеолитното селищеcal phenomena were presented in Bagacina - Cotofeni, Glina and Verbicioara IV. Chrono-logically, they belong to EBA-2b-c, EBA-3a and LBA-1 according to the Bulgarian periodization of the Bronze Age. As presented above, the authors of the excavations connected all the Bronze Age materials to a "pit" sanctuary that existed on the hill from EBA-2 onwards. However, in the annual reports of the excavations the "Junacite" type cups were reported as Coming from a floor level. In some articles existence of apsis houses is mentioned (Г. Александров, 1994, 11). Inside one of them „...hand made thra-cian pottery was found" (БОНЕВ/АЛЕКСАНДРОВ 1986, 51, обр. 2, 3). From the other site the surface of the hill has been ploughed for more than 40 years at a depth of 0.50 m that "...dis-turbed the cultural layer in its upper part" (БОНЕВ/ АЛЕКСАНДРОВ 1996, 3). In my opinion all this is a good reason to argue the existence of ritual pits in Bagacina in 3rd millennium BC. "Pit" sanctuaries from EBA in Lower Danube have not been attested yet as well. Such "pits" appear as early as LBA - Govora for example. Then, the existence of a "pit" sanctuary in Bagacina should be dated not earlier than the LBA. In this case the stratigraphy of the site would be as follows: Enaeolithic settlement with four layers (Krivodol - Säleuta - Bubanj - Flum la culture); Salcuta IV - Galatin culture settlement probably with a single layer8, Cotofeni III cul-ture settlement; Glina culture settlement; LBA Verbicioara IV pits marking the beginning of the "pit" sanctuary that flourished during the Ist millennium BC. 9

БОНЕВ/АЛЕКСАНДРОВ 1996 А. Бонев, Г. Александров. Багачина. Селище от кьената каменно-медна епоха и тракийски култов център (II1-1 хилядолетие пр.Хр.). Монтана 1996.БУБЛН, 1983Бубатъ. Велика Хумска Чука. Каталог изложбе. Ниш 1983.ДЖАМБАЗОВ/КАТННЧАРОВ 1974Н. Джамбазов, Р. Катинчаров. Разкопки в пе-щерата Магура през 1971 г. Известия на археологическая институт XXXIV, 1974, 107-136.до Сталийска махала, Моитанско, ИМСЗБ (т рге$5). "ТЬе агис1е was Пшв!^ ш 2004, ащ] 1а1ег гевеагсЬев аге по! included.ЗМЕЙКОВА 2003II. Змейкова. По въпроса за разпостранение-то на култура Глина в Северна България. -In: Сборник в помет на д-р Петьр Го рва нов (Studia archaeologica, Suplementum I), София 2003, 62-66.ПОПОВА 1988A. Ноцова. Разкопки на селище от ранната бронзова епоха до с. Градец. Михайловградска облает. Известия на музеите от северна България 1-1. 1988. 9-18КАТННЧЛРОВ/МЛЦАНОВА 1993Р. Катинчаров, В. Мацанова. Разкопки на селищната могила при с. Юнаците, Пазарджиш-ко. —In: В. Николов (ed.). Праисторически находки и изследвания. София 1993, 153-173.КРСТИ-Б et al. 1986D. KpcTuti, A. Bankoff, M. Вукмановип, F. Winter. Праисторжски локалитет "Новачка Trvnpnja" - резултати ископаваща 1977 и 1980. Зборник Народное Myseja XII-1, 1986, 17-61.Лиц А ков 1997К. Лещаков. Изследвания върху бронзовата епоха в Тракия. I Сравнителна стратиграфия на селищнИте могили от ранната бронзова епоха в Югоизточна България. Годишник на Coipuùi кия университет. Исторически фикултет 84-85, 1997'. 5-119.Миков 1940B. Миков. Селищната могила при Юнаците. Годишник на Пловдивската народна библиотека и музей , 1937-1939, 57-84.Николов 1965

Б. Николов. Тракийски паметнпци във Врачанско. Известия на археологический институт XXVIII, 1965. 163-202.ПАНА H ОТО В/А. \ E к с л н д РО в 1988 И. Панайотов, С. Александров. За култура Ма-rvpa-Коцофени в българските земи. Археология XXX, 2, 1988, 1-15.ПЕТРОВИЪ 1996E. Петровип. Налазп Вннковачке културе на Голокуту. Рад BojeohaucKux My.ieja, 1996, 7-16ПРАИСТОРИСКЕ 1973Праисториске културе Источне Cpóuje. Каталог излом бе. Ниш 1973.САРЖОСКИ 1992C. Саржоски. Бронзено време. -In: Музе} на Македонией. Водам низ археолошката поставка. Скоте, 34-35CTOHTÌ 1986М. Стон h. NPANCROPNJCKO населье Вецнна Мала у Majypy код Светозарева. Сшаринар XXXVII, 1986. 145-152.ALEXANDROV 1990S. Alexandrov. Cultura Cotofeni in Bulgaria. Re-zumatul tezei de doctorat, Universitatea din Bucuresu 1990.ALEXANDROV 1993 S. Alexandrov. Date noi despre epoca bronzului tiinpuriu in Bulgaria de Vest. l'Iliaco - Dacica XIV, 1993, 47-51.ALEXANDROV 1994S. Alexandrov. The prehistoric site of Radomn - Vahovo: some problems of the Early Bronze Age in south-western Bulgaria (Northern Connection). -In: P. Roman, M. Alexianu (eds.). Relation'. ThraCO -Illiro- Hellénique. Bucuresti 1994, 117-129.ALEXANDROV 1995 S. Alexandrov. The early bronze age in western Bulgaria: pei ioclization and cultural définition. -In: D.W. Bailey, I. Panayotov (eds.). Prehistorit Bulgaria (Monographs in world archaeology 22). Madison-Wisconsin 1995, 253-271.Alexandrov 1998S. Alexandrov. Pottery from the end of the Ear-lev Bronze Age in Western Bulgaria. -In: M. Ste-fanovich. H. Todorova, II. Hauptman (eds). James Harvey Gaul. In memoriam (In the Steps of James Harvey Gaul vol.l). Sofìa 1998, 223-233.ALEXANDROV ET AL. 1998 S. Alexandrov. N. Sirakov, E. Petkov, B. Gajdarska. Trial excavations of a Bronze Age site near Tutra-kan, North-West Bulgaria. Archaeologia Bulgarien II, 1998, 7-30.BAJEN'ARU 2003 R. Bâjenaru. Date noi privind cronologia bronzului timpuriu in jumâtatea sudicâ a Romànici. Apu-lum XL, 2003. 107-143.BERCIO 1961aD. Berciu. Die V'erbucioara Kultur. Dacia V, 1961, 125-161.BERCIU 1961bD. Berciu. Cîteva problème aie culturii Verbicioara. Stuelli si cercetäri de istorie veche si arheologie 12.2. 1961, 226-239.BERCIU D. 1961c Probleme ridicale de descoperirile-din pestera de la Devetaki (R.P. Bulgaria). Studii si cercetäri de istorie veche si arheologie 12.3, 1961, 387-391.BOGDANOVIC 1996M. Bogdanovic. Mittelserbien in der Bronzezeit und die Vattina Kultur. -In: N. Tasic (ed.) The Yu-goslav Danube Basin and the Neighboring Regions in the 2nd Mill. BC. Belgrade 1996, 97-108. BOVADZIEV 1995Y. Bovadziev. Chronology of prehistoric cultures in Bulgaria. -In: D. Bailey, I. Panayotov (eds.). Prehistoric Bulgarin (Monographs in world archaeology 22). Madison-Wisconsin 1995, 149-191.BRANIGAN 1974K. Branigan. Aegean Metalwork oj the Early and Middle Bronze Age. Oxford 1974.ClL'GUDEAN 1996H. Ciugudean. Epoca timpurie a bronzului ìn centriti sisud-vestul Transilvanici (Bibliothcca Thracologica XIX). Bucuresti 1996.GARASANIN 1996M. Garasanin. Zur chronologischen und kulturellen Stellung vom Junacite in der Bronzezeit. Stari-nar XLII. 1996. 99-104.GRCKI-STANIMIROV 1996 S. Grcki-Stanimirov. Pancevo "Donja Varos"- Horizont der ersten Siedlunger der fruehen Bronzezeit im sudlichen Banat. -In: N. Tasic (ed.) The. Yugo-slav Danube Basin and the Neighboring Regions in the 2ndMill. BC. Belgrade 1996, 69-80.ILCHEVA 2000 V. Ilcheva. Early Bronze III seulement at Hotnitsa - Osmankin dol, Veliko Tarnovo district. -In: L. Nikolova (ed.). Analyzing the Bronze Age (Reports of Prehistoric Research Projects 4). Sofia 2000, 33-43.JEVTIC 1997M. Jevtic. Early Bronze Age hillforts in the Novi Pazar area. -In: Macedonia and the neighboring régions from 3rd to Ist millennium BC. Skopje 1997, 73-84.HANSEL 1976 B. Hansel. Beiträge zur regionalen und chronologischen Gliederung der älteren Hallstattzeit an der Unteren Donau. Berlin 1976.MORINTZ 1978 S. Morintz. Contributii arheologice la istoria tracilor timpurii. Bucure§ti. Motzoi-Chicideanu I., M. San-dor-Chicideanu 1999 Cecretärile arheologice de la Näeni-Zanoäga (jud. Buzäu). Materiale si Cercetâri Arheologice s.n. I, 1978, 59-97MÜI.LER-KARPF. 1995 H. Müller-Karpe. Zu den Ergräbern 18, 20 und 21 von Assur. Ein Beitrag zur kenntnis mesopota-mischer Metallgefässe und -Waffen von der wende des 3. zum 2. Jahrtausend v. Chr. Jahrbuch des Römisch-germanischen Zentralmuseums, Mainz 42.1, 1995, 257-352NEGRC ET AL. 2000 M. Ncgru, C. Schuster, D. Moise. Militari - Campul Boia. Un sit arheologic pe teritoriul Bucurestilor. Bucuresti 2000.NICA 2000M. Nica. La genèse, l'évolution et relations chronologique et culturelle de cultures Verbicioara et Gârla Mare dans le contexte des civilisations de l'âge du bronze de l'Europe centrale et du Sud-Est. -In: The Thracian world at the crossroads of civi-lization II. Bucuresti 2000, 151-180.NIKOLOVA 1999L. Nikolova. The Balkans in later prehistory (BAR, LS. 791). Oxford 1999.PALINCAS 1996 N. Palinca§. Valorificarea arheologicâ a probelor C-14 din fortificatia apartinând bronzului târziu de la Pope§ti (jud. Giurgiu). Studii si cercetâri de istorie veche si arheologie 47.3, 1996, 239-295RF.XFREW ET AI.. 1986 C. Renfrew, M. Gimbutas, E.S. Elster (eds.). Excavation at Sitagroi, a prehistoric village in Northeast Greece vol. 1 (Monumenta Archaeologica 13). Los Angeles 1986.ROMAN 1976 P. Roman. Cultura Cotofeni. Bucure§ti 1976.ROMAN 1985P. Roman. Perioada timpurie a epocii bronzului tracie în Oltenia. Thraco-Dacica VI, 1985, 116-122.ROMAN 1986P. Roman. Perioada timpurie a epocii bronzului pe teritoriul României. Studii si cercetâri de istorie veche si arheologie 37.1, 1986, 29-55.

ROMAN 1996P. Roman. Istoricul cercetärii. Sâpâturile arheologice §i stratigrafia. -In: P.Roman (ed.). Ostrovul Corbului vol. I. Bucure§ti 1996, 1-35ROMAN 1998P. Roman. Aufzeichnungen aus den Grabungsheften zu den Forshungen in der bronzezeitlichen An-siedlungen von Ostrovul Corbului und Ostrovul Moldova Veche. -In: Die Kulturen der Bronzezeil in dem Gebeit des eisernen Tores. Bucarest 1998, 9-16.SHUSTER 1997Ch. Shuster. Perioada timpurie a epocii bronzului in bazinele Argesului si Ialomilei superioare (Bibliotheca Thracoiogica XX). Bucure§ti 1997.STOJIC 1996M. Stojic. Le bassin de la Morava a l'âge du bronze et a la période de transition de l'âge de bronze a celui de fer. -In: N. Tasic (ed.). The Yugoslav Danube Basin and the Neighboring Regions in the 2nd Mill. BC. Belgrade 1996, 247-256.TODOROVA 1968H. Todorova. Die vorgeschichtlische Funde von Sadovec (Nordb\\\g7ir\en). Jahrbuch des Römisch-germanischen Zentralmuseums, Mainz XV, 1968, 15-63TODOROVA 1992H. Todorova. Bericht über die Kontrollgrabung von 1979 auf Golemanovo Kaie und neuanswer-tung des prähistorischen Fundgutes. MBVF, 43, 361-380TUDOR 1982E. Tudor. Neue Angaben zur frühen Bronzezeit in Südromanien. Dacia n.s. XXVI, 1982, 59-75.ZAHARIA 1978 E. Zaharia. La culture Monteoru. L'étape des débuts à la lumière des fouilles de Sârata Monteoru. Dacia n.s. XXXI, 1978, 21-49.Plate I. Bagacina Early Bronze Age-2. Cotofeni Culture PotteryPlate II. Bagacina Early Bronze Age-2. Cotofeni Culture PotteryPlate V. Bagacina Early Bronze Age-2. Cotofeni Culture PotteryPlate VI. Bagacina Early Bronze Age-2. Cotofeni Culture PotteryPlate VII. Bagacina Early Bronze Age-3. Glina IVPotteryPlate VIII. Bagacina Early Bronze Age-3. Glina IV Pottery11Plate IX. Bagacina Early Bronze Age-3. Glina IV PotteryPlate XI. Bagacina Early Bronze Age-3. Glina IV PotteryPlate XII. Bagacina. 1-4: Early Bronze Age-3. Glina IV. Pottery, 5: bronze knife, 6: bronze dagger/spear head, 7: stone axe, 8: clay artifactPlate XIII. Bagacina. Verbicioara IV Culture. Late Bronze Age Pottery In Honorem Henrieta TodorovaPlate XIV. Bagacina. Verbicioara IV Culture. Late Bronze Age Pottery

Относно хронологията на некрополите на култура Брница в Централните БалканыГеорги ИвановGeorgi IvanovAbout the Chronology of the Brnjica Culture Necropoleis in the Central BalkansThe work discusse* the finds from the necropoleis of the Hrnjicu culture from the area of Central Bülkaus and présents their chronological position through a long-term гечеагс/i. The chronological sensitive information from the sites of lower Axios valley is used to set up the chronological borders of the culture. The finds from the necwpolis in Sandanski are presented to determine the date of the most common pottery shape within the Brnjica grave finds. The appearance of the channelled pottery in the area of (.entrai Balkans and lower Axios valley is placed in the beginmng ofthe Iran Age (WÀRDLE F.T AL. 2007), and the grave finds from the Brnjica necropoleis can be dated before this period.

Началото на проучването на култура Брница (култура Дома Бршща-Торта Стражам по М. Гарашанин (GARASANIN, М., 1983а) e поставено от Д. Срейович през I960 г. с публикуването на резултатите от разкоп-ките на некропола Доня Брница (SREJOVIC: 1959/60). Оттогава информацията за тази култура многократно e допълвана, а редица нейни черти са прецпзирани (GARASANIN, М., 1983а; GARASANIN. D., 1996; JOVANOVIC 1997; STOJIC. 2000; Тлсит, 2001 ; и др.). Относително-то датиране на културата винаги e бил един от най-важните проблема и тук находките от некрополите fi ще бъдат съпоставенп спря.мо скорошните данни от Северна Гър-ция и Югозападна България, спрямо керамиката от некропола в Санданскп, датиран в края на КБЕ (ALEXANDROV ET AL. 2007).Култура Брница e дефинирана чрез данните от некрополите. В тях ce e прак-тикувало изключително кремацията, като преобладава полагансто на останките на мъртвия в глинени съдове-урни, покрити с купа или плосък камък. Белег на ритуала e и обграждането на урната или гробните останки с обли речни камъни или плочи. Погребалните практики имат регионални специфики, но и общи за един голям район белези, по конто културата e разпознаваема (GARASANIN, D., 1996, 219; JOVANOVIC: 1997, 71). Относно датирането на културите Бронзовата епоха на Балканите изобщо, някои авторп обръщат внимание на факта, че са прпкличани данни само от близки обекти, а находките са разглеждани основно в рамките на тясната им културна прпнадлежност (DELLA CASA 1996, 144). Невинаги e възмож-но да се сравияват находките от съееднпте раиони, но това e необходимо, за да се очер-тае общата картина на Балканите през тази епоха.В тази работа керамиката на култура Брница e разгледана и в контекста на находките от хронологическия и културен хоризонт Зимничя-Пловдив. Относителната позиция на канелираната керамика от ра йона e разгледана като маркер за началото на Желязната епоха (WARDLE ET AL. 2007), и като terminus ante quem за находките на култура Брница.Проучванията на некрополитеС откриването на първите находки на културата хронологическата й позиция e обект на прецнзиране - процес, който отразява натрупването на информация за Бронзовата и Желязната снохи в Централните Балка-ни, и датирането й не може да се разглежда извън това развитие. В повечето изследвания находките са сравнявани преди всичко с Централноевропейската хронологическа скала на Райнеке/Мюлер-Карпе, и спрямо перподизационна схема на М. Гарашанин (GARASANIN, М., 1983а). По-рядко са съпоста-вяни със северноегейските датпращи обекти, поради трудностите при сыюставянето на двете периодизационни схемп.

Проучването па културата e започнато от Д. Срейович с епонимния некропол ДоняБрница, в Косово (SREJOVIC 1959/60). При датирането на находките авторът приема, че една характерна форма съдове - купите с хоризонтални или с вертикални високи дръжки (каквато e късномикенската форма скифос) има паралели само южно и югоиз-точно от Косово, в Република Македония, Тракия, Северна Гърция и Троада в пери -ода LH II 1С (SREJOVIC 1959/60, 108-116). Тези сходства показват, че контактите на района с южните части на полуострова са налице. При анализа на характерния тип на съдове-те-урни авторът разполага само с паралели в района на Централна Европа и Северна Италия, като допуска, че те са познати от периода НаА2 насетне. Дръжките с конич-ни израстъци върху някои съдове са срав-нени с такива от периода НаВ2-С1 (SREJOVIC 1959/60, 108-116, 118-121; SREJOVIC 1973, 49). Авторът поставя находките и в контекста на Егейската хронология - началото на нек-ропола e поставено в края на Геометричния период, а краят e синхронен с Архаичния период (SREJOVIC 1959/60, 122; ТАСИТ, 2001, 10).През 1962 г. Д. Крстич проучва некропола Горня Стражава, до Прокуплье, в ареала на р. Южна Морава. Териториалните гра-ници на културата са разширени (GARASANIN, М. 1982а) и e преразгледано датирането на находките. Гробовете са разделени от Д. Крстич на три хронологически етапа, всич ки те поставени след хронологическия хо-ризонт Кърна-Жуто Бърдо-Орсоя, след ко-лективната находка от Пловдив и хоризон-та 14Ь в Кастанас. Гробовете са поставени в три фази, чието датиране спрямо Цент-ралноевропейската хронология e следното: I фаза - НаА2-А/В; II фаза - НаА/В-В2; III фаза - 11аВ2-ВЗ (КРСТИЪ 1994, 242).В следващите години са проучени некрополите при Карагач (SREJOVIC 1973) и Доня Топоница (ТРБУХОВИЪ/ТРБУХОВИЪ 1970). Нагрупването на данни от няколкото проучени некропола позволява на Д. Срейович да определи периоди в развитието на културата, анализирайки и еволюцията на погре-балния ритуал. Гробовете от Карагач имат по-неразвита в хронологически смисъл форма (Srejovic 1973, 49), и cera хронологи-ята на култура Брница добива следния вид: най-ранни са гробовете от Карагач и част от гробовете от Доня Брница (НаВ1), в НаВ2 са поставени повечето от Доня Брница, в НаВЗ - Горня Стражава, Доня Топоница (SREJOVIC 1973, 49). Допълваки чрез проуч-ванията на некропола Дойевичи хроноло-гията, cera тя добива следния вид: периода НаВ e представен в некропола Доня Брница, в НаС e поставен Дойевичи и некропол II от Горня Стражава, в HaC-D - Дойевичи (ЛЕТИЦА 1979, 75-77).3. Летица проучва надгробната могила Латинско Гроблье в същия район. Благодарение на стратифицирането на гробовете e възможно да се поставят по-сигурни дати на гробните находки на култура Брница като цяло. В най-ранния хоризонт на могилата са проучени гробове с инхумация от етап предхождащ урновите кремации. В следва-щия етап са гробовете с кремация и керамика, типични за културата, а двата по-късни хоризонта са отново с гробове с трупопола-гане, но от Ранната желязна епоха (ЛЕТИЦА 1982, 12-13). Гробовете от култура Брница от втория хоризонт са датирани в периода НаВ1/2 (ЛЕТИЦА 1982, 14-15, T.V-VIII).В следващия проучен некропол Улпиана, в Косово, гробните урни са полагани в обикновени ями. Отнесени са към НаА2-В1, и заедно с находките от Латинско Глоблье изтеглят назад във времето началната дата на съществуване на културата (ЦвЕТКОВИЪ-ТОМАШЕВИЪ 1983, 73-76).До Пирот e поредният проучен некропол, сравнително отдалечен в източна посока от некрополите по долината на р. Южна Морава и от тези от Косово (JEBTU'R 1990, 98-101, TI.1-37). Внимание заслужават фрагментите керамика, украсена със снопове врязани линии, открити в каменната обвивка на гробовете (JF.BTHTI 1990, 98, T.II 1.7, 9, IV.1). Според автора тези находки може да се датират в края на Бронзовата епоха в Източните Бал-кани. Подобии се срещат в комплекса Зим-нич-Пловдив, в Кастанас 14Ь-10 хоризонти, в могилите при Потами и Екзохи (JEBTHT» 1990, 101). В рамките на некропола e откри-та и по-груба керамика, украсена с дебели релефни ленти, с прищипвани от пръсти, както и с канелюрна украса (JEBTHÜ 1990, T.II 1.6; V.12). Тя показва връзка с находките от етапа Медиана I, което е и финала на гробните комплекси (JEUTIIR 1990, 101-102).От северната част на Република Македония има няколко проучени некропола, отне-сени към култура Брница (MlTREVSKl 2003b, 51). Некрополът К.ичка, до Скопие, е важен както за определянето на географскня обх ват на групата, така и за хронологическата й позиция. Открититетам биконични съдове-урнп са характерни за керамичиата традиция на Брница. Те не се срещат след края на бронзовата епоха в района на Долен Вардар (МИТРЕВСКИ 1995, 76). Хронологически индикатор е съда от гроб 4, копиращ формата па южногръцкнте късномикенски скифоси. Такива са открити и в другите некрополи на културата: Доня Брница, Карагач. Доня Топоница и Латинско Гроблье (МИТРЕВСКИ 1995. 77). От гроб 9 произхожда съд с две високи дръжки (кантарос), украсен със сно-пове врязани спирали, вписани в правоъ-гълнпк и инкрустирани с бяла боя ( МИТРЕВСКИ 1995. 75). Както е известно, подобии украсени кантароси са малице в ареала па Пловдив-Зим нич (Черковпа) в България и Южна Румъпия, и по Долен Вардар. в Кас-танас (МИТРЕВСКИ 1995, 75). И ТУК, както в Пирот, в рамките па некропола е открита керамика с украса, характерна за Ранната желязна епоха. Тя маркира късната хроно-логическа граница на некропола, синхронна на Медиана I и II (МИТРЕВСКИ 1995. 84; Мм in иски 1997, 29, 63-64).В некропола при Врапце, в долината на р. Южна Морава, авторите разграничават две хронологически фази (JOUH'B/CTOJHTI 2000, 292; SiOJic 2000, 17). Заедно с данните от редица обекти от района на Южна Морава дават основание на М. Стоич да разг-раничи 4 етапа в развитнето на Брница в този район. В тази пернодизациоина схема некрополите попадат в периода Брница I, пли в BrC-HaAl (STOJIC 2000, 22-24).Един от последните проученп некрополи на културата е Селиште, разпоЛожен в западните склонове на Стара планина, до Пирот (ПцИЪ 2001, 197). Керамиката като цяло с неукрасена, но се срещат и характер-ните кантароси с врязана и инкрустирана с бяло украса, поставяни като дарове към гробните комплекси. Некрополът е подобен25 1 на Пирот, Клучка и Дойевичи и е синхронен с тях (ПЕТИ-В 2001, 202-204).През годпните редица автори са ра:*г-леждали относителната хронологически ПОЗИЦИЯ на култура Брница. X. Мехметай поставя културата в етапа Гполден о доба I по М. Гарашанин. Според него Брница е свър-зващо звено между по-ранната Парачпп п по-късната Медиана в Централнобалканския регион (Слклълхтх, М., 1983а, 773-774; МЕН МЕТА] 1993, 54). К. Люци поставя откритите в Гращица украшения от бронз, кост и кехлибар в периода ВгГ)-НаА (УЪУЦИ 1998, 137). При новите проучвапия в района на некропола Доня Брница К. Люци отнася находките от културата като цяло към ВгО-НаА/В (ЬиС1 1984, 31: 1.1 а 2007. 359, саЬ.2). А. Хохщетер отнася култуарта към период и К\/ и К\'1 (13-9 хоризонти) в Кастанас, най-вече заради специфичного оформяне на горната част на дръжкитс па някои съдове, какви-то паралелп има в етапа К\Т (Носньч ЕПЕК 1984. 350-351. АЬЬ. 56). Ф. Дела Каза поставя голяма част от гробовсте на културата в 1350-1200 г.пр.Хр, като некрополите, в конто са открити фрагменти канелирана керамика са отнесен и към XII в.пр.Хр. (РЕЬЬА Сл5А 1996, 166, ТаЬ.24). Д. Гарашанин разг-лежда Брница в контекста на находките от Черковна и Пловдив, и по-късната Медиана (Слкл.члмх, С 1996, 223-

224). Други автори поставят находките от Брница в ХШ-Х1 в.пр.Хр.. ООУЛХОУК: 1999, 71), в Вг1)-НаА1 (Ллзпъ 2001, 188), между XIV и X в.пр.Хр. (ТАСИЪ 2003, 45).Индикативни находкиКерампчниятрепертоар, известен от некрополите, представя малко на брой форми. В типологията на Д. Гарашанин водещ тип е съдът с биконично или сферичио тяло и 2 пли 4 дръжки, в четири варианта, използ-ван като урна в повечего гробни комплекси (Слклчлмх. С. 1996. 223) (табл. 1.1-12). Подобии форми са познати от некропола Сан-дански (табл. 1.13) и от Северна Гърция.В типологията на Д. Гарашанин са пред-ствени още три типа: 1. полусферична купа с цилиндрична шпя, пздадено навън устие и високи дръжки с конични пздължения; 2. паници с 5-овиден профил, наподобяващ късномикенската форма скифос; 3. конич-ни купи с дръжки върху устието (GARASANIN, D. 1996, 221). Това са преобладаващите ке-рамични форми. Всички те имат паралели преди всичко в Централните и Източните Балкани, както и в Северна Гърция. Освен тях се срещат и кантароси, някои от конто са с врязана украса, като особено ценен в хронологически отношение е съда от гроб 9 от Клучка (GARASANIN, D., 1996, 223; МИТРЕВСКИ 1997, 53, Сл. 13.9), както и фрагментите от Пи рот (JEBTMTI 1990, Т. II 1.7, 9, T.IV.1) и Се-лиште (nEjirh 2001, T.II.2-3, 5). В селището Копривлен 1 хоризонт такива се срещат заедно с вносна керамика на колело, дати-рана в егейския LHIIIB етап (ALEXANDROV 2002, 79, fig.23.1, 2, 5, 6; fig. 30). В Кастанас сферичните кантароси с врязана украса са характерни за 17-14а хоризонти (форма 6а; HOCHSTETTER 1984, Abb. 15). От 13 хоризонт насетне формата се запазва, но вече е без украса (форма 2; HOCHSTETTER 1984, Abb. 15). Кантаросите с врязана украса от Пирот, Клучка и Селиште дават основание за синх-ронизирането на гробните комплекси с вто-рата половина на Късната бронзова епоха в източните Балкани и северна Егея, след 1400/1350 г.пр.Хр.Допълнителни данни, конто може да се използват за датирането на култура Брница, са налице в затворен комплекс от некропола с инхумация от Сандански (ALEXANDROV ET AL. 2007). Една от най-показателните форми от гроб 3 е гърнето с две дръжки и цилиндрична шия (кантарос, lwo-handled pot) (табл. 1.14). Формата е разпространена през Късната бронзова епоха в Долен Вар-дар и Северна Гърция, още от 18 хоризонт в Кастанас, като късните екземпляри са без украса (HOCHSTETTER 1984, Abb. 54, Tafel 8.7, 8.6). След 13 хоризонт на Кастанас популяр-ността й намалява (HOCHSTETTER 1984, Abb. 14, Tafel 39.10, 49.7, 73.1). Важен елемент за датирането на съда е израстъкът върху горната част на дръжките. В Кастанас подобии се срещат в (13)—14а и в 13 хоризонти (HOCHSTETTER 1984, Tafel 60.1, 64.2), от 12 хоризонт насетне израстъка се променя (HOCHSTETTER 1984, Tafel 80.3, 93.7, 71.3). Във фаза 6 на Асирос Тумба има подобен съд с две вертикални дръжки с израстъци, както и фрагменти от подобии дръжки (WARDLE 1980, 247, fig. 12.21; WARDLE 1997,447). Подобии се срещат и в ареала на култура Уланци (MITREVSKI 2003b, Т. V.1, 2), разпространени са до устието на Вардар, в Тесалоники Тумба (ANDREOU/PSARAKI 2007, 413, fig. 12.КА502). Дръжки с израстъци има и през Ранната желязна епоха, но с друга изработка, или украса с канелюри (WARDLE 1980, fig. 16.40; 1997, 454, flg. 3.8).Амфората (four-handled jar) (табл. 1.13) от гроб 3 е другата важна форма от Сандански, която се среща в един обширен район от Балканите през Късната бронзова епоха, една от основните в керамичния репертоар на култура Брница (табл. 1.1-12). Този съд от Сандански може да се отнесе към тип Ib по Д. Гарашанин (GARASANIN, D., 1996, 220). Подобна форма се среща в Доня Брница (SREJOVIC 1959/60, Т. 1.4, IV.6, V.l, VI.5; Lucí 1984, T.I.4, II.1, VII.1), Гория Стражава (КРСТИЪ 1994, T.III.3, VI, VI.5), Доня Топоница (Т|>г,ухов!1т./Т1'ВУХовнъ 1970, 73, №18), Клучка (МИТРЕВСКИ 1995, TI, II.5), Улпиа-на (ЦВЕТКОВПЪ-ТОМЛШЕВПЪ 1983, S1.14.VII. Ь), Пирот (I тип, JF.BTHT, 1990, Т.П. 8, III.10), Селиште (ПЕ1ИЪ 2001.TI.3, II.1, VI), Варош-Урошевац (SREJOVIC 1959/60, SI. 19), Врапце (JomiWCrojiib 2000, T.I.1) и други.Формата се среща в Тасос, без украса. Характерна е за фази IA и IB (тип VI 121 и VI 123, KOYKOYAH-XPYIANOAKH 1992, 397, 420, LX E Ö . 11; 84; 112-113). Тип VIB от Тасос има релефни пъпки върху раменете на съда, характерна украса за фаза IB (KOVKOYAH-XPYEANOAKH 1992, 543, 1\еб- 14ба)- в Кастанас подобии амфори с 4 вертикални дръжки на тялото се датират преди 13 хоризонт (форма Зе2, HüCHSTETTER 1984, 27-29, Abb. 9-10, Tafel 39.10, 45.4, 6, 48.1-2, 65.1, 36.2-3). В затворен комплекс от 14Ь хоризонт са открити две неукрасени амфори с по четири дръжки, и още две по-малки амфори, с две хоризонтални дръжки и с по две релефни пъпки върху тялото, на нивото на дръжките (HOCHSTETTER 1984, Tafel 48.1-2, 50.1-2). В Асирос Тумба, фази 14-6, също се срещат релефни пъпки върху най-издутата част на съдовете (WARDLE 1980, 247, fig. 9.7, 10.12, 12.22). Представените паралели позволяватТОЗИ гробе» комплекс от Сандански, както и подобните урни, открити в ареала на култура Брница, да се датнрат в края на Късната бронзова епоха в Централните Балкани (АЕЕХЛМЖОУ ЁТ ль. 2007, 385).Канелираната керамикав Централнобалканския районВ проучената част на Клучка, на нивото на горните покривнп камъни на гробните конструкции, е открита керамика

с типпч-ната за Ранната желязна епоха украса, канелюри върху тялото, характернпте (игЬап-(Ы1, както и груба керамика с релефни ленти (МИТРЕВСКИ 1995, 70-71, ТЛ'1.4, 5, 7; Мггнвдк] 2003а, 34). Според Д. Митревски тези фрагменти са от разрушени гробове - в затворе-ните гробни комплекси в некропола Клуч ка тази керамика не се среща. В Пирот, на нивото на каменната обвивка на гробовете също така са откриванп фрагменти от ко-нични паници, украсени с канелирани УСТИЯ (Ыгоап-йШь), фрагмент извита дръжка (1и,>.ч(еа'-1шп<11е) ПЕВТПЪ 1990. Т.IV. 10; 1\'.8, \'.7). Тази керамика предполага финалния етап на култура Брница да се постави в началпия етап на разпространение на канелираната керамика по Долен Дунав и Централните Балкани (>:втпъ 1990, 101-102; ЬчщхС 2000, 22-24, 111 [111, 2001, 202-204; МгТкЕУБК! 2003а, 34).Хронологията на канелираната керамика в Централнобалканския район е отдавна дискутиран проблем. В тази връзка е важно наличието й в обектите с вертикална стратиграфия - селнщата по Долен Вардар и в Троя. Внезапната поява на украса в този т.нар. "дунавски стил" в Северна Гърция е разглеждано дълго време и от различии гледни точки, преди всичко се свързва с миграцията на население от Балканите към района на Егея (МИТРЕВСКИ 1995; МПКЕ\ЬК1 2007, 447-450; \VARDLE ЕТ АС 2007, 487). Отпоено времето на поя вата й в Северна Гърция е прпето, че е синхронна на последния Микенскп период, иоради докладваното ед-новременно присъетвие на керамика в стил 1.1 IIПС и канелирана в селището Вардаров-ци/Аксиохори. Така, резултатнте от проуч-ванпята на У. Хъртлп оста ват за дълго време основен индикатор за едновременното им съществуване (HF.UKTI. EY 1939; СЛКЛЧАХ^,253М., 1983, 764; МИТРЕВСКИ 1997, 63; УУАИШ.Е ЕТ АС 2007, 487). Подобна ситуация е на-лице и в Троя VIIB2, където множество го буке л-керамика (Виске1кегашИ<, КпоЬЬей \Vare) е открита заедно с фрагменти в стил ПIII 1С (Мои\т|оу

1999, ТаЬ.1, 333). Тази ситуация е преразгледана, като датирането на пласта Троя \ IIB2, съответно на канелираната и букел-керамиката от пласта, са поставени след V11В1, съдържащ също така няколко фрагмента керамика в късномнкенски стил, и преди VIIВЗ, съдържащ вече Протогео-метрична керамика (LENZ ЕТ АЕ. 1998, 190-193, % 3, по1е 25; УУАКОЬЕ ЕТ АС 2007, 485). К. Уордьл, М. Нютън и П. Кунихолм прпемаг, че малкото ЬНШС фрагменти от пласта \TIB2 (няма цели съдове, противоположно на целите съдове от букел-керамиката) са ос-шатъчни. и представляват йегттт р051 (/нет за пласта \'ПВ2 (\ VAROLE ЕТАЬ. 2007, 485). По сходен начин е преразгледано и положени-ето на канелираната керамика в Кастанас (\УАКГН_Е ЕТ АС 2007, 489, 3). В Асирос Тумба фрагментите Микенска керамика, откривани след 4 фаза са разгледани като остатьчни, не произхождащи от затворенп комплекси. В заключение авторите смятат, че канелираната и букел-керамиката трябва да се поставят едва след края на Микенскня период (\ V AIUH.F ЕТАС 2007, 496, Гщ. 7).Важнп наблюдения има -и X. Кукули-Хризантаки за обектите източно от Стру-ма/Стримон в Северна Гърция. В тях не е регистрирано едновременно присъетвие на характерна за Ранната желязна епоха от ра йона т.нар. £гоо-оеа'-ро11егу, от една страна, и от друга - типичната за региона неукрасена от края на КБЕ, както и вносната или мес-тна на колело, изработена в ГНИ 1С стил. Това е наблюдавано в стратиграфията на селището Стат.мос Ангиста до Серее. Важно е, че в гробните комплекси от Тасос няма смесване на канелирана керамика и типич ната за района от края на Бронзовата епоха (Коикои1.1-СнкуяАЫТНАК1 1982,255; КОУКОУЛН-Хп-кх(-)лкн 1992, 420, 475-476).В Централните Балкани керамика с характерни белези както за Късната бронзова, така и за Ранната желязна епоха, е налице в селището Медиана (Слклялмх, М., 1983). При датирането на етапа Медиана I са използ-

/ / / I I пи теш Пеппе/а Тойог01)йТабл. 1. 1-12. Характерни съдове от некрополите на култура Брница, от трите главны района на разпространението й. 13-15. Керамика от гроб 3 от Сандански. Различии мащабиРКАЕос> с с u-1300--1200--1100--1000--900—1 I I I (Wardleer ai 2007)пз Ш

<UIC midIllClateSNIRLMPGLEU-EGсГО TO17 I14a/b13 121110о

<1.5ОVIIB1VIIBSOldоЧерковБабадаг

Пшен.■ОCD

8U Dr>

О * Сi gЪС Qj

КО

ПРИ

ВЛ

ЕН

1 Х

ОРИ

ЗОН

Т

(Ale

xand

rov

2002

)

F\ О ОS—:S>

5g3

БРН

ИЦ

А

IA

m

IB mШ1

IIA

IIB

^ оÛJ оs ™ОО q3 о-1300--1200--1100--1000--900-Таол. 3. Относителна хронология на разглежданите обекти, и отношението им с култура Брница.ванн кантаросите, срещащи се и в периода KIV в Кастанас (форми В20 и R21; GARASANIN, М. 1996, 211, 217, Beilage la). За етапа Медиана II вече е индикативна поя вата на съдове тип Гава, също така turban-clish, конто са синхронизирани с началото на KV в Кастанас. Медиана I е поставена в BrD-началото на НаЛ1, а Медиана II в На А1/2 (Garasanin, М., 1996, 213-217). Въпреки това наличието на керамика с по-късии белези: конични паници с извит навьтре н фацетнран ръб на устието, на тордиранн дръжки с овално сечение, в етапа Медиана I (форма Blb, форма Ва2с; Garasanin, М., 1996, 203, 207, Beilage I, II) предполага синхронпзирането и с Ранно-железнитс хоризонти от Кастанас или Аси-рос Тумба (Wardi.f. п ai.. 2007, fig. 2-3).От нзложеното е възможно да се заключи, че от този район в затворен комплекс с керамика от Късната бронзова епоха не е открпта керамика с канелюрна украса или с белези, характерни за раиножелезните ета-пн. Канелпраната керамика очертава един хронологически хоризонт от началото на Желязната епоха в Централните Балкани и Северна Егея (WARDLE ET AI.. 2007, 496), спрямо конто могат да се отпесат находките от региона. Отделните хронологически етапи при керамиката на ръка от Късната бронзова епоха e по-трудно да бъдат детаплно де-финирани, както това e възможно за локал-ното производство на керамика на колело, което следва и копира в голяма степен юж-ногръцкото микенско керамично производство. Редица форми керамика e невъзможно да бъдат разграничени хронологически без характерната украса (Wardle 1997, 452, fig. 1-3; Георгиева 2003, 167-168). Един указа-тел за късните етапи на Късната бронзова епоха e съотношението между украсената с врязани линии и нсукрасената керамика от даден обект или пласт - към края на периода голямата част от съдовете са неукра-сени (Koukouli-Chrysanthaki 1982, 254-256; Alexandrov 2002, 80-82; Anüreou/Psaraki 2007. 412, fig. 3). Това съотношение e трудно доловнмо, тъп като e възможно да бъде ус-тановено при сигурен стратиграфски пласт или в затворен и комплекси.От култура Брница няма публнкувана керамика с ранножелезни белези (Jovanovic/ Jankovtc 1996, 196-197). От позицията на Северна Гърция и Югозападна България. в по-голямата си част гробппте комплекси мига г да бъдат отнесенн към един етап от края на Късната бронзова епоха, синхронии със Сандански (ALEXANDROV ET AL. 2007), Тасос IB (KOYKO'VAii-XPYIANÖAк11 1992) и селищата Каменска Чука (STEEANOVICH/BANKOFF 1998), Кастанас 14b—14а—13 хоризонт (HOCHSTETTER 1984), Асирос 7-6 фази (WARDLE 1980), и преди ноявата на канелюрния стал в украсата на керамиката в Централните Балкани. Керамиката с врязана и инкрустирана украса от Брница е възможно да маркира един поранен период, в който е по-често срещана (табл. 2).В следващня хронологически период на Ранната желязна епоха в Централните Балкани се срещат находки в стила Гава-Бе-легиш II (МЕДОВПЪ 2001, 219-220; ТА*1С/ТА.Ч1С 2003, 103).

ЛитератураГЕОРГИЕВА 2003 Р. Георгиева. Керамиката от Ранната Желязна епоха в югозападна България и фено-менът "Цепина". -В: Д. Митревски (уред). IlupajxMe II, Куманово 2003, 159-196. (R. Georgieva. The Early Iron Age Pottery from Southwestern Bulgaria and the "Tsepina" Phenomenon. -In: D. Mitrcvski (ed.). Pyraichm.es II. Kumanovo 2003, 159-196.)JEBTIIT, 1990M. Jeernh. NPANCTOPNJCKA некропола у Пирогу — прилог I K I ;п.Т.ш,\ Брншчке трупе. Гласник Српског археолошког друштва 6, 1990, 92-102.JOIIHFI/CTOJIITI 2000М. Jonnh, М. Orojnh. Врапце, окупннца Ми-xajn.xa Jojnha. Некропола брн>ичке културне груие. Старинар L, 2000, 285-294.КРСТИТ, 1994 Д. КрстиЬ. ripaiicTopnjcKe некрополе у Toprboj Стражави. Зборник Народног My.ieja XIV—1, 1992, 231-248.ЛАЗИТ. 2001М. Лазип. Етно-културна припадност и хроно-лопуа налазишта из бронзаног доба учужном Поморав.ъу н Попишавлу. -In: Н. ТасиЬ, Г. РадуловнЬ (одг. уред.). Археолошка налазишта Крушевца и иколиие. Крушевац-Београд 2001, 187-194.ЛЕТИЦА 19793. Летица. Плирскн гробовп у До]евиЬу. -В: М. Гарашанин (уред). Сахраюива/ье код И лира (Научни скупови САНУ VIII, 2, 1976), Београд 1979, 73-S1.ЛЕТИЦА 19823. Летица. Пештер у бронзано и гвоздено доба. Старинар XXXII, 1982, 9-16.УЬУИИ 1998К. УБуцп. Бронзано доба. -In: Н. Tacnh (одг. уред.). Археолошко благо Косова и Memoxuje. Београд 1998, 116-145.

МЕДОВИЪ 2001 П. Медовпи. Да ли je Гава-комплекс обухватао и Велико Поморав.ъе?у\есковачки зоорник XLI, 2001, 219-222.

МИТРЕВСКИ 1995Д. Митревски. Праисториска некропола "Клуч-ка-Хнподром" ка) Скопие. Зоорник ни Музе]от на MaKeòouuja, Археологии u.c. 1, 1995, 61-89.МИТРЕВСКИ 1997Д. Митревски. Протоисториските заедници во Македонией, преку погребувтьето и погребните манифестации. Скоп je 1997.ПЕ.|ИТ, 2001П. nejuh. Селпште, праисториска некропола и пасе.ъе код Велике Лука1ье на Crapqj Плапп-ни.Аесковачки зоорник XLI, 2001, 179-217.CPFJOBHÜ 1977 Д. CpejoBiih. Праисторщска некропола у До]евиЬпма н н>ен знача] за оцепу етничке припадности становника Рашке у предрпмско доба. Новопазарски зоорник 1, 1977, 73-81.Тлспъ 2001Н. Tacnh. Бршица култура - ньени претходни-ци и наследницп. Аесковачки зоорник XLI, 2001, 7-14.ТАСИЪ 2003Н. Тасип. Дарданци и дардански субстрат. -В: Д. Митревски (уред.). Пирщхме II. Куманово 2003, 39-61.(N. Tasic. Dardanians and Dardanian Substratuni. -In: D. Mitrevski (ed.). Pyrakhmes vol. II. Kumanovo 2003, 39-61.)ТРКУХОВИЪ/ТРБУХОВИЪ 1970В. ТрбуховиЬ, Л. Трбуховии. Док>а Топони-ца, дарданска и словенски некропола. Прокуй.ье 1970.ЦВЕТКОВИ Ъ-ТОМЛШЕВИТ. 1983Г. ЦветковиЬ-ТомашевиЬ. Улпщана. Археолошка ископаван.а у средишту и )ужном делу античког града. Саопиппен>а. Републички завод за заштишу споменика културе СР Србие XV. 1983, 67-94.KOYKOVAH-XPYIANBAKH 1992 X. KouKoùAij-XpuouvOÒKi]. IIpiùio'i'owpiKi'i Qàooq. Та vexpoiaxfeia TOV OIKIOHOV Kaazpi. Mépoc А-Г. A0i']va 1992.Al F.XANDROV 2002S. Alexandrov. The Late Bronze Age Setlement at Koprivlen. —In: Koprivlen 1. Rescue Archaeological Investigations along the Gotse Delchev—Di ama Roacl 1998-1999. Sofia 2002, 63-82.Al F.XANDROV ET \l. 2007S. Alexandrov. V. Petkov, G. Ivanov. The Late Bronze Age- Necropolis in the Town ofSandanski, Southwest Bulgaria. -In: II. Todorova et al. (eds.). The Stru-ma/Strymon River Valley in Prehistory (In the Steps of JamesHarvey Ciani 2). Sofia 2007. 373-387.ANDREOU/PSARAKI 2007S. Andreou, K. Psaraki. Tradition and Innovation in the Bronze Age Pottery of the Thessaloniki Tou-mba. Food and drink consumption and "tableware" ceramics. -In: II. Todorova et al. (eds.). The Stru-ma/Strymon River Valley in Prehistory (In the Steps of James Harvey Gaul 2). Sofia 2007,'397-420.DELLA CASA 1996 Ph. Della Casa. Velika Cruda II. Die bronzezeitliche Nekropole Velika Cruda (Ops. Kniur. Montenegro). Fundgruppen <lei mittleren und S p a t e n Bronzezeit zwischen Adria unii Donau (L niversitätsforschungen /in Prähistorischen Archäologie 33). Bonn 1996.GAU \SA\I \. D.. 1996D. Garasanin. Zu den Problemen der Gruppe Donja Brnjica-Gornja Strazava auf dem minieren Balkan. -In: N. 'Tasic (ed.). The Yugoslav Danti be Häsin and the Neighbouring Regions in the 2nd millennium BC. Belgrade-Vrsac" 1996.219-226.GARASANIN. M.. 1983M. Garasanin. Mediana grupa. -In: A. Benac (ed.). Praistorija /ngoslovenskih Zemalja IV, Bronzano doha. Sarajevo 1983, 761-772.GARASANIN, M.. 1983aM. Garasanin. Grupa Donja Brnjica-Gornja Stradava. —In: A. Benac (ed.). Praistorija Jugoslavenskih Zemalja IV, Bronzano doba. Sarajevo 1983, 773-778.GARASANIN, M., 1996M. Garasanin. Die kulturelle und chronologische Stellung der Mediana-Gruppe. -In: N. Tasic (ed.). The Yugoslav Danuhe Basin and the Neighbouring Region* in the 2nd millennium BC. Belgradc-Vi sac1996, 201-218.HEURTLEY 1939W.A. Heurtley. Piehistorir. Macedonia. An archaeological reconnaissance of Greek Macedonia (west of the Struma) in the neolithic, bronze. and early iron ages. Cambridge 1939.HoCUSI EITER 198 1A. I fochstetter. Kastanas. Die handgemachte Keramik. Text- und Tafelteil (Prähistorische Archäologie in Südosteuropa 3). Berlin 1984.JOVANOVIC 1999B. Jovanovic. Funerary Rites and Tomb Construt-tions in Necropoles of the Paradin and Donja Brnjica Cultures. -In: Macedonia and the Neighbouring Regions from 3rd to Ist Milenium BC. Papers presented at the International Symposium in Struga1997. Skopje 1999, 67-72JOVANOVIC/J ANKOVIC: 1996B. Jovanovic. I. Jankovic. Die Keramik der Nekro-2 "pole der Pai ac'in-kultur. -In: N .Tasic (ed.). The YugO-slav Danuhe Bas/n and the Neighbouring Regions in the 2nd millennium BC. Belgrade-Vrsac 1996, 185-199.KOUKOULI-CIIRYSANTHAKI 1982 Ch. Koukouli-Chrysanthaki. The Late Bronze Age in Eastern Macedonia. Thräna Praehistorica 3, Sup-plementum Pulpudeva, 1982. 231-258.LENZ ETAL. 1998D. Lenz. F. Ruppenstein, M. Baumann, R. Galling.Protogeometric pottery at Troia. Studia Troica 8.1998,189-222. Luci 1981K. Luci. Nova grupa grobova na praistorijskoj nekropoli u Donjoj Brnjici. Glasnik M uze ja Kosovo XIII-XIY. 1984,23-50.Luci 2007K. Luci. Dating the Donja Brnjica Culture Based on Metal Finds. -In: 11. Todorova et al. (eds.). The Sil u-ma/Strymon River Valley in Prehistory (In the Steps of James Harvey Ciani 2). Sofia 2007.'347-358.MEIIMEIAJ 1993IT Mclunetaj. IIpaiiCTopujcKa HeKponOAa v Tpaiu-THitH. T.iacuuK Äpyuimea Kouùepeamopa Cpóuje 17, 1993. 51-54.

MITREVSKI 2003a D. Mitrevski. Burial Customs throughout the Bronze Age and Iron age in Macedonia. —In: R. Vasic (ed.). Burial Customs in the Bronze and Iron Ige. Symposium Cacak 2002. Cacak 2003. 31-39.MITREVSKI 2003bD. Mitrevski. Praehistory in Repubhc of Macedonia. —In: DA'. Grammenos (ed.). Recent Research in the Prehistory of the Balkans (Publications of the Archaeological Institute of Northern Greece 3). Thessaloniki 2003. 13-72.MITREVSKI 2007l). Mitrevski. The Beginning of the Iron Age in Macedonia. -In: H. Todorova et al. (eds.). The Stru-ma/Strymon Run Valley in Prehistory (In the Steps of James Harvey Gaul 2). Sofia 2007,' 443-450.Mot NIJOV 1999P.A. Mounljov. Troia VII reconsidered. Studia Troica 9, 1999. 295-346.SREJOVIC 1959/60D. Srejovic. Praisloi ijska nekropola u Donjoj Brnjici. Glasnik Mnzeja Kosovo i Aletohijc IV—V, 1959-1960. 83-136.SKFIOVIC 1973D. Srejovic. Karagac and the Problem of the F.th-nogenesis ofthe Dardanians. Balkanua IV. 1973. 40-82.S n FAN( ÜVICM/BANKOFF 1998M. Stefänovich, ITA. Bankoff. Kamenska Cuka 1993-95. Laie Bronze Age Site in Southwest Bulgaria: Preliminary Findings. -In: M. Stefänovich. H. Todorova, H.Hauptmann (eds.). James Harvey Gaul. In Memonam (In the Steps of James Harvey Gaul I). Sofia 1998. 255-338.Sio|ic 2(100M. Stojic. The Brnjica Cultural Group in the South Morava Basin. Genesis, Development and Chro-nology. Slatinar L, 2000, 9-59.TASIC/TASIC 2003N. Tasic, N.N. Tasic. Serbian Prehistoric Archaeology in the 1990s. State of Research.-In: D.V.Grammenos (ed.). Recent research in the Prehistory ofthe Raihans (Pub-lications ofthe Archaeologucal Institute of Northern Greece 3). Thessaloniki 2003, 73-128.WARDLE1980K.A. Wardle. Excavation at Assiros, 1975-79. The Annita!, ofthe British School at Athens 75, 1980, 229-265.WARDLE 1997 K.A. Wardle. Change or Continuity: Assiros Tou-mba at the Transition from Bronze to Iron Age. To ApyawXoyxxo 'Epyo ozn MaxeSovia xai OpäKij X, 1,443-457.WARDLE ETAL. 2007K.A. Wardle, M. Newton, P.I. Kuniholm. Troy VIIB2 Revisited: The Date ofthe Transition from Bronze to Iron Age in the Northern Aegean. -In: H. Todorova et al. (eds.). The Struma/Strymon River Valley in Prehistory (In the Steps of James Harvey Gaul 2). Sofia 2007, 481-497.

Колективна находка от глинени съдове в праисторическото селище от бронзовата епоха в гр. Нова ЗагораТатяна Кънчева-РусеваTatjana Kuncheva-RusevaCollective Find oj Pottery in the Bronze Age prehistoric village in the town of Nova ZagaraTins article présents the finds from the Early Iron Age, found in a pit at the seulement (06p. 4-5). Most probably tins pit was used as pottery dépôt, a situation known from other sites and periods. From this complex 6 vessels une restored (pue. 1-6), dated at the end oj 9th-lhe begmning oj 8lh century BC.Праисторическото селище се намира в нспосредствена близост с проучената из-цяло селищна могила от средната бронзова епоха в зпадната част на гр. Нова Загора. Разположено е върху ниска тераса на левпя бряг на р. Блатница. Обхваща площ над 20 дка (обр. 1) (ГЕОРГИЕВ И ДР. 1979, обр. 4; КЪНЧЕВ 1984, 155-156; 1990, 70).Поради опасноетта от разрушаване на източната му част при жилищно строител-ство, през 1989 г. започнаха спасители разкопки. Заложен беше сондаж с площ 1600 кв. м. (обр. 2). Проучванията продължиха и през 1990 и 1993 г., когато беше достнгната материковата основа (КЪНЧЕВЛ-РУСЕВ.Л/КЪП-ЧЕВ 1991, 42-43; КЬНЧЕВЛ-РУСЕВЛ/ГОЦЕВ 1994,30-31).Културният пласт в соидажа се оказа нарушен от съществувалото на това място ци-ганско селище, гробове и съвременни ями, някои от конто достигащн на дълбочина до материковата основа. В най-горнпя разру шен слой са намерени материали от бронзовата, ранната и късната желязна епоха, средновековието и съвременни, без стра -тиграфия. Изцяло са унищоженп вероятно тъиките Пластове от ранната и късната же лязна епоха, а частично и пластът от бронзовата епоха. Въпреки силните нарушения, в соидажа бяха разкритп части от планове на жилища и жнлищни съоръжения, въз основа на конто бяха разграничени четири

Обр. 1. Местоположение на праисторическото селище със селищната могила от бронзовата епоха

■ 1

/

Т

Обр. 2. Скица па праисторическото селише с плап-квадратната мрежа

строителни хоризонта от бронзовата епоха (Обр.З). Намерените археологически мате-риали от този период имат паралели в близ-ката селищна могила. Вероятно селището с било колония на могилата, създадено след увеличаване на нейното население. Мате-риалите от ранната и късната желязна епоха произхождат от най-горния, разрушен слой и от ями, вкопани в културния пласт на бронзовата епоха.Предмет на настоящото съобщение са глинените съдове от ранната желязна епоха, открити в яма в западната част на сондажа - квадрат Н4 (обр. 4-5). Северната половина на квадрат Н4 бе заета от голяма яма, в която се намериха съвременни материали и отделни керамични фрагменти от бронзовата и ранната желязна епоха. Тя достига на дълбочина до материковата основа и е уни-щожила изцяло праисторическия културен пласт в тази част на квадрата. Прерязала е и яма от ранната желязна епоха. При проучването беше разкрита част от нея, вкопана в материковата глина, под основата на съвре-менната яма. Размерите на запазената й част са: диам. 1 м, дълб. 0.60 м. Ямата има почти цилиндрична форма, кръгъл отвор и равно дъно. Съдържавието й е от еднородна кафя-вочерна пръст, примесена с камъчета и къс-чета горяла глина. В ямата беше рзчистено струпване от фрагментирани глинени съдове от ранната желязна епоха. След проучване на съоръжението и вдигане на керамиката, бяха възстановени шесг съда (Рис. 1-6).Съдовете са изработени от глина, примесена с кварцови частици, повърхността е с различна степен на заглаждане, със сив и сиво-кафяв цвят. Наблюдава се значително разнообразие на форми и украса. Предста-вени са няколко типа съдове: урна, съдове с висока дръжка, купа, биконични съдове. Преобладават биконичните форми. Украса та е разнообразна: релефна (езичести израстъци, релефни ръбове с насечки и ямички, резки и канелюри. Наблюдават се съчета-ния на различии видове украса: врязана и релефна; канелюри и релефна. Интересна е орнаменталната композиция върху чаша кат. N0 2 (Рис. 2). В централната част на съда са разположени три релефни изображения на котви в комбинация с релефен и врязан орнамент. Известен е само един наралел -Обр. 3. Стратиграфски профил па културните напластяваиия.Колективна находка от глинени съдове в праисторическото селище..261Обр. 4. План на кв. Н4подобно изображение на котва върху кера-мичен фрагмент от крепоетта Малкото кале в землището на с. Равадиново, конто обаче e датиран в късната желязна епоха (ВЛАХОВ и др. 1982, 367-368, РИС. 788). Урната кат. № I (рис. 1) има паралели с подобии материали от селището в Раднево, датирани в начало-то на ранната желязна епоха (Ников 1994, обр. 4, а.б.в), Главан (ШЕПЛЕВА 1994, обр. 4), Румъния (DRAGOMIR 1983, fig. 6, 4). Съдове подобии на купата от Нова Загора кат. No 4 (Рис. 4) са известии и от Ун гари я (PATEK 1980, fig. 1, 9) и др. Съдът с висока дръжка кат. No 3 (Рис. 3) намира аналогии с подобии съдове от Минерални бани, Хасковско (АЛЛДЖОВ/БЛЛЛБАНЯН 1984, обр. 33, 1) и от един долмен до с. Ябълково в Странджа (ВЛАХОВ и др. 1982, рис. 560, No 127). Форми, подобии на съда с висока дръжка кат. No 2 (Рис. 2) са известии от крепоетта Малкото кале (ВЛАХОВ и др. 1982, 367-368, рис. 788) и от Унгария (PATER 1980, fig. 2, 5).Ями с материали от ранната желязна епоха, вкопай и в културния пласт на по-ранно селище са констатирани и в селищната могила от бронзовата епоха в Нова ЗАГОРА (КАТИНЧАРОВ/КЬНЧЕВ 1978, 40; КАТИНЧАРОВ/ КЪНЧЕВ/КЪНЧЕВА 1979, 38) и от енеолитното селище в местноетта Багачина до с. Ста-лииска махала, обл. Монтана ( БОНЕВ/АЛЕК-САНДРОВ 1986, 51) и др.Обр. 5. Яма в кв. И4Рис. 1. Глипена урна № 1Що се отпася до характера на ямата в праисторическото селище в Нова Загора то може да се предположи, че се касае за склад за съхраняване на глинени съдове. Подобии съоръжения са известии и от други места в България (ДЕТЕВ 1964, 66-70; ГЕОРГИЕВА 1991, 1).Въз основа на посочените паралели гли-нените съдове датнрат в края на IX и началото на VIII в.пр.н.с. Прецизиране на дати-повката може де се направи след обработка-та на целия керамичен материал от ранната желязна епоха от праисторическото селище в Нова Загора.АЛАДЖОВ/БАЛАБАНЯН 1984 Д. Аладжов, Д. Балабанян. Паметници от ста-рожелязната епоха в Хасковскн окръг. Thracia б, 1984.БОНЕВ/А АЕКСАНДРОВ 1986 А. Бонев, Г. Александров. Разкопки в м. Ба-гачина край с. Сталипска махала, Миханлов-градски окръг (предварително съобщение). Археология 3, 1986.ВЛАХОВ и др. 1982 К. ВЛАХОВ и др. -В: Тракийски паметници 3. Ме-галптпте в Тракия 2, София 1982.ГЕОРГИЕВ 1979 Г. Георгиев и др. Езеро: Ранноброизовото селище. София 1979.ГЕОРГИЕВА 1991 Р. Георгиева. Обредни ями в Тракия (края на 11—I хил. пр.н.е.). Археология 1, 1991.ДЕТЕВ 1964П. Детев. Колектпвна находка от глинени съдове в Пловдив. АРХЕОЛОГИЯ 4, 1964.КАТИНЧАРОВ, Р., М. КЪНЧЕВ 1978 Р. Катинчаров, М. Кънчев. Разкопки на селищната могила в гр. Нова Загора. АОР за 1977. София 1978.К AT 11H Ч А Ров/ Къ H Ч E в Къ H Ч E вл 1979Р. Катинчаров, М. Кънчев, Т. Кънчева. Разкопки на селищната могила в гр. Нова Загора. АОР за 1978. София 1979.Описание на глинените съдове1. Урнп с фуниевидно устие. скоссн навътре устен ръб. биконичпо тяло и равно дъно. Недобре пречистна глина с кварцови частици, тъмпоспв цвят с по-свет-ли, кафяви петна. Недобре загладена повърхност. Украса: четири спметрично разположени под основата на шпята наклонени релефни ръбчета, прекъснатп с елипсовиднп ямичкп. Върху най-широката част на тялото — два срещ\'положнп езическн израстъка (едпиият-счупеи). Вис. 29 см. Рис. 1.2. Съд с леко скосен навън ръб па устието, бпкоппч-но тяло и равно дъно, снабден с висока лентовидна дръжка с правоъгълно сечение, излизаща от ръба на устието - до нан-шпроката част на тялото. Недобре пречистета глина, примесена с кварцови частици, спвокафяв цвят. Недобре загладена повърхност. Украса: два реда наклонени продълговатп ямичкп върху устието и върху наи-шпроката част на тялото, под устието - хоризонтален релефен ръб с наклонени продълговатп ямичкп, прекъсващ в задната част на съда. Върху релефния ръб, срещу дръжката - три сзпчески израстъка. От вески израстък се спуска вертикално по едно релефпо изображение па котва, ед-ното- отчупено. В задната част на съда, от релефнпя ръб се спускат надолу две симетрични наклонени релефни ръбчета. прекъснатп с продълговатп ямичкп и достпгащи до ред ямичкп върху най-широката част на тялото. Вис. с дръжката 28 см. Рис. 23. Съд с леко профилирап. заоблен навън ръб на устието, биконпчно тяло и равно дъно, снабден с висока лентовидна дръжка с правоъгълно сечение, излизаща от ръба на устието - до най-широката част на тя-

КЪНЧЕВ 1984М. Кънчев. Селища и находки от късната бронзова и ранножелязната епоха в Новозагорско. Thracia 6, 1984.КЪНЧЕВ 1990М. Кънчев. Праисторически селища в Новозагорс-ки район. Токио 1990, 16.КЪНЧЕВА-РУСЕВА, Т., М. КЪНЧЕВ 1991 Т. Кънчева-Русева, М. Кънчев. Разкопки на прансторпческо селище в Нова Загора. АОР за 1990. Ловеч 1991.КЪНЧЕВЛ-РУСЕВЛ, Т., А. ГОЦЕВ 1994 Т. Кънчева-Русева, А. Гоцев. Спасителнп разкопки на ираисторическо селище от бронзовата епоха в Нова Загора. АОР за 1992-1993. Велико Търново 1994.Ников 1994К. Ников. Керамика от разрушеното селище от ранножелязната епоха в Раднево. Марица-Из-ток: Археологически проучвания 2. София 1994.ШЕИЛЕВЛ 1994 Г. Шеплева. Балзена ли e крапоетта кран Гла-ван? Марица-Нзток: Археологически проучвания 2. София 1994.DRAGOMIR 1983I. Dragomir. Hallstattul din sudul Moldovei. Ist ros 2-3, 1983.PATEK 1980E. Patek. Einige Daten zu den Anfängen der Früh-О Оeisenzeit in Ungarn. -In: Zbornik, posvecen Stanetu Gabrovcu (Situla 20-21). Ljubljana 1980, 20-21.лото. Добре пречистета глина, примесена с дребни кварцови частици и слюда. Светлокафяв цвят с тъм-поспвп петна. Недобре загладена повърхност. Украсен с комбинация от три хорпзопталпи успоредпп реда наклонени резки върху и под ръба на устието п върху нап-широката част на тялото. Вторият ред резки (отгоре надолу) прекъева в задната част на съда. Срещу дръжката има езпчест израстък. От крайщата па израстъка се спускат под наклон две релефни ръбчета, прекъснатп с наклонени резки и достпгащи до третпя ред. От долната част на израстъка се спуска отвесно ред наклонени резки, който същодостпга до третия ред резки. Вис. с дръжката 23 см. Рис. 'i.4. Kvna със завит и скосен навътре ръб на устието, бнкопично тяло и равно дъпо. Недобре пречистета глина, примесена с кварцови частици, енво-кафяв цвят. Недобре загладена повърхност. Украса: две хорпзонталнп, успоредпп канелюри непосредствено под устието и редуващп се пояси от коси н вертикални канелюри под тях. Върху най-широката част на тялото - езпчест израстък. Вис. 19 см. Рис.4.5. Съд с профили ран п леко скосен навън ръб па устието, нпска шня с форма на обърнат пресечен конус, биконпчно тяло п равно дъно. Добре пречистета глина, спвокафяв цвят. Огладена повърхност, на места — излъекана. Вис. 17.4 см. Рис. 5.6. Съд с профилирап и скосен навътре ръб па устието. биконпчно тяло и леко копкавпо дъпо - пробито. Недобре пречистета глина с едрп кварцови частици. Сив цвят с кафяви петна. Недобре загладена повърхност. Вис. '00 см. Рис. 6.

ЛитератураTombs of Thracian Kings in the Région of KazanlukGeorgi KitovГеорги КитовГробницы на Тракийски царе в КазанлыикоСензационното откриване на Казанлыиката гробница остава за дьльг период едит твената находка, маркираща наличието па тракийска школа в античното изкуство. 20 години след това в СЪЩИЯ район се откриха още две гробница и започнаха интензивни проучвания на тракийските могили в района. В тях ояха открити множество накати и апликации. предмета на въоръжението, местни и вносни съдове и редица други археологически материали. За повече-то от могнлите се предполага. че са сьоьржалп царски погребения, поради което райопып около Казанльк бе наречен "Долина на Тракийските царе".On Aprii 19, 1944, an interesting archaeological discovery was made in the région of Kazanluk, under the embankment of a Thracian mound - the Kazanluk tomb, as it is well-known in science today, with its multicolored draw-ings. The sensational discovery of the Kazanluk tomb 1 remained isolated for more than 20 years. It became the reason for writing and arguing about the existence of a Thracian school in the antique art of painting (DlMITROV 1966).The tomb consists of a corridor and a circulai beehive chamber. The walls are covered with a multicolored stuccatura, most of which represents différent scènes. The ones in the corridor illustrate the military exploits of the buried Thracian ruler. The chamber is covered with numerous plant, geometrie, and animal ornaments. The basic part of the image field is also occupied by scènes. A contest with gallop-ing chariots is depicted in the uppermost frieze. Another scene is drawn under the frieze, most probably of a funeraJ feast in honor of a de-ceased and deified Thracian ruler. He is seated on a throne, with a wreath on bis head, and is stretching his hand in farewell to his distressed wife. Around them, servants and relatives carry limerai gif ts, while a young chariot-driver holds the reins of the horses, which would be offered' The first serions investigation is carried out by V. Mikov (MIKOV 1954). The subséquent literature on the Kazanluk tomb is tremendous, both in ternis ofspecialized research. and in ternis of review works on the anti(|iie art. The niore important ones are given by OONENOVA-MAKINOVA (1991. 22 11).- The tomb is discovered in 1965 (TZANOVA AND GETOV 197:5. 15 FF.).as a ritual sacrifice. The colors are harmonie, the contours of the images are precise and sure, most of the participants in the scènes possess in-dividualized traits. The Kazanluk tomb stili remains one of the masterpieces of the Thracian tomb architecture and art of painting (OGNENO-VA-MARINOVA 1991, 12 ff).Two tombs, which were not so well préservée! and were less impressive, were found a little more than twenty years later, in the same région. The one at Muglizh has a long corridor, brick chambers, but is devastated to a large extent, stili preserving mural fragments, which are in a process of restoration'-'. The tomb at Krun is less preserved; its walls had been covered with multicolored parget, the precise outlines of which could only be supposed (GETOV 1991, 42)'.As soon as thirty years later intensive research began in the région of Shipka, Kazanluk région (KITOV 1995a). During the very first days of the excavations, a peculiar tomb was found. Its walls were built up of raw stones and its interior was filled with soil and small stones. It tumed out that it was not looted. Moreover, it can be concluded that it has belonged to a ruler because of two bone scepters, which are in the shape of a double-axe, and a massive golden ring with an engraved scene of an investitura.1 The tomb is discovered in the sanie 1965. It is locateci closer to Shipka than to Krun. Now it is buried under an embankment, whi(h lias aaturally si ici down. Near the mound. in which it is discovered, a larger mound embankment is .situateci. In its southwestci n sector a drill-iiitf was made in 1992. The embankment i> filled up with beehive-like ritual pits.Fig. I. Fort ofthe tumular necropolis Shipka-Sheynovo. In the background the munition factory Arsenal (left), Golyama Kosmatka mound (righi).

Photo: Georgi Kitov.Fig. 2. A bronze situla -with représentation of a bearded silenns. The Small mound. Uh century BC. Photo: /.belimi .WikolovThe resi ofthe rimerai giCts Croni the stock are incredibly ornate and diverse as well. A supero golden necklace stands ont ainong them. Its chain consists of thousands of miniature, inner-soldered rings. The clasps are artistica!ly macie of thin soldered golden libers. A pendant in the shape of a miniature amphora is a masterpiece ofthe art of jewelry. Its body is covered with thin golden libers and a multitude ol microscopie golden balls, which are arranged in stripes or heaped in clusters. Another similar pendant is not so precisely carried out. The places of joints between the separate éléments of the necklace are discovcred through small ovai plates, over which a small Cernale face is portrayed - prob-ably belonging to the gorgone Medusa. Another golden necklace consisls oC richly ornamented beads, covered with a multitude ol rosettes, which are a resuk oC the bending and welding of golden wires. Its riclilv ornamented bi-coni cal pendant is not less eleganti) - made. Ten more golden objects, a multitude of silver Ornaments, two silver phialae, two bronze vessels, one of which displaying precisely made plastic images of a bcarded male face and a threc-dimensional lions head, a lot of clay vessels, some of which impôt ted from ancient Greece, and lots of other, more insignificant objects illustrate the high aesthetic needs of the Thracian aristocracy during IV Century BC (Knov 1994a, 5 ff.; Knov/ THEODOSSIEV 1995, 317 ff, bibl.).On April 13, 1973 near the town of Shipka, one of the biggest Thracian mounds revealed another sensational archeological discovery. It turned out that the largest and most impos-ing Thracian tomb, known so far in general in the Thracian world, was located in the southern periphery of the embankment. It astounds with numerous idiosyncrasies, each of which is new to science (Knov 1994b, 13 ff.; KITOV 1995, 245 ff.)The device constitutes an enoi mous funeral and cult complex, which consists of six premis-es, five of which are rectangular and one is circulai. With its area of 100 m-' it is at least two times higgcr than that of any of the known so far Thracian tombs. The central funeral chamber is impiessing and is carved out of a litige monolithic block4. The ceiling is covered with a multitude of miniature fields, which are filled out with magnificent colorful images.The formation of the complex has start-ed in the middle of IV Century BC, when the monolithic block at hand had been carved and mounted. A three-stair rectangular platlorm (stereobate) was biiilt up for its fixing and attachment. An enormous chamber was placed in the middle of the platlorm, after it had been poured on with lead. Its size-3,5 m x 2,5 m x 2,5 m, prove that its total weight is gì eater than 60 tons. An entrance, a threshold, a free space, and a large rectangular funeral bed with stone1 A similar case in Thrace is not known. Besicles, the chamber is situateci pcrpendicularly to the entrance, and the (rontons are not over it, but loward the lateral walls, which contradicts the principles of antique architecture. Remote parallels to the sarcophagus-like chamber in the Osirusha mound, can be seen in the tomb of Kir Stari in Persia (LX'KOXIN 1977, 61 FF.) — the tomb. however, is built in and its entrance is on the narrow side, and in a tomb Troni Iznik, Nikca in Turkey (VuLEVA 1994 , 60 AND LIT.).legs, that are imitating Iion's paws, are carved in the block. Aediculas have been modelled at the two ends of the bed, but they are pretty "vague". Obviously, the bed had been covered with a car-pet or some other expensive fabric. The chamber is covered with a 5-wall block. Its eastern and western front parts are formed fioin the outside like frontons. A band of a jagged Ornament - alternating concave and convex rectangles, imitating ti immer joists, pass under the frontons along the whole length of the block. Analogica! "beams" divide the ceiling from the inside into 42 squares with murais5. The com-position is perfect and is arrangée! around a big centrai circle, which symbolizes the sun. It had been thoroughly and ihickly gilded. The eight triangles around it rcsemble sunrays. The rest of the area of the ceiling is divided into two levels, each of which consists of square image fields. Their size in the upper level is 14 cm X 14 cm. The corner fields are filled with 16-leaf rosettes of alternating oak and laurei leaves, every other of which colored in red and green. The rest of the fields have portrait images of male and fe-male heads. The male ones carry wreaths on their heads, which legitimizes them as rulers. From the female ones, the most-preserved face is that of a young woman in 3/4 profile, with a sweet expression, auburn hair, with earrings on her ears and a necklace on her neck. An incrustation of thick golden plates, which have been wrenched, had additionally emphasized the Ornaments. The female image is expressive, real-istic, and of a high artistic value, as is the case with the rest of the frescoes.The lower outer level consists of larger squares - 18 cm x 18 cm. They had been filled with scènes from the Thracian mythology and perhaps with the life of the buried Thracian king. On the bélier preserved scènes, one can sec a seated warrior with a big golden shield in bis hand; two lalking human figures, which re-Here, I will not have the opportunity to présent my arguments about the lack of direct connections between the building traditions, which gave birth io the mentioned tombs, and the traditions, which resulted in the Shipka tomb-mausoleum. ' The earliest cassette ccilings in Thrace date back tu the Roman epoch. They are présentée! with numerous monuments in the fireek and Ftruscan worlds (KITOV 1994B. 18 ff.).Fig. 3. The Shipka tomb-mausoleum in the Ostra sha mound. 4th century ВС. Photo: Georgi Kitov Fig. 4. The tomb in the Sashova mound - not plundered the central chamber. Photo: Georgi Dimov6 In my opinion, the interprétation ofthe scene is unac-ceptable. It seems more plausible that the basic scene représenta a Thracian rkual dance in Iront öfthe tomb, while the lonely and indifferent old man and lad should be perceived as priests in a process of préparation of the ritual acl (Kl ROV, IN press).A figli t between animais can be seen in applications from Lukovit, Letnitza, Vratza, and many other finds." The terni "mausoleum" (KITOV 1977, 12 ff.) seems to me more suitable than the ofien used instead "heroon", "sanc-tuarv" (ROUSSEVA 1987, 30 ff.), and otbers. I listoricallv and religiously A. Fol has substantiated it (FOL 1990, 171)." This is the 22'"1 beehive chamber in Thrace-6 in Northern Bulgaria. 15 in Southern, and second in European Turkey (KITOV 1990, 116 IT.). The 23"'one was found in1995 in the mound Golyama Arsenalka in the région of Shipka-Sheynovo - bere, later on. "'The mound Osti usha is used as a necropolis during the early Byzantine epodi. The device has been found probably at one of the pits, has been robbed, and partly de-stroyed in IV century AC. The crypt had been searched for under the central limerai chamber. and a tunnel was dug, in which a pan ofthe plaies ofthe stereobate have sunk. Dozcns of coins of Constantine the Creai, shoe tacks, and other materials were found in the tunnel and in front of it. Because of intolérance to human images, and because ofthe plates of incrustée! gold, many ofthe frescoes are scraped off and partly or Completel y destroyed. Fortunately, the robbers bave noi reached the floor ofthe SOUthwcstcrn chamberof bis family - ancestors or future rulers, who should bave been buried in the same place.Two ofthe additional rectangular premises flanquer the central monolithic chamber and are constructively closed. There the limerais of members of the dynastie family had been probably carried out. The premises had been immediately blocked up, which did not hinder their subséquent pillage. An antechamber is built up in front of the central chamber with two premises on its two sides, which are connected with it through entrances. The walls of the antechamber, its entrance from the south. and the entrances to its lateral Chambers, had been decorated with plastic ornamentation, from which too little bas been preserved. The thresholds had been covered with organic matter, which has left pale brown imprints.

The southeastern premises is circulai" and some arch-like incisions are distinguished in the preserved 3-4 rows, which point out to its beehive shape". The premises had been pil-laged. The bones found bere, show that at least two horses were buried bere.Fortunately the southwestern premises, which is almost square, turned out unplim-dered 10. A borse skeleton, with its legs to the south and its skull to the east, was clearecl out in the southern part ofthe premises. Objccts ofthe blow-piei cing armament, with which the animal was killed, were found in the area of the ehest. Obviously the horse (stallion) had to accompany the Thracian king in lus afterlife. In the north-ern half of the chamber, a complete set of Silver Ornaments fòr horse am munition was put in a bag. The set is one ofthe few found in Thrace, both with its complete content and of such a highsemble a scene from the golden treasure from Panagyurishte (MARAZOV 1978, p. 104 ff. and lit.)6. One of the figures rests on a club and resembles Héraclès. There are also scènes of animal fìghts. that are typical for the traditional Thracian art (VENEDIKOV/GERASSIMOV 1973, 119)7. Some fields are filled with plant Ornaments. AU "beams" are covered with a rich geometrie and plant décoration. The frescoes are painted in red, blue, yellow, and green, which is rarely found in such murais. Besicles, strokes had been used, as well as nuances, among the separate colors. In its original appearance, the ceiling ofthe central Chamber in the Shipka tomb had possessed higher artistic value than the frescoes of the Kazanluk tomb7, mostly because of the fact that the images are on fields, several times smaller, and contain much more détails on a significantly smaller area. Besides, the Shipka murais are at least half a Century older than the ones at Kazanluk and confirai the hypothesis about the existence of a Thracian artistic school in the Hellenistic and antique art of painting (DIMITROV 1966). Some of the portraits and scènes could be regarded as masterpieces ofthe art of painting, and reveal the high artistic and technical demands and capabilities of the Thracian society as early as the middle of IV Century BC.The central monolithic Chamber of the Shipka tomb had existed separately for some time, maybe for about a decade. The other five premises were attached to it subsequently, and thus il acquired its final appearance of a mau-soleum 8 of a Thracian king, who was deified meanwhile. Undoubtedly, bis image is drawn on the ceiling, as well as the images ofthe membersFig. 5. A gold decorations on the inside walls о/ lite silver pillale from Sashova шоп ad. Ill-ll century BC. Photo: Georgi KitovFig. 6. The first chamber with the entrance toward the centrai тот o f the tomi) with polychrome decorations in the Sarafova monnd after opening the door. Photo: Georgi KitovFig. 7. The antecliamber and the chamber of the tomb in Slavchova mound with partitioned wallfrom soulh. Photo: Georgi Kitovartistic value. It consists of a three-dimensional forehead-plate, six cheekpieces with an engraved décoration, a multitude of circular smooth applications, rings, and a bridle. Plant ornaments are presented on the plate of the forehead-plate, which resembles the symbol of power in ancient societies - the double axe. These éléments are an echo of earlier animal images, which were modified meanwhile according to the tenden-cies of development of the Thracian art during this epoch (KITOV 1992, 71). The front part of the body of a griffin, which was a favorite mon-ster in Thrace - a combination of a lion's body and an eagle's head, is depicted in the middle. The stylistic traits of this griffin give us the Connecting unit between similar earlier and later images in the Thracian art, which was miss-ing till now. The fact, that similar monuments, which were much more roughly made and with-otit an understanding of the initial meaning, are widespread in Scythia (MOZOLF.VSKII 1975, 166 FF.; MELILKOVA 1979, 37 ff. and lit.; 1981, 67 ff.), hints that their prototypes should be sought in the works of Thracian art. The forehead-plate of the Shipka tomb belongs to these prototypes. The rest of the applications of the horse ammu-nition have engraved animal images. On four of them there are three griffin heads, which are twisted spirally so that each bites in the mane of the previous one". The other two are variations of the "connected lion's paws", which are widespread in the Thracian subject-matter 12.Two silver vessels were found in the western chamber. The pitcher is of the so-called "Derveni" type 13 - with a leaf-like décoration" The closest analogy to the Shipka applications are the ones at the Mogilanska mound in Vratza (VEXEDIKOV 1975, 18 ff.).'-'The most characteristic similar applications, but carried out worse, are the ones at Panagyurishte and Bednya-kovo (now Stoyan Zaimovo, Chirpan région) (Fu.ov 1916. 18, 23, № 29, 30, 45).'1 This name originales from the village Derveni near Thes-salonica, where a pitcher with a leal-like décoration on its body, was found (ANDRONICOS 1975, 22). In fact, a pitcher with such a décoration was found already in the second hall of the last century in Rozovetz (former Rahmanli), between Bre/ovo and Pavel Banya, at about 35 km to the soutbeast of Shipka (FILOV 1934, 170, № 3, table 11, 1).11 The only whole pectoral ol this type is the one at Mezek (FILOV 1937, № 43). Two other similar, but fragmentée! pectorals are known from Vurbitza and Yankovo. L. Ognenova-Marinova made a successiti] attempi for their graphie restoration (OGNENOVA-MARINOVA 19(59, 407 ff.).on its body, which is well-known from the large Rogozen treasure (NIKOLO\'/MASHOV/IVANOV 1988, 119, 143-153). The phiale has vertical embossed edges. A pectoral could be almost en-tirely restored from a multitude of silver frag ments. It has an iron base and is covered with a silver, gilded foil with engraved plant and geometrie ornamentation. The overall outline of the pectoral is sickle-like. It had been used undoubtedly as a front collar of a chain-mail or an armor w. Other similar fragments are stili being processed and we cannot determine foi-sure whether they are pièces of a separate object or were used for the décoration of this chain-mail or armor, which is not preserved.A sarcophagus-like grave, smoothed by huge stone blocks, was uncovered in front of the tomb. No archaeological materials were found in it although it turned out to be intact. Perhaps it had been a place for a symbolic funeral.The last ones are acroteritun and six antefix-es. Ali of them are covered with plastic palmettes of a Thracian type, with leaves coiled inwards13, some of which resemble birds' or griffins' heads. Three of the antefixes are painted in pale pink and the other three in pale blue. Obviously they had crowned the edges of a fronton on a pleks. Judging from some analogies, the pink ones were along the eastern sides, and the blue along the western. Their placement and conscious ar-rangement out of the complex, which resembles a ritual "funeral", sets us before an unknown custom in the Thracian funeral practices, which needs further clarification 16.The Shipka tomb-mausoleum is a uniqueTwo more similar pectorals, but very fragmentée! were found in 1995 in Tzviatkova mound and Golyama Arsen-alka. They are in a process of restoration. So, three of the six similar pectorals originate from the Shipka-Sheynovo necropolis.''This type of palmettes prevails over the monuments of Thracian art. Besicles on the architectural détails, they are modelée! on numerous ornaments and applications for horse ammunitions from the Shipka-Sheynovo necropolis."' The cases at Strelcha and Sveshtari are the most indicative ones. A chariot is buried in Iront of the beehive tomb in Zhaba-mound. It is covered up carefully with stones, so that its wheels could stand upright. Among the stones there are two acroteriums with highly artistic images, as well as pièces of a stone door with a plastic décoration. Similarly, architectural détails, for which it is assumée! that they have not been scatterecl by plunclerers, were found in front of the tomb in Gintna mound, near Sveshtari.Fig. S. Thefägade ofthe domed torrib in the Goliama Arsenali;// mound with fallen down leaf frinii the two-leaved doorand a pari frani partiiioned w/ill. Pilota: Georgi Kilo,'Fig. 9. A small si her jag and siher pliiate frani Lesimi kova mound. End ofthe 5th Century BC. Photo: Georgi Kitov

monument of the Thracian tomb architecture and of the art of painting, also because ol the invested in it ideas. It has suggested what unex-pected discoveries could be anticipated in the Kazanluk valley. And they were not late. In 1994 a tomb, which is particular!)- important from a scientific viewpoint, was found but, however, it did not reveal attractive building techniques or archaeological malcriáis. It is in a way a tomb in a negative. It has a circular shape with a beehive cover and a corridor. The interior, however. is entirely filled with sumes, which were firmly coated with a mud solution (KITOV 1995b, 65). The device had been pillaged during ancient times. Onlv fragmented objects of armament and clay vessels were found, which allow us to say that it dates back to the end of 4 lh or the beginning of 3"' Century BC17.The following year, 1995, turned out to be the most successful in the history of Thracian archaeology18. The series of sensational discoveries continued with the discovery and research of four monumental, completcly preserved'"This device obviously belongs to the necrópolis ol the capital of Sevt III, which has exisied in the end of IV and the beginning of II I ceniur\ - Se\ lopolis. Nowadavs it is at the bottom ofthe "Koprinka" dam. Most ofthe moimcls, which bave been investigateci in the last years ili the région of Kazanluk. are out of the chronological frames of Sevtopolis. Iniposing graves and tombs date back between VIII and I Century BC. which is an évi-dence for the existence of another important city center in the région, which has not been locali/ed yet. The lit-eralure about Sevtopolis is by D. Nikolov (Xikolov 1091. 71 ff.); about other centers (KlTOV 1994, 89.)" I mean that other impôt tant monuments of Thracian antiquity like the treasures from Vulchitrun, Fanagv-urishte, Lukovit, Letnitza, etc., as well as the tombs near Kazanluk and Me/ek, for example, were found by chance. Here, for the Tust lime a short review ofthe research in 1993 is made. Silice a little more than a mouth has passed sincc the end ofthe excavations, it is natural that some formulations are not precise, and that the dat-ing is liable to further précision. I was heading the investigation, while G. Lazov, F.. Dochcva, and (.'•. Vuzvuzova from the National Histórica! Museum, K. Zafirov and F. Dimitrova from Historical Museum "Iskra", Kazanluk, the gcophysicists I. Katevski and N. Tonkov from AIM at the Bulgarian Academy of Science, other specialists, students and technical collaboratore, were participât!ng." Iti contras! with the typical tombs with a semi-cylindrical arch, where the entrance is on the narrow side and theThracian tombs and over 450 objects of muséum value, a large part of which ate unique. Lots of new data about the Thracian antiquity was obtained, some of which woidcl probably cause changes in the traditional interprétation ofthe Thracian history, culture, and religion.The tomb in Sashova mound is unique not only with its peculiar design and with the un-known so far arrangement ofthe central tomi) chamber, which is transvei se to its axis line 1", but also with the fact that it is the first monumental tomb in Thrace, which has not been pillaged and where the finierais are intact. The device has a 13-meter-long corridor, which leads to an ante-tomb chamber and through it, to the virtual funeral premises. The latter has a semi-cy-linclrical arch-", located perpendicularly to the entrance. A stone bed", over which the corpse of the first Thracian man has been laid, most probably of the king, is built to the left (to the West). He has a very well preserved bronze hel-met of a Thracian type-'-'. He has a wriggled sil-ver torqua (a bracelet for the neck) on his neck.o u i country, six in Northern Bulgaria and only one inSouthern — Mezek. With the discovery of the tombs in Slavchova and Sashova mound in the région of Kazanluk in 1995. their number has increased to ni ne. Obviously, more tombs with a semi-cylindrical arch will be found in the future and it is not impossible that some of them turn out to be earlier than the Macedonian ones. Un fortunately, the precise dating ofthe building ofthe bist two tombs in the région of Kazanluk, as well as that of most of the others. is complicateci by the fact that tlu-v had been used for a long lime, and that the materials are charac-leristic ofthe last funeral. Slavchova mound has considerable chances because under the floor ol the chamber there is a level of traces from ritual actions, which precede the building ofthe device. When the fragments of clay vessels arecleaned up, possibly pasted togelher, and analyzed, perhaps a more precise dating would be possible, fiere. I would like to mention that in 1981, near the village Slavyani, I.ovech district, a stone tomb with a semi-cylindrical cover was found. There are rcasons for it to be dated back to the end of V or the beginning ol IV Century AC.-'' The stone beds, which are charactcristic for the "Macedonian type" tombs (Vii.hVA 1994, 55), had been also buill in many typical Thracian tombs. as the beehive ones in Mezek, Malko Belovo, the newly found one in GoUama Arsenalka, in the necropolis ol Sbipka-Sheynovo, etc.--'As the discovery of a helmet of a Thracian type during archaeological excavations was considérée! an extraordinär) event, besides the one in Sashova mound, two other were found during the last suminer. The one in Zareva mound is made of bronze and has superbis made cheek-pieces with a siylized beard on them. The other one was found in a complex funeral device in the mound Fomus and is made of iron.In Honorent /¡enriela TodorovaAn iron chain-mail23 lies on his breast. The becl and the wall have fallen, a huge iron sword, an iron umbo for a shield with arch-like incisions, with which he resembles the symbol of the king's power - the double axe. A small bronze pitcher, with an egg-like body and an embossed image of a human head on the lower part of the handle, was also found there24. A silver phiale of an un-known type lay near the pitcher. A 12-leaf star is modeled from gold on its bottom. It resembles the Macedonian star from the tomb of Philip of Macedon in the mound near Vergina in North ern Greece23. The interior part of the walls of the phiale is decorated with three golden belts. The lowest constitutes the motif of the running wave, which is known from other monuments of the Thracian art as well. The middle one has alternating rhomboids and laurei leaves, which are stylized like a wreath 26. The upper belt, which is parallel to the mouth, consists of two rows of pearls, among which there are cir-cles, connected with tangents. On the bottom there is an inscription, which has not been deci-phered yet. A golden fibula of an unknown type was found al the same place. Three vertebrae with nests, incrusted with a dark blue material, the character of which is to be determined, are strung on the fibula's bow.A horse is buried to the right of the entrance. The rest of the objects from the funeral stock - an iron bridle, a great number of clay vessels, some of which imported from Greece, 150 glass beads, and many other objects of an extraordi-nary scientific and artistic value, are situated"The information that in the mound near Rozovetz (former Rahmaniii) a knitted iron chain-mail was found (SiiKOKi'ii., H., K. SffROKPIL 1898, 125) as early as the middle of the last Century, was perceived with distrust until the explosive increase of the finds of whole or frag-mented chain-mails first in Kulnovo, Shumen région (G. Atanassov's excavations), later in Doyrentzi and Smo-chan, Lovech région (G. Kitov's excavations), Ravnogor in the Rhodopi mountains (KITOV 1989, 36 AND NOTE 22), and now, besides in Sashova mound, also in Slavchova, Tzviatkova, and others near Kazanluk.2' The pitcher is in a process of a laboratory treatment." As it is known, 8-, 12-, and 16-ray stars are modelled on gold there (ANDRONICOS 1984, 80 ff.).between the skeleton of the horse and the bed.The tomb seems to have been built in the middle or in the second half of 4 ,h Century BC, and was used for more than a Century as a mau-soleum of the Thracian ruler, who was deified meanwhile. It was finally closed in the beginning of 2nd Century BC, when the last funeral was performed there27.Another unique tomb, but with merits in other aspects, was researched in Sarafova mound. It has a corridor and two Chambers. The corridor is built of stone blocks. It has had a fiat ceiling and a two-slope ceiling, covered with well-baked and even artistically made fiat and bent tiles. A horse, preserved in a full anatomica! order, is buried in the corridor. Both premises are made of bricks28. The first chamber does not have any archaeological materials. The second one was firmly sealed with a massive stone door2 '1. It had not been opened. When we opened it, we were standing in front of a dif-ficult to describe view. Bones of human skeleton and an insigniiicant quantity of silver, clay, and bronze objects, were diffused on the floor. What caused admiration and surprise, however, were the elegant outlines of the space and the belts with multicolored décoration on the walls. The colors were fresh and strong as if they had just been laid on. Belts in pompous

red, black-or-ange, violet, and pale pink alternateci one over another. The walls graclually narrow from all directions and end up in a pointed roof.The walls of the corridor and the first chamber had been decorated in the same way but27 The fact that during the entire 3,d Century BG the tomb has been functioning as a mausoleum and has not been destroyed, casts suspicion on the widespread opinion about the strong Geltic attack on the Odriss state, espe-cially in the région of Kazanluk.a This confirais the opinion, which was already expressed, about the early introduction of the brick in the Thracian tomb architecture (GIIICIIIKOVA 1975, 129 ff.).2!1 For the first time such a door is found in place. It is a thick stone piate, smooth on the outside and cassetted on the inside. Its right long side (when looked from the outside) is round and ends up and down with cilindrica] protubérances. I he lower one fus into a cove in the stone threshold, and is strengthened with lead and iron. The upper one goes into a wide and thick iron loop, which is attached to the page by means of two wedges, which were fixed in il and connected with a lead backing. The piate was firmly stuck to the pages and its opening was not an easy work. After the opening the door was freely hanging on its axis.their coloi'S have significanti)' fa deci away. The tomb at Sarafovo mound is of a type, unknown to the Thracian tomb architecture. The arrangement of belts of polychrome décoration is also a novelty. It is older than the Kazanluk tomb 30 and is an évidence of the striking diver-sity in the works ol the Thracian murai school.The discovery of the tomb at Saraiova mound and of the other devices in the région can be accepted as a confirmation of the hv-pothesis for the existence of tombs-mausoleums in Thrace- 11. Simultaneously, this tomb poses another question. VVhy were so few archaeological materials Ibund behind the firmly closed stone door? Furthermore. there were imprints of the bases of three large, probably metal vessels on the ground of lime plaster, as well as imprints of their handles near the wall. The most plausible explanation so far is the hypothesis that the gifts had been consciously taken out in a mo -ment of clanger for the Thracian state, in orcler to provide for the means for the collection of mercenaries and for the purcha.se of weapons , J . Alter that the door has been closed again and remained in this way unti! nowadays.Two other tombs were found in 1995. The one in Slavovo mound has a tomb chamber and an antechamber, opened to the south. Both are built of huge, wcll-processed stone blocks, connected with iron clamps, which were poured on with lead' 1. The chamber was pillaged in an-cient times. In spite of this, when sifting the soil, there were found a silver application with the image of a lion-griffin, an iron scepter with a handle of a stag horn, some insignii icant cléments of a gilded wreath, pièces of clay vessels. A horse in a full anatomica! state was cleared out in the antechamber. Besicles a silver application, fragments of two large amphorae, which were restored, lay there. One ol them has a rec tangular scal of the manufacturer.The most beautiful and the most architee-turally valuable beehive 11 tomb among the 22 in Thrace, was found in the mound Goliama Arsenalka. It lias an imposing façade, a rectangular and circular chamber. The latter's f loor is covered with big stone plates, arrangea in three belts around a central one, with an excavation in the middle. It obviously symbolizes the sun, and the three belts around it illustrate the idea of the old Thracians about the structure oí the world. A beautiful funeral bed is built opposite the entrance. The dome is 3,3 m high1 ', and consists of precise!)' carved and arrangée! stone blocks, weldecl together with iron clamps, which were poured on with lead. The beehive tomb was also plunclered during antiquity. The bones of the horse skeleton in the first chamber are scattered 36. Four golden applications'7, pièces of a silver gilded pectoral38, and fragments of a golden wreath, all of which had remained from the gorgeous funeral, were found in the gaps between the f loor plates and the bed. They allow us to judge that the tomb was designecl for a Thracian king, who had deceased most probably in the beginning of 5 1 '1 Century BC. It was"'A black-firnis kanth.iros wiUl vertical ribs was pariiallv recovered from fragments, which were found in the corridor. It canno! in .niv way be dateci back later than the last quai ter of IV Century BC, which is several decacles earlier than the time in which the Kazanluk tomb was built and its Irescoes drawn.111 See note 14. It has been definitely delermined strati-graphically that the tomb has been built after the re-moval ol part of the embankment of a ready mound. The found.nions lie at a level not less than I m over the old terrain. Besides, under their own weight the walls have fallen into the weak embankment layer below them and the f loor is warpecl upwards.n It is possible that this bas happened during the time of some of the Crusades of Lizimach or in the beginning of the Celtic invasions around 280 BC.the chamber. " See note 15.''The différence between the height and the diameter of the chamber is only 2-3 cm in favor of the height. This distinguishes il from the one at Mczck, where with diesarne diamele! the height is over 5 in.16 In the other three tombs the borse skeletons are in a full anatomical condition. Six more borse skeletons were found in the excavations — two in T/viatkova mound and one in four other mounds."The applications bave a rosette at one end, transverse embossed edges in the middle, and a grillin's head, when looked from above, at the other end. Similar applications, bui which were macìe of gilded silver, were found in Tzviatkova mound. and purely silver applications — in Sarafova mound. They are similar in type with the otiléis from Mezek (FILOV 1937, i\ 30 ff), Kralevo (GlNEV 1983. 31 ff.), Koprinka in Kazanluk région and Dobia Ko/nitza in Kyustendil région (Tin- RICHES or TUF THK A-C.IAN RIVERS. TOKYO, 1994, N 14, 25, 7), and others'" See note 23.used as a mausoleum subsequently. During the plunder, the two two-wing stone doors have been taken out of their axes, and have fallen on the ground.Golden, silver, bronze, and iron Ornaments, a multitude of applications for horse ammuni-tions, objects of the armament, local and im-ported39 vessels of clay, bronze, and silver, and many other archaeological materials, were found in the rest ofthe mounds in the région ofShipka-Sheynovo in 1995. With the discovery of the last four tombs, their number in the region of Kazanluk grew up to twelve40. There is no doubt that most of them are kings'. This gives us grounds to define the region around Kazan luk as the Valley of the Thracian kings. New interesting finds expect us in the forthcoming research ofthe other, several hundrcd unexca-vated mounds in this valley 41.

RéférencesANDRONIKOS 1973M. Andronikos. Thessalonique. Musée archéologique. Athènes 1975.ANDRONIKOS 1984M. Andronikos. Vergina: The Royal Tombs and the Ancient City. Athens 1984.CHICHIKOVA 1975 M. Chichikova. Advent and Use ofthe Brick as a Building Material by the Thracians in the end of IV-the beginning of III Century ВС. Известия пи Археологическия Институт 21, 1975.DIMITROV 1966 D.P. Dimitrov. About the Date of the Frescoes in the Thracian tomb at Kazanluk. Archae.ology 2, 1966.DOMARADSKI 1991 M. Domaradski. The Culture ofthe Thracians during the Late Iron Epoch in the Region of Kazanluk. -In: The Collection: Thracian Culture during the Hellenistic Epoch in the Region oj Kazanluk. Kazanluk 1991.FILOV 1916Б. Филой. Паметници па тракийското изкуст-во. Известия па Българското археологическо дружество 6 (1916-8), 1-56.Fn.ov 1934Б. Филов. Надгробните могши при Дуванли. София 1934.FlLOV 1925В. Filov. L'art antique en Bulgarie. Sofia 1925. FH.OV 1937Б. Филов. Куполните гробиици при Мезек. Известия на Болгарская Археологически Институт XI.1, 1937, 1-112.

Foi. 1990A. Fol. Polilics and Culture in Ancient Thrace. Sofia 1990.GF.TOV 1991L. Getov. Thracian Tombs in the Hinterland of Sevtopolis during the Hellenistic Epoch. -In: The Collection: Thracian Culture during the Hellenistic Epoch in the Region of Kazanluk. Kazanluk 1991.GINEV 1983G. Ginev. The Treasure from Kralevo. Sofia 1983. KITOV 1977Г. Китов. Тракийската гробница-мавзолей край гр. Стрелча. Векове I, 1977, 12-21.KITOV 1988Г. Китов. Свещени дарове в тракийска могила в Родоппте. Изкуство 7, 1988, 40-48.KITOV 1989Г Китов. Куполните гробници край Равногор в Родопите. Археология XXXI, 3, 1989, 28-41.KITOV 1990.Г. Китов. Куполните гробнпци на нос Калиакра и край Каварна. Terra Antiqua Balcanica IV, 1990, 116-121.Krrov 1992.Г. Китов. La toreutiquc thrace. Orpheus 2, 1992, 71-80.KITOV 1994a.Г. Китов. Владетелска гробница оттракнйския могилен некропол Шипка-Шей ново. Минало I. 1, 1994, 5-14.KITOV 1994b. Г. Китов. Тракийски гробнично-култов комплекс в могилата Оструша край Шипка. Пробле-ми на изкуството XXVII.4, 1994, 13-20.KITOV 1994с. F. Китов. Тракийските могили в хинтерланда на Севтополис. -В: /// международен симпозиум "Кабиле", Поселищеп живот в Древни Тракия. Ямбол 1994, 85-93.is clone by TABAKOVA-TZVETKOVA (1991, 105 ff.); DOMARADSKI (1991, 126 IT): In reality, the mounds are much more than the ones, noted in the mentioned publications and marked on the used topographie and cadastral maps. The collaborators al the Historical Museum "Iskra", Kazanluk estimate them at around 1500.Knov 1995a. Г. Китов. Траколожка експедиция за могилни проучвания (ТЕМП) през 1992-1991 г. Археологии XXXVII.4, 1995, 54-61.KITOV 1995b.Г. Китов. Тракийски могпли край с. Дунав-ци, Казанлъшко. АОР през 1994, Смолян 1995, 65-66.Knov 1995.Ci. Kitov. Das Thrakische Mausoleum bei Sipka in Sudbulgarien. Trans Europam. Bonn 1995, 245-250.KITOV (in press). G. Kitov. The Panagvurishte Golden Treasure at Short Range.KiTov/TutoDossiKv 1995 G. Kitov, N. Theodossiev. New data of Thracian Archacology and Religion from the Tumuli near Villages of Shipka and Sheynovo in the Kazanluk Region. Thracia, 11, 1995, 317-336.Li KONIN 1977V.G. Lukonin. Искусство Древнего Ирана. Москва 1977.MAZOLEVSKII 1975 B.N. Mazolevskii. Фракийская узда из Хоминой могилы. Studili Thracica 1, 1975.MARAZOV 197SI. Marazov. The Rhytons in Ancient Thrace. Sofia 197S.MELYUKOVA 1979 A. Melyukova. Скифия и фракийский мир. Москва 1979.MELYUKOVA 1981A. Melyukova. Краснокутский курган. Москва 1981.MIKOV 1954B. Миков. Аитичпата гробница при Казаплък. София 1954.NIKOLOV/MASHOV/IVANOV 1988В. Xikolov, S. Mashov, P. Ivanov. The Rogozen Thracian Treasure. -In: The Thracian Treasure from Rogozen. Sofia 1988.NIKOLOV 1991 D. Nikolov. Historiographv of the Thracian town of Sevtopolis. —In: The Collection: The Thracian (.alture during the llellenistic Epodi in the Région о/ Kazanluk. Kazanluk 1991.OGNENOVA-MARIN'C >\ A 1969L. Ognenova-Marinova. Les motifs décoratifs des armures en Thrace au IV s. av. n. u. -In: Ad. des ICInl des et. Bulk, et Sud-Est Européenne 2, 1969, Sofia.О с N E N о VA- MARI N О VA 1991L. Ognenova-Marinova. The Kazanluk Tomb - a Masterpiece of the Thracian Art. —In: The Collection: Thè Thracian Culture during the llellenistic Epodi in the Région of Kazanluk. Kazanluk 1991.R L.SSF.VA 1987M. Russeva. Tomb, Heroon, or Sanctuary? MPKI, 1987.SIIKURI'IL/SIIKORIML 1898X. Шкорпнл. К. Шкорннл. Могили. Пловдив 1898.TABAKOVA-TZANOVA 1991G. Tabakova-Tzanova. An Attribution to the Archaeological Map ofthe Région of Kazanluk.-In: The Collection: The Thracian Culture during the Hel-lenistic Epodi in the Région of Kazanluk. Kazanluk 1991.TZANOVA, G, L. GF.TOV. 1973Г. Цанова, A. Гетов. Тракийската гробница при Мъглпж. Археология 15.2, 1973.VENEDIKOV 1975II. Венедиков. Съкровището от Враца. София 1975.VENEDIKOV/GERASIMOV 1973И. Венедиков. Т. Герасимов. Тракийското ИЗКУСТВО. София 1973.VULEVA 1994К). Вълева. Тракийски и македонски монумента.\ни гробници. Проблема на изкуешвото 27.3, 1994.

Jewellery Fashion of the Western Pontic Colonies in the Hellenistic Times (from the territory of Bulgaria)Milena Tonkova

Милена ТонковаЮвелиретвошо в Западнопонтийските колонии през Елинизма (от територията на България)В статинта са разгледани елинистическите ювелирны находки от Западнопонтийските колонии. Те дават ценна информация за контактите между тези градоае и останалите цептрове от периода, както и за местните предпо-читания или художествени умения. Освен това те показват ролята на колониите при дистрибуцията на вносните стоки към вг,третността на Тракия. Импортирани или произведени в местни равотилници, те носят са раоотени в стили на гръцката елинистически бижутерия..През ранния елинистически период Одесос е играл важна роля, през средния елинистически период Месамория и Аполония са били по-активни. а през късния - доминира Анхиало. Разцветът на тези градове е. предствен и чрез пред-метите на лукса, някои от който са импортирани от задморски ателиета.Fine gold jewels, most often with polychrome décoration, were fashionable during the Hellenistic period in the colonies on the western Black Sea coast. These objects give information about the connections between the coastal cit-ics and their relations with the other Hellenistic centres, as well as about the local tastes and artistic faculties. Such finds speak also of the rôle the colonies played in the distribution of the imported goods into the interior of Thrace. Imported, or products of local WORKSHOPS, as a whole they belong to the artistic traditions of the Greekjewellery and follow its rhythm of de-velopment through the three stages of the Hel lenistic Age - Early, Middle and Late.During each of these periods différent centres from the coast were more active. Through the first one that was Odessos, during the 2nd-Messambria and part of the time - Apollonia and during the 3 ld - Anhialo. To some extent this conclusion is a resuit of the différences in the stage of investigation of the necropolises. It also reflects the peculiarities of the cultural processes that took place there. It is logicai that the Hourishing ofthe towns often found expression in luxurious gold jewellery usually imported from overseas Workshops.1 The comparisons between the jewellery fashion of the coast and that of internai Thracia. the argumentation of the date ofthe burial complexes with jewellery as well asOdessos and its hinterland Early Hellenistic jewellery fashionAlmost ail ofthe Early Hellenistic jewellery which has reached us was found in the necropolises of Odessos and its hinterland. We have no data about the fashion in the southern colonies - Messambria and Apollonia. Graves of this period with jewellery until recently were not found in Nessebar. Examples of precious metal are almost absent in the ancient cemetery of Sozopol. At the same time, gold jewellery, often masterpieces ofthe Greek goldsmiths, have inevitably presented amongst the burial ofler-ings in the rich mound graves of the interior of Thrace south of Balkan'. Obviously, these objects reached the Thracian centres through différent roads and the two Pontic colonies had not always got a primary importance (TONKOVA 1994b, 165-166).The répertoire of the fashionable jewellery in Odessos and its region includes représenta tive earrings, exquisite necklaces and finger-ings and large decorative buttons, rich clothes accessories. Most ofthe finds corne from graves dated from the end of the fourth Century tili the beginning ofthe 3 ,d Century ВС. There are adornments from burial mounds from Odessosail conclusions on the developmenl of jewellery in Thracia during the Hellenistic Age are a resull ofthe author's studies in her Ph.D. thesis on this thèmePlate I. Jewellery from the Odessos necropolis: 1-4 - Early Hellenistic Age; 5 - Late Hellenistic Age(present Varna) (ИВАНОВ 1956; CABOBA 1971; MINCHEV 1988) and from the Thracian necropolis situated not far from the city of Calata (now a quarter of Varna) (ТОНЧЕВА 1951; ИВАНОВ 1956, 92; HlGGlNS 1961, 217; МИНЧЕВ 1975). Several objects found in Kavarna come also from the same region (ДИМИТРОВА 1989, табл.15; ВАСИЛЕВ 1985, 23: табл. III, 1;ТНЕОП-OSSIEV 1994, 113).The earrings, usually with lion head terminals belong to a type which was very popular in the Hellenistic world and was disseminated in the Thrace too (ДИМИТРОВА 1989, 3, табл. I, 1-3, 5. - here PL I, 3). There were also earrings in the form of a disc. Wonderful examples of this type were found in mound No 6 in the necropolis of Galata (ТОНЧЕВА 1951, 61, обр. 112 a, 6. - here Pl. II, 4). In mound No7 there was also one local imitation ofthe same type (МИНЧЕВ 1975, 137, 140, табл. III, 2-4 - here Pl. II, 6). Closest parallels to the discs from Calata are the earrings from Kyme, Asia Minor (MARSHALL 1911, N 2059) and from South Italy (VAN DEN DRIESCIIE 1971, 88). From Odessos comes a pair of disc earrings executed with perfection. They have pendant shaped as winged female figurine, identified usually as Nike (CABOBA 1971, 6-8, обр. 6-10. - here PI. I, 2) . These earrings with complicated construction made with great skill have exact parallels from Izmit, situated on the coast of Asia Minor at the Straits and also from North Greece (FlRATLl 1964, 109-110, pi. 43, 2; DEPPERT-LIPPITZ 1985, 228, fig. 165). Though these examples were found at places situated quite far from each other, their style and way of manufacture give reason to consider that they were made in one and the same workshop in the Aegean region. As far as the identification of the figurines is concerned, most reasonable is the opinion of M. Andronikos, according to which they do not represent Nike but a female hypostasis of Eros (ANDRONIKOS/YALOURIS 1980, 136). It is based on the insignia fairy from Varna - a rhyton and phiala.The necklaces from Galata, made of simple spherical beads (ТОНЧЕВА 1951, 61, обр. 113.-here PI. II, 3), as well as those from Varna, represent a popular Greek variant (RuXER 1938, 381). Such were also found in the interior of Thrace (Филов 1937, 75, 77, обр. 33, 8-9; 84, 3). Another kind of Greek necklace, made both of simple and of decorated beads, and a pendant shaped as a bull's head is typical of Odessos (CAROBA 1971, 5, обр. 5; MiNCHEV 1988, 463, pl. 70, 1.-here Pl. I, 1). It has no parallels in Thrace but is typical of the jewellery of the colonies from the coast of Asia Minor and the northern Black Sea coast, especially for Pantikapaion (GREIFEN-HAGEN 1975, fig.l; AMANDRY 1963, 234, fig. 138; ТОЛСТОЙ/КОНДАКОВ 1889, 59, обр.79; MINS 1913, 400, tabi. 12, g; GREIFENHAGEN 1970, 42, tabi. 19, 6-8). Parts of necklace from Odessos belong to a comparatively rare type of Greek jewellery consisting of cylindrical beads and a pendant in the shape of a pyramid (ИВАНОВ 1956, 93, обр. III, 2). Similar one was found in Istria (BURDA 1979, kat. 34).The fingerings from the first period have a smooth plate or a décoration in relief. On the spécimens from the necropolis at Calata this is a représentation of a iemale face (ТОНЧЕВА 1951, 60, фиг. 102-103; МПИЧЕВ 1975, 137, табл. III, la, 6.- here. Pl. II, 1- 2 ) and on the ring from Varna - of Eros (ИВАНОВ 1956, 89, табл. I, 2.- here Pl. I, 4). The big buttons or claps in the shape of dises are also characteristic of the necropolis of Odessos (ИВАНОВ 1956, 89, табл. I, 2. - here Pl. I, 4). They w ;ere being fastened by means of a cylindrical élément and not of pin or a fibula. The latter is typical of similar adornments from Messambria (ГЪЛЪБОВ 1955, 141-142, обр. 7).The adornments from Odessos belong to types weil known in the Early Hellenistic Period. Most of these objects are among the best examples from this time and their style, as well as the techniques which were used, like for in stance the earrings with the winged figurine, give a reason to consider them real masterpiec-es. They bear the characteristic of the typical of the Greek art realistic style. All techniques known at that time were used by the artist who made them. Among them is hammering on a die to obtain relief représentations on earrings, rings and pendants. Only in one case casting was used for the making of the winged female figurine from Odessos. For décoration of most of the objects was used fine granulation for cov-ering the surface, marking the centres of rosettes and spirals, for covering the edge of the disk-shaped earrings and buttons and only in one case (the necklace of cylindrical beads) for covering the whole surface. Filigree was used for the outlining of all kinds ol éléments of the décoration. More rarely were applied inlay and enamel for obtaining polychrome impressions (TOHKOBA 2002). With little color stones were marked the eyes on the lions' heads on two earrings

from Odessos. With enamel was decorated a pendant of a necklace in the shape of a pyramid from the same place. There was used the technique of covering the hole élément with blue enamel, a mannet characteristic of the late fourth Century ВС as well as of the following periods (HOFFMAN/DAVIDSON 1965, 10; RLXER 1938, 381). Typical of the imported Greek adornments from the région of Odessos is the applying of a technique which has not been often describecl in publications - filling, consisting of cork or resin for making some éléments firm, like for example the beads and the pendants shaped as a bull's head or pyramid. In Thrace, according to our observations, this technique was used for the making of the gold wreath from Rozovets (Филов 1934, 164-166).There is no doubt that more of the objects de-scribed above were imported in the colonies on the Black Sea coast. Notable is their great resem-blance to adornments from the Aegean région where were situated the crafts centres creating the jewellery fashion during the Early Hellenistic Period. As it was pointée! out, some adornments, like the winged figurine from Odessos and the necklace with a bull's head, have exact parallels from différent régions of ancient Greece. To our opinion, the présence of similar and even identica] objects of this kind which represent a long tradition in the Greek jewellery typical of these Black Sea centers, could be explained with the fact, that these places were situated on the trade route between the eastern Mediterranean and the Western and Northern Black Sea régions. The population in the latter régions was consumer of fashionable goods, disseminated from one and the same groups of famous Workshops in the Aegean région. About the characteristic features of these Workshops have written several authors like St. Miller (MILLER 1979,8,49-51) and P. Amandry (AMANDRY 1953, 88). For the présent, as far as these régions are concerned, we cannot speak of another direction of dissémination of the early Hellenistic jewellery (for example from north to south).Plate II. Jewellery from the thracian necropolis of Galata - Early Hellenistic AgeThe popularity of the importée! Hellenistic jewellery naturally resulted in imitations made in locai workshops. Many finds from the region of the western Black Sea coast speak of their production (COJA 1962, 115-119; МИНЧЕВ 1980, 19; KOLKOWNA 1980; TONKOVA 1994a, 185). Such adornment, obviously preferred in Odessos can be found among the earrings with lions' heads and in the shape of dises, as well as the finger-ings with a plain or relief plate from Galata. Such are also the gold lamellae from Kavarna. It is not easy to evaluate the artistic of the crafts-men representing the différent workshops. Among the adornments there are some, the quality and the style of which are very différent from those ofthe imported (МИНЧЕВ 1975, 141), but there are others which differ only in some détails concerning the décoration or the workmanship. The Iater objects could be con-sidered imported as well as produets of skilful locai craftsmen.The assortments from Odessos are very similar to those from the necropolis at Galata and this can be explained with the trade activities of Odessos which was a mediator in the proc-ess of dissémination of imported goods into the neighboring settlements (БРАШИНСКИ 1970, 15).However, it is possible that the locai fashion had its own peculiarities in the différent districts. For example in the burials from Odessos most often are presented earrings with lions' heads and necklaces with a pendant shaped as a bull's head. These varieties are not represented in the necropolis at Galata. Here have been found mostly disc-like earrings without pendants and fingerings with a relief représentation of a fe-male face which are not known from Odessos. However, these adornments represent only varieties of the main types and their distribution could be a chance phenomenon, or they might have been used in différent time within the boundaries of the Early Hellenistic Period which is diff icult to be established.Several types of jewellery were typical of Odessos and its district during the period -différent disc-like earrings and earrings with lions' heads, necklaces with a bull's heads pendant, and rings with plain or decorated in relief plate. They are decorated with floral motifs or figures including anthropomorphic ones. Of those, only the lion-head earrings especially preferred by the Thracian aristocracy were dis-seminated in the interior. This is an expression of an intentional choice made from among theHellenistic jewellery coming from the colonies, because only the traditional forms and motifs were accepted in Thrace. The comparison between several such examples of this type of earrings from Odessos and some Settlements near the Balkan (without engraved spirals on the col-lars) shows that in Northeast Thrace this type came from Odessos where it was first imported (ДИМИТРОВА 1989, 10).Jewellery fashion of the Middle Hellenistic Age - the workshops of Odessos, Messambria and ApolloniaDuring the 2'"' period of development of jewellery, coinciding with the Middle Hellenistic Period (2 , , d half of 3 rd and the 2"d Century ВС), gold adornments typical of the Hellenistic fashion were disseminated extremely seldom in the interior of Thrace. In these régions were populär the traditional Thracian forms and motifs, imported La Tene jewellery or adorn-ments macie in locai workshops influencée! by the La Tene ones (ДомАРАДСКИ 1984, 138-142: TONKOVA 1997). Almost ali Hellenistic adornments were found on the Black Sea coast not in the interior. As a ride these are new types or developed jewellery forms and motifs known from the Early Hellenistic Period.OdessosEvidence of the active iole of Odessos during the second period is one burial with finds including gold jewellery - a necklace consisting of band-chains with a medallion and appliqués decorated with relief représentations of Eros, Aphrodite and Artemis and a hoop earring with a lion head terminal (Munte 1947, 239-241, обр. 1-3. - here Pl. I. 5). The stylistic pccu-liarities ofthe adornments characteristic ofthe end of 3"' and the beginning ofthe 2"d Century ВС give reason to date the burial a Century later than the date pointed in the first publication on them. The busts ol the deitics represented on the necklace are typical of the jewellery fashion ol this period. The closest parallels of these images are from the eastern Mediterrancan coast (MILLER 1979, 33, pi. 20 a; 21; DEPPERT-LIPPIT? 1985, 278). Their style and iconography are similar but the workmanship is very différent. For the making ofthe medal lions from Odessos were used the traditional ol the period techniques and no enamel or inlay were applied. This professional conservatism speaks that the workshop in which they were made was situateci far from the Mediterranean centres of jewellery production, which were leading in the estab-lishing ol the fashionable for the period polv-chrome style. Good évidence of the dating of the find gives the earring which can be dated to the 2'LD century ВС. It represents a late variety of the earrings with lion-head terminais and its éléments (hoop, collar, proportion) have parallels only from the territory of present Norihcasiern Bulgaria, of the northwestern and northern Black Sea coast (ДИМИТРОВА 1989, 3, 8, табл. I, 16, Вариант II). Therefore, we may suppose that this is a local variety. Odessos is one ofthe possible centres of production of such jewellery or at least one of the centres whence they were disseminated. Almost identica! earrings were found in Thracian territories near the Balkan to the north of it (ДИМИТРОВА 1989, 9) with which Odessos maintained active contacts like in the previous period. This workshop had createci its own aesthetic conception (though within the frames ofthe Hellenistic fashion) and defendeel it on a high professional level.

Another set of adornments with unknown origin has characteristic features typical of the sanie workshop. It could be related with Odessos as well as with other colonies situateti to the north of the Balkan. This find consists of a hoop earring terminating in a head of a lion-grillin and several éléments of a necklace - a medallion shaped as a disc and crescent-like pendants (Pl. IV). They could be dated to the end ofthe 3"' and the 2ND Century BC. This type of necklace and earring bas close parallels among the Greek adornments of différent centres. However, identical spécimens or objects with identical characteristic éléments were found only on the northern and northeastern Black Sea coast where most likely they were made (ДИМИТРОВА/ТОИКОВА 1989, 70-75).Of interest is a pair ol earrings with bull-head terminais about which there is information that were found in the district of "Dionysopo-lis (present Baltchik) or in Dobroudja" (Филов 1910, 225, обр. 1.- here Pl. III, 2). They could be taken as évidence of the iole of mediatore which the Black Sea centers playeel in this region. These earrings are considered produets ofPlate III. 1. F.arring from Kavarna - Early Hellenistic Age; Earrings from the région of Balchik or Dobrudja - Middle Hellenistic Agean eastern workshop because of the characteristic stylization of the bull's head (ВЕНЕДИКОВ/ ГЕРАСИМОВ 1973, 101). Most of the identical objects were found on Cyprus where we may look for the origin of the type (HADACZEK 1903, 46; HICCINS 1961, 161, 213). Conservatism is characteristic oí its development, which might be explained with the supposition that it was tra-ditional in the centres where it was produced. I. Venedikov has dated the earring to the 3nl Century ВС (BEI 1ЕдпКОВ/ГЕРАСИМОВ 1973, кат. 184). In considération of their closest parallels, we may date them more precisely to the period after the middle of the 3rd Century and evenPlate IV. Set of Jewellery with unhnown provenance - Middle Hellenistic . igeto the end oí the 3"' and the beginning of the 2nd Century ВС (HOFFMAN/CLAER 1968, kat.76; DEPPERT-LIPPITZ 1985, fig. 191). This date is con-firmed also by the techniques applied - enamel, pseudo filigree and pseudo granulation. The earliest earrings with enamel found in Thrace are from a grave from Messambria dated to the second half of the 3 ,d Century ВС (ЧПМБУЛЕВЛ 1964, 58, обр. 3, а-в). In a grave from Apollonia (présent Sozopol) dated to the etici of the 3ul Century ВС were found earrings decorated with pseuclo filigree and pseudo granulation (МЛЛДЕНОВА 1963, 294, табл.159). The pro-portions between the différent éléments of the earrings with bulls' heads which are similar to those of the earrings with lion-head terminais from the second period (ДИМИТРОВА 1989, 8-9, вариант II - here Pl. I, 5 ) also support the sup-posecl date.MessambriaMost of the finds from Messambria can be referred to the very end of the 3 ldand the first hall of the 2'"' Century ВС. This mark a com-paratively short but very fruitful period of the development of jewellery in the colony. These chronological boundaries have been established considering the dating of the burial complexes as well as the style of the adornments offered in the graves.In the ont set of their study the jewellery from Messambria has been referred to the second half of the 3"' Century, but now they can be related with a better certainty to the jewellery fashion of the 2ndCentury. I. Galabov has dated the rich graves with gold jewellery generally to the 3"' Century ВС, poiiiting out grounds certain complexes to be dated also after the mid-die ofthe $** century (ГЪЛЪБОВ 1955, 129-147). In an article devoted espccially to the jewellery I.Frel has dated most of the jewellery from Mes-sambria to the period around the middle of the 3 rd century BC (FREL 1963, GÌ- 69). In the graves which were excavated later and dated to the 2 nd half of the 3 ,d and the beginning of the 2" d century BC were found many spécimens belonging to the same types and even identical ones (ПЕТРОВ/ЧИМБУЛЕВА 1963, 26; ЧПМБУЛЕВЛ 1964, 61; С IMBU LE VA 2005, 91-103). In his turn M. Pfrommer dated the adornments from Messa mbria to a shorter period - from the end of the 3"' to the beginning ofthe 2"d century and pointed out that one of the complexes with adornments carne from the second half of the 2"d century (PFROMMER 1990, 249- 250, FK 95-98).These chronological frames are accepted in the present study on the base of the following arguments. The earlier complex with jewellery in polychrome style is dated in the very end of the 3"' or the beginning ofthe 2"d century according to the date of a black-glazed cup decorated with a rosette and a frieze of dolphins in a West slope style. A cup from Pergamom with a rosette in the same style is related towards 220 BC (SCIIAFER 1968, 58-59, Taf. 10, D2), and another similar cup from Messambria, but with a différent frieze, is dated in the 2nd century (OGN ENOVA 1960. 230, Abb.9; PFROMMER 1990, 250, К 98, réf. 2035). The blossoming of the jewellery fashion in Messambria continuée! at least to the 3 ,d quarter of the 2nd century. Grounds for this conclusion gives the cup with a relief décoration with a frieze of galloping bigas with Nike and flora! patterns found in a grave abundant in gold jewellery (ГЪЛЪБОВ 1955, 134-135, обр. 5). It has been considered as a product of one of the most significant Ionian workshops functioning in the late 2" dcentury. For the date of the articles from Mesambria of particular importance is the fact that the production of the workshop, called "Atelier du Monogramme", was in circulation before 125 BC, too, when a Celtic oppidum was destroyed and where fragments of vases of this type were found (LAUMO-MFR 1977, 131-132).The fact that several types and components of décoration were repeated so often can be expiai ned by the relative cphemeral flourishing of the splendici jewellery fashion in Messambria. The adornments from Messambria are mainly golden, most of them with polychrome décoration. In this city were popular the hoop earrings terminating with a head ol lion-grif-fin, head of a maenad or a protome of Pegasos; chains with golden terminais decorateci with a colour bead and a head of a lion-griff in, spirai snake rings, ring with a profiled bezel as well as brooches. Here we would like to point out some arguments concerning their dating. The earrings with a head of a maenad (ЧИМБУЛЕВА 1964, 58, обр.З, а-в.- here Pl. V, 4; CIMBULEVA 2005, 104-105, fig. 17/1) were popular in the 3 rd century and later on (HlGGlNS 1961, 162; Greifenhagen 1975, 58-59, pi. 471, 2, 3; Marshall 1911, N 1699-1700). The earrings with a forepart of Pegasos (ГъАЪБОВ 1955, 141, обр. 15, a, 6) have close parallels of the 3 ld century BC found at Montefortino at Arcevia (HADACZEK 1903, 50, fig. 90; for the date cp. HlGGlNS 1961, 164). M. Pfrommer (1990, 249, OR 471) dates the examples from Messambria in the early 2'"' century. A pair of brilliant hoop-earrings terminating with a head of a lion-gi iffin and a beaci of cornelian was found in a grave from Messambria with materials of the late 3 rd - 2nd century BC (CIMBULEVA 2005, 99-100, fig. 13/1). The very characteristic of Messambrian chains with golden terminais with the same motif (Гълъвов 1955, 141-144, обр. 9; 10, д; ПЕТРОВ/ЧИМБУЛЕВА 1963, 25; ЧПМБУЛЕВЛ 1964, 58, обр.4, а, б. - here Pl. V:l) have many parallels of the end of 3 rd and the next century (GREIFENHAGEN 1975, 119, pl. 9; HlGGlNS 1961, pl. 51 B; MARSHALL 1911, N 1964; МАКСИМОВА 1979, 54, фиг. 10). However, some of the terminais from Messambria have some peculiarities like the elongated silhouette ofthe lions' heads, collais profiled like triangles and other characteristics of the style repeating in a great number of articles, a fact showing that they are a product of one and the sanie workshop.Another peculiarity of Messambrian jewellery fashion are the spiral serpentiform fin-gerings, a type broadly attested in the Greek jewellery (GREIFENHAGEN 1975, 119, pl. 9; HiG-GINS 1961, pl. 51 B; MARSHALL 1911, N 1964; МАКСИМОВА 1979, 54, фиг. 10). A fingering with a snake's head was found in a grave from Messambria of the end of the 3"' century BC

Plate V. Jewellery from necropolis of Messambria - Middle Hellenistic Age(ЧиМБУЛЕВА 1964, 57, обр.1; cp. also the com-mentary above). Similar to that but terminating in a head of a démon and with inlay décoration is another well-known fingering from Messambria (Pl. V.2). Taking into considération the style of the ring it has been dated to the middle of the 3r , lcentury (ВЕНЕДИКОВ/ГЕРАСИМОВ 1973, кат. 202) or the first half of the 2,UL century BC (DEPFERT-LIPPITS 1985, 273-274).According to some opinions the earrings with a demon's head could not be Greek (FREI. 1963, 66) but might be Thracian (Гъльвов 1955, 135; ВЕНЕДПКОВ/ГЕРЛСИМОВ 1973, 102). However, the opinion that they have a Thracian origin is disputable since there are spiral bracelets with identical images identified as Ketos found in several Mediterranean centres - from Eretria, of the end of the 3,D century BC (HOFFMAN/DAV-IDSON 1965, N 68), and from the hoard Carpe-nisi (?) in Thessaly, of the first half of the 2ML century BC (AMANDRY 1953, NN 262-263; 1963, 249). A bracelet of this variety is represented on the hand of Artemis on a médaillon from the same hoard. This personage is represented on other kinds of adornments too (AMANDRY 1953, 118).Characteristic only of Messambria are also the rings with a ptofiled bezel. There are six rings of this type belonging to two variants. The first aie with broadened shoulders which join the piate forming an acute angle (ЧПМБУЛЕВЛ 1964, 58, обр. 2, a; 60, обр. 26). The second are with straight shoulders (ГЪЛЪБОВ 1955, 141, обр.9, г,.д; 145, обр. 10, а, б). Three of the rings are local imitations. This type is characteristic of the period 3" l-2"<1 century BC (Laffîneur 1980, 414; Henkel 1913, 103). Rings, identical or similar to those from Messambria were found in Crete, Thessaly, Kertch and Tarentum, oth-ers now belonging to the collection "Canello-poulos" (HicciNS 1961, 174, pl.54, d; AMANDRY 1953, 105-106, pl.XII, fig. 65; ONDZEJOVA 1975, 35, pl. 1,11, N 4; LAFFÎNEUR 1980, kat. 106, figs. 115-116; ALESSIO 1985, 296, kat. 226). A glass ring belonging to the first variant was found in a grave in Apollonia of the end of the 3 ,d or the beginning of the 2'"' century ВС (МЛАДЕНОВА 1963, 310, табл.166, N 1000.- here Pl. VI, 6).The brooehes are another typical représentative of the fashion of Messambria. This kind of adornment consists of a plate with a fibula for fastening il. Five of those were found - three gold ones, one made of silver and one made of bronze (ГЪЛЪБОВ 1955, 141 сл., обр.7; 8, б; 9, б; 11; ЧПМБУЛЕВА 1964, 58, обр. 5.- here Pl. V, 3,7,8). Only one of them could be considered imported (ЧПМБУЛЕВА 1964, обр. 5. - here Pl. V, 3). Similar to it (as far as the shape, the style and the détails of the décoration are concerned) are two brooehes from Melos from the Ул-2пЛ century BC which are considered Ionian production (HUFFMAN/DAVIDSON 1965, 196, N 74). The way the brooehes were fastened also signifies that they date in the 2nd half of the 3 ,d century or later on (ДОМАРАДСКИ 1984, 139). According to some opinions these decorative plates have a mutuai origin with the Thracian pectorals (ВЕНЕДИКОВ/ГЕРАСИМОВ 1973, 106). However, their style and construction as well as the point-ed out comparisons with similar adornments show that they were used in more conventional way - to fasten the piece of cloth on the shoulder or on the bi east.I. Fiel divided the adornments from Messambria into two groups - imported and produced in a local workshop according to the quality of the jewellery workmanship (FREL 1963, 63-65). In the first one are included objects which can be considered belonging to the masterpieces of the Hellenistic jewellery. Many adornments be longing to several types and variants and even identical objects were found in Messambria. This could be explained with the links of Mes sambria established for a short period with one or several jewellery centres where these similar objects were made. It is difficult to locate thèse foreign centres because of this period was characteristic homogeneous style of jewellery which makes the régional differentiation not easy to establish (MILLER 1979, 50). Very often almost identical adornments are found on the north-ern and the western Black Sea coast, in the Aegean région, in the Eastern Mediterranean région as well as in South Italy. In spite of this fact, it is reasonable to look at the Aegean région for the centers with which Messambria was in contact because there were found the closest parallels belonging to the same types, variants and even identical objects. The homogeneous style and the high quality of workmanship of the gold jewels from Messambria can also find another explanation which seems to be more reasonable. These characteristics are perhaps, sooner, an indication of the high professional-ism of the local craftsmen and workshops. It is more probable that Messambria itself, showing an economie prosperity in this period, would have been amongst the leading centres of Greek jewellery.The adornments from Messambria give rea-son to draw conclusions on the development of the Hellenistic jewellery in general. They rep-resent évidence illustrating the change in the jewellery fashion after the end of the 3"1 and the beginning of the 2nd century, represented by new forms and motifs, executed in a différent style. The brooehes can be considered as a new kind of adornment. Many of the examples from Messambria are decorated with a winged thunderbolt. New forms were accepted espe-cially among the rings - spiral rings and such massive or hollow with a profiled bezel. As far as the other kinds of jewellery are concerned new motifs came Ulto use. The hoop earrings for example were decorated with lion-griffin, maenad, forepart of Pegasos. The chronology of these hoop earrings offe red here (the end of the 3"'and the first half of the 2" d century BC) confìrms the B. Deppert-Lippitz's supposition about the time of introducing of the différent motifs in the Hellenistic jewellery. According to it, the hoop earrings were decorated first withPlate VI. Jewellery from necropolis of Apollonia - Middie Hellenistic Agelions' heads and then appeared the other figurai représentations (DEPPERT-LIPPITZ 1985, 202). According to the examples from Messambria it can be supposed that this change occurred around and after the end ofthe 3RD Century. The dating of the spiral serpentiform fingerings to the end of the 3R<1 or in the first half of the 2ND Century makes the chronology of the dissémination of this type more precise. This fact may be used as a fulcrum of the supposition that the spiral rings as well as perhaps the spiral bracelets were in use in the Middle and the Late Hellenistic Period and not earlier (PFF.ILF.R-LIPPITZ 1972, 114; DEPPERT-LIPPITZ 1985, 273).Another characteristic feature of the jewel lery from Messambria is the polychrome décoration (TonROBA 2002). Almost all objects are decorated with inlay and one with enamel. According to the publications the stones used are opal (actually cornelian), amethyst, red, green and brown stones, blue glass pearls etc. The finds from Messambria have helped for making more precise the chronology of one typical of this region type of jewellery - the necklaces with terminais composed of a colour bead (of cornelian or glass paste with red colour, according to professional expertise performed rccently by Ruslan Kostov) and a lion-griffin head. They have shown that in the end ofthe 3,dand the beginning ofthe 2'"'century the golden collar was replaced by a colour stone bead or a glass one in a gold casing. From the interior of Thrace, the early Hellenistic chains with gold terminais from the mound of Mezek (Филов 1937, 77, обр. 84, 4) represent a suitable example for comparison. M. Maximova has recorded a similar observation on the chains from the Artuhovsky kurgan. According to her the change took place around the middle of the 2"D Century ВС (МАКСИМОВА 1979, 34). According to the existing date of the complexes with chains from Messambria obviously tins change had already occurred a little bit earlier. It has to be taken into account that in one ofthe complexes along with an adornment of this type the already described cup with relief décoration which, as it was mentioned, dates after the middle ofthe 2"D century.

The second group of adornments from the cemetery of Messambria consists of gold foil imitations of originai gold spécimens (Pl. V, 6-8) which are products of locai workshops. Since they are fragile and their workmanship is not precise, they have been considcred as objects used in the funerary rites (ГЪЛЪБОВ 1955, 138-139; Frei 1963, 63). There are imitations of the most kinds ofthe "solid" adornments from Messambria like earrings with a maenad head (Pl.V, 6), chains with lion-griffin terminais (Pl.V, 5), rings with profiled bezels, the snake fingerings. Through other examples made of gold foil like disc earrings with a pendant shaped as Nike, earrings with a pigeon, brooches with figurai compositions etc. (ГЪЛЪБОВ 1955, 135, 144, обр.8, в, Г; 11, 14) we receive information about other types of original gold adornments which are expected to be found in Messambria. The jeweller has tried to make a relief représentation without paying much attention to the détails. I. Frei supposes that they were made into imported dies (FREI. 1963, 65). According to me, it is possible that they were hammered over mod-els of perishable material. Another manner for manufacturing some of the décorations is also presumable. The great resemblance to "solid" adornments front the sanie necropolis, as well as the often amorphous character of the images, makes us suppose that they were made by pressing the foil on original gold objects ofthe same type. According to the observations of P. Amandry (AMANDRY 1963, 215) in this way most likely were made imitations of adornments be-longing now to the collection of H. Stathatos.ApolloniaIn Apollonia too, the Middle Hellenistic Period was marked by flourishing ofthe jewellery fashion. The number of the gold adornments increased. In fact, almost ali gold spécimens found in the ancient necropolis of Apollonia be-long lo this period (МЛАДЕНОВА 1963, 293). In a grave of the end of the 3 ld century was found a ring with a relief représentation of Aphrodite and Eros, terminais of a necklace with a garnet in a casing and a Negro head and hoop earrings with a head of a maenad (МЛАДЕНОВА 1963, 302, 294-296, N 956,909-912, табл.158, 159, гроб 702.- here PIVI, 1,3,4). Another pair of earrings ofthe same type but representing another variant was found in a grave of the end of 3 r , 1or the beginning of the 2nd

century ВС (МЛАДЕНОВА 1963, 296, N 913-914, табл.159.- here PIVI 2 ) . The fusi two finds can be considcred Hellenis tic adornments imported in Apollonia because of their complicateci construction, precise work-manship and numerous parallels among the Hellenistic jewellery. There is not évidence that in Apollonia there was a workshop with these professional characteristics.The number of the finds from Apollonia is not great so we should not draw general conclusions. However each of the objects gives opportunity interesting observations to be carried out. The ring with représentations of Aphrodite and Eros (pl. VI, 3) was found in a grave from the end ofthe 3 ,d century BC, bui J. Mladenova has expressed the opinion that its shape is closer to the 4 ,h-century rings, so she has dated it "not later than the end of the century" (МЛАДЕНОВА 1963, 300). It is true that the shape (hoop Utting the from of the finger, round Shoulders and raised bezel or plate) relates it to a type which existed lòr a long period of time among the Hellenistic jewellery (BOARDMAN 1970, 219, type XI, XII, XIII), but the images représentée! associâtes it with the production of the period 3 r , l-2ndcentury ВС. Two parallels come from this time - a ring from Tanais and a die for production of similar rings from Tirytake (K .OLKOWNA 1980, 112-114). Another example - the image on a ring from the board Carpenisi (?) in Thessaly (AMANDRY 1953, 105-106) is closest to that from Apollonia. These images were very populär in the 2"d half of the 3 ,d century BC and later on, a fact confirmée! by many meclallions ofthe same period from Kampanari, Thessaly as well as from the northern and western Black Sea coast (GREIFENHAGEN 1975, pl. 68, 4; HOFFMAN/DAVID-SON 1965, N 91; AMANDRY 1953, 99-100, N 235; GREIFENHAGEN 1970,40, pl.17; МЛАДЕНОВА 1963, 299, табл. 158A).In the same grave of the end of the 3nl century were found also the terminais of a necklace (Pl. VI, 4) with obliterate Negro heads of colour stones, probably garnet. For the reconstruction of the motif we have found a base in modem earrings and necklace terminais. The closest parallel of the manner the hair is représentée! is the earring from Kyme in Asia Minor of the end of the 4'1 ' century or later (HiCGiNS 1961, pl. 47G), and of the construction of the whole fastener - the necklace from Buelva dateci to the 3" l-2"' lcentury BC in accordance with the dating of the necropolis in which it was found (RENDIC-MIOCEVIC 1959, IV, 15, fig.5). It supposée! that the necklace and the earrings with Negro heads from Buelva had come from Tarentum. Reason for this statement has not been the motif, which is considered of orientai origin and typical ol Alexandria but some peculiarities of the technique used as well as the style. Considering the great resemblance between the fastener from Apollonia and the earring from Kyme we mayPiale VII. Jewellery from a burial mound of Anchialo - Late Hellenistic Agelook for a connection between this find and an eastern workshop. Other parallels to the fas-tener from Apollonia can also be pointed out - from the muséum at Houston, dated to the late 3 rJ century BC (DEPPERT-LIPPITZ 1985, 221, fig. 157), from Melos, dated after the 3 ,c l century BC (MARSHALL 1911, pl.XXXVI, N 1961), etc.The earrings with female head (pl. VI, I) from the same grave are not of good quality. The craftsman had a good die for the face but the rest of the éléments were not carefully made. The décoration of the collar is hammered on the inner side (pseudo-filigree and pseudogranulation) and the places of the joints are not covered. The hoop is made of gold band which makes it unstable. The local craftsman did not follow exactly the pattern of the original earrings (compare the earrings from Messambria) and applied a composition known from the earrings with animal heads.The second pair of earrings of this type (pl. VI, 2) could be considered product of a local workshop. The earrings are quite precisely manufacturée! and bear traces of a long use. Ob-viously they were roughly repaired - the front part of one of them was replaced by a plain plate, perhaps because of lack of a suitable die.The style of the adornments from Apollonia is différent from those found in Odessos and to a great extent from the Messambrian ones. This faci supposes connection with différent Hellenistic centres and limited links between these col-onies themselves. We may, however, speak about some similarities between the taste and fashion of Apollonia and Messambria - at both places were popular earrings with a head of maenad - but the adornments belong to différent vari-ants so they could not be considered évidence of direct links betweçn these two cities.For this period loo there is not évidence that Messambria and Apollonia were mediators in the dissémination of the Hellenistic jewellery into the interior of Thrace. In Thrace there are no traces of the jewellery fashion popular in the two colonies and as a whole the gold adornments (all of them imitations of Early Hellenistic ones) are very rare. During the 2"' lhalf of the 3r , 1and the 2MLcentury BC the culture in Thrace was, as it has been mentioned, under the strong La Tene influence and the leading tendency in the development of jewellery was différent.Jewellery fashion of the Late Hellenistic Age: jewellery of AnchialoWe have scarce évidence about the development of the jewellery in the colonies on the western Black Sea coast in the period 1" century BC - 1 "century AD. There is almost no information about Apollonia and Messambria. The few late Hellenistic and early Roman adornments (a gern and a fingering with a gern, ДИМИТРОВА-ММЛЧЕВА 1980, 9 с бел. 11) found in Odessos will be discussed after their publication.

A rieh find of gold adornments from Anchialo (présent Pomorie) can be outlined against this general situation. It consists of a pair of hoop earrings with a figurine of a sphinx and another type composée! of plate with inlayeel stones and an amphora pendant, two necklaces - one of plaited band with amphora-like pendants and another one consisting of separate éléments and lion-heacl terminais, and a golden funeral wreath. The adornments are from a rieh burial mound dated to the end of the Iя Century BC or the beginning of the I*1 Century AD (БАЛАБАНОВ 1976, 4, 28-30 - here PI . VII). Most of ihese objects are related to the late Hellenistic jewellery (ДИМИТРОВА 1982, 3, 35 с бел.6) fashion and only some of them could be dateci to the very end of this period to which also belongs the burial itself. Though the two pair of earrings and the plated band necklace belongs to tvpes which appeared in différent periods they have similarly executed éléments so they make a set createci by one and the same jeweller.The earrings have inlayed stones and amphora-like pendants {Pl . VI fi). This type of earrings appeared, and différent variants were being disseminated, in the period 2 l ,d—Iя century BC (HIGGINS 1961, 166, type 5C; DEPPERT-LIPPITZ 1985, pl. XXXI). The necklace (PI VII, 4) could hardly be dateci after the beginning of the 2 ml century BC, which would lead some changes in the conclusions concerning the development of this type. According to the acceptée! for the présent dating the necklace from Anchialo is not only one of its late représentatives but it is separated by more than a century from identical spécimens from the hoard from Halmyros in Thessaly (RUXER/KLBCZAK 1972, 239, pl. XII, 1, XXXI, 3, fig.8,h; AMANDRY 1953, 110-112, pl.XIII, kat.252; SEGALI. 1938, 39, N 33, pl.XII). There would not have been such a contradiction if the supposition of R. Higgins concerning the necklaces with polychrome décoration was taken into considération. According to it "the terminais decorated with inlayeel gar-net appeared on a later stage, probably not befóte 200 ВС" (HIGGINS 1961, 168). The necklace from Anchialo cannot be dated to a period later than the l , ! half of the 2"'1 Century BC. To the same time is dated an identical necklace from Messambria recently displayed in the History Museum of Nessebar (ЧПМБУЛЕВА/КОЖУХАРОВ 2000, 84, обр. 1).The earrings with a figurine of a sphinx (p l . VII, 3) represent a variety of the earrings with whole figures. Though R. Higgins has not paicl special attention to the period of dissémination of these earrings, he has pointed out that above the figures ustially there is an inlayed garnet and he has gave examples from the late 3 , l land the 2"'1 century BC (HIGGINS 1961, 168). As lai-as the earrings from Pomorie aie concerned the dating élément is the décoration on the head of the sphinx - garnets in a drop-like casing which appears on différent types of earrings from the 2"' land first century BC (MILLER 1979, 62, pi.25; DEPPF.RT-LIPPITZ 1985, 256, pl.XXXI; AMANDRY, 1963, 115, 218, fig. 123).The second necklace from this grave is not published yet. Only separate éléments of it have been preserved - terminais with zoomorphic décoration. It is also simultaneous to the rest of the objects from the set. It belongs to a type popular in the 2NTL and the I s l centuries ВС as well as later in the Roman period. A more precise dating of the necklace can be based on the combination of two specific éléments - animal-head terminais and precious stones in casing. This combination we also see on the necklace from Ai tyuhovsky kurgan (from the middle of the 2'"'century or little later) considered one of the earlier représentatives of this type (HlGGlNS 1961, 169, type 4; МАКСИМОВА 1979, 23, 57, обр. на стр. 29)All this means that the adornment from An-chialo found in a grave from the end of the first century BC - the beginning ofthe first century AD, bear the specific stylistic features of the Hellenistic jewellery of the 2ndand the beginning of the Iм

century BC. In the lavish décoration of some spécimens with polychrome stones could be found the further trends of the development of the craft.The conservatism in the choice of forms and motives, the use of Early Hellenistic construc tion for the composition of the plated band necklace, the skilful applying of jewellery techniques speak of a professional workshop with long traditions. For the present, there is not enough évidence of its location in the region of the bay of Bourgas, nevertheless as it was mentioned, it can be supposed that in the 2'"' century BC such leading jewellery centre was Messambria. The same opinion has been expressed by R Balabanov who thinks that it is very likely these adornments to have been produced in a local workshop (БЛЛЛБЛНОВ 1976, 31).The wreath (pl. VII, 2) is the only gold adornment from this find which can be considered with a cei tainty as a local product made in a time close to that when finds were buried in the grave. It belongs to a type of funerary wreaths, the appearance of which is retateci to the end of the first century ВС (МАКСИМОВА 1979, 131). In contrast to the représentative "solid" Earlyhel-lenistic examples these objects consist of a band with fastened foil leaves. Their spécifie fonction and fragile construction suppose that they were made in a locai workshop right before being put in the grave. This statement supports the supposition that the wreath and the grave itself date from the end ofthe first century BC or the beginning ofthe first century AD (Балабанов 1976, 31).The fact that the wreaths appeared once more in Thrace can be explained with the new cultural situation on the Balkan península and in particular with the strengthening positions of Rome through which was revived an old tradition preserved in other centers during the whole Hellenistic period. The wreath from Anchialo is the earliest example of this new period. Later, these wreaths were put mainly in rich graves in South Thrace which date from the middle and the 2N(L half ofthe firs century AD (БАЛАБАНОВ 1976, 31).The jewellery fashion in Anhialo in the end ofthe first century BC and the beginning ofthe Iя century AD was totally under the influence of the late Hellenistic traditions. At the same time (and especially in the 2'"' half of the l s l century AD) into the interior of Thrace producís of Ital-ian and provincial roman workshops penetrateci. They expressed the two tenclencies in the development of Roman jewellery - the Hellenistic and the Italian one. What was the role ofthe coastal centres in the process of dissémination of these new stylistic trends is difficult to suppose. For the present, we may judge only by several finds from the l s l century AD from the Roman pool of the sanctuai y at Aquae Calidae near Burgas (ДИМИТРОВА-МИЛЧЕВА 1980, кат. 98, 115, 213).

RéférencesБАЛАБАНОВ 1976П. Балабанов. Оригиналнн накпти от погребение на богата тракийка. Пзкуство 26.4, 1976, 28-32.БОТУШАРОВА 1971 Л. Ботушарова. Бележкн за развитието на Фи-липопол през втората половина на I в.пр.н.е. Годишник на пловдивския археологически музей 7, 1971, 63-75.Bi'AiuiiiicKii 1970II.Б. Брашински. За икономическнте връзкп на гръцките градове в предримската епоха. Археология 2. 1970, 7-18.БУЮКЛИЕН 1986X. Буюклиев. Трикийският могилеи некропол при Читалка, Старозагорски окръг (Разкопки и проучвания 1G). София 1986.ВАСИЛЕВ 1985 В. Василев. Чиракман. Векове 3, 1985, 13-24.ВЕНЕДИКОВ/ГЕРАСИМОВ 1973И. Венедиков, Т. Герасимов. Тракийското изкуство. София 1973.

ГЕТОВ/ЦАНОВА 1907 Л. Гетов, Г. Цанова. Народен музей Казанлък. София 1967.ГЪЛЪБОВ 1955И. Гълъбов. Каменни гробници от Несебър. Известия на Археологическая институт 19, 1955, 129-147.ДИМИТРОВА 1982А. Димитрова. Развитие и стплови особеносги на ювелирното изкуство в Тракия и Мпзня през I-III в. Проблемн на изкуството 15.3, 1982, 33-40.Дм чип РОВА-МИЛЧЕВА 1980А. Дпмптрова-Мплчева. Антична геми и камеи. София 1980.Д11 м ИТРОВА-И ВА1ЮВА 1988М. Димитрова-Иванова. Ювелирството в Тракия през елинистическата епоха (Автореферат). София 1988.ДИМИТРОВА 1989М. Димитрова. Обецп с лъвскм главм от елинистическата епоха (по матермали от България). Археология 3, 1989, 1-14.Димит говл-Тонковл 1989М. Днмптрова-Топкова. Непублпкуваии ели-нпстнческп накитп от фонда на Националния археологически музей. Векове б. 1989, 70-75.ДОМАРАДСКИ 1984М. Домарадски. Келтите на Балканския полуостров. София 1984.ИВАНОВ 1956 Т. Иванов. Тракийски могилни погребения в Одесос п околиостта му през ранпоелиписти-, ческага епоха. Известия на Варненското архео-логическо дружество*\0, 1956, 87-109.МАКСИМОВА 1979 М. Максимова. Аршюховский курган. Ленинград 1979.МИНЧЕВ 1975 А. Минчев. Тракпйско могплно погребение от III в.пр.п.е. вс. Галата, Варненско. Известия на ■народная музей Варна 11, 1975, 136-142.МИНЧЕВ 1975 Л. Минчев. Едно пзчезнало тракпйско съкро-вище от Каварна. Изкуство 10, 1980, 15-19.МирЧЕВ 1947М. Мпрчев. Две цепни гробни находки ОТ Варна. Известия на Камарита па иародиаша култура. Серия хуминитарни науки 1, 1974,235-243.293МЛЛДЕНОВА 1963 Я. Младенова. Накитп от некропола на Апо-ЛОНИЯ. -В: Сборник Аполопия. София 1963, 293-304.ПЕТРОВ/ЧИМБУАЕВЛ 1963 Т. Петров, Ж. Чимбулева. Новооткрита гробница от антмчнмя некропол на Месамбрия Музеи и паметиици на културата 2, 1963. 23-26.Слвовл 1971О. Савова. Две гробим находки във Варна от елинистическата епоха. Музеи и пиметници на културата 3, 1971, 3-9.То ЛСТОЙ/КОНДЛКОВ 1889П. Толстой, И. Кондаков. Русские древности в памятниках исскуства II. Петербург 1889.Тонковл2002М. Тонкова. Накитп с полпхромна украса от V-I в.пр. Хр. от Тракия. Известия на Народная музей Бургас 4 (Studia in honorem [vani Karayotov), 2002, 98-112.TOH4F.BA 1951Г. Тончева. Разкопките на петте могпли край с.Галата. Известия на Вирненското археологичеекодружество 8, 1951, 49-65. Филов 1910Б. Филов. Новооткрпти старпнп. Известия на Бьлгарското археологическо дружество I, 1910, 225-226.Филов 1934Б. Филов. Надгробните могили при Дуванли. София 1934.Филов 1937Б. Филов. Куиолнпте гробници при Мезек. /7.1-вестия на Археологическия институт 11, 1937, 1-116.ЧИМБУЛЕВА 1964Ж. Чимбулева. Новооткрита елинистическа гробница от Несебър. Археология 4, 1964, 57- 61.ЧНМГ.УЛЕВА/КОЖУХАРОВ 2000 Ж. Чимбулева, Д. Кожухаров. Новопостъпили материали от некропола на Месамбрия. Извес-тчята на народная музей Бургас 2000, 83-88.ALESSIO 1985 A. Alessio. Les bagues. -In: E.M. De Juliis (ed.). Les ors hellénistiques de Tárente. Milano 1985, 251-308.AMANDRY 1953P. Amandry. Collection Hélène Stathatos. Les bijoux antiques. Strasbourg 1953.AMANDRY 1963P. Amandry. Collection Hélène Stathatos III. Strasbourg 1963.A N о RO NI к о s/ YA L о l ! R i s 19 8 0M. Andronikos, H. Yalouris. The Search for Alexander New York 1980.BOARDMAN 1970 J. Boardman. Greek Geins and Fingerings: Early Bronze Age lo Late C/assical. London 1970.BURDA 1979S. Burda. Tezaure de aur din Romania. Bucaresti 1979.ClMBULF.VA 2005J. Cimbuleva. La nécropole antique de Messambria. Matériaux et études. -In: Nessèbre III. Burgas 2005, 91-117.COJA 1962M. Coja. L'artisanat à Histria du Vie au 1er s.av. n.è. Dacia n.s. 6, 1962, 115-139.DEPPERT-LIPPITZ 1985 B. Deppert-Lippitz. Griechischer Goldschmuck. Mainz 1985.FIRATLI 1964N. Firatli. Müze disi arkeolqjik faaliyet ve buluntulara dair haberler. Annual of the Archaeological Museums of Istanbul 11-12, 1964, 104-112.FREL 1963I. Frei. Observations sur les bijoux hellénistiques de Messambria. Acta Antiqua Pliilippopolitana. (Studia Archaeologica, Sofia), 1963, 61-69.GREIFENHAGEN 1970 A. Greifenhagen. Schmuckarbeiten in Edelmetall 1. Berlin 1970.GREIFENHAGEN 197") A. Greifenhagen. Schmuckarbeilen in Edelmetall 2. Berlin 1975.HADACZEK 1903 K. Hadaczek. Der Ohrschmuck der Griechen und Etrusker. Vienna 1903.HENKEL 1913

F. Henkel. Die römischen Fingerringe der Rheinlande. Berlin 1913.HlGCINS 1961R. Higgins. Greek and Roman Jewellery. London 1961.HOFFM AN/DAVIDSON 1965H. Hoffman, P. Davidson. Greek Gold Jewellery from the Age of Alexander. Mainz 1965.HOFFMAN/CLAER 1968H. Hoffman, V. Ciaer. Museum für Kunst und Gewerbe: Antiker Gold und Silberschmuck. Hamburg 1968.KOLKOWNA 1980 S. Kolkowna. Outils d'orfèvres au nord et a l'ouest de la mer Noire. Louvain la Neuve 1980.LAFFINEUR 1980 R. Laffineur. Collection Paul Canellopoulos (XV). Bijoux en or grecs et romain. Bulletin de correspondance hellénique 104.1, 1980, 345-457.LAUMONIER 1977A. Laumonier. Exploration archéologique de Délos. Fasc. 31: La céramique Hellénistique a reliefs. 1. Ateliers "Ioniens. Paris 1977.MARSHALL 1911F.H. Marshall. Catalogue, of the Jewellery, Greek, Etruscan and Roman in the Departments of Anliqui-ties: British Museum. London 1911.MILLER 1979S. Miller. Two Croups of Thesalian Gold. London 1979.MiNCHEV 1988A. Minchev. Early Hellenistic Jewellery from Odessos (Varna). -In: Akten des XIII. Internationalen Kongresses für klassische archälogie. Mainz 1988.MINS 1913E. Mins. Scilhians and Greeks. Cambridge 1913.OGNENOVA 1960 L. Ognenova. Les fouilles de Messambria. Bulletin de correspondance hellénique 84, 1960, 221-232.ONDZEJOVA 1975I. Ondzejova. Les bijoux antiques. Praha 1976. PFEILER-Li pi'iTZ 1972B. Pfeiler-Lippitz. Spathellenistischer Goldschmiedearbeiten. Antike Kunst 15, 1972, 107-119.PFROMMER 1990M. Pfrommer. Untersuchungen zur Chronologie früh-und hochhelenistischen Goldschmucks. Tübingen 1990.RENDIC-MIOCEVIC 1959 D. Rendic-Miocevic. Zlatni nakit iz Helenisticko-Ilirske nekropole u Budvi. Opuscula Archaeologica4, 1959, 5-47.RUXER 1938M.S. Ruxer. Historia naszynika greckiego 1. Poznan 1938.RIXER/KI BCZAK 1972M.S. Ruxer, I. Kubczak. Naszynik grecki w okresie Hellenistycznim i rzymskim. Warszawa 1972.SCHÄFER 1968 J. Schafer. Hellenistische keramik aus Pergamon. Berlin 1968.SEGALL 1938B. Segall. Museum Benaki: Katalog der Goldschmiedearbeiten. Athen 1938.THEODOSSIEV 1994N. Theodossiev. Thracian Tumulus near the Town of Kavarna. Hellis 3, 1994, 109-120.TONKOVA 1994aM. Tonkova. Vestiges d'ateliers d'orfèvrerie thra-ces des Ve-IIIe s.av.J-C. (sur le territoire de la Bulgarie). Hellis 3, 1994, 175-214.TONKOVA 1994bM. Tonkova. Le rôle de Messambria et d'Apollonia Politiques dans les relations culturelles entre la Thrace et le monde hellénistique. Thracta Pontica5, 1994, 165-175.TONKOVA 1997M. Tonkova. Traditions and Aegean Influences on the Jewellery of Thracia in Early Hellenistic Times. Archaeologia Bulgarica 1.2, 1997, 18-31.VAN DEN DRIESCHE 1971B. Van den Driesche. Une forine grecque de boucles d'oreilles portées par les Korai de l'Acropole. Revue des archéologues et historiens d'art de. Louvain 4, 1971, 73-97.

Belgae Expansion Into South Eastern Europe and Asia Minor (4th-3rd century B.C.)ВгепгЛап Мае Соп^аПБрепдап МакКоталЕкспанзията на велгите в Югоизточна Европа и Мала Азия (ГУ-III в.пр.Хр.)Келтското нашествие към Югоизточна Европа и Мала Азия в края на IV и в началото на III в.пр.Хр. оставя след себе си кратък политически, но дълготраен културен отзвук на Балканите. Въпроснаша експанзия бича приписпана или просто на "келти" с неуточнен произход или, погрешно, на "галите". Подобен феномен открипаме не само у съвре-мениите автора, по и в древните гръцки и римски изиори. Всички наличии свидетелства иавеждат па мисълша, че воините, водени от Бренос през 279 г.пр.Хр., са били всъщност белги - една самостоятелна в политически и културно отношение племенна гр\па келти, която има тесни генетични връзки с германските племена. Авторът счита, че този факт би могъл да хвърли до известна степей светлина върху все още спорния въпрос откосно ешническиата при-падлежност на племето бастирни. Оказва се, че докато келтеката вълна, зиляла Пталийския полуостров, се е съешоя-ла от галски племена, то ннви.шята на Балканите и основаването на Галатея в Мала Азия са извършени от белги.As lias been said of the Thracians - 'the eth-nonym does not denoie the united people of a single state but covers an innumerable population that inhabited vast territories in Europe, the démographie core of whom manifests identical or similar culture-historical features during all the main periods of its existence' (Fot. ET AL. 2000, 8). A similar distinction must be made when one talks of the Celtic expansion into the Balkans and ultimately into Asia Minor during the period in question. A tendency to lump these Celtic forces together under the terms 'Gauls' or 'Celts' (a phenomenon common even in ancient historical sources) has hitherto failed to take into account the différent ethnie and cultural groupings within the race which falls within this umbrella terni. It is of paramount importance, therefore to establish more pre-cisely the

ethnie origins of the participants in this invasion. In the паше of the Celtic general - Bolgios/Belgius- who attacked on the western flank through Macedonia, ultimately destroy-ing the Macedonian army and killing Ptolemy Keraunos, we have the first indication as to the ethnic/tribal origin of the Celtic armies. It is quite probable that the name of the leader of the western Celtic army - Bolgios, is derived from an ethnie appellation. The testimony of Justin adds weight to the theory, relerring lo this leader not as Bolgios, but as Belgio:Igitur Galli duce Belgio ad temptandos Maeedonum ánimos legatos ad Ptolomcum mittunt, offerentes pacem, si emere uelit (Just. XXIV, 5; Cf. Trog. Pomp., Prof, XXIV-'Belgius, Leader Of The Gauls).Classical authors mistaking 'barbarían' ti-tles for personal names is certainly not without précèdent. A number of factors give us reason lo believe that there were members of the Celtic Belgae confédération among the expédition. We know for example that the Volcae Tectosag-es were one of the three tribes later to cross into Asia Minor and participate in the subséquent establishment of the Celtic state of Galatia under Lutarios and Leonorios (Meninoli, XI, 6; Pliny V, 42; Strabo XII, 5, 2). In Caesar's time the Belgae were a confédération of tribes who were settled between the Seine and the Rhine. The peoples comprising this nation are well documented in historical sources. (The Treviri, Mediomatrici and Leuci tribes in the east; the Remi, Suessiones, Catuvellauni, Meldi, Parisii, Silvanectes in the west, and in the north and west the Veliocasses, Bellovaci, Caleti, Ambi-ani, Atrebates and Morini, Adatuci, Eburones, Nervii and Menapii (Plin. IV, 105; Ptol. II, 9; Caesar, II, 3, 4, 11; IV, 19). The Treviri, Remi, Meldi and Volcae Tectosagae tribes are of particular interest to us in the présent context.The Belgae confédération were a distinct group within the Celtic family. Caesar, in the first lines ol his Commentaires on the GallitIn Honorem H enriela TodorovaWar, states this clearly ('Gallia est omnis in par tis tres, quarum incolunt Belgae, aliam Aqui-taini, tertiam, qui ipsorum lingua Celtac, nostra Galli appellantur'). While Caesar's Aquitania was bounded by the Garonne, that of Agustus reached to the Loire, but the eleven tribes of the greater Acquitania, living between the Ga ronne and Loire - the Pictones, Santones, Bi-turiges, Cubi, Lemovices, Cadurci, Petrucorii, Nitiobriges, Arverni, Vellavi, Gabali and Rutini - formed a group distinct from the province as a whole. Evidence of this is provided by the method of recruiting troops, for under the empire these peoples had a special dilectator. The peoples north of the Garonne formed another unit and their territories in the third century were separate. In these two cases, as in that of the Belgae, we have pre-existing relationships between the natives taken into consideration by the Romans. They were similar to the distinc tions which made Belgica and Aquitania south of the Garonne separate regions from the rest of Gaul. These were associations which were political in some cases but had a racial element at their core and were thus different from po litical associations created simply by the alliance of two nations or the subordination of one to another. The same considerations may explain why certain neighboring civitates are placed together in small groups, for example for the col lection of taxes, and also the subdivisions of the provinces introduced under Diocletian (HOLDER II, 128; Nonetheless their underlying ethnicity, as with the Belgae was Celtic - About the same time Publius Crassus, the son of Marcus Crassus, subjugated nearly all of Aquitania. The people are themselves Gauls and dwell next to Celtica, and the territory extends right along the Pyrenees to the ocean' - Dio. Cass. 39, 46,1). Caesar, in his Commentaries, continues: 'Of all the people the bravest are the Belgae. They are the furthest away from the culture and civilized way of the Roman province, and are least of ten visited by the merchants who bring luxuries which tend to make people soft; also they are nearest to the Germani across the Rhine and are continually at war with them'. The evidence of Strabo substantiates this ethnic division. He tells us that the country next in order after theAquitanian division and Narbonitis reaches as far as the whole oí the Rhenus, extending from the Liger river and also from the Rhodanus at the point where the Rhodanus, after it runs down from its source, touches Lugdunum. He adds -'Now of this country the upper parts that are next to the sources of the rivers (the Rhenus and the Rhodanus, extending as far, approximately, as the centre of the plains, have been classified under Lugdunum; whereas the remaining parts, including the parts along the ocean, have been classified under another divi sion, I mean that division which is specifically assigned to the Belgae'; Strabo IV, 3).' Strabo also mentions the-Germani living mixed among Celtic tribes, including the Belgic Mediomatrici and Sequani and as neighbours of the Leuci ('After the Elvetii, along the Rhenus, dwell the Sequani and the Mediomatrici, in whose territory are situated the Tribocchi, a Germanic tribe which crossed the river from their homeland. Mount Jura is in the territory of the Sequani; it marks the boundary between the Elvetii and the Sequani. So it is beyond the Elvetii and the Sequani, towards the west, that the Aedui and the Lingones dwell; and beyond the Mediomatrici, that the Leuci and a part of the Lingones dwell; Strabo, IV, 3). Ofthe Sequani, Pliny (Pliny IV, 106) explicitly states that they were Belgae. They seem to have had a particularly close re lationship with the Germani. Strabo informs us that the Romans bore a grudge against them because they had helped the Germani to invade Italy and indeed appear to have been in some sort of alliance with them.'But across the Arar dwell the Sequani, who, for a long time, in fact, had been at variance with the Romans as well as with the Aedui. This was because they often joined forces with the Germans in their attacks upon Italy; aye, and they demonstrated that theirs was no ordinary power: they made the Germans strong when they took part with them and weak when they stood aloof (Strabo, IV, 3).This comparison and Belgae links to the Germani is indeed significant (particularly in relation to the ongoing dispute among academics as to whether the Bastarnae were of Germanic or Celtic origin.) However, despite Caesar's as-<http://www.ukans.edu/history/inrlex/curopc/ancient_rome/E/Roinan/Tcxts/Strabo/4C*.himl>signing the Belgae as a different ethnie group, there is little doubt that they were ethnically Celtic. While the Belgae may have had links to the peoples across the Rhine, they also retained strong ties with Celtic peoples outside their confederation. The Remi tribe were patrons of the Carnutes (B.C. IV, 5) and the Bellovaci had strong links with the Aedui tribe (B.C. II, 14,2). In the first page of his Commentaries, he also writes of them speaking a different dialect from other Gauls (not a different language), while Strabo (IV, 1,7,6), also speaks of slight differ ences of dialect and indeed says that the Gaulish of Belgica was not much different from the language ofthe .F.dui, the Gaulish tribe settled between the Loire and the Seine.We also know from Ausonius that the V'olcae Tectosages tribe called themselves Belcae Tectosagi:Qua rapitur praeceps Rhodanus genitoreLemanno,Interiusque preinunt Aquitanica rura Ce-benna.%L'squc in Tectosages paganaquc Bclcas, Totuni Narbo fuit(Ordu Urbium Nobilumi. XIII, 7-10; 'Belcae = Volcae' - Cf. Pauly CCCIXVIII, III, Cols. 198-199).

Of the Volcae Tectosages tribe Caesar further informs us that they had occupied territory inside Germania itself, - 'It was in this way that the V'olcae Tectosages came to take possession of the most fertile districts of Germania, near the Hercynian forest, which seems to have been known to Eratosthenes and some other Greeks under the name of Orcynian. There that tribe-has maintained itself to this day, and enjoys a great reputation tor justice and courage' (B.C. VI, 24). Tacitus (Tac. Germania, XXVIII) repeats Caesars' information and mentions other Celtic people east of the Volcac - the Boii in Bohemia and the Cottini in Silesia. Ammianus Marcellinus. in a detailed passage about the Gauls also adds - 'the Druids relate that part of the population was really indigenous, but that others had come in from the outermost isles and the regions beyond the Rhine: ('Drasida? niem-orant revera fuisse populi partem indigenati! sed alios quoque ab insulis extimis confluxisse et tractibus Transrhcnais; XV, 9,2: Ammianus's source is Timagenes of Alexandria, a valuable historian who relates most ofthe classical tradi tions about the Cclts.). Marcellinus propounds another reason for their migration - 'They were driven from their homes by the frequency of wars and the violent rising ofthe waves', (Creb-ritae bellorumet adluvione fervidi marissedibus suisexpulsos; op cit), which suggests earlier contacts with the Germani.The expansionist tendency of the Belgae tribes is well attested to. In Hispania Tarraco-nensis we linci the placename Belgida (Diod. XXXI, 39), and also a Belgica. Another city Suessatium recalls the name ofthe Belgic Sues-siones (see HUBERT II, 77). Intel estingly we also find in Spaili a people called the Germani who were Celto-Iberians (Plinv III, 25). Possibly best documented in historical, archaeological and numismatic sources is the Belgae expansion into s. Britain and Ptolemy (Ptolemy 3,13) mentions a civitas Bclgarum, which covered castcrn Somerset. Wiltshire and the north of Hamp-shire. In writing of Britain, Caesar commented that the coastal areas, 'maritima pars', had by bis time come under the influence of people of a Belgic origin - ex Belgio transierant'. He further describes Kent, the territory over which he advanced, as 'quae regio est maritima omnis', which some historians, have interpreted to meati that it was the only maritime territory. However, as Rodwell comments, "the scuse of Caesar's account suggests that it was an important part of a wider maritime district", an assumption that can be supported by évidence of coi nage (see RODWELL 1976, 208).While it bas usually been argued that the invaders settled in Kent and the Thames valley region and that Gallo-Belgic coins were associateci with the incoming migration, this now seems less likely , and a stronger case can be made for a limited incursion into the east Soient région penetrating Hampshire. The strengest évidence for this is that under the early Roman reoi gani/ation of the province this area of Hampshire was known as the canton ofthe Belgae. One of their main towns was called Venta Belgarum, now Winchester. Caesar (B.C. V, 12, 1-2) informs us that, 'The interior ol Britain is inhabitée! by people who, according to their own tradition, are aboriginal. The coast is occupied by others, who came from Belgia on looting or warlike expéditions, and bave almost ail kept as tribal naines those ofthe tribes from which they are descended. Brought in by war, they settled down and proceeded to cultivate the land.'The Belgae had also expanded into the s.e. of Gaul by the 3rd century B.C. Here we Find them in the province of Gallia Narbonensis oc-cupyng the district between the Garumna, Cer-benna nions and the Rhodanus. They appear to have been divided into two main groups - the Volcae Arecomici and the Volcae Tectosages (whose territory included that of the Tolosate tribe) on the west seperated by the river Arauris or a line between the Arauris and Orbis. The chief town of the Tectosages was Tolosa (On further topographical links between the Tectosages in Gaul and those in Galatia see Mac Congail 2004, 171-176) and of the Arecomici, Nemausus (Nimes) (Ptolemy, Geography II, 9). Their presence in this region is further attested to at the onset of the Second Punic War, when Livy describes the negotiations of the Volcae with the envoys of the Roman senate returning from Carthage where war had been decided on (Livy XXI, 20).In relation to the Belgae presence in Asia Minor particularly relevant is the testimony of St. Jerome who states that in Galatia, the area populated by the descendants of those Celts participating in the expansion of the 3rd cen tury B.C. into the region, the language spoken by the Galatians even in his time was very similar to that of the Treviri tribe who were also part of the Belgae confederation (Comm. On Galatians, II, 3: 'Galatas , excepto sermone Gracco, quo omnis Oriens loquitur, propriam linguam eandem pene habere quam Treviros, nec referre si aliqua exinde corruperint'). One further important piece of information on the Treviri tribe is also given by Caesar who informs us that they were a fierce tribe, 'not much different from the Germani' (B.G., VIII, 25. 2: 'Labienuni cum duabuslegionibus in 'Preveros mittit, quorum civitas propter Germaniae vi-cinitatem cotidianis exercitata bellis cultu et feritale non multum a Germanis differebat neque imperata umquam nisi exercitu coacta faciebat'). The Treveri inhabited the lower val ley of the Mosella within the southern fringes of the vast Arduenna Silva (Ardennes forest) The tribal capital of the Treveri tribe was Colonia, Agusta Trevorum (Trier, Germany), was later the site of a Roman colony, and the provincial capital of Belgica itself. This close comparison of Celts and Germani is not only a Roman trait. Compare the words also of Strabo who informs us:'Now the parts beyond the Rhenus, immediately after the country of the Celti, slope towards the east and are occupied by the Germani, who, though they vary slightly from the Celtic stock in that they are wilder, taller, and have yellow er hair, are in all other respects similar, for in build, habits, and modes of life they are such as I have said the Celti are. And I also think that it was for this reason that the Romans assigned to them the name "Germani" as though they wished to indicate thereby that they were "genuine" Galatae, for in the language of the Romans "germani" means "genuine" (Strabo VII, 1, 2).In the Balkan context, place-names in the Belgic areas of S. Britain and Belgic-Gaul appear to have strong parallels with the Celtic topographical traces on the Danube among the Scordisci and in north-eastern Thrace. In terms of Celtic placenanies in this area, containing the same element as the settlements in Scordiscian territory - Aopiec and Olodoris (Duridanov 1997, 143) the settlement Durosto-rum, today's Silistra, appears to carry a Celtic name (.w? Tomaschek II, 2, 73; Duridanov 1980, II, 5; Besevliev 1968, 422). This is particularly important as the element was obviously a com mon one among the Remi tribe - compare also- Durocortum, capital of the aforementioned (Belgic) Remi tribe (today's Reims) in Britain, cf. also: Duriarno (site uncertain but probably Plymouth - (RC 105.52); Durnouaria *Duro-tragum - Dorchester (Ai Itin. XIV ); Durobriuis- Rochester (Ai Itin. II,III, IV; RC 106.37); Du-rocinto - Dorchester on Thames (RC 106.12); Duroleuo - Sittingbourne (Ai Iten. II, RC 108. 37); Duroliponte - Cambridge (Ai Iten. V, RC 106.52) etc.Further topographical traces of these Belgic tribes are to be ascertained in the Balkans and in Galatia in the aftermath of the Celtic expansion into the region. In Moesia Superior we find a further link in the capital of the region Reme-siana (Itin. Ant.), Ptfiioiavd (Hierokl. Synekd.), Romesiana (Tab. Peut.) (see TOMASCHEK I, 90-91; TOMASCHEK II, 2, 69). Tomaschek first linked the name to the Belgic Remi tribe. This position is echoed by académies such as Holder (II, 1904, 11 IG); Kazarov (1919, 61) and Besevliev (1908, 420). Duridanov comments that, 'Der name ist т.е. eine laienische Bildung auf -iana (vgl. die ONN OAopevTÌava, Longiana, Candidiana) von dem hit. Adj. Reme (n)- leitet zu schein scheint' (DURIDANOV 1997, 136). Lending weight to this is the présence in the same area of the Kastell Bpirroupct, which is 'certainly Celtic' according to Detschew (1957, 90).

Further: on the tight bank of the Danube, between Ratiaria and Al mus (todays village Or-soja) the Roman Station (mansio) Remelodia (Tab. Peut.) is mentioned by Duridanov (1997, 134) as a Celtic structure. In addition we find an area in eastern or central Haemus (lab. Peut. VIII, 3) - Remesica. First identified by Miller (1916, 594) as, 'ein von keltischen Rime-sii bewohnter Landstrich (Strategia)' who, in bis opinion dwclt in the area between Naissus and Serdica (see TOMASCHEK I, 91; HOLDER II. 868; KAZAROW 1919, 67). The Belgic Remi tribe oc-cupied the northern Plaine de Champagne on the southern iringes ofthe Ardennes (therefore neighbours ofthe aforementioned Treviri tribe) between the rivers Mosa (Meuse) and Matrona (Marne) with their capital at Diirocortuin ("But the most noteworthy of all the tribes in this region of Celtica is that ofthe Remi; their metropoli», Duricortora, is most thickly seti led and is the city that entertains the Roman governors'; Strabo, IV, 3) There is, therefore, sufficient top-ographical évidence that the Belgic Remi tribe were one of the components of the Celtic force which expandcd into the Balkans in the first quarter ofthe 3"' Century B.C.Besicles the well clocumented Volcae Tectos-ages, a further Gallo-Belgic tribe mentioned in the Balkan corttext have been the abovcnicn-tioned neighbours of the Remi in Gaul - the Mcldi. Tomaschek (TOMASCHEK I, 91) mentions them in connection with the mansio Meldia. (Gass. Dio LI 25,4). In Pannonia, Pliny further mentions a town calice! Belgitcs (Pliny III, 148), providing additional évidence of the présence ofthe Belgae in the région. Of paramount importance in the présent context. aie the aforementioned Tectosages tribe. "I he testimony ol Strabo makes the faci that thev were Belgae evCn moie cruciai. He informs us clearly that the Tectosages tribe who crossed over imo Cialatta, 'is namecl after the tribe in Celtica' (Strabo XII, 5, 1). The moved into Galaiia along with two other tribes, the 'Proemi and Tolistobogi ( -boii) (Memnon XI, 6; Pliny V, 42) who we are informed are named after their leaders (Strabo VII. 5, 1). This would suggest that the 'Fiocini and Tolistobogi were not intact tribal un its per se but probably made up of éléments of différent tribes and therefore took their titles from their leaders. Even more important is that ali of these three groups displayed no ethnie or lin-guistic différences each other - 'Ali three spoke the same language and differed from each other in no respect' (Strabo VII, 5, 1). Il the Fiocini and Tolistobogi differed in 'no respect' from the Tectosages then it logicaily follows that they were also Belgae. One may conclude with a degree of certainty that the Galatians were ethnically Belgic which leads to the logicai conclusion, in combination with the topographie evielence outlined above, that the Celtic inva-sion force into South-Eastern Europe and Asia Minor, was comprised of tribes from this confédération.How does this then fit in with the testimony (Polyaen VII, 4) that thèse Celts were descendants ofthose who baci advanceel imo Italy a century earlier? The ejuestion remains whciher the Celts who settlecl in Pannonia, as proved by ar-chaeological material from LT Bl (DOMARADSKI 1984, 72) (beginning of the 4th century B.C.), came from the Po valley. Fortunately the Gaul-ish tribes who moved into Italy at this juncture are well clocumented. They crossed the Alps in severa! successive waves. Bellovesus, who direct-ed the whole opération, had with bini the Insu-bres tribe (Livy V, 34-35; Jullian CCXLVII, I) and was afterwards followed by the Cenomani under Elitovius (Livy V, 35, 2). Following them came the Libui and Saltivi, the Boii and Lingones (Livy V, 35. 2). The Senones arrivée! last and subséquentI)- provided the arinv ol about 30,000 which i i osseci the Appenines and took Rome (Livy V, 35, 2-3).The effect of the terror on the Italian pe-ninsula elied hard and until the mitlclle ofthe 4th century B.C., the Romans remai ned on the defensive. From that period on they began to turn on their cnemies. Polybius tells us (hai at the first Roman attaeked the Gauls were so sur-prised that they stopped short and scattered

ReferencesBF.SK VI.IF.V- 1968 V. Besevliev. Keltische Ortsnamen in den Kastellverzeichnissen bei Prokop. -In: Actes du premier congr. Internat. D. etudes balkan. et sud-est europ. VI (Linguistique). Sofia 1968, 415-423.DETSCHEW 1957 D. Detschew. Die thrakischen Sprachreste. Öslerr. Akad. d. Wiss., Phil. -hist. Kl. Schriften der Balkankommission. Linguistabteilung XVI , Wien 1957.DURIDANOV 1997I. Duridanov. Keltische Sprachspuren in Thrakien und Mösien. Zeitschr. f. celt. Philo. 49/50, 1997, 130-142.DURIDANOV 1980 I. Duridanov. Les rapports linguistiques entre les thraces et les Celles. Noi Tracii VII, 1980.HOLDER 1896-1907 A. Holder. Alt-Celtischer Sprachschatz, Bd. I-IIIC, Nachdruck Graz 1961-1962.HUBERT IH. Hubert. The History of the Celtic People. I, The Riseof the Celts. London 1934 (Rep. 1992).HUBERT IIH. Hubert. The History ofthe Celtic People. II, The Greal-ness and Declmeof the Celts. London, 1934 (Rep. 1992).Fol. ET AI.. 2000A. Fol, K.Jordanov, K. Porozhanov, V. Fol. Ancient Thrace. Sofia 2000.KODDRIZSCII 1993R. Köddrizsch. Keltisch undThrakisch.-Im/MteHf/f.s Ersten Symposiums deutchspruchiger Keltologen, Gosen bei Berlin, 8-10 April 1992. Tubingen 1993, 139-57.MAC CONGAIL 2004B. Mac Congail. Observations on Inscriptions from the Plovdiv/Paz.arjik District containing the Element Tiutia. Ann. Arch. Mus. Plovdiv IX/2, 2004, 171-176.IGBLLC IG. Mihailov. Inscriptiones Graecae in Bulgaria Re-pertae, vol. I. Sofia, 1970, 495.IGBt LG IIG. Mihailov. Inscriptiones Graecae in Bulgaria Re-pertae, vol. II, Sofia, 1958, 257. IGBULG IIIG. Mihailov. Inscriptiones Graecae in Bulgaria Repertae vol. III. Sofia, part 1 (1961) 350; part 2 (1964), 374.IGBLLG IVG. Mihailov. Inscriptiones Graecae in Bulgaria Repertae vol. IV. Sofia, 1966, 390.Carnutes, and Aulerci (Livy V, 34). Of ali the tribes mentioned in the Italian expansion only the Boii tribe is specifically mentioned later in the Balkan context and they formed a separate entity from those Celts who expanded into the central and eastern Balkans and Asia Minor (Strabo VII, 2, 2; VII, 3, 2; VII, 3, 11).Many archaeologists, bascd on the availablc archaeological data, believe that there was another, more important wave of Celtic expansion Coming directly from the west and north-west (see DOMARADSKI 1984,72). The lack of évidence for the main tribes who took part in the invasion of Italy and the présence of traces of (Belgic) tribes, particularly the Remi and Tectosages, in the Balkans and Asia Minor in the aftermath of the invasion of the 3rd century B.C. militâtes in favour of this theory. It also appears that, un-like those which had expanded across the Alps, the expansion into the Balkans was not made up of whole tribes but smaller client-tribes. All indications are that although the 'Italian expédition' mainly consisted of Gaulish tribes, the eastern expansion during the later period was composed of forces which had among them a dominant Belgae élément.

(Polyb. II, 18, 7) and peace seems to have been concluded around 335 BC (Polyb. XIX, 1). The general outcome had been that while Celtic in-roads had penetrated to the end of Italy, their conquest stopped at the Appennines. Of these five main tribes who moved across the Alps we are informed that the Insubres, Cenomani, Boii, Lingones and Senones all came direct from a great distance - from the banks of the Rhine (App., Celt., I, 2; Prop. X, 10,19). In the time of Tarquin the Proud we are told that 'Gaul was so fertile and populous that that the immense multitude threatened to be hard to ride. So the King, being old and wishing to relieve his king-dom of its excess population, declared that lie would send his sister's sons, Bellovesus and Sig-ovesus, who were energetic youths, to whatever country the Gods should indicate by omens, and they should take as many men as they wished, so that no people should be able to resist their advance. The omens assigned the Hercynian Forests to Sigovesus, and to the much more fortunate Bellovesus the road to Italy' (Livy V, 34). Livy also gives us a list of the peoples among whom Bellovesus raised his army - namely the Bituriges, Averni, Senones, Aedui, Ambarri,IGBULC VG. Mihailov. Inscriptiones Graecae in Bulgaria Re-pertae vol. V. Sofia, 1997, 495.MILLER 1916K. Miller. Itineraria Romana. Stuttgart 1916.О

RODWEI I 1976VV. Rodwell. Coinage, Oppida and the rise of Belgic power in Britain. - In: B. Cunliffe, T. Rowley (eds.). Oppida in barbarian Europe (B.A.R. Suppl. Ser. II, no. 11). Oxford 1976.TOMASCHEK IW. Tomaschek. Die alten Thraker. I. Eine etnolo-gische Untersuchung. Sitzungsber. d. Kais. Akad. d. Wiss. zu Wien 128/4, 1893.TOMASCHEK IIVV. Tomaschek. Die alten Thraker. II. Die Sprachreste: 1. Glossen, Ort- und Götternamen (ib. 130); 2. Personnen- und Ortsnamen (ib.131). Sitzungsber. d. Kais. Akad. d. Wiss. zu Wien 128/4. 1893.ДОМАРАДСКИ 1984M. Домарадски. Kc.imume на Балканския полуостров. София 1984.ДУРИДЛНОВ 1976И. Дурнданов. Езикып на траките. София 1976.КЛЦАРОВ 1919Г. Кацаров. Келтите в Тракия и Македония. Сп. на БАН 1S, кл. Пет. Фил. 10. 1919, 41-80.

Hoards, Caravans and Illyrians: Wealth Accumulation in AntiquityMark StefänovichМарк СтефановичСъкровища, кервани и Илири: натрупването на богатства през древносттаСтатията предстаем етноархеологически подход към данните иг натрупването на богатство, като за целта са разследапи организаципше па керванждиише и техните пътища в южнишерайона на Палканите през XIX и началото на XX век.Големи богатства са откривани в тернториите, приписвани на Плирите, Траките иДаките и често се свързваш с гробове на арнстокрацията или с царски съкровища. Твърде е вероятно те да са принадлежали на месшен вожд, който е могъл да контролира важните търговски пътища.The purpose of this paper is to attempt an cthnohistorical approach to wealth accumula tion based on observable, dynamic behavior of Irving people in order to better interpret the archeological remains of wealth. The labo-ratory selected for this purpose is focused on the caravan Organizers and their routes in the southwest territory of the Balkans during the I9th and early 20th centuries. Rieh hoards have been found in the territorics associated with the Illyrians, Thracians and Dacians and are often associated with princely graves or royal hoards. We believe that often these hoards belonged to bigmen who controlied important trade nodes. Special attention is given here to the Illyrian state which existed in antiquity and the rela-tionship between its coastal communities and the hinterland. It is our belief that this model with further élaboration in Thrace and Dacia also could help explain the présence of so many rich hoards from antiquity.1

Population movements in southeastern Europe, past and présent, have been a major concern of scholars from the Balkan lands since before World War I, when studics of the ethnographie material relating to individual groups and their settlement patterns received greal attention.For the arcas of Serbia and Montenegro three scholars stand out in the first decades of the' Pans ofthis research was the resuit ot my 1989 dissertation: The Archaeology of Elhnicily: fteification, Continutly and Interpretation. This paper was lirsi submitted in late 1992, but varions changes and Rinding have made it20th Century: Jovan Cvijic, Jovan Erdeljanovic and Sima Trojanovic. Of special interest to this paper is the relationship between the caravan networks and routes used to bring people, animais and trade goods to and from the main trade distribution centers in Serbia and the neighboring territories.In a dctailed account of the caravan trade existing in Serbia at the end of the 19th and early 2üth centuries, Sima Trojanovic presented a piatire of the kiridjije (caravan Organizers) and their trade Systems. He traced the historical records of caravanning from the medieval period up to the time of his writing in the early 20th Century, taking note of the goods, the distances, the routes and noting as well the detailed lexicon relating to this profession. His fiscal statistica of the year 1901, for example, indicate exactly what was being transported and what was being received in return. This is of special significarne as the produets and raw materials represcnt the same or similar types of goods that we believe to have been traded from the earliest times, i.e., prehistory.-After defìning the specific terms used to cle-scribe caravanning* and its Organization, the author outlines the geographical areas associated with caravanning, i.e., in Serbia the areas of Uzice and Cacak; in Bosnia, the area of Glasinac, in Hercegovina, the régions of Neves-wait until 2007 For publication. "PETRIC 1980,21-42. 'TROJANOVIC 1909, 5-18.inje and Gacko, and in Montenegro, the area around Pljevlja. These are not the only áreas or trade centers to where goods were funnelecl and then reclistributed, notably also there was Novi Pazar in Kosovo, which served as a hub for caravan trade well into the 20th century. However, by the end of the 19th Century, the importance oí caravanning diminished with the émergence of towns with alternate transportation and redistribution networks including the railroads being built in Bosnia and Hercegovina by the Austrians.

Trojanovic points out some interesting facts, e.g., that in Montenegro wagons played a very small role in transportation because ofthe rug-ged terrain.1 In the region of Kosovo, the town oí Prizren was very important as a distribution point for the entering Caravans from the southern and the eastern Balkans. Here, goods were exchanged and trans-shipped to new destinations, some as far away as Trieste.5 The sheep from the Kosovo foothills of the Sar mountain were highly esteemed, both for their meat as weil as their wool and they were exported as far as Constantinople for the religious feasts—a trip that took two months or longer, beforc the caravan moved on toward Bursa.In the Middle Ages the primary caravan routes in Serbia and Bosnia were used for the transporting of ores—silver, gold and lead. These routes connected the interior of the Balkans with the Adriatic coastal towns that manu-factured and exported the newly-made metal producís. Bitumen was added to these cargos early in the 16th Century as a commodity highly prized for use in sealing the hulls of ships. In the year 1503 no less than 1,650 loads of bitu-men were brought to Dubrovnik in 15 days. The interior lands of the Balkans were famous for milk producís, especially cheese, cured meats, wheat and other grains. Wool, shcep, goat and water buffalo h ides from these áreas were also in demand, and moved to the coast by caravan. On the return trip, the caravan merchants transponed sait, sugar, wine, dried fish, black pepper, and various fürs such as sable for head-gear and lynx for lining. They also brought cloth, metal goods, arms decorated with silver•TROJANOVIC 1909, 23.'TROJANOVIC 1909, 23.and gold, axes, horse trappings, jewelry, glass vessels, mirrors, peri urnes, an assortment of spices etc. These transactions were ail carried out wilhin the scope of a barter economy.Trojanovic also gives us important information about the method of outfitting the pack horses and mules. He states that the liquids were transportée! in leather bags, so construct-ed as to cause no friction when they hung across the backs ofthe animais.In addition to the information on the caravan routes themselves, Trojanovic gives us reli-able Statistical data on the overall activities of these Caravans in diffèrent "districts" (srez) in the early 20th century. One of the important gathering centers, where the caravans met, col-lected and redistributcd goods was Novi Pazar in Kosovo through which passed the caravans moving from Skopje, Macedonia to Sarajevo, Bosnia, bringing tobáceo, rice, sugar and okra from Macedonia that were traeled for iron tools and goods such as horseshoes, ploughs, pots and pans, scythes and sometimes blankets from Bosnia. While most ofthe iron goods from Sarajevo wem directly to Skopje, some were retaineel and redistributed in Novi Pazar.The caravans from the Uzicki and Cacanski areas were especially well clocumented for the first decade of the 20th century.'' The follow-ing figures give an indication of the cjuantity of goods exchanged and weight in relationship to the number of drivers and animais used to transport it. In 1901 in the Stari Viali (Moravski district) there were 97 caravan drivers with 184 horses who exported 3,425 kg. of curd (kajmak), 17,200 kg. of cheese, 720 kg. of cured meats, 16,450 kg. of potatoes, 21,850 kg. of tar, 8,300 kg. of pine kindling wood (Pinns nigra), 11,970 kg. of apples, 2,100 kg. of aider bark for hiele lanning, earthen wäre 8,240 kg. and 23,940 kg. of plum brandy. The route followed was from Vranje, Pirot, Paracin, Valjevo to Kragujevac, Belgrade and Smederevo. The frequency of trips was between 2 and 7 times per year to Belgrade, 12 times to Nis, 2-4 times to Pirot, 7 times to Paracin, 9-15 times to Valjevo, and 3-4 times to Vranje.In the area of Uzice there was a total of 76"TROJANOVIC 1909, 23.caravan drivers with 130 horses. Mosi of these drivers owned only a single horse, although some had more, but none more than four. They transponed 6,695 earthen pots, 2,101 earthen dishes lbr baking bread, 2,900 kg. of beans, 7,640 kg. of tar. 900 kg. of pine kindling wood, 320 kg. ofcured beef and 1,600 kg. bacon. The trip to Belgrade took 6 clays, to Sabac 4 or 5 days, and to Kragujevac 4 days.This inventory of goods transponed by the caravans illustrâtes the kinds, intcnsity and great quantities moved from one area to another. If we extrapólate the merchandise of modem origin, e.g., glass, potatoes, etc. we still find producís that would have been of great interest to the Greek merchants who cultivated trade with the interior of the Balkans as witnessed by the rich finds from the so-called princelv graves. Let us now look at the routes that these caravan drivers lòllowed.In describing the caravan roules, Trojanovic concent raled on southwestern Serbia in the area around Novi Pazar on the Raska river, which is a tribut.u y ofthe Ibar river. In earlier times it was the administrative and cultural center of Sandzak, an important point on the route from Dubrovnik to Nis. However, following the construction ofthe railroad after World War I, Novi Pazar began to lose its role as a trading center.The three main routes that Trojanovic nol-ed from Novi Pazar crossed the Ibar river by feri)- and went over the Kopaouik mountain to the east. This is one of the high est mountain* in Serbia, extending in a north-south direction foi - about 100 km., separating Novi Pazar from the Morava valley. After crossing the Kopaouik mountain, the caravans proceedcd to Kursumlije, Prokuplje, Nis and continued on to Sofia, Plovdiv and finallv Constantinople. Other caravans, especially from Sarajevo, went south froin Novi Pazar over the Rogo/na momita.n which is pan ofthe Di liar ic range and especially grazed by seasonal pastoralists. They continued to Banjska, Kosovska Mitrovica, Vucitrn. Pristina, Skopje and sometimes to Thessaloni-7 PALAVESTRA 1994. 9.5-4."See V'ASIC (1975. 90) für distussion of Illyrian helmei in Donja Dohna and trade routes. According to KURZ (1967, 1K4) coins from Apollonia and Dvrrhachinm were re-covered in the inferior near Konjic on the Neretva river.ca. The route from Novi Pazar to Sarajevo went northwest via Sjcnica, Nova Varos, and Priboj and, crossing the Drina at Visegrad, continued to Glasinac, Romanija, Breze and finally Sara jevo. The farthest east for the Sarajevo caravans was the town of Pirot which is to the east of Nis on the way to Sofia.In the medieval period Dubrovnik was an important trading and distribution center for goods into the hinterland. One of the important routes that connected the coast with southern Serbia went from Dubrovnik, over Drijen to Trebinje, to Bileca, Gacko, Foca, then either to Yisegrad andjoining the previously described route to Novi Pazar, or from Foca, Plevlje, Pri-jepolje, Sjenice, to Novi Pazar.'The importance of these routes lies in the fact that they represent a trade network that extend-ed throughout the central Balkans, effectively Connecting Greece, Bulgaria and even Turkey with the central and western Balkans and the Adriatic coast by a land route. In addition to the transport of significant quantities of goods by a rather small but efficient network with limited technology available, the lime involved to move the goods was relativelv short. For example, it onlv took eleven days from Pirot in eastern Serbia to Sarajevo - a dislance of about 350 km. as the crow flies. However, the fact remains that trade was and could be conducted with an intensification that brought peuples, goods and news together in a timcly manner. Alternatively, while roules of this trade network were not the most efficient for the expédition of armies, they were very efficient both in time and energy lbr the transport of goods.

Many of the rieh archeological finds, especially the so-called princely graves that have been discovered in the southwest Balkans and dated to the middle ofthe 6 lh-5Ul centuries B.C. lying along these caravan routes do not. in our opinion represent, an aristocracy or tribal leadership but rallier imponant tradesmen or Controllers of trade nodes."These trade routes, later used as caravan routes, traversed the mountain ranges ofthe Balkans in contradistinction to theThe Neretva river valley lias ahvays been an important communication rouie, even in prehistorv. \\ ilness the Neolithic pénétration ol the Impresso complex into the interior ol I lercegovina along the Neretva river. (P\KO\ K -PtsiK.w 1982, 23-31), esp. map on p. 15.roacls the Romans built that followecl mostly the river banks and Valleys. Rest areas, called han by the Turks, were provided for the weary traveller along these caravan routes. We would posit that many of the smaller "fortified" mountain settlements represent this type of occupation site and not a refugium against the threat of war. This is underscored by the fact that many of these "fortified" hill forts have no direct access to water in the fortified area and this must have been a major concern in choosing construction sites.However, it must be remembered that peace-ful conditions were needed in order for trade to exist and prosper, as witnessed by the conditions today in the former Yugoslavia. The perception that Bronze and Iron Age men were at each oth-ers throats is not borne out by the archeological évidence. Despite the prédilection for weapons in the graves, these were personal possessions and did not necessarily rcflect weapon use in conflict, as most of the weapons in burial con-texts were unused.It is noteworthy also to keep in mind the interaction between peoples of the coastal areas and the mountainous hinterland. This is whereU CASSOX (1926) l'or an overall account of Macedonia, Thrace and Illyria. Oui of date in many respects but still handy (STERCU 1978, 381-408)."'KATK'.IC (1973, 196 ff) for the relation between Dyrrh-achium and Ionios. Dyrrhachium was founded in 627 B.C. and Apollonia in 588 B.C. Toçi (1973; 1976, 301-306) notes the ties between Dyrrhachium and the hinterland and the growth of the town in the 5th century B.C. 302."MANO (1976a, 307-318) notes the présence of Corinthi-an wares in Apollonia and also indicates the intensification of lies with the interior in the middle of the 5th century B.C. The distribution of staters and drachmas is évidence of this trade activity. The author also notes thaï al Dimale the pottery distribution was as follows: 40% local, 40-50% from Apollonian Workshops and 10-15% from Greek and Italian Workshops (MANO 1976a, 312). See map on p. 313 for the distribution of the finds in the interior, even extending to the north to Gajtan and Lissos as well as in the tumuli al Çinmaku. MANO (1973, 185-94; 1976a, 119-124) connects the extension of the road system in ihe 4th and 3rd centuries B.C. lo the phenomenon of urbanization in Southern Illyria (MANO 1976a, 124). The maps on 42 and 43 in PAROVIC-PESIKAN (1961, 21-45) indicate the distribution of drachmas from Apollonia and Dyrrhachium in the interior of the Balkans. Regarding the formation of urban centers on the eastern coast of the Adriatic see: Suie (1976a, 357-366; 1976b, 9-81). Noies différent Gritería for classifying urban agglomérations based on, e.g., geomorphological and social conditions. The end of the 4th century B.C. begins the second phase of Illyrian urban fife according to the author, e.g., Buthrotos, Apollonia, Amantia (ISLA.MI we should look for the first Illyrians.9 It was the establishment of the poleis along the coast— e.g., Dyrrhachium,10 Apollonia"—that acted as the catalyst for the establishment of the Illyrian state under Bardylis. The interaction that took place was a process of aularkia between the mountainous areas and the coastal zone, but it must be remembered there was no coersive power that the coastal area could impose on the interior territory. The relationship may be de-scribed as one of mutual need - as long as it persisted.However, the mountain seasonal pastoral-ist was in a far better position to assert his in-dependence than the coastal resident. A good example of this is the situation in Montenegro subséquent to the disintegration of the Serbian state in the 14th century after its defeat at the hands of the Turks. Following the battle of Kosovo many of the Serbs retreated into the Monténégrin hills and continued to practice the pastoral ways of their forefathers. The Turks es tablished a wise policy of interaction with these clannish semi-nomad transhumant shepherds who, in return for nominal respect, were al-1976a, 107-112). At this time we bave the appearance of ashler construction (ANAMALI 1972, 67-148. esp, 115-120). See DAITAj (1972, 149-165). for the relationship between Dimale and the other Illyrian cities, e.g., Byllis see p. 156. See for Lissos and its fortifications PRENIÎI/ZIIEKU (1972, 239-268), the differentiation between phases I and II appear somewhat arbitrary. See M. GARASANIN (1967, 27-34). The earlier polygonal construction has been called Mœiùa Acacia by Garasanin in the area of Montenegro. CEKA (1985, 137-161) notes that the so-called protourban period is not an Illyrian phenomenon, rallier it Covers the Medilerranean world from the 8th-5th centuries B.C. (CEKA 1985, 142). He also does not consider the striking of coins io be a decisive factor for the categoriza-tion of an urban center (CEKA 1985, 143). Accepts Isla-mi's chronology with the first phase of urban development lasting from the middle of the 5th century to the beginning of the 3rd century B.C., e.g., Amantia, Dorez and Buthroton. Amantia is noted as a polis in the ancient sources. The second phase of the true urban center is in the first half of the 4th century B.C., e.g., Buthroton III. Çukë Ajtojt and Gurzezë (CEKA 1985, 145 with lit-eralure). The third phase belongs to the second half of the 4th century, e.g., Byllis, Berat, Shkodër, Rizon etc. The fourth phase belongs to the first thirty years of the 3rd century B.C., e.g., Antigonea and Lissos, Metheon, Ulcinj etc. Construction appears to end towards the year 270 B.C., after this time the urban agglomération takes on a new relationship to fortification and space usage (CEKA 1985, 148). Also CEKA (1985a, 27-58; 1986, 49-84). See MARIC (1973, 109-135; 1985, 47-53) Suie (1981. 117-138) fur the situation in the northern Adriatic.lowed to live a relatively autonomous life. These clans had their own customary laws that regu lated the lifeways of the society, and to a large degree were not interfered with by the Turks. This balance in their relationship lasted into the early 19 lh century when Archbishop Petar Petrovic Njegos "unified" the Montenegrin tribes. However, it is significant to note that the choice of a secular state under the nominal authority of the Orthodox church in no way conflicted with the customary laws of the clans. More importantly the vludika (archbishop) had no military authority to enforce his will, merely the threat of excommunication—a threat that was real enough to hold the tribes in check un til 1851 when the first Montenegrin state was formed under Prince Danilo.The antiquity of this social organization of the semi-nomadic transhumant is, we maintain, an institution that existed prior to the arrival of the Indo-Europeans, as is attested to certainly by the time of the first movements of the pasto-ralists into the south central Adriatic and western Balkan area.12

In conclusion, the social structure of the Il lyrians, the early Serbian state, and the Montenegrin stale all had several things in common: the integration of the hinterland with the coastal areas, the lack of real military force to enforce the internal social structure, and the ultimate return to the hills upon the collapse of the "state" institutions. Actually these "states"— the Illyrian, the early Serbian and the Montenegrin—were not states such as those used by ancient authors, comparing them to (the Greek polis or Roman civitas, the Byzantine Empire or the Turkish Empire). Rather the "states" were a weak symbiotic association connecting the hinterland pastoralist and the coastal traders, with only limited use of agriculture because of the scarcity of arable land.The main reason for the stability of the extended household clan (as can be seen among pastoralists) is also the reason for weakness of a social organization designed to establish a higher moral authority than the clan organization it self. This is well illustrated by the Illyrian Queen Teuta's statement to the Roman ambassadors, in which she professed her lack of control over the affairs of her subjects, as well as the quick defeat of Genthius, 13 and the relatively swift end to the Serbian state in the 14th century. 14

We are not evaluating the relative strength of the opponents that these "states" faced, but rather attempting to understand the disappearance of their state infrastructure. The latter occurence appears normal when one remembers that the ultimate allegiance of pastoralists is not to a "state" but instead to of extended household, village or clan. The Illyrian state, referred to in the ancient sources, is not a kingdom but rather an inchoate chiefdom led by a charismatic leader, which, for a period of several hundred years, was able to grow into a mature chieftainship. Howev er, when subjected to the first

real test Genthius' internal alliances collapsed, and the relationship returned to the dichotomy of the pastoralist and the sedentary coastal communities.In summary, the perception of the Illyrian state 1"' as some governmental structure controlling large territories and diverse populations is an illusion in conflict with the ethnographic, historical and archeological material. In effect the Illyrian "state" in all its forms existed along the coast of modern day Albania, exerting only nominal control over the affairs of the hinter-'"'HAUKI 1976, 273-276. Disputes M. Garasanin regarding the conception ol the Illyrian "state" as opposed to the concept of a tribal confederation. GARASAMN (1980, 207-210). Rejoinder to the above article by Hadri. See Brsic n AI.. (1967, 104-133). Contrary opinion is presented bv I'apa/oglu who argues for the existence of an Illyrian state regardless of the presence of different tribes. ZtlKKU (1977-1978, 113-123) ty-pologizes the proto-urban fortification sites in Albania. He differentiates between the earlier polygonal dry wall technique and the later ashler form of construction. The earlier walls would be from. e.g.. Gajlan, Acrolissos and the later from, e.g., Lissos I I PAI'AZOI.LOI (1965, 123-145) concludes that the ancient authors accepted the existence of the Illyrian kingdom from the end of the 5th century B.C. until its demise i n 168 B.C. (PAPAZOULOII 1965. 145).land. The extensive archeological corrélations that exist in the south central Adriatic and the western Balkan expansé are the resuit ofthe seasonal pastoralist movements and the later trade networks developed by the Greeks after their expulsion from the western Mediterranean in the mid 6 lh century B.C. Thus, while the Illyrian State was trying to control and engender a spirit of common consciousness, something in which they were singularly unsuccessful in an tiquity, the Illyrian ethnos as a sociological en-tity simply disappeared.

RéférencesANAMALI 1972. S. Anamali. Amantie. -In: I.'Illyrie: I.a ville illy-rienne. Edition spéciale en français a l'occasion du Premier Colloque des Etudes Illyriennes, 15-21 Septembre 1972, 2. Tirana 1972, 67-148.BESIC ETAL. 1967 B. Besic, D. Garasanin, M. Garasanin,J. Kovacevic. 1967. htorija Crue Gore. Titograd 1967.CAMPBELL 1964 J.K. Campbell. Honour, Family and Patronage: A Study of Institutions and Moral Values in a Greek Mountain Community. Oxford 1964.CASSON 1926S. Casson. Macedonia, Thrace and Illyriu: Their Relations to Greece from the Earliest Times Down to the Time of Philip Son of Amyntas. Oxford 1926.CEKA 1985N. Ceka. Aperçu sur le développement de la vie urbaine chez les Illyriens du sud. Iliria. Revista ar-keologjike 15 (2), 137-161.CEKA 1985aN. Ceka. Fortifikimet parahistorike ihre. Monu-menlet 29.1, 1985, 27-58.DACTAJ 1972B. Dautaj. La cite illyriénne de Dimale. -In: I.'Illyrie: La ville illyriénne. Edition spéciale en français a l'occasion du Premier Colloque des Etudes Illyriennes 15-21 Septembre 1972, 2, 149-166. Tirana.GARASANIN 1967M. GaraSanin. Moenia Aeacia. Starinar 17, 1966 (1967), 27-36.GARASANIN 1977M. Garasanin. Zur Frage der Transhiimanz in der dinarischen Bronzezeit. Balcanica. Godisnjak balkanoloskog insti tu tu 8, 1977, 37-42.GARASANIN 1980 M. Garasanin. L'historiographie Yougoslave sur l'état Illyrien. Godisnjak 18 (Centar za balkanoloska ispitivanja 16), Sarajevo 1980, 207-210.GARASANIN 1982 M. Garasanin. The Prehistory ofthe Balkans. -In: The Cambridge Ancient History 3.1, Cambridge 1982, 75-186, 582-618.GARASANIN 1984 M. Garasanin. Zur ethnischen Zugehörigkeit der bronzezeitlichen Bevölkerung im serbischen Mo-rava-Gebiet. -In: Dritter Internationaler Thrakolo-giscfier A'ongress zu Ehren IV. I'omasclieks. 2.-6. Juni 1980, Wien. Sofia 1984, 182-185.GARASANIN 1994M. Garasanin. Pastorlisme semi-nomade dans La Péninsule balkanique a l'été olithique et au début de l'Age de bronze. Balcanica XXV. 1, 7-18.GRIFFITII 1989 J. Griffith. Postula to the Proceedings ofthe Fourth International Congress ofThracology. -In: J. Best, N. De Vries (eds.). Thracians and Mycenaeans. Leiden/Sofia 1989, 241-45.HADRI 1976A. Hadri. L'historiographie yougoslave sur l'Etat illyrien. Iliria: Revista arkeologjike 4, 273-279.HAMMOND 1969N.G.L. Hammond. Epirus: The Geography, the Ancient Remains, the History and the Topography oj Epirus and Adjurent Areas. Oxford 1969.HAMMONU 1976N.G.L. Hammond. Migrations and Invasions in Greece and Adjacent Areas. New Jersey 1976.HAMMOND 1982 N.G.L. Hammond. Illyris, Epirus and Macedonia in the Early Iron Age. -In: The Cambridge Ancient History 3.1. Cambridge 1982, 619-656.HAMMOND 1983N.G.L. Hammond. Migration and Assimilation in Greece. -In: T. Winnifrith, P. Murray (eds.). Greece OUI and New. London 1983, 39-64.ISLAM i 1976S. Islami. L'état illyrien, sa place et son rolle dans le monde méditerranéen. Iliria: Revista arkeologjike4, 1976, 71-87.ISLAMI 1976a5. Islami. Problèmes de chronologie de la cite illyriénne. Iliria: Revista arkeologjike 6, 1976, 109-112.ISTORIJA SRPSKOG NARODA 1981S. Cirkovic (ed.). Istorija srpskog narodu, vol. 1. Od najstarijih vremena do Maricke bitkc 1371. Beograd 1981.ISTORIJA SRPSKOG NARODA 1982 J. Kalic (ed.). Istorija srpskog narodu, vol. 2. Doba borbi za ocuvanje i obnovu drzave (1371-1537). Beograd 1982.JACOBSEN 1984T.W. Jacobsen. Seasonal Pastoralism in Southern Grec-ce: A Considération of the Ecology of Neoli thic Urfirnis Pottery. -In: P.M. Rice (ed.). Pols and Potiers: Current Approaches in Ceramic Archaeology. Los Angeles 1984, 27-43.

JACOBSEN 1985T.W. Jacobsen. Another Modest Proposai: Eth-noai chaeology in Greece. —In: N.C. Wilkie, VV.D.E. Coulson (eds.). Contributions to Aegean Archaeology: Sludies in Honor of William A. McDonald I. Minneapolis 1985, 91-107.KAIICIC 1973 R. Katicic. Ionios der Illyrier. Godisnjak 11 (Cen-tar za balkanoloSka ispitivanja 9). Sarajevo 1973, 185-201.KURZ 1967K. Kurz. Die sog. illyro-keltische Renaissance. Godisnjak 5 (Centar za balkanoloska ispitivanja 3). Sarajevo 1967, 167-88.MANU 1973A. Mano. Les rapports commerciaux d'Apollonie avec l'arrière-pays illyrien. Studia Albanica 10.1, 185-94.MANO 1976A. Mano. Commerce et artères commerciales en Illyrie du Sud. Iliria: Revista arkeologjike 6, 1976, 119-124.MANO 1976aA. Mano. Les rapports commerciaux d'Apollonie avec l'arrière-pays illyrien." Iliria: Revista arkeologjike 4, 1976, 307-316'.MARK: 1973Z. Marie. Daorsi. Godisnjak 10 (Centar za balkanoloSka ispitivanja 8), Sarajevo 1973, 109-135.MARK: 1985Z. Marie. Helenizam i helenisticka umejtnost u Hercegovini. -In: Sahranjivanje pokojnika sa as-pekta ckonomskih i drultvenih kretanja u praisto-riji i antici, 47-53. Matcrijali 20, Beograd..PAI.IGA 1987S. Paliga. The Social Structure of the South-East European Societies in the Middle Ages—A Lingui-stic view. Linguistica 27. 1987, 111-126.P AI.AVK.STRA 1994 A. Palavcstra. Balkanology, Archaeology and Long-term History. Balcanica XXV.l, 1994, 83-98.PAPAZOGLOU 1965F. Papazoglou. Les origines et la destinée de l'état illyrien: Illyrie propre elicti. Historia: Zeitschrift für alte Geschichte 14.2, 1965, 143-79.PAROVIC-PESIKAN 1982M. Parovic-Pesikan. Grcka mahajra i problem kri-vih maceva. Godisnjak 20 (Centar za balkanoloska ispitivanja 18). Sarajevo 1982, 25-52.PETRIC 1980N. Pétrie. Komunikacije u prethistoriji Jadrana. Malerijuli XVI (Putevi i komunikacije u praistoriji 16), Beograd 1980.21-42.PRENDI 1976F. Prendi. L'urbanisation de l'Illyrie du Sud a la lumière des données archéologiques. Iliria: Revista arkeologjike 4, 1976, 89-100.PKF.NDI/KO30 1972 F. PRENDI, Z. Ko30. La ville illyrienne de Lis-sus son origine et son système de fortifications. —In: I.'Illyrie: La ville illyrienne. Edition spéciale en franaais a l'occasion du Premier Colloque des Etudes Illyriennes 15-21 Septembre 1972. 2, Tirana 1972, 239-68.STERUD 1978E. Sterud. Prehistoric Populations of the Dinaric Alps: An Investigation of Interrégional Interaction. -In: Ch.L. Redman et al. (eds.). Social Archaeology: Beyond Subsislence and Dating (Studies in Archaeology). New York 1978, 381-408.STIPCEVIC 1974A. StipCeviC. Uni: povijest, iivot, kultura. Zagreb 1974.STIPCEVIC 1977 A. Stipêevié. The Illyrians: Hislory and Culture. New Jersey 1977.Scié 1976M. Suie. Illyrii proprie dicti. Godisnjak 13 (Centar za balkanolocka ispitivanja 11). Sarajevo 1976, 179-96.Scie 1976a.M. Suie. Problèmes de paleogenèse et d'urbanisation des centres illyriens. Iliria: Revista arkeologjike4, 1976, 357-66.Scie 1976b.M. Suie. Anticki grad na istoenom Jadranu. Zagreb 1976.Scie 1981.M. Suie. Zadar u starom vijeku 1. Poslost Zadra, Za-dar 1981.Toci 1973V. Toçi. Données sur l'élément illyrien a Dyrrhachium a la lumiure des nouveaux témoignages archéologiques. -In: Actes du Ville Congrès de l'Union Internationale des Sciences Préhistoriques et Protohistoriques 3. Beograd, Yugoslavia, September 9-15, 1971. Beograd 1973, 219-25.Toçi 1976V. Toçi. La population illyrienne de Dyrrhacion a la lumière des données historiques et archéologiques. Iliria: Revista arkeologjike 4, 1976, 301-306.TROJANOVIC 19095. Trojanovic. Nase kiridz.ije. Srpski etnografski zbornik 13 (Zivot i obicaji narodni knj. 7). Beograd 1909, 1-153.VASIC 1975R. Vasic. Donja Dolina i Makedonija. Godisnjak 14 (Centar za balkanoloska ispitivanja 12). Sarajevo1975. 81-94.WALBANK 1970 F.W. Walbank. A Historical Commentary on Polybius L Oxford 1970.WALBANK 1976F.W. Walbank. Southern Illyria in the Third and Second Centuries B.C. Iliria: Revista arkeologjike 4,1976, 265-272.in I/o?/orem II/'?/ r/etti Todorov/i

Cerealia pollen evidence from pollen diagrams and palaeoethnobotany in BulgariaSpasimir Tonkov, Elisaveta Bozhilova, Hristina PanovskaСпасимир Тонкое, Елисавета Божилова, Христина ПановскаКултурните житни според поленовите диаграми и палеоетноботаниката в България

В работата e разгледана разпространението ни пилена на културните житни растении според палеоетноботи-ническите и палпнологнчиите даинп. Прел иеолитипя период Tritìcum топососсит, Т. dicoccum, Т. aestivum, Hordeum и Н. vulgare vor. nudum са били култисирани в долините на Струма и Трикия. През енеилитния период се ниолюдива наристване на количеството житни растения в диаграмите (Figs. 2 и 4).През Fipoìiзовата епоха параства броят на култивираиите житни - ечемик, овес, мека пшеница и едпазърнепка (Fig. I). В равнинише земеделието e игрило по-вижна роля и икономиката на този период, в сравнение с планинските районы (Fig.2). Палеоешнойотиническише данни показват. че находките от овьглени семена от Trilicum топососсит, T.dicoccum са повече в равнинише.През желязната епоха нариства количеството ни полена на културните житни в диаграмите както от планинските районы, тики и от равнинише (Fig.3). Едка от поленовите диаграми от Пирин e много богата на llordeum (IS%) и Secale (до 37с), конто се отнасят към елинистыческня и римския периоды.The identification of Cerealia pollen types and macroremains at archaeological sites provides opportunities for showing which cereals were cultivated in Bulgaria in former times. The archaeological and palaeoethnobotanical finds indicate that Western Bulgaria and Thra-cia were populated earlier, around the end of 7th millennium B.C. In Neolithic times not only the valleys but also the foothills of the mountains were populated and the settlements located around 800 m a.s.l. (Rakitovo, Kremenik, Gäläbnik, Sedlare etc.) practised both animal husbandry and agriculture.In the primary centre of agriculture - Asia Minor, since 7000 B.C. (Djarmo) were cultivated Trilicum топососсит, Hordeum, Pisum (HELBAEK 1959). Since 6500 B.C. the variety ofthe cultivated cereals increased (Ali-Kosh) with T dicoccum (HF.I.BAF.K 1969) and later after 5000 B.C. this variety became even greater. If we move to the Balkan Peninsula we could trace out the most ancient culture in Greece which dates back to 6000 B.C. or about 1000 years later than in Asia Minor, but showing much greater variety (RENFREW 1973), as Trilicum, Hordeum, Avena, Pisum, Panicum. During the same period in Bulgaria the presence of hulled species of wheat and bar ley was constant (Slatina, Gäläbnik, Rakitovo, Kremenik - all Neolithic settlements).Palynological data for these settlements are still lacking but palaeoethnobotanical and ar chaeological investigations are quite numerous (ARNALDOV 1949; HOPF 1973; DEN NEL 1975; 1978). Trilicum топососсит, T.dicoccum, T. aestivum, Hordeum and //. vulgare vai: nudum were cultivated in the Thracian valley in Neolithic times. The transitional forms between Т. топососсит and T. boeticum identified at the Early Neolithic settlement of Kremenik (CIIAKALOVA/ Sá RBi NS K A 1987) lead us to assume that in the-Balkan Peninsula the cultivation of Т. топососсит mixed with the wildwred T. boeticum originated in a secondary manner. The small dimensions of the seeds found at Kremenik are most probably due to the poor soils and the comparatively low level of production. The closest palynological site investigated is the Lake Suho Ezero (1900 m a.s.l., Rila Mts.). Cerealia pollen is lacking in the sediments related to the Neolithic time in both profiles (Fig. 2) probably connected with the long distance (BOZHILOVA/TONK-ov 1990). An indication of agricultural activity for that period is seen in the pollen diagrams from Kupena Mire (1300m a.s.l., Western Rho-dopes Mts.), but it should be borne in mind that part of the Cerealia pollen could also represent wild species (Ни i TUNEN ET AL. 1992). Some of it must originate from cultivated cereals, however, as evidenced by macroremains from the settlements in some of the valleys in the RhodopesEig.l. Location of the coring sites and Settlements discussed in the present paper: coringsite: 1. Kupena I, II; 2. Dry Lake I, II; 3. Kapatnik I; 4. Maleshevska MT; 5. Ilschokljovo marsh; 6. Tchumina peat-bog; 7. Arkutino; 8. Varna Lake (Arsenala, Poveljanovo); 9. Shabla-Ezeretz; 10. Durankulak; 11. Srebarna; 12. Garvan Settlement: 8. Varna Lake; 10. Durankulak; 13. Rakitovo; 14. Kremenik; 15. Slatina; 16. Karanovo; 17. Galabnik; 18. Malak Preslavelz; 19. KovacevoMts. and in caves from Neolithic times (TODOROVA 1979; BOZIIILOVA ETAL. 1989). Macroremains from a settlement near Rakitovo (CHAKALOVA/ BOZHII.OVA 1984) show that the cereal crops cultivated were mainly Hordeum vulgare mixed with II.vulgare var nudum and smaller quantities of 71 monococcum, 71 dicoccum, and T. aestivum.Larger quantities of Cerealia pollen dating from Neolithic times were identified in the pollen diagrams from the Black Sea coastal lakes. The lowest amounts are found in the diagrams from Lake Arkutino on the southern coast (BO/.HII.OVA/BF.UG 1992), a fact which can be explained by the relief, soils and small human populations. In comparison with these, the dia -grams from Lake Varna and Lake Durankulak contain more than 1% Cerealia pollen (Fig. 2). Charred seeds of Triticum sp. and Hordeum sp. were found in the Neolithic layers of the settlement Durankulak (BOEVA, unpubl.) (Fig. 1).In Lake Varna near to the village Poveljanovo the beginning of settlement period I is dated to ca. 6200 B.C. (BOZIIILOVA/BELG 1994) or it belongs to the early Neolithic. Triticum-type pollen during this period is accompanied by Centaurea jacea-iype, C. cyanus. Sécale, P. lanceolata, Polygonum aviculare, Urtica, Scabio-sa, Sanguisorba minor and by higher values for Chenopodiaceae and Artemisia.During Eneolithic times the productivity increased due to ploughing of the soils (TODOROVA 1979) and improvements in the agricultural tools which allowed the use of land at higher elevations (VF.I.KOV 1979). This explains the constant presence oí Cerealia pollen in the Kupena I diagram (Fig. 4) and the appearance of Triticum pollen in the diagrams from the Lake Suho Ezero (Fig. 3).The quantity of Cerealia pollen increases in the diagrams from the coastal area, and the high proportions of 'Triticum

(above 5%) and Hordeum are explained by the number of Eneolithic set-Settlement Palaeoethnobotanical data Pollen data Pollen diagram

NEOLITHIC period

KREMENIK 750m a.s.l(TsCHAKALOVA/SbRBINSKA1984)

Triticum monococcum T.dicoccum T.aestivum Hordeum vulgare H.vulgare var.nudum

- DRY LAKE 1, II 1900m a.s.l. (BOZILOVA/SMIIH 1979;B07II OVA FT AI. 1 990)

RAKITOVO 800m a.s.l (TSCHAKALCVA/BOZILOVA 1981)

Triticum monococcum T.dicoccum T.aestivum Hordeum vulgare H.vulgare var.nudum

Triticum type ** Hordeum type * Cerealia *

KUPENA 1, II 1300m a.s.l. (HUTTUNLN er AL. 1992)

DURANKULAK(Bot:VA, UDpubl.)

Triticum sp. Hordeum sp. Cerealia ** DURANKULAK (BUZILOVA 1986)

ENEOLITHIC period

VARNA LAKE (Hopf, 1973) Triticum monococcum T.dicoccum Hordeum vulgare H.vulgare var.nudum

Triticum type *** Hordeum type ** Cerealia *

ARSENALA (BU/ILUVA/BLUG 1994)

BRONZE AGE

VARNA LAKE (HOPF 1973) i i Triticum monococcum T.dicoccum Hordeum vulgare H.vulgare var.nudum

Triticum type *** Hord eum type *** Cerealia***

ARSENALA (BOZII OVA/BFUG 1994)

Fig.2. Cereals in pollen diagrams and archaeobotanical data: * < 1%; l < ** < 5%; *** > 59cdéments in the area of Lake Varna - settlement period 2 (BOZHILOVA/BEUG 1994). Palaeoethnobotanical finds show that Triticum monococcum, T. dicoccum, Hordeum vulgare and //. vulgare var. nudum were cultivated in that area (Fig.2). The Early Eneolithic period is well represented in the pollen diagrams from Lake Shabla-Ezeretz (FILIPOVA 1990) and Lake Durankulak (Bozm-LOVA/FILIPOVA 1986) as the total amount amount of Cerealia pollen in the first lake reaches 159r. Microfossi] finds indicate the présence of seeds of weeds due to the specific way ofcollecting the spikes of these along with part ofthe stein.The dcvclopment of tools during the Bronze Age allowed the felling of larger trees and the extension of the cultivated fields as a resuit of more efficient harvesting methods (VELKOV 1979). Barles. oatS, soft wheat as well as einkorn and T. dicoccum were cultivated in the fertile area of Thracia (CIIAKAI.OVA/BOZHILOVA 1984). Pari ol the population also migrated to the mountain slopes, as shown by the présence of 5% Cerealia pollen m the diagram from Kupena (Fig. 4). This also means that the arable fields in the Western Rhodopes were located not far away from the sites investigated, i.e. the peat-bogs Belia Kanton (1490 m a.s.l.) and Kartala (1690 Iii a.s.l.) (PANOVSKA/BOZHILOVA1994).Small percentages of Cerealia pollen are found in the profiles from a peat-bog in Male-shevska Mts. (1780 m a.s.l.) (TON KOV/BOZHI LOVA 1992H) and from Tschokljovo Marsch, Konjavs-ka Mts. (870 m a.s.l.) (TONKOV/BOZHII.OVA 1992a) (Fig. 3). Looking again at the area of lower élévation, we can suggest that agriculture played a fairly important part in the economy ofthe human Settlements there during the Bronze Age as compared with the mountainous areas (Fig. 2). The palaeoethnobotanical data indicate that finds ofeharred seeds of Triticum monococcum, T. dicoccum are most numerous at lower élévation.Pollen ofthe Cerealia-lype was also identified in diagrams from Lake Srebarna in the Danube valley (LAZAROVA 1995) (Fig. 3).During the time of the Roman colonisation in the Balkans, especially in the eastern part of Thracia and Mocsia, the

destruction of the Landscape took place because of the över-exploitation by woodland felling. grazing andPalynologictai sites CEREALIA TRITICUM-type HORDEUM-type SECALE

N E B I H N E B I H N E B I H N E B I H

KUPENA 1,11 1300 m a.s.l.(HUTTUNEN ET AL. 1 992)

+ + + + + + + + + + + + +

+ + + + +

+ + + + +

DRY LAKE 1,11 1900 m a.s.l. (BOZILOVA, SMITH 1979;BOZILOVA ET AL. 1 990)

+ + + + + + + +

KAPATNIK1,1800 m a.s.l, (BOZILOVA 1986)

+ + + + + +

MALESHEVSKA MT. 1780 m a.s.l. (TONKOV/ BOZILOVA 1992)

+ + + +

TSCHOCKUOVO MARSH 870 m a.s.l. (TONKOV/ BOZILOVA 1992)

+ + + + +

TCHUMINA PEAT-BOG 1300 m a.s.l. (FILIPOVITCH 1992)

+ + + + +

ARKUTINO (BOZILOVA/BEUG 1992)

++ +

+ + + + + + + + + + + + +

ARSENALA (BOZII OVA/BEUG 1994)

+ + + + +

+ + + + + + +

+ + +

+ + +

+ + + + + + +

+ + + +

POVELJANOVO (BOZILOVA/BEUG 1994)

+ + +

+ + +

+ + +

+ + +

+ + +

+ + + + + + +

SHABLA-EZERETZ (FILIPOVA 1986)

+ + +

+ + +

+ + +

+ 4-

+

+ + + + + +

DURANKULAK (BOZILOVA 1986)

+ + + + +

+ + + + +

SREBARNA (LAZAROVA 1994) +

+ + + + + +

GARVAN (LAZAROVA 1994) + + +

Fig, 3. Cereals in pollen diagrams. N - Neolithic, E - Eneolithic, B - Bronze Age, I - Iron Age, H - Historical Time. + < ! % ; ! % < ++ < 57c; + + + > 5%other forms of land use. The soil was very rich in these area and the agricultural techniques had already reached a high standard and it was managed in différent ways in connection with the soils, the variety of crops and the local conditions. The three years field rotation system (winter cereals-summer cereals-fallow land) was widespread (DENNELL 1974). Another type of farming was in the mountainous areas where the territory was periodically abandoned after several years.The Iron Age is marked by a considérable increase in the amount o£Cerealia pollen in diagrams from the mountainous and lowland areas (Fig. 3), particularly duc to the use of iron tools, with a subséquent increase in the crop production.Agriculture was practised widely in the lower parts of the Western Rhodopes Mts. in historical times as shown by the palynological sites in theFig.4 CEREALIA-POLLEN EVIDENCE FROM POLLEN DIAGRAMS (AP + NAP = 100%)Hordeum type Seealeï>.A Cerealia and Triticum type6 %4 % 2 % 0 % 2 % 4 %6 %

6 % 4 % 2 % 0 % 2 % 4 % 6%

<< >

)m

a.s.l

1994

) 20 { IRON AGE

o M 40 \ ) BRONZE AGE

1 6300 ± 7 0 BP

60 1 K1-3415 ENEOLITHIC

6 %4 % 2 % 0 % 2 % 4 '6 %

8 lim , _.— o204060I 9000 ± 4 0 BP I Tin -1004IRON AGEBRONZE AGEENEOLITHIC NEOLITHICFig. 4 Cerealia-pollen evidence from pollen diagramsSmolyan area (VAN HuiS, unpubl.) The report of BERG (1973-1974) testifies to the existence ofar-able cultivation in the Western Rhodopes Mts. even at around 2000 in a.s.l. during his visit of this area.One ofthe pollen diagram from the Southern Ruin Mts. (Popovi l.ivadi, 1400 m a.s.l.) is enormously rieh in pollen of Hordeum (18%) and Seeale (up to 37c) during the Hellenistic/ Thracian and Roman periods (PANOVSKA ET AI.. 1995).Pollen of Seeale is present in the diagrams from the Rila Mts. and Sredna Gora Mts. from the Iron Age onwards (Fig.3), probably as a re-sult of wind transport. Seeale is present in small quantitics compared with wheat and barley. It is an allogamous plant and should be well représentée! in the pollen spectra but the fields cultivated with rye must have been rather small.Palaeoethnobotanical finds of Secale seeds date back mainly to the Middle Age and only sporadically to the F.neolithic period or the Bronze Age (LisiTSiNA/FiLiPOViCH 1980). The authors think that this plant was present as a weed among the rest of the cereals, but up to now pollen of Secale has been found in pollen diagrams from the coastal area, as well as from the mountains very rarely before the Bronze-Age (BOZUIIOVA/BF.LG 1992; 1994).We should also inclucle pollen o f Triticum du-rum in the Cerealia pollen type for the Middle Ages. This species should be considered a fairly new one comparée! with the other wheats.The présence of Cerealia pollen in modem surface samples from the mountainous areas with proportions below 1% is a resuit of long-distance transport, on account of the extensive cultivation of cereals, concentrated in the plains and the lowlands. The most widely cultivated species in Bulgaria loday at élévations below 1000 m is Triticum aestivum while T.

durum is cultivated too though in smaller quantifies. The cultivation of einkorn is highly restricted. T di-coccum has most probably already disappeared. Rye is cultivated nowadays mainly in small fields in the mountainous areas.

ReferencesARNAIIDOV 1949H. Arnaudov. Predistoricheski rastitelni matcriali. Godishnik na Sofijskia Universitet 14, 1949, 57-73.BF.HRF. 1977K. Behre. Cereals from Neolithic Settlement Sava near Varna (Bulgaria). Izveslia na narodnia muzej Varna 13, 1977, 214-215.BERG 1975W. Van Berg. Aus dem Rhodopegebirge in der europaischen Türkei. Globus 11, 1975,30-358.BOZHILOVA 1986E. Bozhilova. Paleoekologichni usloviya i promeni na rastitelnostta v poslednite 15 000 godini. Sofia 1986.BOZHII.OVA/BF.UG 1992 E. Bozhilova, H. J. Beug. On the Holocene History of Vegetation in SE Bulgaria (Lake Arkutino, Ropotamo Region). Veget. Hist. Archaeobot. 1, 1992, 19-32.BOZUILOVA/BEUG 1994 E. Bozhilova, EL J. Beug. Studies on the Vegetation History of Lake Varna Region, Northern Black Sea Coastal Area of Bulgaria. Veget. Hist. Archaeobot. 3, 1994, 143-154.BOZHII .OVA/ Fi LIPOVA 1986E. Bozhilova, M. Filipova. Palaeoecological Environment in the Northeastern Black Sea Area during Neolithic, Eneolithic and Bronze Periods. Studia praehistorica 8, 1986, 160-166.BOZHII.OVA/SMIT 1979E. Bozhilova, A. Smit. Palynology of take "Sucho ezero" from South Rila Mountain (Bulgaria). Fito-logiya 11, 1979, 54-67.BOZHILOVA ET AL. 1990E. Bozhilova, S. Tonkov, D. Pavlova. Pollen and Plant Macrofossill Analyses of Lake "Sucho Ezero" in South Rila Mountain. Godishnik na Sofijskia Universitet, Biologicheski Fakultet 80/2, 1990, 58-57.CHAKALOVA/BOZHILOVA 1981E. Chakalova, E. Bozhilova. Rastitelni materiali ot selishtnata mogila do grad Rakitovo. Interdistsipli-riarni izsledvaniya 7-8, 1981, 77-88.CHAKALOVA/BOZHILOVA 1984E. Chakalova, E. Bozhilova. Rastitelni ostanki ot rannobronzovata epokha. Godishnik na Sofijskia Universitet, Biologicheski Fakultet 74/2, 1984, 18-27.CHAKALOVA/SARBINSKA 1987E. Chakalova, E. Sarbinska. Izsledvane na rastitelni ostanki ot rannoneolitnoto zhilishte v neolitnoio selishte Kremenik krai Sapareva banya. Godishnik na Sofijskia Universitet, Biologicheski Fakultet 78/2, 1987, 3-16.D EXXF.IL 1974 R. Dennell. Botanical Evidence for Prehistoric Crop Processing Activities. Journal o f Archaeological Sciences 1, 1974.DENNELL 1978R. Dennell. Early Farming in South Bulgaria from the Sixth toThird Millennia B.C. BAR. Inlern. Ser. 45, Cambridge 1978.DEXXF.LL/WF.BI.FV 1975 R. Dennell, D. Webley. Prehistoric Settlement and Land Use in Southern Bulgaria. -In: E.S.IIiggs (ed.). Palaeoeconomy. Cambridge 1975, 97-107.FILIPOVA 1986M. Filipova. Polenovo-analomichni prouchvaniya na Shablensko-Ezerelskolo ezero i severnula chasl na Bal-garskiya chernomorski shelf. Sofia 1986.FILIPOVIICH 1992 L. Filipovitch. Anthropogenic Activity as a Factor for the Formation of Contemporary Plant Com-munnities in the Central Sredna Gora Mountain. Fitologiya 43, 1992, 30-36.HELBAEK 1959H. Helbaek. Domestication of Food Plants in the Old World. Science 130, 1959, 365-372.HELBAEK 1969 H. Helbaek. Plant Collecting Early Farming and Irrigation in Praehistoric Deh Luran. -In: Holle, Franc et al. (eds.). Prehistory and Human Ecology of the Deh Luran Piain. Ann.Arbor. 1969HOPF 1973M. Hopf. Frühe Kulturpflanzen aus Bulgarien. Jahrb. Römisch-Germanisches Zenlralmuseum Mainz 20, 1973, 1-46.HUTTUNF.N ETAL. 1992A. Huttunen et al. Late-glacial and Holocene History of Flora and Vegetation in the Western Rho-dopes Mountains, Bulgaria. Acta Botamca Fennica 144, 1992, 63-80.LAZAROVA 1995 M. Lazarova. Human Impact on the Natural Vegetation in the Region of Lake Srebarna and Mire Garvan (Northeastern Bulgaria) - palynological and palaeoethnobotanical evidence. —In: E. Bozhilova, S. Tonkov (eds.). Advances in Holocene Palaeoe-cology in Bulgaria. Sofia-Moscow 1995, 47-67.LlSrrSINA/FlI.IPOVICH 1980G. Lisitsina, L. Filipovich. Palaeoethnobotanical Findings on the Balkans. Studia praehistorica 4, 1980, 5-90.PANOVSKA/BOZHILOVA 1994H. Panovska, E. Bo/hilova. Pollen Analytical Inve-stigation olThrec Peat-bogs in Western Rhodopcs Mountains (South Bulgaria). Codishnih na Sofijskia Universitel, Biologicheski Fakultet 85/2. 1994. 69-85.PANOVSKA ET AL. 1995 H. Panovska, E. Bozhilova, S. Tonkov. A Palaeoe-cological Investigation on the Vegetation History in the Southern Pinn Mountain (Southwestern Bulgaria). -In: E. Bozhilova, S. Tonkov (eds.). Ad-vances in Holocene Palaeoecology in Bulgaria. Sofia-Moscow 1995. 32-46.POPOVA 1991T. Popova. Palaeoethnobotanical Investigations in South Bulgaria. -In: Paleoecologia, Argueologia II. Vila N'ova de Famalicao 1991, 187-190.POPOVA 1992T. Popova. Etude anthracologique et carpologiquc* de cinq sites archeolologiques de Bulgarie. Bull. Soc.hot. Fr. 139, Achual.bot. (2\3\4) 1992, 395-405.RENFREW 1979I. Renfrew. The First Farmers in South East Europe. Archaeo-Physika 8, 1979.TODOROVA 1979FI. Todorova. F.neolit Bolgarii. Sofia 197'.).TONKOV/BOZHILOVA 1992A

S. Tonkov, E. Bozhilova. Paleoecological Investigation of Tschokljovo Marsh (Konjavska Mis.). Go-dishnik na Sofijskia Universitet, Biologicheski Fakultet 83/2, 1992, 5-17.TONKOV/BOZHILOVA 1992uS. Tonkov, E. Bozhilova. Poleuov analiz na torfish-te ot Maleshevska planina (lugozapatlna Balgaii-ya). Godishnik na Sofijskia Universitet, Biologicheski Fakultet 81/2, 1992, 11-21.

Археомагнитните проучвания: резултати и проблемы*Мери Ковачава, В. КарлуковскиМету Kovacheva, V. KarlukovskiThe archeomagnetic investigations: results and problemsThe archeomagnetic hwesiigalions can be used as a dating method in cases when we have a time scale from a certain area, made on the basis of precisela dated with other methods sélections of baked day. Meantime. it is not easy to cover all periods in which we are interesled, with results ofthe three geomagnelic éléments, precisely connet led with the absolute time scale. Moreover, the laboralorial sludies were methodologically complic.ated and the requiremenls lo the accuracy ofthe results continuously increased. At the present state of the research in Bulgaria were fiualized the curves ofthe variations ofthe three éléments during the past 40UUyears and the Neolithic period (fig. 4, 6). Al this stage the results from the Eneolithic sites are examinaled.Археомагнитните изследвания в България имат вече многогодишна история и завоювано място в целия комплекс от ин-тердисциплинарни изследвания в архео-логията (КОВАЧЕВА 1979). Трябва веднага да подчертаем, че за тяхното успешно развитие основна предпоставка бе високото ниво и теми на археоложкпте проучвания в Бъл гария, както и отзивчттвостта на археолози-те разкопвачи при събиране на основните колекции. Добре ни е известно, че тези из -следвания могат да бъдат използвани като датиращ метод само при условие, че на ба-зата на точно датирани по други методи колекции от изпечена глина е изработена ар-хеомагнитната скала на времето на дадения район (НОЖЛРОВ/КОВАЧЕВА-НОЖАРОВЛ 1969; АГТКЕМ 1978; Екаьму /БтЕЯКВЕЯо 1990). Тази скала се състои от кривите на вариации на трите геомагнитни елемента: инклина-ция (I), деклинация (П) и интензитет (Г) по отношение на времето. В началото на тези изследвания в нашата страна, а това съвпа-даше и с началния им период в световната практика, простата физическа идея, на която са основани, ни даваше надеждата, че бърз<Г ще се дотигне до практическото им приложение.Междувременно се оказа, че не е така лесно да се покрие целия интересуващ ни период от време (последните 8 ООО години) с резултати по трите геомагнитни елемента, точно обвързани с абсолютната скала на времето. Освен това, лабораторните изследвания, успоредно с развитието на този клон от палеомагнетизма, с времето методологе-чески се усложняваха и изискванията към точноетта на резултатите непрекъснато се увсличават.Археомагнитните изследвания в България преминаха през три основни етапа. Първият от тях e през 1980 година, когато бяха обобщен и резултатите от всички дото-гава изеледвани колекции и кривите на ва риации на I, D и F за последните 8 ООО години представени, като резултатите от обекти, датирани в дадено столетие бяха усреднени (KOVACHEVA 1980). Тази работа имаше широк международен отзвук и верноетта на обхванатите векови вариации потвърдена с резултати от близки територии (THOMAS 1983). Вторият етап e през 1986 година и e свързан с въвеждането на тегло на всеки ек-сперименг за оценка на древния геомагни тен и интензитет (F), като всички резултати, получени за и интензитета до тази година бяха ревизирани и средните стойност по обекти преизчислени с въвеждането на тегло, което отразява качеството на експери-мента. Изгладената крива на вариации на и интензитета бе получена с отчитане на експерименталната грешка за определяне-

35■ I I I | I I I I | 'г'Гг|ПП1 ■I I I I I I I I I I I I I I I I I

О 250 500 750 1000 1250 1500 1750 200020 иI Т" г' I ' I ' Г I I I I | I I I I | I I I I | I I I I

О 250 500 750 1000 1250 1500 1750 2000Й О•гН -Рсзс5 Й• гНI-IО

й80 л70 Н60 Ч50 Ч40 1 I I I I | I У^'П'ТТТ , , , , , , , | .. г му 1 ц |1||,„|111|1../.11/.11| , , , , , , , , , ,

О 250 500 750 1000 1250 1500 1750 2000

Уеагэ АБФиг. 1. Определяне на възможните датируеми интервали (защрихованите участъци по оста на времето) по резултатите за трите геомагнитни елемента, получени за обекта Горановци

GORANOVTZI 1 JDATING: 530-600 AD• / / / / / / / 7 7~ГГ7\

m200 4001 I 1 | I I r600 800 10001200 1400 1600_ i years ADФиг. 2. Окончателна датировка за ооекта Торановцы, получена по сечението на датируемите интервалы, определены по трите геомагнитны елемента35

SEDLARE• i i l 1 ii i i ' i i » i ii i i i i » ' i 'О 200 400 600 800 1000 1200 1400 1600 1800 2000DATING: 500-610 AD, or 730-830 AD, or 1020-1240 AD

Years ADФиг. 3. Двузначно решение за ооекта Седларе, получено само по елемента интензитетто му (KOVACHEVA/KANARCHEV 1986). Накрая, третият етап е свързан с организирането на локална база данни от археомагнитни определения (1991) п изработване на алгоритъм за изглаждане на експерименталните резултати при отчитане на експернменталната неточнОст и неточноетта на датировката (Тот КОВ/КОВАЧ ЕВА 1992; KOVACHEVA/TOSI I К( >V 1994).Веднага трябва да отбележим, че все още ни липсват дании за елемента деклинация за редица векове сл.н.е. - като първи, оемп. девети, шестнайсти и седемнайсти. Това значи, че не разполагаме с ориентирани об разци (от огнища, пещи, горели слоеве след древен пожар) с такава датировка, по конто да определим този елемент.В момента в археомагнитната лаборатория се ревизират всички резултати по праисторическите обекти, което значи на пър-во място уточняване на абсолютыите дати за основыите реперни обекти, за конто имаIn Honorent Henrieta Todorova

КОРШУЕС IVт-1-1-Г

—6000 -5800-5400 -5200 -5000-6000 -5800 -5600 -5400 -5200 -5000-6000 -5800 -5600 -5400 -5200 -5000УеагБ ВСФиг. 4. Определяне на датируемите интервали за IV хоризонт на неолитното селище Копривец по резултатите за трите геомагнитни елемента

KOPRIVEC IVI-1-г-6000-—г--5800

- F-5600- DDATING:5 1 7 0 - 5 1 3 0 ВС

I I-5400- I-5200years ВСi-1-5000Фиг. 5. Окопчателно датиране на IVхоризонт на селището Копривец, получено от сечението на датиращите интервала, определени по трите геомагнитни елементи (вж. фиг. 4)радиовъглероднн дати (БОЯДЖИЕВ 1986). Известии са проблемите на рад новы лсрод HOTO датиране, особено за енеолптния период (BojADjiEV 1988). В това отношение сыцес-твено значение има фактът, че колекцпите за археомагнитно изеледване са събирани сравнително регулярно, следвайкп стра-тиграфските хорпзонги при разкопаванс на многослойни селищни могили. Основният проблем за окончателното нзработване на кривите на вариации на геомагнитни те елементи в прапсторпческия период от време е отноволппсата на материали за някои епохи. Това, разбира се, е отражение преди всичко на откритиге проблеми в българската архе ология, като продължителноетта на т.нар. преходеп период от късен енеолит към бронза, продължителноетта на ранната бронзова епоха и т.н. Надяваме се, че с обедпнените усилия между геофизици и археолозн тези проблеми щс намерят своето решение.Независимо от изброените по-горе труд-ности, към конто i рябва да прибавим и някои от методологическо естество, например експериментът за оиределяне на интензитета на древного магнитго иоле, археомагнит-пият метод е бил многократно прилагай като датиращатехника (КОВАЧЕВА 1975; 1981; 1990; KOVACHEVA 1976; КОВАЧЕВА/КАЛЧЕВА 1988; Ко-B_Í4F.BA/TOIIIKOR 1991; KOVACHEVA/KARI.OUKOVSKI 1992). Последната се основава на факта, че едновъзрастови обекти трябва да имат ед-накви геомагнитни характеристики.Ще се спрем на няколко примера. С пър-вия пример искаме да позчертаем, че датирането е нан-добро, когато е извършено по трите геомагнитни елемента.През 1986 г. бяха събрани образци от два ранносредновековни обекта: светили-ще Горановцп в местноетта Манастирище, окръг Кюстендилски, с разкопвач Живка Въжарова, и средновековен некропол край с. Седларе, Момчиловградско, с разкопвач и Катя Меламед и Даниела Хаджиева. Резултатите са описани подробно от Ковачева и Калчева (КОВЛЧЕВА/КЛЛЧЕВЛ 1988). Така по колекцията ориентнрани образци от све-тилището Горановцп са полученп следните геомагнитни характеристики: Р = 66.9 (лТ; О = 1 = 5° и I = 57.8°. Ще повторим датирането при пзползване на последния вариант на вариационните криви, представени с ка-налите на грешките. На фиг. 1 експеримен-талните резултати от обекта са представени с хоризонтални непрекъснаги линии. Пре-къснатите хоризонтални линии отразяват експерпменталната грешка. Вижда се как те пресичат вариационните канали на три -те елемента, защрихованите интервали по оста на времето са установените датировъч-ни интервали по получените стойносги за интензитета, деклинацията и инклинаци-ята. Окончателният датировъчен интервал е гози, където се пресичат датировъчните интермали по трите елемента. Наличие-то на резултати за посоката и интензитета разрешава многозначния отговор, който се получава, ако се използва само единият елемент (например интензитетът, при което. възможшпе датировъчни интервали са три - вж. фиг. 1) Както се вижда от фиг. 2,hi Ilonorem lien riela Todorova

КОРШУЕС IР 6 5 -55 Н

45 ^

ЙВ 3 5 Н Й25ч

= 33.5^Т= 357.1°

1 = 66.1°

-- __

т-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1

-6000 -5800 -5600 -5400 -5200 -5000-6000 -5800 -5600 -5400 -5200 -5000т-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1-1

-6000 -5800 -5600 -5400 -5200 -5000Уеагэ ВСФиг. 6. Определяне на датируемите интервалы за I хоризонт на неолытното селище Копривец по резултатите за трите геомагнытни елементаРИЛЕ

KOPRIVEC II—"—'—«—I—•6000 -5800DATING:5540-5520 ВС-5600

- F И " D-5400- I-5200 -5000years ВСФиг. 7. Окончателно датиране на I хоризонт на селището Копривец, получено от сечението на датиращите интервала, определени по трите геомагнитни елементаокончателният резултат (сечението на дати-ровъчните интервали потрите елемента) е, че вероятного последно опалване на светили щето e станало в интервала 530-600 г.н.е. Виждаме, че новото датиране по иопълне-ните, ревизирани и изгладени вариацион-ни криви потвърждава по-рано публикува-ния резултат, нотой cera e прецизиран, като отправя датировката във втората половина на 6 в.н.е.Обратно, в случая със средновековния некропол край с. Седларе многозначнето не може да се избегне. Измерванията на об-разците отсъбраната колекция показаха, че намерените парчета горяла глина не са '*in situ" и това попречп да се получат резултати за посоката на древняя магнитен вектор (деклинация и инклинация). Определянето на интензитета не се влияе от положението на образците и получения! резултат e: F = 61.3 fiT. Този резултат пресича вариацион-ната крива в периода на ранното среднове-ковие на две места (фиг. 3), като се получа-ват три възможни датировъчни интервала: 500-610 г.н.е., 730-830 г.н.е. и 1020-1240 г.н.е. Новото датиране отново потвърждава публикуваното през 1988 г., но разширява втория възможен интервал, което разшире-ние e резултат от вземането пред вид на ка-налите на грешките. Добавя се и още една възможност. Това многозначие не може да се разреши без наличието на резултати по другпте два елемента.Накрая ще покажем един пример за датиране в прайсторическата епоха - неолит-HOTO селище Копривец. Резултатите от ар-хеомагнптното проучване са подробно описани от Ковачева и Карлуковски (КОУАСПЕУА/ КАК1_О1ЖО\8К1 1992). Изследваии са три огнища от два стратиграфски хоризонта (I и IV), броени отдолу нагоре. Първоначално трите огнища биваха отнасяни към три различии стратиграфски хоризонта. Нашите изслед вания доведоха до становището, че първото и второго огнище имат много близки характеристики, подчертано отличаващи се от тези на огнището от IV хоризонт. Това съв-пада с окончателните виждания и на раз-копвача на селището Володя Попов, който предполага края на късния неолит за IV хоризонт и ранен неолит за първото и второ огнища (I хоризонт). В цитираната работа археомагнитното датиране е направено по предварителните канали на вариациите ( КОВАЧ ЕВА/ТОШ ков 1991). В тази работа ще повторим датирането, като използваме новите нзглаждания на вариационните криви, получени наскоро (K OVAC.HF.VA 1995).Окончателннте резултати от изследва-нията по трите огнища са представени в Таблица 1. С N е означен броят образци от всяко огнище. Резултатите от двете огнища от най-долния хоризонт са осреднени и по-казанн в последния ред оттаблицата.Стойностите на експерименталните грешки в определянето на посоката и интензитета на полето са приемливи,

като само за IV хоризонт а95 надвишава 5°. Особено малки са грешките за интензитета, т.е. има добро съгласуване на резултатите за интензитета в рамките на всяко огнище. От Таблица 1. прсдвид стойностите на трите елемента на геомагнитното поле, става ясно, че трябва да се очаква значителна разлика въвОгнище Хоризонт N0 След чистка 095 0 Р (ЦТ) 5(цТ)

К0) опОгнище N0 3 IV хоризонт

6 45.1 22.4 5.48 45.94 0.38

Огнище N0 2 1хоризонт8 67.6 348.9 2.57 30.66 0.38

Огнище N0 1 1хоризонт8 64.2 4.3 2.08 34.90 0.91

Огнище N0 1 Огнище N0 2 1хоризонт

16 66.1 357.1 2.25 33.50 2.55

Таблица 1. А рхеома г нитни резултати по трите изследвани огнища от неолитно селище Копривец. В последнитя ред са по Казани обединените резултати по 1-во и 2 -ро огнище от пай-ранния хоризонтвремето между последното опалване на ог-нището от IV хоризонт и тези от I хоризонт. Деклинацията от западна в I хоризонт става подчертано източна в IV хоризонт. Инк-линацията значително намалява от средна стойност 66.Г до 45.Г. Имаме значителна разлика в Р, т.е. наблюдават се съществени изменения и в трите характеристики на ге-омагнитното поле.Зада проверим предполагаемата от археолога относителна хронология на хоризон-тите, ще използваме оформените по досега изследваните неолитни обекти канали на вариацииге натрите геомагнитни елемента (КОУАСНЬЛ'А 1995) (Фиг. 4). По хоризонтални-те оси е нанесено времето, а по вертикал-ните оси — стойностите на геомагнитните елементи. Вариационните криви (плътните линии) са представени с каналите на греш-ките им (прекъспатите линии).На фиг. 4 е показано и археомагнитното търсене на датируемите интервали за IV хоризонт, чиито експериментални резултати (Таблица 1) са показами отново в карето в горния десен ъгъл на фиг. 4. Стойността на интензитета 45.9 /хТ (плътната хоризон-тална линия на графиката за интензитета -най-горната) пресича канала на вариациите му на три места. В резултат се получаваттри датируеми интервала (защрихованите области по оста на времето на същата графика): 5780-5730 г.пр.н.е.; 5590-5520 г.пр.н.е. и 5300-5080 г.пр.н.е. Последните са получени, като са взети предвид както грешката на ва-риационната крива, така и експерименталната грешка на резултата, показана с хори-зонталните прекъснати линии. За разреша-ване на многозначието търсим възможните датируеми интервали по другите елементи. Резултатът за Б (О = 22.4°) - хоризонталната плътна линия на средната графика на фиг. 4 минава над досега оформения канал на вариацията. Като имаме предвид грешката на определяне на елемента и грешката на вариационната крива (хоризонталните прекъснати линии), то възможният датируем интервал по него е 5230-5110 г.пр.н.е. Този времеви интервал веднага прави невъз-можни първите два датируеми интервала, получени по елемента К За окончателното решаване па датировката трябва да се вземе предвид и третия изследван елемент - инк-линацията (I = 45.1°). Този резултат (хоризонталната плътна линия на долната графика) също минава под вариационния канал за този елемент. Като се вземат предвид отново гореспоменаваните грешки, двата въз-можни датируеми интервала по елемента са защриховани по хоризонталната ос (тази на времето): 5340-5300 г.пр.н.е. и 5170-5130 г.пр.н.е.Окончателното датиране се получава по сечението на така получените интервали по трите елемента. На фиг. 5 това е показано и окончателната археомагнитна датировка за дадения хоризонт е 5170-5130 г.пр.н.е., съответсгващ на началото на късния неолит. Това потвърждава мне-нието на археолога относно огнището в IV хоризонт, а именно, че то трябва да се отнесе към късния неолит.Аналогично, археомагнитното датиране на огнище No 1 (I хоризонт) води до датируем интервал 5540-5440 ВС, който се отнася към края на ранния неолит, с което отново се потвърждава мнението на археолога раз копвач. Едновременно с това може да се заключи, че установяваме зиачителиа времева разлика между огнища No 1 и огнище No 3 (IV хоризонт).Осредненпте археомагнитнп определения общо за двете огнища (No I и No 2) от I хоризонт (най-долиия) са показаии в Таблица I. На фиг. б са определени датировъчни-те интервали по трите характеристики от пресичането им с вариационните канали. Аналогично на процедурата за IV хоризонт, те са защриховани по осите на времето. Окончателиата археомагнитна датировка за Копривец I e 5540-5520 ВС (фиг. 7), което отговаря на края на ранния неолит.От канала на вариациите на D (фиг. 4) се вижда, че единствено през късния неолит имаме силно положителна деклинация, което e мощен датиращ инструмент за най-отдалечената праисторическа епоха (D = 22.4°) изскача извън досегашния ход на кри-вата (фиг. 4), т.е. пикът на кривата може би ще стане по-остър.Основният резултат от пашите изследвания по този обект се състои в получената голяма времева разлика между IV и I хори-зонти - повече от 300 години, извод, който съвпада с мнението на археолозите: "Най-общо засега може да се каже, че в обекта се проследяват два стратиграфски пакета: ранно неолитен и къснонеолитен с дългот-райно прекъсванс между тях" (ПОПОВ/ВАП-с:ов 1992).Може да се търси синхронизация между I хоризонт от Копривец и обектите Овча-рово-гората, Добрииище и IX-X хоризонт, броени отгоре надолу, на Самоводене. Най-добро е съвпадепнето по трите характерис тики между I хоризонт Копривец и обекта Овчарово-гората, като I хоризонт от Копривец с малко по-ранен.В заключение ще кажем, че възможнос-тите за датиране зависят, от една страна, от добре оформените реперни криви за интере-суващия ни период от време, а от друга страна, от грешката в експерименталните резултати. Затова датирането трябва да се прави по колекции от достатъчен брой образци, което намалява случайните грешки. Широ-чнната на датирусмия интервал зависи също от градиента на секуларнта вариация - в об-ластта на стръмен ход - той е по-тесен, при полегат ход - той е по-широк. Каналите на грешките са обусловени от експериментал-ната неточност и от неточпостта па дати-ровката на основните обекти, по конто са построени реперните криви. Следователно решението на обратната задача или датирането ще бъде толкова по-добро, кол кото поточно датирани материали са използвани за построяването на археомагнитната скала.

На сегашния етап на археомагнитните изследвания в България са оформени кривите на вариация на трите елемента през последните 4000 години и неолитнпя период (фиг. 4 и фиг. 6). В момента, както бе спо-менато по-горе, се ревизират резултатите от изследваните енеолитни археологически обекти.Накрая, използваме случая да изразим нашата благодарност към всички археолозн в страната за отзивчивостта им при събира-не на пробите, като се надяваме, че получа-ваните резултати са от взаимен интерес.Работата е частично финансирана по договор НЗ-405/1994 г. от фонд "Научни изследвания" на Министерството на образова-НИето, науката и технологиите.

ЛитератураЬОЯДЖИЕВ 1986 Я. бояджиев. Абсолютна хронология па неолит-ните и енеолнтните култури от терпторпята на H P България. Дисертация. София 1986.Ковачева 1975М. Ковачева. Археомагиитпо датиране на те-кето Демир баба, Разградскп окръг. Музеи и паметници на културата 3, 1975, 22-23.КОВАЧЕВА 1979 М. Ковачева. Събиране на образци за архео-магнитни изследвания. Интердисциплинарни изследвания 3-4, 1979,45-48.КОВАЧЕВА 1981 М. Ковачева. Археомагнитна справка за сред-новековната пещ в с. Биволаре, Плевенски окръг. Интердисциплинарни изследвания 7-8, 1981, 153-154.КОВАЧЕВА 1990 М. Ковачева. Археомагнитно изследване на рнмската вила. -В: М. Ковачева, А. Тошков. Археомагнетизъм и неолитните селища в България. Археология 4, 1990, 9-13.КОВАЧЕВА, М., В. КАЛЧЕВА 1988 М. Ковачева, В. Калчева. Пример за магнитно датиране на археологически обекти. БГС 4, 1988, 77-85.НоЖАРОВ/КоВАЧЕВА-НоЖАРОВА 1969П. Пожаров, М, Ковачева-Ножарова. Датиране на археологически обекти по археомагнп-тен метод. Археология 1, 1969, 58-61.Попов, В., Ив. ВАЙСОВ 1992 В. Попов, И. Вайсов 1992. Спасителни разкопки на праисторическото селище край с.Копри-вец, община Бяла. АОР през 1991 г. София 1992, 9-11.ТОШКОВ/КОВЛЧЕВА 1992А. Тошков, М. Ковачева. Автоматизирана система за обработка на археомагнитнп данни. БГС 1, 1992, 61-64.AlTKEN 1978М. Aitken. Archaeological Involvements oí' Physics. Physics letters (Section С), 40C, 5, 1978, 298. BOJADJIEV 1988 J. Bojadjiev. A contribution to the Problcm of'the Absolnte Chronology of'the Eneolithic Period (5th millenium B.C.) in the Balkan Península. Studia Praehistorica 9, 1988, 194-209.EIGH.MY/STERNBERG 1990 J. Eighmy, R. Sternberg 1990 (eds.). Archaeomagne-tic Dating. Tucson 1990.KOVACHEVA 1976M. Kovacheva. Archaeomagnetic Investigations of" Some Prehistoric Sites in Bulgaria. Archaeometry 18.1, 1976, 99-106.KOVACHEVA 1980 M. Kovacheva. Summarized Results of the Archaeomagnetic Investigations of the Geomagnetic Field Variation for the Last 8000 Years in South-Eastern Europe. Geophysical Journal of the Royal Astronomical Society 61, 1980, 57-64.KOVACHEVA 1995M. Kovacheva. Bulgarian Archaeomagnetic Studies.- In: D.W. Bailey, I. Panayotov (eels.). Prehistoric Bulgaria (Monographs in World Archaeology 22). Madison 1995, 209-224.KOVACHEVA/KANARCIIEV 1986 M. Kovacheva, M. Kanarchev. Revised Archaeoin-tensity Data From Bulgaria. Journal o f Geomagne-tism and Geoeleclricily 38/12, 1986, 1297-1310.Ko VAC 11 E VA/ К A R LO t¡ КО VS КI 1992M. Kovacheva, V. Karloukovski. Palaeosecular Variations of the Geometric Field and Absolute Dating in Archaeology. БГС 18/4, 1992, 33-47.K( n AGI IEVA/TOSI I Kov 1994M. Kovacheva, A. Toshkov. Geomagnetic Field Variations As Determined From Bulgarian Archaeomagnetic Data. 1: The Last 2000 Years AD. Sur-vays in Geophysics 15, 1994, 673-701.THOMAS 1983R. Thomas. Summary of Prehistoric Archaeoin-tensity Data From Greece and Eastern Europe. -In: Geomagnetism of Baked Clays and Recent Sediments. Elsevier 1983, 117-122.

Медни пръстени върху зъбите на погребани в праисторическия некропол до с. Дуранкулак, ДобричкоИордан Йорданов, Бранимира ДимитроваJordan Jordanov, Rranimira DimitrovaCopper Rings at the Teeth in the Buried at the Prehistoric Cemeteri near Durankulak, Dobrich DistrictIn this article some finds from the eneolithic graves at Durankulak are anthropologically studied. in which was noliced on the teeth traces of greenish-hlue tint. Thal are teelh at the 19 individuals (17 jnnales. 2 males). Al the teeth of three individuals were found Cooper wrapper, made from wire or band (figs.1-3).The copper wrapper is worn on the lower canine tonili , the left one for f émules, and the righi for one ofthe maie. Because tins toolh is not visible well , it is presumed that the copper wrappers had a magical even médical use.В резултат на проведените системни, дългогодишни комплексни археологически проучвания под ръководството на проф. Хенриета Тодорова в праисторическия некропол край с. Дуранкулак, Добричко, бяха разкрити над хиляда погребения от края на неолита до края на енеолита. Това e най-голямата колекция от праисторически ске-лети в Европа.В секция "Антропология" на Института по ескиерпментална морфология и антропология при БАН за медико-антропологпч-но пзследване постъпи костеният материал от 643 погребения, от конто 352 неолитни и 291 енеолитни.1 Материалът бе силно фрагментиран и в лошо състояние. След механнчната обработка и почнстването на костите бяха положени максимални усилия за реставриране на част от дългите кости на крайниците, черепнн

покриви, долно-челюстни кости и т.п. Чрез класическата антропологична методика бяха отчетени всички наличии описателии и метрични белези (за методпката на изследването подробно впж: АЛЕКСЕЕВ/ДЕБЕЦ 1968; MARTIN/ SALLER 1957; ЙОРДАНОВ 1981; РОГИНСКИЙ/ЛЕ-вин 1955; TRO'ITER/GLESER 1952). На някои от челюстиите фрагменти бяха направени [)ентгеновп снимки. Специално внимание беше насочено към болести ите процесп и; Данните от медпко-аптропологпчпоти изеледнапе на целия костей материал са публикувани и Durankulak II.въздействия върху костите.Предмет на настоящата статия са някои от енеолитните погребения. Накратко данните за пола и възраетта на погребаните по-казват: деца - 16,2%, юноши - 5,2%, израс-тнали - 78,6%. Израстналите индивиди от установен женски пол са 42.9%, а от мъжки - 30,9%. Според дължииата на дългите кости на крайниците ръстът на жените е 158,6 см поTrotter-Gleser и 151,2 см по Pearson, а за мъжете съответно 170,0 см и 162,9 см. Реле-фът на дългите кости у жените е от умерен до слаб, а за мъжете - от силен до умерен. Релефът на черепните кости (надочнинен, тилен, силовидни израстъци и пр.) е от слаб до среден за женския пол и от среден до груб за мъжкия пол, т.е. забелязва се добре изразен полов диморфнзъм.В изследвания костей материал при 19 от погребаните индивиди бяха намерепп следи от енньо-зеленикаво оцветяване на зъбите и челюстните кости. Те принадлежат на израснали индивиди - 17 от женски и 2 от мъжки пол. Оцветенн са челюстните кости и зъбите от гробове 183, 211, 300, 320, 326, 346, 360, 371, 426, 428, 447, 454, 455, 466, 502, 541, 551, 574, 826. При женските черепн пай-пн гепзпвпо са оцветенн деспите долно-челюстни зъби: страничният резец, кучеш-кият зъб, първнят и вторият предкътник. аDie prähistorische Gräberfelder, Teil 1. Sofia 2002.Фиг. 1. Фрагмента от челюстнише когти с постоя н ни те ш") и от гроб 346 на израстнал индивид от женски пол. Следи от оцвешяване върху зъбите и челюстнише кости (стрелки)при сдпния г от мъжките черепи — съответ-нитс зъби вляво. Степента на оцветяването е от слаба до много силна. Пигментът е про-никнал и е фиксирап здраво в костта и в зъ-битс. В 8 от съзъбията по-слабо са оцветени и зъбите антагонисти от горночелюстната зъбна редица.Отговор на въпроса, каква е причината за това оцветяване, дават намерените при зъбите в гробове 346, 371, 447 медни пръс-тени. В първия и третия случай те са от медиа лента, а във втория - от плоска медиа тел (Фиг. 1).Медният зъбен пръстен от гроб 346 е изработен от лента с дебелина 1,2 мм и височина 4,5 мм, на наместа до 5,6 мм. Прос-ветът му има овоидно очертание с размери - на дължина 8,3 мм и ширина 4,8 мм, съот-ветно външният ръб на иръстена - 11,3 мм и 9,7 мм. Лентата се застъпва с около 1/3 от обиколката на иръстена (фиг. 2).оФиг. 2. Пръстен с овоидно очертание на просвета, от гроб 346 (Л<1), изработен от медиа лента, а. изглед от горе с пласшмасово копне на кучешки зъб, прерязан на нивото на шийката; б. изглед отстраниМедният зъбен пръстен от гроб 371 е от плоска тел с дебелина 1,8 мм и височина 2,3 мм. Просветът му има триъгълна форма с височина 8,7 мм и основа 6,4 мм; външните очертания съответно 11,4 мм и 10,0 мм. Не лице е застъпване на телта (фиг. 3). Размерите са взети от още непочистените от химически съединения предмети. Пръстените са били поставени върху кучешкия зъб (фиг. 4). За да бъде точно установено това, се про-веде експеримеит, който доказа, че именно върху десння долен кучешки зъб е огънат и поставен металният пръстен. От кучешкия зъб от гроб 346 беше взет отпечатък и бе от-лят модел от бързополимеризираща плас-тмаса ("ВигаегуГ*, БроГа-Оегиа!, Ргапа). Мо-делът беше прерязан хоризонтално на нивото на зъбната шийка и полученото пънче - поста вено в просвета на пръстена. Отчете се точното огъване на лентата около зъба (Фиг. 2.а). При гроб 371 кучешкиятзъб бешеМедни пръстени върху зъбите на погребани в праисторическия некропол до с. ДуранкулакФп.\ 3. Пръстен с триьгълно очертание на просчета, от гроб 371 (Ad), пзрааошен от плоска медиа тел. Нзглед отгоресчупен в горн. i n г ретина на корена, което позволи поставянето на зъба в пръстена. Установено ос съответствие в размерите и прилепваие към две o í стените на i риъгъл-ннка на пречупването.В гроб 447 са намерени 3 медни пр ьс i ен-чета, изработени от медиа лен га с височина 3 мм, дебелина 1.2 - 1,6 мм и с диаметьр на просвета !.."> мм. 4.7 мм и 4.N мм. Лентата се допира в крайщата си IHM «астъпване. Вероя i н о 1 1 р ьс i c i 1 1 i l с са били поставени па резцнте п па КУЧСШКНЯ зъб (фиг. ."»). За сходите оцветявания по зъбите и челюстните кости на останалите 16 черепа най-веро-ятна причина са също медни зъбни чалки. В ьзможно e поради тънкоетта на ма гериала re да са корозирали и да са се разрушили напълно вследствие хилядолетния си прес-той и пръетта. Корозия личи и върху намерен» к- пръстени.Друг e въпросы с каква цел са поставя- IIII пръстените? Би могло да се допуске, че поставянето на меден пръстен върху дол-нпя кучешки зъб и съеедните м\ резци (и при другите черепп гам оцвегянането с най-ин гензйвно) e отговаряло на определени естетически изисквания. Обаче веднага възниква въпросы кпцо именно па долпия к\ чешки зъб, десният за жените и левия i за един o í мъжете?Той не се вижда гака добре, както например гориите централ ни резци i l кучешки зъби. Възможно e следователно, нзхождаики o í схващанията си за здраве иФиг. 4. Фрагмент от долночелюешпаша каст от погребение \о 346 (Ad). Меден пръстен върху десния кучешки зъб

О О ОФиг. 5. Долночелтсшна каст от погребение No 447 (Ad) и намерените три пръстена, изработени от медиа лента. Изглед отгореболеет, ж и в о 1 H c M i . p i , древния! човек да e поставя.\ мединя пръстен с определена ма-гическа, профилактична пли лечебна цел (МАРИНОВ/ЙОРДАНОВ 1981, 117-120: 1983; Йор-ДАНОВ/МАРИНОВ/ПЕНЕВ 1982, 174-177: ПЕНЕВ. ЙОРДАНОВ/Дими i ровА 1984, 44-49). В уст ната кухина медта от пръстена влнза в контак!със слюнката, въздуха, храната и редица органични и неорганични вещества, нами-ращи се там. Образувалите се сложи и химически съединения, окиси и соли (карбонати, сулфати и др.) се поглъщат, попадат в организма на човека и оказват известно профи-лактично или лечебно въздействие.От друга страна, медният пръстен, пос-тавен на долния кучешки зъб, би могъл да изпълнява и ролята на зъбна шина, ако чрез свързани с него медни телчета обхваща съ-седните зъби (най-вероятно резците). В тази връзка могат да се посочат паралели у древ-ните египтяни, финикийци и етруски, кои-то за същата цел са използвали златна тел. Най-древното използване на златна тел за укрепване на разклатени зъби е една наход ка от Египет, от времето на XIX династия. В нашите случаи обаче липсват данни за заболявания на зъбите и зъбозадържащия а парат, поради което отпада възможността за подобна интерпретация.

От съврсвенната фармакология се зиае, че микроелемеита мед и съедииенията на медта като фармацевтични продукти нами-рат приложение при лечението на редица болести - хипохромиа анемия, възпали телни заболявания на лигавицата, оказват бактерицидно действие върху микроорга-низмите и пр. (ПЕТКОВ 1957, 229, 159, 416). Малките размери на пръстените не способ-стват за образуването на медни съединения в големи количества, конто биха могли да предизвикат отравяне. В недалечното ми-нало, в стоматологичпата практика се упот-ребяваше медиа амалгама, която не оказва токсични въздействия.Медни пръстен и върху долиочелюст-ните резци и кучешки зъби се откриват за първи път в Дуранкулак и са уникални като явление. Тази нова, твърде интересна интересна находка дава основание да се под-държа мнението, че поставянето на зъбни-те пръстени е целеиасочеиа маиипулация, зад която се крият определеии представи и вярвяния на праисторическия човек.От гледна точка на историята на медп-цината това са най-старите засега известии в литературата въздействия с метал върху зъбите на човека. В този смисъл медният зъбен пръстен може да се разглежда като най-древния прототип на металната коронка, използвана в съврсменната стоматоло-гична практика.

ЛитератураАЛЕКСЕЕВ/ДЕБЕЦ 1968В. Алексеев, Г. Дебец. Краниометрии. Москва 1968.ЙОРДАНОМ 1981П. Порданов. Възстановявапе на главата по черепа. София 1981.ЙОРДАНОВ/МЛРППОВ/ПЕПЕВ 1982Й. Йорданов, Г. Маринов, Н. Пенев. Палеопа-тологпчнп данни от средновековнп некрополи в Североизточна България. Известия на Народная музей Варна 19.34, 1982, 174-177.МАРИ НОВ/ЙОРДАНОВ 1981Г. Маринов, П. Порданов. Проекция на пале-опатологията в историята на медицииата. -В: Научны трудове на ВМИ-Варна: I X Юбилейна научай сесия 7, III, 1981, 117-120.МАРИ НОВ/МОРДА НОВ 1988 Г. Маринов, И. Йорданов. Основни положения на концепцпята за пзползването на палеоант-ропологични и палеопатологични материали в експозицията на Музея по история на медицината в гр. Варна. -В: Сборник 100 години научна мисьл във Варна. Варна 1983.ПЕН ЕВ/ ЙОРД Л НОВ/Д I I М ИТРОВА 1984Ы. Пенев, И. Йорданов, Б. Димитрова. Проучвания върху кариеса на праисторическото, средновековното и съвременното население па Добруджа. Стоматология 2, 1984, 44-49.ПЕТКОВ 1957В. Петков. Фармакология. София 1957.Рогинский/Левин 1955 Я. Рогинский, М. Левин. Основы антропологии. Москва 1955.TROTTER/GLESER 1952М. Trottet', G. Gleser. Esii.\iation of Statine from Bones of American Wliiies and Netjroes. American Journal of Physical Anlhropology 10, 1952, 463-514.MARTIN/SALLER 1957R. Marlin, K. Salier 1957. Lehrbuch der Anthropologie 1. Stuttgart 1957.

Геофизични изследвания за определяне дебелината на културния слой в районана обект 6 Водна централа" в археологическия резерват 'Сборяново"Никола Тонков, Илиян КатевскиNikola Tonkov, Шип KalevskiGeophysical Exploration for determination the thickness o f the cultural layerat the area of the site "Vodna Centrala" in the Archaeological reserve "Shoryanovo"This arlicle presenl the geophysical Exploration on the territory of the Thracian fortress Shoryanovo. The aim was to define the orcurrence of the. rool rock (the limestones) at definite area of the Ute. The exploration was carrie/l out using the Virtual Electrica!

Sounding method (ЖДАНОВ 1986).The results show that to 20 cm dcep sod is formatled by agncultural activit ies and natural denudalion process. Helow is the cultural laysr, with lower electrica! resistance. Further down at 0.5-1.2 m occurs the limestone, with very high resistauce (Jig.2). In iome areas they uccur at 3 m ilepth (fig. 5).Тракийското укрепено селище в района на Водната централа в археологическия резерват "Сборяново" е разположено на впсоко равно плато с форма на равностранен триъгълник, обърнат с върха на север, обиколен от три страни от меандрите на р. Крапинец. към която се спускат стръмпи или по-поле-гати склонове. Запазенн са следи от мощна каменна стена, заграждаща площ от около 80 дка (ЧИЧИКОВА И ДР. 1987, 74).Започналпте през 1986 г. археологически разкопки са подпомагаии от предварителип геофизични проучвания при проследяване трасето на стената и търсене на обекти от археологически интерес във вътрешноетта. Част от проведените през 1993 г. геофизични изследвания имаха опптно-методичен характер и различна цел - да се определи дьлбочппата на залягане на коренните екали (варовиците) на една конкретна площ от селището. Направеиите през предишнн години разкопки във вътрешноетта му показ-ват, че културният пласт лежи непосредст-вено върху варовпка, като дебелината му се промеия от 0,10-0,20 м (в най-южните части на обекта) до около метър (ЧИЧИКОВА И ДР., 1988; 1989; CHICHIKOVA/DELEV/BOZHKOVA 1992). Очакваните резултати бяха, от една страна, определяне дебелината на културния слой в изследвания участьк (полезна за археолога информация при планираие и провеждане на бъдещи разкопки), а оттук - получаване на данни за прецизиране на методпката при следващи търсещи геоелектричнп или гео-магнитни проучвания.Геофизичните изследвания бяха проведе-ни по метода на вертикалното електрическо сондиране (ВЕС) ( ЖДАНОВ 1986). Методы е добре известен и сравнително широко прилагай в геоложкнте проучвания. Досега обаче той почти

не е бил използван в България за нуждите на археологията, особено на та-къвтип обекти и поставяйкп ситак и ва цели, което обуслови онигио-методичиия характер на изеледванията.Пзмерванията по метод ВЕС бяха нап-равени в 33 точки на площ с размерп 50 па 75 м ограничена от пикетп на гсодезичиата мрежа 174-125-127-176 (СШСШКОУ.\/1М.Е\7 Вогнкоул 1992, В£. 2). Точките бяха равномерно разпределени през 12,5 м (фиг. 1). Дъл-жпната на захранващата линия (АО=Л В/2) нарастваше геомстричио от 0,5 до 7,5-15 м, като в първите ияколко метра нараствапето беше по-бавно, за да може евентуално да се добие по-точна картина за характерпстикп-те на повърхностните отложения (РЕЙХЕРТ 1984, 41-42, прил. 26, 27). Ориентацията на линиите на ВЕС беше П-3,т.е. успоредна на впдпмня нак.\он на терена (предполагаем нак-\он н на коренните екали). Въз основа на получените от пзмерванията резултати бяха построепи криви в билогарптмичен мащаб на стойностите на привндното съпро-1 2 5 2 1 о о1 2 62 0 1 2 1 1 3о о о о1 4 1 1 3 1 4 2 4 о о о о1 9 1 4 1 0 5 о о о2 21 4 3

ÍINO10аэ ОБ 1 2 4 7.6 1404 07 1.4 28 ЬВ 10МММ1 5 7 1 5 1 5 8 6о о о о1 7 4 1 72 5 X ( т )1 5 91 8 1 6 9 7 1о о о о5 01 7 6аэ Q6

0.4 0.72 4 7.8 141.4 ZS 5.8 10МЮМФиг. /. Схема на разположение на точките ВЕСтивление за всяка от точките на ВЕС, карти па привидното съпротивление за различии дължини на измсрватслната схема (АВ/2), вертикални профили на привидното съпротивлеиие. Колпчествената интерпретация на кривите ВЕС бе извършена с помощта на комплекта палетки на Пылаев (ПыЛАЕВ 1968; ОГИЛЬВИ/ХМЕЛЕВСКОЙ 1964).Направепата качествена и количествена интерпретация на нолучените данни очерта следната картина за стратиграфията на про-учената площ:Регистрираният геоложки разрез е трис-лоен. Повърхностният слой с дебелина около 20 см и доста променливо съпротивление е образуван от селскостопанската обработка и естествените денудационни процеси. Под него заляга културиият слой, който е с по-Фиг. 2. Трафики на привидното съпротивление в точки ВЕС 16 и 18. С "+" е означена точкаша, показваща дълбочината на граиицата варовик/културен слой и сьпротивлението на последнияннско съпротивлеиие - от 60-70 до 30 ом.м и променлива мощност. Най-отдолу залягат варовиците, конто са с много високо сьпро-тивление. В двата южни и двата североза-падпи квадрата дълбочината на варовиците (а следователно и дълбочината до която дос-тига културния г пласт) се изменя плавно и е между 0,5 м (в най-южните части) и 1-1,2 м (фиг. 2). Стойностите на привидното сьпро-тивление на културния слой са променливи, по това не пречи граиицата с варовиците да се отделя сравнително добре. В двата севе-роизточни квадрата дълбочината на варовиците бързо нараства (фиг. 5В, фиг. 6), за да достигне в най-североизточния ъгъл до около 3 м (фиг. 3)'. В този у часть к между варовиците и културния с\ой се отделя още един пласт, който има много ниско съпротивле-Тук е възможно да Ее допусне грешка в точного опре- Иата линия не беше еъвсем успоредна на наклона н; деляне на дълбочината поряди факта, че намервател- варовиците.Геофизични изследвания за определяне дебелината на културния слой...335УЕв№>2

аз 0.5 1 2 4 7.6 140.4 0.7 1.4 24 8.5 10МММаз 05 1 2 4 7.5 ' 1 40.4 07 м га в.5 юмттуеврк.14эФиг. 3. Графики на привидното съпротивление в точки ВЕС 2 и 143. С "+" са означени точките, показващи дьлбочината на границите културен слой/льос и льос/варовик и съответните сьпротивленияние 20-25м и по-малко. Това съпротивление е характерно за горнпте часги на льосовпте наслаги, разкриващн се в цяла Северна България. Направените от нас измервания по метод ВЕС в рапоните на Източния могилен некропол на Сборяново и античния град Лб-ритус край Разград показаха точно такива стойиости на съпротнвлението на льоса. Ето защо може да се предположи, че тук върху варовика има пласт льос, върху който е раз-положен

културнпят слой със сравнително постоянна дебелина около 0,80-1 ,00 м. Граница между тези два слоя не може да бъде отделена сигурно в двете крайни точки в най-северопзточната част на площта (фиг. 4). Най-вероятно тук поради наличието на значително по-малко археологически останки и високата влажност (пзмерванията бяха из-вършени през месец юни, най-дъждовният за района), електрпчното съпротивление на културния пласт да е близко до това на льо-

I_|

100-

,__

10 о 3 05 7 8 1

4

лея*»*Фиг. 4. Графики на привидното сг,противление в токи ВЕС 3 и 22. С е означена точката, показваща дьлбочината на границами варовик/лъос и съпротивлението на последнияса. Все пак не може напълно да се отхвър-лн възможноетта в тази част на обскта културнпят пласт да е с по-голяма мощност (а вследствие на запазената в дълбочина влага - с по-нпско съпротивление), което бн нред-ставлявало определен археологически интерес. Въпросът може да се реши с помощта на един археологически сондаж и разшпряване на пзмерванията по метод ВЕС в северна и източна посока. Съвсем основателно може да се предполага, че след един дълъг период на сухо и горещо време електрнчого съпротивление на културния слой ще се увеличи и тогава измерените криви ВЕС ще бъдат по-контрастни, а така във всички точки и много по-точно ще може да се отдели границата с льоса. Затова може да се нрепоръча бъдещи-те изследвания по метод ВЕС да се планират за провеждане в периода между средата на юли и средата на септемврн, когато валежи-те са най-малко.1п Нопогет Неппе1а ТойогоуаА "*Фиг. 5. Тримерно изображение на дълбочината на залягане на културния пласт (А) и варовиците (В)a p p a r e n t r e j i s t i v l t y ( o h m . г а )» Р р ■ г • > . i r a s l a i I V н у ( o h m . m)С ohr«. re)

Фиг. 6. Вертикални псевдодълбочинни разрези на привидното съпротивление по някои характерни профилни линииАрхсологическите сондажи в южните части на изследваната площ потвърдиха напра-вените прогнози. Явно методът дава добри резултати и може да се прилага с успех на този обект (или на подобии). Разбира се ефективността му би се увеличила с използ-ването на компютърни програми при коли-чествената интерпретация на кривите ВЕС.

ЛитератураЖДАНОВ 1986М.С. Жданов. Электроразведка. Москва 1986.ОГИЛЬВИ/ХМЕЛЕВСКОИ 1964 A.A. Огильви/В.К. Хмслевской. Сборник задач и упражнений по курсу электроразведки. Москва 1964.ПЫЛАЕВ 1968 А.М. Пылаев. Руководство по интерпретации вертикальных электрических зондирований. Москва 1986.РЕЙХЕРТ 1984 Л.А. Рейхерт. Инструкция по электроразведке. Ленинград 1984.ЧИЧИКОВА И ДР. 1987М. Чичикова и др. Крепоетта при Водната централа кран с. Малък Поровец, Разградска облает. АОР през 1986 г. Разград 1987, 73-75.ЧИЧИКОВА И ДР. 1988 М. Чичикова и др. Разкопки на тракийски ук-рспен град при Водната централа край с. Малък Поровец, Разградска облает. АОР през 1987 г., Благоевград, 1988, 55-57.ЧИЧИКОВА И ДР. 1989 М. Чичикова и др. Разкопки на тракийски град (обект Водната централа). АОР през 1988 г., Кърджали, 1989, 35-37.CHICHI KOVA/DE LEV/ BO/.H KOVA 1992 М. Chichikova, Р. Delev, A. Bozhkova. Investigaiions of the Thracian Fortified Settlement Near Svestitali in the 1986-1988 Period. Helis 2. 1992, Sofìa, 73-88.

Реконструкция на тракийски златен венец от могила "Голяма косматка" край ШипкаГеорги Мавров

Georgi MavrovReconstruction oj a Thracian Golden Wreath from Goliama Kosmatka Tumulus near the town of ShipkaThe work présents the reconstruction oj the golden oak-leaves wreath, found in the burial chamber of Goliama Kosmatka 'tumulus. Il is oval-shaped ring with size 28.2 x 24.-f cm. 296 g weight, made of pure gold, with 18 twigs. On the periphery are mounted two of the twigs (fig. 1-5).When we found the wreath il was damaged, must probably at the time of unknown myslerious ritual. Almost ali of the leaves were cul-ojfand scattered on the f loor oj the burial chamber. Remains from leaves from the ring were crushed and wrapped o\)er the stems (fig.l). After a long hésitation we decide to reconstruct the primary conditions of the wreath (fig. 10).Partii ulurly interest is how it ivas worn, because il is loo wide for human head. Between the finds from the chamber we found two silver hooks with coment shape, with traces ofwood (fig.12-13). Al the other hand on the sides oflhe helmel of king Sentîtes 111, found here, traces from welding were noticed. One find from Pejchova Mogila tumulus (fig. 11) gave us a bini - it was worn over the helmel, fixed with the two hooks. The front of the -wreath was kepi from the application on the fuce of the helmel (fig. 14).During the lime we worked with the wreath two gold оак leaves were reconstructed - its shape, manner of manufacturing and the colour ofthe gold obviousty weren't from that find. The same situation we can notice if we look at one acorn, which is lugger than other, precisely made and well polished. Il is almost identical with the gold acoras from the gold wreath from Vagina.През месец октомври 2004 г. по време на редовни археологически разкопки на експе-дпция ТЕМП, с ръководител д-р Г. Китов, беше открита гробницата на тракийският цар Севт III в могнлата "Голяма Косматка" край гр. Шипка, Казанлъшко. Наред с дру-гитс дарове в иогребалната камера присъе-тваше и голям златен, дъбов венец, символ на царската власт (фиг. 1). Той беше положен върху силно ерозирала, мраморна пло-ча с пластично изваян образ на жена, над мястото, където e трябвало да бъде главата на покойника. Както се оказа по-късно, тази плоча e част от ля BOTO крило (поглед отвън) на врата, затваряща кръглата камера на гробницата.Венецът e изработен от злато с висока чистота - над 23 карата. Теглото му в момента на намиране възлизаше на 296 гра-ма. Представлява овален обръч с размери 28,2 х 24,2 см, върху който са монтирани 18 клоики - по 9 от всяка страна. Самият обръч e изработен от две силно издължени, конусовидни тръбички, получени от навита тънка, златна ламарина и впоследствие припоени по цялата дължина. Дебелината на златната ламарина при отвора в широки-ят край на обръча e около 0,1 мм. Диаметърът на тръбнчките в най-тънкия край (над челото) е 2,5 мм, в средата около 3,8-3,9 мм, а най-шпрокият (над тила) е 4,6 мм. Широ-кият край на тръбнчките е оставен отворен, а в тесният край (над челото) на ля вата от тях е припоена златна тел (диаметър = 1,7 мм), която влиза в теення край на дяспата, през ограничен отвор излиза навън и осук-вайки се върху стеблото (3 витки), осъщес-твява връзката в челния край на обръча, където разстоянието между тръбнчките е 21 мм (рис. 1). Златната тел с която е нап-равена връзката в предния край на венеца е конусовидна и от диаметър 1,7 мм, постепенно изтънява до 0,6 мм в чаетта, усуква-ща стъблото на обръча. Направена по този начин, връзката в предната част на венеца позволява коригиране на диаметъра на обръча с 2-3 см. В тилната част, по-широките части на обръча се припокриват една върху друга (8,75 см) и са превързани на две места с плътно навита златна тел с диаметър 0,7 мм, по 17 витки от двете страни. Разстоянието между превързващите намотки от златна тел е 25 мм, а дължините им съответно: отляво 18 мм и отдясно 25 мм (рис. 2 и фиг. 2).По периферията на обръча са монтира-ни чрез припояване силно издължени ко-нусовидни шипове - носачи на клонките, а между тях също са припоени листа (общо 60 броя, по 30 от всяка страна). Дължината на шиповете възлизат на 49,4-50мм, а два от тях са по-къси с 1-2 мм, тъй като са били от-чупени и впоследствие отново монтирани, в отвори пробити в обръча (фиг. 3).Клонките са разпределени симетрично от двете страни на обръча, следвайки поря-дък: 2, 1, 2, 1, 2, 1, като в челната частзапоч-ват двойните, а в тилната завършват с по една. Сдвоен ите клонки са с форма на бук-вата V. Разстоянието между клонките (леви и десни) над челото е 11 см, а в тилната част- 22,5 см. Разположението на клонките по обръча е огледално - отляво и отдясно, но разстоянията в основите им са неравномер-ни, следвайки следния порядък, от най-зад-ната вдясно, през центъра (над челото) до най-задната вляво: 1-ва (единична) - 32 мм; 2-ра (двойна) - 58,5 мм; 3-та (единична) - 33 мм; 4-та (двойна) - 65 мм; 5-та (единична)- 21 мм; 6-та (двойна) - 110 мм (над челото); 7-ма (двойна) - 22 мм; 8-ма (единична)- 72 мм; 9-та (двойна) - 33мм; 10-та (единична) - 58,5 мм; 11-та (двойна) - 31,5 мм; 12-та (единична).Листата по обръча са по-големн по размер от останалите, обърнати са напред, към челото, и са отместени на горе и надолу от оста на симетрия на обръча на около 30°, така че да образуват широка ивпца (рис. 3).Клонките са общо 18 на брой, по 9 от всяка страна. 12 от тях са с по 8 листчета, разположени по двойки, а 6 с по 9 листчета, като деветото е само най-отдолу. Освен листа всяка клонка носи по 4 жълъдчета, и . п ш '..щи на ты. к а златна тел, с дължина около 8-12 см, изтъняваща към края (рис. 4). Жълъдите са монтирани на най-горните две двойки листа и са с два размера: по го-лемите - височина 11,2-12,1 мм, височина на шапчицата 5 мм, диаметър при шапчицата 7,2 мм; по-малките - респективно 10-10,4 мм височина, 4 мм височина на шапчицата и диаметър 6 мм. Дължината на шипчето и при двата размера е 1 мм (фиг. 4). Общият брой на намерените жълъди е 64, от тях го-лемите са 45, а малките 19. Освен описаните по-горе жълъдчета в гробната камера беше открит и още един златен жълъд, който, както по изработка, така и по размер, не съ-ответства на тези от венеца и по тази при чина е експониран отделно във витрината, заедно с част от фрагменти от листата.Стебълцата на клонките представляват куха, силно издължена конусовидна тръ-1п Нопогет Неппе1а ТоИогогшРис. 1Рис. 2бичка, направена, както и обръча, от навита златна ламарина, припоена по дължина. Диаметърът в основата им е около 2 мм, а средната височина - около 10 см. Горните два размера са приблизителни, поради де формации в основата на стъблата и огъване по дължината им. Стъблата на клонките са надянати на шипа - носач, върхът на който излиза странично през специално пробит за целта отвор, а върхът на шипа е огънат обратно, като по този начин законтря стъб-лото здраво към обръча. Листата са монтирани по двойки от двете страни на стеблото, като всяка двойка е изместена спрямо дру-гите под ъгъл 90°. Най-горната двойка лист-чета, заедно с телчетата-носачи на жълъдче-тата са монтирани, като стъбълцата на лис-тчетата и телчетата са пъхнати в отвора на тръбичката-стъбълце и припоени там. Останалите листа са припоени странично към стъблото. По няколко клонки (предимно в основата) се забелязват следи от отчупени листа. Това са малки части от стъблата, ос-танали припоени към клонката. На тяхно място впоследствие са припоени нови. Като се имат пред вид и двата счупени шипове-носачи, грубо монтирани в допълнително пробити отвори на обръча, може да се предположи, че венецът е бил употребяван не много грижливо продължително време.Листата са изработени от предварително отлети заготовки, след което чрез валцоване са изтънени до дебелината на тънко фолио (рис. 5). Поради тази причина в основата си (до дръжката) те са плътни, включително и първите две разклонения, което придава на листа устойчивост и здравина. Изтънява-нето продължава до върха, където достига

дебелина от около 0,07-0,08 мм, докато непосредствено до дръжчицата е около 1,1-1,3 мм. Тези размери са приблизителни, тъй като варират в зависимост от вида на листа. Окончателното оформяне на листата е ста вало чрез изрязване, най-вероятно по шаблон на контура, а впоследствие и на перифе-рията. По време на реконструкцията стана ясно, че изрязването на листата е изпълнено от няколко различии личности, като всеки от тях е имал специфичен начин на работа, поради което и листчетата са едновременно еднакви (изрязани по шаблон) и различии (като оформяне на периферните нарези). Общо бяха разграничени четири различии типа листа. Изцяло запазени бяха само две листа, но, възползвайки се от наличните по-големи фрагменти, разпръснати из гробна-та камера, постепенно се изясни, че листата са четири типа. Най-големите по размер са тези от обръча (фиг. 5). Всички те са еднакви. Останалите три вида са използвани за изработване на клонките (рис. 6). На върха на клонката са най-малките, под тях следва двойка по-големи. Под тях са най-големите (но по-малки от тези на обръча), а най отдолу е двойка листа, подобии на тези от втория ред. По средата на листчетата има вдлъбната гънка, която им е придавала до-пълнителна устойчивост срещу огъване. Повърхността на листата от горната страна е поли рана, а отдолу не.Общият брой листа на венеца е 210, от тях 60 по обръча (по 30 броя отляво и отдяс-Р ЯА ЕРис. 3но) и 150 броя по клонките (12 клонки с по 8 листа и 6 с по 9 броя).Жълъдчетета са по 4 па брой на всяка клонка, разделени на две двойки, носени от силно изтеглена, конусовидна златна тел, припоена заедно с горните две двойки листа на клонката. Изпълнени са чрез припо-яване на две огледални черупки. Носещата тел минава през два отвора - единият (горен) в центъра на шапчицата, а долният, из-местен от оста на симетрия, непосредствено до шнпчето. За да се огранпчи плъзгането на жълъдчетете по телта-носач, мястото им e фпксирано чрез две витки от двете стра-ни. По време на реставрацията, при опит за отстраияitane на деформациите на едно силно смачкано и разкъсано жълъдче беше установена доста спецпалната му конструкция вьтре. Първопачално двата отвора ,през конто e минавала телта-носач, са били свързани с тънка тръбичка, припоена към тялото на жълъда. Около тръбичката, вътре в жълъда e усукана спираловидно, свободно движеща се тел. По този начин от жълъд-четата са направени миниатюрни звъичета (камбанки), конто по време на двжение из-дават п досега тих, мелодичен звук (рис, 7).По времето, когато беше открит през 2004 г., венецът беше силно осакатен, най-вероятно при изпълнение на някакакъв непознат нам ритуал. Почти всички листа са били откъснати, допълнтелно разкъсани на малки фрагменти, намачкани па топче-та п разхвърляни из цялата гробна камера, включително и в съдовете, поставени там. Общият брой на листата по венеца са били210, а намереннте фрагменти от тях бяха стотици. Останките от листа по обръча и клонките са били нарочно смачкани и усу-кани около стеблата (фиг. 1). Клонка номер 1, отчупена при основата и силно деформи-рана, беше намерена в предверието на съо-ръжението. Интересен факт е, че по време на реставрацията на външната фасада през 2005 г., зад нея, върху един от градежните камъни на коридора, беше окрпт запазеп лист от венеца, нарочно оставен там и гриж-ливо прихлупен с друг камък, което говори за изпълнение на някакъв ритуал.Жълъдчетата също не са били пощадени. Част от тях са били изскубнати, намачкани, частично разкъсани и разхвърляни в гроб-ната камера.Решението за реконструкция на венеца беше взето след дълги колебания, като се обсъждаха няколко възможни варианта за скспонпрането му. В повечето известии случаи реставраторската намеса се свежда до почистване и минималио изправяне на деформации. От друга страна, досега не беше намирана находка от този вид толкова оса-катена, при това преднамерено. Наличието на голям брой фрагменти от листата наклони везните към опит за възможно най-пъл-на реконструкция.Първнят етап беше свързан с почистване на находкага. След измпване с вода беше паправен опит за отстраняване на замърся-ванията с ултразвук, който имаше ограничен успех, поради намачканите и усуканп листчета. Междувремеппо екинът на ТЕМП събра всички фрагменти, конто бяха раз-1 1

Рис. 5пилени из гробната камера, и едва тогава станаха видни истинските проблеми, който трябваше да се решат при реставрацията. Опитът да се разгънат останките от листа по венеца не беше много удачен, тъй като деформираните клонки не даваха възмож-ност това да стане безопасно. Наложи се клонките да бъдат демонтирани от обръча, което стана без усложнения. Самите клонки и местата им по обръча бяха предвари-телно номерирани, за да могат да се върнат там след реконструкция. След разгъване на листата по клонките и обръча те бяха из-мити от замърсяванията с помощта на там-пончета от памук и топла вода. Успоредно с това започна разгъването на фрагментите и почистването им в топла вода, след което бяха разгладени между два листа хартия. Постепенно започнаха да се очертават и ти-повете листа, както и разположението им ио клонките и обръча. Бяха изработени гра-фично шаблони в мащаб 1:1 и на петте типа листа, впоследствие размножени в няколко десетки екземпляра. Стана ясно, също така, че за да се "сглобят" листата e необходима изкуствена, носеща основа, която да позволява в бъдеще безпроблемно разглобяване, без да пострада оригиналът. Първоначално бяха направени опити за носач да се изпол-зва полиестерно фолио. Но този материал се оказа неудачен, поради трудности с подлеп-ване на фрагментите. Несполучлив се оказа и опитът да се подлепят фрагментите върху тънка, полупрозрачна тъкан, тъй като листата са видими от всички страни, а тъканта, макар и в "златни" нюанси се открояваше достатъчно забележимо и неестетично. Основата трябваше да бъде прозрачна, безц-ветна и лесно разтворима в органичен разт-ворител, но достатъчно здрава и еластична. Изборът падна върху поливинилацетатни полимери. Бяха направени проби с Vinavil марки К-20, К-30 и К-50.Накрая се спряхме на Vinavil К-30. Този полимер притежава достатъчна якост, но e по-еластичен от К-50, тъй като последния ,с течение на времето става трошлив. За да се получи достатъчно тънък лист, върху полиестерно фолио се разливаше 10%-ен спиртен разтвор на полимера, върху равна повърхност и след изсушаване се отделяше

IРис. 6лесно от подложката. От така получения лист се изрязваха парченца с необходимия формат. Стотиците фрагменти бяха разделени на няколко групи: връхчета, листенца от нериферията, ядра (т.е. от средната част на листа) и т.н. Върху предварително при-готвените шаблони започна събирането на отделите листчета, съобразно специфични-те подробности на изрязване, за който бе споменато по-горе (фиг. 6 и 7). Освен спе-цифичния начин на изрязване, за ориенти-ри служеха също гака нюансите в цвета на златото и дебелината му, която е различна по височината на листото: по-дебело в основата и изтъняващо към върха. След като се запълнеше формата или по-голяма част от нея, фрагментите се прехвърляха върху подобен шаблон, покрит с предварително изрязано по формата поливинилацетатно фолио. Там ставаше и прилепването с по-мощта на поливинилацетатно или цианак-рилатно лепило в зависимост от големина-та и деформациите на фрагментите. След прилепването повърхността се покриваше с парче полиестерно фолио и се притискаше със стъкло до изсъхвяане на лепилото и за да се избегне деформацията на подложката. На няколко листа с особено дразнещи лип-сващи фрагменти, същите бяха реинтегри-рани със златно фолио (22 К). В основата на новооформените листа беше оставяна малка "опашка" от фолиото за прилепване към фрагментите по клонките и обръча, което ставаше с цианакрилатно лепило (фиг. 9). Общо бяха възстановени изцяло или частично 135 листа. Останалите фрагментиРис. 7бяха с толкова малки размери, че реконструкция с тях не беше възможна. Монтажът на листата и клонките беше улеснен в голяма степен от останките по клонките и обръча, конто служеха като ориентир за мястото на реконструираните.Клонка номер 1, намерена в предвери-ето, е била отчупена от обръча и оставена в предверието на храма. Тя беше възстано-вена със стоманен, неръждаем щифт, при-лепен в горната част с поливинилацетатно лепило, а в долния край като анкер е изпол-зван златния шип-носач, към който е при-лепена клонката.По-трудна беше работата по деформира-ните жълъдчета, тъй като трябваше да се "изпънат" отвътре навън през тесните отвори, където е минавала носещата тел. Това стана с помощта на зъболекарски инстру-менти, след което бяха върнати по месгата1п Нопогет Неппе1а ТойогоуаФиг. 8Фиг. 9Фиг. 101п Нопогет Ненпе1а ГоЛогохтим на клонките.След монтажа на листата и жълъд чета-та клонките бяха върнати на местата им по обръча (фиг. 10), но без да се законтрят чрез огъване на шипа-носач, а само чрез капка лепило на мястото, където шипът излиза от стеблото. Целта беше да се улесни евентуал-на бъдеща работа по венеца, без отново да се налага огъване на носачите. След монтажа на клонките и жълъдчетата беше направен носач от три позлатени стоманени кукички и тънка корда и венецът бе оставен да виси свободно в пространството на витрината.Интересен е въпросът, как е бил носен златният венец, след като обръчът е с толкова големи размери, че не може да се носи на глава с нормални размери. Един от въз-можните отговори беше подсказан от друга находка в "Гол я мата косматка" и пара \( л с бронзовият шлем от "Пейчова могила" край с. Старосел. Върху шлема от "Пейчова мо -гила", от двете страни, над слепочията бяха припоени две биконични по форма, брон-зови втулки с вертикален отвор по оста на симетрия (фпг. 11а и 116). Тогава предполо-жихме, че те са служили за носене на някак-ва украса, без да е ясно каква точно е била тя. Сред находките в "Голямата косматка" имаше и две масивни сребърни куки, върху конто, споени от продуктите на корозия, стояха сребърни втулки, идентична с тези от шлема в "Пейчова могила" (фиг. 12). В горния край те са оформени като силно из-дължен кух конус (фиг. 13), в който имаше следи от органичен материал, нап-нероят-но дървесина. Отстрани на шлема на Севт I I I също има следи от припой, също около < \( поочията. Не е изключено тези именно сребърни куки да са служели за носач на златния венец, а в предната част, над челото той да е бил прикрепван към апликация-начелник на шлема, представляваща образ на Атина от сребро с позлата и шлем с ле-бедова глава отгоре. Силно извитата шия на лебеда оформя отвор (фиг. 14), в който би могъл да се държи предният край на венеца. Това донякъде обяснява и особената, разглобяема конструкция на венеца на това място - над челото.По време на работата по венеца бяха въз-становени и два златни, дъбови листа, конто както по форма, маниер на изработка, така и като цвят на метала съвсем очевидно не бяха от тази находка. Същото се отнася и за един жълъд, който бе много по-голям от всички останали, по-прецизно изработен. много добре полиран и много подобен, да не кажем почти идентичен с жълъд ите от златния венец с дъбови листа от Вергина. Наличието на тези три предмета край венеца на Севт III поставя въпроси, отговорите на конто все още не са намерени.