Етиката като

онтология на

медиите

От Хайдегер към Маршал

Маклуън.

Пример с български медии

Васил Пенчев,

ст.н.с. в Института за

философски изследвания на

Българската академия на

науките

E-mail: vasildinev@gmail.com

Блог с публикации:

http://www.esnips.com/web/vasilpench

evsnews .

Основна теза:

Онтологията (на медиите) е етиката,

така както “Медията е съобщението”

(М. Маклуън)

И в общия си вид води началото си

от “Битие и време” на Хайдегер

“Битие и време” на Хайдегер

В “Битие и време”...

... етиката е онтология в следния

смисъл: редица етически

категории – напр. Грижа, Съвест –

са основни “екзистенциали”, т.е.

преживявани основовополагащи

философски понятия. Тяхното

преживяване и осъществяване е

напрегнато творчество и

откритост към бъдещето

В “Битие и време”...

От напрегнатото творчество на

екзистенциалното се пропада (с

термина на Хайдегер) в безличното

социално обективно (das Man):

така се прави, хората...

Конституитивните моменти на

пропадането са: мълвата

любопитството, двусмислието

Мълвата, любопитството,

двусмислието, пропададането в

“Битие и време”...

... задават една неявна етическа

онтология на медиите. Те се

конститутират от пропадането от

екзистенциалното (също така с

измерение на етическо творчество) в

социално безличното “така се прави”,

в което творчеството отсъства...

Аналогична концепция се

съдържа в:

D. Dwan. Idle Talk: Ontology and

Mass Communications in

Heidegger – New Formations, No

51 (winter 2003-2004) pp. 113-117)

Оттук, но само на пръв поглед, може

да се заключи една

“антиекзистенциалност” на медиите...

Всъщност: “Мълвата, любопитството и

двусмислеността характеризират начина,

по който Dasein е ежедневно своето

“Da”, разтвореността на битието-в-

света”. Тоест, “Dasein най-

непосредствено и най-вече съществува

при угрижилия свят” (S. 175)

Оттук, следвайки Хайдегер, най-

дълбоката, онтологична същност на

медиите е отварянето и разтварянето

на Dasein в Da ...

И чрез това придобива не само и

дори не толкова получава битие с

другите, колкото разтварянето урав-

новесява неговата изначална битий-

ност с фактичност и историчност

“Това разкриване в битието при... има

най-често характер на загубеност в

публичността на хората (des Man).

Dasein от собствената способност да

бъде цялост най-непосредствено

винаги вече е отпаднало и пропаднало

в “света”. Пропадането в “света”

подразбира разтваряне в битието един

с друг, доколкото последното се води

от мълва, любопитство и

двусмисленост” (S. 175)

Да се върнем назад в “Битие и

време” на Хайдегер, “преди”

разтварянето - в самия феномен!

Това връщане се оказва

връщане преди медиите в

“чистата” (във философски

смисъл) медия, преди

знаковостта – в чистия знак!

Определението на феномен

от “Битие и време”:

“Само-себе-си-показващото-в-

себе-си”

(S. 28)

Тълкувание на така

определеният феномен

Това е знакът, който е; знакът,

който е битие

Обичайните знаци в семиотиката са

конвеционални, означаващото и

означаемото (означеното) са разде-лени, обединени от интерпретатор,

именно който тълкува тяхното

единство като знак

Така определеният феномен...

…e “истинният знак”: не

медията, която посредничи,

предавайки някакво

послание, но онази медия,

която сама е това послание,

по определението на

Маршал Маклуън

Маршал Маклуън

“... медията е съобщението”

“Това е просто да се каже, че

личните и социалните последствия

от всяка медия, т.е. от всяко

разширение на нас самите са

резултат от новата скала, която се

въвежда в делата ни от всяко

разширение на нас самите или

чрез всяка нова технология” (с. 7)

Коментар:

Медията, разширявайки нас самите,

увеличава областта на взаимо-

действието между индивидите,

социалното, което може да се тълкува

като усредненото, безличното, “das

Man” на Хайдегер, “хората”,

“хорското”, общовалидното за хората

и поради това социално обективното

Медиите от самото си естество на

разширение на човека пораждат и

увеличават социалната обективност

Ако определим етическото като

”битие-с-другите”, като непрекъснато

творчеството за запазване на своята и

чужда индивидуалност, то ефектът от

действието на медиите е

прехвърлянето от областта на

етичното в безличното

социално обективно “така се прави”

Самите медии, обаче са насочени

към търсене и откриване на

уникалното: новината ...

... И заедно с това те вкарват

уникалното, новината в

безличното социално обективно:

“известната новина не е новина”

Скритата етична същност на

медиите:

Бидейки насочени към “лошата

новина”, но пренебрегвайки добрата,

защото “добрата новина не е новина”,

медиите всъщност изпълняват

етически санитарни функции.

Безличността на социално

обективното всъщност обезсилва

негативното: “така не се прави”

Несъстоятелност на някои критики

към етиката на медиите:

По самото си естество въвличането в

безличността на социално

обективното, осъществявано от

медиите, обезсилва етическото. Затова

социално-полезната функция на

медиите е тъкмо по отношение на

етически-негативното и неговото

“санитарно” обезсилване

Несъстоятелност на някои критики

към етиката на медиите:

Тъкмо затова критики към

медиите, че са насочени към

етически негативното, че едва ли

не го популяризират, са напълно

несъстоятелни и се основават на

неразбиране на същността и

социално-етичните функции на

медиите

“Глобалното село”...... е фраза въведена в обръщение от

Маршал Маклуън за да опише света,

който се е “свил” до едно “село” от

съвременните комуникации. Той

оприличава мрежата на

комуникациионните системи на

разгърната централна нервна

система, окончателно свързала всеки

с всеки в света

Етическото обаче изисква

автономност, индивидуалност,

свобода...Метафората за единния глобален

“организъм” на обществото, управляван от

“централната нервна система” на медиите и

комуникациите, обаче означава обезсилване

изобщо на етическото, което се редуцира до

социално функциониране. Или тоталитарни

социални автоматизми, заместили

етическото, ще гарантират “доброто”, или

всеобщ терор и хаос ще бъдат злото...

“Галактиката на Гутенберг”

“Глобалното село”

В “Галактиката на Гутенберг”

идеята за глобалното село

всъщност е въведена в

отрицателен смисъл: пълна и

наложена взаимозависимост,

пораждаща терор и

тоталитаризъм (p. 32)

“Глобалното село”: коментар

Наистина, медиите, разширявайки

всеки индивид, заедно с това го

поставят в състояние на заплашена

индивидуалност, на непрекъснато

опасение от посегателство върху

личния живот: както пряко - в случай

на интерес от медиите към него, така

и косвено - чрез хипнотичната

безалтернативност на налаганите

медийни образци

Примери с български вестници:

• “Работническо дело”

• “24 часа”

• “Капитал”

Вестник “Работническо дело”...

... беше насочен към “добрата нови-

на”. С това той е доказателство чрез

reductio ad absurdum за невъзмож-

ността на подобна насоченост. Дори и

когато етически позитивното и жела-

телното не е фабрикувано, то насоч-

ването на медиите към него, със спе-

цифичното за тях пропадане в соци-

ално обективно обезличаващото, го

обезсилва

Така “Работническо дело”...

...засилваше казионността на режима,

подпомагаше обезличаването на

етическото, обратно на официално

заявяваните и пропагандирани

намерения за “възпитание на масите”.

Причината за това е в самата природа

на мас-медиите, на специфичната

етика в качеството на онтология,

която ги конститутира

Вестник “24 часа”...

... се появи в началото на прехода като

обичайна, но с това алтернативна,

медия, насочена към “лошата нови-

на”. Неговият девиз, “Новините таки-

ва, каквито са” би подхождал на всяка

медия. С това той се създаде като

медията, която е типичната, но заедно

с това поради контраста с “Работни-

ческо дело” – алтернативната!

Така “24 часа”...

... като всяка медия се образува чрез

“пропадането” на етическото твор-

чество, (Хайдегеровият Dasein), в еже-

дневието, грижите, реално травма-

тизиращото битие-един-с-друг. С

попадането в лъча на медията, то ста-

ва социално обективно, обезличено,

казионно, губи всъщност своя заряд ...

което обяснява етическия смисъл на

насочването към “лошата новина”

Вестник “Капитал”...

... чийто девиз е “Прогнози, които се

сбъдват”, показва една друга страна

на “пропадането” в социално

обективното: прогнозите, които се

четат, и бидейки от това неутрални,

обективни, се сбъдват тъкмо по

силата на своята просто социална

обективност. Медиите “произвеждат”

социално обективното...

Така “Капитал”...

... чийто девиз е “Прогнози, които се

сбъдват!”, разкрива “производството”

на социална реалност - в качеството й

на обективност - от медиите. Моделът,

създаван от медиите, бидейки

социално обективен, се потвърждава

от хода на събитията, точно така

както моделите в теориите,

изработвани от природните науки “се

сбъдват” в експериментите

Заключение:

Медиите се образуват в своята фило-

софска същност в своебразна диалек-

тика на пропадане в ежедневието,

грижите, битието с другите, при което

етическото творчество произтичащо

от уникалността на битийната разпо-

ложеност на всеки един се нивелира

да безличното и обезсилващо

етическото социално обективно “така

се прави/ не се прави”

Това беше всичко!

Благодаря за вниманието!

Васил Пенчев,

e-mail: vasildinev@gmail.com .

Блог с публикации:

http://www.esnips.com/web/vasilpench

evsnews