1

ДЕТЕТО:

Най-чистата Форма на Енергия

“Малкото дете действително е един истински учен, просто една голяма въпросителна. Какво? Защо? Как? Не спирам да се удивлявам от чудото на израстването, да се очаровам от загадката и чудото на този смел ентусиазъм.”

Виктория Уагнър

Всички ние сме изпитали ентусиазма на този млад любознателен учен. Всеки от нас е преминавал през мъчителни серии от въпроси, провокирани от деца на различна възраст; определени въпроси ни карат да се разровим в главите си и да се замислим сериозно, а други не са ни минавали през ума дори и като възрастни. Понякога в отчаянието си дори се отказваме да търсим; когато, обаче, потърсим обяснението от дете, често откриваме, че то отговаря на въпроса лесно и по най-простия начин. Удивително е как всяко дете говори и изразява това, което иска да каже – дори и най-обикновените неща – по свой уникален и новаторски начин. Децата притежават толкова силно изразена индивидуалност в толкова ранна възраст. Ние често се забавляваме с това, което правят малките деца и с начина, по който мислят. Понякога отговорите им ни карат да се замислим: „От къде се появи това?”

Децата могат да кажат и направят удивителни неща, защото са интелигентни и тяхното подсъзнание е чисто и некомпенсирано. Малките деца имат невероятни възможности да наблюдават, учат и опознават. Освен това имат и много ярки спомени. Изпълнени с жар и енергия, децата са жадни да разкриват живота по свой собствен начин.

Някога отделяли ли сте време, което да прекарате с едно дете? Някога играли ли сте си с дете? Сигурен съм, че всички сме го правили. Просто се замислете за времето, прекарано с едно дете и ще се съгласите, че това ви е донесло едни от най-приятните и разтоварващи моменти, които някога сте преживявали.

Ако се задържим в аурата на едно дете за един час, ако се оставим да бъдем погълнати от неговата дейност и започнем да правим това, което то прави и поиграем с него, ние самите се превръщаме в деца за известно време и изживяваме детето, което е било загубено или забравено някъде в нас. Детето ни омайва напълно. Скоро ние се сливаме с неговата възраст и ентусиазъм, започваме да вибрираме с него със същата енергия и честота, които то излъчва и забравяме за задръжките и умората си.

Докато играем с детето, то ни дава цялото внимание, от което имаме нужда и в замяна търси същото от нас. Без дори да го осъзнаваме, ние се отдаваме на неговите желания. Детето е креативно и оригинално, изпълнено с идеи и планове за действие. То притежава неизчерпаемо количество енергия, на което ние със сигурност не можем да

2

отвърнем. Наскоро беше проведено състезание между един доста едър борец и малко дете. В това състезание борецът трябваше да имитира напълно детето и да прави всичко, по начина по който го прави малкият му опонент. Борецът трябваше да бяга, ако детето бяга, да прави гримаси като него, да казва, това което детето казва, да яде това, което детето яде, да прави точно каквото прави детето и точно като него. И познайте какво? Борецът се проснал от изтощение след пет часа, но детето продължи с лудориите и пакостите си без дори и следа от умора. Това важи не само за бореца. Дори някой по-силен от бореца да се беше опитал да направи този експеримент с малко дете, щеше да бъде обречен да се изтощи. Детето би било очевиден победител. Същият принцип се отнася за всеки, който посмее да се състезава с дете, пълно с енергия.

Защо е така, според вас?

Това е така, защото детето притежава огромно количество „свободна енергия”. Всъщност то е хранилище на енергия; тази енергия се изразява отново и отново.

Интересно е, че начините за изразяване на енергията са много различни за всяко дете. Тези начини са индивидуални за всяко дете и не съвпадат с тези на който и да е друг индивид. Тези начини за изразяване на енергията са като пръстовите отпечатъци на човека. Те са уникални за него. Никой друг не може да има същите пръстови отпечатъци.

Аз вярвам, че във всяко дете се крие гений. Този гений се разкрива чрез действията на детето, неговите чувства, въображение, сънища, игри, рисунки и по още безброй други начини. Те представляват краткият трейлър на целия филм на детето и взети заедно разкриват целия енергиен модел и състояния на детето.

Световно известният художник Пикасо казал веднъж: „За четири години успях да се науча да рисувам като Рафаело, но ми отне цял живот да се науча да рисувам като дете”. Дори художникът е благоговеел пред лесния и наивен начин, по който детето твори изкуство.

Децата са невинни. Тяхното мислене е оригинално и те могат да правят нещата естествено и без усилия. Те умело изразяват енергията си чрез думи, действия, поведение и други. Това ги отличава от всяко друго същество.

Всички тези наблюдения и случки ме накараха да се замисля и аз си зададох следните въпроси:

Ако детето има толкова много енергия, къде отива тя, когато то порасне?

Как можем ние, като хомеопати, да уловим тези изражения по най-добрия възможен начин по време на процеса на наблюдаване разгръщането на случая?

Как можем да впрегнем тази чиста енергия? Как можем да я запазим цяла и непокътната през целия живот на детето? Как можем да постигнем оптимално оползотворяване и минимална загуба на тази чиста енергия?

Как можем да извлечем тези изражения на модела на детето и как можем да очертаем същинската сърцевина на детето, която съдържа неговите или нейните най-дълбоки мисли, чувства, делюзии и усещане?

3

Дори на нас, като възрастни, които имат добре развити вербални и невербални умения, ни е трудно да изживеем и изразим състоянието си. Как тогава би могло едно дете да изрази напълно модела, състоянието и цялата си същност?

Когато започнах да поемам детски случаи, намерих отговори на въпросите си. Забелязах, че едни от най-добрите ми случаи са детски случаи, защото децата бяха по-способни да изразяват начина, по който мислят, чувстват, възприемат, усещат и реагират. Въпреки техния ограничен речник, те можеха ясно да изразяват техния напълно променен модел по един красив начин. Те не само можеха да изпитат състоянието си в най-чиста форма, те наистина изживяваха това състояние. Техните методи на защита бяха по-ограничени, бяха нужни много малко техники за снемане на случая и процесът на наблюдаване разгръщането на случая отнемаше по-малко време. Резултатите след приема на симилимум настъпваха изумително бързо.

Колкото по-често наблюдавах дълбочината при децата, толкова по-дълбоко прозирах цялостния модел и целия феномен на детския енергиен модел и неговите изражения. Многобройните случаи, които снех, ми дадоха възможност да изработя научен начин на наблюдаване на цялостния променен модел на детето. Бих искал да ви преведа по същия този път, който е логичният, научен, дедуктивен, аналитичен и най-важното, възпроизводим процес на наблюдаване разгръщането на случая и наблюдаване модела на детето. Това е процес, който е научен и логичен; крайният резултат (промененият модел на детето) е напълно не-човешки и нонсенс.

Голям брой концепции ми се изясниха чрез детските ми случаи. Аз наистина се наслаждавах на тези случаи и бих искал да споделя моите впечатления от пътуването си към разбирането на детето като цяло.

Нека започнем това пътешествие от самото начало като проучим мислите, които ми минаха през ума, докато наблюдавах тези малки деца.

Защо детето има толкова много енергия?

Как децата имат толкова много енергия?

Откъде идва цялата тази енергия?

Откъде децата черпят идеите си?

Как можем ние като хомеопати да изследваме тази енергия?

Къде изчезва цялата тази енергия, когато пораснем?

Всяко дете е гений. Как може то да остане гений завинаги, дори и като възрастен?

Как едно дете би изразило своите мисли, чувства, делюзии, усещане и енергиен модел?

Можем ли да обясним тази енергия научно и логично?

Можем ли да обясним факта, че детето има чиста и в неограничено количество свободна енергия, която му е на разположение, за да изрази напълно своя модел?

Тези въпроси ме притесняваха дълго време. Колкото повече се замислях над тях, толкова по-неспокоен ставах. Тогава се появяваха още повече въпроси. Умът ми беше в

4

състояние на хаос, защото въпреки че всеки ден възприемах благотворната детска енергия при един или друг пациент, аз все още нямах фундаментална или научна основа за разбирането на чистата енергия. Това все още беше загадка за мен. Бях поставен пред избора – да го приема на сляпо или да се гмурна надълбоко в този феномен, да го опозная и да намеря логично и научно решение. Избрах втората възможност и както винаги, намерих моите отговори, когато се върнах към универсалните закони, стоящи в основата на всичко. Когато изучавах фундаменталните закони, управляващи Вселената, достигнах до проясняването и объркването ми беше изцяло премахнато. Тези закони важат и за хомеопатията. Това са законите на природата, които може да бъдат приложени навсякъде и никога изолирано. Докато изучавах тези закони, аз стигнах до много красиво заключение.

Нека заедно изминем целия път, който аз поех, за да открия моите отговори. Ние знаем за огромното количество енергия, която притежава всяко дете; затова нека започнем с разбиране на концепцията за самата енергия. Когато се замисля за енергията, първите неща, които ми идват на ум са законите на термодинамиката, които говорят нашироко за енергията във Вселената.

Според първия закон на термодинамиката, енергията не може да бъде създадена или разрушена, а само да бъде преобразувана от една форма в друга. Енергията сама по себе си няма собствена форма. Може да заеме всяка форма или да преминава от една форма в друга. Например, при фотосинтезата растенията използват слънчева светлина (светлинна енергия) заедно с хлорофил и въглероден диоксид, за да синтезират хранителни вещества (химична енергия). Подобно на това, когато хората приемат храната, тя преминава през храносмилателната ни система, разгражда се и след това достига до клетките. Тук чрез метаболитните процеси тя отново се превръща в енергия (АТФ), която използваме за изпълнението на разнообразни функции и дейности. Аналогично, един камък, стоящ на лавицата, притежава потенциална енергия. Когато бутнем този камък, неговата потенциална енергия се превръща в кинетична енергия. Когато камъкът се удари в земята, чуваме звук. Кинетичната енергия се превръща в звукова енергия.

С право може да попитате „Какво общо има този физичен закон с чистата енергия на детето?” Както всички ние добре знаем, това е универсален закон. Щом е универсален, то той би трябвало да е приложим за всички явления, свързани с енергията. Ще проверим дали този закон би могъл да хвърли светлина и върху феномена на неизчерпаемата чиста енергия при децата.

Нека изследваме как този феномен се проявява при човешките същества като тръгнем от самото зачатие на живота. Бъдещите родители „обмислят” възможността да имат дете; тази мисъл сама по себе си е форма на енергия. Тогава се появява зачатието, чрез което тази мисъл придобива форма. Зиготата, ембрионът, плодът са струпвания от енергия с определена форма. Детето в утробата е енергия. Тази енергия е много чиста и благотворна. В утробата тази енергия се намира в най-некомпенсираната и неподправена форма, което прави израженията й много ясно видими. Тъй като детето все още няма независимо съществуваща форма, то зависи от майчиния организъм и всичко, намиращо се в утробата. Затова то се изразява посредством майчините изражения. Енергията на детето се трансформира в израженията на майката, а тялото на майката е екран,

5

изобразяващ начина, по който детето мисли, чувства, възприема и усеща себе си и целия свят около него. (Бележка: За повече информация виж главата „Връзката с Утробата”)

Всеки живот започва като или произлиза от форма на енергия. Тази енергия няма форма, структура и не може да бъде дефинирана. Животът в утробата също започва като енергия. Тази енергия е изобилна, благотворна и чиста; ето защо нейните изражения са ясно видими. По-късно тя придобива структура и форма. При преминаването на детето от състояние без форма (енергия) към такова с форма (ум и тяло) или от по-високо към по-ниско ниво на енергия, на всеки един етап енергията се трансформира и общото количество свободна енергия намалява.

В сравнение с детето, което притежава много свободна чиста енергия, енергията на възрастния човек се трансформира във все по-низши и по-низши форми. Тя се използва при развитието на неговите мисли, чувства и физическо тяло. С израстването на индивида енергията се използва в процесите на образуване на клетки, тъкани, органи, системи от органи (дихателна система, храносмилателна система и пр.). Така свободната чиста енергия се разделя и изразходва при многобройните дейности. С преминаването на енергията от една форма в друга, тя намалява на всеки етап. Не противоречи ли това на първия закон на термодинамиката?

Според първия закон на термодинамиката, енергията не може да бъде нито създадена, нито разрушена. Общото количество енергия във Вселената остава постоянно, но как тогава енергията намалява? За разберем това, нека проучим втория закон на термодинамиката, който гласи, че всеки път, когато енергията се трансформира от една форма в друга, това е с цената на известно „наказание”. Това означава, че при преминаването на енергията от една форма в друга, определено количество енергия се губи. Така общото количество на свободната чиста енергия намалява. Тя преминава в необратима форма, която не може да бъде превърната обратно в свободна енергия. Това означава, че общото количество енергия във Вселената остава постоянно дори след превръщането й, тъй като изгубената част от енергията всъщност преминава в необратима форма на енергия.

ОБЩА ЕНЕРГИЯ = СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ + НЕОБРАТИМА ЕНЕРГИЯ

(която повече не може да бъде използвана)

Така може да направим следните заключения:

В сравнение с възрастния индивид детето притежава много свободна енергия, която може да бъде използвана.

С порастването на всеки човек, енергията преминава от по-висши форми (усещане, делюзия), през по-низши форми (чувства, физически общи и физически специфични) до най-низшата форма (болест). Част от енергията преминава в необратима форма и не може да се преобразува отново в свободна енергия.

6

От горната схема може да направим следните изводи:

1. Колкото по-голямо количество енергия се трансформира от по-висша в по-низша форма, толкова повече намалява свободната енергия, която може да бъде използвана, тъй като част от енергията преминава в необратима форма.

2. Колкото по-малко количество енергия преминава от по-високо към по-ниско ниво, толкова повече свободна енергия остава достъпна за използване, а количеството на необратимата енергия намалява.

При стареенето на човешкия организъм свободната енергия се използва за образуване на по-низши форми и се изразходва при износването и разрушаването на клетки, тъкани, органи и т. н. В този процес на превръщане на енергията от по-висши в по-низши форми, определено количество енергия се изгубва завинаги, т. е. преминава в необратима форма на енергията; обратно (на възрастните), децата притежават много свободна енергия, която може да бъде използвана. Наличието на свободна енергия при детето се изразява чрез неговите фантазии, страхове, кошмари, сънища, поведение, действия, чувства, мисли и възприятия. Така, в сравнение с възрастния, детето живее в едно некомпенсирано състояние. Това некомпенсирано състояние разкрива истинската същност на детето.

Детството е най-некомпенсираната фаза от живота и е най-показателно за първоначалното състояние на човека. По тази причина в хода на процеса на наблюдаване разгръщането на случая ние питаме възрастните за тяхното детство, тъй като това разкрива тяхното подсъзнание и помага за потвърждаване на настоящото им състояние. По-лесно е да се опознае начинът, по който мисли, чувства, възприема, усеща и реагира едно дете. Също така по-лесно е да се установи как детето се справя с болестта си, със себе си и света около него. Това е така, защото върху детето въздействат минимален брой външни небалансирани сили. Неговата енергия е чиста и не потисната.

Какво се случва с тази свободна енергия, когато детето порасне? Никога не съм наблюдавал толкова свободна енергия у възрастните. Когато съзряваме и преминаваме от дете към възрастен, ние използваме свободната енергия за образуване на по-низши

Висши форми (УСЕЩАНЕ, ДЕЛЮЗИЯ)

Низши форми (ЧУВСТВА, ФИЗИЧЕСКИ ОБЩИ и ФИЗИЧЕСКИ ЧАСТНИ)

Най-низши форми (ФИЗИЧЕСКО ЗАБОЛЯВАНЕ, особено НЕОБРАТИМО, НЕЛЕЧИМО, БОЛЕСТИ с ТЕЖКИ ПАТОЛОГИЧНИ ТЪКАННИ ПРОМЕНИ)

Загуба на енергия

Загуба на енергия

7

форми, които са физическото изражение на човешкото съществувание. Освен това, ставаме и „по-наясно” по отношение на обществото, културата, системите и това, което ни заобикаля. Опитваме се физически, умствено, емоционално и социално да се адаптираме към обществените навици, традиции и норми. Разбираме кое е „правилно” и кое – „грешно”, като при това ставаме по-компенсирани. Чистата същност на човека започва да се облича с пластове от дрехи, които забулват или прикриват истинската ни същност. Така ние си изработваме механизъм за справяне, защитна система, която поражда много вътрешни и външни неуравновесени сили, водещи до физически и психически заболявания и потискания. При този процес има голяма енергийна загуба – образуване на необратима енергия. В резултат от това общото количество на свободната енергия намалява. Като деца ние не знаем нищо за това; умът ни е в по-малка степен компенсиран.

В сравнение с възрастния, който има изключително добре развити вербални умения, детето няма добре развити вербални умения. Невербалните му умения, обаче, са много добре развити. Също така, неговите действия, поведение и движения са силно показателни за неговата енергия. Енергията е чиста; затова нейните изражения са отчетливи и очевидни.

Детето изгражда слаби и фини защити (ако изобщо има такива), за да прикрие своя модел. Оттук и наличието на свободна енергия, която може да се използва, е по-очевидно при тях. Тази енергия се изразява лесно чрез жестовете, действията, движенията, поведението и маниерите на детето. Детето не се моделира или адаптира в зависимост от това, което другите смятат за правилно и свободно прави това, което чувства. Детето не се страхува, че ще бъде съдено и изразява енергийния си модел без никакви ограничения. Затова при детските случаи виждаме неповлияната, немаскирана, чиста и първична форма на тяхното състояние. Животът на детето е като отворена книга. То се изразява лесно и без ограничения позволява на хомеопата да получи ясен поглед над енергийния му модел. Няма бариери за навлизането в света на детето.

При поемането по този път и с помощта на универсалните закони, аз успях да разбера, че 1. детската енергия е много благотворна и чиста и 2. процесът на наблюдаване разгръщането на случая е по-лесен, отколкото този при възрастните. Благодарение на изобилието от свободна енергия на детето е по-лесно да се прецени неговата дълбочина и темпо, както и да се разбере как то чувства, възприема и усеща себе си и целия свят около него. При детските случаи енергийният модел и усещането са ясно изразени и в повечето случаи се достига до по-високо ниво на изживяване. Тъй като няма механизми за справяне (или те са много малко), целият случай се възприема за по-малко време. Обратно, при възрастните се изисква много повече време, за да се преодолеят техните бариери и да се премине към следващото ниво. Добрата прогноза може да се направи много по-често при децата.

Това ни кара да се замислим какво се случва с чистата енергия, когато детето се разболее. Дали променената болестна енергия също е уникална? Ще обсъдим това в следващата глава.

Бих искал в края на тази глава да ви дам храна за размисъл:

8

‘Можете да разберете и общувате с хората по-добре, ако погледнете на тях – без значение на колко години или колко впечатляващо изглеждат – така, като че ли са деца. Повечето от нас никога не порастват или съзряват толкова много – просто ставаме по-високи. Със сигурност като възрастни се смеем по-малко и играем по-малко и се маскираме с по-неудобни дрехи, но под костюма се крие детето, което винаги ще бъдем, чийто нужди са прости и чийто живот все още може да бъде най-добре описан чрез приказките.”

Лио Ростън