(Дис)комфортът

на книгата в музейния фонд

Вера Бонева

Казанлък, 1 април 2015

Старинната, ръкописна, ценна или уникална книга

е поделена грижа на българските

обществени библиотеки и музеи

Пазена и обгрижвана с подобаващ респект,

старинната книга е ключов сътрудник и коректен събеседник на музейния специалист

Кои книги са обдарени със статус на "книжовни и литературни ценности"?

Средновековни и възрожденски ръкописи;

Ръкописи на утвърдени автори – публикувани и/или непубликувани;

Първопечатни и старопечатни книги;

Уникални и редки издания;

Книги с автограф на автор или бивш собственик – разпознаваема личност;

Книги, представляващи част от библиографското наследство на творци, учени, общественици, инвентирано като библиотечна колекция;

Издания, включително и преводни, на автори, чийто публичен образ е обект на дейност на мемориален музей;

Научни, дидактически и художествени сборници, останали по различни причини неотпечатани;

Книги, които са били обект на изземване, унищожаване, засекретяване, цензуриране или чиито автори са преследвани по причини, свързани със съдържанието и/или разпространението им;

Всяка книга с уникална биография.

Изложба "Ръкописи, икони

и старопечатни книги",

Регионален исторически музей –

Ловеч, май 2013

Кои части от музейния фонд са обитавани и от книги?

В основен фонд на специализираните отдели на общите музеи;

В основен фонд на мемориалните и профилираните музеи;

В научноспомагателен фонд, когато се отнася до многоекземплярни издания със значение за изследователската и/или популяризаторската дейност на музея;

В научноспомагателен фонд на художествената галерия, когато се отнася до библиографски единици, свързани с творческата дейност на художници, които са фондообразуватели на галерията;

В библиотечния фонд, когато се отнася до колекции на художествени творции/или учени – Добрич, Варна, Пловдив, Троян, Панагюрище и др.

В научен архив, когато се отнася до книги, свързани с изследователски проекти,инициативи и/или дейности;

В обменен фонд, ако са налични екземпляри, подходящи за обмен с други музеи;

Неинвентирана на бюрото или в служебната библиотека на експерта, когато е закупена с лични средства, когато е работно копие или е дар от автор или колега.

Библиотеката

в Музей

"Петко и Пенчо Славейкови",

София

Бюрото

на Стилиян Чилингиров

в едноименния

"Литературен кабинет",

София

Аналитично описание и метаданни

По правило книгите са описани според действащите библиографски нормипри отчитане и на изискванията на Наредбата за формиране и управление на музейните фондове.

Метаданните са достъпни в паспортите на музейните предмети, както и в каталозите – библиографски, топографски, тематични, просопографски и др.

Отделни музеи са отпечатали каталожни списъци на старопечатни книги и/или ръкописи, налични в техните фондове – Шумен, Сливен, Варна.

Достъпът на специалисти, работещи извън музеите, както и на граждани, до данните и метаданните за книги, съхраняващи се в българските музеи и галерии, е по-скоро символичен, отколкото наличен.

Частичен достъп до списъците с книги, осигуряват библиотечните бази данни –национални и световни.

Изключение от съществуващите практики на (не)достъпност до метаданните за книгите в музейните фондове е работата на екипа на Музей Гео Милев в Стара Загора, на чийто сайт е налична цялата информация за музейнитеединици, съхранявани в основния и научноспомагателния фонд на общинската институция.

Запис на песента "Откак се е мила моя майнольо…" в ръкописен сборник от ХIХ век,

съхранен във фонда на Регионален исторически музей – Разград

Книгата в музейната експозиция

Не създадена да стои зад витрина, книгата се нуждае от силен контекст и атрактивна допълваща визуалност, за да носи значими послания в качеството си на експозиционен обект.

При експонирането на стари и/или ръкописни книги трябва да се взима предвид тяхната езикова, стилистична и конструктивна отдалеченост от съвременните книжовни продукти.

За Интернет поколението класическата хартиена книга е само част от сюжетана писането и четенето; по тази причина неговите представители се нуждаятот допълнителни позитивни провокации спрямо традиционните книжовни продукти.

Музейната експозиция трябва да е пряко свързана с информационни източници,посочващи къде точно и как посетителят може да се запознае с пълните текстове на представените книги, както и с метапродукти, свързани с тях – филми, изображения, интерпретативни съчинения.

Възстановка

на старовремска книжарница

в Къща музей "Христо Данов",

Пловдив

Личната библиотека на Христо Г. Данов като част от постоянната

експозиция на музея в родния му град – Клисура

Кът от постоянната експозиция на Дом музей "Йордан Йовков" в Добрич

Как да направим по-уютно битието на книгата в музейния фонд?

Да ѝ осигурим реална видимост като метаданни и изображения на ключовикомпоненти – корица, издателско каре, бележки, посвещения и др.

Да създадем добри условия за четене на книгите, вписани в музейнитефондове и регистрирани в музейните библиотеки.

Да уплътняваме културния контекст, в който битува музейната книга –с други книги и артефакти, със събития, с образователни инициативи.

Да говорим и пишем повече за безценните книжовни образци, съставляващи значима част от музейното ни богатство.

Да не спираме да мислим и работим по посока създаване на националнавиртуална библиотека с библиографска информация за всички книжовнитворби, обгрижвани от българските музеи и галерии.

Старата книга е като старата любов –

детайлите са избледнели, но усещането

за смислена връзка с миналото

топли душата

и подхранва въображението.

Вера Бонева