ОБЩИНА

КОСТЕНЕЦ

Проект на ИСК при УНСС “Подобряване на планирането на местното икономическо развитие в Община Костенец

чрез разработването и утвърждаването на ключови общински секторни стратегии и инвестиционни проекти”

__________________________________________________________

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И

ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ през периода 2007 г. – 2013 г.

Костенец

м. октомври, 2006 г.

2

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД ...................................................................................................................... 4 ЧАСТ ПЪРВА. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО, СОЦИАЛНОТО И ЕКОЛОГИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ И НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ......................................................... 9 1. ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ РЕСУРСИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ........................................................................................ 9 1.1. Географско положение .................................................................................... 9 1.2. Климат 1.3. Водни ресурси 1.4. Гори 1.5. Минерални извори и води 1.6. Околна среда 1.7. Демографско развитие на община Костенец 1.8. Здравеопазване 1.9. Образование 2. АНАЛИЗ НА ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 2.1. Транспортна инфраструктура 2.2 Водоснабдителна и канализационна системи 2.3 Енергийна инфраструктура 2.4. Телекомуникации 3. ВЪНШНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 3.1. Основни проблеми в развитието на промишлеността и занаятите в Република България през периода 2000-2005 г. 3.2. Място на отрасъл „Местна промишленост и занаяти” в Националната стратегия и Националния план за регионално развитие за периода 2007-2013 г.; в Плана за регионално развитие на Югозападен регион за планиране за периода 2007-2013 г.; в Стратегията за регионално развитие на Софийска област за периода 2007-2013 г. и в Плана за развитие на Община Костенец за периода 2007-2013 г. 4. АНАЛИЗ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ И ПРОБЛЕМИТЕ В РАЗВИТИЕТО НА МЕСТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

3

5. SWOT-АНАЛИЗ НА МЕСТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЧАСТ ВТОРА. СТРАТЕГИЧЕСКА ЧАСТ 2.1. Визия за развитие на местната промишленост и занаятите в община Костенец 2.2. Приоритети в развитието на местната промишленост и занаятите в община Костенец в периода 2007 – 2013 г. ГЛАВА ТРЕТА. ПРОГРАМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 3.1. Основни мерки, програми и инвестиционни проекти за реализацията на Общинската Стратегията за развитие на местната промишленост и занаятите в Община Костенец 3.2. Финансови механизми и инструменти за реализация на Общинската Стратегията за развитие на местната промишленост и занаятите в Община Костенец 3.3. Варианти на технико-икономически обосновки за реализиране на конкретни инвестиционни проекти с активното участие на община Костенец и на инвеститори от частния сектор в сферата на местната промишленост и занаятите 3.3.1. „Изграждане на Бизнес-център с инкубатор в град Костенец”. 3.3.2. „Изграждане на Индустриален парк за екологично чисти производства в Костенец” ЗАКЛЮЧЕНИЕ ПРИЛОЖЕНИЯ ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 – „PROJECT CONCEPT NOTE ПО АПЛИКАЦИОННА ФОРМА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ГРАНТ ПО ПРОЕКТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪВРЕМЕНЕН „БИЗНЕС-ЦЕНТЪР С ИНКУБАТОР В ГРАД КОСТЕНЕЦ ЧРЕЗ ПЪЛНОЦЕННО ПУБЛИЧНО-ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ И ГРУПА ПОТЕНЦИАЛНИ ЧАСТНИ ИНВЕСТИТОРИ” ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 – „PROJECT CONCEPT NOTE ПО АПЛИКАЦИОННА ФОРМА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ГРАНТ ПО ПРОЕКТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪВРЕМЕНЕН „ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК ЗА ЕКОЛОГИЧНО ЧИСТИ ПРОИЗВОДСТВА КОСТЕНЕЦ” ЧРЕЗ ПЪЛНОЦЕННО ПУБЛИЧНО-ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ И ГРУПА ПОТЕНЦИАЛНИ ЧАСТНИ ИНВЕСТИТОРИ”

4

УВОД

Настоящата „Стратегията за развитие на местната индустрия и занаятите в община Костенец през периода 2007-2013 г.” е разработена с оглед утвърждаването на жизнеспособен и устойчив сектор от местни микро-, малки и средни промишлени предприятия и занаятчии с конкурентноспособно производство в община Костенец – както чрез подкрепа на стартиращи предприятия, така и чрез съдействие за повишаване на конкурентноспособността на съществуващия местен бизнес. Важно място в Стратегията за развитие на местната индустрия и занаятите заемат мерките и проектите за модернизация на съществуващата производствена инфраструктура – електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, пътища и други и за изграждане на нова техническа инфраструктура в общината с регионално значение – особено по отношение на газоснабдяването и газоразпределението и на мерките за енергийна ефективност с оглед подобряване на ефективността и конкурентноспособността на местните индустриални производства. Специално внимание е отделено на подкрепата за екологосъобразни промишлени производства – включително чрез изграждане на градска пречиствателна станция за отпадни води и на съвременно депо за твърди битови отпадъци и на предотвратяването на настаняването в общината на екологично рискови дейности. Обект на конкретно проучване са възможностите за създаване на благоприятни условия за алтернативни местни производства на стоки и услуги, пряко свързани с очакваното интензивно развитие на туризма в общината и с потенциала на местното селско и горско стопанство. В този контекст обект на проучване и бъдещо конкретно съдействие са местната хранително-вкусова промишленост, дърводобив и дървопреработване – включително по отношение изпълнение на санитарно-хигиенните, екологичните и други изисквания на Европейския съюз. Специално място в Стратегията е отделено на възможностите за активизиране на публично-частното партньорство, включително чрез изграждането на съвместни предприятия между общината и частните предприемачи. Наред с подобряване на административното обслужване на бизнеса, обект на конкретно проучване и на разработване на варианти на технико-икономически обосновки ще бъдат и възможностите за реализиране на конкретни инвестиционни проекти с активното участие на община Костенец и на инвеститори от частния сектор – „Изграждане на Бизнес инкубатор в град Костенец” и „Изграждане на Индустриален парк за екологично чисти производства в Костенец”. Сърцевина на настоящата „Стратегията за развитие на местната индустрия и занаятите в община Костенец през периода 2007-2013 г.” е подготовката на община Костенец и на местния бизнес от сферата на индустрията и занаятите за успешно участие с целенасочени проекти в Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската

5

икономика през периода 2007-2013 г.", която ще бъде финансирана от началото на 2007 г. от Структурните фондове на Европейският съюз (ЕС).

Европейският съюз се състои от държави с различни нива на социално-икономическо развитие (брутен вътрешен продукт/човек от населението, производителност на труда, равнище на заетост, степен на „иновативност" на икономиката, и пр.). Тези различия представляват определена пречка за постигане на по-голям растеж и по-ускорено икономическо развитие в общото Европейско пространство, тъй като не позволяват в пълна степен използването на наличните ресурси, човешки потенциал и предимствата на общия пазар. За преодоляването на тези различия Европейският съюз (ЕС) е формулирал и успешно прилага т.нар. „политика на сближаване" (наричана още „кохезионна" или „структурна" политика). Същността на кохезионната политика е чрез целенасоченото финансиране на многогодишни програми (наречени „оперативни програми") да се преодолеят бариерите за развитието на изоставащите в своето развитие страни-членки и отделни техни региони (напр. слабо развита инфраструктура, недостатъчно квалифицирани човешки ресурси, технологична изостаналост на фирмите, и пр.), за да могат те да "наваксат" изоставането си и да се доближат до средните за ЕС нива на развитие. Мерките на кохезионната политика се финансират от т.нар. Структурни фондове на ЕС (Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд) и от Кохезионния фонд (подкрепящ големи инфраструктурни проекти в областта на транспорта и околната среда). За изпълнението на тази, и други общи Европейски политики, всяка от страните членки прави вноска в бюджета на ЕС в размер на около 1% от брутния си вътрешен продукт. Очакваният общ бюджет за кохезионната политика на ЕС за следващия програмен период 2007-1013 г. е в размер на около 307 млрд.евро. В рамките на кохезионната политика на ЕС през периода 2007-2013 г. България ще получи средства от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС по шест Оперативни програми, на обща стойност около 6 млрд. евро. Към тези средства по Оперативните програми ще бъде добавено и национално съфинасиране, така че общият бюджет на Оперативните програми ще достигне около 7 млрд.евро.

Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г." е една от тези шест оперативни програми, които ще бъдат финансирани от европейските фондове за сближаване след присъединяването на Република България към ЕС. Програмата ще действа на територията на цялата страна без секторни и регионални ограничения през периода от 2007 до 2013 г., и ще бъде финансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от националния бюджет. Общият размер на финансовите средства по програмата ще бъдат около 1 млрд. евро. Оперативната програма е пресечна точка между европейските политики и националните приоритети за развитие на икономиката. Тя представлява широкомащабна система от взаимосвързани мерки за преодоляване на изоставането в определени области на

6

икономическото ни развитие, с цел в дългосрочен план да се достигнат нивата на развитие на страните от ЕС. Тя ще се реализира чрез целенасочената подкрепа на подготовката на българските предприятия за технологична модернизация, успешно развитие и позициониране на Общия пазар, чрез насърчаване на износа и инвестициите в страната. Оперативната програма се разработва на принципа на социално-икономическото партньорство под координацията на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). Управляващ орган на Програмата ще бъде дирекция „Предприсъединителни програми и проекти" в МИЕ. Общата цел на програмата е развитие на динамична икономика, конкурентоспособна на европейския и световен пазар. За изпълнението на тази цел ще бъдат стимулирани икономиката на знанието и иновациите, развитието на конкурентоспособни предприятия, увеличаването на инвестициите и експорта. Повишаването на конкурентоспособността ще превърне България в страна с високо качество и стандарт на живот, основани на устойчиво социално-икономическо развитие.

Общата цел ще бъде реализирана чрез две специфични цели, а именно: А. Насърчаване на иновациите и повишаване на ефективността на

предприятията. Иновациите допринасят за динамичността на икономиката, а ефективността е пряко свързана с качеството и себестойността на произвежданите стоки и услуги, и с конкурентноспособността на бизнеса въобще. Насърчаването на иновациите ще заздрави връзката между науката и бизнеса, ще увеличи инвестициите на предприятията в научно изследователска и развойна дейност и ще повиши добавената стойност на услугите и произвежданите продукти. Модернизирането на технологичното оборудване, технологиите и производствените процеси ще спомогне за повишаването на производителността, намаляването на енергоемкостта и суровиноемкостта, и повишаване на ефективността на производството като цяло.

Б. Подобряване на бизнес средата. Бизнес средата е от особено значение за развитието на микро, малките и средни предприятия. Един от важните елементи на средата, отделно от оптималните регулативни и административни режими, е наличието на професионална консултантска подкрепа за стартирането и развитието на предприятията. В тази връзка оперативната програма си поставя за задача да се подобрят съществено качеството и достъпа на предприятията до консултантски и информационни услуги.

Приоритетни области на Оперативната програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013". Програмата е структурирана в четири тематични приоритетни области. В рамките на всеки от тях са предвидени система от конкретни мерки (дейности), чрез които посочените приоритети ще се реализират.

Приоритетните области на Оперативната програма „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013" и основните дейности, включени в тях са:

7

Приоритетна област 1: "Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности", със следните дейности: 1.1. Подкрепа за стартиращи технологични фирми. Ще се подкрепят проекти, свързани с стартирането на високотехнологични производства, които произвеждат и изнасят стоки и услуги с висока добавена стойност. 1.2. Подкрепа за МСП за научно-изследователски и развойни проекти в до-пазарната и пазарната им фаза. В рамките на тази дейност ще се насърчава научната и развойна дейност в МСП, както и сътрудничеството между МСП, технически университети и научни звена за разработване на иновативни продукти и процеси, и тяхното внедряване в производството. 1.3. Подобряване на про-иновационната инфраструктура в подкрепа на бизнеса. Ще се подпомага възстановяването на ефективните връзки между научните организации и бизнеса, които бяха силно нарушени по време на преструктурирането на икономиката на страната. Предвижда се създаване на система от високо- технологични инкубатори, центрове за технологичен трансфер и др. под., които да подпомагат предприятията за изпълнението на собствени проекти за разработване и въвеждане в производство на иновативни продукти, за придобиване на най-подходящите технологии и оборудване. Приоритетна област 2: "Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес средата" с дейности: 2.1. Подкрепа за инвестиционни проекти на МСП за технологично развитие и модернизация. Тази дейност ще бъде насочена към най-обширна група МСП, които ще получат финансова подкрепа за модернизацията на производственото оборудване. 2.2. Създаване на консултантска мрежа от организации за подкрепа на бизнеса. Целта на дейността е изграждане на разгърната мрежа от организации на местно ниво, които ще предоставят при благоприятни условия качествена консултантска помощ на предприятията за стартиране и развитие на дейността им. 2.3. Подкрепа за въвеждане на енергоспестяващи технологии и използването на възобновяеми енергийни източници. Ще се подкрепят проекти на предприятията за повишаване на енергийната ефективност на производството и производствените помещения, и за използване на възобновяеми енергийни източници за собствени нужди. 2.4. Подкрепа за бизнес-коопериране. Ще се подкрепят производственото коопериране, и другите форми на бизнес-сътрудничество между фирмите, свързването на предприятията в мрежи и клъстери, което ще увеличи ефективността и иновативността в подходящи сектори на икономиката, ще подпомогне достъпа до нови пазари и ще увеличи конкурентноспособността на фирмите. Приоритетна област 3: "Финансови ресурси за развитие на предприятията". По този приоритет е предвидено създаването на

8

специализирани фондове за финансиране на МСП при достъпни и благоприятни условия. Дейността на тези фондове съществено ще улесни достъпа на МСП до капитал за развитие. Особено полезни те ще са за тези групи предприятия, които имат затруднен достъп до традиционното банково финансиране, като например: Микро предприятията; Стартиращите фирми; Иновативните предприятия в начална фаза на развитие; Предприятията с недостатъчна бизнес и/или кредитна история; Предприятията, които нямат подходящо като размер и качество обезпечение и други подобни. Специализираните фондове за МСП ще предоставят най-подходящите за конкретните проекти на фирмите кредити, гаранции и дялов капитал при облекчени условия. Приоритетна област 4: "Укрепване на международните пазарни позиции на българската икономика" с дейности: 4.1. Подкрепа за привличане на инвестиции. Дейността се състои от създаването на мащабна информационна система с актуална информация на местно и национално ниво за възможностите за инвестиции в България, организирането на специализирани рекламно-информационни кампании и предостяване на конкретни услуги на потенциалните инвеститори, което да насърчи потока от преки чуждестранни инвестиции в страната. 4.2. Подкрепа за популяризиране и увеличаване на износа. Целта на тази дейност е повишаване информираността на българските предприятия за условията за износ на външни пазари, за възможни чуждестранни бизнес-партньори и за подпомагане на участието на предприятията в международни пазари и изложби.

Настоящата „Стратегията за развитие на местната индустрия и занаятите в община Костенец през периода 2007-2013 г.” е разработена от Авторски колектив на Института за следдипломна квалификация на Университета за Национално и Световно Стопанство /ИСК при УНСС/ с ръководител ст.н.с. д-р Марин ТОДОРОВ и членове на екипа доц. д-р Иван СТОЙЧЕВ, доц.д-р Маргарита АЛЕКСАНДРОВА, доц. доц. д-р Антоанета ВАСИЛЕВА и гл. ас. Татяна ДАСКАЛОВА

9

ЧАСТ ПЪРВА. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО, СОЦИАЛНОТО И ЕКОЛОГИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ И НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 1. ОЦЕНКА НА ПРИРОДНИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ РЕСУРСИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

1.1. Географско положение. Община Костенец се намира в Югозападна България и е част от Софийска област. Общината е на 74 км югоизточно от столицата София и на 80 км от втория по големина град в България - Пловдив. На изток Общината граничи с община Лесичово и община Септември, на запад с община Долна баня, на юг с община Белово и община Якоруда, а на север с община Ихтиман. Територията на Община Костенец е 302,101 кв. км. Според вида на териториите, те са разпределени по землища по следния начин:

Землище на населено място

За нуждите на селското стопанство

/дка/

За нуждите на горското стопанство

/дка/

Населени места /дка/

Водни течения и водни площи /дка/

За нуждите на транс-порта /дка/

ВСИЧКО /дка/

с.ГОРНА ВАСИЛИЦА

21907,402 22302,928 1871,525 244,867 715,068 47041,79

с. КОСТЕНЕЦ 38649,765 68336,654 2065,837 407,921 142,563 109602,74 с. ДОЛНА ВАСИЛИЦА

15371,042 29774,458 2931,874 241,311 238,612 48557,297

с. ОЧУША 13698,783 26948,556 762,78 176,883 197,52 41784,522 с. ПОДГОРИЕ 5541,391 10218,227 342,526 85,502 98,304 16285,95 с. ПЧЕЛИН 8969,663 5622,537 718,809 115,119 71,17 15497,298 с. ГОЛАК 9432,835 13898,71 0 0 0 23331,545

113 570,881 177 102,07 8693,351 1271,603 1463,237 302 101,142

Общината включва 8 населени места: гр. Костенец - административен център /вкл. курорт Момин проход/; с. Костенец /вкл. курорт Вили Костенец/; с. Пчелин /вкл. курорт Пчелински бани/; с. Очуша; с. Горна Василица; с. Долна Василица; с. Голак и с. Подгорие.

1.2. Климат. Климатът в района на Община Костенец е умерено континентален, преобладават западните и северозападните ветрове. Климатът е с характерните черти на умерено-континенталната климатична област и на тази на високите котловинни полета на преходната планинско-котловинна морфоложка област на

10

Ихтиманска и Същинска Средна гора. Средномесечната и годишна температура на въздуха в светлата част от денонощието се движи между – 4,2°С (януари) и 16,1°С (юли).

1.3. Водни ресурси. Главната водна артерия за района е р. Марица. Изворната област на реката са двете Маричини езера под връх Манго в Рила секторна стратегия за развитие на индустриятаина при кота 2 378 м. Водосборният й басейн е 21 084 кв. км. Реките, събиращи водите си от високосекторна стратегия за развитие на индустриятаинските части на Рила и Западни Родопи са предимно със снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно пълноводие през април, май и два минимума – зимен и летен. Водите на р. Марица се използват за задоволяване на различни нужди: в бита, промишлеността и в селското стопанство – за напояване. В поречието й са изградени редица хидротехнически съоръжения. Стопанско значение за района имат и водите на р. Очушница с дължина 29,9 км, които се използват основно за напояване на прилежащите обработваеми земи. Със стопанско предназначение също така са и съществуващите водоеми, изградени предимно с цел напояване на прилежащите земеделски земи, но предоставящи възможности и за отдих и туризъм: 9 изкуствени водоема (микроязовири) и 1 езеро в землището на с. Костенец, 9 водоема в землището на с. Горна Василица, 3 водоема в землището на с. Долна Василица, 2 водоема в землището на с. Пчелин и един язовир в с. Очуша. Териториалното и транспортното разположение на микроязовирите благоприятства създаването на рибовъдни стопанства.

1.4. Гори. Горският фонд заема 58,62% от цялата територия на община Костенец. Той е разпределен по землища и видове собственост в декари по следния начин:

Землище на населено място

Държавна частна /дка/

Частна /дка/

Общин-ска

частна /дка/

Гори на чужде-странни лица /дка/

Стопанис-вани от общината

гори /дка/

Общинска публична /дка/

Държавна публична /дка/

Всичко /дка/

с. ГОРНА ВАСИЛИЦА

0 411,19 23396,723 0 0 0 0 23807,912

с. КОСТЕНЕЦ 264,611 204,07 30131,695 2,501 428,399 85,77 38075,431 69192,481 с. ДОЛНА ВАСИЛИЦА

13727,614 1478,70 14080,596 0 0 0 702,918 29989,824

с. ОЧУША 11424,611 9514,96 6000,001 0 3,704 8,21 0 26951,483 с. ПОДГОРИЕ 0 761,93 8355,985 0 0 0 0 9117,912 с. ПЧЕЛИН 192,537 30,00 5400,000 0 0 0 0 5622,537 с. ГОЛАК 4666,236 1449,69 6,304 0 0 0 0 12419,925

ОБЩО: 30275,609 13850,53 93 669,00 2,501 432,103 93,98 38778,35 177102,072

11

Залесената площ в община Костенец е разпределена според дървесните видове по следния начин: Вид % Вид % Вид % Зимен дъб 23,7 Габър 7,6 Акация 0,9 Бук 18,6 Цер 4,3 Други широ-

колистни 2,0

Бял бор 13,1 Черен бор 3,2 Други иглолистни

1,4

Смърч 11,3 Благун 1,6 Ела 10,9 Бяла мура 1,4

Други дървесни видове, които са разпространени в общината са явор, клек, елша, трепетлика, офика, шестил, череша и др. В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: хвойна, шипка, леска, малина, къпина, боровинка, птиче грозде, лазаркиня, папрат, коприва, светлика, чашкодрян и др. Според почвените и релефни условия горските площи са разделени на 6 подпояса. А) подпояс на хълмисто–предсекторна стратегия за развитие на индустриятаински смесени широколистни гори Б) подпояс на нискосекторна стратегия за развитие на индустриятаински гори от горун, бук и ела; В) подпояс на средносекторна стратегия за развитие на индустриятаински гори от бук, ела и смърч; Г) подпояс на високосекторна стратегия за развитие на индустриятаински смърчови гори; Д) подпояс на високосекторна стратегия за развитие на индустриятаински гори от субалпийски смърч и мура; Е) подпояс на субалпийските формации от единични дървета, клек и храсталаци. В бъдеще горските територии могат и следва да бъдат използвани активно от гледна точка на потенциала им за развитие на някои алтернативни форми на туризъм /фото-сафарита, наблюдение на редки птици и други/ - при отчитане на европейските изисквания за съхранението, опазването и развитието на горската флора и фауна, както и за екологичното въздействие на горите. 1.5. Минерални извори. Едно от най-големите богатства на общината са изобилните минерални извори. Те са бликнали по няколко процепа: 1) напречен /или меридиален/ – изворите на курорт Вили Костенец и курорт Момин проход; 2) северен – надлъжен – курорт Пчелински бани. В кв. “Момин проход” минералните води са събрани в общ хидротермален източник със следната физикохимическа характеристика: хипертермална (64°) слабоминерализирана, сулфатно-натриева, радонова, силициева и умерено флуорна. Минералната вода е леко алкална, бистра, безцветна, без мирис и с приятни питейно вкусови качества. Минералната вода във “Вили Костенец” е топла (47°С), със значителен дебит – 12 л/сек., слабоминерализирана, хидрокарбонатна, леко флуорна, с малко количество радон, много ниска обща водна твърдост. Част от минералната вода се бутилира и е търсена на пазара поради добрите си вкусови качества. Целебната минерална вода в курорт “Пчелински бани” е с температура 72,8°С.

12

Тя е слабо минерализирана, хидрокарбонатна, сулфатно-натриева, леко флуорна, с малко количество радон, много ниска обща водна твърдост.

1.6. Околна среда. Община Костенец е със слаба антропогенна дейност и значително запазени екосистеми. Такива са територията южно от с. Костенец, т.е. Северния дял на Рила планина, включеният в Национален парк “Рила” резерват “Ибър” и природните забележителности и исторически места в този район. Запазени и в добро състояние екосистеми са обособените курорти от национално и местно значение. Общото състояние на околната среда е много добро. Природните и климатични дадености на територията са с благоприятни екологични характеристики.

1.7. Демографско развитие. Демографското развитие на общината през последните години се обуславя от множество фактори, съпътстващи периода на преминаване на страната към пазарна икономика – осъществяване на аграрната реформа, реституцията, приватизацията, реформата в здравеопазването и образованието и съпътстващата ги безработица. Статистическите данни за населението на община Костенец показват значителни промени в демографското развитие на общината - както в броя, така и в структурата на населението през последните години. Населението на община Костенец към 31.12.2005 г. е 14 623 души – 5,52% от населението на Софийска област към същата дата. Делът на градското население спрямо общия брой на населението на община Костенец е 66,44%. Центърът на общината – град Костенец е с непрекъсната тенденция на намаляване на населението, дължащо се както на отрицателното естествено възпроизводство, така и на отрицателния механичен прираст. Тенденцията на постепенно намаляване на населението на общинския център се дължи основно на интензивната външна миграция на млади хора и специалисти от общинския център към по-големите градове в страната – основно към гр. София и гр. Пловдив и извън страната. Последните няколко години се характеризират и със силно изразена ежедневна трудова миграция – пътуване на населението извън границите на общината – основно към големите съседни градове София и Пловдив, както и към някои други съседни общински центрове. Характерно за възрастовата структура е, че продължава процесът на застаряване на населението. Образователното равнище на населението непрекъснато нараства. Основната част от лицата с висше, полувисше, средно-професионално и средно образование живеят в общинския център, докато по селата най-голям е делът на населението с основно образование. Образователното равнище на населението в общината е над средното за страната и близко до средното за областта. Нараства броят на лицата със средно и висше образование. Към средата на 2006 г. съотношението на трудоспособното население спрямо общия брой на населението е 54,87%, а съотношението между надтрудоспособното население спрямо общия брой население е 26,29%. Поради трудността при набавянето на

13

данни за реалното състояние на безработицата на територията на община Костенец, могат да се установят само част от фактите за официално регистрираните безработни. Към средата на 2006 г. нивото на безработица е около 12,5% и по този показател община Костенец е в групата на общините със сравнително висока безработица в страната.

1.8. Здравеопазване. На територията на общината съществуват четири публични здравни заведения с различно финансиране, а именно: “Център за спешна медицинска помощ” – финансиран директно от държавния бюджет; "Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация - Костенец" ЕООД, Костенец – със 100% общинско участие; "Медицински център 1 - Костенец" ЕООД, Костенец – със 100% общинско участие и "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД, София - филиал Момин проход - със 100% държавно участие. На територията на общината са регистрирани 9 извънболнични лекарски практики, от които 2 групови и 6 стоматологични практики – 2 в кв. Момин проход, 1 в с. Костенец и 3 в гр. Костенец. 1.9. Образование. На територията на Община Костенец функционират 3 общински детски градини, 4 общински училища и 2 държавни училища. Те разполагат с много добри условия и персонал, подготвен за предоставяне на качествено модерно обучение на децата и учениците от общината и околните градове и села. Средните училища в община Костенец предлагат ежегоден прием по следните направления и професии:

- с прием след 7-ми клас: природоматематически профил, с профилиращи предмети: химия, биология, математика, информатика, география и интензивно изучаване на английски език;

- с прием след 8-ми клас: природоматематически профил, с профилиращи предмети химия, биология и география; технологичен профил – стопански мениджмънт, с профилиращи предмети – информационни технологии, география и икономика и професионални паралелки с придобиване на втора професионално-квалификационна степен “Организатор на среден и дребен бизнес”; „Монтьор на машини, апарати, уреди и съоръжения”, „Оператор на металорежещи машини”, „Моделиер – технолог на облекло /конструиране, моделиране и технология на облекло от текстил/”, „Оператор в производството на облекло” и други.

14

2. АНАЛИЗ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 2.1. Транспортна инфраструктура Републиканската пътна мрежа в община Костенец включва пътища с обща дължина 131,2 км, като 8,1 км от тях е участък от Автомагистрала “Тракия”, което дава предимство на общината да попадне в пряката зона на влияние на един от петте транспортни коридора, минаващи през територията на страната ни /Общ Европейски Транспортен Коридор ОЕТК №10/, а също така и косвена връзка с транспортен коридор/ОЕТК №4/ чрез второкласен път ІІ-82 - Костенец-Самоков-Сапарева баня-Дупница, с отсечка от 4 км към к.к.”Боровец”. ОЕТК №10-Залцбург-Любляна-Загреб-Белград-Ниш-София-Пловдив-Истанбул осигурява международните транспортни потоци между Европа, България и Турция, осигурявайки връзка между Европа и Азия. Чрез гореспоменатия транспортен коридор и второкласен път ІІ-82 се осъществява връзката с ОЕТК № 4 – Дрезден/Нюрнберг-Прага-Виена/Братислава-Гьор-Будапеща-Арад-Констанца/Крайова-София-Солун, посредством които се реализират транспортните потоци с Македония, Сърбия и Гърция. По отношение на вътрешното транспортно обслужване на общината, то се осъществява от:

- първокласен път Е-80 – София-Костенец-Белово-Пазарджик-Пловдив Капитан Андреево и е връзка със съседната община Белово на юг и с община Ихтиман и АМ “Тракия” на север;

- второкласен път ІІ-82 - Костенец-Самоков-Сапарева баня-Дупница със отсечка от 4 км към к.к.”Боровец” и е връзка със съседната община Долна баня;

- третокласен път – Костенец – Мината - Очуша с дължина 22,400км; - четвъртокласната /общинска/ пътна мрежа е с обща дължина 54,700км и

свързва общинския център със с. Костенец, к.к. Вили Костенец, с. Пчелин, с. Очуша, с. Подгорие, с. Голак, м. Пердова, Гледжова и м. Нова.

Дължината на вътрешната улична мрежа на община Костенец е 146 км, от които с асфалтова настилка 92,420 км и 53,580 км са без трайна настилка. Състоянието на пътната мрежа се определя ежегодно в зависимост от показателите: вид, гладкост, ширина на пътното платно и други. В зависимост от състоянието на тези показатели, пътната мрежа се определя в три състояния: добро, задоволително и лошо. Със съседните общини транспортното обслужване се осъществява по първокласни и второкласни пътища. Състоянието на тези пътища е задоволително. Има участъци от републиканската пътна мрежа които се нуждаят от ремонт вследствие на наводненията след обилните валежи през 2005г. /пропадане на част от пътя, свлачища и други/. Изградената общинска /четвъртокласна/ пътна мрежа е в задоволително състояние, но има участъци в

15

които състоянието е лошо. Общата дължина е 54,7 км, като 25,3 км от тях са с трайна настилка и 29,4 км са без трайна настилка. Асфалтовите настилки са силно деформирани и не отговарят на нарасналите изисквания за съвременен бърз и безопасен транспорт. По пътните трасета на общинската пътна мрежа има изградени мостове, водостоци, подпорни стени, парапети които са в недобро състояние особено след споменатите наводнения през 2005г. Липсват необходимите пътни знаци, указателни табели и снегозащитни съоръжения. Не е извършвано опресняване на вертикалната маркировка, което създава опасност за движението. Лошо е състоянието на банкетните ивици и отводнителните канали. Общото състояние на общинската улична пътна мрежа е лошо и се нуждае от основно изкърпване и подновяване.

Община Костенец се намира на стратегически важен национален пътен кръстопът. Близостта й до двата най-големи града – София и Пловдив, както и 5-те републикански курорта в района – Момин Проход, Вили Костенец, Пчелински бани, Костенец и Боровец изисква изграждането на стройна организация на пътническия транспорт. Транспортното обслужване на територията на общината се извършва по всички направления по приетата транспортна схема от частни превозвачи. Автобусните линии са градски, междуселищни и междуградски. Общата оценка на състоянието на транспортната система е, че 60% от пътищата са в задоволително състояние, а 40% са в лошо състояние. Като цяло общината има добре изградена пътна мрежа, която позволява относително бърз достъп от населените места до общинския център. Лошо е състоянието на част от третокласната и четвъртокласната пътна мрежа което създава проблеми, особено в зимни условия. Осигурени са регулярни транспортни връзки на селата с центъра на общината, а също и с гр.София, гр.Пловдив и центровете на съседните общини. Наложително е бърза реконструкция, основен и среден ремонт на общинската пътна мрежа, за да се подобри достъпът на селата до общинския център. Освен с пътен, общината се обслужва и с ж.п. транспорт, като в центъра на общината е разположена ж.п. гара от националната ж.п. мрежа за пътнически и товарни влакове и спирка кв. Момин проход само за пътнически влакове.

Като цяло може да се определи, че транспортната инфраструктура е добре развита за нуждите на бъдещото развитие на местната индустрия - доколкото общината се обслужва от ж.п. транспорт и пътища с европейска категоризация, а общинският център е транспортен инфраструктурен център с национална значимост. Основните пътни артерии са в добро състояние, но общинската пътна мрежа се нуждае от основен ремонт, голяма част от пътищата са в лошо състояние или без настилка, за което са необходими значителни инвестиции за подобряване на пътната мрежа.

16

2.2 Водоснабдителната и канализационна системи Главната водна артерия за района е р. Марица. Районът е слабо обилен на

подземни води. Голяма част от тях са привързани към скалните комплекси, а някои контактуват с терасните води на р. Марица и р. Очушница.

А) Водоснабдяване По степен на водоснабдяване на населените места следва да се посочи, че

всички населени места в Община Костенец са водоснабдени с изключение на с. Долна Василица и с. Голак, където е твърде малък броят на постоянно живеещото население. Важните водоизточници за общината са основно два. Град Костенец, вкл. кв. Момин Проход и с. Костенец се водоснабдяват от 2 водоизточника от алпийски тип – на р. Крайна и на р. Стара река с дебит от 80-90 л/с. Останалите населени места се водоснабдяват от водопровода за гр. Ихтиман от Рила, като ползват водно количество от около 15л/с. Няма изградени пречиствателни станции за питейни води. През 1991 г. – 1992 г. е изградена хлораторна инсталация – гр. Костенец за обеззаразяване на резервоар “Ниска зона” гр. Костенец;

Състоянието на водоснабдителните мрежи не е добро. Общата дължина на външните водопроводни мрежи, поддържани от “В и К” район – Костенец е 30285 м., от които 22415 м. етернитов водопровод и 7870 м. – стоманен. Вътрешната водопроводна мрежа е 82894 м., от които 19913 м. стоманен и 72981 м. - етернитов водопровод. Има необходимост от реконструкция и ремонт на вътрешните водопроводи в гр. Костенец, с. Костенец и Вили Костенец (като за тях съществуват готови работни проекти), както и реконструкция на външен водопровод за гр. Костенец и с. Костенец. Необходимо е изработване на проект и изграждане на пречиствателна станция за питейни води с цел подобряване на социалната и екологична среда. Това би подобрило качеството и гарантирало количеството на необходимата за потребление вода и би имало икономически ефект за развитие на туризма и курортното дело в Общината.

Б) Канализация и пречистване на отпадните води Канализационната мрежа е изградена основно през периода 1979 – 1991 г. Няма изградени вътрешни канализационни мрежи в селата Горна Василица, Долна Василица, Очуша, Подгорие и Голак. Няма изградени междуселищни външни колектори и пречиствателни съоръжения. Предвид сравнително ниската степен на амортизация на около 80 % от общата канализационна мрежа, нейното състояние може да се определи като добро. Останалата част от около 20 % се нуждае от основен ремонт и реконструкция. В общината има изградени пречиствателни станции за промишлени отпадни води в Завода за хартия и в Химическия завод. Няма изградени пречиствателни съоръжения за битово-фекални води. Съществува необходимост от реконструкция и ремонт на 8200 м. канализационни мрежи, както и от проектиране и строителство на около 12000 м. вътрешни канализационни мрежи и на 3 пречиствателни станции за битово-фекални води в гр. Костенец, с. Костенец и с. Пчелин.

17

Като цяло може да се определи, че водоснабдителната инфраструктура е добре развита за нуждите на бъдещото развитие на индустрията в Община Костенец. Общината разполага със значителни водни ресурси, които са в състояние да задоволяват потребностите на значителен брой бъдещи инвеститори. Сериозен проблем обаче е високата степен на амортизация и високата аварийност на вътрешната водопроводна мрежа, обуславящи високи загуби на питейна вода. Съществуващата канализационна мрежа се нуждае от рехабилитация на амортизирани участъци. Голяма част от населените места все още нямат изградена канализация, а там където има, е изградена все още частично. Наложително е в близко бъдеще да бъдат изградени пречиствателни съоръжения към всеки отделен главен колектор за пречистване на отпадните води в отделните зони на общината, които да гарантират пълно съответствие спрямо европейските екологични норми. 2.3. Електропреносна инфраструктура Електропреносната мрежа и съоръжения на територията на Общината са в добро техническо състояние. Те имат достатъчен резерв и като цяло задоволяват настоящите и очакваните нужди на населението, туризма и промишлеността. Въпреки това се налага развитие и усъвършенстване, което да включва Изграждане на трафопост и мрежа ниско напрежение за захранване на жилищата в кв. 141-142; Изграждане на кабелна линия 20 kv за затваряне на пръстена на Вили Костенец между ТП “Вила “Констанция” и ТП “Банята”; ремонт на мрежа ниско напрежение в централната част на гр. Костенец и кабелизирането й; доставка и монтаж на система за централизирано управление на уличното осветление на територията на Общината; Подмяна на уличните осветителни тела с енергоспестяващи и други подобни. 2.4. Газоснабдяване

В съответствие със Секторната стратегия за развитие на Югозападния Район, приета през август 2005 г. и с оглед бъдещото приоритетно развитие на туризма и изграждането на т.нар. «индустриални зони» в по-големите градове и периферните зони на Софийска агломерация – включително и в Община Костенец, задължително трябва да се осигурява газоснабдяване за производствените нужди на инвеститорите. Във връзка с необходимостта от изграждане на нови газоразпределителни мрежи са обособени 8 национални региона за целенасочени инвестиции на територията на България, като Регион “Струма” обхваща територията на следните общини в Софийска област: Костенец, Долна баня и Самоков. Съгласно приетата Общинска стратегия за енергийна ефективност на Община Костенец се предвижда ускорена газификация на общината, реализация на проекти за използване на алтернативни енергийни източници като слънчева енергия, вятърна енергия, геотермални води, растителна биомаса и други.

18

2.5 Телекомуникации Общинската система за Телекомуникации е представена от две поделения, предоставящи услуги в тази област – “Пощенски съобщения” и “Далекосъобщения”.

А) Пощенско обслужване. Пощенското обслужване на територията на Община Костенец се осъществява от районна ПТС – Костенец – клон на Софийско ТП на “Български пощи” АД. Към РПС – Костенец има 10 подрайона – Вили Костенец, с. Костенец, кв. М. Проход, с. Г. Василица, с. Пчелин, с. Очуша, гр. Д. Баня, с. Марица, с. Радуил и с. Гуцал. Във всички тези подрайони има собствен сграден фонд. Според покриваните територии обхватът на пощенското обслужване е 100%. РПС – Костенец извършва широк спектър от услуги - освен типичната пощенска експлоатация (вътрешни и международни пощенски услуги, писма, телеграми, колети и разпространение на печата), пощата осъществява и социални услуги в помощ на населението.

Б) Телефонна мрежа Телекомуникационната дейност в общината се осъществява от

технологичен район “Далекосъобщения” – гр. Костенец и обединява следните технически възли:

- гр. Костенец – АТЦ с 3000 телефонни поста. Задоволеност на населението – 26%;

- с. Костенец – АТЦ – 1600 телпоста. Задоволеност – 40%; - с. Пчелин – АТЦ – 300 телпоста. Задоволеност – 80%; - с. Очуша – АТЦ 50 телпоста. Задоволеност – 40 %.

Общината има добро покритие на двата мобилни оператора Мобилтел и Глобул, така че постепенно отпадат и проблемите с телефонизацията на вилните зони, където липсва техническа възможност за осигуряване на стационарни телефонни съобщения.

19

3. ВЪНШНИ УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 3.1. Основни проблеми в развитието на промишлеността и занаятите в Република България през периода 2000-2005 г.

В Националната Стратегията за подобряване на производствената сфера в контекста на предстоящото присъединяване към Европейския съюз са очертани основните проблеми и слабите страни на българския промишлен сектор за периода 2000-2005 г. в няколко области, а именно:

- Липса на собствени суровини за някои от основните производства от базовата индустрия;

- Морално и технически остаряло оборудване и технологии в някои производства;

- Висока енергоемкост; - Ниска производителност на труда; - Недостатъчен опит на управленския състав в новите пазарни условия; - Неефективен маркетинг; - Слабо предлагане и използване на подходящи финансови инструменти. Структурните проблеми в сектора на малките и средни предприятия, които

пречат на фирмите да се разрастват и да повишават своята конкурентноспособност са следните: ниска производителност на МСП; малък дял на МСП в производствената сфера; специализиране на преобладаващата част от МСП в обслужване на много малки сегменти от пазара. Един от основните проблеми за МСП е трудният достъп до външно финансиране, особено в началната фаза, което ограничава избора на поле на дейност и технология, както и възможностите за разрастване на МСП. Въз основа на анализираните проблеми основните цели, заложени в горепосочената Стратегия са: Укрепване жизнеспособността на промишлените предприятия чрез повишаване на енергийната ефективност в производствената сфера; Насърчаване на

високотехнологичните и иновационни производства чрез: изграждане на високотехнологични зони, паркове и инкубатори за иновативни предприятия; създаване, производство и пазарна реализация на нови конкурентноспособни продукти и технологии в приоритетни области; Насърчаване експортната насоченост на производствения сектор; Насърчаване създаването и

развитието на малки и средни предприятия чрез: Подпомагане стартирането на МСП; Подпомагане развитието на МСП чрез информация и консултации; Улесняване достъпа на МСП до финансиране. В регионален аспект МСП се развиват по цялата територия на страната. Като се има предвид значението на МСП за създаване на работни места ще се изгради мрежа от бизнес-инкубатори. Подобни цели и мерки се предвиждат и в Стратегията за насърчаване на инвестициите в България през периода 2005 – 2010 г., насочени към постигане на балансирано и устойчиво развитие на регионите в България и

20

високо ниво на заетост и доходи, а именно: подобряване на инфраструктурата, свързана с развитие на бизнеса; подобряване на регионалната и местна икономическа и инвестиционна активност; създаване на индустриални зони; изграждане и развитие на технологични паркове и инкубатори за стартиращи малки и средни предприятия; развитие на системата за стратегическо планиране и устройство на територията.

По-детайлно са разработени приоритетите за развитие на малките и средни предприятия в Националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средни предприятия през периода 2002 – 2006 г. По-важните от тях са следните: подобряване на финансовата среда; подкрепа на иновациите и технологичното развитие; интернационализация на малките и средни предприятия; подобряване достъпа до информация и услуги; осигуряване на условия за развитие на МСП в регионален аспект; насърчаване на предприемаческия дух и умения.

В Становището на Икономическия и социален съвет по Лисабонската стратегия на Европейския съюз и политиката на Република България за постигане на конкурентноспособна и просперираща икономика (2006) се съдържа анализ на факторите за развитие на устойчив производствен сектор. Според Становището развитието на по-устойчив производствен сектор ще зависи от иновациите за по-устойчиви продукти и процеси. Иновациите по отношение на устойчивите процеси ще се концентрират върху намаляване на отпадъците и увеличаваща се енергийна ефективност. Развитието на нови промишлени клъстери, както запазването и разширяването на съществуващите, трябва да се превърне в основен приоритет на икономическата политика. 3.2. Водещи приоритети и място на отрасъл „Местна промишленост и занаяти” в Националната стратегия и Националния секторна стратегия за развитие на индустрията за регионално развитие за периода 2007-2013 г.; в Секторната стратегия за развитие на индустрията за регионално развитие на Югозападен Регион за Секторна стратегия за развитие на индустрията и района за периода 2007-2013 г.; в Стратегията за регионално развитие на Софийска област за периода 2007-2013 г. и в Секторната стратегия за развитие на индустрията за развитие на Община Костенец за периода 2007-2013 г.

В основните стратегически планови документи на национално, регионално и местно ниво отрасъл “Местна промишленост и занаяти” е един от основните приоритетни отрасли за развитие на България през следващия планов период 2007-2013 г.

В Националната стратегия за регионално развитие за 2007-2013 г. основен приоритет е повишаване на регионалната конкурентоспособност на основата на икономика на знанието. Развитието на изследователската дейност, технологичното развитие и иновациите са ключът към регионална

21

конкурентоспособност. От районите за планиране в страната с най-добри възможности за развитие на иновационни дейности са определени Югозападният, Южният централен и Северният централен район. В рамките на този приоритет основните специфични цели на Югозападния район за планиране, към който се отнася Софийска област и община Долна баня са:

1. Развитие на изследователска дейност, технологично развитие и иновации в районите. Липсата на иновационен капацитет определя необходимостта от специална подкрепа, насочена към насърчаване на регионите да разработват иновационни политики и да предоставят технологична подкрепа на бизнеса. За целта ще бъдат подкрепяни дейности, допринасящи за: разработване на регионални иновационни стратегии; изграждане на регионални центрове за изследвания, технологии и иновации; подобряване на връзките между МСП и университетите, изследователските и технологичните центрове на територията на районите; стимулиране на пазарно-ориентирани технологични проекти, разработени съвместно от научни институти и фирми в районите; насърчаване развитието на публично-частното партньорство при развитието и трансфера на нови технологии; привличане и насърчаване на инвестиции за изграждане и развитие на технологични паркове и инкубатори за малки и средни предприятия. За развитие на регионалното и местното технологично предприемачество ще се подкрепят дейности, свързани с изграждане на регионални технологични паркове и инкубатори, включително инвестиции за обновяване и модернизация на подходящи терени и сгради в общините за създаване на технологични центрове, технологични инкубатори и паркове. Дейностите приоритетно ще бъдат насочени към региони с потенциал за икономическо и научно-технологично развитие, райони за растеж и райони в индустриален упадък. Технологичното развитие на българските региони ще се постигне и чрез активната политика на местните и регионалните власти - даване на преференции за изграждане на предприятия в технологични паркове, ускорено преминаване през административните процедури при регистриране, строителство и стартиране на дейностите, предоставяне на услуги от бизнес подкрепящите организации - подбор на персонал, обучение на персонала, търсене на партньори, пазари, агресивен регионален маркетинг. За развитието на високотехнологични МСП в районите от значение са и редица други предпоставки като наличие на регионални инвестиционни фондове, осигуряващи достъп до рисков капитал за МСП.

2. Изграждане на бизнес мрежи и регионални и транс-гранични клъстери. Развитието на регионални бизнес мрежи и клъстери е все още слабо или липсващо звено на регионалните икономики в страната. Предимствата от тяхното изграждане ги превръщат в специален обект на подкрепа от политиката за регионално развитие. За тяхното възникване и

22

развитие местните власти играят много важна роля. В тяхна власт е да инициират програми за развитие на клъстери и да бъдат активен участник в изпълнението на тези програми. Други основни субекти могат да бъдат: регионалните стопански камари и търговско-промишлени палати, местни и регионални професионални сдружения на предприятия, университети, колежи, изследователски институти, структури за икономическо развитие: агенции и асоциации за регионално и местно икономическо развитие и др.

3. Подобряване на достъпа и развитието на информационните и комуникационните технологии в областта на публичните услуги и услугите за МСП. Едно от важните условия за изграждане на конкурентен профил на районите за планиране е достъпът до информационни и комуникационни технологии. Постигането на тази цел, от една страна, е свързано с въвеждането на широколентови технологии за цифров пренос на информация, водещи до повишаване на ефективността, обхвата и прозрачността от предоставянето на публични услуги на населението, както и услуги за местния бизнес. От друга страна, използването на тези технологии е свързано с подходящо обучение на населението и местния бизнес. Подкрепата за развитието на мрежата на информационното общество в районите и прилагането на информационните и комуникационните технологии ще се осъществява чрез: изграждане на широколентови комуникационни мрежи; подобряване достъпа до и развитието на он-лайн публични услуги; подпомагане на МСП за възприемане и ефективно използване на информационните и комуникационните технологии; развиване на умения, свързани с информационните и комуникационните технологии от местното население.

Основните действия за повишаване на конкурентоспособността на сектора на МСП, предвидени в Национален план за развитие през периода 2007 – 2013 г. ще адресират подобряването на тяхната производителност и ефективност1. Този приоритет ще е насочен към разрешаването на два проблема: увеличаването на качеството на продукцията с цел нарастване на дела на МСП на вътрешните и международни пазари и повишаване на тяхната енергийната ефективност. Действията в областта на повишаване на качеството на продукцията ще бъдат насочени основно към въвеждането на стандарти, свързани с присъединяването към Общия Европейски пазар, въвеждането на международно признати стандарти за качество, системи за управление, консултации в областта на правата за индустриална собственост. Ниската енергийна ефективност е особено подчертана в МСП, където липсата на финансиране за дейности, свързани с енергийна ефективност от страна на банковия сектор, е съществена бариера за въвеждането на нови технологии в тази област. В тази връзка стратегията предвижда дейности за стимулиране на

1 Понастоящем, сектора на МСП изостава от 2 до 7 пъти от 10те нови членки на ЕС и между 15 и 30 пъти от ЕС15.

23

въвеждането на енергоспестяващи технологии. Използването на възобновяеми енергийни източници също ще бъде стимулирано с цел да се повиши сигурността на енергийните доставки за сектора на МСП. Групирането и обединяването на предприятията в клъстери и различни мрежи също ще бъде стимулирано с цел повишаване на конкурентоспособността на сектора и постигане на по-висока ефективност.

Иновационният потенциал на МСП е в основата на усилията за подобряване на конкурентоспособността на икономиката на страната. Дейностите, предвидени да стимулират иновационната активност на МСП, ще бъдат насочени както към предприятията в сектора, така и към научните институти. Съществена част от предвидените интервенции ще бъдат съсредоточени върху изграждането на про-иновационна инфраструктура, което ще засили връзката между предприятията с иновационен потенциал и научните институти и ще стимулира обмена на информация между отделните предприятия. Стартиращите технологични фирми също ще бъдат подпомагани като важна част от интервенциите, предвидени в националната стратегия. Част от дейностите ще бъдат насочени към подобряване на цялостното стратегическо планиране и управление във високо технологичните стартиращи фирми. От друга страна ще се подкрепят и иновационни проекти в МСП, които имат вече изградени пазарни позиции, на всички три етапа от тяхното развитие, като това ще стимулира директно склонността към въвеждане на иновации в сектора.

Редица проучвания идентифицират като основен проблем затруднения достъп до финансиране за стартиращи предприятия, както и за финансиране на иновационни дейности. Във връзка с това се предвижда подпомагане на достъпа до финансиране чрез създаване на различни фондове за алтернативно финансиране. Осигуряването на услуги, подпомагащи бизнеса, е важен компонент от изграждането на жизнеспособен сектор на МСП. Предвиждат се дейности за повишаване на капацитета на частния сектор и на държавната администрация за подкрепа на бизнес предприятията. Макар и равнището на преките чуждестранни инвестиции постепенно да нараства, тяхното ниво остава сравнително ниско в сравнение с новите страни членки на ЕС. Усилията в тази област ще бъдат насочени към популяризиране на България като привлекателна дестинация за преките чуждестранни инвестиции и като надежден износител на продукти на международните пазари.

Основните приоритети в Оперативна програма “Развитие на конкурентноспособността на българската икономика”, която ще бъде финансирана от структурните фондове на Европейския съюз са:

1. Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности чрез: подобряване на възможностите за развитие на технологични стартиращи предприятия; активизиране на процеса на разработване и внедряване на нови технологии и процедури за МСП; подобряване достъпа на МСП до про-активни иновативни мрежи и условия.

24

2. Увеличаване на производителността и ефективността в ММСП чрез: модернизация на управлението и технологиите в МСП; намаляване на енергоемкостта на производството и разнообразяване на енергийните източници; укрепване на производствения капацитет и достъпа до пазари чрез бизнес кооперирането.

3. Подобряване достъпа до финансиране на ММСП чрез: облекчаване на условията за не (банково) кредитиране; осигуряване на финансиране за високо рискови инвестиции.

4. Развитие на бизнес средата чрез: осигуряване на по-достъпни и качествени консултантски и информационни услуги; облекчаване на условията за достъп до европейски и други международни пазари.

5. Укрепване на международните позиции на българската икономика чрез: повишаване обема и икономическата ефективност от привлечени инвестиции; осигуряване на качествена и актуална информация за външни пазари; повишаване качеството и добавената стойност на туристическите услуги.

Стратегията за регионално развитие на Софийска област през периода 2005 – 2015 г. съдържа 3 стратегически цели.

Първата цел може да бъде описана като цел на растежа и

устойчивостта, в основата на която е увеличаването на областната икономическа конкурентноспособност чрез: Създаване на условия за бързо усвояване на иновации; Трансфер, създаване и внедряване на високи технологии; Развитие и повишаване качеството на инфраструктурата, обслужваща бизнеса и функционалните системи обитаване, труд и отдих; Създаване на модерни, комплексно устроени производствено-складови зони и ядра, бизнес и търговско-обслужващи центрове и др.; Развитие на модерна и екологосъобразна туристическа индустрия.

Втората цел е свързана с преодоляването на слабите страни на регионалното развитие на областта, а именно дисбаланса в развитието на ядрото (гр.София) и неговият хинтерланд (околоградска зона). Достигането на целта може да се осъществи чрез използване на потенциалите на околоградската зона и създаване в нея на равностойни на ядрото условия за обитаване, обслужване, отдих и бизнес.

Третата цел е свързана с комплексното развитие на системата от функционални среди – бизнес среда, среди за обитаване, труд и отдих и обслужване в широкия обхват на това понятие. Позиционирането на гр.София в полицентричната система на големите градове в ЕС зависи и от качествата на околната среда, транспортната инфраструктура, ефективността на системата за управление, стандарта на живот на населението и опазване на природната среда и културно-историческото наследство. Основен приоритет, заложен в областната стратегия, е повишаване на областната конкурентноспособност, чрез развитие на икономика, базирана на

25

знанието. За неговото постигане са предвидени три ключови цели: 1. Създаване на среда за развитие на модерни и високотехнологични производства чрез: Развитие на модерни комплексно-устроени индустриални зони; Развитие на технологични паркове. 2. Повишаване на иновативния капацитет на областта чрез: Развитие на образованието, науката и научните изследвания и подобряване на връзките им с производството; Развитие на информационните технологии и информационната инфраструктура; 3. Насърчаване на предприемачеството и привличане на инвестиции чрез: Създаване на мрежа от бизнес инкубатори, спомагащи развитието на малки и средни предприятия; Разработване на стратегия и специализирани програми за градски (областен) маркетинг; Въвеждане в действие на ефективна система за административно-техническо обслужване на инвестиционни инициативи.

Въз основа на определените основни приоритети, цели и действия в националните и регионални стратегии и планове за развитие са разработени и съответните приоритетни области в общинските планове за развитие – включително и в Софийска област. Основен приоритет в Плана за развитие на община Костенец през периода 2007 – 2013 г.е създаването на атрактивна бизнес среда и ускореното развитие на икономическия потенциал с ключов приоритет насърчаване на туризма. За реализиране на основния приоритет са предвидени две ключови мерки, а именно:

1. Стабилизиране на традиционните промишлени сектори и стимулиране активността на икономическите субекти чрез:

а/ създаване на Общински бизнес център с цел подкрепа на бизнеса в района и със звено за повишаване на квалификацията и за преквалификация на работниците и специалистите.

б/ Създаване на съвет за партньорство с участието на общината, представители на бизнеса, граждански организации и граждани.

2. Привличане на външни инвестиции и оптимизиране инфраструктурата на бизнеса чрез:

а/ програма за оптимизиране инфраструктурата на бизнеса /теренно и сградно осигуряване, транспортна инфраструктура, енергоснабдяване, далекосъобщения, ВиК, инсталации за отпадъци /твърди и течни/;

б/ Формиране на условия и разработване на проект за създаване на Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ” за привличане на инвестиции в екологическо чисти производства;

в/ газификация на населените места от ядрото на общината, 2006-2007г. община, газоснабдителни дружества, частен бизнес и донорски програми, екофондове.

26

4. АНАЛИЗ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ И ПРОБЛЕМИТЕ В РАЗВИТИЕТО НА МЕСТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

През последните петнадесет години страната ни претърпя сложни трансформации, които рефлектираха върху икономическата активност в цялата страна и в частност върху развитието на общините. Периодът 2000-2006 г. е съществен и за икономиката на община Костенец. Въпреки макроикономическата стабилизация, през този период се наблюдава задържане на развитието на общинската икономика, причините за които са комплексни. Наред с ограничената възможност на вътрешния пазар за реализация на продукцията, важна причина за застоя в местната промишленост е загубата на външни пазарни позиции. Пренастройването на техническия, технологичния и кадровия потенциал към високите изисквания на западния и на вътрешния пазари се оказа сравнително продължителен процес. Община Костенец е със сравнително нисък БВП на един жител, нивото на безработицата е над средното за страната, а размерът на паричните доходи на един жител представлява под 80% от средния за страната. Това са сериозни проблеми за общината, които могат да бъдат преодоляни само чрез много активни действия за развитието й. През последните години се забелязва ръст в дейността на частните фирми в общината. Това може да бъде обяснено с различната скорост на приватизация в отделните стопански сектори, но особено важен фактор за цялостното развитие на общинската икономика е пълноценната изява на местната инициатива за развитие на частната стопанска дейност.

Настоящият анализ на сектор “Индустрия” в община Костенец е основан предимно на база анкетни данни, поради ограничените възможност да се получи реална и детайлизирана отчетна статистическа информация. Към средата на 2006 г. в община Костенец има 362 стопански субекти, от които 328 са микро предприятия – до 10 заети, 28 са малки предприятия – от 11 до 50 заети и 6 средни предприятия (от 51 до 250) човека и 2 големи предприятия, като последните две категории реализират голям процент от приходите от стопанската дейност на територията на общината.

Основните икономически отрасли развити на територията на общината са: целулозно-хартиена промишленост, хранително-вкусова промишленост, търговия, туризъм, транспорт, услуги, дървообработване,мебелно производство шивашка промишленост, химическа промишленост, производство на стоки за широко потребление.

По отношение на заетостта най-голям относителен дял в общинската икономика заема търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки. Най-често дейността се извършва под формата на семеен бизнес. На второ място по относителен дял е туризмът, а на трето - услугите. Значителен е броя на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива и дървопреработването, производството на каучук и изделия от

27

пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Нараства броя на предприятията в сферата на шивашкото и обувното производство, както и в производството на дограми.

Най-голям дял в промишлеността – особено по отношение на заетостта има хартиената промишленост. Най-голямото предприятие на територията на общината е Заводът за хартия ”ХХИ – Костенец” АД, Костенец който има над 100-годишна история.

Заводът за хартия "Костенец - Хартия и Хартиени Изделия" АД, Костенец е създаден преди повече от 100 години и е водещ работодател в община Костенец. От 1997 година дружество е със 100% частен капитал. Основни акционери са: Финансово индустриален концерн "АКБ - Форес" ХАД, "Марица - 97" АД и 400 физически лица. Ако през 1902 г., предприятието произвежда едва 23 тона мукава, то през 2006 г. продукцията от разнообразни и качествени хартии е около 20 000 тона годишно. Над 40% от производството е предназначено за експорт. В експлоатация са две основни машини за производство на хартия: Многоцилиндрова машина "Фойт" за производство на флутинг, шренц и хартия за обвиване с годишно производство от около 6 000 тона и Машина "БП-71" за производство на хартия, с приоритет за използване на 80% от капацитетните възможности за производство на хартии тип ТИШУ за битово и санитарно-хигиенно приложение от избелена целулоза и вторична хартия, като нейното годишно производство възлиза на над 13 000 тона. Дружеството е с регистриран фирмен знак, собствена запазена търговска марка "Репро К", с присъдени сертификати за внедрени система за управление на качеството според ISO 9001:2000 и система за управление на околната среда в съответствие с ISO 14001:2004, с акредитиран Орган за контрол от вида “С” за контрол на електрически уредби и съоръжения съгласно БДС EN 45004:1998 и ISO/IEC 17020. В процес на реализация е Инвестиционен проект за реконструкция на технологичната линия и машината за производство на избелена санитарно-хигиенна хартия марка “А”, еднослойна-І3І, с капацитет от над 20 000 тона годишно и на стойност от 11 млн. ЕВРО. Към средата на 2006 г. "Костенец - Хартия и Хартиени Изделия" АД, Костенец успешно осъществява по договор с холандско правителство Инвестиционен проект на стойност от 7,5 млн. ЕВРО за индустриална газификация и за когенерация, при комбинирано производство на електро- и топлоенергия в Завода за хартия и хартиени изделия.

По-големите индустриални дружества на територията на община Костенец,

реализиращи по-голямата част от приходите и осигуряващи значителен брой работни места – освен “Хартия и хартиени изделия–Костенец” АД, Костенец, са: “Терем” ЕАД, София - клон Костенец – военен завод, “Шведски кибрит – Плам България” АД, Костенец – производство на кибрит и запалки за камина; ЕТ “Актив комерс” - производство на тетрадки и хартиени изделия; Модна къща

28

“Агресия”, Костенец - производство на конфекционни изделия; ЕТ “Нинела-Бисер Котларов”, Костенец - производство на обувки и “Синхрон-инвест” ЕООД, Костенец – производство на спиртни напитки.

Други по-големи предприятия в община Костенец са: “Булколор” ЕАД, Костенец – производство на бои; “Каучук” ООД, Костенец – производство на каучукови изделия; “Марица НИС” СД, Костенец – производство на каучукови технически изделия; “Балканпродукт” ООД, Костенец – производство на автомобилни части; “Любница 78” ЕООД, Костенец – производство на фуражи; “Булфрукт” ЕООД, Костенец и “Бетелхайзе комерс” – изкупуване, замразяване, преработка и търговия с плодове и зеленчуци; Горско стопанство Костенец – дърводобив и дървообработка; ЕТ “Гледичие” , Костенец и “ВАЛ – 77” ЕООД, Костенец - дървопреработване; “Строител Костенец” ЕООД, Костенец и ЕТ “Стройкомерс”, Костенец - строителство; “АСД 555” ЕООД, Костенец – търговия с горива, авторемонтна дейност и строителство; “Булкост” ООД, Костенец - производство на кибрит; “Олимпия” ЕООД, с. Костенец – производство на шивашки изделия, “Виомел” ЕООД, Костенец - производство на пластмасови рабицови мрежи; “Белопейпър” ЕООД, Костенец – производство на хартия; “Хари Грийвс” ЕООД, Костенец – пакетиране и търговия с хранителни продукти и стоки за широко потребление. В общината има 2 производителни кооперации: РПК “Венера”, град Костенец и ТПК “Иван Чолев”, с. Костенец.

На основата на местните горски ресурси успешно се развива дървообработващата промишленост и производството на мебели. Традиционни подотрасли на леката промишленост в общината са производствата на облекла и обувки. В средата на 2006 г. започна своята дейност предприятието «Света вода» в с. Костенец, което ще бутилира трапезна минерална вода в екологично чисти опаковки. Предприятието има сертификат за качество и износ на продукцията.

Към средата на 2006 г. в община Костенец са жизнени редица традиционни занаяти, които се реализират предимно в самостоятелни частни работилници. Ножарството е традиционно за района, но специфична национална конкурентоспособност притежават още местното кожарство, каменоделство, дървообработване и дърворезба, бъчварство, кошничарство, плетене на дантели и шевици, коларство, ръчно оръжейно производство и други.

Анализът на състоянието и тенденциите в развитието на промишлеността в Община Костенец към средата на 2006 г. показва формирането на следните основни изводи и проблеми: • Основният извод от анализа на протичащите процеси е, че индустрията на

общината все още не е достигнала нужните параметри на конкурентоспособност и динамичност. Това означава, че все още предстоят много важни процеси на преструктуриране на секторната и вътрешносекторна структура към сегменти, характеризиращи се с висока

29

иновативност и производителност, които следва да бъдат водещи в икономиката на общината като индустриален център.

• Забелязват се положителни признаци в развитието на местната индустрия - ръст на приходите, наетите и инвестициите, което говори за стабилизиране на икономическите процеси в общината и е потенциал за бъдещо по-бързо развитие.

• Въпреки редица признаци на стабилизация на общинската индустрия, един от основните проблеми остава ниската производителност и ефективност на производствата. Общинската индустрия не е достатъчно ориентирана към производства с висока добавена стойност.

• Сравнително добре е развита мрежата от малки и средни промишлени предприятия (МСП), чиято гъстота е близо до средната за страната, което говори за наличие на предприемачески ресурс в общината.

• Диверсифицираната промишлена структура на общината позволява създаването и включването към различни бизнес мрежи (клъстери).

• За преобладаващата част от предприятията са създадени условия и предпоставки за началото на траен растеж.

• Непълноценно е използването на квалифицираните човешки ресурси. • Недостатъчно е навлизането на информационните технологии и он-лайн

услугите в бизнес средите. • Все още в град Костенец е сериозна липсата на технологична, пазарна и

предприемаческа инфраструктура от съвременен тип, способни да активизират бизнеса и инвестиционния интерес.

• Наблюдават се редица трудности при финансиране на инвестициите за продуктово и технологично преструктуриране на промишлените предприятия в Община Костенец;

• Финансовото състояние на част от индустриалните фирми е влошено, което често се дължи на високата междуфирмена задлъжнялост;

• Производствената база на повечето промишлени предприятия е физически и морално амортизирана;

• Гъвкавостта в корпоративното управление на местните индустриални фирми в някои случаи е недостатъчна;

• Наблюдава се формиране на ниска рентабилност на промишленото производството в подотраслите с преобладаваща работа на ишлеме – особено типично за шивашката промишленост;

• В община Костенец има регистрирани само 3 предприятия с чуждестранно участие. В бъдеще интернационализацията на инвестициите, иновациите, маркетинга и пазарната реализация в местната промишленост може да се превърне във важно средство за бързо повишаване на рентабилността на промишленото производството.

30

Смесената българо-холандска фирма „ЕДВ” ООД, Костенец е създадена в резултат на успешно партньорство между холандското и българското министерства на икономиката по Проект № PS005/BG/2/1 на Холандската програма за коопериране със страните от Източна Европа. На тържественото откриване на производствения цех на фирмата, състояло се на 10.02.2006 г. в град Костенец, присъстваха г-жа Аннемари Спапенс – Втори секретар в Посолството на Кралство Холандия, представители на Министерство на икономиката и енергетиката на България, на Министерство на икономиката на Холандия и г-н Господин Зашев – Кмет на община Костенец, български партньори на фирмата. В производствения цех на предприятието са заети 10 човека през първата половина на 2006 г., като се очаква броят им да бъде увеличен на 20 души през третото тримесечие на 2006 г. В резултат на междуфирменото инвестиционно сътрудничество за срок само от 5 месеца са създадени модерни производствени мощности за изработване на изделия от листова неръждаема и черна стомана. Собственото съвременно оборудване с високи технически параметри позволява на „ЕДВ” ООД, Костенец да произвежда основно за пазарите в Западна Европа.

Важно значение за ускоряване на икономическите процеси и за оптимизиране на производствената структура на общинската икономика има развитието на малките и средните промишлени предприятия. Отчитайки потенциалните възможности в Община Костенец особено подходящи подотрасли за тяхното функциониране са хранително-вкусовата, шивашката, текстилната, обувната, и мебелната промишлености, където и сега са съсредоточени значителна част от регистрираните малки и средни предприятия. Сериозни недостатъци в досегашната дейност на малките и средните предприятия в общината са липсата на достатъчно предприемачески опит, на квалифициран персонал и на собствени ресурси за инвестиции в производството. Малките и средните предприятия често се сблъскват с проблема за достъп до финансов ресурс – за първоначалното финансиране на дейността, за инвестирането в необходимите материални активи, за формирането на оборотните фондове, за инвестициите в модернизация и реконструкция с цел повишаване на ефективността и конкурентноспособността. Само малка част от малките и средните предприятия са имали достъп до банково кредитиране, което се обуславя най-вече от невъзможността им да осигурят достатъчно обезпечение. Високият лихвен процент по кредитите и краткият срок за тяхното погасяване също са важни пречки.

31

5. SWOT-АНАЛИЗ НА МЕСТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

Оценката на развитието на местната индустрия е основана на специфичното прилагане и адаптиране на възможностите на SWOT- анализа към проблемите на оценката на регионалното развитие. Този анализ включва взаимообвързана оценка на вътрешните за даден регион силни (Strengths) и слаби (Weaknesses) страни, както и на външните за региона възможности (Opportunities) и заплахи (Threats). Този анализ се прилага все повече в планирането на секторното и регионалното развитие. Значението му се подсилва от факта, че той се смята за задължителен елемент на плановете, свързани с ползването на структурните и предприсъединителните фондове и инструменти на ЕС. Основен принцип на SWOT- анализа е разделяне на обекта на анализ (в случая Община Костенец) от средата, в която функционира този обект (в случая това са околните общини от Софийска област, както и други съседни региони). В този контекст при разработването на настоящата секторна стратегия на общината са анализирани от една страна силните и слаби страни на отделните елементи на сектора, а от друга страна са изследвани възможностите и заплахите от страна на околната за него среда. Целта на този анализ е да се оцени кои направления на развитие на индустрията като част от общинската икономика са най-ефективни, в кои може да се постигне най-добър успех и хармонично развитие, чрез използване на силните си страни и благоприятните възможности на външната среда, както и чрез преодоляване или намаляване на действието на слабите страни и външните заплахи.

Позитивните вътрешни условия, по които общинската индустрия има предимства, представляват нейните силни страни. Оценката на положителните страни на конкретното направление на развитие или на общината като цяло се прави по следната таблица: Оценка на състоянието

Слабо Задоволително Добро Много добро

Отлично

Стойност в точки

От 0 до 2

От 2,01 до 4

От 4,01 до 6

От 6,01 до 8

От 8,01 до 10

Противоположни на положителните страни са слабите страни, т.е. негативните вътрешни особености и условия, които затрудняват дейността на съответния сектор. Необходимо е в настоящата секторна стратегия слабите страни да се оценят реално, за да се предприемат мерки за тяхното избягване или за ограничаване на тяхното действие. Слабите страни се оценяват по следната скала: Оценка на влиянието на слабите страни

Слабо Средно Значително Силно Много силно

Стойност в точки От 0 до 2

От 2,01 До 4

От 4,01 до 6

От 6,01 до 8

От 8,01 до 10

32

Възможностите на външната среда включват благоприятните настоящи или бъдещи условия в обкръжаващата среда. Оценката на възможностите на околната среда при извършването на SWOT – анализа на отраслите се извършва на база на следната таблица: Оценка на възможностите

Слаби Задоволителни Добри Много добри Отлични

Стойност в точки

От 0 До 2

От 2,01 до 4

От 4,01 до 6

От 6,01 до 8

От 8,01 до 10

Негативните тенденции в обкръжаващата среда предопределят заплахите за развитие на индустрията като част от общинската икономика. Приета е следната скала за оценка на съществуващите заплахи в отрасъла: Оценка на съществу-ващите заплахи

Слаби Средни Значителни Големи Много големи

Стойност в точки От 0 до 2

От 2,01 до 4

От 4,01 до 6

От 6,01 до 8

От 8,01 до 10

Резултатите от SWOT-анализа позволяват по-точно формулиране на

приоритетите и целите за развитие на индустрията, както и периодична оценка на позицията и предприемане на мерки за коригиране на състоянието. Между елементите на този анализ има отделни полезни взаимовръзки, които разкриват потенциала или проблемите, които стоят на преден план за разрешаване. SWOT-анализът на индустрията като част от общинската икономика е представен в количествен и графичен вид чрез даване на оценки на отделните фактори и разполагането им върху координатна система. По абсцисата от ляво на дясно се разполагат силните и слабите страни, докато по ординатата отгоре надолу са възможностите и заплахите. В резултат на оценката на четирите фактора се очертават четири основни ситуации със съответните им препоръчителни стратегии.

SWOT анализ на индустрията на община Костенец

Тегло Точки Оценка Силни страни 1 7.3

1. Изградени индустриални предприятия във важни подотрасли на промишлеността

0.3 8 2.4

2. Наличие на квалифицирана работна ръка за индустриални производства и на местни училища за подготовка на кадри за промишлеността

0.2 7 1.4

3. Наличие на постоянни клиенти на вътрешния пазар за важни местни индустриални предприятия

0.25 6 1,5

4. Поява на конкурентоспособни малки и средни местни предприятия, занимаващи се с индустриално производство

0.25 8 2

33

Слаби страни 1 5.85

1. Загубени чуждестранни пазари за важни местни индустриални предприятия

0.3 7 2.1

2. Неконкурентоспособно производство на важни местни индустриални предприятия

0.25 6 1.5

3. Производство, несъобразено с екологичните норми и изисквания, проблеми с отпадъците и вредните емисии

0.15 5 0.75

4. Нерационално използване на материалния и трудов ресурс на общината – недостатъчно местни индустриални предприятия в хранително-вкусовата и дървопреработвателната промищлености

0.15 6 0.9

5. Производство, насочено за ограничен и неликвиден вътрешен пазар

0.15 4 0.6

Възможности 1 7.55

1. Привличане на чуждестранни инвеститори и фондове на Европейския съюз за изграждане на Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ”

0.2 7 1.4

2. Използване на инвестиционен финансов ресурс от различни програми, фондове и банки за ускорено модернициране на промишленото производство в общината

0.15 8 1.2

3. Активен маркетинг и завоюване на нови пазари за промишленото производство в общината – включително за обслужване на разширяващото се търсене от туризма в общината

0.1 7 0.6

4. Повишаване конкурентоспособността на индустриалното производство

0.15 7 1.05

5. Ефективно използване на местната селскостопанска продукция за развитие на хранително-вкусовата промишленост с оглед задоволяване на разширяващото се търсене на храни от туризма в общината

0.1 8 0.8

6. Създаване на местни сдружения на производителите по браншове

0.15 8 1.2

7. Обучение на персонала на промишлените производства в общината

0.15 8 1.2

Заплахи 1 6.15

1. Отказ на достъп до финансиране 0.35 6 2.1 2. Нарастване на конкуренцията 0.35 6 2.1 3. Невъзможност за конкурентоспособно производство и загуба на съществуващи пазари.

0.3 6.5 1.95

34

0

2

4

6

8

В ъ зм о ж н о с т и

Си л н и с т р а н и

З а п л а х и

Сла б и с т р а н и

Основният извод от SWOT-анализа на индустрията в Община Костенец може да бъде формулиран по следния начин: На основата на преобладаващите силни страни и възможности е целесъобразно да се предприемат мерки за ускорено развитие на местната индустрия и занаятите чрез активно използване на европейските форми за публична подкрепа – включително на общинско равнище, за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността и особено на малките и средните промишлени предприятия. Важно място в тези усилия следва да заемат действията по бързо разработване на Проект за изграждане на Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ” с оглед привличане на чуждестранни инвеститори и фондове на Европейския съюз; за рационалното използване на материалния и трудов ресурс на общината за насърчаване на конкурентоспособните местни малки и средни предприятия с оглед покриване на европейските трудови и екологични норми спрямо промишленото производство и осигуряване на възможности за ефективен маркетинг на промишлената продукция на външните и на вътрешния пазар – включително и за задоволяване на разширяващото се търсене от туризма в общината.

35

ЧАСТ ВТОРА. СТРАТЕГИЧЕСКА ЧАСТ 2.1. Визия за развитие на местната промишленост и занаятите в община Костенец

Визията очертава крайния желан резултат от усилията на всички заинтересувани в развитието на индустрията в община Костенец. Обективните благоприятни предпоставки за такова развитие включват:

• Изграден имидж на индустриален център с възможности за развитие на производства с необходимото технологично равнище;

• Концентриране на икономически, културни, търговски, транспортни функции; присъствие на учебни заведения – професионални училища, развита обслужваща сфера и инфраструктура;

• Средищно място и транспортно-комуникационен възел от висок ранг, висока транспортна достъпност;

• Висока степен на изграденост на енергийната, съобщителната и водостопанската система на общината;

• Започнато газоснабдяване с възможности за разширяване. Паралелно се отчитат и факторите, задържащи развитието на

индустрията в община Костенец: • Все още ограничени връзки с европейски и световни пазари и центрове на

иновативна и предприемаческа дейност; • Амортизирани производствени зони, нуждаещи се от скъпа

рехабилитация, за да посрещнат предизвикателствата на съвременните производства;

• Липса на добре екипирани пространства, способни да внесат необходимия нов импулс в развитието и обновяването на икономиката;

• Ограничени човешки ресурси с необходимата квалификация. Чрез визията си община Костенец очертава картина на очакваното бъдещо

състояние на индустрията в общината. Това предполага огромни усилия за мобилизиране на всички свои ресурси и привличане на външни. Това предполага и следване на подходяща стратегия. Това е стратегия, комбинираща позиция на подкрепа за очертаващите се опори на преструктуриращата се местна индустрия и занаяти с активна, агресивна позиция по отношение на инфраструктурите и стабилизираща позиция по отношение на демографските процеси.

Прилагането на такава стратегия предполага изграждането на жизнеспособен индустриален комплекс на община Костенец и достатъчно приходи за ре-инвестиране в хората от общината и жизнената им среда.

36

На тази основа визията на развитието на индустрията и занаятите в

община Костенец в периода до 2013 г. е:

УСКОРЕНО И УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ИНДУСТРИЯТА И ЗАНАЯТИТЕ

В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ЧРЕЗ ПОВИШАВАНЕ НА ТЯХНАТА

КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ, ТЕХНОЛОГИЧНО ОБНОВЯВЯНЕ, ЕФЕКТИВНОСТ И ЕКОЛОГОСЪОБРАЗЕНОСТ НА ОСНОВАТА НА

РАСТЯЩА ОБЩИНСКА И ДРУГА ПУБЛИЧНА ПОДКРЕПА ЗА

ПОДОБРЯВАНЕ НА МЕСТНАТА БИЗНЕС И ЖИЗНЕНА СРЕДА, ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ И НА ДОСТЪПА ДО ПРОЕКТНО И ФИНАНСОВО СЪДЕЙСТВИЕ

ОТ ФОНДОВЕТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА МЕСТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, ПРЕДПРИЕМАЧИ И ИНВЕСТИТОРИ.

2.2. Приоритети в развитието на местната промишленост и занаятите в община Костенец в периода 2007 – 2013 г.

Освен компонентите, съдържащи се в основната цел на визията (“индустриално развитие” и “бизнес и жизнена среда”), секторна стратегия за развитие на индустрията адресира мерки и към още два аспекта на общинското развитие – “човешки ресурси” и “административен, проектен и финансов капацитет”. Изграждането, задържането и привличането на качествен човешки ресурс е от определящо значение за постигане на желаното индустриално развитие. Премахването на проблемите, породени от бедност и безработица, е стратегическа задача по две причини – безспорна необходимост от пряка и незабавна помощ към маргиналните групи и шанс да се привлекат средства от структурните фондове на ЕС и за тази цел. Компонентът “капацитет” е от изключителна важност за приложимостта на секторната стратегия за развитие на индустрията. Той се третира в широк аспект и обхваща: инструменти за управление/въздействие чрез ресурси на местната власт (недвижимости, финанси), специализирана общинска администрация по реализиране и на секторната стратегия за развитие на индустрията, разработване и управление на проекти, развитие на партньорства с бизнеса и нестопанския сектор, информация и мониторинг.

На тази основа се дефинират 4 основни приоритета на секторната стратегия за развитие на индустрията и занаятите на община Костенец, а именно: ПРИОРИТЕТ 1: СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА И

КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА ИНДУСТРИЯТА И ЗАНАЯТИТЕ. ПРИОРИТЕТ 2: РАЗВИТИЕ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА

ИНФРАСТРУКТУРА, УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА И СЕЛИЩНА СРЕДА С ОГЛЕД УСКОРЕНО РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ. ПРИОРИТЕТ 3: РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ, КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ И СОЦИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ ЗА ЦЕЛИТЕ НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА

ИНДУСТРИЯ.

37

ПРИОРИТЕТ 4: УКРЕПВАНЕ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНИЯ И АДМИНИСТРАТИВЕН

КАПАЦИТЕТ НА ОБЩИНАТА ЗА НУЖДИТЕ НА ОСИГУРЯВАНЕТО НА ЕФЕКТИВНА

ПУБЛИЧНА ПОДКРЕПА ЗА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЧРЕЗ

ФИНАНСОВО СЪДЕЙСТВИЕ ОТ СТРУКТУРНИТЕ И ДРУГИ ФОНДОВЕ НА

ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. ГЛАВА ТРЕТА. ПРОГРАМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ 3.1. Основни специфични цели и мерки за реализацията на Общинската Стратегията за развитие на местната промишленост и занаятите в Община Костенец

За всяка от приоритетните области на секторната стратегия за развитие на индустрията са адресирани специфични цели и мерки, следващи логиката на основната цел.

ПРИОРИТЕТ 1: СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА ИНДУСТРИЯТА И ЗАНАЯТИТЕ В ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ Основен проблем пред местната итдустрия са ниските темпове на иновационна и инвестиционна активност и недостатъчната конкурентоспособност. Индустрията и занаятите в община Костенец се нуждаят от продължителен процес на ускорено развитие, което ще се постигне чрез ефективно оползотворяване на местните ресурси, целенасочено насърчаване на

частната инициатива и привличане на значителни инвестиции, които да доведат до внедряване на ефективни технологии в производството, водещи до висока производителност и качество, по-висока добавена стойност и разширяване на продуктовата структура. Специфичните цели и мерките, предлагани в рамките на този приоритет, са ориентирани главно към обща подкрепа на бизнеса и в частност, към развитието на индустриалния сектор като сегашна и бъдеща основа за устойчива общинска икономика. Те следва да въздействат върху цялостната среда, така че тя да стане привлекателна за нови инвестиции, за разширяване и обновяване на съществуващите и развитие на нови бизнес дейности. Това ще създаде възможност за разкриване на нови работни места и генериране на доходи, повишаващи жизнения стандарт на населението в общината.

38

Специфична цел 1. Подобряване на бизнес средата и насърчаване на предприемачеството Средата за развитие на бизнеса в общината не е особено благоприятна и не отговаря на съвременните изисквания за развитие на конкурентна и динамична икономика, въпреки положените усилия от страна на общината през последните години. В тази връзка важен компонент за осъществяване на ускорено икономическо развитие на общината е създаването на благоприятна среда за развитие на бизнеса. Ролята на властите и на организациите за подкрепа на бизнеса е да създадат благоприятна среда за тяхната дейност, които излизат извън възможностите на индивидуалните предприемачи. За реализирането на тази специфична цел са предвидени следните мерки: Мярка 1: Осъществяване на активен диалог между бизнеса, общината и

неправителствените организации в областта на индустриалното

развитие

Развитието на бизнеса и постигането на така желаното общинско-частно партньорство, което e в основата на разработване и съфинансиране на голяма част от проектите, които следва да се реализират в общината, е необходимо да бъде изведено като основна задача на община Костенец. За това са необходими много усилия и провеждането на редица целенасочени дейности, и по-специално:

• Анализ на нуждите, проблемите и възможностите за подкрепа от страна на общината;

• Изграждане на система за следене на бизнес климата в общината; Провеждането на анкетни проучвания /един път в годината/ сред бизнеса и населението с цел установяване на нагласите и настроенията, конкретизиране на съществуващите проблеми и идентифициране на начини за решаването им са в основата на тази система и управлението на процеса;

• Провеждане на регулярни срещи с бизнеса за информиране относно предстоящи общински проекти и инициативи;

• Осъществяване на годишно проучване и анализ на икономическото развитие на общината с цел събиране на подробна информация за стопанската дейност, определяне възможностите и перспективите за обвързване на отделни промишлени и други производства.

Мярка 2: Подпомагане на МСП и насърчаване започването на нов бизнес

Основните пречки при започването на нов бизнес са: липса на достатъчно квалификация и опит, липсата на капитали и информационното осигуряване. Предимство за общината е повишената предприемаческа активност, която се нуждае от подкрепа и подготовка за устояване на очаквания натиск от страна на конкурентите си от ЕС. Стартирането и развитието на нов бизнес в общината ще бъде облекчено чрез следните дейности:

39

• Разработване на Общинска програма за подпомагане на МСП съвместно с браншови организации на МСП – анализ на нуждите, формулиране на цели, задачи и действия за подкрепа от страна на общината;

• Разработване на пакет от инструменти за стимулиране на бизнеса на местно ниво: местни данъци и такси; въвеждане на специални ускорени процедури за издаване на лицензи и разрешения за МСП;

• Насърчаване кооперирането между местни фирми; • Подпомагане на МСП за възприемане и ефективно използване на

информационните и комуникационни технологии; Специфична цел 2. Подобряване на технологичното равнище и стимулиране на инвестиционната активност Чуждите инвестиции в общината са твърде малко и на този етап не могат да изиграят ролята на основен двигател за растеж, и не отговарят на потребностите и възможностите на местната индустрия. Необходимо е да се положат усилия за привличане на чуждестранни инвестиции, които да оживят местната икономика и да й дадат нужния тласък. Общината следва да провежда активна политика и по отношение на вътрешните инвеститори. Друг основен проблем на местната икономика са амортизираното оборудване и остарели технологии, снижаващи конкурентността на много производствени структури. За тази цел следва да намерят подкрепа следните мерки: Мярка 1: Привличане на инвестиции чрез активен маркетинг и прозрачно

информационно осигуряване

• Разработване на агресивна маркетингова стратегия за привличане на външни технологични и финансови ресурси в индустрията на община Костенец. Стратегията следва да съдържа: – Избор на перспективни сектори за инвестиране, съобразени с

конкурентните предимства на общината, които да бъдат популяризирани сред потенциални инвеститори;

– Анализ на вътрешната и външната инвестиционна среда за определяне на конкретни целеви държавни и международни инвестиции (предимно фондовете на ЕС), както и възможности за привличане на стратегически чуждестранни инвеститори;

– Разработване на единно рекламно послание за общината, с което тя да печели популярност и да изяви своите сравнителни предимства. Активна реклама на общината като привлекателно място за развитие на успешен бизнес;

• Представяне на общината на национални и международни форуми с цел активно търсене на инвеститори;

• Организиране на ежегодни бизнес инвестиционни форуми “Инвестирайте в Община Костенец”;

40

• Създаване на публично достъпен регистър на местните фирми от индустриалния сектор в общината;

• Разширяване на контакти с чужди бизнес партньори Мярка 2: Подкрепа за развитието на бизнес инфраструктура

Предоставянето и използването на качествени бизнес услуги в общината е ограничено. Дефицитите в тяхното предлагане и качеството на бизнес инфраструктурата често води до нереализиран инвеститорски интерес и ниско равнище на конкурентноспособно предприемачество. Наред с традиционните инфраструктурни предпоставки (транспортни връзки, водоснабдяване и канализация, комуникации, пречиствателни съоръжения) от особено значение за развитието на съвременна стопанска дейност и привличането на външни и местни инвеститори е улесняването им чрез предоставяне на подходящи сгради и оборудвани терени. С оглед попълване на съществуващите празноти ще бъдат подкрепени действия в следните основни направления:

– Маркетингово проучване на възможностите и дефиниране на потенциални инвеститори;

– Разработване на техническа документация и устройствено решение; съгласуване на проектната документация с различните институции;

– Идентифициране на различни източници за финансиране на благоустройствените мероприятия (изграждането на необходимата инфраструктура);

– Цялостно устройване на терена/терените; – Изграждане/обновяване на прилежащите комуникации

Мярка 3: Развитие на бизнес мрежи и клъстери

Регионалните клъстери са географска концентрация на технологически и продуктово свързани помежду си фирми, които покриват цял производствен цикъл (от иновационния процес до следпродажбеното обслужване). Организирани в мрежи, активно поддържани от местните институции, тези предприятия развиват култура на сътрудничество, комбинирана с големи възможности за иновации и адаптиране и достигат много високо ниво на конкурентоспособност. Създаването на клъстери на предприятия в един и същи сектор може да подпомогне предприемачите да повишат иновационния си капацитет и да създадат стратегически връзки със снабдителната верига. Успешните клъстери позволяват по-лесен достъп до информация, създаване на смесени представителства, съвместна марка и маркетинг, достъп до обучение и споделяне на рисковете и разходите. Потенциалите на община Костенец определят нейното успешно включване и развитие в клъстери

“Дървообработване”, “Облекла и обувки” и “Екологични храни”. Тези сектори следва да бъдат подкрепени и развити и на територията на община Костенец. Развитието на конкурентоспособни клъстери е заявен приоритет на Иновационната и Инвестиционна стратегия на страната и Структурните фондове на Европейския съюз. Стартирането на клъстера е свързано с иницииране на

41

общинско-частно партньорство. Ролята на общината е ограничена, но тя може да бъде този стимулатор, който да потърси и намери подходящите начини за стартиране на подобен процес. Партньорството освен с основните фирми следва да се търси и със структурите на бизнеса в общината, както и национална подкрепа. Като първа стъпка за действителното изпълнение на тази мярка общината следва да:

– инициира проучване за идентифициране на перспективни сектори (потенциални клъстери) в общината като част от регионални клъстери и да определи ползата от включването в подобни мрежи;

– стартира програма за включване на идентифицираните продуктови и секторни вериги в местни, областни или регионални клъстери;

– информира всички заинтересовани страни за възможните финансови източници за финансиране на подобни проекти.

Мярка 4: Подобряване достъпа до информационни и комуникационни

технологии (ИКТ). Дейностите по тази мярка включват: • Изграждане на широколентова информационна инфраструктура с

покритие на всички населени места в общината; • Създаване на технологични условия за достъп до бизнес информационните

мрежи чрез изграждане на широколентови комуникационни мрежи за пренос на информация;

• Ускоряване достъпа до Интернет; • Подобряване достъпа и развитие на он-лайн публични услуги; • Обучение на бизнеса и населението в използването на ИКТ

ПРИОРИТЕТ 2: РАЗВИТИЕ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА, УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА И СЕЛИЩНА СРЕДА С ОГЛЕД УСКОРЕНО РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ. Мярка 1: Оптимизиране инфраструктурата на бизнеса. Дейностите по тази мярка включват: • Разработване на детайлзирана общинска програма за оптимизиране на

инфраструктурата на бизнеса /теренно и сградно осигуряване, транспортна инфраструктура, енергоснабдяване, далекосъобщения, ВиК, общински и частни инсталации за третиране на отпадъци /твърди и течни/;

• Формиране на условия и проект за създаване на Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ” за привличане на инвестиции в екологическо чисти производства;

• газификация на населените места от ядрото на общината.

42

Мярка 2: Рехабилитация и реконструкция на пътната мрежа в общината

и подобряване организацията на транспортното обслужване в общината с дейности: • Програма за рехабилитация на общинската пътна мрежа в община Костенец

за периода 2005 –2013 г., включваща като ключови проекти доизграждане на път ІІІ-8002, отсечка “Момин проход - Костенец” и реконструкция на ул. “Боровец” в гр. Костенец.

• Програма “Подобряване на пътните връзки между населените места, уличната мрежа и цялостно благоустройство на населените места”.

Мярка 3: Изграждане и модернизация на външните и вътрешните

водопроводни мрежи и съоръжения към тях. Дейностите по мярката включват: • Програма за перспективно развитие на състоянието на водните ресурси и на

външните водопроводни мрежи на територията на общината, както и на съоръженията към тях /ново строителство, реконструкция и модернизация/;

• Програма за изграждане на външни водоснабдителни мрежи на неводоснабдените населени места в общината и подобряване на водоснабдяването на останалите населени места и на вилните зони в общината.

• Програма за реконструкция и модернизация на вътрешната водопроводна мрежа на населените места от общината.

• Програма за подобряване на водоснабдяването на населените места от ядрото на общината и на новоизгражданите нови производствени зони, предназначени за развитие на нови инвестиционни намерения и за малки и средни предприятия.

Мярка 4: Развитие на канализационната система в общината с дейности: • Програма за развитие и изграждане на канализационната система в

населените места на общината /териториална насоченост, приоритети и предстоящи мерки/

• Проект за реконструкция и преустройство на канализационна мрежа на гр. Костенец и курортните райони /организация на мрежата, изграждане на утаители, колектори и съоръжения, етапност на включване на отделните ползватели/

Мярка 5: Подобряване на екологията в община Костенец. Дейностите по мярката включват: • изграждане на организация за разделно събиране, за централизирано

извозване на твърдите отпадъци в общината и на система за утилизацията и обезвреждането им;

• Проектиране и изграждане на ГПСОВ с разширяване на обхвата на главния колектор;

• Проектиране и изграждане на регионално депо за твърди отпадъци и на

43

регионално съоръжение за обезвреждане на отпадъците; ПРИОРИТЕТ 3: РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ, КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ И СОЦИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ ЗА ЦЕЛИТЕ НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ

Специфична цел 1. Формиране на гъвкав пазар на труда, гарантиращ по-висока степен на заетост на населението и растеж на доходите Тази специфичната цел е свързана със стратегическата цел за създаване на повече и по-добри работни места и по-висока социална кохезия. Отчетени са основните приоритети в стратегиите за развитие на заетостта, образованието, социалната сфера, програмата за преодоляване на бедността и други. Основно значение при реализиране на целите има стопанската среда. За преодоляване на структурната безработица е необходимо безработните да бъдат насочвани към подходящо обучение, придобиване на професионално-квалификационни характеристики съобразени с новите изисквания на пазара на труда. Действията за реализиране на целта са в зависимост от следните два типа рамкови условия. При условие, че броят на работните места нарасне съществено, активната политика на пазара на труда се насочва към осигуряване на заетост за рисковите групи, както и равнопоставеност по отношение на достъпа до заетост. При условие, че във фирмите се запази ограниченото търсене на труд, активната политика на пазара на труда се насочва приоритетно към предприемачеството и стимулиране на субсидираната заетост. И при двете условия целенасочено се поощрява професионалното обучение на заетите и безработните лица Мярка 1: Създаване на гъвкав пазар на труда и социална интеграция, при следните основни дейности:

• Повишаване качеството на работната сила – периодично обучение на наетите лица

• Насърчаване на предприемачеството, в т.ч. в традиционните производства • Повишаване пригодността за заетост на безработните лица и в частност на

младежите – образователна и трудова интеграция • Създаване на предпоставки за устойчива заетост и икономическа

реинтеграция на безработните лица чрез насочването им към национални и регионални програми за заетост

• Създаване на субсидирана заетост на лицата в неравностойно положение на пазара на труда, социална закрила

• Усъвършенстване на системата за работа с работодателите • Проследяване тенденциите в доходите на домакинствата, измерване на

тяхното благосъстояние по общоприети стандарти, постепенно намаляване на различията и икономическата несигурност, растеж на доходите

• Подкрепа за професионално обучение на предприемачи и самонаети

44

• Развитие на връзки между социалните и икономическите партньори и мониторинг на нуждите на пазара на труда

• Подкрепа на диалога между публичните и частните органи, свързани със заетостта

• Адаптиране на съществуващата и създаване на нова образователно квалификационна инфраструктура с многоцелево предназначение.

Специфична цел 2. Подобряване на достъпа до образование и повишаване на неговото качество и прякото му ориентиране към нуждите на пазара Едно от най-важните задължения на Общината съгласно чл. 36 от ЗНП е осигуряване на задължително училищно обучение до 16-годишна възраст. По-важните мерки в тази област са: Мярка 1: Поддържане на оптимална мрежа от образователни структури,

отговарящи на съвременните социални, икономически и педагогически

потребности

• Оптимизиране на мрежата от учебни заведения на територията на общината според изискванията на местната индустрия

• Профилиране на професионалните специалности в средното образование в съответствие с конкретните заявки и на местните промишлени предприятия.

Мярка 2: Модернизация и технологично обновление на базата и

педагогическата практика

Важна предпоставка за изграждане на висок обществен имидж на училището е приоритетно модернизиране на базата в следните направления:

• Основен ремонт на сградите на училища и детски градини на територията на общината – подмяна на дограми, ремонт на покриви, саниране, освежаване на фасади и др.

• Подобряване на материално-техническата база в училищата • Подобряване на инфраструктурата около училища и детски градини на

територията на общината • Компютъризация на училищата на територията на общината • Осигуряване на възможности за квалификация на учители и ръководни

кадри в местното образование; • Преход от ”От образование за цял живот към образование през целия

живот.”, което е свързано с: – гъвкавост и адаптивност по отношение на постоянно променящите се

условия на образователния пазар; – оптимално съчетаване на задължителната и избираема подготовка според

интересите на учениците при спазване изискванията на Закона за учебния процес и изискванията на общинската секторна стратегия за развитие на индустрията;

45

– взаимната връзка между теория и практика, между общообразователна и професионална подготовка.

– приемственост и непрекъснатост, образование и квалификация през целия живот.

Мярка 4: Осигуряване на равен достъп и равни възможности за качествено

образование. Интегриране на деца и ученици от различен етнически

произход.

За постигане максимален обхват на децата в задължителна училищна възраст се предвижда:

– осигуряване на равен достъп до образование в масовото училище на всички деца, независимо от техните индивидуални особености, социално-икономически, етно-културен произход;

– партньорство с НПО за разработване и прилагане на система от стимули за прибиране и задържане в училище на децата от малцинствените общности и рискови групи;

– утвърждаване на добрата практика за съвместна работа с Центровете за социални услуги по приобщаването на деца, които по различни причини не посещават редовно училище. Помощ при компенсиране на изоставането.

– изграждане на достъпна среда за интегриране на децата с увреждания в масовите детски и учебни заведения и социализиране на деца в риск

– активизиране на работата с родителската общност и преодоляване на недостатъчната ангажираност към образованието на децата.

ПРИОРИТЕТ 4: УКРЕПВАНЕ НА ИНСТИТУЦИОНАЛНИЯ И АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ НА ОБЩИНАТА ЗА НУЖДИТЕ НА ОСИГУРЯВАНЕТО НА ЕФЕКТИВНА ПУБЛИЧНА ПОДКРЕПА ЗА МЕСТНАТА ИНДУСТРИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЧРЕЗ ФИНАНСОВО СЪДЕЙСТВИЕ ОТ СТРУКТУРНИТЕ И ДРУГИ ФОНДОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Повишаването на капацитета на общинската администрация2 за работа с бизнеса (в процеса на изпълнение и на общинската секторната стратегия за развитие на индустрията), необходимостта от проектен капацитет за усвояване на средства от фондовете на ЕС, по-високата социализация на хората и развитието на гражданското общество, са свързани с реализацията на редица мерки: Мярка 1. Подобряване на местното самоуправление и предоставяните

услуги от местната администрация

Към тази специфична мярка ще бъдат подкрепяни дейности, допринасящи за: 2 За подобряване процеса на програмиране и управление на развитието

46

• Въвеждане на съвременни информационни продукти за обслужване на населението и бизнеса, базирани на технологията “Електронна община” с три компонента: - Население-Администрация; Бизнес-Администрация; Администрация-Администрация;

• Въвеждане на пълноценно обслужване на едно гише; • Развитие на нови подходи и умения в местната администрация за

насърчаване и насочване на местното развитие; • Обучение на местната администрация за работа с нови информационно-

комуникационни технологии; • Развитие на контакти и активна международна дейност с институциите на

ЕС и страните-членки на общността за изучаване на техния опит и усвояване на добри практики по основните направления на развитие;

• Създаване на капацитет в общинската администрация за самостоятелно определяне на местните данъци и такси и оптимизиране на приходите в общинския бюджет;

• Създаване и определяне на трайни законосъобразни собствени приходоизточници;

• Въвеждане на преференции за насърчаване на инвестиционната дейност и развитието на малкия и среден бизнес3.

Мярка 2: Подпомагане изграждането на партньорства за регионално

развитие. Дейностите, които ще допринесат за подпомагане на процесите на партньорство, са:

• Ефективно взаимодействие и партньорство между общинската администрация и държавните структури по решаването на значими и актуални обществени проблеми;

• Развитие на публично-частни партньорства за осъществяване дейностите по секторната стратегия за развитие на индустрията за развитие на общината и повишаване на възможностите за усвояване на средства от фондовете на ЕС;

• Обучение на местните партньори за разработване, финансиране и управление на съвместни проекти и прилагане на интегрирани програми за развитие;

• Изграждане на консултативни и дискусионни форуми към Общинския съвет и Общинската администрация - като Общинския съвет за регионално развитие на община Костенец; съвети по партньорство между общината и съответните браншови партньори, в т.ч. индустриален бизнес, занаятчии и др.

• Стимулиране развитието на между-общинско коопериране и работа по съвместни проекти, в т.ч. изграждане на регионални клъстери.

3 Чрез местните данъци и такси, чрез навременно развитие на инфраструктурата и др.

47

Мярка 3: Укрепване на капацитета и подобряване на координацията за

управление на средствата от Структурните фондове на ЕС на местно

ниво. Към тази специфична мярка ще бъдат подкрепяни дейности, допринасящи за:

• Промени в структурата на общинската администрация, обезпечаващи функционално-организационното изпълнение на задачите, свързани с повишаване на административния и програмен капацитет;

• Подобряване на координацията и взаимодействието за прилагане на регионалната политика и прилагането на програмите за регионално развитие;

• Техническа помощ за подготовка на проекти; • Обучение и развитие на уменията за управление на проекти, оперативен

мониторинг; • Информационно осигуряване на процеса на управление; • Изграждане на система за мониторинг на реализацията на секторната

стратегия за развитие на индустрията. 3.2. Финансови механизми и инструменти за реализация на Общинската Стратегията за развитие на местната промишленост и занаятите в Община Костенец

Министерският съвет на Република България прие през юли 2006 г. национална Стратегия за финансова децентрализация за периода 2006-2015. Финансовата самостоятелност поставя нови изисквания към общините, свързани с необходимостта от активно търсене на инвестиционни ресурси и прилагане на съвременните подходи и методи на финансов мениджмънт. Това налага проучване на възможните източници и оценка на техните положителни страни и недостатъци. На тази основа следва да се определи оптималната капиталова структура на всяка инвестиция с отчитане на нейното отражение върху финансовото състояние на общината. Възможните източници на ресурси за финансиране на инвестиционни проекти на общинa Костенец са в четири групи, а именно: - финансово подпомагане от ЕС; - финансиране с кредити; - финансиране от Централния бюджет; - финансиране чрез публично-частно партньорство.

48

3.2.1. Финансово подпомагане от ЕС Финансова помощ след присъединяването ни към ЕС

Европейската комисия публикува предложението си за общия финансов пакет за България, който предвижда отпускане на повече от 4.7 млрд. евро за периода 2007г. – 2009 г. Финансовата рамка за структурни дейности за България за периода 2007 г. – 2013 г. е 6.612 млрд.евро. Ще бъдат финансирани проекти за развитие и заетост, опазване на околната среда и транспорт и община Костенец може да кандидатства със свои проекти за финансиране от тези източници.

Общността осигурява финансова подкрепа за постигането на целите, дефинирани в Договора за Европейския съюз, чрез структурните фондове: 1.Европейски фонд за регионално развитие /ЕФРР/. Фондът се прилага главно в национални програми за стимулиране на развитието, чрез безвъзмездни субсидии. Също така и при финансирането на: производствени инвестиции; създаване или модернизиране на инфраструктури, които допринасят за приспособяването на съответните региони; инвестиции за създаване на работни места, проекти за местно развитие и подкрепа на малки фирми; мерки, насочени към експлоатиране на потенциала на вътрешно регионално развитие; инвестиции в областта на образованието и здравеопазването; финансиране на проучвания или пилотни схеми относно регионалното развитие на ниво Общност, особено, когато се отнасят до туризъм, урбанистично развитие и култура. Фондът е част от бюджета на ЕС. 2. Европейски социален фонд /ЕСФ/ Финансирането по фонда конкретно допринася за: улесняване достъпа до пазара на труда, осигуряване на равни възможности на пазара на труда; развитие на уменията, способностите, повишаването на професионалната квалификация, преквалификация и т.н.; насърчаване създаването на работни места; финансиране на проучвания и пилотни схеми отнасящи се до аспекти, които са общи за няколко страни - членки. Фондът е част от бюджета на ЕС. 3. Европейски селскостопански фонд за развитие на селските райони -Основен инструмент за провеждане на общата селскостопанска политика. 4. Европейски фонд за развитие на рибарството /ЕФРР/. Фондът е създаден в отговор на кризата в сектора и е предвиден да съдейства за неговото преструктуриране, да подпомага адаптирането и модернизирането на риболовната индустрия. Кохезионен фонд

Финансова помощ се отпуска в следните области: - транс – европейски транспортни мрежи; - подобряване на околната среда; - енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници,

транспорт.

49

Община Костенец трябва да отчита, че не се отпуска финансова помощ за:

- ДДС; - Лихви по кредити; - Покупка на земя на цена над 10% от общите приемливи разходи; - Жилища; Оперативна програма “Околна среда” – Управляващ орган МОСВ

Общината може да търси финансиране от тази програма за изграждане на необходимата инфраструктура за събиране, пречистване и отвеждане на отпадните води, а така също за третиране на отпадъци. Средства се отпускат за закриване на нерегламентирани сметища и стари замърсявания с отпадъци и възстановяване на замърсени терени; опазване и възстановяване на биологичното разнообразие; информационни и мониторингови системи за сектор ”Околна среда”.

Оперативна програма “Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013”. – Управляващ орган МИЕ

Община Костенец и местният бизнес могат да търсят финансиране по тази програма на инвестиционни проекти за технологично развитие и модернизация.

Оперативна програма “Регионално развитие” – Управляващ орган МРРБ

Проекти за изграждане на инфраструктурите на община Костенец са подходящи за финансиране по тази програма, която осигурява около една трета от общото финансиране от ЕС в периода 2007-2013 г.

Други оперативни програми, подходящи за финансиране на инициативи на община Костенец са “ Развитие на човешките ресурси” – Управляващ орган МТСП, “Транспорт” – Управляващ орган МТ, “Административен капацитет”-Управляващ орган МДААР, Национален план за развитието на земеделието и селските региони - Управляващ орган МЗГ и други Община Костенец може да бъде пряк ползвател на средства по следните оперативни програми:

- Регионално развитие; - Развитие на човешките ресурси; - Околна среда; - Административен капацитет; - ІІ стълб на ОСП – Развитие на селските райони. 3.2.2. Финансиране с кредити Финансирането с кредити на проекти на община Костенец е възможно, но

трябва да се вземат предвид ограниченията, регламентирани в Закона за общинския дълг/публ.ДВ бр. ,изм. ДВ бр./ Източниците за обслужването на дълга са: собствени приходи и общата изравнителна субсидия по чл.34 ал.1 т.3

50

от Закона за общинските бюджети. Годишният размер на плащанията по дълга във всяка отделна година не може да надвишава 25% от общата сума на собствените приходи и общата изравнителна субсидия по последния заверен годишен отчет за изпълнението на бюджета на общината.

Финансиране чрез банкови инвестиционни кредити Инвестиционните банкови кредити са неподходящ източник за

финансиране на инвестиционните проекти на община Костенец, защото: - срокът на кредитите е сравнително кратък, а срокът на откупуване на

общинските инвестиционни проекти обикновено е по-дълъг; - цената на финансирането с дългосрочен банков кредит е

сравнително висока, като се вземат предвид не само лихвите, но и таксите и комисионните;

- при инвестиционни проекти с големи по размер инвестиционни разходи се оказва, че годишният размер на дълга превишава максималната граница, определена в ЗОД.

Финансиране чрез общински облигационни заеми Предимства на евентуален публичен облигационен заем като източник за финансиране на общински инвестиционни проекти са:

- срокът на заема е дълъг и е подходящ за финансиране на инвестиционни проекти с дълъг срок на откупуване;

- лихвените проценти /купонните проценти/ по облигационните заеми са по-ниски от лихвените проценти по банковите инвестиционни кредити ;

- облигационният заем може да бъде необезпечен; - публичните облигационни заеми позволяват гъвкаво управление на

общинския дълг; Общинският облигационен заем е възможен, но в конкретния случай

неподходящ източник за финансиране на инвестиционните проекти на общината. Използването му би повишило значително финансовия риск. Публичният облигационен заем предполага предварително получаване на кредитен рейтинг и добро финансово състояние на общината.

3.2.3. Финансиране и съ-финансиране от Централния бюджет Средствата, определени за финансиране на инвестиционни проекти на

общината са крайно ограничени / Субсидия за капиталови разходи за община Костенец - общо 193,0 хил.лв.в т.ч.:За екологични проекти 119,5 хил.лв. и за други 73,5 хил.лв./. В централния бюджет са предвидени 8 млн. лв, които ще бъдат предоставени за съ-финансиране от общините на одобрени проекти по програмите: “Социално инвестиционен фонд”/СИФ/; Проект “Красива България”; ФАР и други програми за реализация на инфраструктурни проекти. Лимитът на помощта за съфинансиране по проекти за отделна община е определен в размер до 70 хил.лв. Този източник е неподходящ за финансиране на големи инвестиции поради ограничения размер на предвидените ресурси.

51

3.2.4. Финансиране чрез публично – частно партньорство /ПЧП/ Публично-частното партньорство е подходящо за изпълнението на проект

или предоставянето на услуги, които традиционно се предлагат от публичния сектор.

Предимства на ПЧП: - не носи финансов риск, какъвто риск носят банковите и

облигационните кредити; - осигурява се финансиране на значителни по размер инвестиционни

разходи; - разпределение на инвестиционния риск; - конкретно фиксиране на отговорностите; - позволява оптимизиране на разположението на паричните потоци

във времето. Община Костенец може да използва един от следните модели на публично-частно партньорство: Първи модел – Публичната организация, която е собственик, оператор и

финансира проекта, възлага на частна организация проектирането и строителството. По същество това е традиционният начин за възлагане на обществени поръчки в публичния сектор;

Втори модел – “Изграждане – Експлоатация - Трансфер” /ИЕТ/- Публичната организация, която е собственик и финансира проекта, възлага на частна организация проектирането, строителството и функциите на оператор;

Трети модел – Концесия за “Проектиране – Изграждане – Финансиране - Експлоатация” /ПИФЕ/. Осъществява се в съответствие с изискванията на Закона за концесиите. Публичната организация, която е собственик сключва договор за концесия с частен концесионер, който сключва договор с частни организации за проектиране, изграждане и експлоатация.

Четвърти модел – “Изграждане – Собственост – Експлоатация” /ИСЕ/ Създава се публично-частно дружество, което проектира, изгражда и експлоатира инвестиционния обект.

В конкретния случай първият и вторият модел на ПЧП не са подходящи за община Костенец, защото те не решават проблема, свързан с недостига от финансови ресурси и ограниченията по ЗОД. Третият модел е трудно приложим и по-малко ефективен. Най- подходящ е четвъртият модел. Той позволява и широко използване на възможностите за получаване на финансова подкрепа по линия на структурните и кохезионния фонд. Обосноваване на необходимост от финансови ресурси: І – за подготовка на инвестиционния процес : кадастрални и устройствени планове; проектно- проучвателни работи; отчуждителни процедури; процедури за промяна на предназначението на терените; анализи; експертни проучвания; ОВОС; изготвяне на проектните предложения в стандартни апликационни форми. Инвестиционните разходи се извършват преди представянето на

52

инвестиционните проекти за одобрение от компетентните органи. Тези разходи са в размер между 7% и 12% от общата стойност на проекта. ЕФРР ОП “Регионално развитие” ще покриват до 7% от общата стойност на проекта, предназначени за покриване на посочените разходи. ІІ- Ресурс за гарантиране на необходимите парични потоци, осигуряващ ритмичното и ефективно изпълнение на дейностите по осъществяване на инвестицията, за допълващо финансиране в процеса на изпълнение на проектите – съ-финансиране на част от разходите; разходи за ДДС; /навременно осигуряване на паричните потоци – “мостово финансиране”/ - между 70%-80% от стойността на проекта. Структура на финансирането: ОП “Регионално развитие” ЕФРР – 85% от стойността на проекта без ДДС; Национално финансиране -15% от стойността на проекта без ДДС; Бенефициент – 20% от стойността на проекта за ДДС Разпределение на финансирането по етапи на изпълнение на инвестиционния проект: От ЕФРР - 2,5 % от стойността на проекта без ДДС при стартиране на изпълнението на договора; 82,5 % от стойността на проекта без ДДС след изпълнение на проекта и постигане на целите му в т.ч. одобрение на допустимостта на инвестиционните разходи. От национално финансиране – съгласно договорените срокове и процедури. Детайлното проучване на разположението на инвестиционните парични потоци във времето показва, че е необходимо намирането на гъвкав финансов източник, който да се използва съгласно финансовите изисквания и правила за усвояването на средствата от Европейските фондове. Този източник трябва да разрешава проблемите, които възникват от несъответствието между времевото разположение на инвестиционните парични потоци и паричните потоци по финансирането. Такъв източник е Фондът за подкрепа на местните органи за управление “ФЛАГ”. Учредители на фонда са Българската държава; Световната банка /WB/, Европейската инвестиционна банка /EIB/; Европейската банка за възстановяване и развитие /EBRD/; Немската банка за развитие /KfW/. Българската държава осигурява част от необходимия ресурс и предоставя държавна гаранция. Фондът ще осъществява възмездно финансиране на следните дейности: подготвителни дейности; дейности по изпълнението на инвестиционните проекти; част от стойността на проектите – 15%; разходи за ДДС – 20%; “мостово финансиране”.

- предварително финансиране; - дългосрочно финансиране – за разходите за съ-финансиране и

разходите за ДДС - краткосрочно финансиране – “мостово финансиране”

53

Фондът ще подпомага подготвянето и изпълнението на проекти, финансирани от Европейските фондове.

Анализът на възможните източници за финансиране на инвестиционен проект на община Костенец показва, че най-подходящо е публично-частното партньорство и финансиране по оперативна програма “Регионално развитие”. Приоритетите, по които общината може да кандидатства за финансиране са:

- Градско възстановяване и обновление - Местни и регионални трансп. схеми - Развитие на туризма - Подпомагане на интегрирани инициативи за регионално и местно

развитие Същевременно е целесъобразно да се получат кредити от Фонда за

подкрепа на местните органи за управление “ФЛАГ”: - за предварително финансиране- за разработването и оценката на

финансовата ефективност и риска на инвестиционния проект; - дългосрочно финансиране – за част от разходите за съ-финансиране

и разходите за ДДС; - “мостово финансиране”.

3.3. Варианти на технико-икономически обосновки за реализиране на конкретни инвестиционни проекти с активното участие на община Костенец и на инвеститори от частния сектор в сферата на местната промишленост и занаятите

3.3.1. „Изграждане на Бизнес-център с инкубатор в град Костенец” Проектът за изграждане на съвременен „Бизнес-център с инкубатор в

град Костенец”, основан и отговарящ на изискванията за пълноценно Публично-частно партньорство между община Костенец и група потенциални частни инвеститори, включва Разработването на пълноценно Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/; Провеждането на преговори със заинтересованите частни инвеститори с оглед разпределение на отговорностите между община Костенец и частните инвеститори по проекта и Подготовката на съгласуван Проект на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец”.

Основните благоприятни предпоставки за изграждането на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец” включват наличие на значителен брой местни малки и средни предприятия; удобното транспортно разположение; сравнително добре развитата техническа инфраструктура в Община Костенец /пътна, ж.п. гара на магистралната ж.п. линия София-Пловдив, електроснабдителна, водопроводна, канализационна, телекомуникационна и друга; газопреносна мрежа в близост/; значителен брой квалифицирани местни кадри – повечето от тях безработни понастоящем; наличие на свободни

54

общински поземлени имоти, предназначени за израждане на производствени предприятия и действената общинска администрация. Община Костенец има готовност да участва в пълноценно Публично-частно партньорство чрез апортна вноска на подходящ имот от около 500 дка в Инвестиционното дружество за изграждане на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец”.

Изхождайки от предпоставките за създаване на конкурентоспособен Бизнес-център с инкубатор в град Костенец и от опита в тази насока на публичните и частни институции и инвеститори от Европейския съюз могат да се определят следните основни характеристики на бъдещия Бизнес-център с инкубатор „КОСТЕНЕЦ”, а именно:

1. Бизнес-център с инкубатор „КОСТЕНЕЦ” ще осигури на местни малки и средни предприятия и предприемачи атрактивни като качество и цени офис площи за ползване и бизнес услуги за повишаване на конкурентоспособността на тяхното производство;

2. Бизнес-център с инкубатор „КОСТЕНЕЦ” може да привлича като клиенти – наематели на обособените офис площи както местни, така и европейски и други чуждестранни партньори от групата на средните производствени предприятия, заинтересовани от създаването на високоефективни гъвкави производства на територията на Република България.

3. Предварителните Маркетингови проучвания сочат, че основно място в структурата на партньорите на бъдещия Бизнес-център с инкубатор „КОСТЕНЕЦ” ще заемат производството на промишлени и хранителни стоки при прилагане на нови високи технологии; производства с пряка екологична насоченост, сертифицирани според изискванията на Европейския съюз за биологични производства и за безопасност на храните; предоставянето на транспортни и логистични услуги и други подобни предприемачески инициативи.

4. Бизнес-център с инкубатор „КОСТЕНЕЦ” може да бъде разположен в сграда с обща застроена площ от около 1 500 квадратни метра в централната част на град Костенец, разпределен на офиси за отдаване под наем в зависимост от нуждите на фирмите-ползватели.

3.3.2.“Изграждане на Индустриален парк за екологично чисти производства в Костенец”

Изхождайки от предпоставките за създаване на конкурентоспособен Индустриален парк в землището на Община Костенец и от опита в тази насока на публичните и частни институции и инвеститори от Европейския съюз могат да се определят основните характеристики на бъдещия Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ”, а именно:

1. Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ” може да привлича като клиенти – наематели на обособените терени както местни, така и западноевропейски,

55

далекоизточни и други чуждестранни партньори от групата на средните производствени предприятия, заинтересовани от създаването на високоефективни гъвкави производства на територията на Република България с оглед износ без ограничения на крайната продукция на европейския пазар - след присъединяването на страната ни към Европейския съюз. По тази причина наред с предоставянето на традиционните административни и комунално-битови услуги трябва да се предвиди създаването на територията на Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ” на митническо бюро; данъчно бюро; банкови офиси и други подобни институции. Българското законодателство позволява в подобна зона всеки инвеститор да обособи собствен склад под митнически контрол и да се ползва на място – например в Костенец, от предимствата на класическите свободни безмитни зони.

2. Маркетинговите проучвания сочат, че основно място в структурата на партньорите на бъдещия Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ” ще заемат производството на промишлени и хранителни стоки при прилагане на нови високи технологии; разработването и разпространението на продукти и услуги на информационните технологии; предоставянето на транспортни и логистични услуги с обхват Югоизточна Европа и други подобни предприемачески инициативи. Съществуват благоприятни условия за създаване на производства с преимуществена екологична насоченост, сертифицирани според изискванията на Европейския съюз за биологични производства, за безопасност на храните и други подобни.

3. Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ” може да бъде разположен на терен с площ от 500 дка до около 1 000 дка земя в землището на Община Костенец, разпределена на парцели за отдаване под наем в зависимост от нуждите на фирмите. След оформяне на отделните парцели се изгражда вътрешно-транспортната мрежа /пътища и паркинги/. Към всеки парцел следва да се изгради връзка с водопровод, канал, газопровод с природен газ; кабел за електрическа енергия и кабели за телекомуникация със съответната мощност.

4. Концепцията за изграждане на Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ” трябва да се основава на подхода на единно управление, само с терени предоставени под наем. Това ще позволи по-активното и убедително привличане на институционална и финансова подкрепа от Европейския съюз, основана на публично-частното партньорство с Община Костенец.

5. Изграждането на Индустриален парк „КОСТЕНЕЦ” може да бъде реализирано на етапи – в зависимост от интереса на бъдещите клиенти-наематели, осигуреното финансиране и институционална подкрепа от Европейския съюз и българските публични институции.

56

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Организацията на изпълнението на секторната стратегия за развитие на

индустрията за развитие на община Костенец включва последователност от действия, свързани с: • Ресурсното осигуряване и разпределяне на средствата при реализацията на

мерките; • Функционалната, институционалната и териториалната организация на

действията по изпълнение на мерките, програмите и проектите на секторната стратегия за развитие на индустрията;

• Оперативното управление и координацията между участниците в процеса на реализация;

• Мониторингът (наблюдението), оценката и контролът на изпълнението по отношение на целите, действията, ресурсите и резултатите;

• Актуализацията и усъвършенстването на самия стратегически документ, и • Осигуряването на публичност и прозрачност на самия процес на

разработване, приемане и реализация на секторната стратегия за развитие на индустрията, което пряко се свързва със засилване демократичността в управлението.

Всички тези съставни етапи на реализацията следва да бъдат програмно, ресурсово, кадрово и организационно осигурени.

Важен въпрос по отношение на разработването и прилагането на общинската секторната стратегия за развитие на индустрията е защитата на принципа на “партньорство” между местната власт и всички партньори в процеса на местното развитие.

Както всички общини, така и община Костенец трябва да разчита на собствения си капацитет и ресурси за финансиране подготовката на проекти и тяхното съфинансиране. От една страна, това означава при съставянето на годишните бюджети да се определят приоритети и да се отпускат средства за разработване и съфинансиране на приоритетни проекти. От друга страна, това налага възприемане на активна позиция от общината за мобилизиране на ресурси чрез създаване на партньорства както с НПО, така и с частни фирми и/или други общини, т.е. чрез обединяване на средства.

Продължаването на процеса на финансова децентрализация и предоставяне на по-голяма автономност на местните власти ще допринесат за повишаване на капацитета на общините, в т.ч на община Костенец, за усвояване на средства по Европейските фондове. Освен това се предвиждат и други мерки за утвърждаване на финансовата децентрализация, например: • Разработване на законови процедури, регламентиращи правомощията на

общините да емитира дълг - процедури по обезпечаване, получаване и оповестяване на кредитен рейтинг, публичност и отчетност на операциите;

57

• Стимулиране развитието на общинските кредитни пазари; • Даване на автономност на местните власти при въвеждането на преференции

за инвеститорите (от гледна точка на местните данъци и такси, развитие на инфраструктурата и т.н.); с действието се цели стимулиране на състезателния характер при привличането на инвеститори от общините.

Всички тези мерки ще доведат до нови възможности за финансиране и разработване на проекти и привличане на инвестиции от местните власти. За да се осигури постоянното частно съфинансиране на дейностите, финансирани от Структурните фондове, ще се обърне внимание на мерките по Оперативните програми, където се изисква частно съ-финансиране. Предвижда се създаването на публично-частни партньорства, предимно в областта на концесиите при подобряването на базисната инфраструктура.

Прилагането на принципа на публично-частните партньорства за изпълнението и финансирането на задачите на общинското развитие, трябва да се разглежда като въпрос от непрекъснато нарастваща степен на значимост. В настоящия момент, участието на частния сектор в изпълнението на програмите за общинско развитие е ограничено почти изцяло до съ-финансирани проекти с крайни бенефициенти - МСП. Прилагането на принципа на партньорство е само по себе си механизъм за повишаване на капацитета за усвояване на средства на общината. Усвояването на огромните средства по Структурните фондове и фонд Сближаване не би било възможно без да се мобилизират усилията на широк кръг от местни партньори, т.е. на цялата общност за развитие, за разработване и предлагане на голям брой висококачествени проекти. В пазарната икономика финансовите средства са съсредоточени основно в частния сектор. Здравите местни партньорства с частния сектор откриват път към частно съ-финансиране, с което се осигуряват допълнителни средства за местни проекти.

В рамките на тази секторна стратегия за развитие на индустрията са предвидени два периода – първият включва изпълнението на мерките със срок до края на 2006 г. Вторият период обхваща новия програмен период – от 2007 до 2013 г. – това е периодът, в който ще се разчита и на структурните фондове на ЕС. До края на първия условен етап, общината би трябвало да е подготвила и създала основния набор от стратегически документи – мерки, програми и проекти, стартиращи през 2007 г. Създадената до тогава “банка” проекти е решаваща за реализиране на инвестиционната част от програмата.

Наложително е да се приложат неотложни мерки за повишаване на програмния и проектен капацитет на общината, доколкото достъпът до тези финансови източници трябва да зависи от нейната действителна способност да представят ефективни и конкурентни проекти. Местните участници трябва да осъзнаят, че успешното включване в Структурните фондове на ЕС и програмите, подкрепящи регионалното развитие, ще зависи и от тяхната инициатива, способност за поемане на риск, новаторство и капацитет за изграждане на партньорства.

58

Приложение № 1

PROJECT CONCEPT NOTE ПО АПЛИКАЦИОННА ФОРМА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ГРАНТ

ПРОЕКТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪВРЕМЕНЕН „БИЗНЕС-ЦЕНТЪР С ИНКУБАТОР В ГРАД КОСТЕНЕЦ” ЧРЕЗ ПЪЛНОЦЕННО ПУБЛИЧНО-ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО

МЕЖДУ ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ И ГРУПА ПОТЕНЦИАЛНИ ЧАСТНИ ИНВЕСТИТОРИ

Име на кандидата: ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ A. Кратко описание на предложения проект за ПЧП

Проектът за изграждане на съвременен „Бизнес-център с инкубатор в град Костенец”, основан и отговарящ на изискванията за пълноценно Публично-частно партньорство между община Костенец и група потенциални частни инвеститори, включва Разработването на пълноценно Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/; Провеждането на преговори със заинтересованите частни инвеститори с оглед разпределение на отговорностите между община Костенец и частните инвеститори по проекта и Подготовката на съгласуван Проект на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец”.

Основните благоприятни предпоставки за изграждането на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец” включват наличие на значителен брой местни малки и средни предприятия; удобното транспортно разположение; сравнително добре развитата техническа инфраструктура в Община Костенец /пътна, ж.п. гара на магистралната ж.п. линия София-Пловдив, електроснабдителна, водопроводна, канализационна, телекомуникационна и друга; газопреносна мрежа в близост/; значителен брой квалифицирани местни кадри – повечето от тях безработни понастоящем; наличие на свободни общински поземлени имоти, предназначени за израждане на производствени предприятия и действената общинска администрация. Община Костенец има готовност да участва в пълноценно Публично-частно партньорство чрез апортна вноска на подходящ имот от около 500 дка в Инвестиционното дружество за изграждане на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец”.

Изхождайки от предпоставките за създаване на конкурентоспособен Бизнес-център с инкубатор в град Костенец и от опита в тази насока на публичните и частни институции и инвеститори от Европейския съюз могат да се определят следните основни характеристики на бъдещия Бизнес-център с инкубатор „КОСТЕНЕЦ”, а именно:

1. Бизнес-център с инкубатор „КОСТЕНЕЦ” ще осигури на местни малки и средни предприятия и предприемачи атрактивни като качество и цени офис площи за ползване и бизнес услуги за повишаване на конкурентоспособността на тяхното производство;

2. Бизнес-център с инкубатор „КОСТЕНЕЦ” може да привлича като клиенти – наематели на обособените офис площи както местни, така и европейски и други чуждестранни партньори от групата на средните производствени предприятия, заинтересовани от създаването на високоефективни гъвкави производства на територията на Република България.

3. Предварителните Маркетингови проучвания сочат, че основно място в структурата на партньорите на бъдещия Бизнес-център с инкубатор „КОСТЕНЕЦ” ще заемат производството на промишлени и хранителни стоки при прилагане на нови високи технологии; производства с пряка екологична насоченост, сертифицирани според изискванията на Европейския съюз за биологични производства и за безопасност на храните; предоставянето на транспортни и

59

логистични услуги и други подобни предприемачески инициативи. 4. Бизнес-център с инкубатор „КОСТЕНЕЦ” може да бъде разположен в сграда с обща застроена площ от около 1 500 квадратни метра в централната част на град Костенец, разпределен на офиси за отдаване под наем в зависимост от нуждите на фирмите-ползватели.

B. Идентифицирайте целевите групи и специфичните потребности

Целевите групи на Проекта за изграждане на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец” включват:

- Местни малки и средни предприятия и предприемачи, заинтересовани от ползване на атрактивни като качество и цени офис площи и бизнес услуги за повишаване на своята конкурентоспособност;

- Трудоспособните граждани на Община Костенец, които ще намерят атрактивни работни места в бъдещия „Бизнес-център с инкубатор Костенец” – както по отношение на здравословни и безопасни условия на труд, така и по отношение на високо трудово възнаграждение.

- Местните власти в Община Костенец, които ще осигурят чрез бъдещия „Бизнес-център с инкубатор Костенец” реални възможности за увеличаване на заетостта в общината; генерирането на стабилни местни приходи от функциониращите в „Бизнес-център с инкубатор Костенец” високотехнологични, производствени, спедиторски и други предприятия и повишаване на цялостната инвестиционна атрактивност на Община Костенец с оглед привличането на необходимите инвестиции за устойчивото развитие на региона и в други отрасли, сфери и територии на общината.

C. Кратко описание на предложеното ПЧП партньорство /вид партньор /и/ и място и

механизми за реализиране на проекта Пълноценното Публично-частно партньорство между община Костенец и група

потенциални частни инвеститори, предложено в настоящата апликационна форма за ползване на грант, включва реализирането на следните основни дейности:

1. Разработване на пълноценно Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/ за осъществяване на необходимите инвестиции по изграждането на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец”;

2. Провеждането на конкретни преговори със заинтересованите частни инвеститори с оглед идентифициране и съгласуване на отговорностите между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори по изграждането на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец”

3. Подготовката на съгласуван между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори Проект на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец”.

Вид частен на партньор на община Костенец в предложеното Публично-частно партньорство: Група местни и други български частни предприемачи и инвеститори, заинтересовани да реализират в близко бъдеще Инвестиционен проект по изграждането на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец” съвместно с община Костенец. В тази група инвеститори са включени реномирани български строителни и инженерингови фирми с реален опит в разработването и реализирането на мащабни инвестиционни проекти в областта на изграждането на индустриални площи и проекти.

Място за реализиране на проекта: Община Костенец, град Костенец, като предложената Община Костенец площадка за изграждането на сграда на „Бизнес-център с инкубатор Костенец” е разположена в централната част на град Костенец.

60

Механизмите за реализиране на проекта включват: На основата на разработено от Подизпълнител и прието от Общинския съвет на Община

Костенец пълноценно Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/ за осъществяване на необходимите инвестиции по изграждането на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец” Екипът по проекта ще организира провеждането на конкретни преговори със заинтересованите частни инвеститори с оглед идентифициране и съгласуване на отговорностите между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори по изграждането на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец”. Успешното приключване на тези преговори ще бъде констатирано с подписването на Протокол за инвестиционни намерения. На тази основа Екипът по проекта ще организира обсъждане и съгласуване между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори на Проект на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец”. Този Проект на Договор ще бъде обсъден от Общинския съвет на Община Костенец и след вземането на целево Решение се предвижда Общинският съвет да възложи мандат на Кмета на Община Костенец по реализирането на необходимите конкретни действия за Създаването на Инвестиционното дружество и за Изграждането на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец”. D. Очаквани резултати и въздействия Очакваните резултати от реализирането на проекта включват: 1. Разработено от Подизпълнител и прието от Общинския съвет на Община Костенец пълноценно Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/ за осъществяване на необходимите инвестиции по изграждането на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец”; 2. Подписан Протокол за инвестиционни намерения между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори с идентифицирани и съгласувани отговорности по изграждането на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец” между публичния и частния сектор. 3. Подписан Проект на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец” между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори. 4. Решение на Общинския съвет на Община Костенец за одобряване Проекта на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец” между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори и за възлагане на мандат на Кмета на Община Костенец по реализирането на необходимите конкретни действия за Създаването на Инвестиционното дружество и за Изграждането на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец”. Благоприятните въздействия от реализирането на проекта включват: 1. Създадени реални и конкретни икономически и правни предпоставки за реализиране на успешно публично-частно партньорство между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори за Създаването на Инвестиционното дружество и за Изграждането на съвременен „Бизнес-център с инкубатор Костенец”. 2. Придобит положителен опит от служителите на Общинска Администрация Костенец в идентифицирането, подготовката и управлението на Инвестиционни проекти, основани на публично-частно партньорство и съдействащи за ускоряване на социално-икономическото развитие на община Костенец.

61

Приложение № 2 PROJECT CONCEPT NOTE ПО АПЛИКАЦИОННА ФОРМА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ГРАНТ

ПРОЕКТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪВРЕМЕНЕН „ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК ЗА ЕКОЛОГИЧНО ЧИСТИ ПРОИЗВОДСТВАКОСТЕНЕЦ” ЧРЕЗ ПЪЛНОЦЕННО

ПУБЛИЧНО-ЧАСТНО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ И ГРУПА ПОТЕНЦИАЛНИ ЧАСТНИ ИНВЕСТИТОРИ

Име на кандидата: ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

A. Кратко описание на предложения проект за ПЧП

Проектът за изграждане на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец”, основан и отговарящ на изискванията за пълноценно Публично-частно партньорство между община Костенец и група потенциални частни инвеститори, включва Разработването на пълноценно Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/; Провеждането на преговори със заинтересованите частни инвеститори с оглед разпределение на отговорностите между община Костенец и частните инвеститори по проекта и Подготовката на съгласуван Проект на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец”.

Основните благоприятни предпоставки за изграждането на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец” включват удобното транспортно разположение; сравнително добре развитата техническа инфраструктура в Община Костенец /пътна, ж.п. гара на магистралната ж.п. линия София-Пловдив, електроснабдителна, водопроводна, канализационна, телекомуникационна и друга; газопреносна мрежа в близост/; значителен брой квалифицирани местни кадри – повечето от тях безработни понастоящем; наличие на свободни общински поземлени имоти, предназначени за израждане на производствени предприятия и действената общинска администрация. Община Костенец има готовност да участва в пълноценно Публично-частно партньорство чрез апортна вноска на подходящ имот от около 500 дка в Инвестиционното дружество за изграждане на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец”.

Изхождайки от предпоставките за създаване на конкурентоспособен Индустриален парк за екологично чисти производства в град Костенец и от опита в тази насока на публичните и частни институции и инвеститори от Европейския съюз могат да се определят следните основни характеристики на бъдещия Индустриален парк за екологично чисти производства „КОСТЕНЕЦ”, а именно:

1. Индустриален парк за екологично чисти производства „КОСТЕНЕЦ” ще осигури на местни малки и средни предприятия и предприемачи атрактивни като качество и цени терени за ползване и услуги на техническата инфраструктура за повишаване на конкурентоспособността на тяхното производство;

2. Индустриален парк за екологично чисти производства „КОСТЕНЕЦ” може да привлича като клиенти – наематели на обособените терени както местни, така и европейски, далекоизточни и други чуждестранни партньори от групата на средните производствени предприятия, заинтересовани от създаването на високоефективни гъвкави производства на територията на Република България.

3. Предварителните Маркетингови проучвания сочат, че основно място в структурата на партньорите на бъдещия Индустриален парк за екологично чисти производства „КОСТЕНЕЦ” ще заемат производството на промишлени и хранителни стоки при прилагане на нови високи технологии; производства с пряка екологична насоченост, сертифицирани според изискванията

62

на Европейския съюз за биологични производства и за безопасност на храните; предоставянето на транспортни и логистични услуги и други подобни предприемачески инициативи.

4. Индустриален парк за екологично чисти производства „КОСТЕНЕЦ” може да бъде разположен на терен с площ от около 500 дка, разпределен на парцели за отдаване под наем в зависимост от нуждите на фирмите-ползватели. Към всеки парцел ще се изгради път, водопровод, канал, газопровод с природен газ; магистрален кабел за електрическа енергия и кабели за телекомуникация със съответната мощност.

D. Идентифицирайте целевите групи и специфичните потребности Целевите групи на Проекта за изграждане на съвременен „Индустриален парк за

екологично чисти производства Костенец” включват: - Местни малки и средни предприятия и предприемачи, заинтересовани от ползване на

атрактивни като качество и цени терени и техническа инфраструктура за повишаване на своята конкурентоспособност;

- Български и чуждестранни инвеститори, заинтересовани да създадат или трансферират конкурентоспособни производства на основата на привлекателните като качество и цени терени и техническа инфраструктура в бъдещия „Индустриален парк за екологично чисти производстваКостенец” с цел повишаване на своята конкурентоспособност;

- Трудоспособните граждани на Община Костенец, които ще намерят атрактивни работни места в бъдещия „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец” – както по отношение на здравословни и безопасни условия на труд, така и по отношение на високо трудово възнаграждение.

- Местните власти в Община Костенец, които ще осигурят чрез бъдещия „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец” реални възможности за увеличаване на заетостта в общината; генерирането на стабилни местни приходи от функциониращите в парка производствени предприятия и повишаване на цялостната инвестиционна атрактивност на Община Костенец с оглед привличането на необходимите инвестиции за устойчивото развитие на региона и в други отрасли, сфери и територии на общината.

Специфичните потребности на изграждането на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец” произтичат от приоритетите, залегнали в Плана за регионално развитие на Община Костенец през периода 2007-2013 година, а именно: „Основната стратегическа цел на община Костенец е пълноценното използване на местните ресурси за осигуряване на стабилен поминък и постигане на социална сигурност на населението. Повечето от промишлените предприятия са частна собственост и през последните години изпитват големи затруднения. Преобладаващата част от производителите реализират своята продукция само на територията на община Костенец. Малка част от тях реализират произведената от тях промишлена продукция в страната и единици имат сключени договори за износ. Амортизираните дълготрайни материални активи и липсата на нови технологии намаляват конкурентоспособността на значителен дял от работещите предприятия. Липсва приемственост на квалифицираните кадри, поради високата миграция на младите специалисти от общината.. На тази основа в Плана за регионално развитие на Община Костенец през периода 2007-2013 година е изведен “Приоритет 1. Създаване на атрактивна бизнес среда и ускорено развитие на икономическия потенциал в община Костенец; Мярка ІІІ. Привличане на външни инвестиции и оптимизиране инфраструктурата на бизнеса; точка в/ Формиране на условия и разработване на Проект за създаване на Индустриален парк за екологично чисти производства „КОСТЕНЕЦ” за привличане на инвестиции в екологическо чисти индустриални производства.”

63

E. Кратко описание на предложеното ПЧП партньорство /вид партньор /и/ и място и

механизми за реализиране на проекта Пълноценното Публично-частно партньорство между община Костенец и група

потенциални частни инвеститори, предложено в настоящата апликация за ползване на грант, включва реализирането на следните основни дейности:

1. Разработване на пълноценно Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/ за осъществяване на необходимите инвестиции по изграждането на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец”;

2. Провеждането на конкретни преговори със заинтересованите частни инвеститори с оглед идентифициране и съгласуване на отговорностите между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори по изграждането на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец”

3. Подготовката на съгласуван между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори Проект на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец”.

Вид частен на партньор на община Костенец в предложеното Публично-частно партньорство: Група местни и други български частни предприемачи и инвеститори, заинтересовани да реализират в близко бъдеще Инвестиционен проект по изграждането на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец” съвместно с община Костенец. В тази група инвеститори са включени реномирани български строителни и инженерингови фирми с реален опит в разработването и реализирането на мащабни инвестиционни проекти в областта на изграждането на индустриални площи и проекти.

Място за реализиране на проекта: Община Костенец, град Костенец, като предложената Община Костенец площадка за изграждането на „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец” е разположена в северната част на град Костенец.

Механизмите за реализиране на проекта включват: На основата на разработено от Подизпълнител и прието от Общинския съвет на Община

Костенец пълноценно Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/ за осъществяване на необходимите инвестиции по изграждането на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец” Екипът по проекта ще организира провеждането на конкретни преговори със заинтересованите частни инвеститори с оглед идентифициране и съгласуване на отговорностите между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори по изграждането на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец”. Успешното приключване на тези преговори ще бъде констатирано с подписването на Протокол за инвестиционни намерения. На тази основа Екипът по проекта ще организира обсъждане и съгласуване между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори на Проект на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец”. Този Проект на Договор ще бъде обсъден от Общинския съвет на Община Костенец и след вземането на целево Решение се предвижда Общинският съвет да възложи мандат на Кмета на Община Костенец по реализирането на необходимите конкретни действия за Създаването на Инвестиционното дружество и за Изграждането на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец”.

64

D. Очаквани резултати и въздействия Очакваните резултати от реализирането на проекта включват: 1. Разработено от Подизпълнител и прието от Общинския съвет на Община Костенец пълноценно Технико-икономическо и правно проучване /Feasibility Study/ за осъществяване на необходимите инвестиции по изграждането на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец”; 2. Подписан Протокол за инвестиционни намерения между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори с идентифицирани и съгласувани отговорности по изграждането на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производстваКостенец” между публичния и частния сектор. 3. Подписан Проект на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец” между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори. 4. Решение на Общинския съвет на Община Костенец за одобряване Проекта на Договор за създаване на Инвестиционно дружество за изграждане на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец” между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори и за възлагане на мандат на Кмета на Община Костенец по реализирането на необходимите конкретни действия за Създаването на Инвестиционното дружество и за Изграждането на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производстваКостенец”. Благоприятните въздействия от реализирането на проекта включват: 1. Създадени реални и конкретни икономически и правни предпоставки за реализиране на успешно публично-частно партньорство между община Костенец и групата от потенциални частни инвеститори за Създаването на Инвестиционното дружество и за Изграждането на съвременен „Индустриален парк за екологично чисти производства Костенец”. 2. Придобит положителен опит от служителите на Общинска Администрация Костенец в идентифицирането, подготовката и управлението на Инвестиционни проекти, основани на публично-частно партньорство и съдействащи за ускоряване на социално-икономическото развитие на община Костенец.