Врамкитена три и

половина ча-са залата наСиндикалниядом прилича-ше на развъл-нувано море.То заливаше сбурни аплаузимладите талан-ти, осмелили седа заявят себеси, като разкри-ят другото си ли-це на артист.

Пред стотиципогледи на съуче-ници, учители иприятели изпъл-нителите създадо-ха пъстра мозайкаот най-разнообразни, напръв поглед почти несъ-четаеми късчета. Лирич-ни балади, изпълнения напиано и валс бяха в про-тивовес на поп и рок пар-чета. Драматизации начасти от класически про-изведения на Шекспир иМолиер се редуваха съсскечове и пародии съссюжети от училищното

ежедневие. Сменяха се иезиците - български, анг-лийски, немски. Различ-ни бяха и самите изпъл-нители. Някои от тях сабезспорни музикални та-ланти с голяма опитноств сценични изпълнения.За други това са първитеизяви от такъв характер,заредени с по-голяма до-за вълнение и сценичнатреска.

Но въпреки разнород-ността на съставките,крайният продукт не бе-ше водниста чорба, а ко-лоритно блюдо, в коетоимаше по нещо за всекивкус. За професионално-то поднасяна на предс-тавлението огромен при-нос има госпожа Параш-кевица Динчева, която еорганизатор с дългогоди-шен опит на такива съби-

тия в гимназията. Това, ко-

ето правиДенят на та-лантите на-истина зна-чим за гимна-зията и възпи-таниците ӟ, нее само въз-можността даоблечеш сцени-чен костюм ида промеништеатрално тем-бър, тоест да сиосигуриш еднор а з н о о б р а з н опреживяване виначе доста моно-тонното училищ-но ежедневие. То-ва събитие е съ-ществено, защото е

свързано с чувството запринадлежност и съхра-няването на традицията.А е важно тя да се запазине само защото е тради-ция, а защото е хубаватрадиция! Затова нека дапожелаем на младите та-ланти - свободен полет иследващи вдъхновениизяви.

Още на страница 12

26 април 2005 г. цена 50 ст.Брой 2, Сезон II

Денят на талантаИ тази година бяхме шеметни

SMS-ите -удобнипростотии6

Закофеиновия снобизъм7

Вестник на ЕГ „Пловдив“ C M Y K

C M Y K

За втора годинаотиваме в ЛондонПобедител в конкурсаPublic Speaking от нашата гимназия

Изключително съм щастлив, чеимам възможността да докладвам заедно невероятно постижение на уче-ник от нашата гимназия. На 26 мартвъв 272- ра аудитория на Софийскияуниверситет „Св. Климент Охридс-ки“ се проведе поредното ежегоднонационално състезание по публичнареч, организирано от Съюза на анг-логоворещите (the English SpeakingUnion), в което взеха участие над 30ученици от всички краища на стра-ната.

Нашето училище, единственотоот Пловдив, беше представено от:Дима от 12-з, Янислава от 12-д иБорис от 11-д. Сред говорителитеимаше и много, които наистина зас-лужават да се нарекат професионал-ни оратори. Речите на всички бяхаизключително задълбочени и инте-ресни и засягаха социални тематикипод наслов „Difference and diversity“(„Различие и разнообразие“).

На страница 3

Катерина Захариева

Може би защото израснах сняколко негови песни, може би за-щото той поражда винаги голяма-та асоциация „България“, ЕмилДимитров остана в мен завинагикато най-яркия звук, най-страш-ния стон на родното. Българияще пролее много сълзи и многонапиращи сълзи ще спре, защотоболезнено осъзнава, че е загубилабезвъзвратно един лъч от и безтова гаснещата светлина на чис-тата любов към хората. Емил Ди-митров за мен не беше прочетена

книга, познавах само резултатитеот творчеството му и само малкачаст от големия му кратък живот.Затова сега ми е ясно, че причина-та той да остави един болезнен илюбим белег в мен, е човещинатав него. Има малко, много малкохора, успели да разчетат знаците,да разкодират сигналите, идващиотвътре. Още по-малко са хората,които превръщат тези разгаданипослания в творчество, което даобогати с нещо човешките души.

На страница 4

Отиде сичаст отБългарияПочина Емил Димитров - сърцетона българската песен

Тази година, уви,шанс да покажат своитеизключително задълбо-чени знания, имаха са-мо ученици от 12 клас.Олимпиадите по всич-ки предмети (с изклю-чение на литература),извънредно нетрадици-онно, се проведоха са-мо за дванадесетоклас-

ници. Странно! Таковачудо не се е видяло ни-кога! Е, тази година севидя.

Редовните участни-ци в олимпиадите, накоито не им беше даде-на възможност да сеизявят, дружно недоу-мяваха заради недопус-кането им до олимпиа-

дата по биология. Мно-го по-голямо бешеочудването, когато пос-ледваха подобни отказии по другите предмети.„Какво става, по дяво-лите?“ думаха всички.Други години олимпиа-дите в гимназията сепровеждаха на олим-пийски принцип - по 60-70 ученика от випуск набиология. (Тази годинав гимназията бяха 5.)Председателят на Уче-ническия парламент ре-ши да проучи как стоятнещата и лично посетиРегионалния инспекто-рат по образованието.

На страница 11

Ако ти се ходи на олимпиада,трябва да си 12 клас. Sorry!Какво се случи с олимпиадите тази година

За бънджи - на страница 15

Само за да илюстрирам наблюденията и личнитеразсъждения на Камелия, ще разкажа една история, в ко-ято всяко съвпадение с действителни събития и лич-ности е напълно... неслучайно. В сряда привечер преди ня-колко седмици аз и една съученичка се прибирахме отучилище. Случи се така, че инцидентно ни се наложи дапътуваме с „любимата“ ми транспортна линия №44.Съвсем традиционно рейсът беше претъпкан, а при та-кова изобилие от млади, току-що пуснати от училищехора е невъзможно да се запази тишина. Само че кондук-торът беше на друго мнение.

На него не допаднаха постоянното бръмчене и жуже-не, които се усилваха до тътен от време на време, но-сейки се из душното помещение. Още преди да бяхме по-теглили, изживявайки се като някой старшина в армия-та, той извика: Чанти долу! Какво последва ли? Разбирасе, последва дружен смях. Никой не можа да приеме насе-риозно поредния сърдит нископлатен кондуктор. Самоза да им докаже, че грешат, той с ожесточение, премина-ващо в ярост, си запроправя път. Точно когато беше ве-

че на средата на автобуса(приблизително на 50 сан-тиметра от ухото ми),последва нова заповед: ЕЙ,ЩЕ МЛЪКНЕТЕ ЛИБЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! Този пътне със смях, а с общо вцепе-нение беше приет този по-лучовешки, полузверскивик.

Последваха и още. Ня-мало да тръгнем, докато ненастане гробна тишина,всички щял да ни свали...Гледах и не вярвах на уши-те си (цитирам колегатаВучков). Нервно шушукане,недоумение... Дали му иманещо на този човек? Въз-можно ли е тези изблици дабяха плод само на безкрай-ното му презрение към ра-ботата и омразата къмвсички, сякаш те са му ви-новни за поста, който зае-ма? Не стига побърканияткондуктор, ами и шофьо-рът всячески се стараешеда кара така, че да не оста-не човек без синина. Сякашне разбрал, че не кара кар-тофи... С моята приятелкарешихме да се обадим нафирмата и да се оплачемот случилото се. Такова из-девателство над пътници-те просто минава всичкиграници. Записахме регист-рационния номер на авто-буса и... това беше всичко,което успяхме да напра-вим. Изключително пред-видливо никъде из автобу-сите №44 и 18 (които са наедна фирма) няма залепенаинформация с телефон, накойто клиенти могат дазвънят. Единственето, ко-ето узнах (но не е 100%потвърдено) е, че фирмата,обслужваща тези линии, секазва „Автогруп“. Остана-лото е мълчание.

Petya_

Очевидци разказват:

Чакайки рано сутрин-та (полузаспала, по-

лузамръзнала, полужи-ва и без желание за жи-вот) пред къщата наблизкоживееща съуче-ничка, за да хванем так-си до училище, видях даминава автобус. Черве-ничък, мъничък, симпа-тичен автобус с огром-на табела на стъкленотоси чело „Schulbus“ (заанглоговорещите - учи-лищен/ученически ав-тобус). Издишащ от-ровни газове, кашлящ ипъшкащ, той се тътре-ше тромаво, а презпрозрачното му тяломожеше да се види, чепътниците, които бяханарочени за ученици отнадписа на вече споме-натата табела, бяха навъзраст между 7 и 87години. Болшинствотопревозвани, страдащиот амнезия най-вероят-но, едва ли си спомня-ше, че е минало презучебно заведение, можеби. Интересно. Доримного интересно. Вяр-но, че човек се учи, до-като е млад, но чак пъктолкоз!

Е, аз дочаках (да неповярваш!) съученичка-та, качихме се в такси,усмърдяхме се на цига-ри, спарено и тъй ната-тък (свежо начало наденя), платихме на чо-века, че даже и 20 сто-тинки отгоре, защото„БАКШИШ не е град в

Китай“, казватой, и, олекналис дневните сидажби, слязох-ме пред вторияси дом... и такавсеки делниченден... Вярата всъществуванетона достъпен об-ществен транс-

порт, удобен и функци-ониращ на ниво, е катовярата в призраци - все-ки говори за тях, но ни-кой не ги е виждал. Мо-ите уважения към всич-ки учебни институции,всички транспортни ба-зи и мили възрастни хо-ра, но се чувствамдлъжна към талазите,слизащи рано сутринизтормозени от автобу-сите, да споделя най-ек-спресивно следнотосвое виждане. 10 сто-тинки („стички“, „стин-ки“, „стийки“) е цената,която плащаш, за да севозиш в претъпкан ав-тобус, прав (ако си дос-

татъчно възпитан и съ-образителен да отстъп-ваш мястото си на все-ки „силно ангажиран“пенсионер, решил, че12:30 е идеалният час дасе разходи с „непрето-варен“ автобус). Да севозиш е напълно образ-но казано, защото ско-ростта на автобусите

добива отрицателен ха-рактер. 10 стотинки щети струва една трета от-съствие. Пак толкова,ако ти се чака 40 мину-ти нередовен автобус наспирка на тропичен ост-ров с дъх на кокос иокеан (бъзик - студ,сняг, смрад и безвъзв-ратно загубено времеот драгоценната нимладост). 10 стотинки,ако ти се прииска неу-държимо много да от-несеш лакът в лицетоот разгневен кондуктор,ако ти се спори със съ-щия нископлатен транс-портен служител, който

недоволства от едратабанкнота. Пак същатацена за неограниченоколичество бактерии,„неустоими ухания“,микроби, болести имного неочаквани бону-си (напълно безплат-но!!!)! Какво може дасе направи??? Лечеб-ното гладуване е изпи-тан метод, който можеи да свърши работа. Неяжте и пътувайте с так-си - малко по-скъпичкоще си платите и някои,само някои, от изброе-ните по-горе екстри щеви бъдат спестени. Хо-денето пеш (от „Тра-кия“ до училище напри-мер) е много полезно,особено зимно време впреспи. Много приказ-ки, а какво ли ново ка-зах. Разбирайте ме как-то искате, т.е. както мо-жете. (На запознатитепо- отблизо с човешка-та психика тази забе-лежка може да се сториизлишна.)

Читателю, ако сипрочел всичко дотук, тиси загубил безвъзврат-но 5 минути от животаси. За да не се повтарятова, чети си вестника вавтобуса - чиста иконо-мия на ЖИВОТ!

Камелия ПЕТРОВА

Безсмислици

Сигнално пепел от рози 26 април 2005 г. страница 2

НОВИНИОтново първи по немскиезик в България

Четвъртият DSD випуск на ЕГ „Пловдив“ спреподаватели Лидия Василева и Камен Миряновиздържа успешно изпита за немска езикова дип-лома втора степен. Той се класира на първо мяс-то измежду 18 DSD училища в страната. Сред-ният резултат на нашите съученици е 85,6 точ-ки от 100 максимален резултат. На 22 април натържество в центъра за срещи Саксония-Анхалтбяха връчени дипломите на петдесет и четири-мата ученици от випуска. Най-високи резултати(95,5 т.) постигнаха Милица Узунова и Ани Кока-лова. Този втори випуск (2005 г.) на г-жа Л. Васи-лева повтаря успеха на първия ӟ (2002 г.), койтосъщо имаше най-високи резултати в страната.

Край на безплатното образование в Германия

Федералният Конституционен съд на Германияотмени забраната за налагане на студентски так-си за висшето образование. В бъдеще федералнитеобласти ще имат правото да решават самостоя-телно дали да въведат платено обучение. Очаква сев повечето университети таксата за зимния семес-тър (2005-2006 г.) да възлиза на около 500 - 600 евро.Това предизвика масови студентски протести в ця-лата страна. Студентите издигнаха лозунга „Нена таксите! Образованието не е стока!“. Федерал-ният канцлер Шрьодер апелира към областите дапремислят много внимателно въвеждането натакси, за да не се нарушат равните шансове на мла-дите хора за получаване на висше образование.

C M Y K

� Уважаема ре-дакторска колегия наДелта Те, искам пър-во да изкажа моитепоздравления относно пър-вия брой на вашия нов вест-ник. Ако и останалите брое-ве са толкова добри (в коетоне се съмнявам ни най-мал-ко), то тогава никак нямада ви липсват читатели.Така че, искам да ви поже-лая успех и за в бъдеще. Самонапред!

R.H.� Като за първи брой не

беше зле, ама по-нататъктря'я да се постараете по-вече.

Пешо Баротов

� Здравейте, Делта Те!Аз съм ученик от ЕГ „Плов-див“ и искам да ви изразя несамо задоволството, но ирадостта си от вашето на-чинание. То е не само дръзкои оригинално, но и страшноавторско и наистина хуба-во! Надявам се да има и за вбъдеще подобен вестник итой да става все по-хубав!

L.B.� Искам да ви поздравя

за идеята да направите вес-тник на най-хубавата гим-назия в цял Пловдив, както

и за ентусиазма иенергията, която съмсигурна, сте вложи-ли.

Маргарита Пеева� Здрасти, много се ке-

фя, че гимназията отновоима вестник.

Димитър Гущерски� Уважаема редакция на

Делта Те, здравейте! Аз съмученик от ЕГ „Пловдив“ иискам да споделя колко мно-го ме зарадва вашето начи-нание. Мисля, че е много ху-баво най-елитното училищев града да си има и вестник.Наистина вестникът е мно-го авторски и оригинален.

John Stone

Обратна връзка

Разгневена на обществениятранспорт ученичка представясвоите излияния, които до нищо

няма да доведат

Сигнално пепел от рози 26 април 2005 г. страница 3

Слуховете ми го говорят

Ани 9-ж: В повече-то случаи от слухове,защото дори да са ка-зали в час, аз не чувам.Така, в крайна сметка,разбирам в процес наобсъждане по коридо-рите.

Теди 9-ж: До голя-ма степен се разбираповече от слухове. Впоследния моментстава ясно какво ще сеслучва, което е многоизнервящо.

Димитър 11И: Ня-ма абсолютно никаквавръзка между нас и ръ-ководството. Не мина-ват и наредби. Трябвасамо от класните ръко-водители да научава-ме. В крайна сметка,разбираме от съучени-ци и понякога от ин-формационното табло.

Бояна 11-д: За про-мяната на смените сесещам сама, а иначе отдруги ученици, но учи-лището трябва дапредставя по-пълна иактуална информацияза предстоящите съби-тия.

Гергана 11-ж: Амивсичко разбирам от съ-учениците. По някойпът подочувам каквоси говорят учителите вмеждучасията и такаразбирам. Но най-чес-то научавам от слухо-ве.

Невена 11З: В по-вечето случаи разби-рам от съученици. Ряд-ко от класния ръково-дител или от някойдруг учител.

Борис 9-з: Попринцип от съученициили от класната, обачене винаги съм сигуренв информацията.

Светлана 9-ж: Отученици. Учителитеказват, но слуховетеги изпреварват. Тряб-ва да се пуснат наред-би, за да сме по-добреосведомени.

Дълго сечудих дали азсъм дезори-ентирана и

винаги блея в часове-те точно когато ми-нават наредбите занеучебни дни, вакан-ции, обръщането насмените... После сипомислих, че е малконевъзможно да съмтолкова отвеяна иот чисто любопитс-тво реших да попи-там познати (и неособено познати) какнаучават за всичкотова. А ето ги и нечак толкова учудва-щите отговори:

Марушка 9-е: Попринцип питаме, за дани кажат. Учителите незнаят и ние разбирамевинаги в последниямомент.

Росица 9-е: Амиспециално за грипнатаваканция разбрахме оттелевизията. Иначеразпитваме другитекласове.

Истината е, чевръзката между учи-лищното ръководствои учениците се прекъс-ва някъде по трасето.Една от най-често пов-таряните думи от ан-кетираните е СЛУХ. На18 март, когато се запа-ли шкафче на вторияетаж, СЛУХ-ът замес-ти звънеца, който сепредполага, че трябва-ше да бъде използванпри спешна евакуацияна училището. Може биръководството трябвада се замисли, а може биние трябва да благода-рим на клюкарите забързото разпростране-ние на слуховете! :)

Анкетата подготви Пламена 11-д

На 12.04. се проведе първата сбирка отзавръщането на клуб „Дебати“ в ЕГ „Плов-див“. Тя бе ръководена лично от директорана организацията за Пловдив Трендафил Ме-ретeв. На групичката от желаещи да станатопитни дебатьори той разясни няколко от ос-новните принципи на това изкуство.

„Дебати“ е международна мрежа, коятосъществува в България от 1994 г. Първона-чално тя е била създадена в Англия доста по-отдавна, но при нас намира корени едва следпадането на комунизма, защото ораторство-то и дебатирането носят в себе си много сво-бодомислие и право на лично мнение, какви-то са недопустими за един такъв режим, кой-то властва у нас в продължение на половинвек. Макар и само десетгодишна, организа-цията в България вече има много постиже-ния. Под нейна егида се провеждат разнооб-разни ежегодни състезания. Най-близките откоито е пловдивското регионално състеза-ние, в което участват отбори от различниучилища.

Към това състезание са се запътили ичленовете на новооткрития клуб „Дебати“ наЕГ-то. Те искат да възобновят славата, коятони бяха спечелили завършилите преди 4 го-дини отличили се оратори. Ако в теб се криеедин млад и все още неизявен оратор, ако съ-що така обичаш да спориш, можеш да сеприсъединиш към това начинание. Всеки же-лаещ може да заповяда на следващата среща,която ще се проведе на 29.04. (петък) от14:00 ч. в офиса на организацията, който сенамира на ул.“Константин Фотинов“ №15.Очакваме ви!

Petya_

Клуб „Дебати“ отново в нашето

училище!

Специални благодарности Екипът на „Делта Те“ и всички ученици от 9-и и 11-и

клас изказват специални благодарности на господинДжамбов, който успя да стопли женското сърце на гос-пожица Нончева в голямото междучасие на 08.03. и такаспечели за цялата втора смяна намалени часове. Хвалана такива граждани!!!

Преди няколко седмици ведин петъчен ден, както всичкиот втората смяна усетихме и по-мирисахме, приключихме часо-вете с два по-рано. Непредвиденбонус - преждевременно се пръс-нахме по улици и кафенета. При-чината - всички я знаем, някои ве-че сигурно са забравили - едношкафче на втория етаж, едно отмногото еднакви, които самостопаните им успяват да отличат,имаше привилегията да гори.

Или, по-точно, да пуши, дими ипуфти така, че всички да го забе-лежат. Дори тези, които не бяха вблизост с него, които не видяхакое е, дори и от другата смяна -всички говореха за него. Шкаф-чето.

Толкова много дим. Целиятвтори етаж беше скрит под дим-на завеса. Хората, сякаш ощаст-ливени от шанса най-после даприложат на практика усвоеното„евакуиране“, къде в полустрой,

къде разлигавено, виейки катосирени от органично вещество,притичваха надолу по стълбите исе събираха на гроздове в двора.

Чу се слух, че димка билапусната в шкафчето и маратонкиимало вътре... Няколко кофи во-да угасили вътрешния плам заизвестност на отличилото сешкафче. В понеделник вториятетаж миришеше на боя и не личе-ше кой е Шкафът.

На страница 5

Гори, шкафче, гори

От страница 1Дима и Янислава се

представиха зашеметя-ващо. Но все пак, следповече от половин час,прекаран във взиманена крайно решение, жу-рито реши, че най- дос-тойни да представятБългария на финала насъстезанието в Лондонса Борис Ненчев от ЕГ„Пловдив“ и Боян Гера-симов от Американ-ския колеж, София.Борис успя да омаяпубликата и да полу-чи признанието и нагости, и участници.

С това гимназия-та ни се абонира запризови места на то-зи вид състезания.След миналогодиш-ния успех на Дими-тър от 12-д, тазгоди-шен наставник напредставителите отнашето училище,

под чиито инструкцииБорис успя да накарапубликата да му ръкоп-ляска цели пет минути,всеки следващ състеза-тел ще потръпва примисълта, че Пловдивще участва и догодина.Нека всички пожелаемна Борис да си прекараприятно във Великоб-ритания и да ни донесенещо, като се завърне!

За втора година...

Борис Ненчев наконкурса в София

Общи познати 26 април 2005 г. страница 4C M Y K

Интервю с Христо Бояджиев, 27-годишен, преподавателпо физика в ЕГ &Пловдив“

− Кога за пръв пътпрекрачихте прага натова училище?

− Беше доста отдав-на − като ученик през да-лечната 1991.

− Знаем, че госпо-жа Калева Ви е препо-давала по биология.Какви са впечатления-та Ви от нея?

− Да, тя ми препода-ваше една година − в 10клас. Впечатленията миса, предполагам, какви-то и вашите − положи-телни.

− С една дума (мо-же и с повече) г-жаКалева е:

− Интригуваща, об-щителна, контактна, нее стресираща − това по-мага да се разчупи ле-дът.

− Одобрявате лиматурите и смятатели, че трябва да имаосвобождаване за уче-ниците с висок успех?

− Ако са условие завлизане във ВУЗ, е на-истина необходимо. Да,

освобождаването вина-ги е стимул.

− Дразни ли Ви то-ва, че понякога учени-ците се обръщат къмВас на малко име?

− Това може да гово-ри за някаква близост,която на някакво другомясто (където не същес-твува отношението учи-тел-ученик) показва, чеотношенията са по-близки, по- приятелски,но когато представля-вам институция, е катоцяло проява на неуваже-ние. Трябва да има ня-каква официалност, товае въпрос на моралнинорми и схващания.

− Как избрахте учи-телската професия ис какво искате да се за-нимавате в бъдеще?

− Никога не съммислил, че мога да ста-на учител. Ние с физика-та се сблъскахме. Вина-ги съм искал да се зани-мавам с изследователс-ка работа. Занимание,което хем да е интерес-но, хем да трябва да сетърси нещо ново, раз-лично, но на този етаптова не е възможно вБългария. Аз съм човек,който е общителен ипопрището, което евен-туално трябва да търся,е свързано с комуника-

цията и общуването. Вмомента не си търся но-ва работа.

− Какво е за вас лю-бовта и влюбвал листе се?

− Аз съм на мнение,че гимназията е точнотомясто, когато човек из-питва първите си по- се-риозни чувства и севлюбва. И аз бях от тезихора, които съумяха даго направят, докато бяхаученици. Първата мипо-сериозна любов бе-ше с едно момиче отгимназията (по-малкаот мен). Любовта е не-що, което всеки човектрябва да изпита, нещосъществено и стойност-но, което не може прос-то да се опише с някол-ко думи, то трябва да сепреживее, да се почувст-ва.

− Един неудобенвъпрос: Кога загубихтедевствеността си?

− На вашата въз-раст, там някъде (краткапауза). Нито по-малък,нито по-голям, но не енужно да влизам в под-робности.

− Сексът за Вас е:− Необходимост, на

която трябва да се гледапо-сериозно, по-инфор-мирано.

− Вие сте:− Такъв за какъвто

ме мислите. − Учениците са:− Бъдещето на наци-

ята. − Доста често го-

ворите за филми, ки-номан ли сте?

− Не влизам точно вопределението киноман,не съм строго насочен ведна област, но във вся-ко нещо търся смисъла− това понякога ми пре-чи, по-многословен съми това донякъде ми съз-дава трудности.

− Имали ли сте до-машни любимци?

− Имал съм многопрез годините: кучета,рибки, папагали, морскисвинчета, но нямам дос-татъчно време да се гри-жа за тях.

− Защо си сложих-те обица и сменихте

имиджа? − Промяна трябваше

да направя, която бешесвързана с приключва-нето на една дълга връз-ка. Преди съм бил вина-ги праволинеен, не чесега не съм, и не че невъзприемам никаквиразлични неща, но смя-там, че човек трябва дасе научи да се адаптира,това говори доколко мо-же да пробие в живота ида се развие в бъдеще.

− Една интереснаистория за финал.

− Ами, катастрофи-рах с мотор преди годи-ни. Карах приятелкатаси на работа, тя работе-ше в Макдоналдс, та та-ка се случи нещастието,което имаше и психи-чески, и физически пос-ледствия, но този инци-дент остана назад въввремето.

Интервюто взеха: Мила 11е и Весела 11ж

„Любовта е нещо, което всекичовек трябва да изпита“

Познай кой е учителят, за когото уче-ниците са дали следните мнения, и отк-рий отговора в следващия брой на „ДелтаТе“!

Ето и загадката: (мненията са от ан-кета между учениците)

- много свестен човек и добър учител - изглежда малко объркан, но свестен -

еволюира в последно време. Важно е да имапрогрес в развитието и на учителите, а тойопределено има. Само да не забравя, че и тойе човек като нас и се налага да проявява раз-биране!

- трябва му една дъска на тесни и широкиредове и животът ни ще стане много по-ле-сен! Иначе малко се прави на властен, но аконе се заяждаш с него, ти оставя много свобо-да. Разбран учител е и не го ли предизвик-ваш, винаги ти влиза в положение.

- трябва да му сложат още 2-3 дъски, чеиначе трие дъската по три пъти на задача.Възможно е да има колебания във вестибу-ларния апарат − пише под сериозен ъгъл,иначе е пич.

- ами като учител със сигурност е по-доб-ре от някои други. Проблемът му е, че е мал-ко неориентиран. Трябва да обяснява матери-ала по по-разбираем начин!

- Преди година не можех да го гледам, носега като погледна назад, мога да кажа, че сепроменя в положителна посока. Все още севижда, че е неуверен в това, което прави(респективно в себе си). Колкото и „далеч“от нас да са, уроците по физика биха моглида станат много по-интересни, ако се поста-рае малко. А има и един голям плюс − всепак разликата в годините между него и уче-ниците не е толкова голяма, колкото междунас и повечето други учители.

Анкетата проведе: Деян 11 ж

Познавате ли ме?

От страница 1 Песните на Емил Ди-

митров проникват в душа-та, остават там, заключе-ни, пазени, топлещи.Емил Димитров си отиде сболка на 30.03.2005 годинав 11:20 часа. Отиде си сам,изоставен от тези, коитооще го обичат и винаги щего викат в съзнанията си -ще го пазят жив. Той почи-на, без да види знаците, чеоще живее в нас.

Емил Димитров ще севръща вечно в сърцата ничрез своите песни, своятабезгранична любов, чрезсвоята България! И ако внашата родина е ималозвезда, то това е била него-вата звезда, събирала хи-ляди хора с любов! Днесзвездата на Емил Димит-ров е на небето - единстве-

ната ярка звезда, чиято ме-лодия пази живи милионинадежди, милиони души!

Със страх да не говоряна някои по-млади читате-ли за непозната личност,пиша тези последни редо-ве. Надявам се болката даостане трайна в душите ни,защото тя винаги е по-яркаот еуфорията. Надявам сенякой ден с мъка и грехо-вен срам да разказваме надеца и внуци, че е живялтворец, будещ българско-то в нас всеки ден. „Моястрана“ е единствената пе-сен, изпята така, че да никара да се чувстваме наис-тина народ, наистина цяло.Много хора бяха в траур,много български сърца всеоще плачат, че си отидеедин Човек.

Камелия Петрова

Отиде си част от...

„В репертоара си той имаше още над 400 компо-зиции, от които 280 авторски: „Арлекино“ (даластарт на кариерата на Алла Пугачова), „Джулия“,„Ако си дал“, „Сбогом, Мария“, „Ела във София“, „Пе-сен за моята майка“, „Моряшко сбогом“, „Нашиятсигнал“ и бе продал 50 милиона плочи в цял свят. Презпоследните години той не се занимаваше активно смузика заради влошеното си здраве след прекаран ин-

султ, но бе постоянен обект на внимание от странана жълтата преса. Изнесъл е над 7000 концерта вразлични страни; има „златни“ и „сребърни“ плочи имножество международни отличия. Получавал е и ор-дени от Министерството на отбраната за мораленпринос в Българската армия. По случай 60-годишнияму юбилей беше награден с орден „Стара планина“(първа степен). (www.data.bg)

Моя странаКолко нощи аз не спах, колко друми извървях да се върна.Колко песни аз изпях, колко мъка изживях, да се върна. В мойта хубава страна майка,татко и жена да прегърна... Там, под родното небе, чака моето дете да се върна. Моя страна, моя България! Моя любов, моя България! Моя тъга, моя България, при теб ме връща вечно любовта! Даже нейде по света неизвестен да умра, ще се върна в мойта хубава страна и тревата, и пръстта да прегърна! Нека стана стръкче цвят, нека вятърът познат ме прегърне! Нека родните поля ме посрещнат с песента, щом се върна! Моя страна, моя България! Моя любов, моя България! Моя тъга, моя България, при теб ме връща вечно любовта! Моя страна, моя България! Моя прекрасна страна, ще се върна!!!

Всеки да бъде истински щастлив, да изживее един смислен живот!

Отвъд ЕГ „Пловдив“ 26 април 2005 г. страница 5

Защо да уча в Америка? Еми,просто американското образо-

вание е едно от най-добрите в це-лия свят за момента. Не случайноголяма част от Нобеловите награ-ди в последно време отиват вЩатски университети. Причинатае ясна: хората дават много пари заобразование и учените от цял святсе запътват натам. Условията вуниверситетите са много добри:огромна и поддържана материал-на база, отношение на студентикъм преподаватели от рода на 12-15:1 (вниманието, което получа-ват студентите, не може да сесравнява с това в България, къде-то понякога по 200 души са наб-лъскани в 1 аудитория и едвам ди-шат) и естествено - добрата фи-нансова помощ. Тук идва и следва-щият въпрос: Как се кандидатстватам? Съветвам да си зададете то-зи въпрос по-отрано, защото изис-кванията са доста сериозни. Спо-ред мен най-добре е човек даима ясна представа какво искада прави след завършването ощепрез лятната ваканция след 8миклас. Това е така, защото ако щекандидатствате в Америка, всякаваша стъпка от девети клас до

края трябва да бъде представенапред комисията по приема. С дру-ги думи, успехът от девети класдо първия срок на дванадесетиклас, резултатите от стандартизи-раните тестове, награди, есе ипрепоръки от двама учители.Оценките от училище (GPA) иг-раят изключително важна роля(в някои университети даже по-важна и от тестовете). Това е така,защото те показват възможности-те на кандидата да се справят снапрегната обстановка в учили-ще, която до голяма степен напо-добява тази в колежа. Много отучениците в ЕГ-то си мислят:Еми, ще изкарам 1500 на SAT ище ме приемат в Харвард, но садалеч от истината. Шефовете поприема се осланят най-вече на об-щата представа, която създаватдокументите кандидата, отколко-то на сухите цифри от изпитите.Надявам се, че някои няма да меразберат грешно. Изпитите сатвърде важни, но не са единстве-ният фактор (по-надолу ще станевъпрос). Тестовете са стандарти-зирани. Това ще рече, че предва-рително знаете на какъв материалще бъдете изпитвани и в какъв

формат ще е изпитът. Въпреки чевсеки е чувал за SAT и TOEFL, щеси позволя да спомена по нещо.TOEFL е изпит по английски зачужденци, а SAT - за американции е по английски и математика.SAT II проверява знанията ви поразличните предмети - химия, би-ология, математика, немски ит.н., като вие сами си избирате накакво да се явите. Обикновено по-хубавите университети искатTOEFL, SAT I и 3 SAT II. Пове-чето специалисти съветват изпи-тите да се вземат в реда TOEFL,SAT I и SAT II, но всеки може дапрецени за себе си как му е най-удобно. Макар и много хора да неса съгласни, според мен уроцитеза тези изпити (с изключение наесето в SAT I) са си чиста загубана време. Повтарям го за после-ден път: това са стандартизиранитестове, целият материал го има вучебниците. Наградите и извънк-ласната дейност оформят важначаст от вашия профил. Наградитемогат да бъдат от математическисъстезания, литературни конкур-си, олимпиади и т. н., стига даимате грамоти. С други думи, по-лезно е да се явявате на всякакви

конкурси, които се провеждат вБългария, защото награди от тяхмогат да ви отворят вратите намного места. Извънкласнатадейност - спорт, хоби, благотво-рителна дейност, също е доставажна. Ако се занимавате с ня-кой спорт и имате награди от ре-публикански първенства, можетеда подпомогнете приема си, катопопълните т.нар. RecruitmentForms на страниците на желанитеот вас университети. Участието вБЧК, засаждането на дръвчета сасамо пример за благотворителни-те дейности, които можете да из-вършвате. Всички университети-те искат Application Essay, коетосе представя с документите. В не-го кандидатът трябва да се поста-рае да покаже човека в себе си от-въд цифрите, дипломите и награ-дите. Ето например една тема,включена в т.нар. CommonApplication (общ формуляр закандидатстване, който се приемав над 200 колежа): Evaluate a sig-nificant experience, achievement,risk you have taken, or ethicaldilemma you have faced and itsimpact on you. Айде, чао и Godhelp you!

Кандидатстване в USA

От страница 3След ден-два заедно

с миризмата изветря испоменът за случката...или поне на пръв поглед.

Кой Го направи? То-ва е големият въпрос,който беше в главите навсички - на разотиващи-те се от пушещата сгра-да в петък, на учителите,които разсъждаваха „...ами еди-кой си... ами да... той ... не беше в час...може би“, на учениците,които любопитно под-питваха „... нещо не сели е чуло?“. Но никой неможе да бъде сигурен.Поправка. Само един.Или едни. Тези, които сарешили да станат ано-нимно известни. Каквали е тръпката да знаеш,че те търсят, че си вино-вен, че има какво да кри-еш.... да, носи... адрена-лин. Това не може да епросто начин да саботи-раш контролна... Реша-ваш да удариш някoго,който не може да изохкаи да ти отвърне. Така да-ваш изблик на желание-то си да се почувствашдързък и доминиращ, ноте е страх да срещнешравностоен.

Решаваш да посег-неш на неодушевенавещ (примерно шкафче).Дали така успяваш да сепочувстваш по-дързък идоминиращ и какъвто

друг искаш да се видиш(защото все има нещо,което се опитваш да по-чувстваш, като напра-виш такова нещо, то всенещо ти носи)? Но как-вито и да са мотивите натози евентуален диле-тант-терорист, ние мо-жем само да правимпредположения. Неговиса си - нека ги запази втайна заедно с името сии безликото си лице, за-мазано под пласт хаме-леонщина. То се откроитолкова, колкото и оно-ва шкафче, което отновое същото като другите.

„Ами ако пак се слу-чи“, си казаха много.Може би това, че го из-ричаме или изписваме,ще се стори неразумнона някои, сякаш го пре-дизвикваме. Нека отидапо-далеч и споменадруги всеизвестни ме-тоди за дребен и по-едър саботаж - като маяв тоалетната например.Може би ако наистинатова се повтори или до-ри успее да се потрети(ако случайно някой сеопиянява от американс-ки филми за серийниубийци), има шанс дастане част от училищ-ните легенди... Както ида е, основното в слу-чая никак не е наличие-то на нечия виновна са-моличност, а това, чеслучилото се може да

мине за дребен ванда-лизъм. Защото истинс-ките притеснения ид-ват, когато има какво даси спомняме.

Гори, шкафче, гориМирослав Пасков е

ученик на Ег-то,който миналатагодина спечели сти-пендия за едно-годишно обучение въвВеликобритания исега разказва първитеси впечатления.

Не се мина и седми-ца след моето присти-гане в Англия и дойдеред за вторачване в ча-

совника. То не че е ня-каква специална размя-на на погледи, нито пъкненужно намигване, а епросто времето, когатосъбираш в главата симинало и настояще и списеца вплиташ разсе-яни мисли в листа. Иако предишния път сепотих покрай идеята заначалото, то този път

съм си избрал вярата,защото тя идва винагислед него. Нека не гозабравяме. В Българиянещата започват с на-дежда, а тук с план. За-това и аз, неук, още не-дъгав, подхождах къмслучките с надежда, ате пък другите хора - сплан. Ето защо почтикато в плановите дър-жави тук всичко е преб-

роено, щамповано инагласено, трябва тисамо леко побутванепо руното, простете -рамото, за да поемеш вправилната посока илипък ако (O, боже!?) сисбъркал - да се завър-тиш кръгом на копито,да съжалиш и да блеешв хор със светците.Дойде ден, в който раз-

брах, че в уречен часще имам среща с пре-подобния на колежа.Тази среща била завсички нови нещо катостъпка към опознаванена светеца, пардон -отеца. Време изтече,кукувица кресна ми вглавата и да - познахте,часът на срещата уда-ри.

Всички нови тозипът бяхме в цивилнидрехи, едни усмихнати,рунтави, красиви. По-лучихме указания и спочуда узнахме, че ня-ма да се видим със све-щеника между стенитена нашата църква, а щеотидем до собственатаму кошара, извинете -къща. И то няма да сед-нем и със сдържан тонда говорим, а ще об-лизваме мазните сипръсти всред облаци отпушек сив. Бяхме по-канени на барбекю. Сагнешко и телешко ме-со - печено и нашето си- живо. Щом само стъ-пихме в брилянтния,добре поддържан попс-ки двор, ни посрещнаедно трътлесто човече,поздрави ни и ни под-кани да наквасим гър-лата си.

Следвапродължение...

Духовни овце П.П. Ако все пак ня-

кой реши да сподели каксе е забавлявал и е пос-ветил протестния си илиреволюционен акт на ба-ба си, на любимата сиучителка и т.н., или въ-обще ако иска да изложигледната си точка начастна терористична ор-

ганизация, която иска дапоеме отговорност заакта, може да ни пишена имейла или в кутиятадолу при входа.

Ако има повече отедин, който се чувствавиновен, готови сме даприемем повече от едноалтернативно предложе-ние.

26 април 2005 г. страница 6

Като изключим големия брой лю-бители на кафе, за останалите пи-

ещи (все още става дума за кафе)привлекателността е заключена в ле-гендите за качествата на кафето - съ-бужда, държи бодър, повдига тонуса,помага при мисловна дейност (тукбих могла надълго и широко да обяс-нявам какво е това животно), а в го-леми количества - превъзбужда илиубива (последното също може да бъ-де качество:)) Истината е, че за пове-чето хора е въпрос на нагласа - акоси убеден, че черният или зелениятчай имат същото действие, би се въз-хищавал на техния вкус и аромат.

Никак не ми се ще да оспорвамкачествата на кафето във вестник нагимназия, в която е пълно с неговивърли почитатели. Като една от тяхсе чувствам принудена да признаябезспорните плюсове на чернатагорчилка. Не отричам, че кофеинътне прощава (в позитивния смисъл -има ли въобще такъв? ), но не самнапълно убедена, че очарованието накафето се крие само в изброените до-тук неща.

...Може би кафето събира хора-та. Не става въпрос само за кафетосутрин/следобед/надвечер в запуше-но кафене с близки приятели на лаф-че или с компания полузаспали съу-

ченици преди контролно/през сво-бодния час/в междучасието ( или пъкв час)... Замисляли ли сме се за ог-ромния брой запознанства, случилисе случайно на безкрайно дългитеопашки пред кафе-машините? Няко-га, когато старата кафе-машина сто-еше самотна до безработния автоматза кондоми, опашката за кафе стига-ше опашката на ксерокса и предиз-викваше сблъсъци на интереси, а же-лаещите да минат се възмущавахагласно. Сега старата добра машинаси има компания и опашката е пре-

половена, защото едната половина еориентирана по посока на кабинетапо музика. Какво забелязваме, уче-ници? Опашката има константнадължина, независимо от посокатаси, от което си правим изводи за ней-ната същност. Предположението мие, че хората се трупат заради саматаопашка (един вид - отиваш на опаш-ката, защото знаеш, че някой ще бъ-де там). И до всички тези неща ни едовело кафето...

За цвят в редиците от ученици семярка и по някой преподавател, не-търпелив да утоли кофеиновата сижажда:)... Не че намеквам нещо... новсички сме еднакво жадни... всепак:) (Чувствам се длъжна да уточня,че тази загатната забележка от пред-пазливост е добила формата на код,но тя има за цел да удовлетвори пре-тенциите на някои любители:))

Ако кафето се пие заради ободря-ващите му свойства, то би следвалода има масова нужда от ободряване.Изключвам възможността ЕГ-то да е

събрало с конкурсен изпит всичкипоспаланковци, следователно причи-ната е в програмата на нашата иначетака прекрасна гимназия. Не вед-нъж идеята да се пренесем на палат-ки в безкрайната полска шир на ми-лия училищен двор е изглеждалапримамливо за всички нас (учители,ученици...). Просто има седмици, вкоито сънят за нас е само ... мит. Втакива седмици кафето добива осо-бено очарование...

Като за край е редно да обобщя:- кафето има неоспорими качест-

ва, но можем до безкрайност да спо-рим кои всъщност са те:) Съветвамви да пиете повече чай, да понамали-те кофеина, за да не си запушите ар-териите... пък и не винаги си струва20те стотинки:) И опитайте рецепти-те от стиховете

- заслужават си (за ваше улесне-ние нужните продукти са отбеляза-ни). Последно уточнение

- изследване от 1999 година нанемски психолози доказва, че бъбре-нето по време на почивките за кафеподобрява продуктивността и рабо-тата в екип:))))

Камелия ПЕТРОВА

Кафето и Ег-то - дълго-годишна връзка. В начало-то беше физическотопривличане, телеснатанаслада, която черпим отнего. После се появи и пла-тоничното в тази връзка -чисто духовното, чувстве-ността, която придружава-ше всяка глътка... Докатоедин ден се събудих и реших, чебез него не мога... ароматътму - така ободряващ; цветът -загорял и мургав (на свежкатран); вкусът- силен, но не-натрапчив... Беше завинаги вмен, във всеки мой ден... Защо?(попитах с очи, влажни катона алпийска крава:))

Към същността:

* * *В „Кафепоеми“ Пла-

мен Дойнов говори за „из-ваяната лекота на изкуст-вото да пиеш кафе“. Че-тейки малката му симпа-тична книжка, е невъз-

можно да не превърнеш пиене-то на следващото си кафе втържествен ритуал - „арис-тократично лек и възвишеновкусен“. И тъй като в забърза-ното ежедневие в ЕГ-то вечнопием на крак кафе с лъжичка(пакетче) захар и вмирисанасметана, ще ми се да се спремза миг и, пиейки следващото сикафе от машината, да се взремв това, което предлагат голе-мите черни очи на пластмасо-вите чаши :

РИО ГРАНДЕКафе, уиски, мед, сметана - и пулсира най-сладкото сърце на карнавала.Кафявото е златно! Всичко спира от тъмна страст и радостна премала пред тази малка тайна на всемира.

БЕЛЛА ИТАЛИЯ Кафе в прекипяла прегръдка с ликьор амарето,под шапка от бита сметана в екстаз...Какво става в чашата? Всички чуват морето,сякаш напуснало своя ренесансов атлас.Чуй, кипи Адриатика слънчева! Как да я спрем? С тънка тайна на тъмен и дъхав бадем.

Кафето и ЕГ-тоБOдилник

Когато превърнемудобството в удобнинякому простотии

Всеизвестно клишее,че всяко нещо си имадобри и лоши страни.Наистина в повечетослучаи е така. Да визи-раме т. нар. SMS-и.Несъмнено ползата от

тях е огромна, кой как-вото ще да говори.Особено пък за единученик - дручко си е,като тотално изпросте-еш, да драснеш някойред на прицел, на га-джето (или на друготогадже) и да се надявашна отговор, който ряд-

ко пристига, но... Немисля, че някой би от-рекъл безсъмнено ог-ромното им значение вобщуването между хо-рата днес, а особеноогромна е ролята им вживота на съвремен-ния тийнейджър (тазидума винаги съм я ха-ресвал особено много!). Реално погледнато,наистина е по-практич-но: по-евтино е, корес-понденцията ти не ста-ва обществено достоя-ние, опитвайки се дачуеш нещо в шумоте-вицата и дори крещей-ки в телефонната слу-шалка в неистов опитда проведеш разговораси (е, разбира се, вина-ги може да се намеринякой, който да типрoчете SMS-ите и даразтръби, както подо-бава, но това е другвъпрос...). Че са по-лезни - полезни са, двемнения няма. Но всяконещо, с което се злоу-

потребява, води до не-що... неприятно, да ре-чем... Както много отвас може би са забеля-зали, в българскотопублично пространст-во са се появили все-възможни игри, том-боли и всякакви подоб-ни глупости, чиятоединствена цел е да нисмучат парите...

Но все пак тези,които организиратигрите, си имат свое-то право и основанияда започнат да се за-нимават с това... Не-ка се замислим реал-но кой би се занима-вал с нещо (при товаявлението е масово),което не е печелив-шо? В България имапочва за развитие,има налице всичкифактори, необходимиза процъфтяванетона едно такова начи-нание, представлява-що просто узаконеноизсмукване на пари

SMS-итеЗамисляли ли сме се колко SMS игри ни заливат от телевизи-

онния екран. За отрицателно време се появиха стотици реклами,които ни приканват да се обадим и да отговорим на даден въпрос.Още по-безобразни и нагли са игрите за гласуване - като Ку-ку Ака-демията на Слави Трифонов например. Трудно е да се проумее как-во ни кара да пръскаме пари за петима певци, чиито съдби няматнищо общо с нас. Дори награда няма - какво печелим? Нищо. Състе-занието ще свърши и скоро вече никой няма да помни тези хора.За Евровизия да не говорим. Не стига, че песните не струваха, а ина всичкото отгоре,за да ни се подиграят съвсем,60 000 SMS -а из-пратиха на „престижния“ конкурс може би най-бездарната групас възможно най-глуповатата песен. Какво да кажем за игрите свъпроси - 1 SMS за регистрация, 1 за потвърждение, отговор напърви въпрос, на втори, трети и т.н. От 1 SMS-ите могат да ста-нат 10. Как умело биваме подвеждани! Не мислите ли !? Няма ор-ган, който да контролира SMS игрите. Няма предаване, което дане се похвали с такава. А това не е просто преджобване на сред-ностатистическия българин, който понякога едва свързва дватакрая и с удоволствие би опитал късмета си за един често непри-лично малък допълнителен доход,това си е направо грабеж посредбял ден. Всички си казваме: Защо не? Един SMS е 1.20 лв. - не е мно-го. Но то не е само една игра. Вече направо ни задушават с подоб-ни такива. А сега да помислим кой печели от тези SMS игри. Давземем например нашумелия „Вот на доверие“ и томболата за ха-мъра на вече пословичния Слави Трифонов. Дори и да е фрашкан спари , той не би дал тази толкова скъпа кола безвъзмездно. Колкострува един хамър? Сумата определено е космическа. Да си пред-ставим сега колко пари повече е получил нашият любим телеви-зионен водещ.Колко ли хора решиха да се пробват в играта? Хиля-ди. А за какво им е всъщност хамър - 99% от участниците щяхаведнага да го продадат, но спечелилият обяви, че ще си го кара насело! Може пък това да беше само за пред хората, все пак извес-тен стана човечецът - дори гостува в „Шоуто на Слави“! Една-единствена награда за хиляди участници, един печеливш и всичкиостанали с пръст в уста след голямото очакване. И така е в поч-ти всички SMS игри. Не казвайте, че не се чувствате прецакани!

Гергана ПЕТРОВА

БOдилник 26 април 2005 г. страница 7

и мозъци.... Какво ис-ка човек по принцип?Иска това, което няма,а българинът има нуж-да от вяра. Вяра, че всепак нещо ще се проме-ни. И тъй като това си езаложено в природатани, ние винаги искамепо-лесния начин, презпросото, да пробвам,пък може и да стане...И някои наистина вяр-ват на тези предавания,игри, на купищата лъ-жи и рекламни трикове,защото просто трябвада вярват в нещо. Ние,българите, имаме иоще една лоша черта(ох, де да беше самотая...) - прекалено лес-но се доверяваме (всич-ко е един порочен кръг- лъгани от едни, тър-сим надеждата придруги и се натъквамена нов, изливащ се по-ток измама...). Има инещо друго. Има неща,които могат да се оп-равдаят - човекът, кой-

то иска да спечели, виж-да това, което може даима, и играе за него.Добре, разбираемо е, ха-зартът съществува отнай- древни времена, нее нищо ново. Но едно немога да приема - да хар-чиш пари за нещо, коетонито пряко, нито по ка-къвто и да е начин, можеда те облагодетелства(българинът винаги си ебил материалист и такъвще си остане). Стававъпрос за едно предава-не, за една глупост впряк, преносен и всяка-къв друг смисъл. Гьоте еказал: Един човек най-добре можете да опреде-лите по това, на какво сесмее. Е, що за хора сатези, чието развлечениее да гледат идиотизма инеобузданата простотияна някакви жалки подо-бия на хора. Как можеГолемият брат, койтоникой никога не видя, даприбра двадесет пътиповече, отколкото събра

едно толкова доброна-мерено начинание -Българската Коледа,при положение, че няманищо по-благородно оттова, да помогнеш натози, който има нужда (ане да помагаме на тези,които и без това си иматмного, като им пълнимгушите с още и още...)Как искаме да проспери-раме като държава, дапросъществуваме катонация, като мислим са-мо за себе си или... ниедори и за себе си не мис-лим. Ама то и от многомислене май файда ня-ма... златната среда нилипсва. Не знам коя е тя,но съм сигурен в едно -докато се оставяме да ниманипулират по какъвтои да е начин, бъдеще занас няма да има, самопът назад... „Дозата пра-ви отровата“ (Парацелс)- от всичко по малко,малко, но достатъчно,това е златната среда...

Анонимно

Кафето. Кафето. Колко пъти наден го споменаваме в какви ли

не ситуации. „Айде на кафе!“ - та-къв възторжен призив можеш да сечуеш, че отправяш постоянно, безобаче да имаш предвид, че точно ка-фе ще се пие. И това на всички е яс-но. Когато няма какво да си кажат,близки и далечни оживено разиск-ват кой как го пие (неутрална тери-тория, нещо като темата за време-то). Кафето е добро оправдание даотложиш ученето, работата (Ей се-га, само да си изпия кафето...) да неоткажеш цигарите (Ама не мога дапия кафе, без да си запаля...) и таканататък.

Отдавна престанах да ги броя.Пия кафе редовно от ранна детскавъзраст - семейна традиция. Няманищо по-очукано и загоряло от же-лязната домашна кафеварка и нитоедни къщен предмет, който да оби-чам повече. Имам чувството, че дотакава степен съм сраснала с него,че мозъкът ми е обвит с прегорялфилтър, през който прецеждам поз-натите си и ги деля на групи споредотношението им към черната живо-кипяща напитка. Най-основно те би-ват кафе не-пиещи и пиещи. Първи-те или не понасят вкуса, или не ис-кат да се изнервят, или пък са нар-циси, които държат на прасковенияси тен : ). Другите, които го консу-мират, имат своите лагери, коитопостоянно обменят опит и впечат-ления.

Насладите, които кафето носи,са крайно различни. Към него могатда се добавят всевъзможни прахче-та, като основна цел си остава край-ният хедонизъм. От една страна имапоследователи на следобедното къ-

с оеспресос мед и ка-нела и смета-на и удоволст-вието от този че-рен миг. Късотоиталианско еспре-со носи несравни-мия с нищок о ф е и н о воргазъм втри глът-ки и сизаслужа-ва труда.(Защотохич не етолкова лес-но да наме-риш заведе-ние, където да ти сервират наистинахубаво кафе. И, повярвайте ми, имазначение дали ще пиеш Нова Брази-лия или Lavazza. (За неинформира-ните - Нова Бразилия е трабантът).

Напълно противоположно е усе-щането сутрин, породено от пурга-тивния ефект на горчивата канаШварц кафе (или още тъй наречена-та негърска пот, запазена марка наМакдоналдс и немско езичните ста-ни. В домашни условия се приготвяот малки машинки с хартиени фил-три и каничка от йенаглас).

Важен е не само начинът на при-готвяне, но и самото кафе. Италиан-ските марки са по-меки и ароматич-ни (Lavazza, Illy, Segafreddo). С доб-ри вкусови качества е и декофеини-раното кафе, така че за тези, коитоги е страх от сърцетуп или пък уми-рат да вдъхнат кафени пари след ве-черя, то е добър избор. Немските

марки кафе, като Якобс и други, сапо-кисели и по-жълтеникави. Грану-лираните варианти тип три-в-едноможе да са удобни, но кофеиновият

ми снобизъм не ми позво-лява да ги взема насериоз-но. Има и частни случаи, вкоито някои еретици на ди-ета консумират кафето съсзахарин, като го превръ-щат в нещо наистина гнус-но (Свиквало се било!!!),или ядат нескафе с лъжич-ка, докато се побъркват ня-кои вечери преди изпити -това всички сме го прави-ли), или пък го пият съссол за изтрезняване (амаче потрес, ужасно е, отро-ва, черна, черна!!!)... Анаскоро един приятел, чие-то име няма да спомена-вам, си поръча пред очитеми водка с кафе. Казах си -въпрос на вкус.

И за да завърша съкра-тения обзор върху кафени-те ми наблюдения, за про-токола ще кажа: Изказахсе. А на ценителите, коитознаят, че това е лъжа, щекажа само Ще се срещнемв някой милилитър, защо-

то ние никога няма да изчерпим те-мата.

Катерина Захариева

За кофеиновия снобизъм „И аз завинаги сродих се с тяхното семейство''

Кога хората престават да бъ-дат човеци и как отношениетокъм кучетата ни прави животни

Мерките за ограничаване брояна бездомните кучета са по-скоросадистични, отколкото такива, какви-то често са представяни да бъдат -хуманни. Oтношението към живот-ните е показател и за отношениятамежду хората. Какви по-хуманни ипо-резултатни мерки от прилага-ните досега могат да се предприе-мат? Въвеждането на система за ре-гистриране на домашните кучета(паспорт, микрочип...) дава възмож-ност, когато някое куче се озове наулицата, да бъде наказан собствени-кът, а не животното. Друго, което бимогло да се подобри, е изолаторът,където сега, засъжаление, ра-ботят хора, чия-то цел е далечеот хуманнотоотношение къмживотните. Мо-гат да се изгра-дят центрове пообщините, в чи-ято работа да севключват мест-ни ветеринари идоброволци-млади хора (това е намек). Многоважна функция на приютите за жи-вотни е намирането на нови собстве-ници, а в България тепърва трябва дасе създават условия за подобна ини-циатива. Освен това в детските гра-дини и началните училища трябва дасе работи за изграждане на хуманноотношение към животните. Такаваинициатива ще бъде приветствана отобразователните институции.

Отглеждане на животни в гра-довете: Важно е да се повиши култу-рата на собствениците на домашнилюбимци. Могат да се изградят зониза разходка на кучета и нормални ус-ловия, в които собствениците на жи-вотни ще могат да пътуват с тях вградския и междуградския транс-порт, да отсядат в хотели, почивнистанции и др. Трябва да се създадатслужби, които да санкционират не-добросъвестните собственици. Това едълъг процес, който може да достиг-не до успешен край само и единстве-но с толерантност и взаимно зачита-не, без крайни мнения и манипула-ции. В него трябва да участват всич-ки - медии (като „Делта те“ съсскромния си принос), общински слу-

жители, родите-ли, ученици.Предвиденитесредства от 520000 лв. за 2005 г.ще стигнат, акосе ангажират ин-телигентни, обу-чени, образовании най-вече моти-вирани хора. Дане пропускамешанса да научимедно цяло поко-ление на човеч-

ност! Нека не забравяме, че търсене-то на затрупани хора, на наркотици,помощ на слепи и възрастни хора иепилептици се извършва от специал-но обучени кучета. Ако някой имажеланието да подеме инициативатада състави подписка за участие в кам-панията, нека ни пише на e-mail:deltate@gmail.com или в пощенскатакутия на входа в училище. Благода-рим!

Нашите бездомни приятели

Творчество 26 април 2005 г. страница 8C M Y K

C M Y K

„Алилуя“ − пропищябудилникът на GSM-a. Тястреснато отвори очи.Нервно започна да търсителефона из леглото и ед-ва успя да го изключи втъмното. Много пъти бе-ше сънувала този сън, ноникога толкова ясно. Ня-колко минути стоя непод-вижно, загледана към про-зореца. След това рязко сеизправи и разтърка очи.Стисна главата си с ръце,сякаш да отпъди мислитеси. Погледът ӟ разсеяносе рееше из стаята. Извед-нъж той се спря на кален-дара на стената. 25 декем-ври. Тя не можеше да по-вярва на очите си. Най-сетне успя да разбере съняси. Беше дошло време даго направи. После се изкъ-па, облече белия си халати излезе от мрачния апар-тамент. Босите ӟ кракабавно и елегантно се дви-жеха нагоре по бетоннитестълби. Стигна до послед-ния етаж и отвори врата-та, водеща към покрива.Ослепителна светлинанахлу отвън и тя присвиочи. Никога светът не ӟ себеше струвал толкова све-тъл. Слънцето току-що бе

изгряло и лъчите му се от-разяваха в девствениясняг, навалял предната ве-чер. Хората още не се бя-ха събудили и не бяха ус-пели да потъпчат с мръс-ните си крака зимната кра-сота. Сутрешният вятърпогали още мократа ӟ ко-са. Но тя не почувствастуд. Всъщност отдавнасе бе научила изобщо дане чувства. Спокойно сеприближи към ръба напокрива. Беше като в без-тегловност. Осъзнаваше,че не тя е човекът, койтоще оправи нещата. Всъщ-ност знаеше, че дори и чо-век не беше.

Тя принадлежеше къмонази общност от неразб-рани, която останалитенаричаха луди, а тя −грешни ангели. Те бяханарушили правилата наСтраната на Щастието ибяха получили най-безми-лостното наказание − даживеят сред хора. Отлъ-чени, грешните ангели бя-ха принудени да се прими-

рят с жалката си съдба.Едни, от срам, криеха

крилете си под дрехите.Други позволяваха на об-ществото да им ги отскуб-не и се опитваха да се дър-жат „нормално“. Ала ра-ните по гърбовете им ни-кога не зарастваха. А тези,които не се страхуваха далетят свободно, хоратазатваряха там, където неможеше да ги види никой.Хвърляха ги в клетки и гиоставяха отчаяно да себлъскат в стените, опит-вайки се да полетят. Аго-нията отнемаше образитеи телата им, но те не се от-казваха. През малкитепрозорци се взираха в не-бето и мечтаеха за вол-ност. Страданията си те

наричаха изкупление.Тя беше изтърпяла

своето наказание и сегабеше време да се върнеобратно. Пристъпи къмръба и затвори очи. Из-веднъж въздухът затрептяи една бяла сянка преминапокрай нея. Тя се обърна ивидя един снежнобял гъ-лъб. Това беше знакът итя го разпозна. Усмихнаму се и го погали. Послетой отлетя, а погледът ӟго изпращаше. Накрая отптицата остана само мал-ка изчезваща светлинка,която проблесна за пос-ледно и потъна в небето.

Тя погледна към ули-цата. Всичко беше толко-ва странно. Искаше даотиде горе, но трябвашеда тръгне надолу. Защогълъбът не я взе със себеси? Може би искаше тясама да отиде при него.Защо пътят за нагоре е на-долу? Може би това беше

просто формалност. Едноот поредните безумствана живота. А може би ипоследното. Защо улица-та започна да и изглеждаотблъскваща, а небето −така привличащо и жела-но? Може би и тя катовсички останали беше севзирала само в улицата, адосега не беше съзиралаистинската прелест. Нотова нямаше да продъл-жава повече. Тя отвратеноизвърна глава и устремипоглед към слънцето.Стъпалата ӟ се отпуснаха,тялото ӟ се наклони надо-лу, клепачите ӟ се притво-риха. В първия моментизпита... Страх? Нетърпе-ние? Щастие? Беше заб-равила значението на тезидуми. Но пък и какво лизначение имаше как сечувстваше всъщност.

Отвори очи. Погледнанебето, а видя него. Плахопротегна ръка да го докос-не. Още малко и отновощяха да са заедно, кактокато деца. Само още мал-ко. Той ӟ беше обещал ви-наги да е с нея, но прекале-но рано отиде горе. Бешеӟ казал, че винаги ще яподкрепя, а я остави вмрак, когато тя най-многоимаше нужда от него. Тойӟ беше обещал да я пази,защото знаеше, че дориангелите имат нужда отзакрилник, дори грешнитеангели. Но това вече няма-ше значение. Те щяха от-ново да са заедно във веч-ността. А там нищо не мо-жеше да ги раздели.

Той ӟ се усмихваше. Тясъщо. Една последна ус-мивка и...

„Алилуя“ − пропищябудилникът на GSM-a.Тястреснато отвори очи.

И.П.

Сън

Посветено на всичкигрешни ангели

Несъвършен сонетВсичко бих пожертвал и то за теб, за твоята любов - пролетния цвят; за погледа - колесницата на Феб; за целувка - целия прекрасен свят! Защо са есенният пурпур-злато, пухкавият сняг, зимният кристал, кървавият залез и всичко свято? За теб само всички тях аз бих ги дал! Но ти за друго радостно копнееш - за брада, но не на твоето лице, щом го видиш - сияеш и се смееш и не помисляш за моето сърце! Вземи ти всичко, дори и пролетта -нека да остане само любовта...

13.04.2003г.Играчът на стъклени перли

„L'Empire des Lumieres“ - Magritte

БуряПочувствай ветрения зов и във въздуха дъждовните целувки послушай тихата облачна любов в локвите веселите песъчинки.

Погледай падналите есенни листа в златистия им нежен цвят почувствай приказната красота в бушуващия бесен свят.

Погалвай слънчевите стихнали лъчидокосващи тъй нежно твоята плът погледай жално-черните очи на кучето подгизнало в дъжда.

Усмивката ведра ти му подари подай му своя къшей хляб Поискай то да те благослови с неговото тъжно „Джаф!“

Погледай тъжното небе неговата сива мощ протегни към него двете си ръце дъжда почувствай и поискай още!

попивай лудата игра на земни и неземни сили на вятъра сред капчици вода тъгата от очите ти измили.

Почувствай ветрения зов обичай хилядите капчици игриви подишай облачната им любов попий дъждовните им сили!

Радослав МИХОВ

ПОЕЗИЯ ПОЕЗИЯ

„Tree with Crows“ - Friedrich

„Puberty“ - Munch

Творчество 26 април 2005 г. страница 9C M Y K

C M Y K

Есенен дъждЛеко пак затрептяват листата, В сън унесени тихо шептят, Леден дъх гали нежно душата И спомени сякаш и носи отвъд.

Леко присядам, все тъй уморена, С поглед разсеян надлъж. После се ослушвам − за миг натъжена, И слушам първите капчици дъжд.

Мълчалива болка в мен се прокрадва И ето сърцето кърви. Към себе си силно пак се притискам. И тихо се тихо, ронят сълзи.

Неспирно се гонят и нежно горят, Две очи пак към мен се обръщат, Две светлинки в мене горят.

Маргарита ПЕЕВА

� � �

Той е до мен. В същото легло, под съща-та завивка. А аз съм сама. ПӖ сама от всяко-га... Усещам горещото му тяло, а треперя.Самотно и пусто е в душата ми. Вее хлад.

Навява тъжни спомени за отминали дни. Две солени съл-зи...

Студено е.Страх ме е.Горещата му ръка гали тялото ми. В мрака усещам

дъха му. Целувки, докосвания... темпото се ускорява.След миг отново лежим. Уморени. Отпускам глава

на гърдите му. Но колкото и да напрягам слуха си, не мо-га да чуя ритъма на сърцето му. То бие за друга...

Чувствам се жалка, нищожна, мъничка, съвсем самана този свят.

„Спиш ли?“ Мълчание. Притискам се по-близо до не-го. Но той е някъде далече, далече.

Есенният вятър подмята пожълтелите и изсъхналилиста из въздуха. Тъмният му силует се разтапя в мъгла-та.

Връщам се в леглото. То все още ухае на него. Зара-вям глава във възглавницата и усещам как мракът мепоглъща. Огромната Вселена разтваря обятията си и азсе губя в нея.

Гола.Малка.Сама...Отварям очи. Той гали гърдите ми. Целува ме. И

всичко отново се повтаря. Сякаш съдбата се присмива влицето ми „Не ставаш за любов!“...

Петя МИТЕВА

Ти си...Ти си крехко цвете посред зима, в свят пълен със безизразни Лица. Ти си нежен звук от рима, чут във шепота на група от деца.

Ти си ярък цвят от приказна картина,тънко доловим, но прелестно красив.Ти си шепа пръст във моята градина,прашинка жива в свят от хора сив.

Ти си пламък светъл във камина,въглен жарък, болезнено червен. Ти помагаш ми да не изстина, ти си мойто слънце всеки ден.

Ти си летен облак в небесата, незаменима част от моята душа. Ти си пойна птичка в синевата, израз на тайни чувства и съдба.

За нея...За миг я зърнах и застинах пленен, светът ми просто се преобърна. Милиони чувства събуди тя в мен, като че ли любовта се завърна.

Тя изглеждаше нежна и уморена, красива и крехка, макар и далечна.Беше просто прекрасна, ненараненакато цъфнало цвете във зима вечна.

Споменът е леко, неясно мъглив и същевременно ярък като зората.Планински извор на сила, игрив, като свеж дъх, взет от гората.

През месец два се сещам за онзи ден,усмихвам се, усещам с какво съм дарен.

Ивайло ВАСИЛЕВ

Пирон в Филия Хляб Намерили Във някакво Градче Казаха вчера По телевизора. Изпекли Го И тъй го Продали. Попаднал на Него Някой Човек - Така бе Бе деня На Неговия Живот- Показаха Го по Телевизора. Мерна го Камерата На равно С ръждясал Пирон- Случайно Попаднали Някак във Кадър.

Обелена е Стената Пред моите Очи. Тази сутрин Не ще се Събудя. Пеперуда От пръснати Вени Пърха На лявата Ми ръка. Когато Стисна Зъби, Аз забравих Да кажа „Стига“. Сега не Мога да Си припомня Неговите Очи- И обелвам Поглед Да търся Вчера. А пеперудата Пърха На лявата Ми ръка- Тя е негова Дъщеря.

През утрото Стомахът Живее Собствен Живот- Съм кълбо От месо - Увито връз Него. 'Найлонът' Сервира Спиртни Мечти и Сутрин Ги прави На топка. А утрото e В Кутия- Там дреме Мечта: До другата Спиртна Луна.

Болницата Срещу Прозореца Е голяма Сграда. Няколко Прозореца Дрънчат Слънчево Отдалече. Долу Се разбива Бурно Море От трева. А там На перваза Заслепен Гмуркач Мечтае За скока.

Пирони от трева

Катерина ЗАХАРИЕВА

ПОЕЗ

ИЯ

ПОЕЗ

ИЯ

„Freundschaft 1912“ - Schile

� � �

Боли ме, как в тези празни очи любов не се роди, боли ме, как в това пусто сърце страстта умря вече, гледам, а празнотата сякаш и мен безмълвно ме покори! и пак самотата ме прегръща, а ти си далече,

Защо ?... питам се и сякаш уморен пак заспивам, Къде си? Когато те искам до мен, прости ми, отново съм сам, без топлина неизбежно унивам, ела.. спаси ме... дай ми пак светлината, помни ме...

Владо от 11е„Vampire“-Munch

„Birthday“ - Chagall

ПОЕЗИЯ ПОЕЗИЯ

Под кръста - за секса и любовта 26 април 2005 г. страница 10

Любов? Амбиция? Звучатли ти познато? Да! Мно-

го хора от ЕГ-то се опитватнякак си да ги съчетаят -трудна задача. Наистинапонякога ми се вижда не-възможно да отделя времеи за двете. Защо е така... За-белязали ли сте, че ние,учениците на ЕГ-то, имамеедно особено самочувст-вие, че сме нещо повече отостаналите, които учат впосредствени училища катоБлагоев, Симеон Велики идр.? (Не ми противоречете!Знам, че дълбоко в себе систе съгласни с мен.) Далитова се дължи на наистинапо-високото ни ниво на ин-телигентност или на нещодруго? Факт е, че ние изкар-ваме по-високи оценки (я сиспомнете колко човека отвашия клас взимат стипен-дия, а?), макар че сме под-ложени на по-високи изиск-вания и натиск отвсякъде.Може би всъщност не смепо-умни. Оценките не вина-ги са мерило за интелигент-ност. По-скоро за нещодруго. Шестиците не падатот небето, ако човек не ра-боти за тях, колкото и инте-лигентен да е той, тоест аконе си използва пипето попредназначение. Ние гоправим. Това ни отличаваот останалите ученици всредните училища - целеус-тремени сме. Знаем каквоискаме да постигнем в жи-вота и че затова ни трябва,ако не добро образование,то поне добра диплома. Исе стремим към тази цел ка-то стъпало към по-ната-тъшното ни израстване -професионално и каквото ида било друго.

С други думи - амбици-озни сме (или поне нашитеродители са, но нека да го-

ворим само за първия слу-чай, когато изборът е изця-ло наш). Тази амбиция никара да ценим всяка еднаоценка, защото те са гра-дивните камъни на цялост-ния успех от дипломатаслед 12 клас. И така, колко-то и неприятно да ни е, ся-даме и учим за контролнатапо физика, защото еднаевентуална двойка не ни ус-тройва. Само не ме разби-райте погрешно - думата

зубар тук няма място. Танима ние не можем да се за-бавляваме? Напротив - среднас има страхотни купон-джии. Но те са купонджиисамо след като са си свър-шили работата докрай. Ко-га е това време, питаш? По-някога ми се струва, че и 50часа на денонощие няма даса ми достатъчни за всичко,което ме очаква да го свър-ша. В такива моменти етрудно да избереш между

учебника (страхотна компа-ния, няма що!) и някоякръчма с приятели. Или пъктиха вечер, прекарана с лю-бимия човек... Ще кажете:Кой има време за любов вднешно време? А трябвада има! Може ли амбициятада убие всичко човешко внас и да ни направи машиниза успех? Всъщност, то то-ва дори няма да е успех.Милиарди долари, шезлонгна прага на собствената микъща на най-скъпия плажвъв Флорида, аз лежа, пиякоктейлче, а до мен е...празно! Не, мерси! И всепак ако можеше... Можели? Всеки, който се опитвада води нормална връзка(става въпрос за минимумтри месеца) и в същото вре-ме да се показва на ниво вучилище, знае за какво го-воря. Какво избирате, кога-то точно на рождения денна гаджето се оказва, че ут-ре имате изключителноважно контролно, от коетозависи срочната или доригодишната ви оценка? Щекажете ли „майната ӟ наоценката“ или пък ще сеопитате някак си спокойнои със самообладание даобясните на любимия, че еизбрал грешен момент засвоя рожден ден? Труденизбор, а? Оценката не е заизпускане, но прияте-лят/приятелката едва ли ще

е на същото мнение (че еизбрал(а) грешен моментда се роди). Ако случайносе предадете и решите всепак да прекарате времето сис любимия, а пък за конт-ролното да попреговорите вдаскало, да попрепишетеоттук-оттам, също не е лес-но. Оказва се, че един рож-ден ден може да бъде ис-тински кошмар, когато презцялото време си мислишкак той ще е причината затоталния ти провал в живо-та.

По-лошото е, когатоприятелят/приятелката е отдруго училище и не прес-ледва амбиция като теб. То-гава е много трудно да муобясниш, че дори двата пъ-ти в седмицата, които севиждате, са си ужасно мно-го време, прекарано заедно,което е взето от така ценно-то време за учене или учас-тване в някое извънкласнозанятие. И започват еднисърдения, едни скандали...„Ти не ми обръщаш доста-тъчно внимание!“. „Ти неме обичаш! Ако ме обича-ше, щеше да зарежеш уче-нето заради мен!“, и таканататък. Сега вече и уче-нето присяда. Седнеш и сеопиташ да се съсредото-чиш, но измъченият погледна любимия не те оставя намира. Все пак го обичаш.Защо той не може да разбе-ре колко си зает и как пра-виш всичко възможно да сипо-често с него (е, не по-често от допустимото, раз-бира се)?! Сякаш си изпра-вен на кръстопът и изходняма. Да ги съчетаеш дос-татъчно пълноценно и две-те - е просто невъзможно.Трябва да избереш:

- любов и малък шанс дате приемат в Harvard или

- много учене и тоталноусамотение, което води доразни болести (като шизоф-рения и други подобни).

Ужасна дилема! Ако мо-жеше гаджето да разбере...щеше да е толкова по-леснои по-хубаво! Да можеше,ама не може, защото не учив ЕГ „Пловдив“ и не е обсе-бено от амбиции да покоря-ва света. И така, между лю-бовта и амбицията, минаватпетте ни години в гимнази-ята, за които после ще сиспомняме с копнеж, но за-сега така ни измъчват итормозят. А сега да си на-пиша есето по английски,пък приятелят ми... той щеразбере (надеждата умирапоследна)! Довечера ще мусе умилквам по-настоятел-но и всичко ще е ОК. Додругия път, когато няма дамога да му отделя повечеот 5 минути в рамките надве денонощия.

Petya_

Между любовта и амбицията

� Дължината на отпуснатия пенисварира между 8,5 и 10,5 см или средно тяе 9,5-10 см.

� Средната обиколка на пениса верекция е 10 см.

� Пейрониевата болест е състояние,при което стволът на пениса е винагинаклонен под ъгъл. Това затруднява по-ловото сношение и го прави болезнено.

� В някои индуистки секти първо-родните дъщери при навлизането в пу-бертета били давани на храма, за да слу-жат като секспартньорки на боговете.Смятало се, че те били превъплъщениена богинята Дева Даси. Безплодните же-ни също предлагали услугите си в храмас надеждата да забременеят. Храмовиятсекс се смятал за стриктно религиозенобред и се предполагало, че от него не сеизвлича никаква плътска наслада.

� Жестът с изпънатия среден пръстбил познат на древните римляни катоdigitus impudicus или „пръст, който не сесрамува“.

� През средните векове на жените смензис не било разрешавано да влизат вцърква или пък да сервират месо и някоидруги храни. Смятало се, че ако жени втакова състояние се докоснат до храна,тя щяла да се омърси или развали. Тазизабрана съществува и до ден днешен внякои изостанали общности.

� Богатите римляни често запазвалинякое предпочитано от тях дете роб засексуалните си щения.

� Често срещащите се описания вгръцката поезия на пози, които подсказ-ват за анален секс, доказват, че това би-ла предпочитана практика както за хомо-сексуалното така и за хетеросексуалнотосношение.

� Хората от либерийското племе по-ро имали обичая да разменят обрязанияв пубертета препуциум на момчето сре-щу изрязания клитор и малките срамниустни на момичето. Тази ритуална цере-мония включвала също сготвянето иизяждането на разменените части.

� Содомията била обичайна практи-ка сред мъжете от племето кераки в Но-ва Гвинея. От всички момчета се изиск-вало при навлизането им в пубертета дапреминат едногодишен период на упраж-няване в анален и орален секс. Чак следтова се разрешавало да участват в цере-монията за посвещаването им в групатана мъжете. Хората от това племе мисле-ли, че е необходимо момчетата да прие-мат семето на зрели, опитни воини, за дамогат те също да станат такива мъже.Смятало се, че ако не получат такаваподготовка, ще останат дребни, немощ-ни и непълноценни.

� В някои райони на Филипините еприето майките да милват децата си пополовите органи, за да ги успокоят, кога-то са раздразнителни и плачат.

Знаете ли, че...

Представете си след-ната картинка: на-

вън е красив пролетен(майски) петък, дърве-тата са зелени, птички-те пеят... С други ду-ми, пролетта е дошла!Вие, от своя страна, сиседите в стаята и (не)слушате учителя (вкрая на краищата, неви изпитва вас, я). От-дали сте се на типич-ния пролетен мързел -погледът ви е зареяннавън, а из съзнаниетови препускат прелест-ни картини на предсто-ящия нощен купон сприятелите... или самос един/една приятел/каот срещуположнияпол. Въобще - идилия!И докато наблюдаватеприродата, изведнъжвниманието ви е прив-лечено от един неинкомпонент - козите(или кравите, или идвете - то т'ва са ня-колко компонента, амакарай). Ех, мила роднагледка! Внимателно

проследявате какте се движат бав-но и царствено изу ч и л и щ н и т етревни площи иневъзмутимо па-сат училищнатасобственост. Нече ми е толковаза тревата, амапринципът е ва-жен! В подобнаситуация учени-ците имат някол-ко избора. Пър-вият е да продъл-жат да зяпат отс-трани. Вторият е да сиполафят с пъдаря - ед-на без капчица (амасъвсем малка) съмне-ние високоинтелигент-на, забавна и образова-на натура. Третият ва-риант - моят, така да секаже, „фаворит“ - е дасе сприятелят със са-мите преживни живот-ни. Нима има нещо по-хубаво от това да да-деш малко трева на ня-коя крава, да поглед-неш в красивите ӟ дъл-

боки кравешки очи и данаблюдаваш как дъвче,докато разсъждава наде к з и с т е н ц и а л н и т епроблеми на битието!Е, т`ва е то природо-любие! Пък после еко-лозите нека си викат,че модерното общест-во се отдалечава отприродата! Лично азимам дълбоката вът-решна убеденост, че вЕвропейския съюз щени посрещнат с отво-рени обятия зарадиекологичното ни мис-

лене. Ми да - къде дру-гаде в цивилизованиясвят не хората живеятсред живата природа, аживата природа живеесред хората? - „Само унас“ е отговорът. Самоу нас преживни живот-ни могат да се разхож-дат из големите градо-ве - те са лицето нипред света. Само у наскаруците могат да сасъщо толкова обичай-на гледка по улиците,както са движещите сеавтобуси в Англия, да

речем. М-да, единение-то с природата е хуба-во нещо. Предлагам даплагиатстваме отпрословутата рекламаи в чест на влизанетони в ЕС да сложим ка-то мото заветните ду-ми: „Ах, понякога мисе иска и аз да съм кра-ва!“. А! Но какво е то-ва? Нима виждам средвас хора, които гледатнегативно на нещата?!Вие не знаете к`во еоптимизъм, бе! Бивали така? К'ъв е тоя пе-симизъм? След козите,оставали продукти наметаболизма им и по-точно на отделителна-та им система, извест-ни по народному като„барабонки“. И т`вабило нехигиенично,моля ви се! „Барабон-ките“ какво са? - По-тенциален хумус. Дър-ветата без хумус могатли? - Не. Ние можемли да живеем без дър-ветата? - Не. Значидърветата не могат безхумус, т. е. без бара-бонки, а ние не можембез дърветата. Следо-

вателно, барабонкитеса полезни. И още не-що. Вместо да се пла-ща на градинари, можеда се пускат по някол-ко добичета. Така хемтревата ще е като око-сена, хем храстите щеса като окастрени. Апък козите са и всеяд-ни. Т.е. покрай друготомогат да опоскат ичаст от отпадъците(създадени не без на-шето дейно участие,ако трябва да сме док-рай честни). Така седин куршум - четиризаека: хумус, окосенатрева, окастрени храс-ти и по-чист двор. Бъл-гария е бедна страна ине бива да пилеем ес-тествените си ресурси.Пък нима можем даискаме от изтощенитеот тежката работа слу-жители на Общинскаполиция да гонят разнипъдари там! Да не елесно да ходиш цялден от лавка до лавка?И тъй, заедно с крави-те и козите, напред!Към светлото бъдеще!

Ник 11е

School Lifestyle 26 април 2005 г. страница 11

За кравите, козите, училището и още нещо...

50 мл светъл ром (най-добре HAVANACLUB, BACARDI също става)

листенца свежа мента 1/2 сок от лайм ( зелен лимон ) 2 капки ANGOSTURA BITTER 15 мл захарен сироп газирана водаВъв висока чаша стрийте ментата със со-

ка на изстискания лимон и със захарния сироп.Сложете много лед (все пак е разхлаждащкоктейл) и тогава налейте ромa и ANGOSTU-RA BITTER. Напълнете чашата с газирана во-да. Разбъркайте!!! Не правете грешката да сиприготвите MOJITO с шейкър :) Наздраве :)

Пламена Бучакова, 11Д

Мохито

От страница 1Там доста уклончиво му отгово-

риха, че забрана не съществува, новсе пак профилът на гимназията еезиков и се ПРЕДПОЛАГА (бел. а.доста неоснователно), че ученицитене се готвят допълнително по дру-гите предмети, преди да станат 12клас. Странно! Това предположениедоста явно контрастира с дългого-дишните успехи на нашите възпита-ници (и то не само от 12 клас) поматематика, биология, химия, геог-рафия. Представители от инспекто-рата споделиха също, че не е реалноучастниците по който и да е пред-

мет от ЕГ-то да са толкова, колкотоса от всички други училища, взетизаедно. Учителите от гимназиятакоментират, че явно на някого му сее досвидяло мизерното заплащане,което трябва да получат проверите-лите. Преподавателите, показалитова мнение, изявиха желанието сида проверяват олимпиадите без въз-награждение, но това не било редно!Жалко, че толкова хора бяха ощете-ни тази година. Да се надяваме, чена следващите олимпиади този аб-сурд няма да се повтори и ще бъдеспазен олимпийският принцип!

Petya_ & Nick

Ако ти се ходи на олимпиада...

„Преписвай когато можеш, но гле-дай да не те хванат“ - на тази 11-та бо-жия заповед се осланя разумът ти в нап-регнатото ученическо ежедневие иединственото, което ти идва на ум пре-ди контролна е просто да седнеш за час,час и половина, да наджаскаш нужнитезнания на няколко листчета и да легнешда спиш спокойно!... Блажено удоволс-твие!!!... А как става тази дейност щепопиташ ти! Лесно, читателю, лесно...

Първият и най-разпространен ме-тод е така нареченото „съседско пре-писване“. За тази цел са ти нужни: пър-во - съученик(по възможност да е по-умен от теб), с който предварително дасте се уговорили как да извършите тази„неморална“ дейност! Внимавайте!Партньорът ви трябва да е същата гру-па като вас! Ако се случи така, че той ес различен тест, помолете съсед да сиразмените листовете. Оттук нататъкнещата са прости: надничайте внима-телно и преписвайте спокойно! Тозиметод е неприложим при писане на есе-та и съчинения!

Друг много разпространен метод еправенето на пищови, пушки, узита,гранатомети и др. Същността на тозиметод е в изготвянето на малки(или

малко по-големи) листчета хартия, из-писани с информацията, която ще ви енужна. Най-добрите пищови се правятна компютър с шрифт на текста с раз-мер 4-6 и фонт за предпочитане TimesNew Roman. После така изготвените„огнестрелни оръжия“ се принтират исе обсъжда стратегия за тяхното изпол-зване! Има хиляди решения на тозипроблем - може да пъхнеш тези безцен-ни листчета по джобовете си, шапкатаси, във вътрешността на шишета отМинерална вода или Кола(поставяш гивътре в шишето точно от опаковатастрана на етикета така че когато се пог-леднат под ъгъл от към гърлото на бу-тилката те се виждат идеално) и т. н.Когато дойде подходящият момент,пищовите се вадят и се преписва от тях.

Развиват се начините за "high-techпреписването". Имаш GSM - идеално!Наблъскай в 2-3 SMS съобщения нуж-ното и когато му дойде времето, се нап-рави, че уж пресмяташ нещо на калку-латора или че някой те дразни с безб-ройните си „стрели“, и се осведоми снужната информация! Има и по-модерни техники. Например Mp3-Player.

Аз, Моя милост и ПРЕПИСВАНЕТО

Изглед към дворана училището ни

Накрая бих споменал някои неща, които не са за пренебрегване: 1)Никога не зяпай учителя за повече от 2-3 секунди в интервал от 5-6 ми-нути, докато преписваш!; 2) Не се фукай пред приятелите си прекале-но много, защото те могат да решат да те издадат или да използваттвоите методи!; 3) Не се самозалъгвай, че си най-добрият преписвач!

Владо 11Е

Палачинка „Вилхелм“ 26 април 2005 г. страница 12От страница 1Започналото учуд-

ващо точно в 10:00 ч.представление свършис песента Heaven в13.30. Явно желаещи-те да участват са билиизвънредно много. Подумите на госпожаДинчева: „имашемного желаещи, та-лантливи, въодуше-вени. Нека да има всеповече“. Първиятскеч, който видяхме,беше на 11-ж клас. Тепредставиха „Алиса вСтраната на реклами-те“ - една наистинастранна версия, в коя-то Алиса странства отреклама в реклама, до-като накрая не се събу-ди.

Най-голямо учас-тие взеха деветоклас-ниците. Пиесата на 9-дклас „Модерната вер-сия на Червената шап-чица“ беше една неве-роятна смесица от анг-лийски псувни, бой,викове и металски дре-хи. Макар че започнасравнително добре, за-върши катастрофалносъс счупването на би-рена бутилка за най-голям ужас на следва-щите изпълнителки,които трябваше да об-ходят сцената боси!Този танц бе част отпредставянето на от-къс от Омировата„Илиада“.

След 9 клас сцена-та бе превзета от десе-токласници, които пъкизиграха откъси от„Хамлет“, „Дон Ки-хот“ и „Тартюф“, къденеопитно, къде не чактолкова. Специалновнимание заслужаватактьорите от послед-ната пиеска от пореди-цата, които с многодобро сценично при-съствие изпълнихасвоята част, макар ипо оригиналния текстна произведението.

След това послед-ваха сцени от „Кръст-никът“ и „Шрек“ отно-во на деветокласници.Но това, което заслу-жава по-голямо вни-мание, е представено-то от 10-г училище (номай не беше нашето) сглавни действащи ли-ца учителят по литера-тура и Тъпанчев. Закулминация се насла-дихме на творениетона сборна формация от11 клас, която изиграсвоята версия на ситу-ацията в училище. Ос-новният акцент бешевърху разделението нагрупички, а овациитеобра Виталия, която сепояви в образа на хипии призова към мир. Назвуците на песента от„Приятели“ всички сепрегърнаха сърдечно и

разчувстваха публика-та. На тази мелодиязавърши и цялотопредставление. Освенпиесите, разбира се,имаше и музикалниизпълнения. Пяха исвириха много талант-ливи наши съученицикато Таня Боева, ПетяМъглева, Дима от 12клас, а също пианист-ката Лора от 8-д иЯвор, който, макар изавършил вече, за по-реден път ни зарадва сизключително майс-торското си свирене накитара.

Всичко е добре, ко-гато свършва добре.Имаше малки пробле-ми с техниката и ог-ромни бели петнамежду отделните из-пълнители, но товаможе да се преглътне,защото в крайна смет-ка всички си тръгнахадоволни.

Петя МИТЕВА

Знаете ли кой е Майкъл Мур? Ако не − то по-не „Фаренхайт 9/11“ ви звучи познато. Филмътразгневи много хора отвъд океана с безмилостна-та си критика по отношение външната политикатана САЩ и по-специално войната в Ирак, като съ-щевременно разкри икономическите връзки на се-мейство Буш с роднини на враг номер едно наАмерика − Осама бин Ладен. И не само зарадискандалите около него, но и поради неповторимиястил на Майкъл Мур със своите $22 млн. прихо-ди само през първия уикенд филмът се превърнав най-касовия документален филм в историята,като измести от първото място не друг, а предиш-ния филм на Мур, носителя на Оскар „Боулинг вКолумбин“. „Фаренхайт 9/11“ стана първенец воще една насока − първият документален филм,носител на главната награда на фестивала в Кан.

Но ако си мислите, че основното занимание наМайкъл Мур е заснемането на най-успешните до-кументални филми, се лъжете − той също така еавтор на някои от най-успешните съвременникниги (ако не смятаме Хари Потър). „Минимали-зирай това“ и „Пич, къде ми е страната?“ се пре-върнаха в безспорни бестселъри, а „Глупави белимъже“ е най-продаваната nonfiction книга за 2002година. Но и това не е всичко − Майкъл Мур е но-

сител на Еми за телевизионните си предавания„Телевизионна нация“ и „Ужасната истина“. Чрезкниги, кино или по телевизията, той е един от мал-кото, които не се страхуват да заявят истината нависок глас. Направи го на раздаването на Оскари-те преди две години, продължава да го прави и се-га. „Десетилетия по-късно историците ще се връ-щат назад и ще наричат Мур пророк.“Сан Франциско Кроникъл

Радостина

Майкъл Мур − писател, кинематограф и гласоподавател!

П р е д с -тавете си ужасно претъпка-

на, студена зала, ученици, бурен смях, ръцетегоре, пламъчета от запалки, стотици свете-щи очи. Чувство на неуместна гордост, на за-доволство и радост... така една цяла гимна-зия реши да прекара първия ден от дългоочак-ваната ваканция.

Цяла седмица се носеха слухове, че достахора ще намерят начин да се измъкнат - кой

заради предишниразочарования,кой заради мър-зел, кой зарадитова, че смятатакива мероп-риятия за за-губа на ценноваканционновреме

- очаквах данамеря по-

лупразна зала. Изнена-дата ми беше невероятна, когато,

дошла точно навреме - 10.00, едва успях да сепромъкна между тълпящия се народ, за да ус-тановя, за своя поредна изненада, че този пътнародът не се радва на гаф, нито на някаква„уникална простотия“. Пиесата „Алиса вСтраната на рекламата“ разтърси полузаспа-лите от нас, голям смях, голямо нещо. Околохиляда гимназисти се бяха натъпкали в сгра-дата на Синдикален дом. Насядали по жалкитеместа, по стълбите, струпани по входните

врати, те изтърпяха стоически студа тричаса и половина. Всички искахме да видим своипознати, повечето от нас очакваха с нетър-пение сеира. Уви, гафовете търсехме с лупа,завладени от изпълненията.

Подхвърлянията около мен бяха все такаскептични, по традиция. Но аплодисментите,присъствието, поздравленията след края нашоуто показаха, че навикът да очакваме про-вал е успял да създаде традиция, изненадващасъс своята уникалност! Мисля че болшинст-вото споделя мнението ми, че тазгодишниятДен на таланта си струваше - и безсъннитеняколко седмици на участниците, и овациитена публиката, и прикованото внимание! До то-ва прозрение ме доведоха и многото запалки(които освен това ме карат да мисля, че е бъ-кано с пушачи - ревизия на миналия брой на„Делта те“), изправените на крака, възбудени-те викове, дивите аплодисменти (наблюда-вайте останалите снимкови доказателства)

Докато треперехме от студ и хленчехмеот умора и глад, между нас се настанявашеблизостта, която е възпитана от духа на на-шата гимназия. Останахме така докрай - заед-но. Както всеки труден, гаден ден, както пре-борваме всяка неистово трудна година.

Камелия ПЕТРОВА

Зад сцената беше...студено! Имаше усещанена вътрешна топлина,контрастираща с усло-вията наоколо. Още в7.45 пространствотозад кулисите беше пъл-но с репетиращи уче-ници. Под „пълно“ имампредвид ПЪЛНО, на-тъпкано чак до скъс-ване по шевовете. Ивсички правеха гене-рални репетиции -първа, след това

втора итака нататък. Ат-

мосферата бешепрекрасна: навсякъдеоколо мен виждах поз-нати, приятели и неиз-вестни за мен личнос-ти, като всички те

бяха обзети от радостно,еуфорично настроение.(Най-сетне имаха възмож-ност да докажат своитеспособности и, както сеуверихме след тържество-то, те наистина го бяха

направили.) Тъй като сценката, в която участвах,

беше последна в програмата, имах възмож-ността да гледам една голяма част от не-щата, представени от моите съученици.Затова веднага след като бяхме готови срепетициите, аз се промъкнах в публика-та. Като човек, на който му предстои даизлезе отпред, видях нещата под малко по-различен ъгъл. Успях да забележа всеки де-тайл и наистина бях трогнат от програ-мата. Макар да имаше и някои не толковадобри и на моменти дори скучни неща, ка-то цяло просто си изтърках ръцете от ръ-копляскане. Както и останалата част отпубликата - имаше наистина прекрасни пи-ески, да не говорим за песните. Нито пъкза гафовете, които не само не развалихаатмосферата, ами я направиха още по-об-тегната и реалистична. Но, имайки пред-вид факта, че това не беше професионал-но шоу, не мога да не бъда горд с моите съ-ученици. Все пак не е лесно да държиш цялазала пълна и в добро настроение цели тричаса и половина, нали?

Ивайло ВАСИЛЕВ

Денят на таланта

Зад кулисите

В публиката

Палачинка „Вилхелм“ 26 април 2005 г. страница 13

Априлската ваканция - кратка иинтензивна като летен дъжд тя

ни сполетява почти изневиделицаи е напълно непредвидима. Нейни-те свободни дни освобождават аку-мулираното напрежение на заоб-лачения хоризонт на задължения-та.

Нейните другарки - коледнатаи лятната ваканция са далеч по-умерени събития, които имат вре-ме да се разгърнат. Откакто ходимна училище, у нас сме отгледалимного особени биологични кален-дари, според които една година оз-начава един учебен клас. В тозисмисъл топлата и студената отпус-ка са послушно предвидими - па-дат се по едно и също време, дос-татъчно дълги, за да ги усетим от-четливо. Те са на 6 и 12 часа на ци-ферблата, на северния и южния по-люс, с други думи противополож-ни, съвсем противоположни.Представата ми за зимната или бя-ла ваканция е дразнещо предсказу-ема. Студ, чай, зелени изкуствениелхи и подарък - 2 седмици безсвиване в тесните чинове. Лятнатапък е дълга като запотено фрапе идъха на плажно масло висок фак-тор.

С Априлската ваканция ги сро-дява само едно - със сигурност гиима. Всичко друго обаче е различ-но. Към средата на втория срок,вече започнал да издевателстванад учебната издръжливост, изра-зяваща се в способност за нощночетене, ваканцията пристига католодка , която те откарва в отпускна далечен остров. Почти срасна-лото се с теб чувство на отговор-ност, като че го отвява поривисти-ят вятър, издул платната.

Никога не знаеш какво да очак-ваш от тези свободни априлскидни. Дори времето е непредсказуе-мо. Излизанията със слънчевиочила следобед се редуват с усука-ните в зимно палто прибирания помалките часове. Безотговорносттана термометъра често проваляпредварително планувана „закуска

на тревата“ в горска обста-новка, а мразовитата сут-решна мъгла и заледени вче-рашни локви саботират имп-ровизирани спортни програ-ми тип „ще тичам да стопязимната подплата“.

Някои щастливци изпол-зват Априлската, за да сегмурнат натоварени на авто-буси с учител-предводител вмаратонен оглед на евро-пейски градове, като се въз-ползват от намаленията наразни тур-операторски аген-ции, които произвеждат спе-циални оферти за учениципо това време на годината.

Тези, които все пак си ос-танат вкъщи, защото „иматда наваксват, да се готвят заизпити“, въобще не си оста-ват вкъщи. Те биват „силом“въвлечени в целонощни ски-талчества по кръчми и взи-мат участие в частно-апар-таментни събития, като пос-вещават следващия ден навъзстановителни процедурии на отегчени, но искреноразкаяни опити да се върнат към„науките“.

Разбира се, има и такива, коитоотиват при баба и дядо на село. Теса открили перфектната и все ощенеподобрена формула „убиец-на-непредвидимостта“на всяка вакан-ция. Тяхното прекарване е еколо-гично и полезно, защото възвръщаотдавна изгубени връзки (с далеч-ни роднини, със спомени от детст-вото, със съседска дружка от оно-ва време, с която имат уникалнияшанс да посетят селската дискоте-ка и в последствие изневиделица,току-виж, да се залюбят... ) - ето япак непредвидеността.

Но каквото и да ви сполети презщедро отпуснатите от Министерс-твото на образованието няколкодни, то ще е като сън. Защото наис-тина те отлитат бързо... като обла-ци, които се разсейват след дъжд.

Катерина ЗАХАРИЕВА

Априлската ваканция плисна

На едно от челнитеместа в Box Office-а наСАЩ още с излизането сие „Сахара“ с участието наМатю Маконахи и СалмаХайек. Типично в стила на„Мумията“ филмът нипренася в пустинята(както подсказва и загла-вието му) в търсене не надруго, а на съкровище,разбира се. Явно в Холи-вуд живеят в заблудата,че пустинята, била тяСахара или коя да е друга,е неизчерпаем източникна злато и петрол.

� � �

Друго заглавие, коетоизглежда далеч по-при-мамливо е Sin City. Фил-

мът се превръща в задъл-жителен за гледане кога-то споменем, че е с учас-тието на Брус Уилис, Ми-ки Рурк, Бенисио дел Торои Клайв Оуен. Sin City дейс-твително е град на поро-ка, терора и корупцията,където единствено глав-ният герой Мърв раздавасправедливост.

� � �

Още едно мрачно заг-лавие, което не бихме мог-ли да пропуснем, е „Пре-дизвестена смърт 2“.Действието на филма серазвива шест месеца следпърва част. Рейчъл и си-нът й Ейдън вече живеятв Астория, Орегон, с на-деждата да загърбят съ-битията от миналото, нотвърде скоро осъзнават,че Самара се е завърнала ивсъщност нищо не е прик-лючило.

� � �

Сега да обърнем вни-мание на още едно продъл-жение, този път в корен-но противоположен жанр- „Мис таен агент 2“. Жи-вотът на агент ГрейсиХарт коренно се е проме-нил след конкурса МисАмерика. Тя се е превърна-ла в знаменитост и вмес-то да изпълнява задълже-нията си на служител на

ФБР, тя прави промоциина книгата си и е постоя-нен гост в телевизионнипредавания. Но тогаванейната приятелка Ше-рил (настоящата мисАмерика), както и водещи-ят на конкурса, Стан, саотвлечени и агент Хартсе заема със случая, не са-мо за да ги спаси, но и дадокаже, че все още имамясто във ФБР.

� � �

А ето и още една ко-медия. Представете сиВин Дийзъл като военно-морски тюлен. Не е труд-но, нали? Сега си го предс-тавете като детегледач-ка. Вече виждам усмивка-та по лицето ви. Може дазвучи невероятно, но вновия филм The Pacifierтой изпълнява и дватаперсонажа. Героят наДийзъл - Шейн Улф тряб-ва да охранява петте де-ца на правителственучен, а както сам осъзна-ва, това няма да е никаклесно. Досега филмът есъбрал общо над $111 млн.и продължава кампаниятаси с пълна пара. Очаквамескоро да гледаме всичкитези филми и у нас, а отмен - приятно гледане!

Радостина

Новите филми

Часът е някъде към 13... Какво лиго събуди... Не беше споменът за това,че няма никакви задължения... Не бешебудилникът, напомнящ, че го чакат ра-бота, уроци и други някакви неприятнизадачи... Какво ли го събуди? Да прие-мем просто, че на човешкият органи-зъм над 12 часа сън му идват в повече.Нашият прототип за лентяй се свличабавно от леглото, попада насред едназавидна бърлога - дрехи, струпани накуп директно върху пода, за удобство,на бюрото - огризки от миналата сед-мица върху покрити с прах тетрадкисъбират мравки, мухи, дребни гриза-чи... Ако успее да се добере до банятапрез празните бутилки, зарязани обув-ки и какво ли още не, за да се измие -добре, ако не - здраве да е: и утре е ден.Нахлузил дрешки (или каквото имапод ръка на пода), без никакъв непот-ребен (или потребен) умствен багаж,

свободен като диво животно (и поч-ти толкова мръсен) прототипът сеотправя към някой хранителен мага-зин. Да живее здравословната закус-ка (то един часът си е чист обяд, нода не издребняваме) - салам, консер-ва боб и прясно мляко (всъщност ипо-прясно е можело да бъде - отнай-отлежалите). Сега вече лентяяте готов за приключения. Домът нанякой себеподобен е винаги отворенза посетители, а съзнанието на на-шия човек е винаги отворено за по-сещения. Няколко часа „Heros“ санапълно достатъчни да се преминекъм следобеден аперитив с ордьо-

вър, който, като нищо друго в оползот-ворения живот на прототипа, се разви-ва и прераства в прекрасен запой, до-машна дискотечница в приятната ком-пания на добре подбрани айляци. Вече-ря някъде през нощта. Сутрешни гаде-ния. И пак същият ползотворен ден. Даживее милата ваканция!

Камелия ПЕТРОВА

Сензационна новинаГосподин Стойко Танчев, преподава-

тел по география, е метъл! Това разкричлен на редакторския екип на „ДелтаТе“ по време на Деня на талантите. Слу-чи се господинът да седи точно зад ре-портерката и така тя дочу бурните мурадостни възгласи по повод изпълнени-ето на песен на Сепултура, която не до-пада много на широката публика.

„Човешкото“ в тийнейджърите

Занимавка 26 април 2005 г. страница 14

Този МЪД представлявасвета на Толкин (авто-

рът на „Властелинът напръстените“) и е създаденизцяло върху неговитепроизведения, като дейст-вието се развива в края навтората книга. Уверявамви, че дори и да не сте запа-лени толкинисти, играта систрува вниманието ви. TheTwo Towers MUD е цял новсвят, препълнен с всичкоосвен реалност. Именнозатова е много по-лесно дасе зарибиш по нея, откол-кото да спреш да играеш.Както каза веднъж Ivon,който е един от най-старите български mudder-и,„за мъда винаги се намира време“.

Лошото е, че беше прав. Аз лично бях мно-го скептичен към играта в началото, тъй като тяе изцяло текстова и има доста недостатъци напръв поглед. Преди около 3-4 години брат ми се-деше на PC-то и пишеше в някаква програма счерен екран. Аз му казвам: Стани да chat-я. Той:Остави ме, играя една игра. Това ставаше всекипът, когато той беше на PC-то, а аз исках да сед-на. След няколко дена любопитството ми не из-държа - исках и аз да вида за що иде реч. Оказасе, че играта е на английски език, но това не мипопречи, въпреки че тогава не бях много напредсъс знанията си по този език. Та така започнах даиграя, като постепенно стигнах до извода, челипсата на графика (вече споменах, че това етекстова игра) не е чак толкова лошо нещо. Пос-тепенно се убедих, че графиката значи ограниче-ния и че е много по-добре да дам воля на въобра-жението си, отколкото да си губя времето с раз-ни сложни и безполезни n-gigabyte-ови игри. Афактът, че е на английски, просто ми даде единдопълнителен стимул да продължа сериозно сученето му, плюс това ми помогна много, имай-ки предвид, че в мъд-а нонстоп чатиш на анг-лийски с англичани/американци.

Трябва да отбележа, че най-готиното околотази игра е

ЛИПСАТА НА ОГРАНИЧЕНИЯ,тъй като основните ти противници са играчите.Фактът, че няма графика, ти позволява да пра-виш каквото си искаш, както със npc-тата (nonplaying characters, един вид ботове), така и с иг-рачите: от скубане и дращене до френски целув-ки и... Но по-интересно е самото взаимодействиемежду героя ви и света, в които той се намира.Започвате играта, като си изберете раса (че ипол!), чрез регистрирането ви. След това игратави пуска в света в level първи и обикновено цел-та на играчите е да станат по-силни, съответнода се max-нат, като достигнат level 19. Може бинай-големият недостатък на този мъд е това, чесамият процес на max-ване е доста дълъг. Демек,

трябва доста да пора-ботите по героя си, зада стане силен. Ноима различни мненияпо въпроса - познаваммного хора, коитонай-много от всичкохаресват това - праве-нето на пари и пови-шаването на умения-та на героите им. Са-мият процес на max-ване е доста интере-сен. Ако решите даиграете, ще премине-те през най-различнифази, като постепенноще опознавате играта.В началото играчитеобикновено трепят ка-терички и зайци... Ка-то качат някой и другlevel, започват да биятелени, пантери, меч-ки, вълци и т.н. Меж-дувременно непре-менно ще се сблъска-те с много мисии(quest-ове), които щетрябва да изпълните.Те са доста интереснии неизбежни за всекииграч, тъй като голя-ма част от оръжия-

та,раниците и екипи-ровката ви като цяло се взима само чрез правенена куестове. След известно време, като достигнете някой ви-сок level (18 примерно) може да

ЗАПОЧНЕТЕ ДА ТРЕПEТЕ ИГРАЧИ или, както е се казва, да playerkill-вате. Това не енай-лесната задача, но със сигурност е едно отнай-интересните и забавни неща, с които може дасе забавлявате. Надхитряването на друг човек идоказването, че сте по-добър в нещо е един достадобър начин да попълните дупките в свободнотоси време. А ако случайно нямате такива - изобщоне се хващайте с играта. Тя отнема страшно мно-го време и, както споменах по-нагоре, има голя-ма вероятност да се зарибите така, че да се „прис-трастите“. Май не ви казах, че има рекорди по он-лайн стоене (без да излизате от играта), коитовъзлизат на около 2 дни нонстоп игра? Да... Иманякои изперкали хора с мноооого свободно вре-ме. Аз лично не съм прекарвал повече от 16 часа(УАУ, а?) игра. Каквото и да си мислите, зарибетесе веднъж и тогава спо-делете мнението си - неискам мейлът ми да бъдепретрупан с писма отсорта на nerd (откачал-ка).

Ако случайно сте за-интересовани и искатеда се пробвате, посететесайт-а http://t2tmud.comили пък ми пишете имейл(ivailovassilev@gmail.com),за да ви обясня как да за-почнете да играете. Несе притеснявайте за раз-мера на играта, тъй катотя просто няма размер.За да почнете, простотрябва да използвате ня-кой telnet клиент, койтода ви свърже с Интернетсървъра, който се нами-ра в САЩ.

Ивайло ВАСИЛЕВ (11е, випуск 2006)

The Two Towers MUD Нещо повече от Интернет игра

Hide your face foreverdream and search forever

Have you ever been for sale? when your isms get smart oh so selfish and mindless with that comment in your eye

Do you think that you are hard? really harder than the other man you're acting coldif you are not in charge

Don't split your mentality without thinking twice your voice has got no reason now is the time to face your lies

Open your eyes, open your mindproud like a god don't pretend to be blind trapped in yourself, break out instead beat the machine that works in your head

Will you offer me some tricksif I ever need them would you go into that room if I call 'em

Do you think that you are better really better than the rest realize there's a problem I know that you can give your best

Have you ever had a dream?or is life just a trip? a trip without chances a chanceto grow up quick

Open your eyes, open your mindproud like a god don't pretend to be blind trapped in yourself, break out instead beat the machine that works in your head

Hide your face forever dream and search forever night and night you feel nothing there's no way outside of my land

Open your eyes, open your mind...

Open your eyes, open your mind...

Делта Те обявява конкурс!Познайте изпълнителя и името на тази

песен и ни ги изпратете на имейла или по-щенската кутия в училище заедно с име иклас, а може и други координати, за да вииздирим по-лесно, и един от вас с може даспечели нашата специална награда! А тя е:представяне в следващия брой с интервю иснимка. Печелившият ще бъде определенчрез жребий.

Дж. Р. Р. Толкин - авторът на „Властелинът на пръстените“

Забележете: има прогрес!!!

Готови ли сте за едно не-вероятно приключение? Акое така, тогава добре дошли вДвете Кули - безплатнаMultiplayer онлайн ролева иг-ра, която се развива в светана Толкин. Тук ще се сража-вате със свирепи врагове, щеотивате на опасни мисии(quests, ако ви е по-удобно:))и разбира се, ще се запознае-те с много хора, с част откоито ще се сприятелите.

превод на цитат отhttp://t2tmud.com

Внимание!Ако имаш слаба психика

или страх от височини, обър-ни на следващата страница!Не ти препоръчваме нито даскачаш с бънджи, нито дорида четеш този материал! Итака... бънджи скоковете сапсихически, а не физическиспорт. За тях не ти трябватдълги тренировки или подго-товки. Просто трябва да при-емеш факта, че ще скочиш отоколо 50 м, вързан единстве-но с ластично въже. А подтеб има вода. Ако досега си

се успокоявал, че не енещо особено, нали мо-жеш да плуваш, трябвада знаеш, че, когато па-даш от такава височина,все едно падаш върхуцимент. Но пък си екст-ремист и май не те уп-лаших много, нали?! Акакво ти трябва, за даскочиш? Първо, трябвада имаш 18 години илиродител, който е навитда подпише декларация-та ти, за да скочиш.После трябва да се

свържеш с някого от „Адре-налин“ и да се осведомишкога точно организират ско-кове и къде (не се учудвай, неможеш да си представиш са-мо колко подходящи за ско-кове места има из България -Варна, Витиня, Клисура, а инавсякъде може да се сложикран).

Всеки изживява скока посвой, различен начин. Усеща-нето е велико. Три-четири се-кунди умираш, но после...Рай! Можеш да погледнешот непозната досега гледнаточка, чиста и светла катослънцето. Виждаш света та-къв, какъвто е, и за пръв пътсе радваш на малките неща вживота. Страхът обаче нико-га не изчезва. Хора, които

скачат за енти път, все ощене са претръпнали. Но, акопиташ мен, заслужава си.

Много различни неща ка-рат хората да скачат с бън-джи, а след това да повтарятсвоя първи скок. И многоразлични впечатления са ос-танали у всеки. В действи-телност екстремното прежи-вяване е стрес, който сякашразтоварва човек от цялатанасъбрала се в него отрица-телна енергия. А ти майимаш доста такава, нали?Време е да се освободиш...

Може би ще ти е инте-ресно каква е историята набънджи скоковете в Бълга-рия:

А всичко започва предиоколо 20 години във Варна.

Тогава е създаден клубът заекстремни спортове „Адре-налин“, който досега си оста-ва най-добрият в България.Първият скок обаче се осъ-ществява едва след 4 години,през 1989-а, когато Росен иСтамен Касабови изпълня-ват първия подобен на бън-джи скок в страната, използ-вайки динамичните въжетаот алпийската техника. Едваслед 3 години създават пър-вото ластично въже. На10.04.1992 г. Росен Касабовпровежда първите изпита-телни скокове от Аспарухо-вия мост във Варна, послед-ван е от още петима ентуси-асти. До 1996 година члено-вете на клуба стават над 700.Оттогава бънджито става ос-новна дейност на клуба. На-растващият интерес довеждадо задължителното подпис-ване на декларация предискока, гласяща личното же-лание и физическото състоя-ние на човека. А след скокаполучаваш свидетелство заизвършения подвиг и бивашрегистриран под номер в ар-хивите на клуба. Ако пък по-кажеш завидни умения, мо-жеш да участваш в бънджишампионата, който се про-вежда всяка година. Койзнае, може и да спечелиш!

Надежда ИВАНОВА

Спорт 26 април 2005 г. страница 15

С капитана на волейболния отбор наЕГ &Пловдив“ ПетърКостадинов разговарярепортерът на &Делта Те“ СтаниславГенчев за &скромните“постижения на тима.

− Кога започна датренираш?

− В 8-и клас - пър-во само в училище приг-н Андрей Милев,който ни събра още то-гава да тренираме, идосега с другите мом-чета сме винаги заед-но. Впоследствие имахвъзможността да тре-нирам и в Локо (Пд),но за кратко.

− Очаквани ли бя-ха добрите резулта-ти тази година?

− ЕГ „Пловдив“ еучилище с традиции иние доказваме тозифакт. Взехме първомясто на районното ина градското първенст-во, като дадохме самоедин гейм в седем ма-ча, а съвсем наскороспечелихме ежегодниятурнир в СОУ „П. Яво-ров“. За съжаление

обаче на областнотоостанахме втори.

− Как си обясня-ваш похвалните пос-тижения?

− На първо място,разбира се, е добратаработа на нашия тре-ньор - г-н Андрей Ми-лев, на когото дължимнаученото. На второмясто според мен етрудът на момчетата, скоито, както казах, ве-че сме заедно от петгодини. Да не забравя-ме и че ЕГ „Пловдив“ енай-доброто училищев града - с най-добритепреподаватели, създа-ва най-добрите усло-вия за развитие и съв-сем естествено иманай-добрия волейбо-лен отбор в града.Просто сме № 1.

− Спомена, че по-лагате доста труд.Пречи ли спортът научебните занятия?

− Ние не сме про-фесионалисти, трени-раме два пъти седмич-но, единствено търсимудоволствието и доб-рото прекарване. Учас-

тието в училищния от-бор по никакъв начинне пречи на успеха вучилище, стига човекда си разпределя пра-вилно времето.

− Единствено хо-бито ли ви обединя-ва?

− За мен в началотобеше точно така. С те-чение на времето обачезапочнахме да си пос-тавяме по-високи целии се амбицирахме да гиизпълним. Започнахмеда тренираме многопо-сериозно с яснатапредстава, че трябва дагоним резултати и ус-пехи. Все пак на фла-нелките, които носим,освен собствените ниимена е и името научилището, коетопредставяме.

− Непрекъснатоговориш за традици-ите в училище...

− Да, това е факт.Особено що се отнасядо спорта. Само за та-зи година ЕГ „Плов-див“ има 5 регионалнипърви места (баскет-бол - момчета и юно-

ши, волейбол - моми-чета, девойки и юно-ши), а на градско ниво- три трети места (бас-кетбол - юноши, во-лейбол - момичета идевойки), едно второ(хандбал - юноши) идве първи (баскетбол -момчета, волейбол -юноши). Мисля, чефактите сами говорятза себе си.

− Мислиш ли, чеспортът в училище ена добро ниво?

− Разбира се, вина-ги може да се желаеповече. Има много ка-дърни момчета и мо-мичета, които обаче поедна или друга причи-

на не тренират. Мисля,че трябва нещата да сепопуляризират и се на-дявам училищниятвестник да помогне затова.

− Ти, а и другитемомчета в отбора за-вършвате тази годи-на. Какво ще стане сотбора?

− Да, ние всички за-вършваме, но съм си-гурен, че други момче-та ще продължат дапредставят достойнонашето училище, дории по-добре. Налицеимат всички условия иедин прекрасен тре-ньор. Нужни са саможелание и амбиция.

− И нека те попи-там за финал: Каквае според теб форму-лата на успеха?

− Еех, де да знае чо-век! Но все пак за меннай-важно е да влагашцялото си сърце въввсяко начинание, в кое-то търсиш високи пос-тижения. Не говоря са-мо за спорта. Трябва даси всеотдаен и постоя-нен, да гониш целитеси докрай и ако слу-чайно не успееш, дазнаеш, че си дал всич-ко от себе си и трябвада напуснеш бойнотополе с високо вдигнатаглава.

„...Просто сме №1...“

Bunjee - инжекция адреналин

� Учeник: Сложе-те ӟ косичка на моми-ченцето!

Учител: Тя е с рок-ля!

� Не се занимавайс глупости като мишисекс.

� Вие сте бъдещифеникси.

� За неписане надомашни се отнематбонуси.

� Едно момче гоизпитах на двойно по-трудно, с двойно пове-че въпроси, с двойно

по-малка тежест и мустана двойно по-гадно.

� Х-ра бърз., с к.се пром. V (точка отплан)

� Тука аз нароч-вам нещо, утре изриг-ва вулкан и ние трябвада го преместваме, та-ка ли?

� Първият плюс еглавният ӟ недостатък.

� Когато сме билипоробени от турскоробство.

� Държавата еуниверсална за всичкиучилища.

� Айде, госпожо,щом го знаете, кажетего!

� Той няма нуждацял ден да лъска, за даизмисли нещо. На негому идва отвътре.

� Смисълът (наизборите) е, че има по-вече предимства.

� Като остарея,ще отида на село, тампри кравите. Гу-гу!

� Въздух, въздух,ама все пак суверенен.

� Едностранниятдоговор е от еднатастрана на листа, адвустранният - и отдвете.

� Може да ги еблъснала гума.

� Ако някой е на-

несъл физичес-ка повреда надругия...

� Няколкомравуняка пра-вят един наяденмравояд.

� Ние гу-бим физическовреме.

� Зарадиплодотворнатапочва хората серазмножават.

� Бързоизтичане на мо-зъци.

� Имамного голямар а ж д а е м о с т ,дори сред са-мотните майки.

� Учител: За соци-ално-икономическите-природни взаимоотно-шения...

Коментар на уче-ник: Е, ако изригневулкан, лошо.

� Ученик: ЮНЕС-КО от какво точно есъкращение? Учител:Ами, Ю-неско.

� Мечи ресурси. � Един фермЕр на

5 декара торОве. � Агробизнесът е

все пак бизнес катовсеки бизнес, все пак.

� Бързо да узреятживотните.

� Заложи (вм. за-лежи)

� Павеле, спи си,моля те!

� (По повод нарекламата на Coca-Cola) Мечките са за-щитени. Те елените за-това се маскират катомечета, за да не ги уби-ват.

� Аз ще ида в Ка-нада да живея. Ще гле-

дам мечки. Диви меч-ки.

� Учебникът погеография е като све-щените сутри - при-канва ни към разми-съл.

� Дали няма даму изневерят тези,които му дават мля-кото?

� Възраст насредна възраст.

� Учител: А кар-тата имаш ли я предсебе си?

Ученик: Не, азсъм я гледал многопъти.

� Предуралия. � Докато в други

държави мъжетеимат... по-късно уми-рат.

� Материалът дабъде излезен.

� Подчертайте скръгче.

� You can do itfor homework athome.

Смейте се, по дяволите 26 април 2005 г. страница 16

Това не се е случило на мой поз-нат. Това не се е случило на

ученик от ЕГ „Пловдив“. Това несе е случило на учител от ЕГ„Пловдив“. Но се е случило... ималцина знаеха... досега.

ЛЕГЕНДА ПЪРВА: Вечерта егореща, приятна и подсказващакупони (една от многото такива,когато е месец юни и току-що сиси взел изпита):) Лицето x* изли-за от вкъщи с прав ход и бистросъзнание (съзнание е дума, коятоще използваме напълно условно втази рубрика:)).След неизвестноникому колко време лицето x се еустановило на маса с трима стари,добри познати (по-известни в ле-гендите като y, z и t). Мястото енекомерсиална кръчма, откъдетовсеки пази някъде дълбоко в себеси бели петна.

След час, пет текили и две би-ри на човек нещата доста позагру-бяват. Не без значение е и фактът,че към тази компания се присъе-диняват още десетина юначаги(още десетина букви от латиница-та:)). Кръчмето доста утеснява икомпанията се премества в пусто-то за вечерта свърталище на лице-то y. Така обогатена и добре нас-танена дружината си приготвяпромишлено количество „облак“(за тези, които са далеч от тазитънка материя - мента с мастикаедно към едно) и климатът се по-разваля доволно. След известновреме мезето отшумява. Лицето xосвобождава няколко пъти стома-ха си от бунтуващите се флуиди(и то не през традиционния за теч-ности отвор) директно на терасатаза „улеснение“ на домакина и пос-редством такси, перипетии иприключения от митичен харак-тер гореспоменатото лице се до-бира до входа на дома си, където елюбезно стоварен от едно друголице, пожелало анонимност. Звъ-нецът довежда майката на индиви-да до самото му местонахожде-ние. Тук за изненада на други ро-

дителски тела ще отбележим, четази майка не е била лишена отбогат опит в такива ситуации ипроизнасяйки громко: „Пак ли сипиян, бе, лице x!!!“, го замъква постълбите.

Но историята не свършва тук.Преди да предам легендарнатакулминация, нека само спомена,че смут може да обземе душитеви:) Обзета от яростна възбудамайката изговаря под формата накрясък думите: (към бащата)„Виж го бе, ти си му баща!!! Тойвърви по твоите стъпки!!!“ Съв-сем не така възбуден, дори непу-кистично бащата отвръща: „Да

върви? Та той не може да ходи.“*Всяко съвпадение с реални

събития или личности е напълнослучайно. (Това уточнение е нап-равено заради убеждението, челицето x и неговите познати (y, zи t) са лишени от възможносттада си служат с паметта)

Преразказала за вас:Камелия Петрова

Градски легенди

ЕКИП „ДЕЛТА ТЕ“

Петя Митева, Ивайло Василев,Камелия Петрова, Катерина Захариева

е-mail: deltate@gmail.com

Този вестник е осъществен с помощта исъдействието на ИК „Марица“ - Пловдив

Полицаи отиват на мястотона пътнотранспортно произ-шествие. Гледат - преобърнатакола, а до нея - блондинка, коятопуши нервно.

- Какво стана? - пита единот полицаите.

- Ами карам си аз, не бързам,никого не изпреварвам, извед-нъж гледам - елхичка. Аз наляво,елхичката и тя наляво. Аз надяс-но, елхичката и тя надясно. Пакналяво, елхичката и тя наляво...За да не се ударя в елхичката,

взех, че се преобърнах в канавка-та...

Полицаят:- Каква елхичка, бе? Тука в ра-

диус от 10 километра няма еднодърво!

Блондинката:- Имаше елхичка. С очите си я

видях! В това време вторият поли-

цай оглежда колата и крещи:- Каква елхичка, т'ва е осве-

жителят, дето ти виси на огле-далото!...ВИЦ

БиСеРи

C M Y K

C M Y K

Трън (малина по подразбиране)

Мързел як раздира душата ми Мързел зверски ме дере

Мрън Мъка, Боже, мъка!

Мързел, Боже, мързел (... Камбана... )

Дрън - бялата дъска на живота ми е черна

Кукумяу Тоалетната мирише... и моето сърце

Зелено P.S. Зелено и розово на кафяв фон

Автори: Ние (артистичен псевдоним)

Екипът на „Делта Те“

благодари за спонсорс-твото и подкрепата наЕмануил Захманов, Ека-терина Пешева и Бо-рислав Моравенов, кои-то са бивши ученици нанашата гимназия. Безтяхната помощ тозиброй може би нямашеда види бял свят.

БЛАГОДАРИМ!